декември 21st, 2009 
Росица Вакъвчиева 
Питали ли сте се някога защо злото не идва само? Защо често, когато ни сполети някакво нещастие, имаме проблем или сме претърпели провал, след това се случва и друго…и друго, сякаш нещо ни повлича надолу…докато не пропаднем в дупка. Защо се случва така? Какво всъщност става?
Връхлита ни някакъв проблем и ние реагираме първосигнално – с гняв, страх, паника, отчаяние, самосъжаление. Примерно загубвате работата си и това ви хвърля в паника – „Ами сега накъде?“ Слушате новините и там чувате за кризата, безработица, бедност…Отчаянието ви нараства, самочувствието ви се стапя, нямате желание за нищо, криво ви е, самосъжалявате се. Започвате да обсъждате колко тежко е положението, да се ядосвате на държавата, на съдбата…Но колкото по-гневни и отчаяни сте, толкова повече привличате негативното. Законът за привличането ви донася още от тези емоции и както знаем от Закона за парадоксалното намерение получаваме точно това, което активно НЕ искаме… После се случва така, че се карате с близък човек, проваляте се в нещо и дори, когато си мислите, че по-лошо не може да бъде, то се оказва, че може…Когато казваме – „много е зле, всичко върви надолу, няма да се оправим“ и т. н. , това е все едно си поръчваме още от същото. В тези случаи на енергийно ниво нещата изглеждат както в примера, който ни дава Вадим Зеланд (който и друг път съм посочвала) - както когато човек мрази ябълки, а тъпче устата си с тях и повтаря – „мразя ябълки, мразя ябълки“. И не му хрумва просто да ги изхвърли и да избере нещо друго.
Да, това е така, но какво да избере човек, когато е вече в дупката, когато отчаянието му го е засмукало като водовъртеж и няма за какво да се захване? В този случай не можем да приложим това, което ни учи Зеланд:
„Щом не искате да имате нещо, просто не мислете за него, равнодушно го отминавайте и то ще изчезне от живота ви.”
Тук обаче не можем да отминем равнодушно, защото трябва да вземем решение, трябва да предприемем нещо, да направим промяна. Спомняме си – „Всяко зло е за добро“ ; „След буря винаги изгрява слънце“ ; „Гледай позитивно“ ; „Приеми проблемите като предизвикателство“ ; „Всичко започва с една мисъл“ ; „Просто промени мисълта“ и се опитваме да си ги набием в главата.
Да, ама – не! Защото в този момент просто не ти е до това. И както вие – приятели споделяте в коментарите, в някои моменти утвържденията са твърде далеч от нас и понякога да си повтаряме – „добре съм“, е само замаскиране. Да, в този случай, който описах – е така. Защото вие се намирате на вибрационна честота, доста различна от тази, която ви се иска. Наистина да си казваш в такъв момент „чувствам се много добре“, „щастлив съм“ е просто борба със себе си, залъгване. От това не ти става по-добре. Това е все едно, както казват Абрахам (група незифизични учители) да се опитваш да се качиш на влак, които се движи много бързо. Разбира се, че влакът ще те изхвърли.
Е, тогава, какво да правим?
Ако реагираме както правим обичайно – с отчаяние, гняв, страх, ще привличаме още от тези емоции. Не можем да отминем равнодушно, но и нямаме достъп до положителни мисли. Не можем да направим скок.
- Изходът е да намерим начин да се почувстваме по-добре.
И тъй като начинът, по който се чувстваме е равен на точката ни на
привличане, да започнем да се изкачваме постепенно по скалата на емоциите. В книгата „Поискай и ще ти бъде дадено. Учението на Абрахам.“ на Естер и Джери Хикс, Абрахам определят скала на емоциите:
„Представи си измервателен уред или скала с различни степени или градуси, които показват позицията на най-пълно допускане на връзката с Изначалната Енергия и позицията на твоето най-силно съпротивление и недопускане на изравняването с Изначалната Енергия.
Скалата на твоите емоции би изглеждала така:
1. Радост/ Знание/ Сила/ Свобода/ Любов/ Признателност
2. Страст
3. Ентусиазъм/ Нетърпение/ Щастие
4. Положително очакване /Вяра
5. Оптимизъм
6. Надежда
7. Задоволство
8. Скука
9. Песимизъм
10. Неудовлетвореност/ Раздразнение/ Нетърпение
11. Претовареност
12. Разочарование
13. Съмнение
14. Тревога
15. Обвиняване
16. Обезсърчаване
17. Гняв
18. Отмъстителност
19. Омраза/ Ярост
20. Завист
21. Несигурност/ Вина/ Нищожност
22. Страх/ Скръб/ Депресия/ Отчаяние/ Безсилие“
Когато се намираме на ниво 22, не можем да скочим изведнъж на ниво 1, но бихме могли да преминем на ниво 17 – гняв и освобождаване на гнева, което е все пак изкачване по стълбицата и започваме да чувстваме по-добре.
Как да преминем към по-високо стъпало?
Абрахам ни предлагат 22 процеса за промяна на вибрационното ниво и смятам че особено полезен за случая е Процес 13 – „От коя мисъл се чувствам по-добре?“ Този процес е следният:
Седни и напиши какво точно изпитваш. А след това се опитай да намериш мисъл, от която ще ти стане по-леко и ще се почувстваш малко по-добре, мисъл, в която вярвяш и е близо до истината.
Запомни, че тук няма правилни и грешни отговори и никой друг не може да знае кои от мислите ти те карат да се чувстваш добре или зле. Ценното в този процес е това, че ще осъзнаеш как се чувстваш от мислите си и ще започнеш по-умело да избираш мисли, които те карат да се чувстваш по-добре. Когато намериш подходяща мисъл, просто ще го усетиш, ще разбереш. По пътя на пробата и грешката можеш да започнеш така:
- не е необходимо да взема решение точно сега.
- сега просто ще се отпусна и ще си почина.
- може би имам нужда от почивка.
- винаги досега в трудните ситуации съм се справял.
- сега просто ще се доверя на Вселената.
- може пък и да е за добро.
- може би скоро ще се радвам, че се случило така.
- в този момент имам всичко, което ми е необходимо.
- в този момент всичко е наред, няма за какво да се притеснявам.
- а сега просто ще се насладя на почивката.
Може би ще попитате: „Каква полза от това да се чувствам по-добре и да не се притеснявам от проблема, като така не го решавам?
Абрахам отговарят:
„Искаме да ти кажем, че мислите ти променят поведението на всеки и всичко, които имат нещо общо с теб. Защото мислите ти са абсолютно равни на точката ти на привличане и колкото по-добре се чувстваш, толкова повече се подобряват всички и всичко около теб. В момента, в който откриеш по-приятно чувство условията и обстоятелствата се променят, за да съвпаднат с чувството ти.
Играта „От коя мисъл се чувствам по-добре?“ ще ти помогне да започнеш да осъзнаваш как собствените ти мисли имат силата да влияят на всичко около теб.“
Подобен процес е и Процес 17 -“Въртележка“:
„Ето как можеш да започнеш процеса Въртележка:
Нарисувай голям кръг на лист хартия. След това нарисувай по-малък кръг около пет сантиметра в диаметър в средата на големия кръг. Сега се облегни назад, отпусни се, погледни малкия кръг и усети как очите ти го фокусират.
Затвори очите си за момент и насочи вниманието си към случката, която е предизвикала появата на отрицателната емоция у теб.“
Започни да пишеш около малкия кръг твърдения, които те карат да се чувстваш по-добре, но без да те изхвърлят от въртележката (т. е. , които не са толкова далеч от вибрационна ти честота в момента). Продължи докато не напишеш поне 12 твърдения.
Така постепенно ще достигнеш до по-висока вибрационна честота и ще започнеш да променяш точката си на привличане. А с това ще започне да се променя и всичко около теб. Постепенно излизаш от дупката.
Запомнете: Най-важното е да намерите начин да се почувствате по-добре!
От категория 
Тагове: 
ама все едно съм ти казвал как се чувствам понякога, супер си се доближила до чувството до което се намирам когато съм в дупка, браво. Наистина в такъв момент е много ама много трудно да мислиш положително и да си повтаряш някакви думи, съзнанието ти просто мисли за друго в този момент….
Да, така е johndaddy332. Всеки от нас понякога се е чувствал така. Важното е да успеем да се измъкнем и да се изправим на крака.
А ти вече си имаш аватар. Браво, така е по-добре 
Аз знам едно, Роси- не трябва да се оставяме да паднем в дупка изобщо. Колкото по-надълбоко отидем там, толкова измъкването става все по-трудно. В момента, когато усетим, че започваме да се хлъзгаме , трябва да включим целия си арсенал с който разполагаме за да се измъкнем, колкото може по-бързо. Тук времето е от голямо значение.Не трябва да се оставяме изобщо. Поздрави Роси за статията
))
Благодаря Мишел. Така е, не би трябвало да стигаме до дупката. Но на всеки човек(все пак сме хора) се случва така да се подхлъзне, че без да се усети – да полети…Понякога е нужно да достигнем дъното, за да се отласнем нагоре. Това е период, който може да бъде нещо като параван за отскок, за издигане.
Поздравления,Роси за ценния материал аз напоследък често изпадам в такива дупки и наистина с гняв и негативно мислене несе постига нищо добро.В последно време реших да не придавам голяма важност на нещата и да ти кажа се чувствам по-добре е има моменти в които негативното ме завладява но се опитвам да не отдавам голямо значение и се чуствам по-добре,права си неможем изведнъж от дъното да изплуваме на 1ва позиця,но постепенно мисля че ще се получи.Благодаря ти още веднъж.
И аз благодаря Милене. Всички ние сме човешки същества със свои чувства, преживявания, със свои недостатъци. Но цял живот се учим и се развиваме. Много добре е това, което правиш – да не придаваш излишна важност на нещата. Нищо не е чак толкова важно. И нищо не е добро или лошо, мисълта го прави такова. Когато осъзнаем това, започваме на гледаме на света по нов начин.
Роси, от известно време съм в доста дълбока дупка. Май не се и опитвах да изляза. Не знам как точно стана, но днес се почувствах по-добре. Всъщност събрах смелост вчера да кажа нещо (в писмо) и това, като че ли помогна. При мен май има ефект когато видя нещата написани черно на бяло и ги покажа на хората, които са свързани с тях. Не знам дали на другите това им помага, но като че ли при мен деюства. Поздравления за статията.
Жени, радвам се, че се чувстваш по-добре. Писането на това, което изпитваш е наистина много ефективен метод. И аз съм изпитала ефекта му. Когато напишеш всичко, което е в теб, изразиш болката си, чувствата си, всичко, което те измъчва, ти олеква. Подобен ефект има, когато говориш пред огледалото и излееш всичките си чувства, особено ако си ядосан на някого, а нямаш възможност да говориш с него. Чувствата, които таим вътре в себе си, са отрова, която ни разяжда. Когато ги освободим, чувстваме огромно облекчение и отваряме място за хубавото.
И аз препоръчвам – ако няма с кого да споделите, ако не можете да кажете директо на човека, довел ви до гняв, болка, разочарование – напишете какво изпитвате. Напишете абсолютно всичко, без да премълчавате нищо, без да спестявате нищо. Наистина ще се почувствате по-добре!
Георги, радвам се, че ти е харесала статията и се усмихваш. Нека има повече усмивки!
С тази статия ме накарахте да се замисля за някой работи!
Трябва да се стараем да бъдем по-позитивни – да не се съсредоточаваме толкова върху негативите!
Радвам се, че мислиш така Борис!
Разбира се, в живота има толкова хубави неща, нека се съсредоточим върху тях!
Първо искам да кажа едно голямо евалата, браво и все така напред на всичко, което правиш Роси
.Както каза Роси всичко е начина на мислене.Според мен човек трябва да промени начина си на мислене първо, за да не изпада повече в такива въображаеми „Дупки“.Както и в другите теми Роси споменава за програмирането.Аз съм си се програмирал, че не мога да изпадам в такива моменти, като дупки, депресии, негативни моменти.Колкото и да говорят за криза, облести и негативни неща навсякъде и само ни промиват мозъците аз знам, че ще успея, знам че не мога да се разболея, знам че рано или късно всичко ще се оправи, знам че много малко хора имат възможност да се хранят, да учат, да живеят и съм благодарен за което, за това смятам, че всеки всеки ден трябва да е благодарен, а не да се депресира и хленчи.Както един много успял човек е казал:НЯМА ПРОБЛЕМИ(или дупки това е моя реплика 
) ИМА САМО СИТУАЦИИ, КОИТО ИМАТ РЕШЕНИЯ.Дано помогна на някой и дано не съм скучен, но това правя аз ако се разконцентрирам в обладаващото ни ежедневие.Мисля от хубавата страна, гледам да извлеча поуката, правя това, което ме кара да се чуствам добре, казвам си постояно, че трябва да съм благодарен, че имам възможност да живея нормален живот, защото много малко хора имат тази възможност и всичко това го правя, защото всичко в този живот се копира.Каквото правиш, излъчваш и показваш се копира.С нашата дисциплина, отношение или липса на дисциплина и отновение и състояние влияем на всички около нас.Искате ли вашите близки, приятели, познати, деца да са уверени, смели, позитивни, здрави, усмихнати, лоялни, добри и т.н. Това, как се чуствате и това, което сте вие това ще бъдат и те.Нашите мисли са отражение на нашия живот.Относно писането смятам, че трябва всеки да пише постояно и да си го закачи на стената.Да напише това, което иска, това на което е способен, това което има и да си го гледа всеки ден и рано или късно стават нещата.За това смятам, че трябва да пишете всичко и да мечтаете.Дано не ви утекчих, дано сте разбрали нещо и дано съм помогнал.И незабравяйте, че и аз съм бил в такива ситуации, за да съм ги рабрал тези неща 
Благодаря за този страхотен, позитивен коментар Ради! Надявам се да заразиш читателите с оптимизма си, още повече сега преди Коледа.
Съгласна съм, че всеки може да има живота, които желае. Всичко зависи от нас, всичко започва от нас. Прав си, светът отразява нашия вътрешен свят. А когато започнем да променяме своите мисли, своето отношение, променяме всичко и всички около нас. Ако искаме светът да бъде по-добър, животът по-хубав, ние и хората около нас по-щастливи, трябва да започнем промяната от нас. Ние сме промяната! Както хиляди пъти повтарям, убедена съм и пак се убеждавам, че във всеки от нас има любов, мъдрост, сила и неограничени възможности и когато промените дори малко нещо в себе си, това променя много хора около вас. Още в древните Упанишади е казано: „Когато се откъсне тревичка, цялата Вселена потреперва“.
Така и при нас – когато трансформираме дори една негативна мисъл в позитивна, това се отразява в света и го променяме към по-добро.
Аз мисля, че колкото и да се стараем да излезем от една дупка, колкото и да се напъваме и различни опити да правим – няма да стане.
Трябва поне веднъж да си изпитал тази дълбока депресия и да си се измъкнал (от само себе си) от нея. И това е като каране на колело – първия път ти е непознато и ще паднеш, после се научава.
И когато се случи отново.. поне аз, знам че е само временно. И се оставям всичката болка да премине през мен, и се усмихвам вътрешно. Днес каквото и да се случва, утре ще бъде минало.
А понякога боли – и това е нормално. Не се борете с него, не се съпротивлявайте. Тази буря ще отмине. Но има едно условие, което значително може да ускори процеса – когато има буря, можем да намерим топло и скрито убежище, в което да се скрием.
.Ако усещаме че връхлита проблем, това което следва да направим е веднага да се обърнем настрани и да започнем нещо друго.
Никоя лоша мисъл не заслужава да й се обръща повече от 2 секунди внимание. Иначе, би се превърнала в обсесия.
Благодаря ти за този коментар JDeel. Радвам се, че споделяш своя опит, а той може да бъде много полезен за всички, които четат тук. Много ми харесва това, което казваш – да не се борим, да не се съпротивляваме и че това, което се случва е само временно. А и винаги има място, където можем да потърсим убежище, покой – и това място е в самите нас!
Ти си писала за душевната болка, там, на следващата страница. Замислих се и.. има разлика между дупката и една скорошна болка.
Дупката е едно перманентно дълготрайно състояние, независимо от всичко останало. Аз си спомням години, в които съм бил в това състояние. Чувството е на безизходица, липса на желание за живот и задръстен мозък.
Душевната болка (както ти си написала: когато сме загубили близък човек, когато загубим любовта, когато се е случило нещо непоправимо и сме безсилни, когато ни преследва споменът от преживян кошмар и т. н.) е временно състояние. Може да е много силно.
И двете усещания са неприятни, разбира се, и мисля че има и разлика в начина на справяне с тях.
Горният ми коментар се отнася по-скоро за душевната болка. Тогава, начинът е приемане на препятствието като нещо нормално което се случва, и нещо като източник на нови знания.
Що се отнася за дупката, вярвам, че начинът е само един – промяна. Промяна във всичко. Промяна на мястото на живеене, друга работа, нови приятели. Нещо голямо трябва да се случи, голяма промяна. И тогава предишният свят просто изчезва, няма го вече.
Прав си JDeel, има разлика между душевна болка и дупка. При двете положенията обаче, това което ни се случва, ни подтиква към промяна и може би най-вече промяна в отношението и начина ни на мислене. А с това се променя и целия ни живот.
По повод на това,как да се измъкваме от дупките съм си мислила много…Толкова много,та ето какво-решавам да го споделя с вас:
Хей,хора,
чужди,близки и познати,
чуйте ме и разберете:
изхвърляйте неразрешимите проблеми
тъй,както хвърля се боклук-
глава не блъскайте,над сложните дилеми,
съветите не искайте на друг…
Проблема ви в неразрешим ще се обърне,
ако допуснете да ви разяжда без покой,
не позволявайте живота ви във ад да се превърне,
не се огъвайте,не бийте и отбой!
Ако тежи ви нещо,много на душата,
и чувствате,че сте като във клещи,
пуснете го да плува по реката
и забравете го,тъй както,
забравят се ненужни,стари вещи…
А щом настъпи точният момент и час
и времето минутата отмери,
за всеки нерешим проблем от вас,
поне едно решение ще се намери!
Тогава и сами ще разберете,
че в същност няма нищо нерешимо,
онуй,което тежест е и непосилно бреме,
усети ли,че вече не е тъй-значимо,
пред погледа ви своята загадка ще разбули
и как не сте прозрели по-навреме,
ще се запитате и чудите!
Това стихотворение съм го писала,за да си дам кураж в трудни моменти,в последствие разбрах,че нещата в действителност стоят точно така.Дано ви хареса и дано помогне на хора намиращи се в дупка в момента!Поздрави!
Страхотно стихотворение Миглена! Благодаря ти, че го сподели с нас! Сигурна съм, че този текст би помогнал на много хора и ще им вдъхне кураж. И аз си имам вдъхновяващи текстове и мисли, които си припомням в трудни моменти. Сега си прибавям и това стихотворение към тях.
И аз поздравявам Миглена за стихотворението! Чудесно е описала начините за чувстване и действие, когато нещо ни тежи! Споделям всяка една дума!
Роси, възможно ли е да ти пиша лично и къде? Имам желание да споделя историята на „моята дупка“! Безкрайно благодаря, че те открих!
Разбира се, Женя. В Страницата – За мен съм написала имейл и скайп и там можеш да пишеш. Ще се радвам ако мога да помогна.
Благодаря на Миглена за чудесното стихотворение.Вече не съм в дупката, но тогава, в „дупката“, не знаех как да го „изхвърля“, а и много не бях в сила да го направя. И тогава, в дупката, и аз като тебе, Миглена, си виках : изхвърли го, изхвърли то! Не с тези думи, но смисъла е този. Тогава не знаех, сега знам. УСПЕХ ти пожелавам
не вярвам някога да мога да се измъкна от тая яма в която съм затънала.Загубих дете на 21 години преди 4 месеца внезапно.Милото ми дете още си мисля,че ще го видя или ще ми се обади отнякъде.Е,аз си мисля чеполудявам и просто всичкодругоми е безразлично
Мила Маринела, много съжалявам за загубата на твойто дете. Това наистина е най-силната болка на света. Нищо не може да се сравни с това…Но ще се справиш Маринела. Сигурна съм, че твоето дете не би искало да страдаш вечно. Ти си прекарала прекрасни години с детето си и си му давала любовта си. Но неговият път е бил до тук. Аз вярвам, че връзката между близките хора никога не се губи, независимо дали са на тази свят или не.
Благодаря за хубавата статия, открих ви късно, но все пак навреме. Дадохте ми импулс и нови сили! Мислех, че никога не мога да се измъкна от дупката, все си казвах – край, от това по-лошо не може, но то можело.. И пак, И пак..От тази година започнах да чета „Тайната“ и всичко, свързано с нея, гледах много пъти филма, запалих се, така да се каже, попаднах на този сайт и се чувствам все по-добре! И нещата около мен като че ли сами започнаха да се подреждат. Още падам, но се събирам и ставам,а ти, Роси и твоите приятели ми давате от своя кураж .Бъди здрава!
karamella, добре дошла сред нас!
Много се радвам, че сайтът ти помага и ти дава кураж и че отново ставаш и продължаваш.
В тази връзка аз много харесвам една мисъл на Николай Райнов, която и друг път съм споделяла:
„Човек не е хубав нито паднал, нито гордо възправен.
Хубав е когато се възправя…“
Наистина има нещо величествено в това, когато човек успява да се изправи, да се оттласне от дъното и да отскочи нагоре, да изпълзи от калта, да изтупа дрехите си и гордо да продължи.
Това е най-изумителната способност на човека – да може от своята трагедия да направи триумф, да излезе от дупката не сломен, а дори по-силен, възроден, нов…
Преди време случайно попаднах на този саит.Тогава бях преживяла нещо,което наистина ме прати на дъното.Споделих болката си.Месеци минаха докато се преоткрия и заобичам себе си отново.Но най-доброто лекарство е споделянето и времето.Колкото повече разказваме или пишем това, което сме преживели,усещаме как малко,по-малко ни напуска тази мъка и болка,която се е спряла като топка в гърдите ни.Не винаги намираме отговор за случилото се с нас или близки на сърцето ни хора.На всеки се случват изненади от които не знаем на кой свят се намираме, но също така знаем,че живота без тези препятствия няма да е такъв какъвто е.Чудесен саит!За днешния пълен с неочакваности живот да има къде да намериш съвет и разбиране е повече от добре.Всичко добро Роси!
Любка, благодаря ти за хубавите думи!
Защо да правим това или онава за да се почувстваме по-добре,едноставно да сме си добре пък и да не правим нищо по въпроса
Здравей Роси! Преди 1 месец започнах да получавам нервно напрежение, като атаки в този момент ме обземаше невероятна паника, ужасно е това състояние имаш чувството , че и хапче да пиеш и то няма да помогне.Започнах да изпитвам страх да шофирам надалеч, въобще да пътувам, защото ми е ставало по време на път, а преди само 2 месеца шофирах сама навсякъде, което в момента много ми липсва.В момента съм без работа и исках да отида в друг по голям град да работя, но сега изпитвам страх от неизвестното,от това пак да не ми стане така,а аз там ще бъда сама. Ходих на психиатър и ми каза паническо разстройство.Започнах да пия лекарства вече 5 дни, но усещането е ужасно при самият прием на лекарствата.Имам чувството като ги пия нещата се влошиха, започнах и да изпадам в депресия , тревожност, но това го пиши в листовката на хапчетата за първите 10-12 дни. Искам да ги спра, но ме е страх пас от тези атаки да не се повторят. Смятате ли , че без лекарства може да се излекува това паническо разстройство.
Елена,може да се лекува без лекарства,по-добре не ги взимай!
Психотерапевт може да ти помогне!
Междувременно може да взимаш хомеопатични препарати,като на пример,Цветята на Бах.От Цветята на Бах има едни специални при панически атаки,Rescue Remidi се казват.Те помагат ама не са за постояно решение на проблема.
Най-добре ако не можеш да се справиш сама да потърсиш помощ от психотерапевт и взаимно да си помогнете.
Нека и Роси да си каже мнението,оставам тя като по-компетентна да каже.
Поздрави
Благодаря ти много.
Здравей Елена.
И аз като B-Real смятам, че е най-добре да отидеш на психотерапевт. Между другото – B-Real, добре дошъл сред нас!
Хапчетата няма да решат проблема, те се борят само с последствията. В някои по-тежки случаи все пак са нужни лекарства, но само като патерици, докато човек се стабилизира малко, за да може да се провежда терапията.
При теб мисля, че си е типичния случай на паник атаки. Паник атаките са напълно лечими. Прочети тази статия:
Паник атаките не са съдба
Мерси Роси,приятно ми е че се срешнахме,както тук,и в фейсбук
И аз в началото на моите паник атаки (аз съм от вторият вид),когато бяха много силни,пиех хапчета по моя преценка.След това потърсих помощ от психотерапевт,и той ми даде капките,даже ми се скара,че съм пил хапчета
.Taka че всеки да си преценява.Има хора с два начина на изживяване на паник атаки:
-на едните не им пука когато са паникьосани,не им пречи в социалниаят живот,(този вид е повече срещнат)
-а другите просто когато са паникьосани,положението става нетьрпимо,неударьжимо.
Тези вторите задължително имат нужда от помощ.
Благодаря ти Росе!
Защо се правите на толкова позитивни всички, това е фалшива маска която си слагате, смешни нещастници
Здравей nqkoq. От обръщението – „смешни нещастници“ разбирам, че си изпълнена с негодувание срещу света. Често се случва, когато на човек му е много тежко, когато е затрупан с проблеми и се чувства онеправдан, да изпитва гняв към хората, към света, към съдбата… Знам че сега дори позитивните хора те дразнят. И това е нормално, не те виня, и аз съм изпитвала нещо подобно в някои периоди от живота си. Но гневът, омразата, самосъжалението не помагат, а напротив- задържат ни в това състояние. Прочети тази статия:
Как да променим нагласата си от недоволство към благодарност?
Иначе си права, че понякога позитивизмът е само маска. Не е решение да си казваш че всичко е ок и че светът е прекрасен ако всичко в теб крещи и ти е болно и тежко. Относно позитивното мислене има доста заблуди и аз съм писала за това – Позитивното мислене не е да отричаш реалността
Здравей те.Аз съм майка на 2 прекрасни деца,но съм изпаднала в дълбока депресия,нямам сили да се грижа за децата,пред мен виждам само един 4ерен тунел,ако можете да ми дадете съвет,ще съм ви много благодарна.Немога в момента да опиша вси4ко преживяно,защото нямам сили,но все пак ви благодаря 4е ви има.Божията благодат да бъде във вас.
Здравей Илиана и добре дошла сред нас. Не знам какво точно преживяваш и каква е причината за депресията ти, но знай че колкото и тежко да ти изглежда положението сега, изход винаги има. Колкото черно и мрачно да виждаш всичко в този момент, знай, че там зад облаците е слънцето и когато те се разсеят, то ще заблести силно. Не знам какво ти е – дали си болна, или изоставена от любим мъж, или имаш финансови проблеми, но повярвай ми – всяка трудна ситуация има решение.
Довери се на Висшата сила че ще ти помогне и ще се погрижи за теб. Сега е важно да се успокоиш и да се съсредоточиш върху това, което имаш – децата, дом…и да си благодарна за това.
Ако ти е трудно да се справиш сама, потърси помощта на психолог или поне поговори с близка приятелка. Сигурна съм, че това е просто период, с който ще се справиш и дори след като излезеш от него ще бъдеш по-силна и мъдра.
Първо да ти отговоря какво ми е имам и пари4ни проблеми и мъжът ми е в 4ехия ве4е за 2-ри път,за по 6,7,8месеца а сме женени само 4 години и то не то4но женени.Намирам се пред дилема да се разделим или не,като даржа да знаеш,4е безумно го оби4ам,но той не ме разбира,дори незнам дали ме оби4 а тварди,4е е така само на думи,действие=0.А за слънцето си права,ще го намеря но незнам кога.До нови срещи и весели празници.:)