август 12th, 2010 
Росица Вакъвчиева 
Всеки е имал период в живота си, когато усеща как излиза от равновесие, когато сякаш светът си играе с нервите му и прави всичко напук. В такива дни ни се струва, че всички са се наговорили да ни дразнят. Точно в този момент се случва нещо да се развали и всичко да тръгне с главата надолу. И колкото повече се дразним и реагираме с гняв, толкова повече натискът на света около нас се усилва. Сякаш за да ни ядоса още повече, отвън ще започне да пищи аларма на кола и да ни подлудява. Точно тогава се оказва, че не можем да си намерим ключовете, а закъсняваме за работа. По пътя естествено попадаме все на червен светофар и задръствания, а когато вървим по улицата, хората сякаш нарочно застават пред нас и ни препречват пътя. Струва ни се, че всички се движдат флегматично, едва, едва и то разбира се с цел да ни дразнят още повече. И най-малкото нещо започва да ни вбесява – дори смехът на групата отреща ни се струва истеричен.
Ставаме толкова раздразнителни, че се дразним дори от себе си.
- Възможно ли е всички хора, предмети и обстоятелства да са се наговорили срещу нас? Нима има някакво преднамерено действие, целящо да ни извади от равновесие?
Разбира се, околните не ни дразнят умишлено.
Когато сме разпревожени, напрегнати, ставаме по-чувствителни и реагираме твърде емоционално на всяка ситуация от ежедневието. В такъв момент започваме несъзнателно да преувеличаваме. Както казваме, че „на страха очите са големи“, така и при гнева сякаш възприятията се променят. Нервността ни пречи спокойно да се ориентираме в обстановката, ставаме припряни, нетърпеливи, допускаме грешки, които ни правят още по-раздразнителни.
Освен това, самата негативна нагласа и отрицателни емоции привличат още и още от същото.
Вадим Зеланд много добре разкрива какво се случва на енергийно ниво в моментите, когато сякаш всички се наговарят да ни ядосват.
Той обяснява, че в много случаи хората се движат от несъзнателни мотиви. Често те без да съзнават действат под влиянието на махалата – невидими, но реални енергоинформационни същности, родени от мисловната енергия на живите същества. Махалата усещат поляризацията във вид на нееднородност е енергиийното поле и винаги се появяват там, където могат да похапнат от енергията на някой конфликт. Зеланд пише:
„Целият ужас е, че те не само поглъщат енергията на конфликта, а и по някакъв начин карат хората да се държат така, та да излъчват повече енергия. Махалата правят всичко тя да бъде в изобилие. Дърпат хората за невидими нишки и те им се подчиняват, сякаш са марионетки. Засега не е ясно по какъв начин влияят върху мотивацията на хората, но го правят много ефикасно.“
Когато раздразнителността е кратковременна, няма трайни последици. Лошото е, че тя се натрупва, а когато изживяваме труден период, често се превръща в единствен начнн за реакция от наша страна.
Достига се до там, че тя става част от характера ни, с което вредим не само на околните, но най-вече на самите себе си.
Някои стават избухливи, заядливи, вечно мърморещи и внасят негативна енергия и напрежение навсякъде, където се появят. Други преглъщат яда си и го трупат в себе си, но така става още по-лошо, защото се превръщат в бомба със закъснител. Други по-емоционални хора започват без видима причина да плачат и да изпадат в депресивни състояния.
Причините за раздразнителността са много, могат да бъдат и чисто физиологични, свързани със специфичен период от живота ни, но
най-честата причина за постоянната раздразнителност е неудовлетвореност от околните, начина ни на живот или от себе си.
Често развиваме силна раздразнителност, когато нещата не се случват както искаме, когато подтискаме чувствата си или се чувствате притиснати.
Как да се справим с раздразнителността?
- Осъзнаване.
Осъзнайте какво всъщност става. Запитайте се: „Защо реагирам така, кое е това, което ме кара да бъда раздразнителен?“
Обикновено причината нещо да ни дразни е по-дълбока, а дребните пречки, които ни ядосват са само последната капка в препълнената чаша.
Когато открием проблема, който ни кара да изпитваме неудовлетворение, това е първата стъпка.
Запитайте се: „Това ли е единственият начин, по който мога да реагирам на ситуациите?“
Дайте си сметка за излишните потенциали, които създавате и за махалата, който въздействат върху хората и ги кара да действат сякаш срещу вас.
Когато не се включвате в играта им и намалите важността, когато „отхлабите хватката“, натискът отвън ще отслабне.
- Дайте си почивка.
Когато усетите, че дадена работа или ситуация започва да ви
изнервя, си дайте почивка – излезте навън да се разходите, разсейте се или свършете нещо друго. Често умората и напрежението ни правят нервни и раздразнителни. Безполезно е в такъв момент да се опитваме просто да подтиснем гнева и да продължаваме да работим.
Почивката или смяната на дейността ще ви освежат и ще можете да работите с нови сили.
- Погледнете ситуацията сякаш отстрани.
Погледнете ситуацията отстрани като включите чувството си за хумор. Когато съм раздразнителна и през деня се заредят досадни пречки, се сещам за моментите в комедиите, когато героят се гневи и ритва нещо пред себе си, но го заболява и започва да подскача и вика от болка.
Или ситуациите в анимационните филмчета, когато някой се ядосва и скърця със зъби, а всичко сякаш се насочва да осуети плановете му и като капак нещо го фрасва отгоре. Погледната отстрани, ситуацията е комична и дори забавна. Така смешно изглеждаме и ние, когато сме вбесени.
- Признайте какво изпитвате и го освободете.
Признайте какво чувствате – споделете го с някой или опишете на лист всичко, което е във вас. Ако гневът ви е завладял, няма смисъл да го заглушавате. Признайте го и го освободете по положителен начин. Тук съм писала за начините за освобождане на гнева.
- Променете нагласата си.
За да се справим с раздразнителността и нервността, е необходимо да се научим да приемаме нещата такива, каквито са и да гледаме реалистично на живота. Нужно е да се освободим от предварителните си очаквания и представи, които само ни разочароват.
Погледнете на раздразнението като напомняне, че трябва нещо да промените. Макар и мъчително, именно чувството на неудовлетвореност често ни подтиква към търсене, промяна и развитие.
Открийте кое не ви удовлетворява, кое ви измъчва и вземете решение – или променете нещо, или приемете ситуацията напълно.
Започнете да правите положителни утвърждения за увереност и спокойствие.
- Внесете ред в хаоса.
Когато всичко около нас е разхвърляно и губим време да намерим вещите си, това допълнително ни изнервя.
Щом подредим работното си място или стаята, това веднага внася усещане за подреденост и спокойствие.
По същия начин трябва да вмесем ред и в мислите си.
Направете си график и подредете задачите си по важност. Ако сте претрупани с работа и притиснати от времето, ставате нагрегнати, в главата ви става хаос и дори не знаете откъде да започнете.
Затова просто започнете отнякъде, но се съсредоточете само върху него. Не мислете за другите задачи, не мислете за това дали ще успеете със срока или че може би другата задача е по-важна.
- Променете навиците си.
Ключът за справяне с нервността и раздразнителността често се крие в промяната на навиците.
Вместо да взимате успокоителни или да пушите, за да се успокоите, много по-траен ефект ще има ако просто направите малки промени. Например:
- станете сутрин по-рано, за да избегнете задръстванията;
- тръгнете навреме, за да не се налага да се тичате и да ви се струва, че
хората пред вас са флегматични и нарочно ви бавят;
- определете си час за себе си, когато можете да релаксирате, медитирате и да правите каквото ви е приятно без никой да ви безпокои. Помнете, че това време е специално за вас. Изключете телефона;
- създайте си навик да свършвате всичко веднага и да не отлагате. Колкото повече отлагате, толкова повече се дразните и напрягате.
- Не изисквайте твърде много от себе си.
Престанете да се критикувате и да се сравнявате с другите.
Простете си грешките и слабостите и се приемете такъв, какъвто сте.
Много важно е да се научите да казвате: „Не“
Ако сте уморени или претрупани с ангажимети, а някой иска да идете на кино или да му свършите услуга, не се съгласявайте само за да не го обидите и да не се разсърди. За никого няма да е от полза ако идете с него и през цялото време се дразните. Просто кажете: „НЕ“
В края на крайщата, както бях писала е тази статия, си кажете:
Моят приоритет е моят душевен мир! 
Споделете вашия опит, вашите начини за справяне с раздразнителността.
А как се справяте с раздразнитени хора около вас?
От категория 
Тагове: 
Тази статия ми идва като по поръчка. Толкова раздразнителна съм станала, че чак сама не мога да се търпя. Аз лично в моя случай след анализ защо реагирам така на нещата стигнах до извода, че искам нещата да стават както аз преценя, че трябва да стават и хората да се държат по определен начин и да мислят като мен. В противен случай се дразня. Например когато съм сериозна се дразня, ако някой се шегува. Дразня се ако приятеля ми е твърде подробен, когато ми разказва нещо, или когато ме прекъсва като говоря да ми посочи каква готина кола е минала, като не се вслушва в съветите ми, както и на разсеяността му и на факта, че постоянно събаря нещо от рафта вкъши, когто търси нещо
Опитвам се да се владея. Самата аз се чувствам зле, той също. Като се ядосам се опитвам да туширам яда си с чувство за хумор или си повтарям “ Аз съм безкрайно спокойна“, “ Това са дреболии“ или нещо подобно, каквото ми дойде на момента. С релаксация също се освобождавам от гнева си. Ако не се справя обаче хвърлям всичката си енергия да убеждавам хората в моята правота и в моя начин на мислене. И после се чувствам като изстискан лимон. Ще ми бъде интересно да прочета мненията другите 
Симона, мисля, че основното е да се научим да приемаме нещата каквито са и да не очакваме хората да се държат по определен начин.
Освен това си мисля, че винаги, когато човек стане много нервен, в основата на тази нервност се крие и нещо по-дълбоко, някакво неудовлетворение от нещо – нещо, което не може да приеме или подтиска. Ние си казваме -“спокоен съм, нищо ми няма“, но душата ни страда, нещо не е наред… Не можем да излъжем себе си.
Затова първата стъпка е да потърсим по-навътре и да открием корена. Мисля, че под твойта раздразнителност има и нещо друго…
Леле и на мен статията ми идва като по поръчка
Днес обяснявах на родителите си , които ми се оплакваха как единия това, другия онова и се дразнили макар че не го искали, но….нервите им били опънати….
Та гледах ги и им дадох съвет.
Когато някой издразни с нещо другия, например защото да речем хърка, той вместо да с ядосва, да каже: благодаря че чувам това хъркане, то ми напомня че той или тя е все още с мен, че е жив, че сме заедно
Маргало, много добър съвет си им дала на родителите си. Дано те послушат.
Винаги когато съм ядосана гледам това!
Подарявам ви го!
http://www.vbox7.com/play:fa74f239?r=google
Поздравления Роси за чудесната статия..Доста от съветите които си дала съм ги приложила на практика,а сега се радвам на плодовете..Това е което трябва да разберат хората,че всичко започва от нас и зависи какво ще предприемем..Питаш как се справяме с хората които ни дразнят..Ами нямам такива, защото една част съм приела такива каквито са,а с други прекратих по интелигентен начин контактите си без да ги нараня..Просто на покана обяснявам,че нямам време и така при няколко отказа се решава проблема/вълкът сит и агнето цяло/ дори в последно време съм толкова спокойна,че дъщеря ми се дразни..Осъзнах,че нерви и бързи решения не ме водят към добро..При такива случая се старая да запазя хладнокръвие..Само не ме питай как успях..Незнам..но знам,че положих доста труд за да стигна до тук..
И аз ти благодаря КАТЕРИНА. Радвам се, че си успяла да намериш баланса, да откриеш равновесието, защото само когато сме в хармония със себе си и света можем да бъдем истински щастливи и да сбъднем мечтите си.
Привет отново Роси,
.
Tази статия си е супер добро продължение на предишната, за това какво да правим когато нещата не вървят според нашите очаквания.
Мисля, че не след дълго вече виждам една цяла книга на тази тема, която ще е едно бижу за нашия пазар, който е залят само от вносна литература.
Относно раздразнителността със сигурност можем да кажем, че всеки има вземане-даване с нея и то честичко. От практика съм установил, че всеки човек носи в себе си както причините за своята раздразнителност, така и решението за справянето с нея. А способността да владеем това чувство е пропорционална на осъзнаването, че причините за реалността са в нас, а следсвията извън нас, а не обратното както все ни се иска.
Мисля, че общото при всички е, че раздразнителността е начин на поведение, което е резултат от това, че човек е изгубил за момент връзката със своето висше АЗ, случило се е нещо, някой е казал или направил нещо или пък просто нещата не са се случили както сме очаквали…
Тук ако призовем на помощ метафорите и НЛП науката ще се сетим, че има един израз, който употребяваме когато сме много ядосани и той е…
„НЕ СЪМ НА СЕБЕ СИ“.
Това е моята технология да се справям с раздразнението, а и с много форми на стрес. Просто гледам да „дойда на Себе си“ и готово
Звучи смехотворно, но работи. Важното е да знаеш кой си ти всъщност. Колкото човек е по-наясно със себе си, толкова по-рядко ще бъде изваждан от равновесие… ( ето пак метафора )
А на хората,около мен, които са раздразнени се опитвам да помогна като върна фокуса на съзнанието им към тяхната идентичност и стойностните неща, които притежават, а ако неискат ги раздразвам още повече за да видят, че това, в което са били нищо не е :Р
Привет,Роси!Много силна статия.Едва от вчера съм в твоя блог и се чувствам много по-добре.Поздравлявам те.
Димитър, много добро е решението да „дойдеш на Себе си“. Не е нужно да променяш света според това, което ти се иска да видиш, достатъчно е да си в хармония със Себе си, и светът веднага ще го отрази. Защото външното отразява вътрешното.
Ани, добре дошла сред нас! Радвам се, че се чувстваш по-добре. И нека, както казва Джон Кехоу – всеки ден, във всяко едно отношение, положението да става все по-добре.
Аз мисля,че за да се справим с раздразнителността ,преди всичко трябва да се опитваме да не се дразним за щяло и нещяло.Трябва да се опитваме да пазим своето вътрешно равновесие.Трябва да се опитваме да си изградим защита срещу дразнителите,да запазим спокойствие и храднокръвие,докато „бурята“ отмине.
Привет на Роси и всички читатели от слънчева Варна!Отдавна не съм помествала свои коментари,ала съм чела всичките ти статии Роси!Прекрасни са и действат освежаващо,като чаша студено шампанско в края на труден ден!Продължавай да ни радваш и да ни правиш по-добри!Относно темата,аз мисля,че ставам раздразнителна и нервна,когато в живота ми настъпва хаос.Явно не владея хаоса и не се обичаме с него.Започвам да се питам-какво не е наред?Поставяйки в ред мислите си,дома си и взаимоотношенията ми с хората всичко си идва на място.Може би не откривам причината,но я налучквам по някакъв начин.Може би просто имам късмет,незная,или пък подхождам към проблема с добри намерения,но при мен действа тази схема..За това стигам до извода,че хаоса ме обърква-имам ли ред на действия имам и хармонията в себе си!Иначе раздразнителността я възприемам,като червей,който ме изяжда от вътре,без това да ми помага по някакъв начин.Няма смисъл от нея-тя ни прави неудовлетворени,като често наранява и хората около нас. Желая ви прекрасен ден наситен с положителен заряд!
Здравей Миглена. Беше започнала да ми липсваш.
И аз така като теб ставам раздразнителна, когато настъпва хаос. Външното – това, което е около теб отразява вътрешното. Но когато ми е трудно да си подредя мислите си, често помага обратния процес – като подредя всичко около мен. Това веднага успокоява и внася усещане за ред. Освен това, когато започна да изхвърлям старите, ненужни вещи, чувствам освобождаване. И така постепенно от вкарване на ред в нещата около мен, внасям ред и вътре в мен.
Здравейте приятели!
Роси отново ни подхрани със сериозно (дразнеща тема), която сякаш съм я
очаквал по неразбираеми за мен лично причини!!! Браво Роси!!!….!!!!!!
Всичко,което си ни написала води отново към собственото АЗзз.. и за това искам да споделя с всички един тест,които стои заветно от хилядолетия на
входа на Делфийски храм в Индия-(ПОЗНАЙ СЕБЕ СИ?)-разбира се има и продължение, което ще предам за всчки след като си отговорите сами само за 30
минути с 10 отговора на единствения въпрос, който трябва да зададете към
себе си, който е; – КОЙ СЪМ АЗ ?( Само30мин.-10отговора задължително?
Отдавна не се ядосвам на раздразнителността си. Рядко ме спохожда и я възприемам като камбанка, че просто трябва да спра и да си почина, да оставя мислите си да полудуват и да се подредят. В такива случаи се стремя да изключа максимален брой мисловни системи и да оставя само най-належащите да работят. Ако имам възможност, най-безцеремонно не напускам леглото цял ден… ако не, пускам си пердето и минавам през най-малкото съпротивление във всичко.
Най-важното ми откритие в „битката“ беше осъзнаването, че никой не МЕ дразни, аз СЕ дразня на някого. Е, всеки прави каквото може, както може. Аз, пък от своя страна, реагирам така, както ми идва отвътре. Много освобождаващо е човек да приеме собственото си несъвършенство. Което пък помага да не съдим другите толкова остро за грешките им. И така за мен раздразнителността от трайно състояние се превърна в епизодична моментна емоция.
LeRu, наистина най-важно е осъзнавамето, че не другите те дразнят, а всъщност се дразниш ти. Но след това осъзнаване, хората често насочват гнева към себе си. Аз също съм го изпитала. То дори е още по-мъчително – обвиняваш се, самонаказваш се, дразниш се на себе си, а това от своя страна води до още грешки и негодувание…По-лесно е някак да обвиниш другите, но като започнеш да виниш себе си и станеш твърде суров в изискванията си…става много тежко. Затова тук е много важен моментът да се приемеш, да си простиш, да се разбереш – да осъзнеш защо реагираш така, какво искаш всъщност, кое е е това, което ти тежи, какво трябва да освободиш и т. н. и т. н.
Георги, ти с този въпрос „Кой съм аз?“, провокираш ли ни?
В статията си Кой е аз? съм цитирала откъс от книгата „Самоизцеление“ на Курт Тепервайн:
„Въпросът ми -“Кой е аз“ е всъщност уловка. Без значение какъв е бил отговорът ви, той е погрешен. Вие не сте нито едно от нещата, с които се идентифицирате. Естествено не сте тялото. Вие имате тяло. Когато стоите пред огледалото, си казвате – „Това е моето тяло“. Тоест трябва да има някой, който да може да го каже. Тялото си има „стопанин“, то не може да направи само такова изказване. Вие не сте и душата си. Не сте и желанията си. Вие имате намерение, което се опитвате да реализирате чрез волята си. Но вие сте този, който го реализира. Вие не сте разумът си. Вие сте този, който го използва, който мисли, мислителят. Разбира се, вие не сте и душевността си. Вие имате душевност. Вие сте този, който чувства чрез инструмента душевност.
Кой сте вие всъщност? Отговорът може да бъде само един: Съзнание!“
Здравей Роси!
Защо смяташ,че се опитвам да Ви провокирам???
Ако бях решил подобно нещо просто знам как да го сторя за да не се забележи и обиди никой,но това не ми се нрави.Вероятно и ти не си успяла
да отделиш 30 мин. за 10 отговора на въпраса към себе си(КОЙ СЪМ АЗ?).
Когато го сториш би трябвало да усетиш огромната разлика за която става
реч в (КОЙ е АЗ?), повярвай ми.Не съм измислил теста аз а криминалисти
психолози с определена и една единствена цел.
Георги, но аз казвам че ни провокираш в хубавия смисъл. Аз харесвам провокацията. А и се сетих как Курт Тепервайн, който задава същия въпрос, казва -“Въпросът ми „кой е аз“ е всъщност уловка“
А по този въпрос много съм мислила и съм давала много отговори, нали имам и статия за това.
Роси….Роси…!
Рабира се, че съм схванал смисъла за провокацията, но моето желание беше да се преосмисли начина на задаването на въпроса(както и за теб така и за други квалифицирани психолози се явява като уловка),но не смяташ ли че в такъв случай целта е друга от истината за самия въпрос!?!
РАЗБИРАСЕ
Ами как да се справим с раздразнителността- като си изградим търпение.
Между другото причината наистина е в нас и човек може да си изгради едно съзнание за ставащото в света, когато дребните сплетни ще са релевантни
Раздразнителността може да е моментно, кратковременно състояние, свързано с настоящия момент. Може обаче да е свързано и с различни чувства – потиснати неосъзнати яд, гняв, агресия към някого или нещо, потиснат страх, обща потиснатост, тревожност, безпокойство, неосъзнати или непростени грешки, чувство за вина; неизказани на момента думи, неизразени чувства, потиснати положителни чувства към някого, защото „не трябва“ /всички те осъзнати или недотам/- които се натрупват в нас капка по капка и в даден момент избухват вътрешно, а нас ни карат да избухнем външно – по-силно или по-слабо /във вид на раздразнителност/. Търпението ни просто се е изчерпало.
Затова наистина е добре да усещаме чувствата още в началото им и да реагираме навреме. Или, ако изпуснем момента, да си дадем почивка, както пише по-горе, поне емоционална, да се опитаме да се успокоим с нещо дребно,рутинно или музика, природа, книга, за да намалят страстите и се уталожат в нас, да дойдем на себе си!, както пак пише по-горе и тогава да разнищим, кое ни е подразнило и къде се крие причината. И разбира се да си дадем дметка, че все пак не можем да игнорираме раздразнителността – явно тя ни показва нещо.
Забелязъл съм, че за да се справиш истински с гнева, е нужно да видиш страха си зад него. Защото гневът най-често е реакция на задействан в несъзнаваното ни страхов комплекс. Тогава се учиш от позицията на самосъзнанието да се наблюдаваш, когато нещо те раздразни и да осъзнаваш задействания страх. Тогава на мига можеш да решиш да промениш реакцията си на страха вместо със защитно дразнене, в спокойствие! Това става в самия миг на осъзнаване, в мига когато външния стимул е задействал комплекса и преди реакцията. Това разбива автоматизма. Може да се ползва нлп котвичка с дълбоко вдишване или казване на някоя безсмислена думичка,предварително закотвена към състоянието на спокойствие. Или пък директно думичката спокойствие… Това спомага депрограмирането! Това е директна работа! Например при шофиране имаш навика автоматично да реагираш с викове, клаксон и „благословии“ – а това трови на първо място теб самия. Вече си осъзнал, че когато някой ти отнеме предимството или те засече на пътя, този неутрален външен стимул директно се забива в подсъзнанието ти и задейства програмите ти, наситени със страх и нараняване: „той злоупотребява с мен… лишава ме от правата ми…пренебрегва ме…мачка ме, потиска ме… тъпче ме…гаври се с мен… аз съм малък и незначителен и затова другите задължително ще ме смачкат и лъжат…и т.н.“. А гневната защитна свръхреакция е станала автоматизиран навик. Осъзнаването в самия миг на задействане на горните програми става преживелищно, по-скоро като усещане, отколкото интелектуално. Тогава вземаш мигновено решение и променяш реакцията си: емоционално заливаш задействаните си програми със спокойствие, а външно реагираш с усмивка и релакс!
За да бъде тази директна работа мощна и дълбока, според мен е хубаво да се анализира цялата психика, да се препрограмира с методите на психотерапията, медитацията и т.н. Това става бързо, при съвременните ефективни психотерапевтични методи! Работейки в контекста на такава реструктурирана психика, директната работа с гнева е далеч по лесна: като засяването на полезни растения, нови навици в разорана почва!
Има и хормонални фактори: например начинът на употреба на секса има пряка връзка със спокойствието или по-лесното дразнене. Месоядството също улеснява съществуването на повече несъзнаван страх, а оттам и нездрава агресивна реакция на него. Физическата активност и веганското хранене пък балансират и успокояват!
Въпреки популярните представи за силния гневен мъж, погледнато от психологична гедна точка, гневът винаги е слабост!
Орлине, благодаря ти за това професионално разглеждане на гнева и раздразнението.
Наистина е необходимо осъзнаване на природата на тези чувства, на източника им. Съгласна съм, че гневът, дори агресията са друга форма на страха.
Когато изпитвам негодувание към нещо или се дразня, се питам : „кое ме кара да се гневя, защо реагирам така, от какво се страхувам, защо се чувствам застрашена…“ И самото осъзнаване на причината, на механизма ми помага да променя нагласата си и да реагирам до друг начин.
Много поздравления за Орлин!!!
Понеже съм чел, както твои така и други статии на психолози,които практикуват се оказва,че старите и доказани теории не са в сила към
днешното поколение!?! Гнева отдавна не е слабост,а просто изражение
за неща, които отнемат ВРЕМЕ за да се сетиш за какво става въпрос!
Младите дори не се гневят достатъчно,защото предпочитат да кажат само,
дори на УМ , че си ТЪП за да не си губят времето да обясняват обстоятелства и подобни аргументи.
Нищо лично Орлине ,просто се сещай за да бъдеш в крак с ВРЕМЕТО в което
живееш,то вероятно е важно за теб!?!
Прав си! Има здрава агресия! Всеки има агресия! Това е базисен нагон. Не съм съгласен с разсъжденията ти за поколенията и възрастта обаче – нещата се повтарят отдавна и по отношение на гнева не се различават от преди 1000 или 5000 години. Виждам идеята ти, но не виждам стройност и здрав подход в изказа ти.
Има здрава агресия! Тя е естествената ни мотивираща сила за постижения. Въпросът е, че има и болна – за нея говоря по-горе. Има здрав и естествен протест срещу обществени, политически, междуличностови факти. Има обаче и болна агресия, която е само маска на страх и невежество!
Както и да е. При такъв тон на общуване, мога само да пожелая здраве и да кажа чао!
С уважение: Орлин
Тъй като темата е за раздразнителността, нека се опитаме да приемем чуждите мнения без да дразним.
Както много пъти съм писала, един от моите ръководни принципи е
„Не приемай нищо лично. Чуждото мнение не ме застрашава по никакъв начин.“
Аз всъщност не можах да разбера точно идеята на Георги. Георги, би ли обяснил какво точно се опитваш да кажеш?
От своя опит съм се убедила, че когато човек се гневи, когато се дразни от нещо, той всъщност се страхува, но не го съзнава. И когато гневът не се освободи по положителен начин, той се превръща в агресия към околните или към себе(депресия).
Когато човек изпитва гняв, не означава, че е слаб разбира се. Както и когато изпитва страх. Важното е да се осъзнае причината и да се освободим от негативните чувства.
Много от хората, които ми пишат, ме питат дали винаги съм усмихната и дали винаги съм в добро настроение.
Като всеки човек, аз познавам всички чувства и в това няма нищо лошо. Иначе как бих могла да пиша за тях?
Не е необходимо да се сремим да премахнем негативните чиувтва, защото тях винаги ще има. Важно е да се научим да ги осъзнаваме, да разчитаме посланията им и да ги освобождаваме.
Защото чувствата са богатство, те са цветът на живота.
Също така съм се убедила, че въпреки че в науката има големи постижения, техниката е напреднала и има все нови и нови изобретения, вътрешният свят на човек си остава същия. Вярно е, че условията се променят, но реакциите, инстинктите, чувствата, страданието, болката, душената болка си остават същите.
Това, което става вътре в човек, механизмите на подсъзнателното си е все същият. Още от древността хората са се опитвали да разгадаят тайните на вътрешния свят. Човекът е предмет не само на психологията, много други науки и религии се опитват да достигнат до тайните на подсъзнанието, до истините за работата на мозъка, за духа, душата.
Въпреки всичко вътрешният свят на човек си остава едно тайнство…
Здравейте приятели!!!
Никога не съм искал да засегна някого в този прекрасен сайт
за споделяне и мнения на различните гледни точки по темите!
Допускам винаги и неразбиране в определен момент,който за
едни е трагедия за други нормални неща от ежедневието ни.
Нека неразбирането на детайлния смисъл на думите да се яви като повод за по-съвършен фрейлинг!!!
maika mi me drazni s obidni maitapi det sadarjat obidi i tva me drazni izklu4itelno mnogo kakavo da napravia
Здравей ivet!Приеми майка си такава каквато е и започни да се уважаваш повече.Когато започнеш да се цениш, повече няма да обръщаш внимание на това.Покажи й ,че я уважаваш,защото ти е майка,кажи й,че я обичаш въпреки всичко.Направи ти първата крачка и всичко ще бъде наред.Тя е изгубила доверието в теб,но каквато и да е тя ти е майка.Ти си човекът,който ще разчупи леда и главата горе винаги.Поздрави и усмивки!