декември 10th, 2009 
Росица Вакъвчиева 
АКО НЕ МОЖЕТЕ
ДА ПОБЕДИТЕ СТРАХА,
СПРИЯТЕЛЕТЕ СЕ С НЕГО!
В тази статия ще разгледам страхa в негова друга форма – паническите атаките(ПА). Виждам, че във форумите много мъже и жени споделят, че са пленници на паник атаки и търсят помощ, искат да се освободят и да започнат да живеят. Тези атаки са ми познати, знам какво е усещането и бих искала да кажа някои неща на всички, които живеят в техния ад и на техните близки.
Какво е паник атака?
Първо искам да подчертая, че не съм специалист и говоря от свой опит, наблюдения, прочетено, научено. Така че относно терминологията не мога да твърдя че е най-точната.
Паник атаките се появяват сякаш от нищото и представляват пристъп на парализиращи ирационални страхове, натрапливи мисли, сърцебиене, световъртеж, чувство за нереалност(сякаш те няма), задушаване, гадене, чувство сякаш умираш, припадаш или полудяваш и т. н. (разбира се при всеки е различно, но това е най-характерното) Всички изследвания показват, че ти „няма нищо“, но вътре в теб сякаш има демони. Опитваш се да се бориш с тях, но тези демони са станали част от теб и колко по-упорито и силно се бориш, толкова по-силни стават те. Появява се страх от страха, страх от загуба на контрол, страх от мнението на другите.
Понякога такива атаките продължават години наред, достига се до избягване на социална среда, агорафобия(страх от обществена среда, тълпи и т. н.). Лошото е, че тези хора живеят сякаш в призрачен свят, а той е невидим за другите. И започват да се чувстват сами, неразбрани, принудени сами да се справят с ужаса. Лекарствата не са решение. Смятам че(както при повечето заболявания) лекарствата само временно могат да притъпят, да заглушат болката и страха, но не и да премахнат това, което е в теб. Решение според мен е
ПРОМЯНА НА ОТНОШЕНИЕТО.
Причините?
Според мен причините са повишена тревожност, чувствителност и не точно наследственост, а по-скоро придобитият начин за възприемане на света в средата, стрес или преживян шок.
Това, което искам да кажа на хората, страдащи от паник атаки е:
- Не се обвинявайте, че ги изпитвате и че не успявате да се
справите с тях. Не си мислете, че сте слаби, лабилни, че нямате воля. Напротив – често паник атаките се случват на силни и борбени хора, на хора, които се намират на високо ниво в духовното развитие или са в процес на скок в развитието си.
Вие не сте слаби, не сте безволеви. Всъщност вашата воля да прогоните страха и вашата борба с него, го засилват още повече.
А на тези, които имат близки, страдащи от ПА, искам да кажа:
- Безсмислено е да му казвате: „всичко е в главата ти, това е въображаемо, бъди силен, стегни се“ и т. н. Защото човек, който изпитва ПА знае отлично това – знае, че страховете му са ирационални, знае, че е „глупаво“, но това не променя нещата. Дори именно това го спира да сподели страховете си. Не може и да „не мисли за това“, „да не му обръща внимание“. Колкото повече се стремиш да мислиш за друго, толкова повече страхът иска да му обърнеш внимание. Този човек има нужда от подкрепа, разбиране, внимание, любов, от помощ.
- Страхът не ти е враг. Той не е някакъв демон, дошъл отвън, за да
те плаши. Страхът е защитна реакция и се опитва да те предпази, да ти каже нещо. Страхът, както и болката са знак, вик на душата, че нещо става и ти казват – „направи промяна!“ Именно страданието ни насочва към промяна на мисленето ни, към духовно развитие и в крайна сметка е за наше добро.
- Не сте сами. Много хора преживяват същото. Това, че имате
паник атаки не ви прави по-малко стойностни. Напротив – тези ПА могат да се окажат трамплин към издигане на едно по-високо ниво.
- Има много техники и методи за преодоляване на ПА – от методи,
с които можеш да си помогнеш сам, през психотерапевтични методи до различни духовни практики. ПА са напълно лечими. Те не са съдба. Те не са ваша характеристика, те не са вие. Много полезен в това отношение е Екхарт Толе с книгата си „Силата на настоящето“. Той ни учи да не се идентифицираме със страховете, емоциите си, болката и че когато ги „наблюдаваме “ без да влизаме в играта им, те губят енергията си, отслабват и утихват.
Когато настъпи паник атаката, не се борете, а просто „наблюдавайте“ какво се случва с вас – как сърцето ви ще изкочи, как ръцете ви започват да се потят, а краката отмаляват, как се замайвате и как ви обзема непреодолимото желание да бягате. Просто наблюдавайте, без да „участвате“, без да се идентифицирате с усещанията си. Тогава усещате как страхът преминава като вълна през цялото ви тяло и…излиза…просто ви напуска. Когато го наблюдавате, без да се съпротивлявате, без да се опитвате да избягате от него, той губи силата си и изчезва…
Тук ще цитирам споделеното в един форум от човек, когото не познавам, но това мнение би било много полезно:
„Сърцето ми затупка бързо, ръцете ми започнаха да се изпотяват и аз стиснах зъби.
Тъкмо когато главата ми щеше да гръмне си казах „абе…то атаката ще дойде и ще си замине. Всеки път ли ще се паникьосвам? Дай да изследвам точно какво ми е, какво изпитвам, вместо да се паникьосвам…И когато би трябвало да настъпи кулминацията… нищо, мина ми.“
Именно така действа отказа от борба, приемането. А когато наблюдаваш без да участваш, това е приемане. Тогава страхът губи от енергията си и го освобождаваш. Докато не го приемеш, докато не го „видиш“, той ще продължава да напомня за себе си и ще се опитва да ти каже – „направи промяна!“
- Проява на сила е да потърсиш помощ, когато имаш
нужда. Понякога просто трябва да се довериш на специалист, който може да ти помогне.
Тъй като ПА са по-специфичен страх, няма как тази статия да мине без компетентно мнение на специалист. Затова тук съм подбрала конкретни насоки и препоръки от
психотерапевта Орлин Баев и когнитивно поведенческата психотерапия(по която той работи). С него се познаваме само задочно, но в тези методи за преодоляване на ПА аз виждам мъдростта на духовните учения, тези подходи ми напомнят за това, което ни учи Екхарт Толе. Съветите наистина са безценни. Предоставям ви този материал с любезното разрешение от Орлин Баев, за което безкрайно му благодаря!:
„Страх от самия страх
В корена на поддържането на този най-сърцевинен страх лежи ОТНОШЕНИЕТО, НАСТРОЙКАТА на съзнанието ти по отношение на страха – желанието ти за бягство от страха или желанието за преборването му, за контролирането му! Колкото повече отбягваш страха си чрез опити за отбягване места, хора и ситуации, които биха предизвикали ПА, толкова по-силен става той в дългосрочен план. Колкото повече се опитваш да бъдеш силен и контролиращ, толкова повече подхранваш страха си с битката си против него! Страхът в теб е като едно малко дете. Една емоционална част от цялостната ти личност, малко дете – ти самият. Ако се бориш против това уплашено дете в теб, ако се опитваш с всички сили да го прогониш, да го натикаш в тъмницата на подсъзнанието си, резултатът ще бъде, че то ще се уплаши още повече, ще се отчае и депресира. А неговите чувства са твои чувства! Ако се опитваш да избягаш от това уплашено дете – паниката в теб като отбягваш ситуации и места, които водят до проявата му, то ще намери начин да се свърже с теб дори без никакви външни поводи, дори в уюта на дома ти или по време на съня ти. Защото ще плаче отчаяно, търсейки вниманието ти! А неговото отчаяние е твое отчаяние! Това дете – страх жадува за прегръдката ти, пълното ти и безусловно приемане и толерантността ти към тревожните му изблици. Толерантност, прегръдка и приемане, водени от любовта ти към него! Защото То си Ти – една емоционална част от теб, която е нужно да се научиш да успокояваш, приемаш, издържаш и с която да съжителстваш. Когато промениш отношението си към своята паника – дете и любящо го прегръщаш винаги, когато почувстваш тревожността му, ПА ще се стопят до лека неутрална емоционална и телесна възбуда. Научи се да посрещаш, издържаш и прегръщаш приемащо с искрена любов страха си! Това е истинският ключ към неговото трансформиране в спокойствие и сила! Тогава това вътрешно уплашено дете в теб пораства, преодолява психотравмите си, генетичните си предиспозиции и самия си навик да се страхува – превръща се в една по-спокойна и сигурна емоционалност. Твоята собствена!
Страх от телесните симптоми
Знаеш ли, че сърцето ти може да бие с 200 удара в минута в продължение на дни и да бъде съвършено здраво? А при ПА то се разтупква с далеч по-нисък ритъм и за много по-малко време. Знаеш ли, че замайването, акушерската ръка, тръпките, игличките и вибрациите, чувството за дереализация и деперсонализация, подкосяването на краката и т.н. и т.н. идват от хипервентилацията, която без да съзнаваш, си причиняваш с напрягането на диафрагмата и гърдите си, което води до плитко ускорено гръдно дишане?!? С усвояването на една връзка между съзнанието и тялото ти в процеса на мускулна релаксация, пренесена в ежедневието ти, ти се научаваш съзнателно да управляваш телесните си стягания и блокажи. А това ти дава възможност да се научиш да дишаш пълноценно – освен с връхната част на гърдите си, също и със стомаха и диафрагмата си. Тогава телесното ти налягане, което при ПА се акумулира само в горната част на тялото и главата ти, се разпределя равномерно и в долната част на тялото ти и в цялото тяло! Цялостното дишане уравновесява нивата на кислород и въгл. двуокис в кръвта ти и успокоява голяма част от телесните симптоми на ПА. Можеш да си помогнеш и с дишане в хартиена кесия. Дишането и релаксацията са чудесни инструменти, но са само помощни средства – бастунчета! Основното отново е отношението ти! Отношението към замайването, тръпките и т.н. Нужно е да ги приемеш като нещо напълно безвредно, неутрално и дори приятно! Да, дори приятно! Защото йогите например чрез дишане си причиняват точно същите телесни процеси, но ги преживяват с чувство на духовно блаженство! Защото ги приемат за носещи им блаженство и разширение на когнитивния им потенциал! Изпълнявай релаксацията и пълното дишане, но едновременно с това обикни замайването си, обикни дереализацията и деперсонализацията си, обикни треперенето и игличките, изпотяването си, обикни горещите си и студени вълни! Те са такива, за каквито ги приемаш! Сами по себе си са просто неутрални и абсолютно безвредни телесни реакции! Защо да не използваш повишената си телесна и емоционална чувствителност и да я приемеш за нещо чудесно?! Чудесно, защото имайки я, притежаваш рядката възможност да преживяваш света по много по-дълбок и духовен начин от обикновените и по-грубички от теб хора! Защото ако имаш ПА, със сигурност си дълбоко чувствителна и творческа натура! А телесните симптоми на ПА са един добър трамплин за разширяването на творческия ти потенциал. Просто ги приеми за такива! Обикни ги! Те събуждат в теб нови нива на когнитивно функциониране. Когато изпиташ дереализация и депрсонализация, зарадвай им се. Отпусни се в тях и усети блаженството на временното откъсване от света и егото си. Никой никога не е полудял или умрял от ПА. Когато така приемеш дереализацията, вместо да се бориш с нея и да се напрягаш още повече, тя е преживявана като носещо радост преживяване. А парадоксът е, че именно когато приемеш и обикнеш истински тези си телесни и психични преживявания, те се случват с далеч по-малка сила и продължителност!
Страх от загуба на контрола и мнението на хората
ПА са реалност. Те са нещо напълно нормално. Ако имаш чувствителна кожа и слънчева алергия, нима е нужно да го криеш от другите? Ако имаш бемка на бузата, трябва ли да я криеш? Не, нали! По-добре да превърнеш това, което имаш, в предимство! Това, че имаш ПА означава единствено, че си дълбоко чувстващ нещата, чувствителен и долавящ фините нюанси на живота човек! Гордей се с това! Разкажи за паническите си атаки на колегите си, на шефа си, на приятелите си. Направи ги обществено достояние! Гордей се с тях! Заяви себе си такъв какъвто си и се гордей със себе си! Когато обикнеш паническите си атаки, когато обикнеш самият им корен – страха от тях, ти ги овладяваш в огромна степен. Те се трансформират в творческа, социална и професионална амбиция! Виж звездите по света и в България. Виж ТВ водещите на предавания. Виж всички успели хора! Всички те са превърнали всеки свой „недостатък“ в предимство и обект на харесване от другите! Когато се осмелиш да заявиш публично съществуването на паническите си атаки и смело говориш за тях, страхът от мнението на хората изчезва. Защото уважаваш достатъчно себе си, за да се приемеш такъв, какъвто си и да се заявиш в този социален свят с точно тези качества и преживявания, които имаш! Когато споделиш, може да спечелиш критика, но със сигурност ще спечелиш и подкрепа! Критиката е толкова нужна, колкото и подкрепата. Приеми я спокойно – защото се приемаш и си вярваш!
При ПА по презумпция имаме едно силно защитно желание за контрол, чрез което човек се опитва да пребори страха си! Както вече разисквахме, това е най-сигурният начин да усилиш страха си! Това желание за контрол, ако е носено дълго време, става част от характера ти и се проектира във всяка житейска сфера. А това те прави ригиден и напрегнат, нещастен и консервативен. Слабите се стремят към ред, а силните управляват хаоса! Бъди силен! Ти имаш право да грешиш – това е човешко, защото само така се учиш от грешките си! Относно мнението на хората – това е толкова важно, колкото и мнението на блоковите стени по пътя към дома ти! Хората ще кажат всичко – и имат право да го направят. Да се съобразяваш прекалено с тяхното мнение обаче означава да живееш в един социален затвор със стени от страх и с пазачи – езиците на хората! Хората уважават именно силните хора, които смело заявяват себе си такива, каквито са! Да, ти имаш ПА – понякога ще ти се наложи да приседнеш и подишаш, да потрепериш и се поизпотиш – и какво от това? Това е част от теб – от твоята цялостност, която ти приемаш и обичаш! Обикни се! Знай, че си ценен и важен – такъв, какъвто си! Когато смело заявиш паническите си атаки пред колегите, приятелите, бизнес кръга си и с радост посрещаш евентуалните им пристъпи в присъствието на който и да е – именно тогава атаките ще се сведат до една минимална и дори приятно възбуждаща те и тласкаща те към постижения нормална тревожност! Просто една лека мотивираща те тревожност – нищо повече!
Ето някои конкретни методи за работа с атаките:
- Дишане – една конкретна причина за възникването на паниката е плиткото и учестено
гръдно дишане. Когато усетиш първите признаци на паник атака (при всеки са различни -
изпотяване на ръцете или леко замайване или шум в ушите и т.н.) и покачване на тревожността, съзнателно прави за няколко минути дълбоко диафрагмено дишане. Това е дишане предимно „с корема“ – когато го правиш, коремът се повдига. Прави се бавно и дълбоко. Плиткото гръдно дишане директно покачва кръвта и напрежението в главата и лесно задейства ендокринния процес на страховата реакция. Пробвай ритъма 1.2.1 – единичката е вдишването, двойката е издишването, а последната единичка е задържането на дъха „долу“, без въздух. Например 3 секунди вдишване, шест секунди издишване и три секунди задържане на дъха без въздух. Или 4 сек. вдишване, 8 секунди издишване и 4 секунди задържане без въздух. Може и в по-голяма бройка – зависи от белодробния ти капацитет. Когато дишаш така – предимно диафрагмено, е нужно съзнателно да релаксираш тялото си, диафрагмата и слънчевия сплит и всички мускули. Дишането е максимално отпуснато, с минимално напрежение. Фокусирай вниманието си в отпускането на диафрагмата при вдишване, а при издишване и задържането без въздух си представи как отпускането се разпространява по цялото тяло като една ценробежна вълна, тръгваща от диафрагмата. Това дишане разпределя енергията из цялото тяло (вместо да я нагнетява само в горната, което става при плиткото паническо дишане), повишава нивото на въглеродния двуокис в кръвта, не позволява да се случи хипервентилация и така води до директно успокояване на паниката. Сигурно знаеш и за дишането в хартиена кесия, което също директно повишва въглеродния двуокис в кръвта и успокоява паническите симптоми и страха.
- Промяна в отношението; утвърждения – докато правиш дишането и релаксацията, си
повтаряй някое от следните утвърждения: „да става каквото ще“, „приемам ставащото“, „приемам“, “да бъде волята божия“, „обичам ставащото“, „това ми харесва“. Дори паническата атака да е преминала „точката от която няма връщане“ и се случва, продължавай да повтаряш твърдението, което си си избрал. То ще ти позволи вместо да се бориш със страха и симптомите, да „плуваш“ с тях, което ги кара многократно по-бързо да се успокоят!
- Съзнателно причиняване на панически атаки и обезстрашаване – това е много силен
метод, който изисква смелостта ти, но който много бързо ще остави паническото разстройство зад гърба ти! Нарича се още десензитизация или десенсибилизация и е изпитана техника в психотерапията – научно изследвана обстойно. Когато си у дома, в спокойна обстановка (а още по-добре в кабинета на терапевт), започни обезстрашаванеточрез градация от действия:
- седни и започни да си представяш ситуациите и местата в които си имал панически атаки – представяй си ги ясно и живо. Ще усетиш как напрежението в теб расте и ще достигнеш примерно началото на паническа атака – тогава започни да практикуваш дишането (както е описано по-горе) с релаксацията, като отношението ти сега съзнателно е ПРИЕМАНЕ на ставащото. Повтаряй си избраното кратко утвърждение, с променено емоционално отношение на приемане.
- когато известно време (примерно няколко дни или седмици подред) си правил визуализацията с причиняването на паническата атака (ПА), започни да си я причиняваш чрез действия – физически упражнения, които ускоряват сърдечния пулс, въртене водещо до виене на свят, учестено повърхностно дишане. Избери една от тези техники и я прави докато тя започне да причинява ПА. Тогава практикувай дишането, релаксацията и промененото отношение с утвърждението. През няколко дни стигай все по-смело и все по-често до това самопричиняване на ПА и практикувай методите по новия начин на преживяването и. Това води до една нова връзка между съзнанието ти и телесните симптоми – мозъкът и умът ти престават да ги считат за страшни, а просто за неутрални, прекратява се борбата с тях (която ги увеличава) и самата паническа атака вече престава да се случва или поне се свежда до много по-лека.
- съзнателно, като тренировка отиди на местата или преживявай ситуациите, където си имал паническа атака – тоест съвсем съзнателно отработи промяната в отношението си към нея плюс техниките – дишане и релаксация в реална обстановка.
Една алтернативна техника: ЯДОСВАНЕ – ако когато започне да се случва атаката си сам (например в колата или у вас), се ядосай. Започни да викаш и насочи агресията си към някоя възглавница или нещо друго меко -удряй я. Гневът е антипод на страха и неутрализира паниката! Разбира се, тази техника може да се практикува само при подходящи социални условия и разбира се, съзнателно събуденият гняв се насочва само към подходящи предмети (най-добре възглавница или легло и т.н.), но не и срещу човек!“ Орлин Баев – психотерапевт – orlin.bravehost.com , e-mail: orlinbaev@gmail.com
От категория 
Тагове: 
Здравей Росице. Първо хиляди благодарности за написаното по горе. Изключително просто и добре обяснено не сам сигурен дали ще ми помогне но определено ми дава някои насоки. Надявам се твоята публикация да помогне на всички хора с П.А. решили да потърсят помощ тук. Всичко най и успехи. Чао
П.С. Разбира се не по-малко благодарности заслужава и самия доктор Орлин Баев автор на тази статия.
Здравей Vito. Радвам че статията ти дава насоки. И аз се надявам публикацията да помогне на много хора, да им вдъхне надежда и кураж, да повярват в себе си и че П. А. не са съдба, а просто едно предизвикателство, което може да ги издигне на по-високо ниво в духовното развитие.
Всички вие, които четете можете да споделите тук с какво ви е най-трудно да се справите, в какво имате нужда от помощ или пък как сте успели да преодолеете П. А, вашите начини и постижения.
И знайте, че никога няма положение, когато нещата да са безнадеждни. Винаги, във всяка една ситуацията, при всички обстоятелства има начин. Знайте, че във всеки от нас има неограничени сили и мъдрост, във всеки от нас се скрие Силата, способна да направи чудеса. А може би П. А е просто начин да достигнете до тази Сила, до истинската си същност.
Здравейте.Много съм благодарен на авторката ,защото имам точно същият проблем , появи се внезапно както си седях.Изведнъж станах и почнах да крещя и да бягам и да викам , че полудявам , питах всички около мен дали това което се случва е реално защото беше толкова нереално и плашешто…. След 5 дни в нас се оправих 2 дни бях супер просто бях саштият човек , който толкова много ми липсваше.. внезаппо в училище отново почувствах как нереалното се вмъкна в мен изпитах голям страх почнах да треперя и вече 14ти ден се чувствам много зле .Имам чувството че не съм себе си .Говоря нормално , но всичко е супер нереално … дори ми си плаче.От сега нататак ще приемам страха .Надявам се да се оправя в най скоро време.Най ме е страх от нереалността…..Искам да попитам дали мога да продалжа да си тренирам фитнес ,да карам кола и всичко както преди или е опасно ? Благодаря!
Здравей Асене и добре дошъл тук . Радвам се, ако ти е помогнала тази статия. Сигурна съм,че няма нищо случайно и всеки намира това, което търси и от което има нужда в подходящото време и място.
Тази нереалност за която говориш е най-характерният симптом на паник атаките и се среща много често. Много хора преживяват или са преживявали това. Това е усещането сякаш всичко около теб е нереално и че дори ти не си тук, сякаш се чуваш отстрани.
Макар че е много плашещо, това състояние само по себе си не те застрашава по никакъв начин и не може да ти причини нищо. То си има научно обяснение – получава се заради хипервентилацията от плиткото дишане. Това е неутрален и абсолютно безвреден симптом. Когато изпиташ това усещане на нереалност, просто се отпусни. Не го приемай като нещо, което те застрашава. Както казва психотерапевта Орлин Баев -
„Отпусни се в тях и усети блаженството на временното откъсване от света и егото си. Никой никога не е полудял или умрял от ПА. Когато така приемеш дереализацията, вместо да се бориш с нея и да се напрягаш още повече, тя е преживявана като носещо радост преживяване. А парадоксът е, че именно когато приемеш и обикнеш истински тези си телесни и психични преживявания, те се случват с далеч по-малка сила и продължителност!“
В някои духовни учения дори нарочно медитиращите се опитват да достигнат до такова състояние на откъсване от реалността, но това има носи блаженство, а не страх.
Само трябва да промениш ОТНОШЕНИЕТО СИ!
Тук ще ти дам линк на един форум, където обсъждат точно това – справянето с чувството за нереалност:
http://www.kak-da.info/topic953.html
А в сайта на психотерапевта Орлин Баев можеш да прочетеш повече за паник атаките и лечението им:
http://orlin.bravehost.com/panicattacks.html
А фитнеса, карането на кола и т. н. – мисля, че можеш да продължиш да правиш всичките тези неща без проблем, не трябва да променяш нормалните си занимания. Фитнесът дори може да ти помогне.
И не забравяй, че не си сам.
Благодаря ти много Росица .Наистина се чувствам по – уверен.Наистина оценявам ,че ми отговори , само ме притеснява това,че нереалността ми е доста продалжителна , а не да я има за 1 час и да се махне.Ще се радвам ако ми отговориш и на този въпрос.Благодаря!
Да, така е Асене. При много хора чувството за нереалност е почти постоянно. Но и това е просто състояние, което не те застрашава. Мисля, че може да го преодолееш и постепенно да излезеш от него като се разсейваш с нещо, което ти доставя удоволствие, като се съредоточаваш върху някакво творчесто или твое хоби, което да те амбицира и разпалва, да поглъща вниманието ти. Започни нещо ново, спортувай, излизай навън, повече ходи сред природата, срещни се с нови хора. Може би този проблем се е появил именно за да промени начина ти на живот, да промени твоето мислене и е всъщност за твое добро.
Сигурна съм, че ще започнеш постепенно да излизаш от това състояние. А ако имаш нужда от помощ – потърси я. Както и друг път съм казвала – проява на сила е да потърсиш помощ.
Благодаря
Здравей, Асен!
дереализацията е интересно и дори приятно състояние – ако я приемем за такава! Защото нещата са такива, каквито ги виждаме, за каквито ги приемаме! Можем да живеем в най-луксозния замък в най-богатата държава, да разполагаме с милиарди и да сме безкрайно нещастни. Можем да сме просещи йоги и да сме безкрайно шастливи. Обикновено сме някъде по средата, обикновени хора сме. Но именно в тази ни обикновеност се крие величието ни. Защпото имаме едно неизмеримо ценно богатство – свободен ум! Ако сме го направили такъв, разбира се! Имаме го като рождено право, но се случва да го загубим понякога. Всичко зависи от това КАК виждаме нещата! Един и същ феномен, видян от десет различни човеци, ще бъде възприет по десет различни начина. Ако се промъкваш в сумрака през гората и видиш нещо неясно да се движи, на мига конструираш в съзнанието си идейна представа, която зависи от вътрешните психични филтри. Ако в тях има страх от змии, ще видиш опасна змия. Ако има страх от вълци, ще видиш промъкващ се и дебнещ те вълк. Ако има обаче спокоен здрав разум, любов към природата, доверие в нея и една фина сърдечна връзка с вибрацията и, ще видиш просто полюшваща се от вятъра клонка! Клонка, на която можеш да се порадваш, да погалиш и благодариш, че съществувате заедно, точно в този момент, час, дни, живот! Тогава тя се превръща в инструмент за щастието ти!
Дереализацията и деперсонализацията са неутрални феномени на психичния ти живот! От теб зависи КАК ще ги приемеш, като какви ще ги видиш и как ще се отнесеш към тях! дереализацията може да ти послужи като мощен инструмент по себеопознаване! Когницията ни е безгранично небе, а дереализацията ти просто те подканя да разтвориш крилата на смелостта си, за да полетиш в това небе!
Конкретно: дереализацията ти може да ти позлужи като мощен тласък към практикуване на медитация, дишане и др. вътрешни практики! Когато чрез медитацията намериш центъра на психичния си живот, ще спреш борбата срещу нея, но с благодарност леко ще я направляваш, с приемане и обич към нея. дереализацията ти може да те накара да разтвориш когницията си за непознати ти засега нива на щастие, хармония и мъдрост. Може да те направи творец на съдбата ти!
Когато я приемеш, обикнеш и с благодарност използваш като една прекрасна дарба, този прекрасен учител, дереализацията ти, ще стане много по-нежна, фина и рядко проявяваща се – защото ще те е научила на уроците, които сега иска да ти предаде! От теб зависи скоростта и темпото на учене на тези уроци!
Орлине, благодаря ти за това, което пишеш! Напълно съм съгласна с това, че когато обърнем минусите в плюсове като променим отношението си към случващото се, тогава нещата, които ни плашат ще се превърне в прекрасен шанс, подарен ни съдбата. Шанс за скок в развитието ти, шанс да станем както казваш ТВОРЦИ НА СЪДБАТА СИ.
Сигурна съм, че този поглед към паник-атаките и симптомите, които ни плашат като дереализацията и деперсонализацията (чувството за нереалност и чувството сякаш те няма) ще помогне на много хора.
До Tq ако искате може да проверите в интернет за д-р Атанас Михайлов. Мисля, че може да ви даде добър съвет.
zdraveite statiqta e neveroqtna.az sashto imam pa.izpitvam strah i nemoga da si obesna zashto.predstoi mi patuvane i kato se setq za nego me obzema strah da ne mi stane losho.
Здравей lusi и добре дошла. Не можеш да си обясниш защо се страхуваш, защото страхът при ПА е ирационален, той се появява сякаш от нищото и не е свързан с реална заплаха.
Този страх се явява като защитна реакция. Често хората трупат емоции от нещо преживяно-негодувание, чувство за вина и т.н и в един момент всико това приме формата на страх. То се опитва да ни каже нещо, да ни накара да се променим.
Не бягай от този страх, не се бори отнего,, не се опитвай да го заглушиш. Помисли си всъщност от какво по-точно се страхуваш – проследи страха до края. Какво би могло да се случи ако ти стане лошо…кое най-вече те плаши?
Само да те помоля ако може да пишеш на кирилица.
Здравейте, аз също имам ПА разбрах го още преди няколко месеца.Беше спрял тока,беше вечер, останах сама вкъщи и бях в тоалетната.Имах чувството,че в тъмното има някой зад гърба ми.Казах си „айде сега фантазирам си някви глупости и аз“ след 5 минути прекарани неподвижно заради страха ,че зад мен има някой реших да го преодолея.Облегнах се назад (ако има някой
(ако има някой то той ще се удари в гърба ми) нщо не стана ,но и до днес в тъмното изпитвам ужасен страх че има някой зад мен.
Здравей Мартина и добре дошла тук. Мисля, че страхът, който е при теб, не е ПА. Паник атаките се появяват без видима причина, появяват се в нормална, спокойна обстановка. Обикновено страхът е ирацианален и човекът знае това, но въпреки това не може да овладее паническия пристъп.
При теб е изгаснал тока, била си сама, в затворено помещение…на тъмно. Може би е страх от тъмното, неизвестното…
Страхът от тъмното кара въображението ти да рисува ужасни картини. Това не е ПА.
Но е хубаво, че не бягаш от страха, а се опитваш да го преодолееш.
Страхът е много странен,просто усещам (по-скоро си въобразявам), че има някой зад мен.Има ли начин да го преодолея? Вечер не мога да отида до тоалетната или дори да спя на загасена лампа.
Мартина, този страх от тъмното го има при много хора. В повечето случаи той не пречи на нормалния живот, просто можеш да спиш на нощна лапма. Но ако страхът е изключително силен, човек е хубаво да потърси помощта на психотератевт, за да се открие причината.
При всички случаи обаче може да се преодолее.
А при теб този страх от дете ли е или се е появил след нещо преживяно?
Не, от няколко месеца е. За 1ви път се появи когато стана тъмно и нямаше никой вкъщи.Чувството е сякаш има някой зад мен.Дори някой път е толкова силно това усещате,че като чели някой ме гали.
Здравей Росица,
днес моя приятелка ми препрати блога ти и аз набързо „изгълтах“ няколко от статиите в него
Използвам темата да изразя по-скоро разочарованието и огорчението си, че в подобни ситуации трябва да се справяме сами и не можем да разчитаме на някаква адекватна и навременна професионална помощ! Визирам моя случай. Аз съм от тези „прекалено“ чувствителните. И когато два силни стресови фактора се припокриха за дълъг период в живота ми (болест в семейството и сериозни проблеми в работата) ми се случиха верижно неща, които описваш по-горе. Първо започна да „ме боли сърцето“ (знам, всички лекари ще кажат, че не боли сърцето, а областта около сърцето)- ходих на лекар, правиха ми няколко пъти кардиограма, лекарите ми се изсмяха в лицето: „млада си, нищо ти няма“. Беше от стреса, след години полека-лека отшумя. Започнах да не мога да дишам нормално (след години случайно някъде прочетох, че именно по този начин действа стресът върху организма). Абсурдното е, че просто един ден разбрах
съжалявам, натиснах погрешно бутона и изпратих недовършен коментара
Та, след време се появиха и паник атаки. Абсурдното е, че разбрах, че имам именно ПА, представи си, от някакъв глупав американски сериал по телевизията! Просто описваха симптомите и аз си дадох сметка какво се случва с мен.
Разочарована съм и съм огорчена, че специалистите, от които потърсих помощ (не психиатри или психолози, защото смятах, че проблемът е друг) не обърнаха внимание (или не искаха да обърнат внимание), просто да ми обяснят някои елементарни неща. Включително и мои приятели медици.
поздрави и благодаря за хубавите статии
гергана
Здравей Гергана и добре дошла сред нас.
За съжаление наистина често лекарите лекуват симптомите, а не търсят причината. Когато няма някакво физическо заболяване, ти казват – „нищо ти няма, здрав си“, но забравят душата, а душевното здраве е също толкова важно.
Радвам се, че все пак си разбрала какъв е проблема. Все пак нужната информация е стигнала до теб.
Това е най-важното. Сега остава лека полека да промениш отношението си, мисленето си и да започнеш да се освобождаваш от страха. Както съм писала и в статията, ПА не са съдба и се лекуват напълно.
Междувременно те могат да те научат на много неща и да променят живота ти в положителна посока.
поздрави и благодаря за хубавите статии,
гергана
Прекрасно! Значи още едно доказателство, че ПА не са съдба.
С удоволствие прочитам всяка тема. Водя се от интуицията си – днес това, утре тази и тази. Благодаря ти Роси , благодаря и за материала на доктор Орлин Баев. Когато се стремим да приемем себе си такива, каквито сме се и да се заобичаме безусловно се изправяме и пред тази част от нашето Аз – страховете ни. От личен опит знам как един страх се превърна в ПА. Имам нова насока на мислите си и ще се възползвам от нея.
a pri pani4eskite ataki sa sa4etani s kardiospazam molq pi6ete ne6to za tova blagodarq
Здравей Дани. Аз не съм лекар и не съм запозната с лечението на кардиозпазма. В повечето случаи това заболяване се развива в резултат на силна уплаха или преживян стрес. Затруднениeтo в гълтането(кардиоспазмът) предвиква паническа атака, а тя на свой ред засилва симптомите на заболяването.
Получава се нещо като затворен кръг, при който едно предизвиква другото.
При кардиоспазма спъциалистите разглеждат няколко етапа. Незнам при теб нещата на какво ниво са и дали кардиоспазмa е причинен от физиологични причини или е на чисто психична основа.
При всички случаи смятам, че е би било да потърсиш помощта на тератевт.
Между другото, тези дни разгледах интересна статия за психологията на страдащия от паническо разстройство. Оказва се, че панически атаки са получавали много от на-известните хора, допринесли много за развитието на света. От паническо разстраойство за страдали известни певци, учени, художници и т. н. :
Kак изглежда човекът, страдащ от паническо разстройство?
искам да попитам дали някой е ходил при доктор Орлин Баев и какво му е мнението за него
ще ви бъда много благодална ако ми отговорите
защото аз имам паник атаки от 2 години,пия антидепресанти които не ми помагат вече и искам консултация с добър психотерапевт
Здравей Ралица. Аз не съм ходила при Орлин Баев, но доста хора са ми казвали, че са много доволни от неговата работа. Познаваме се задочно с него и знам, че е много добър специалист, освен това работи със сърце и душа. Моето мнение е, че можеш напълно да му се довериш.
Здравейте и от мен
) преди да ми се случи това не бях предполагала, че има толкова много хора, страдащи от това заболяване. Дори днес открих, че публикациите ви са написани съвсем скоро 
Това ме успокоява, защото намалява усещането ми за лудост и, че само на мен се случват такива неща, че няма да се оправя и така нататъ. Силни сме, ще го преборим кой както може – с лекарства, време или просто силна воля 
Аз преминавам през абсолютно същото, като си откривам все допълнителни неща. Минават ми хиляди мисли на куп, имам усещане, че някой друг върши всичко вместо мен. Искам само да кажа, че все пак има и нещо положителбо в цялата тази история и то е, че веднъж преминем ли го, ще сме силни
Здравей, Ралица. Има един много верен показател, по който се познава добрия психотерапевт – ако говориш за психиатър, а не за психолог.
Няма да ти дава хапчета, ако има критичен период, в който се налага да ги вземаш, след това задължително ще ти каже да ги намаляш постепенно, докато ги спреш.Ако разчита предимно на хапчета, не е добър лекар /личен опит/.
Като по една съвършена „случайност“ днес срещнах една интересна идея на страницата на Пауло Коелю във Фейсбук: „Един приятел лекар ми каза – Раждаме се със страх от падане и страх от силен шум, всички останали страхове придобиваме по-късно.“ Да се изуми човек какъв творчески потенциал заносваме в сътворяването на страхове.
hopedieslast, добре дошла тук. Да, наистина има много хора, които страдат от паник атаки и паническо разстройство.
Радвам се, че звучиш оптимистично и вярваш, че ще се справиш. Аз също знам, че ще се справиш.
Здравей, Росица
Колкото и противопоказно да е това, се срещам с мои познати и приятели, които са минали през това състояние. Срещам противоречиви мнения. На всичко отгоре ходя и на психотерапевт и хем правя всичко, което ме води към напредък, хем сама не си позволявам да напредна. Чувствам се налудничаво, даже в поерчето случаи съм еуфорична, само и само да забравя за мислите. Изливам си енергията в спорт и колкото и да не чувствам голям напредък и да продължавам да се чувствам налудничаво и ннеадекватно, вярвам, че някой ден всичко това ще приключи. Чудно ми е защо толкова млади хора като мен изпадат в това състояние, но в крайна сметка при този стрес трябжа да си наистина с много здрава психика (каквато явно моята не е поради много причиниІ, за да можеш да му устоиш 
hopedieslast, защо мислиш, че да се срещаш с твои познати и приятели, които са минали през това състояние, е противопоказно? Аз мисля, че дори може да ти бъде полезно.
А колкото до това, че се опитваш да избягаш от мислите си – да, познато ми е и напълно те разбирам. И аз правех какво ли не, за да избягам да от натрапливите мисли, използвах какви ли не техники, за да прогоня страха.
Но се оказа, че мога да се справя с тях само ако престана да бягам и ги погледна право в очите.
Не бягай от мислите си и страха си. Приеми ги. Проследи от къде идват, какво искат да ти кажат.
Те идват от вътрешността ти и ти носят послание. Целта на страха и болката не е да ни измъчват, а да ни дадат сигнал, че в нас нещо става. И те ще продължават да сигнализират докато не им обърнем внимание.
Проблемът при мен е, че им обръщам прекалено много внимание и ме карат да забравя за реалноста. Живея в тотален абсурд просто и съм си казала, че ако до Нова година не сеоправя започвам с хапчетата, защото шпо принцип съм човек, който обръща повече внимание на негативото, защото то повече се помни и по този начин не си давам шанс за никакъв напредък. Инначе знам, е доста хора препоръчват да се срещам с акива, които са преминали това състояние, обаче аз нали съм си хипохондрик и си лепвам техните симптоми на мен
ужас думи нянмам. Убедих се, че човек е склонем към ужасна деструкция..
hopedieslast, знаеш ли, на мен са ми казвали – „не обръщай внимание на страха“, „внушаваш си“ и т. н. Но това е лесно да се каже, когато човек е отстрани и не разбира какво става в другия. Това е процес, при който се въздействат много механизми и няма как да не му обръщаш внимание.
Убедила съм се, че колкото повече се опитваш да отречеш страха, толкова повече той те преследва.
Та ти му обръщаш внимание, но водиш борба с него. Аз ти казвах да го приемеш, да не се бориш с него. Това наистина изглежда много трудно- просто да се оставиш, да се довериш, да си кажеш „да става каквото ще“ и да се откажеш от контрола. И точно когато се откажеш от контрола и борбата, страхът изчезва.
Разбираш ли – ние се държим за страха именно с борбата, която водим.
Здравейте!От два месеца и аз се боря и се опитвам да приема страха си.Ходя на психолог,който работи по същите методи описани тук в сайта,което ме кара да мисля че това е начина за справяне и че съм на прав път.Проблема при мен е че искам да стана всичко бързо,веднага и от утре да съм добре,но трябва търпение,което аз никога не съм имала.Понякога си мисля че няма да се справя,друг път пък съм толкова нахъсана,различно е…..Искам да знам че иам хора който са се оправили,хора който вече са с чисто съзнание.Изпитвам голяма вина към децата си…..искам да съм нормална,да им обръщам внимание,да играя с тях,а не все да съм със себе си и мислите си.Аз съм 26г. едното ми детенце е 5г.,другото на 4 месеца,трябваше да избера“или да спра да кърмя и да започна с лекарствата“,“или да продължа да кърмя и да избера борбата“,избрах вторият път и дано е верния.
))
Пожелавам ви много усмивки и слънчеви дни
Здравей galaxy.
Разбира се , че има хора, които са се оправили. Аз също съм изпитала този ад и излязох от него. Познавам страха, ужаса и натрапливите мисли и затова пиша толкова много за страха. Защото паник атаките наистина не са съдба!
Знам че сега искаш страхът да изчезне като с магическа пръчка и да не се връща вече. Но наистина справянето не става изведнъж. Стъпка по стъпка ти ще започнеш да се освобождаваш от натрупаното в теб, което е предизвикало появата на страха като защитна реакция. Ще осъзнаеш много неща за себе си, ще разбереш какво си подтискала. Страхът се явява именно заради това – да те насочи към теб самата, да ти каже че има нещо, което не е наред и трябва да го оправиш.
И в един момент ще си дадеш сметка, че си излязла от ада и си излязла от там по-силна и по-мъдра.
Благодаря ти,Роси
Ти си голяма надежда и утеха за всички ни,прегръщам те 
Искам да попитам теб и другите:Сънувахте ли кошмари докато бяхте в такъв период?Беше ли ви страх от сънищата?
И аз ти благодаря galaxy. Не знам за кошмари, но определено не можех да спя добре, стрясках се на сън и т.н. Разбира се, всеки проблем се отразява на съня…
А ти от сънищата ли се страхуваш? Какво сънуваш? Може пък именно сънищата ти да ти помогнат да разбереш какво подтискаш. За психотерапевтите е много важно да си записваш сънищата, защото те могат да им подскажат в каква посока е проблемът и на къде да вървят.
Здравейте! Много благодаря за полезната информация. Радвам се, че ви открих! Познато ми е всичко това, а вече знам и начините за преодоляване на тези състояния. Винаги съм търсила информация по темата и с интерес чета и другите ви статии. Поздравления за чудесния сайт!
Здравей vania и добре дошла тук! Благодаря ти за хубавите думи!
Здравейте! Радвам се, че попаднах на сайта ви!
- ) ми прилоша – сякаш ми падна кръвното изведнъж hmmm Реших, че за пореден път съм пропуснала обяда и ще беря плодовете на ума си в поредната болница (приета с кръвно 60/40). Истината е, че се паникьосах да не се свлека сред хората и съответно се раззвънях на всичко живо, за което се сетя-да идват да помагат. Прималя ми, краката ми омекнаха, имах усещането, че ще се свлека всеки момент,но…за щастие всичко премина… 013
Не от страх, че мога да се свлека някъде, а от факта, че в моментите, когато се случи, съм абсолютно неадекватна и се притеснявам дали ще се справя било то с отсрещния клиент, разговор с приятел и т.н., както и нежеланието да шашкам хората около себе си със състоянието си. 
Препоръчаха ми Седатиф (от няколко дни го пия и не мога да кажа действа или не) и чай от жълт кантарион 
Именно затова съм озаглавила темата си „Въпрос“ и моля за съвет.
)@“
Писах във форума на kak-da.info, но отговор… няма!Ще си позволя да копирам написаното там, като очаквам намеса на компетентно мнение
„Ето и моята одисея:
Преди може би година и половина, вървейки по Витошка (принципно съм супердейна и вечно кипяща от енергия дама
Последваха куп изследвания, които съответно не доказваха нищо, докато след поредното прималяване един от лекарите не ми направи ЯМР, доплер, ЕЕГ и т.н. за глава. Оказа се, че има проблем с прешлените на врата, които притискат нерви и при възпаление не достига кислород до мозъка. hmmm Операция категорично отказах :-/6
Свикнах с усещането да ми прилошава (и в момента съм така!)-намествам прешлените, размърдвайки главата, и всичко е ок.
Да, обаче! Предвид случилото се, се затворих в себе си, започнах да ограничавам излизанията-заведения, кафета, дори елементарните шопинг-терапии, които до тогава приемах с охота
Не знам дали са паник атаки
Следващата седмица имам час при терапевт. Силно се надявам да има подобрение!
Всъщност, изчитайки темите, не можах да си дам отговор на въпроса: Паник атаките лекуват ли се напълно (и ако да-колко време отнема за превъзмогването им) или ще си живеем с тях до живот?
Благодаря предварително!
Приемам всякакви мнения и съвети
Здравей Flower. Разбира се, че паник-атаките се лекуват напълно! Затова съм написала тази статия.
Чудесно е, че си решила да посещаваш терапевт. Времето за възстановяване е различно, зависи от състоянието и от методите, с коитм типичните страхове, които се появяват при подобни преживявания – страх от загуба на контрол, страх от мнението на околните и страх от самия страх.
Може би и друг път съм давал този линк, но ще го пусна пак – прочети тук повече – Наръчник за самопомощ при панически атаки
Много благодаря за светкавичния отговор! Надявам се да отшумят бързо!
Относно лечението: лично за мен няма неизлечими болести, а хора!
Усмихнат ден!
Разбира се, че няма неизлечими болести Flower. Аз вярвам, че болестите, страховете, болката идват, за да ни кажат нещо и да ни накарат да променим мисленето и живота си към по-добро.
Каква е причината за временно полудяване .Мъжът ми е човек ,който не се караше с никой, услужлив, нежен ,а бе…светла душа.Настъпиха неразбории за имотни споготби с родителите му,къщи, пари и все ей такива неща.Първата криза беше най- тежка-лежа в Раднево , следващата успяхме да я преодолей у дома, третата криза по- лека- преодоля я в психодеспансера в Хасково.Работи около 2 години , след което отново напусна работа.Сега състоянията през които преминава са по- леки- иска да се развеждаме, после пак се връща,не търси контакт с други хора, кара се, ревнува- Отначало се страхувах от лудостта , но после разбрах ,че той от този мой страх черпи енергията си за „мнимата си лудост“.Всичко е игра на ума.Докато го разбера, много книги и духовни практики изпрочетох.Сега му благодаря, че беше такъв голям артист, че ме излекува от страха с лудостта.Питам се – вдействително ли са луди лудите?
Красимира , добре дошла тук! Това дали са лудите са луди е много обширна тема. И аз често съм мислела защо наричаме някои хора луди, ненормални и казваме, че това, което те е виждат е нереално?
В тази статия съм поразсъждавала по този въпрос:
Реален ли е светът, който виждаме?
Здравейте
Казвам се Елиза и съм на 35 години. Благодаря на Роси за всичко, което написала за ПА и за неприятните изживявания около нея, както и на всички, които са писали по тази тема тук. Аз също преминавам през този ад и се надявам ако мога да го премахна завинаги. Ще ви разкажа на кратко какво се случи при мен. Претърпях загуби на близки хора – първо баща ми, който почина преди 9 години, след това баба ми и накрая моя близка приятелка, която много обичах и уважавах почина от рак пред очите ми. Бях при нея непрекъснато и помагах с всичко, което беше по силите ми. Това се случи миналата година август месец. Една нощ както си спях усетих силно сърцебиене, което страшно много ме изплаши и скочих от леглото. Започнах да треперя цялата и да се потя. Мислех си, че ще получа удар. И така след това почти всяка нощ всичко се повтаряше, после започна да ми става лошо и през деня. Най- неприятното нещо беше треперенето на мускулите на краката ми и вибрирането на цялото ми тяло.Не можех да го преодолея. Не можех да спя. Стомаха ми се сви на топка и не можех да хапна нищо, защото ми се гадеше почти постоянно. ЗАпочнах да ходя по лекари и те ми казваха, че ми няма нищо. А, аз усещах, че с мен нещо не е нарад. Никога не бях чувала за ПА, но разбрах за нея от интернет. Минаваха ми през главата какви ли не мисли, че съм болна от нещо, че ще полудея и т. н. Във вкъщи всички ми казваха, да се стегна, да си гледам децата, да не мисля за глупости, да се храня. А аз нямах енергия и сякаш бях наблюдател на всичко около мен. Вършех нещата механично. След месец и нещо ад, отидох на невролог, който ме прегледа и изслуша внимателно. Каза ми че това е тревожно-депресивно състояние и ми изписа Тритико то схема. След известно време се почувствах малко по добре- поне започнах да спя нощно време. Пих го около 2 месеца и го замени със Сероксат- пак по схема. Пия го вече месец и половина и се чувствам доста по добре.Каза ми, че ще ми направи схема за спиране като се минат пълни 2 месеца.
Много се чудя дали след това всичко ще се върне отново? Неспането, вибрирането, сърцебиенето, топката в стомаха, натрапчивите мисли в главата? А, толкова ми се иска да съм предишната Аз- винаги усмихната, състрадателна, харесвана и обичана. Децата ми…………… те имат нужда от предишната си майка, а не от тази която се страхува, че нещо лошо ще се случи.
Прегръщам ви и теб мила Роси и ви желая много здраве и любов!
И аз имам много от описаните симптоми,а не знам какво да правя,губя работа след работа и контакти ,градени с години,лекарствата не помагат или са временно решение.Психотерапията е скъпа,а повечето лекари дори не се досещат какво да правят,пишат отегчени някаква рецепта и това е.Нямам представа какво да правя.
Здравей Елиза. Явно преживеният стрес се е отразил много силно върху нервната ти система. И това е нормално. Тогава си се държала, но по-късно бушуващите чувства в теб са „избили“. Аз не съм лекар, но симптомите, които описваш са на невроза – сърцебиене, треперене, гадене, безсъние, стряскане на сън. Неврозата често отключва паник атаките ( предполагам че и по принцип си по-тревожна) и двете взаимно се подхранват и усилват.
Вие сте овладели симптомите и е възможно повече никога да не се повторят. Но аз смятам, че тази твоя болест може да е за добро и да те накара да промениш своите нагласи и начина на приемане на неизбежното, да се научиш да освобождаваш страха, да изживяваш болката… и т.н и т.н. И разбира се, че бъдеш пак усмихна, харесвана и обичана, но няма да си същата, а вече израстнала.
elica, прочети тази статия за Сапомощ при паническо разстройство. Можеш да си помогнеш и сама, но все пак понякога имаме нужда от помощ. Ще е хубаво да намериш терапевт, с който да поговорите поне няколко пъти. Психотерапията наистина може да направи чудеса в такива случаи, така че си струва.
Благодаря ти за отговора мила Роси! Дано, дано всички, които сме изпитали тези неприятни неща се научим да бъдем по-силни и да успеем да преодоляваме неприятностите с високо вдигната глава! Макар, че е много трудно. Иска се много силна воля и стремеж към промяна.
Най-интересното е, че никой от моите познати, не видя в мен нещо различно, не разбра, че с мен нещо не е нарад! Може би външнно ние сме си същите, но вътре в нас бошува болката и ние я усещата с всичка сила.
Желая на всички да успеят да се преборят с ПА и неприятностите и да заживеят в хармония с тялото си!
Бъдете здрави!
Имам съмнение,че откривам симптоми на ПА при мен.Чувствителна и неспокойна съм по рождение.Имам и здравословен проблем-понякога сърцето ми излиза от ритъм,често имам екстрасистоли.Преди време имах дълка поредица от стресови ситуации.3 години след това екстрасистолите зачестиха,появи се страх от тях и от това да не изляза от ритъм отново.Когато съм някъде,където има повече хора,ставам дезориентирана и ми се завива свят,лошо ми е.Заради тези неща избягвам да излизам сама,дори и на зъболекар не мога да отида сама.Това ПА ли е и има ли при нея и краткотрайно главоболие като от напрежение когато се страхуваш да не ти стане лошо?
Здравей Йоли и добре дошла тук! Аз не съм терапевт, не съм лекар, но това, което описваш ми прилича на агорафобия. Както е описано в уикипедия – „Агорафобията е е вид тревожно разстройство – фобия, страх, изпитван при преминаване през големи открити пространства. Това състояние може да се придружава или не от пристъпи на паника. При хората страдащи от агорафобия, страхът може да се проявява при напускане на дома, преминаването през обществени места, смесване с тълпи, пътуване сам.“
Симптомите са много и различни при различните хора, като да – при някои има главоболие, световъртеж, сърцебиене, изпотяване, треперене, задушаване и т.н.
Разбира се, може състоянието ти да е просто повишена тревожност или някакво разстройство на нервната система, вследствие на преживения стрес.
Това може да го определи само специалист и то при при обстоен разговор. При всички случаи обаче това състояние е лечимо, затова според мен ще е хубаво да потърсиш помощ от терапевт.
Благодаря ти,Роси!От дълго време се опитвам да си влияя сама и да надвивам страховете си,но на моменти се отчайвам от себе си,когато видя че усилията са ми почти напразни.Искам да приема себе си такава,каквато съм,знам че много мисля за всичко,което става около мен,като вземам решение за нещо не съм колеблива,но много обмислям всички възможни варианти.Дори съпругът ми ми казва-ти много мислиш,не го мисли толкова.Но такава съм си още от дете,сега съм на 38г.Искам да стана по-силна от страховете и тревожността си и да мога да ги контролирам.
Йоли, ти не си слаба. Това, че постоянно го мислиш и че имаш различни натрапливи мисли идва от нагласите ти, модела ти на мислене, дълбоките ти убеждения, типа ти нервна система.
Не е необходимо да се бориш със страха и с мислите си, защото с борба те стават по-силни.
Но когато постепенно започнеш да променяш нагласите си, модела на мислене и старите си убеждения, когато се освободиш от негодуванието, чувството за вина, които подтискаш в теб, ти ще можеш да гледаш по друг начин на света.
Понякога, за да излезеш от „омагьосания кръг“ е необходима помощ…
Йоли, здравей!Искрено ти съчувствам и те поздравявам за това, че искаш да контролираш страховете и тревожността си. Понякога, обаче, е необходима помощта на специалист. Казвам ти го, защото след много тежък период в живота си се разболях от депресия. Тогава не осъзнавах, че нещо опасно се случва с мен, че съм болна, просто се борех и смятах, че съм достатъчно силна, за да възвърна предишното си „Аз“. Накрая станах толкова зле, че близките ми се разтревожиха за мен и ме убедиха (доста трудно) да отида при специалист. Това ми помогна много и успокои хората около мен. Вече 3 години съм здрава и се надявам, че този ад няма да ми се случи отново. Проумях, че човек не винаги е в състояние да си помогне сам, особено когато става дума за разстройства на нервната система. А в тях няма нищо срамно или ненормално- те са заболявания като всяко друго заболяване и могат да се лекуват! Довери се на близките си- хората, които те обичат и ще видиш, че всичко ще се оправи!
здравей Роси и на всички останали,всичко тук ми е толкова познато,че чак ми е безинтересно да чета:)аз съм даниела и съм на 27г от 7 год се боря с ПА,с този ад,минала съм през много гадости,наистина много,дори много повече от колкото мога да понеса,но още съм тук,в някои дни зле,в др мн зле,в трети много добре,шарена картина,това което като че ли не видях в коментарите тук е споменаването на плача,за това дали ви се плаче постоянно,дали се чувствате сами,изгубени,нещо като депресия,но в същото време не точно,защото от друга страна пък и не е нещо, което да продължава със седмици или с месеци,а само за няколко часа на ден или за няколко дни най-много.как се справяте,когато ви се плаче постоянно,когато чувствате , че на света всички лоши неща се случват само на вас.с пожелание за повече слънчеви дни:)))))))))))))
Здравей Даниела и добре дошла тук. Да, нормално е да ти е тежко, да се чувстваш сама и неразбрана, онеправдана. Възможно е да си в някакво депресивно състояние и да имаш нужда от помощ, за да излезеш от него. Но колко и дълбоко да сме пропаднали, винаги може да се оттласнем от дъното и да направим скок нагоре. Това състояние, колкото и да е тежко, може да те накара да стигнеш до нови висоти.
И дори да си мислиш че си сама, ти никога не си сама – Никога не сте сами
Здравей Роси,много ти благодаря за експресния отговор,аз лично смятам,че това не е депресия,просто някакво странно състояние,в което изпадам,когато настъпят гадните моменти или понякога ми е така,когато нищо съществено не ми се случва,някак ми е сложно да го обясня възможни най-точно:( може ли да те попитам при теб колко дълго продължи ПР и нормално ли е, че при мен продължава толкова много години(цели 7)
Даниела, този период може да продължи с години, много години. Но колкото по-рано потърсиш помощ, толкова по-бързо ще се излекуваш.
роси,здравей отново,днес ми се случи нещо,което много ме притесни и ми се иска да го споделя с теб(дано не ставам досадна или нахална). днес , когато се събудих усетих нещо много странно,веднага след като си отворих очите.усетих сърцебиене,тревога и всички познати симптоми,но странното е,че тази паник атака ми се стовари на главата просто така,това какво е? нормално ли е,не бях ядосана предната вечер,не съм сънувала кощмари и други такива неща.странно ми беше,че още със събуждането ми се случи това,като че ли докато съм спала всичко това се е случвало и когато се събудих усещането ескалира,странно е,нали?какво мислиш,също така много интересно ще ми бъде и мнението на Орлин Баев,как според теб той може да прочете това и да даде мнението си. благодаря ти предварително.
хубав ден
Здравейте отново,искам да споделя това, което забелязах при мен.Когато преодолея натрапливите мисли в някакъв момент от деня ,започва да ми става зле чисто физически,появяват се обичайните симптоми – тежест в гърдите ,понякога е толкова силно ,че ми е трудно да говоря,изтръпване в ръцете ,отмаляване .какво да правя ,за да преодолея това прилушаване.
Здравейте Даниела и Елица!Ще си позволя да дам приятелски насоки.Това, че продължавате да имате някакви симптоми, означава, че ОСНОВНАТА причина си съществува(симтомите могат да са различни по проявление).Най-голямата СИЛА за справяне с проблема е във вас самите, но се изисква упорита, продължителна, непрекъсната работа върху себе си. В статията си Роси описва много подробно пътя за това. И ако се окаже, че сами не можете да се справите, тогава не се бавете, а потърсете лично ДОБЪР ПСИХОТЕРАПЕВТ.Може да се окаже, че е необходимо да се действа с някой от методите на дълбинната психотерапия. И колкото по-рано, толкова по-добър и траен ще е резултата.
Поздрави и УСПЕХ
Здравейте Даниела и Елица. Аз съм напълно съгласна с това, което ви съветва Руми, и наистина в определен момент човек има нужда от помощ. А както казвам и друг път- да потърсиш помощ е проява на сила и отговорност.
Даниела, това, което си преживяла, се среща при паник- атаките. Те се появяват сякаш от нищото, без видима причина, дори в съня ти (даже понякога повече там). На мен ми се е случвало ( в онзи период) да се сряскам насън със сърцебиене и познатите симптоми без да има видима причина. Това се получава, защото в теб има нещо, което подтискаш. Дори, когато се борим със страха и се опитваме да го заглушим през деня, той нахлува с всички сила в съня ни. Разбира се, един психотерапевт би дал по-професионален отговор и аз ще се опитам да се свържа с Орлин Баев, за да сподели и той мнение.
Благодаря за съветите,знам че трябва да се ходи на терапия,но при едно такова състояние,което те е поставило в позиция на трайно безработен човек няма как да си го по позволя.Освен това повечето кадри в бранша са крайно некомпетентни,незаинтересовани и по-апатични дори от пациентите.
Здравей Елица!Може би не си ме разбрала правилно.Нямам предвид на всяка цена да ходиш на терапия, а само ако си опитала всичко, за да си помогнеш сама и то не ти е подействало. На сайта на Орлин Баев(чийто линк Роси посочва по-горе) има много полезни и подробни съвети.
Най-важното е да осъзнаеш, че СИЛАТА Е В ТЕБ или както е казано „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ“.
ВЯРВАЙ В СЕБЕ СИ!
УСПЕХ!
И ако все пак решиш да отидеш на терапия, не подхождай с недоверие. Разпитай подробно и си избери сама психотерапевт, на който да се довериш изцяло.Пълното доверие „пациент-лекар“ е гаранция за почти 90% от успешния резултат.Това важи за всяко лечение, но с особена сила за психотерапията.
Здравейте!Всеко човешко същество сънува,без значение дали си спомня съня или не.Само не трябва да се отчайваме ,а да пробваме,ако не стане по един начин,тогава по друг докато се получи.Аз съм със страхова невроза,но медитацията и автохипнозата са ми от голяма помощ,и вярата в себе си.Не съм потърсила друга помощ,а смятам да се справя сама и ще се справя благодарение на тия две неща и на вас.Поздрави на всички!
Да, Руми ,съгласна съм с твоето мнение,чета от време на време и сайта на Орлин Баев.И аз смятам ,че първо сам трябва да си помогнеш.И аз съм за терапията ,но се чудя защо много хора ,които ходят на терапия твърдят ,че няма никакви резултати.Имам приятел със същите проблеми,опита всичко ,дори и терапия ,но продължава да я кара на хапчета.
Здравей отново Елица! Дано не съм досадна, но упорито искам да споделя още нещо. Ще разкажа един случай:
В с.Черноморец, зад църквата има аязмо(лековит извор). Един ден, моя приятелка, която си е по природа „Тома Неверни“, попитала местния свещеник дали наистина водата от извора е лековита. А той й отговорил:“Зависи от ВЯРАТА“.
Много ми хареса тази мисъл и често разказвам случката.Да, резултатите от всяко едно начинание зависят от ВЯРАТА. В твоя случай – от ВЯРАТА В СЕБЕ СИ или, ако се предприеме терапия(както при приятеля ти) от ВЯРАТА В ТЕРАПИЯТА.Едно нещо щом не се получава, значи ВЯРАТА не е достатъчно силна.
На този принцип има интересни материали за „плацебо“ ефект. Доказано е, че хапчета от ванилия, дадени като лекарство(без пациента да знае за подмяната) имат почти същия ефект, както истинското лекарство. Всичко зависи от умствената нагласа т.е. от ВЯРАТА.
Така е вярата е силна емоция и без нея наистина не може,но понякога само тя не е достатъчна.
„роси,здравей отново,днес ми се случи нещо,което много ме притесни и ми се иска да го споделя с теб(дано не ставам досадна или нахална). днес , когато се събудих усетих нещо много странно,веднага след като си отворих очите.усетих сърцебиене,тревога и всички познати симптоми,но странното е,че тази паник атака ми се стовари на главата просто така,това какво е? нормално ли е,не бях ядосана предната вечер,не съм сънувала кощмари и други такива неща.странно ми беше,че още със събуждането ми се случи това,като че ли докато съм спала всичко това се е случвало и когато се събудих усещането ескалира,странно е,нали?какво мислиш,също така много интересно ще ми бъде и мнението на Орлин Баев,как според теб той може да прочете това и да даде мнението си. благодаря ти предварително.
хубав ден“
При огромна част от носещите завишена тревожност сутрините са най-напрегнатата част от деня! През втората половина на нощта и сутрин тялото естествено отделя повече адреналин, което добавено към вече повишената обща тревожност, води до нощни и утринни преживявания на паника. По-скоро е стандартна ситуация, отколкото изключение. Повечето от хората, с които работя и на които помагам по силите си, сутрин са по-тревожни от останалата част на деня. А появата на п.а. става рязко и неочаквано, така е. Има ситуативни и пароксизмални паник атаки. Ситуативните се получават като връх на дадена фобия. Например при страх от общуване (социална тревожност), когато човек държи публична реч. Или при страх от затворени тесни пространства (клаустофобия) – при пътуване в асансьор или самолет и т.н. Такива панически атаки са предвидими, предизвикани от дадени фактори, а през останалата част от времето отсъстват. Другият тип са пароксизмалните (неочаквани) п.а. Те могат да бъдат провокирани чисто и просто от повишения телесен адреналин и кортизол, а вторично появяването им да се обуслови от места и ситуации (градски транспорт, автомобили, молове, много хора или липсата на хора и т.н.).
Въпросът е КАК да променим положението, как да научим урока, който п.а. искат да ни научат?! Как да разрешим задачата, която е скрита в тях?! Как да спрем да ритаме срещу ръжена на наличието им в живота си и се научим да сърфираме върху вълните им, така че да трансформират личностите ни в резонанс с безкрая в нас!
Понякога факторите за повишената тревожност, чийто връх се явяват п.а., са семейните, междуполови или професионални взаимоотношения. Понякога те са само връх на потиснат творчески потенциал. Често телесната повишена тревожност е силно взаимозависима и свързана със зависим, мазохистичен или ригиден характер, през чийто филтри реалността бива пречупвана и приемана за прекомерно нараняваща и враждебна – а това чисто телесно повишава производството на стресовите хормони.
При зависимия (орален) характер човек има липса на емоционална самостойност, зрялост и диференцираност, зависи емоционално от „значимия’ за него друг, за когото се вкопчва, представяйки това си поведение за обич… Не понася самотата. Има дълбоко заложени вярвания за провал ако не бъде подкрепян от важен за него човек, както и вярвания (комплекси, програми) за болести, катастрофи и злополуки… Една честа маска над такъв характер, стремяща се да компенсира горните страхове, е ригидната персона – ред, перфекционизъм, песимизъм, външна твърдост… Друга защитна маска на такъв характер понякога се явява манипулативното съблазняване, понякога прерастващо в хистрионност. Зависимият характер е честа база и предпоставка за развитие на агорафобия. Разбира се, самата паника и порочната въртележка на катастрофично ментално-емоционално отношение към нея и отбягването на причиняващи я ситуации също могат придобито да развият такъв характер.
Друг често срещан тип тревожнообразуващ характер е мазохистичният. При него човек потиска или въобще губи връзка със собствените си автентични желания и нужди в стремежа си да задоволи другия. Така обаче се превръща в изтривалка за комплексите на другите, тъй като такъв човек проектира мазохизма си в другия, с който той несъзнавано се идентифицира и автоматично започва да се държи по-грубо, неглижиращо и нараняващо с него. В опитите си да угоди на всички други мазохистичният характер отхвърля себе си, тъпче собственото си щастие и трупа пасивна агресия, напрежение, което повишава тревожността директно. Мазохистичният характер външно е усмихнат и в услуга на другите, освен към най-близките си, към които се държи по същия жестоко груб начин, както към себе си, тъй като несъзнавано се идентифицира с тях. Мазохистичният характер е базата за тревожната депресия, която е „опашката“ на дълго време носената и нерешена тревожност.
Третият тип характер, който директно покачва тревожноста, е ригидният. Тук в самото ядро на егото (а не само като външна защитна маска) се крие безмилостен перфекционизъм, свръхконтрол,критика и мощен негативизъм…
Горе съвсем спонтанно се отклоних за характеровите структури, подлежащи личностите на хората с п.а. Може много да се пише и сега осъзнавам, че е време да нахвърлям една втора статия за самопомощ при паническо разстройство и генерализирана тревожност, с някои важни ядрени стъпки и визуализации…
Поздрави и спокойна вечер от мен
Орлин
Изчетох всички мнения и коментари…какво да кажа, просто си търся начин да се оправя и аз сама защото и аз като Елица губя работа след работа, ходих известно време по лекари, взимах лекарства.От статиите на Роси и вашите коментари си внушавам, че решението е в мен,но не мога да се справя, просто полудявам.Лекарите изписват , сменят лекарства, всичко е свързано със средства…а болката е в мен като кълбо, завладява ме, плача от нищо… помогнете ми
Здравей Айлин!Твоят проблем ме накара да се замисля.Мислила ли си някога да си вземеш домашен любимец,примерно куче или котка.Ако имаш възможност и не си алергична ти предлагам тази терапия,отглеждането на едно живо същество.Мисля,че взаймната обич,разходките с него,общуването с него ще са ти от полза.помисли си и пробвай.Аз мисля,че ще се получи и спокойно,всичко ще е наред.Поздрави Милена!
Здравейте Орлин Баев!Всичко което пишете е вярно,но хората тук,според мен не ги интересува това,а какво да направят,когато получат паническо разтройство,как да постъпят.Ето това ги интересува.С цялото ми уважение към вас всичката тая терминология,която сте писали е само начин да подхраните егото си,нищо повече.Ако съм пропуснала нещо,моля да бъда извинена,но вашият отговор ме провокира да ви пиша.Поздрави Милена!
Нищо не сте пропуснала. Вероятно сте права за подхранването на егото ми и нуждата ми от смирение! Благодаря за подсещането за което!
Горното споменаване на характери е резултат от пси тренингите ми – може да е полезно, може да е посрещнато с дадена съпротива – зависи от четящия…
Едно по-дълбоко разбиране понякога е нужно за по-цялостна работа. То е като корените на дървото – ако са плитки, стъблото и короната на справянето с тревожността няма как да са високи и устойчиви! Често ако се работи единствено с паниката, резултатите са временни или тревожността се връща във вид на натрапчивости, хипохондрия и т.н. … Нерядко тя е само връхчето на някои по-дълбоки характерови черти и възприятия на реалността.
За нуждата на имащите п.а. от справяне сте права – пробвал съм да пиша за методите за такова самостоятелно справяне и другаде. Вероятно не съм достатъчно изчерпателен и умел, но и аз се уча, простете ми!
Орлин, обикновен човек
Здравейте,
психотерапията освен всичко останало е и форма на обучение. И всеки страдащ от панически атаки в процеса на терапия научава много нови неща, които му помагат да се справи с положението си. Най-лесно за терапевта е да каже прави това и това, но ако клиента не знае и не разбира защо, е много вероятно да не приеме препоръките и насоките.
Орлин като добър професионалист умее да навлиза под повърхността на нещата и да разбулва мистерията зад толкова „стращните“ панически атаки.
И накрая ще кажа, че всяко как се основава на поне едно защо. Тогава въоръжени със защо и как можем да се изправим лице в лице с проблема.
Поздрави и благодарности на Орлин за това, което прави!
Aйлин, казваш, че си пила много лекарства. А подлагала ли си се терапия? Явно в теб има нещо, което трябва да бъде изкарано, много стари убеждения, нагласи…негодувание, чувство за вина, страхове, които трябва да се осъзнаят и транформират. За това най-добре е да отидеш на психотерапевт. Той ще ти помогне да намериш пътя към себе си и да постигнеш душевен мир.