април 23rd, 2011 
Росица Вакъвчиева 
Едва ли има човек, който не е изпитал болката от несподелената любов.
Болката, която усещаме, когато копнеем за този, в когото сме влюбени и бихме дали всичко да бъдем заедно, а той не изпитва същото…
Дните и нощите ни са изпълнени с мисли за него, сърцето ни прелива от любов и желание, но нашият избранник нехае за това…
Опитите ни да го накараме да ни забележи и да се влюби се оказват неуспешни. И въпреки неугасващата надежда, че ще можем да разпалим любовта в него, той продължава да бъде все така безразличен…
Повечето хора изживяват много мъчително несподелената любов. Когато не отговарят на чувствата им, те се усещат отхвърлени и неприети, сякаш са недостойни и незаслужаващи любов. Самочувствието им спада, случва се да стигнат до депресивни състояния или настроението им се мени от отчаяние до еуфория (когато проблесне надежда).
Подобни преживявания са част от живота и израстването.
В някои случаи обаче, тези истории започват да се повтарят и каквото и да правим, отново и отново привличаме един и същи тип отношения (както съм писала в статията – Защо историите в живота ни се повтарят? ).
Тези, в които се влюбваме не се интересуват от нас и обратно – тези, които се влюбват в нас, не ни привличат.
Постепенно в нас се затвърждава убеждението, че това е природен закон или съдба, от която не можем да избягаме. Многобройните изживявания на болката и разочарованието от несподелена любов ни карат да си мислим, че любовта не съществува или е привилегия само за избрани, а ние не сме сред тях.
Много от вас ми пишат и споделят именно за подобни повторения на едни и същи преживявания.
Често ме питате – „Защо привличам несподелена любов, защо винаги се влюбвам в хора, които не ме харесват?
Защо в мен се влюбват такива, който изобщо не ме привличат? Какво не е наред в мен? В мен ли е причината?“
Има ли наистина причина това да ни се случва отново и отново или е просто случайност?
Възможно ли е ние да привличаме несподелената любов?
Всъщност когато постоянно в живота ни се повтарят едни и същи ситуации, за това си има причина. Разбира се, това не е че сме по-грозни, по-глупави или че нямаме късмет. Причината често се крие вътре в нас.
Още от най-ранна възраст в нас започват да се формират определени убеждения и вярвания, нагласи, подсъзнателни стремежи и модели на поведение, които привличат съответен тип хора, връзки, обстоятелства.
Психолозите посочват, че хората, които са били емоционално пренебрегвани като деца, са склонни към болезнено преживяване на несподелената любов. Те таят в себе си болка и страх от отхвърляне. Това от една страна е причина подсъзнателно да се чувстват привлечени от хора, които по някакъв начин са недостижими за тях,
а от друга – самото събуждане на спомените и неприятните чувства отваря раната и ги кара да приемат твърде драматично нещата.
Общественото мнение също допринася за формирането на нашите убеждения, които от своя страна формират живота ни. Когато хората около нас изказват мнение, че разминаването в отношенията е нещо обичайно и че дори е установен принцип, а взаимната любов е нещо рядко, това може да намери почва в нашето подсъзнание. Съчетано с неуспешния ни опит, се превръща в твърдо убеждение.
Митът за романтичната любов кара подсъзнанието ни да създава сценарий за борба. Той изгражда в нас нагласата че трябва да се борим, да преминем през редица трудности и изпитания, за да се стигнем до щастливия край. На много места в литературата и в песните несподелената любов се възпява и се представя като нещо възвишено, извор на вдъхновение.
Какво можем да направим, за да излезем от този кръг?
- Дайте си сметка, че повтарянето на историите е в резултат на това,
в което вярвате и което утвърждавате. Моделът става истина за вас, защото сте го приели за истина.
- Ключов момент тук е отново любовта към себе си.
Вие страдате от липса на внимание и страдате, че ви отхвърлят.
Но помислете – не се ли пренебрегвате и самите вие? Отделяте ли време за себе си, как се отнасяте със себе си? Подценявате ли се, самосъжалявате ли се, изпитвате ли нужда от някой друг, за да бъдете щастливи?. Имате ли свой личен пълноценен живот?
За да привлечете сполучлива връзка, е необходимо да чувствате добре и сами. Създайте свой личен живот.
Как бихте могли да накарате някого да се влюби във вас, ако вечно хленчите, оплаквате се, подценявате се и разчитате на друг да ви направи щастливи?
Вие заслужавате внимание и обич. Но за да ги получите от друг, трябва първо да си ги дадете вие.
- Осъзнайте, че идеализирате човека, когото не можете да имате.
Това че той е недостъпен, ви кара да го искате още по-силно и да го мислите за „голямата любов“. Много често се случва ако отхвърленият успее все пак да е с избранника си, да се разочарова и да разбере, че този човек е съвсем различен от образа в неговите представи.
Запитайте се – наистина ли сте влюбен или просто изпитвате силно желание заради факта, че обекта на любовта ви е недостижим? Не искате ли просто да си докажете, че ще успеете?
- Приемете факта, че той не изпитва същото.
Знам, че това е много трудно. Съзнанието отказва и отказва да приеме, измисля си хиляди причини да вярва, че нещата ще се променят.
Но за да продължим, е необходимо да признаем, че другият не ни обича и да го приемем. Оставете надеждата, защото тя ще ви води до нови и нови разочарования – Надежда и разочарование.
Отклонете мислите си от него. Запитайте се защо искате да бъдете с някого, който не ви обича. Вие заслужавате нещо по-добро.
- Не зацикляйте и не го приемайте лично.
Нормално е другият да не изпитва чувства като вашите. Спомнете си как са били влюбени във вас, но вие не сте изпитвали същото. Нима може сърцето да се накара да обича насила?
Не се вкопчвайте в тази невъзможна връзка. Не се превръщайте в жертва.
Вие нямате нужда от съжаление. А може би по-натам ви чака нещо по-добро.
- Преодолейте чувството за нужда.
Когато сме в състояние на нужда, отблъсваме. Усещането, че трябва на всяка цена час по-скоро да намерим взаимна любов, я отдалечава от нас. Не бързайте. Не я чакайте, но бъдете отворени за любовта. Тя ще се случи в точния момент.
Позволете си да бъдете щастлив и сам. Помнете, че не е необходимо да сте с някого, за да сте щастлив.
- Променете нагласата си, че сте губещи. Създайте си нови убеждения като тези:
Аз приемам себе си. Аз привличам хора, които ме приемат и обичат.
Качеството на моите връзки зависи от начина, по който приемам себе си.
Аз заслужавам да бъда щастлив. Избирам да бъда щастлив.
Аз заслужавам любов. Заслужавам да бъда обичан от другите.
.
А вие какво мислите? Споделете вашето мнение.
От категория 
Тагове: 
Милена, какво ти става бе човек? Значи вие жените можете да въртите мъжете на малкият си пръст и да ни правите на глупаци и после като ви оплюем не ви заслужаваме. Вие какво? Да не сте безгрешни жените а ? Вие сте съществата които винаги незнаете какво искате! И вие мразите да губите! Имам право да оплювам защото съм засегнат.Това е мое лично право!!! Вие жените си мислите че сте Слънцето на Вселената и сте света вода ненапита и сте най-невинните същества на земята! С какво сте по различни от мъжете ? И вие сте хора и вие ядете и пиете и вие ходите до тоалетната. И ако искаш да знаеш, аз винаги съм губел, ама винаги ! Не си мисли че само съм печелил. И сега загубих, но се радвам от тая загуба тъй като съм свалял една платена проститутка!
Няма такова нещо като заслужавам или не заслужавам някой.Всеки един човек има стойности, които ще бъдат оценени единствено от онзи, който е подходящ за нас.Споделеността е трудно намираема. Ако нещо ще се случи между двамата -ще се случи.Никой не си играе на мерки и теглилки,когато става дума за любов и истинскли чувства.Необичащата страна търси всяка недобра черта в нас, която отново да го убеди във факта,че не ние сме човека, който е подходящия.Проблемът при жените е там, че получавайки внимание от който и да е – те искат да го изконсумират, с което вкарват в заблуда, от която съвсем скоро започва да боли.Защото мъжът не мисли като жената.И така всеки един от двата пола е прав за сдействията си.Някога така наредих едно момиче за това, което прави, че тя гневно ми написа „Защо не вземеш да напишеш кодекс на взаимоотношенията мъж-жена! „.Да, бих написал съвсем обикновено правило: „Ако нямате намерения към мъжа свързани със сериозни отношения – не започвайте никакви такива с него“.Защото дали даден мъж е онзи, в който ще се влюбите се разбира за максимум седмица, ако не и още в първите мигове на срещите ви.Просто казвайте истината, а не си играйте на театър, да опитате това и онова, та чунким ви се изясни какво искате.Ако на вас ви е забавно, на нас не ни е.И дори да има много неща, които бихте искали да почувствате и да правите с този мъж – не долавяте ли, че това ще е мъжът с който искате връзка – не искайте да го имате.Просто и ние носим сърце в гърдите си.Не сме примитивна машина за секс нито клоун който да ви забавлява.
Rain, много си прав! Аз нямам нио против жените.Просто ако мислиш доброто на човека когото обичаш, а той не е способен да ти отговори – пусни го на свобода.Това е условието което задължава нас мъжете да изпълним, за да не задушим представителката на нежния пол и да не я изплашим и да не избяга. Но уви същият закон който трябва да спазват и жените,често бива нарушаван. Схемата е съвсем-съвсем проста : Жената е като радар-детектор. Тя разбира много бързо кога един мъж я харесва. Обаче не може да му отговори на чувствата. И не е длъжна да отговаря. Но какво прави тя от тук нататък? Макар да не отговаря на чувствата на мъжа който я сваля, тя не му казва навреме, започва да си трае, да си мълчи и да не дава знак на ухажора дали да спре или да продължи. Хвърля го в колебание, недоумение. Какво аджеба да направя? – се пита свалячът. -Да продължа ли или да спра. -Тя не ми дава никакъв знак. Не реагира на намеците ми.
Жената понеже обича да и се обръща внимание, продължава да изисква същото това внимание от своя ухажор, макар, че не може да му отговори на чувствата. Това не е ли КРАЖБА ? Краде от него, консумира от него. Вместо да го пусне на свобода, тя го държи в капана на неяснотата, на неясния краен резултат. Ухажорът е в положение на „ШАХ“ тъй като хем не му отговарят на чувствата, хем от него изискват вниманието, трепета му, възхитата му от жената на симпатиите му да продължат със същото темпо. Това е подло и гадно от страна на жените, защото те по-трудно пускат някой ухажор на свобода, отколкото ние мъжете някоя жена. Ние пускаме жената на свобода, за да не я изгубим. А жените затягат примката по-здраво за да не се изплъзнем от тях, защото ще останат на сухо и ще ожъднеят за нашето внимание в случай, че няма достоен наш заместник. Ако има – добре дошло! Ако няма – тежко ни горко! Жената се ХРАНИ с нашето внимание и грижи за тях.
Аз само апелирам към жените : Не крадете от нас мъжете, ако не можете да ни дадете това което искаме от вас! Научете се да оценявате всеки жест от мъжете, защото не може само те да дават, а да не получат нищо в замяна. Защото мъжете дават, жертват, залагат за вас, за да получат любов. Ако не я получат – спират да дават. А след това и да се молите – късно е! Да сте мислили преди. Не изисквайте нищо от бившия ухажор, защото е дал много за вас, а вие не сте го оценили. Пуснете го на свобода, да си търси друга жена. Спрете да крадете от него и му дайте шанс да живее а не да стои между чука и наковалнята. Не е приятно да се намираш в такова положение.
Здравей No_Name. Разбирам как се чувстваш. Наистина е много тежко, когато с теб се отнесат по този начин, когато подхранват надеждата ти и те карат да страдаш…
Твоята история прилича на класическия случай, който описвам в статията- Нуждата от внимание.
Знам че ти е тежко и изпитваш негодувание към нея сега, но се опитай да я разбереш и да и простиш, за да може да продължиш напред. Сигурна съм, че тя не е искала да те нарани. Често жените не искаме да кажем директно на мъжа, че не го харесваме, именно с идеята да не го нараним и засегнем. Отбягваме го и се правим на „разсеяни’ с надеждата, че той ще усети липсата на чувства от наша страна и ще се откаже. Да, съгласна съм, че това не е най-правилния начин, но в този момент тя е мислела че постъпва по най-добрия, щадящ начин. Има го разбира се и другото- нуждата и от внимание, която изпитва всеки човек. Да, харесвало и е, че я ухажваш. На всяка жена и е приятно, когато някой я ужажва и я кара да се чувства специална, макар и самата тя да не изпитва чувства към него. Именно това и липсвало, когато си се отръпнал.
Мисля си и нещо друго- казваш, че жените имаме вродено чувство да усетим кога един мъж има чувства към нас. Аз смятам, че и вие в повечето случаи безпогрешно усещате, че момичето, което ужажвате не изпитва същото. Ти няколко пъти казваш, че тя се правела на „ударена“, на „разсеяна“. Ти вътрешно си знаел, че тя не те обича както ти нея. Но не си искал да признаеш пред себе си, не си искал да го повярваш…
Щом без име си винаги губещ не мислиш ли,че трябва да промениш нещо в себе си,не мислиш ли,че причината е в теб.Да още много неща има да научим в тоя живот.А благодаря за комплиментите за жените.Що се отнася за мисленето ни към вас,да така е понякога ви определяме по такъв начин,но това е защото вие ни позволявате да го правим с поведението си .Ако един човек не е такъв ,какъвто го определят не би допуснал това изобщо.Мислил ли си по тоя въпрос.Пиша ти самата истина.Ние също не сме безгрешни,но ако искаш да започнеш връзка тя трябва да е без условия и предварителни очаквания ,за да не се окажете после в подобно състояние.Другия трябва да се приеме такъв какъвто е,не какъвто искаш ти да бъде и да прави каквото искаш ти.Ще цитирам едни думи на един мъдър човек вече на възраст:“винаги жената решава кога да започне една връзка и с кого и винаги тя решава кога да я приключи“.Нищо лично и поздрави!
Щом вие жените имате тази привилиегия „Да започвате и да приключвате връзките“ – имате и отговорността да не наранявате и да пазите достойнството и сърцето на мъжа, който ви е обикнал, а не да злоупотребявате и да се възползвате от това.И „позволявайки ви“ да ни манипулирате, просто не го правете, защото го позволяваме имайки ви доверие, тогава когато обичаме.
Здравей, Роси Вак! Благодаря ти за отговора и разбирането ти. Ти напълно разгада същността на проблема ми. Хем не ми отговарят на чувствата, хем пък изискват от мен същото внимание, трепет, възхита и съблазън. Но как може да продължава това, след като връзка въобще не е възможна. Това си е чист вид кражба или „въртене на малкия пръст“. На мене каква ми е файдата, да продължа да обграждам с внимание човек който ме е оценил само като приятел и за когото всичкото това мое внимание е съвсем нормално „приятелско отношение“ което е „задължително“ едва ли не дори когато става въпрос само за приятелски отношения. Вярно е, че приятелите са много ценно нещо, но те не могат да ти помогнат да превъзмогнеш самотата,тъй като не могат да легнат с теб в едно легло и да правят секс със с теб чисто приятелски например. Приятелите никога не стигат, но ако ще и 1 милиард приятели да имаш, нямаш ли си половинка – самотен ще си винаги.
Росица (момичето което харесвах), правеше точно така както казваш ти. Подхранваше надеждите в мене, когато усещаше че се отдръпвам.Това е хитро от нейна страна, но не и честно. Знам, че вината основно е в мен, тъй като наново съм налапал въдицата. Признавам си го това. Тя ме държеше в колебание. А когато си в колебание и незнаеш какво да правиш е много гадно. След Нова Година, ми писна все да я търся само аз и реших да не я търся докато тя сама не се досети за мен. Чак на на 11-я ден ми звънна и ме попита дали съм жив. Ами жив бях да, ама да бях умрял хич нямаше и да знае,защото чакаше все от мен всичко. Не е честно само единият да се старае, а другата да нехае за това и чак когато усети, че интереса намалява да се втурне с все сила да възстановява всичко.
Казваш,че тя е избрала щадящия начин да ми покаже, че няма да се получи нищо между нас. Повярвай ми, за мен този начин е отвратителен. Невиждам нищо щадящо в това. Аз съм директен. Ако ще го бъде – ще го бъде. Ако не – не. И толкоз по този въпрос. Размотаването си е чиста загуба на време. Аз съм другата противоположност. Обичам всичко на време да се казва, защото последствията са по-малко тежки и по-леко се превъзмогват.
Накрая искам от теб няколко съвета ако е възможно:
1. Росица(момичето което харесвах) държи на всяка цена да сме приятели. И ние сме. Аз не я смятам за свой враг. Но на нея и липсва вниманието с което я обграждах. Иска си го обратно. Понеже не мога да и дам вече такова внимание, тя все е недоволна и често това е тема на разговор като се чуем. Не иска да се отдръпвам от нея. Иска да се държа така сякаш нищо не е станало. Но тъй като нещата не ги решава тя, кажи ми как да постъпя.
2. Казваш, че трябва да и простя. Нямам друг избор. Ще и простя. Макар да ми е трудно.
Благодаря ти предварително! Поздрави!
Браво, Rain ! Ей това се казва отговор. На Милена няма какво повече да кажа тъй като си знае само нейната. Все ние мъжете сме виновни за всичко, а жените хич не грешат.Малко се е сбъркала.
No_Name, според мен не е добре да сте приятели в този момент, защото за теб това ще е мъчение. Виждала съм много такива случаи, когато момчето е отхвърлено и след това се съгласява да останат приятели с момичето. Но това за него се превръща в агония. Ти ще се дразниш, когато я ухажват други мъже или когато ти споделя за други момчета, които харесва ( нали сте приятели, а приятелите си споделят такива неща ), ще те боли от нейното отношение, ше се питаш с какво другия е по-добър от теб и така нататък… По-натам, когато чувствата се уталожат, когато се освободиш от нея…може би ще е възможно да сте приятели…но засега не ти го препоръчвам.
Да ви кажа мъчително е, но идва ден, когато вече можеш! Трябва си сила и търпение, трябва си и мотивация. Дали ти е важна връзката да се запази, макар и не както първоначално ти се иска. Дали си струва – трябва да прецениш ида се пребориш . Не казвам, че е лесно, трудно е, но можеш! получава се, трябва да си смениш, обаче, начина на мислене и на възприемане на нещата. Трябва да и простиш и да приемаш фактите, каквито са. Да не се бориш, да не негодуваш. Да усетиш спокойствието и тишината.
Ако не виждаш смисъл, обаче, прекъсни връзката! Не се мъчи. Това за теб ще е по-лесния начин. Погледни на нея отстрани, извън чувствата си, извън егото си. И отсъди.
Да,така е Rain!напълно си прав,такива сме подли и коварни,толкова,колкото вие мъжете никога не бихте могли да бъдете.Имаме хиляди начини да манипулираме много по-лесно вас отколкото друга жена.Щом искаме нещо сме готови на всичко,за да го постигнем и повечето сме такива.Крадем от вас вярно е при всеки възможен случай и в повечето пъти без да се усетите не го отричам и не мога да го отрека.Така е отвратително,подло и гнусно,но е факт.Правин това,но ако някой друг ни го върне много ни боли все едно ни е нанесъл кръвна обида.Не зная защо е така,може би така ни е научил живота да оцеляваме така и да постигаме това,което искаме.Не е вярно,че не знаем какво искаме.Понякога ви оставяме с това впечатление,защото не искаме да ви го кажем.Според нас има неща,които никой друг не трябва да знае.Не мога да пиша от името на всички жени,защото не сме еднакви.Пиша по принцип и то неща ,които и мен като жена ме отвращават и с които се сблъсквам всеки ден. Това ,което пиша в момента може би повече никога няма да напиша,правя го ,защото аз самата съм възмутена от това,макар че съм жена.Не зная защо такъв стана света и на къде е тръгнал,не зная защо винаги се опитваме да прецакаме другия и след това се гордеем с това ,което сме направили,не зная защо не бъдем просто себе си ,а вместо това ни е по-изгодно да слагаме маска и да се правим на нещо,което не сме,дори понявога това ,което правим да ни отвращава.Защо такива хора винаги постигат амбициите си без значение дали могат да правят това или не,а тези,които наистина са кадърни остават в сянка и никой не ги забелязва.Защот винаги трябва да плащаме висока цена,за това,което искаме,кйде отиде свободния избор.Не ми се пише повече. Поздрави и усмивки и ви разбирам напълно!
Браво, Милена! Това което написа ми хареса много. Шапка ти свалям.
И мен ме сполетя сърдечният зъбобол,наречен „несподелена любов“.Опитвам се да се контролирам и да овладявам тези чувства без бъдеще,но ми е адски трудно.С момчето,което харесвам не само че прекарвам всеки ден(учим заедно и сме в една компания),но и лошото е,че той търси контакт с мен,без да съзнава,предполагам, какво ми коства.Има си приятелка.Не знам до колко държи на нея и обича ли я,но фактът,че са заедно смятам,че трябва да е достатъчен,за да искам да потисна тези чувства.Той обича да споделя с мен, обича да си говорим просто ей така -за работа,за учене,за нещата от живота,а докато разговаряме аз се мъча ли мъча да се прикривам,да не ми личи…Сега се старая да го избягвам,даже понякога,когато идва при мен да си говорим, се държа дръпнато,за да се оттегли.Преодоляването на несподелената любов е трудна битка,битка,която водиш най-вече със самия себе си.С помощта на разума понякога успяваме да се убедим,че сме над нещата,че можем да го преодолеем,но приложението на практика изисква много трансформации и допълнително осмисляне,много загубени сражения с Любовта.Хубаво е в такива случай човек просто да разсъждава,да изтъква разумни доводи пред самия себе си,да намери необходимите доказателства лично да се самоубеди,че смисъл от таенето на тези чувства няма.Аз понякога съм твърде сурова със себе си и се надявам да има ефект,ако това е правилният път.
Роси,статиите ти са чудесни.В тях има много истини и смисъл.Чета всички с голям интерес.Продължавай в същия дух:)
Здравей Димана!Защо не си поговорите двамата и да решите проблема.Поздрави!
Здравей Димана. Благодаря ти за хубавите думи. И аз мисля като Милена че все пак трябва да поговорите с това момче. Вероятно той не си дава сметка какво изпитваш към него, а той предполагам че те харесва много като човек и приятел. А защо не и нещо повече? Мисля, че ще е добре да поговорите за това и ако се установи че той наистина не изпитва същото като теб, ще е добре да не поддържате връзка, защото такива отношения ще те карат да страдаш и да водиш битки със себе си.
Благодаря и на двете:)Един разговор определено би ми помогнал.Въпросът е,че понякога и той се държи по-странно от обикновено и тези моменти именно ме възпират от действие.Става дума за това,че както има дни,в които говорим(и тези са повечето),така и такива,в които ме избягва,сякаш съм чумава.Когато например сме на лекции и има единствено място до мен там,където сме се събрали цялата компания,никога не сяда до мен и се отделя от „екипа“ ни.Веднъж беше казал,че с най-добрия му приятел,когото аз дори не познавам,сме един за друг.Има една такава непоследователност,която много ме обърква,но все пак се старая да не търся под вола теле.Най-добре е наистина деликатно да се дистанцирам.Той непрекъснато качва в социалната мрежа снимки с приятелката си и щом цели да запознае околните с връзката си,значи все пак тя е важна за него.По принцип съм силен характер,но това,че делим едно ежедневие много ме натоварва.