Страхът от отхвърляне
Питали ли сте се някога:
„ами ако не ме одобрят… ако не ме харесат… ако ме изоставят“
Познато ли ви е това:
„какъв глупак съм, как можах…“
Това е страх от отхвърляне. Лошото е, че колкото по-голям е този страх, толкова по-голяма е вероятността наистина да ни отхвърлят. Самият страх ни кара да се стегнем и да сме сковани. Не можем да се отпуснем да бъдем себе си и в старанието си да се харесаме на околните започваме на правим грешки, да се държим неадекватно и в крайна сметка често наистина биваме отхвърлени. Това още повече засилва страха ни и ставаме все по-плахи и неуверени в себе си. Страхът може да нарастне дотолкова, че да започнем да избягваме всякакви контакти. Появява самокритичност и мъчителен анализ, чувство за вина, ниско самочувствие…
Страхът от отхвърляне идва най-вече от:
- Отдаване на голямо значение на мнението на другите.
- Неувереност в себе си.
Не се обвинявайте, че го имате. Всеки човек в една ли друга степен се страхува да не бъде отхвърлен. Нормално е желанието да се харесаме на другите. Но със самообвинения и упреци нищо няма да постигнем. Не се съсредоточавайте върху обвиненията, а върху това как да се освободите от този страх.
Какви конкретни стъпки можем да направим? Ето моите препоръки:
- Първо – приемете себе си, такъв какъвто сте. Всеки човек, дори вашите идоли – певците, актьорите, които обожавате имат недостатъци. Често дори превръщат своите недостатъци в предимство. Така че – приемете се и се обичайте такъв, какъвто сте – със своите си грешки, недостатъци, слабости, страхове.
- Помнете, че хората ви възприемат такъв, какъвто се виждате вие. Ако си мислиш, че си неудачник, и другите така ще те възприемат. Твоите мисли се излъчват от теб и се усещат много точно. Не е необходимо отсрещната страна да е психолог, за да усети. Така че ако искаш хората да те възприемат като уверен и ценен човек, започни самият ти така да се възприемаш.
- Изградете си образ на уверен човек – за това ще ви помогнат утвържденията и визуализацията(за тях ще ти пиша в следващи мои публикации). Изберете си някое утвърждение, което искате да стане истина за вас и което го усещате близко. Например:
Аз харесвам и обичам себе си, такъв, какъвто съм.
Аз съм силен и уверен човек.
Аз съм ценен.
Аз съм свободен и независим от мнението на другите.
- Не се опитвайте да се харесате на другите. Когато сте себе си, ще ви харесат точно тези, които ще са ви истински приятели. А пък тези, които не ви харесват значи не са за вас. Не трябва да се променяте, за да им се харесате. Не знам дали е подходяща аналогия, но сега ми дойде в главата – аз примерно не обичам боб. Но трябва ли да се променя той, за да ми се хареса след като си има хиляди обожатели, които дават всичко за него?
За всеки си има място под слънцето . Истината е, че точно когато не се опитваш да се харесаш на другите и си самия себе си, точно тогава повече хора те харесват.
- Най-важно е вашето мнение. Хората са много различни – не може всички да ви харесват, а и не е необходимо.
Отпуснете се и бъдете себе си. Колкото повече се опитвате да се харесате на другите, колкото повече се държите така, както мислите, че трябва, толкова повече не ви харесват. Защо – ами защото се опитвате да бъдете различен, преструвате се на такъв, какъвто мислете, че трябва да бъдете. Но това е изкуствено.
- Ако се случи да не бъдете одобрен, ако не сте се харесали на някого, не драматизирайте. В крайна сметка да не се харесате на някого е нещо напълно естествено. НЕ ГО ПРЕМАЙТЕ ЛИЧНО. Не се обвинявайте, не се критикувайте, а си кажете:
Аз съм такъв,какъвто съм. Ако ме хареса – добре, ако не – значи така е трябвало.
Всяко зло за добро, така че ако този човек ме не е харесал, може би това се случва за добро.
бутон за споделяне в социални мрежи
15 Responses to “ Страхът от отхвърляне ”
Вашият коментар
Абонирай се:
Почерпи ме кафе :)
Последно ме почерпиха
За да ме почерпите кафе, изпратете sms с текст: sebepoznanie ВАШЕТО_ИМЕ на номер 1093 (1.20лв.)
услуга на mobio.bg
Авторски права
Текстовете в този сайт са авторски. Себепознание.com ползва условията на Криейтив Комънс договор за защита на авторски права, според който можете да копирате и разпространявате текстовете само при условие, че посочите автора и поставите линк към този сайт.
Напълно си права за страха ,Роси но е лошо когато те обсебе този страх трудно се преодолява.
Знам, че е трудно. Затова пиша, за да споделя всичко, което съм научила от опита, наблюденията си, книгите, духовни учения и т. н. Вие, които четете също може да споделите своя опит. Ще е интересно и полезно повече хора да разкажат за своите прозрения и идеи за преодоляването на страха.
Съвършената любов прогонва всеки страх.
Там, където съществува страх,
не съществува съвършена любов.
Но:
Съществува само съвършената любов.
Там, където съществува страх,
породеното от този страх не съществува.
(Course In Miracles)
Любовта е единственият антидот срещу страха. Но съвършената любов е малко трудно достижима. Любовта е истинската ни същност…а да достигнем до нея ни пречи страха, болката…негодуванието,омразата… Мисля,че страхът е част от Пътя, който трябва да извървим. Трябва да преминем през него, за да достигнем до свободата и любовта. Ти как мислиш Деси ?
Наистина точно в подходящата посока дадени съвети!
Благодаря Орлине!
Роси , Благодаря за статията .Точно навреме попаднах на нея. Разбрах , че имам такъв страх и трябва да го премахна.Ще ползвам препоръките ти . Благодаря!
Радвам се Елена, че статията ти е полезна. А това да осъзнаеш, че се страхуваш и да разбереш от какво се страхуваш, е най-важната крачка към освобождаването му.
аз съм уверена в себе си, но не по отношение на всеки. Не исках да повярвам на комплиментите на едно момче, не чувствах, че ги заслужавам по тези критерии, по които той със сигурност в моите очи ме надминава. За мен изглежда като съжаление да ми казва че съм красива, когато той е перфектен спрямо мен. Мъжете в Бг са грознички като цяло според мен, а той е красив на техния фон, а аз съм обикновена на фона на стандарта за Бг жена. Опитвах се да не показвам разликата в това отношение между нас, но отхвърлях комплиментите му като преувеличени, а дори му акзах че не е толкова върховен, колкото го изкарват всички, а той е. чувствах че не го заслужавам, не съм уверена колкото него и това личеше. В крайна сметка той ми обйрна гръб, тръгна си не след дълго, а аз останах с пръст в уста.Сега съм депресирана. Не мога да се примиря че си тръгна.
Не си харесвам често някого и ми е супер трудно да преодолея човек когото съм харесала.
Здравей nadine и добре дошла сред нас!
Това, което ти пречи да се чувстваш уверена, е това, че се сравняваш и приемаш общоприетото мнение за най-важния критерий.
Казваш – „аз съм обикновена на фона на стандарта за Бг жена“. Но какъв е този стандарт? Аз примерно не харесвам мъже, които се определят от обществото за супер красиви.
Красотата е нещо относително и не се определя от някакви стандарти. А ти не си „обикновена“, както се определяш, а си уникална!
Казваш, че си се опитвала да не показваш разликата в това отношение между вас. Но каква разлика?
Всеки е уникален и аз съм сигурна, че имаш доста предимста и че в много отношения дори го превъзхождаш това момче(макар че не бива изобщо да има сравнение).
Другото, което ми направи впечатление, е това, че смяташ , че не заслужаваш.
Ти заслужаваш, както и всеки човек заслужава и комплименти, и любов, и щастие.
Не е необходимо да притежаваш нещо специално, за да заслужиш.
Не е необходимо да постигнеш нещо, за да заслужиш. Защото ти вече заслужаваш.
Съжалявам за това, че той си е тръгнал, но може би е било за добро и скоро ще срещнеш друг.
Сега е важно да приемеш себе си, да се харесваш, да повярваш в себе си и да работиш върху своята увереност, защото ако ти самата не се харесваш, няма как да очакваш другите да те харесват.
А когато се чувстваш красива, тогава това се излъчва от теб и хората те виждат красива.
Мисля, че ще ти е полезна и статията – Самочувствието.
Blagodarya Rosi, Tvova, koeto kazva6 e milo i uspokoqva6to. Vsu6tnost sqka6 sum 4uvala tezi dumi ne vednuj. no ne mi zvu4at realni, istinski, prilojimi. Ne sa takiva realnite stereotipi na mislene na horata. toi me sravnqva, a mnenieto mu e vajno za men. zatova se 4uvstvam sravnima. nai ve4e kogato se vurna pri biv6ata si priqtelka. Qvno e bila po cenna za nego otkolkoto az. sravnenieto mejdu horata mi izglejda neizbejno. Blagodarq ti za vnimanieto. Do skoro
nadine, казваш, че си чувала тези думи, но не ти звучат реални и приложими. Знаеш ли, разбирам те, защото наистина някои уж позитивни неща са толкова повтаряни и писани, че са се превърнали в клишета. Понякога изрази като – „истинската красота е отвътре“ ни се струват изтъркани. Често позитивизмът граничи с наивен оптимизъм и изглежда нереален, като илюзия. Затова и написах статията – Позитивното мислене не е да отричаш реалността.
Но аз не казвам, че ти си най, най и че всички ще харесват само теб.
В живота винаги ще има случаи, когато ще изберат друг пред нас. Дори и да си мис свят, пак ще има когато някой, които ще предпочете друга. И това е нормално. Знам че много боли, когато ти си отхвърлената.
Но не бива да допускаш това да те кара да мислиш, че си с нещо по-долу от другата. Това е просто част от живота. Утре може да се случи ти да накараш някое момче да се чувства по същия начин като теб сега, защото ще избереш друг.
Но запомни – това, че това момче е предпочело бившата си приятелка не е критерий за това колко ценна си ти.
И nadine, пропуснах да те помоля да пишеш на български, че така трудно се чете.
Ккато винаги чудесна беседа!Поздрави!
Ох много е гаден този страх, понеже майка и татко са ми искали най-доброто и следователно критикували грешки, килограми, оценки, приятели, качества и аз автоматично си мисля че всеки друг човек ще е така и че трябва аз да съм еди-каква си, но не и себе си. Понякога когато имам ситуации в живота, в които правя грешки или съм критикувана и веднага реагирам така, както когато бях малко момиче. Но не съм и не трябва вече да е така. И затова се връщам в миналото, онова малко момиче което иска родителското одобрение и се прегърна мислено и кажа на онова малко момиче че е ок, няма нищо, тогава малко по малко започвам да лекувам себе си. Работи при мен и точно сега имам голяма нужда да попрактикувам това.
Здравей Аз. Хубаво е че осъзнаваш защо реагираш по такъв начин, когато сега допуснеш грешка или те критикуват. А този начин – да се обърнеш към малкото момиченце в теб, да му кажеш, че всичко е наред и да го прегърнеш, наистина прави чудеса.
Сигурна съм, че с този метод постепенно малкото дете в теб ще стане все по-уверено и ще освободиш страха от отхвърляне и неодобрение.