АКО НЕ МОЖЕТЕ

ДА ПОБЕДИТЕ СТРАХА,

СПРИЯТЕЛЕТЕ СЕ С НЕГО!

В тази статия ще разгледам страхa в негова друга форма – паническите  атаките(ПА). Виждам, че във форумите много мъже и жени споделят, че са пленници на паник атаки и търсят помощ, искат да се освободят и да започнат да живеят. Тези атаки са ми познати, знам какво е усещането и бих искала да кажа някои неща на всички, които живеят в техния ад и на техните близки.

Какво е паник атака?

Първо искам да подчертая, че не съм специалист и говоря от свой опит, наблюдения, прочетено, научено. Така че относно терминологията не мога да твърдя че е най-точната.

Паник атаките се появяват сякаш от нищото и представляват пристъп на парализиращи ирационални страхове, натрапливи мисли, сърцебиене, световъртеж, чувство за нереалност(сякаш те няма), задушаване, гадене, чувство сякаш умираш, припадаш или полудяваш и т. н. (разбира се при всеки е различно, но това е най-характерното) Всички изследвания показват, че ти „няма нищо“, но вътре в теб сякаш има демони. Опитваш се да се бориш с тях, но тези демони са станали част от теб и колко по-упорито и силно се бориш, толкова по-силни стават те. Появява се страх от страха, страх от загуба на контрол, страх от мнението на другите.

Понякога такива атаките продължават години наред, достига се до избягване на социална среда, агорафобия(страх от обществена среда, тълпи и т. н.). Лошото е, че тези хора живеят сякаш в призрачен свят, а той е невидим за другите. И започват да се чувстват сами, неразбрани, принудени сами да се справят с ужаса. Лекарствата не са решение. Смятам че(както  при повечето заболявания)  лекарствата само временно могат да притъпят, да заглушат болката и страха, но не и да премахнат това, което е в теб. Решение според мен е

ПРОМЯНА НА ОТНОШЕНИЕТО.

Причините?

Според мен причините са повишена тревожност, чувствителност и не точно наследственост, а по-скоро придобитият начин за възприемане на света в средата, стрес или преживян шок.

Това, което искам да кажа на хората, страдащи от паник атаки е:

• Не се обвинявайте, че ги изпитвате и че не успявате да се

справите с тях. Не си мислете, че сте слаби, лабилни, че нямате воля. Напротив – често  паник атаките се случват на силни и борбени хора, на хора, които се намират на високо ниво в духовното развитие или са в процес на скок в развитието си.

Вие не сте слаби, не сте безволеви. Всъщност вашата воля да прогоните страха и вашата борба с него, го засилват още повече.

А на  тези, които имат близки, страдащи от ПА, искам да кажа:

- Безсмислено е да му казвате: „всичко е в главата ти, това е въображаемо, бъди силен, стегни се“  и т. н. Защото човек, който изпитва ПА знае отлично това – знае, че страховете му са ирационални, знае, че е „глупаво“, но това не променя нещата. Дори именно това го спира да сподели страховете си. Не може и да „не мисли за това“, „да не му обръща внимание“. Колкото повече се стремиш да мислиш за друго, толкова повече страхът иска да му обърнеш внимание. Този човек има нужда от подкрепа, разбиране, внимание, любов, от помощ.

• Страхът не ти е враг. Той не е някакъв демон, дошъл отвън, за да

те плаши. Страхът е защитна реакция и се опитва да те предпази, да ти каже нещо. Страхът, както и болката са знак, вик на душата, че нещо става и ти казват – „направи промяна!“ Именно страданието ни насочва към промяна на мисленето ни, към духовно развитие и в крайна сметка е за наше добро.

• Не сте сами. Много хора преживяват същото. Това, че имате

паник атаки не ви прави по-малко стойностни. Напротив – тези ПА могат да се окажат трамплин към издигане на едно по-високо ниво.

• Има много техники и методи за преодоляване на ПА – от методи,

с които можеш да си помогнеш сам, през психотерапевтични методи до различни духовни  практики. ПА са напълно лечими. Те не са съдба. Те не са ваша характеристика, те не са вие. Много полезен  в това отношение е Екхарт Толе с книгата  си „Силата на настоящето“. Той ни учи да не се идентифицираме със страховете, емоциите си, болката и че когато ги „наблюдаваме “ без да влизаме в играта им, те губят енергията си, отслабват и утихват.

Когато настъпи паник атаката, не се борете, а просто „наблюдавайте“ какво се случва с вас – как сърцето ви ще изкочи, как ръцете ви започват да се потят, а краката отмаляват, как се замайвате и как ви обзема непреодолимото желание да бягате. Просто наблюдавайте, без да „участвате“, без да се идентифицирате с усещанията си. Тогава усещате как страхът преминава като вълна през цялото ви тяло и…излиза…просто ви напуска. Когато го наблюдавате, без да се съпротивлявате, без да се опитвате да избягате от него, той губи силата си и изчезва…

Тук ще цитирам споделеното в един форум от човек, когото не познавам, но това мнение би било много полезно:

„Сърцето ми затупка бързо, ръцете ми започнаха да се изпотяват и аз стиснах зъби.
Тъкмо когато главата ми щеше да гръмне си казах „абе…то атаката ще дойде и ще си замине. Всеки път ли ще се паникьосвам? Дай да изследвам точно какво ми е, какво изпитвам, вместо да се паникьосвам…И когато би трябвало да настъпи кулминацията… нищо, мина ми.“

Именно така действа отказа от борба, приемането. А когато наблюдаваш без да участваш, това е приемане. Тогава страхът губи от енергията си и го освобождаваш. Докато не го приемеш, докато не го „видиш“, той ще продължава да напомня за себе си и ще се опитва да ти каже – „направи промяна!“

• Проява на сила е да потърсиш помощ, когато имаш
  

нужда. Понякога просто трябва да се довериш на специалист, който може да ти помогне.

Тъй като ПА са по-специфичен страх, няма как тази статия да мине без компетентно мнение на специалист.  Затова тук съм подбрала конкретни насоки и препоръки от

психотерапевта  Орлин Баев и когнитивно поведенческата психотерапия(по която той работи). С него се познаваме само задочно, но в тези методи за преодоляване на ПА аз  виждам мъдростта на духовните учения, тези подходи ми напомнят за това, което ни учи Екхарт Толе. Съветите наистина са безценни. Предоставям ви този материал с любезното разрешение от Орлин Баев, за което безкрайно му благодаря!:

„Страх от самия страх

В корена на поддържането на този най-сърцевинен страх лежи ОТНОШЕНИЕТО, НАСТРОЙКАТА на съзнанието ти по отношение на страха – желанието ти за бягство от страха или желанието за преборването му, за контролирането му! Колкото повече отбягваш страха си чрез опити за отбягване места, хора и ситуации, които биха предизвикали ПА, толкова по-силен става той в дългосрочен план. Колкото повече се опитваш да бъдеш силен и контролиращ, толкова повече подхранваш страха си с битката си против него! Страхът в теб е като едно малко дете. Една емоционална част от цялостната ти личност, малко дете – ти самият. Ако се бориш против това уплашено дете в теб, ако се опитваш с всички сили да го прогониш, да го натикаш в тъмницата на подсъзнанието си, резултатът ще бъде, че то ще се уплаши още повече, ще се отчае и депресира. А неговите чувства са твои чувства! Ако се опитваш да избягаш от това уплашено дете – паниката в теб като отбягваш ситуации и места, които водят до проявата му, то ще намери начин да се свърже с теб дори без никакви външни поводи, дори в уюта на дома ти или по време на съня ти. Защото ще плаче отчаяно, търсейки вниманието ти! А неговото отчаяние е твое отчаяние! Това дете – страх жадува за прегръдката ти, пълното ти и безусловно приемане и толерантността ти към тревожните му изблици. Толерантност, прегръдка и приемане, водени от любовта ти към него! Защото То си Ти – една емоционална част от теб, която е нужно да се научиш да успокояваш, приемаш, издържаш и с която да съжителстваш. Когато промениш отношението си към своята паника – дете и любящо го прегръщаш винаги, когато почувстваш тревожността му, ПА ще се стопят до лека неутрална емоционална и телесна възбуда. Научи се да посрещаш, издържаш и прегръщаш приемащо с искрена любов страха си! Това е истинският ключ към неговото трансформиране в спокойствие и сила! Тогава това вътрешно уплашено дете в теб пораства, преодолява психотравмите си, генетичните си предиспозиции и самия си навик да се страхува – превръща се в една по-спокойна и сигурна емоционалност. Твоята собствена!

Страх от телесните симптоми

Знаеш ли, че сърцето ти може да бие с 200 удара в минута в продължение на дни и да бъде съвършено здраво? А при ПА то се разтупква с далеч по-нисък ритъм и за много по-малко време. Знаеш ли, че замайването, акушерската ръка, тръпките, игличките и вибрациите, чувството за дереализация и деперсонализация, подкосяването на краката и т.н. и т.н. идват от хипервентилацията, която без да съзнаваш, си причиняваш с напрягането на диафрагмата и гърдите си, което води до плитко ускорено гръдно дишане?!? С усвояването на една връзка между съзнанието и тялото ти в процеса на мускулна релаксация, пренесена в ежедневието ти, ти се научаваш съзнателно да управляваш телесните си стягания и блокажи. А това ти дава възможност да се научиш да дишаш пълноценно – освен с връхната част на гърдите си, също и със стомаха и диафрагмата си. Тогава телесното ти налягане, което при ПА се акумулира само в горната част на тялото и главата ти, се разпределя равномерно и в долната част на тялото ти и в цялото тяло! Цялостното дишане уравновесява нивата на кислород и въгл. двуокис в кръвта ти и успокоява голяма част от телесните симптоми на ПА. Можеш да си помогнеш и с дишане в хартиена кесия. Дишането и релаксацията са чудесни инструменти, но са само помощни средства – бастунчета! Основното отново е отношението ти! Отношението към замайването, тръпките и т.н. Нужно е да ги приемеш като нещо напълно безвредно, неутрално и дори приятно! Да, дори приятно! Защото йогите например чрез дишане си причиняват точно същите телесни процеси, но ги преживяват с чувство на духовно блаженство! Защото ги приемат за носещи им блаженство и разширение на когнитивния им потенциал! Изпълнявай релаксацията и пълното дишане, но едновременно с това обикни замайването си, обикни дереализацията и деперсонализацията си, обикни треперенето и игличките, изпотяването си, обикни горещите си и студени вълни! Те са такива, за каквито ги приемаш! Сами по себе си са просто неутрални и абсолютно безвредни телесни реакции! Защо да не използваш повишената си телесна и емоционална чувствителност и да я приемеш за нещо чудесно?! Чудесно, защото имайки я, притежаваш рядката възможност да преживяваш света по много по-дълбок и духовен начин от обикновените и по-грубички от теб хора! Защото ако имаш ПА, със сигурност си дълбоко чувствителна и творческа натура! А телесните симптоми на ПА са един добър трамплин за разширяването на творческия ти потенциал. Просто ги приеми за такива! Обикни ги! Те събуждат в теб нови нива на когнитивно функциониране. Когато изпиташ дереализация и депрсонализация, зарадвай им се. Отпусни се в тях и усети блаженството на временното откъсване от света и егото си. Никой никога не е полудял или умрял от ПА. Когато така приемеш дереализацията, вместо да се бориш с нея и да се напрягаш още повече, тя е преживявана като носещо радост преживяване. А парадоксът е, че именно когато приемеш и обикнеш истински тези си телесни и психични преживявания, те се случват с далеч по-малка сила и продължителност!

Страх от загуба на контрола и мнението на хората

ПА са реалност. Те са нещо напълно нормално. Ако имаш чувствителна кожа и слънчева алергия, нима е нужно да го криеш от другите? Ако имаш бемка на бузата, трябва ли да я криеш? Не, нали! По-добре да превърнеш това, което имаш, в предимство! Това, че имаш ПА означава единствено, че си дълбоко чувстващ нещата, чувствителен и долавящ фините нюанси на живота човек! Гордей се с това! Разкажи за паническите си атаки на колегите си, на шефа си, на приятелите си. Направи ги обществено достояние! Гордей се с тях! Заяви себе си такъв какъвто си и се гордей със себе си! Когато обикнеш паническите си атаки, когато обикнеш самият им корен – страха от тях, ти ги овладяваш в огромна степен. Те се трансформират в творческа, социална и професионална амбиция! Виж звездите по света и в България. Виж ТВ водещите на предавания. Виж всички успели хора! Всички те са превърнали всеки свой „недостатък“ в предимство и обект на харесване от другите! Когато се осмелиш да заявиш публично съществуването на паническите си атаки и смело говориш за тях, страхът от мнението на хората изчезва. Защото уважаваш достатъчно себе си, за да се приемеш такъв, какъвто си и да се заявиш в този социален свят с точно тези качества и преживявания, които имаш! Когато споделиш, може да спечелиш критика, но със сигурност ще спечелиш и подкрепа! Критиката е толкова нужна, колкото и подкрепата. Приеми я спокойно – защото се приемаш и си вярваш!
При ПА по презумпция имаме едно силно защитно желание за контрол, чрез което човек се опитва да пребори страха си! Както вече разисквахме, това е най-сигурният начин да усилиш страха си! Това желание за контрол, ако е носено дълго време, става част от характера ти и се проектира във всяка житейска сфера. А това те прави ригиден и напрегнат, нещастен и консервативен. Слабите се стремят към ред, а силните управляват хаоса! Бъди силен! Ти имаш право да грешиш – това е човешко, защото само така се учиш от грешките си! Относно мнението на хората – това е  толкова важно, колкото и мнението на блоковите стени по пътя към дома ти! Хората ще кажат всичко – и имат право да го направят. Да се съобразяваш прекалено с тяхното мнение обаче означава да живееш в един социален затвор със стени от страх и с пазачи – езиците на хората! Хората уважават именно силните хора, които смело заявяват себе си такива, каквито са! Да, ти имаш ПА – понякога ще ти се наложи да приседнеш и подишаш, да потрепериш и се поизпотиш – и какво от това? Това е част от теб – от твоята цялостност, която ти приемаш и обичаш! Обикни се! Знай, че си ценен и важен – такъв, какъвто си! Когато смело заявиш паническите си атаки пред колегите, приятелите, бизнес кръга си и с радост посрещаш евентуалните им пристъпи в присъствието на който и да е – именно тогава атаките ще се сведат до една минимална и дори приятно възбуждаща те и тласкаща те към постижения нормална тревожност! Просто една лека мотивираща те тревожност – нищо повече!

Ето някои конкретни методи за работа с атаките:

• Дишане – една конкретна причина за възникването на паниката е плиткото и учестено

гръдно дишане. Когато усетиш първите признаци на паник атака (при всеки са различни -

изпотяване на ръцете или леко замайване или шум в ушите и т.н.) и покачване на тревожността, съзнателно прави за няколко минути дълбоко диафрагмено дишане. Това е дишане предимно „с корема“ – когато го правиш, коремът се повдига. Прави се бавно и дълбоко. Плиткото гръдно дишане директно покачва кръвта и напрежението в главата и лесно задейства ендокринния процес на страховата реакция. Пробвай ритъма 1.2.1 – единичката е вдишването, двойката е издишването, а последната единичка е задържането на дъха „долу“, без въздух. Например 3 секунди вдишване, шест секунди издишване и три секунди задържане на дъха без въздух. Или 4 сек. вдишване, 8 секунди издишване и 4 секунди задържане без въздух. Може и в по-голяма бройка – зависи от белодробния ти капацитет. Когато дишаш така – предимно диафрагмено, е нужно съзнателно да релаксираш тялото си, диафрагмата и слънчевия сплит и всички мускули. Дишането е максимално отпуснато, с минимално напрежение. Фокусирай вниманието си в отпускането на диафрагмата при вдишване, а при издишване и задържането без въздух си представи как отпускането се разпространява по цялото тяло като една ценробежна вълна, тръгваща от диафрагмата. Това дишане разпределя енергията из цялото тяло (вместо да я нагнетява само в горната, което става при плиткото паническо дишане), повишава нивото на въглеродния двуокис в кръвта, не позволява да се случи хипервентилация и така води до директно успокояване на паниката. Сигурно знаеш и за дишането в хартиена кесия, което също директно повишва въглеродния двуокис в кръвта и успокоява паническите симптоми и страха.

• Промяна в отношението; утвърждения – докато правиш дишането и релаксацията, си

повтаряй някое от следните утвърждения: „да става каквото ще“, „приемам ставащото“, „приемам“, “да бъде волята божия“, „обичам ставащото“, „това ми харесва“. Дори паническата атака да е преминала „точката от която няма връщане“ и се случва, продължавай да повтаряш твърдението, което си си избрал. То ще ти позволи вместо да се бориш със страха и симптомите, да „плуваш“ с тях, което ги кара многократно по-бързо да се успокоят!

• Съзнателно причиняване на панически атаки и обезстрашаване – това е много силен

метод, който изисква смелостта ти, но който много бързо ще остави паническото разстройство зад гърба ти! Нарича се още десензитизация или десенсибилизация и е изпитана техника в психотерапията – научно изследвана обстойно. Когато си у дома, в спокойна обстановка (а още по-добре в кабинета на терапевт), започни обезстрашаванеточрез градация от действия:

- седни и започни да си представяш ситуациите и местата в които си имал панически атаки – представяй си ги ясно и живо. Ще усетиш как напрежението в теб расте и ще достигнеш примерно началото на паническа атака – тогава започни да практикуваш дишането (както е описано по-горе) с релаксацията, като отношението ти сега съзнателно е ПРИЕМАНЕ на ставащото. Повтаряй си избраното кратко утвърждение, с променено емоционално отношение на приемане.
- когато известно време (примерно няколко дни или седмици подред) си правил визуализацията с причиняването на паническата атака (ПА), започни да си я причиняваш чрез действия – физически упражнения, които ускоряват сърдечния пулс, въртене водещо до виене на свят, учестено повърхностно дишане. Избери една от тези техники и я прави докато тя започне да причинява ПА. Тогава практикувай дишането, релаксацията и промененото отношение с утвърждението. През няколко дни стигай все по-смело и все по-често до това самопричиняване на ПА и практикувай методите по новия начин на преживяването и. Това води до една нова връзка между съзнанието ти и телесните симптоми – мозъкът и умът ти престават да ги считат за страшни, а просто за неутрални, прекратява се борбата с тях (която ги увеличава) и самата паническа атака вече престава да се случва или поне се свежда до много по-лека.
- съзнателно, като тренировка отиди на местата или преживявай ситуациите, където си имал паническа атака – тоест съвсем съзнателно отработи промяната в отношението си към нея плюс техниките – дишане и релаксация в реална обстановка.

Една алтернативна техника: ЯДОСВАНЕ – ако когато започне да се случва атаката си сам (например в колата или у вас), се ядосай. Започни да викаш и насочи агресията си към някоя възглавница или нещо друго меко -удряй я. Гневът е антипод на страха и неутрализира паниката! Разбира се, тази техника може да се практикува само при подходящи социални условия и разбира се, съзнателно събуденият гняв се насочва само към подходящи предмети (най-добре възглавница или легло и т.н.), но не и срещу човек!“ Орлин Баев – психотерапевт – orlin.bravehost.com , e-mail: orlinbaev@gmail.com

бутони за социални мрежи