февруари 12th, 2010 
Росица Вакъвчиева 
„Вие сте тук, за да позволите да се осъществи Божественото предназначение на Вселената!
Да, точно толкова сте значими!“
Екхарт Толе
Често ли сте критични към себе си? Харесвате ли себе си, такъв, какъвто сте? Случвало ли ви се е, когато попаднете сред „по-добри“ от вас, изведнъж самочувствието ви да се срине? Случвало ли ви се е да се чувствате непълноценени, сякаш нещо ви липсва или не ви е както трябва?
- Какво бихте искали да промените в себе си, за да се харесвате
повече, за да имате самочувствие? – тялото, лицето, височината, характера? Сигурно искате да сте по-красиви, по-слаби, по-млади, по-умни, по-богати, по-добри в някое отношение? Кое бихте променили в себе си?
Ето какво ще ви кажа аз – не е нужно да се промени тялото ви, ума ви, характера ви и т. н., за да имате самочувствие, не е необходимо да имате нещо повече от това, което имате сега, за да заслужите.
Единственото, което трябва да направите е да се приемете такъв, какъвто се и да се обичате и харесвате точно такъв.
Единственото, което трябва да промените, е ОТНОШЕНИЕТО към СЕБЕ СИ и да започнете да се ОБИЧАТЕ .
Защото вие сте уникален точно такъв, какъвто сте със своите дребни недостатъци.
Луиз Хей пише в книгата си „Силата е в теб“:
„След като години наред давах индивидуални консултации на клиентите си и насочвах стотици от тях към семинари и програми за интензивна тренировка из цялата страна и по цял свят, открих, че има
едно-едничко нещо, което лекува всякакви проблеми и то е:
Да обичаш Себе си.“
Да обичаш себе си не означава да си егоист, а да приемаш себе си, да се харесваш, да си прощаваш, да се грижиш за себе си, да се отнасяш с уважение към себе си, да вярваш в себе си, да съзнаваш стойността си.
Много от нас не могат да се приемат и не се харесват, защото биха искали да са по-високи, по-слаби, да имат примерно по-хубав нос, крака, гърди, устни, коса. Но кой е казал какво трябва да бъде точно тялото ви, с какви мерки и т. н., за да е красиво? Разбира се, всички тези убеждения идват от медиите, от рекламите, от общественото мнение. – „Трябва да си такъв и такъв, за да бъдеш красив.“ Но всъщност истината е друга – много често, това, което смятаме за наш недостатък се оказва нашият чар, точно това, което другите харесват у нас . И казвам това от личен опит и споделеното от много мои приятели.
Един приятел от форума на селф-хелп беше споделил, че страшно много харесва момичета с лунички. А колко много момичета се борят с тях и смятат това за недостатък? Можете да смятате, че сте нисък или много висок, но именно това може много да се хареса на някои хора. Всъщност това, което се опитвам да кажа е:
Да превърнете минусите в плюсове – гледайте на това, което смятате за недостатък и отчаяно се борите с него или се опитвате да го скриете, като на свой чар. А то наистина е така, защото именно нещата, с които сме по-различни ни правят уникални, естествени, истински.
Вие сте красив, когато се смятате за красив. Вие сте такъв, какъвто смятате, че сте и другите ви възприемат по начина, по който се възприемате вие.
Разбира се, не казвам да се откажете да отслабнете ако сте с наднормено тегло и това ви пречи, но именно когато първо приемете себе си и се харесвате, тогава ще можете да започнете и да се променяте. Ако не се харесвате и се обвинявате, винаги ще сте недоволен от себе си, ще водите борба, а това ще срива самочувствието ви.
Когато не се харесвате, вие не си позволявате да бъдете щастливи и свободни докато не станете по-добър, по-красив и т. н. Сами си поставяте условия, ограничения и наказвате себе си.
Какво можем да направим, за да имаме по-добро самочувствие:
- Спрете да се критикувате и обвинявате.
Освободете се от стремежа да сте съвършен. Никой не съвършен. А и не е необходимо.
- Приемете се напълно, такъв, какъвто сте.
Знайте, че какъвто се виждате вие, такъв ще ви виждат и другите. Кое мислите че прави красив един човек – перфектното тяло, хубавата дреха? Не, всъщност не е това. Един човек може да е перфектен и в същото време да отблъсква. Това, което го прави красив е чарът, енергията, която излъчва, блясъкът в очите, увереността, походката, вдигнатата глава, умивката…
- Спрете да се сравнявате с другите.
Всъщност една от основните причини за комплекса за непълноценност е именно сравняването с другите. Всеки има свои недостатъци и свои предимства. Човекът до вас може да има красиво лице, но няма вашите качества. Покажете тях, акцентирайте върху тях, гордейте се с тях. Вие имате нещо, което ви се отдава, което правите по-добре от другите - талант, чар, умение да слушате, да вършите нещо…
- Не се съревновавайте с другите.
Помнете, че никой, абсолютно никой, не е „по-горе“ или „по-долу“ от вас. Каквото и да работите, където и да живеете, колкото и пари да имате, колкото и „красиви“ да сте, вие реално не превъзхождате другите, нито пък те ви превъзхождат. Да, другият може да има повече пари, но вие пък имате прекрасни приятели. Той може да има талант да пее, а вие пък имате свой талант. Той може да е постигнал много неща в живота си, но вие пък сте научили ценни уроци и сте израстнали, развивате се и също сте постигнали много, макар да не е видимо за околните. Няма база за сравнение.
Всеки, абсолютно всеки човек е уникален, полезен и ценен и всеки има свое място, всеки има свои цели, свой път, смисъл на живота си и всеки един от нас допринася за разширяването на Вселената.
- Не забравяйте, че всъщност само вие обръщате толкова внимание на своите „недостатъци“.
Хората са прекалено заети със себе и със своите проблеми. Те могат да обърнат внимание на недостатъците ви, ако вие им обърнете внимание, ако вие сте се съсредоточили върху тях и се борите със себе си. Когато акцентирате върху „лошите“ си страни и ги преувеличавате, само блокирате и не можете да се покажете в истинската си светлина.
- Знайте, че вие сте специални и не е неоходимо да направите нещо, да промените нещо в себе си, за да заслужите, защото вие ВЕЧЕ заслужавате.
Много ми харесва този откъс от „Тайната“ и тук искам да го споделя с вас:
От категория 
Тагове: 
Роси поздравления отново за страхотната статия.Да се надяваме всички,че някой ден няма да четем статиите ти само в България,а и по целия свят.Искам да споделя нещо със вас.Имало е моменти в животът ми,когато се подценявам,когато нещата не ми вървят както трябва,и си мисля,че всяко нещо,което правя е без значение.Именно в такива моменти никога не ми е вървяло,дори другите са ме мислели за неуверен.Но съм имал и такива моменти във живота в,които съм бил уверен,вярвал съм в себе си,оважавал съм себе си и съм се отнасял с благоротство към самия мен.А именно в такива моменти винаги ми е вървяло,имал съм късмет за всичко и съм направил най добрите си контакти със хора,които много ценя и до ден днешен.Със всичко това искам да кажа,че според мен на човек винаги му върви и обстоятелствата се случват така както той ги иска именно тогава когато има обективна самооценка за себе си и искренно се цени такъв какъвто е.
Бъди егоист – в най-хубавия смисъл! Постави себе си на първо място, защото така ще запазиш личната си цялост. Обичай себе си, разчитай на себе си, вярвай в себе си и никога няма да бъдеш предаден. Издигайки своята личност на пиедестал, ще се утвърдиш пред теб самия и пред другите. И те ще бъдат заразени от собствения ти пример – също ще те обичат, зачитат и пазят. Ценността на егоизма трябва да се изстрада, осмисли и превърне в лична практика. Едва тогава, когато постигнеш това – ти би могъл да се отвориш към хората. И…. да се раздадеш…. Няма нищо по-сладко от споделянето и съпреживяването със себеподобните. Най-големият дар е ти да подариш и да се радваш на добрините, споходили теб и другите! Затова ви призовавам : бъдете егоисти!
Най-лесното нещо е да напиша „Така е.“. Много хора ще се съгласят с написаното и ще добавят нещо от себе си, което са рабрали, чрез житейския си опит – по-голям или по-малък. И наистина на съзнателно и рационално ниво всички ще се съгласят. Но…
…На емоционално равнище невинаги успяваме да се обичаме и приемаме такива, каквито сме. Възпитани сме, отраснали сме със сравнението. И невинаги на материално равнище. И на емоционално е – „Защо другите имат по-хубави семейства?“, „Защо те,…,двамата се разбират по-добре от нас? По-внимателни са един към друг, дават си повече свобода, защо …?“, „Защо другите нямат толкова конфликти с родителите/децата си?“ и т.н., и т.н.
Често сме възпитани и отраснали с определени етикети:“Ти си …“, като невинаги са негативни. Те са и положителни и се идентифицираме с тях. Действаме според направената за нас оценка. И в опита си я следваме,без да се вслушваме във вътрешния си глас; в собствените си потребности и желания; в своите чувства и емоции. Но точно тук е проблемът, според мен! Не се познаваме добре. Трудно приемаме нещо, което ни е непознато. Но едно е непознатото да идва отвън и съвсем различно – отвътре! А е непознато, защото има за нас определени чувства, мисли / неудобни за добрия ни образ!/ табу; определени случки, които не сме разрешили емоционално. И те продължават да „витаят“ и в настоящето. Когато си „разрешим“ да изживеем докрай /и така приемем/ всички емоции и чувства, без да ги делим на „правилни“ и „неправилни“; когато приемем всичките си мисли /положителни и негативни/ и действията си, ще се справим емоционално с дадена ситуация. Научаваме нещо за себе си, което ни помага и занапред. Пълноценно сме изживели и изживяваме събитията -приели сме чувствата, мислите, поведението си – и съответно се приемаме! Добиваме истинско самочувствие, че сме пълноценни хора, умеещи да дарят и получат обич! Защото обичаме Себе си!
Руслане, благодаря ти за хубавите думи. Така е, когато се подценяваме, нищо не върви както трябва. А когато се ценим и вярваме в себе си, и другите ни ценят и постигаме нещата, които искаме.
Мария, съгласна съм, че човек трябва да е егоист(в добрия смисъл на думата разбира се). Защото само когато ценим себе си и се обичаме, само тогава можем да бъдем полезни и за другите. Има една хубава книга на Йозеф Киршнер – „Изкуството да бъдеш егоист“ и мисля, че може да бъде полезна за много хора
.
Надя, прекрасен анализ. Права си, не винаги е толкова лесно да приемем себе си, отраснали сме със сравнения, оценки, определения, с чужди мнения и дори много от нашите убедения всъщност не са наши. Все пак живеем в общество и няма как да се изолираме от другите. Но когато често си задаваме въпроса: „какво всъщност искам аз“, когато си напомняме да се вслушваме във вътрешния си глас, когато се опознаваме и си позволим да бъдем Себе си, ще можем да се приемем истински и да се обичаме.
Много си права с тази статия,Роси говоря от собствен опит но предполагам ,че и други като мен в дадени ситуации се подценяват и се сравняват с други хора мислеки,че те са по-съвършени от тях.Много ми хареса това да се научим да се научим да обичаме себе си и наистина е така защото никой не е съвършен ние сами си саздаваме илюзия,че този или онзи е съвършен и се стемим да бъдем като тях но това наистина е излишно защото всеки е уникален със своя чар,постъпкии т.н.Мисля че никога небива да се подценяваме и сигурно бихме се чуствали по-добре.
Благодаря Милене.
Да, разбира се, когато престанем да се подценяваме, когато се приемаме такива, каквито сме и се обичаме, ще се чувстваме добре, ще можем да разгърнем истинския си потенциал, да имаме самочувствие и да бъдем полезни на себе си и на другите.
Да, но ако не се сравняваме с другите, как ще се развиваме? Трябва да има конкуренция, за да се усъвършенмстваме. Иначе лежим върху стари лаври и тъпчем на едно място. В един момент откриваме, че сме много изостанали и естествено самочувствието ни пропада.
Да, Поли, не трябва са лежим върху стари лаври, но трябва да следваме своя път и да се радваме на всеки наш успех. Сега ти говориш за неща, които са валидни в бизнеса. Там конкуренцията допринася за развитието, така е. Но и там печели този, който има собствен стил, а не следва другите, който се доверява на собствения си усет.
Като казвам да не се сравняваме, това не означава да не се развиваме, а да следваме своя път и да не подражаваме на другите.
Чудесно Росица! Бих добавила ,че е добре да благодарим на другите за оценката, каквато и да е тя.Наистина когато обичаш себе си в повечето случай и другите ще се отнасят с обич.Думата ми е за обич,приемане- радост благодарност. В този порядък от мисли/провокирани от Вас/ бях чела някъде ,че два основните стълба на определянето,успеха , а защо не и обичта- молитва и благодарност.Благодаря Ви!
Малина, и аз смятам, че когато обичаш себе си, и другите ще се отнасят с обич. Защото всичко започва от нас и от отношението ни към самите нас. И наистина, ти ни напомняш и за благодарността. Когато излъчваме енергията на благодарността, привличаме още неща, за които да сме благодарни. Затова има и благодарствени молитви. И ако благодарим за всичко, което имаме, няма да ни остане време да се оплакваме.
Здравей, Росица. Гледала ли си „What About Me?“. От този филм разбрах за Екхарт Толе и за тази философия на „себепознание“ и „себеприемане“, ако мога така да се изразя. И тя ми харесва. С уговорката обаче, че ако е криво-разбрана – може да доведе до някакъв извратен егоцентризъм. Последният пасаж, който си цитирала от „Тайната“, красноречиво обяснява това, което имам предвид. Пак казвам – с уговорката, че може и да не бъде разбрано напълно.
Поздрави. Статията е чудесна.
Благодаря Николай. Не, не съм гледала този филм, но Екхарт Толе ми е от любимите автори и учители. Ще потърся филма, предполагам, че ще ми допадне.
Съгласна съм, много е важно как ще бъде разбрана една философия. Защото, както е казано в Кибалион:
“Устните на Мъдростта са затворени, освен за ушите на разбирането.“
Страхотна статия! Невероятна! Много ми хареса
Благодаря Йоана!
Привет, след прочетеното се замислих как може да се възпита човекът да обича първо себе си и после другите без уговорки. Преди за мен редът беше първо да обичаш другите, след това себе си, докато не дойде просветлението и разбрах, че колкото и да си безкористен в любовта си към другите няма как да те уважават, ако първо ти не си го сторил (добре познатия принцип на огледалото). Действително сравнението е необходимо само когато сърцето те тегли в някоя област и се стремиш да отвориш повече хоризонти, за да можеш да станеш още по-добър, а не за да изпревариш другите. Иначе, ако работиш за своето самоусъвършенстване всекидневно, няма как да не се самоуважаваш. Отивам да търся филма, препоръчан от Николай.
Всичко е много добре НО как да се харесам като зная че не бива да съм толкова пълна а не съм била такава.Даже тогава имах много по-ниско самочувствие.Не мога да се харесам такава защото не ми е добре нито от здравословна гледна точка нито от която и да е друга.Въртя се на едно място ии непрекъснато се сещам за една мисъл незная на кого е;
КОЛКО ЛИ МАЛКО ЩЯХМЕ ДА СЕ ТОРМОЗИМ ДРУГИТЕ КАКВО МИСЛЯТ ЗА НАС-САМО АКО ЗНАЕХМЕ КОЛКО МАЛКО ДРУГИТЕ МИСЛЯТ ЗА НАС…….
Здравей Анелия. Да се харесваш, не значи да не искаш да промениш. Ако не се чувстваш добре така, можеш да си поставиш за цел да постигнеш тегло, на което да ти е комфортно.
Но преди това трябва да се приемеш такава, каквато си и да не се обвиняваш. Прости си и обикни тялото си, дори затова, че го имаш, че ти служи, че си здрава. Не позволявай мисълта за килограмите да ти пречи да виждаш хубавите неща в себе си и да се радваш на живота.
Самочувствието съвсем не се определя от килограмите. Ти сама казваш, че дори преди си имала по-ниско самочувствие.
Истината е че ние сме красиви толкова, колкото ние се възприемаме.
Една пълна жена, която обича себе си, цени се и е винаги усмихната, хората ще възприемат като симпатична, докато друга жена с идеално тяло, но свита и с комплекси, ще възприемат като грозна.
Хората създават впечатленията си за нас според това как ние самите се възприемаме. А и е вярно това, че другите не се интересуват толкова от нас, ние не сме център на Вселената.
Как да преодолея проблема обратна захапка?
Все си мисля,че заради нея хората не ме приемат на сериозно и съм смешна в очите им?!Знам,че продава на лицето ми специфичен вид,и това ми създава много притеснения,опитвам се да не обръщам внимание,но когато заговоря и ме зяпнат в устата направо умирам…
чета и се напъвам да го преодолея,но не помага…
Хората с обратна захапка бяха обявени за нелегални от правителството днес на заседание на Министерския съвет, след като министрите се опознаха и откриха, че сред тях няма никой с обратна захапка. Решението се очаква да доведе до обществен смут и разделение, тъй като има много хора, за които е трудно да се определи имат ли обратна захапка и е нужно по-щателно вглеждане за детерминиране на изхода от този казус акуратно.
Първоначално новият закон бил по-мек и на хората с обратна захапка се забранявала публична изява или с други думи излизане от вкъщи през светлата част на денонощието. По-късно обаче Бойко Борисов, Цветан Цветанов и компания решили, че само една крайна мярка би решила този проблем. Затова, считано от 20 ноември т. г., всеки с обратна захапка ще бъде третиран като престъпник, а може би и дори като хлебарка – преследван с дезодоранти.
Множество хора с обратни захапки, техни близки и приятели, както и няколко организации обявиха това за абсолютен расизъм. Бойко Борисов отговори уклончиво с реторичен въпрос: „Нима има раса на хората с обратни захапки?“, с което затапи частта от обществото, имаща долна челюст издадена напред като отсека за банкноти и монети в стандартния касов апарат.
Правителственият говорител, който остана анонимен, тъй като авторът на статията не го намери кой е в сайта на правителството, обяви, че според решението на МС хората с обратни захапки ще бъдат заловени изпратени в голям сборен пункт. След това голяма част от тях ще бъдат смлени и изпратени като консерви с пастет в пакети хуманитарна помощ за Ботсвана и Франция. Друга част от тези хора ще бъде впрегната в земеделието, тъй като издадените челюсти правели оранта „песен“.
На въпрос как ще се отсеят всички хора с обратна захапка бе отговорено от Бойко Борисов с удоволствое: „Ще изкараме всички жители в някой дъждовен ден за 13 минути на улиците. Няма да имат право да носят чадър. Тези, които в края на заниманието имат уста, пълна с дъждовна вода, ще знаем, че са с обратна захапка, тъй като издадената им напред мандибула се явява водосборен пункт. Хитро, а?“ – след което заговорнически смигна и сръчка игриво с лакът в лявата гърда една от наобиколилите го репортерки.
Здравей Vanq!Какви са тия глупости,които пишеш.Ако не можеш да се приемеш такава,каквато си и си мислиш,че това ти е проблем има лекари,които се занимават с това лицевочелюстна хирургия.Манипулацията е,че ти скъсяват долната челюст до толкова,че да застане на правилното място.Така ,че спокойно.Поздрави и усмивки!
Здравей Ваня и добре дошла тук. Единственият начин е да приемеш себе си такава каквато си.
В основата на начина, по който ни възприемат другите стои начинът, по който се възприемаме самите ние. Както съм писала в статиите си – трябва да насочиш усилията си не към това да накараш другите да променят представата си за теб, а към това ти самата да промениш представата за себе си. Прочети тази статия- Самочувствието.
Това е статия писана в интернет,да не ви казвам какви ги пишат из форумите и на какво оприличават хората с този проблем-на кучета и т.н.
Колкото до лицевочелюстната хирургия-ходила съм,но ми казаха,че няма гаранция за крайния резултат,защото при мен проблема не е само естетически,проблема е в едната става..
Благодаря:)
Чета,но как да превърна този недостатък в предимство?
Ваня, успокой се! Всички имат „недостатъци“, но при някои са по-видни, при други хора по-скрити.Достойнството и качествата на човека не се определят от устата , краката, задника или косата. Имам приятели без ръка, с огромен родилен белег на лицето, с обратна захапка, плешиви, разногледи, глухонеми и т.н. Те не са по-грозни или по-лоши от другите , които нямат такива видими особености.Между другото и мъжът ми е с обратна захапка и това го разбрах случайно, когато бяхме двамата на зъболекар. На мен това изобщо не ми е правило впечатление.Най-интересното е, че той също за пръв път чуваше , че имал обратна захапка.:)Мисля, че преди всичко трябва да се обичаш и оценяваш по достойнство като цялостно същество, а не като сбор от части, все едно си автомобил.:)
Vanq,истинската красота е невидима за очите.Стойностните хора ще те оценят не по това как изглеждаш,а по качествата,които носиш в душата си,а за останалите не си заслужава да се хабиш.Хората трябва да се приемат такива,каквито са и ако нещо не приемаме означава да отречем,че съществува.Не значи,че различните хора са по-малко хора от другите напротив.Ако толкова държиш и ако това ти пречи нищо не ти коства още една консултация.Чичо ми е лицевочелюстен хирург.Работи в университетска болница „Света Марина“гр.Варна.Ако имаш път на там отбий се при него да се консултираш да видим какво ще каже той.Искам да те уверя,че ще направи и ще ти каже каквото трябва.И все пак решението е твое.Поздрави Милена!
Искрено се надявам написаното от тебе, Ваня, да е било придружено с една голяма усмивка и много чувство за хумор. Аз много се учудвам на това, което казваш – цитирам: „…какви ги пишат из форумите и на какво оприличават хората с този проблем-на кучета и т.н….“. Всички сме „различни“, „неприемливи“ в някакво отношение. По логиката на тези остроумни красавци всички хора са за претопяване на сапун и Хитлер с неговата идея за чистата нация е бил „великият вселенски мозък“. Казвам това със смях.
Ако се чувстваш „различна“ и това ти пречи физически и емоционално, има начини да промениш това. Но, искам да те попитам нещо: Утрешния ден, когато се сдобиеш с дечица (ако това не се е случило вече) и някое от тях е с подобна захапка, ще го обичаш ли по-малко от другото, което, да кажем, е с „нормална“ захапка? Не, нали?! Ето това е истината – ако някой те обича, ще те обича такава, каквато си, а пък ако някой търси постоянно причина да те унижава и обижда, винаги ще намери основание да го направи. По-малко обръщай внимание на хората, които не уважават нищо и никого. Не са толкова потребни и важни нито за теб, нито за другите. Има такава „порода“ хора, които се подиграват на другите, за да не им остане време да се огледат в огледалото и да видят себе си.
Здравей, vanq. Хората имаме уникалната склонност да се вторачваме в различното. Подчертавам РАЗЛИЧНОТО! Не е задължително то да е грозно, уродливо или неприемливо. Ти си тази, която определяш как ще бъде възприет „дефекта“ ти. Напълно нормално е човек, който те вижда за първи път, да е инстинктивно привлечен от това, което не среща често. Но твоята мисъл „ето сега пак ме приемат като урод“ те принуждава да излъчваш вълни, които са далеч по-нелицеприятни от гледката на обратна захапка, която, между другото, всъщност обикновено е много симпатично отклонение от общоприетите шаблони. За мен, например, човек с обратна захапка има далеч повече чар от подвижните скелети, в които се превръщат вманиачените в модата момичета. Няма непоносими физически дефекти, миличка, има неприятни характери. Докато всяка твоя мисъл се върти около това колко ужасно изглеждаш и как ще бъдеш осъдена за нещо, което не зависи от теб, начинът, по който общуваш с хората, ще бъде далеч по-неприятен от вида ти. Един от най-лесните начини за преодоляване на конфузни ситуации от тоя сорт е да се шегуваш с това, което те плаши, докато разбереш, че няма нищо страшно и го заобичаш. Но говорим за шега, не за осмиване на себе си, защото тогава вътрешното чувство ще е пълно осъждане. Остави събеседника ти да се вторачва, докато свикне с различното и след няколко минути изобщо няма да го забелязва. А онези, които осъждат различното публично или не, са просто хора, които се боят от чуждата уникалност.
Благодаря на всички за хубавите и мили думи.Да имам 2 деца -едното е с нормална другото с обратна захапка,истината е,че и двете си ги обичам еднакво:)въпреки,че съпреживявам това,което изпитва детето ми което е взело моя ген,опитвам се да му дам сили и кураж както вие направихте тук за мен и да разбере,че там му е чара,опитвахме много видове апарати,но без особен резултат…но след такива моменти и аз забивам ..
Ходила съм на лицевочелюстен хирург,тъй като по време на операция,отваря
Благодаря ви,бъдете живи и здрави и весело изкарване на празниците с много смях и усмивки и бъдете все така човечни и разбиращи,това е най-голямото богатство на човека