ноември 8th, 2011 
Росица Вакъвчиева 
Когато създадох този сайт преди две години, няколко дни обмислях какво да бъде името му. Записвах на един лист различни варианти, пишех и пишех, но нито едно от тях не ми звучеше като мое.
Предвиждах да пиша в сайта за изумителната сила на мисълта, за силата на човешкия дух, да си говорим за тайнството на човешката психика, палитрата от чувства в нас, осъзнатото и неосъзнатото, разума и интуицията,
исках да споделя своя опит в справянето с проблемите, с болката и страховете, да споделя своите търсения, прозрения и открития в областта на психологията, философията, науката, квантовата физика, религиите и духовните учения,
искаше ми се тук да можем да споделяме и всеки да се чувства като у дома си,
исках да мога да подам ръка на хората, когато са на кръстопът или в труден момент,
исках да помогна на тези, които четат тук да бъдат осъзнати, да повярват в себе си и открият силата в тях, да се докоснат до Божественото в тях, да усетят колко значими и ценни са и че няма граници за техните възможности,
исках да говорим за промяната, към която всеки от нас се стреми и да събера на едно място всички методи, които според мен са успешни и полезни…и т. н и т. н.
Кое име би събрало всичко това, а и още много теми, защото всяко мое търсене водеше към още и още въпроси и открития, а областите, в които навлизах се разширяваха все повече и повече?
И както правя при взимане на решения и търсене на отговори, си повтарях, че името за сайта вече съществува, че то е там някъде и очаква да бъде открито. Повтарях си, че то ще дойде в точния момент, че ще ми бъде подсказано и затова трябва да бъда в готовност да чуя посланието.
И наистина – един ден, докато вървях по улиците, внезапно, незнайно от къде, в главата ми изскочи думата – себепознание.
Веднага познах това име като моето, нямаше нито миг колебание или съмнение.
Коя дума по-добре би описала всички мои стремежи, това, което винаги ме е вълнувало и което искам да споделя и да обсъждаме?
И разбира се – домейн името беше свободно. Аз вярвам, че ако нещо е твое, то ще те чака.
- Днес реших да ви попитам всички вас, които пишете в този сайт, които се превърнахте в съавтори с чудесните си коментари, споделяния, мнения и идеи:
Себепознането – какво е това?
Какво според вас означава да опознаваш себе се, какво включва това понятие?
Защо тръгваме по пътя към себе си и кое ни кара да го правим – любознателност, търсене на начини за справяне с проблемите, страданието и болката или това е просто вътрешен неосъзнат стремеж, сякаш някаква Сила ни води натам?
Мислите ли че всичко, което ни се случва, ни тласка по пътя към себе си?
Смятате ли че това е изначален наш стремеж, заложен дълбоко в нас, че е задача, която сме си поставили още преди да се родим?
Има една интересна будистка история за създаването на света, в която се разказва как на Бог му станало скучно и решил да си играе на криеница. Затова той решил да създаде различни свои проявления и се скрил в тях. И за да бъде истинска криеница, той забравил кой е и започнал да се търси…Затова е и стремежът на всеки от нас да търси себе си, докато открие Бога вътре в него.
Всъщност мислите ли че може да дойде момент, в който да кажем, че познаваме напълно себе си или това е непрекъснат процес, един Път, който ще следваме до края на живота си като ще откриваме все нови и нови неща?
Защото вероятно целта на пътуването към себе си е не само да се опознаем, но и да се развиваме, като по-този начин се развива и разширява цялата Вселена…
Мога още дълго да размишлявам по този въпрос, но целта ми е да дам думата на вас и всеки да сподели своето мнение.
А за да внесем елемент на игра, ми хрумна, на края на месец ноември да изтеглим чрез жребий един от коментиралите по тази тема и той да получи като подарък предстоящата ми книгата – „ТИ си промяната“, родена от сайта Себепознание.com.
Книгата ще бъде доставена директно на адрес със специален автограф.
Разбира се, ще очаквам всички ви на първата премиера на книгата, която ще се проведе в София на 30 ноември. Ще ви уведомя допълнително за часа и мястото.
Споделете своето мнение, може да разкажете история от вашия живот, която ви е накарала да тръгнете по Пътя, може да напишете всичко, което ви идва отвътре и бихте искали да споделите тук. Смятам, че ще получи интересна дискусия. 
От категория 
Тагове: 
Роси, първа се включвам в надпреварата за томболата!:)Името на сайта е удивително, но ти вече знаеш това.Мисля, че рядко една дума може да съдържа отговор на всички въпроси и тази е една от тях.Не знам дали ще дойде момент, в който ще кажа ,че се познавам .Все още се случва да изненадвам сама себе си:)Подозирам, че иначе би ми станало скучно, като на Бог в будистката притча:)И все пак колкото повече знаеш за себе си, т.е. повече успяваш в „криеницата“, толкова по-забавно.Не знам коя по-точно случка от моя живот да разкажа.С годините разбрах едно нещо със сигурност за себе си- мога да върша чудеса,като добрата вълшебница, мога и да разболявам за часове само с отровните си мисли.Макар, че това ми навлече огромна отговорност съм истински щастлива, че съм опознала тази част от себе си.До Просветлението на Буда имам деветдесет години път с камили, ама поне вече знам, че не е важно дали ще стигна, а какво ще правя по пътя:)И мога да го направя и весело, и слънчево и черно.Надявам се да избирам по-рядко последното:)Успех, радост и забавление на премиерата на книгата ти желая!
Роси, моите поздравления за книгата. много се радвам, че е факт и се надявам да се видим на откриването.
За съжаление мен тук ме доведоха не много приятни събития, но те бяха началото на път, който все още вървя – пътя към себе си. Това разтърсване ме накара да прозра много истини, които ми убягваха в дните на спокоен и сигурен живот, да търся отговорите на много въпроси. Пътя продължава, част от отговорите намерих тук, други на други места, пътя към себе си е дълъг, но и вълнуващ.
Благодаря, че те има!
Себепознането – какво е това?
Няма как да знаем в следващия момент какво ще ни се случи и как ние ще реагираме на това.
Въпросът, който поставяш Роси,е доста сложен, според мен…
Ще се опитам да отговоря в последователността на твоите подвъпроси.
Себепознанието е един процес, който включва познаването на нашето тяло, емоции, ум и дух.Всяко по отделно и сложните връзки и йерархия между тях. Всичко това е невъзможно да се изследва без да се отчете взаимодействията на тези четири наши аспекта с околния свят. Тези взаимодействия са двупосочни – от нас към света, и от света към нас.
Защо тръгваме към себе си…? Вътрешен подтик. Донякъде осъзнат, донякъде не… Причините? Не мога да ги изброя защото много от тях не зная… Може би твоите думи, че това е изначален наш стремеж, заложен дълбоко в нас, най-добре отразяват това, което чувствам, защото мислите ми понякога ме объркват…
Дали е възможно някой да каже, че познава напълно себе си? Да възможно е да го каже, но много бързо ще си промени мнението…
Така, че себепознанието е Път, който идея нямам има ли край…
Бъди здрава, Роси!
Привет Роси! Питаш какво според всеки от нас означава Себепознанието?
Аз ще ти отговоря само с едно изречение:
Когато ям- ям, когато спя- спя! Това е!
Бъди здрава!
Моят сблъсък със Себепознанието дойде след етапи на много други „познания“ ,трупани през годините,но с тази разлика ,че другите неща ни се преподават в училище ,в университета,а познанието за себе си си го откриваш сам.То идва някак неочаквано ,прикрито под маската на изпитания за духа и тялото.Всъщност моето откритие е ,че Себепознанието е синоним на порастването.През целия си живот съм чувала клишето ,че пътят към себе си е най – трудният път ,мразя клишетата ,а в тях има толкова истина;)
Здравей Роси ! Поздравления за книгата. Ако не я спечеля ще си я купя непременно
Аз по принцип бях доста критична към себе си, но видях, че това няма да доведе до нищо добро и започнах да търся причини, които да ме накарат да заобичам себе си такава, каквато съм, да потърся у себе си неща, които да ме накарат да се гордея с това, което съм, с това, което съм постигнала. По пътя към себепознанието разбрах, че всеки човек е уникален, че не трябва да се сравнявам с другите и да приличам на тях, за да се обичам. Обожавам Луиз Хей, първата нейна книга, която прочетох – „Излекувай живота си“ постави началото на този път….
Zdravei, Rosi! Izviniavai, no ne sam v BG i niama kak da pisha na kirilica, za koeto sajaliavam. Zatova shte ti piasha niakolko reda samo za sebepoznanieto i kak go preimam az. Mislia,che sebepoznanieto idva ot lubovta na chovek kam sebe si. Niama kak da se opoznae edin 4ovek, ako ne obi4a sam sebe si. Sebepoznanieto e nyjno na vseki edin ot nas, nezavisimo 4e se zamisliame riadko za tova, a niakoi dori ne se i zamisliat. Ako obi4a6 sam sebe si istinski, togava s vseki den 6te preotkrivash sebe si i shte zaobi4a6 jivota vse pove4e. Imam predvid, che ako 4ovek triabva da se prieme takav kakavto e – s polojitelnite strani i nedostatacite i da se zaobi4a nezavisimo ot vsi4ko,za koeto sajaliava, obviniava se ili si misli, che ne my dostiga. Togava vseki ima shans da opoznae sebe si i da razbere stoinostta na tova da poznava6 sobstvenoto si az – takavo kakvoto si e, a ne izopa4eno ot predstavite i precenkite na tezi, koito go zoabikaliat. Vajno e kogato chovek tragne po patia na sebepoznanieto ( ot edna strana vsiaka minyta varvim po tozi pat, a ot dryga ne go osaznavame) da ne se opoznava za smetka na drygite – „az sam po-dobar ot tebe, a ti…“. Tova e edna i ot stapkite kam sebepoznanieto – da izberesh da bade6 sebe si i se priemesh takav,kakvto si i da ostavish i na drygite tova pravo. Vseki e razli4en, individyalen, ynikalen,prosto triabva da se zaobi4a, za da se opoznae!
Да понякога си мислим,че се познаваме много добре докато дойде време в критична ситуация да направим невъзможното,да направим нещо,което не сме си представяли, че можем да направим.В такива ситуации,според мен,опознаваме по-добре себе си.Мое лично мнение е,че във всеки един живот не откриваме себе си ,а се преоткриваме.Поздрави и усмивки!
Здравейте! Искам да Ви благодаря, че Ви има и има хора като Вас и моята приятелка, която ми помага и съпътства в пътя ми на себепознанието, в който аз съм в самото начало! Разбрах, че имам нужда от себепознание в момент, в който аз изпитвах силни не контролируеми емоции без причина, усещах каква е следващата стъпка на даден човек в определена ситуация, усещам енергията на хора далеч /физически/ от мен….това ме накара да започна да работя над себе си! И осъзнах, че ако опозная себе си, ще разбирам по-лесно хората, ще мога да им показвам, че най-хубавото нещо на този свят е да си добър и че това не е срамно, не е порок, а чест! Благодаря Ви Роси!!!
Не искам с този си, втори пост по темата да претендирам за наградата, а просто да споделя моето тълувание на дзен-коана, който цитирах в първия си пост
Според мен това е нещо уникално, казано само с няколко думи, нещо, което изразява всичко което трябва да научим в нашия кратък живот на Земята, а именно:
„Когато ям- ям, когато спя- спя!“ – това според мен означава, че ние трябва да се научим винаги, във всеки един миг от нашия живот да присъстваме и да бъдем! Ние не знаем, какво ще ни се случи утре, не бихме могли да променим и това което ни се е случило вчера, единственото което бихме могли да правим винаги, във всяка една секунда от живота си е ДА БЪДЕМ, тук и сега, каквото и да ни се случва и пред каквото и да ни изправя съдбата! Било то и най-обикновеното нещо, като например да се събудиш и усмихнеш, или пък най-трудното и тежко преживяване, само ние сме тези, които можем да се справим със всяка една ситуация и да продължим да живеем така както ни води сърцето! И само достигайки това състояние бихме могли с право да кажем, че сме опознали себе си!
Лека вечер и бъдете здрави!
Само,когато опознаеш себе си се чувстваш пълноценен.Това е твоята истинска същност.Лека вечер!
Аз въртях мисления слайд, че намирам целтА 3 месеца(онази голямата, по пътя на която постигаш всички малки целички). Срещах хора, които много добре знаеха някои работи, но по някаква своя си причина не ми помагаха (криеницата). /страх от стражите ?/
Човек е комбинация от минало (да си „наредиш“ картинката), настояще (импулсивност /тялото-градина/) и бъдеще (работа с въображението – мислени слайдове, с които се справяш срещу ‘глинените колуси’). Ако сте работили плавно, то прехода ще е плавен. Но ако сте залитнали съдбата ще ви „перне по носа“/душевно болни – скъсали са връзка с „реалния свят“. Разширим ли достатъчно кръгозора става интересно
Имаше въпрос, който ме тормози много време – какво би станало ако се създаде махало (Вадим Зеланд), по силно от всички други.
Рязката смяна на темите кара мозъка на събеседника да блокира, така скъсяваш дистанцията разум/подсъзнание.
Ок…да се върнем малко
Себе Познание.
Гледна точка – http://vbox7.com/play:1b162240
-ябълка на познание
-бла
-блабла
-ciklichnost
Аз възприемам 4измерния свят, в който живеем, като матрица,холограма. Няма непреодолими прегради, само временни. От всяко нещо можеш да достигнеш до всяко…но рискуваш да скъсаш връзката със сегашния свят. За това ти трябват хора, които могат да те подкрепят, когато/ако дойде времето.
Та…5тото измерение е гледната точка. Времето вече не е линейно, това ти дава сила да действаш свободно, когато се наложи – слушаш „шепота на утринните звезди“.
Успех, Роси.
Здравейте.
Себепознание – сполучливо наименование на сайт за духовно развитие, разкривайки пътя по който да вървим към себе си.Вървейки по този път стигнах до извода, че колкото повече научавам, разбирам колко по малко знам за себе си.
Здравей Unruly!Казваш,че душевно болните са скъсали с реалния свят,а можеш ли да ми кажеш,какво наричаш реален свят и кое наричаш минало,настояще и бъдеще?Обясни ми ще ми бъде интересно.Поздрави и усмивки!
Съгласна съм с Томи Томев.И аз мисля така,че колкото повече научавам,разбирам,че нищо не зная,но изпитвам постоянен глад да зная.Поздрави Милена1
Себепознанието е духовният ни път, целта на всеки човешки живот.Никоя духовна книга, никоя мъдра мисъл не може да отмени този път, да го замести да го направи по-лесен, защото прозрението на чуждото преживяване е като лекарството – помага ни в момента, но разболеем ли се отново, пак ни е нужно.Хората четат, образоват се, за да разберат какви искат да бъдат, но не израстват, четейки, израстват, когато изживяват, когато се сблъскват с предизвикателствата.Можем да взаимстваме от чуждия опит във всяка една друга област на живота, но не и от духовността.Всеки от нас, когато проумее нещо в живота си, изпитва огромно желание да го сподели, човечеството прави това открай време, съветваме се един друг постоянно, родителите винаги учат децата си как да живеят, за да ги предпазят от грешки,лекуваме взаимно душите си,утешаваме се, когато ни е тежко, но знаем… всеки има свой път, който извървява съвсем сам, следвайки своята истина…
Ваня, от определена гл. си права. Но :
-живеем във време, в което един идиот с власт мове да избие 92% от населението.
Kev,много хубаво си го казал!
Когато започнах да чета тук бях в много тежка ситуация и не бях на себе си (не бях себе си:)).Роси,още веднъж ти благодаря за това,което правиш за и заедно с всички нас.
За мен най-трудното беше да осъзная,че каквото и да става,то не е с цел да ми създаде спънки,а да ме насочи към нещо,което пропускам.
По природа съм заклет идеалист и несправедливостите,лъжата,лицемерието ме отвращават и нараняват жестоко.Борих се с това си качество,но нещата не се случваха.Когато престанах да вървя срещу себе си,срещу природата си,когато осъзнах,че трябва не да променям същността си,а да я разбера и да я обикна,се почувствах спокойна.
Заради това смятам,че човек първо трябва да осъзнае какъв е,да приеме себе си такъв, какъвто е- всеки от нас е уникален и ценен и след това вече,ако чувства в себе си такава потребност,да потърси (и ще намери!) начина да доразвива и усъвършенства това познание за себе си.
Благодаря ви за тези чудесни коментари и споделеното. Прекрасни сте!
Искам да кажа и ДОБРЕ ДОШЛИ тук на всички, които сега за първи път се включиха и споделиха свето мнение. Радвам е, че ви има.
Благодаря ви!
Себепознанието е все едно да отговориш на въпроса „Кой съм аз“?
Кога започва самият процес на опознаване и дали изобщо има край…?
Понякога немога да разбера някои свои постъпки,друг път ясно съзнавам какво и защо го правя.И именно за първото считам своите грешки.Много пъти съм искала да се върна назад и да поправя много неща,но какво ще остане тогава от мен ако го направя и можеби сътбата е тази,която неможе да се промени.
Не отричам методите за промяна на реалността и т.н,но ако човек вътрешно е объркан и не иска да направи дадено нещо за себе си или някой друг няма как да се извърши нужната промяна.
Себепознание- пътят на истината от раждането до смъртта.
Да изучаваш Будизма, значи да изучаваш собственото Аз. Да изучаваш собственото Аз значи да го забравиш. Да забравиш собственото Аз означава да бъдеш просветлен от всичко, което те заобикаля. Да бъдеш просветлен от всичко, което те заобикаля, означава да отхвърлиш собственото си тяло и разум и телата и разума на другите. Просветлението изчезва безследно — и тази безследност продължава безкрай. Доген
Най-сетне книжката излиза. Най-сетне нещата ще са събрани на едно място, че когато искащ нещо да научищ, да се справиш с някой проблем да отвориш и да се опиташ да го решиш.
По-рано (преди 2-3 години) не можех да разбера съветите на психолозите за духовното вътрешно развитие. Трябваше на три пъти да прекарам епизоди на БАР – депресии и тремори (както аз му казвах „ританки“), явно това ми е било „пречистването“. И чак след това, борейки се със себе си, да стигна до извода за това, че човек може да го направи. Трудно, иска време и страхотни усилия понякога, но може.
И материалите на Роси винаги съм ги чел и учил от тях. В някаква степен и те ми помогнаха да изляза от дупката.
Благодаря Роси. Много ти благодаря. Ти наистина заслужаваш тази известност. Но не само това – много повече.
Щастлив съм, че някак си си част от моя свят, от моите помощници.
Благодаря ви приятели!
Радвам се, че статиите ви помагат!
Дора, книгата ще излезе от печат другата седмица и ще я има в книжарниците Хеликон, Пингвините и други. Също така може да се поръча от сайта на Колибри, от там ще е с отстъпка.
По-натам ще имаме и други премиери, декември ще е в Благоевград – моя град, може по-натам да отидем и в други градове.
Иначе за автограф, трябва да помислим за вариант как да стане, може би да ти я пратя аз или като се видим. Със сигурност обаче ще я имаш. Благодаря ти!
Здравейте, Роси!
Поздравления за книгата!
Статиите и темите са интригуващи и актуални. Хубаво е да има възможност за споделяне на опит и различни мнения. Понякога преживяванията са хубави, понякога..не. Но, живота е такъв…шарен. Така казват.
Както се пее в една много хубава и силно въздействаща песен:
„Sometimes it lasts in love but sometimes it hurts instead“
А, каквото и да си говорим здравето и любовта са две от най-важните „неща“ в живота. Дано по-рядко се срещаме с болката и студенината.
Желая на всички повече топлина в сърцето и усмивки на лицето!
Не е ли прекрасно да усмихнеш човека до теб, да му дадеш от себе си и той да се чувства добре:)
Себепознание = (Околен свят – натресените му заблуди) + (Вътрешен свят – натресените му заблуди)
От всичката тая заблуда не остана место за истината. JDeel не всичко е фалш и заблуда,а и зависи до колко човек е податлив на това.Поздрави!Всъщност вътрешно в себе си знаеш къде е истината.
Как може човек да живее истински, без да се познава добре?!
……….
Като новородени, се усещаме едно цяло с майка си. Малко по-късно разбираме, че сме отделна личност. И като такава, имаме нужда да се изявим пред света. Демонстрираме потребностите, желанията си като „показваме характер и чувства”. Опознаваме света. Опознаваме и себе си, докато взаимодействаме с него. Търсим своето пространство – физическо, психическо, емоционално. За да намерим своето място сред другите. Започва приспособяването ни – първо в семейната , после в приятелска, социална, училищна среда; в живота. Докато растем, имитираме и попиваме всичко, което видим от близкото ни обкръжение – нагласи, модели на поведение, навици (битови, емоционални и други). Започваме да добиваме представа за себе си, според начина, по който ни възприемат родителите, роднините. Влияем се от семейното и социално огледало. Как ще се позиционираме и какво ще се случи зависи от конкретния човек, от неговото емоционално и психическо развитие на даден етап. От това дали сме се опознали и възприели. А се опознаваме, чрез опита. Но как? Дали заявяваме, отстояваме себе си и все пак спазваме правилата. Или отпечатаните в нас и придобитите в годините модели и нагласи, формирани от чуждата – най-вече родителска оценка – ни пречат да общуваме нормално. Здравословно ли отстояваме себе си и същевременно се съобразяваме с чувствата на другите, с техните потребности и желания. Отдръпваме ли се от хората или сме зависими от тях. Последователни ли сме в отношенията си или неуравновесени и непредсказуеми. Или някъде по средата. А това по средата истинския баланс ли е?! Как общуваме със себе си – познаваме, приемаме ли различните си чувства и емоции. Наследили ли сме „правилни” и „грешни”. И можем ли да се откъснем от това наследство и да се опитаме да приемам всички еднакво и като естествени за нас. Да ги интегрираме и станем хармонични. Реална представа ли имаме за себе си и доколко се доближава до идеалната. Понякога натрапената ни отвън идеална представа. Готови ли сме да приемам обратната връзка или инатливо отстояваме себе си. Или обратното – приемаме чуждата оценка, като по-миродавна и важна от собствената и се нагаждаме според нея. За да ни приемат. Да няма болка от отхвърляне; да не преживеем загуба. Можем ли да смекчим крайностите и да създадем добър баланс между (само)оценката и тази на другите?!
Когато общуваме с околните, ние изявяваме различни части от нас. Проявяваме различни чувства и емоции, в зависимост от стимулите – положителни или отрицателни. Как реагираме, когато сме силно уязвими?! Приемаме ли нещата лично. Понякога прекалено и се идентифицираме с дадена по-уязвима част от нас, като забравяме за другите. На всеки му се иска да се представи във възможно най-добрата светлина. Но понякога неопознатите от нас страни или тези, на които сме сложили етикет „лоши”, ни „нападат” изневиделица и смущават светлия ни образ. И ни създават проблеми в общуването. Болезнено осъз(опоз)наване! Как се справяме тогава? Приемаме ли ги или яростно ги отричаме и още по-дълбоко изтласкваме?! Имаме ли различни емоции и реакции (само реагираме ли или сме активни?), поведения при различните стимули? Наситени ли са и с каква сила – еднаква? Или правим разлика между стимулите и към дребните неща се отнасяме адекватно, а обръщаме по-голямо внимание на важните. Сдържани ли сме или по-експресивни емоционално. Имаме ли избор в проявленията на емоциите и чувствата си или действаме при всички ситуации и с различните хора по два-три познати начина. Наследени или не от родителите ни.
Следваме една линия на поведение. Правим правилните неща по правилния начин и считаме, че сме защитени от неприятности. Е, дребни недора-зумения и проблеми приемаме, но не и нещо разтърсващо. Свикваме с дадено поведение и нагласа. Познатите ни начини може и да ни пречат на моменти, но на някакво подсъзнателно ниво носят вътрешен комфорт. И се страхуваме да прекрачим в неизвестното – външното неизвестно и вътрешното, все още неопознатото в нас. Считаме, че имаме принципи и дадените поведения ни помагат. И те наистина помагат и имаме успехи. Но нещо се случва; обстоятелствата се променят, хората се показват от различни страни и защитната стена рухва. И се чувстваме наранени, ограбени, предадени. „Защо?!” се забива в съзнанието ни и не ни дава покой. Съмняваме се в нас, съмняваме се в хората – дали добре познаваме себе си и околните? – самообвиняваме се и обвиняваме. Преосмисляме ценностите си и/или считаме, че другите нямат и добре са се прикривали пред нас. При всички случаи се опознаваме, колкото и да е болезнено и да искаме да спре. Насочваме се към духовното. Търсим отговорите. Търсим и въпроси, чиито отговори са се изпречвали пред нас, но не сме обръщали внимание. Сближаваме се с хора, които също си задават въпроси, търсят отговори. Извършват своето пътуване към себе си. Себеоткриват се, като нас.
А къде са ни границите – не само физически, а и психически и емоционални; познаваме ли ги? И допускаме ли да ги нарушават?! Умеем ли да ги отстояваме или поради насадени нагласи и модели, включващи срам, вина, съмнения, неувереност, стеснителност, нерешителност, допускаме да ни удрят често (не само физически) Или проявяваме гордост, задръжки, предразсъдъци; стиснали сме се емоционално и прекалено плътно сме затворили вратите на личността си. И трудно ги отваряме. Заради страховете си от нараняване, отхвърляне, болка; загуба, болка . Кога и пред кого е добре да затръшнем вратите, за да не злоупотребяват с нас. И кога и пред кого е добре широко да ги отворим, с любящо сърце, доверие и вяра във взаимната ни добронамереност. …. Какви детски травми и страхове имаме и как сме ги преживели. Или са останали да тлеят в нас и понякога и при най-нищожния стимул, се разгарят до буен огън и заливат всичко. Как преживяваме загуба, отхвърляне; как посрещаме и се справяме със страховете си. Търсим отговори, задаваме въпроси, действаме … Опитът учи! … Себепознанието, себеразвитието не свършват, когато сме завършили даден етап – продължават цял живот.
Здравейте всички. Поздравления за автора на сайта,радвам се, че го открих, в живота няма нищо случайно, Относно „себепознанието“, не се сещам за нещо по-важно, по-магнетично от това човек да преоткрива потенциала на свойте възможности, но според мен всичко трябва да следва някаква последователност.Като някаква „логическа“ игра в която няма познатата ни логика. Тук много важно е познанието разбира се както и умението да разбираш същността, което при различните хора е съвършено различно. Никога не се отказвайте, който търси рано или късни намира нещо. Успех на всички.
vesdel, добре дошъл сред нас! Да, няма нищо случайно.
Радвам се, че си ни открил. Благодаря ти за мнението!
Себепознанието…
Обикновено тръгва по хоризонтала, върви линейно. Светът изглежда едно студено и неуютно място, в което трябва да се оцелява ден за ден. Другите са непредсказуеми и вършат изненадващи неща, карайки ни да страдаме и да се питаме за смисъла на Всичко. В един момент силната болка дава ново измерение на нашето Осъзнаване – в дълбочина. Обръща се навътре… започваш да пропадаш в себе си…Кой съм аз? Тишина….няма ме…..само състояние на покой, една по една се стопяват граници, разцъфва цветето на радостта…..аз и другите, обект и субект се сливат в Едно във вечно разширяващо се Сега. Светлината се разлива като течно злато във всяка клетка и всичко е прекрасно, каквото е Сега. Няма нищо за постигане, няма Път… Животът е танцьорът, а ние сме танца. И защо другите са така прекрасни? Защото са наше отражение. Външното е винаги отражение на вътрешното. Светлината, която излъчваме се отразява в другите. И няма страх, защото какво е той ако не липса на светлина, родена в илюзията на разделението. Има само Любов и Благодарност, изливащи се във Всичко Което Е…
Здравей Diana и добре дошла тук! Чудесно изложение. Много добре си го казала. Благодаря ти!
Надя, въпросите, които задаваш са като стрели, уцелили десятката. Наситени са с много дълбок смисъл и същевременно съдържат голяма истина. Вярно – много е трудно човек да се отърси от моделите на поведение, които биват насаждани под маската на „възпитание“ и причиняващи колкото ползи, толкова и вреди на човешката психика. Още от малки ни учат (а и учим децата си) колко много неща са „лоши“, а много малко ни учат на това кои неща са хубави. Казват ни, че не трябва да влизаме в конфликт с лош човек, но не ни казват как и с какво да заместим реакцията си в такъв момент. Никога не трябва да „затръшваме вратата“ (позволявам си да те цитирам) пред никого почти… И какво става в крайна сметка? Човекът заприличва на лъснати ботушки – повърхността му е лъскава, гладка. А какво се крие отдолу – никой не се замисля. През целия ни живот биваме обучавани как да класифицираме всичко около нас като добро – лошо, позволено – забранено и т.н. После е трудно да излезем от матрицата. Честно казано аз като дете на морала и консерватизма трудно си представям с какво да заместя тези модели на поведение, които са ни насадени. Умът ми не стига да определя кое ми вреди и кое ми помага.Трудно е да преобърнеш себе си наопаки и да последваш новия модел, който дори нямаш идея как трябва да изглежда. Следваме общоприетите норми на поведение, защото така е по-лесно. По-трудното е да излезеш от самия себе си и да се претвориш, особено ако нямаш идея как трябва да изглеждаш.
Вени, …. Има и общочовешки правила, които са ни нужни!
….
, а да казвам как точно се чувствам и поради какви причини. И да изслушам и другата страна. Когато има търпение и добра воля се случват нещата. Когато няма – може би е нужно да се „затръшне вратата”. Е, не чак затръшне,, че да не и паднат пантите 
, но затвори. Поне за известно време, ако няма как да се спрат контактите. Все е себеопознаване при всеки от вариантите!
На различни етапи от живота си, всеки се пита докъде е стигнал, там ли е искал да бъде. Ако да – иска ли да продължи по същия път; ако не – как е станало отклонението (външни обстоятелства и вътрешна обусловеност). Как да тръгне по желаните пътеки и дали все още са желани. Чувства ли се комфортно в кожата си; добре със собствената личност. Отговорът е различен за всеки човек. Какво е искал за себе си, как е смятал да го постигне, по какви стъпки да тръгне. Като какъв човек се възприема. … Понякога средата не предразполага към поемане по даден път и не дава нужната подкрепа. Или трябва да се примири – временно или не със ситуацията – или да потърси други източници, друга среда за подкрепа. Като разбира се не бива поне в началото да се откъсва напълно от познатата – ако не е напълно травмираща. Това са много общи и всеизвестни слова, осъзнавам, но за мен се изисква една промяна, за теб друга, за трети – трета, според индивидуалните особености, различните емоционални травми, натрупан опит и желание за промяна. Която може да донесе по-добър емоционален живот, но и да се наложи излизане от комфорта. Например, ако някой е зависим емоционално, често ще нарушават границите му, ще му казват по какви правила да живее, как „трябва”! да се държи с околните (тук се намесват и „правилните”и „неправилни” чувства или поне изразяването им!); каква представа да има за себе си. Ако желае промяна, се налага да поеме отговорност. Но ще се наложи да се откъсне от познатото и удобното, т.е. няма как да ползва „привилегиите” на старото статукво и да приеме новото, без сътресения. Налага се да изрази болката, гнева си, яда си, раздразнението и без сигурност, че околните ще ги приемат. А може и да го отблъснат, да се възмутят от реакциите му, да му вменят вина и че не могат да го разберат и да го познаят. Прави грешки в новото поведение, ако реши да смени модела, които съвсем го затрудняват и може да се отчае; да се чувства объркан, в безизиходица и да се запита заслужава ли си промяната подобни жертви?! Особено и ако до този момент се е изживявал като жертва. Само че, според мен когато е навременна и временна и по собствен избор, жертвата не носи неудовлетворение, болка, безмислие, отчаяние. Просто е осъзнато нужна за момента и толкова. Когато този момент отмине, човек продължава напред. Не може постоянно да е в цялостен комфорт, все има предизвикателства. Така, постоянно комфортно, искат да се чувстват тези, според мен, които знаят и вършат „правилните”, одобрените от средата неща. И имат успехи, защото даден модел може да е успешен в дадени ситуации. Но не във всички. За тях всеки емоционален трус идва като силен шамар, като нещо, което се опитва да преобърне желаното статукво и хубавата представа за себе си. Той е като удар, който иска да срине ценностната им система. ….
Някой, който обича да контролира, ще трябва да излезе от „правилността” и многобройните „трябва”. Според мен това се дължи на изпуснат от себе си контрол за важните неща в живота. И му се налага да контролира всичко останало. Дори и хората, защото някъде дълбоко осъзнава, че е изпуснал нещо важно за него; някаква ценност за себе си, която би го направила щастлив. Тогава се задействат множество невротични поведения; ригидност; формализиране в условности и кухи правила. Понякога несъобразяване с чуждите чувства и мнения; страх, че ще претърпи загуби от всякакъв род. И отново, че ако е нужно да се промени – а в даден момент разбира, че трябва – ще се наложи да промени представата за себе си – собствената и на другите – да се изправи срещу страха от неизвестното, спонтанното, нерегламентираното ….
Има и хора, които считат, че светът трябва да се върти около тях и чувствата, потребностите и желанията на другите са по-маловажни от техните. … Не търпят да им противоречат, да търпят загуби, независимо в какво, да не ги хвалят, като най-най…. На тях им се налага да се научат да изслушват, отстъпват, вникват в чувствата на другите. …. И т.н., и т. н. … Всякакви варианти от изброените и от други човешки реализации, които са и в комбинация. Но промяната в нагласи и модели изисква, поне, според мен, ясно осъзнаване, че няма да е лесно, все пак познатото е познато, свикнали сме! – че ще има много спънки, пречки, подводни камъни, засечки – външни и най-вече вътрешни вътрешни! Че личните душевно спокойствие и комфорт не се постигат лесно и по правила, а дали се чувстваме добре със себе си. Свързани са с нашите чувства – приемането на най-различни чувства и емоции, като естествени за нас! – с това как искаме да заявим и и изявим себе си. И това, че не пречи да обичам и/ или харесвам някого и същевременно да не съм съгласна с него (без значение интимен партньор, родители, деца, приятели, колеги, …. ). Но изразявайки несъгласие да не обиждам, наранявам личността му, да го обвинявам как не го е грижа за мен и разни безобразни
Спирам, защото стана прекалено дълго ….
Извинявай, Роси за дължината на коментара ми,
все пак сайта е твой!
Вени, казваш „По-трудното е да излезеш от самия себе си и да се претвориш, особено ако нямаш идея как трябва да изглеждаш.“
Не е нужно никъде да ходиш. Това, че искаш да излезеш от себе си означава само едно – че още не си се намерила. Когато се намериш, ще разбереш, че няма нужда да се претворяваш, защото си самото съвършенство, а то е отвъд всяка форма. Цял живот трупаме информация, преповтаряме нечии мисли и този калъп ни държи в оковите на разделението. Свободата е да съблечем тази тясна дреха и там в тишината отново да се свържем с вътрешния си Аз – там, където всички граници отпадат, а другите са просто наш аспект, който ни отразява и ни показва какво излъчваме навън. Добро и зло са противоположности, които взаимно се допълват и подкрепят. Защото как ще разберем какво е добро, ако няма с какво да го сравним. Да ги приемем и отидем отвъд тях означава да се центрираме в нашата същност, или просто казано да бъдем Любов и Покой. Приемането е състрадание, не е одобрение. Умът ни никога не може да бъде водачът в нашия живот, просто защото изхожда от стари записи в подсъзнанието ни и може единствено да сътвори къща от стари кубчета. Той е прекрасен инструмент, но е само част от съзнанието, което сме. Той е егото, което винаги иска още и още за да се запълни. Само когато той притихне, можем да усетим вдъхновението и безусловната любов, които са аспекти на по-голямата част от съзнанието, което всъщност сме. Там е само Сега и нямаме нужда от нищо повече, защото вече го имаме.
Себепознание-какво е това?…
Себепознанието,за мен това е една дума съдържаща много в себе си.Човек през целия си съзнателен живот се стреми да открие истината за него,но той понякога не осъзнава,че именно в Него,човека,се крие голямата тайна.Ако започна моята история от рождението си та чак до този момент,немога да фиксирам точен момент,в които съм се замислила върху значението на думата себепознание.Всеки човек търси и открива значението сам за себе си.За мен отговорра на по горе посочения въпрос е кратък:себепознание-това са нашите чувства,мисли ,емоции,изживявания,усещания и по-скоро изводите,които си правим след тях.След всяко едно преживяване ние откриваме по една малка част от нашето себепознание!Като заключение на мислите си бих казала Благодаря,че твоите думи поянкога заемат важна част в живота ми и в себепознаването ми!
Искам да ти искажа искрените си поздравления за книгата ти и ти пожелавам още мн такива книги и много успехи!
Надя, не се притеснявай за дължината на поста си. Радвам се когато пишете, споделяте свои идеи, мнения, размисли. Така сме си полезни. А и сайтът не е само мой, той е и ваш- тези, които четете и пишете тук.
Благодаря ви!
Благодаря ти Ганка!
Себепознание това за мен е да се научиш да обичаш себе си.Да се приемеш такъв какъвто си.Да осъзнаеш,че не си идеален и въпреки това си съвършен,защото си част от Вселената.Да живееш в мир със себе си.
Здравей YGSH!Точно в десятката много добре казано.Хубаво е когато точната дума е на точното място в точното време.Поздрави и усмивки!
Благодаря ти Милена!
Благодарение на вас успявам да намеря себе си когато се изгубя.
Благодаря и на Роси за това ,че в статиите и намирам отговорите на въпросите който ме вълнуват.
И аз ти благодаря YGSH! И добре дошъл/ ла сред нас!
Благодаря ви за тези коментари приятели!
След премиерата на книгата в София на 30.11, ще изтеглим чрез жребий един от вас, който ще получи подарък – „ТИ си промяната“, разбира се с автограф.
Следващата премиера ще е в Благоевград – моят град, на 13.12.2011 в книжарница Хеликон от 18 ч.
Дойде моментът да изтеглим чрез жребий един от вас – коментиралите по тази тема, който ще получи като подарък книгата ми „ТИ си промяната“ с автограф.
Тази вечер късметът се усмихна на elica
elica, писала съм ти на имейла, прати ми адреса си и телефон за връзка, за да ти я пратя.
Честито! 
Здравейте,
Роси можеш ли да коментираш дали да живеем „живота на мечтите си“ не е кух термин.Напоследък виждам усмихнати хора твърдящи че живеят живота на мечтите си и тн.Няма лошо но дали това е нещото свързано със себепознанието и озаряващо ярките личности.Имаме 6 милиарда население и колко броя Айнщайни и Буди?В тази връзка дали Буда е живял живота на мечтите си и дали „живота на мечтите ни“ не е нещото преди да ни покажат сметката.Мисля Зелазни имаше хубав разказ по темата.
Да, получих ги elica. Утре я пращам.
Здравей Pietro. Интерес въпрос, по който може да се пише и разсъждава много…Дори може да се напише цяла статия
В думите „живота на мечтите си“ хората влагат различен смисъл. За някои това е удоволствието от материалното, а за други е когато вървят по пътя към мечтите си, реализират ги, постигат нещо, откриват нещо, разгръщат своя потенциал.
В първия случай наистина може да се каже, че изразът „кух“, защото при него всичко зависи от външни условия, докато вторият е свързан със себепознанието и развитието. Но в крайна сметка всеки сам решава кое е важно за него.
Роси благодаря ти за отговора.Да,точно това ме интересува и още нещо.Ако вселената-бог-космос би искала да има един творец това можеше да е да речем един определен човек.Но ние сме много хора с много различни виждания.
Казват че когато Буда постигнал просветление и можел да се откъсне от връзката раждане – прераждане той избрал да се върне за да помага в нашата сфера за просветлението на всички живи същества…
…Наистина е спорно колко аз мога да ти помогна и колко ти на мен но хората,които изпитват болка ще кажат ,че това е много много реално т.е ако можем да им помогнем ще сме направили добро ,нали?
И наистина какъв е този живот на мечтите ми в който спя с всички жени на света карам най-хубавите коли и т.н звучи като клише и е липса на въображение според мен.И как ще пиша книги и ще изнасям лекции в цялата страна ,като не съм Рокфелер,в живота си не съм прочел и една книга и самочувствието ми не признава граници.
Как така тайната се появи и някои вече я владеят до съвършенство…има хора които са прекарвали целия си живот в търсене с много медитации с много напътствия от авторитети и всевъзможни практики,не са имали телевизия,не са имали реклами и все пак когато тези хора са отронвали мъдрост тя е била много много умерена…Буда говори за среден-срединен път…и последно нека да приемем че всичко е възможно ,тогава променяйки света до неузнаваемост готови ли сме да приемем нашата промяна
Здравейте, прочетох само статията и коментарите, не съм чела нищо друго от авторката. Няма да споделям по темата, защото ми липсва опит. Искам да споделя с вас и да получа ващия съвет за това как да опозная себе си и да бъда полезна най-вече на децата си. Чувствам се някак „празна“, несигурна, имам страхове, че не съм достатъчно силна духовно и така не мога изцяло да уча и напътствам децата си.
Здравей Зара и добре дошла тук! Това, което питаш е доста индивидуално и трябва да поговорим повече, за да мога да ти дам съвет. Но на първо място мога да кажа, че за да си полезна на другите, трябва да се погрижиш за себе си, да се приемеш такава, каквато си и да се обичаш. Не се обвинявай, че в момента се чувстваш слаба и ти се струва че не можеш да натъпстваш децата си. Важното е че си до тях и ги обичаш. Помни че те имат свои уроци и с много неща от живота трябва да се сблъскат и справят сами.
А ти защо казваш, че се чувстваш „празна“? Какво ти липсва, от какво се страхуваш, каква би искала да бъдеш?
Здравей, Роси! Здравейте, приятели!
Себепознание – това е нещото, към което се стреми всеки човек. Всеки от нас е различен.Но на всички ни се налага да правим едно и също нещо всеки ден-да живеем. Всеки от нас търси себе си, търси щастието. Но идва момент в живота на всеки един, в който се докосваш до болката. Страдаш, но продължаваш да живееш. Да съумееш и да се радваш на живота си, когато си различен не само от другите, но дори и от самия себе си, е необходима много смелост и воля. Не знам кое е по-голямо наказание: да се родя различна или да съм вкусила от радостта на живота без ограничения, без невъзможни неща и да съм я изгубила.
Познавам много хора, които казват (а най-лошото е, че наистина го мислят), че са загубили смисъла на живота си, че нещастието е вечно по петите им , аз самата, понякога го казвам. И ако наистина е така, защо живеем?!? Има ли смисъл, когато вече няма значение?!? Отново вдишвам и издишвам, будна съм, усещам болката, пронизваща сърцето ми, усещам я, толкова е близо…Една мъдра жена веднъж ми бе казала: „Катя, ние черпим сила от болката и тъгата. Всеки път, когато умираме се научаваме да живеем отново. Никой не обича болката, но тя прави силните, още по- силни, а слабите, още по- слаби….“ Понякога болката става толкова голяма част от живота ни, че очакваме винаги да е там. Защото не можем да си спомним момент от живота си когато не е била там.Но тогава, един ден, почувстваме нещо друго. И не ни се струва редно, защото не ни е познато. И в този момент осъзнаваме, че сме щастлив… Щастието винаги е било до нас, но не сме го забелязвали, защото болката е замъглявала погледа ни…! Не успях да премахна болката и няма да успея, но се научих да живея с нея! Старая се да направя всичко, за да оправдая очакванията на тези, които ме обичат и желаят най-доброто за мен. Всеки ден вдигам летвата по-високо и се опитвам да я прескоча. Понякога успявам, друг път се спъвам, но само така мога да открия на какво съм способна и кои са слабостите ми. Открих, че най-ценните ми качества са, че мога да изслушвам хората, да вникна в проблемите им и да ги разбера, да им помогна или само да ги утеша. От това се нуждае всеки, дори и аз. Но съм затворена по характер и не се доверявам лесно, защото не откривам смисъл в това. Защото повечето хора, научавайки слабостите ти се възползват от това, за да те наранят и да се облагодетелстват от болката ти… Аз съм си аз, само пред истинските хора…и пак не съм напълно аз, защото дори самата незнам коя съм всъщност.
Понякога ми се иска да изчезна за миг. Просто да съм в нищото, да съм сама. Да оставя мислите ми да се блъскат, да ги почувствам и да си отидат. Да остана насаме със себе си. Да си кажа толкова неща. Да остана сама в тишината, да остана тиха в самотата. Да затая дъх и дa чуя трепета на звездите, повея на вятъра, да усетя аромата на живота. Понякога ми се иска да избягам. Да избягам и да се изгубя, да забравя. Понякога искам да не ми се бе случвало всичко онова, което ми причинява болка. Но не, защото съжалявам, а защото не мисля, че ще мога да понеса още от това. Но отново намирам сили и вдишвам и издишвам, будна съм, вече виждам мъничко светлина и се затичвам към нея…! После отново изчезва и пак се появява… опитвам се да открия себе си, сред този хаос, сред този ад…
Коя съм аз? Какво съм? Къде съм? Накъде отивам? Вписвам ли се в обстановката? Винаги трябва да се доказваме кои сме, какво сме, какво можем. И в крайна сметка животът ни завъртя на 360 градуса и колкото и да се борим и доказваме себе си пред хората и във времето, рядко някой го оценя. Ами тогава? Има ли смисъл да продължавам да се боря?
Отново се питам коя съм… отново блъскам главата си, за да разбера каква съм… отново и отново…това е цикъл, който се повтаря ли повтаря…. може да свърши, а може и да не свърши… Аз съм нищо! Нищото, което може да бъде… всичко! Аристотел е казал: „Разбери кой си и го направи нарочно!“ Но за да разбереш наистина кой си е много трудно. Почти невъзможно! Или може би съвсем невъзможно! Как да живеея, когато съм различна?!? А мога ли да живеея по друг начин, когато разбирам нещата или поне са ми ясни?!? Иначе защо да работя в/у себе си?!? Нима не е по- добре да изтрадам нещо реално, отколкото да се радвам на един измислен, мечтан свят?!? Нима някой е длъжен да ме разбира?!? Нима е длъжен да ме приема?!? Нима е длъжен да ме слуша?!? Нима е длъжен да ме харесва?!? Нима е длъжен да ме лъже?!? Нима е длъжен да се съобразява с мен?!? Нима е длъжен да ме обича, както аз бих искала?!? Нима е длъжен да ме уважава?!? Нима някой е длъжен да знае, че съществувам?!? А ако някой не знае, че съществувам, защо живея?!? И ако животът ми няма смисъл без човека до мен, как да не пожертвам всичко, да всичко, за да стигна до този смисъл и да разбера коя съм?!?
П.С. Това е само част от пътя, който съм изминала, търсейки себе си. Все още не съм се открила, но смятам да го направя.
Здравейте будни хора!Коя съм аз ли?Моята същност е духът в мен,когато егото мълчи.Аз не съм Бог,защото той не греши,но съм Божие създание.Тия,които практикуват медитация не отделят себеси от останалите,защото знаят,че всички сме едно цяло.За това,когато помагат на друг знаят,че го правят на себе си.Аз,като човешко същество,правя грешки,но докато се уча от тях,докато търся отговори на въпроси,докато имам цел в живота и чувствам, зная,че ще живея.В момента,когато спра да се боря и да виждам смисъл, тогава вече мога да умра.Катерина,защо смяташ,че болката прави силните по-силни,а слабите по-слаби?Мога да ти дам примери за силни натури,които в един момент изведнъж се сриват и обратно,за слаби,които трудностите са направили силни и все по-силни.И зная още нещо,когато постоянно мислиш за болката ти я привличаш още повече.За мен разковничето е в начина на мислене,по-точно в позитивното мислене.Роси също многократно го е писала почти навсякъде в сайта.Поздрави и усмивки!
Здравей, Милена! Това ми го беше казала една близка до сърцето ми жена. И според мен е така. Слабите, които успяват да станат силни, явно са били силни, но не са го осъзнавали, а силните, които се сриват, явно са се залъгвали, че са такива. Всеки може да се срине и да падне от високо, но само силните успяват да се изправят отново.
Да, да, позитивно мислене. Знам, че нашите мисли предизвикват нашите чувства. Нашите чувства са предпоставка за нашите действия, а действията ни формират нашата действителност. Но когато дълго време си таил неща вътре в себе си, когато си премълчавал, когато не си показвал чувствата и емоциите, освен на самия себе си….трябва време да се оправиш… да се изправиш и да намериш сили да продължиш по различен начин своя живот, а аз дори не знам от къде да започна. Повечето грешките на човек са от мисли, там където трябва да се чувства и от чувства там където трябва да се мисли, но след като дълго време си мислил по един начин е много трудно изведнъж да си промениш мисленето. Иронията, която ме спохожда е, че страданието и болката ме правят щастлива. Дали е породено от дългогодишната ми депресия, или просто съм мазохистка? А, може би просто не познавам истинското щастие? Или не съм го заслужила?
Катерина,само не разбирам защо чувстваш вина?Тая вина те кара да се самонараняваш.
Да, може да се самонаранявам. Но може и да съм виновна. Поздрави, Милена!
Катерина,аз пък ти казвам,че ти заслужаваш да си щастлива.Всеки прави грешки в това можеш да си сигурна.Грешките ни правят по-силни и по-мъдри.За да продължиш да живееш остави миналото на спокойствие и приеми,че така е трябвало да стане.Поздрави!
Аз лично смятам, че няма случайни неща. Всяко нещо се случва с точно определена цел, за да разберем нещо или да помогнем на някого да разбере. Но понякога ми се струва, че аз съм виновна за всичко, което сполетява семейството, приятелите и близките ми. Единственото нещо, което искам в този момент е да открия себе си, да открия своите предимства и недостатъци, да настъпи промяната и в моя живот, да достигна до вътрешното равновесие и да бъда в мир със себе си.
Защо след толкова лутане и пропиляване на душевни и интелектуални ресурси, аз пак стоя на кръстопът… аз пак търся своя път, отричайки, че досегашния е правилен… Докога ще се утешавам, че душата ми е млада и объркана? Аз, може би, никога няма да порасна толкова, че да знам кой е правилния път…
Никой, никога не ми е носил толкова нещастие, колкото самата аз си причиних… Защото е лесно някой друг да е виновен, но е трудно да откриеш,че в дъното на чашата на страданието си ти, ти си в основата на цялото си нещастие…
Сега стоя на този житейски кръстопът, не твърде малка, нито зряла, но достатъчно чувстваща и емоционална, че сякаш няма път назад…нито виждам този отпред.
Катерина,страданието и вината са толкова големи,че не ти позволяват да проумееш думите,които ти пишем.Но всяко нещо с времето си.
Надявам се и това време да дойде
Катерина , ти не си виновна! Освободи се от чувство си за вина. Помни, че ти си правила най-доброто, на което си била способна в дадения момент. И дори грешките и объркванията в живота ти имат смисъл. Не се обвинявай за това! Всичко това, което си преживяла е трябвало да стане, за да научиш нещо и да се превърнеш в човека, който си сега. Прочети тази статия- Чувството за вина и манипулаторите
И не забравяй че както казва Милена- ти заслужаваш да си щастлива, заслужаваш най-доброто.