януари 13th, 2010 
Росица Вакъвчиева 
Доколко е важно мнението на другите за вас? Доколко сте зависими от „какво ще кажат хората“? Случвало ли ви се е да се откажете от нещо заради хорското мнение? Опитвате ли се да бъдете такива, каквито искат другите, за да им се харесате? Търсите ли непрекъснато тяхното одобрение?
Всъщност колкото повече се опитвате да се харесате на другите и търсите тяхното одобрение, колкото повече се стремите да бъдете каквито околните очакват от вас, толкова повече не ви харесват.
Защото опитвайки се да угодите на всички, вие се отдалечавате от себе си и губите своята уникалност.
Защо е толкова важно другите да ни харесват? За да ни повдигнат самочувствието, да ни накарат да се почувстваме харесвани, ценени, обичани?
- Но помислете – не зависи ли мнението на другите за вас
от това как вие приемате Себе си?
Мислите ни за нас самите, нашата увереност или неувереност се излъчват от нас и се улавят от околните. Ако вие се възприемате като глупав, недодялан човек, другите ще виждат във вас точно това. Ако ви измъчват съмнения и сте неуверен, ако нямате доверие в себе си, другите също няма да ви се доверяват.
Представете си че отивате на лекар. Той е специалист, но е много неуверен и дълго се колебае какво лекарство да ви предпише. Ще се доверите ли на този лекар? Разбира се, че не. Най-вероятно ще потърсите друг по-компетентен лекар, който точно и убедително ще ви предложи лечение. Всъщност първият лекар може да е по-компетентен, но неговата ниска самооценка и неувереност ви кара да си създадете мнение за него, че не е достатъчно добър. И всичко това идва от излъчената енергия на неговите мисли за самия себе си.
- Случвало ли ви се е да отидете на някакво събиране и да се
притеснявате какво ще си помислят за вас, как ще ви приемат хората?
Истината е, че те ще си помислят за вас точно това, което вие мислите за себе си.
Т. е. , околните си съставят мнение за нас, повлияни от нашите мисли, които се излъчват навън, от себеприемането ни.
Тогава, ако искате другите да ви приемат като компетентен, стойностен, ценен човек, „вижте се“ такъв, дръжте се така. Изградете повече доверие в себе си, за да може и другите да ви се доверяват.
Това, което трябва да направите е да промените своето отношение към себе си, да започнете да се цените, да си вярвате, да се обичате. Когато промените мнението за себе си, ще се изненадате, че отношението н на другите към вас се променя.
Всъщност как може да се надяваме тези около нас да ни накарат да се чувстваме ценни, ако мислим за себе си, че не сме достойни и не заслужаваме?
Процесът е обратен – не другите ще повишат самочувствието ни, а ние с промяна на самооценката ще променим тяхното отношение към нас.
Всичко започва от нас. Но не като се стремим да бъдем каквито те искат и да се нагаждаме според техните изисквания, а като бъдем себе си и се ценим.
Разбира се, не всички хора ще ни харесват, не всички ще ни одобряват. А и не е необходимо. Но като бъдем себе си и вярваме в себе си, като се ценим, ние ще намерим истинските си приятели, които ни харесват такива, каквито сме. Няма да е необходимо да се преструваме, за да им се харесаме.
Оценката на другите не е показател за нашата стойност. Нашата стойност се определя от собственото ни мнение за нас.
Всеки има право на мнение и ако някой не ви одобрява, не го приемайте лично.
- Понякога искате да започнете нещо ново, а хората
около вас да ви разколебаят с коментари от рода на: „няма да успееш“, „няма да се справиш сам“ и т. н.
Не се оставяйте да ви манипулират с тези приказки.
Повярвайте в себе си! Това че другите се страхуват и имат ограничаващи бариери, това че те се подчиняват на общоприетото мнение, не бива да ви спира. Нали винаги в живота пробиват хора, опитали нещо ново, които не се плашат от неизвестното и се доверяват на себе си.
За да успеем, трябва да сме глухи за мнението на другите. Истината е, че за да постигнем нещо различно, трябва да сме по-различни, да сме уникални, а не да следваме утъпканите пътища.
- Спирало ли ви е някога това „какво ще кажат хората“? Когато
се прави нещо ново, различно от общоприетото или нещо непознато, хората говорят, одумват, критикуват, плюят, обвиняват, отричат, завиждат…
Но нима заради другите ще се отречете от себе си, от
собствения си стремеж към щастие? В името на какво? Да им се харесате ли?
А знае ли някой от другите какво е най-добре за вас? Може ли някой от тях да знае какво ще ви донесе истинско щастие и удовлетворение, кое ще изпълни живота ви? Знае ли някой от хората кои са уроците, които трябва да научите?
Отговорите на всички тези въпроси са у вас, не у другите, колкото и „знаещи“да са те.
А хората винаги ще има какво да кажат, коментират, неодобряват, хулят. Но нима това трябва да ви разколебава?
И мислите ли че бихте могли винаги да постъпвате както искат другите, да угодите на всички, всички да ви аплодират и да сте щастливи?
Аз мисля, че не.
Всички, дори най-великите изобретатели, учени и хора с напредничави идеи имат и своите противници и завистници. Н това не ги кара да се откажат от своя път и да бъдат като другите. Напротив, именно с това че отстояват тезата си, себе си, своето мнение, си спечелват още привърженици.
Защото тези, които са различни и прокарват нови пътища:
- или се обявявят от обществото за луди, предатели, секти…
- или стават лидери.
В повечето случаи преминават през етапа на критиката и обвиняването…за да постигнат до признание.
При всички случаи новите идеи, новите неща се въвеждат от хора, които са независими от мнението на другите и имат доверие в себе си.
Парадоксът е,че именно когато си независим от мнението на другите, започват да те харесват повече хора.
- Изводът за мен е един:
Всичко започва от нас. Всички отговори са в нас.
Така че просто бъдете себе си, вярвайте в себе си, ценете се и се обичайте.
А хората нека говорят. 
А вие какво мислите?
От категория 
Тагове: 
наистина е така- колкото по-уверен си в себе си и своята компетентност, толкова повече хората ти вярват и ти се доверяват, съмненията винаги се усещат от другите на някакво подсъзнателно ниво, като вълни, които се разплискват около нас, ако мислите и чувствата ни са хубави, ако сме щастливи привличаме хората към нас, ако сме унили, обезверени, депресирани и хората ни отбягват – всеки иска за себе си най-хубавато и търси докато го намери. Желая на всички да бъдат харизматични. Успех.
Благодаря ти Ани! Да, нашите мисли винаги се усещат на подсъзнателно ниво от околните.
Затова ако искаме да променим нещата и отношението на другите към нас, трябва да започнем промяната от себе си.
Понякога когато съм тъжен или ядосан, и отивам при приятелите, много бързо ме „разконспирират“. Да, тогава обикновено не ми се говори, но се стремя да замаскирам с нещо и си вярвам, че успявам. Но е достатъчно само да вляза в стаята, и почти веднага чувам от някого определението за състоянието в което се намирам. При това ми е много учудващо да разбера как точно са видяли че нещо не е наред? Поглед предполагам, движения. Но със сигурност е така – личи си. Личи си повече, отколкото можем да си представим.
Харесва ми как си го написала, последователността.
За себе си мога да кажа – от една страна съм зависим от мнението на другите, от друга – не. Зависим съм в реалния свят, а тук във виртуалния някои вече започнаха да се „дразнят“ от моята независимост.
JDeel, така е, във виртуалното пространство човек се чувства по-освободен и независим. И може би понякога там е повече себе си, отколкото в реалния свят…
Както винаги гледната ти точка е абсолютно вярна и неоспорима!Както казваш,всичко започва от нас и е скрито във нас,но за жалост човекът малко или много се влияе от мнението на другите..Просто,зависи доколко му придава значимост.Аз например игнорирам чуждото мнение,когато съм решила нещо за себе си,но понякога,нечии коментари ме карат да се съмнявам,доколко съм права.И тогава се усещам,че именно „елемента съмнение в собствените ми сили и увереност“е всъщност придаване значение на чуждото мнение.Та мисълта ми беше,че не искам да ми влияе,ама за жалост,понякога се случва.Въпросът е дали ще позволя,да вземе връх над моето мнение…
Нещо обърках без да искам.Стария ми коментар,някак си изчезна,за това се получи така и се извинявам.Та исках да кажа,че както винаги статията е написана перфектно и е неоспоримо вярна!За жалост аз мисля,че малко или много придаваме значение на мнението на другите.Въпросът е,доколко му позволяваме да ни влияе?Аз,лично най-много се ядосвам,когато споделя,някое свое решение и ме разколебаят,или ми покажат повод за съмнение.Именно,тогава усещам,че….се влияя,а не желая да е така.Знам,че съм права за себе си и се старая да слушам моя вътрешен глас,но някак си вече се е появило „малко съмненийце“.За това май,ще минавам на принципа-“първо действай и тогава споделяй“!
Всичко е ок Миглена. Оправих го.
Благодаря за коментарите. Така е, понякога е по-добре първо да действаме и после да споделяме за замисленото. И най-важното -
Да се вслушваме във вътрешния си глас.
Ако съм разбрал правилно повечето се претеснявате от това какво е мнението на околните за вас?А решението е просто,аз лично казвам така:данък обществено мнение не плащам или по добре на хората в устата от колкото в краката .А ако е трудно преодолимо то мнението на околните е важно до толкова,до колкото би могло да помогне да се разбере нещо си.
Данчо, прав си, обикновено решението е просто, ние го правим да изглежда сложно. Дето се казва – трудността е само в главите ни.
Rosi, здравей:) По темата – не ме интересува и никога не ме е интересувало мнението на другите за мен, но го уважавам. Като се има предвид , че всеки има своя гледна точка за нещата, сами може да прецените колко видове мнения има. Това нали разбирате, че не може да направи така, че да се променя по безброй различни начини
))всеки си е такъв, какъвто си е и не съветвам никой да се променя. Нали не искате да живеем в свят , състоящ се от един и същ вид хора, с едни и същи качества, мнение, вкусове, настроения и т.н.Животът е интересен и се крепи именно на разнообразието. Весел уикенд, с мноооого усмивки 
))
Здравей Мишел. Разбира се, че всеки има право на мнение и че всеки е различен. И това е прекрасно. Лошото е когато нямаме собствено мнение и се ръководим само от общоприетите норми. Лошото е, когато човек се отказва от своите стремежи и идеи под натиска на „какво ще кажат хората“… Те, хората могат да си казват каквото искат и имат право, но ние пък имаме право да следваме своя Път, своя вътрешен глас, своите мечти…
Всеки човек има право на мнение, има право да бъде различен, има право да живее според своите разбирания. Но в същото време той трябва да носи отговорност за своите действия. Съобразявайки се с другите, той някакси негласно отхвърля отговорността от себе си. И колкото по-често го прави, толкова по-пасивен и по-безличен става.
.
Всеки може да се научи да отстоява себе си. Самата аз продължавам да се уча, да опознавам и себе си, и другите. Старая се постъпвам така, че на мен да ми е добре, без на другите да им е зле
Кремена, като се замисля…наистина понякога просто се оправдаваме с мнението на другите за това, че не сме предприели нещо, че не сме направили нещо и т. н. Понякога за някои хора това може да е удобно, защото така бягат от отговорност и инициативност. Така не се налага да рискуват, да проявяват креативност, да прокарват нови идеи, а спокойно си вървят по утъпканите пътища като се сливат с тълпата…
Харесва ми това, което казваш – че се стараеш да постъпваш така, че на теб да ти е добре, без на другите да им е зле.
Това е най-добрият вариант – да отстояваш себе си, своите цели и сремеж към щастие, без да пречиш на другите да следват своя Път .
Хубаво е когато човек може да се отърси от зависимостта на чуждото мнение. Не напълно да го игнорира, но да не е зависим от него.
Здравей Янчо и добре дошъл тук. Разбира се, както казваш, не можем напълно да игнорираме чуждото мнение, но не бива да допускаме да бъдем зависи от него.
Здравейте на всички и на теб Роси.Отново си написала много хубава статия за което благодаря.Аз съм напълно съгласен с това,че не трябва да позволяваме мнението на другите да заглушава вътрешния ни глас,защото той все пак ни води по своя път и към стремежа за щастие.Самият Steve Jobs(главен изпълнителен директор на Apple и Pixar Animation)казва:
Не позволявайте шума от чуждите мнения да заглушават вътрешния ви глас и най важното имайте куража и следвайте своето сърце и инуиция.
Който иска може да изгледа речта която той изнася пред завършващите на университета Stanford тук http://vbox7.com/play:457eef73
А според мен може да се състави убеждение,което гласи:
Аз съм винаги себе си,вярвам в себе си и се ценя.Или нещо подобно.
Благодаря Руслане. Много хубаво клипче.
И аз мисля, че е много полезно всеки да си избере едно подобно утвърждение и да го превърне в свое убеждение.
Относно мнението на другите, днес попаднах на една притча, която съм чела и друг път и бих искала да я споделя с вас. В нея има много истина. На хората не можеш да угодиш и ако ги слушаш постоянно, ето до къде може да стигнеш:
„Баща и син се сдобили с един кон. На следващия ден тръгнали за някъде си през селото. Бащата казал:
- Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя.
Като ги видели, селяните рекли:
- Ей, глей къв син – баща му ходи пеша, а той язди!
На другия ден бащата се качил на коня, а сина ходел. Селяните рекли:
- Бе къв баща бе, детето му ходи пеша, пък той язди!
На третия ден се качили и двамата на коня. Селяните:
- Нямат милост тия, ще уморят добичето!
На четвъртия ден и двамата тръгнали пеша, водейки коня. А селяните:
- Хахаха, глей кви глупаци! Кон имат, пеша ходят! Хахаха…
На следващия ден, от притеснение какво ще направят, конят умрял.
И бащата рекъл на сина:
- Виждаш ли сине, ако слушаш кво говорят хората, ще свършиш като коня !“
Mnogo hubava statiq. Mn mi haresa. Mnenieto na horata e mn vajno za men no 6te se opitam da promenq tova. Dori mi mina prez uma da skusam s mom4eto koeto mnogo obi4am, za da ne me opluvat.Kolko gluposti sum pravila zaradi mnenieto na horata. Edna poznata deto ama gram ne i puka za mnenieto na drugite v na4aloto mn me drazne6e a sega kato q opoznah malko-zapo4na mn da me kefi poneje ne se pritesnqva da postavi vseki na mqstoto mu.
Здравей Габи. Да, може да си правила много грешки заради мнението на другите, но човек се учи цял живот. Важното е, че сега осъзнаваш, че единственият критерий за това кое е правилно, е собственият ти вътрешен глас.
Живеем заедно и е нужно да се спазват писаните и неписаните закони. Иначе ще настъпи анархия.
Но какво да чувстваме и мислим не може да ни казват, както и ние на другите! Обикновено слушаме чужди гласове, когато не умеем да чуем вътрешния си! Гласовете са критични или одобряващи, но не НАШИЯТ!А не умеем, защото не сме се научили да разбираме собствените си чувства и емоции и да ги свързваме с мислите си. Спазваме възпитателни правила и сме любезни, но потискаме чувствата и мислите си, когато усетим, че са в конфликт с тези на другите и дадената ситуация. Обаче конфликтът остава в нас! И ни трови! И така на практика пак не общуваме пълноценно! Затова е добре да изразяваме нашите мисли и чувства, без да напдаме другите словесно и да повишаваме тон! Това мисля, че се казва асертивност. Е, те ако искат а повишават и нападат, си е техен проблем!
Става наистина и когато вървим по добре утъпканите от другите пътеки, а не проправяме наш, собствен път. Защото това си е нашият живот, съответно нашата си пътека! Но е по-лесно да не се поемат рискове – т.е. човек да се чувства изолиран, ако не следва „общоприетия модел на мислене и поведение“ – отколкото да се следва свой собствен, без естествено да накърнява чуждите!
Всеки решава за себе си!
Надя, съгласна съм с това, което казваш, че понякога спазваме правилата и сме любезни, така, както са ни възпитали, но така подтискаме чувствата си и те остават в нас. И отвътре ни разяждат и тровят…Затова е по-добре да изразим чувствата си и мнението си по положителен начин. Не е необходимо да мислим като другите, само за да сме „любезни“ или „такива, каквито трябва“.
За да живеете живота си както вие искате, трябва да бъдете в известен смисъл бунтари. Да бъдете готови да отстоявате позициите си. Трябва донякъде да притеснявате онези, които имат голям интерес да контролират поведението ви. И ако наистина го искате, ще видите, че да бъдете самите себе си, да не оставяте другите да мислят вместо вас, е радостен и осигуряващ реализацията ви начин на живот, който си струва усилията.
Жертви са преди всичко хората, които живеят според предписанията на другите. Те правят неща, които не им се иска да правят, или са манипулирани да извършват действия, свързани с ненужни лични жертви, които пораждат скритото им негодувание.
И.. статията е хубава Роси.
Само повече лично мнение.. както правиш в коментарите си. За това те моля.
Благодаря div4o.
Ами аз споделям личното си мнение в статиите.
Като споменаваш за манипулирането, може би ще ти допадне и статията:
Чувството за вина и манипулаторите
Chovek nikoga ne trjbva da gubi svojta induvidualnost,hikoga da ne pozvoljva da bade postaven v ramka negovijt AZ.
Ne pozvoljvai na nikogo da te podchini kakto v lichnij ti taka i v obstestvenij jivot…
Dai svoboda na mechtite i jelanijta si,tova e krachka kam sebeotvarjdavane…ne e neobhodimo da tarsish nechie saglasie i odobrenie.
Sledvai mechtite i jelanijta si,obichai sebe si takav kakavto si za da te obichat i uvajavat drugite …
Здравей sonja и добре дошла.
Много хубави думи казваш, само моля те – пиши на кирилица.
Здравей Роси !
Приемам забележката
Щастлива сьм че мога да участвап във вашите дискусии
Извинявам се че използвах латиница
беше ми лесно
От 14 год работя в Африка езика който използвам в ежедневието си е Ангпийски
Радвам се че ви има много благодадаря на дъщеря си която живее в Канада
тя ми изпрати вашия сайт
С вашето присъствие живота ми има ново измерение
Осъзнах колко много ми е липсвал контакта с българщината
Винаги съм се чувствала горда че съм бългака дори и в трудния период който преживяхме тук
Благодаря ти Соня. Прекрасно е човек да започне деня си с такива хубави думи.
Ще се радвам да споделяме мисли, идеи и опит. Поздрави и на дъщеря ти!
Като каза, че си горда, че си българка, се сетих за едно клипче, направено от 18 годишно момче, което много ме впечатли. Пускала съм го фейсбук, но тук мисля, че не съм го споделяла.
И тъй като ние българите обикновено само се оплакваме и чакаме някой да оправи положението, да дойде месията, много бих искала повече хора да чуят думите на това момче, с които завършва клипчето:
Ти си Българин.
Ти си ПРОМЯНАТА!
Направи нещо значимо.
Нека България бъде горда с теб!
Ето го и клипчето:
А ти горд ли си, че си българин?
Когато си неуверен в себе си и най-безобидната шега по твой адрес от страна на приятели може да те срине, но ако вярваш в себе си, я приемаш с хумор. Друг е въпросът дали „шегата“ е шега и дали приятелите са ти „приятели“. Само като повярваш в себе си и се цениш можеш да отсееш едното от другото и да игнорираш мнението на „другите“, които само те използват, за да подхранват собственото си самочувствие за твоя сметка и които все ти налагат вярването „ние сме добре, ти си зле“. Когато съм сред хора, които вярват силно в себе си и обичат живота, аз показвам най-доброто от себе си по естествен начин, а когато съм сред неуверени, се чувствам като в клетка, тъй като ако съм себе си ставам „различна“ и това е лошо понеже бивам отхвърлена от стадото:). Познавам и красиви хора-личности които са уникални и вярват в потенциала си, но те се броят на пръстите ми. Може би, проблема днес е че все по-малко хора вярват в себе си и тази тяхна енергия се пренася като вирус, който трови човешките души..
Здравей Камелия!Сигурна съм,че когато бъдеш себе си се чувстваш най-добре.Това,че си различна те прави уникална независимо дали другите те приемат или не,а и не е необходимо нито толкова важно.Важното е ти,както казваш,да се цениш и приемаш такава,каквато си.Поздрави и усмивки!