декември 19th, 2011 
Росица Вакъвчиева 
Една от основните идеи, до които съм достигнала и която е ключова в този сайт и в книгата „ТИ си промяната“ е
че външният свят отразява вътрешния.
И ако историите в живота ни се повтарят, ако хората се държат към нас по определен начин, ако непрекъснато сме недоволни от живота си, ако изпитваме постоянен страх, тревога или негодувание, това вероятно се дължи на наши подсъзнателни убеждения, вярвания и нагласи, за които често не си даваме сметка.
Затова ако искаме да променим живота си, е нужно да се обърнем към себе си, да започнем да премахваме бариерите, които ни спъват, да освобождаваме негативните чувства по положителен начин и да променяме старите си ограничаващи убеждения. А всяка промяна във вътрешния ни свят довежда до промяна на всичко и всички около нас.
Въпросът обаче, който ми поставяте и който зададе едно момиче на премиерата в София е:
„Как да открия това, което ми пречи, как да разбера кои са бариерите, които ме спъват и кои мои убеждения привличат това, което ми се случва’?“
Много от вас казват:
„Разбирам че промяната започва от мен, но с какво да започна, кое точно в мен да променя?“
Наистина, когато открием някое наше подсъзнателно убеждение, което ни пречи или осъзнаем свой подсъзнателен страх, то е сякаш откриваме съкровище, защото именно тези открития ни посочват Пътя.
- Въпросът е как да стигнем до тях.
За да разберете какво се случва във вас и да достигнете до подсъзнателните си мисли, страхове и нагласи е необходимо е да останете насаме със себе си и да направите анализ.
Определете си време специално за разговор с вас самите. Настанете се удобно и се отпуснете. Добре ще е преди това да медитирате за 10-на минути, за да се изолирате от външното и да осъществите контакт с вътрешното Аз.
Освободете се от чуждото мнение и от коментарите, които сте чували за това какво трябва или какво не трябва, кое е правилно или кое не.
Започнете разговор със себе си. Запитайте се:
Доволен ли съм от живота си, как се чувствам, кое е най-честото ми настроение, кои са най-честите ми мисли?
От какво се страхувам, чувствам ли се отговорен за всичко, което се случва около мен, чувствам ли се виновен за нещо?
Как възприемам себе си, какво мисля за себе си?
Какво мисля за света, за живота, за моя живот?
Какви хора ме заобикалят, как обикновено се държат към мен…и т. н.
Бъдете максимално искрени. Не скривайте нищо от себе си. И нещо много важно:
Не се съдете за мислите и страховете, който отривате в себе си! Целта е не да се обвинявате и самосъжалявате, а да погледнете сякаш отстрани своя вътрешен свят и да направите обективен анализ, за да можете да си помогнете и да направите нужните промени.
Хубаво ще е да записвате отговорите, защото когато пишете, излизат много неосъзнати мисловни модели и дори сами ще се изненадате от редица свои вярвания.
Не бързайте, дайте си време колкото е нужно за този разговор. Записвайте всички мисли, които възникват по въпросите, които си задавате. Позволете си да усетите какво изпитвате и го опишете.
После прочетете какво сте написали. Вероятно ще откриете, че някои ваши мисли се повтарят. Например може да сте написали, че животът е една непрекъсната борба и вие не може да се справите, че смятате себе си за неудачник, който няма качествата, които би трябвало, за да постигне нещо. И ето че достигате до две свои убеждения, които ви дърпат назад- едното е че за да постигнеш нещо, трябва да водиш жестока битка и е почти невъзможно да успееш, а другото – че нямате доверие в собствените си сили. Това е ключът. От тук трябва да започнете.
Разбира се, възможно е да не достигнете до конкретен отговор веднага. Ако не сте разговаряли със себе си по този начин, вероятно ще ви е трудно да стигнете бързо до това, което е дълбоко във вас.
Но не се насилвайте. Отделяйте време всеки ден, в което да останете насаме със себе си и да разговаряте…Наблюдавайте се.
- Може да опитате и една игра:
Помислете си какъв бихте искали да сте, какво бихте искали да имате в живота си. Например:
- Искам да съм уверен, силен човек, – искам да ме харесват, – искам да имам приятели, – искам да съм независим.
А сега напишете изречение, в което се твърди че вече имате това, което искате. Например:
Аз имам много приятели.
Какво чувствате като четете това изречение, става ли ви тъжно, изпитвате ли гняв, изглежда ли ви невъзможно подобно твърдение, какво мислите за приятелството, за себе си?
Напишете всичко, което чувствате и мислите относно това твърдение. Не премълчавайте нищо. Затворете очи и чуйте посланията, които идват от подсъзнанието ви. Може да чуете нещо като -
„Не е вярно, на никой не може да се вярва в днешно време, няма истински приятели вече, хората са озлобени, само ме използват…“
Така ще стигнете до бариерите, които сами си слагате – именно убедеността ви, че хората са лоши, че светът е опасно, недружелюбно място привлича хора и обстоятелства, които да потвърждават това ваше вярване.
Защото нещата, в които вярваш стават истина за теб. Нашият ум винаги намира доказателства, подкрепящи това, в което вярваме и е дълбоко залегнало в подсъзнанието ни.
Анализирайки отговорите и мислите си, ще откриете, че у вас има недоверие към хората изобщо, а това означава и недоверие към самите вас….
Действайки по този начин, вие ще достигнете до убеждения и нагласи, които са били неосъзнати и които привличат повтарящи се ситуации и отношение на околните към вас.
- Записвайте сънищата си.
Друг начин да достигнете до подсъзнателните си убеждения и мисли са сънищата. Психолозите не случайно казват на пациентите си да записват сънищата си. Защото често ние отричаме или не осъзнаваме какво точно изпитваме, но в съня потисканите чувства излизат. Ако анализираме своите сънища и усещанията си по време на сън, можем да достигнем до това, което ни измъчва и да открием ключа, с който да решим проблемите си.
Споделете вашето мнение. Как достигате до подсъзнателните си мисли, убеждения и нагласи? Имате ли свой начин за осъзнаване на това, което се случва вътре във вас?
От категория 
Тагове: 
Аз се чудя защо дори осъзнавайки моите грешни мисловни модели продължавам да ги повтарям.Когато съм насаме със себе си ги виждам ясно – погрешните ми заключения и реакции ,но когато се потопя в по- екстремна ситуация навън си реагирам постарому,паника и хаос …Защо се получава така?
Роси здравей, аз съм момичето което те пита за тези неща на презентацията на книгата. Казвам се Мария и искам да ти благодаря за този отговор, т.к тогава нямаше голяма възможност да се обсъди това по-подробно. Като чета статията се замислям, че доста от нещата ги правя, но просто не съм ги записвала,за да ги осмисля след това – просто отбелязвам някои неща и свършвам дотам. Но все пак и от това има полза, дори и малкото помага. Искам да разкажа, че преди четири години ми откриха какви ли не заболявания, не сериозни, но много на брой. Моят лекар ме насочи към позитивното мислене и от тогава с много практика и упоритост и вяра разбира се много неща в моя свят се промениха за по – добро. Радвам се, че има хора като теб, продължавай в същия дух.
)))))))
Весели и светли коледни и новогодишни празници
Мария
Здравей Мария и добре дошла! Много се радвам че си намерила тази статия и че писа. Тези дни си мислех за теб и за това, че не можахме да обсъдим по-подробно тази тема на премиерата. Наистина това да достигнеш до подсъзнателните си мисловни модели и да откриеш бариерите, които ти пречат е много важна стъпка, която поставя началото и ти посочва накъде да вървиш.
Много по-добре е обаче, когато записваш всичко, което чувстваш и всичките мисли, които възникват в главата ти. Тогава някак по-ясно виждаш всичко.
Разбира се, самото осъзнаване няма да промени старите ни убеждения и модели на поведение и реакциите.
Всъщност точно този въпрос засяга и elica. Така е, ние може да осъзнаем и много добре да виждаме какво ни пречи, но отново и отново да реагираме по стария начин. Това е така, защото нашите реакции следват заучени пътища, а убежденията, нагласите ни, вярванията ни са дълбоко залегнали в подсъзнанието. Затова след като осъзнаем поведенческите и мисловни си модели, които ни спъват, трябва да започнем същинската работа – с утвърждения, визуализация ( и други методи) и разбира се – действие.
Най-добре е да започнем работа само с един мисловен модел или старо убеждение и да се съсредоточим само върху това. И лека полека, с търпение и постоянство да „свикнем“ с новите си убеждения, които искаме да бъдат истина за нас. Чак тогава може да преминем към следващото.
Мария, радвам се, че лекарят ти те е насочил към позитивното мислене. Защото мисленето е от решаващо значение при справянето ни с болестите и проблемите. Благодаря ти за хубавите думи.
Здравейте! Според мен за да има реална и ефективна промяна не е достатъчно да промениш само мисленето си, нагласата си, да откриеш блокажите в подсъзнанието си и т.н. Както вече знаем съзнанието зависи не само от вътрешния свят, но и от външния. Ние искаме да си променим мисленето а не правим нищо по отношение на заобикалящата ни среда, която ни въздейства неимоверно много. Всеки ден ние правим едни и същи неща, говорим с едни и същи хора,което провокира у нас едни и същи мисли и нещата се повтарят и повтарят. Омагьосания кръг!
Здравей vesdel!Не разбирам как да въздействаш на околната среда?Ако имаш пред вид другите хора не можеш да ги промениш,но можеш да се срещаш с други,които ти желаеш,ако имаш пред вид това,да така е.Хората са такива,каквито са и само ако самите те са решили,че се нуждаят от промяна,могат да го направят.Даже и да го проумее не всеки се наема да го направи,защото ти знаеш по себе си ,че не е лесно.Поздрави и усмивки!
Разбира се, че можещ да въздействаш на околната среда и на хората! Пробвай да говориш на цветето в саксията всеки ден нежни и мили думи и то ще си цъфти дори да не е до най-слънчевия прозорец.:) На хората също. Пробвайте с някой неприятен за вас човек. Винаги си го представяйте усмихнат и добронамерен,пожелавайте му на ум и на глас само добри неща да му се случват и наблюдавайте резултата. Всичко в света е енергия, а тя може да се трансформира.И е МНОГО лесно:)Наистина всеки може да промени света, с малки стъпки , всеки ден.:)
Ето, Роси е един човек с един сайт, но промени хиляди:)
Няма омагьосан кръг, всеки си е магьосник на собствената съдба:)
Честит Игнажден, магьосници!Пожелавам ви здраве, физическо и психическо, и всичките ви добри добри мисли и дела към себе си и другите да бъдат стократно умножени!
Здравейте!Благодаря , Роси за човечността ти.Да мислиш за хората и въпросите им, е доказателство само за едно-високо ниво на съзнание и съпричастност.Не можем да разрешим проблемите си много пъти , като използваме един и същ начин на разсъждения.Това, че трябва да разчистим бурените, за да растат плодоносните ни мисли е ясно.Но сам човек трудно достига до подсъзнателните си блокажи.Преди години се чудих защо често имах проблеми в работата си.Поръчвам нещо, зная , че е готово ,но не го получавам.Подлагала съм себе си на какви ли не самоанализи.Търсила съм грешки в себе си.Накрая реших да задам един простичък въпрос към доставчика:“ Защо“?Бях изумена от отговорът му:“Защото си много добра, и ако не ти попреча няма как мен да ме забележат“Освен вътрешният ни свят има и външен, различен от нашия.Всекидневно контактуваме и с двата.Има една категория хора, които са достигнали до много високи нива на самосъзнание.Но други не.За да сме максимално обективни ,трябва да обхванем цялото, за да преценим-вътрешно и външно.Погледът ни освен на вътре трябва да е насочен и на вън.Поздрави!
Здравейте, мисля, че е много полезно да успеем да се погледнем отстрани. Просто да си признаем пред себе си слабите страни, да си отсеем силните и да си поставим за цел да се развиваме и да започнем да променяме така, че слабите страни да намаляват докато изчезнат /повъзможно/. Защото ако се харесваме каквито сме – ок, супер, но колко са щастливците..
Ако не се, и се тюхкаме само…как да стане промяната – в този случай, не сме ли като озни дето се молел на Бог да спечели от тотото, а дори не си направил труда да пусне фиш?! И си мисля, че вариантите не са много – всеки знае къде е силен и къде слаб. Ако иска да намали слабостите си – има начин, но първо следва да си ги каже и да има желание и да положи /обичайно се налага/ някакви „усилия“, дори жертви по някога за да се пребори. Да има вътрешна мотивация да го направи е много важно. А какво по-добро за мотивация ако сам си го поставиш за цел защото това искаш.
А, по отношение на сънищата…какво да направя като не ги помня? Много рядко се събуждам от сън и имам спомен за него. Макар, точно в противовес на тези думи, преди 2 дни имах сън, който беше като истинска реалност, с усещане и беше много болезнено като разбрах, че е само сън.
Беше поредно доказателство за липсата на много важни /нужни на всеки човек/ емоции.
Здравей vesdel и добре дошъл тук. Да, разбира се, всичко във Вселената е свързано и всичко взаимно си влияе. Аз съм писала доста и за средата, както и за енергоинформационните структури, които се образуват от мислите на група хора. Вадим Зеланд нарича тези структури махала. Ето виж тук – Справяне с вампиризма на мисъл – формите
Как да останем позитивни сред негативизма около нас?
Съгласна съм с Мила, че с мислите си и енергията, която изпращаме на хората и нещата около нас, също им влияем.
И разбира се, че погледът ни освен на вътре трябва да е насочен и на вън. Но в крайна сметка, всичко започва от нас и това как ние реагираме на външния свят.
Милене, има специални техники за припомняне на сънищата, но трябва да потърся информацията.
Но ако не си ги спомняш, можеш да достигаш и по друг начин до подсъзнателните си мисли.
Здравейте, съгласна съм с Милен, че самонаблюдението е добро начало
така и не стигнах до нея, а по-скоро го направих малко на парче – което естествено е по-бавно и по-трудно. Първо, трябва да се подготвиш, че резултатите и отговорите не е задължително да се появят веднага! Като цяло, щом вече си осъзнал, че искаш да знаеш какви са бариерите, които трябва да преодолееш – значи вече си направил и първата крачка в тази посока 
Ако това желание е искрено и важно за теб, действително ще получиш тази информация по един или друг начин – трябва само да следиш знаците.
След като го осъзнаеш, проблемът не се решава от раз, трябва да се постоянен в опитите си да го преодолееш (как да стане това също обикновено получаваш като отговор, когато се обърнеш към себе си). Можеш например да започнеш да осъзнаваш реакциите си в момента, в който се случват – съответно вече си наясно и с тяхната причина – и да се опиташ да се отстраниш от тях (все едно наблюдаваш какво се случва отстрани). Това на първо време не променя реакцията, но ако го практикуваш редовно с времето нещата започват да си идват на мястото.
Иначе техниката, описана в статията, е страхотна, но лично аз с вечното ми оправдание „Нямам време“
Лично аз на първо време започнах да опитвам да се самонаблюдавам и самоанализирам – т.е. примерно докато се прибирам от работа с колата, си правя една равносметка какви емоции съм имала през деня, какви са били реакциите ми – веднага ти изпъкват ситуации, в които установяваш, че си реагирал прекалено, че си стигнал до крайност без видима причина. Това са чувствителните места, които сигнализират за бариерите, както са наречени в статията. Примерно в моя случай става въпрос най-вече за страх от отхвърляне и за перфекционизъм (те са свързани) и съответно често реагирам по-емоционално, отколкото е нормално, на ситуации, в които се чувствам изолирана от останалите (в повечето случаи няма адекватно основание за това) или когато не направя нещо веднага по най-добрия начин
@Милен – аз също не съм се занимавала кой знае колко със сънищата, но бях чела преди време по въпроса и едната техника, която си спомням, беше преди да заспиш да си повтаряш, че на сутринта ще си спомняш ясно какво си сънувал – за това също трябва да проявиш постоянство. Препоръчват и да започнеш да си водиш дневник на сънищата – като диеята е, че щом имаш интерес към това и направиш и съответните крачки в тази посока, сънищата ще стават все по-ясни и все по-лесно ще ти бъде да ги помниш и даже да ги разбираш
Роси, не бих искал да те затруднявам за техниките за сънищата. Така или иначе имаме нет и предполагам бих намерил и сам.
Иглика, благодаря ти за идеята с дневника. Въпросът е, че аз не виждам какво ще ми кажат сънищата, което да не знам за себе си. Напрактика аз си се познавам добре. А и сънищата, които съм имал обикновено са били в подкрепа на това, което вече знам, т.е. те са отразявали вътрешните ми преживявания, проблеми, желания и т.н.
Но, наистина много рядко си спомям сън. Един път на месец средно е много дори да кажа!
Иглика, благодаря ти за споделения опит. Радвам се, че опознаваш себе си и вървиш по Пътя.
Милене, да, така е, информация би могъл да намериш и ти. Има и цели книги, посветени на това. На мен лично сънищата са ми помагали да си изясня много неща, дори са ми помагали да взема решение, когато съм на кръстопът. Сънищата за мен са една загадка. Тук съм писала за тях:
Загадката на сънищата
Какво ни казват сънищата?
Роси, благодаря за линковете. Сънищата казват това, което е в душата ми и ми показват отражение на това, което ми липсва и което искам. За съжаление в моя случай само продължават гадното чувство и още веднъж ми се напомня колко съм сам и колко това тежи и боли.
Здравей, Милена Димитрова. Не говоря(пиша) за това да се опитваш да промениш хората около теб. Поне на мен не би ми харесало някой да се опитва да ме променя, хората сме толкова различни и това е прекрасно
. Имам предвид промяна на заобикалящата среда: да се срещаш, общуваш с нови хора, да правиш нови интересни за теб неща, да четеш нови книги, да си смениш работата ако щеш и т.н. и т.н. Да се развиваш, да си развиваш мозъка, да създаваш нови невронни връзки, а от там и новите идеи, желаната промяна на мисленето в желаната посока. И всичкото това в комбинация със статията по-горе.
Най-големият враг на човека е бил, е, и винаги ще си остане… Желанието!
Това е и основният извод до който е достигнал Буда още преди векове, а в следващите думи е събрана цялата истина за нашето страдание и тревоги, и за начинът по който да ги преодоляваме и да се чувстваме щастливи:
„Be content with what you have. Rejoice in the way things are. When you realize there is nothing lacking, the whole world belongs to you.“
Лао Дзъ
Лека вечер и много здраве на всички!
Здравей kev!Не смятам желанието за враг.То е първият подтик,импулс да направиш нещо,което ти харесва дори да си щастлив.Самото желание те прави щастлив в този момент.Само воля не е достатъчна и е излишна ако няма желание.Хубава емоция към някой специален за теб човек или към това то да прави така,че да се чувстваш жив,да помогнеш на някого…малко ли е това.Буда може да е казал това,но той също е казал,че не трябва да вярваме на нищо което казва,да се съмняваме докато не го изпитаме върху себе си и сами не се уверим дали е така или не.Поздрави!
Ех, най-голямата заблуда е да мислиш, че се познаваш добре! Това е първия признак, че не познаваш себе си.
Да подценяваш сънищата, психологическите техники, интуитивните усещания, да разчиташ само на разума като единствен съветник – това граничи с глупост!
Да имаш очаквания, че нещата ще се развият по начин, по който ти очакваш или смяташ за правилен, е сигурен начин да изживееш още едно разочарование.
Да, Вени и аз това си мисля – е е заблуда е да мислиш, че се познаваш добре. Себепознанието е един дълъг път и постоянно откриваме нови и нови неща за себе си. И колкото повече неща откриваме, толкова повече осъзнаваме, че нищо не знаем и че има още много да учим…:) Честита Коледа на всички!
Честито Рождество Христово!
Явно не бях разбран за сънищата и познаването – в случая имах предвид съвсем конкретно – „познавам се добре“, в смисъл, че /мисля/ знам добре какво „казват“ и знам как се чувствам и без да е необходимо да разгадавам последните си сънища, които помня. Те бяха доста ясни според мен и не се нуждаят от тълкуване. Просто мисля не бяха от този тип. Ако бъркам и се заблуждавам бих искал да разбера какво друго може да е значенито им. Не мисля, че сънищата са за подценяване /нито техниките и интуицията/. Напротив, както казах по-горе, мисля, че те отразяват вътрешните ни емоции, преживявания, желания, осъзнати или пък не, понякога сигурно и подтискани. Мисля, че понякога сънищата са по-ясни, друг път имаме нужда от помощ да разгадаем какво ни „казват“. И в двата случая обаче и според мен ни „говорят“.
Що се касае до самопознаването – мисля, че винаги има какво да научиш, промениш, развиеш и усъвършенстваш в себе си. Това за мен е много важно. Да не стоищ на едно място, а да учиш, експериментираш и придобиваш все повече и повече знания и умения. За това и реших да споделя и почерпя опит в някои отношения.
Иглика, ще опитам от тази вечер предложението ти относно сънищата.
Честита Коледа и от мен!
Милене, сподели какво се случило – като цяло тези неща рядко стават от първия път… Аз си признавам, че не обръщам достатъчно внимание на сънищата, може би твоите коментари са знак и за мен, че пропускам нещо важно!
Когато общуваме с думи винаги интерпретираме и често се случва да разбираме различни неща, макар да искаме да изразим едно и също
Относно дискусията за желанията – според мен в единия случай се разбира нужда, а в другия – намерение, ако мога да използвам формулировката на Роси
Иглика, благодаря за разбирането. За запомнянето на сънищата – да си призная само 2 вечери го правих от последните няколко и за сега поне няма ефект. Но, ще продължавам. Интересно ми е какво ще стане.
За желанията – обикновено са свързани с нещо, което искаме – било да постигнем, да има резултат някакъв или са свързани с удоволствие – за друг или за самите нас. Свързани са обикновено и с нужди. Но, много зависи от случая.
Не мога да се съглася обаче, че са най-големия враг на човека. Ако човек няма желание – как би се развивал и усъвършенствал например? Това пак е желание. Мисля обаче, че трябва да се внимава много и с тях и да се контролират. Както с повечето неща трябва да има баланс и граници.
В Будизма се казва, че желанията са причината за страданието. Но както във всички религии и философии, мъдростите не бива да се приемат буквално и могат да се тълкуват по различни начини. Както съм писала в статията – Мъдростта в Будизма:
Това не означава разбира се, че не бива да имаме стремежи, цели, мечти… 
„За западния човек тези възгледи са малко трудно разбираеми. И аз не можех да проумея и приема, че трябва да се премахнем желанията… Но Буда всъщност иска да ни каже, че непрекъснатото желание за неща, които да притежаваш е опит да се запълни някаква празнота в теб, някаква липса. Колкото повече се стремиш да запълниш тази липса, толкова по-празен се чувстваш. Задоволяването на желанието е една илюзия за щастие, което трае твърде кратко – щастлив си само за краткия момент, когато получиш желаното, а после отново искаш друго. И така всяко задоволяване на желанията води до нови желания.“
Освен това, често ние желаем различен живот и се опитваме да оприличим мечтаното с това, което имаме сега. Но тъй като то много се различава, ние започваме да страдаме, да недоволстваме и отричаме сегашния момент.
А истинското щастие е тук и сега и можеш да получиш нещо, когато си доволен от това, което имаш. Затова, вместо да искаш все нещо повече, виж това, което имаш, цени го и бъди благодарен за него…Ако си доволен от това, което имаш, ти си истински свободен.
Та в такъв смисъл желанието пречи на човек…или който както го разбира.
Между другото точно сега мислех за тези неща, тъй като започнах да пиша една статия за страданието, за това коя е причината за страданието, ние ли го избираме и можем ли да сложим край на страданието…
Значи общо взето имаме предвид едно и също. Аз също мисля, че е важно да се цени, което имаш. За отказ от постоянно желание за повече и повече, особено за матераилна блага също съм абсолютно съгласен. За духовни все пак мисля е част от развитието и обогатяване на личността.
За съжаление понякога човек попада в капани различни, изпада в заблуда и недооценява и си пати много от някои желания или несподелени проблеми. Аз съм пример за това. Лош пример. И изпитвам това върху себе си. Имам горчивия опит да не съм оценил важни, всъщност най-важните неща, в следствие на което и нараних най-скъпите си хора в живота.
За страданието мисля си, че едно от най-проблемните неща при хората са несподелянето и лошата комуникация. Общуването за всякакви проблеми и да сме открити един към друг, мисля това са ключове за решаване на всяка трудна ситуация и ако ги използваме по-често ще има по-малко проблеми м/у хората и съответно по-малко страдания.
Здравейте.
Роси, понякога страданието е единственият начин за духовно пречистване и преминаване на по високо ниво по пътя на духовното ни израстване.
По този повод прочетох това:
Попитали един дзен майстор: В какво се състои тайната на успеха?
- Две думи – отвърнал той – правилни решения.
- Коя е тайната за вземането на правилни решения? – го попитали отново.
- Една дума – усмихнал се старецът – опитът.
- А къде е тайната за добиването на този опит?
- Две думи – въздъхнал дълбоко майсторът – неправилни решения!
От: नहीं मन.
С пожелания за весело посрещане на новата 2012 година.
Да, Томи, понякога страданието е единственият път. Все па обаче може има и други начини. Но ще коментираме за това в новата тема, като я пусна.
Благодаря ти за тази дзен история, която споделяш. Наистина има много мъдрсот в нея.
Здравей Томи!Много истина има в тия прости думички.Честита нова година,много щастие,много здраве, много късмет и сбъдване на всички несбъднати мечти,всички го заслужавате.Поздрави и усмивки!
Здравейте,Роси!Аз,равотя и живея в чужвина.Днес открих тази станица и сам безкрайно щастлива.Далги години живея в страхове в недоверие самосажаление,дерресия.От моя ргиателка в Балгария разврах за вашата страница.От нея сащо ролучих много книги които ми показаха пътя по който мога да се освоводя от тези огромни бариери в живота ми.Вероятно познавате трудовете на д-р.ПолМаккена и д-рЛуиз Хей.От месец се заознавам с тяхната техника.Влагоря за това се ми се изпални мечтата да открия верния пат на себерознание и да корегирам нилядите противоричиви твардения и острели клишета в своя ватрешен свят.С удоволствие днес се запознах и с вашите стии.Везкрайно сам щастлива,че Висшия разум откликна на моята мечта,да се променя,мога само да кажа,че това едно везкрайно валшебство да усещаш промяната и как с всеки изминал ден ватрешния ми свят се преовразява,как всичко,като че ли в мене се изаршват малки чудеса.И ето днес открих ВАС.Това е още едно потвърждение за правилния пат коѝто сам избрала.Благодаря ви.
Здравей Radostina и добре дошла сред нас! Радвам се, че си ни намерила и че откриваш вълшебството на това как с промяната на вътрешния ни свят всичко и всички около нас се променят.
И аз ти благодаря. Ще се радвам да споделяш мнения по темите тук, своя опит и идеи.
Аз също живея в чужбина и се радвам на въодушевлението на Радостина. Познавам го това чувство. Моята промяна започна тука. Всичко се разкриваше пред мен все едно Край на моите страхове и проблеми. И точно когато си мислех,че съм стъпила здраво на духовната пътека,ми се случиха събития, които ме накараха да разбера един от най-големите ми страхове и защо изпадам в депресии и не знам как да реагирам. страх от прекъсване на връзки Без значение взаимоотношения,смяна на работа…….След всеки ;край; аз се затварям в себе си с дълбоко чувство на вина и самосъжаление. В този момент се опитвам пак да се изправя и да си науча урока. Радост пожелавам ти от цялото си сърце успех. Аз също съм заобиколена от книгите на Луиз Хей. А тебе Роси бих те качила на първия самолет и право у дома,такава нужда имам от някой като тебе сега. Обичам те и добре,че те има. прегръщам те горещо
Петя, с радост бих ти дошла на гости, но може да общуваме и тук, онлайн и да си бъдем полезни.
Да, обикновено става така, както се е случило и при теб- точно когато мислим, че сме напреднали и сме се променили, се случва нещо, което ни разтърсва отново. Но именнно тези преживявания ни карат да осъзнанем какво още има дълбоко скрито в нас и върху което трябва да работим. Ето ти си открила страхът, който ти пречи- страхът от раздяла и загуба…Това е интересна тема за статия. Ти как преодоляваш този страх?
Роси, благодаря за вниманието. Обикновено,когато се усетя, че мисля прекалено много за случилото се,започвам с утвърждения пред огледалото,че всичко се случва за моето най-висше добро и си обяснявам, че това е само чувство което изпитвам,че чувствата се пораждат от мисълта а мисълта може да се промени.Тогава се качвам на колелото си карам дълго и се надъхвам, че решението ми е било правилно за в момента. Така се успокоявам,макар че понякога ми е доста трудно.Имам чудесно семейство и като ме видят в това състояние,всячески се опитват да ми помогнат, но това е вътре в мен.Ако обичах и уважавах себе си достатъчно, сигурно нямаше да ме измъчва неодобрението на този или онзи.Изпитвам страх когато ги срещна на улицата (тях бившите ми взаимоотношения), не знам как да реагирам, да ли ще ми кажат нещо и т.н. Искам да се науча да уважавам постъпките си.
Здравй,Роси!:)Четейки по горе написаното,стигам до собствения си извод,че аз често откривам,дори гласно изричам грешките си.Разбирам добре,че сама се подтискам с негативни мисли и понякога се опитвам да ги избегна,мислейки за нещо друго по-положително.Но незнам защо,ама рядко се получава.Има хора,носещи ми негативни емоции,или по-скоро аз си внушавам така,за които мисля доста често,опитвам се да успокоя лошите мисли с думите:“Стига вече,не ги мисли,зао си мислиш,че на тях им пука за теб,стига остави ги.“Но не се получава.Осъзнавам,че точно тези черни мисли много ме дърпат понякога и ми пречат!
Здравей Ганка. Има и друг начин за преодоляване на натрапливите мисли – да ги развиеш до край. Защото колкото повече се опитваш да заглушиш страховете си и да накараш мислите ти да спрат, толкова повече те се увеличават и те преследват. Тогава проследи своя страх до край-
например страхуваш се да не припаднеш- започни да мислиш: какво ме плаши точно, какво би станало ако припадна- ще загубя контрол, ще се изложа, мога да се нараня и т.н. развиваш до край докато стигнеш до сърцевината на страха. После приеми и най-лошия вариант, при който това, от което се страхуваш се случва. Именно тогава, когато приемеш и най-лошия вариант и осъзнаеш, че каквото и да се случи, ще се справиш и винаги има изход, точно тогава тези негативни мисли си отиват.
здравейте, имам проблем станала съм много агресивна дразня се за всяко нещо , имам нужда от помощ ! Имам момче до себе си което много ме обича както и аз него, но тои се чуди какво става с мен , но и аз незнам! Както се смея и изведнъж ставам агресивна а нищо не ме мъчи нямам проблеми кажете ми какво да направя моля ви ;(
Здравей Мартина. Може би ще ти помогнат тези статии- Как да се справим с раздразнителността? и
Трябва ли да овладяваме гнева си?
Здравей Мартина!За всяко действие има причина.Само трябва да се открие причината и да се отстрани.Понякога не можеш да я откриеш, защото си я пратила в подсъзнанието си,но тя е там налице.Честит празник и много усмивки!