март 26th, 2010 
Росица Вакъвчиева 
„Безграничната добродетел е същото като недостига и.“
Лао Дзъ
От деца са ни учили да поставяме винаги другите на първо място, да се жертваме за тях, да помагаме, а себе си да оставяме на последно място. Учили са ни, че така е правилно, че да се грижиш за всички около теб е добродетел, към която трябва да се стремиш. И много от нас го правят – защото искат да са „добри“, искат да са полезни за семейството си, за приятелите си, за колегите…Понякога любовта към любимите ни хора ни кара да се чувстваме длъжни да се грижим за тях, да сме винаги на разположение до такава степен, че започваме да се смятаме отговорни за тяхното щастие и доброволно се принасяме в жертва.
Но колкото повече се опитваме да угодим на околните, да вършим тяхната работа, да им спестяваме трудностите, да ги радваме и т. н, толкова повече те са недоволни и толкова повече искат от нас. Те толкова свикват винаги да сме им под ръка, готови да им дадем това, което искат, че дори започват да ни обвиняват ако не дай си Боже някой път не сме в състояние да им направим услуга. Започват да ни използват, а ние се страхуваме да кажем – НЕ, защото ще се станем „лошите“. Те могат да ни се обидят, да не ни обичат вече…започва да ни гложди чувство за вина. Някаква фалшива съвест и усещане за дълг ни карат да зарежем своите неща, само за да не откажем.
Но за кой ли е полезно това?
В един момент сме изтощени, преуморени. Лишаваме се от лично време и енергия, лишаваме се от важни за нас неща.
„Правим това, защото ги обичаме“ – си казваме ние, но това е само оправдание за това, че не поемаме отговорност към СЕБЕ СИ, че забравяме най-важния човек за нас – нас самите. А когато ние самите се изоставим и не се ценим, как може да очакваме да ни ценят другите?
Може би си мислите, че като изпълняваме капризите на хората около нас, така ще ги накараме да ни обичат и харесват? Нищо подобно! Всъщност става точно обратното.
И постепенно започваме да изпитваме негодувание към другите:
„Какви неблагодарници само! Цял живот се жертвам заради тях, а какво получавам в замяна? Само недоволство. Никой не ме цени.“ Започваме да негодуваме и срещу себе си: „Колко съм наивен само…Всички ме използват. Защо не мога да кажа – НЕ! Какъв глупак съм.“
И какво се получава всъщност – искали сме да бъдем добри, но добро ли е това? Да си толкова всеотдаен добродетел или недостатък е?
Аз бих го определила по-скоро като недостатък, като ограничаващ ни мисловен модел, който работи против нас. Когато се опитваме да бъдем добри, жертвайки се за другите, това, което постигаме е:
- Губим лично време и енергия, лишаваме се от важни за нас
неща, подтискаме нашите желания и стремежи и така губим самоуважението си, губим себе си.
- Ставаме все по-уморени, изнервени и това ни кара да негодуваме
и да не се чувстваме добре. А когато не се чувстваме добре, не бихме били полезни нито на себе си, нито на другите.
- Другите започват да ни приемат за даденост, започват да не
ценят нас и правото ни на лично време и щастие, започват да ни използват и манипулират.
- Освен че вреди на нас, тази наша всеотдайност вреди и на
другите. Макар че го правим за тях със желанието да им помогнем, ние всъщност правим точно обратното. Когато примерно решаваме домашните на детето, то никога няма да се научи. Когато правим нещо вместо близките си, ние не им позволяваме да поемат отговорност и да се научат да се справят в живота. Разчитайки на нас, те стават зависими и непълноценни.
Някои хора прекарват целия си живот в услуга на околните и оплаквайки се от тяхната неблагодарност.
Но вместо да се оплакват, е по-добре да свалят оковите, които сами са си сложили, да излязат от ролята, в която доброволно са влезли и да поемат отговорност към СЕБЕ СИ! Защото ако ние сами не поемем отговорност към себе си, никой друг няма да го направи!
Научете се да казвате НЕ на хора, обстоятелства, ситуации, които не са добри за вас. Освободете се от чувството си за вина. Помнете, че не сте сте длъжни на никой!
Някои от нас, огорчени от манипулиране им от всички, рязко преминават от едната към другата крайност. И започват демостративно да пренебрегват другите, да се налагат и дори да проявяват агресия. Докато осъзнаят, че вече нямат приятели и че хората ги отбягват, защото никога не се съобразяват с тях, защото са „абсолютни егоисти“…
Нима трябва да се върне в старата унизителна роля на наивник?
Появява се дилемата: Какъв да бъда – егоист или използван наивник?
Отговорът за мен е нито едно, нито другото.
По-скоро би могло да се каже, че трябва да бъдем егоисти, но не в смисъла, по който сме свикнали да го разбираме. Егоист обикновено се асоцира с човек, който си угажда, чревоугодник, който търси само удоволствие и облаги за себе си, който използва другите и не се интересува как се чувстват те.
Правилният избор е да бъдем егоисти, но в добрия смисъл на думата – мисля, че няма точна дума, но да бъдем:
Човек, който обича себе си.
Да обичаш себе си не означава само да си угаждаш или примерно да се скриеш, за да изядеш парче торта, без да даваш на никого.
Да обичаш себе си е да се грижиш за себе си, да се уважаваш, да вярваш в себе си.
В „Поръчки до Вселената“ Бербел Мор пише:
„Поеми по-голям ангажимент към себе си!
Постави себе си на първо място. Преди всички други. Грижи се за себе си, преди да се погрижиш за съпруга, чудесните деца, родители. Постави себе си на първо място и се погрижи за самия себе си!
Живей своята собствена истина. И нещата в живота ти ще започнат да се променят.
Когато обичаш себе си, изпитваш голяма радост. Когато се обичаш, когато се чувстваш щастлив, тогава се оглеждаш наоколо:
„Как да споделя радостта си? Как да споделя тази любов?“
А вие какво мислите?
От категория 
Тагове: 
Има разлика между грижа за другия и умение да го зарадваш – с проявено внимание към чувствата, към мнението му, към него, като личност. Естествено,ежедневните грижи около дома семейството ги има, но понякога ги приемаме като тегоба, а не като удовлетворение, че сме напарвили нещо за дома си – да стане по-уютен – или за блиските си. Когато човек не умее да се грижи за себе си, как ще се грижи за другите?! И как ще покаже как сами да се грижат за себе си – напр. на едно дете?! Когато знаем ясно какви са ни потребностите, желанията, копнежите най-простичките искания, можем да ги кажем и покажем, да направим нещо за тях, т.е. за себе си и така показваме как желаем да се грижат за нас – да удовлетворят потребностите ни. И съответно и другия човек казва и показва! И така взаимно си помагаме и удовлетворяваме нуждите си.
Проблемите идват, когато хората не са напълно нясно със себе си, с желанията и потребностите си, не знаят как да ги формулират и кажат – всеки си мисли, че другите четат мисли и усещат желанията ни! И не знаят как да ги покажат – в кой момент, пред кого, по какъв начин! Тогава идва ред на „Аз съм си такъв/а/ – раздавам се!“ – а тайно се възмущава от изпозвачеството на другите, които пък не мислят, че са използвачи,а че просто имат най-обикновени искания. Идва ред на „Не мога повече – те си мислят, че имам сто ръце или че едновременно мога да слушам всички и да им отговарям! Писна ми! Грижа се за неблагодарници!“ Те пък от своя страна продължават да имат своите искания и обратно връщат репликата за неблагодарността и колелото на яда, лошите чувства, неприятни реплики и повишен тон, се завърта!
Умението да сме наясно със себе си, със своите желания, нужди и мечти, да можем да ги реализираме поетапно и в подходящия момент, ни прави умеещи да се грижим за себе си и доволни. Оттам можем да се грижим с радост и за другите. Но съобразявайки се с техните потребности и желания – защото удовлетворявайки нашите сме доволни и знаем колко е важно това! – и с начина, по който те искат да бъдат удовлетворени. Така става вазимообмен между нас на добри чувства и грижи за другите с удоволствие, не забравяйки себе си! И има пълна удовлетвореност на емоционално ниво, което в същност ни прави щастливи!
„направили“, „близките“, „използвачи“ и една-две пропуснати запетайки. Съжалявам – обикновено преглеждам преди да изпратя коментара, но този път пропуснах първия абзац.
Не се притеснявай Надя за тези 1-2 пропуснати запетайки.
Все пак тук не сме на литературен конкурс, а е място, където можем да си поговорим, да обсъждаме и заедно да намираме отговори, да се развиваме и да достигаме до прозрения за себе си.
Така е, когато сме наясно със себе си, когато вярваме в себе си и се ценим, тогава можем да бъдем полезни и за другите. Тогава ще можем да се грижим за близките си и да им отдаваме нужното внимание без да пренебрегваме себе си и без да предизвикваме конфликти в нас.
Всичко започва с обичта към себе си!
Евала Роси страшно хубава статия,не спираш да ни изненадваш.Аз бих искал да споделя моят опит по темата.Примерно аз съм възпитаван да бъда добър с хората.Така и правя,раздавам се навсякаде.Имах една-две неуспешни връзки и винаги накрая се питам каде сгреших и защо позволих да ми се качат на главата отново.Преди време се разделих с моята приятелка.На края на връзката се чувствах толкова ограбен от раздаване.Замислих се,че отново съм позволил да ми се качат на главата и именно тогава ми просветна.Отначалото връзката ми вървеше,но тогава не пренебрегвах своите ценности,приоритети и разбира се самия себе си.С течение на времето започнах да се ограничавам оттук оттам,за да угодя.Усещах,че започвам да пренебрегвам себе си,но продължих.Продължих да се ограничавам,само и само да угодя докато накрая загубих себе си,загубих кой съм,какво искам от този живот.С това всичко,което написах не искам да гажа,че трябва да се държиш лошо с хората,просто има една тънка граница на лично пространство,която не трябва да допускаш да бъде нарушавана.А именно както каза Роси в статията нито да бъдеш егоист нито много добър.Както се казва трябва да спазваш златната среда.Хората за казали всяко нещо което е прекалено е вредно.Още един път благодаря на Роси без нейна помощ нямаше да се замисля над грешките си.Благодаря.
Прекрасна статия и много точна. Благодаря ти, Роси за споделеното.
Това е един от моите уроци от няколко месеца насам и все по-надълбоко се проявява. Защото имаше моменти, и години дори, през които поставях другите на първо място, съобразявах се с техните желания и мислене, притеснявах се да не засегна някого или да проявя правото си на защита.
Сега вече не е така. Щом се случи нещо, се вслушвам в себе си и след това давам отговор. И знам, че ако човек е стойностен и разумен, той не би се обидил, когато изложа своите причини за дадено решение.
Наистина всичко започва с обичта към себе си. За мен тя е свързана най-вече със себеуважението.
В инструктажа за аварийни ситуации в самолет има една много интересна точка – майката трябва да постави първо собствената си кислородна маска и след това да се погрижи за детето си. Не можеш да обичаш друг по здравословен начин, ако не обичаш достатъчно себе си. Егоистът се бои, че любовта, която храни към себе си, не е достатъчна и не може да си позволи да я сподели с друг. Раздаващият се „купува“ любов от другите, защото не вярва, че неговата собствена е предназначена и за самия него.
В обикновените „конфликтни“ ситуации приемаме, че имаме само 2 избора – или да откажем и да нараним другите, или да се съгласим без да ни е комфортно и да нараним себе си. „НЕ“, казано със себеуважение, и „ДА“ – с уважение към важността на другия, не ощетяват никого.
П.П. Роси, това е не знам коя подред статия, която публикуваш точно в момента, когато „проблемът е на дневен ред“. Благодаря
Благодаря за хубавата статия Роси.Научих се да казвам „НЕ“ и сега ми е добре:)
Преди няколко месеца написах нещо в блога на едно момиче:
////////// цитат //////////
Преди всичко, трябва да бъдеш отговорна пред себе си. Това има своята причина – не можеш да помогнеш на никого, ако ти самата не си в състояние да го направиш. 100% всеотдайност може да съществува само за кратък момент, докато силите ти се изтощат. След това си като един парцал. Само ако си по-силна от другите можеш да направиш нещо за тях, иначе ти се превръщаш в човека, който има нужда от помощ. Не искаш това да се случва, нали?
Затова обръщай първо внимание на себе си. Да, изглежда себично на пръв поглед, но рано или късно идва момент в който ще се усетиш, че имаш вътрешното желание и потенциала да помогнеш на някого. Затова мисля че най-безотговорно всъщност е напълно да зарежеш себе си в името на другите, мислейки си че проявяваш отговорност към тях. Това е разглезване, точно на другата крайност срещу отговорността.
Мога да сравня отговорността с възпитаването на куче. Включва всичко – любов, строгост – в определени съотношения, за да се постигне накрая един добър резултат.
////////// край на цитата //////////
Ето защо тази статия на Роси ми изглежда позната, нещо като 2+2=4
Сега ми изглежда така, но е от онези неща – от най-висока важност, могат да се опишат толкова простичко, но най-често до последно остават незабележими.
Браво, Роси!Любимата ми тема! Как ще дадеш, като нямаш за себе си? Или мислиш, че, ако дадеш своето „от любов“ няма несъзнателно да намразиш този, който е приел онова, твоето? Много хубаво си го обяснила. Енергообмена е в основата на човишките взаимоотношения и, ако те се погледнат именно през тази призма, нещата стават брутално ясни…Падат всички маски. Няма много написано по въпроса, но си струва да се разрови. Криворазбраното християнство е един от източниците на недоразумения в отношенията м/у хората. Липсата на любов към себе си е една от най – мощните причини за физическите болести на човека. Любовта е енергия. И, ако нямаш нещо, не можеш да го „дадеш“ на който и да било. И тогава „даването“ всъщност си е „взимане“, ама маскирано…И като отсреща се усетят, че им „взимаш“, а не им „даваш“, те отхвърлят…Чист вампиризъм се шири навред! Прочетете това http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=2&find=%E5%ED%E5%F0%E3%E8%E9%ED%E8%F2%E5+%E2%E0%EC%EF%E8%F0%E8 и книгите на Верещагин …За жалост малко е написано за интимните отношения и енергообмена, който се шири там – нямям предвид секса, а енергообмена въобще. Ако някой намери нещо по въпроса – нека даде линк.
Благодаря ви приятели за споделения опит. Наистина човек често е в плен на някакви стари убеждения и дълго се лута между чувството за вина и негодуванието срещу манипулаторите и срещу себе си. Дори и християнството, както пише Мира, често е тълкувамо погрешно. В Библията е казано:
Обичай ближния си, тъй както СЕБЕ СИ.
И ние се опитваме да бъдем добрите и да обичаме хората около нас. Но къде оставяме втората част -
„КАКТО СЕБЕ СИ“?
Ние обичаме ли се – държим ли на себе си, отнасяме ли се с внимание към себе си, прощаваме ли си, можем ли да разчитаме на себе си, следваме ли нашите стремежи?
Ако не е така, как тогава можем да обичаме другите?
Когато не обичаме себе си, както казва LeRu, ние се раздаваме на другите, само за да получим любовта, която ни липсва и дори да не го осъзнаваме, всъщност тази всеотдайност е манипулация на другите, желание ги накараме да ни обичат и признаят нашата ценност.
Да обичаш себе си е също и да се научиш да казваш – НЕ!
За мен това беше едно от най-трудните неща. И сега все още се уча да отказвам и да се отърва от мисли като – „дали няма да го нараня, дали няма да се обиди, да се разочарова… т. н и т. н“. Уча се да си напомням:
„А дали няма да нараня себе си, дали няма да отнема нещо от себе си? Искам ли и мога ли да направя това, за което ме молят или просто изпитвам чувство за вина и старите ми удеждения се обаждат…?“
Интересно е това, което пише LeRu за инструктажа при аварийни ситуации в самолет. Наистина е важно майката да се погрижи за себе си, защото ако с нея се случи нешо, как би могла да помогне на дете си?
Много често срещано явление е родителите да се отдадат напълно на децата си, да се лишават от почти всичко заради тях. И дори това да се превърнеш в мъченик в името на детето си, се приема като признак за добър родител.
Но какво дете ще възпитаме тогава? Ще почита ли то родителите си, както е казано в Библията, ще бъде ли отговорно и самостоятелно, ще може ли да се справя с проблемите? Аз мисля, че не. Най-много да вини родители си за това, че нямат достъчно, да вини всичко около себе си, но не и да вземе нещата в свои ръце.
А и ако ти си родител, който се обича и цени, който се развива и има свой личен пълноценен живот, няма ли това да е чудесен пример за детето? Очевидно ще е много по-добре, отколкото ако си измъчен от лишения, изнервен и недоволен, без собствено мнение. И тогава детето може с гордост да каже:
Това е майка ми/баща ми!
Като стана въпрос за родители и възпитание, аз и моя близка роднина сме отгледани диаметрално противоположно – мен ме възпитаваха, че другите са по-важно и са на първо място, нея – че тя е най-важна, а другите са второстепенни. Уроците, пред които сме изправени с нея, са едни и същи, „отклоненията“ в характерите – също. И нейните, и моите родители са вярвали, че правят най-доброто за децата си, но са пропуснали другата страна на любовта. Много хора олицетворяват златната среда с посредственост, но всъщност там са хармонията и баланса.
Наблюдавайки хората, разбрах, че ако намеренията ми са чисти и любящи, не мога да обидя и нараня никого. Ако въпреки това другият се е почувствал засегнат, то е защото той самият е избрал тази емоция.
аз мисля да кажа тука само едно:Майната му на……..другите аз съм важен.Защото ако не се застъпиш ти за себе си пред себ си,никой близак човек доо теб не бии го сторил/знам го от опит/.Евала ти Роси пак-поклон.чао и до скоро.
Поздравления за чудесната тема! Написах леко дълъг отговор по темата, за това го поставих в блога си. Може да го прочетеш ако желаеш.
Роси, честит имен ден. Да си здрава, щастлива и все така позитивна!
Честит имен ден!
Хубава статия и много вярна. Харесва ми и това, че винаги оставяте „скобки“ за размисъл. Аз лично си имам една максима: Ако неможеш да направиш на човек добро, не прави нищо.
donedi, Poli, благодаря ви за поздрава и пожеланията! Аз не знам да имам имен ден днес, защото не нося име на цвете, но днес вече няколко човека ми честитиха.
Може би все пак трябва да започна да празнувам на този ден. Днес е наистина чудесен празник и нека има повече усмивки при всички.
The Tv Guy, прочетох какво си писал в твоя блог, направил си интересно продължение.
дон Айс, съгласна съм с теб, че ако ти не се застъпиш за себе си, друг няма да го направи. Ако не си помогнеш сам, и Бог не може да ти помогне.
LeRu, и аз все повече се убеждавам, че в златната среда са хармонията и баланса, че истината е в полуистината, че всяка крайност е вредна. Както и Буда учи да следваме Средния път.
Роси, от приятели той адаши знам, че трябва да празнувате днес, защото ми казаха, че името ви е кръстено на росната трева
а има и цвете с име „росен“ принципно 
за това честит имен ден на патерици и от мен 
Е, благодаря ви тогава.
Вече ще знам да празнувам на Цветница. Хубаво е да има повече поводи за празнуване. 
Винаги, винаги да се стремим към средния път. Крайностите, били те положителни или не, не са полезни. Те са равнозначни на стрес. И тук пред нас има едно изпитание. Да се научим да казваме -не, когато се изисква безапелационно от нас нещо, е свръх силите ни, нямаме време , пък е и добре човекът, който иска, сам да си го направи. Което е трудно – да се научим на това. Защото не са ни възпитавали така. Но трябва да го направим за себе си. А колкото до децата. Просто никога не очаквайте прекалено много , да бъдат самостоятелни и мислещи. И те също ще се научат на това. И всичко ще е ОК. Поздрави към всички , с много приятелски чувства http://mi6el.blogspot.com/
Лао Дзъ е много мъдъро и любимо на мен проявление:)
Темата е хубава която си засегнала, много съм съгласен с това че човек трябва да уважава и обича себе си. Дори ако човек постигне това в истинският му смисъл, неминуемо ще уважава и обича и другите, само да уточня, че истинското себе си, а не егото си, различно е:)
Обаче знаеш ли какво ми направи впечатление?!
Това че след прочитането на статията ти останах с впечатлението и усещането че тук се получава дори несъзнателно нещо като призив – обичай себе си, не другите, тоест да изберем едното от двете.
Знам че си нямала това пред вид като цел и идея, ти дори сама го уточняваш на едно место, но просто така ми подейства като създаване на усещане.
Искам и нещо лично да ти кажа:)
Според мен имаш доста по голям потенциял, от това което психилогията ти позволява да разгърнеш. За съжаление до момента като наука дълбаеща в тези свери е на много примитивно ниво, в съвсем начален стадии. Тя ще прогресира и ще се разгърне едва когато си смени подхода и гледната точка, след време и това ще стане, надявам се благодарение на хора като теб.
Това което виждам до момента е че не си изцяло в психологията, но си усвоила нейната методика до някаква степен което малко те ограничава.
Опитай да се откъснеш от нея за един период и сама ще видиш, какво ще се случи с теб:)
Искам да подчертая, че това е просто мое мнение, не искам да ангажирам някой с него или да бъде прито като нещо абсолютно. Надявам се да го погледнеш като нещо полезно за теб, а не като мерене кой е по-по- най, далеч съм от тези идеи.
Просто виждам как отвътре те дърпа много по-голяма мъдрост, докато логичното и психоогията те спират и ограничават. Това е съвсем абстрактна материя:)
Поздрави за хубавите статии:)
ОМ
П.С.
„Гледни точки“ какво милсиш за такава тема? на мен лично би ми било много интересно ако някой път решиш да засегнеш тази тема
ОМ, ти винаги предизваш в мен желание за диксусия и размисъл. А аз обичам да водя дискусии, да поглеждам нещата от други гледни точки, обичам философските размисли.
), все пак понякога имам нужда от нея. Не можем да я отречем. Както и аз не съм егото си, но не мога и да го отрека, защото то е част от мен. Моето Аз е духа, не егото, но в този момент сме тук на земята, в социална среда и имаме земни проблеми. И този свят, макар да е в определена степен илюзия, за нас си е реален.
Та относно първото, за което говориш, че си останал с впечатлението, че се е получило нещо като призив – „обичай себе си, не другите, тоест да изберем едното от двете“. Всъщност, правилно си усетил лекия наклон в мен, защото аз самата, както и много мои приятели и хора около мен са учени да се жертват за другите. Много мои приятелки-майки не си позволяват най-малко удоволствие и дори ако купят нещо за себе си, изпитват вина че едва ли не са взели от полагащото се за децата им. Спомняам си и че майка ми, Бог да я прости, не искаше да си купи нищо за нея, само за да има за нас. И дори, когато и подарехме дреха, тя не си я слагаше, сякаш мислеше, че не е редно, че не заслужава. Та това мислене се предаде на мен и аз на свой ред смятах, че е редно да съм на заден план. Докато не разбрах че…писала съм в статията доста за това, няма да го повтарям. Но може би за това съм наблегнала повече на тази част – обичайте себе си, не се пренебрегвайте, вие сте най-важни. А и то наистина е така!
Колкото за другото, което казваш, правилно си усетил, че отвътре ме дърпа към една по-голяма Мъдрост и понякога в психологията ми е тясно, не ми достига. Вътрешният свят на човек, както знаеш ме е вълнувал винаги. Но в един момент на търсения, психологията не можеше да ми даде отговори и тръгнах към философията, най-вече източните философии, религии, духовни учения. Ровех се в езотерика, науката, особено квантовата физика…и т. н и т. н. И всички тези науки, учения и религии ми носеха различни познания.
И знаеш ли, макар че в психологията понякога ми е тясно(то моите статии са по-скоро психология с фолософска насоченост
Темата, която предлагаш за гледни точки наистина би могла да бъде интересна. Спорели сме понякога с приятели дали науката, религията или философията дават пълното познание и отговори на въпросите ни.
За мен просто са различни врати и всяка носи различно познание. И може би от вратата на духовността виждаме „отгоре“ и картината е по-ясна , но понякога ни е нужно да надзърнем и през малкото прозорче на психологията, за да открием нещо, което „отгоре не се вижда“. Така го усещам аз, за сега, в този момент.
Ето виждаш ли как твоите коментари ме предизвикват да пиша, то това стана за нова статия.
Много се радвам, че провокирам у теб желание за дискусия и размисъл:)
Не ме разбирай погрешно, аз не отричам нищо и неказвам че едното е повече или по- правилното от другото, напротив аз съм за всичкото и без ограничаване. Всичко си има функцията и е хубаво да го ползваме по предназначение:)
С мотика неможем да ремонтираме фин часовник, както и с финна отвертка не можем пък да копаем:)
Едно такова дискутиране дава възможност да се преоткриваме както аз така и ти:)
А по хубаво от това здравец му кажи:)
Да, така е ОМ.
И скоро ще пиша за гледни точки 
Много ми хареса, това, което казваш:
„С мотика не можем да ремонтираме фин часовник, както и с финна отвертка не можем пък да копаем.“ Много точно!
Здравейте!Няма случайни неща.Всичко идва с изборът .Прочетох с огромно удоволствие статията Ви, но същият ден се случи да прочета и книгата на Бербел Мор „Поръчки до Вселената“.Разбрах , че всяка една дума в тази „ваша“статия са 1:1 взети от Бербел Мор.Така , че плагиатсвото привлича по вселенските закони същото.Преусмислете раздразнението си .Аз съм за авторското право при всички случаи.
С уважение :Таня
Здравей Таня. Благодаря ти за този коментар.
Да, цитирала съм Бермел Мор от „Поръчки до Вселената“. Така е. И съм посочила ясно :
В „Поръчки до Вселената“ Бербел Мор пише:
„Поеми по-голям ангажимент към себе си!
Постави себе си на първо място. Преди всички други. Грижи се за себе си, преди да се погрижиш за съпруга, чудесните деца, родители. Постави себе си на първо място и се погрижи за самия себе си!
Живей своята собствена истина. И нещата в живота ти ще започнат да се променят.
Когато обичаш себе си, изпитваш голяма радост. Когато се обичаш, когато се чувстваш щастлив, тогава се оглеждаш наоколо:
„Как да споделя радостта си? Как да споделя тази любов?“
И тази част е 1:1, права си, защото е цитат. Цитат, при който посочвам автора и книгата.
Останалата част са мои мисли, които отразяват мои търсения, мои преживявания.
Аз самата често съм се чувствала „използван наивник“, защото съм научена, че за да си добър, трябва да поставяш себе си на последно място. И представата ми за добра майка, за добър приятел, за партньор е била това – да угаждам на другите, да се съобразявам с тях, да отстъпвам, да правя всичко за тях.
Защото „добрият приятел трябва да е такъв“. Самата аз съм преживяла всичко това и в един момент започнах да се питам:
- Дали е добро да си добър, не е ли по-скоро порок това?
Имаше момент, когато се лутах между чувството за вина и желанието ми никога вече да не бъда използвана и наивна. Това е една вътрешна борба…
И в често съм търсила отговори в книгите. Те винаги са били част от моя живот.
И от книгите и от моя опит, достигнах до извод, който искам да споделя с моите читатели. Защото знам, че много от хората преживяват същото.
А думите на Бербел Мор съм цитирала, защото са думи, които ме докоснаха, които „познах“, сякаш са думите, които търсех и винаги съм знаела.
Затова и исках да споделя този цитат с вас.
Имам много любими автори и знам наизуст много неща от техните книги, защото съм си ги повтаряла хиляди пъти, когато съм имала трудни моменти.
И са ми помагали. Те са били моите приятели, учители. И за мен са много ценни.
Затова често споделям с вас тези думи, които за мен са съкровище. Но винаги посочвам автора!
А колкото до това, което пишеш Таня:
„плагиатството привлича по Вселенските закони същото.“ , може пък и аз да съм привлякала това. Може би си права. Но е било, за да науча нещо. Може би съм имала нужда да достигна до прозрение, да осъзная нещо в себе си и да го преодолея.
Както казваш : Нищо не е случайно!
Благодаря ти Роси за искреният отговор.Усещането ми е за съпричастност,удоволствие ,прозрения.И аз съм от тези,които бяха употребявани години на ред.Доброто ми възпитание и неспособността ми да възразя на близък човек ме поставиха в положение на вечният привлечен в нечий сценарий.Изгодният участник с второстепенна роля с най-много действие.В едно свое стихотворение Дамян Дамянов казва:“Загубил всичко не загубвай СЕБЕ СИ“.Разбрах , че да изневериш на собствената си същност е най-голямото предателство.Бях объркала понятието примирение със смирение,а разликата е огромна.Едното те прави роб,а другото свободен човек,достоен да бъде обичан.Сега съм себе си и съм много благодарна на всеки в живота ми ,който ми е помогнал да си променя начина на мислене.Това е вярната формула.Поздравявам те за разсъжденията ти и те моля да простиш на това момиче , което и да е то,което е използвало точно тези слова за диплпмната си работа.Просто те докосват и са за 6.Съсредоточи се върху хубавото за да стане още по-хубаво,защото такъв е закона.А за всеки творец без значение в коя сфера твори трябва да има защита на авторското право .
Явно в този блог сме сродни души търсещи себепознание.Самата дума значи много.Поздрави от мен към всеки, който е прозрял , че за да сме щастливи ,трябва да се занимаваме със себе си , а не да оправяме света.Той сам се променя, когато ние се променим.Твори и бъди още по-креативна.
С много любов:Таня
Благодаря ти за хубавите думи Таня. Радвам се, че в твое лице открих още една сродна душа.
А колкото до това да простя на това момиче, аз отдавна съм и простила. Дори имам статия за прошката. Прошката винаги минава през това да простиш на себе си и понякога, за да простим грешките на другите, е необходимо първо да простим на себе си…
И пак ще повторя това, в което вярвам от душа:
Във всяко сърце е заключена любов, достатъчна да спаси света.
Пожелавам на всички Весели празници!
Браво Роси!
Много ключова тема – „Егоист или използван наивник?“. Сега я разгледах, защото бе споменала за нея на друго място.
По-конкретно дилемата е – егоист или алтруист. Какъв избор да направим?
Избор да сме „егоист“, тоест – „Постави себе си на първо място. Преди всички други. Грижи се за себе си, преди да се погрижиш за съпруга, чудесните деца, родители. Постави себе си на първо място и се погрижи за самия себе си!“ или …
Избор да сме алтруист, тоест да сме добри и напълно съпричастни към проблемите на близки, приятели и околни.
Вторият избор обаче, често ни вкарва в „капан“ – капана на наивника. Какъв капан? – значи цялата наша всеотдайност и добронамереност към околните ни, започва да се възприема от тях като една ДАДЕНОСТ,… или елементарно казано „патерица“. Могат ли тогава хората да проходят сами? Помагаме ли им в действителност на тях или просто нашите „добри“ дела не са един вид скрит, НАШ егоизъм? Да! Точно така – прикрит наш егоизъм, защото в голяма степен, трупайки позитиви и „помагайки“, обикновено очакваме (понякога и подсъзнателно!) подобни неща да ни се връщат в бъдеще. Нима това не е егоизъм?
По темата…Как да разрешим горната дилема? Мисля, че нещата не са сложни за разбиране.
Защо не са сложни? – защото просто трябва да приложим една до болка позната на всички ни мъдрост. Мъдростта за „поисканата помощ“!
Значи, независимо от трудностите, в които се намират нашите близки и познати, е необходимо да се намесваме тогава, когато те „съзряват“ за това… Тоест да помагаме, когато това от нас се ИСКА!
Лесно е за разбиране (както казах!), но е трудно за прилагане. Трудно е, защото можем да намерим хиляди оправдания да „помогнем“ на ближен, но всъщтност на него му вредим. Вредим му, защото не го оставяме да натрупа опитностите си. В този случай с „добрите“ си дела ние прикриваме единствено нашият егоизъм (пак го повторих това).
Ето, че ЕДНО простичко нещо се иска от нас – помагаме на близки и приятели само в трудни ситуации, когато те реално ИСКАТ нашето съдействие и помощ. В подобни случаи сме безрезервни, всеотдайни и отдаваме всичките си сили, средства и възможности за тях. Тогава сме в ролята на алтруиста!
А кога сме „егоисти“? – В останалите случаи!
Когато нямаме отправени към нас молби и искания за съдействие и помощ, отделяме изцяло време си за собственото си развитие и усъвършенстване. Ние сме в центъра и сме „номер едно“. Всъщност постъпвайки така „егоистично“, ние ще сме по-полезни не само на самите себе си, а и на околните,… защото когато сме напреднали в Пътя си, ще сме по-адекватни, когато се наложи да помагаме на някой в бъдеще. Очевидна взаимовръзка, нали?
Ще повторя – лесно за разбиране, но трудно за прилагане… Защо трудно? – защото субективизма се засилва изключително много, когато „врим в казана“ на собствените си чувства,отношения и действия, които са гарнирани обилно с „подправката“ наречена – карма. Следователно трудно различаваме ситуациите, в които да сме егоисти или алтруисти.
Изглежда тук е проблема!
Поздрави.
Според мен човек трябва да е дотолкова егоист,че да уважава себе си ,да се обича и цени,да вярва в себе си иначе как ще уважава останалите.Всъщност Роси най-добре го е казала.Поздрави!
Кажете Исус какъв е използван не одачник.Какво е добродетелен човек който дава от сърце ,от любов.Ако неомееш да убичаш себеси,ближните,Бога ти никога немажеж да бъдеш добродетелен.Да възлюбиш себеси епървата крачка към Бога ,нонетрябва да се превърне в себелюбие задоволявайки свойте егостични желания.Много важно е дане подхранваме нашето мисловно его.Този вътрешен глас който постояно мърмори,недоволства нее вашта истенска съшност.Мисалта трябва дое подвластна на вас а не обратното.Кой е господара във вас?Там където е вниманието там е и мисалта.В дебелата книга пише че този който си изгуби своята душа, той щебъде спасен.Човек преборилсе със своето его ,почуствал единството но Божествената Любов към себеси иближните ,възлюбил знайно инезнайно той ще бъде спасен.Буда ни учи на средния път,това е пътя на настоящето.Живейте секи мик като последен,тогава виие ще опознаете истината.
Исус е знаел как ще протече живота му,а и за личния му живот не знаем нищо.Библията е писана от хора,които дори не са го виждали.Те са живяли 100год.след неговата смърт,но това е друга тема.