ноември 17th, 2009 
Росица Вакъвчиева 
В живота ни има периоди, когато сме затрупани с ежедневни „проблеми“ – работата ни „задушава“, оплакваме се от куп досадни задължения, струва ни се, че времето галопира и не стига за нищо, а трябва да свършим и това, и това, а дали не забравих и онова… Искаме да постигнем повече – да имаме повече пари, повече време, да водим здравословен начин на живот, а не успяваме…Ежедневието ни завърта в своя хаос…. Този хаос и това бързане така ни помита, че вече дори не можем да спим. Постоянно чувстваме безпокойство, напрежение… появява се стресът.
Как да постигнем равновесие в хаоса?
Ние не искаме разбира се да станем аскети и да медитираме по цял ден на на някой планински връх. Харесва ни общуването и предизвикателствата на социалния динамичен живот.
Но искаме работите ни да вървят добре, искаме да се чувстваме спокойни и уравновесени, пълноценни – да се чувстваме добре. А сме се уморени, имаме нужда от почивка, от душевен комфорт.
Звучи ли ви познато това? Задавали ли сте си въпроса:
Има ли начин да съчетаем душевния мир с динамиката на ежедневието? Съвместими ли са те?
Разбира се, смятам, че си пасват идеално. 
Движението, динамиката, промяната е живот. Предизвикателствата ни зареждат с енергия, хъс, карат ни да се чувстваме живи и пълноценни. Но за да постигнем хармония в хаоса е необходимо да следваме естествения си ритъм на движение и покой и да променим отношението си към нещата около нас.
Ето някои по-конкретни стъпки, които предлагам:
- Определете приоритетите си.
Разбира се, на първо място е вашият душевен мир. Напишете си го на един лист и често си го напомняйте:
Моят приоритет е моят душевен мир.
Нищо от това, което ни се случва не е по-важно от нашия душевен мир. Повярвайте ми:
Нищо не е чак толкова важно!
Притеснявате се примерно, че ще загубите работата си – ако я загубите, ще си намерите нова, ще се научите да се справяте в трудни ситуации и ще си изградите повече доверие в себе си.
Или имате „неотложни“ задачи, а не можете да смогнете да ги свършите навреме – стресът, напрежението няма да ви помогнат да свършите по-бързо. Напротив – само ще ви забави.
Успокойте се – в края на краищата от всяка ситуация има изход. Дори да не успеете да изпълните навреме задачите си, това ще е далеч по-малко зло от стреса, дисхармонията, които увреждат здравето ви и ви правят непълноценни.
Или може би връзката ви е пред провал – приемете го като шанс в живота да ви да дойде нещо ново и хубаво, а може би и по-добро.
Хората злословят срещу вас – това означава, че има за какво да говорят и вие сте достоен за главна тема на деня. Често критиката и оплюването са замаскиран комплимент.
А може би някой ваш близък е болен и има нужда от вас, от пари и грижи – как ще му дадете нужното, ако самият вие сте в стрес и не се чувствате добре?
Не можете да бъдете полезен по никакъв начин нито на себе си, нито на когото и да било, за каквото и да е, ако сте стресиран.
Не може да има по-важно нещо за нас от нашия душевен комфорт. А когато сме в хармония, тогава можем да бъдем полезни и на другите.
Когато усетите, че сте притеснени, напрегнати, сякаш притиснати, си кажете :
СТОП: Моят приоритет е моят душевен мир.
Подредете задачите си по важност и се конценрирайте върху всяка от тях една по една. В повечето случаи дребните задачи ще отпаднат или ще се решат от само себе си.
- Не се натоварвайте с отговорността абсолютно за всичко.
Вземете си помощник – децата, съпругът/ата, брат ви, сестра ви спокойно биха могли да свършат някои домашни задължения вместо вас. Доверете се на колегата, на приятеля, че може да свърши част от работата… Вие не сте незаменим, споделете задълженията си с другите.
- Давайте си почивка. Не отлагайте почивката за някога, когато ще
приключите това или онова, когато нещата ще се оправят и т. н. Това време никога не идва, а „проблеми“ и „неотложни“ задачи винаги ще има. Нито една работа или задача не може да бъде толкова спешна, че да не почака няколко минути – когато вие може да релаксирате, да медитирате, да пийнете едно кафе или да хапнете в близкото заведение, да погледате дървото навън или просто да затворите за малко очи и да се „изключите“ от обстановката.
Тези няколко минути могат да се окажат толкова ползотворни, че да ви презаредят, да ви накарат да се почувствате по-добре, спокойни и пълни с енергия.
- Заградете се от миналото и бъдещето. Не анализирайте какво не
сте направили, какво сте могли да направите, какво сте пропуснали… Това е безполезно и е губене на енергия, време и сили.
Не се терзайте за това как ще се справите и какво ще се случи утре. Най-добре ще се подготвите за утрешния ден като се съсредоточите върху настоящите задачи – една по една.
Ако прекалено се „вживеете“ в „сложността“ на проблема и се чувствате безсилни, в безизходица, ако ви обзема безпокойство, напрежение, нервност, нетърпение, значи е време да си кажете:
СТОП: Моят приоритет е моят душевен мир.
- Променете вашето отношение към ситуациите, в които попадате.
Ако дадена ситуация ви притеснява, винаги имате поне три избора:
-да я промените така, че да ви удовлетворява.
-да напуснете ситуацията или да я игнорирате.
-да я ПРИЕМЕТЕ напълно.
Неприемането предизвиква дисхармония. Дори такова дребно нещо като това, че се дразните от собствения си мързел, може да предизвика нарушаване на хармонията и равновесието. Ако имате да свършите някаква работа, но не ви се захваща – или станете веднага и я свършете, или приемете мързела си напълно, без да се обвинявате и му се отдайте…насладете му се.
Ако някой ви ядосва – или му кажете какво мислите, или напуснете мястото, или приемете човека такъв, какъвто е напълно.
Безсмислено е да се стресирате и създавате напрежение за себе си и за другите с обвинения и мрънкания от рода на : „не ни дават достатъчно пари“; „в тази държава положението е много зле“; „само ако беше еди как си“ и т. н. и т. н.
Това е напълно безсмислено. Или говорете с този, които трябва, или направете каквото можете, или напуснете(работата, страната…) или приемете напълно нещата.
Приемането не означава примиряване, а да си в хармония със себе си.
И не забравяйте да си напомняте:
СТОП: Моят приоритет е моят душевен мир!
А може би и вие ще добавите още подходи за постигане на душевен мир и хармония в ежедневието? Споделете своя опит, своите начини, мнения, идеи.
От категория 
Тагове: 
Поздрави, много хубав материал. Дава ти доза душевен мир
Благодаря Ради.
Твърде често по-добрият избор (разбира се не единствен) се оказва приемането на ситуацията. И вместо да се смирим с този избор, ние попадаме в още по-дълбока дисхармония, заради това, че „не е станало по нашата воля“. Способностата ни да приемаме и да се смиряваме (различно от примирявам) е доста трудно усвоима, но когато овладеем този модел на мислене и поведение, наистина си спестяваме много вътрешни конфликти.
И за да не бъда разбрана като радетел на „отстъплението“ и „примирението“ ще уточня смисъла, който влагам в думите: Смирение – приемам, защото искам и съм убеден, че е по-добре за мен. Примирение – наложено ми е да приема и приемам, но не съм убеден.
Съгласна съм с теб Ивалина. Доста време ми трябваше, за да разбера, че не трябва да се борим със света, а да го ПРИЕМЕМ. И както казваш- това не значи да се примирим – а да постигнем харммония със себе си и света. И парадокса е, че точно когато ПРИЕМЕШ света и себе си, точно тогава можеш да промениш своята действителност и да получиш каквото искаш. Защото когато си в хармония, цялата Вселена ти помага.
Всеки процес на промяна, Роси, се нуждае от време, от достатъчно време, различно при всеки човек.Но това време съвсем не е загуба, то е пътят, по който растем, много по-важен отколкото резултата.По време на пътя преработваме, осмисляме, тренираме и проверяваме посоката по която вървим.Трудно е! Има болка, има връщане и назад, и застой, но когато си тръгнал вече не можеш да спреш, защото търсиш и очакваш да видиш резултата – ето го предизвикателството, което ни кара да приемаме и не допуска да спрем.
Единствената борба, която си заслужава да водим е със самите себе си.В нейните победи са победите над всичко останало.
Роси,хубава статия.Струва си да се прочете.
Единственото,което мога да добавя е ,че когато стопът по някаква причина откаже да действува,винаги може да се направи още нещо.
Аз замяням недействуващия мисловен стоп-израз със стоп-действие.Моето действие в тупика е да зарежа всичко,което върша в момента и да потърся зареждащата сила на красотата около себе си.Това може да е липата пред блока,на която благодаря ,че я има и че понася да живее все едно в газова камера насред шумния град и въпреки това да бъде ароматна и плододаваща.Още по-добре е ако излезна извън града и походя сред гора,трева или да чуя смеха на дете ,на което чета любима приказка.Зареждащата сила на майката природа,общуването с любими същества правят чудеса.
Поздрави от мен.
Благодаря ви Ивелина и Роза за вашите мнения. Мисля, че те ще са изключително полезни за хората, които четат тук.
Всичко казано до тук е прекрасно,но ако човек спи,едва ли би си спомнил всички тия напътствия.Така,че според мен е добре да се стреми към осъзнаване,защото само ако човек е буден,може да си припомни всичко това.Иначе може да си прочел стотици книги но не си ли буден да ги приложиш,какъв е смисъла.
Моите два принципа:(които стоят на почетно място в кукнята)
1.Не се тревожи за дреболии.
2.Всички неща са дреболии.:)
и „Посрещай всяка несполука,не с досада,а с радостно удивление!“
….с това започва денят ми….:))))
Чудесни принципи Лета! Точно такъв късмет ми се падна днес във фейсбук:
1.Не се тревожи за дреболии.
2.Всички неща са дреболии.
И аз това казвам: Нищо не е чак толкова важно!
А не мислите ли,че е достатъчно да си осъзнал разликата между това да си буден и да си спящ,за да дадеш в себе си старт на състоянието осъзната будност.
Има начин човек,да поддържа будност .
Вадим Зеланд ни говори за включване на Наблюдателя.
Джеймс Редфийлд в „Селестинските пророрчества“ говори също за това в т.нар.първо споразумение.
А аз лично смятам,че има хора които постигат това да се поддържат постоянно будни за ставащото около тях .Това са хората,които са избрали и следват духовен път.Прилагат практики като йога,медитация,молитва,здравословно хранене и т.н като начин на живот.
Поздрави.
Права си Роза, най-важно е да си буден, осъзнат. Само тогава можеш да погледнеш по друг начин нещата и няма да се оставиш да те водят обстоятелствата и ситуациите. Екхарт Толе в книгата си „Силата на настоящето“ също говори за осъзнатостта, когато усещаш, че ти не си мислите и чувствата си, не си страховете си, не си реакциите си. В теб има нещо по-голямо и мъдро – Набюдателят и когато си ТУК и СЕГА и „набюдаваш“, си сводобен и независим от външните обекти и можеш да реагираш по нов начин.
Темата за „душевния мир“ се свързва с различните теми в този сайт! Той се вплита в тях и те в него!
Да, душевният мир е когато приемем ситуациите такива, каквито са, хората такива, каквито са и най-вече себе си, каквито сме! Душевният мир е и когато приемем, че може и да влезем в конфликт с даден човек, със себе си дори. Но когато се познаваме добре, знаем защо сме действали по определен начин и сме казали нещо, бързо го разрешаваме. Тогава отново сме в мир със себе си и околния свят.
Важно е да приемем различните си мисли, чувства, емоции / да не се идентифицираме само с някои от тях!/, тези на другите и че понякога има конфликти! И че те са разрешими, стига да има добра воля и желание да оставим – себе си и другите! – да ги изразяваме свободно.
Надя, много добре си обобщила. Душевният мир наистина е ПРИЕМАНЕ – най-вече на СЕБЕ СИ, а също и на хората, на ситуациите…на света, такъв , какъвто е.
Здравейте.
ДУШЕВЕН МИР- трудно постижима цел. Първо трябва да осъзнаем, че има такова състояние, и тогава да започнем работа със себе си за да го постигнем. Аз работя по този въпрос от 20 години и едва тази година усетих резултат. Резултатът дойде когато поех ПЪЛНАТА ОТГОВОРНОСТ за случващото се в живота ми. За това много ми помогнаха книгите на Валерий Синелников.
Ние творим реалноста си и от нас произтича състоянието ДУШЕВЕН МИР.
Здравейте, прочетох статията и се замислих за едно. Колко трудно е да се даде формулировка на това, какво да направим за да се почувстваме комфортно душевно и колко обобщаващо е това. Оскар Уайлд казал, че човекът е най-щедрото същество на света : готов е с удоволствие да дава съвети именно там където той самият има нужда от помощ.
Та и аз да се покажа щедър: според мен дискомфорта се създава от всичките въпроси които си задаваме сами. Как да си намеря приятелка , дали ще мога да се справя в работата, защо не постигам това което искам. Отговорите на тези въпроси не могат да се обяснят с разума и да се изготви списък с стъпки за постигането им, а понеже ние не можем да дадем отговор за себеси с разума си и решаваме че не знаем отговора и започваме да си втълпяваме ЧЕ НЕ МОЖЕМ. Ние можем то ни е записано в гените още преди да се родим , но не моежм с разума да дадем формулировка Как точно. И така се гипсираме (аз лично) . Ако може да се спре вътрешния глас който оставя под съмнение възможностите ни , бихме били в комфорт с себе си.
Защо когато искам нещо наистина много, просто не го получавам?
Камене, добре дошъл сред нас.
Съгласна съм с теб, че често дискомфорта си го създаваме ние. Постоянно водим битки със себе си и със света, търсим отговори, изискваме твърде много и т. н и т. н.
А на въпроса, който задаваш:
„Защо когато искам нещо наистина много, просто не го получавам?“,
аз за себе си съм намерила отговор – защото тогава придаваш твърде голяма важност на желанието.
Тук съм писала за това – Внимание! Намали Важността!
Аз пък си мисля, че винаги можеш да отделиш по 10 минути сутрин и вечер, за да се занимаваш с практиката която те кара да се чувстваш добре. 10 минути смях ей така за нищо ще ти помогнат да се отърсиш от негативните емоции събрани през ден; 10 минути са достатъчни да си отвориш списъка с неща който ти е дал Бог и да благодариш за тях; 10 минути са достатъчни да визуализираш; 10 минути са достатъчно време за да си повтаряш утвърждението което искаш… И в крайна сметка „Нищо не е чак толкова важно“
Прочетох статията и мн ми хареса. по принцп аз имам такива проблеми със НЕсигурността и това което прочетох ми помогна. Мерси много и Успех на всички !
Здравей BlaDe. Радвам се, че прочетеното ти е помогнало.
Роси страхотна си!
Миналата седмица сякаш като с мокър парцал получих коментар, който ме накара да променя още много неща. Не понасях да ставам сутрин, а по стечение на обстоятелствата се налага да съм на крак в 6:30. Е, след поредната сутрин, в която очите не искаха да се отворят, измънках: това ставане рано ще ме убие …
Тогава любимия ми каза: докато си с тази нагласа, то винаги ще ти е трудно, независимо кога си си легнала.
Не знам дали осъзнавате, колко е прав …
Здравей Милена.
Наистина е много прав твоя приятел…С такава нагласа каквото и да променим, все ще ни изглежда не както трябва.