ноември 28th, 2009 
Росица Вакъвчиева 
Изпитвали ли сте душевна болка – болка, която усещаме някъде в гърдите, болка, която ни раздира…Искаме да я изтръгнем, а не можем…иска ни се да крещим, искаме да забравим, да не мислим, а нищо не помага…
Най-често усещаме душевна болка, когато сме загубили близък човек, когато загубим любовта, когато се е случило нещо непоправимо и сме безсилни, когато ни преследва споменът от преживян кошмар и т. н.
Няма ли лек за душевната болка?
Хората обикновено казват: „времето лекува“. Да, времето лекува, но понякога си мислим, че сме заровили болката дълбоко и сме я заключили, a тя си стои там вътре и расте…А и дори някога след време да бъдем добре, ние искаме болката да може да се намали сега, да престане да ни боли така силно…
Какво можем да направим?
- Изживейте болката.
Ако трябва плачете, крещете, разкажете на приятел, напишете писмо, в което да изразите гнева, мъката, страха, отчаянието. Лао Дзъ казва: „За да се намали една сила, първо трябва да се увеличи“. Отдайте се на страданието. Няма смисъл да се залъгвате, че нищо ви няма. Себе си не можете да излъжете.
- Приемете случилото се.
Обикновено изпитваме болка, когато се противим, когато отказваме да приемем това, което е вече факт. Когато си казваме: „Защо на мен, само да не беше се случило това, само ако бях направил онова, само ако беше станало иначе“, това е неприемане. Но колкото повече отказваме да приемем случилото се, колкото повече обвиняваме себе си, другите, света, съдбата и т. н. , толкова по-силна става болката и толкова по-безсилни се чувстваме. Истината е, че добиваме сила, когато приемем – тогава можем да видим и възможности, пътища, да открием смисъл. Тук е много на място тази молитва, която аз много харесвам и съм споделяла и друг път:
„Боже, дай ми решителност да променя това, което мога да променя; Дай ми сили да понеса това, което не мога да променя и мъдрост, за да различа едното от другото.“
- Не се идентифицирайте с болката.
Тя не е вашето лице, тя не си ти. Тя е само усещане, емоция, която ни съпътства в някои периоди от живота. Пуснете я да си иде. Вие дори не съзнавате, че се държите за нея, защото смятате, че болката сте вие.
- Променете своето отношение.
Както често се случва, точно когато бях започнала да пиша тази статия, една жена сподели за болката, която изпитват тя и нейни приятелки заради смъртта на любимия и пишат в един форум, където се събират хората с подобни проблеми. Но вместо да им помага, настроението там е тягостно, болката си остава…
Моя приятелка, оперирана от рак, също ми е споделяла как се събират хора с нейното заболяване, пишат по форуми и т. н. , но лошото е, че се говори само за болката, мъката, отчаянието.
Това ме накара да се замисля и да вмъкна нова част към тази публикация:
Когато сте изстрадали болката и сте приели случилото се, престанете да мислите и обсъждате само това.
Нали вече сте го приели? То вече е факт. Хубаво е да споделяте, особено с човек, които би ви разбрал, но не превръщайте общуването в постоянно оплакване, мърморене и забиване все по-надълбоко в мъка. Вечните коментари от рода на: „колко е зле, не мога да живея без него/нея“, няма смисъл. Вайкането, че не можете да върнете времето е отново неприемане. Вие сами се затваряте в едно малко общество, където има само мъка и не се допуска радостта.
Как очаквате да изчезне болката, ако непрекъснато се съсредоточавате върху това колко ви боли?
Как очаквате да видите радостта, като сте се вкопчили в страданието?
Как очаквате да се почувствате по-силни, като непрекъснато казвате, че няма смисъл?
Променете отношението си – не гледайте на случилото се като на нещо трагично, ужасяващо. Мислете за хубавите моменти, когато сте били с този човек и бъдете благодарни за тях. Освен това аз смятам, че смъртта не е край, изчезване. Извън обозримото не означава извън живота. Норман Винсънт Пийл в книгата си „Силата на положителното мислене“ говори за смъртта като за нещо прекрасно, преход към ново ниво:
„Прекарал съм твърде много време в разговори с хора, които са били на „прехода“ и са хвърлили поглед отвъд – и всички те говорят за невиждана красота и покой, така че нямам никакви съмнения.“
Всеки има свой път. Пътят на човека, които си е отишъл е бил такъв, а сега може би е на друго място – по-добро и продължава своя път.
А твоят път какъв е? Да страдаш ли? А нима той би искал това?
Огледайте се – верояно имате деца, приятели, роднини. Огдедайте се и вижте възможностите, които ви се предалагат, вижте пътищата, които могат да направят живота ви пълноценен и полезен.
Може би това изпитание идва да ви научи нещо – да се справяте сам, да откриете своята сила и да дадете своя принос на света.
Има един откъс от „Как се каляваше стоманата“, който съм си записала и в трудни моменти си го припомням:
„А опита ли се да победиш тоя живот?
Всичко ли направи, за да разкъсаш железния обръч?
Опитай се да живееш и тогава, когато животът става непоносим. Направи го полезен.“
- Започнете нещо ново - работа, бизнес, спорт.
Намерете си хоби, движете се, пътувайте, запознайте се с нови хора, говорете за това, което ви радва и ви носи удоволствие. Не зацикляйте на едно място – животът непрекъснато тече и се променя. Движението, промяната е живот. Влезте в него и вземете нещата в свои ръце.
Силата е във Вас. Както казва Луиз Хей:
„Силата, която търсим „там навън“ е същевременно вътре в нас и винаги ни е на разположеие, за да я използваме по положителни начини…Ние сме своя спасител, ние сме Силата, която сме търсили.“
От категория 
Тагове: 
страхотна статия! браво, Роси!
Благодаря Елена.
Гледах един психолог по TV преди време – говореше за „Синдром на разбитото сърце“. Първият въпрос, който задавал на пациентите си бил: „Ти за човека, който те напусна ли страдаш, или страдаш заради това, че ТОЙ теб е напуснал?“/говорейки за раздялата/.Същият психолог разграничи стадии /етапи/ на справяне с болката, като даже в началния момент препоръча притъпяване на силата на емоцията с медикаменти, за кратко, докато страдащия пристъпи към горецитирания от теб, Роси самоанализ.
Законът за привличането не дава на човек достъп до мисли, прекалено различни /по честота/ от текущите и се налага човека да извърви пътя на малки крачки, съвършено съзнателно търсейки облекчението. Когато положението е такова, че човек не може да види НИЩО добро в него, по-добре е временно да се отвлече с нещо, което го кара да се чувства по-добре, и чак тогава да се върне към онова, отношението към което се опитва да промени.
Говоря като човек – патил…
Не бива да се допуска човек да престои в страданието твърде дълго, защото това води директно до индуциран преход на по-лоша жизнена линия.
Говоря като човек – патил…
Поздравления и за тази статия, Роси!
Благодаря ти Мира за споделеното. Радвам се, когато споделяте свои гледни точки, свой опит, свои прозрения и идеи. Това ще е много полезно за читателите тук!
Много полезно, благодаря!
Радвам се, че ти харесва Aquawoman.
И аз благодаря.
Когато загубим близък човек, това е най-трудното състояние с което трябва да се справим, най-голямото изпитание. Бях чела, че по степен на стрес на 1-во място е смъртта на близък човек, на 2-ро развод, на 3-то любовна раздяла и т.н. Не е лесно и никой не трябва да се заблуждава. Времето само притъпява болката, но човекът , който сте загубили ще ви липсва цял живот.Единственото, което може да се направи е да се научим да живеем с това.Да се намери някой/ нещо/ заради което си заслужава да се продължи и да мобилизираме всички вътрешни сили. Да изменим гледната си точка към живота и ценностната си система. Няма универсална рецепта. Може би, може да помогне някаква голяма промяна, която да направим и да отклони вниманието ни/ това облекчава донякъде/. Не се оставяйте да се самосъжалявате/ това само задълбочава всичко/.
Страхотна статия!Браво!Накара ме да се замисля, колко е трудно да превъзмогнем вътрешните си усещания.Винаги остава частица от това, което преди 10 години приех толкова лесно – разделих се с голямата си любов…Без катаклизми, колкото и да не ми се искаше…В крайна сметка всеки има право да върви по своя път и да бъде щастлив.Все още , дълбоко в себе си чувствам, че съм замразила тези чувства.Не мога да забравя, да изтрия или да прекъсна връката с тях.Много ми се иска , а е невъзможно, защото винаги изниква от някъде мисълта за това-какво ли щеше да стане, ако бяхме заедно?
Благодаря Mirror. Наистина често си мислим, че сме забравили, а всъщност само сме замразили, заровили чувствата си. И болката си стои някъде приглушена…докато не започне да напомня за себе си. Затова смятам, че болката трябва да се изживее, изстрада, за да може да се освободи и да променим отношението си към това,което се е случило. Разбира се, не можем да забравим преживяванията си, но можем да променим начина, по които ги приемаме.
Много е трудно…Но , ако допуснем, че е част от развитието ни може би бихме си обяснили някой неща.Навярно няма универсална рецепта…Истинските неща са около нас, а и срещата с призраци от миналото , дебнещи от всяко ъгълче на скритото ни тъмно подсъзнание вероятно е твърде излишна.Идея нямам как тази мисъл така плавно се откъсна и премина край мен, но мисля да се възползвам и да полетя напред.Мир, светлина и многo любов на всички от мен.Блогът е страхотен.:)
Чудесни думи Mirror. Радвам се, че достигаш до такива прозрения и политаш напред!
Определено статиите в този блог са страхотни, както тази, така и другите.
Продължавайте в същия дух
Благодаря w-seo!
„Бях чела, че по степен на стрес на 1-во място е смъртта на близък човек, на 2-ро развод, на 3-то любовна раздяла и т.н.“
Някъде межу 1 и 2 място се нарежда може би стресът от психическата загуба на близък човек. Това разбира се е непонятно за по-голямата част от аудиторията, но човек, който го е преживял знае за какво говоря. Не може да се опише с думи. Гледаш човека отсреща и не можеш да повярваш, че това е той или просто не ти се иска да повярваш. Променен до неузнаваемост, искаш да му помогнеш, а се чувстваш безсилен. Луташ се като наранено и изгубено животно, а спомените за отминалото щастие те връхлитат. Питаш се: Аз ли сбъргах? Къде? Отговор няма!
Принуден си да вземеш радикални решения. Да вървиш срещу него, а в същото време да си повтаряш, че го правиш за негово добро. Да знаеш, че му помагаш и да се страхуваш до смърт от действията му. В миналото са наричали такъв човек „обладан от зли духове“ и много малко хора днес вярват в това, докато не се сблъскат действителността.Тогава се питаш: Защо на мен? Отговорът идва много по късно. „Това, което не ни убива ни прави по силни!“ Съдбата те среща с нови приятели, които те убеждават, че се случва на теб, защото си силен и можеш да се справиш. Променя се всичко около теб: хората, книгите, които четеш, дори музиката звучи по различен начин. За седмици научаваш това, което други учат дори не за един живот. Прекрачваш една граница, която веднага те прави различен от доста хора с които си общувал преди. Качваш се един етаж нагоре.
Иска ми се да пиша още много, но ще спра до тук.
Благодаря ви, че ви има!
Здравей donedi и добре дошла тук. Това, което пишеш много ме развълнува. Наистина си преживяла много, но както винаги казвам, именно болката, трудностите, страхът ни издигат нагоре. Също така вярвам, че в живота идват изпитания, с които сме достатъчно силни да се справим. И никога не не си дават уроци, за които не сме готови. Поздравявам те за силата, която имаш за да транформираш болката и страха в трамплин към издигане на по-високи нива. И аз ти благодаря. Ще се радвам да споделяш тук свои мнения и опит.
В момента страдам много, може да се види на някого смешно , че го споделям и ще си кажете това не е мъка , но за мен голяма мъка и болка.Продадох си животните – крави, но ги имам от 8 години и са ми като деца, разбират ме и ги обичам много, страдам като за загубен човек, толкова много ме боли , че ми се повръща от болката в гърдите ми ,няма с кого да споделя, но попаднах на този сайт, не знам дали ще ми поолекне, но нали поне има с кого да споделя!Обичам си животните много и никога няма да ги забравя, а на тези хора които ги купуват им пожелавам много здраве и търпение в тази трудна и отговорна работа1Да са живи и здрави и те и животинките ми , те завинаги ще си останат моите кравички!
Здравей gorisa. Аз никога не бих омаловажила болката на някого и не бих я нарекла смешна. Защото само самият човек знае какво изпитва. Не може някой отстрани да „отсъди“, че това не е мъка.
Знам, че болката от загубата на животините при теб е същата като болката от загуба на човек. Както споделяш, тях ги чувстваш като свои деца. Сигурно е било изключително тежко да разделиш с тях…
Мисля, че трябва да изживеееш болката по същия начин, както бихме го сторили ако страдаме за човек. Защото болката от загубата е една. И трябва да я изживееш, за да я освободиш.
gorisa, попаднал си на точния сайт! Прочети някой от статиите и ще ти стане по-леко. А, когато много ти домъчнее за животинките, просто затвори очи, представи си ги и им поговори така както си го правил преди. Представи си ги, как ти се усмихват с онези големи, влажни очи и ти прощават!
УСПЕХ! ВРЕМЕТО ЛЕКУВА!
Здравейте, БЛАГОДАРЯ на donedi и на Росица,за приятните думи които ми стоплиха изстиналото сърце от мъка.Знам животни са, но с тях отгледах децата си, с тях те израснаха.Синът ми беше на 9 когато започнахме да гледаме крави, а сега е 19, дъщеря ми е на 16 години.Благодаря ви, много сте мили и се радвам, че се включих в този сайт.Приятна вечер ДОБРИ ХОРА!Чула съм, че споделената мъка е половин мъка, невярвах, защото не ми се беше случвало, сега се уверих – така е, благодарение на вас!
Роси, благодаря за статията! Да ти кажа чесно,един час съм я чел и препрочитал и от всяко прочитане се успокоявах, направо ми е като михлем на сърцето! Още веднъж благодаря!
Иване, много се радвам, че статията те е успокоила.
Често след страданието идва радост. Пожелавам ти го.
При мене си отиде голямата любов,замина с друг след цели 23години заедно,семейство, деца и т.н
Иване, загубата на любовта е най-силната болка, още повече че толкова дълго сте живяли заедно и имате деца. Знам обаче, че никога не ни се дават уроци, които не сме готови да научим. Знам и че когато Бог ни отнеме нещо, ни дава друго.
Сигурна съм, че ще се справиш и ще откриеш възможност в тази ситуация.
Положението не е така безнадеждно, както ти се струва сега. Не си загубил всичко. Децата винаги ще си бъдат твои деца, ще си останат и прекрасните спомени – тях никой не може да ти отнеме, а също и възможностите пред теб.
Иване, сега сядам,прочетох всичко за теб. Съжалявам, боли,но трябва да се вземеш в ръце и да прдължиш напред.Бъдещето е пред твоите очи- децата ти.Ти си им необходим и им трябваш.Предполагам, че тя щом е избрала друг мъж за свои спътник в живота , а не бащата на децата си, тя не обича и децата си.Желая ти много здраве и много сили които да вървиш напред.От сърце ти желая КЪСМЕТ, не мисли че това е края на света.Добър човек ли си – добро ще намериш.Макар да казват, че “ добър човек, добро не вижда“ рано или късно това става, идва доброто там къдено е необходимо.С голямо уважение към един прекрасен баща Горица Димитрова
Момичета, благодаря Ви за подкрепата.
Какво мога да кажа за в момента- наистина „Времето лекува“.
Браво,Иване полека – лека ще се съвземеш.Винаги съм си мислила, че това е клише ,че „Времето лекува“, но е така!Повярвай ми, изпитала съм го на гърба си , не като твоя случай, но болка голяма съм я понесла, след като се включих в този форум, по-леко ми стана! Приятен ден ти желая!!!
Благодаря ти gorisa!В момента при мен е така сякаш има в гърдите ми един вулкан, който ту затихва, ту изригва с нова сила. Имам чувството, че ще пръсна на много пърчета, немога да стоя на едно място. Пък цялата гадна работа е , че излязох в отпуск и сега дните ми не минават лесно. Желая ти лек и успешен ден!
Роси, прекланям се пред теб! Чувствам се богата от както те открих.Толкова отговори получих от темите засегнати тук! Истината е, че много малко хора вярват, познават и знаят, че съществува душевната болка. Пожелавам ти, от цялата си душа много здраве и любов!
Женя, добре дошла сред нас! Благодаря ти за хубавите думи.
Здравейте, искам да споделя с вас, че в четвъртък на 15.07. ще ходя в София на преглед .Имам гуша- струма нудоза и трябва да я оперират.Тогава ще ми кажат кога ще бъде операцията, но преди това ми каза един доктор който ме преглежда, че операцията не е много страшна и мен не ме е страх от нея , а от парите.Искат ми 1100 лв., аджаба откъде да ги взема като съм на минимална заплата, а съпруга ми не работи.Споделената мъка е половин мъка.БЛАГОДАРЯ ВИ, вие които четете сега!!!
gorisa, ще стискаме палци всичко да бъде наред!
За парите…наистина са доста…няма да коментирам нашето здравеопазване. Само ще ти кажа да се довериш на себе си и на Висшата Сила, че всичко ще стане по най-добрият начин и средства ще се намерят.
А и ние сме с теб!
Благодаря, Ви вие сте прекрасни хора и големи ЧОВЕЦИ, защото да си ЧОВЕК е нещо голямо, благодаря ще си мисля за вас като за роднини.Благодаря….
gorisa моля те,напиши, до къде стигнаха работите с твоя проблем:)
ето Благодаря и за тази статия..наистина всичко,което чета в този сайт ми допада.полезни сте на всички изстрадали хора… аз също вярвам,че ,,НИЩО НЕ СЕ СЛУЧВА ОТВЪН,ДОКАТО НЕ СЕ СЛУЧИ ОТВЪТРЕ,,
Соничка, добре дошла сред нас. Благодаря за хубавите думи!
по-вече от година живея в кошмар,откакто загубих съпруга си,но днес се чувствам различно..гледам по-оптимистично на живота благодарение на ВАС…
Здравей Роси,и всички които сте в този сайт!Не можете да си представите на колко хора помагате!аз го препоръчвам на всички,които се лутат и си задават вечните въпроси,на всички които не могат да се справят с болката и проблемите си! Благодарение на ВАС,излязох от една огромна черна дупка,запазих семейството си и скоро ще празнувам сребърната си сватба!а тя съвпада точно с ДЕНЯ НА НЕЗАВИСИМОСТТА:–))))! КАКВА ИРОНИЯ!Уважавам съпруга си,възхищавам му се,но…не го обичам!и така почти 20 години!но пък имам всичко за което съм мечтала-3 деца,хубава къща,материално съм обезпечена….както в ТАЙНАТА!НО ДАЛИ ВСИЧКО ТОВА Е ДОСТАТЪЧНО….АКО НЕ СИ ЩАСТЛИВ?КОЕ Е ПРАВИЛНОТО?КОЙ ЩЕ МИ КАЖЕ?ДА РАЗВАЛЯ ЕДНО(ЗА НЕГО)ЩАСТЛИВО СЕМЕЙСТВО,НА КОЕТО ВСИЧКИ СЕ ВЪЗХИЩАВАТ?ИЛИ ДА НАМЕРЯ ЩАСТИЕТО СИ И ДА ПОМИСЛЯ ЗА СЕБЕ СИ?Всъщност,задавам един риторичен въпрос-защото знам за себе си отговора–ЩЕ ЧАКАМ ДРУГИЯ ЖИВОТ…ЗА ДА НАМЕРЯ СВОЯТА СРОДНА ДУ6А–но има много жени,които са като мен и са като в клетка!
Полина, благодаря ти за хубавите думи.
Колкото до въпросите, които си задаваш – „кое е правилно?“, мисля, че в такива случаи няма правилни и неправилни решения. Има различни решения и само ти можеш да решиш кое ще е по-добре за теб, кое ти е приоритет, кое е по-важно за теб, как ще се чувстваш по-добре…
За един човек приоритет е едно, за друг друго. Прекрасно е, че уважаваш съпруга си и че има деца, също и хубава къща и материално си осигурена. Но ти най-добре знаеш как се чувстваш и кое е по-важно за теб.
Чуй вътрешния си глас. Всъщност ти вече си взела решение.
Много хубава статия, браво. Отскоро чета публикациите тук и съм приятно изненадана, никога не съм се включвала в дискусиите, но сега ми се иска да го направя. Роси, ти казваш, че болката трябва да се изживее първо. Много те моля обасни какво точно означава това , как да я изживея болката, защото аз не искам да живея с болката, искам да забравя обидата , раздялата. Разбирам, че проблема трябва първо да се приеме, но как да го изживея – повторно ли да страдам. Обясни моля те.
Здравей Valia. Радвам се, че вече се включваш в дискусиите.
Да изживееш болката означава да не я отричаш, да не се опитваш да я скриеш. Понякога хората не признават колко много си боли, защото смятат това за слабост, а други се опитват да избягат като се насилват да не и обръщат внимание и да мислят за нещо друго.
Но болката си остава там вътре, тя не изчезва. Затова трябва да и се „отдадеш“ – да поплачеш и да излееш всичко, което е в теб. Може би е теб има и много негодувание и ти се иска да извикаш:“защо на мен, не е честно“ и т. н. Не спотавай тези чувства – напиши всичко на лист или по-добре говори пред огледалото(както ни съветтва Луиз Хей) и извикай всичко, което ти идва отвътре, ако трябва крещи.
Знай, че за да преодолееш болката, трябва време. Незнам каква точно болка изпитваш и от кога е, но болката трябва да се изживее и загубата да се приеме. Само тогава човек може да продължи. Разбира се, ти няма да забравиш, но ще можеш да си спомняш за хубавите моменти.
Синът ми почина пpеди по-малко от 2 месеца.Не мога да си обясня защо младо момче на 21 години си отиде като прекършено цвете?Мъката и болката ми са огромни,нямам желание за нищо.Живея като насън и не мога да разбера с какво предизвиках съдбата,която ми нанесе този жесток удар?
Здравей Маринела. Много съжалявам за смъртта на твойто дете. Това наистина е най-жестоката болка, най-тежкото изпитание…
Маринела, ти не си предизвикала съдбата, ти не си виновна за случилото се.
Понякога нещата просто се случват, всеки има свой път, свои уроци и много неща стават, защото е трябвало да станат. Защо такова младо момче – незнам и никой не може да отговори, ние не можем да разберем Божествения замисъл, но знам, че има смисъл.
Знам и че никога не ни се дават уроци, които не сме готови да научим.
Знам, че връзката ни с нашите близки хора никога не се губи, защото смъртта е само преминаване в друга реалност.
Помни, че не си сама и винаги можеш да разчиташ на подрепа от мен и хората, които пишат тук!
Мила майчице, прегръщам те и ти пращам цялата си любов на която съм способна!
Роси е мъдра и знае, аз знам че в настоящия момент едва ли би те утешило каквото и да е, но понякога е нужно да повярваме в нещата които невиждаме и в които няма логично обяснение.
Сега не можеш да си го обясниш, но един ден, повярвай ми, когато се прегърнеш със детето си, а то ще стане, сигурна съм в това, както съм сигурна че Слънцето изгрява, тогава ще се усмихнеш и ще разбереш, ще усетиш че всичко има смисъл и никой не е виновен, просто някои хора толкова много ни обичат че решават да идат от другата страна, да се свържат с Божественото ни начало и да ни помагат от там, за да сме заедно отново един ден, а то ще бъде!!!
Тези решения ги вземаме преди да дойдем тук-на Земята!!!
Прегръщам те и те моля да немериш любовта в сърцето си да продължиш да я даваш на детето си, само така то ще има възможност да се свърже с теб и та ти дарява своята любов и мъдрост!!!
Пише ти жена, погребала двама човека през последните два месеца и която вярва в това което казва, защото сърцето и никога не я е лъгало!!!
Бог да те благослови!!!
Обичам те!!!
Мн силна статия Роси! Коментарите също. Трудно е, да не кажа най-трудно, да преодолееш смъртта на любим човек. Статии като тази ти дават утеха и тласък да продължиш своя път!
Дъщеря ми почина на 23.08.2010г. на 13г. Най-ужасното нещо, което ми се е случвало. Чувствам се като Маринела. Опитвам се да продължа заради сина си, който е в 12клас. И за него загубата е огромна. Всичко в този живот се случва, защото е трябвало да се случи – поне аз така мисля. Но е много тежко. Единствено разговорите с близки хора и споделяне на чувствата помагат до някаква степен.
Здравей мила Меган. Знам, че е много тежко, знам, че това е най-силната болка, най- тежкото изпитание, но както казваш и ти самата – някои неща се случват, защото трябва да се случат…
Знам, че си прекарала чудесни години с момиченцето си и си и дала много любов. Знам, че тази ваша връзка никога няма да се загуби.
Но ти имаш свой път и трябва да продължиш, имаш и син, който има нужда от теб и любовта ти.
Помни, че тук винаги можеш да намериш подкрепа. (hug)
Здравейте, от известно време млизам във подобни форуми и чета, само чета и сълзите ми не стихват. Моите съболезнования на всички загубили любим, близък човек до себе си, знам че болката е неописуема. Аз изгубих преди около месец един от най любимите ми хора, моят първи братовчед, но за мен по точно моют любим брат. Болката е голяма, не мога все още да осъзная че това енаистина, че се случи. Нямам брат или сестра, а той ми беше като братче, израстнахме заедно с него и сестра му. Не знам какво да ви кажа просто не мога да мисля за него, не ми излиза мисълта и чувам постоянно гласът му да ме пита. Как сте , какво правите децата как са? Не не може да е истана, но уви, реално е и болката е неутешима. Но мили мами, загубили децата си искренно Ви съчувствам, не мога да изпитам болката Ви, но мога да ви бъда съпричастна.Виждам кака майка му върви исе опитва да живее, баща ум също, жена му и детото някак се опитват да се справят вече с новия живот.Защото трябва да се гледа напред и да живеем, като знаем че те са някъде на по добро място и ни гледат и искат и ние да сме добре. Те винаги ще бъдат с нас и ще ни помагат, въпреки че не ги виждаме, знайте че може би наистина има нещо вярно в това, че те ще са до нас. И един ден когато и ние си отидем от този свят ще ни опсрещнат ище сме отново заедно.Извинявам се за дългият пост но просто думите ми не спират. Да сте живи и здрави и да гледате само напред за да се справите и изправите пред живота и нека мъртвите да почиват в мир.
Десислава , добре дошла сред нас. Благодаря ти за съпричастността ти с болката на тези хора, които споделят тук и за окуражителните думи.
Здравейте,
бих искала да изкажа съпричасността си към всички, които пишат тук!
Има ли лек за душевната болка? Какво правим, когато ни се струва, че сме стигнали дъното?
Някъде бях чела, че Бог изпраща на човек трудности толкова, колкото може да издържи – ни повече, ни по-малко.
Животът ни дава понякога трудни уроци. И много често един урок се повтаря, толкова пъти, колкото е необходимо, докато човек се научи – поне при мен се случи така (раздяла с близки за мен хора).
Паулу Коелю в книгата си „Захир” говори за забравянето на личната история. Аз го разбрах като осъзнаване на живота си досега, като един вид „преглед” на важните моменти от преживяното. А после забравянето на личната история минава през споделяне на своята история/истина с другите, но без това да се превръща в навик.
Понякога да разкажеш на някого своята история, означава да споделиш не само заради съпричасността, която бихме могли да получим, но и означава, че бихме искали да споделим, за да разкажем на другия своите отровения, своя опит и поуки от случилото се.
Онова което аз научих може да се разкаже от една песен, бих искала да я споделя с вас:
Не за сбогом, а до скоро… – Росица Кирилова
Път ни чака, туй го знаем! Пътят ни дели!
Щом живота продължава, трябва да вървим!
И на горе, и на долу, и през рай, и ад!
Всеки край е и начало! Няма път назад!
Нека мислите ни свързват и в трудни дни!
Щом пътеките по пътя много са, нали?
По която и да тръгнеш – жив и здрав бъди!
Светлината е от Бога! Вярвай и върви!
Не за сбогом, а до скоро ти ме прегърни!
Нека всички днес говорят – ти не ги съди!
Утре всичко ще забравят – теб и мен дори!
Но приятелството старо, то , ще продължи!
Път ни чака, туй го знаем! Пътят ни дели!
И дори да ти е тежко, пак се усмихни!
И нагоре и на долу, и през рай, и ад!
Вярвай! Всеки край е и начало!
Няма път назад!
Поздрави,
Соня
Соня, тази песен на Росица Кирилова е наистина много зареждаща. Благодаря, че я споделяш с нас!
Приказката:,,Господ събира,а не разделя,, е актуална в този мимент в който със помоща на Росица можем да споделим болката,която имаме от различни ситуации случили се в живота ни.Преживях нещо,което наистина беше изненадващо и сега четейки тук в този саит разбирам,че всичко което се случва неочаквано в живота ни също го приемаме трудно мислейки ,че не заслужаваме точно на нас да се случи и колкото и да се питаме ,,Защо,,отговор не намираме ,това ,,Защо,, става болката,която ни изгаря и не намираме покой от нея.Поне при мен е така.Опитвам всякак да забравя случилито се но се чувствам разочарована от хората и самия живот,който ме постави в тази ситуация и не намирайки отговора на въпроса ми ,,Защо точно в него момент,,и ,,Защо, когато осъществих мечта която имах от дълги години се случи тази ужасия.Може би ,трябва да разкажа част от тази история,ето я накратко.През април осъществих мечтата ми да пътувам с човек с когото се запознахме в саит за запознаства.14-дни всичко беше както си обещахме,както в,, приказка,,.На 15-я ден се събуждам/не знам дали е било събуждане,защото по документите от болницата един ден ми се губи/ той беше починал,а аз как съм отворила вратата на колата където спяхме все още ми е чудно,някаква сила е ръководила ръката ми в него момент,защото не можех да мисля добре със тромб,който дори и лекарите все още не знаят как е попаднал в трахеята ми..Паднала съм отвън ,намерили ме хората,прибрали ме в болница където ме ограбиха,оставиха ме в чужда страна без средства.Все още плащам това пътуване ,,Мечта,,в смисъл лекувам се от заболяването което ми се случи.От това имам болката,която ме изгаря вече 7-и месец.Искам да забравя случилото се има моменти,когато като ,че ли се забутва в някое ъгълче на душата ми но не иска да изчезне обидата от тази ситуация в която не намирам отговора.Какво трябваше да науча от нея?Нали затова се случват тези неща,за да си вземем поука.Моята каква да бъде?Да не пътувам,да не мечтая?Напук на съдбата,ако всичко е наред вече с мен догодина ще направя същото пътуване.Искам да сменя спомените си.Така мисля,че ще си отиде тази болка.
agapi, здравей и добре дошла тук!
Наистина много си преживяла, сигурно ти е много тежко…
Ти казваш:“Нали затова се случват тези неща, за да си вземем поука. Моята каква да бъде? Да не пътувам, да не мечтая?“
Аз не мисля, че тези неща са ти се случили с такава цел(да не пътуваш и да не мечтаеш) или като някакво възмездие. Понякога нещата просто се случват и ние трябва да ги приемем и да продължим.
Мисля че е добра идеята ти да направиш пак такова пътуване, да застанеш лице в лице със страховете си, с болката си и така да ги освободиш.
v statiq ta pi6e da se pomolim na gospod da nipomogne da ponesem zagybite e a ako ponqkoga izborat zavise6t ot nego ni otneme blizak 4ovek kak da se molim kak da se izpravim pred bolkata ot osem godini ne sam se pomolila za ni6to na gospod i ve4e ne me e strah bolkata be6e zamenena s omraza togava kakvo stava zapo4vame da mrazim sveta jivoa i nai e4e gospod
imam samo edin vapros i 6te sam mnogo blagodarna ako mi otgovarite
gospod li e vinoven ?
Здравей Михаела, и добре дошла тук.
Не мисля, че е виновен Господ. Бог не е човекоподобно същество, което раздава правосъдие и определя на кого какво да се случи, а Бог е енергия, сила, любов, която присъства във всичко. Няма никой виновен. Има някои неща, които трябва да се случат. Ние не можем да видим цялата картина на света, не можем винаги да разберем защо се случва това. Понякога просто трябва да приемем нещата, каквито са, колкото и тежко да ни е…
Zdravei,Rosi! Razvedoh se sled 22 god brak….kogato d16terite mi ve4e stanaha p1lnoletni….t1rpqh zaradi tqh,za6toto samata az bqh dete na razvedeni roditeli i bqh prejivqla bolkata….smqtah,4e kato sa p1lnoletni 6te priemat na6ata razdqla po-leko.No yvi ne stana taka….nqma da zabravq nikoga kak golqmata mi d16terq mi pojela 4estita Nova godina,kogato az ve4e ne bqh sred tqh….ridae6e….zaminah da rabotq v Austriq,za da moga da im pomagam bqha stydentki…a tq golqmata tova e 4akala da zamina.sega tq e nqk1de po Germaniq…profesiqta,koqto si izbra me sasipa totalno….Vsqka ve4er se molq samo da e jiva i zdrava..moje bi mnogo ot Vas 6te kajat kakvo p1k tolkova ne e nito p1rvata nito 6te e poslednata,no az ne mislq ,4e e taka.K1de otidaha ysiliqta mi prez tezi 22god…samo edno znam dy6evnata bolka e po-stra6na,po-silna ot fizi4eskata.
Здравей pepa и добре дошла тук!
Разбирам как се чувстваш. Усилията ти за отглеждане на децата ти не са отишли напразно. Ти си отгледала дъщерите си по най-добрия начин, който си могла. Сега те са поели по своя път.
Знам колко е тежко, когато децата не тръгват по пътя, който мислим, че е добър за тях. Но приеми, че дъщеря ти има да учи своите уроци, ще направи свои грешки и ще достигне до свои истини. Сега просто я обичай.
Не се обвинявай за решението на дъщеря ти. Не мисля, че причината е била това, че си заминала или че си се развела. По някога нещата просто се случват, понякога е нужно да преминем през изпитания, през различни „грешни“ пътища, за да открием своя път.
Само, pepa, пиши на кирилица!
Благодаря за укоражителните слова!
Още една полезна статия,която ни кара да се замислим…и наистина ми харесва подходът и начина,по който се стига до съответните изводи и истини.Интересното тук е че всичко,за което се пише в статията ние сами сме го осъзнали и намерили в себе си по някакъв начин,но когато го прочетем сякаш се убеждаваме,че точно това е начина да продължим напред,първо да приемем тази болка,да я изживеем и…колкото и трудно да продължим,като съхраним хубавите спомени за миналото и хората,които обичаме.