май 5th, 2010 
Росица Вакъвчиева 
На всеки се е случвало, когато трябва да вземе някакво решение, да започне да се колебае – „Дали да направя това или онова? Дали да взема това или другото? По този път да тръгна или по другия?…“ Понякога дори за съвсем елементарни решения от ежедневието губим време и енергия.
Много хора са толкова колебливи, че за тях се превръща в сложна дилема изборът на дребни неща като – коя от двете блузи да си купят, пиле или риба да си поръчат, да се обадят или да не се обадят на някого, дори коя маса да изберат, когато обядват в ресторант.
И макар че такива решения изглеждат незначителни, за тези хора те се превръщат в сериозен проблем. Колебливостта става тяхна характеристика и постоянно внася напрежение в ежедневието им.
Те не могат да се отпуснат, защото почти постоянно са измъчвани от отговорността за „важен“ избор и страх, че може да изберат грешното.
В колебанието се корени страхът от допускане на грешка, страхът от провал, страхът, че нещо може да пропуснем. Липсата на решителност е свързана с постоянно чувство за несигурност и неувереност.
Случва се докато другите са свършили доста задачи и вече се връщат от разходка, колебливият човек все още да се чуди дали въобще да излезе или коя дреха да облече.
Нещо повече – дори когато решението е взето, те пак не са сигурни дали това е било най-правилното. Дори и тогава мъчението продължава с въпроси като – „Дали не сбърках? Може би все пак трябваше да взема другото…защо не взех другото…какъв глупак съм“ и така до безкрай…
Може би съм споменавала и друг път историята за конника, която аз много харесвам:
В нея се разказва за един човек, тръгнал да преминава една опасна гора с коня си. Когато бил по средата на гората, чул глас, че трябва да намери пръчка да пришпори коня си, за да излезе от гората преди да се е стъмнило. Иначе щял да загине. Той слязъл от коня и започнал да търси пръчка. Но все не можел да избере подходяща – една му се струвала къса, друга дълга, трета крива. Загубил часове, за да намери „правилната“ пръчка, през това време се стъмнило…и той загинал…
А трябвало да намери просто една пръчка, каквато и да е!
Сещам се и за историята за магарето, което не можело да реши коя от двете купи сено иска и толкова дълго време се чудило, че накрая умряло от глад…
По същия начин и ние често се чудим толкова дълго кое да изберем и кое ще е най-правилното, че оставяме животът да изтича, пропускаме хиляди възможности и тъпчем на едно място.
А е необходимо просто да изберем нещо, да решим на къде да тръгнем и да продължим.
Често в живота се налага да вземем бързи решения, които не търпят отлагане. В такива ситуации ни обхваща страх , че ще сбъркаме, а трябва да действаме неотложно, няма време за обмисляне…Това ни кара да блокираме и дори да се откажем да вземем каквото и било решение.
А не осъзнаваме, че можем да сгрешим само ако не вземем никакво решение.
Как да се научим да взимаме бързи решения?
- Осъзнайте, че няма правилни и грешни решения, има различни
решения. Просто трябва да изберете нещо и да продължите. Много по-лошо е когато не решавате нищо и страхът от провал ви кара да се откажете.
Помнете, че е по-добре да опиташ и да сбъркаш, отколкото изобщо да не опитваш. От една „грешка“ ние можем да научим повече, отколкото ако си стоим на“безопасно“ място. А и когато човек опитва, прави нещо, това засилва вярата в собствените му възможности, че каквото и да се случи, ще се справи. А това вече е голям успех.
- Обикновено решението, взето през първите пет минути е
най-правилно. Всяко по-нататъчно обмисляне, анализиране и т. н. води до разколебаване, мъчение и въртене в кръг.
Просто почувствай за момент кое повече ти допада и действай. Довери се на усещането си. Не го мисли толкова.
В края на краищата никой незнае какво би могло да се случи в бъдещето и какви обстоятелствата ще се появят. При всяко взето решение, във всяка ситуация ще има и плюсове и минуси.
Помни, че губиш само, когато се колебаеш и не взимаш никакво решение.
Не губи време да се чудиш и висиш на кръстопътя, просто поеми в една посока.
Преди време прочетох една поучителна история за бизнесмен, който се славел с бързото вземане на решения. При него идвали много хора за съвети и се впечатлявали от способността му мигновено да определя правилното решение и то с такъв авторитет, че изобщо не можело да се допусне и капка съмнение, че то е вярното. Неговата способност да взима бързи репения го направила известен и донесла нечувани успехи на компанията му.
Когато го попитали каква е тайната му, той отговорил :
“ – Много просто – казва се Бобени зърна. В джоба си имам зърна боб u щом трябва да дам отговор, който да бъде положителен или отрицателен, бъркам вътре u вземам няколко. Преброявам ги с ръка в джоба си u ако са тек, казвам „не“, ако са чифт, отговорът ми е „да“.“
Може би това ви се струва безразсъдно, но всъщност е много умно. Наистина нещата често стоят по този начин – просто избираш едното и продължаваш, защото всяко по-нататъчно обмисляне и колебание само усложнява и влошава нещата.
Взимаш решение и продължаваш. Няма нужда се измъчваш с колебания и съмнение. Действай и върви напред, защото по-натам трябва да вземаш и друго и друго решение.
Джон Кехоу я книгата си „Подсъзнанието може всичко“ също предлага много добър вариант за вземане на бързи решения:
„Отпуснете тялото си, като вдишате дълбоко или просто разкършите рамене. Почувствайте се спокойни и отпуснати. Успокойте мислите си и след това уверено си кажете десет или двайсет пъти:
„Аз винаги взимам правилното решение.“
Усетете силата на тези думи. Говорете уверено. Когато произнесете тази фраза за последен път, веднага взете решението си.
По този начин вие ще заобиколите логическите разсъждения и ще оставите интуицията си да ви даде решение. Първото, което ви дойде на ум ще бъде вашият отговор.“
Моят начин обикновено е следният:
Започвам да броя бавно до 10. Повтарям си, че когато стигна до 10, решението ще дойде. Когато кажа – „десет“, аз се вслушвам и първата мисъл, която се появи е моето решение. Досега тази техника не ме е подвеждала.
Спомням си как веднъж се колебаех кое от две неща да избера. Започнах с моята техника и когато стигнах до 10, в главата ми изникна мисъл за нещо съвсем различно, което беше изненада за мен, защото изобщо не влизаше в плановете ми. Но наистина се оказа много удачен вариант.
- След като вече сте взели решението, не губете време да мислите
дали е било правилното или не. Не се объщайте назад и не се измъчвайте с въпроси като „Дали постъпих правилно, може би все пак трябва да избера другото…“ и т. н.
Не се влудявайте сами. Решението е вече взето. Просто продължете напред.
Дейл Карнеги пише в книгите си – когато дървата са нарязани, не е нужно да се цепят стърготините. Никой никога не цепи стърготини.
А вие често ли се колебаете? Как взимате решения? Имате ли свой начин?
На какво се доверявате? Споделете вашия опит и наблюдения.
От категория 
Тагове: 
Вземам бьрзи решения обикновено. Имало е моменти и когато се радвам, че повече сьм обмисляла, за да реша нещо да кажа или направя. Както и сьм сьжалявала за други, които уж бьрзо, интуитивно сьм взела и ето на – сбьркала сьм! Разбира се после се оказва, че не е прибьрзано, а от много обмисляне, но за кратко време. Вьзможно е това видимо противоречие – точно, защото е само видимо. На по-дьлбинно ниво е било прекалено обмисляне. Най-верни са ми – естествено и при другите хора! – решенията, когато интуиция, разум и емоционален опит, се сьчетават чудесно!. При мен досега, когато трите действат заедно са си в хармония. Когато едното ми подсказва едно, а другото – друго или по-малко подобно, а третото е на двете страни – или не е важно за мен, а за друг, или просто: „Действай! Право куме, та в очи.“
Здравей, Роси:) Великолепна статия, поздравявам те! При взимане на важни решения слушам сърцето си:)
Привет на всички и на теб Роси!Всяко решение навежда на мисълта,че трябва да направим избор,което от своя страна означава,че ще има и колебание.Щом имаме избор,значи имаме възможност за повече от едно решение.Именно,тогава се появява колебанието.Аз мисля,че всеки човек е малко или много колеблив,но по моему смятам,че единствено,правилното решение е това,което сме взели сами-без да ни е наложено от някой друг!Тогава и отговорността не е толкова тежка,когато знаеш,че това си е твоят избор.Не е нужно дълго да се премисля,всяко действие,а да можеш да носиш отговорността за последиците му.Хората,които се колебаят дълго,наистина са неуверени и страхливи,защото не знаят как биха понесли „пустата“отговорност за последиците от решението си.Такова поне е моето мнение.Поздравче и усмихнат ден на всички!
А всъщнoст и колебливите вземат решения,ала им е нужно повечко време и повечко смелост!
Благодаря ви приятели. Аз мисля, че всеки човек в определен момент се колебае, особено ако решението е важно за него, но съм се убедила че дългото обмисляне само създава напрежение, измъчва ни, обърква ни, губи ни времето и в крайна смета не води до добри резултати.
А иначе съм съгласна, че най-доброто решение може да го вземе самия човек. Никой друг не може да знае кое е най-добре за него. Ако пък сбърка, ще си е неговата грешка, което често е за добро.
Вярно е, че най-добре е при решението да се съчетае разум и интуиция, но когато те са в противоречие, мисля че най-точно ще ти подскаже сърцето.
При всички положения обаче трябва да се действа- решаваш и поемаш в избраната посока.
Много ми хареса как го е казала Надя :
„Действай! Право куме, та в очи.“
Здравей Роси.Радвам се, че си изнесла нова тема.И така на първият ти въпрос.Рядко се колебая.А когато се налага да бъде взето набързо правя всичко възможно да го забавя.Никога в първите пет минути.Старая си да го оставя за следващият ден.До тогава нещата могат да се обърнат на 180%кой знае.Старите хора са казали-който бърза на далече не стига.Що се отнася до по-дребните неща като пазаруване съм си решила проблема.Ходя си с готов списък.Така не си губя времето.В случай,че липсва даденият продукт просто си тръгвам.Казваш,че,ако не се вземе бързо решение се получава колебание,страх,отлагане и т.н.Аз в такива случай първото нещо което се стремя е да запазя хладнокръвие…след което всичко си идва по реда на нещата.Що се отнася на какво се доверявам,разбира се на интуицията си.С няколко думи не обичам да бързам.Трябва да бъда уверена, че не греша.Просто моята табела за успех е Търпение..При условие,че се изисква разговор от който зависи решението -говоря по малко или почти нищо.Предпочитам да слушам..Често без много приказки постигам повече???Никога не забравям че целият живот е една постоянна смяна между активна и пасивна позиция,между сигурност и несигурност.Някъде губиш някъде печелиш.Всичко зависи от психическата нагласа на човек.Лично аз при всички случаи ще се стремя да бъда в изгодна позиция.
Нямам добър интернет и е с прекъсвания.Дори нямах възможност да проверя за граматическите си грешки.За което се извинявам.И така мила Роси,дълбоко в душата си знам,че си ме разбрала.Разбира се кои методи бих приложила.И накрая ще се осмеля да кажа, че понякога да покажем колко сме прави може да нараним човек без дори да се усетим в изблик на гняв..Тежките думи рани отварят!!!!! които след това не заздравяват мили дами..
Катерина, благодаря ти за споделеното. Вярно е,че всичко зависи от психическата нагласа.Ти имаш интересна тактика – не бързаш, но е важно, че не го мислиш и не се тормозиш, за просто спокойно оставяш нещата за другия ден. Както се казва – утрото е мъдро от вечерта.
Мъчително е когато прекарваш дни наред в колебания – това или онова да избереш, питаш хиляда човека и пак се връщаш в началото, а после дори може и да се откажеш… А при теб го няма колебанието. Просто спокойно и търпеливо изчакваш решението да „узрее“. Това е наистина страхотно.
Това, че правилното решние идва в първите пет минути не винаги е в сила, зависи от естеството на случая, но ако трябва да избереш между един или няколко варианта, колкото и часа да го въртиш, едва ли ще достигнеш до различни резултати.
Понякога пък се налага да вземем бързи решения. Тогава трябва да действаме бързо и решително.
Ах Роси..Човек след като се научи да се справя с малките нещица след това ще му бъде по-лесно да се справи и с по-голямите.Именно тук е предизвикателството..Да прескочиш бариерата на малкото..Що се отнася за нещо в което човек не е сигурен и пита хил.човека и пак се връща от начало..Тук вече играе госпожа-НЕСИГУРНОСТ..а нали там ни е целта..Да я изпратим в пенсия???? а с нея идва цяла компания..Целите проблеми идват от това,че трябва да обърнем повече внимание на самите нас.Да заобичаме собственото си АЗ..Едва тогава проблемите ни щяха да бъдат наполовина..Едва тогава ще сме способни да помогнем и на другите.Никога не забравяй че най-голямият ти приятел е А-ЗЪТ…
Тая тема ме преследва от доста години, Роси пак ми уцели момента.
Не мога да се определя като колеблив човек, при все че ако имам повече време за размисъл, изглеждам такава. В екстрени ситуации нямам никакъв проблем – виждам, анализирам, избирам в рамките на минути. Обаче наложи ли се да изчакам… Мисля, че това е един от неприятните странични ефекти на способността да оглеждаш проблема от всички видими ъгли. Ако човек се осланя единствено на разума, ще види, че винаги има повече от един добър вариант и всеки води към удовлетворяващ, но различен резултат. И това няма нищо общо с плахост, колебливост или нерешителност – просто равностойна многовариантност, която логичният ум не може да степенува. Не се ли намеси интуицията или „провидението“ да разчисти „ненужните“ опции, си е малък кошмар. В изкуството почти всеки творец се е сблъсквал с този проблем – нарича се „страхът от белия лист“ – моментът, в който имаш пълната свобода да изобразиш всичко, което искаш и нямаш никакви ограничения. Повечето хора се бунтуват срещу ограниченията, защото ги възприемат като вредители, а всъщност те ни помагат да вървим напред.
Не винаги в основата на колебанието стои страхът от провал, но определено често е утежняващ фактор при вземането на решения. Поне при мен това е нещото, което често забавя решението. Има една много хубава българска приказка по темата – „Циндил Пиндил и Джаста Праста“.
Спасението е простичко за обяснение, но не толкова лесно за изпълнение – първо: нищо не е чак толкова важно за да е от съществено значение кой точно път ще поемеш и второ: вярата, че накъдето и да тръгнеш, все ще си в правилната посока. Като се усетя, че съм в този капан, се старая да намаля важността и да увелича вярата си и по този начин да оставя и интуицията да свърши своята част от работата.
Съгласна съм с теб LeRu. Когато се колебаем, когато се оплитаме в мислите си и се въртим в кръг, трябва на първо място да намалим важността.
Аз съм се оплитала в мъчително колебание, когато съм придавала твърде голяма важност на решението, когато го приемам като съдбоносно. Но когато намаля важността и си напомня, че накъдето и да тръгна, това ще е част от пътя и ще бъде правилно и че дори и да загубя нещо, ще спечеля друго, решението изкача само.
И се оказва, че то е било съвсем лесно, просто прекалената важност ни кара да блокираме.
Аз често си повтарям:
Нищо не е чак толкова важно! Няма грешни решения, има различни решения.
Дори само като се освободим от тежестта на важността, която придаваме на решенията, това прави избора значително по-лесен.
Когато аз взем някакво решение, изключвам и забравям останалите варианти, защото ми отклоняват фокуса. А и като се сетя за другите варианти ми действа демотивирщо. В някои моменти е по-добре да не си много информиран
. Понякога се информирам само за избора който правя другото не е важно 
Така, че има само един вариант който е правилен, и той е моят избор.
ceckos, прав си, понякога многото информация само може да те обърка. Просто се съсредоточаваш върху това, което ти е нужно. Обикновено простичките неща са най-истинни. Няма нужда да ги усложняваме.
Харесва ми това, което казваш – че има един правилен вариант и това е твоят избор. Така е, след като избререш нещо, това става правилното за теб.
Роси,ъдравей върнах се!Добре,че се занимавам се с йога и концентрацията е задължителна при практикуването и.От много философия нема нужда тука,защото така смятам!
Роси пак ме уцелваш в подходящ момент когато съм на кръстопът.Все намирам по някой отговор за себе си в твойте статии.Благодаря ти!!!Все се шегувам с приятелите казвайки,че проблеми нямам винаги само дилеми и май наистина е така.Та по въпроса за решенията изпадам и в двете крайности-или обмислям от 100 страни,но много безпристрастно и разумно така,че после да не съжалявам за решението си или се „гмурвам“ в първото дошло ми на ум.Зависи от случая.Тъй като май съм по-склонна да оставям нещата да отлежат или просто известно време забравям за проблема и после вземам решение винаги когато ми се налага да взема спонтанно такова си казвам:“Сега ще направя това или ще постъпя така пък после ще му мисля;)“.Звучи много противоречиво,но при мен действа.Може би най-трудно при мен е намаляването на важността.Но наистина в определени моменти решението,което трябва да вземеш е важно и от него следват много други неща както е при мен в случая.Предстои ми стъпването на нова жизнена линия и затова може би се страхувам да реша бързо.Много усмивки от мен и до скоро!!!
Калинка, радвам се, че намираш тук отговори на въпросите си. И за мен намаляването на важността е трудно. И все си повтарям – Намали важността, намали важността! Нищо не е чак толкова важно. И си препрочитам статията за важността – Внимание! Намали важността!
Наистина, когато успеем да намалим важността, всичко става по-лесно и много от „проблемите“ се решават от само себе си. В книгите на Вадим Зеланд намерих най-добро обяснение за действието на равновесните сили при прекомерно завишаване на важността.
Прекрасно е, че ти предстои стъпването на нова жизнена линия. Всяка промяна е един нов шанс.
Здравейте.
За незначителните неща колебанието е излишно.Всяко решение е правилно.
А жизнено важните решения, тези които имат дългосрочен ефект върху човешкия живот, се вземат по друг начин. Необходима е много информация по конкретния проблем. Следва осмисляне на информацията и съпоставяне на евентуалните последици от едно или друго решение. Понякога от възникване на проблема до окончателното му решаване минава доста време. Това в никакъв случай не е колебание и нерешителност. Никой архитект не проектира зграда, никой инжинер не създава машина и никой хирург не започва операция като брои бобени зърна в джоба си. В моя живот винаги следвам този принцип и затова не съжалявам за нито едно свое решение.
Томи, да, понякога когато ти предстои да вземеш решение е необходимо време. Аз не отричам анализирането на фактите, обмислянето, разглеждането на различните варианти. Естествено, че когато не става въпрос за бързо решение, нещата е добре да се разгледат спокойно. А и често, както се казва в поговорката – „утрото е по-мъдро от вечерта“ и решението изскача след като проблема „отлежи“.
Аз обаче говоря за „преливането от пусто в празно“, когато трябва да решим кой път да поемем и започваме- „ако направя така, може да стане еди какво си, ако пък не го направя, ще загубя …“ и после пак отново и отново, докато съвсем се влудим и объркаме.
В такъв случай е важно да си напомним, че винаги, когато печелим нещо, ще загубим друго, да приемем по-малкото зло и просто да действаме.
Здравей Рсица.
Приемам уточнението „преливане от пусто в празно“, като зацикляне в програмата. Има такъв термин в микропроцесорната техника. В този случай решението е, РЕСТАРТ. Изтриване на старата информация и нов старт. Човек, които попада често в такива ситоации, бих го посъветвал да преодолее страха си от провал, да се освободи от нерешителността си и да поеме смело напред.
Дори и да сгреши, това ше бъде поредния урок. Според мен самонаблюдението е
средството чрез което може да се достигне до дълбоките причини, които пораждат това /влудяващо/ състояние.
БЛАГОДАРЯ ЗА БЪРЗИЯ ОТГОВОР, НЕ СЕ И СЪМНЯВАХ.Роси ще ви наричам така ми е по-добре-млада и хубава и ви чувствам близка, това, което чета в момента ме сближава още повече с вас Роси, хубаво е и полезно -духовните направлениея претворени в дела.ГОСПОД ДА ВИ ПАЗИ И ПОМАГА!И ВСИЧКИ НИ!
Аз открих за себе си, правилния начин за вземане на решение. Винаги преди да направя нещо се запитвам: -От любов ли го правя или от страх?
Ако е от страх, предпочитам да не го правя.
В момента чета книга, в която се казва, че решенията ни трябва да произлизат от това КОЙ избираме да бъдем.
Не знам какво четеш и какво си чел, echo105, но ти благодаря за простичкия принцип от предния пост. При все че има случаи, в които страхът много умело се маскира като любов и е трудно да преценим дали егото или душата ни насочва към определен избор, като цяло „От любов или от страх?“ спестява доста главоболия.
Всичко е много, много вярно и истинско, но аз го осъзнавам за другите, а що се отнася за мен самата – много е трудно да взема решение. Вече една година отлагам, всеки ден си казвам – ще го направя и все не го правя! Страх ли е, еголи е , не зная, днес нещо ме спира и така отлагам за утре. Но до кога…..
Зная какво ще изгубя, но зная и какво ще спечеля! Може би всичко идва от там че не мисля само за себе си, а и за другите около мен! Не ми достига смелост, или пък не е узряло още това решение – незная!
Роси, а ти как мислиш?
Здравей Нели. Вчера си говорехме с една приятелка точно за това – че когато се страхуваме от нещо, отлагаме. Казваме си – „хайде утре, когато събера смелост“, „ще го направя в понеделеник“, „трябва да се настроя“, „не съм готов“, „трябва ми време“ и т.н и т.н.
Отлагането е просто страх да го направиш – страх, че няма да се справиш, страх от мнението на другите, страх от провал и допускане на грешка…
Това е нормална реакция. И аз често съм го правила. Когато отлагаме, ние обикновено залъгваме себе си, че не сме готови, че ни трябва време и т.н. Това е забуда. Няма време, кога да бъдеш напълно готов.
Просто го направи – още сега, не отлагай. Започни с нещо дребно. Вземи решение без да питаш другите като се осланяш само на собствената си преценка. Довери се на себе си.
Не си мисли, че преценката на другите е по-правилна от твоята. Нито един човек, колкото и голям авторитет да е той, не може вземе по-правилно решение за теб.
Знаеш само ТИ. Така че просто го направи.
Благодаря Роси, напълно си права, няма време за отлагане!
здравейте приятели!Благодаря ви за съветите.Имах нужда от тях.поздрави!
Здравейте,много хубaва статия,помогна ми в известна степен.Аз по принцип вземам бързо решения,знам какво ми харесва и интуитивно разбирам,че ще е добре да взема конкретно решение,но понякога ми се е случвало да си мисля ,че не съм взела правилното решение.Статията ми вдъхна увереност,че всяко решение е добро и осъзнах,че човек има да научи определени уроци в живота и неслучайно е взел конкретното решение.
Здравей Лора. Радвам се, че статията ти е помогнала. Сега остава да приложиш всичко на практика и да действаш по нов начин.