юни 24th, 2011 
Росица Вакъвчиева „Човек т
рябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда.“
Фридрих Ницше
Едва ли има човек, в мислите на който никога да не е настъпвало объркване и известен хаос. Колкото и да сме уравновесени и да знаем какво искаме, колкото и добре да сме си направили план и да вървим по избрания път, понякога идва момент, когато нещо се обърква, стъписва ни и ни завърта в кръг .
Често сте ми споделяли- „Объркан/а съм, незнам какво да правя, незнам вече и какво искам, от къде да започна, в главата ми е пълен хаос, не мога да се справя с живота си…“
Объркване обикновено се появява, когато в живота ни настъпи промяна или някаква криза; когато сме изправени пред неразрешим проблем и имаме усещането че сме в безизходица; когато си задаваме твърде много въпроси, а нямаме търпение да намерим отговори; когато трябва да решим редица задачи, а ни е трудно да определим приоритетите си; когато сме залети от голямо количество противоречива информация и не знаем кое е вярното и кой път да изберем…и т. н и т. н.
В тези случаи в главата ни сякаш става каша от мисли и въпроси и колкото повече мислим и се опитваме да вкараме ред, толкова повече се оплитаме и объркваме. Започваме да питаме хората около нас за съвет, но различните мнения внасят още повече хаос в главата ни…
Чувстваме се безпомощни, уязвими, изгубени, на крачка от изпадане в депресия.
Хаосът в главата ни генерира в отговор страх и ни кара отчаяно да се борим с него, желаейки да подредим нещата на мига, а в други случаи подсъзнателно се опитваме да избягаме от него чрез пристрастяване към храна, удоволствия, пари, наркотици.
Как да се справим с хаоса в главата си? Има ли начин, по който можем да вкараме мислите си в ред и всичко да потече в правилната посока?
- Объркването, хаосът в мислите ни означава промяна.
На първо място е важно да променим възгледите си относно хаоса.
Не приемайте объркването като нещо негативно. Всъщност хаосът е един чудесен период, който може да ни донесе промяна и развитие.
Според Теорията на хаоса, именно хаосът е в основата на развитието.
Още древните гърци са смятали, че хаосът е първоизточникът на всичко и е естественото първоначално състояние на нещата. Хаосът не е обратното на ред, а отсъствие на конкретен тип видим ред.
Учените достигат до извода, че всъщност редът се ражда от хаоса.
Бъркотията е необходима от време на време, за да се раздвижат нещата, да се подредят по нов начин и да се роди нещо ново. Именно това е механизмът, който стои в основата на еволюцията.
Тък като всичко в човек се развива според принципите във Вселената, процесите на мисленето следват също този модел. Чрез различните ни сетива до нас достига хаотично информация, която впоследствие се обработва и подрежда като по този начин се формират нашите представи, убеждения, вярвания, на базата на които взимаме решения и правим избори.
Ако обработваме постоянно една и съща информация, ние ще зациклим. Когато всичко в живота ни протича гладко и равномерно, ние сме в застой…
Навлизането на нова информация, появата на нови ситуации и алтернативи поддържат развитието ни. Именно когато нещата се объркат, това е началото на нов период.
И както видимият безпорядък във Вселената се основава на дълбоко скрит ред, така и зад привидния хаос в главата ни стои скрит ред. Макар всичко да ни изглежда тотално объркано и непоправимо, всъщност то е така, както трябва.
В нас се извършва процес на обновяване. Изглежда хаосът е необходим, за да катализира еволюционния процес.
Относно хаоса, д-р Николай Слатински (български преподавател и учен в областта на математиката и физиката) казва:
„За мен хаосът, като научна категория винаги е бил не просто израз на пълен и необратим безпорядък, а и уникален шанс системата да се мобилизира и да мине на качествено различно ниво на ред, откриващо пред нея нови възможности за развитие, съзидателност и сигурност…
Мъничкото неподреденост, мъничкото безпорядък, мъничкото хаос са „оплодителят”, от който се ражда новото.
Многото организираност, многото строгост, многото ред неизбежно започват да се изживяват като стражи на статуквото, като защитници на не-промяната.“
Преди години, след като бях изчела купища литература от областта на религиите, науката, различни школи в психологията и т. н, в един момент в главата ми настъпи хаос.
Толкова терории, толкова истини…на кое да вярвам, кой път да поема..?
Много от нещата, които научих противоречаха на моите представи за света и за нас самите.
Този хаос започна да руши моите представи и ме накара да търся моята истина. Не тази, която ми бяха налагали, а моята. Така постепенно започнах да изграждам нови възгледи за света и за себе си, да си създавам мои методи и подходи.
Сега, когато поглеждам назад, виждам, че този хаос ми е бил нужен, за да се изгради нещо ново.
Така става често и при объркването в различните житейски проблеми. Понякога бъркотията така пречупва всичките ни представи и подлага на съмнение всичко, което сме знаели до сега, че може да се окаже повратна точка в живота ни.
Ако съумеем да използваме този момент и да видим възможността в него, ние може да направим един значителен скок в развитието си и да променим живота съм по-добро.
- Използвайте силата на медитацията.
Най-добрият начин да се успокоите и да изведете ред от хаоса е медитацията.
Спрете за момент и останете насаме със себе си. Наблюдавайте мислите си, които като подивяли птици се стрелкат насам натам без посока. Наблюдавайте ги без да се опитвате да ги подредите, да ги спрете или да им давате определения и оценка. Просто спокойно и безпристрастно следете хаотичното им движение докато то поутихне.
Когато сме неосъзнати и реагираме първосигнално на настъпилия вътрешен хаос, той се разраства, а когато емоционалното ни отношение към ставащото е осъзнато или в процес на осъзнаване, хаосът започва да се трансформира в ред.
- Вземете решение, предприемете нещо.
Често в основата на объркването стои страхът ни да вземем решение и да направим крачка напред. Затова чуйте вътрешния си глас и просто вземете решение. Спомнете си че няма правилни и грешни решения, а само различни решения. По-добре е да предприемете нещо и да сбъркате, отколкото да се измъчвате в колебание, да отлагате и така да тъпчете на едно място.
- Започнете да вършите рутинните неща от ежедневието в определено време.
Извършването на рутинните неща от ежедневието като хранене, сън, пазаруване, готвене и т. н. в определено време и пълното ни присъствие в настоящия момент много помага да „влезем в релси“. Когато ежедневните действия се извършват в някакъв режим, това кара процесите в тялото и ума ни да влязат в синхрон. Вършете обичайните дейности не механично, а като се съсредоточите изцяло върху тях. Когато съзнаваме всяко свое действие и обръщаме внимание и на малките детайли около нас – като яркочервения цвят на домата или аромата на кафето, което пием – това е вид медитативна практика, която също спомага процеса на трансформация на хаоса в ред.
Често се случва именно в тези обикновени моменти от ежедневието да достигнем до някакво решение, прозрение или просто да осъзнаем спокойствието и реда отвъд хаоса, да си дадем сметка, че той е само привиден.
- Дайте си време, пуснете се по течението.
Не се насилвайте да излезете тутакси от хаоса. Необходимо е известно време докато преминете през това състояние. Затова- пуснете се по течението и се наслаждавайте на всеки миг.
Приветствайте този период в живота си и го използвайте.
Осъзнайте, че объркването не е нещо крайно и необратимо, а е като облак, който временно скрива изгряваща звезда.
Имайте търпение и не се стремете да разрешите всичко веднага. Просто определете приоритетите си и започнете от най-важното. Стъпка по стъпка нещата ще се подредят по най-добрия начин точно в момента, в който сте готови.
- Отстрани се вижда по-лесно.
Разбира се, в някои случаи, когато хаосът продължава много дълго и ви измъчва, може да имате нужда от помощ. Когато сте вътре в ситуацията всичко ви изглежда сложно, заплетено, страшно. Понякога е хубаво да споделите с приятел и да се погледнете през очите на страничен наблюдател. Често обаче различните съвети от приятели ни объркват още повече.
Затова ще ви е от полза не да искате съвет, защото никой по-добре от вас не може да знае кое ще е най-добре за вас, а по-скоро да се обърнете към специалист, който да ви помогне сам да достигнете до своята истина, да изберете верния за вас път и да подредите мислите си.
А вие какво мислите? Случвало ли ви се е да бъдете тотално объркани и как сте се справяли с вътрешния хаос?
От категория 
Тагове: 
Хаосът е първият сигнал за пренатоварване както и да се квалифицира това. Когато мозъка „изключи“ от пренапрежение се появява хаоса – също както защитата при техниката. Има и нещо друго- много неща, които са отразени в нашето подсъзнание, но съзнателно сме ги пропуснали, защото е имало приоритети – сега излизат като нови идеи от които можем да се възползваме, да променим нещо или да започнем нещо ново. Така, че хаосът е полезно островче, което е необходимо да посещаваме от време на време, за да изясним себе си, или да намерим себе си.
Поздрав от мен
Когато съм се чувствала и чувствам объркана и хаотична, съм „благославяла“
рутинните неща и действия. Някак инстинктивно се насочвам към тях – дали да измия нещо, да направя да речем салата, като съм изцяло потопена в действието и стъпките или да пия страхотно кафе или ароматен билков чай (в такива случаи съм си казвала хубаво е да има такива традиции, като следобедния чай или нещо друго ежедневно, рутинно), което за малко ме оставя в покой, да си поема глътка въздух. И да прочистя мислите си – най-често просто блуждаят – без да се улавям за конкретна мисъл, особено затормозяваща; ей така се реят в свободно в пространството. А и научих, че стигнала до такъв момент, явно ще си изясня нещо за себе си или някакъв проблем, или нещо друго. Вече се улавям на тази вълна и се радвам, че така се е случило.
), е добре човек да се обърне към квалифициран, опитен специалист! Това не е патерица, а подкрепа от знаещ, можещ и достатъчно съпричастен, но и обективен човек, който не дава готови въпроси и отговори и формули за живот. А насърчава себепознанието, себеразвитието, промяната в нагласи, скъсване със стари и дори несобствени представи за себе си и света. А чрез ситуационни и други техники се опитват различни от досегашното поведения и действия, отговарящи адекватно на ситуации и общувания с различни хора. 
Разбира се, човек пробва и решава кое пасва на новооткритата му истинска личност, кое е добре за него, като отношение и поведение, без да накърнява чуждите свободи и личности. Просто е себе си!
Що се отнася до последната част на статията – напълно съм съгласна и тук два-три пъти, може и повече в различни коментари съм споменавала, че в моменти на търсене на себе си и различните вариации на изразени симптоми в тази връзка, както и в този случай ( ама че сложносъчинено стана
Стефи, много добре си го казала- да, хаосът е вид защитна реакция при пренатоварване. Защитна реакция, която ни кара да спрем и да се вгледаме в себе си.
Надя, и на мен много ми помага извършването на нещо съвсем обикновено от ежедневието като му отдам цялото си внимание. Тогава някак усещаш спокойствието и реда, които е отвъд всичко на повърхността.
В момента съм в такова състояние и то продължава твърде дълго вече. Вече не се търпя. Чакам, чакам, точно както е описано в статията, занимавайки се с рутинни неща, но решението все не идва и не идва. В момента съм предприела и едно по крайна стъпка, но само болка изпитвам от нея.
Здравей Вени. Ако хаосът се предизвиква от колебанието ти за даден избор, просто трябва да вземеш решение. В този случай няма да помогне ако просто отлагаш или се опитваш да избягаш от поемането на отговорност.
Пак повтарям, че няма правилни и неправилни решения, има различни решения. Всъщност единственото неправилно решение е да не взимаш никакво решение.
Погледни тези статии:
Как да чуем вътрешния си глас?
От колебание към решителност
В чистия и спокоен ум объркването се изпарява и най-хубавото е, че които и да сме, където и да се намираме винаги можем да се върнем в него. Медитацията е чудесен начин, също мисля това.
Здравейте!
Роси, поздравявам те за хубавата статия. Наистина имаш уникалната дарба да казваш нещата простичко и достъпно за повече хора. Не се сещам за човек, който да не е минал през тоталното объркване и желанието ситуацията да се проясни много, много бързо. При мен това прояснение стана почти светкавично, вероятно защото нещата са си били ясни от самото начало и съм го знаела още тогава. Вътрешния глас пресипна от викане и не спря цели 3 години, но кой да го чуе…Е, това доведе до силно сътресение, което като цунами изхвърли ненужното. Много ми помогнаха този сайт, хората тук и една разходка до магично за мен място, където не бях ходила много отдавна. Може и за два дни да е, но природата извън познатите паркове и хора оказват невероятно въздействие. Там човек просто може да се „разтвори“ във въздуха, в слънцето, в растенията и водата, в огромните звезди и сякаш Вселената някак го изчиства и всичко ненужно просто изтича някъде.
Благодаря ти ИнанИ! Чудесно е, че си имаш такова магично място. Наистина, докосването до природата много помага да влезем във връзка със себе си и да открием онова свято място в нас, където винаги всичко е наред.
„Как да се справим с объркването и хаоса в главата си?“
Аз за себе си съм намерил решение: Просто започвам да върша нещата от работата или ежедневието си бързо, без почивка, скачайки на от задача на задача, ако нямам мои помагам на колегите, и по този начин не оставям на ума си време да се лута в хаоса 
Дори те и шефа ми понякога ми се чудят, но тъй като ме познават знаят добре, че това не го правя за да се натягам или блесна. Често, ако все пак някой ми каже „Спри се малко, все бързаш!“ отговарям, че го правя най-вече заради клиентите и в името на фирмата, но зная, че това не е цялата истина, това е просто моят начин за справяне с хаоса и огормното количество информация – не мога да стоя и да блуждая в пространството оставяйки ума да си почива! Все пак винаги знам, че подсъзнанието си ми е на разположение и по всяко време съм готов да приема някой негов проблясък, който да ми покаже как да действам или реагирам и какво да направя във важни и ключови моменти. Лек ден и бъдете здрави! 
Като спрем да се замисляме и започнем да разчитаме и се доверяваме на интуицията и подсъзнанието си! Там винаги има отговори а нашите въпроси, стига да се научим да чуваме и усещаме вътрешния си глас. А за тази цел е необходимо и да нагажираме с нещо ума и мислите си та да не ни пречат и подвеждат
Здравей Kev.
Няколко пъти прочетох коментара ти и има нещо, което не мога да разбера.
Казваш: „Просто започвам да върша нещата от работата или ежедневието си бързо, без почивка, скачайки на от задача на задача, ако нямам мои помагам на колегите, и по този начин не оставям на ума си време да се лута в хаоса “ – това обаче не е ли „бягство“ или „страх“ от състоянието на хаос или „изключване“ и до кога може човек да издържи, защото знаеш също, че това поведение не може да продължи дълго. Мозъкът ни е машинка, която има нужда и от почивка, а този начин такава опция не се предвижда. А ако изведнъж „изключиш“ от пренапрежение, какво се получава тогава !?
С поздрав към теб
И прекрасна нова седмица за всички
Стефи, споко, нали знаеш че е научно доказано че човек използва ефективно около 15 процента от възможностите на своя мозък, така че според мен има още доста потенциал в тази насока
А и наскоро гледах един филм „Limitless“ (незнайно за мен защо преведен на български като „Високо напрежение“), който допълнително ме амбицира и стимулира да се опитам да повиша тези проценти. И може и да ти се стори странно, но след няколко часово постоянно редуване на физическо, но предимно психическо натоварване изобщо не се чувствам уморен и затормозен. Но може би ключът се крие в това, че аз нито за миг не изневерявам на основните си цели и мечти, и съм винаги готов да последвам някой порив на подсъзнанието си който да ме доближи дори и с една малка стъпка към тях. 
А както написах и тази сутрин, тая ми активност, която понякога изглежда доста голяма, просто ми помага ангажирайки ума и мислите ми в нещо рутинно и нещо което би било от полза – за мен всякаква, за колегите ми най-вече финансова – в ежедневието ми. Не казвам че това е универсално, но просто при мен явно действа, а както още древните гърци са стигнали до прозрението „Здрав дух в здраво тяло“, според мен трябва да тренираме еднакво и двете, за да се чувстваме добре и пълноценни!
И до скоро!
Лека вечер, и сори за няколкото случайни граматически грешки от предния пост!
Kev, усмихна ме. Искаш да кажеш, че имаме достатъчно резерва, която ще компенсира подобаващо липсата на почивка
!? – Така е и си абсолютно прав, но аз не се досетих за това. А за прозрението „Здрав дух в здраво тяло“ на 300 % съм ЗА.;)
Благодаря ти за отговора и спокойна вечер от мен
Точно сега съм в такъв период.Статията ми беше доста полезна.Според мен в началото човек е толкова объркан,че не знае от къде да започне,но постепенно започва от някъде и всичко се нарежда,не по най-добрия начин,но все пак.
Mnogo dobra statia. Napisana po mnogo mudur no semple nachin. Az jiveia ot mnogo godini v chujbina. Mestila sam se mnogo puti i chesto sam se chustvala mnogo oburkana, izgubena, nemojeiki da nameria miastoto si. Zapochvala sam jivota si niakolko puti kato stava duma za uchenie i rabota. V momenta se namiram otnovo na krustoput sled kato zagubih rabotata si.
Radvam se, che sam se uchila da cheta na bulgarski, za da moga da procheta takiva polezni suveti i komentari.
Blagodarya i Bog da vi pazi.
Peace <3
Благодаря!
Здравейте на всички!
Статията е страхотна, но не само тя, а и всички останали!
Хаосът за мен е като едно море, в което всеки момент можеш да потънеш, дори и да си добър плувец. Истината е да се опиташ да намериш своя остров, където ще намериш и пресъздадеш своето друго „Аз“. Когато човек е живял прекалено много в нормите, правилата и реда, изпадайки в хаоса, му е много трудно да намери пътя……
Аз също в момента съм в своя собствен хаос, опитвайки се от месеци да изляза от него. Мисля, че съм намерила пътя, който все още е доста трънлив и неотъпкан, но вярвам в себе си и времето!
Радвам се, че има такъв сайт и такъв човек като Роси,който черз статиите си, помага и вдъхновява толкова хора!
Благодаря POLIN.
Здравейте!Аз бих искала да попитам POLIN би ли споделила, как намери за себе си пътя?Точно за това си мислех днес.Как да намеря своето друго“Аз“?Какво направи как си изясни нещата?Ще се радвам ако споделиш.Мисля си опитвам да се анализирам,да разбера защо съм тук каква е моята житейска мисия?С какво съм полезна на другите????Хиляди въпроси и не намирам отговор.Благодаря ви.Хубав ден на всички!
Здравей Мария!
Незная от къде за започна…..
Само ще кажа, че съм на 32години, имам всичко, на което всеки човек може да се радва: собствен, уютен дом направен с много любов, прекрасен син на 4 години, който обожавам, работа, която обичам и работя с удоволствие, съпруг, който ме обича.
Но въпреки това, в един момент, когато ми предстоеше едно невероятно пътуване, нещо ме повали на земята, почувствах се като малка мравка смачкана от хилядите обувки по паветата……Много силно го казвам, защото го чувствам така, душата ми плаче, сърцето ми е свито като на малко дете, а умът ми повтаря: „Защо точно на мен? Стигам до извода, че когато човек не оценява това, което има, му се случва „нещо ужасно”, „оплита се безмилостно в собствените си мрежи”. Така се оплетох и аз в „мрежите на страха и собствените ми тревоги”. А сега се опитвам да намеря правилния път, който виждам в малките неща, в позитивните мисли и нагласи, в любовта към мен самата /винаги обичах другите, обръщах повече внимание на обкръжението си отколкото на мен, другите бяха важни и специални, не аз самата/.
Сега започнах да се глезя, да мисля, че аз съм най-важната, отворих заключената врата към собствената си душа. Мария, за мен пътя е един за всички, просто разклоненията му са много. Истината е да намериш и опознаеш себе си, да заобичаш своята собствена природа, да дадеш прироритет на своите интереси, на всичко, което би ти харесвало да правиш, да бъдеш в мига и да му се наслаждаваш. Започнах да харесвам думичката „смирение”, въпреки че тя изобщо не подхожда на моята същност.От ден на ден се уча да се усмихвам на живота и да приема факта, че ние сме за толкова малко време на този свят, просто не си струва да се ядосваме за „дребни неща”, да се негативизираме и т.н.
Съжалявам, че стана толкова дълго! Надявам се поне малко да съм ти била полезна!
Здравей POLIN!Благодаря,че сподели с мен.Извинявай но чак сега го прочетох.Много ама много искам да се променя,аз също винаги обръщам внимание на другите на близките,на децата първо те са най-важни за мен,те да са добре и да са щастливи.Това на мен ми доставя удоволствие,да видя как някой с моя помощ е щастлив.Но това вече започна да ми тежи.В смисъл правя го защото аз го искам и след това си казвам -защо?Все за сругите ,а за мен кой?Никой.Те са станали консуматори вземат но не дават,и вече това за тях е нормално не е нещо специално.Искам да се променя но то е по-силно от мен това е било винаги това наистина ми е природата.Аз обичам себе си,но сякаш повече другите и понякога си мисля,че това е всъщност моята мисия.Да давам много любов и положителни емоции на хората.Дали наистина може за това да съм тук?Незная как да намеря себе си.Мисля,мисля и немога да го измисля и да се анализирам с какво съм полезна на другите.На мен също природата ми е по-буйна,не търпя не справедливост защитавам все по слабите,както казваш и аз се опитвам да бъда -смирена по някога ми се получава(:може би защото аз вече съм на 42(:Съжалявам,че толкова късно започнах да чета тази литература.ОХ,колко неща искам да кажа но наистина стана много дълго и да не занимавам хората с мойте лирични отклонения(:(:Хубав ден
Здравей, Мария! Предварително се извинявам за това, което ще кажа, ще се опитам да го смекча колкото мога повече. Ще добавя, че намерението ми е искрено да помогна, а не да засегна някого и е съпроводено с обич.
Та…Понякога зад грижата за другите се крием ние от себе си. За да не се заемем със самите себе си /подсъзнателно!!!/ се крием. Да, даваме, но със „скрития умисъл“ това да направи нас щастливи, завършени,по индиректен начин. т.е. чрез другите ние си доставяме чувството за идентичност, за това кои сме ние. т.е. това „грижене все за другите“ може да е белег на страха или нежеланието да се дефинираме директно чрез вътрешната си същност, и на опита ни да го направим чрез социалните роли /програми!/, които играем и които ни водят за носа докато спим /в духовен смисъл/.
От малки ни учат, че да си егоист е лошо, но има видове егоизъм, има една особена категория „здравословен егоизъм“. Едно по – честно вглеждане в дълбочина в собствените ни мотиви и в съпровождащите постъпките ни чувства, ще ни отведе точно там! До нас самите. Без маска и без грим.
Има една проста истина: не можеш да даваш нещо на другите, което всъщност го нямаш и не можеш да го дадеш даже на себе си. Можеш да даваш само от това, което е преизпълнило теб самия. В противен случай даването всъщност е вземане. т.е. не може да не се обичаш и да не се грижиш за себе си, и в същото време да обичаш и да се грижиш за друг. Просто не става. Такъв вид грижа маскира проблема, за който намекнах по – горе.
Събуждането от дълбокия сън на програмите винаги е свързано със сътресения. Колкото по – дълго си спал, с толкова повече неща ще трябва да се справяш сега. Но това събуждане е най – хубавото нещо, което може да ни се случи. Ако ще на 42, ако ще на 102. Няма късно докато си жив.
Мария, мисля, че Мира го е казала много добре. Аз няма какво да добавя, освен да ти предложа да погледнеш и тази статия –
Егоист или използван наивник?
И помни, че никога не е късно! И също така – че най-важният човек в твоя живот си ТИ.
А когато обичаш себе си и си в хармония със себе си, тогава ще можеш да даваш и на другите.
Днешните родители трябва да се приучат да дават хъс на децата си да постигат разни неща. Да им се дава всичко наготово не е хубаво и за двете страни. Безцелни родители – безцелни деца, колелото се върти.
Ако има книги за възпитаване на деца, то това би трябвало да пише в тях. Но на средностатистическия родител му е много по-лесно да мине с шамари. Глупаво е такъв да очаква уважение в замяна.
Най-малкото погледайте някой епизод от Говорещият с кучета със Сизър Милан. Първоначално може да е неприятен, може да става въпрос за кучета, но определено има какво да се научи от това предаване по принцип.
Не знам кой е писал последния коментар, но точно същите думи чух преди 2 дни. Много ми е трудно в момента, от твърде много време съм в този объркан период. Чакам нещо или някой да ме провокира, да взема решение, но знам, че всичко зависи само от мен самата. Знам всичко, което казвате, но някак си не мога да го осъзная и най-вече да го направя част от мен. Не издържам вече така не чувствам нищо друго освен апатия, умора и пълно безразличие към моя собствен живот. Искам промяна, но дори не знам какво точно искам. Нямам мечти, нямам цели
Здравей unknown_girl
Няма да използвам никакви цитати от разна литература, защото на думи всичко е прекрасно и лесно да се каже. Ще споделя моят опит и дано да ти бъде полезен. Обикновено, когато изпадна в апатия, защото това е напълно нормално да се случи, предприемам пътуване извън града, в който живея- ей така на кафе в най-близкия град (дори и на 100км.) Разхождам се и не мисля за нищо, гледам магазините и всичко, което ми доставя удоволствие, макар че в това състояние е трудно нещо да ти достави такова. Пия кафенце разглеждайки някакво списание, без да ме притеснява факта, че съм сама. Едва, когато съм изморена вече от ходене се връщам обратно на автогарата и се прибирам. Имало е случаи, в които още 1-2 дни да не мога да поема нанякъде, но после … започва едно мъмрене с мен и към мен самата – и си казвам „какво съм се отпуснала като пихтия !?? я да се стягам, че взех да омръзвам на себе си“. Започвам да възвръщам мислите си, да отсявам и изолирам това, което ме дразни(в това число и хора) и си правя аритметика на това, което ми липсва, което от своя страна се превръща в стимул за набавяне на необходимото. По този начин, колкото и елементарно да звучи се задейсва постепенно онова, което е било в застой за определено време. И започва работа. Нито ме интересува дали някой ще ме забележи, ще иска да ми помогне ( дори е по-добре да Не иска), нито нищо- амбиция за постигане на необходимото, дори след времеда си кажеш, че това не си е заслужавало толкова много, но това е част от „събуждането“.
Ти си Човек, който заслужава да живее добре, който има право да се радва, да се усмихва, да бъде „жив“, да се бори и да успява, защото на 1-во място си Ти и след това всички останали и то във всяка една ситуация. От гледна точка и на майка ще кажа, че отново на 1-во място е майката и после децата, защото, ако майката не се чувства добре и децата й също няма да се чувстват добре. Така, че всички онези дето разправят “ ааа децата са на първо място …“ дрън, дрън фантасмагории. Винаги си Ти.
Аз мисля, unknown_girl , че ти си качествен човек със достатъчно скрити умения и също, че е време да се поровиш в това, което можеш и то без да чакаш, защото „времето“ е най-ценното нещо на този свят и в него са ни предоставени най-красивите мигове, които в никой случай не бива да пропускаме. Чакането е пагубно “ и какво чакаме !?? “ – действие му е майката. “ Залудо работи, залудо не стой“
А сега се усмихни и продължавай напред към красивите моменти, защото те те чакат да ги откриеш.
Поздрав от мен
Стефи, много ти благодаря за отделеното време, споделения опит и мотивиращите думи. Аз имам подобен на твоя начин за справяне с положението – взимам книга и се разхождам в парка. За съжаление, все по-малко свободно време имам, а и ефектът на тази своеобразна терапия е временен. Напоследък ми се насъбраха в повече задълженията и отговорностите. Умората, стресът и липсата на почивка също доста влияят. Улавям се, че си изграждам малко измислен свят, в който се оттеглям все по често, а това ми пречи да преживявам настоящия момент, или дори през малкото свободно време, което ми е останало, все мисля какво трябва да свърша утре, другиден, но никога не съм тук и сега. Но съм се взела в ръце и се старая да ограничавам това бягство. За целта използвам ластици на ръцете:) Някъде бях чела за тази техника. Когато усетя „нездравословни“ мисли, се пляскам с ластика. Така мозъкът свързва тези мисли с болка и по този начин може да се контролира. Определено това ми помага, кара ме да живея тук и сега.
Стефи, пак ти благодаря за отговора. Радвам се, че открих този сайт, той ме кара да се замисля и ми помага да намеря себе си. Успех на всички по пътя:)
Здравей unknown_girl. Интересна техника с ластиците.
И вероятно ефективна.
Разбирам как се чувстваш. Често ежедневието ни повлича така, гоним хиляди задачи и сме притиснати от „трябва, трябва, трябва“…докато забравим какво всъщност искаме. Затова се опитваш да избягаш в твой измислен свят, където да се чувстваш добре. Може би ще е добре да разбереш какво всъщност искаш ти. Не какво искат другите, не каквото налага общественото мнение, не каквото „трябва“ или какво си „длъжна“, а какво би искала ТИ.
Може би ще ти помогне тази статия:
Как да разбера какво искам?
И нищо чудно някой ден този свят да се превърне в реалност,а какво ще кажеш ако стане така?unknown_girl би ли го приела или отхвърлила как мислиш или ще е твърде късно?Поздрави и усмивки!
Много се радвам,че намерих този сайт.Моля ви ПОМОГНЕТЕ ми.В момента се намирам в един голям хаос,не мога да намера себе си,не знам коя съм и с каква мисия съм изпратена на земята.Как да изчиста страховете и негативите,искам да подреда мислите си,живота си,но все не се получава.Прочтох всички книги на Мадлен Алгафари и Джон Кехоу,сега търса Вашата книгата ‘Ти си промяната’.Искам да промена мисленето си,като изхвърла боклуците. Мога ли сама да си помогна без да ходя на психотерапвет.
с уважение Еми
След като написах,това писмо през ноща съновах много странен сън.Сънувам,че със съпруга ми пътуваме с кола,да взема сестра ми от купон,тя идва с внучката си,която е на 10 год.и малко пияна,помоли не да я изчакаме само да си плати сметката и тръгваме,съпруга ми не се съгласи остави ме и си тръгна с колата беше тъмно аз останах сама.Отидох в дискотеката да я взема, музиканти бяха цигани и изкаха да ме задържат,но аз успях да избягам.Останах сама в тъмнината и почнах да се моля с цялата си душа.След малко те дойдоха аз започнах да търса детето с името на РОСИ. Искахме само да избягаме тогава един мъж ни помогна.
Здравей Еми!Най-важното е,че първата крачка вече си я направила това е да осъзнаеш че трябва промяна.Най-напред се успокой.Как,като приемеш всичко,което ти се е случило в живота,като нещо,което е трябвало да стане.Знаеш,че изпитанията ни правят по-силни.Няма да стане изведнъж,защото негативите са трупани с години това ти е ясно сигурно,но ще стане едно по едно,крачка по крачка.Не може всичко на веднъж,за това ти е нужно търпение.Ти си достатъчно мъдра,за да намериш решение на всяко едно нещо.На първо време трябва да се успокоиш ,да приемеш всичко и да простиш на себе си.Втората крачка е да повярваш в себе си и се приеми такава уникална и неповторима,каквато си.Вече си на правилния път повярвай в себе си,че можеш и тръгни по него.Всяко нещо ще си дойде на мястото.Ако се двоумиш как да започнеш послушай вътрешния си глас,той ще ти отговори.Това е от мен,но изчакай и мнението на Роси.Поздрави и усмивки!
Здравей emi и добре дошла сред нас! Наистина интересен сън си сънувала, той е вледствие от това, което се случва вътре в теб- страх, обърканост, тъмнина и стремежът ти да намериш изход и тук, при нас.
Казваш, че в главата ти е хаос, че не знаеш коя си и каква е мисията ти на земята. Но знаеш ли, често хаоът е само привиден. Понякога трябва да настъпи хаос, за да се разбъркат нещата и да се подредят по нов начин. Но това е част от Вселенския ред.
Освен това пътят към себе си продължава цял живот, а това да знаем точно каква е мисията ни тук, на Земята често не ни се дава. Има само някакво смътно усещане и сякаш нещо ни води. Така че не бива да се паникьостваш че не знаеш каква е мисията ти, защото ти всъщност си я изпълняваш, макар да не го съзнаваш.
Когато започнем да се променяме, често настъпва хаос в главите ни- виждаме, че има толкова много неща да промени, а не знаем откъде да започнем. Това е нормално и е част от Пътя на израстването.
Започни от това да се научиш да обичаш себе си и да се приемаш такава, каквато си – и със страховете си, и с недостатъците си. Не се насилвай, помни че всичко е наред и стъпка по стъпка всичко ще си дойде на мястото.
После може да започнеш да освобождаваш един по един страховете си и това, което ти пречи. Не е нужно да бързаш, защото този път продължава цял живот. Просто се наслаждавай на „пътуването“ и на промените, които ще настъпят в живота ти.
Мисля, че ще са ти от полза и следните статии:
Как да открия бариерите, които ме спъват?
Как да се справим с объркването и хаоса в главата си?
Роси и Милена,БАГОДАРЯ за отговора който получих от Вас,наистина е много хубаво някой да ти даде съвет да продължиш напред.Тогава човек се мобилизира и има цел в живота,стените пред мен са огромни,но с цената на всичко ще си пробия път,защото наистина само Аз мога да си помогна.
С поздрав Еми
Чета много литература и ,като че ли се опитвам да намеря идеалната формула , която да ме изведе на правилният път. Търся отговора в книгите , но няма да споменавам колко хаос внесе това в мен. Добавете и няколко неприятни ситуацйки и какафонията в главата става пълна, имам в предвид сблъсъка на това което чувстваш на това което е било изградено в теб като светоглед и на това което се опитваш да спазваш като препоръки от книгите. Осъзнах за себе си , че това което търсим е в нас и там ще го намерим, не знам точно как , но знам , че ако го превърнем във фикс идея ще страдаме , затова да бъдем търпеливи, да преследвме целта без да я превръщаме в психически товар.
Здравей Евгени. Да, така е, нормално е когато светогледът ти се променя и всичките ти стари възглвди рухват, да настъпи хаос в главата ти. Прав си че е нужно търпение, че не трябва да превръщаме промяната в самоцел и не бива да насилваме нещата.
Здравейте! В движение попаднах на сайта Ви „Себепознание“.Явно щом съм тук нещо ме е накарало да се ровя из интернета и да потърся външен съвет.Не съм сигурен, че ще бъда постоянен с присъствието си във форумите,вънпреки че ми допадат статиите,и споделените мисли. Лично аз избягвам да участвам в събития от този род, защото наблюдавам с голямо разочаровани, че почти винаги хубавите идеи с които започва даден форум, в крайна сметка се превръщат в махленска говорилня и в повечето случаи основнота тема се измества в посока на две или най-много три личности, за които си мисля….хммм,че вероятно избивайки комплексите си тук намират място без „лице“ да „заграбят полето на действие“ и да наложат собствената си изява.А иначе, молбота ми е,да предложите специалист за психоаналитична/аз лично мисля, че това са си най-обикновенни психиатри, но поради неудобството от това кой, какво може да си помисли сме им дали това малко по-така наименование/ помощ за гр. Варна!Към форума… Роси?:)/малко фамилиарно/
Здравей simur и добре дошъл тук. Явно си разочарован от някои сайтове и форуми. Все пак смятам, че всяко нещо, което ни се случва, идва за да ни научи на нещо и има смисъл. Така че опитът ти там не е бил напразен.
Колкото до темата за психолозите и психиатрите, много хора не правят разлика между тях или ги бъркат. Тук може да намериш информация за разликата между психолог, психотерапевт, психиатър, невролог – http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5849
Ако искаш да намериш специалист във Варна, можеш да потърсиш тук- Избор на психотерапевт от гр. Варна
Благодаря Ви! Това ми разочарование относно форумите от блоговете може и да е малко пресилено/ вероятно в унисон с настроението ми/, но вчера се зачетох, и последно в един от вашите форуми видях, че и там две лица бяха иззели „пространството“ и как лека,полека останалите участници се бяхя отдръпнали./В момента не се сещам точно за коя статия ставаше въпрос,но там където непрекъснато подканяхте учстник да пише на кирилица!/ Може би това ме накара да изкажа мнение, и естественно от преките ми наблюдения. От доста години съм навън в чужбина, и това може би ми е голямата грешка.Защото ако си бях останал тук в България просто щях и аз да се претопя и слея с цялата разноцветна маса от която е съставено нашето общество-такава която всеки тук я знае.За съжаление относно психиката на човека, това изпитание е много голямо. И ако си чувствителен, по добре си стой тук или въобще не се връщай. Ще боли много по-малко. Но уви когато си видял и нещо по-различно и си изплакнал очите в хубавото, някак си от само себе си ти се набива всичко деструктивно около нас. Именно това виждам във форумите-деструктивност. Злъч, омраза, цинизъм. И дори , и най-малките бисерчета, доста бързо потъват в цинизма и калта от думи по между участниците /това последното мисля, че не ще виждаме във вашите /.Това имах в предвид. И още веднъж благодаря!
Р.Р. Междувпрочем, светкавичната ви реакция относно моето питане ми беше много приятна. Това ме кара да си мисля, че ще се интересувам и в бъдеще от съветите Ви в сайта.
Здравей simur !Да,вярно е,има такива форуми и сайтове,но едно не мога да разбера,как си допуснал да повлияят на теб?Би трябвало да можеш да отсяваш житото от плявата.Хубавото е,че се ровиш.Щом търсиш,значи си решил да направиш нещо със себе си и дано да успееш.Аз уважавам мнението ти,както и това на Роси и всеки,който пише тук,защото зная,че е с добри намерения и не само намерения,но и помощ.Правото на свободен избор е във всеки от нас и всеки от нас заслужава да е щастлив.Поздрави Милена!
Роси,хубаво е, че те има.
Благодаря ти Милена! И аз се радвам че ви има всички вас!