август 30th, 2010 
Росица Вакъвчиева 
„Има само една причина за човешкия провал. И това е липсата нa
вяра в себе си.“
Уилям Джеймс
Вярата в себе си е основната движеща сила за справянето с превратностите в живота, ключовият фактор за постигане на успех. В нито една област от живота си не можем да напреднем ако не вярваме в себе си.
Всички сме срещали призиви на различни автори и духовни учители – да вярваме в себе си, да разчитаме на себе си, да се доверим на себе си…
Но кое формира тази вяра? Кога се заражда тя?
Можем ли да я възродим, да я засилим или дори да я създадем ако липсва?
Вярата в собствените ни възможности се формира от нашите убеждения, от това какво мислим за себе си и се подсилва с опита.
Начинът, по който се възприемаме, се изгражда още в детството. Някои от нас са облагодетелствани с родители, които са ги учили да вярват в себе си, които са им казвали, че са красиви, умни, способни и могат да постигнат всичко, което пожелаят. Но и най-добрите родители имат свои ограничения, бариери, които без да искат предават на децата си.
В моменти на разочарование, лошо настроение или гняв, те отправят упреци към децата си, без да си дават сметка, че това може да сложи отпечатък върху тяхното подсъзнание.
Навярно много от вас са чували близките си да им казват нещо от рода на- „Не можеш да го направиш“, “ Ти не можеш(много си малък, не си достатъчно силен, нямаш необходимите знания“, „Това училище не е за теб, там приемат само отличници. Ти не си за там“, „Не може да имаш това, ние сме бедни. Това не е за нас.“
А ако по-късно сте се „провалили“ в нещо, ако сте допуснали грешки, ако са ви обиждали, упреквали, ако другите са ви използвали и манипулирали, вярата ви във вас съвсем се е изпарила.
Хубавото е, че вярата в себе си е променлива величина и ние можем да въздействаме върху нея.
Разбира се, принципно всички знаем, че можем, но ни е трудно да повярваме истински.
По-лесно ни е да повярваме на друг, който говори уверено. По-лесно е също така да вдъхнем вяра в човека до себе си, отколкото на самите нас. В тази връзка ми се иска да споделя с вас една притча за вярата в себе си:
„Един мъж се връщал в къщи от работа по-рано от обикновено. Неговият дом бил от другата страна на реката, затова той бързал да хване ферибота. – Как ще се зарадва жена ми като ме види – мислел си човекът. Толкова рядко се случвало да се прибере по-рано. За съжаление обаче за пет минути изпуснал ферибота, а до следващия оставали часове. Мъжът много се разстроил и седнал на брега с наведена глава. В това време към него се приближил мъдрец и му казал: – Но защо си отчаян? Просто ставай и върви напред!
- Как?! – възкликнал човекът – Та пред мен има голяма река!
- Тогава ходи по реката.
- Но аз не мога.
- Сега вече можеш – казал мъдрецът със сериозен и уверен глас.
Мъжът погледнал мъдреца и му повярвал. Така му се искало да се прибере по-рано в къщи. Скочил и тръгнал по водата. И той наистина ходел по водата!
Когато се прибрал в къщи и разказал на жена си, тя възкликнала:
– Това е чудо! Ти си се запознал с невероятен човек. Защо не го покани у дома?
– Да, наистина. Как не се сетих? Ще го поканя – казал човекът.
Върнал се на същото място и открил там мъдреца.
– Ние с жена ми решихме да те поканим на гости – обърнал се към него той.
- Аз не мога – отговорил мъдрецът – Фериботът е след няколко часа.
- Но за какво ни е ферибот? Вие можете да ходите по водата!
– Все още ми е нужен ферибот. Аз знам, че мога да ходя по водата, но не вярвам в това...
Как да повярваме в себе си?
- На първо място, осъзнайте, че вие не сте това, което са ви
наричалн някои хора. Не се определяйте с обидите, които те са отправяли към вас (глупак, слаб, грозен, неудачник и т. н.)
Вие сте нещо много повече и със сигурност можете да постигнете много в живота.
Помнете, че където и да сте, какъвто и да е бил животът ви, каквото и да работите, каквото и да е социалното ви положение, вие сте такъв, какъвто решите да бъдете!
Вие имате неограничен потенциал и заслужавате да получите най-доброто.
- Причината да не успявате не е в това, че не сте достъчно умни и
способни, не е в това, че нямате нужното образование, че нямате пари или че не сте красив. Причината не е във вашия пол, социално положение или възраст. Причината е в границите, които сами си поставяте. Когато кажем – „аз не мога“, попадаме в собствения си капан.
Затова опитайте, дори да мислите, че не може да го направите.
Дори да не успеете, вие сте опитали, направили сте нещо, а това вече е успех.
Приемете неуспеха за предизвикателство и просто продължавайте.
А всяка мъничка победа ще засилва вярата ви в себе си.
Радвайте и се и бъдете благодарни на себе си, че сте се справили.
- Вземете лист и мислено започнете да се връщате в миналото.
Спомнете си моментите, когато сте успели в нещо. Запишете ги.
Продължавайте да търсите и отбелязвайте и най-мъничкото постижение – например как сте успели да се научите да карате колело, как са ви похвалили, как някой се е влюбил във вас и ви се е възхищавал, как сте спечелили някой конкурс, как сте скочили в басейна въпреки страха, как сте помогнали на някого или как сте се справили с тежък проблем. Записвайте всичко, колкото и дребно да ви се струва. Ще се изненадате в колко неща сте успявали, с колко трудности сте се справяли, от колко сложни ситуации сте излизали.
Опитайте се да усетите чувството, което сте изпитали тогава. Усетете радостта, гордостта от себе си, удовлетворението. Съсредоточете се върху тези моменти и усещания. Потапяйте се по-често в тези чувства.
- Изказвайте пред хората своето мнение без да мислите, че е
глупаво или че не е достатъчно компетентно. Вие сте уникален и също толкова стойностен, както който и да е учен, писател, актьор и т. н.
Научете се да взимате решения съобразно вашия опит. Само вие знаете кое е най-доброто за вас. Вашата преценка и усещане за нещата са най-важни.
- Общувайте с уверени хора, които разчитат на себе си.
Наблюдавайте как се държат, как говорят, как се справят с предизвикателствата и се учете от тях.
- Запишете си вдъхновяващи мисли и си ги четете всеки ден.
Можете да си изберете положителни утвърждения, които най-добре ви „пасват“ и да ги повтаряте всяка сутрин и вечер преди да заспите.
Например:
- Аз вярвам в себе си.
- Аз мога да постигна всичко, което поискам.
- Каквото и да се случи, аз ще се справя.
- Винаги намирам най-добрите решения.
Споделете вашия опит, вашите начини да засилите вярата в себе си.
Как я съживявате, когато сте паднали духом?
Кое най-много засилва вярата ви във вас?
От категория 
Тагове: 
Нека пазим тънката граница с високомерието,обаче и все пак, не се идентифицираме с неща, които си прибавяме отвън, за да избягаме от същността си, която няма общо с успехи и неуспехи.
Да, Венци, високомерието е другата крайност и е също толкова вредна, както и ниското самочувствие.
В някои случаи високомерието е замаскирана неувереност. Когато някои хора имат комплекси, демонстративно се опитват да се налагат и да се правят на уверени като градят самочувствието чрез превъзходство над другите.
Това разбира се не е начинът.
Но да можеш да се довериш на себе си, да знаеш, че ще се справиш въпреки всичко, да разчиташ на себе си и своите способности е много по-голямо богатство от притежаването на нещата. Защото всичко материално може да загубиш, можеш да загубиш дори приятелите си или някои близки хора, но себе си никога не бива да губиш.
Съгласна съм, че не бива да се индентифицираме с нищо външно, нито дори с успехите си, но чувството, че си се справил, че можеш – то е , което укрепва вярата. Него трябва да възродим в себе си и да го поддържаме.
Защото вяраваш ли в себе си, значи можеш!
Себеутвърждаваща вяра е едно от нещата, които те допривързват към земята.
А вярата, имресия от същината, ти позволява да се освободиш от всякакви его-стремежи и несъстоятелността на глагола „мога“, защото нещата просто се случват и ако ние не се идентифицираме с тях пожънваме успех в солидарността със самия живот.
Роси, много добре си написала нещата – съгласна съм, че човек може да възстанови вярата в себе си.Това е естествена част от пътя на себеразвитието, по който осъзнато или неосъзнато всички вървим:)Всеки ден, малко по малко…
Венци, ти засягаш въпроса за егото и за истинската ни същност. Вярно е, че егото е до определена степен илюзорно, вярно е, че то е просто една роля, а нашата истинска същност е нещо много повече. Аз често съм писала за това.
Но все пак не можем да отречем напълно егото, то е част от нас. Животът може да е игра, в която просто участваме с определена роля, но е хубаво да управляваме тази игра и да постигнем нещата, които желаем. Ние сме духовни същества, но сега сте тук на земята във физическо тяло.
Ще е интересно и полезно да споделиш какво е твоето мнение – как да повярваме в себе си, в истинката същност, без да се привързаме към нищо земно. А дали хората са готови за това? И дали го искат?
Кики, добре дошла тук. Да, случва се когато паднем духом да загубим вяра, но хубавото е, че може да я възстановим и укрепим.
Благодаря ти, Роси!
Опита ми от работата в детската градина показва, че вярата не се учи в детството. Тя само се отучва тогава, защото децата си я имат. И съм съгласна с теб, че можем да си я върнем после… ако поискаме 
За хубавия материал и за притчата
Здравей Елза и добре дошла тук. Съгласна съм в теб, че децата си я имат вярата. Чистото детското съзнание познава само любовта, радостта, вярата. Всъщност наистина в детството си то се отучва да вярва в себе си. Ти си учителка в детска градина, така ли, значи колежка.
Преди години, когато бях на държавна практика в детска градина, в моята група имаше едно момченче с по-късо краче. Спомням си как по време на едно занятие децата ходеха по греда. И това момченце без изобщо да се усъмни в себе си, искаше да мине по гредата и то. Но учителките му казваха- „не, не, ти не можеш“. Тогава аз го хванах за ръка и му казах – „добре, можеш и ти, хайде заедно ще го направим“. И то мина по гредата като аз го придържах. И И беше толкова гордо и щастливо, че го е направило! И казваше – „аз мога, аз мога, искам сам“. Никога няма да забравя това…
Та затова – права си Елза, децата си я имат вярата, възрастните са тези, които ги карат да се съмняват и им поставят граници. Разбира се, те не са го правили съзнателно, и те самите са били учени така. Самите те имат свои бариери, страхове…
Но важното е, че можем да възродим вярата си. А вярваме ли в себе си, можем всичко.
Здравей,Роси.Отдавна не бях писал тук,но това не означацаше,че нечета.Случват се прекрасно трансформаций с мен и сега и стоя някак безмълвен,защото не запърви път ми се случва.РАдостен съм,че чета нещо от любимата ми материя:Дас си вярвам аз,сам на себе си въпреки обкражението ми.Едно прекрасно,дълбоко Благодаря.!
Вярата в себе си е свързана с добрата самооценка. Съответно и тази самооценка зависи доколко човек има вяра в себе си, в своите качества и способности, умението да приема себе си и реалността. Взаимосвързани са.
), но не означава, че не се грижа за външността си, пр. „защото и без това не изглеждам, като…..“. Малко по-честичко напоследък поизпускам това онова 
), но нито съм спряла да поддържам дома, дори и откъм бояджийски и др. подобни мероприятия; нито съм се отказала да готвя – едно от любимите ми занимания. Просто самото готвене ми доставя удоволствие, а бързото изяждане на приготвеното е най-голяма похвала за мен. Както и да е…, поотклоних се, но идеята ми еНо когато говорим позитивно да гледаме на себе си е важно да имаме пред вид да е реалистично! В същност това е самочувствието и вярата в себе си. Ясна представа
А реалността означава и човек реално да гледа на себе си, на ресурсите и способностите си. И да ги развива и използва добре за себе си, за своята полезност, която се отразява и в света. Ако аз си повтарям колко съм сигурна в себе си, как не се притеснявам от публика, но не мога да изпея сносно и един тон или нямам пр. актьорски талант, излишно е да напопвам самочувствието си, защото така или иначе нямам потенциал за определени професии или каквото и да е друго. В края на краищата доброто познаване на себе си дава реалистично-позитивно самочувствие. Разбира се, ако поради определени причини – идващи от детството и/или негативен опит – прецакам съществуващи таланти и това не е добре. Поради негативен емоционален опит и неумение да го пре/над/живея така загърбвам и талантите си. Аз напр. не съм първа красавица, че и втора не съм
Съжалявам, без да искам пратих коментара, без да го довърша!!!
)) И това ми се случва! 
)) Имам, бих казала ясна представа за себе си, която естествено постоянно допълвам, чрез ситуации, събития, срещи с хора; знам кои са ми да ги наречем слабите места, знам и силните ми страни. Имала съм период, когато самочувствието ми е било по-ниско и външно поне невинаги съм показвала вяра в себе си и способностите си. Но сега, като си правя разни равносметки, дори тогава в същност съм проявявала вяра в себе си, пред вид тогавашните си моментни физически, психически и емоционални ресурси. Абе и меда, и жилото знам, както се казва и си обичам разнообразието, най-вече емоционалното, както под път и над път подчертавам! 
))
Дон Айс, благодаря ти за хубавите думи.
Надя, съгласна съм, че самооценката трябва да е реалистична.
Човек може да няма талант в определена обаст, може да не е красавец с идеални мерки, може да има свои недостатъци , страхове и т. н., но това не означава, че не може да вярва в себе си.
Всеки има огромен потенциал, всеки е уникален и има уникални способности и качества и всеки има силата да бъде човека, който желае да бъде.
Да вярваш в себе си не означава да си с много високо самочувствие или да си горделив, а да можеш да разчиташ на себе си, да се довериш на себе си, че ще справиш каквото и да се случи.
Всъщност мислите ли, че доброто самочувствие и вярата в себе вървят заедно?
Едно и също ли са те според вас?
Може ли човек да има ниско самочувствие, но да се доверява на себе си или обратното – да е с високо самочувствие, но да не вярва в себе си?
Как мислите?
…..“Може ли човек да има ниско самочувствие, но да се доверява на себе си или обратното – да е с високо самочувствие, но да не вярва в себе си?
Как мислите?“….
Според мен може! В моменти,когато съм имала ниско самочувствие само вярата в себе си ме е движела и резултатите са били отлични. Познавам и хора с хубаво самочувствие, които не предприемат кой знае колко рискове, защото не им достига кураж.
Какво е самочувствие – “ оценка на това как се чувствам сам за себе си“ Според вас самочувствието константна величина ли е ? Средата, в която си в определен етап от живота, може да подхранва или понижава самочувствието, но вярата в себе си е вътрешното убеждение за твоята сила.
feelthef, и аз мисля, че самочувствието и вярата в себе си са нещо различно, макар че на места се припокриват. Има моменти, когато нещата не вървят или околните те подтискат и самочувствието ти се срива.
То не е константна величина разбира се. Но когато човек вярва в себе си, той намира сили да продължи, да намери изход, решение.
Вярата в себе се е по-скоро свързана със силата на човешкия дух, докато самочувствието е в по-социален аспект.
Според мен самочувствието и вярата в себе си са много различни. Аз мисля,че хората със самочувствие не вярват в себе си.Те просто разчитат твърде много на него и на показността.Или накратко казано-самочувствие без покритие.Аз познавам твърде много хора,които нямат самочувствие,но вярват и разчитат на себе си. И постигат много добри рзултати.
Ани, ти казваш: „Аз мисля, че хората със самочувствие не вярват в себе си.“
Но може би имаш предвид високомерните хора, който градят своето самочувствие не върху собсвените си постижения, а като унижават другите и се смятат за нещо повече от тях.
Но липсата на самочувствие е също толкова лошо, колко и твърде високото самочувствие. Да имаш самочувствие е хубаво, стига да не преминаваш в другата крайност.
Здравей Роси,
Тази тема е доста фундаментална за нашата реализация в живота. Ако помислим ще видим, че всичко, което сме постигнали или – не е пропорционално именно на вярата, която имаме в себе си и в нашите способности.
Аз например бих казал нещата обратно. Ние винаги, безрезервно вярваме в себе си на 100%. А откъде тогава идват неуспехите?
Може би причината е в това, което вярваме за себе си.
Всички сме чели димите на Хенри Форд: „Дали мислите, че можете, или че не можете – и в двата случая сте прав“.
Една от основните презумпции в НЛП гласи:
Картата не е територията. Въпреки, че всички живеем в една и съща реалност ние я интерпретираме по различен начин, а поведението и самочувствието ни се определят от нашите възприятия, ценности и убеждения. Откакто се занимавам с НЛП успях да постигна много значими промени във формирането на своя Аз и да използвам вярата в себе си за постигането на значими цели. Мисля, че никак не е трудно да повярваш в себе си, когато става въпрос за нещо наистина свързано с твоята истинска същност. За съжаление ние имаме за свои много модели и убеждения, които са ни натрапени и не са част от нашата личност.
И тук отново намира място идеята да „дойдеш на Себе си“, Защото нашето Висше Аз винаги откликва с увереност когато се фокусираме върху истинската си идентичност. Наистина ние до голяма степен сме продукт на средата, в която сме израстнали. Добрата новина, е че можем да се променяме колкото пъти искаме докато се превърнем в човека, който искаме. Но трябва и да се поразмърдаме малко, не става само ;–))
Да, понякога самочувствието може да се „скапе“
, но когато човек вярва в своите способности и използва ресурсите си – психически и емоционални – изгражда и поддържа здрава, реална и достатъчно позитивна самооценка. Въпреки сривовете, негативните моменти, обстоятелства и събития.
Както писах по-горе – без вяра в себе си няма позитивна и реална! самооценка. Вярата в себе си ни подтиква да се саморазвиваме и да имаме добро, реалистично самочувствие, а то просто подвърждава и също развива нашите ресурси и умения, в следствие на което се поддържяа и развива и вярата в себе си!
Здравей Димитър. Вече си имаш граватар. Не те познах.
Напълно съм съгласна с това, което казваш:
„Може би причината е в това, което вярваме за себе си.“
Всъщност ние винаги вярваме в нещо – в някои случаи вярваме, че ще успеем, а в други – вярваме, че няма да успеем. И в двата случаи се реализира това, в което вярваме.
Съмнението е също вяра, но с обратен знак и работи срещу нас. И когато не вярваме, всъщност пак вярваме, но в обратното на желаното.
Въпросът е как да обърнем вярата по посока на желаното…
Еее, то ако намерим отговора на този въпрос ще решим почти всички проблеми на човечеството
)
Звучи комично, но постигаме страхотни резултати. Все пак сме българи и нашето съзнание незнайно защо работи по-добре наобратно… Нали с това сме известни, че в нашият език единствено съществува двойно положително отрицание … „Да бе, да!!!“ ХАХА
Въпреки това има работещи технологии, които можем да използваме.
Човешкото съзнание е неизследимо и работи по много странни начини. Всеки човек има заложени кодове на мислене, които биха му помогнали да насочи вярата си в желаната посока. Това е особеното, че няма единна система, която да се стандартизира. Всичко зависи от конкретният човек.
За повечето хора е по-лесно да работят със страха, отколкото със вярата (смелостта), защото са свикнали да бъдат бутани и принуждавани да вървят на някъде, вместо да бъдат лидери на живота си.
Когато работя с такива хора се оказва, че е по-лесно да впрегнем тяхното неверие да работи за тях.
Така например когато имат мисъл от рода: „Страхувам се, че ще се проваля!“, аз не ги карам да я променят на: „Вярвам, че ще успея!“, а
запазвайки им правото на страх искам от тях да си повтарят: „Стахувам се, че ще успея!“
Практиката ни учи, че е по-ефективно вместо да изразходваме голямо количество енергия за променяне на фундаментални мисловни модели, просто да ги използваме да работят за нас и така с по-малко усилия да постигаме по-добри и по-бързи резултати.
Здравей Роси и извинявай за забавянето на отговора ми. Не съм детска учителка. Психотерапевт съм. Мислех, че си личи от сайта ми
Навремето професора ми казваше „работете с майките“ и го приех буквално. Това, което правим за собственото си развитие се отразява на децата, без да искаме „да ги оправяме“ тях
Действително е хубаво да се работи с конкретните ресурси и вярвания на даден човек. Казвам го /пиша го!/ от собствен опит. Комично, некомично!, но е така! Да се използва силата и честотата на конкретната моментна енергия на човека.На неговите убеждения и вярвания за себе си и за света. Както се казва на всаяка сила на действие има обратната сила на противодействие! /Мисля, че така беше, макар и да не цитирам точно, може би?! /:)) А промяната така или иначе идва – по-бързо или по-бавно, но идва, стига човек с цялото си същество да желае!
)))
Относно влиянието на мисленето, емоционалната нагласа и действия на майките върху децата им – да, доказателства колкото иска човек! В края на краищата всички се оформяме физически, като хора в утробите на майките си и няма как да не поемаме част от техните енергии още там. По-нататък – също. Първоначалната връзка и извън утробата и е с нея. И как тя се чувства влияе върху детето. Мисля, че повечето хора сами стигат до този извод. Но дори и връзката да не е била от най-здравословните в емоционално и психическо отношение, винаги има шанс за промяна. За саморазвитие и вяра в себе си, стига – пак подчертавам – човек истински, с Цялата си личност, емоционално и психически да я желае!!!
Димитър, това което пишеш много ми хареса -
„Така например когато имат мисъл от рода: „Страхувам се, че ще се проваля!“, аз не ги карам да я променят на: „Вярвам, че ще успея!“, а запазвайки им правото на страх искам от тях да си повтарят: „Страхувам се, че ще успея!“
Аз доста пиша за страха, познавам страха, както и общувам с много хора, които изпитват различни видове страх. Наистина понякога на хората им е по-лесно да работят със страха. Тогава изисква много повече усилия да обърнем посоката и да започнем да вярваме, че сме смели, силни и че ще успеем, отколкото да използваме тази си нагласа, но насочена към това, което искаме.
„Страхувам се, че ще успея“ е наистина гениално решение за хора, които постоянно се страхуват и със страха си предизвикват реализирането точно на това, от което се плашат.
Елза, ти спомена за работата си в детска градина, затова помислих, че си детска учителка.
Чак сега разгледах сайта ти и наистина откривам много интересни и полезни неща!
За работата с майките съм напълно съгласна. И аз съм се убедила от собствения си опит, че когато се развивам, когато променям нагласите си, убежденията си, когато променям начините на реагиране на „проблемите“, всичко това се попива от децата ми и се отразява върху тях.
Но както казва Надя, дори понякога връзката с майката да не е била от най-здравословните в емоционално и психическо отношение, винаги има шанс за промяна.
Здравейте.
Как да формираме в себе си вяра в истинските си възможности, вяра в способността си да осъшествяваме целите и мечтите си. Одговорът на този въпрос е заложен в името на този сайт. СЕБЕПОЗНАНИЕ. Наблюдавайки себе си, опознавайки собствената си съшност, вслушвайки се във вътрешният си глас, човек изгражда излкючително необходимата ХАРМОНИЯ между подсъзнателните намерения и съзнателните си желания. По този начин вярата в себе си се затвърждава и става все по-силна и по-силна. И тогава единствената причина за провал на начинанията ни, а именно либсата на вяра в себе си, ще остане в миналото ни.
Здравей Томи. Съгласна съм с теб, че когато човек се опознава и когато е в хармония със себе си и света, вярата му в себе си става все по-силна.
Когато достигнем до истинската си същност и осъзнаем потенциала си, разбираме, че в нас има сила, мъдрост и любов и че няма граници за нашите възможности.
Благодаря ВИ!Благодаря ВИ!Благодаря ВИ,че ВИ ИМА!!!
Толкова много ми помогнахте!!!
ДА-чувствала съм се самотна сред много хора.Толкова дълго търсих себеподобни и съм щастлива от факта,че сайта съществува.
Когато не ми се седи зад компа-гушвам книга на Джон Кехоу и зная,че НЕ СЪМ САМА.
И аз ти благодаря Добринка!
Благодаря Росица, за всички прекрасни статии, които си написала!
Всичко е толкова истинско и полезно.Аз мисля, че всеки човек има нужда някои друг да му покаже колко е важен и стойностен. Нашия живот е в нашите ръце и само ние решаваме как ще го живееме, дали ще бъдем бедни или богати, здрави или болни, силни или слаби, това го правят нашите мисли, затова трябва да внимаваме какво мислим, а не да вървим по течението.Наистина ВЯРАТА в самите себе си е ключът към настоящето и бъдещето!Всичко лошо,което ни се случва ние сме го предизвикали със нашите страхове, затова нека да изгоним страха, нека да предизвикаме съдбата с най-хубавите мечти, желания и цели и колкото по-големи са те, толкова по-силни и успели хора ще бъдем!
Нели, добре дошла тук. Благодаря ти за хубавите думи!
„Ако аз си повтарям колко съм сигурна в себе си, как не се притеснявам от публика, но не мога да изпея сносно и един тон или нямам пр. актьорски талант, излишно е да напопвам самочувствието си, защото така или иначе „нямам“ потенциал за определени професии или каквото и да е друго“
Само това „нямам“ описва всичко, т,е ти казваш че НЕ МОЖЕШ,.. поставяш ограничение в ума си. Можеш да станеш всичко стига да го решиш и да повярваш истински. Ако желанието ти да пееш е достатъчно силно и истински вярваш в себе си ще намериш начин да се обучиш на солфеж дори и да нямаш никакви гласови данни и да спечелиш грами ако решиш. Ако Миг Джагър се беше повлиял на подобни убеждения нямаше да стане звезда от световна величина, а всички знаем че той пее фалшиво. Защо тогава успя?..Аз мисля, че такова е било най-съкровеното му желание и воден от нечовешка всеотдайна вяра в себе си успя да покори световните музикални върхове. Някой млад човек има силно желание да лети в космоса, дали трябва да избие тази своя мечта от главата си защото не е реалистична…Как мислите?.. Реализма според мен не ти помага да станеш успешен,богат и известен, напротив ограничава те. Казват за Бил Гейтс че, бил мечтател и идеалист, ами той затова е там където е сега, той толкова силно е визуализирал тази своя мечта че и е придал плътност и усещане за завършеност и следвайки неотклонно предварително начертаните цели на тази своя мечта успява да стигне там където е сега. Кротува си на върха човечеца а ние реалистите умуваме по форумите как поне малко да го доближим а камо ли да станем като него образно казано. Нали и той е човек като мен, като теб, щом той е успял значи мога и аз, значи можеш и ти. Бог е дал на всички човешки същества еднакъв по капацитет и количество мозък. От нас се иска само да го развиваме.
Люсиен, добре дошъл сред нас. Прав си за много неща и аз съм съгласна с това, по въпреки всичко понякога ни е необходим малко реализъм. Аз примерно често съм преминавала в другата крайност- живяла съм в мечти, илюзии, в един измислен свят. Илюзията е бягство от действителността и ни пречи да приемем нещата каквито са. А именно когато приемем настоящия момент такъв, какъвто е, тогава можем да видим нови възможности и да се развиваме, тогава можем да поемем отговорност за живота си. За това съм писала по-подробно в статията Позитивното мислене не е да отричаш реалността.
Прочетох статията внимателно. Трябва да кажа че е написана много добре и почти няма какво да се добави, но аз исках да кажа нещо съвсем различно, но явно не съм се изразил правилно, грешката е моя.
Нистина позитивното мислене не е да отричаш реалността, но аз говорех не за позитивното мислене а за вярата в себе си и силата на мечтите, че когато се обединят става термоядрен синтез, т,е нищо не може да те спре по пътя към върха. Когато си твърд реалист каквито сме 90% от българите сме обречени едва ли не цял живот да се въртим в омагьосания кръг на средната класа,което не казвам че е лошо,напротив много хора имат добри доходи,добро здраве и са щастливи. Но ако искат да станат истински богати, да имат своя яхта, да посещават най-красивите и екзотични кътчета на света ще се наложи да избягат от реалността и да следват мечтата си колко и нереалистична да е тя. Това съвсем не означава че трябва да живеят в илюзорен свят, няма нищо такова.Естествено че ако седнеш и само мечтаеш без да предприемаш нищо и да чакаш вселената да изсипе благословията си върху теб ей така от само себе си, тогава тази мечта става празна фантазия. Не случайно дадох примера с Бил Гейтс…например…споделяш с някого че, не те задоволява сегашния ти статут и искаш да изградиш могъща финансова империя разпростираща пипала в целия свят, …почти всички на които го кажеш ще ти се изсмеят и ще ти кажат: Осъзнай се човече,слезни на земята, бъди реалист….Проблема на повечето от нас е, че ни е страх да излезем от реалността където се чувстваме по комфортно и по-сигурно и да последваме мечтата си.
Да, Люсиен, за да постигнем мечтите си, трябва постепенно да разширяваме границите на комфорта си.
Като четях коментара на Люсиен се сетих за една мисъл на Аинщайн.Попитали го на какво се дължат неговите успехи.Той отговорил:“Може би на това,че като дете съм бил бавноразвиващ.“Според мен да се справиш с целта,която си си поставил е да я приемеш като предизвикателство.Това е стимула ,който ще те тикне напред,за да започнеш,да преудолееш страха ,че не можеш.Промана в нагласата.Благодаря ви!
Всеки сам е отговорен за това, какво мисли сам за себе си, но мисля, че предаденото от родителите от ранна детска възраст е много съществено за формирането и засилването на вярата. Още като дете бях много впечатлена от една майка и отношението й към нейната дъщеря.Дъщерята беше две-три години по-малка от мен. Още тогава, аз съм била 12-13 годишна това отношение остави дълбоко впечатление в мен. Дъщерята беше посредствено дете /по мое детско мнение/, не беше нито красива, нито много умна и ученолюбива. Аз ходех да й помагам с уроците по български и руски. Трагедия. Шест падежа , три седмици ги пишем и преговаряме и тя пак не може нищо да запомни. Обаче майка й всеки ден и час говореше колко е умна, колко е паметлива и като донесе четворка пак е умна, но то в училище се учат само трудни неща, горкото дете!И е толкова прекрасна като принцеса, че заслужава да се омъжи за принц! Ама истински, с титла. Думите към дъщеря й бяха все в този дух.Никога никакъв упрек.С протекции и срещу рушвет майката й уреди прием в езиковата гимназия. Но дъщерята и досега не знае за това.И, о чудо. Бях потресена, когато това посредствено момиче наистина научи чужд език , взе всички изпити за университет/чужд/ ,без протекции.Сега работи за една мултинационална компания за баснословна заплата.И в допълнение момичето беше доста закръглено, а сега е с манекенска фигура:)))За мен тази майка е пример какъв родител трябва да бъде всеки.
Мила, интересна история…Да, когато повториш на едно дете 100 пъти, че е много умно или че е много глупаво, това прониква в подсъзнанието му и то го приема за истина. Често това, което е казвано на детето, остава в него за цял живот…Само не ми харесва това, че тази майка е уреждала детето срещу рушвет. Така все пак му е отнела възможността то самото да постигне успех. А и трябва да се научим да приемаме и загубите, защото в живота се редуват успех и неуспех, спадане и издигане. Това е част от Пътя и израстването.
Да, Роси, и на мен не ми харесва тази част, но така беше. Излишно е да казвам, че равновесието беше възстановено чрез едно много неприятно за майката събитие или с други думи тя си „Плати за гяволъка“. Но това е към друга тема. Разказвам тази история заради всички , които са родители или ще бъдат. На много от нас, включително и на мен ми трябваха години опит, грешка, опит , грешка за да стигнем до това, до което дъщерята беше стигнала само защото имаше такова отношение от майка си.Тя вярваше безрезервно в детето си и то повярва в себе си.Ако се справя като родител така, ще си дам сама на себе си златен медал:)))Рушвети не давам, чакащите да не се оглеждат въобще:)))
Здравейте,
много верни неща прочетох и съм съгласен с тях.Как мислите,че мога да се справя със себе си като постоянно отхвърлям всичко с което се справя и сам вървя срещу себе си.Как да се справя с каквото и да екато сам си преча.Знам,че мога всичко,но не мога или не искам да повярвам в себе си.Зодия Телец съм и ми е страшно трудно да живея със себе си и с когото и да е било.Може ли някой да си каже мнението и да ми помогне?
Здравей Веселине. Да, със себе си е най-трудно да се справиш. По-лесно човек може да помогне на друг, отколкото на себе си. Затова някой беше казал – човек трябва да влиза в себе си въоръжен до зъби. Не знам какво точно се случва при теб, но предполагам, че ти не се приемаш, не се одобряваш или изискваш твърде много от себе си.
Всъщност какво точно имаш предвид като казваш, че вървиш срещу себе си и че си пречиш? Защо ти е трудно да живееш със себе си, какво не можеш да приемеш?
Разкажи повече за това…
Прочети и тази статия – Самочувствието
Здравей отново Роси,
имам впредвид,че не мога ине искам да сеприема,защото имам много нужди а не мога да си гиусигоря.Не искам никой да ми помага и искам да се справям с всичко сам,а то е невъзможно сам да се справяш с всичко сам.Много истини вече се появиха-точно от които бягам.Вичко разруших в себе си ,а сега искам искам да си върна живота,но не знам от къде да започна.Не знам вече нито кой съм,нито какво
Можеш да започнеш от това да приемеш себе си – такъв какъвто си, и с недостатъците си и с грешките си.
Не си поставай условия, за да се приемеш и да се обичаш. .
С момента можеш да имаш нужда, в момента може да не си в състояние да си ги осигуриш, но това не означава, че не не заслужаваш или че не си достоен. Прости си ако нещо си сбъркал или ако все още не успяваш да постигнеш това, което искаш. Ти си обикновен човек и е нормално да не си идеален.
Да потърсиш помощ не е слабост.
Аз съм роден без никакво самочувствие и винаги съм се правил на безпомощен пред хората за да ми създадът такова, а сега аз самият си повярвах.До сега намирах начин да избягам от себе си(или поне така си мислех),Пробвах да се самоубия няколко пъти,въпреки че ме беше много страх,но и в това все се провалях.Вече ме е страх освен от всичко и от самият мен.Не знам вече нито какво правя,нито защо го правя.В мен живее друг дух и не мога да се освободя от него.Бих искал да те попитам дали познаваш хора със зодия Телец и ако познаваш да си кажеш мнението за тях.
Веселине, това няма общо със зодията. Да, познавам хора със зодия Телец. Всеки от тях си е различен, всеки от тях има успехи и неуспехи, трудности и радости. Може и да има нещо общо в характера на хората от една зодия, но проблемът ти не идва от зодията и няма нищо общо с нея.
Ти не си роден без самочувствие, а впоследствие средата, хората около теб и някои твои неуспехи са те накарали да не вярваш в себе си, да се осъждаш, да се подценяваш. Затова си намерил някакъв свой начин да повярваш в себе си – като се правиш на безпомощен и хората да те убеждат, че си ценен и т.н. Но това не ти върши работа…Затова си достигнал до депресия и си поискал дори да се самоубиваш.
Ти казваш – „До сега намирах начин да избягам от себе си“, но всъщност ти е нужно точно обратното – да откриеш себе си, да се приемеш и да престанеш да се осъждаш и обвиняваш, да престанеш да се самосъжаляваш да изискваш от себе си, да си простиш, да разбереш какво искаш всъщност, кои са твоите истински желания, скрити дълбоко в теб.
В теб не живее друг дух, това са чувствата, които подтискаш…Знам че сега си объркан и отчаян, но ти можеш да се справиш с всичко това, може би с малко помощ. Пак казвам – че да потърсиш помощ не е слабост, а сила и отговорност за твоя живот и твоето здраве.
Веселине, не знам защо във всеки пост наблягаш на зодията си, но каквото и да ти се случва, не е по нейна вина. Телците по правило са хора доста здраво стъпили на земята, практични и упорити. Не че не страдат от обичайните за останалите хора лудости, но решителността и инатът им помагат да се справят. Имам няколко близки хора от тази зодия и въпреки всички трудности, които ги съпътстват, никой от тях не се опитва с безпомощност да предизвиква съжалението на околните.
Ако искаш да промениш живота си, започни от това – освободи се от „Горкият Аз“. Нямаш нужда от чуждото съжаление за да имаш своето място в света. Старай се да се оплакваш по-малко и да действаш повече. И се усмихвай, колкото се може по-често.
Когато бях в университета и ходех на фитнес, там намерих един приятел, с който се оказа, че сме родени в една и съща година и в един и същи ден. Но той е толкова различен от мен, и физически и по начин на мислене. Пада си много по математика и история, а с брат си бяха започнали да правят комикси. Математиката и историята са възможно най-противните за мен предмети. Е, и химията също
А от комикси нищо не разбирам. Освен това той не спираше да говори, а за мен се знае че съм от мълчаливите.
Една и съща зодия, една и съща година, един и същи ден… а толкова различни?? Казват, че бил важен и часът на раждане… да бе, сигурно.
Зодиите са много интересни за закачки между хората, но за мен нямат това влияние върху човека, което им се приписва. Веселине, твоят проблем е огромната липса на отговорност. Започвай да се интересуваш от тази тема
Здравейте.
Насоката е вярна. Липса на отговорност.
Да, и аз смятам, че Веселин трябва да поеме отговорност за живота си, за себе си – за мисленето си, за реакциите си и т.н.
Но, Веселине, това в никакъв случай не означава да се обвиняваш!
Да поемеш отговорност означава да престанеш да се самосъжаляваш, осъждаш, обвиняваш и да се огледаш за възможности.
Не приемай коментарите ни като осъждане, а като насока накъде да вървиш.
В момента може да нямаш възможност да промениш обстоятелствата, но може да промениш мисленето си, нагласата, начина, по който приемаш нещата, а това е отговорност.
Благодаря за мнeнията на всички.
Добрата самооценка, а оттам и увереност какво означава?! Добра, в смисъл на висока или добра в смисъл на реална, реалистична, безкомпромисна. Аз съм за последната и нея смятам за „добра“ самооценка и за истинската база за развитие. Останалото е в сферата на илюзиите,чието разрушаване е неминуемо и води до обратния ефект, както и ограничаването на реалността от безнадеждността на занижената самооценка води до същото. „Левитацията“ на представата ни за себе си невинаги е полезна, както и вкореняването и в стари трудни житейски модели. И затова не казвам „щастие“, а „развитие“ – осеяно с различни по характер наши случвания. Вярата в себе си разбирам като намиране на възможно най-точния за момента баланс в отношенията личност – действителност.
Здравей Мила. Съгласна съм, че завишената самооценка е също толкова вредна, колкото и занижената. За никого не е добре да си прави илюзии и да си създава илюзорен образ. Реалната самооценка, когато приемем себе си с всичките си недостатъци е най-добрата основа за развитие.
Все пак никога не бива да забравяме, че всеки човек има огромен потенциал и вътрешна сила и че всеки от нас има достъп по мъдростта, силата и любовта във Вселената.
zdraveite mnogo dobre se po4ustvax pri vas.do nqkade razbrax kakvo sam as i kak 6e prodaljavam ot ytre no iskam da popitam ako moje da mi otgovorite na tova kakvo sam as vsa6nost 4e ot malka imam nqkakav strax vseki den pla4a i se molq na gospod da pazi xorata koito obi4am.I po4ti celiqt si jivot sam si izpisala v knigi kak jiveq kakvo mi se slu4va lo6o i xubavi momenti i kato si popla4a i edinstveno taka se ospokoqvam i si sazdavam mnogo qdove sama koito nemoga da jivee nolmalen jivot i kakvoto napravim vse se provalqt.Zaradvam se malko za ne6to i vinagi ima koi da ti popre4e da sam ne6tastna.Molq nqkoi da mi pomogne,no ot dryga strana sam edin sa6tliv 4ovek koito mnogo go obi4at vsi4ki blizki,imam mnogo prekrasni xora do sebe si i s strax jiveeq da ne gi zabubq 4e mnogo mi sa skapiiponqkoga ne ocenqm kakvo imam do sebe si
Здравей dimitrina!Всеки има право да върви по своя собствен път и повярвай ми никой не е изоставен от Бог така,че няма смисъл да се тормозиш за това,какво ще се случи.Знаеш,че във всеки от нас има част от Божествения огън.Хубавите моменти и препятствията са за нас хората.Те ни правят по-силни.Всеки трябва да извърви пътя си и до кога,това само Господ решава не ние.Щастието е вътре в теб и няма защо да го търсиш другаде.Всеки път когато чуеш интуицията си това си ти.Твоята същност е вътрешния ти глас.В моменти,когато оставаш сама със себе си също си ти.Всъщност вътрешно в себе си ти знаеш коя си,но понякога не можеш да повярваш.Това ,че правиш най-доброто за себе си и за другите малко ли е?Това също си ти.Поздрави и усмивки!
Здравей dimitrina и добре дошла сред нас!
Малко трудно се разчита какво пишеш. Затова, моля те, пиши на кирилица!
Относно страхът за близките, може да ти помогне тази статия: Страхът за близките
А за това, което казваш, че всеки път, когато малко се зарадваш, нещо се проваля и те прави нещастна – помни, че щастието не се определя от другите и от външните обстоятелства, щастието е в теб самата: Как да се чувстваме щастливи?