октомври 2nd, 2011 
Росица Вакъвчиева 
Живеем във време и място, където явлението „безработица“ придобива големи размери и засяга все повече хора.
Безработицата не е само социално-икономически показател, а и сериозно изпитание за психиката на човек.
В имейлите, в които ми споделяте вашите истории, често присъства проблемът-безработица, обедняване и последвалите страх за оцеляването и чувство за безизходица.
И аз като доста от вас съм изпитала въздействието на тези социални фактори и познавам добре етапите, през които преминава човек, сблъскал се с тях.
Затова реших да разгледам безработицата от гледна точка на влиянието ѝ върху психиката на човек и начините за запазване на душевното равновесие, себеуважението и мотивацията за живот в създадените от нея „кризисни“ условия.
Вероятно доста от вас са минали през житейския сценарий на един така наречен „безработен“ човек – висене в сайтове като jobs.bg, четене на обяви за работа, пускане на CV-та, ходене на интервюта, поредният отказ заради изисквания, на които не отговаря или защото са избрали друг (по-подходящ) от многото кандидати. Постепенно увереността и вярата в собствените сили започва да отслабва, самочувствието и самоуважението се сриват, човек се чувства отхвърлен, ненужен и неприет от обществото. Има усещането че е недостатъчно способен, негоден или стар и започва да се съмнява в своята значимост. Изпълва го негодувание към обществото, към държавата, която не се грижи за него, гняв и към себе си, че не може да се справи със ситуацията и да намери вариант. Негодуванието се редува с периоди на самосъжаление и отчаяние.
Едно от най-разяждащите чувства, съпътстващи безработицата е чувството за вина. Вина, че не можеш да си намериш работа и да се погрижиш за себе си и семейството си, а трябва да „лежиш на гърба на другите“. Дори и околните да не те обвиняват директно, ти виждаш укор и осъждане в очите им. И сякаш чуваш думите им – „ти не търсиш както трябва, на който му се работи, ще намери, на теб явно ти е по-добре така, ти не си достатъчно способен…“
Безпаричието, многото сметки и дългове усилват напрежението и чувството за вина, а бълващите от медиите новини за увеличаващия се ръст на безработицата и обедняването допълнително стресира и увеличава чувството на обреченост.
Изпадналият в такова положение човек постепенно ограничава социалните си контакти, излизания и забавления и се затваря в къщи. Страхът и чувство за неотложност го карат да се вкопчи в идеята че трябва на всяка цена и час по-скоро да намери работа, но колкото по-трескаво търси, толкова повече откази среща и толкова повече се отчайва.
Той не спира да мисли и анализира възможните варианти, губи дори съня си. Чувства се притиснат, обзема го страх, преминаващ в паника за оцеляването, струва му се че по-потъва все по-дълбоко и изход няма, а силите и енергията му сякаш го напускат.
Ако дълго време не може да намери работа, започва да се чувства безполезен, напълно зависим от външните обстоятелства, усеща несигурност, празнота, безсмисленост. Опитва пак и пак, но не вижда и най-малка светлинка в тунела. И идва чувство за безизходица…
Как да се справим с чувство за безизходица, как да намерим изхода?
Аз вярвам, че всяко нещо, което ни се случва, идва за да научим даден урок. Безработицата също идва да ни научи на нещо. И това, че в България доста хора минават през това изпитание не е случайно.
То ни се случва, за да ни разтърси из основи и да ни накара да променим мисленето си, отношението и реакциите си към света, закостенелите си схващания, да променим живота си и да поемем отговорност за него, да си отворим очите за нови, немислими досега варианти.
В този смисъл безработицата може да се окаже възможност, шанс за развитие и по-дълбоко опознаване на себе си, шанс за надскачане на ограничаващото обществено мнение и досегашни представи. Безработицата може да бъде катализатор на промяната, стимул за развиване на нашата креативност.
Всъщност както духовните учители ни учат да превръщаме страданието в душевен мир, така можем да преобразуваме безработицата в свобода и независимост, в доверие в себе си и Висшата сила.
- Когато напрежението, страхът, отчаянието и чувство за безнадежност са ви завладели напълно, мисля, че е време да се пуснете по течението . Това не означава разбира се да се откажете да търсите, а да се отпуснете, да се освободите от страха и катастрофичното мислене, да се доверите, че Вселената се грижи за вас и да ѝ позволите да го направи.
- Положението не е толкова страшно, колкото изглежда. Страхът го прави да изглежда такова, а новините, заливащи ни от медиите карат въображението да рисува ужасяващи картини. Знайте, че изход винаги има, но отчаянието, паниката, вкопчването, нуждата отблъсват от нас вариантите и ни пречат да видим възможностите.
Помнете, че в момента, в който възникне проблем, винаги заедно с него възниква и решението. Само трябва да го видите. А това няма как да стане, ако сте отчаяни и изплашени. - Не се вкопчвайте в идеята, че само ако намерите работа, всичко ще се оправи и тя ще ви донесе необходимата ви сигурност и свобода. Вследствие на моя опит и преживявания, аз осъзнах, че когато Вселената ми отнеме някой „сигурен доход“, то не е за да ме накаже или защото не съм достатъчно добра, а за да ме накара да разбера, че съм се вкопчила в една идея, която ме отдалечава от това, което търся.
Сигурността, свободата, независимостта не са в това да имаш работа и „сигурен“ доход. Никоя работа не е сигурна, както нищо в света не е сигурно. Свободата и независимостта са вътрешно състояние, което се постига единствено с доверие в себе си и в живота.
Всъщност едно от нещата, които ни учи безработицата е да се доверим. Именно когато се отпуснем и доверим, обстоятелствата сякаш се променят и виждаме варианти, за които преди сме били слепи.
Затова- спрете да мислите за момент, спрете мъчителните анализи. Направете поръчка до Вселената- поръчайте ѝ да ви подскаже кое е решението за вас и бъдете отворени за отговора. Визуализирайте как се отпускате в ръцете на любящата Висша сила и позволявате тя да направи най-доброто за вас. - Понякога трябва да направим крачка назад или да сменим посоката, за да открием верния път и да видим възможността за нас. Тези дни, докато простирах, изпуснах едно копче. Гледах отгоре, търсих, търсих и не го виждах. После направих крачка назад и го видях скрито под легена с прането. Така става често и в живота- трябва да отстъпим малко назад, за да ни се открие цялата картина и да видим това, което в момента е скрито от очите ни.
- Помислете на какво е дошла да ви научи безработицата. Ако в момента ви издържа човек от семейството, може би трябва да се научите да получавате. Вселената се грижи за вас и в момента е решила по този начин да ви осигури всичко необходимо. Позволете си да получите и да се погрижат за вас и не се винете, че в момента не можете да дадете. Вие имате достатъчно възможности да давате, ако не нещо материално, то – любов, подкрепа, усмивка. Не свързвайте даването и получаването само с пари.
По какъвто и начин Вселената да е решила да се погрижи за вас, бъдете благодарни.
А когато сте благодарни, енергията на благодарността ще привлича към вас още неща, за които да сте благодарни.
Възможно е също така Вселената да има по-добър план за постигане на желанията ви и именно чрез безработицата да ви накара да търсите и да откриете своето призвание. Напишете на един лист на какво ви научи безработицата и за какво може да сте и благодарни- например тя ви е направила по-гъвкав, отговорен, силен, креативен, научила ви е да се справяте с превратностите на живота и да имате повече доверие в себе си… - Не се обвинявайте, не се критикувайте, недейте да се самосъжалявайте. Знайте, че когато вие се обвинявате, ще ви съдят и другите. Не си лепвайте етикети като „некадърник, слаб човек, лентяй“. Помнете, че вие заслужавате най-доброто и това не се променя ако в момента сте без работа или имате затруднения. Освободете се от ограничаващото мнение, че трябва да сте на работа, за да значите нещо.
Не позволявайте това, че сте „безработен“ да промени мнението ви за вас самите.
Моментът, когато се чувствате отхвърлен е подходящ да повярвате истински в себе си. Kаквото и да се случва, обичайте себе си, грижете се за себе си. Именно сега трябва да се обичате най-много и да се подкрепяте. Ако вие сам не се цените, никой друг няма да ви цени.
Всяка сутрин ставайте с думите- „Аз съм способен, аз съм ценен и достоен човек, аз заслужавам.“
Разбира се, безсмислено е да вините и обществото, държавата или съдбата. Поемете отговорност за живота си. Може би това е шанс да започнете нещо съвсем ново и да промените тотално живота си. - Абстрахирайте се от мнението на обществото, разчупете мисленето си. Не се определяйте като „безработен“. Тази дума носи след себе си много неприятни асоциации. Вие не сте без работа, а просто в момента не извършвате това, което обществото определя като нещото, която всеки „трябва“ да върши. Намирането на работа не е единственият начин за да постигнете това, което търсите и от което имате нужда. Възможно е да започнете някакъв свой бизнес, да преоткриете свои позабравени мечти, да проявите вашата креативност и да реализирате нещо ново, което дори да намине очакванията ви.
- Не се поддавайте на паниката. Не слушайте новини, излизайте с позитивни, вярващи в себе си хора. Недоволството, оплакването и вайкането ще ви донесат само още повече недоволство. Обръщайте внимание на мислите си и на думите, които използвате. Разбира се, не казвам да си повтаряте, че всичко е прекрасно. Това ще е опит да се заблудите. Но е безсмислено да повтаряте, че положението става по-зле, че няма изход, че няма работа, че няма пари. По-добре помислете как може да използвате това положение. Всъщност не е тайна, че безработицата понякога е благоприятен момент за реализирането на дадена идея.
- Сменете фокуса от липсата, страха и дълговете – към това, което имате, към мисълта, че дълговете ви вече са платени, към изживяването на сегашния миг и доверието. Предизвикайте в себе си усещането, сякаш всичко вече е решено и се радвайте на живота. Знам, че когато ви е тежко, да извикате подобно чувство ще ви се стори непосилна задача. Но точно това е най-добрият начин да се измъкнете от омагьосания кръг.
- Един от вай-ефикасните методи за справяне с чувство за безизходица е координация на намерението, с което ни запознава Вадим Зеланд. В най-общи линии координацията на намерението е когато разглеждаме събитие, струващо ни се негативно като позитивно. Ето какво казва Вадим Зеланд за координацията:
„Всяко събитие на жизнената линия има две разклонения – в благоприятна и в неблагоприятна посоки. Всеки път, сблъсквайки се с едно или друго събитие вие правите избор, как да се отнасяте към него. Ако разглеждате събитието като позитивно – попадате на благоприятното разклонение на жизнената линия. Само че склонността към негативизъм ви заставя да изразявате недоволство и да избирате неблагоприятното разклонение. Само нещо да ви раздразни и след него идва нова неприятност. Ето така се получава, че “бедата никога не идва сама”. Но поредицата от неприятности следва не заради самата беда, а заради вашето отношение към нея. Закономерността се формира от избора, който вие правите на разклонението. Принципът на координацията на намерението ви дава възможност винаги да попадате на удачната жизнена линия.“
- Ако ви се струва, че сякаш вече животът ви е безсмислен, си спомнете, работата не е всичко в този свят. Ако в момента нямате работа, това не означава, че сте загубили смисъла на живота си или че сте безполезен. Има хиляди други начини, с които можете да осмислите живота си и да го направите полезен. Запишете се на някакъв курс, започнете доброволна дейност, включете се в някаква кампания или кауза, помогнете на някого, свършете някаква работа в къщи, опитвайте нови неща. Вършете нещо, което ще ви кара да се чувствате пълноценен и удовлетворен.
А вие какво мислите? Сблъсквали ли сте се с безработицата и предизвиканите от нея преживявания и как сте се справяли с това? Смятате ли, че безработицата има и позитивна страна и коя е тя за вас? Споделете вашето мнение, идеи и опит.
От категория 
Тагове: 
Браво Роси, много точен анализ! Както винаги точно в целта!
Няма нищо случайно или ненужно в живота ни, особенно състоянието – безработицата, както всичко и то си има предназначение.
Безработицата е момента в който обръщаме погледа си навътре, в нас самите, а това е поведение, което по-често трябва да практикуваме! Както равносметката, която си даваме, то е и възможност да преосмислим нещата и да поставим ново начало в мислите и повдението си!
Първо, добре е да се научим да благодарим, че имаме какво да сложим на масата и оттам нататък за всичко добро или лошо – да благодарим. Това е „А“ от азбуката на живота.
Второ, да си преброим приятелите! Всички лицемери отпадат моментално, когато си в тежко състояние на безработица. Но и на тях също трябва да благодарим.
Трето, за пореден път да се уверим, че всичко материално е преходно, а само духовното е стойностно и вечно. И, че всички материални несгоди са предпоставка за духовното ни израстване, което е задача далеч по-важна от робуването ни на материални атрибути – къщи, коли, обзавеждане и пр. и пр.
На много от нас ни е нужен този катарзис. После нещата си идват сами на местата.
Здравей Л.Вълканов!Донякъде имаш право,но само до някъде.Аз не мисля,че материалните ни несгоди са предпоставка за духовното ни израстване и няма защо да давам примери за това.Защото безпаричието е проблем и то голям.Няма как като го има този проблем ти да мислиш как да израстеш духовно.Колко хора могат да се отърсят от това положение,за да мислят за нещо друго.Дори и това да е изхода те не го виждат.Това е реалността,защото безпаричието знаеш води и до други проблеми.Според мен,когато тия проблеми се решат може да си позволим да мислим за друго.Когато си в такова положение губиш вярата си и си мислиш,че си в безизходица.Започни да говориш за духовно израстване на някой скитник или безработен и можеш да си получиш боя,ако си достатъчно настоятелен.Поздрави Милена!
Благодаря Любо. Хареса ми това, което си казал –
„всички материални несгоди са предпоставка за духовното ни израстване“. Да, и аз смятам така и се убеждавам всеки път в това. Наистина, когато си вътре в ситуацията ти е трудно да видиш добрата страна и ползата, но ако се научим да гледаме по друг начин на несгодите, животът ни ще стане по-лек и ще се превърне в приключение.
Милена, съгласна съм, че безпаричието е сериозно изпитание. Аз много добре познавам чувствата, които те обземат в такива случаи – чувството за безизходица, страха, напрежението, сриването на самочувствието и увереността…Да, това е наистина тежко предизвикателство, защото те удри във всички аспекти на живота – в общуването и социалните контакти, здравето и психичното състояние, реализацията, желанието за живот и т. н. Въпреки това обаче и аз смятам, че болката, страданието, страхът, проблемите идват, за да ни научат на нещо и че могат да бъдат предпоставка за духовно израстване. Както казва Екхарт Толе, всеки „проблем“, колкото и тежък да е той може бъде и път към духовно Просветление. Разбира се, за някой скитник тези мисли няма да са достъпни и едва ли би се съгласил с това, както и повечето хора, който са „вътре в ситуацията“. Нужно е да си осъзнат, да погледнеш ситуацията „отгоре“, за да видиш дълбокия ѝ смисъл.
Чудесна статия, Роси! За отчаяните и обеззверени търсещи работа имам няколко ефективни предложения. 1.На един лист напишете какви качества имате и какво умеете, така се избистрят евентуално длъжности, които можете да заемате , пишете смерло и не бъдете скромни 2. На втори лист напишете: Хора, фирми, на които трябва да кажа какво искам да работя- там започваш да пишеш “като луд”- например-Майка ми, баба ми, съседката отдолу, Петко, продавачката в супера, в кафенето и т.н- ВСИЧКИ ХОРА, за които се сетиш.3. По какъв начин да разглася: Лично, по телефон, чрез обяви , по интернет и т.н- всичко за което се сетиш.
4. Като изброяваш по предходните точки се появяват хора и начини, за които никога по-рано не ти е хрумвало. 5.Направете поне 70 процента от нещата, които написахте.
Всеки има качества и работа, която може да върши.
Роси,статията е страхотна!
Да,отчаянието,което човек чувства,когато не може да плати сметките,няма как да подсигури елементарното на детето си като обувки, учебни пособия и др.основни неща и се моли някой вкъщи да не се разболее…това усещане, това състояние е смазващо.За мен времето,през което не бях на работа се оказа позитивно единствено,защото можах да пооправя някои позарязани неща вкъщи-от гледна точка на фън-шуй това е чудесно,нали?Имах възможност и да чета повече,но когато нета ми спря,поради неплатени сметки-и тази възможност отпадна.Всъщност,за търсене на работа по интернет-не го препоръчвам,лично аз не попаднах на нищо подходящо.Единствено полезно,както препоръчва Мила е чрез познати хора.Но при мен и това не проработи-или внезапно спираха да търсят човек или вече са назначили или пък аз съвсем не съм за това.Пък и преглътнах факта,че работодател предпочита мъж вместо жена за административна работа.Така реших да не напъвам повече в опитите си да намеля работа.Омръзна ми да удрям на камък.Всичко започва и свършва,все пак.В момента съм на работа-неочаквано и то след като се отказах да „напъвам“ тук и там.Може и временно да е,но пък е.
С течение на годините всичко се променя. Ако преди 4 или 5 год. все още беше възможно човек да си размърда мозъка и да излезе от всеобщоприетите правила и норми, то сега и да иска няма как да стане – остава му само да дерзае, докато „дойде“ самият момент, ако разбира се му е останала смелост за това.
)
Положението е изключително критично и този факт не е за пренебрегване. От една страна „кризата“ е добър момент и старт, но от друга е сериозно препядствие, защото дори и да имаш идея, дори и да рискуваш да направиш нещо, да започнеш нещо … в задачата се пита с какво!?? Кой ще ти отпусне кредит, когато досието ти е „безработен“ !? А дали инвестицията, която ще направиш за тази идея може да се върне бързо или колко бързо !? Имаш ли този период да изчакаш оцелявайки някак, защото разходите започват скоростно да ти „режат“ главата и от безработен отиваш в едно друго измерение фалирал преди да започне !?
Може би едно е важно, но всичко е въпрос на психика – това да запазиш самообладание, но и това нещо си има „време“, защото разходите си вървят и не те питат колко си устойчив психически.
И още нещо: колкото и философски да си настроен и духовно да си израстнал, ситуацията изисква просто едно чакане „да му дойде реда“. И ако не правиш нищо друго, поне си каляваш психиката и си казваш „до кога ли ще издъжа !? – ама ще трябва, защото няма друг избор“
Всичко това е ясно.Проблемът е,че щом си мълчим и не протестираме,значи сме добре.Според мен трябва да се направи нещо,не може така повече.И не е само безпаричието и безработицата,но и това,че няма закони за всички,че корупцията е много голяма и т.н.Тия проблеми може да се проточат с години и всичко е и ще е за сметка на народа.Аз напълно подкрепям Стефи,защото не можеш примерно да обясниш на едно дете,че няма пари.Поздрави и усмивки1
Здравей Милена
Всичко е за сметка на народа и това според мен няма как да се промени поне с „днешна“ дата. Може би поколенията след нас ще постигнат успех в това отношение, но ние, нашето поколение, което е с голям диапазон възрастова граница няма как да го преодолее. И още по-тъжното е, че при подбора на персонал тази възрастова граница е паднала изключително ниско. Къде и как да преодолееш ситуацията след като 39г. са много и не ти позволяват да заемеш дадена позиция – за какво изобщо става въпрос !? Лично аз се усещам на 29, но това е друга тема. Но и ти искаш хляб да ядеш, нали ???
За жалост може би от всички теми до сега, това е най-“болната“, защото тази ситуация е с най-дълбоки последици. Нищо не правим и като се пънем, и си търсим правата, защото смело мога да кажа, че не съм от хората дето си оставят магарето в калта, но моментите на спестяване на излишни негативи са по-важни, отколкото каквито и да било други действия. А сама птичка пролет не прави. И в този ред на мисли последва и друг въпрос „Как да възпитавам децата си !?“, защото ценностната система не става, тя е „демоде“ и от нея никой няма нужда !?
Чувството е ужасно. Аз лично успявам да овладея нещата, но това не ми носи доходи…….
Така е Стефи напълно те разбирам.Понякога децата много по-бързо схващат нещата от нас,защото те също живеят в тази страна както ние.Това,че не виждаме изход не значи ,че няма.Трябва да се търси ,но не зная къде.Лека вечер!
Мила, хубави предложения си споделила, дано помогнат на повече хора. Стига да имат волята въпреки отчаянието да направят усилие.
ИнанИ, ти казваш- „В момента съм на работа-неочаквано и то след като се отказах да „напъвам“ тук и там“. Може би именно заради това възможността е изскочила, защото си се отказала да напъваш. Законът за парадоксалното намерение действа така – когато се стремим към нещо упорито, но водени от страх и отчаяние, го отблъскваме. А когато се откажем от нуждата си на всяка цена и час по-скоро да го постигнем, то става. Аз лично постоянно се убеждавам в действието на този закон и дори си го наричам моят закон, защото усещам влиянието му много по-осезаемо дори от закона за привличането.
Ето тук съм писала за това Закони на Вселената за благополучие. В статията той е 4-ти – Закон за парадоксалното намерение.
Милена и Стефи, знам, че безработицата и безпаричието, както и някои факти като например изискванията към кандидатите за работа да са до 35 , а някъде и 25 години и т. н. са сериозни проблеми и затова и пиша за тях. Защото не можем да се развиваме духовно, да говорим за израстване, а да премълчаваме или пренебрегваме това заради което душата ни страда, това, което поражда хиляди въпроси в главата ни и не ни дава мира. Няма как да пренебрегнем този факт, който повече българи изживяват.
Но ми се иска да погледнем по друг начин на тези явления. Това че е „страшно“, че чувства са смазващи си го знаем и се коментира навсякъде. Хората се „заразяват “ едни от други с оплакване, недоволство, негодувание, самосъжаление.
Всички знаем за „болестта“, познаваме „симптомите“ и се оплакваме от нея, търсим виновни, самосъжаляваме се или пък таим тайна надежда, че някога, в бъдеще поне за нашите деца ще има промяна…
Но какво можем да направим ние? Знам, обикновено хората казват, че няма начин да започнеш каквото и да било, защото всичко опира до пари и т. н и т. н. Но това е общоприетото мнение, което ни държи вързани и ни пречи да повярваме в себе си и да видим възможностите.
Ако не друго, може да променим поне отношението си към това, което ни се случва. А и нека не забравяме все пак че много хора са тръгнали от нулата и са успели и че за реализирането на дадена идея има много начини и варианти- не само теглене на кредит.
Виждам, че хората в България имаме твърди убеждения относно парите и възможностите. Това е груповото ни съзнание, което завлича всички ни. Повечето от нас смятат че няма начин нещо да се направи сега, че няма пари- значи няма възможност, че хората нямат пари и т. н.
След като си слагаме граници така и издигаме вкупом стена пред нас, как ще можем да видим възможностите?
Не мислите ли че веригите си ги слагаме ние и колективното съзнание на българина? В тази тема писах за това – Какво ни пречи да видим възможностите?
Дали сега и ние като слона от притчата стоим вързани, защото още от малки са ни учили, че не може, защото чуваме всички около нас да казват, че възможност няма..?
Роси, поздравления – това е най-истинската статия по този проблем в интернетпространството. Сигурна съм, без да съм се ровила. Просто проблемът е разгледан всеобхватно в същността му. Най-важното е наистина да разберем, че нещата ни се случват, защото трябва да променим нещо в себе си (ти си посочила какво) и да сме искрено благодарни на Вселената за тази възможност за промяна. И наистина, ако се тръгне от благодарността, няма да сме с чувството, че сме притиснати от обстоятелствата, а че сами творим живота си. Четири пъти съм била на борсата и имам стаж в това отношение. Винаги съм знаела, че ще си намеря работа и обикновено, ако преди или след интервюто чуех любима своя група, това беше знак, че нещата ще се получат. Такава е нагласата ми към живота и затова съм успявала в това отношение. Но покрай свои приятелки знам каква лоша шега изиграва чувството, че нямаш избор, заради това, че си притиснат финансово, че не си достатъчно конкурентен. Обикновено правиш несвой си избор и приемаш работа, в която работодателят е некоректен (той се познава с фразата „навън чакат хиляди безработни”), или заплатата след приспадане на дневните при ходене на работа, става за покриване на една-две сметки. Лошото в последната ситуация е, че се заробваш – заплатата е недостатъчна, но страхът те държи на това място и си в омагьосан кръг – не си доволен, но няма как да избереш нещо ново, докато не пуснеш старото. Така блокираш живота си до следващата промяна на обстоятелствата, когато отново ще ти се даде възможност да бъдеш себе си. Вариантът с изискванията на работодателя в повечето случаи е сито за културен отказ на останалите кандидати, след като вече е направен изборът. Разбира се, че трябва да покриваш критериите, макар и понякога да са параван, но те по-често не са в основата на избора на работодателя и затова не трябва да се прави генералния извод, че не си успешен. Всъщност важното е да се уважава правото на избор – собственото и на останалите. Трябва да се помни, че противоположното чувство на страха е любовта – това ще помогне за преодоляването му, пък и за поемането на отговорност за собствения си живот (за тази истина подробности в „Разговори с Бога” на Уолш). А това, че държавният апарат е много бюрократизиран, е още един повод да вземем нещата в свои ръце. Макар, че там работят хора като нас и нещата зависят от личното ни отношение и нагласи. А бюрата по труда са най-ефективни с програмите за обучение и предлаганите места в държавния сектор. И накрая – когато за първи път бях на борсата, всеобщата нагласа беше, че всичко зависи от работодателя. Оттогава изтече много вода и новото поколение вече има изисквания – неусетно, но всеки има дял в това.
Анита, благодаря ти за този съдържателен коментар. Четейки поста ти, изниква и другия въпрос – дали притиснати от обстоятелства трябва да се съгласяваме на всякакви (понякога абсурдни) условия за работа и възнаграждение, защото все пак ще имаме нещо, или да продължаваме да търсим, държейки на правата си. Разбира се, и тук всеки прави своя избор, но това наистина е сложен избор… Какво мислите?
По-горе е казано – „всички материални несгоди са предпоставка за духовното ни израстване“. – Нима богатите хора, които нямат материални несгоди, са много духовно израснали?!?
Иначе проблема с безработицата или смяна на работа се разрешава най-лесно чрез закона на кармата. Тоест – човек, ходейки на работа и трудейки се, на първо място чисти карма така, а на много по-задно място има значение самата работа като работа и възнаграждението…
Това е тема на размисъл, която много помага и разрешава всички проблеми, ако се вникне в нея.
Съгласна съм с по-голяма част от написаното, но не мога да се съглася в едно нещо: В случая „споделяме“, изказваме мнения по конкретната тема, но упорито също се въртим в един затворен кръг, както е и всеобщото мислене по повод темата. Не можем да си позволим лукса да Не бъдем реалисти в 2011г., защото, ако не сме достатъчно прецизни в поемането на риск сме обречени на провал.
Роси, ако си в ситуация за която коментираме и семейно положение в състояние на финансов колабс и трябва да реагираш абсолютно скорострелно, защото нямаш време за губене дали ще ти се иска да израстваш духовно, или да започнеш от нулата каквото и да било, дали ако ситуацията ти е такава, че няма към кого да се обърнеш, за да поискаш 1 лев да си купиш хляб, който съответно трябва да занесеш в къщи и да споделиш и с децата си, ще си позволиш да си дадеш време в начинание без дори да е обвързано с кредит !?
Когато човек е спокоен и не е пришпорен от капризите за „времето“, в което му е отредено да живее нещата стоят по изключително различен начин. Защото колкото и да си над нещата, колкото и да вярваш в себе си и да си предприемчив се изисква време, а през този период трябва да ядеш и не само ти, нали така !?
Но нека да си знаем и възможностите в този ред на мисли, защото не е все едно какво ще предприемеш, когато започнеш от нулата – да, длъжен си да опиташ, но прецени дали можеш, за да не стане моделът „жабата видяла, че подковават конят и тя вдигнала крак“, защото опорочаването, омаловажаването към личността и изчезващата ценностна система започват от тук.
Поздрав
Позволете ми да ви развеселя изморен и отруден българино и теб отчаяна сънародничке!Поздравявам ви с днешния ден и ви желая утре да пеете ето така:
Ода за богатството
Сбогом, сбогом бедност!
Здравей ,живот в разкош!
Ще живея само тебе
всеки ден и всяка нощ.
Обещавам ти да дишам
в лукс, пари, охолство
и хич не ме интересува
хорското и твойто недоволство.
Ще харча с пълни шепи
за най-доброто на света.
Аз съм радостна, щастлива,
че богата съм сега!
Текст: Мила Попова
Мила, чудесно стихотворение. Ама ти си била и поет.
Никола, в този текст, които цитираш се има предвид, че всички проблеми , болести, страдание, несгоди могат да бъдат и предпоставка за духовното ни развитие. Да, и аз когато съм чела от различни духовни учители и автори, че точно когато си в криза и имаш „проблем“ това е твой шанс да направиш промяна, съм си мислила, че те говорят така, защото нямат проблем сега. Но всъщност и аз самата достигнах до този извод.
Стефи, а ти откъде знаеш какво е финансовото ми състояние? Всичко, което пиша, е минало през мен, аз съм го преживяла, за да мога да го предам.
Колкото до това да бъдем реалисти- да, напълно съм съгласна, не можем да се замозалъгваме че животът е розов и ей сега ще станем богати. Но пък и ако само се оплакваме и повтаряме отново и отново, че няма изход и че сме обречени, какво бихме могли да постигнем тогава, освен да си останем в блатото?
Роси, не си ме разбрала – въпросът ми е абсолютно хипотетичен и не посочва ничие състояние, но той съществува „Роси, ако си в ситуация …“, което Не означава, че ти си или аз съм
И всичко, което пишеш е прекрасно, защото ще е в полза на много хора, но по – би било полезно да споделяме не толкова мисли и цитати особено в коментарите, защото отново ще кажа, че под твоите текстовете пише :“ Споделете вашето мнение, идеи и опит.“ Защо обаче „бягаме“ от едни така директно зададени ситуации, а зацикляме в посланията на авторите и до колко те са адекватни в нашето днешно и реално време !? Идеята може би не е да се надхвърляме кой, колко литература е прочел, а кой, какво е успял да приложи на практика. Защо да не погледнем на нещата от тази страна – да „излезем“ от стереотипа на анализ върху текстове и да „влезем“ в практическото им приложение !!?
И ще добавя, че освен двете крайности богатство и бедност има и една среда – златната среда, така, че да не отиваме толкова далеч в двата полюса, не е необходимо.
А Личното мнение е изключително по-ценно и се котира безрезервно, отколкото мнението на автор, който е възможно и да не знае, че съществува наша България.
Стефи, напълно съм съгласна с това да изразяваме личното мнение, да споделяме личен опит, идеи, до които сами сме стигнали, методи, които сме изпитали. Но точно за този проблем с безработицата имам доста личен опит и всъщност дори никъде не съм намерила литература точно за това (поне не за условията, които са сега тук в България). Да, опитвала съм се да използвам и методи, за които съм чела и да ги приспособя към себе си и конкретната ситуация. В крайна сметка човек търси отговори и в книгите, поне на мен много са ми помагали. Разбира се, всеки намира отговори на различни места и разбира се, най-важно е приложението, а не теорията.
То не и нужно. Но е необходимо все пак да се излекуваме от бедността и чувството за безизходица, която ни пречи във всички сфери.
Съгласна съм също така, че и не е необходимо всички да се стремим да забогатяваме.
За мен един от най-потискащите фактори, съпътстващи обедняването и икономическото ни положение в момента, е това непрекъснато оплакване, хленчене, недоволство, самосъжаление, повтаряне на едни и същи неща, отново и отново. В такава среда от тези „песни“ растат и нашите деца. И възприемат нашето отношение.
Затова всъщност главната ми идея беше да погледнем по нов начин на този проблем.
Благодаря ти Роси
само ето това ще цитирам от статията на Роси като най-силно..
„Знайте, че изход винаги има, но отчаянието, паниката, вкопчването, нуждата отблъсват от нас вариантите и ни пречат да видим възможностите.“
„Кризата“ и липсата на работа и пари са най-хубавите неща, които ми се случиха през последните години. Накараха ме да прозра колко малко ми е нужно всъщност, колко много съм имала и колко повече съм искала за да се чувствам сигурна. Само че, както казва и Роси, сигурността не е в постоянната работа, редовните доходи и „парите за черни дни“. Безумно богатите, както и не толкова богатите, имат точно толкова огромни проблеми, колкото и онези, които се чудят как да си платят сметките. Просто не са от същото естество. Всеки си казва „аз ако бях на негово място, живот щях да си живея“, но „чуждата кокошка винаги е патка“… защото не всичко се вижда през съседската ограда. Нима човек, който се стреми да натрупа още и още, се чувства сигурен? Замисляли ли сте се колко точно пари са ви нужни за да се чувствате спокоен и сигурен, че в бъдещето всичко ще е наред? Аз – да. И отговорът не ми хареса – каквато и сума да решах, че ще ми реши проблемите, едно уплашено гласче казваше „а ако стане еди-какво-си, ще трябват ОЩЕ“.
Защо съм без работа ли? Защото исках да работя по-малко и да получавам повече. Защото започнах да гледам на нея като на източник на облаги, вместо радост. Защото през годините, когато работих до изнемога, оставях твърде много неща (като духовното развитие) настрани, за „когато остане време“. Е, всъщност не се чувствам комфортно, когато получавам повече, отколкото давам. Не искам и да жертвам всички онези прекрасни аспекти на живота, за които все не намирах време. И накрая Вселената ме чу и се погрижи с най-подходящите обстоятелства за моето желание. Сигурно е можело да стане и по-приятен и лесен начин, но дали щях толкова бързо да науча уроците си? Както се казва – ако не си чел през годината, ти излиза душата по време на сесия.
Можете да продължите да се вайкате и да търсите причините за проблемите във външните обстоятелства. Аз, лично, не познавам някой, който с нерви и паника е постигнал нещо. А може и да се вгледате навътре и да се опитате да разберете не защо я има безработицата, а защо ви е нужна.
Здравей LeRu!Вярно е това,което пишеш и наистина не съм се замисляла от тая страна на проблема.Поздрави Милена!
LeRu, и аз смятам, че Вселената ни изпраща най-подходящите условия, които са ни нужни, макар често да не го приемаме и да роптаем. Обикновено виждаме добрата страна, когато мине време и сме излезли от ситуацията. А дали не можем да погледнем на това, което ни се случва така, сякаш вече е минало, още сега?
„А дали не можем да погледнем на това, което ни се случва така, сякаш вече е минало, още сега?“
Е те точно тука Роси, според мен е разковничето! Да се научим да осъзнаваме че всеки един момент от живота ни е точно този, който ни е нужен точно тогава за да сме щастливи
Няма минало, няма бъдеще, всичко е сега и трябва да се приема като даденост и да се изживява, каквото и да е то! Защото всичко си съществува винаги, само нашето съзнание е това което се променя и преоткрива уж нови неща 
Който се научи да вижда цялостната картина и общият и начален замисъл би могъл да бъде това което е, по всяко време и при всякакви обстоятелства!
Бъдете здрави!
Отдавна не бях чел нещо добро по темата за чувството на безизходица, което те наляга, когато сме дълго време без работа- въпреки, че не сме от най-производителната нации, все пак имам нужда да поработваме от време на време. Наскоро чух следняи виц: „Диалог непреведим на Японски: – Какво правиш? – Нищо, на работа съм.“
:D:D. Продължавайте в същия дух и скоро очаквам още 
))
Така е KEV най-общо погледнато,но ако се раздели това общо на части не е съвсем така,защото всяка част от цялото е важна,във времето и пространството не,но за момента да.Поздрави!
http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=2rjW3z3fuPchttp://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=2rjW3z3fuPc
Поздравления за добрата статия, Роси!
А за безработните в момента – сега нямам време да търся подробна информация, но скоро гледах по ТВ за възможност за регистрирани безработни, които имат идея за собствен бизнес, да получат БЕЗВЪЗМЕЗДНА помощ до 20 хиляди лева. Репортажът беше от бюро по труда, ако не се лъжа. Успех!!!
Убедена съм, че състоянието – БЕЗРАБОТИЦА, отнесено към индивида, съвсем не е стечение на неблагоприятни външни обстоятелства.Според мен, то е криза на духовността ни,пиков момент, в който се оказва, че сме зациклили в личното си разбиране на съотношението ДАВАНЕ/ПОЛУЧАВАНЕ,както и в разбирането си за ПРИНАДЛЕЖНОСТ и СВЪРЗАНОСТ. Това е време, период с различна продължителност, в който се води борба между съзнателното ни голямо желание да имаме работа и пари, и подсъзнанието ни, където буквално сме избутали всички свои чувства, желания и вярвания, за които не искаме да си признаем дори и пред себе си, тоест онази част от нас, която би ни се искало да не притежаваме.Ние си търсим отчаяно работа, споделяме с близки и познати, че сме готови на всякаква работа, но работа така и така не се намира, защото ние сами стопираме случването. Блокираме се, чрез подсъзнателното си „аз“, което е на съвсем друго мнение.Скритото ни аз иска хубава работа, добре заплатена, иска дори тази работа да е приятна и съвсем не тежка. Няма нищо лошо в това ни изискване, но по някаква причина ние решаваме, че май сме много искащи и започва едно неистово лутане между желание и „реалност“, завъртаме сами себе си в една вихрушка от съмнения в способностите ни, обвинения към себе си, към другите, чувство за вина, редуващи се агресия , апатия,невротично желание да избягаме някъде, да се скрием от този свят и какво ли не още, което нажежава още повече създадения от самите нас ад.В тази ситуация никой не може да ни помогне, никой, освен ние самите.Дали ще успеем да помирим личността си / външното ни аз / с онова вътре в нас, дали ще се осмелим да го извадим на светло и да го прегърнем, без да му слагаме етикет „правилно“ и „неправилно“, зависи от нас.Когато сме в това положение, обикновено се случват две принципно противоположни неща, но не едновременно, или едното , или другото / при всеки различно/, и те са : някой ни похвалва и обратното, някой ни охулва, но много жестоко…Какво става при това ? Интересното е, че ефектът е почти един и същ, макар при втория вариант усещането да е по-вулканично.При това в обърканите ни и изтерзани от много мислене глави, изведнъж нещо просветва, като светлинка в мрачния тунел, която само за миг се превръща в ярко сияние, момент, в който изведнъж сякаш осъзнаваме кои сме, че сме ХОРА, че имаме достойнство…Като светкавица идва намерението, твърдото решение да докажем себе си, идва с осъзнаването на човешката ни СВЪРЗАНОСТ, с проумяването, че не само сме БИЛИ, но и СМЕ сега, че ИМЕННО СЕГА сме в състояние да ДАДЕМ и заслужаваме да ПОЛУЧИМ.
Здравей Ваня. Благодаря ти за този съдържателен коментар. Да, съгласна съм че българите (повечето от нас) сме в период, в които сме зациклили в личното си разбиране на съотношението ДАВАНЕ/ ПОЛУЧАВАНЕ. Твоите разсъжденията по този въпрос са много полезни, надявам се да се прочетат от повече хора.
Безработицата създаде у мен да живее „виновният човек“, неспособен да се впише в действителността. Оставайки без средства се чувствувам подтисната и виновна,дори некадърна. Работа за по няколко месеца, на парче, се намираше, но за кратко време. Това чувство на виновност не ме напуска и днес,защото не мога да помогна с неоходима сума на детето си. Няма да задълбавам върху чувствата си. Още по-зле се почувствувах и със загубата на съпругът ми.Наемът е моето спасение, макар и непостоянен. При толкова приятели-останаха малцина и те със своите проблеми….Забравете за образованието ,което притежавам…, няма я средата , в която се формираше личността и професионалните умения,сякаш никога не е била. Вече съм друг човек и всякакво превъзнасяне на това, че животът ни поднася препятствия, за да ни дари с успех не приемам, защото под краката ми е пясък и съм готова да приема всяко идващо чунами, вече претръпнала.
ЗДРАВКА,ако наистина имате намерение да промените ситуацията, в която се намирате, би било добре на първо място да оставите да си отидат ОБВИНЕНИЯТА към себе си, към другите и изобщо към живота.Положението на безработния е изключително тежко от всяка гледна точка, но за да има външна промяна, трябва да има вътрешна промяна / в убежденията /. Точно нашите вярвания създават действителността ни.Вие сте си същата, каквато сте била и когато сте имала хубава работа и подходяща среда, нищо във вас не е станало по-лошо, просто сте допуснала вместо да се опирате на силата във вас / както е било преди /, да се видите като жертва на някого или на нещо.Върнете лентата назад и почерпете от собствената си предишна сила за справяне, преоткрийте я отново.
Здравей Здравка и добре дошла сред нас. Благодаря ти за този коментар. Да, права си, че безработицата атакува психиката на човек от всички страни- чувството за вина, загуба на вярата в способностите ни и създаване на комплекс за малоценност, страх, отчаяние, самосъжаление, чувството за безизходица и т. н и т.. н. Познавам добре този „ансамбъл“ от чувства. Но осъзнах, че самосъжалението и обвиненията към себе си и света не ни помагат, а ни заравят още по-надълбоко. Именно затова написах тази статия- не за да омаловажавам проблема, а за да погледнем ситуацията по нов начин и да намерим вариант. Съгласна съм с Ваня, която казва, че „за да има външна промяна, трябва да има вътрешна промяна / в убежденията /“. От там трябва да започнеш.
Статията наистина е много добра.Описва точно състоянията ,през които минавам в момента комплекс за малоценност,чувство за безизходица,страх и отчаяние. Освен безработицата ми се струпаха и други семейни проблеми.Съгласна съм ,че промяната трябва да започне отвътре.Изчела съм толкова много литература за позитивното мислене. Много ме бива да
вдъхвам вяра на другите. Не знам какво направих със себе си но този път като че ли се предадох.
Здравей Ваня. Не си се предала, не се отчайвай. Всеки има моменти, когато сякаш потъва надолу, когато дори стига дъното. Наистина по това време в България много хора преживяват нещо подобно. Аз също съм го преживяла. Явно имаме уроци, които трябва да научим. Явно имаме нужда нещо да ни разтърси, да останем без нищо, без сигурност, без пари, за да можем да повярваме истински в себе си и да осъзнаем, че може да ни отнемат всичко, но не и това, което е в нас. Това е сякаш едно изпитание, което ни кара да осъзнаем, че не бива да търсим сигурност навън, а в самите нас. Защото обстоятелствата винаги могат рязко да се променят, но когато вярваме в себе си и в това, че Висшата сила се грижи за нас, ще видим че въпреки всичко ще се справим и ще излезем от тази ситуация по-силни и мъдри от преди.
Благодаря Роси. Да права си живота ни поднася изпитания за да ни направи по-силни и да повярваме в себе си .Благодарна съм ,че има хора като теб които вдъхват вяра на другите.Точно от това имаме нужда.
Здравейте Роси и всички останали! Първо искам да кажа, че съм благодарна, че намерих това място – естествено точно в момент, когато търсех нещо такова! От известно време усещам, че трябва повече да споделяме и дискутираме по тези теми – така обединяваме енергиите си и помагаме на всички останали, но в обичайния ми кръг на общуване няма как да се случи по този начин! В момента чета и книгата
Искам да вдъхна надежда и на останалите – било безработни или „заклещени“ по същия начин като мен: всичко може да се оправи, не спирайте да опитвайте и се доверете на Вселената!
По конкретната тема – искам да добавя и един друг момент – смяна на работата. Когато усещаш, че това, което работиш, те отдалечава от призванието ти, чувстваш се отегчен, измуква положителната ти енергия и прекарваш 8-10 часа дневно в пилеенее на потенциала си! Естествено, няма как просто да напуснеш – все пак живеем в материален свят и този сигурен доход ти е необходим, а и други хора зависят от него… Това, което разбрах наскоро – не е нужно драстично да направим промяната. На първо време трябва човек да си изясни какво точно иска, да си постави новата цел (конкретно) и да следи обратната връзка от Вселената. Не помага да искаш промяната на всяка цена и от утре, за съжаление трябва търпение и приемане (доста е трудно наистина, но поне човек трябва да не спира да опитва).
В момента съм по средата на един такъв процес. Вече започнаха да се случват разни неща и знам, че рано или късн ще се измъкна от този омагьосан кръг – дано е по-скоро
Здравей Иглика и добре дошла сред нас! И аз се радвам че ни намираш. И разбира се, това не е случайно, защото когато сме отворени за възможности, всичко, което ни е нужно идва в точния момент.
Благодаря ти за споделеното и да мотивиращите думи. Съгласна съм с изводите, до които си достигнала – че промяната трябва да става стъпка по стъпка и че е много важно да разберем точно какво искаме и да следваме целта си с постоянство и търпение. Благодаря ти!
Привет, подкрепям духа на статията и съм се пуснал по течението. Определено минавам през всички фази, въпреки че бях подготвен за случката – „безработен“, но когато стане факт всички предварителни нагласи пропадат – Сития на гладния не вярва! Докато човек не изпадне в определена ситуация, не е възможно да изживее състоянията връхлитащи го по определен повод. Все пак установих, че някъде извън мен се случват процеси, за които аз дори не преполагам и е глупаво да се тревожа … например някъде някой има идея да освободи позиция, някъде някой отваря ново работно място… въпреки уволненията животът продължава и това означава, че винаги има изход. Все пак се дръжте в реалността – ограничете харчовете, но ако се налага да отидете на интервю инвестирайте… част от познатите ви ще спрат да ви се обаждат – нищо вие ги търсете… не спирайте да питате за работа, но го правете с ясна цел, т.е трябва да знаете КАКВО точно търсите и КАКВИ компромиси сте готови да направите… Предложението към вас ще дойде от най-неочакваното място, от човек, който най -малко е бил заинтересован от това ВИЕ да имате работа, но е бил заинтересован ТОЙ да си намери подходящия човек за определена работа.. какво означава това – ами не чакайте да ви поканят… нека всеки знае, че вие ТЪРСИТЕ работа… Оставени сте на течението, но това НЕ означава да легнете и да чакате работата сама да ви намери, течението ви е необходимо за да имате трезва мисъл, незатлачена с черни мисли и песимизъм…Вълните на отчаяние ЩЕ ви настигат, от това няма как да избягате, но ги гонете веднага, не ги оставяйте да влизат дълбоко у вас и да изместват вярата… Всъщност ако се замислите и вярващите, че ще намерят работа и вярващите, че няма да намерят имат нещо общо – ВЯРАТА.. Моля ви бъдете от тези, които вярват, че ще намерят, а не от тези, които вярват, че няма да намерят.
Успех на търсещите и искащите!
JJ, благодаря ти за този коментар и за тези мотивиращи думи!
Да , съгласна съм със статията.Както се казва в библията „Всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога.Той може би наистина иска да ни научи на нещо, в това забързано ежедневие.Когато сме готови и научим уроците, нещата се променят.Незнайно как, получаваме нова възможност.Спомням си една моя приятелка, която беше останала без работа.Тя се запозна по време на своята безработица с едно момче и се ожени.Роди им се дете. После отново си намери работа по специалността.Така , че не се бойте, когато сте готови отново ще си намерите работа.
Аз не дочетох страницата, защото всички говорят едно и също.
Да, безпаричието и безработицата са проблем, но по-голям проблем е съществуването на самите пари и отделянето на човека от същността му.
Да се работи за корпорации и банки и да не се осъзнае, че ТОВА е проблемът, защото се работи за БЕЗДУШНИ същества и да се стремим към САМООСЪЗНАВАНЕ, ….
Всъщност, ако личното самоосъзнаване се обедини с едно всеобщо , нека за нас българите го наречем, ОБЩОБЪЛГАРСКО самоосъзнаване, да, мога и да се съглася, че безработицата води до някакъв вид полза да го наречем. Но да чакаме, след пожар от едно дърво да стане гора, … докато всяко семенце останало по чудо не израстне в синхрон с останалите, гора няма да има.
Другото, за мен е ужас да разбера, че това което в Америка направиха за десетилетия, т.е. сложиха американците в хомота на кредитното робство, у нас вече е факт само за десетина години!!!!!????
И кой работи за тая алчна машина банките? Пак ние, търсещи работа и самоосъзнаване!
Моля, цитирайте ме, ако решите да повтаряте, какво съм казала, защото претендирам да съм новатор в скандалите по интернет форумите.
Да ми твърдте, че да си намериш работа е въпрос на самоосъзнаване, да, не казвам, че го казвате, но за мен решение в тази статия няма, та, да си намериш гадна, лижеща задника на някоя банка работа или на някоя инвестиционна организация, жив кърлеж в тялото на малка България и да твърдиш, че си се самоосъзнал ……