януари 24th, 2010 
Росица Вакъвчиева 
Прошката е един благороден акт, тя е надмогване на егото, освобождаване, изчистване на мъчителните чувства на гняв, раздразнение, негодувание, омраза, отмъстителност. Тя е разделянето със самоличността ни на жертва, освобождаване от миналото, приемането на действителността, на другите, на себе си и поемане за отговорност за нашите чувства, за отношението ни към всичко около нас. Прошката е нужна по-скоро на прощаващия, отколкото на човека, на който трябва да простим. В някои случаи той може изобщо да не се интересува от нашите чувства и дори да не се интересува дали сме му простили, но този, който страда, си Ти.
Защото, когато отказваш да простиш и да приемеш, ти се наказваш заради грешките на другите. Когато задържаш в себе си разяждащи чувства, когато се самосъжаляваш и негодуваш, тогава всъщност проблемът е твой. Тогава ти несъзнателното се отказваш от свободата, като се вживяваш в ролята на жертва. Когато отказваш да простиш, ти се съгласяваш да се чувстваш безсилен, наранен, жалък и се лишаваш от правото си на избор, от правото да се освободиш и да продължиш на чисто.
- Често обаче бъркаме прошката с нещо друго.
Прошката не е да оправдаваш действиято на другия, не е залъгване и надежда, че той/тя ще се поправи. Когато не виждаме действителността и си създаваме илюзия, че следващият път ще е по-различно, когато се оставяме да ни манипулират, това не е прошка.
В случаите, когато постоянно сме наранявани от някого и се чувстване предадени, излъгани, ограбени, недостатъчно ценени, но продължаваме да бъдем с него/нея и му/и „прощаваме“, това прошка ли е?
Аз мисля, че не. Това е по-скоро залъгване, отказ да се види реалността и да се поеме отговорност. Това е доброволно съгласяване да ни манупулират. Такава „прошка“ е свързана със страха да останеш сам, със страха от загуба, от непознатото, с неувереността в собствените способности, със зависимостта от другите. В такива случаи човек доброволно се принася в жертва и се залъгва, че го прави от любов, но това, което изпитва всъщност е зависимост.
Това не е точно прошка, защото той продължава да таи в себе си болка, но търпи. Това е по-скоро примирение, залъгване, мъчение.
Истинската прошката е освобождаването от негативните чувства, при което се усещаш по-леко, свободен, силен.
Много добре го е казал Йозеф Киршнер в „Изкуството да бъдеш егоист“:
„Много по-разумно е да прекратите едностранните отношения, преди да са ви ощетили. Знам, че звучи много трезво. Още по-отрезвяващ е в повечето случаи краят на едностранчивите емоционални връзки, изградени върху надеждата, че другият все някога ще се промени.
Той няма да се промени, защото за него не съществува причина да го стори. След като веднъж му се хареса да използва чувствата ви, без да е необходимо да се лишава от нищо, той ще утъпче добре този път за извличане на полза.“
Каквото и решим да направим, дали ще останем с човека, който ни е наранил или не, истинската прошка е освобождаването от чувствата, които ни измъчват, а не привидно прощаване, при което отвътре продължава да ни боли.
Понякога си мислим, че сме простили, но вътре в себе си негодуваме срещу човека, който ни е ощетил и дори срещу себе си, че сме му простили. За това е необходимо да видим действителността такава, каквато е, без да се залъгваме и да поемем отговорност за своето отношение.
Трябва да приемем, че някой е постъпил не както ни се е искало. Да приемем означава да се освободим от чувствата на негодувание, гняв, вина, безсилие, да се освободим от „призрака“ на този човек, да го пуснем да си иде и да продължим.
В някои случаи изпитваме раздразнение, обида, негодувание, защото не можем да простим на себе си. Но ако не си простим, тези чувства ще се задълбочават и ще ни съсипват, ще ни пречат в отношенията с другите, ще ни спъват навсякъде.
Затова – приемете себе си такъв, какъвто сте – с всичките си недостатъци, грешки, слабости. Вие сте такъв, какъвто сте. Помнете, че вие винаги сте правили най-доброто на което сте били способен в дадения момент. А грешките ни са това, което ни учи. Слабостите ни, недостъците ни са това, което ни тласка да се развиваме.
За да можем да простим, трябва да излеем всичко, което е в нас, за да може да се освободи място за новото. Ако не можем да говорим с човека, които ни е наранил, Луиз Хей препоръчва да говорим пред огледалото -да си представим, че този човек е срещу нас, да се оставим чувствата да ни завладеят и да кажем всичко, което ни се иска да му кажем и ни измъчва. Когато всички чувства излязат, ще можем да простим и да се освободим…Тогава надрастваме болката, преодоляваме егото и сме истнски свободни.
Това е истинската прошка, която има Сила, която е ключ към свободата.
Помнете, че никой не може да ви наранява ако вие не му позволите. Никой не може да ви отнеме това, което по право е ваше. И всеки постъпва най-добре според своето ниво на развитие в момента. Разбира се, всеки човек греши, така, както и вие.
Да простиш не значи да одобриш постъпката, а да престанеш да се наказваш заради грешките на другите.
За да простите на някого, на когото не сте могли досега, Сюзън Джефърс препоръчва да направим едно упражнение:
Да се отпуснем, да релаксираме и да „извикаме“ в съзнанието си някой, които предзвиква у нас гняв и болка. Представете си го обвит в целебна светлина. Благодарете му за всичко, което ви е дал и му пожелайте всичко най-хубаво.
Ще се изненадате колко гняв, съпротива и болка ще предизвика у вас това упражнение. Този гняв може да премине и към вас. Оставете го да излезе, излейте всичко, което изпитвате или го напишете. Но продължавайте с това упражнение, докато не излязат навън всички чувства, които сте таили. Докато най-накрая не изпитате облекчение и можете да гледате на себе си и на другия като на хора, които са направили каквото са смятали за добре.
Не забравяйте, че прошката е най-вече заради самите нас.
Споделете вашето мнение – какво е за вас прошката и трябва ли да прощаваме?
От категория 
Тагове: 
Никола, наистина много важни са тези въпроси, които поставяш:
„Прошката в състояние ли е да „изчисти“ едни отношения и те да продължат „както преди“?
Има ли граница и къде е тя?
Как да постъпим разумно в подобни ситуации, за да не се озовем отново в позицията на всеопрощаващ, който на практика често се превръща в използван наивник?“
Къде е границата – е въпрос, който и аз често съм си задавала. Говоря за това, което казваш – за поисканата прошка.
Често се случва в някои семейства мъжът да се държи грубо, да пие или да извършва насилие над жената. После отива и казва – „Моля те, прости ми, голям глупак съм, никога няма да се повтори“ и т. н. Жената му прощава, обаче това се повтаря пак и пак и пак. Жената си мисли, че постъпва благородно, защото така великодушно прощава, но всъщност по този начин помага на мъжа да продължава по същя начин.
Крайният предел достига по различно време в отделните случаи. Някои се въртят в този омагьосан кръг години наред, дори цял живот. Те се вкопчват в надеждата, че той ще се промени, че този път ще бъде различно и си казват – „само още веднъж“…
Някои такива жени, които в крайна сметка са се освободили от порочния кръг, решават- „никога вече няма да прощавам и няма да позволя така да се държат с мен.“ И при най-малката грешка зарязват веднага човека до себе си. Разбира се и това не е удачен вариант. Все пак няма безгрешни хора.
Обикновено обаче тези хора, на които им се случва да „им се качват на главата“ сякаш привличат подобен тип отношение към тях. Както съм писала в тази статия – Егоист или използван наивник?
Те трябва да се научат да ценят себе си, за да ги ценят и другите.
Никола, „да простиш истински на себе си“ означава за мен да се приемеш с всичките си грешки, да престанеш да се обвиняваш и самоизмъчваш и да продължиш.
Да простиш означава да приемеш. В случая от горния ми коментар, това не е прошка, макар че така се нарича, а позволяване да те използват(разбира се подсъзнателно).
Май стигнахме до интересни теми за размисъл…
В известна степен с Роси и LeRu имаме сходни виждания, че при поискана прошка съществува риск от „омагьосан кръг“, но какво точно да правим и как да постъпваме, че той да се превърне в устойчива спирала? Как можем да се предпазим от „зацикляне“?
Дайте нещо по-конкретно – споделете опит и лично наблюдение?!?
Другата интересна тема за размисъл е „прощаване на себе си“.
Аз все още не мога да я проумея.
Всеки, който поне малко се е занимавал със себепознание, знае че ние сме несъвършени същества. Единствената ни цел и смисъла на земното ни съществуване е да се усъвършенстваме.
Тогава, какъв е смисъла да си прощаваме сами нашите грешки, а пък нейси да се самообвиняваме за това или да се самоизмъчваме от това?!? Тоест как така си прощаваме грешките, като по „дефиниция“ сме несъвършени и неминуемо ще грешим. Не го разбирам това.
Добре! Да приемем, че използваме подобен метод на себепрощаване.
Един пример – непрекъснато повтаряме едни и същи грешки и непрекъснато се опрощаваме – може ли така? До кога? Къде е границата? И изобщо,… до къде можем да стигнем „напредвайки“ така?
А всъщност не тръгваме ли назад?
А не копаем ли яма по този начин? Яма, в която усърдно и доволно заравяме притесненията и обвиненията спрямо себе си, породени от грешките ни. Не заживяваме ли тогава с илюзия, че вървим напред и сме излезли от „дупката“, а всъщност удобно обзавеждаме последната и нямаме никакво намерение да я напуснем.
Интересни две теми за размисъл, … и то все в унисон със целите на сайта – себепознанието. Благодаря ви!
Да простиш означава да се сбогуваш с всичко лошо в миналото си,аз лично успях да простя и непростимото и искам целият свят да знае това
За прошката се изисква време,а и нима има човек,който ще издържи цял живот да таи в себе си мъст,омраза,и упреци за минали неща вместо да продължи напред,много хора си внушават,че са простили на някого и на нещо,казвйки на глас ,че са простили,но дълбоко в себе си,в мислите им продължават да упрекват и съдят даденият човек или случилото се,но това не е истинска прошка,прошката е да може човек да я усети със сърцето си,да почувства душевно спокойствие,надявам се повече хора да опознаят и разберат прошката,защото няма по-велико чувство от това да простиш.
Смятам също,че човек никога не трябва да се връща ъм минали неща,и да тъпче на едно място,защото среща повече болка,повече разочарования,просто повече боли.
МОЯТ СЪВЕТ Е:
1.Щом нещо ви тормози душевно,просто го споделете с някого,не натоварвайте себе си,но се съобразявайте с кого го споделяте,не с някоя устата клюкарка,а с човек,който чувствате за близък,и знаете,че няма да ви предаде,и няма да го изпее след това на всички или с няого напълно непознат например от Интернет,който не знае нищо за вас,не му споменавайте точно конкретни имена в случката,просто си споделете доло горе за какво става въпрос.
2.Намерете си някое хоби,занимание ,което ще ви залисва ума от лошите работи.
Например:Гледайте някой получителен филм,прочетете книга,експериментирайте с кулинарията,гответе,решавайте судоку,кръстословици,излезте с приятели,отидете на кафе,на ресторант или пица,на дискотека или на кино,слушайте музика,или спортувайте,учете чужди езици,пътувайте,търсете нещо,което да ви вдъхновява,всичко идва с времето си.
3.Когато сте в много тежък период просто погледнете от добрта страна на нещата,знайте,че ВСЯКО ЗЛО Е ЗА ДОБРО,на мен лично това ми дава кураж.
Любимият ми цитат е : Когато една врата се затвори винаи друга се отваря-ВСЯКО ЗЛО ЗА ДОБРО.
Изисква се повече мъжественост,за да се бориш за живота ,от това да се предадеш пред него,човек трябва да има силна психика,за да понася вечните удари на живота
На някой хора не им остана време да се обичат за сметка на това все да съдят и упрекват дугите…
Здравей Петя,
Прекрасно е, че си успяла да простиш. Наистина истинската прошка носи успокоение, свобода, душевен мир. Ако човек все още вътрешно се измъчва и страда, значи не е простил.
Благодаря ти за това мнение и съветите, които предлагаш!
цитат: „поемане на отговорност за нашите чувства“
Впрочем е точно обратното – прошката означава да пренебрегнем нашите чувства.
цитат: „Прошката е нужна по-скоро на прощаващия, отколкото на човека, на който трябва да простим.“
Прошката е нужна на опростения, за да си даде сметка за грешките и в бъдеще да не ги повтаря. Без да му се покаже дадена грешка, грешникът ще повтаря да греши.
цитат: „когато отказваш да простиш и да приемеш, ти се наказваш заради грешките на другите…Тогава ти несъзнателното се отказваш от свободата, като се вживяваш в ролята на жертва“
Когато откажеш да простиш, значи, че внесените в живота ти промени са непоправими. Ако ти умре детето заради безхаберен шофьор-пианица как ще му простиш? Колкото и да си мислиш, че не си жертва, това не те прави по-малко жертва. Недаването на прошка е индикатор за сериозни щети, и трябва да го има, за да може чрез него обществото да се саморегулира, за да се отбягват сериозните пагубни грешки. Иначе ще грешим и прощаваме и убиваме без да ни мигне окото.
И след като живеем в общ свят с другите, няма как да игнорираме техните грешни постъпки, понеже те рефлектират и върху нас – светът е затворена система. Бягането от проблемът и затваряне на очите ни не го решава. А приемането на липсата на прошка като самонаказване е проява на депресия.
Така мисля аз.
Здравей 44.
Когато казвам да простим, нямам предвид да не правим нищо или да позволим на другия да ни тъпче. Да простиш не означава че „мъчителят“ не трябва да си поеме вината или че не трябва да има закони и съд. Не означава също така да игнорираме грешките на другите нито да подтискаме нашите чувства.
Прошката е чисто вътрешен акт на освобождение, при който се освобождаваме от мъчителните чувства и продължаваме напред.
Как да простим на другите?Като не забравяме,че ние също не сме безгрешни,че ние също правим грешки,понякога по-големи,понякога по-малки.Може би човек трябва да мине през всичко това,за да стане по-силен,и за да знае как да реагира в подобна ситуация.Когато аз се чувствам зле и няма с кого да споделя какво ми е влизам в този сайт.той винаги ми помага в критичен момент.Роси благодаря за хубавите думи.За мен бяха точно на място:“Не се опитвай да бъдеш такава,каквато очакват другите от теб.Постъпвай така,както смяташ за добре,а не както се очаква от теб.“И наистина лесно се манипулират хора, които са склонни да изпитват чувство за вина.Благодаря ти Роси,благодаря на всички тук.Зная, че от всеки човек може да се научи нещо!Благодаря ви!
Вярно е ,че човек се учи докато е жив,но вярно е и това,че подкрепата,която получава тук,го прави по-силен.
Милена, и аз ти благодаря! Радвам се, че си тук с нас и заедно вървим напред.
Здравейте отново!
Забравих да спомена,че прошката е важна за самите нас,защото едва ли му дреме на човека,който ни е наранил дали ще му простим или не,важно е самите ние да не се самонаказваме с упреци,лоши помисли,омраза и прочие.
Вярно е,че всяко престъпление и грях се нуждаят от наказание,аз съм на мнение,че човек е направил грях и ще си плати рано или късно независимо колко власт и пари има,и че не може да избяга от закона,просто идва ден ,когато му се случва нещо лошо,и това не е случайно.
Няма нищо случайно на този свят човек си плаща за миналите си грехове рано или късно,човек не може да избяга от съдбата си,просто трябва да се примири,че така е трябвало да стане,така е било писано да мине живота му.
Да всички хора грешим,правим злини дори най-добрият човек на света би сгрешил,по-важното е разбира се да се учим от грешките си,и да гледаме от добрата страна на нещата при всяко зло поднесено от съдбата.
Та по-горе в коментарите си дадох съвет как да се пречистите от самото зло,което ви заобикаля,забравих да спомена също ,но не на последно място разбира се,отидете на църква,помолете се,помислете също върху вас,опитайте се да правите повече добри дела.
Въпреки че 100 добри постъпки не заличават 1 лоша,защото лошата постъпка е много по-дълбока,и когато човек сгреши всички гледат в грешката му,и забравят всички останали добрини,които е направил,така е,такъв е животът.
И друго,което съм споменала по-горе,за да се отървете от лошите помисли е съветът за излизанията и за намиране на ново хоби,което се пада под номер 2,казах излизайте на дискотека,бих зачеркнала това.
Аз например се отказах да ходя на дискотеки,защото редовно стават побоища,и то от охраната,която трябва да ги предотвратява тя ги създава само и само да си направи кефа да пребие някое хлапе,ако излизам то ще е по сред бял ден да седна в някое кафе освен това с тея дискотеки вървят много излишни пари.
Ако излизам вечерта,то ще е в ресторант с познати и колеги, ще ме заберат с кола ,и ще ме изпратят с кола,но да знам,че ще сме си само ние компанията,няма да има външни лица,да съм в някоя сбирщина със сумати хора и някои пияница да ме притеснява.
Иначе всичко останало към моя съвет НОМЕР 2 по-горе го направете ,но избягвайте дискотеките дори ги спрете,защото ги има всякакви откачалки,като отидеш да се забавляваш в някоя дискотека не се знае после дали ще се върнеш жив и здрав,а не пребит като куче,или ще си в чужбина някъде да работиш като нали разбирате като какво,всяки пропаднали типове се събират в дискотеките,просто не е нужно да водите нощен живот няма смисъл от него само потъвате надоло,не случайно свестните родители се тревожат за детото си ,когато излиза през нощтта,щот знаят кви типове се въртат и чакат точно такива наивни да клъвнат.
ИНАЧЕ В ПЪЛНА СИЛА ПОТВЪРЖДАВАМ СЪВЕТ НОМЕР 2 ПО-ГОРЕ В МОЯ КОМЕНТАР ,КАТО ЗАЧЕРКНА ДИСКОТЕКИТЕ:
Намерете си някое хоби,занимание ,което ще ви залисва ума от лошите работи.
Например:Гледайте някой получителен филм,прочетете книга,експериментирайте с кулинарията,гответе,решавайте судоку,кръстословици,излезте с приятели,отидете на кафе,на ресторант или пица или на кино,слушайте музика,или спортувайте,учете чужди езици,пътувайте,търсете нещо,което да ви вдъхновява,всичко идва с времето си.
Другото,което искам да кажа,но може би ще се повторя много често чувам,аз прощавам,но не забравям начинът по който са ме накарали да се почувствам,не е така,ако не си забравил значи все още не си простил напълно и измъчваш себе си ,самонаказваш се.
В днешно време да не кажа голяма дума,ама почти няма човек,който може и е способен да прости,но от сърце наистина да прости нещо неппростимо,да прошката е трудно нещо,но идва с времето си.
ЦИТИРАМ един колега ,който каза нещо,което запомних и се впечетлих:
ЗАМИСЛИХ СЕ,ЧЕ ИЗРАЗЪТ „да си простим“ Е МНОГО БЛИЗЪК „да се простим“, КОЙТО ИЗРИЧАМЕ ПРИ РАЗДЯЛАТА С МЪРТВИЯ ПРИ ПРОЩАЛЕН ЧАС.
ВЕРОЯТНО НЕ Е СЛУЧАЙНО ТОВА СХОДСТВОтова , ЗАЩОТО ПРОЩАВАНЕТО Е СБОГУВАНЕ С НЯКОГО, а прошката – сбогуване с всичко лошо от миналото.
Лично,когато аз простих промяната е в това,че чувствам,че живея живоата си за 2-ри път от начало.
Колкото до Роси,благодаря ти,че ме подкрепи за коментара ,и че го оцени
Бъдете добри,по-толератни повярвайте ми това има значение,умният разрешава проблемите си,а мъдрият ги предвижда,успех ан всички и повече кураж!
Здравей Петя. Много полезни неща си написала за прошката, дала си ценни съвети, за което ти благодаря.
Много негативно и тревожно звучи обаче мнението ти за дискотеките:
„Иначе всичко останало към моя съвет НОМЕР 2 по-горе го направете, но избягвайте дискотеките дори ги спрете, защото ги има всякакви откачалки, като отидеш да се забавляваш в някоя дискотека не се знае после дали ще се върнеш жив и здрав, а не пребит като куче или ще си в чужбина някъде да работиш като нали разбирате като какво, всяки пропаднали типове се събират в дискотеките, просто не е нужно да водите нощен живот няма смисъл от него само потъвате надолу, не случайно свестните родители се тревожат за детото си, когато излиза през нощта, щот знаят кви типове се въртат и чакат точно такива наивни да клъвнат.“
Моите деца вече също ходят на дискотека, както и децата на мои приятели, вероятно и децата на чителите на този сайт. Това са нашите деца. Това е разбира се е тема, различна от темата за прошката, но ми се иска да попитам родителите тук (и не само родителите) какво бихме могли да направим, за да станат дискотеките безопасно място? Със сигурност едва ли начинът е всяване на страх в децата ни.
Освен с това да помагаме на децата си да бъдат осъзнати, какво друго можем да направим? Какво мислите?
Роси,като видиш този видеоклип ще ме разбереш защо вече не рискувам да ходя на дисикотеки,ето виж http://vbox7.com/play:0a6a976f
Охраната,която трябва да предотвратява побоищата тя ги създава,по тая логика аз като отида в някоя дискотека и се засеча с някой,на когото съм неприятна и той е с голяма компания има познати и приятели от охраната,познати мутри и само едно кимване да им каже,але ей пичове я си направете гаврата с това момиче,и на мен ми е до там просто,после ще изтрият всички записи от дискотеката,ще кажат,че аз съм буйствала понеже имат познати ще си намерят свидетели,които да ги защитат,както е тоя случай във Версус.
Не случайно родителите се притесняват за децата си,когато ги пускат нощем да излизат поне свестните родители се тревожат,и в тоя побой който се случи една моя позната щеше да го отнесе ,охраната с такава скорост се буташе,че едно момиче щеше да падне за малко назад и да си удари главата в земята,самата охрана ни бутна масата,когато извеждаше момчетата от заведението.
По-добре аз да плача за това,че не ходя на дискотеки,отколкото после родителите ми да плачат цял живот,а и има по-важни неща от това да се кълчиш,не съжалявам,че не ходя на дискотеки.
Забравих дали по-горе съм споменала ,че баща ми ми каза,че го е страх да се прибира към 22:00 часа от работа понеже той работи две смени едновременно,вика мен ме е страх някой циганин да не ме пребие за едни цигари или за един скапан телефон нищо,че съм мъж на възраст и съм с кола,просто мисълта ми е,че дойдоха много тежки времена,много опасни,тва е голата истина,макар малко да се отклонявам от темата .
Да простиш на себе си е трудно поради друга причина. Когато самият ти грешиш и вредиш на себе си, ти се учиш от грешките си и продължаваш напред. Всичко , което ти се случва, добро или лошо те прави по- силен и те променя. трудното при това да простиш на себе си е когато си сгрешил и си наранил някой друг. Тогава колкото и да израстваш самият ти като личност това, че си наранил някой друг( чувството за вина) може дълго време да не те напусне. И тук идва идеята, че трябва да си в хармония със самия себе си, да познаваш и качествата и недостатъците си и да се приемаш такъв , какъвто си. Никой не е безгрешен и всеки сам по себе си е уникален! Хубаво е в днешно време всеки да се оценява и да живее според собствените си разбирания и мироглед. Грешките са неизменна част от пътешествието свързано с намирането на собственото ни Аз!
Здравей Ивелина!Така е всички правим грешки,но ако не са тия грешки как ще вървим напред.Всяко следсвие си има причина и обратното.Ако си наранила някого намери начин да му се извиниш без значение дали ще ти прости или не.Според мен това е начинът ти да си простиш и да продължиш напред.Поздрави Милена!
Здравей Ивелина. Да, да простиш на себе си е най-трудно, особено ако си наранил някого и се чувстваш виновен. Затова, както казва Милена, ако сме наранили някого, трябва да намерим начин да му извиним, а и също така да осъзнаем, че никой не е безгрешен, и вместо да се осъждаме, трябва да се поучим от грешките си. Всъщност нашите грешки за най-добрите ни учители.
Да разбереш с ума си някого /защо е постъпил спрямо теб по някакъв болезнен за теб начин/ и да се освободиш от съпътстващите емоции, които могат да те разболеят даже, са си две отделни задачи, като първата е горе – долу решима, но втората…Много добре е казано, че да простиш не значи да одобриш постъпката на другия човек, а да спреш да се самонаказваш заради него…но това си е само на теория. Практиката говори съвсем друго. От енергийна гледна точка всеки който ни е наранил /наранил егото ни/ всъщност е проявил някакъв вид агресия спрямо нашето его и ако ние не се освободим от нея /т.е. не отвърнем на агресора с агресия!!!/всъщност поемаме този „енергиен пасив“ на своята сметка. Така, че е доста спорно какво значи да прощаваме, и всичко ли трябва да прощаваме…Да простиш от позицията на егото ти е равносилно на това да поемеш енергийния пасив от чуждото его.
Ще споделя аз какво съм открила за себе си /защото и аз работя върху прошката/: единственият работещ начин да простя на някой, който по някакъв начин ме е наранил /егото ми/, е да се издигна „над играта на живота“, на нивото, на което ние всички сме ДУШИ, не ЕГО, да проумея, че лошото не е лошо, а е урок и, че щом се е случило, значи, че към онзи момент това е бил начина /Луиз Хей/. т.е. да простя като душа на друга душа. В тази позиция вече виждам „агресора“ като жертва, на собствените си уроци…Просто нищо не е каквото изглежда. Ето това ми помага да се дистанцирам от случилото се и вече не от позиция на егото си, а от позиция на душата, която съм, успявам да сменя обидата с прошка. Защото разбирам, че урока е бил нужен, макар и болезнен. Защото от позицията на душата наистина обидата за това, че някой ти е преподал урок е…смехотворна, неуместна!
Но ако си в егото си, забрави, че ей така можеш да простиш…Това са голи приказки. Егото не може да прощава-по дефиниция.
Агресията /енергийно/ си седи. Можеш да я загърбиш, да я забравиш даже, но тя няма да те загърби и забрави. На тази тема има книга: „Отровните родители“ в Спиралата – от психолог.
Здравей Мира!Да простиш,означава да се освободиш от тоя товар,за да ти олекне.Когато поемаш енергийния пасив от другия означава,че не си му простил.Аз така разбирам нещата.Ако сега не можеш,значи момента не е дошъл и е добре да се изчака.Негативната енергия се усеща веднага.Ако мен ме наранят,значи нещо ги е провокирало да го направят.За да го направят те също са били наранени по пряк или по косвен начин.Там се крие разковничето.Ако можем да се поставим на тяхно място,ще ги разберем.Не трябва да го приемаме като обида,а като начин да се замислим,защо…Когато сме наранени емоцията е много силна и блокира мозъчната дейност и усещаме болка.Ако застанем като страничен наблюдател и не приемаме нещата лично обидите не ще ни застигат.Зная,че е трудно,но затова са повторенията докато се научим да постъпваме както трябва.Роси беше писала някъде,че ако критиката е правилна,няма защо да се обиждаме,а ако не е пак няма смисъл,защото не е вярна.Поздрави Милена!
Здравей, Милена!
Ами и аз казвам съвсем същото с моят пост!:)))Няма противоречие с това което ти казваш. Аз го формулирам така: егото бива наранявано, но то по никакъв начин не може да прощава. Единственият начин да възстановиш енергията на нараненото си его е да си върнеш тази /точно тази!!!/ енергия обратно. Което не е прошка изобщо. А реванш.
Душата пък, тя може да прощава и го прави. Защото в отношенията душа – душа всъщност няма нищо за прощаване. Нищо!
Живота не е бойно поле, а училище. Ама ходи убеждавай егото си, че всичко е наужким и с учебна цел, когато то вие от болка…
Права си Мира. Щом допускаш да бъдеш наранен причините могат да бъдат много,но темата много се задълбочава.Ето аз ти пиша всичко това и зная,че това е начина,но понякога допускам да ме наранят и то тогава,когато съм неподготвена и нямам време да се предпазя,но по този начин се уча и не се отказвам докато си взема изпита.И знаеш ли,повторенията ни правят по-силни.Поздрави Милена!
Какво да направя когато не съм виновна, но очакват да поискам прошка.Ако бях сгрешила бих поискала.От дни се питам дали сгреших и за какво да се извиня. Трудно ми е да бъда с чувство за вина.
Здравей, Клара. Бих те посъветвала да обсъдиш въпроса със засегнатия човек и да се опиташ да разбереш за какво очаква да получи извинение. Понякога нараняваме хората без да искаме и е хубаво да сме наясно, за да можем и в този случай да се извиним и да се постараем да не го повтаряме. Понякога хората сами се нараняват безпричинно, просто защото имат нужда да се чувстват наранени, предадени, отритнати и в такива случаи колкото и да искаме прошка, независимо, че не сме направили нищо злонамерено, няма да я получим. Отговорни сме единствено за собствените намерения, мисли и действия, не и за начина, по който другите ги тълкуват и реагират на тях.
Във всички случаи една доброжелателна комуникация е най-доброто начало за решаване на проблема.
Права е LeRu,че понякога неволно, с изказана от нас дума,нараняваме някого и причината е в думата,която той е свързал с определена случка от живота си,не в нас.Затова го питай и се извини,дори да не си виновна,че си я казала несъзнателно.Да простиш истински това е да останеш в мир със себе си,да не чувстваш повече вина,яд,да затвориш раната,с която са те ранили,да усетиш,че си отново свободен,да усетиш крилата,които се отварят,да можеш да затвориш тая страница и да продължиш напред живота си.Да простиш истински това е да приемеш нещата такива каквито са и че е трябвало да минеш през това,защото ние се учим точно от грешките си и те ни правят по-силни.Поздрави и усмивки!
Здравей Клара и добре дошла сред нас.
Да, както казва LeRu, хубаво е поговориш отрито с човека. Често обаче хората около нас (дори и най-близките) подсъзнателно ни манипулират като ни внушават чувство за вина. Те упорито ни обвиняват (макар често безмълвно) заради това, че не сме направили така, както те са искали или както са очаквали. Защото това е начина, който познават за да постигат нещата, които искат.
Ти разбира се, не можеш да действаш според очакванията и желанията на всички около теб. Поговорете, но не се оставяй да бъдеш манипулирана. – Чувството за вина и манипулаторите
Благодаря ви!Ще поговорим и може би разговорът ще ме насочи в правилната посока.