юли 30th, 2010 
Росица Вакъвчиева 
Ако нямаш определени очаквания, няма как да се разочароваш.
В Надежда и разочарование разгледах как често бъркаме надеждата с илюзията, пасивно се надяваме нещо да се случи и не поемаме отговорност за живота си. А това води само до разочарования.
Има още едно нещо, което води до разочарования и ни завърта в омагьосан кръг.
Това са нашите предварителни очаквания и представи.
Да, обикновено ни учат, че трябва винаги да очакваме най-доброто, да вярваме в благоприятния изход на нещата, да се „настроим“ за хубаво и то ще дойде.
Тук обаче има един тънък момент.
Вярно е, че трябва да „виждаме“ целта си, да си представим колкото може по-ясно това, което желаем.
Проблемът е, че ние мислено си съставяме точно определен сценарий, по който трябва да се развие всичко. И с този сценарий сами си поставяме граници. Например:
- Очакваме от някого да се държи по определен начин.
Отиваме на среща и очакваме другият да ни подари цветя, очакваме да чуем нещо от него, да направи нещо определено. Да, но в главата на другия има съвсем различни неща и той не прави нищо подобно.
И ние сме разочаровани, дори обидени, отчаяни. Разваляме си настроението за цялата вечер. Съсредоточаваме се върху това, че нещата не са се получили както сме искали и сами изключваме възможността да се зарадваме на нещо друго.
Но чакай малко…защо сме разочаровани, защо настроението ни се разваля само защото събеседникът ни не се държи както ние сме решили? Нима щастието ни зависи от това?
Защо сме определили, че неговото държане може да бъде критерий за щастието ни? И защо желаем на всяка цена да стане точно така?
Защото сме видели, че така става по филмите? Или сме чували, че това прави хората щастливи?
Всъщност ние просто си поставяме специални условия за настроението си и за това дали ще се чувстваме добре. Все едно сме си определили: „Ако той направи така, ще бъда щастлив, ако не, ще бъда нещастен…“
На тази среща могат да се случат различни изненадващи неща и събитията да се развият по друг, също вълнуващ сценарий, но ние не си позволяваме да бъдем щастливи щом нещата не вървят по нашия план.
Колкото по точни и големи очаквания имаме, толкова повече стесняваме границите си и толкова повече се разочароваме.
Не казвам, че трябва да харесваме и одобряваме всякакво поведение на другия. Но защо това, че той не е казал нещо, да ни прави нещастни?
Във всяка сиуация имаме избор – можем да си тръгнем от срещата или просто да се наслаждаваме на момента такъв, какъвто е, да опитаме да научим нещо за другия и т. н.
Но защо ли избираме да се чувстваме нещастни..?
- Често се случва дълго да планираме нещо и в последния момент
да изникне нещо непредвидено.
Например месеци наред сме си представяли как ще идем на море в хотел с изглед към брега и в детайли сме обмисляли подробностите. Когато отиваме там обаче, се оказва че е станала грешка – няма места в този хотел и можем да се настаним в друг, много по-далеч от плажа.
Тази малка промяна в нашия план е способна да ни накара да се почувстваме нещастни. И си мислим: „Ужас, аз месеци планирах всичко и си представях как се наслаждавам на изгледа към плажа, а сега ми се проваля цялата отпуска, не искам в онзи хотел, колко е тъпо всичко…“ или нещо от този род.
Така можем да прекараме цяла седмица в мрънкане, оплакване от съдбата и лошия късмет и в обмисляне на „защо все на мен“.
Не ни и хрумва да се огледаме и да видим, че по пътя от далечния хотел до плажа има чудесен парк, през който можем да минаваме всеки ден. Освен това в този хотел са отседнали прекрасни хора, с които можем да се запознаем. Не си и помисляме, че може това дори да е по-добрия вариант. Като обидено дете тропаме с крак и отказваме да се радваме на почивката си.
- Виждаме решението на даден въпрос по точно определен начин.
Примерно мечтаем да имаме голяма къща и виждаме само печалба от тотото като начин за осъществяването на това желание.
Вкопчили сме се в този вариант, опитваме и опитваме и се разочароваме, че нищо не става, а в същото време пропускаме много неочаквани възможности, отхвърляме добри идеи, които изскачат.
Не си даваме сметка, че като очакваме нещата да се случат по точно определен начин, само увеличаваме вероятността да пропуснем други възможности. Сами се затваряме за нови пътища.
А както казва Луиз Хей -
за всяко нещо съществува тоталност от възможности.
Понякога в живота ни има периоди, когато нищо не става както искаме. Планираме едно, става друго. Сякаш всичко е против нас. Започваме да се убеждаваме, че колкото повече се подготвяме за нещо, толкова по-голяма е вероятността всичко да се провали.
Има истина в мисълта: „Ако искаш да разсмееш Господ, кажи му, че имаш планове.“
От тук са и суеверията, че не трябва да се заричаш, че ще направиш нещо, защото може да чуе дяволът.
Но кой е против нас всъщност? Дяволът, който си няма друга работа, освен да ни разваля плановете? Съдбата? Лошият късмет?
Не. Този, който е против нас, сме самите ние. Ние сме тези, които си поставяме условия. И когато нещата винаги се „провалят“, всъщност животът се опитва да ни отвори очите и ни казва:
„Хей, огледай се, погледни какво се случва около теб, не си поставяй условия, погледни какво ти пращам, вземи го.“
Това, което ни прави нещастни, е илюзиорният образ, който си създаваме и се опитваме да го уеднаквим с действителността. Той ни пречи да видим доброто, което съществува във всяка ситуация.
Убедена съм, че когато нещо не се случва както ние искаме, си има причина за това и тя винаги е за добро(колкото и банално да звучи).
И докато обвиняваме другите, съдбата, късмета си, не осъзнаваме, че всъщност Вселената ни е направила подарък, а ние и го връщаме…
Когато четях „Даоизмът“ на Ева Уонг, ми направи впечатление една мисъл в началото на книгата:
„Когато човек пътува в непознати райони по света, той трябва да се освободи от предварителните си очаквания.“
Споделете вашето мнение - възможно ли е да се освободим от предварителните си представи и да се радваме на всяка изненада, която ни поднася животът?
Какъв би бил животът ни ако можем да погледнем нещата, които ни се случват „на чисто“, без да сме обременени от предварителни очаквания?
Мислите ли, че животът тогава би бил приключение?
От категория 
Тагове: 
Здравейте,
))Поздравления!
Въпреки, че не се познаваме лично, когато чета тези страхотни публикации имам чувството, че сякаш съм ги писал аз
В моята работа почти ежедневно се сблъсквам с хора, които страдат безмислено точно по тази причина. Колко странно е, че сме приучили своя ум да използва неограниченият си потенциал за да си създава ограничения вместо да ги руши.
Вероятно една от причините е донякъде пораженческаото направление народната ни психолоия, която е сътворила бисер като този :
„Ела зло , че без теб по-зло“?!
Ако обърнем огледално тази мъдрост обаче, ще открием една много мощна формула за справяне с огорчението от това, че нещата не се случват по начина, по който ни се иска.
„НЕ ИДВАЙ ДОБРО,ЧЕ БЕЗ ТЕБ ПО-ДОБРО“!!!
Звучи шеговито, но работи. Да, ние много добре знаем как да избираме от двете злини по-малката. За да бъдем щастливи обаче е нужно да се научим как да избираме от двете добрини по-голямата.
Според мен живот освободен от предварителни очаквания би бил фантастичен и вълнуващ. Достатъчно е да програмираме своя ум да очаква неочакваното и така …. никога няма да бъдем разочаровани.
Поздрави и успех!
Не трябва човек да очаква на този свят, а просто да има решимост да има и да действа. Намерението му е цаката.
Димитър , добре дошъл сред нас! Радвам се, че ти допадат публикациите и че ги чувстваш близки.
Хареса ми мисълта:„НЕ ИДВАЙ ДОБРО,ЧЕ БЕЗ ТЕБ ПО-ДОБРО“:)
Наистина е странно, че уж вечно се стремим към свобода, към щастие, независимост, а сами си слагаме окови.
И аз смятам, че ако се освободим от предварителните си представи и очаквания, животът ни би бил свободен и вълнуващ, истинско приключение…Защо ни е обаче толкова трудно да се освободим от очакванията си? Как мислиш?
Цветане, прав си, не трябва да очакваме и да се надяваме, а да действаме, нужна ни просто решимост. Когато си създадем намерение, ни се разкриват пътища за реализирането му, появяват се средства.
Харесва ми какво пише за това Вадим Зеланд:
„Не е задължително човек да знае как трябва да постигне успех. И по-точно – по-добре изобщо да не знае.
Чудото е там, че рецептата сама ще ни намери!
Задачата на разума е да не пречи със своя контрол на течението на варианти, т. е. на развитието на събитията.“
Всъщност защо ли нещата се случват винаги, когато най-малко ги очакваме? Не ви ли се струва, че с очакването блокираме осъществяването на желаното?
Здравейте.
Аз пък си имам планове и не вярвам да съм разсмял някой, защото ги осъществявам. До сега всяка цел в живота си, която съм си поставил е осъществена. Разбира се имам дългосрочни цели, върху които не работя защото не им е дошъл редът, но и това ще стане. Житейският ми опит ме е научил да не ОЧАКВАМ нещо да се случи, а да ЗНАМ, че ще го случа аз. Когато човек знае какво иска от себе си и от живота, няма обстоятелства и хора, които могат да го спрат или отклонят от пътя му. Могат само да го забавят. Важното е човек да си поставя съизмерими със способностите си цели, и когато подсъзнателните му намерения и съзнателните му желания са в хармония, няма нужда да се очаква защото събитията ще следват своят ход според начертаното.
Здравей Томи. Разбира се, хубаво е човек да има план, който да следва. Но да бъде гъвкав, защото ако виждаме само един начин за осъществяването на желанията си, ще останем слепи за други неочаквани варианти. Ние не можем да предвидим бъдещето, може обстоятелствата да се стекат по друг начин и да се наложи плана да бъде променен.
Допада ми това, което казваш:
„Житейският ми опит ме е научил да не ОЧАКВАМ нещо да се случи, а да ЗНАМ, че ще го случа аз. „
Това трябва да ни бъде основен житейски принцип.
Здравей, Роси. Много се радвам, че попаднах на сайта ти. Чета статиите с интерес, по няколко пъти ги препрочитам. Много ми помагат. Още се уча да прилагам позитивното мислене на практика и ми е много интересно.
Относно предварителните представи и очаквания.. животът би бил много по-щастлив, успешен и лек без тях. На мен много ми пречат, особено в отношенията с хората. И по-конретно с мъжете. Очаквам някакво определено поведение, реакции и тн. Когато очакванията ми не се оправдаят се разочаровам и в повечето случай стигам до извода, че с нещо съм разочаровала конкретния човек, че не ме харесва достатъчно и тн. и в последствие сама го отблъсквам. Вярвам, че можем да се освободим от предварителните очаквания, малко по малко с повече воля и упоритост. Успех на всички!
Въпроса „Защо ни е обаче толкова трудно да се освободим от очакванията си? Как мислиш?“ има толкова много отговори, че не би ни стигнало мястото в сайта да ги запишем.(а ти защо се броиш като част от тези, на които им е трудно?) Обикновено всеки човек има свои причини. Може би по-ценно за нас би било да се запитаме:
Как най-бързо и най-ефективно можем да се справим с тази слабост?
Според мен това, което казва Томи е най-здавословното решение на казуса:
1. Мечта
2. План
3. Действие
Все пак света върви напред благодарение на хората, които знаят какво искат да постигнат и действат,а неуспеха считат само за един от начините, по които няма да стане.
Всички знаем за Едисон, който е направил около 10 000 неуспешни опита да открие електрическата крушка. Ако той е бил човек, който се разочарова от това, че не е станало от първия път по неговия начин, сега лаптопите ни сигурно щяха да работят с въглища
Наскоро прочетох едно изследване, че вероятността да се улучи шестица от тотото е 1:13 983 816. Ако тази цифра е вярна, то значи Едисоновото си е чист успех.
Най-интересното е, че много от великите открития са станали не в лабораториите, а там, където най-малко са били търсени.
Едисон е намерил отговора докато е пиел кафе. Нютон – на лов за ябълки. А пък за Архимед направо се изчервявам да мисля
По мои наблюдения хората, които нямат мечти и дългосрочни цели за живота си са по-податливи на терзания относно очакванията си. Ако човек знае къде иска да отиде, то тогава за него не е страшно дали ще мине по един или друг път.
Дори бих леко предефинирал казаното от теб Роси;
Ние неможем да предвидим обстоятелствата, но бъдещето можем! Знаем, че целта е мечта с краен срок. И правейки план ние ставаме ясновидци за живота си. А това си е доста вълнуващо!!! Не мислиш ли?
Здравей Симона. Радвам се, че ти допада сайта.
Да, предварителните очаквания често ни пречат в отношенията с другите и ни донасят само разочарования и страдание. Често очакваме Той да се обади, да ни каже нещо, да се държи по определен начин, да реагира както ни се иска. И ако не стане така, се чувстваме нещастни и обвиняваме за „нещастието“ си него, себе си или съдбата. Важното е да си дадем сметка, че сме разочаровани заради предварителните си очаквания. Аз си имам едно мое правило:
Не оставяй щастието ти да зависи от други хора и от обстоятелствата. Поеми отговорност за щастието си!
Димитър, благодаря ти това, което споделяш. Съгласна съм, че всеки има своите причини да му е трудно да се освободи от очакванията. Но аз смятам, че основната причина е, че дори не съзнаваме че всъщност очакванията са причинили разочарованието ни.
Ние си създаваме предварителни представи несъзнателно.
Когато си дадем сметка за това, това ще е първата стъпка към освобождаването. А иначе е добро решението, което предлагаш:
1. Мечта
2. План
3. Действие
и по този начин да станем творци или както казваш ясновидци на съдбата си.
Казваш, че много от великите открития са станали не в лабораториите, а там, където най-малко са били търсени. Да, обикновеното чудото се случва, когато най-малко го очакваш. Сякаш си играе с теб на криеница и когато се разсееш и престанеш да го „дебнеш“, изведнъж изкача.
Здравейте,
Димитър, много ми хареса твоя коментар
Аз също мисля, че човек трябва да преследва мечите си докрай, независимо по кой път ще тръгне, или ще тръгне по един път, но след това ще се обърне на 180 градуса и ще продължи в друга посока…важен е пътят 
Хората според мен, трябва повече да вярват в себе си, повече да се борят за мечитети, въпреки всичко и всички, защото това е единственто, което наистина ни принадлежи. Възможността да градим бъдещето, като мечтаем, мислим, копнеем за него, тук в настоящето.
Мисля, че нещата стоя точно така в живота за хората, които знаят за силата на мисълта!
Аз лично съм изпитвала чувството за отклоняване от пътя…тъкмо мечтата ми е толкова близо до мен и се случва нещо, което ме отвежда в съвсем различен етап. Важното е винаги да намираш силата в себе си, за да продължиш да се бориш, за това което наистина искаш! Това, което каза, че човек ако знае къде отива, за него няма да е страшно да мине по друг път много ми хареса
Пожелавам ви успех и вярвайте в красотата на мечтите си… ако достатъчно искаш нещо, то винаги идва при теб
Аз съм имал големи трудности с тези очаквания. Това е наистина нещо, което докарва ужасни разочарования.
Разочарованието по същество е разминаване на очакванията с действителността.
А аз не съм виждал никога очакванията ми да са същите с действителността. Много е странно. Не че съм искал и да имам очаквания, напротив. Само защото знам, че ме очаква поредното трудно положение съм се страхувал да си представям какво ще се случи. Но особено когато не знам какво да правя, и когато преди това има един такъв достатъчно широк момент от време за обмисляне на нещата – точно в този момент се измислят какви ли не ситуации, глупости, ужасно е. И когато дойде момента… не искам да си спомням.
Но това е краткосрочно очакване. Именно то води до такива разочарования, защото се знае, че този момент ще дойде. Може да е утре, може да е другата седмица, просто изглежда достатъчно близо за да си представим целия сценарии.
Докато ако е дългосрочно очакване, вече навлизаме в зоната на мечтите или целите. И не е разочарование, а неуспех. Не е същото.
Здравей Веси. Много оптимистично звучиш и това е добре разбира се.
Да, човек трябва да преследва мечтите си и да следва Пътя, но като опитен водач трябва понякога да намали темпото, може да се наложи да се върне малко назад, да завие по друг път. Важното е да продължава да пътува и да се наслаждава на пътуването.
JDeel, наистина очакванията често се разминават с действителността. Понякога очакванията ни са големи и си създаваме илюзиорен образ или пък обратно – страхуваме се и въображението ни рисува определени картини. Когато очакванията ни са били по-големи, следва разочарование, а когато не се случи „лошото“, което сме очаквали, т. е. не се оправдаят лошите ни очаквания, сме щастливи. Като споменах за това, се сетих са едни мои разсъждания за очакванията и нагласата преди време във форума на SELF-HELP. Ще ги споделя с вас:
„Забелязала съм, че хората си изграждат някаква стратегия, нагласа, очаквания и така реагират при всяка ситуация.
), установявам, че наистина много често при хората от втората група нещата все пак се развиват по по-добрия сцериий, при първата група много често има разочарования…Не можех да си обясня защо е така??? Мислех, че това е в противоречие със закона за привличането и все се опитвах да намеря кое е нещото, което ми бяга, което пропускам….
- Първата група се настройват винаги за най-доброто и очакват най-доброто.
- Втората група се настройват за по-лошия вариант. Искат да има по-добър развой на събитията, но приемат по-лошия вариант. Казвали са ми – „Ти се настрой за по-лошото, пък ако стане по-хубаво, ще си приятно изненадана, а ако стане лошото, няма да си разочарована“.
Аз по принцип винаги съм била против такава нагласа. Приемах го като негативизъм. Но в интерес на истината(тъй като си правя мои проучвания и изследвания
В крайна сметка достигнах до извода, че няма противоречие със закона за привличането.
При първата група това „настройване“ граничи с НЕПРИЕМАНЕ на действителността и със създаване на илюзии. Освен това силното желание да стане както искаме предизвиква (вътрешно) нетърпение, съмнение, страх все пак дали ще стане така…И затова често идват разочарования…
А при втората група хората ПРИЕМАТ и лошия вариант и спокойно решават как да реагират и действат ако стане по-лошото. Това приемане изключва съмнението, нетърпението, страха, че няма да стане както искат, защото те вече са приели лошия вариант(а страха, съмнеието и нетърпението са спирачки за осъществяване на желаното). И може би точно за това, че вътрешно те искат, а няма съмнение, нещата при тях се случват.“
От опита си съм се убедила, че илюзиите е също толкова лоши, колкото и негатизвизма.
Затова аз съм приела за себе си да вярвам в доброто, да очаквам доброто, но да виждам доброто във всичко. Да приемам и хубавите и лошите страни на живота. Защото всеки „проблем“ е всъщност възможност и във всяка ситуация има нещо добро.
Харесва ми мисълта: Бъди готов за най-лошото, но се надявай на най-доброто.
Здравейте отново
Искам да ви споделя моето мненине за очакването… в предния коментар повече писах за мечтите.
Очакването е нещо неизменно от човешката същност, колкото и да сме силни, колкото и да ни се иска винаги имаме очаквания, къде повече, къде по-малко. Тайната според се крие в това да сме готови и за двата варианта. Да не сме докрай оптимисти, но не и до край песимисти, т.е златната среда. Така мисля, че се живее по-лесно, защото очаквания винаги е имало и винаги ще има. Няма как да живеем без тях…
Може би с годините човек се учи на баланс между положителна и отрицателна нагласа за нещата, но понякога страха от това, което предстои засяда като бучка в корема и ни мъчи… с това чувство трудно можем да се борим, но можем!!!
В крайна сметка всичко е въпрос на личен избор – дали ще избереш да очакваш с хубави мисли или лоши си е твоя изоб, важното е да не падаме духом, когато не се получават нещата, както искаме. Защото както каза Роси по-горе всеки проблем може да е една нова възможност и нещата могат да не са се случили така, както очакваме, защото така ще е по-добре за нас:)
В крайна сметка за мен е най-важната вярата! Вярата в себе си, вярата в другите, вярата в доброто! Без вяра нищо не се получава… трябва да имаме сили да вярваме, защото когато е най-трудно, тогава най-лесно се отричаме от нея…
Пожелавам ви много хубави моменти и Роси сайта ти е станал много хубав!!! Много се радвам как го развиваш и пишеш
Успех и занапред!
Привет отново и от мен,
Тази тема явно докосва финни струни във всеки човек. Много се радвам за коментара на Веси, защото наистина явно баланса е „правилната доза“ за всичко. Как щяхме да познаваме и ценим доброто, ако не съществуваше зло, което да ни дава отправна точка.
Ние тук сякаш малко наблегнахме повечко на негативната част на изграждането на очакванията и разочарованието, когато те не се оправдаят, но от друга страна се питам ако изобщо нямаме очаквания дали това няма да ни лиши от едно от най-вълнуващите преживявания – да се случи нещо, което е толкова хубаво, че да надмине всичките ни очаквания
Затова аз искам да пожелая на всички участници в този супер позитивен сайт всеки ден да преживяват поне по едно чудо, което да надхвърля и най-смелите им мечти. Наздраве
Благодаря ви Веси и Димитър.
Наистина най-чудесно е когато ни се случват прекрасни неща, които надхвърлят всякакви очаквания.
Като дете бащи ми казваше „За да се научиш да печелиш, първо трябва да се научиш да губиш.“ Изтече много вода и загубих много „битки“ преди да разбера защо съм запомнила точно тези думи. Очакванията и планирането са белези, характерни за сигурността, към която част от нас винаги се стреми. Искаме да знаем какво ще се случи, да се подготвим по най-добрия начин за ситуацията, за да сме сигурни, че ще се справим. Като влизаме в тъмна стая, инстинктивно търсим ключа на лампата, за да преценим какви препятствия има. Но колкото и старателно да планираме и преценяваме, винаги има нещо, което не сме видели или съобразили. И точно то е онази провокация, която ни кара да се развиваме и движим напред. За мен тайната е в баланса, както каза Веси – с малки, полу-сигурни крачки и с известна, здравословна доза непредвидени обстоятелства. И най-вече вяра в себе си и умение да се наслаждавам на всеки резултат. В крайна сметка той не е нищо повече от стимул да минем точно по този път в този момент.
А за очакванията и „за“ или „против“ детайлното планиране се замислих наскоро покрай една дискусия във форума. Когато визуализираме често едно желание с пълната емоция и всяка една подробност, за която се сетим, дали не го изживяваме предварително (макар и на ужким) и това по някакъв начин да ограбва удоволствието от резултата? Дали разочарованието ни не идва донякъде от това, че вече сме изчерпали част от горивото и полученото ни се струва малко сиво и безвкусно? Често ми се е случвало да „разигравам“ мислено неприятна предполагаема ситуация ден след ден и в последствие тя изобщо не се е случвала, защото… вече съм преживяла и научила всичко важно, което е щяла да ми донесе. Дали не се получава същото и с желаните събития? Взели сме авансово цялата предначертана радост и по никакъв начин не можем да видим потенциала на новата възможност, която получаваме в уреченото време.
Поздравления за всички!!!
Много ме кефи и г-н Русев! Да чудесно е да имаме професионалисти с личен
опит и някаква практика в личен аспект,която да ни обогатява по пътят…!
Принципно всичко е вярно ;(до доказване на противното)-шегувам се, макар че според мен нещата са точно такива и по скоро би трябвало да се замислим за реализацията на целите си, които ако са благородни няма как
да не доведът до ЩАСТИЕ!!!
LeRu, стана ми интересно за това, което казваш – че може би, когато визуализираме често едно желание с пълната емоция и всяка една подробност, го изживяваме предварително и това по някакъв начин ограбва удоволствието от резултата. Аз не мисля, че е точно така. Когато просто очакваме нещо да се случи е едно, а когато го визуализираме (творим) е друго.
Незнам защо много добре си спомям един момент от детството си(и друг пъм може да съм го споменавала), когато от училище ни заведоха на едно представление. Знаехме, че ще е много хубаво и всички се вълнувахме. Аз нямах търпение да започне. Едно момиче с непресъща за детските ни години сериозност, каза:
„Забелязала ли си, че всяко събитие в нашия живот се състои от очакване, самото събитие и споменът за него. Кое ли е най-хубавото?“
И аз без колебание отвърнах:“Очакването“.
С моята мечтателност при очакването, въображението ми се развихряше и си представях приказни сцени. Това ми носеше много хубави емоции, но впоследствие и разочарования. Защото можете да си представите как когато виждаш във въображението си че на Коледа става чудо и получаваш вълшебен подарък, да получиш примерно… някоя книжка.
А когато визуализирам, аз „виждам“ как ще изглежда това, което искам да направя. Но това е вече реално и аз знам, че ще го осъществя. И макар да изпитвам емоции при визуализирането, те не се изчерпват. Уж се подготвяш, но някак си е друго, когато всичко се реализира.
LeRu, между другото – много сладък аватар имаш.
Нека напомня на всички, които пишат тук, че може да си направят аватар, които да излиза при коментарите на http://en.gravatar.com/. Всъшнсот аз съм обянила по-подробно как да стне това в статията:
Въпроси за аватар, RRS и още нещо
Здравей Георги.
Както винаги, ти ни зареждаш с оптимизъм.
Казваш, че реализирането на целите ни, ще доведе до щастие.
Но дали трябва да чакаме постигането на целта да ни донесе щастие? Защо приказките завършват с „и живели дълго и щастливо“…и вече няма приказка.
Здравейте отново!
Много си права Роси, че се опитвам да прокрадвам оптимизъма без който аз
лично не мога по простата причина,че той е част от успеха по пътя…..,
част от личното ми щастие и добър мотиватор за креативна и иновационна
гледна точка на проблемите в живота.Разбира се че не трябва да чакаме
постигането на целите за да достигним щастие,защото ако са малки то и
самото щастие би било малко,което не задоволява доста хора!То незнам дали
знаете приказката за скриванито на ЩАСТИЕТО от ЧОВЕКА? ама е много точна,
защото се оказва в нея че Господ го е скрил от дявола нарочно вътре във
ЧОВЕКА за да го търси непрестанно и най-вече ВИНАГИ!?. ЧАО!!!
Докато сме били в майките си, те и бащите ни, и всички роднини са ни очаквали. Да, понякога това не е съвсем положително очакване – ако родителите са прекалено млади, ако е заради по-скоро скрепване на връзката между тях, ако няма много положителни чувства между тях или майката остане сама да се справя с предизвикателството и емоционалната и физическа трудоемкост по отглеждането на едно дете. Ако все пак повечето неща са наред между родителите и те с нетърпение Очакват! своята рожба, при някои от тях се зараждат и определени нагласи и Очаквания какво трябва да е детето – на кого да прилича или не /в зависимост от родовата история и на двамата /, какви таланти и качества искат да има, как да се държи, какво поведение да има, в последствие, когато започне да израства. И не дай Боже, детето да не изпълни тези Очаквания, за някои това е удар по техния авторитет на родители!
) Когато навлезем в живота също има Очаквания спрямо нас – за създаване на семейство, кариера, социални контакти, приятелства…
) Разбираме, че все пак от нас се изисква, Очаква да спазваме някои правила. Съобразно възрастта ни! Да, зависи и от родителите ни и околните как ще ни покажат как се спазват правилата – дали от позицията, на големия, силния, нетърпящия възражения и показване на характер, възрастен или ще вдигат ръце от нас и ще казват:“Прави каквото знаеш, аз повече не мога да се оправям, боря с теб!“ . И в двата случая губим ориентация – в единия ни карат да пренебрегваме собствените си усещания и чувства и със сила ни налагат правилата, без изясняване защо са толкова важни за нас и за околните. И започваме да се спускаме по линията на „трябва“, „така се прави“, „какво ще кажат хората“. В другия случай се опитват пак нездравословно да ни налагат правилата, а когато неподдадем, пак поради неизясняване, ни оставят сами да се оправяме, без емоционална подкрепа. И това, от което са се страхували, Очаквали да се случи с нас, повечето пъти се случва. Здравословният начин е да ни се обясни, съобразно възрастта ни, защо някои правила – писани и неписани – са важни за нас и околните, за здравословното общуване. В същото време и ние Очакваме нещо – да, да спазваме правилата, но и другите да го правят, което невинаги се случва и сме с право ядосани и разочаровани и такива приказка от рода на „Ти сега не разбираш! Аз защото съм голям, така правя! Понякога възрастните така действат! Като порастнеш, ще разбереш. но докато си малък ….!“ и показалеца – буквално и/или преносно е вдигнат за предупреждение и заплаха какво ще се случи, ако не оправдаем Очакванията на другите!
)
Когато сме в детската градина и след това в училище отново има определени Очаквания от нас – да се социализираме, да си изяждаме всичко, да слушаме учителката, да участваме в игрите, да внимаваме в час по-късно и да си учим уроците, да не се люшкаме на различни страни и дано да не злоупотребява с алкохол, наркотици, изобщо да внимаваме да не се отдаваме на пороци още от тинейджъри и по-нататък. Не е здравословно, разбира се!
И ние естествено имаме своите очаквания – още от утробата. В началото са инстинктивни. Че мама ще се грижи за себе си, за собственото си здравословно състояния, така и за нас; че сме очаквано дете, че после, ще сме хранени и гушкани, и милвани; че всички около нас ще ни се радват постоянно и одобряват всичко, което направим. Естествено, когато се появят първите ограничения и правила за нас, сме ядосани – нашите Очаквания за света и отношенията нещо се трансформират, деформират! Няма го постоянното:“Ах, ама какво сладко бебче! Ау колко е красивоооо! Ааааа и как сладко си лапа юмручето, крачето, пръстчето! Направо да го схрускаш! Толкова е сладко!“ И т.н. приказки!
Разбира се и родителските Очаквания не спират – относно, талантите, качествата ни. И ако не отговаряме на тези Очаквания, всичко може да се изроди в болни амбиции и упреци и обвинения: „Как …/едикой си/ може, а ти не?! Питам те как той/тя може, а ти …!“ Съответно когато можем, всички са доволни. И ние самите!
Естсетвено и нашите Очаквания не спират. Ако израстваме в сравнително здравословна среда и околните могат да ни бъдат здравословен критерий за здраво мислене, чувстване, поведение, Очакваме и във външната, в други среди, в които попаднем да е така. Очакваме хората да се държат, като нас – не изцяло, но все пак … имаме Очаквания. И когато не се осъществят, отново сме разочаровани. Защото не ни е обяснено, че не всички израстват при нашите условия, с разбиранията на нашите родители и роднини, а има и други реалности. Не е казано, че са напълно противоположни и нездравословни, просто различни!
И ни си имаме Очаквания, относно нас и нашия живот – понякога в пълно противоречие със средата ни и нагласите и мисленето там. И пак от начина, по който сме възпитани и формирали характера, нагласите си, зависи дали ще се противопоставим или подчиним, или ще изберем някакъв среден, немного ясен и на самите нас път, но смятаме, че конформизмът е здравословен. Обаче пртовиречието между нашите нагласи, дарби и качества и това, което искат другите от нас, понякога е много голямо. И оттам идват нездравословните невротични поведения, които понякога са скрити и то самите нас и твърдим, че сме адекватнии нормални! Но има момент, от който не можем да продължим, а понякога води и до клинична депресия, хранителни разстройства, паник атаки и др… Повече не можем да отговаряме на чуждите Очаквания и сме неастни и ядосани на себе си, че не сме отговорили и нашите си Очаквания. Вариантите са различни – мисля, че всеки е пробвал по два или повече!
Според мен, когато има действие, има и Очакване. Да, човек може да не се колебае дълго и да действа направо, но то е защото Очаква резултат. Иначе защо ще действа?! Все пак Очаква да се случи нещо! А дали е положително или отрицателно; дали с негативна или позитивна нагласа – това е друг въпрос! Естествено, ако има повече положителни резултати, Очакваме по-скоро положителни неща. А ако не дотам, длъго не губим Надежда, че може и да се случат. Безпомощността и отчаянието не идват веднага. И върху тях се работи – с какви нагласи, представи и Очаквания, зависи от конкретния човек и ситуация. Но както писах, човек действа, Очаквайки / понякога и несъзнателно! / да се случат случки.
А що се отнася до щастието, често си припомням една мисъл, прочетена в интересна книга, че „Щастието не се състои в това да те хвалят за добродетелите ти, а в самото им притежание“!
Пропуснах да напиша,
че е истина, че понякога Очакването, подготовката за дадена положителна случка се оказва по-очарователно от самата случка. Както е вярно, че понякога прегаряме относно дадено събитие и така Очакването приема негативен обрат – разочаровани сме, дори и ако се е случило в повечето си детайли, за които сме имали нагласа.
) Нормално е все пак в известна степен към нас да има очаквания и ние към другите, а и от самите себе си – напр. да откриваме и развиваме потенциала, който притежаваме на различни нива и когато стигнем едно ниво да потърсим след известно време друг потенциал в нас. Това си е едно постоянно сладко Очакване и Тръпнене в търсене на нещо ново и различно в нас, което можем да разкрием и развием. Разбира се, ако твърде дълго се заседим в дадено статукво – някои това Очакват – да не се разваля статуквото! – в Очакване единствено отвън да се случи нещо. Вътрешният потенциал обаче постоянно ни провокираме да Очакваме, почуквайки на вратата на Душата ни. Само да имаме нужния слух да го чуем! 
)
Вярно е, че се случва и да се контролираме взаимно – във взаимоотношенията си – съобразно взаимните си Очаквания. И ако не се оправдаят „мама миа“, както се казва.
Надя, много добре си разгледала очакванията в различните аспекти. Има много различни варианти. Понякога може да е сладко очакване, а действителността дори да надмине очакванията ни, а понякога да са точни представи и нагласи, които ни носят разочарования.
Възможно е да не можем напълно да елинимираме очакванията, но когато ги осъзнаваме и разбираме какво се случва, няма да бъдем зависи от тях.
Браво Надя!!!
Много си права за повечето от нещата! Да понякога хората уж слушат нещо, но наистина нечуват нищо а това е от огромно значение, защото иначе се
самозаблуждават!
Здавейте и от мене!
Много ми хареса тази тема за представите именно,защото съм го изпитала на свой гръб и начина ми на мислене е именно предварителна представа за всичко.И да си призная много често съм разочарована и нещастна,че не е ставало така както съм искала и винаги търсех вината в другите и по-рядко в себе си.Можеби това е някакъв неосъзнат механизъм,който сме приели.Мисля,че си правим тези предварителни планове,за да сме по-подготвени за това,което ще се случи,но можеби прекаляваме малко,защото в мига,в който си изградим картинката-той какво ще каже,ами аз ,ами тя и т.н ние започваме да вярваме,че именно това ще стане и не е възможно нещо друго.Това според мен поражда разочаровението.Разминаването от фантазията с реалното.
Здравей Ваня. Да, съгласна съм с теб, че именно разминаването на фантазиите с реалното поражда разочарованието. Това разочарование ни пречи да видим, че това, което се е случило, всъщност може да е хубаво и дори да е по-добър вариант. Често Вселената ни изпраща нещо, което ни е нужно в този момент, но ние не искаме да го приемем, само защото не е по нашия план…
Здравейте. По отношение на очакванията би било хубаво да ги казваме така, че другите да са наясно какво искаме от тях. Докато ги оставяме те да се сещат какво искаме ние нещата няма да ни се получават. По отношение на плановете ами те никога не се сбъдват. Ако се сбъднат нещо не е наред. Плановете са само да ни дадът посоката, но не ни казват какъв ще бъде пътя. Плановете трябва непрекъснато да се актуализират и променят в зависимост от новопостъпилата информация. Така ще се движим напред в бъдешето плавно без турболенция. За тези кото са надскочили плановете си когато са ги съставяли са се подценили, за онези които не са ги достигнали са се надценили. Каква ирония нали. Не е важно какъв е резултата важна е информацията която ти носи този резултат. Ако успееш да го разчетеш правилно и движението е напред всичко е наред.
Здравей Емилия. Много добре си го казвала това, че плановете са само за да ни дадат насока. А след това трябва да сме гъвкави и да можем да импровизираме, да актуализираме плана според ситуациите. Само така можем да постигнем резултати и няма да бъдем разочаровани.
Здравейте!някой беше казал,че трябва да си щастлив независимо от обстоятелствата,но това е невъзможно тъй като сме зависими от тях.Те променят настроението ни.Промяна на нагласата,кой от тук пишещите го е направил!Поздрави!
Милена, и все пак щастието е вътре в нас.
– Как да се чувстваме щастливи?
Здравей Роси!Сигурно е така,но защо тогава понякога болката е толкова голяма и като че ли в този момент щастието ни се изплъзва.Защото го търсим другаде или емоцията е прекалено силна и ни пречи да го почувстваме.Не зная как е възможно да си щастлив независимо от обстоятелствата.Това са думи,но в действителност не е никак лесно.Поздрави Милена!
Милена, може би отгoвoрът се крие в този откъс от интервю на Нина Рачева:
„Друг мит, за който се сещам е, че трябва да бъдем щастливи на всяка цена и да не си позволяваме да изживяваме емоциите си, такива каквито са в настоящия момент. Не е нужно да се борим, да отричаме емоциите си.
Щастието не е емоция – то е отношение, нагласа. А емоциите идват и си отиват, имат върхове и спадове. Т.е. аз може да съм тъжна и пак да бъда щастлив човек, дори и в момента на тъгуването си. Нагласата за щастие е като честотата на една радиостанция – тя е постоянна, но на тази честота звучат различни песни – някои ни натъжават, други ни карат да танцуваме…“