октомври 18th, 2011 
Росица Вакъвчиева 
„Позитивно мислене е ефикасно най-вече, когато подсъзнанието подкрепя съзнателните намерения.“
Д-р Брус Липтън
Начинът, по който протича животът ни, нещата, които ни се случват зависят не толкова от външните фактори и обстоятелства, а от най-дълбоките ни убеждения, вярвания и нагласи, от подсъзнателните ни модели на мислене и поведение. Казано по-друг начин – нашият живот отразява подсъзнателно ни програмиране.
Разбирайки за силата на подсъзнанието, за позитивното мислене и за различните методи като утвърждения и визуализация, ние започваме да работим по препрограмиране на подсъзнанието си.
Много от нас поемат духовния път като се учат да приемат света такъв, какъвто е и се стремят да се издигнат над ограниченията и желанията на его-ума.
Често обаче се случва да започнем да градим ново виждане за себе си и света без да изчистим старите си подсъзнателни програми. Въодушевени от новите идеи и прозрения, желаейки по-скоро да станем „нов човек“ и да променим живота си към по-добро, несъзнателно потискаме чувствата си, опитваме се да забравим миналото, да игнорираме проблемите си, да отречем това, което в е нас, да излъжем сами себе си.
Но психиката на човек е една сложна многопластова система. Съзнателната част, която е на повърхността заема съвсем малък процент от нея. По-голямата част обхваща подсъзнанието, което на свой ред се състои от различни нива. Някои от подсъзнателните си мисли можем да осъзнаем и анализираме като просто пренасочим вниманието си. Има обаче и по-дълбоки пластове, скрити от съзнанието ни, до които можем да достигнем само чрез специални техники – това е така нареченото несъзнавано, където са нашите скрити желания и импулси, инстинктивни нужди и психични действия. Миналите мисли и спомени могат да бъдат „изтрити“ от съзнанието, но те управляват мислите и чувствата на човек от сферата на несъзнаваното.
Според психоанализата несъзнаваното не включва всичко, което не е съзнателно, а по-скоро само това, което е активно потиснато от съзнателните мисли или това, което личността отрича и не иска да признае.
Ако започнем да градим нови вярвания и представи и в същото време потискаме чувствата си, които все още са в нас, ние ги натикваме все по-дълбоко в несъзнаваното, толкова дълбоко, че вече нямаме достъп до тях. Те обаче продължават да съществуват там. По този начин превръщаме подсъзнанието си в свой враг.
Няма как да направим истинска промяна, ако не навлезем дълбоко в тези пластове, за да разчистим събрания „боклук“. В противен случай „промяната“ си остава само на повърхността, като маска, зад която се опитваме да се скрием от себе си.
Може би ви се е случвало да си мислите, че сте простили на даден човек, но се случва нещо, което изкарва от вас неподозирани чувства и осъзнавате колко много болка и гняв сте покрили в себе си?
Или сте си повтаряли, че животът е прекрасен, че го приемате такъв, какъвто е, че виждате само хубавото, но усещате в тялото напрежение, тревожност, сънят ви се нарушава или се появява болест?
И се питате - „заблуждавал ли съм се до сега? Значи не съм простил наистина, значи не съм приел света, какъвто е и всъщност не мога да бъда над проблемите си?“
Защо става така?
Когато започнем да се променяме, ние въздействаме върху своите убеждения на съзнателно ниво. Разбира се утвържденията постепенно се приемат от подсъзнанието и се превръщат в автоматични мисли. Заедно с тях обаче в нас остават старите подсъзнателни вярвания и потиснати чувства. И макар да сме убедени, че вече сме приели новите убеждения, в дълбоките пластове на подсъзнанието има заложено друго. То няма къде да отиде ако не го извадим „на светло“. Получава се конфликт между съзнанието и подсъзнанието. Д-р Брус Липтън, автор на “Биология на вярата” пише:
„И какво става когато вярванията в подсъзнанието са в конфликт със желанията на съзнанието? Еднозначно, винаги печели подсъзнанието, тъй като то е 1 млн. пъти по-мощно при обработката на информацията.“
Невронауката доказва, че между деветдесет и пет до деветдесет и девет процента от поведението ни е пряко извлечено от подсъзнанието. Но ако то не е изчистено от старите програми, как може да приеме новите?
Квантовият физик Вадим Зеланд също многократно подчертава, че за да постигнем желаното, трябва да има синхрон между душата и разума.
Аз имах момент, когато мислех, че съм приела някои обстоятелства в живота си и че съм над проблема, който стоеше пред мен. Но се случи така, че животът ме постави пред ситуация, която извади истинските ми чувства, дълбоко заровени в мен. Тогава си дадох сметка, че всъщност не съм приела това, което Е истински, а всичко е било на повърхността. В мен още е имало съпротива, която съм се опитвала да покрия.
В онзи момент се питах – „защо след като приех това, което Е, се чувствам зле? Нали всичко е така, както трябва да бъде?“ Отговор намерих в думите на Екхарт Толе:
„Истинското приемане би преобразувало веднага тези чувства. Ако наистина дълбоко в себе си знаете, че всичко е „в реда на нещата“, както се изразявате, и което безспорно е вярно, дали изобщо бихте имали негативни чувства? Без да съдите, без да се съпротивлявате срещу това, което Е, те не биха възникнали. Имате в ума си представата, че „всичко е наред“, но дълбоко в себе си не го вярвате, така че старите психоемоционални модели на съпротива си остават непокътнати. Затова се чувствате зле.“
Осъзнах, че духовността, както и позитивното мислене могат да бъдат бягство от реалността. Не че те са нещо лошо, не че са вид илюзия. Но ако не разчистим „отпадъците“ от подсъзнанието, духовният път може да бъде като да градим къща върху гнила основа. Да, тя ще бъде нова, красива и величествена, но всеки момент може да се срути.
Колко познато ми звучаха думите на Луиз Хей:
„Когато открих своята метафизична пътека. аз обвих чувствата си с красив слой духовност и по този начин покрих доста боклук в себе си… Издигнах си зид, който буквално прегради достъпа до собствените ми чувства.“
Как може да постигнем истинска промяна?
- Както съм писала и друг път, нито утвържденията, нито визуализацията, нито дори медитацията ще имат траен ефект, ако преди това не освободим чувствата, които ни измъчват и ако не се справим със съпротивата в нас. За истинската промяна е нужно дълбоко навлизане в себе си. Необходимо е да осъзнаем и признаем най-дълбоки убеждения, колкото и те да не ни допадат. Харесва ми какво е писал за това психотерапевтът Орлин Баев в една своя статия за позитивното мислене:
„Нужно е да се анализират спокойно и открито подсъзнателните ни вярвания, да се приемат с любов и светлината на съзнанието и да се препрограмират. Тогава силата на подсъзнанието се впряга в полета на по-висшите ни аспирации! Това е начинът!“
- Като правите увърждения, когато се опитвате да простите на някого или да приемете дадена ситуация, винаги следете за обратните послания, които получавате в отговор. Какво чувствате докато ги казвате – усещате ли гняв, неодобрение, съпротива? Ако си казвате- „приемам своя живот“ или своята работа, или тази ситуация, или този човек, заслушайте се в гласа, който идва от вътре. Не чувате ли той да протестира- „как не, никога няма да му простя, мразя го“, или „как ще приема работата си, тя е отвратителна, не я понасям“? Не пресичайте веднага този глас с думите „я, млъкни“, не спирайте океана от чувства, който се надига във вас. Напишете на един лист всички мисли и чувства, които излизат от вас и не се съдете за тях. Приемете ги с любов и започнете бавно, стъпка по стъпка да ги преобразувате. Бъдете търпеливи и не се насилвайте. За да бъде една промяна истинска, е необходимо дълбоко разбиране и приемане на новото.
- Обръщайте внимание на сънищата си. Тъй като те са послания от подсъзнанието ни, често именно те ни показват какво в нас не е наред и ни помагат да осъзнаем истинските си чувства.
- Тялото също ни носи много точни послания. Ако често усещате дискомфорт, напрежение, тревога, страх или умора, това говори, че има нещо дълбоко във вас, на което трябва да обърнете внимание и което може би се опитвате да скриете.
- Разбира се откриването на нови „пластове“, върху които трябва да работим е нормален процес. Докато се развиваме, винаги ще има някъде нужда от „ремонт“ – от изхвърляне на стари ненужни вещи или преработване и укрепване на основата. В края на краищата това може би е един от двигателите, който ни тегли напред…
А вие какво мислите?
От категория 
Тагове: 
Добре , че са емоциите ни! Мисля, че не можем да изпитваме силни чувства, ако те не идват дълбоко от нас. В смисъл, че се усеща кога чувството е изкуствено и не идва от центъра на същността. Емоциите са ни помощници. Ще усетиш подсъзнателните си програми с чувствата си. Дълбоко и търпеливо трябва да „бръкнеш“ за целта. Полезна и сериозна статия!
Хубава статия , много е трудно да бъдеш докрай честен със себе си . Изисква се постоянно усилие ,научих се да разпознавам знаците на телесния и душевен дискомфорт ,по -трудното е да ги приема като част от ежедневието си и някак си да ги превъзмогна . Другото , което ми се вижда трудно е това да приема неща и хора ,които ме гневят , уча се да ги приемам „с любов“ ,ама много не ми се получава
Nveroqtna tema…napalno spodelqm vsi4ko kazano! Blagodarq vi
Здравейте! Отдавна не съм писала тук! Но четях с интерес статиите и коментарите. Истински човешки материал за изследване, анализиране, съпричастност и разбиране, понякога отхвърляне на моменти, (поне частично), различните гледни точки. Но и опит да се разберат хората, емоционалните състояния, когато са писали, техните жизнени гледни точки и философии, техните ценности. И да си вземеш по нещо от споделените истории и опит. Интересно е да се чете за хора, които правят открития във взаимоотношенията и в себеоткриването; тръгнали по пътя на себеразвитието с присъщите плахи, неравномерни стъпки, препъвания; колебания, съмнения, грешки; връщания и продължаване напред!…
Още повече, че има и други, изключително нездравословни начини за излизане от психични и емоционални дупки, които някои практикуват.
Но не става от днес за утре, използвайки една или друга техника или няколко, или предписания за самопомощ, без основен преглед и изследване на ситуацията вътре в нас и малки стъпки, (стъпки! не е необходимо, поне в началото, големи крачки) към промяна! Колкото и да ни се иска да е бързо и веднага с широки крачки!
При разтърсването „из основи“ се преобръща целия ни свят; обръща се мирогледа ни; преоценяваме ценностите и житейската си философия; жизнения ни път до този момент; мислите, чувствата, емоциите, поведението ни. И не е само в негативен смисъл това преобръщане; става и в положителен и най-вече, когато се влюбим! 
Дори и да не е постоянно изцяло из основи, все пак съществува такъв момент! 
Все пак, когато дълбаем във вътрешните си пластове, търпение и по-силна вяра, че със стъпчици ще стигнем там, за където сме тръгнали, ще ни помогнат повече. Отколкото бързи – бих казала прибързани – действия, които ще ни препънат в даден момент и ще ни доведат само до временно успокоение и позитивност, но не и цялостно. Много е важно, когато тръгнем на пътешествие към себе си – а то е дълго и не винаги равномерно – да спираме от време на време и да се огледаме до къде сме стигнали и дали искаме да продължим напред. В същност още, като тръгваме е нужно да си зададем този въпрос! Дали искаме наистина д асе разровим толкова надълбоко, където ще открием може би доста болезнени неща, дали ще ги оставим в миналото все пак или ще ги сложим в емоционалната си раница, с която пътуваме. А ако ни натежат доста, докато стъпваме внимателно, с предпазливи стъпки по пътя на себеизследването?! Или ги носим, защото ще ги извадим съвсем на светло, за да разрешим настоящи конфликти, които считаме, че са свързани с тях. А нужно ли е?! Няма ли да се объркаме и препънем, понесли тежка раница?! А как да е?! Като са си наши! Но това е индивидуален въпрос; въпрос, който всеки си или не си задава. И решава дали ще понесе раница, пълна с много емоции и чувства или може би ще остави някои за следващото си пътуване към себе си, към душата и сърцето си! Хубаво е да осмисли и на всеки етап от пътуването до къде иска да се промени. Дали няма пр. желание да разреши бързо сегашните конфликти и да се върне към старото положение на относително спокойствие, без основен ремонт. Вероятно някои стигат и до този извод, понесли другата голяма торба – торбата с мечти, желания, потребности …!
Пътят изучаване на пластовете е дълъг. И не винаги е лесен! Има и дупки, и подводни камъни, бурени и плевели във вид на отицателни емоции – гняв, яд, страх, пренебрежение, подозрение, болка,тъга, примирение, уплаха, ужас и тн., които възникват от нищото сякаш! „Ама нали аз мисля и чувствам вече по по-различен начин, защо изникват и такива чувства и емоции?!” – само че едното върви с другото! Няма как да се отрече човек от едните си чувства, негативните, за сметка на позитивните, защото вторите ни носят душевен и емоционален комфорт. Само че като загърби едните, загърбва постепенно и другите – няма как да разбереш какво е радост, без да знаеш какво е тъга; няма как да изпиташ успокоение и приемане, без преди това поне малко да те е било яд и да си се гневил. А как истински да обичаш, ако поне мъничко не си изпитвал болка, омраза дори – към себе си и другите?! Грешка е да се отричат отрицателните чувства. Къде ще ги складираме?! Те са част от нас! Ако ги затлачим, след време ще се появят. И може и да ни стане по-зле.
Хахахаха 
Материалът на Роси е в резонанс с някои мои мисли от няколко дни. И с написаното по-горе от мен … И на друго място тук съм писала – няма как преди да неутрализираме вредни емоционални навици; вредни мисли и чувства да продължим нататък. Все едно човек да не си измете боклука от пода или да го събере в един или повече ъгли и да сложи отгоре да речем персийски килим. Боклуците отдолу са си боклуци. Временно може и да се радва на килима, да се чувства комфортно и други хора да му се наслаждават, но дълбоко в себе си знае, че боклуците си седят. Да, нормално е когато човек е в емоционален и психически дискомфорт; когато душата му се е „събрала“ на топка, когато го боли дори физически от натрупаните проблеми, да иска да види светлина в тунела! И четейки за позитивно мислене, за визуализации и препрограмиране да прегърне каузата, така да се каже. Няма лошо, напротив – хубаво е човек да се обърне навътре към себе си и да се изследва и преоткрие вътрешния си свят и да го преподреди; да нареди малко по-различно, с повече осъзнаване частите на душата си. Да се появи един нов или поне малко по-различен пъзел!
Хубаво е наистина човек да напише всички чувства, емоции и мисли, които изникват в него, относно дадена ситуация или поредица от такива и взаимоотношенията на хората в тях, неговото място, там ли иска да е и ако не, къде; кое е неговото място?! И е важно да не се втурваме от много негативно състояние в много позитивно, убедени, че нещата ще се променят. Така подхлъзването по пътя,душевният спад са още по-тежки и драматични. Особено за хора, според мен, страдащи от маниакална депресия. Знам за какво пиша, има пример около мен! Пътят наистина е дълъг, но и емоционалните ни навици (погрешните навици) не са създадени за един ден. Разбира се не е необходимо да се отричат всички, а да не практикуваме само тези, които ни вредят. Да прекроим някои, създадем нови; да преоткрием други. Да обърнем душевният си хастар и го изтръскаме от насъбралите се от детството, младите години или по-зрелия ни живот (ако изобщо е бил такъв!) боклучета. Да преобърнем и характера си и да видим по-малките или по-големи пукнатини. Хареса ми сравнението на Роси за ремонта; за вътрешния ремонт. Да, понякога е необходимо да ремонтираме нещо и по основата, за да стане по-здрава и стабилна и върху нея да изграждаме по-нататъшните етажи на личността ни. По-скоро на индивида ни. Като нищо може и да стане по-хубаво и луксозно! Т.е. да станем по-зрели и вътрешно приемащи се с всички хубави неща, кривинки, долчинки и възвишения!
Нали се сещате за приказката: „Бях разтърсен из основи!“. Да, случва се, когато някакво събитие ни „удря“ право в лицето, психологическото лице и се наложи да се погледнем в психологическото огледало. И да разчетем обратните връзки не само по начина, по който ни се иска!
Да, и аз понякога си казвам:“Е, добре, разреших ситуацията по по-различен начин; чувствам се по-комфортно и удовлетворена! Променила съм се все пак!“ Но си задавам и въпроса: „А дали няма да ми се изпречи и ситуация – подобна или не – в която от звук или визуално, или от мирис дори; или от някоя позабравена чужда или моя емоция, няма да се върнат стари емоционални навици и реакции?!“. Може и това да се случи – естествено не мога да гадая! – и да покаже какво още има за изчистване; какво не съм дооценила и поправила; т.е. променила! Случват се случки!
За да си изразя чувствата, а нямам много време за писане или просто да ги видя изразени навън, на хартия, използвам следната техника: пиша датата, часа и деня в една колона, във втората – ситуацията – няма значение дали ме притеснява или не, ситуацията; в третата чувствата, които изпитвам в проценти – пр. притеснение или радост или друго в какъв процент. И в четвъртата – някакъв рационална мисъл – може да е констатация, временно решение или разрешение или друга мисъл … Но записвам, идентифицирам писмено всичко, което се случва в мен. И ми помага или поне си изяснявам вътрешните подробности!
За неписането от мен известно време тук, в сайта, си наваксах и повече дори – за пет коментара пр. напред!
Успех на всички в опознаването на пластовете на подсъзнанието си! С интерес ще чакам другите коментари – винаги има какво да се научи, да се види какво е пропуснал човек или пр. да погледне от по-различен ъгъл!
Здравейте!
Статията на Роси е страхотна и пак се появява точно на време за мен, когато ме деразаят точно тези мисли, а за коментара на Надя проосто нямам думи, едно прекрасно допълнение към статията, просто останах безмълвна.
Точно преди броени дни с мой приятел коментирахме емоционалните хора (като мен и него) и тези, които наричаме „непокисти“. Те не се вълнуват от нищо, няма радост, няма гняв, няма тъга … сякаш неизпитват чувства. И в чуденето ни как да станем и ние като тях, стигнахме до заключение, че ако не се ядосваме, няма и да се смеем, защото след както неможем да изпитаме ярост и тъга как бихме могли да изпитаме радост?
Лично на мен ми се е случвало да не се ядосвам за нищо, но след тази моя „фаза“ изпадам в още по-лоша, когато наведнъж изливам целия гняв, който несъзнателно съм събрала. Затова, за момента, за себе си съм взела решение, че няма как да не се ядосвам, просто да не го приемам толкова навътре и да не ме измъчва дни наред, опитвам се да намеря решение и след като го намеря се чувствам по-добре.
За тази статия имам чувството, че аз съм вдъхновението! Съгласявам се почти с всичко на ниво наука и теория. Правя един основен коментар: Петър Дънов, в книгата си „Любов“ казва, че човек е така устроен, че не може да обича истински живите хора, които са му причинили болка. Започва да ги обича, когато си отидат от този свят (ако съм разбрала правилно идеята, разбира се).
Вярно е, че психиката е многопластова, но тук има един голям проблем – започваш да работиш върху себе си по отношение на един човек, който те е наранявал, демонстрирал ти е безразличие, омраза дори. Ако този човек вече не е около теб, имаш времето да простиш, да приемеш нещата. По-лесно е да се пребориш с един дразнител,особено, ако е останал в миналото, но когато дразнителите се наслагват непрекъснато във времето, идват все нови и нови конфликтни ситуации с този човек, какво се случва тогава? Налага се да воюваш на два фронта – да преодолееш болката от миналото, плюс натрупването на нови и нови негативни енергии от този човек. Ако беше толкова лесно човек да изгради себе си, вярвам, че всеки би го направил. Всеки иска да е щастлив. Всеки иска да изхвърли боклука от къщата си, от колата си, от душата си и да му бъде едно чистичко и приветливо. Да, ама не! Ако срещу вас стои един човек, който ви е създал, който е трябвало да се грижи за вас, а не да ви подсигурява „красиви“ сцени на побой, домашно насилие и мизерстване, ако този същият човек чака да се появите наблизо и под въздействието на алкохола започне да ви псуе и ругае за … не знам и аз за какво, без дори да сте проговорили, да сте се усмихнали или намръщили … Какво правите тогава? Започвате да се самоанализирате, да се чистите отвътре? Повярвайте ми, не става толкова просто. Първо трябва да преодолеете шока, да преглътнете обидата, да си кажете за пореден път: Какво правя аз тук, защо дойдох? Но няма време за това. От другата страна веднага проговаря съвестта ви и казва: „Ти си му дъщеря. Само защото е алкохолик и скандалджия не можеш да го оставиш да умира в самота като улично куче“. Можете да си позволите само един лукс – поне да не мразите този човек, защото това пак би унищожавало вас самите. Ако познавах поне един алтруист, който да излиза от подобни ситуации с любов и себеотрицание, щях моментално да го приема за свой учител и да започна да уча от него азбуката на алтруизма, т.е. азбуката на пълното щастие (защото за мен щастието е способността на човека въпреки всичко и всички да обича всичко и всички и да се жертва за тях, изпитвайки от това пълно удоволствие). Предполагам, разбрахте, че става дума за баща ми. Да, аз не го мразя. Поне това успях да постигна през мъчителните години на съвместното ни съществуване. Да, разбирам го – и той е човек, и той има право на грешки, подал се е на една своя слабост, която го е унищожила. Но до тук с логиката. После идва действителността – сурова, на моменти жестока и смазваща. Лесно е да се справиш с един проблем, който е някак външен за теб – да кажем колеги, приятели, близки, които не са чак до там близки. Аз не влизам в пререкание с никой около себе си, а съмо със себе си. Не се карам с колегите си, роднините си или поне свеждам конфликта до минимум с шега. Вярвам, че всяка загуба на попрището на човешките отношение е победа. Победа е да премълчиш, когато те обидят, оклеветят и т.н. Но това важи в пълна сила за онези ОКОЛО нас. А за близките мерим и трябва да мерим с друг аршин. Бащата е част от теб. Бащата е там – в клетките ти, в клетъчната памет, в хромозомите ти, във всичко, което си ти. Той е бил твой образец, или поне е трябвало да бъде и в незъснателните си години си следвал този образец, за да се самоизградиш. Изведнъж порастваш и виждаш, че тази част от теб – твоята кръв, същността ти, дадени ти от създателя ти, са твой враг. Започваш да се бориш сам със себе си в известен смисъл. Да изхвърля баща си от мислите си ли? Как да стане? Той боклук ли е? Кое да изхвърля от себе си? Спомените ми за него? Може би трябва да ги изхвърля, защото са мрачни, черни, но не мога. Той е част от живота ми. Това означава да се доведа до съзнателна амнезия. Как да го направя и редно ли е? Ето за това казах, че нещата не са никак прости. На теория – да, но на практика – не! Може би сте срещали хора, които, когато ги налагат с тояга по гърба, стоят приведени, изчакват търпеливо да ги набият, после стават, благодарят за боя и си отиват! Аз не познавам такива и за съжаление или за щастие не съм от тях. Юдейските мъдреци казват така: „Човек не трябва да бъде нито прекалено добър, нито прекалено лош, защото и с едното, и с другото си вреди“. Нали нашият създател ни е сътворил, за да живеем, да се борим, да се самоизграждаме, да растем духовно? Това няма как да стане, ако приемаме всичко. Ако някой извади нож да ви убие, ще стоите ли на едно място? Не, нали! Ще избягате, защото искате да оцелеете физически. Ако някой постоянно вади „нож“, за да „убива“ душата ви, какво правите? Стоите, или бягате??! Ще угасите един пожар, когато сте отстрани, но когато сте всред пожара, ще изгорите и вие! Смятам, че ако няма добро, няма да знаем що е зло, и обратното. Както в природата доброто и злото са поравно, така е и в душите ни. Никой не може да се отърве като от боклук от спомените си, от болката си, от злото в себе си. Който успее да го направи, е свръхчовек. За мен лично разликата между хората е само една – едните избират да покажат лошото от себе си, а другите показват доброто от себе си. Всичко се научава постепенно. Първоначално човек потиска болката, обидата, мъката,омразата, и полека-лека се научава да ги игнорира. Няма как да изхвърлите нещо от себе си. Няма как да пометете като с метла душата си и да изхвърлите част от нея на боклука. Лошото в душата ни е част от нас самите. Всеки живее с болката си – често чуваме тази фраза, но рядко я анализираме. Това е чистата истина. Мога да отредя на мъката и обидата най-далечното, тъмно и мизерно място в душата си, но няма как да ги изхвърля. Те са част от мен.
Вени, ако пиша колко, колко болка си събрала – личи от всяка твоя дума – ще бъде подигравка спрямо теб, защото ти самата виждаш нещата и описваш много точно как се чувстваш. Ако пиша колко ти съчувствам и съм съпричастна с теб, ще бъде слабо – само ти знаеш истински как си емоционално и психически, защото както пишеш си била и си сред пожара! Така е – отстрани изглежда едно, но когато човек е сред пожара на негативни емоции и чувства,които се натрупват ден след и няма отдих!; на „Защо?!“ и на „Кога ще престане всичко това?!“, потъва във вихъра на болка, обида, чувство, че е предаден. И се страхува да се довери на другите – от страх отново някой да не го нарани жестоко. И не се доверява и на себе си. Все пак родителите ни са отговорни да ни създадат и отглеждат в безопасна среда – физически, емоционално и психически, а не обратното – да ни нараняват физически, словесно, емоционално. Те са и първите ни учители на стойностните неща, на първите ни стъпки в живота и ако показват само негативната си страна, не са любящи и подкрепящи е много жестоко, спрямо детето им. Самото то губи ориентир за и в живота и остава само болката! Но стига …. Ти сама си описала чувствата си изключително истински и е безмислено от моя страна да те повтарям! Безмислено и да пиша каквото и да било, като насоки, защото сигурно си чела и препрочитала подобни. А и не бива, особено за нещо, което не съм изживяла. Само ще те попитам дали си ходила при психотерапевт и дали имаш подобно желание – мога да ти препоръчам; разбира се зависи и къде живееш и дали ще ти бъде удобно. Твоята история ме трогна, не малко е да се каже, разтърси ме и се замислих за някои неща – ситуации, хора, които познавам. И затова как, когато някой крехък в началото – физически, психически и емоционално – зависи от нас. И колко отговорни трябва да бъдем спрямо него. Което ме навежда отново на статията – че ако не обелим собствените си пластове и не разрешим собствените си конфликти, съмнения, страхове, болки, може да прецакаме не само своя, но и нечий друг или други животи и особено на крехкото създание, което би трябвало да сме създали с обич!
Роси, ти си истински талант. И на нищо друго не вярвай!
Оценявам , както и всички тук помощта , която оказваш на всички да разберат себе си. Най-трудното нещо за разбиране:) .Много сила и търпение се изисква да се разглобяваш и изследваш сам себе си “на части”.И наистина в тази работа могат да ни помогнат хора по-учени, по-препатили и написали по няколко книги:) Обаче това е абсолютно самостоятелна домашна работа. Никой не може да я свърши вместо нас. Харесва ми какво мисли Морган Скот Пек за прошката. Той смята, че старите ни изгнили убеждения много често произхождат от родителите. На които трябва да простим. Обаче преди това трябва да организираме обвинение, съд и накрая да ги оправдаем. Защото ако не ги обвиним първо, за какво изобщо да им прощаваме. Прошка се дава на някого за виновното му поведение. И разбира се всеки сам трябва да направи всичко това:) Никой терапевт, книга, утвърждение или близък човек не може да свърши тази работа вместо нас. Както когато си бременна. Всички те успокояват, държат ти ръката, докторите ти дават съвети, но само ти можеш да родиш своето бебе:)
Поздравления, за кой ли път вече Роси!
Коментарите също са доста инетересни, всъщност това е слаба дума…Всичко което споделяте е прекрасно представено, толкова красиво но същевременно и тъжно, толкова желано но и недостъпно, толкова различно и същевременно познато, толкова магическо но в същото време и истинско, но…ТОВА СА СИ ЛИЧНО ВАШИТЕ МНЕНИЯ, ВПЕЧАТЛЕНИЯ, ЧУВСТВА, ЕМОЦИИ, СИТУАЦИИ И РЕАКЦИИ! Няма как да разчитате, че нещо което вие сте преживели, изпитали, осъзнали, изстрадали, или пък нещо което ви е вдъхновило и което ви е накарало да се почувствате на „седмото небе“ би сторило същото и с някой друг човек! Просто няма как да се случи, защото всеки един от нас е уникален като човек, като съвкупност от качества, като характер и като живо, мислещо и чувстващо същество. И в тоя ред на мисли искам просто да ви кажа, че не бива да разчитате че това което пишете и споделяте е общо валидно и би променило и оказало влияние и на другите. Напоследък все повече се убеждавам в това, че нещата които изпитваме , които ни вълнуват, които сме осъзнали и прозряли, които са ни се случили – хубави или лоши, които в даден момент сме почувствали, ние ги преживяваме по един уникален и неповторим начин, който никой друг не може да изпита! И колкото и после да ги споделяме, обсъждаме, коментираме, да търсим съчувствие или споделена радост, никой друг освен нас не би могъл да ги изпита и преживее така както ние сме го сторили! Така че приятели, според мен е много важно всеки сам да се научи да се справя с всичко което му се случва в живота, защото универсална формула за това няма да се намери нито в книгите, нито в Интернет, нито в съветите на другите хора. Истинската същност и истинското Аз на всеки човек е нещо, което никой друг не може да усети, да разбере, което да препрогамира или на което да повлияе. А всичко от което сме имали, имаме и бихме имали нужда е скрито единствено вътре в нас!
Лека вечер и бъдете здрави!
Напълно съгласна съм с теб, key. Но когато обсъждаме, коментираме, четем в книгите и интенет може да открием и научим много неща, които да ни бъдат полезни, за да открием нашия начин да се справяме с проблемите. В момента се сещам даже за една поговорка: „Човек се учи от грешките си, а умния човек се учи от грешките на другите.“ (не съм сигурна дали беше точно така). Всеки сам се спрява с проблемите си, но когато даден проблем е споделен е половин проблем. Никой няма да реши собствения ни проблем, но след като го споделим бихме могли да получим помощ, съвет и нещата д асе случат по-лесно и по-леко, отколкото да се затворим в себе си и да търсим начин.
Чудесна статия Роси както винаги!
Вени, искрено ти съчувствам!
Аз съм в подобна ситуация в момента с моята майка и зная, че раните, които нанасят на душата ни най-близките ни хора са най-дълбики и най-бавно заздравяват.
Искам да знаеш, че не си сама и никога да не се съмняваш, че ти си един прекрасен човек.
Каквото и решение да вземеш не забравяй, че ти имаш право на свое щастие!
Вярвам, че и двете откриваме частици от него всеки ден!
След много и дълго пътуване по посока на волево променяне на себе си стигнах до някои изводи /те са си мои, не ги натрапвам, само ги споделям/:
1.живота си знае работата.
2.не сме дошли тук за да сме идеални и безгрешни, а тъкмо напротив.
3.най – сигурният начин нещо в теб да се промени е живеенето /изживяването на програмите/. По този повод сме тук всъщност.
4.програмиста с администраторския достъп не е човека, а е душата, още от отвъдното и ако нещо го има в човека, то има защо да го има.
5.колкото по – малко знае, разбира и може човек, толкова повече се стреми да променя себе си и света около себе си. Колкото повече започва да разбира човек, толкова възможностите му да променя нарастват, но желанието да променя изчезва…Защото започва да разбира нещо ОГРОМНО по значение, а именно, че каквото и да става, всъщност всичко е ОК от гледна точка на духа и еволюцията.
Здравей Вени. Благодаря ти за тази искрена изповед.
Права си, че в този случай, когато непрекъснато се наслагват нови и нови негативни емоции, когато се натрупва болка, гняв и негодувание всекидневно, няма как да изчистиш тези чувства. Безсмислено е да се самозалъгваш, че приемаш ситуацията като просто не можеш да я приемеш. В твоята душа се води война – от една страна са негодуванието, болката,обидата, а от друга съвестта ти, чувството ти за дълг към баща ти и чувство за вина.
И както съм писала и в статията- не бива да потушаваш тези чувства, да ги заравяш дълбоко и да се правиш, че си приела всичко с любов. Защото душата ти крещи…
Харесва ми какво казва Екхарт Толе за случаите, когато сме пред тежка ситуация. Той казва , че имаме най-малко три варианта за реакция
- или да я приемем напълно ( което в случая за теб е невъзможно)
- или да се опитаме да променим нещо и да подобрим ситуацията ( в твоя случай например да се опиташ да убедиш баща ти да се лекува)
- или да напуснем ситуацията – в твоя случай да оставиш баща ти сам да поеме отговорност за живота си.
Третото решение може би ще бъде най-добро. Но ти го отхвърляш, не смееш и да си го помислиш дори, защото имаш силно развито чувство на дълг. Ако оставиш баща си, вероятно ще те гризе чувство за вина…
Но Вени, именно това чувство за дълг и чувството за вина позволява другите да ни използват, малтретират, обиждат и т.. н. Макар че често го правят несъзнателно.
Вени, ти не си длъжна да търпиш всичко това. Това, че този мъж ти е баща не му дава право да се държи така с теб.
Ти не си отговорна за живота на баща си.
Нещо повече – когато го търпиш така, не му даваш възможност той да поеме сам отговорност за себе си.
Аз смятам, че би било добре да поговориш с него и да му кажеш, че ще бъдеш до него и ще го подкрепяш, само ако се лекува. Ако трябва отведи в къщи терапевт да поговори с него.
Разбери, че само така можеш да му помогнеш.
Осъзнай че не правиш добро нито на себе си, нито на него, като му позволяваш да те тъпче отново и отново.
Разбира се, не казвам да го мразиш. Не казвам, че е лош човек или че е боклук, който да изхвърлиш. В никакъв случай!
Вероятно и той е изживял много мъка и това е бил неговият начин за спасение, който сега го разрушава. Като всеки човек, той е правил най-доброто, на което е бил способен тогава.
Но пак повтарям Вени- можеш да му помогнеш само ако го оставиш да поеме отговорност за живота си!
Ти казваш – „Да изхвърля баща си от мислите си ли? Как да стане? Той боклук ли е? Кое да изхвърля от себе си? Спомените ми за него? Може би трябва да ги изхвърля, защото са мрачни, черни, но не мога. Той е част от живота ми.“
Не казвам да изхвърлиш баща ти от мислите си, нито спомените, а да извадиш навън чувствата си. В теб Вени има огромен бушуващ океан от чувства… Тях трябва да освободиш.
Но първо е необходимо да решиш вътрешния конфликт между негодуванието и криворазбрания дълг и да вземеш решение.
Прочети и тези статии- не са точно за твоя случай, но предполагам, че ще откриеш и нещо за себе си- Чувството за вина и манипулаторите
Изкуството да казваш „НЕ“
Може би животът поставя пред теб това тежко изпитание, за да научиш нещо, за да направиш промяна…
Просто вземи решение. Прегръщам те!
Благодаря на всички за тези изключително полезни коментари. Радвам се, че споделяте своя опит, че споделяте своите прозрения, изводи, идеи, до които сте достигнали. Така можем да погледнем въпроса от различни страни и всеки да научи нещо ново за себе си. Благодаря ви!
elica, казваш, че ти е най-трудно да приемеш неща и хора, които те гневят, с любов. Наистина няма как да ги приемеш с любов, ако в теб има гняв. За да можеш да стигнеш до любовта в теб, трябва първо да освободиш гнева си по положителен начин. Виж тук- Трябва ли да овладяваме гнева си?
Можеш също така да говориш с тези хора и да им кажеш какво мислиш. При всички случи обаче, ако се опитваш да игнорираш негативните чувства в теб, няма да се получи истинско приемане.
medeya, казваш, че си взела решение, че не може да не се ядосваш. Да, мисля, че си взела правилно рещение, защото това е приемане на това, което е в теб. Гневът, страхът, дори омразата са чувства като всички други и имат своето предназначение. Важното е да не се оставяме в техния плен, да не ги потискаме, а да се учим да ги признаваме и освобождаваме. Ако трябва да перефразирам думите на д-р Уейн Дайър:
,
бих ти казала- освободи се от мисълта, че не трябва да се ядосваш и че не бива да изпитваш гняв, ти ГИ изпитваш. Признай тези чувства и ги освободи.
Много хубава статия. И утвържденията и визуализациите наистина действат слабо върху подсъзнанието ( освен ако не са заредени със силни естествени (искрени) положителни чувства и редовно постоянстео).
Многократно по-голямо въздействие ще имат ако се правят на ниво, при което мислите са спрели, не се усеща тялото и човек е в пълно спокойстие и тишина- тогава в АЛФА, ТЕТА или ДЕЛТА-състояние на мозъчните вълни можеш да преразглеждаш и променяш записаните програми в подсъзнанието доста по-успешно
Здравей me.92. Да, прав си, наистина визуализацията и утвържденията ще имат много по-голям ефект ако човек е в състояние на алфа ниво, както при метода Силва.
Здравей, Вени. Докато четях споделеното от теб за проблемите с баща ти, през цялото време виждах един огромен червен надпис върху думите ти – „Аз отказвам да променя тази ситуация!“. Дори последното изречение от поста ти говори достатъчно красноречиво „Мога да отредя на мъката и обидата най-далечното, тъмно и мизерно място в душата си, но няма как да ги изхвърля. Те са част от мен.“
Противно на очакванията, „боклукът“ се чисти лесно. Трудното е да поискаме да се освободим от него, защото до такава степен сме свикнали с него, че сме го приели за наша неотменна същност. Колкото повече го заравяме примирено, толкова повече получаваме от него… докато започне да прелива от всички кътчета на съзнанието ни и най-накрая разберем, че е време да променим нещо. Себе си! Не обстоятелствата, не обкръжението си, не предизвикателствата. Единствено себе си. Дълго време се чудих как да разбирам какво точно е програмирано в подсъзнанието ми, докато един ден просто ме плесна плесна по челото – просто трябва да се вгледам в това, което ми се случва. И колкото по-често се повтаря една ситуация, толкова по-дълбоко е залегнала програмата в мен. Ако непрекъснато ме обиждат и нараняват, значи в подсъзнанието ми пише с огромни дебели букви „жертва“. Дори когато няма и грам агресия насочена срещу мен, ще ровя и ще търся, докато намеря и най-малката следа от нея. Привидно ще се оплаквам от тежката си участ, а вътрешно ще искам още и още от същото. Тежък и омагьосан кръг, но в никакъв случай не е невъзможно да се измъкнеш от него. Достатъчно е да разбереш, че не обстоятелствата те определят, а ти ги създаваш такива, за да може душата ти да израства.
Предполагам, си мислиш, че е лесно да се говори отстрани. Права си – лесно е… когато си минал по пътя. Като стартов пакет получих баща-алкохолик, вечно недоволна майка и непрестанни семейни скандали. Израснах „прекрасна класическа жертва“ и въпреки, че се измъкнах от роднинското влияние, прекарах дълги години в непрестанно повтаряне на ситуации, които ми носеха още и още обиди, огорчения и болезнени рани. Седях в чудесния ресторант на Живота, държах голямо, богато меню… и всеки път, когато дойдеше сервитьора, поръчвах все същото противно и блудкаво блюдо. Докато един ден не проумях, че проблемът не е нито в ресторанта, нито в некадърността на готвача, нито дори в продуктите за ястието. Всички те чинно и жертвоготовно изпълняваха моето желание да повръщам след всяко хранене. Започнах да променям отношението към себе си и като с магическа пръчка обстоятелствата около мен придобиха съвсем друг нюанс. Майка ми, която дълги години беше най-тежкият ми съдник, сега е най-добрият ми приятел. Баща ми почина отдавна и дълги години го сънувах редовно как просто ме наблюдава мълчаливо. Когато простих и на него, и на себе си за всичко помислено и изречено, последва един невероятно красив сън, в който и двамата не млъкнахме.
Прошката не е примирение, а разбиране – приемане на собствената си отговорност за случващото се. Там, където има „насилник“, винаги има една „жертва“, която е „поръчала“ отношенията, за да се научи на нещо.
00:22 Отивам да проверя какво е това „перване“, отварям задната врата на влака.
„Само когато плуваш срещу течението, тогава разбираш, колко струва свободното мнение“.
Обърнете внимание – влакА се движи „назад“.
00:30 Елементите се събират в дълги вериги…Линията на животА става на точкА“
В една затворена система всичко е свързано, отделните нейни елементи са зависими от другите – получава се веригА.
От МОЯ гледна точка времето не е линейно, представете си го точка. Миналото е минало, бъдещето градим сегА.
„Ден след ден, бод след бод…“ елемент по елемент, верига по верига…
От определенА Гл. аз съм душата, Тя огъня.
Предполагам, че за да разберем „началото“,
Шият твоето тяло с душа и огън! Системата ви шие, подобно на шевна машинА
„Тук зад решетките началнико-полковник“ – Тук – сега; зад решетките – затворени в матрицата;
Хмм…“началнико-полковник“…да кажем че всеки края е ново начало
ако изобщо съществувА ще трябва да работим дълго и задружно.
Кой е началника-полковник ? Това са хората с власт, които се опитват да я задържат.
Впрочем това е и фундаменталната грешка на досегашните култове – гледали са за себе си, а не за другите.
На мен просто не ми пукА, тази свобода я „извоювАх“ благодарение на НеЯ.
„моята свобода – това е радиоприемник“ – божественото ехо.
00:42
Аз водя, ТЯ следвА 
подавам ръка на НЕЯ, за да слезем ЗАЕДНО от „влакчето на ужасите“
00:51
слизаме си от влакчето, джипа си ни чакА.
„Аз съм свободен:
Като волна птица в небето!
Аз съм свободен!
Забравих, какво означава страх!“
00:52
Слънцето изгрЯ.
1:09
„Да бъдеш друг, означава да бъдеш винаги сам.“ Подобно на върхА на пирамида.
„Избираш между разума или затвора.“ Ако не действаш плавно – разумно, постепенно,
уважавайки другите,
обичайки околния свят, жертвайки се ако/когато се налага – ЗатворА.
„На никого просто така, не се дава свободата!
От нея няма изход и в нея няма вход!“ – ХорА, сами трябва да намерите своя път. Не мислете как
ще го постигнете, а какво наистина ще ви доне се на ВАС самите щастие.
1:15 Разминавам се с бавареца с некво камионче, веднага си качвАм мацката да поснимА малко
„Содата е за това, чая да бъде по-черен…
Разбира се, тогава и на себе си налей.
Участвам в някакъв седящ маратон…
Добре че, имам радио в касетофона…“
Слънцето залязва, на чАс по ЛЪЖИчкА
Здравей Асене и добре дошъл тук. Ти си ни представил някаква хронология или откъс от нещо…Би ли споделил от какво е този откъс и какво би искал да кажеш с него по темата?
http://vbox7.com/play:45966038
Тук говоря от моЯта гледна точка.
За „нелудите“ – горе ХиксА.
с Богом
-
-
-
превод : vladv1 – Благодаря на Валди Събев, той направи моя превод на музиката, преди това не я виждАх.
Тя – а тук кой ще остане ?
Аз – как кой, ченгетата.
Ако аз и тя си тръгнем ще останат неосъзнатите хора, хора които имат изкуствени граници, танцуват под
конците на кукловодите. Вас, пичове ви държи страХА. Аз възприемам четири измерния свят като матрица, сън в мозъка на госпоД.
Аз виждам само една далечна гледна точка от това, което можем да постигнем Заедно. Събудете се, ХОРА, живота ТРЯБВА да се превърне в прАзник.
Миналото е минало, бъдещето зависи от нАстоящето. МОЖЕМ
Бъзикайте системата плавно. Отнасяйте се добре с нея, тя ще ви го върне усилено
Аз съм осъзнатияТ във филма, обясни на НЕЯ, че можем да избягаме, а ТУК ще останат „ченгетата“, 0:14. Наруших текущия баланс на затворената
система и съдбата ме перва по носа – 0:15. Ако направите по-голяма грешка перването може да е тежък кУршум, от който после да не се събудите.
Поне не в матрицата, която наричате свЯТ
Поздравления за статията Роси!
Много важна и силна статия, защото тя е нещо като свързваща точка или кръстопът… Нещо, което няма начин как да подминеш.
Какво имам предвид? – рано или късно всеки човек се „събужда“ за духовното. Това е момент, при който върху човек се изсипват Небесните блага и тогава той може да обича много и безусловно, може да прощава дори и на враговете си, може да мисли само позитивно и да не мрази нищо…
Голямата еуфория, емоции и енергии следват от „проглеждането“, но за жалост рано или късно човек започва да вижда и Реалността.
Реалност, която показва, какво е „заметено“ под килима и какво трябва да се изчисти. Тази реалност е малко в страни от емоциите и първоначалното „летене“.
Реалност, през която човек трябва вече да има Намерения, Воля и Действия, а не само мислене, усещане и чувства.
Това е всъщност Кръстовището, което няма как да подминеш. Важно е друго – след Него посоката е съществена, защото отговорността е изцяло на „прогледналият“ и „проходил“ вече човек, който прави съзнателен избор.
Да, правилно! – казваш „да разчистим „отпадъците“ от подсъзнанието“, и „да не градим къща върху гнила основа“, но това са само думи. Всички окултни Школи, езотерични учения и живи духовни наставници или Гурота дават рецепти в тази насока за „почистване“. Зад подобни думи стоят много методики и практики. Въпроса е какво да изберем?
Ти си описала дори някой рецепти – да се освободим от чувствата; дълбоко навлизане в себе си; утвърждения + себенаблюдения;… вземане информация от сънищата и информация от поведение на тялото ни; откриване на нови подсъзнателни пластове за „изхвърляне“…
Всички тези рецепти са познати и са скалъпени от различни езотерични и психологични книжки, които обикалят в големи тиражи книжарниците и са от различни автори.
Само едно мога да кажа в тази насока (от опит!) – тези рецепти не вършат работа! В смисъл – и те дават насока след Кръстовището. И те са Път (както се казва!),… но определено водят до „кръгово движение“, тоест – не след дълго човек се озовава пак в начално положение и в близост до същото изходно Кръстовище.
В общи линии това исках да кажа… Доста сериозни изводи си направила и доста сериозна тема си зачекнала. Темата – прехода от проглеждане към прохождане!
LеRu, точно за същото говорех и аз. Точно за това приведох като пример думите на Петър Дънов, че не можем да простим на живите, а прощаваме на мъртвите. Точно това имах предвид като казах, че гасиш огъня отстрани, а не когато си в центъра и започваш да гориш. Когато дразнителят изчезне, всичко си идва на мястото и то по лесния начин. Какво става, когато с главата удариш непробиваема стена? Заобикаляш я? Има хора, които подлежат на обработка. Майка ти вероятно е от тях. Ти се променяш с времето, тя се променя с времето и се напасвате. А мъртвите – просто ги приемаме, защото искаме или не дълбоко в нас залягат онези лъжи, повторени по 100 и повече пъти – „За умрял или добро, или нищо“. Човек прощава, за да му олекне. Прошката е облекчение за прощаващия, а не за опростения. Аз не се изживявам като жертва, аз мога да променя нещата, но искам да променя хората около себе си, въпреки че това е невъзможно. Да променя нещата – означава да не стъпна при баща си и да си подсигуря комфорт на душата. Защо да се тормозя нали! Нека ми олекне, да се успокоя и да се имам за великодушна – ето аз не влизам в пререкания с него, колко ми е леко на душата, колко ми е добре. Не, не така. Тук се сблъскват синовния дълг със стремежа на всеки човек да съхрани душевността си. Аз искам невъзможното. Знам, че не мога да променя него, но това е въпреки всичко единствената надежда за мен, а надеждата умира последна. Казах го и пак ще го кажа: Къде са тези алтруисти, които получават сто тояги на голо, вдигат остатъците от окъсаните си дрехи, казват благодаря и си отиват? Никой не обича страданието, обидата, болката. В природата ни е заложено да се опитваме да се съхраним. Всички го имаме това качество. Говорим за пластовете на човешката психика. За онова нещо, скрито дълбоко в нас. Петър Дънов казва, че съзнанието и самосъзнанието са една много малка част от нас, в сравнение с подсъзнанието. Да си мислим, че познаваме подсъзнанието си ми се струва много смело заключение. Там са скрити неосъзнати механизми, които ни предопределят като характери. Защо едни хора са търпеливи по рождение, а други се учат на това с години? Защо някои още от деца са отстъпчиви, а други от деца са находчиви до нахалство или както и да го наречем? Аз мисля,това си е мое мнение разбира се, че много неща, наслоени в подсъзнанието ни са там още преди да сме се появили на този свят. Още от утробата на майка ни. Наивно ми се струва (не желая да засегна никого с това, което казвам) да си мислим, че можем да се докоснем до тези места. Разбира се, въпрос на личен избор е как ще трансформираме една отрицателна за нас ситуация – дали ще я приемем като урок и ще я преглътнем, или ще я приемем като наказание и ще се озлобим. Играе роля гледната точка, но спираме до там. Всичко останало е самозалъгване. Фактът, че говорим за бащи алкохолици доказва, че пазим спомена за всичко това. Спомените – това сме ние. Човек не може да се оттърве от себе си. Може да си сложи очила с различни стъкла и да се лъже, че е приятно розов или небесно син, но истината си е истина. Тя е там – вътре, във всеки от нас. Никой не може да се отрече от живота си, от преживяванията си и от СЕБЕ СИ. Всеки просто избира стъклата на очилата си.
„Никой не обича страданието, обидата, болката.“
Вени, ако знаеш колко далеч е от истината това изречение… Пристрастеността към страданието е една от най-коварните зависимости, които познавам. Най-вече, защото я намираме за напълно нелогична и в разрез с инстинките ни за съхранение. Можем да приемем, че алкохолът, наркотиците, цигарите и прочие вредни навици са в наш ущърб и от нас зависи да се освободим от тях. Но е изключително трудно да осъзнаем, че сме дълбоко зависими от химическите вещества, които се отделят в мозъка ни по време на дълбока тъга и подсъзнателно търсим и предизвикваме ситуации, в които ще си ги осигурим. И понеже културата ни е издигнала страданието в култ, никой и нищо не може да те убеди, че става нещо нередно. Независимо какво се случва около теб, стоиш, здраво стискайки точно този чифт очила, който ще ти позволи да видиш и преживееш болката отново и отново. Дразнителят може да е все един и същ и да си мислиш, че ако го промениш или избягаш от него, животът ти ще придобие съвсем различен отенък. Бягството не е решение, защото винаги ще носиш все същото старо „себе си“ в новата на пръв поглед схема и докато се усетиш, ще си във вихъра на все същите емоции, макар и с нови лица на дразнителите.
Дали можеш да промениш другите? Можеш, разбира се. Достатъчно е да промениш отношението си към тях. В много случаи това изобщо не е лесно и задължително минава през твоята собствена промяна. А тя започва от подсъзнателните механизми, с които си се родил (да, съгласна съм, че много от тях получаваме още преди раждането) и онези, които си изградил впоследствие.
Много си права, че пазя спомена за проблемните си родители. Дълги години той предизвикваше у мен негативни емоции и изваждаше наяве обиди и рани, защото отказвах да приема ролята си в онези взаимоотношения. Те бяха виновните, аз бях потърпевшата! Когато, обаче, бях готова да погледна отвъд болката си, видях коренно различна картина – те помогнаха на душата ми да израстне по най-добрия начин, на който бяха способни. Нима можеш да мразиш някой, който е дал най-доброто от себе си? Все още помня всичко, както и преди. Само че емоцията, която ми носят тези спомени е заменена от любящо разбиране. Ето така се променя минало – не с машина на времето и промяна на събитията. За някого може просто да съм сложила розови очила, но бих попитала защо винаги приемаме, че обективната действителност задължително е в тъмни краски?
Нищо от написаното не цели да те убеждава, че можеш и трябва да промениш нещо в живота си. В този конкретен момент ти си огледалото, в което се оглежда моето подсъзнание и ми показва, че все още имам остатъци от онзи така полезен някога, но напълно ненужен вече механизъм, който ме кара да се чувствам комфортно в нещастието си. Да, подсъзнанието е огромно в сравнение с осъзнаваното и да, познаваме една малка част от него. Но то не е затворено херметически без право на достъп и неподлежащо на корекция.
Цитат на LeRu:
„…Дали можеш да промениш другите? Можеш, разбира се. Достатъчно е да промениш отношението си към тях. В много случаи това изобщо не е лесно и задължително минава през твоята собствена промяна“…
Не съм съгласна никак с това…Никого освен себе си не можем да променяме. Има шанс въздействайки на някого чрез собственото си променено отношение да предизвикаме ЖЕЛАНИЕ за промяна у другия човек, но това е всичко на всичко шанс – я стане, я – не. 50/50. Зависи от много работи.
Другият начин да въздействаш върху друг човек и да управляваш до някаква степен живота му , както казва и Зеланд, това са егрегорите, които ви свързват вас, двамата. Но никого не съветвам да го прави – излиза през носа накрая.
Логиката на нещата е следната: променяш себе си – променяш вибрацията си – и тук следват два варианта: 1/ другия човек решава да се промени или 2/другия човек решава да НЕ се променя и съответно не отговаряйки вече на твоята вибрация по един или друг начин напуска твоят живот. През цялото време нещата са напълно в ръцете на свободната воля и на двамата човека. Никого освен себе си не можеш да променяш! Промяната е ВЪТРЕШНО иницииран процес и, ако човека не е готов да се променя…Просто пътищата ви се разделят.
Когато това касае роднините ни определено става въпрос за кармични /учебни, програмирани от душата ни/ ситуации. Няма измъкване.
Всъщност, mira, всяка наша промяна оказва влияние върху другите. Не въздействие, не моделиране според нашите представи, а влияние. Всички ние сме взаимосвързани системи и когато един от нас нанесе корекция, това се отразява и върху останалите. Дали ще продължат в нашата посока или ще хванат противоположната… те вече не са същите като вчера, щом нещо в отношенията ни се е променило.Пътищата ни се разделят, когато сме приключили съвместната си работа и в никакъв случай не означава, че видиш ли ние сме израстнали, а те са отказали да се променят. Често дори се оказва обратното – този, който е инициирал промяната в отношенията, е останал на същото място, макар и с нови играчи, а другият, дето изобщо не я е искал, е преминал на ново ниво. Всеки си има своите темпове и своите механизми за развитие. Затова и не винаги мащабите и скоростта, с които другите отвръщат на новото ни отношение, съвпадат с предварителните ни очаквания.
Никола, ти казваш – „Само едно мога да кажа в тази насока (от опит!) – тези рецепти не вършат работа!“. Добре, затова давам думата на вас и ви подканвам да споделите вашите идеи, мнение и опит. А кое според теб върши работа?
Вени, направиха ми впечатление думите ти - „Спомените – това сме ние. Човек не може да се оттърве от себе си.“.
Не, Вени, спомените не си ТИ, те не са истинската ти същност. – Кой е аз?
Скъпа Роси, прилагам един цитат от твоята статия: „Това не означава, че трябва да отречем егото си и това, което притежаваме в момента – тяло, ум, красота, имущество, професия, умения, опит. Те са част от нас, но НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ИДЕНТИФИЦИРАМЕ с тях и да не оставяме те да ни водят, a да ги водим ние“. Самата аз казах същото. Всичко е въпрос на гледна точка. Дори и духът ни сам да избира препятствията и всички останали обстоятелства в собствения си живот, явно има причина това да се случва. Явно трябва да минем през това. Дали ще порастнем от страданията или ще се озлобим – ето това вече го решаваме сами, тук на този свят и съзнателно, а не подсъзнателно.
Между другото, искам да ти кажа, че попаднах на този сайт случайно и нахлух буквално в него, без дори да те поздравя, за което направо се срамувам. Сега ще го направя. Как те е осенила идията да създадеш това „уютно местенце“ – не знам, но много се радвам, че го има. Посетителите ти са много приятни и интелигентни хора. Тук човек може да се отпусне, да говори, да спори дори, без да предизвика отрицателни реакции, което е доказателство, че тук пишат духовни личности. „Гостите“ ти са разумни хора. Поздравявам те за идеята! Много е приятно да можеш да общуваш на такива дълбоки теми с интелигентни събеседници. Успех!
цитат:“Всички ние сме взаимосвързани системи и когато един от нас нанесе корекция, това се отразява и върху останалите. Дали ще продължат в нашата посока или ще хванат противоположната… те вече не са същите като вчера, щом нещо в отношенията ни се е променило.Пътищата ни се разделят, когато сме приключили съвместната си работа и в никакъв случай не означава, че видиш ли ние сме израстнали, а те са отказали да се променят.“
))/ Избора си е изцяло техен, обаче.
Нашата корекция се отразява на околните само толкова колкото ТЕ позволят това да им се отрази. Пак ще го кажа: ние променяйки себе си създаваме ПРЕДПОСТАВКИТЕ другите около нас да се променят, нищо повече! Нашата промяна е едно от необходимите, но недостатъчни условия за промяната на другите /като в математиката
В случая на Вени: еднакво възможни са и двата варианта: избирайки за себе си от отвъдното точно този родител /за който става дума по – горе/, едната възможност е тя да е целяла да преживее смирение и прошка. Но не по – малко вероятен е и другият вариант: напротив – да преживее отстояване на себе си. Нещата не са еднозначни. И това, че при един нещата са стигнели до прошка и промяна, не значи, че във всички варианти е предвидено да стане така.
Да, ние всички се обичаме, всички сме едно, всичко е любов, така е. Но отвъд! Тук имаме его, карма и купища уроци за учене – СЪВСЕМ ИНДИВИДУАЛНИ!!!
mira, караш ме да се замисля върху нещата от малко по-различен ъгъл. Права си, че са възможни различни варианти по отношение на един проблем. Аз интуитивно усещам кога трябва да простя и кога да отстоявам себе си. Не знам как точно се получава, но ако сбъркам – да кажем отстоявам себе си пред един човек, но съм сгрешила, после се коригирам. Започва да ме мъчи някакво чувство, че съм сбъркала. По отношение на едни се коригирам, а по отношение на други чувствам обратното – че съм позволила твърде много. Винаги спазвам едно основно правило – придържам се към вътрешния си глас. Дали е правилно – не знам, но само така достигам до някакво равновесие. Колкото повече чета мненията ви, толкова повече осъзнавам колко сложно нещо е човешката психика и колко различни гледни точки има по един и същи проблем. Много е хубаво, че човек може да погледне на нещата и през очите на други хора.
Сега се зачетох и по-задълбочено в мнението на Никола Дамянов и открих нещо, което отразява моето виждане за нещата, а именно, че всички учения било то тибетски (и всичките разновидности с общото название „източни“, било то православно, католическо, мохамеданско – всички те се опитват да утвърдят някакъв модел на „очистване“ на душата. Прошката,изповедта, медитацията са само няколко от тях. Но реалността наистина е друга. Ако вярваме, че има задгробен живот и прераждания, не бива да забравяме, че душата идва на този свят умишлено забравила защо се самоподлага на определени изпитания. Няма как да си спомним каква е целта, довела ни тук. В този смисъл всичко е проба-грешка.
Идва ми и нещо друго на ум. При християните (и праволсавни, и католици)има изповед.При психолога отиваме, за да се изповядаме. Това май е един от най-разпространените методи за „измитане“ на ненужното от душата ни. Пак ще се върна по темата за подсъзнанието. Можем да метем, да метем, но винаги ще остане нещо, чисто и просто, за да съществува връзката между това което сме сега, и това което сме там – горе. Не можем да четем, ако не знаем азбуката. Не можем да растем духовно, ако не помним всички уроци на живота. Разбира се, винаги ще пазим спомена за това дали ни е било лесно да научим даден урок, или ни е било трудно да го научим. Питам се и нещо друго – ако наистина там „горе“ сме само любов, ако сме достигнали до таков ниво на съвършенството, че не изпитваме нищо друго освен обич към всичко и всички и тотално блаженство, то тогава защо идваме на земята? Нима съвършенството има нужда от поучения?
Земята е практическо училище. Място за изпробване на знанията ни. Място за среща с това, което не сме. Не мисля, че отвъд сме съвършени, по – скоро сме заобиколени от любов и резонираме заедно с нея, знам ли?
mira, нещата никога не са еднозначни и ясно предвидими. Най-малкото защото не познаваме скритите споразумения на душите. Това е и красотата на уроците. Не вярвам и в едностранчивостта на договореностите – заедно ще разиграем тази сценка и аз ще израстна от нея, а ти ще си стоиш като борче на заден план. Всичко е взаимосвързано, макар и често да е невидимо за егото. Не мога да разделя душата от егото и да кажа, че отвъд е съвършения рай, а тук е поучителния ад. Там учим едни уроци, тук – други и ги преплитаме в единно познание. Често съм зацикляла над въпроса на Вени – защо е нужно да усъвършенстваме нещо съвършено само по себе си. Изобщо нямам ясна концепция (още съм твърде малка за да разбера сигурно), но имам усещането, че онова, което сме там, е потенциал, който трябва да намери проявление. Както, например, е в архитектурата – една прекрасна съвършена идея, зародила се в съзнанието на архитекта, изминава един дълъг и често нелек процес, в който участват много хора (всеки с индивидуалните си умения), докато се превърне в красива постройка. Често по време на строителството се появяват непредвидени пречки или някой от изпълнителите допуска „грешка“, което води до преосмисляне на първоначалната идея и преработване на готовите планове. И точно в такива моменти новото решение превръща дефекта в ефект. Не може да се омаловажи която и да е част от процеса и да го разделим на „там, горе, проектираме с любов, а тук долу строим с мъка“. Зидарят си мисли, че на архитекта му е лесно да седи зад бюрото и се чеше зад врата, а архитектът си мисли, че е много лесно да редиш тухли, когато някой вече е измислил и ти е казал как да го направиш. Решиш ли, че любовта е привилегия на другото място, си обречен да правиш едно и също, докато разбереш, че тя е навсякъде и твоята задача е да я проявиш в това, което правиш.
Но да се върна на подсъзнанието и прословутата му чистка. Доскоро си мислех, че трябва да се освободя от старите модели и да се пречистя от негативната енергия… съвсем просто и буквално – виждаш кое не ти трябва, хващаш го за ухото и го изхвърляш. Но нали тогава моят „боклук“ ще падне на нечия друга глава и ще я замърси? А аз определено не искам да бъда чиста за чужда сметка. Да не говорим, че това си е цикличен кармичен процес – даваш боклук, получаваш боклук. Тогава се сетих за онзи физичен закон, според който нищо в природата не се губи, само преминава от едно състояние в друго. И разбрах, че за мен верният път е в трансформацията – всеки „проблем“ преобразуван в познание престава да създава главоболия. В този смисъл различните учения и методи за очистване на душата не могат да те пречистят сами по себе си. Но с тяхна помощ можеш да се научиш да достигаш до скритите послания на душата. И понеже всяка душа следва своя индивидуална пътека, всяко нещо е полезно някому и не можем да твърдим еднозначно, че „това действа, онова – не“.
Изобщо не твърдя, че „любовта е привилегия само на другото място“…Казвам, че тук не можем да сме точно това, което сме там. И не е нужно да сме.
„Не вярвам в едностранчивостта на споразуменията между душите…“ – факт са! Една душа да направи нещо конкретно и само за израстването на друга душа. http://www.book.store.bg/p21946/hrabri-dushi-robyrt-shvarc.html Макар, че винаги в движение могат да изникнат още и нови възможности за учене и за двете страни, все пак живота е в много голяма степен импровизация
Колкото до „усъвършенстването на съвършенството“ /колко хубаво си го казала само!!!/…Има една книга /ченълинг/ „Послания на основателите“- много добра, точно дава отговорите на този въпрос. http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%F0%E5%E9%F7%FA%EB
Роси, казваш – „Никола,… А кое според теб върши работа?“
Бих могъл да кажа от моя опит, какъв подход или Учение, методика или езотерична Школа вършат работа, но не бих го направил.
Защо? – защото първо не виждам на кой бих могъл да помогна с това, и второ – нямам такава оторизация, да препоръчвам или да давам наставления на някой, как да върви по Пътя си.
Нещо, което чувствам като задължение, е да споменавам или да пиша за нещата (практики, методики, тези или философии!), които не сработват добре… В смисъл – полагат се много усилия и се губи много време, а постигнатите резултати, касаещи духовното усъвършенстване на човека са малки или незначителни.
С други думи казано – стремя се да споделям предимно за неща, които блокират или забавят дадено духовно развитие, но избягвам препоръки или съвети – кое как трябва да се прави правилно.
В този ред на мисли съм написал дузина теми (бележки!) във фейсбук, където съм описал подобни блокиращи опасности, с които хората се сблъскват, следвайки съзнателно своя Път.
Вени, благодаря ти за хубавите думи. Радвам се, че ти е уютно и приятно в сайта. Благодаря ти, че си тук!
)
Здр. Роси. Най-напред ЧРД и от тук. От всичко хубаво по много ти желая.
имам един въпрос:
- Чета в момента книгата „Кой си ти“ на Г.Чедуик. Интресено ми беше последното – схемата за авторегресия и първо прочетох нея. Известно време бях в психодиспансер за преодолчване на няколко сериозни панически атака. научих се общо взвето мога да предолявам вече върховата им фаза.
Прави ми впечатлениве (а не само от моето лечение, от тази книга, от други книги, но и от материали от нета) ролята на дишането при всички психопроблеми от неограничен характер – БАР и подобните му. Може ли да обясниш защо дишането има такава голяма роля в тези процеси. Че дори и в регресията.
Много ще съм благодарен, ако ми дадеш някаква информация по въпроса.
С огромно уважение: Лукан
Поздравления за всички нови приятели на блога на Роси!!!
Точно днес той има и рожден ден, който съвпада с порастването на
създателката която трябва да поздравим.АЗ лично от нета http://vbox7.com/play:20b13ce8,а всеки както прецени.(фейсбук страницата и вече гъмжи)!!!
Роси, Честит Рожден Ден! Желая ти много здраве и щастие! Весел празник!
:* (h) (F) (bow) (inlove) (^) (d) :* (h) (F) (bow) (inlove) (^) (d) :* (h) (F) (bow) (inlove) (^) (d) :* (h) (F) (bow) (inlove) (^) (d) :* (h) (F) (bow) (inlove) (^) (d) :* (h) (F) (bow) (inlove) (^) (d) :* (h) (F) (bow) (inlove) (^) (d) :* (h) (F) (bow) (inlove) (^) (d) :* (h) (F) (bow) (inlove) (^) (d)
Благодаря ви приятели!
)
Роси извинявай,грешно съм копирал линка за поздрава http://vbox7.com/play:20b13ce8 !!!
Ето го и моят поздрав, по-скоро моето откровение: http://www.youtube.com/watch?v=vNjH8QDpBFY
Бъдете здрави!
Аз изтървах възможността за поздрав и на „патерици“. Срамота, чак на две патерици трябва да се кача. Нищо, Роси си знае, че й желаем само хубави, много хубави и още по-хубави неща. Да си жива и здрава!
Благодаря Kev.
Важното е, че сте тук и заедно вървим напред. А и тепърва ще имаме още поводи за поздрави и радости. 
Вени, не се притеснявай, че поздрава е на „патерици“.
Здравей Лукане и благодаря за поздрава. Да, огромното влияние на начина на дишане върху здравето и психично състояние на човек е известно още от древността. То се използва в йогата, в различни лечебни техники, при паник атаките, в медитациите. Всички знаем, че когато човек се притесни или уплаши силно, е нужно да диша дълбоко, за да се нормализират жизнените му процеси. Писани са цели книги за правилното дишане, за различните методи за дишане. Защо обаче дишането има такава голяма роля върху всички процеси в човека, не знам дали мога да дам задоволяващ отговор, но мисля, че може да намериш информация за това в нета.
колко много истина, но за постигане, са нужни тренировки и пак тренировки….лично на мен ми е трудно и все пак имам наченки на успеваемост
Здравейте.
Много правдива статия. Във връзка с нея бих написал едно изречение от книгите на Валерий Синелников.“Позитивното мислене е ефектно когато постигнем пълна хармония между съзнателните желания и подсъзнателните намерения.“
Здравейте,интересна тема за обсъждане.Аз ще споделя моето скромно мнение което е,че за да има промяна трябва да се говори за нея,да изкажем болката и гнева натрупани от преди защото думите носят послания които в космоса и вселената намират своето място,словата носят вибрациите на нашите чувства и емоции които са част от нашето минало и за да останат там то те трябва да бъдат изказани.Същото е и с промяната която всички желаем трябва да се изкаже на глас за да може вибрациите от чувства и емоции да се слее с веселата и от там с нашия разум.
Здравей Антоанета . Съгласна съм с това, което казваш, че трябва да изкажем болката и гнева, натрупани от преди. И аз смятам, че не бива да потискаме чувствата си в нас, не бива да ги заравяме, а да ги признаем, приемем и освободим.
много ме вьлнува темата, вярвам в бог,в доброто в силата на мисьлта,радвам се 4е мога да про4ета в интернет такава литература.
Здравей diana6701 и добре дошла тук! И аз се радвам, че си тук и ти харесва.
Здравейте на всички!!!Поздравления за всичко което прочетох. Аз се опитвам да си помогна сама,но знам че имам ( крещяшта) нужда от някой , които наистина се интересува от това как да промени себе си и да създаде по-добри преживявания в живота си. Преди 2 години в тежък за мен период попаднах естествено съвсем (случайно)на книгата на Дейл Карнеги ;Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота; От тогава не съм спряла да се интересувам ;как?; Луиз хеи е настолната ми книга,постигнала съм много макар,че по някога го забравям. Наистина искам да се науча да обичам себе си, да простя на себе си и на другите и да се освободя от всички негативни убеждения в моето съзнание които ме карат да преминавам отново през едни и същи ситуации.Ще се радвам да намеря приятели тук.От скоро имам мой компютър,пиша бавно за което моя син ми се смее но на мен не ми пука. С Обич: Петя
Здравей Петя и добре дошла сред нас! Радвам се, че ни намери. Казваш че имаш нужда от някой, които наистина се интересува от това как да промени себе. Знаеш ли, убедила съм се че когато ученикът е готов, учителят се появява. Ти си намерила в точния момент книгите на Дейл Карнеги (и за мен той беше един от първите ми учители), а после си открила Луиз Хей, ето сега намери и нас.
Благодаря Роси! От малкото пъти в които се прибирам в България,куфарът ми е пълен с книги и по някога ги получавам по пощата. На вън нямаш възможност и време да си намериш нужното. Сега имам много време и нужда да чета и разговарям с единомислещи хора. Съпругът ми се прибира в България и на мен ще ми се наложи да остана сама за месец. Това не ми се е случвало от 6г. Малко се плаша, но сега знам, че няма да съм сама. АААА забравих да ти кажа, че поканата за гости е в сила.хи-хи Благодаря отново.
Здравейте, като прочетох тази статия направо ме побиха тръпки, тъй като се отнася за мен на 100 % . Изпадала съм в различни трудни ситуации,и съм ги преминавала по свой начин . Миналото лято бях изправена пред трудно решение, бях объркана и изпаднах в голяма дупка …Наистина ми беше мн трудно , тогава открих книгите на Луиз Хей и почувствах , че живота ми започва отначало ….Почувствах се силна… започнах нова работа ,/ която сега напускам / разделих се с дългогодишна връзка ….И така докато предишната ми неувереност и пробелми се проявиха пак …И изгубих вяра тоталноо….Сега животът ми е повече от объркан …направо нямам думи
Здравей JustMe. Понякога е нужно разбърване на всичко в живота ни, за да се подреди той по нов начин. Когато преминаваме към нов етап или навлизаме в непозната територия, често старите ни страхове и неувереност се връщат. Но това е просто период, през който преминаваме. Не губи вяра, приеми че всичко се случва за най-висше добро и че всичко става така, както трябва.
Здравей Роси , благодаря ти за отговора …този път разбракването ми се струва твърде голямо и честно казано не виждам как точно ще се наредят нещата…По принцип съм положителен човек , но в ситуацията , в която се намирам и начина , по който се чувствам…Объркана съм и имам нужда от чудо честно казано…:(
Здравейте Росица,
Прочетох статията Ви. Имам нужда да „поговоря“ с някой като Вас, може би – искам да Ви попитам нещо:
Ако семейството ми е хубаво, всичките ми роднини са здрави и имат работа и няма никаква причина да се чувствам дискомфортно, а реално се чувствам неудовлетворена, не мога да спя и ме преследват непрекъснато болести… какво да правя?
Да кажем, че знам къде ми е проблема – избрах си половинка по разум (не по сърце) той е прекрасен мъж, но е скучен… не мога да го напусна, защото сме свързани чрез много неща (без да броим децата). Това решение е невъзможно… въпросът ми е: Как да се примиря и да заживея хубавия живот който всъщност имам…?
Да допълня – заедно сме от 15 години… и пак казвам – опция раздяла е невъзможна, но… последните 5 години (особено след второто дете) не се чувствам щастлива от себе си и живота който имам (а реално в очите на всички е съвсем нормално и логично да изглежда перфектен)
Здравей Gavrail и добре дошла сред нас. Защо казваш, че е невъзможно да го напуснеш този мъж, защо твърдиш, че опцията раздяла е невъзможна? Няма невъзможни неща, винаги има начин. Кое те спира- някакво чувство за дълг ли?
Явно това че не се чувстваш добре с него те измъчва, трупаш в себе си негодувание, неудовлетворение, обвиняваш се. Пред другите се преструваш, но отвътре те разяждат тези чувства…Все пак мисля че трябва да помислиш и за опцията, която смяташ, че е невъзможна.
Ако все пак решиш да останеш с този мъж, трябва да приемеш напълно това си решение, да знаеш, че ти си решила така. Да приемеш обаче означава да не изпитваш негативни чувства, да не се тормозиш и страдаш. В този случай може да избереш да се съсредоточиш върху хубавата страна във връзката ви и върху твоя личен живот. Например можеш да започнеш нещо твое, което те вълнува и изпълва и което те кара да се чувстваш удовлетворена и пълноценна.
Здравей Роси,JustMe и Gavrail!!! От собствен опит знам, че не е толкова лесно да /излезеш/ от една такава сем. връзка. Аз имам прекрасен съпруг от вече 19г. Той е най-добрия ми приятел. От доста време само приятел, така се случи с годините. Той знае за моето желание да се разделим и даже го приема много мъжки. Сина ни също знае моето желание.Казвам желание а не решение… Когато наскоро бях взела Решение да се отделя от него, тогава изпаднах в такъв ужас и объркване, че още ме държи и аз като JustMe не знам от кое утвърждение на Луиз Хей да почна да се изправям.Моят страх е в прекъсване на връзки. От всякакъв характер…приятелства,смяна на работа и т.н. и от много мислене на последък разбрах, че Аз не вярвам достатъчно на себе си, че мога да се справям и сама. Сега ми предстои да остана съвсем сама за около месец и се моля на Всички Богове за подкрепа и помощ. Бих могла сега когато имам време да поработя ОТНОВО върху моята критичност, страх и вина. Много ще се радвам и на вашата подкрепа. С обич и благодарност, че ви има.
Здравейте Роси, Петя. Благодаря за отговорите. Може би трябва да разкажа малко повече за себе си. Аз не изпитвам негодувание спрямо съпруга си, нито спрям живота който водя, не се и саообвинявам. Животът е шарен и ни предлага много възможни пътеки, които може да поемем. Преди време се запознах с човек, за който и до ден днешен мисля същото – той е Човек. Внимателен, чувствителен, честен, отговорен, добър, грижи се за нас и ни обича безкрайно. Да, имам морални непреодолими пречки да го напусна. Как ще му причиня това? Как ще му взема най-ценното – децата и мен самата? Не мога, аз го обичам… да, не с тази обич, за която се говори и пише – онази изгаряща, която съм изпитвала с първата си любов… Но да имаш всичко… дали е нормално и възможно… с първата си любов имах изпепеляващи чувства, но нямах сигурност и спокойствие… Знам, че имам най-ценното и не искам да го загубя. Проблемът е в мен, знам – аз съм неспокойна душа, която иска винаги още… свикнала съм да бъда глезена от дете, да ми се угажда… Както казах живота е шарен, но сега ми е еднообразен в цветовете които гледам всеки ден… работа, дом, събота и неделя семейни почивки… искам да лудея с приятелки, да бъда ухажвана…, но приятелките ми са в чужбина.. там живеят от години… два три пъти годишно се виждаме… не е достатъчно, а но ви приятелки трудно се правят… аз съм капризна… Може би всичко това е излишно… не можете да промените душата, темперамента ми, аз съм такава и няма да се променя… може би просто са периоди, които ще ме връхлитат и отминават. Мъжът до мен заслужава да продължавам да полагам усилия да бъда неговата любима, а не съквартиранка. Може би това е моят кръст – да правя едно цяло семейство щастливо… на гърдите на моята тиха тъга.
Здравей Петя …. Много си приличаме , аз също много трудно прекъсвам отношения….от всякакъв характер …това ми създава проблеми определено, а Луйз Хей… толкова силно повярвах , че съм се променила с нейните книги и в един момнет всичко просто рухна…. ей така …:((
Здравей Gavrail! И аз като теб съм неспокойна душа и вечно търсеща. Знам, че по добър съпруг няма да намеря, но въпроса / така ли ще я карам до края/ мира не ми дава. Роси е права, че трябва да ЗАПОЧНЕМ нещо което ни вълнува и удовлетворява но кое е това НЕЩО? По някога си мисля, че съм загубила собствената си идентичност. Наистина след толкова години на съжителство и деца…….С годините ние всички се променяме и израстваме и чак сега разбирам колко сме различни двамата. Сякаш живеем на различни планети. Ама то си е така ние сме от Венера а те от Марс хихих. Разбирам те НАПЪЛНО и ако можеш намери това НЕЩО което те вълнува и прави пълноценна. Опитай се да дадеш повече на СЕБЕ СИ. И ако това ще те успокои малко, аз съм на същия хал. Много сме. С Обич
Здравей JustMe! Имам чувството, че зад това самосъжаление, всъщност стои едно много силно момиче. Сигурна съм, защото и аз съм такава. Колко пъти когато всичко / рухва / както казваш ти, аз съм готова да се сърдя на целия свят включително и на Луиз. После когато си припомня, че ние носим отговорност за това което ни се случва и, че с мислите градим настоящето и бъдещето си тогава се замислям в какво точно вярвам и мисля. Знам, че е трудно даже да започнеш от някъде. Когато аз се чувствах силна и уверена, бях забавила малко топката и сякаш бях намерила себе си. Сега без да искаш ми помагаш да се видя от страни какво представлявам в такива тежки моменти. Започвам да си задавам много въпроси от рода защо създавам тия взаимоотношения, тази работа защо привличам тези хора в живота си които ме критикуват,присмиват,нараняват……И пак стигам до най-важното, че не обичам достатъчно себе си и че сама си забранявам да ЗАСЛУЖАВАМ НАЙ-ДОБРОТО Бъди щастлива и благодарна!!! Много от нас ще напуснат тая земя, без никога да са си задавали тези въпроси. Убедена съм,че щте се изправиш и ще намериш себе си. ЗАСЛУЖАВАШ НАЙ-ДОБРОТО С обич
Gavrail, ти бъркаш благодарността с любовта. Ти си благодарна на твоя съпруг, цениш го и се чувстваш длъжна да бъдеш с него. Но аз смятам, че не си длъжна да го правиш. Ако му кажеш истината, това няма да е неблагодарност, а просто ще бъдеш честна с него и може да вземете най-доброто и за двамата решение. А дори и да се разделите, ти няма да му отнемеш децата, те ще са винаги и негови, и твои. Раздялата понякога може да бъде шанс за двамата. Не е нужно да се превръщаш в жертва. Така не помагаш нито на себе си, нито на него…Ти казваш- „Мъжът до мен заслужава да продължавам да полагам усилия да бъда неговата любима, а не съквартиранка.“ Аз мисля, че той заслужава искреност, а не да се преструваш. Когато нещо е насила, се усеща…Но разбира се, изборът може да направиш само Ти.
Разбира се, причината за твоята тъга може да е в липсата на емоции, на промяна. Затова трябва да потърсиш нещо, което да направи живота ти вълнуващ и да те удовлетворва. Нещо лично твое.
Но просто искам да кажа, че не бива да си мислиш, че си обречена и че трябва да носиш кръста си. Помни, че винаги имаш избор!
Здравейте,
нека ви разкажа накратко част от моята история…тъй като наистина се чувствам много обезнадеждена…колкото и да не искам да го кавам…
Наскоро завърших образованието сии , работила съм като всяка студентка временни работи -сервитьорка , продавачка и т.н.Имала съм 2 сериозни връзки , като втората беше малко трудна
тъй като беше от разстояние/ той работи в друг град / , макар че към края си вече беше доста сериозна..След като се разделихме , си намерих работа в офис/макар и не много добре платена /, казах си , че няма да гледам назад и да съжалявам за нищо минало, и така , бях открила вече Луиз Хей и животът ми се виждаше песен….Като междувременно бях много влюбена в един човек , с който бяхме малко време заедно, но по стечение на обстоятелствата замина в чужбина…Аз съответно не исках да се залъгвам,че нещо ще стане по сериозно , тъй като ми е ясно , че такива връзки нямат кой знае какво бъдеще …Та реших да си оставя нещата по течението и ако стане нещо като се върне стане , ако не здраве да е . Той се връща няколко пъти и общо взето ми стана ясно , че няма някакви сериозни намерения към мен, тъй като ще остава в чужбина по – дълго .Аз пък понеже си имам някаква гордост не му показах , че наистина много държа на него..И на това казах майната му животът продължава , ще срещна някой друг…Обаче след това всичко ми тръгна кофти , работата вече не ме удовлетворяваше , а накрая едвам понасяях и сега я напускам.
Нов човек не срещнах / по принцип трудно се влюбвам / , макар че има кандидати , но на мен не ми се занимава…
Почнох да се виждам от време на време с бившия ми приятел / макар че не мисля че имаме някакво бъдеще заедно /, пък и той все още е в друг град /…Общо взето наистина ми е трудно и се чувствам слаба, уплашена , и объркана …Опитвам се да чета книги на Луиз Хей , за позитивното мислене и т.н. , но се питам след като веднъж са ми помогнали и се оптиах да променя начина си на мислене , като цяло , а след това пак се объркаха нещата , възможно ли е промяната да е постоянна или просто се залъгвам , а нещата си остават същите…Знам , че историята е малко объркана , но имах нужда да я споделя
Hi JustMe! Какво искаш от една връзка? Съгласна съм с Луиз Хей че, трябва да развиеш същите качества, които самата ти изискваш от една връзка и тогава ще срещнеш подходящия човек. Не бъди с някой само от страх да не останеш сама. Според мен същото се отнася и до работата. Промяната е за цял живот миличка. А бе я горе главата и продължавай напред. С обич:)
Здравей JustMe. Разбирам че сега си объркана и се чувстваш слаба и уплашена. Но нищо толкова страшно не се случва с живота ти. Това е просто един период, лек спад по Пътя. Вероятно, когато си започнала да се променяш, нещо си пропуснала, нещо е останало неизчистено. В тези случаи животът ни поднася ситуации, които да ни накарат да осъзнаем върху какво още трябва да работим. Затова не бива да се отчайваш, а се замисли- какво от твоите убеждения предивиква тези ситуации в живота ти? Вероятно ти пречат и предварителните очаквания и нагласи. Ти все повтаряш, че едва ли ще имаш бъдеще с този или онзи. Никой не знае колко ще продължи една връзка и какво би се случило. Може той да е в чужбина и въпреки всичко да се съберете. А може и да е до теб и да се виждате всеки ден, но в един момент чувствата да се променят или да се случи нещо.
Живей в настоящия момент и прави това, което те кара да се чувстваш добре в този момент. Наслаждавай се на всеки миг.
Обичай себе си, повтаряй си всеки ден, че се обичаш. Съсредоточи се върху нещата, които имаш, а не върху това, което ти липсва. Открий положителните неща в работата и връзките, които си имала. Може да вземеш лист и да започнеш да изреждаш всичко хубаво, което ти е донесла дадена работа или връзка и за което си им благодарна. Ще се изненадаш, защото ще откриеш, че дори омразната рбота ти е донесла и много ползи, научила си различни неща и т.н.
Така, променяйки нагласата си, скоро ще видиш, че всъщност всичко е наред и ще започнеш да привличаш още ситуации и хора, за които да си благодарна и които ти носят радост.
Отново аз ви пиша , с риск да съм вече досадна, чувствам се напълно разбита, напуснах работа , нямам човек до себе си …. Има кандидати, но имам чувството , че сърцето ми е станало от камък- страх ме е да се доверя на някой , може би за да не ме нарани, и всички са ми еднаккви, а имам огромна нужда да обичам …Знаете ли кака се чувствам – все едно стоя на едно място , около мен се случват разни неща , а аз си стоя просто и нищо не предприемам …Тъжно ми е ,имам чувството , че съм имала определени възможности и съм ги пропуснала … и може би повече няма да ми се предоставят нови…Постоянно си спомням стари случки и събития …абе думи нямам , а така искам да започна всичко от начало….вече не знам дали е възможно
((
Знам, че когато човек се оплаква с нищо не си помага , но наистина в момента нямам сили за друго…..А наистина се опитвам…
Здравей JustMe!Първо се опитай да се успокоиш.Не насилвай нещата и се пусни по течението,понякога се налага,когато сме в такава ситуация.Нещата са се случили така ,както е трябвало да се случат.Не губи вярата в себе си и самочувствието си.Може да не вярваш на никого,но вярата в себе си не губи.Помни ,че щастието е вътре в теб и спокойно,всичко ще си дойде на място ще видиш.Поздрави Милена!
Здравей JustMe, ти казваш- „а имам огромна нужда да обичам“. Тогава обичай себе си! В такива моменти, когато сме объркани и се чувстваме сами имаме най-голяма нужда да обичаме себе си. А както казва Луиз Хей-
Има едно едничко нещо, което лекува всякакви проблеми, и то е – да обичаш себе си!
Когато обичаш себе си, всичко около теб ще започне лека полека да се подрежда.
Направиха ми впечатление думите ти – „Знаете ли как се чувствам – все едно стоя на едно място , около мен се случват разни неща , а аз си стоя просто и нищо не предприемам“
Сетих за за това, което казва Сюзън Джефърс в книгата си „Освободи се от страха“:
Затова присъствай на 100 %в живота, участвай, бъди участник, не само зрител. Знам че може би сега ежедневието ти изглежда сиво и си мислиш, че няма смисъл да участваш в нищо. Но, огледай се наоколо – може би някоя твоя приятелка има нужда от подкрепа, може би домът ти се нуждае от освежаване?
Направи нещо, но присъствай на 100 % в това, което правиш, отдай се изцяло на момента и това, което правиш. Действай така, сякаш нещата зависят от теб.
Иска ми се също така да споделя с теб още един откъс, този път от „Любовта е освобождаване от страха“ Джералд Джамполски:
Браво Роси!Много добре казано с точните думи на точното място.Поздрави и усмивки!
Много ви благодаря за отговорите момичета.. Какво да ви кажа старая се да си подредя нещата , но може би наистина съм се предала, Изгубила надежда , невярваща в Любовта, звучи грубо ….
Знам , че е глупаво, дори не мога сама себе си да позная , но е така , нямам желание за нищо , а по принцип винаги съм била супер деен човек…
До сега , когато съм изпадала в трудни ситуации , винаги е имало човек до мен . Бях споменала , че съм имала дълга връзка -4години – аз съм от Пловдив по принцип , той работеше в София , и се прибираше уикендите , доста време изкарахме така , макар че беше трудно…. Накрая се карахме прекалено много , той ми предложи да се преместя в София при него , а мене ме беше страх не знаех какво ще се получи, пък и доста неща се бяха случили по време на връзката ни и реших да започна на чисто…
/В това решение ми повлия и един мъж , с който имах някакви кратки отношения , но кйто замина за Англия / много бях хлътнала по него и наистина имах надежда , че нещо ще се случи //
Та така, казах си че с моя приятел може би не сме били един за друг, и тъй като имаше период в който постоянно се разделяхме и събирахме.., реших да не се измъчвам повече…
Четях книги на Луйз Хей- НАИСТИНА ПОВЯРВАХ , ЧЕ ВСЕКИ ЧОВЕК ДЪРЖИ НЕЩАТА В СВОИ РЪЦЕ, И ЧЕ АКО НАИСТИНА ИСКАМЕ , МОЖЕМ ДА СЕ ПРОМЕНИМ
ДА ЖИВЕЕМ БЕЗ СТРАХ , ДА СМЕ УВЕРЕНИ В СЕБЕ СИ…
започнах нова работа и нещата потръгнаха,
((((Защото все съм мислела, че не е човека за мен , че това е нещо временно ,лъгала съм го доста пъти 
((И сега ме е страх , че може би това е бил човека , а аз съм го изпуснала …..Наскоро се опитахме да подновим отношенията си , но това просто вече нямам как да стане , тъй като мина доста време той се е променил много вече , пък и казва , че няма смисъл , тъй като сме пробвали много пъти вече…което си е така
(( абе какво да ви кажа …Сътба…
в последствие повечето мои приятелки , си хванаха сериозни приятели, аз осъзнах , че с човека от Англия нещата няма да се получат, тъй като той удължи престоя си , прибра се 1 – 2 пъти за малко и видях какво е отношението му към мен…И нещата тръгнаха здраво надолу…..
Вече нито ми се работеше , нито ми се четеше Луиз Хей..Осъзнах , че не мога да се доверя на никой ..Спомних си моя бивш вече приятел колко много неща е правил за мене , а аз може би не съм оценила
…..
Сега наистина искам да започна на чисто , но имам чувстовото , че толкова неща са ми се случили , че не мога….Сякаш нещо ме тегли все назад
Много ви благодаря за отговорите и подкрепата …Знам , че промяната започва отвътре навън…И вече веднъж положих големи усилия, но не се случиха нещата ,може би за това сега съм в такова състояние …
Мислите ли , че хората могат да се променят ?
Или промяната е нещо временно и после пак се връщаме назад…
Можете ли да ми посочите нещо , което ще е добре да прочета , което ще ми помогне…да дойда на себе си..
Още веднъж ви благодяра за отговорите и отзивчивостта, радвам се , че има такива хора като вас !
Здравей JustMe. Нормално е по пътя на промяната да има издигания и спадове. Понякога ще правим крачка назад, но това не означава че сме се провалили, а че просто имаме нужда да научим още нещо. Прочети за тези етапи по пътя на промяната – Синдромът на махалото при Промяната.
Освен това ми прави впечатление, че казваш – „До сега, когато съм изпадала в трудни ситуации , винаги е имало човек до мен“ Може би сега е време да се научиш да се справяш сама и да изградиш повече доверие в себе си. Аз смятам,че когато около нас няма никого, който да ни помогне, това означава, че можем да се справим сами. А ако имаш нужда, Висшата сила ще ти прати човека или това, което ти е нужно- както сега може би нас.
Здравей JustMe!Роси е права като ти казва,че не си сама.Аз също заставам след теб и те подкрепям.Каквото и решение да вземеш зная,че ще е правилно.Поздрави Милена!
Здравейте Петя, Росиця,
Благодаря от сърце за добрите думи.
Страх ме е от самотата. След някоя година и ще съм сама. Няма деца, няма мъж… родители… братя и сестри… нищо. Онзи ден пак гледах „Мостовете на медисън“. Момичета, аз съм на 40 години… като се обърна назад имам прекрасни спомени, като погледна напред – имам… нека образно кажем – 2 варианта: 1. Оставам със съпруга си и 2. Не оставам с него. При опция 1. – Имам подозрения, че добрите спомени ще продължат да се трупат. При опция 2. – Може да имам нови позитивни изживявания… А може и да нямам – може да изкуфея и пукна като стара вещица, която няма с кого да излезе, освен ако не си взема някое куче или коте… или риба, знам ли. Погледнете в какъв свят живеем… освен клуб на пенсионерКАТА (което, както вече виждам май никой от нас няма да има шанса да доживее, тъй като възрастта за пенсиониране непрекъснато ще се увеличава… хаха) какво друго ме очаква – „секса и градът“? Дали? С кого – с женени мъже? С икуфяли стари ергени? С някакви мустакати балканци? Нали не мислите, че ще се окажа в някои розов сериал… Извинете ме, изнервена съм на работното си място… въщност – можи би търся просто отдушник. Всички познати около мен са все с проблеми. С кого и на кого да се оплача…? Ще си намеря хоби… ДА, така трябва, нали… дали да не стана риболовка… ще отварям бири, ще плюя и псувам – може пък и да се хване нещо на въдицата…
Gavrail, помни, че никога не си сама – Никога не сте сами
Здравей Gavrail!Понякога отговорът не идва веднага,но ще ти кажа едно,ако не си сигурна в нещо,ако се съмняваш,по-добре не го прави.За да оставиш семейството си ти трябва да си всичко за онзи човек,но дали за него не си просто едно увлечение…Помисли си и не бързай.Поздрави и усмивки!