В тази тема разгледах различни   противоречиви истини. По същия начин по отношение на гнева от една страна има различни техники за овладяването му, а от друга страна овладяването често не е най-добрия подход. Понякога гневът трябва да се освободи, да излезе, иначе се натрупва като бавнодействаща отрова, която ни разяжда, обръща се срещу нас и избива в тялото като заболяване.

Трябва ли да се опитваме да се овладем, когато сме гневни или ще е по-добре да се освободи гнева, да му дадем воля и да изхвърлим натрупаната негативна енергия?

Може ли гнева да се освободи по положителен начин, без да се превръща в агресия към другите или към себе си(защото когато се поддадем на гнева, проявяваме агресия към околните, а когато се опитваме да го потушим, да го накараме да замлъкне, тогава проявяваме агресия към себе си) ?

Смятам, че може да овладеем гнева когато е по-малък. За да можем да го конролираме обаче трябва тотално да променим отношението си към нещата около нас. Трябва да сме осъзнати и да помним някои неща за гнева:

• Често гневът е замаскиран страх. Когато се гневим на някого или

на дадена ситуация, ние се страхуваме от нещо. Например колегата ви е нарекъл некадърник и това ви вбесява.

От какво се страхувате? За репутацията си? Другите ще ви помислят за страхливец ако не реагирате?

Ако сте уверен в себе си, това не би ви притеснило. Вие знаете, че имате качества и хората, които ви познават – също.

Тогава – от какво се страхувате? Отминете го, засмейте се, отговорете нещо или го забравете. Но няма за какво да се ядосвате. Не забравяйте, че неговата агресия също идва от някакъв негов страх или болка. Може би се страхува, че вие сте по-добър и ще го изместите? А и обидата е скрит комплимент. В неговите очи вие вероятно сте сериозен конкурент и  заплаха. Както казва Дейл Карнеги :

„Никой никога не бие мъртвото куче.“

Когато следващият път се разгневите, попитайте се:  „от какво се страхувам?„

• Гневът също идва, когато искаме да контролираме всичко, а

нещата се изплъзват от ръцете ни. Приемете, че понякога  вариантът, които ни предлага живота, е по-добър от предварително замисления сценарий. Научете се да бъдете гъвкави  и да импровизирате, да променяте плана според обстоятелствата. Когато нещата не вървят по вашия сценариий, няма защо да се гневите. Напротив – тъкмо ще проявите своята изобретателност.

• Не приемайте нищо лично. Второто от четирите  споразуменията

на толтеките е :

„2.Не приемай нищо лично.

Хората не правят нищо заради теб. Ти не си център на тяхната Вселена. Ти си център единствено на собствения си живот.
Това, което хората казват или правят, е проекция на собствената им реалност.
Когато не приемаш нищо лично, когато проумееш, че животът на другите е резултат от техния избор, тогава ти имаш имунитет срещу мнението и действията на другите и няма да станеш жертва на ненужно страдание.“

• Нищо не е чак толкова важно. Ако сте пропуснали нещо, ако сте

загубили, значи така е трябвало. Приемете, че е за добро.

Въпреки промяната в отношението, все пак ще има моменти, когато ще се унесем и ще се разгневим. Важното е да се осъзнаем. Само когато сме осъзнати и гневът още не е нарастнал, може да го овладеем.

Когато усетите, че гневът ви превзема, може да приложите техниката на Норман Винсънт Пийл. В книгата си „Силата на положителното мислене, той казва:

• Мозъкът може да бъде успокоен като първо успокоим

тялото. Затова:

- Намалете темпото или най-добре спрете да се движите, седнете или дори ако имате възможност легнете. Трудно е, когато човек е легнал да се гневи.

- Когато човек е ядосан, несъзнателно свива юмруци. Затова изопнете пръстите си.

- Снижете гласа си. Опитайте се да говорите тихо и бавно. Както предалага Норман Пийл:  „Опитайте се да бъдете флегматични, апатични, дори безразлични.“

• Съсредоточете вниманието си върху нещо друго. Може дори да

броите наум или да дишате дълбоко и да се концентрирате върху дишането си.

• Напомнете си,че винаги, когато нещо ви ядосва, имате поне
  

три избора(за този избор писах и в темата за душевен мир):

- Да направите нещо. Можете да говорите директно с човека, който ви е разгневил,  да признаете, че сте бесен и да кажете какво мислите. Това моментално сваля напрежението.

- Да напуснете мястото или да игнорирате случващото се.

- Да приемете ситуацията напълно. Нека отношението ви към ситуацията да е както в поговорката – „Кучето си лае, керванът си върви“.

• Можете също да „наблюдавате “ гнева, да следите какво се случва

в тялото ви, какви изменения настъпват, без да се идентифицирате с емоцията. Това значително ще отслаби енергията на гнева и той ще загуби силата си.

Понякога обаче  не е възможно да говорите с човека, нямате възможност да промените нищо, а и не можете да приемете ситуацията… Гневът във вас набира сила…Опитвате се да го овладеете, да го заглушите, а той още повече расте…Започвате да се обвинявате че изпитвате този гняв, че сте „лош“ човек , или пък негодувате срещу себе си, че не сте предприели нищо… Обвиненията засилват още повече гнева.

Понякога започва ожесточена вътрешна борба във вас. Първо си казвате – „спокоен съм, приемам случилото се“, но после усещате, че не можете да се излъжете. Не можете да го приемете, не искате да го приемете. Ядосвате се на себе си…

В тези случаи няма смисъл да се опитвате да  овладеете гнева си и да си казвате, че сте спокоен. Гневът вече е нарастнал много и ако се опитвате да го потушите, само ще го усилите и той ще се насочи навътре към вас. Депресията е гняв, обърнат навътре. Дълго подтисканият гняв и скрито негодувание са причината за много заболявания.

Сега трябва да освободим гнева. Как?

• Луиз Хей ни съветва да застанем срещу огледалото и да си

представим, че човекът, на който сме ядосани, е срещу нас. „Вижте го“.

Сега му кажете всичко, което мислите и ви измъчва. Излейте целият си гняв, крещете му. Всъщност смятам, че ако имате възможност да крещите с цяло гърло в звукоизолираща стая, това би имало страхотен освобождаващ ефект. Много ми хареса как една приятелка от форума на self-help освобождава гнева си – като пусне музиката силно в колата и крещи или отива в планината и там крещи като по този начин се „отпушва“.

• Ако е нужно – дайте и физически израз на гнева си -  примерно да

удряте във възглавница. Елизабет Кюблър-Рос използва в семинарите си упражнение, наречено – екстернализация. Тя препоръчва да се вземе парче гумен маркуч, да предизвикате във въображението си ситуацията и като усетите гнева, да започнете да удряте върху стар телефонен указател. Да удряте и да удряте, докато излеете целият си гняв.

• Можете да напишете дълго гневно писмо, в което да излеете

чувствата си.

• Можете да визуализирате гнева като черен облак, които излиза

от вас и  се разнася. Или може да го визуализирате в друга форма каквато на вас ви допада, важното е да го „виждате“ как се разтапя, намалява, изпарява, разнася…

Когато освободите гнева си, във вас се отваря място за любов, за радост. Тогава можете да погледнете реално ситуацията, тогава можете да простите или да преприемете нещо адекватно, без да сте под влиянието на негативна енергия.

споделяне в социални мрежи