юни 10th, 2010 
Росица Вакъвчиева 
Замисляли ли сте, че историите в живота ни постоянно се повтарят? Привличаме един и същи тип връзки, отношения, хора, сходни ситуации. Начинанията, с които се захващаме приключват по идентичен начин.
Ако сме имали неуспешна връзка, често следващите поразително си приличат и отново предизвикват у нас познати чувства като чувство за отхвърленост, самота, негодувание, отчаяние, безизходица.
Ако околните са се отнасяли по определен начин към нас – примерно са били прекалено критични, не са ни приемали и са отправяли към нас обиди и подигравки, ако постоянно сме се забърквали в конфликти и т. н, дори и да се преместим на ново място, ни спохожда същото.
В други случаи постоянно оставаме без работа и винаги по пътя ни се изпречва нещо, което пречи на успеха ни. Тъкмо нещата започват да се оправят и пак тръгват надолу. Сякаш някаква зла сила се забавлява с това да ни даде мъничко от това, което искаме, за да може после да ни го издърпа от ръцете.
Какво става…? Започваме да си мислим: „Защо все на мен? Къде бъркам?“
Виним съдбата, хората около нас, внушаваме си, че нямаме късмет, че така ни е писано, че такава ни е кармата или просто сме неудачници.
Така постепенно в съзнанието ни се оформят твърди убеждения, които започват да привличат отново и отново ситуации и хора, окончателно затвърждаващи ги.
Получава се затворен кръг, от който сякаш няма излизане.
Както и да правим и да се опитваме да променим, събитията отново и отново следват познатия сценарий.
Това ни кара да си мислим, че явно нещо в нас не е наред. Има нещо в нас, което носим, където и да отидем.
Казват, че когато дадена история се повтаря, това е урок, който ще се повтаря дотогава, докато не го научим. Това обаче често предизвиква съпротива у нас -“Защо е неоходимо да ми се дава урок като на непослушно дете, защо трябва да страдам, защо ме наказват, какво трябва да изкупвам?“
Всъщност тези истории не се повтарят заради лоша съдба или въздействието на зла сила, заради това, че сме неудачници и нямаме късмет или затова, че сме сгрешили някъде и сега ни наказват.
Тези истории не са някакво възмездие или кръста, който трябва да носим.
Истината е, че тези истории си ги поръчваме ние и ги получаваме точно такива, каквито сме си ги поръчали.
Знам, че това е нещо, което човек много трудно може да приеме.
Разбира се, ние правим това без да съзнаваме. По какъв начин става това?
Парадоксалното намерение
Без да знаем, ние си създаваме намерение, което действа срещу нас. Това е парадоксалното намерение. Писала съм за него в Закони на Вселената за благополучие.
Чрез това намерение ние отблъскваме нещата, към които отчаяно се стремим и привличаме това, което активно НЕ искаме.
Защо отблъсваме това, към което се стремим? Нали всъщност ние го искаме, а колкото по-силно е желанието, толкова по-сигурно е, че то ще се реализира..?
На първо място ние бъркаме желанието с нуждата.
Може да изглежда почти едно и също, но желанието те вдъхновява, изпълва те с радост и те води напред, без да те кара да се чувстваш принуден. Чистото желание не е свързано с мъчителни чувства, то е свободно и не изисква изпълнение на всяка цена. То е усещане, сякаш вече имаме това, което желаем и сега се наслаждаваме на всеки етап от осъществяването му.
Ние сме съсредоточени върху радостта и тръпката.
Така това желание се превръща в намерение, което има организираща сила и всичко се случва леко и приятно, без принуда.
Докато нуждата притиска, изпълва ни със страх, отчаяние, чувство за безизходица и неотложност. Тук вниманието ни е насочено именно към тези негативни чувства.
И се превръща в намерение, привличащо още повече ситуации, които ни карат да се чувстваме в безизходица.
Дадено намерение, подкрепено със силни емоции при всички случаи се реализира.
Затова твърдото ни желание да постигнем нещо, придружено с емоции като радост, вълнение, страст и любов, се реализра.
Но също така и желанието ни да НЕ се случва отново пак същата история, придружено със страх(а страхът е дори по-силна емоция и по-бързо задвижва процесите), се реализира.
Защото това, върху което насочваме вниманието си + силни емоции=реализиране.
При чистото желание вниманието ни е насочено към целта, сякаш вече е постигната, а при нуждата вниманието ни е насочена към липсата.
Излиза, че за да получиш нещо, не трябва да имаш нужда от него…?
Но ако нямаш нужда от него, тогава за какво ще ти е?
Тук идва най-тънкия момент, който е най-труден за разбиране и прилагане.
Можем ли да желаем нещо, без да имаме нужда от него и можем ли да се съсредоточим върху радостта, след като сме сковани от страх, отчаяние и това, което искаме, ни е жизнено необходимо?
Обикновено авторите съветват да сменим фокуса – от липсата - към това, което имаме и да сме благодарни за него.
В момента обаче всичко, което виждаме е липса. Почти е невъзможно да се пренасочим към друго, защото това е което ни вълнува. Няма как да се чувстваме радостни и щастливи, когато всъщност сме уплашени и отчаяни.
Какъв е изходът?
Изходът е отказът, колко и парадоксално да звучи.
От опит знам, че когато се откажеш от това, към което отчаяно се стремиш, то обикновено се реализира. Естествено не да се откажеш напълно от желанието си, а от маниакалното му преследване. Отказът те освобождава от вкопчването, от нуждата на всяка цена да имаш нещо, от нуждата да се бориш.
Тогава приемаш ситуацията такава, каквато е.
Не че се примиряваш, а приемаш. Това е много освобождаващо.
Тогава, освободен от нуждата да имаш това, към което се стремиш, ти спонтанно насочваш вниманието си към други неща и виждаш всъщност, че положението не е чак толкова зле. Че има много хубави неща около теб, които могат да ти носят радост, но отчаяният ти стремеж към другото ти е пречил да ги видиш. И тогава по естествен път можеш да започнеш да е радваш на това, което имаш.
Желанието ти вече е освободено от принудата. Освен това са се прибавили и необходимите положителни емоции. И изведнъж се появява възможност исканото да се реализира.
Защото енергията от желанието ти не се е загубила. Вселената не е „забравила“ твоята поръчка, просто сега вече ти си допуснал това да се случи.
Интерпретацията
Това, което предизвиква повторение на историите в живота ни, често е интерпретацията.
Ако сме преживели нещо в миналото, което е оставило много болка и негативни чувства у нас, често започваме да интерпретираме всичко случващо ни се според тези преживявания.
Примерно в миналото сме били изоставени заради друг и това е оставило дълбоки следи в подсъзнанието ни. Сега имаме нова връзка и случайно виждаме своя възлюбен да говори с друг/а. Ситуацията е съвсем безобидна, но ни кара да усетим отново същата болка. И си казваме – „ето, историята се повтаря, пак ще предпочете друг/а“. Това ни изпълва с ревност и гняв и реагираме неадекватно. Започваме да се караме, да следим, да упрекваме и виним партньора си, което в крайна сметка наистина може да доведе до повторение на историята и отново да бъдем изоставени. Ние сами предизвикваме нещата да се развият по подобен начин.
Какъв е изходът?
Дайте си сметка, че интерпретирате нещата. Помислете си – този човек ли ми причинява тази болка или просто е извикал спомена за нея?
Интерпретацията не ви позволява да виждате нещата, такива, каквито са. Тя изопачава истината.
Тази болка е във вас. Когато не сме изживели и освободили негативните чувства в миналото, те си остават в нас и се проектират в това, което ни се случва.
Затова е много важно да изживеем това, което ни се случва, да го приемем и освободим, за да не се пренася в настоящето.
Убежденията
Преживяванията в миналото ни оформя нашите убеждения. Според това, което ни се е случило, ние започваме да се възприемаме като успяващ човек или неудачник, като жертва или свободен, като късметлия или човек, на който не му върви. Тези наши убеждения ни карат да се държим по определен начин, да мислим по определен начин. Дори излъчваме енергия според тях и тя неизменно се улавя от другите.
Ние привличаме това, което излъчваме. Това, което приемем за вярно, става истина за нас. Нашите убеждения програмират всичко, което ни се случва.
За щастие тези убеждения могат да се променят. Най-достъпният вариант са утвържденията и визуализацията.
Напишете на един лист какви са вашите убеждения за връзките ви, за благосъстояние ви, за самия вас или в областта, където усещате проблем. Напишете всичко, което мислите и сами ще се изненадате от това с каква отрицателна нагласа сте.
А как може да постигнете успех, когато сте с нагласа за неуспех?
И как може да промените нещо, когато енергията, която излъчвате е същата?
Нищо не може да се промени, ако вие не направите промяна.
Сега напишете това, което бихте искали да стане истина за вас. Нека това бъдат вашите утвърждения, които да превърнете в новите си убеждения.
Знайте, че и най-малката промяна в мисленето ви, променя енергията, която излъчвате, а оттам и всичко, което привличате.
Споделете вашето мнение – смятате ли че в живота някои истории се повтарят – един тип връзки или индентични ситуации и защо?
Споделетe вашия опит и идеи. Как излизате от омагьосания кръг?
От категория 
Тагове: 
Естествествено че има чувства и състояния които циклично, някак си натрапчиво ни напомнят за себе си, въпреки че ние така упорито не ги искаме в живота си. И това е толкова закономерно- отричането на самата проблемна ситуация и опита за активното борене с нея ни карат да мислим само от НЕГАТИВНАТА страна на нещата. Точно затова една и съща житейска ситуация се повтаря- трябва да се научим да я превъзмогнем. Тя е част от живота ни. (и тук моят опит:) Същността на самото преодоляване и излизане от „омагьосания кръг“ е не в борбата с него, а в приемането. Приемайки проблема вие вече не се страхувате от него, а търсите решение, което ще премахне бъдещото му проявяване. Проблема е само посока, в която трябва да се развиваш, показва ти кое от теб не е на необходимото равнище. „Проблемите са мои приятели“ както беше казал един уважаван от мен автор(Ян Удо Холай)
Много добре поднесено, Роси!
Всичко това, което описваш са съставляващи на вибрацията ни компоненти. Всяка промяна на който и да е компонент променя вибрацията с която въздействаме на света и според която добиваме резултатите си.
Ще добавя само още три неща:
1.Когато става дума за човешки взаимоотношения, важно е не само твоето намерение и твоята вибрация, а и намерението и вибрацията на партньора ти. Случващото се е РЕЗУЛТАНТНА ВЕЛИЧИНА. Колкото и да си прецизен ти, ако другарчето ти е на друга честота…
2.В човешките взаимоотношения (особено при брака!!!)егрегорите определят и манипулират отношенията чрез количеството енергия, което те ПРЕРАЗПРЕДЕЛЯТ…Манипулирайки енергията, манипулират мислите, до които човек има достъп.
3.Когато говорим за вибрацията, която излъчваме, трябва да сме в състояние да я почувстваме, да се самодиагностицираме. Абрахам съветват да следваме емоциите…Напоследък умувам над нещо: да, мисли могат да ни бъдат ВНУШЕНИ…Ние не сме мислите си (това го знае всеки, който е опитал да медитира поне един път!)…А емоциите? Те същото ли означават като чувствата? Ние емоциите ли сме си, или ние не сме емоциите си? Въпроси за размисъл…
Истина е! Факт е, че ние сами създаваме комедията или трагедията в живота си. Факт е, че често това, дори в началото да ни се струва несериозно, след време повторението се превръща или в кошмар, или в приключение.
При мен също се е забелязвало повторение на неща, които не съм свършил добре, и затова се е налагало да ги повторя. Но иначе животът ми СЕГА е разнообразен. Цикличността, която забелязвам, е в друга посока, различна от описаната в статията, защото от години се стремя да бъда гъвкав и да не си поставям граници. Защото границите ме задушават и парализират. Задължават ме да се чувствам угнетен и ограничен. Свободата е тази, която прави живота ми динамичен и нецикличен.
Аз съм този, който се забърквам в какви ли не истории. И след това пак аз съм виновен или доволен от случилото се. Осъзнаването на тази истина обикновено реставрира живота и ни помага да се надмогнем. От тази истина ми е ясно, че всичко е в ръцете ми, че аз съм творец на собствената си съдба и че от мен зависи дали пред мен и зад мен ще има само любов или малодушие…
Уейн Дайър говори за няколко начина, чрез които обикновено преминаваме през живота. Единият е, като непрекъснато блъскаме главите си в стената – безброй пъти – и дори не ни хрумва да се обърнем настрани и да продължим по пътеката. Такива са уроците, които така и не разбираме, попадайки всеки път в един и същи капан – капана на собственото си неразбиране. Другият начин е, като гледаме как другият до нас се блъска и от това проумяваме, че ние трябва да заобиколим, да не допускаме неговата грешка. Така си спестяваме наистина много главоблъсканици и неразбории. А третият начин е целеустремеността и специалната задача в живота, които, осъзнати, ни помагат да развием интуиция и метричен ход и да участваме активно в съзиданието на Живота.
Мира, Михаил Лежепеков има доста интересни публикации, написани за духовно-емоционалния свят на човека. На мен лично са ми от полза, защото добре описват дали ние сме или не сме емоцията. Кое е първичното при човека – мисълта или емоцията? Как да се регулират връзките между анализа и синтеза? Какво да правим с целия си емоционален спектър на излъчване?
Уейн Дайър също има интересни писани неща по въпроса, също и Дон Мигел Руис.
За мен лично емоцията в човека е нездрава, на нея не може да се разчита. Тя трябва да се наблюдава, да се коригира, но в никакъв случай да не се потиска. Емоцията е тясно свързана с душата на човека и затова смятам, че много, ама много ни липсва тази емоционална интелигентност, за която напоследък се заговори. Смятам, че мисълта винаги трябва да изпреварва емоцията, а не да я защитава и подхранва…
Здравей Стояне и добре дошъл сред нас! Съгласна съм с теб, че пътят за излизане от омагьосания кръг е приемането. Когато приемем миналото и „проблема“, ние се освобождаваме от тях и можем да продължим „на чисто“. Разбира се, с вече натрупали опит.
Мира, благодаря ти за идеите, които споделяш и за интересните въпроси за размисъл. Това за емоциите и чувствата е доста обширна тема и може би трябва да я разгледаме в отделна статия.
Ако трябва да определя кое е по-истинско от мислите в нас и чувствата, мисля, че водещото е чувството. Но има разлика между емоции и чувства.
Емоциите са по-бурни и краткотрайни, те идват и си отиват. С тях просто реагираме на определени обстоятелства.
Емоциите не сме ние! Ние често изпитваме гняв, страх, радост и тези емоции се менят като времето. Те ни помогат да преминем през трудностите, през различните периоди. Но наистина често реагираме заучено, защото са ни внушили примерно, че еди какво си е страшно.
Докато чувствата са по-тихи, но много по-дълбоки и трайни.
Аз смятам, че ние в нашата същност сме ЛЮБОВ.
Миро, интересни са тези начини за преминавне през живота според Уейн Дайър, които ти споделяш. За съжаление първият начин, когато непрекъснато се блъскаме, се случва най-често. И ние отново и отново опитваме, ставаме и продължаваме, после пак се блъскаме, а не ни хрумва, че нищо няма да се промени, ако продължаваме да правим нещата по същия начин.
Както е казал и Айнщайн: „Не можеш да решиш проблема по същия начин, по който си го направил“…
Изключително!
)
Когато започна нещо или си мисля какво предстои в по-общ план и ми мине мисълта: „Боря се със зъби и нокти!“, автоматично изниква и другата мисъл:“ Опаааа:)), тук нещо не е наред, щом изниква подобна мисъл! Значи тръгвам от липсата си, не от вътрешните си ресурси, които не са малко!“
Когато се повтарят дадени ситуации, естествено се дължи на непреживяването им емоционално и неоставянето им зад гърба. Урокът просто продължава, докато се отърсим емоционално от нездравословни мисли, чувства, емоции и действия.
И е така – когато човек е емоционално вещ, със спокоен ум, ясна мисъл, изчистени емоции и сигурен в себе си, нещата си идват от вътре, без принуда и „трябва“. По естествен път!
Здравей Надя. И аз като теб, когато имам усещането, че пак се боря и всичко става сякаш насила, осъзнавам, че нещо трябва да науча, нещо да променя. Осъзнавам, че в мен има някаква съпротива, нещо, което ме спира, нещо, което не съм изживяла или освободила. Осънавам, че действам, водена от принуда.
Но това осъзнаване е първата стъпка към особождаването и илизането от повторението на историите.
Здравейте.
„Защо някои истории в живота ни се повтарят“. Защото не сме научили поредния житейски урок. Защото се гневим на последиците, а не търсим пречините, които ги пораждат. Защото търсим някаква вина извън себе си.
Когато осъзнаем, че ние сме отговорни за живота си, и усетим СВОБОДАТА, която тази отговорност ни дава, когато тръгнем по пътя на себепознанието и духовното си усъвършенстване, повторение няма да има.
Пътя по който вървим е един. Ние може да си помагаме, да се напътстваме , да се допълваме един другиго, но всеки си изгражда собствено усещане и нагласа за неуспех или за успех. Всеки сам върви по този път.
За мен повтарящите истории са като сигнален механизъм. Независимо колко добре съм осъзнала проблема, колко дълго съм работила по разрешаването му и колко съм израстнала, всеки път стигам до една точка, в която сякаш забравям за миг всичко научено и предизвиквам все същото неприятно събитие, макар и с различен емоционален нюанс и интензитет. И тогава, „притисната до стената“ от нуждата да преодолея болката, запретвам крачоли и хващам пътя към следващото ниво.
Обичам повтарящите си истории, защото те са будилникът, от който все още имам нужда за духовното си израстване. Вярвам, че ще дойде ден, в който няма да имаме нужда от болката като задвижващ механизъм.
Миро, твоят коментар много ме заинтригува е ще се радвам, ако отговориш на въпросите ми, защото тези въпроси за мен точно сега са много актуални и търся точно в тази посока:
1.Казваш, че за теб лично емоцията в човека е нездрава, на нея не може да се разчита. А Абрахам /посланиците на Закона за привличането/твърдят, че емоционалната система за напътствие е единственото, на което наистина може да разчита човек! Ако приемаш съществуването на ЗЗП и автаритета на Абрахам, не намираш ли противоречие?
2.Казваш също, че емоцията е тясно свързана с душата на човека…Е, това не значи ли, че казваш, че на душата си човек не може много да разчита?
3.Казваш, че мисълта винаги трябва да изпреварва емоцията, а не да я защитава и подхранва…Че мисълта е първична по отношение на емоцията – мисля, че е така. Но ти май казваш нещо друго…А именно, че не бива да нагаждаме мисълта според емоцията, нали? Исках да те попитам това не е ли точно обратното на онова, което съветват Абрахам, Кехоу, Луиз Хей, Хосе Силва, че и Зеланд? Те всички наблягат върху работата върху мислите така, че те да подкрепят стремежите на душата?
Ще ти бъда благодарна, ако поясниш разсъжденията си.
Разбира се, че мога да отговоря на въпросите ти и да споделя своето мнение, но няма да внесем яснота по основната тема, която е свързана с това защо историите в живота се повтарят.
Хайде да изчакаме момента Роси да повдигне тема, свързана с емоциите, или ако ти е важно точно сега да получиш отговор, пиши на имейла ми или във фейсбука.
Имам разумен отговор за въпросите ти и ще се радвам да го споделя.
Миро, mira, има форум – http://sebepoznanie.com/forumche/. Защо не повдигнете сами темата там? Предполагам и на другите също би им била интересна.
Току-що прочетох едно мнение на Доналд Нийл Уолш, че дори и най-развиващите се същества понякога попадат на място, където се води борба и това е техният индикатор за истински, реален прогрес. „Така че,“ както казва той, “ ако се бориш /измъчваш /, погледни на това, като страхотен знак и празнувай своята битка!“
Бих добавила и във връзка с темата тук, че това е така, стига човек да умее сам да си избира битките, да приема предизвикателството на неочакваните и външните и … да израства. Но е важно да не бъде пасивен и възмущаващ се, че пак нещо му се случва!!! и просто да реагира на ситуацията и да смята всички битки за натрапени. А да е активен и поемащ отговорност за чувствата, мислите и действията си. И така човек се успокоява и не приема всичко, като борба със зъби и нокти, а като естествен житейски ход и възможност за израстване. Така постепенно съумява да приема ситуациите, с положителното и негативното и нещата си идват при вего по естествен път!
Надя, и аз мисля, че когато се появи борба, това може да е предизвикателство.
Всъщност, ако животът ни протичва без никакви сътресения и превратности, няма да има нито развитие, нито истинско удоволствие от постигнатото.
Е, вече към форума има прикрепена тема от теб, Мира, и коментираме спокойно темата за чувствата, емоциите и мисълта…
много добре е написано… за съжаление, аз все още се въртя в кръг. Попадам в едни и същи ситуации … кога ще изляза? Трябва нещо да променя, но не знам какво. Еееех
Здравей Гергана.
В статията съм се опитала да посоча начини за това как да излезем от омагьосания кръг. На първо място е добре, че си осъзнала какво става, че се въртиш в кръг и трябва нещо да промениш. Това е първата стъпка.
Често обаче оставаме само до това ниво – първата стъпка. Но ако нищо не променим, нищо няма да се промени.
Щом нещата се повтарят, значи в подсъзнанието ти съществуват убеждения, които ти пречат. Както съм писала в статията, хубаво е да:
„Напишете на един лист какви са вашите убеждения за връзките ви, за благосъстояние ви, за самия вас или в областта, където усещате проблем. Напишете всичко, което мислите и сами ще се изненадате от това с каква отрицателна нагласа сте.
Сега напишете това, което бихте искали да стане истина за вас. Нека това бъдат вашите утвърждения, които да превърнете в новите си убеждения.
Знайте, че и най-малката промяна в мисленето ви, променя енергията, която излъчвате, а оттам и всичко, което привличате.“
Мисля, че от там трябва да започнеш и стъпка по стъпка нещата ще се променят. Знай, че ти си Промяната.
Добре променям мислите си ,разбирам какво трябва да направя,но не е лесно и не става изведнъж,а когато бъда готова за това,когато премахна всички ограничения,които ме спират.
Да, Милена, не става отведнъж, а стъпка по стъпка. Винаги ще има нещо, по което да работим и да се усъвършенстваме. Така че върви спокойно напред и се наслаждавай на живота. Понякога може да спрем и да си починем, но Пътят продължава цял живот.
Здравейте.
Роси, казваш, пътя продължава цял живот, аз ще допълня,
дори и след това.
Пътят продължава…
И всичко е част от него. Понякога се чувствам толкова уморена, сякаш съм на прашен път в зноен летен ден, просната по корем, с уста пълна с пепел и нокти изпочупени от лазене… ,и в такива моменти се моля за глътка въздух, за секунда почивка, за стръкче зелена трева, което да ми даде стимул да допълзя до него… И това стръкче се появява сякаш от нищото в пустинята пред вътрешния ми взор, сякаш за потвърждение, че молбата ми е чута, за поощрение да поискам още нещо…Сякаш моят Небесен баща ми казва с любещ глас: „Ето, детето ми, ето ти стръкчето трева, но аз мога да ти дам и полянка с водопад и цветя, ти само реши какво искаш, милата ми! Искай още, искай!
Забрави за праха и пустинята, не им обръщай внимание,дете мое! те са само част от пътя към дома, а у дома те чака всичко, което радва душата ти, ти само не го забравяй, мечтай за дома, помни как изглежда и аз ще ти създам всичко, което си спомниш…“
За мен излизането от омагьосания кръг на повтарящите се неприятности започва със спомена за това, което наричам дом. Там има всичко. Това е нещо като работилницата на желанията на Абрахам – там има всичко и мога да подредя и да изхвърля някои неща, а други да добавя… Там всичко е както го искам и аз истинки чувствам изобилието на този свой дом, когато си мисля за него…
Вечер, когато си лягам, се моля да получа напътствие как да продължа напред и правя това всяка вечер, докато получа отговор. И отговор винаги има. Това е като все едно съм изпратена на чужда планета със специална спасителна мисия и искам инструкции от центъра. Много е вълнуващо и което е по-важно – отговор винаги идва. В началото си мислех, че полудявам, а после ми стана все едно как изглеждам в очите на здравия си разум, защото искам да съм щастлива, а здравият ми разум не е допринесъл кой знае колко за моето щастие. От него получих само болка и страх.
Така че по повод на емоциите – ние не сме ТЯХ, но щастието ни е производно на тях – ако успеем да предизвикаме в себе си повече положителни емоции, успяваме да се включим в потока на живота и да се върнем на пътя си, а това е щастието в крайна сметка, поне за мен.
Страхотна статия! Колко е вярно всичко това. На мен понякога ми се изпълняват желания, които на пръв поглед са невъзможни, но пък аз съм си ги пожелала между другото и съм си продължила напред и даже съм забравила. И те ми се сбъдват бързо, а други, които ги чакам с нетърпение чакам с години
При мене много ситуации се повтарят непрекъснато и аз незнам защо можеби наистина ги привличам къв себе си с нещо.Например преди имах връзка в която като заспивахме с приятеля ми той много често се обръщаше на другата страна и аз се чувствах пренебрегната или на мен не ми се спи,а той вече е в 10 сън .Аз очаквам да ме прегърне или да си говорим а не да мисли само за себе си и след доста време в последната ми връзка тази ситуация се повтори.
С друг човек ,но испитах същите негативни чувства както някога.Казах си,че това е само спомен,който се запаметил в подсъзнанието ми и това момче не точно причината за страданието ми,но това не промени нещата.Всяка една моя връзка все завършва трагично.Всички ме обвиняват,че не им обръщам внимание
аз не мисля,че така просто го показвам по друг начин не както на тях им се иска.
Здравей venito_94!Историите се повтарят докато се научим да правим нещата както трябва.Докато намерим правилния начин и го намираме точно чрез грешките си.Карай по-спокойно,бъди по-уверена в себе си и нещата ще се получат.Поздрави и усмивки!
Можеби първо трябва да се преодолее това,което е в теб и тогава ще можеш да продължиш без страх,че това ще ти се случи отново.И дори да се появи такава ситуация да се научим по нов начин да се справим с нея ,който да бъде по-добър за нас и да не страдаме.
venito_94, и аз мисля, че може би има нещо в теб, някакво твое старо убеждение, което ти пречи. Може би имаш силна нужда от внимание, защото се чувстваш неуверена или самата ти пренебрегваш себе си. Нуждата отблъсва, а когато самите ние се пренебрегваме, и другите го правят ( макар че не го правят нарочно). Опитвам се да кажа, че хората около нас и повтарящите се истории отразяват това, което е в нас. Затова, опитай се да откриеш кое е то.
Ами можеби това,че не съм достатъчно добра,за да задържа един мъж примерно,неговото внимание за по-дълъг период от време.След като се отнасят по този начин с мен значи нещо в мен не както трябва липсват ми сигурно определени качества.
Здравей, venito. Хората се отнасят към теб точно така, както ти се отнасяш към себе си. Убеждението, че не си достатъчно добра, че нещо не ти достига и че най-вероятно и тази история ще завърши като предишните те карат да се държиш по начин, който отблъсква другата страна и в крайна сметка това, в което вярваш, те застига. В един от предните си коментари спомена, че вниманието, което получаваш от партньора си, не ти е достатъчно. От друга страна и теб са те винили, че не даваш достатъчно. Не ти липсват качества, липсва ти единствено самоуважение. Когато човек не обича и не цени себе си сам, винаги търси нужната му любов отвън. А докато чакаш да ти дадат, ти самият не даваш много. И така се получава един прекрасен омагьосан кръг. Най-лесният начин да излезнеш от него е да останеш насаме със себе си и да си дадеш сама всичко онова, което очакваш от партньора си.
Всеки път, когато виним другия, че не ни дава достатъчно, просто трябва да се вгледаме в себе си и да си зададем въпроса „колко и какво давам аз?“. Може би известно време егото ни ще тропа сърдито с крак и ще ни убеждава колко мноооого даваме ние, а как нищо не получаваме в замяна. Истината е, че винаги получаваме точно това, което даваме. Просто отнема известно време за да го видим ясно и безпристрастно.
Здравей, venito! LeRu е права. Дай си спокойствие,изчакай и размисли.Нали знаеш нещата когато не станат по един начин се пробва по друг докато се получи.Имай вяра в себе си и ще се справиш,ще видиш.Когато си сигурна какво да направиш трябва само постоянство.Поздрави и усмивки!
Брилянтна, както винаги, LeRu!
Има още нещо, обаче… От момента нататък, от който можеш сам да си дадеш всичко онова, което очакваш сега от партньора си…отношенията за теб вече не са това, което са били…И интереса ти към тях рязко спада…Тука му е мястото да цитирам нещо /мисля, че е от ченълинга на Абрахам, но не съм 100% сигурна/: Представи си , че живееш в прекрасен дом с прекрасно заредена кухня, където всеки ден си в състояние да си сготвиш каквито и да са изискани блюда. И го правиш. Обаче една вечер на вратата ти звъни някой, държещ в ръце една изстинала пица и ти заявява: „Ето, давам ти тази пица, а в замяна на това ти ще трябва да ми позволиш да те манипулирам…“
*******
Моето текущо виждане по въпроса за взаимоотношенията /интимните/ е, че те са по – скоро с терапевтична цел. На този етап от своето развитие аз не мога да видя извън това. Логиката е проста: отношенията са продукт на егото ни. Самодостатъчността ни дава достъп отвъд егото, а там има само всемирна любов…което не е същото като личните интимни отношения…
Така мисля засега.
Здравей mira!Не разбирам какво те е привлякло в тая изстинала пица,та тя е била като подметка жилава.Шегувам се може би нещата са по-дълбоки отколкото изглеждат.Знаеш ли,има период в живота ни когато търсим своята половина,това,което липсва у нас и имаме спешна нужда от него,когато не си пълноценна личност.И когато дойде денят да започнем да обръщаме повече внимание на себе си,да започнем да се уважаваме и ценим,с една дума станем пълноценни вече преставаме да сме зависими от другия или от каквото и да било,тогава то вече не ни е необходимо.Така мисля аз,но може нещата да не стоят така.Ти ще кажеш аз само се опитвам да те разбера в момента. Поздрави Милена!
Милена, когато ме привличаше изстиналата пица, аз нямах своята прекрасна кухня на разположение:)
Става дума за това, че откакто проимаш своята кухня…не могат да ти пробутат повече изстиналата пица…Защото вече не си нуждаещ се. Вече не си зависим. И си имаш всичко…Но в същия момент летвата така се е вдигнала, че…няма кой да я прескочи вече.
Не се притеснявай за прескачането и аз така си мислех,но съм сгрешила.
Ами ако не просто „Истинала пица“ ,а нещо което е дълбоко свързано с тебе?
Аз нямам логика за всичко ,което става когато си влюбен,но според мен е най-добре да следваш сърцето си,защото то никога не лъже!Това,което ни обърква са предръсъдъците,предварителните очаквания към някого.Ти може да имаш най-хубавата кухня и пак да оставаш гладен.Понякога човек се радва и на малкото,което има.Надеждата не се страхува от провалите,тя търси път дори във нищото.Много дълго време исках да се отърва от всичко хубаво,което имах в живота си ,защото виждах само негативните му страни и забравих,това което ми носеше,не бях благодарна за него и ми беше отнето.Това ми даде ясна представа,че нищо във живота не сигурно и ние сме просто гости.Мислим си,че с хубавите коли,кариери,пари ще ни помогнат или ще ни направят някои,а всъщност сме забравили какво се крие зад тях-нашата същност.
Забелязах,че каквото и да си мисля както в последно време да изчезнат дадени хора от живота ми това се случи.Като с магическа пръчка някой изпълни желанието ми понеже аз си го повтарях много дълго време обстоятелствата се наредиха така,че аз може да не съм го искала на сериозно ,но вселената или подсъзнанието не разпознава това.Чела съм книгата“Подсъзнанието може всичко“ и си мислих,че всичко е написано много смислено,но едва ли може да бъде истина,защото не съм осъзнала как се случва самият процес.А той наистина е много прост.Една мисъл повторена 100 пъти се реализира,защото се превръща в намерение.Ти само изказваш желанието си,а резултата не след дълго идва .Ако бъде негативна и с много емоции сякаш още по-бързо действа.
mira, приемам отношенията (интимни или не) по-скоро като уроци на душата, но виж „драмата“ в тях си е чист Его-продукт… което пак си е част от образователния процес. За мен логиката е проста – развивам се тогава, когато има обмен – давам нещо, което имам и получавам в замяна нещо, което не ми достига. Няма как да сме самодостатъчни. Това вече мисля е илюзия на Егото, което обидено реагира като малко дете на детската площадка – ми аз пък мога и сам да си играя, щом никой не иска да си играе с мен. Наистина носим цялото в себе си, но за да го проявим ни е нужен външен стимул. Разбираме колко много имаме, едва когато се „наложи“ да го дадем някому. Разбира се, в един момент Егото вади везните и започва да смята колко дава и колко получава и честно казано, не съм срещала човек, който да каже „аз давам по-малко, отколкото получавам“. И те ти голяма драма.
Дали е лошо Егото в случая? Не мисля. Според мен неговата функция е чрез непрестанната си неудовлетвореност да ни движи напред и да ни кара да надскачаме себе си. Важното е да не му даваме цялата власт. 
). Може да имам прекрасна кухня и да готвя все отбрани блюда, но за да бъда наистина добър готвач да не ми достига точно една топла, ароматна… пица. И в този момент на вратата ми звъни човек, носещ точно това, което не ми достига. Но е вървял толкова дълго, че пицата е изстинала. Мога, разбира се, да затръшна вратата (за Егото пицата винаги ще е несъвършена) и да продължа да си въртя все едни и същи блестящи манджи. Но мога и да послушам душата, която ще ми каже „може пицата да е студена, но ако човекът знае рецептата…“ и да споделя кухнята си. 
Примерът с прекрасната кухня и студената пица отново е пречупен през погледа на Егото, не мислиш ли? Аз имам толкова много и толкова хубаво, а ми размахват нещо, което не струва нищо и искат да им дам всичко в замяна. Аз виждам нещата от по-различен ъгъл (на теория, разбира се, на практика все още се ядосвам на студената пица
„Няма как да сме самодостатъчни. Това вече мисля е илюзия на Егото, което обидено реагира като малко дете на детската площадка – ми аз пък мога и сам да си играя, щом никой не иска да си играе с мен. “
…Има го и този момент, така е. Но това не е самодостатъчност, а имитация на такава! Самодостатъчността не е мит. Технически самодостатъчността е въпрос на баланс на енергиите, а психологически е въпрос на игнориране на егото и егрегорите. Аскетизъм. Въпроса е обаче дали е целесъобразна самодостатъчността или не за целите на инкарнацията? Е тука нещата са спорни, наистина!:)
Желанието за самодостатъчност може да се появи не само когато никой не иска да си играе с нас. Има го и варианта, напротив, искат и още как, да си играят с теб, но все игри, които ти вече не искаш да играеш…Защото си видял, че не те удовлетворяват. Защото си ги надрастнал по някакъв начин. „Натичал си се“, както се казва…
Идеята на Абрахам в примера с кухнята е: сами да дадем на себе си всичко което можем, за да станем силни и НЕзависими, а не да разменяме СВОБОДАТА СИ за съмнителни енергии идващи отвън. Да обичаме себе си достатъчно, че да не даваме на никой да ни наранява. Да намерим вътрешна опора, а не външна патерица. Нещо такова.
ИНТИМНИТЕ отношения без изключение са базирани на страх, липса, недоимък…/особено тези с подпис…/ Така е, защото отношенията са продукт на егото. Не на любовта, която всъщност сме. Душите не живеят по двойки, не се ревнуват и не правят секс…:)
Права си, не е случайно това, че докато сме живи имаме его. То е като „помощен двигател“, който да ни отдалечи временно от същността ни, за да се впишем в ролята си…Начин да се вживеем в „не-себе си“…Иначе цялата ни игра на „живот“ нямаше да е възможна изобщо…И амнезията ни не е случайна и тя…По същите причини. Защото земята е училище, а не…спа център…:)
Мира, не разбирам думите „ИНТИМНИТЕ отношения без изключение са базирани на страх, липса, недоимък…/особено тези с подпис…/ Така е, защото отношенията са продукт на егото. Не на любовта, която всъщност сме. Душите не живеят по двойки, не се ревнуват и не правят секс…:)“
Нали всички ние сме Любовта?Тя е в нас и около нас.Тя е нашата истинска същност.Тогава как така в Любовта могат да се вместват страха,липсата,недоимъка?Питам като нямам предвид само интимните отношения,защото и този вид отношения,както и останалите са точно копие на мирогледа,на усещането,на това,което Е всеки един човек…
Освен това мисля,че егото не ни отдалечава от същността ни,а ни помага да я намерим-все пак наистина не е случайна амнезията ни тук и егото е инструмента,който ни помага да видим слабите си места и да се опитаме да ги „усилим“,егото ни помага да видим уроците,които трябва да научим в нашето земно училище и от не-себе-си да станем по-близо до-себе-си.
Един от тези уроци е да проумеем колко ценно е нашето тяло,с какъв удивителен „набор“, ресурс от усещания разполага.В този смисъл и в зависимост от индивидуалната нагласа,земята може да бъде и спа-център и училище.
„ИНТИМНИТЕ отношения без изключение са базирани на страх, липса, недоимък…/особено тези с подпис…/ Така е, защото отношенията са продукт на егото. Не на любовта, която всъщност сме. Душите не живеят по двойки, не се ревнуват и не правят секс…:)“
Готова съм да се подпиша под това.
ЛЮБОВ и любофф /няма грешка, грешката е вярна!/само звучат сходно. И да, и в двата случая ни касаят все нас. Но! Нито една човешка интимна ВРЪЗКА /корена е „връзвам“!!!/ не е базирана на ЛЮБОВТА. Базирана е на чувството за собствена значимост, на конкретна телесна НУЖДА, на желание за ПРИТЕЖАВАНЕ, на СТРАХА от самотата, в по – деградиралия вариант – на финансовото обезпечаване и т.н.Все роли на егото, не на душата, която сме. Егото се страхува, иска винаги обич в замяна на любоффта, която „дава“…Ако отношенията ни бяха базирани на ЛЮБОВТА, то щяхме да я изпитваме еднакво към всички, щяхме да правим секс със всички, щяхме да даваме, без да чакаме да получаваме, нямаше да познаваме ревността, чувството за собственост над партньора…Такива работи.
Най – близкото приближение до ЛЮБОВТА е това, което един нормален родител може да изпита към детето си. Или ЛЮБОВТА към всичко живо – природа, планета, космос, Бог и т.н. Но където са забъркани двама в интимна връзка, там става дума единствено за любофф!
Горещо препоръчвам книгата „Бракът е неморален“ – като оставим настрана заглавието, това е брилянтен анализ на мотивите, каращи ни да търсим интимна връзка с друг човек. Едно към едно – психология и самопознание от първа ръка!
Отношенията между хората (в това число и интимните) са част от азбуката на Любовта. Не цялата азбука, просто различни части от нея, но за да можеш да четеш думите, е добре да познаваш буквите. И колкото по-голяма част от тях познаваш, толкова по-всеобхватно е разбирането ти за Любовта. Ако в отношенията ти с едно-единствено същество виждаш единствено страх, манипулация и недостиг, как би могъл да обичаш всичко останало?
За мен всичко са уроци по Любов, mira. Уча се да обичам себе си, уча се да обичам всеотдайните си родители, уча се да обичам далеч не всвеотдайните си партньори… докато на практика открия това, което знам на теория – сърцето е с размерите на Вселената и в него няма нищо друго, освен Любов.
Здравей Мира!Не разбирам защо разделяш двете неща.Като са разделени е сигурно точно така,както казваш,но допусни,че може да се свържат любовта и интимните отношения.Допускам,че никога не си обичала всеотдайно освен децата си.Много жалко тогава още не си живяла както трябва.Аз не мога да го опиша ти сама трябва да го усетиш,за да повярваш.Нямам намерение да те убеждавам в нещо,което не знаеш,но ако някога го изживееш пак ще си говорим,ако тоя сайт все още съществува.Ти все още не си летяла от щастие.Искрено ти го пожелавам.Поздрави и усмивки!
Нямам за цел да убеждавам и разубеждавам никого. Няма и грам истина в това, което предполагаш за мен…Просто за разлика от повечето хора, имам смелостта да изследвам честно и задълбочено мотивите си…Гледам звяра право в очите! А хората не обичат да си признават такива „грозни“ неща за себе си…
Егото технически изключва безусловността. Може да си най – всеотдайният човек на света, но не си безкористна в нито един момент от земния си живот. Най- вече и най – силно това личи в интимните отношения. Това не те прави лош човек или „не живял както трябва“…/ах, тая дума „трябва“, колко я обичам…/Това те прави просто човек…Човек с его. Който иска чувствата му да са взаимни, партньорът му да е моногамен, да не го лъже, да не го използва, да го цени /повече от съседката, например/, да се грижи за децата си, за дома им…Това е УСЛОВНА любофф! Нормална, човешка. И няма нищо общо с онази с която Бог обича всички ни еднакво.
Лека вечер.
LeRu, така е както казваш – всичко е част от любовта. И любоффта определено е земната версия на ЛЮБОВТА. Това, което казвам е, че не са едно и също нещо двете.
Излишно е да гадаете дали говоря така, защото съм разочарована от интимните отношения…Не е този случая. Аз освен обичайки не помня да съм живяла по друг начин до сега.
Но наистина за да се разберат ситуациите в едни отношения трябва да се признае и изучи „земната сестра“. Защото, ако подходиш към анализ на интимна връзка от позицията на „голямата сестра“, ще се уплетеш в противоречия.
Мира,това,което пишеш може да е така за някои от хората,но не за всички.Ограничени сме единствено от въображението си.Лека вечер!
И не гадая само свързах причината със следствието.Мислите ни са продукт на преживяванията ни,особено заключенията ни.
Милена, след като изказваш мнение за човек без да го познаваш, не знаейки какви опитности има той в живота си значи, че гадаеш. Мислите не са единствено продукт на преживяванията ни, а са функция и на любопитството ни, и на способността ни за вникване и анализ, и ако щеш на способността ни да се свързваме енергийно с определени егрегори. Няма как да видиш нещо, което не искаш да видиш, само защото то застрашава да промени розовата ти представа за себе си. Въпрос на вътрешна прозрачност. Знам, че хвърлям ръкавицата с моите изказвания към всички които считат себе си за безусловно и безкористно любящи, като казвам, че такова животно тука на земята, докато сме в тяло няма. Приведох и аргументи, а в отговор получих…емоции…Аз спирам до тук, защото този разговор отива на никъде.
Темата за безусловната любов и за уроците, които ни носят взаимоотношенията е много обширна тема и може да се разглежда от много различни гледни точки. Всеки я вижда от своя ъгъл и всеки е прав за себе си.
Аз иначе също се убеждавам, че любовните отношения( такива каквито ги познаваме) са по-скоро отношения на зависимост. И да – има полети, когато сякаш си на седмото небе, светът става прекрасен, но това е, което си си взел „наркотика“. А когато отсреща вече не получаваш това, което искаш, изпитваш непоносима болка, празнота…
Да, някои хора са по-независими, но въпреки всичко безусловната любов е на доста високо стъпало и може би трябва да минем през доста уроци, докато я постигнем.
Дали може да си самодостатъчен? Мисля, че да. Но да си самодостатъчен не значи да си сам и да искаш непременно да си сам, а да можеш и без друг, да не си зависим от другия и да си с него не защото имаш нужда, а просто защото ти е приятно.
Всъщност за това бях писала в темата- Любовта и болката
Човек мисли по един начин,докато сам не се убеди в противното.Поздрави!
Когато любовта е с условия,тя е всичко друго,но не и любов.
„Най-големият въпрос възниква тогава, когато навлезеш в любовта. Тогава страхът сграбчва душата ти, защото да обичаш значи да умреш, да умреш в другия. Това е смърт, и то далеч по-дълбока смърт от обикновената. При обикновената смърт само тялото умира; при любовната смърт умира егото. За да обичаш, имаш нужда от голяма смелост. Трябва да можеш да навлезеш в любовта въпреки всички страхове, които ще надават вой в теб.
Колкото по-голям е рискът, толкова по-голяма е възможността за израстване – следователно нищо не помага на човека да израсте толкова, колкото любовта. Тези, които се страхуват да се влюбят, си остават деца, не съзряват. Само огънят на любовта ти дава зрялост.“
Ошо
Благодаря, ИнанИ. Точно навреме, точно на място ми дойде това. Някак си напоследък „напипах“, че моря Егото в любовния огън, но не успявах да видя картинката толкова просто и ясно.