декември 10th, 2009 
Росица Вакъвчиева 
АКО НЕ МОЖЕТЕ
ДА ПОБЕДИТЕ СТРАХА,
СПРИЯТЕЛЕТЕ СЕ С НЕГО!
В тази статия ще разгледам страхa в негова друга форма – паническите атаките(ПА). Виждам, че във форумите много мъже и жени споделят, че са пленници на паник атаки и търсят помощ, искат да се освободят и да започнат да живеят. Тези атаки са ми познати, знам какво е усещането и бих искала да кажа някои неща на всички, които живеят в техния ад и на техните близки.
Какво е паник атака?
Първо искам да подчертая, че не съм специалист и говоря от свой опит, наблюдения, прочетено, научено. Така че относно терминологията не мога да твърдя че е най-точната.
Паник атаките се появяват сякаш от нищото и представляват пристъп на парализиращи ирационални страхове, натрапливи мисли, сърцебиене, световъртеж, чувство за нереалност(сякаш те няма), задушаване, гадене, чувство сякаш умираш, припадаш или полудяваш и т. н. (разбира се при всеки е различно, но това е най-характерното) Всички изследвания показват, че ти „няма нищо“, но вътре в теб сякаш има демони. Опитваш се да се бориш с тях, но тези демони са станали част от теб и колко по-упорито и силно се бориш, толкова по-силни стават те. Появява се страх от страха, страх от загуба на контрол, страх от мнението на другите.
Понякога такива атаките продължават години наред, достига се до избягване на социална среда, агорафобия(страх от обществена среда, тълпи и т. н.). Лошото е, че тези хора живеят сякаш в призрачен свят, а той е невидим за другите. И започват да се чувстват сами, неразбрани, принудени сами да се справят с ужаса. Лекарствата не са решение. Смятам че(както при повечето заболявания) лекарствата само временно могат да притъпят, да заглушат болката и страха, но не и да премахнат това, което е в теб. Решение според мен е
ПРОМЯНА НА ОТНОШЕНИЕТО.
Причините?
Според мен причините са повишена тревожност, чувствителност и не точно наследственост, а по-скоро придобитият начин за възприемане на света в средата, стрес или преживян шок.
Това, което искам да кажа на хората, страдащи от паник атаки е:
- Не се обвинявайте, че ги изпитвате и че не успявате да се
справите с тях. Не си мислете, че сте слаби, лабилни, че нямате воля. Напротив – често паник атаките се случват на силни и борбени хора, на хора, които се намират на високо ниво в духовното развитие или са в процес на скок в развитието си.
Вие не сте слаби, не сте безволеви. Всъщност вашата воля да прогоните страха и вашата борба с него, го засилват още повече.
А на тези, които имат близки, страдащи от ПА, искам да кажа:
- Безсмислено е да му казвате: „всичко е в главата ти, това е въображаемо, бъди силен, стегни се“ и т. н. Защото човек, който изпитва ПА знае отлично това – знае, че страховете му са ирационални, знае, че е „глупаво“, но това не променя нещата. Дори именно това го спира да сподели страховете си. Не може и да „не мисли за това“, „да не му обръща внимание“. Колкото повече се стремиш да мислиш за друго, толкова повече страхът иска да му обърнеш внимание. Този човек има нужда от подкрепа, разбиране, внимание, любов, от помощ.
- Страхът не ти е враг. Той не е някакъв демон, дошъл отвън, за да
те плаши. Страхът е защитна реакция и се опитва да те предпази, да ти каже нещо. Страхът, както и болката са знак, вик на душата, че нещо става и ти казват – „направи промяна!“ Именно страданието ни насочва към промяна на мисленето ни, към духовно развитие и в крайна сметка е за наше добро.
- Не сте сами. Много хора преживяват същото. Това, че имате
паник атаки не ви прави по-малко стойностни. Напротив – тези ПА могат да се окажат трамплин към издигане на едно по-високо ниво.
- Има много техники и методи за преодоляване на ПА – от методи,
с които можеш да си помогнеш сам, през психотерапевтични методи до различни духовни практики. ПА са напълно лечими. Те не са съдба. Те не са ваша характеристика, те не са вие. Много полезен в това отношение е Екхарт Толе с книгата си „Силата на настоящето“. Той ни учи да не се идентифицираме със страховете, емоциите си, болката и че когато ги „наблюдаваме “ без да влизаме в играта им, те губят енергията си, отслабват и утихват.
Когато настъпи паник атаката, не се борете, а просто „наблюдавайте“ какво се случва с вас – как сърцето ви ще изкочи, как ръцете ви започват да се потят, а краката отмаляват, как се замайвате и как ви обзема непреодолимото желание да бягате. Просто наблюдавайте, без да „участвате“, без да се идентифицирате с усещанията си. Тогава усещате как страхът преминава като вълна през цялото ви тяло и…излиза…просто ви напуска. Когато го наблюдавате, без да се съпротивлявате, без да се опитвате да избягате от него, той губи силата си и изчезва…
Тук ще цитирам споделеното в един форум от човек, когото не познавам, но това мнение би било много полезно:
„Сърцето ми затупка бързо, ръцете ми започнаха да се изпотяват и аз стиснах зъби.
Тъкмо когато главата ми щеше да гръмне си казах „абе…то атаката ще дойде и ще си замине. Всеки път ли ще се паникьосвам? Дай да изследвам точно какво ми е, какво изпитвам, вместо да се паникьосвам…И когато би трябвало да настъпи кулминацията… нищо, мина ми.“
Именно така действа отказа от борба, приемането. А когато наблюдаваш без да участваш, това е приемане. Тогава страхът губи от енергията си и го освобождаваш. Докато не го приемеш, докато не го „видиш“, той ще продължава да напомня за себе си и ще се опитва да ти каже – „направи промяна!“
- Проява на сила е да потърсиш помощ, когато имаш
нужда. Понякога просто трябва да се довериш на специалист, който може да ти помогне.
Тъй като ПА са по-специфичен страх, няма как тази статия да мине без компетентно мнение на специалист. Затова тук съм подбрала конкретни насоки и препоръки от
психотерапевта Орлин Баев и когнитивно поведенческата психотерапия(по която той работи). С него се познаваме само задочно, но в тези методи за преодоляване на ПА аз виждам мъдростта на духовните учения, тези подходи ми напомнят за това, което ни учи Екхарт Толе. Съветите наистина са безценни. Предоставям ви този материал с любезното разрешение от Орлин Баев, за което безкрайно му благодаря!:
„Страх от самия страх
В корена на поддържането на този най-сърцевинен страх лежи ОТНОШЕНИЕТО, НАСТРОЙКАТА на съзнанието ти по отношение на страха – желанието ти за бягство от страха или желанието за преборването му, за контролирането му! Колкото повече отбягваш страха си чрез опити за отбягване места, хора и ситуации, които биха предизвикали ПА, толкова по-силен става той в дългосрочен план. Колкото повече се опитваш да бъдеш силен и контролиращ, толкова повече подхранваш страха си с битката си против него! Страхът в теб е като едно малко дете. Една емоционална част от цялостната ти личност, малко дете – ти самият. Ако се бориш против това уплашено дете в теб, ако се опитваш с всички сили да го прогониш, да го натикаш в тъмницата на подсъзнанието си, резултатът ще бъде, че то ще се уплаши още повече, ще се отчае и депресира. А неговите чувства са твои чувства! Ако се опитваш да избягаш от това уплашено дете – паниката в теб като отбягваш ситуации и места, които водят до проявата му, то ще намери начин да се свърже с теб дори без никакви външни поводи, дори в уюта на дома ти или по време на съня ти. Защото ще плаче отчаяно, търсейки вниманието ти! А неговото отчаяние е твое отчаяние! Това дете – страх жадува за прегръдката ти, пълното ти и безусловно приемане и толерантността ти към тревожните му изблици. Толерантност, прегръдка и приемане, водени от любовта ти към него! Защото То си Ти – една емоционална част от теб, която е нужно да се научиш да успокояваш, приемаш, издържаш и с която да съжителстваш. Когато промениш отношението си към своята паника – дете и любящо го прегръщаш винаги, когато почувстваш тревожността му, ПА ще се стопят до лека неутрална емоционална и телесна възбуда. Научи се да посрещаш, издържаш и прегръщаш приемащо с искрена любов страха си! Това е истинският ключ към неговото трансформиране в спокойствие и сила! Тогава това вътрешно уплашено дете в теб пораства, преодолява психотравмите си, генетичните си предиспозиции и самия си навик да се страхува – превръща се в една по-спокойна и сигурна емоционалност. Твоята собствена!
Страх от телесните симптоми
Знаеш ли, че сърцето ти може да бие с 200 удара в минута в продължение на дни и да бъде съвършено здраво? А при ПА то се разтупква с далеч по-нисък ритъм и за много по-малко време. Знаеш ли, че замайването, акушерската ръка, тръпките, игличките и вибрациите, чувството за дереализация и деперсонализация, подкосяването на краката и т.н. и т.н. идват от хипервентилацията, която без да съзнаваш, си причиняваш с напрягането на диафрагмата и гърдите си, което води до плитко ускорено гръдно дишане?!? С усвояването на една връзка между съзнанието и тялото ти в процеса на мускулна релаксация, пренесена в ежедневието ти, ти се научаваш съзнателно да управляваш телесните си стягания и блокажи. А това ти дава възможност да се научиш да дишаш пълноценно – освен с връхната част на гърдите си, също и със стомаха и диафрагмата си. Тогава телесното ти налягане, което при ПА се акумулира само в горната част на тялото и главата ти, се разпределя равномерно и в долната част на тялото ти и в цялото тяло! Цялостното дишане уравновесява нивата на кислород и въгл. двуокис в кръвта ти и успокоява голяма част от телесните симптоми на ПА. Можеш да си помогнеш и с дишане в хартиена кесия. Дишането и релаксацията са чудесни инструменти, но са само помощни средства – бастунчета! Основното отново е отношението ти! Отношението към замайването, тръпките и т.н. Нужно е да ги приемеш като нещо напълно безвредно, неутрално и дори приятно! Да, дори приятно! Защото йогите например чрез дишане си причиняват точно същите телесни процеси, но ги преживяват с чувство на духовно блаженство! Защото ги приемат за носещи им блаженство и разширение на когнитивния им потенциал! Изпълнявай релаксацията и пълното дишане, но едновременно с това обикни замайването си, обикни дереализацията и деперсонализацията си, обикни треперенето и игличките, изпотяването си, обикни горещите си и студени вълни! Те са такива, за каквито ги приемаш! Сами по себе си са просто неутрални и абсолютно безвредни телесни реакции! Защо да не използваш повишената си телесна и емоционална чувствителност и да я приемеш за нещо чудесно?! Чудесно, защото имайки я, притежаваш рядката възможност да преживяваш света по много по-дълбок и духовен начин от обикновените и по-грубички от теб хора! Защото ако имаш ПА, със сигурност си дълбоко чувствителна и творческа натура! А телесните симптоми на ПА са един добър трамплин за разширяването на творческия ти потенциал. Просто ги приеми за такива! Обикни ги! Те събуждат в теб нови нива на когнитивно функциониране. Когато изпиташ дереализация и депрсонализация, зарадвай им се. Отпусни се в тях и усети блаженството на временното откъсване от света и егото си. Никой никога не е полудял или умрял от ПА. Когато така приемеш дереализацията, вместо да се бориш с нея и да се напрягаш още повече, тя е преживявана като носещо радост преживяване. А парадоксът е, че именно когато приемеш и обикнеш истински тези си телесни и психични преживявания, те се случват с далеч по-малка сила и продължителност!
Страх от загуба на контрола и мнението на хората
ПА са реалност. Те са нещо напълно нормално. Ако имаш чувствителна кожа и слънчева алергия, нима е нужно да го криеш от другите? Ако имаш бемка на бузата, трябва ли да я криеш? Не, нали! По-добре да превърнеш това, което имаш, в предимство! Това, че имаш ПА означава единствено, че си дълбоко чувстващ нещата, чувствителен и долавящ фините нюанси на живота човек! Гордей се с това! Разкажи за паническите си атаки на колегите си, на шефа си, на приятелите си. Направи ги обществено достояние! Гордей се с тях! Заяви себе си такъв какъвто си и се гордей със себе си! Когато обикнеш паническите си атаки, когато обикнеш самият им корен – страха от тях, ти ги овладяваш в огромна степен. Те се трансформират в творческа, социална и професионална амбиция! Виж звездите по света и в България. Виж ТВ водещите на предавания. Виж всички успели хора! Всички те са превърнали всеки свой „недостатък“ в предимство и обект на харесване от другите! Когато се осмелиш да заявиш публично съществуването на паническите си атаки и смело говориш за тях, страхът от мнението на хората изчезва. Защото уважаваш достатъчно себе си, за да се приемеш такъв, какъвто си и да се заявиш в този социален свят с точно тези качества и преживявания, които имаш! Когато споделиш, може да спечелиш критика, но със сигурност ще спечелиш и подкрепа! Критиката е толкова нужна, колкото и подкрепата. Приеми я спокойно – защото се приемаш и си вярваш!
При ПА по презумпция имаме едно силно защитно желание за контрол, чрез което човек се опитва да пребори страха си! Както вече разисквахме, това е най-сигурният начин да усилиш страха си! Това желание за контрол, ако е носено дълго време, става част от характера ти и се проектира във всяка житейска сфера. А това те прави ригиден и напрегнат, нещастен и консервативен. Слабите се стремят към ред, а силните управляват хаоса! Бъди силен! Ти имаш право да грешиш – това е човешко, защото само така се учиш от грешките си! Относно мнението на хората – това е толкова важно, колкото и мнението на блоковите стени по пътя към дома ти! Хората ще кажат всичко – и имат право да го направят. Да се съобразяваш прекалено с тяхното мнение обаче означава да живееш в един социален затвор със стени от страх и с пазачи – езиците на хората! Хората уважават именно силните хора, които смело заявяват себе си такива, каквито са! Да, ти имаш ПА – понякога ще ти се наложи да приседнеш и подишаш, да потрепериш и се поизпотиш – и какво от това? Това е част от теб – от твоята цялостност, която ти приемаш и обичаш! Обикни се! Знай, че си ценен и важен – такъв, какъвто си! Когато смело заявиш паническите си атаки пред колегите, приятелите, бизнес кръга си и с радост посрещаш евентуалните им пристъпи в присъствието на който и да е – именно тогава атаките ще се сведат до една минимална и дори приятно възбуждаща те и тласкаща те към постижения нормална тревожност! Просто една лека мотивираща те тревожност – нищо повече!
Ето някои конкретни методи за работа с атаките:
- Дишане – една конкретна причина за възникването на паниката е плиткото и учестено
гръдно дишане. Когато усетиш първите признаци на паник атака (при всеки са различни -
изпотяване на ръцете или леко замайване или шум в ушите и т.н.) и покачване на тревожността, съзнателно прави за няколко минути дълбоко диафрагмено дишане. Това е дишане предимно „с корема“ – когато го правиш, коремът се повдига. Прави се бавно и дълбоко. Плиткото гръдно дишане директно покачва кръвта и напрежението в главата и лесно задейства ендокринния процес на страховата реакция. Пробвай ритъма 1.2.1 – единичката е вдишването, двойката е издишването, а последната единичка е задържането на дъха „долу“, без въздух. Например 3 секунди вдишване, шест секунди издишване и три секунди задържане на дъха без въздух. Или 4 сек. вдишване, 8 секунди издишване и 4 секунди задържане без въздух. Може и в по-голяма бройка – зависи от белодробния ти капацитет. Когато дишаш така – предимно диафрагмено, е нужно съзнателно да релаксираш тялото си, диафрагмата и слънчевия сплит и всички мускули. Дишането е максимално отпуснато, с минимално напрежение. Фокусирай вниманието си в отпускането на диафрагмата при вдишване, а при издишване и задържането без въздух си представи как отпускането се разпространява по цялото тяло като една ценробежна вълна, тръгваща от диафрагмата. Това дишане разпределя енергията из цялото тяло (вместо да я нагнетява само в горната, което става при плиткото паническо дишане), повишава нивото на въглеродния двуокис в кръвта, не позволява да се случи хипервентилация и така води до директно успокояване на паниката. Сигурно знаеш и за дишането в хартиена кесия, което също директно повишва въглеродния двуокис в кръвта и успокоява паническите симптоми и страха.
- Промяна в отношението; утвърждения – докато правиш дишането и релаксацията, си
повтаряй някое от следните утвърждения: „да става каквото ще“, „приемам ставащото“, „приемам“, “да бъде волята божия“, „обичам ставащото“, „това ми харесва“. Дори паническата атака да е преминала „точката от която няма връщане“ и се случва, продължавай да повтаряш твърдението, което си си избрал. То ще ти позволи вместо да се бориш със страха и симптомите, да „плуваш“ с тях, което ги кара многократно по-бързо да се успокоят!
- Съзнателно причиняване на панически атаки и обезстрашаване – това е много силен
метод, който изисква смелостта ти, но който много бързо ще остави паническото разстройство зад гърба ти! Нарича се още десензитизация или десенсибилизация и е изпитана техника в психотерапията – научно изследвана обстойно. Когато си у дома, в спокойна обстановка (а още по-добре в кабинета на терапевт), започни обезстрашаванеточрез градация от действия:
- седни и започни да си представяш ситуациите и местата в които си имал панически атаки – представяй си ги ясно и живо. Ще усетиш как напрежението в теб расте и ще достигнеш примерно началото на паническа атака – тогава започни да практикуваш дишането (както е описано по-горе) с релаксацията, като отношението ти сега съзнателно е ПРИЕМАНЕ на ставащото. Повтаряй си избраното кратко утвърждение, с променено емоционално отношение на приемане.
- когато известно време (примерно няколко дни или седмици подред) си правил визуализацията с причиняването на паническата атака (ПА), започни да си я причиняваш чрез действия – физически упражнения, които ускоряват сърдечния пулс, въртене водещо до виене на свят, учестено повърхностно дишане. Избери една от тези техники и я прави докато тя започне да причинява ПА. Тогава практикувай дишането, релаксацията и промененото отношение с утвърждението. През няколко дни стигай все по-смело и все по-често до това самопричиняване на ПА и практикувай методите по новия начин на преживяването и. Това води до една нова връзка между съзнанието ти и телесните симптоми – мозъкът и умът ти престават да ги считат за страшни, а просто за неутрални, прекратява се борбата с тях (която ги увеличава) и самата паническа атака вече престава да се случва или поне се свежда до много по-лека.
- съзнателно, като тренировка отиди на местата или преживявай ситуациите, където си имал паническа атака – тоест съвсем съзнателно отработи промяната в отношението си към нея плюс техниките – дишане и релаксация в реална обстановка.
Една алтернативна техника: ЯДОСВАНЕ – ако когато започне да се случва атаката си сам (например в колата или у вас), се ядосай. Започни да викаш и насочи агресията си към някоя възглавница или нещо друго меко -удряй я. Гневът е антипод на страха и неутрализира паниката! Разбира се, тази техника може да се практикува само при подходящи социални условия и разбира се, съзнателно събуденият гняв се насочва само към подходящи предмети (най-добре възглавница или легло и т.н.), но не и срещу човек!“ Орлин Баев – психотерапевт – orlin.bravehost.com , e-mail: orlinbaev@gmail.com
От категория 
Тагове: 
Благодаря ти, Цветане! Щастие и радости!
здравей роси,
от много години повече от 6 имам генерализирана тревожност,какво би ме посъветвала ти,какви са според теб най-ефективните техники за справяне,какъв съвет би ми дала ти,най-трудно ми е да се справя с тежестта в гърдите и онова празно място,което постоянно е там,с усещането,че постоянно ми се плаче,много те моля още,ако е възможно разбира се,да осъществиш контакт с орлин баев,изглежда ми изключително еродиран и разбиращ човек,много бих искала да го посетя,но нямам тази възможност. благодаря ти предварително:)))
Здравей бориса. Най-добър вариант е да посетиш терапевт, който ще ти помогне да се справиш с положението. Терапията е индивидуална, в зависимост от ситуацията. Най-вече трябва да се освободиш от негативните чувства в теб, от старите модели на мислене. Необходимо е да се направи пълно „прочистване“, за да може да продължиш напред.
Със сигурност можеш да се справиш! Никога не ни се дават уроци, които не сме готови да научим.
И да- ще се свържа и с Орлин Баев, ако би могъл да даде някакви чисто професионални съвети – общовалидни за генерализираната тревожност.
Здравейте, Бориса!
Роси е права, че най-добрият вариант е провеждането на курс психотерапия при резултатен психотерапевт! Защото външните симптоми на генерализираната тревожност/ вегетативната дистония представляват само следствие от известни изкривявания в интерпретацията ви на реалността при процесирането на информацията в когнитивната ви система! Тоест, зад външно проявената и сигнализираща нужда от промяна тревожност, стоят някои характерови черти, през които автоматично виждате света по-напрягащ, мрачен и враждебен отколкото всъщност е! Какви са тези психични факти обаче се установява в личната работа в процеса на психотерапия.
Относно общи насоки за париране на тревожността:
- 4-5 60-90 мин. занимания с любим спорт седмично – но дълбоко мускулно и аеробно натоварващ спорт. По един чисто физиологичен начин, спортът изгаря адреналина, телесния корелат на страха. Неговите депа в надбъбречните жлези не са безкрайни!
- Развиване на здраво и зряло позитивно мислене и оптимизъм: http://orlinbaev.blogspot.com/2010/09/blog-post_12.html
Намерете темите за генерализирана тревожност, паник атаки, вегетативна дистония в раздела „психотерапия онлайн“ тук: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showforum=157 . Тук статиите на Роси са също прекрасни насоки!Библиотерапията, четенето на вдъхновяващи книги също! Вижте тези тук: http://orlin.bravehost.com/bibliotherapy.html – но не са само тези, разбира се – все ми се ще да обогатя списъка и все забравям…! Книгите могат да ви бъдат чудесни пътеводители за самопомощ, автоанализ и т.н. В някои има добри техники…
- Медитация и съзерцание – например можете да слушате тези аудио записи на медитации: http://kaksepravi.com/kaksepravi.com/yoga/ . Извън визуализациите, чистото съзерцание е това, което наистина свързва с щастието … Има много вдъхновяваща литература на тези теми! Добре е да се научите да осъзнавате тялото си в ежедневието и чисто телесно да се отпускате, да практикувате динамична релаксация във всеки миг от живота си – защото защитният контрол, който е израз на битката ви със страха (и който е ненужен), се проявява и през тялото ви и когато се научите да се релаксирате съзнателно, симптомите отшумяват. Ако причините не са дълбоки, те също се повлияват понякога стапят от релаксацията, защото практикуването и води и до известна промяна в характера, макар и по един отвън-навътре път.
- Свържете се с Роси (Росица Вакъвчиева) за скайп консултации – тя ще направи всичко, за да ви помогне! Доверете и се – тя е човек с живо сърце и много точна визия за нещата!
Успехи!
Орлин Баев
Здравейте, честно казано нямам точно обяснение какво става с мен… Преди 3 години направих 1 нервна криза, пристъп на паника и прилошаване, от тогава всичко започна. Лекари, лекарства, смяна на лекари и лекарства и един омагьосан кръг. В момента пия сероксат, но мисля, че освен че ми качи килограмите нищо не е променил. Ще се опитам да обясня какво чувствам: както си седя ми прилошава/като пред припадък/ преди години съм припадала и зная какво е усещането. Изпотяване и прилив на топлина. Откриха ми е шипове на врата и смятам, че може и от тях да е проблема, а не на психична основа.Започна да ми се покачва на моменти кръвното/ по принцип съм с ниско/. Иначе не съм в депресия имам желание да излизам да ходя с приятели насам-натам. Просто когато получа такава криза и ми е адски зле
. Моля Ви за съвет какво да правя. Възможно ли е да е неправилно оросяване от шиповете или не знам. Факт е, че е гадно! Благодаря Ви предварително.
Здравей Neji. Предполагам, че състоянието ти е причинено от няколко фактора. Със сигурност е и на психологично ниво и смушения в нервната система, но вероятно и шиповете на врата усилват неприятните симптоми. Според мен трябва да се консултираш с невролог и психотерапевт.
Здравейте, Роси!
Искам първо да ви поздравя и да ви кажа че сайта е прекрасен с много полезни неща!Също така бих искал да ви помоля ако може и мен да ми помогнете във връзка с панически атаки!Преди година и половина от невнимание получих кофеинско отровање и бях много уплашен от силно биене на сърцето!това беше първият път в живота да усештам нещо такова!След това събитие започнах да се чувствам много зле защото съм си сложил в главата че съм болен!Хваща ме някакъв страх че не съм в ред, някога и получа световъртеж,остри бодежи в гърдите,чувство като пред припадък,страх да пътувам,не мога да издържа в голяма врява например дискотека,намали ми се вера в себе си….!Искам да кажа че и преди бях малко тревожен но не до толкова голям степен!Въпреки че направих два прегледа(EHG) на лекар пак не мога да се освободя от тези негативни мисли!Доста положително ми повлия по-горе посочения текст от Орлин Баев и бих искал отново да ви помоля вас и ако е възможно Орлин Баев за някакви професионални съвети! Благодаря Ви предварително!
Здравей Никола. Благодаря ти за хубавите думи. Аз и по-нагоре съм дала линк с полезни съвети за самопомощ при па, но пак ще дам. Ето тук:
Самопомощ при панически атаки
А ако ти е трудно да се справиш сам, ти препоръчвам да потърсиш помощта на терапевт.
Здравейте Роси, тази сутрин имах изживяване, дори не съм сигурна дали е ПА, но беше доста сходно. Прибрахме се с приятелят ми от рожден ден късно през нощта към 5, легнахме си и се заговорихме (искам да вметна, че не съм пила повече от 100мл.алкохол) за нас колко се обичаме и т.н. нищо напрягащо, разговор преди заспиване и изведнъж получих сърцебиене, изпотих се, притесних се, задъхах се, казала съм на приятеля си, че го обичам чак до болка, чувствах, че не мога да стана от леглото, приятелят ми стана да ми донесе вода и аз изпитах ужас, че ще излезе от стаята. Трябваше да съм на работа в 11, но мислих, че няма да успея да стана от леглото, страхувах се от мисълта да изляза извън къщата,беше ми неприятно да стоя със затворени очи. Мина ми, но дълго след това бях уплашена и не исках да оставам сама в стая. Приятелят ми ми каза, че е продължило не повече от 10 мин., аз мислих че съм лежала така поне час, освен това ми се губят моменти, като съм който помниш, ама не съвсем. Никога не ми се беше случвало нещо такова, на 22 год. съм спокойна съм, щастлива съм, харесвам се, нямам кой знае какви проблеми, нямам страхове относно здравето си. Не мога да си обясня на какво се дължи, искам да Ви попитам дали щом е станало веднъж ще се повтори ли или не е задължително, трябва ли веднага да потърся помощ? Не искам да ми се случва пак, благодаря на Бог, че не бях сама.
Здравей Роси. Имам си още една адашка.
Така не мога да кажа дали е било паника атака или не, а и все пак не съм лекар. Паник атаката е пристъп на внезапен силен страх, който се появява сякаш от нищото. При теб е започнало с физически усещания като сърцебиене, изпотяване и вследствие на това си изпитала страх…Нещата разбира са много свързани, много са възможните причини за това, което ти се е случило – възможно е да е причинено и от напрежение или преумора…Не е задължително това да се повтори разбира се, но все пак според мен е хубаво да се консултираш с невролог или кардиолог.
Но не се притеснявай, сигурна съм, че всичко ще бъде наред.
Здравейте,
Ако някой познава паническите пристъпи и натрапчивото безпокойство това съм АЗ.
Страдах близо 10години като разбира се беше на периоди ту преминава ту пак се завръща.Щастлива съм да ви кажа че най после го овладях и то за съвсем кратък период от време.Чела съм много по темата както в мрежата така и от литературни източници.Сега точно съм се заела с превод на една от книгите които ми помогнаха да се справя от английски на български.Иска ми се повече хора да са наясно какво точно представлява този проблем и колко е лесно да го овладеем.
На кратко мога да ви разкажа , че за този период от време сам опитвала наистина всякакви средства,докато съвсем случайно не попаднах та този метод 21-7 Техника се казва.През това време разбрах,че за съжалени българите предпочитат да крият проблема си и по този начин го задълбочават все повече.
Ако някой иска да си поговорим и обсадим това което се случва с него аз съм насреща с радост бих ви разказала за начина по който успях да се справя аз.Е-майла ми е : jibidunka@abv.bg
Здравей Ирена и добре дошла тук! Много се радвам че писа и споделяш своя успех. Наистина доста хора страдат от паник атаки и твоята информация би била много полезна. Ще се радвам да си поговорим в скайп.
Би ли споделила все пак за читателите, които имат този пробелем – накратко в какво се състои този метод?
Здравейте. По принцип мойта диагноза е вегетативна дистония с ПА, симптомите са всички за които се сетите – адско гадене, виене на свят, прималяване, топли вълни, апатия, безсилие и днес имам и едно специфично мравучкане по корема, гърба и ръцете, което досега не ми се е случвало и се притеснявам. А топлите вълни от корема вече ги усещам в гърба, абе чувствам се ужасно, моля помогнете ми.
Здравей maia !От какво те е страх?Напиши всичко,за което се сетиш.Погледни вътре в себе си и го напиши,колкото и да е дълго.Това е първата крачка да се изправиш срещу страха и да разбереш,че няма от какво да те е страх и че всичко е във фантазията ти.Напиши го,ще се почувстваш по-добре.Нека всичко да е стъпка по стъпка.Аз чакам.Поздрави и усмивки!
Милена благодаря ти за отговора. Моите страхове са свързани главно със състоянието ми, но нека да ги изброя все пак:
Страх от смъртта, да не припадна, да не полудея, да работя като съм така,страхувам се за детето си,от поредната ПА,страх че никога няма да се излекувам от това нещо, страх от коварни болести/рак, тумор/,страх от неизвестното, страх да не остана сама, страх да не загубя всичко, което имам/семейството/, страхувам се от моето състояние и от симптомите му. ДО момента се сещам за тези страхове, но те не са никак малко:((((
Здравей maia. Аз съм писала доста за различните видове страх и за паник атаките, в коментарите см давала няколко пъти линк за самопомощ при паническо разстройство. Но когато страховете са така обсебващи, най-разумно е да потърсиш помощ от психотерапевт, с който да започнете работа по преобразуване на мисловните модели и анализиране на това, което се случва вътре в теб. Всичко това, което преживяваш е преодолимо и силата, която ти е нужна е в теб, но в този момент имаш нужда от помощ, за да стигнеш до нея.
Била съм и не са ми помогнали:(
Здравей maia!Както каза Роси,силата е вътре в теб.Наясно си,че всичко идва от това,как приемаме нещата.Някои можем да променим,някои не.Ти си по-силна отколкото си мислиш и ще се справиш постепенно,малко по малко.Ако те е страх постоянно как ще разбереш какво е щастие.Животът на семейството ти и твоя са само в Божиите ръце,за това го остави той да мисли за това.Каквото се иска от теб го правиш,но някои неща не зависят от теб.Страхът като такъв е само в нашите фантазии,за това го замени с нещо приятно.Застани срещу него и ще видиш,че ще си отиде.Премахни чувството на вина,че не правиш нещо както трябва,напротив,искам да знаеш,че правиш най-доброто на което си способна.Повярвай в себе си и се приеми такава уникална и неповторима,каквато си.Започни да се цениш повече и когато изпиташ страх започни да дишаш дълбоко и си мисли,че има някой който те пази в тоя момент и винаги е бил до теб.Ти се отпусни и остави нещата на него.Пробвай и ще видиш ,че ще се получи.Не можеш да отговаряш за всичко в тоя живот,можеш да си отговорна само за себе си.Остави тия отрицателни чувства.Животът е твърде кратък да се занимаваме и с това и се радвай на всяко нещо,което те прави щастлива.Поздрави Милена!
П.п. медитацията също би ти помогнала да си в мир със себе си.Знаеш ли щом аз сама се справих с това и ти ще можеш.Повярвай,че можеш!!!
Благодаря ти много Милена за силните думи:) На теб какъв ти е бил проблема, ако можеш да сподеш, малко ми олеква като чуя някой подобен да се е оправил от това и то напълно. Предстои ми да се захващам да работя, а аз като съм така, все ми е лошо, все ми се гади….все нещо и незнам дали бих могла да работя или….съм обречена на този ад:(
Бях със страхова невроза,но се справих сама макар,че ми казаха,че ми трябва специалист.Не се съмнявай нито за миг,че ще успееш.Всеки ден още със ставането си повтаряй,че си добре,че си здрава,че близките ти са добре и благодари за това.Започни да работиш по пътя на убеждението.Стреми се да мислиш положително,защото отрицателните емоции привличат още такива.Не позволявай нещо,което не съществува да те унищожи.Ако обичаш да се смееш напиши на видно место нещо,което ще те кара всеки път като го прочиташ да се усмихваш.Радвай се на това,което имаш и го споделяй с близките си.Повтаряй си всеки ден,че си ценна и отделяй повече време за себе си.Всеки свободен момент прави неща,които са ти приятни.Ще се получи ще видиш,бавно,но ще стане.Понякога чувството ще се връща,но не се страхувай трябва да си сигурна,че ще успееш.Аз не се съмнявам.Винаги положителни мисли.Поздрави и усмивки!
Усещам една тежест хем в стомаха, хем на душата все едно съм стегната, нещо ме тормози вътрешно и незнам как да се успокоя.
И едни храчки на гърлото, които ме задушават. Немога да се отпусна някак си:((
Maia!Не зная какво ти тежи,но това нещо трябва да се изкара навън.Отиди някъде,където ще бъдеш сама и започни да викаш колкото глас имаш.Ако трябва хвърляй,удряй,но това нещо трябва да излезе.С викането изкарай всичко,което ти тежи навън.Когато изкараш всичко навън,остави го там и си тръгни.Ще се учудиш колко болка си натрупала с годините,защото не си я споделяла от страх,че няма да си разбрана или да не нараниш някого.Тръгни си и бъди сигурна,че то е останало там и реши,че повече няма да живееш така,че ще промениш живота си.Този начин да излееш болката си също е вид терапия.Погрижи се за себе си,защото заслужаваш не какво да е ,а най-доброто.Ако има проблем ми пиши.Скайпът ми е MILENA_VINO и помни,че щастието е вътре в теб.Поздрави!
Здравейте Приятели Искам да попитам нормално ли е след ПА да чувствам дискомфорт и лек световъртеж . също искам да попитам ПА ислечими ли са на 100% или просто могат да се обърнат в положително усещане което да е с мен цял живот .И последния ми въпрос е нормално ли е това че не мога още да се науча да се отпускам по време на криза имам предвид с времето ще се науча ли да се отпускам по бързо имам предвид това състояние се тренира или аз се провалям в ммомента защото успявам да се отпусна но едва когато почне да идва големмия страх . А и още един въпрос моля кажете ми нормално ли е симптомите на ПА да започват по различен начин примерно един път почва с ускорен пулс от самосебе си друга ПА започва с треперене Друга пък с чувство на задух .
Здравей Тони. Да, всичко това е нормално (в смисъл че се случва по този начин). Разбира се, при всеки човек е много индивидуално. Освен това, ако не успяваш да се отпуснеш, това в никакъв случай не е провал и в никакъв случай не означава че си слаб. Напротив- именно хората, който искат да държат под контрол всичко, които са прекалено отговорни и постоянно съдят себе си, именно те страдат от ПА. Това състояние е лечимо, но е добре да се проведе терапия от специалист.
Това, което съветвате, всеки може да го направи….и аз мога да кажа на Тони и на който друг е като мен и него, че трябва специалист….на мен специалист не мие помогнал, какво правим тогава? Тъй че Тони, ако питаш мен май сами трябва да се справяме,никой друг не може да промени нашето мислене. Мое мнение.
„Здравейте господин Баев . Страдам от ПА.Не искам да ви занимавам с историята си обръщам се към вас с няколко въпроса на които сще се радвам много ако ми отговорите.Искам да вметна, че прочетох това което сте писали за овладяването на атаките. Опитах по вашия метод, опитах да се отпусна и да я приема, което наистина ми помага.Днес дори предизвиках ПА която мина много леко. Искам да попитам нормално ли е след ПА да чувствам дискомфорт и лек световъртеж . също искам да попитам ПА ислечими ли са на 100% или просто могат да се обърнат в положително усещане което да е с мен цял живот .И последния ми въпрос е нормално ли е това че не мога още да се науча да се отпускам по време на криза имам предвид с времето ще се науча ли да се отпускам по бързо имам предвид това състояние се тренира или аз се провалям в ммомента защото успявам да се отпусна но едва когато почне да идва големмия страх . А и още един въпрос моля кажете ми нормално ли е симптомите на ПА да започват по различен начин примерно един път почва с ускорен пулс от самосебе си друга ПА започва с треперене Друга пък с чувство на задух . Съжалявам че ви занимавам но наистина тези отговори са важни за мен благодаря Ви много.“
Получих горното писмо в мейла си. Видях, че същият човек е писал и тук. Затова ще дам отговор и аз в нет пространството на Роси.
Въпрос: „Искам да попитам нормално ли е след ПА да чувствам дискомфорт и лек световъртеж“
Отговор: питате в черно бели перфекционистични термини – нормално или не, на сто% или не… Задавате въпроса си сякаш има само две възможности за отговор. В реалността, която се случва извън вявранията ни за свръхконтрол, нещата са далеч по-индивидуални. Ще ви отговоря не през четеното от учебниците, а от опита от практиката си. Когато реакцията на човека на п.а. е наситена с битка и опити за контрол, тогава след преминаването и има вероятност да се наблюдава световъртеж. Както и п.а. след време да отшумят, но да преминат в генерализирано тревожно разстройство (вегетативна дистония). Това са мои лични наблюдения от пет години практика, с които никого не ангажирам – но са такива!
Въпрос: „ПА ислечими ли са на 100% или просто могат да се обърнат в положително усещане което да е с мен цял живот“
Отговор: Паническите атаки не са болест – получаващите ги са здрави телесно! Включени са в диагностичните наръчници, но там и влюбването е включено… Паниката не е болест! Тя е сигнал за себевглеждане, вътревзиране, себеанализ и ПРОМЯНА! П.а. не са нещо лошо, нито пък сте тяхна жертва – те са мек жест от съдбата ви, тласък към промяна на характера! А промените ли характера си, променяте и съдбата си! Защото през характера си филтрирате външната реалност и я виждате такава, каквито вътрешни „карти“ за нея имате в ума си! А оттам променяте емоцииите и поведенческите си реакции. Превръщате се в съзнателен ковач на съдбата, на живота си! Имате прекрасното гориво на страха – искате да изхвърлите това съкровище, което ви бута към щастието ви, преди да научите ценните му послания? С това ви казвам, че п.а. намаляват дотолкова, доколкото научите уроците, които ви носят! При всеки преживяващ ги те имат индивидуални нюанси!
Въпрос: „нормално ли е това че не мога още да се науча да се отпускам по време на криза имам предвид с времето ще се науча ли да се отпускам по бързо имам предвид това състояние се тренира или аз се провалям в ммомента защото успявам да се отпусна но едва когато почне да идва големмия страх .“
Отговор: Нужно е тренираното ежедневно и систематично отношение към страха на любящо смирено приемане да проникне дълбоко и преживелищно в подсъзнанието, в тялото, в старите ви мозъчни структури! Да се превърне в автоматизирана реакция към страха! Това се постига с подходящи методи от поведенческата, нлп, хипнотерапията, работа през тялото и т.н. Анализът е само старт, след което идва същинската работа!
Въпрос: „А и още един въпрос моля кажете ми нормално ли е симптомите на ПА да започват по различен начин примерно един път почва с ускорен пулс от самосебе си друга ПА започва с треперене Друга пък с чувство на задух .“
Отговор: Нормално е! Напълно! Въпросът всъщност е каква е менталната, емоционална и телесна реакция на тези първоначално неутрални телесни стимули!
Здравейте!Допадна ми това,което каза Орлин Баев,че п.а.не е болест,па е мек жест от съдбата ви,тласък към промяна.Според мен всеки човек,в определен момент от живота си,изпитва страх.Силата на страха е индивидуална за всеки.Тя е нормална реакция на организма за самозащита.Така,че ако някой ми каже ,че от нищо не го е страх няма да му повярвам.Проблемът е до колко се поддаваме на страха и доколко му отделяме някакво значение.Страхът,като емоция,е само във въображението ни,така че не би трябвало да ни е страх от нещо,което не съществува или поне не би трябвало да му отдаваме такова значение.За мен паниката е лечима ако променим мисленето си от негативно към позитивно.Поздрави Милена!
Здравейте,
Чудесен сайт, чудесни коментари! Роси, до колкото разбирам ти също си преминала през ПР, и в тази връзка искам да кажа, че ако хората се съмняват, че ПР не носи и положителни качества със себе си, то жестоко се лъжат. Ти си един чудесен пример, с тази си статия правиш толкова добро, че със сигурност ще ти се връща х100.
От 3 месеца се боря с ПР, и вече не ме притеснява! Знам, че няма да умра, нито ще полудея, нито имам рак, просто имам проблем, с който трябва да се справя. Дори, това че имам такъв тип проблем ме успокоява- можеше да е рак! Та аз го приемам така- дар, толкова години се опитвам да постигна мир с душата си, и мисълта за душевно равновесие е водеща в живота ми, а ПР е само доказателство, че аз все пак владея дълбоките си емоции и както те го причиниха, така и те ще ми помогнат да се справя! Приемам паническата атака като възможност да разбера част от живота, скрита за околните! Възможността да изпитвам и разбирам всевъзможни чувства разширява кръгозора ми за възприятие! Насладете се на изострените си сетива и не съжалявайте за преживяното- всичко се случва с причина!
Според мен Орлин е време да тръгне по градовете да приема , а не само в София .Защото като чуя ,че някой говори за специалист и вече лошо ми става.По тези форуми не съм прочела нито един да е „излекуван“ от това състояние от „специалист“.Да не говорим ,че обикновените лекари не могат да различат една проста паник атака и те гледат едни ококорени ,аз вече научен труд мога да напиша по темата.Добре ,че са съветите на Орлин ,тях прилагам ,кога успешно ,кога не толкова.Не го познавам лично ,не правя евтина реклама ,но когато някой работи със сърце трябва да го поздравиш .
Твърдо подкрепям мнението на Elica за специалистите.
Благодаря на всички които ми отговорихте . Роси благодаря ти, за отговора Искам също да благодаря и на г-н Баев неговите статии са наистина страхотни . Радвам се че има място като този сайт в който хората могат да получат успокоение и разбиране . Чувствам се леко неловко ,че пак ще задам въпрос ,но има доста компетентни хора които биха изказали мнението си . Моля ви кажете ми, от няколко дни се опитвам да се пусна по течението и да се отпусна по време на ПА. Понякога става бързо понякога не, започнах често да чета и темите посветени на ПА, но от 2 дни започнах да получавам по често атаки, По 2-3 на ден. Всъщност нормално ли е да се получават толкова често ? Искам също да добавя че благодарение на Роси и Г-н Баев, спрях да се страхувам от ПА. Преди се страхувах, че ще дойде. Сега се страхувам когато дойде но не чак толкова
Благодаря Ви!
Интересно ми е как спря да се страхуваш , че ще дойде ПА?
Ами след като прочетох цялата статия няколко пъти осмислих я и си казах. „Добре така и така ги получавам и да се страхувам и да не се страхувам. Те идват и за момента не мога да ги спра, има ли смисъл да се страхувам и да се тормозя? Има ли смисъл да се събуждам сутрин и да си мисля -охх още един ден, в който ще има ПА. Ей сега ще получа ПА.Ето ей сегичка, ето усещам как ще ми се завие свят, ще ми изтръпнат ръцете, ще изпадна в нереалност .Колко ли гадно ще е този път? Не то няма да е гадно а страшно и т.н и т.н“ И защо трябва да се мъча и да си причинявам всичко това. Признавам гадно ми е и доста често, се надявам да не получа ПА на работа или като я получа се постряскам и плаша Все още е неприятно усещане за мен, но го приемам за нормално защото от скоро се опитвам да го приема и се надявам с времето да отсея и приема само позитивното
Имате ли емейл или скайп, да си попишем, ако искате, аз съм със същия проблем?
да скайп silver_speed1 email cooladdicted@ymail.com
Орлине, благодаря ти за този подробен отговор, който ще бъде полезен за много хора!
maia, разбирам че си разочарована от някои терапевти, но все пак има и много добри специалисти. Вероятно не си попаднала на точния човек. Разбира се, права си и че сами трябва да си помагаме, то дори и да ходиш на терапия, работата вършиш ти, не той. Решенията взимаш ти. Терапевтът е само този, който насочва и ти помага да осъзнаеш какво става в теб.
Знаеш ли, за да се справиш с ПА, трябва да се освободиш от съмненията и гнева към всички терапевти и специалисти. Защото самото недоволство и подобна нагласа винаги ще привлича към теб хора, от които отново ще се разочароваш. Разбираш ли? Ние привличаме хора и обстоятелства според нашите вярвания, нагласи, очаквания. Когато промениш тази нагласа, ще започнеш да попадаш на друг тип хора.
Николай, добре дошъл тук! Радвам се, че приемаш по този начин ПА и си осъзнал, че те всъщност могат да бъдат един дар, а не бреме.
Здравейте отново!Роси е права,ние привличаме хора според нашите нагласи и очаквания и ако не искаме това трябва да променим нагласата,за това не се събирайте с хора,които вечно се оплакват,а с позитивно мислещи.Ей хора,чудеса съществуват повярвайте и никога не преставайте да вярвате.Истината и щастието са вътре във вас и всеки го заслужава.Поздрави и усмивки!
Как сте приятели?
Искам само да споделя и да вдъхна кураж на онези, които сега преминават през първите или пък поредните си атаки и са отчаяни. Не се страхувайте хора!, приемете страха и той сам ще отшуми. Аз например имах късмета много рано да разбера какво ми има и бързо се ориентирах към правилното лечение. Но миналата седмица получих две атаки, за едната не съм сигурен дали въобще се случи, беше много лека, а другата пък дори и не ме разтревожи. Та като усетите, че атаката започва, просто дишайте и се опитайте да разберете какво точно чувствате, за да разберете, че в този момент атаката е отшумяла и всъщност вие не чувствате нищо! И колкото и да е трудно останете по-дълго там, където се е случило. Например ако се случва в супермаркета, стойте възможно най-дълго, така ще преодолеете страха. Аз например вкъщи никога не съм получавал атака, и тук ми е най-спокойно, но още от началото си бутах сред тълпи, гледах да се прибера колкото може по-късно, за да може да съм навън, и си повтарям каквото и да стане, все някой ще извика линейка, беше трудно, но сега съм доволен! И се върнах към нормалният си начин на живот! Това е от мен приятели, пожелавам ви успех в тази не лека борба!
Браво Ники радвам се, че си се преборил. Това дава кураж на всички нас които страдаме . Като „порасна“ искам и аз да мога като теб .
Тони, да ти кажа честно не бих казал, че съм се преборил, не гарантирам и не съм сигурен дали, ще се случат отново, но спрях да се страхувам от тях, което е до голяма степен решение на проблема. Сега знам, че дори и да ме „атакува“ няма проблем, просто дишам и продължавам да си работя(например) или каквото съм правил там преди това. Сега разучавам един нов метод, който има доста добри отзиви, но още съм джуниър в прилагането му :Д.
Кажи си „майната му“ и се успокой Тони
Ники би ли ми дал майл за да си пишем там
Разбира се
бих се радвал да си пиша със всеки! Съединението прави силата! nckjrdn853@gmail.com
За това ,че трябва да ги приемем съм съгласна ,но при мен си остава едно постоянно стягане в гръдната област,като тежест.Наскоро се замислих ,че аз почти 24 часа я чувствам,рещих съзнателно да я отпускам ,но след 5 минути пак се връща,оттам ми тръгват и всички останали физически симптоми.Опитвам се да се отпускам постоянно ,може би е въпрос на навик,ако някой я е продолял да даде съвет как.
Здравей elica и аз съм като теб ,но дискомфорта при мен не се изразява в стягане в гърдите, а в запушения ми нос.Той е винаги запушен и аз несъзнателно се опитвам да дишам през него което е трудно . От там получавам лек световъртеж и е нормално защото не получавам достатъчно кислород. след това вече почват други симтоми и така. И аз,като теб се отпускам само за 5 мин и дишам през устата но след това забравям . а всички останали симптоми започват защото постоянно мислим за тях . Разбира се е въпрос на навик, аз не съм го преодолял и не мога да кажа как е нно, вярвам че първо трябва да потренираме умовете си и ще се справим по-лесно.
Да Тони,всичко тръгва от мислите ,опитвам се да заменя автоматичните негативни мисли с позитивни ,за да повлияя така и на телесните реакции,тепърва предстои да видя дали ще има резултат при мен.Не разбрах при теб това запушване на носа физически проблем ли е или на психична основа.При мен тежестта в гърдите ,слънчевия сплит и в стомаха са изцяло продукт на повишената ми тревожност.
ami при мен е физически и психически проблем поне така смятам . но той какъвто и да е пак си ме напряга и засилва симтомите нали все пак ПА се причинява до голяма степен от неправилно дишане и хипервентилация . ето ти казваш че си с повишена тревожност . лека полека ще я убоздаеш и ще тии останат само атаките после и тях ще се научиш да приемаш
Нещо не мога аз да се науча да приемам атаките и да се отпускам по време на такава….незнам как да я оставя да мине, тя реакцията ми е спонтанна…без да я диктувам:(
Да, така е maia. Реакцията е спонтанна. Не се опитвай да я спреш или да я промениш, а просто я наблюдавай, сякаш си извън теб самата. Знам че това ти изглежда непостижимо, но всъщност не е така… Тогава паник атаката просто отминава. То така или иначе атаката ще отмине, но когато наблюдаваш какво се случва с теб, осъзнаваш, че всичко е само реакция, емоция, която идва и си отива.
ах тия паник атаки, познати са ми до болка….трябваха ми години за да се науча да живея с тях….аз си зная колко пъти умирах и оживявах….стигнах до извода, че всичко се случва в главите ни, и антидепресантите и транквилантите са минимална част от лечението, ако не си помогнем сами
Ако някой желае да си поговорим обширно за проблема НИ, бих го направила с удоволствие на скайп:stela_dimova1