август 23rd, 2010 
Росица Вакъвчиева 
Чувствали ли сте се някога сам/а?
Като казвам „сам“, нямам предвид да сте без партньор или без семейство. Човек може да има семейство, работа, да се движи в компания и въпреки всичко да се чувства сам, неразбран, различен, сякаш от друг свят, като вълк единак…
Понякога в трудни моменти, когато няма кой да ни помогне, ни се струва че живеем във враждебен свят, заобиколени от потенциално опасни за нас хора или такива, които ни използват. Не можем да имаме доверие на никого…
Много от вас са ми споделяли как се чувстват изоставени от всички и са принудени да се борят сами. Приятелите ви се отдръпват, роднините не ги интересува, а вие имате нужда просто от някого, който да ви подаде ръка, да ви разбере…да ви прегърне, за да усетите, че не сте сам на този свят.
В такъв момент сякаш и Бог ни е забравил. Започваме да губим вяра, нямаме сили, не виждаме смисъл да продължим.
Въпреки това усещане за безнадеждност и чувство за самотност, всъщност никога не сте сами.
Винаги има една Сила, която се грижи за вас, която е на ваша страна и ви подкрепя, която ви насочва към това, което ви е нужно в момента. Тя „знае“ кое е най-доброто за вас и никога не ви изоставя.
Тази Сила съществува независимо дали сте вярващ или не. Тя е нещо много по-голямо от вас и същевременно вътре във вас. Това е енергията, съзнанието, сътворило всичко, част от което сме ние.
Има една прекрасна притча, която аз много харесвам:
Един човек сънувал сън. Сънувал, че върви по морския бряг заедно с Бог. По небето се разигравали различни сцени от живота му и за всяка сцена по пясъка на брега се виждали две редици стъпки – неговите и на Бог. Човекът гледал как през всички моменти от живота му, Бог е вървял неизменно до него. Но когато и последната сцена проблеснала на небето, той забелязъл, че на някои места се вижда само една редица стъпки. Озадачен, мъжът осъзнал, че това са най-тежките моменти, когато му е било изключително трудно, когато е бил отчаян и дълбоко е страдал.
- Господи – възкликнал човекът – Защо си ме изоставял точно в най-трудните моменти, когато съм имал най-голяма нужда от теб?
Бог отговорил:
- Чедо, никога не съм те изоставял. Там, където виждаш само едни следи, са моментите на изпитанията и страданията ти. Тези следи са моите – това са моментите, в които те носех на ръце.
Когато се почувствате сам/а, спомнете си тази притча и знайте, че в този момент Висшата Сила ви носи на ръце и се грижи за вас.
От своя опит съм се убедила, че когато няма никой около нас, който да ни помогне, това означава, че можем да се справим сами.
Това е моментът, когато трябва да се обърнем към себе си и да потърсим Силата в нас. Това е като в приказката за неволята, когато ние търсим помощ отвън и чакаме да се появи някой, който да ни спаси, докато осъзнаем, че това, което ни трябва е в самите нас.
Помнете, че никога не ни се дават уроци, които не сме готови да научим. Щом в този момент сме останали сами, това си има причина. И това се случва именно, за да ни насочи навътре към нас. Това означава, че ние имаме силата, която ни трябва.
Знайте, че когато имате нужда от помощ, Вселената винаги ще намери начин да ви изпрати нещо или някого. Много ми харесва утвърждението, които ни предлага Луиз Хей и което аз също съм превърнала в моя убеждение:
Всичко, което ми е необходимо, идва при мен в точния момент.
Често когато се чувстваме сами, се опитваме да променим света и да накараме околните да се погрижат за нас. Но да насилваш някого да направи нещо за теб и да го караш да се чувства длъжен да го прави, не само че не помага, а напротив – още повече отблъсква другите.
В други случаи решаваме, че като сменим работата или града, в който живеем, там – на другото място ще попаднем на по-любящи хора и светът ще е по-приятелски настроен към нас.
Но всъщност причината не е в града, в хората, в обстоятелствата.
Tя е дълбоко в нас. Защото светът е дуално огледало. Това, което виждате около вас, това, което ви се случва, отношението на хората е отражение на вътрешния ви свят.
Разбира се, това не означава да си кажем: „Ето, сам съм си виновен. Аз съм виновен за това, което ми се случва…“
Не бива да се обвиняваме, а да поемем отговорност за живота си. Има разлика между това да обвиняваме себе и другите, и това да поемем отговорност за живота си.
Тук можете да прочетете много полезни статии за отговорността:
Защо е толкова важно да бъдеш отговорен?
Много важно е да осъзнаете, че е безсмислено да се опитвате да промените отражението. Ако искаме да променим обстоятелствата и отношениято на хората, трябва да подредим вътрешния си свят – да освободим старите си нагласи и убеждения, да преодолеем границите, които сами си поставяме.
Помислете каква енергия излъчвате, какво се чете в очите ви, какво говори походката ви. Вие излъчвате енергия, която влияе на всичко около вас. Източникът на тази енегия е в най-силните ви чувства, в обичайното ви поведение, в най-дълбоките ви убеждения и разбирания. Вашата самооценка, това, което мислите за себе си и живота си, се проявява навън, дори и да се опитвате да ги скриете.
Енергията на отчаянието отблъсква. Нещо повече – често дори негативната енергия, която излъчвате може да повлияе по такъв начин на хората(ако са неосъзнати), че да се почувстват принудени да ви наранят.
Отражението на вътрешния ви свят във външния ще ви помогне да видите къде е нужно да работите.
Например ако постоянно ви отхвърлят, може би вие отхвърляте нещо в себе си. Ако това, което искате, все ви се изплъзва, може би дълбоко във вас е залегнало убеждението, че не заслужавате.
Когато сме сами и се намираме в тежък период, ни се струва, че положението е ужасно, че сме затънали и никога няма да се измъкнем. Но както пише Екхарт Толе – отвъд доброто и злото има едно по-висше добро, което включва и „злото“. Ние виждаме само определен отрязък от света, не можем да обхванем с поглед цялата картина и затова ни е трудно да приемем, че периодът, който изживяваме, всъщност е за добро и че е точно това, от което имаме нужда.
Още преди 2000 години Марк Аврелий пише:
„Приемете всичко, което дойде, втъкано в шарките на съдбата ви, защото какво би отговаряло по-точно на нуждите ви?“
Запомнете, че можем да си помогнем,
когато приемем това, което ни се случва,
когато се огледаме във външия свят и открием границите, които си поставяме,
когато се доверим на силата в нас и поемем отговорност за живота си.
А когато си помогнем ние, тогава ще ни помогнат и други.
Когато открием любовта в себе си, ще започнем да привличаме любящи хора.
И не забравяйте, че никога не сте сами!
От категория 
Тагове: 
Прекрасно е!!!
Мога да отговоря с този скорошен пост:
http://atom4e.blogspot.com/2010/08/blog-post.html
Благодаря ти Маргало!
Венци, добре дошъл тук. Благодаря за тази статия, която си споделил с нас. Много добре е написана!
Въпреки че всеки се страхува от самотата, тя може да бъде дар, който да ни помогне да открием СЕБЕ СИ – истинското ни Аз, и силата, мъдростта и любовта в нас.
Здравей,Роси отново блястяща статия,наистина като се замисли човек никога не е сам винаги има сила която да го ръководи и когото човек е спокоен почти винаги взема правилното решение и обратно когато сме нервни и прибързваме сякаш всичко се обръща срещу нас.Наистина отражението на вътрешната енергия влияе макар и да несъзнаваме това на хората около нас.
Чудесна статия Роси!!!Остави ме без думи:))))Радвам се,че те има:))))
Роси, БЛАГОДАРЯ !!!Всичко написано напълно съвпада с убежденията ми, но ти отново си го поднесла по очарователен начин!Прекрасно е да знам, че точно ТИ също мислиш като мен!Благодаря на Бог, че те има и разпръскваш светлина!Благословена да си!
Прекрасна статия! Поздравления, Роси! Почувствах се прекрасно като я прочетох!
И аз ви благодаря, приятели.
Случвало ми се е не един път, но преди ако го преживявах негативно, сега знам, че е момент за ориентиране и промяна в посоката или обстоятелствата да осъзная самотата и да я използвам, да си изясня какво се е случило и какво бих искала за по-нататък от живота за себе си. Аз знам, че не съм сама нито физически, нито емоционално, нито никак, в мен живеят най-малко двама, а по някога и повече. За мен всичко е само един урок, а аз само един ученик на Бога.
Да, Ваня, напълно съм съгласна, че това е време на ориентиране и промяна и всъщност е за добро.
Браво, Роси. Благодаря ти за този чудесен духовен подарък в тези жарки летни дни. Мислех, че жегата ме е победила, но преди да се отчаям напълно и да се предам на неприятното чувство на дискомфорт, реших да отворя сайта ти. И е имало защо. Бъди здрава, желая ти приятни летни емоции и да си общуваме и занапред.
Поздрав!
Дааа, човекът е социално животно, има нужда винаги някой да се навърта наоколо.
Аз често си мисля защо е така. Не би ли било по-нормално да можем да живеем сами и откъснати от другите, като отшелници. За да не ни се пречкат те, идеите им, целият този хаос дето се създава наоколо и всичките тези пренастройки, които получаваме от тях. Какво би станало, ако човек живее сам някъде, на пълно спокойствие и уединение?
Може би в тези моменти, за които пише Роси става въпрос за разочарованието ни от света, когато очакванията катастрофират с реалността. Затова някои казват „Приемете нещата такива, каквито са“. На този свят е трудно, не изглежда хубаво, не изглежда честно. Гледайки по този начин нещата започват да стават още по-мрачни и дълбоки, а това не е никак приятно. Затова предизвикателството е в това да видим невидимите предимства. Както още казват „Приемете нещата такива, каквито са. Едва тогава вече ще можете да ги промените“.
И аз благодаря на Роси за прекрасната статия.Незнам от къде го чух,но има едно твърдение,което много ми харесва.Човек може да се раздели с партньора си,но не и със ссебе си.Човек може да бяга цел живот да сменя местожителството си за да избяга от обстоятелствата,но никога не може да избяга от себе си.Човек е винаги със себе си.Хората идват и си отиват и накрая оставате само ти и твоята същност.В книгата си Стивън Кови пише,че истинската промяна идва именно от вътре на вън.Това с поред мен важи и в пълна сила за връзките.Според мен първо човек е хубаво да е щастлив за себе си тогава да е щастлив с някой друг,защото ако човек не е вътрешно щастлив за себе си винаги ще очаква другият да направи нвщо за него за да го направи щастлив.ще се съсредоточава върху негативните качества на партньора си и така.Благодаря на Роси още веднъж
)))
Ния, благодаря ти за хубавите думи!
Ruslan, така е, в живота си имаме много връзки, можем да сменим партьора, приятелите, мястото, но завинаги оставаме със себе си. Тази връзка е най-важна, тя е вечна, върху нея се гради всико останало.
JDeel, да, някои хора предпочитат да станат отшелници и да се отделят от обществото.
Аз лично не бих го предпочела…поне за сега.
А това за приеменето наистина е така. Само когато приемеш действителността, каквато е, само тогава можеш да я промениш.
Здравейте!
Интересувам се от психология и себепознание и затова често преглеждам материалите тук. И всеки път си казвам „Браво на тази Росица и на всички, които имат принос в този интелигентно направен и много полезен сайт“.
И понеже на въпроса, с който започва статията, си отговрих така „Да, но не и когато съм тук!“, не можах да се въздържа и този път се регистрирах и аз.
Успех, Росица, и БЛАГОДАРЯ!
Desislava, добре дошла сред нас.
Прекрасно е това, което пишеш – че когато си тук, не се чувстваш сама. Радвам се, че ти харесва сайта. Ще ми е приятно да споделяш мнението си по темите.
Здравей Роси!Да се чувстваш сам е толкова тъжно и самотно и толкова необходимо понякога.Аз мисля,че в миговете на самота най-истински усещам,че съм само едно човещко същество,нуждаещо се от две топли думи,че видиш ли въпреки всичко се справям,независимо от капризите на живота.Тогава моята Сила избухва и съм готова да превземам върхове,пред нищо не се спирам..Тогава усещам,че „мога“,а „не мога“ не е моя вариант..Имам предвид,че за да усетя собствената си сила,първо ми е било адски тъжно за мен самата ,или иначе казано самотно и нечия Вяра в мен е отключила вътрешната ми сила!Не знам дали се изразих ясно,ала така се случват при мен нещата..
Здравей Миглена. Разбирам какво имаш предвид. Понякога на човек му е нужно толкова малко, за да се отключи вътрешната му сила. Това може да са, както казваш, просто две мили думи…
Преди години ми се е налагало да си припомням по-често притчата по-горе. Сега – от време на време.
Чувството за самота е свързано с много други чувства и емоции. Моментен емоционален и психически блокаж; по-дълговременен блокаж, в следствие на натрупани умора, негативни емоции и чувства и ненавременно изяснени такива, както и взаимоотношения. Чувстваме се изолирани, неразбрани, отхвърлени, изоставени, отчяни, без цел и посока, изпълнени със страх, срам, горест и вътрешна празнота. В следствие на което и самотни. Или както се казва архетипът Сирак е в пълната си сила. Това е най-често свързано със силна зависимост от другите и тяхното одобрение.
И естествено, все пак от нас зависи дали дълго ще останем в това състояние. Разбира се може и да има независещи от нас негативни събития, които ни засягат по някакъв начин, но отново си е до приемането или не на реалността. Въпросът е да си създадем, както се казва вътрешен родител, който ще се грижи, утешава, обича безусловно и емоционално ще напътства и подкрепя вътрешното ни дете. Няма да изчезне, като магия това чувство, ще се връща от време на време и това е полезността му. Но когато го усетим навреме, разберем от какви други чувства и емоции идва и ги свържем; когато се посъжалим мъничко, но и съумеем да се утешим и подкрепим, подобни моменти ще са временни и без тежки последствия. Ясно е, че силното доверие в самите нас, ни помага да не се чувстваме самотни и изолирани, а обичащи се и обичащи здравословно!
ROSSY OBICHAM TE!
Как може да сме сами, когато сме със СЕБЕ СИ?
Наистина страхотна статия.Браво Роси!Аз все още се опитвам да намеря начин да не се чувствам сама.Много е трудно.Надявам се да има добър резултат след прочетеното тук.Постоянно търся решения и варианти да мисля позитивно,въпреки всичко.Но тази твоя статия ме окуражи още повече.Продалжавам напред ,независимо какво се случва.
Здравей Vera. Радвам се, че си възвърнала вярата си и продължаваш напред. Щом търсиш варианти, щом го искаш, значи можеш!
А тук винаги ще намериш подкрепа! (hug)
Прекрасна статия, благодаря!
Притчата, която е разказана, прочетох преди доста години.Отчаяно търсех спасение, бях в много труден период от живота си…И до ден днешен не спирам да си припомням тази притча и знам/ да точно така зная/, че Бог никога не ме е изоставял и няма да изостави никого от нас.Стига човек сам да не се откаже от Бога, но дори това състояние е временно.Рано или късно всеки намира пътя към собствената си същност,колкото и време да е необходимо…Това е пътя към Бога, осъзнаването че си част от него…
Таня, добре дошла тук! И аз много харесвам тази притча и винаги си я спомням в трудни моменти.
Всичко написано от Росица е абсолютно вярно! Много късно го открих и прочетох. Но от позицията на човек минал през всичко това и постигнал, за сега малка, но надявам се с времето по-голяма стъпка в посока на самоуважението и вярата в себе си, казвам- така е! Вече много повече вярвам в себе си. В началото мислех ,че е в мен вината за всичко което ми се случва и се примирявах с това.Но вече знам- всеки човек е ценен най-вече за себе си. И когато го осъзнаем започваме да откриваме все повече положителни свои качества. И така обръщаме вниманието и на другите върху тях. Щом сме дошли на този свят има какво да му дадем. Нещо което само ние можем и носим в душата си. Не е лесно да свикнем с разочарованието, че някой не ни е разбрал и оценил. Но по-важно е че ние знаем какво сме направили и колко още добро можем да дадем. Аз винаги се опитвам да намеря оправдание за другите. И така се чувствам добре. Никога няма да допусна повече да наранявам себе си и да се упреквам за чувството ма обич, което изпитвам. Защото е по-добре да обичаш-и себе си и другите, отколкото да мразиш!
Най-напред себе си,след това другите това е ключът колкото и егоистично да звучи.Нещата не могат да станат изведнъж,а стъпка по стъпка без да бързаш и ще успееш сигурна съм.Поздрави Милена!
Кари, казваш – „Много късно го открих и прочетох“. Но никога не е късно. Просто нещата са станали точно тогава, когато е трябвало, когато си била готова.
А времето, което си прекарала в лутане не е било напразно, защото то те е накарало да търсиш и те е превърнало в това, което си.
kari, Роси е много права, когато те съветва – „Но никога не е късно“!
Всъщност ти не се нуждаеш от вдъхновение и оптимизъм, казвайки –
„Щом сме дошли на този свят има какво да му дадем.“
Това е много позитивна и зареждаща мисъл.Благодаря ти!
С нея можеш да вдъхновиш не само себе си…
Поздрави и успехи ти желая!
rosi molqte kaji kak se kazva knigata ot koqto iskara citata na Stivan kori
Не можеш да се чувстваш самотен ако обичаш този който виждаш в огледалото
Здравей Дари. За кой цитат казваш? Ако някъде съм цитирала Стивън Кови, то ще да е било от книгата му „Седемте навика на високо ефективните хора“.
Много добре си го казал nikolexa.