Коментари на: Страхът от отхвърляне

От: Слав

Слав — Mon, 05 Dec 2011 13:44:35 +0000

На кого му пука за мен?
На близките ми хора, но най вече на мен.
Това е.

От: Росица Вакъвчиева

Росица Вакъвчиева — Fri, 06 Aug 2010 18:16:55 +0000

Здравей Аз. Хубаво е че осъзнаваш защо реагираш по такъв начин, когато сега допуснеш грешка или те критикуват. А този начин – да се обърнеш към малкото момиченце в теб, да му кажеш, че всичко е наред и да го прегърнеш, наистина прави чудеса.
Сигурна съм, че с този метод постепенно малкото дете в теб ще стане все по-уверено и ще освободиш страха от отхвърляне и неодобрение.

От: Аз

Аз — Fri, 06 Aug 2010 13:03:47 +0000

Ох много е гаден този страх, понеже майка и татко са ми искали най-доброто и следователно критикували грешки, килограми, оценки, приятели, качества и аз автоматично си мисля че всеки друг човек ще е така и че трябва аз да съм еди-каква си, но не и себе си. Понякога когато имам ситуации в живота, в които правя грешки или съм критикувана и веднага реагирам така, както когато бях малко момиче. Но не съм и не трябва вече да е така. И затова се връщам в миналото, онова малко момиче което иска родителското одобрение и се прегърна мислено и кажа на онова малко момиче че е ок, няма нищо, тогава малко по малко започвам да лекувам себе си. Работи при мен и точно сега имам голяма нужда да попрактикувам това.

От: Румяна Събева

Румяна Събева — Thu, 03 Jun 2010 03:12:00 +0000

Ккато винаги чудесна беседа!Поздрави!

От: Росица Вакъвчиева

Росица Вакъвчиева — Thu, 15 Apr 2010 20:30:51 +0000

nadine, казваш, че си чувала тези думи, но не ти звучат реални и приложими. Знаеш ли, разбирам те, защото наистина някои уж позитивни неща са толкова повтаряни и писани, че са се превърнали в клишета. Понякога изрази като – „истинската красота е отвътре“ ни се струват изтъркани. Често позитивизмът граничи с наивен оптимизъм и изглежда нереален, като илюзия. Затова и написах статията – Позитивното мислене не е да отричаш реалността.

Но аз не казвам, че ти си най, най и че всички ще харесват само теб.
В живота винаги ще има случаи, когато ще изберат друг пред нас. Дори и да си мис свят, пак ще има когато някой, които ще предпочете друга. И това е нормално. Знам че много боли, когато ти си отхвърлената.
Но не бива да допускаш това да те кара да мислиш, че си с нещо по-долу от другата. Това е просто част от живота. Утре може да се случи ти да накараш някое момче да се чувства по същия начин като теб сега, защото ще избереш друг.
Но запомни – това, че това момче е предпочело бившата си приятелка не е критерий за това колко ценна си ти.
И nadine, пропуснах да те помоля да пишеш на български, че така трудно се чете.

От: nadine

nadine — Thu, 15 Apr 2010 16:03:23 +0000

Blagodarya Rosi, Tvova, koeto kazva6 e milo i uspokoqva6to. Vsu6tnost sqka6 sum 4uvala tezi dumi ne vednuj. no ne mi zvu4at realni, istinski, prilojimi. Ne sa takiva realnite stereotipi na mislene na horata. toi me sravnqva, a mnenieto mu e vajno za men. zatova se 4uvstvam sravnima. nai ve4e kogato se vurna pri biv6ata si priqtelka. Qvno e bila po cenna za nego otkolkoto az. sravnenieto mejdu horata mi izglejda neizbejno. Blagodarq ti za vnimanieto. Do skoro

От: Росица Вакъвчиева

Росица Вакъвчиева — Wed, 14 Apr 2010 20:20:36 +0000

Здравей nadine и добре дошла сред нас!
Това, което ти пречи да се чувстваш уверена, е това, че се сравняваш и приемаш общоприетото мнение за най-важния критерий.
Казваш – „аз съм обикновена на фона на стандарта за Бг жена“. Но какъв е този стандарт? Аз примерно не харесвам мъже, които се определят от обществото за супер красиви.
Красотата е нещо относително и не се определя от някакви стандарти. А ти не си „обикновена“, както се определяш, а си уникална!
Казваш, че си се опитвала да не показваш разликата в това отношение между вас. Но каква разлика?
Всеки е уникален и аз съм сигурна, че имаш доста предимста и че в много отношения дори го превъзхождаш това момче(макар че не бива изобщо да има сравнение).

Другото, което ми направи впечатление, е това, че смяташ , че не заслужаваш.
Ти заслужаваш, както и всеки човек заслужава и комплименти, и любов, и щастие.
Не е необходимо да притежаваш нещо специално, за да заслужиш.
Не е необходимо да постигнеш нещо, за да заслужиш. Защото ти вече заслужаваш.

Съжалявам за това, че той си е тръгнал, но може би е било за добро и скоро ще срещнеш друг.
Сега е важно да приемеш себе си, да се харесваш, да повярваш в себе си и да работиш върху своята увереност, защото ако ти самата не се харесваш, няма как да очакваш другите да те харесват.
А когато се чувстваш красива, тогава това се излъчва от теб и хората те виждат красива.
Мисля, че ще ти е полезна и статията – Самочувствието.

От: nadine

nadine — Wed, 14 Apr 2010 19:48:27 +0000

аз съм уверена в себе си, но не по отношение на всеки. Не исках да повярвам на комплиментите на едно момче, не чувствах, че ги заслужавам по тези критерии, по които той със сигурност в моите очи ме надминава. За мен изглежда като съжаление да ми казва че съм красива, когато той е перфектен спрямо мен. Мъжете в Бг са грознички като цяло според мен, а той е красив на техния фон, а аз съм обикновена на фона на стандарта за Бг жена. Опитвах се да не показвам разликата в това отношение между нас, но отхвърлях комплиментите му като преувеличени, а дори му акзах че не е толкова върховен, колкото го изкарват всички, а той е. чувствах че не го заслужавам, не съм уверена колкото него и това личеше. В крайна сметка той ми обйрна гръб, тръгна си не след дълго, а аз останах с пръст в уста.Сега съм депресирана. Не мога да се примиря че си тръгна.
Не си харесвам често някого и ми е супер трудно да преодолея човек когото съм харесала.

От: Росица Вакъвчиева

Росица Вакъвчиева — Wed, 02 Dec 2009 12:29:31 +0000

Радвам се Елена, че статията ти е полезна. А това да осъзнаеш, че се страхуваш и да разбереш от какво се страхуваш, е най-важната крачка към освобождаването му.

От: Елена

Елена — Wed, 02 Dec 2009 11:03:17 +0000

Роси , Благодаря за статията .Точно навреме попаднах на нея. Разбрах , че имам такъв страх и трябва да го премахна.Ще ползвам препоръките ти . Благодаря!