април 20th, 2010 
Росица Вакъвчиева 
В процеса на промяната, когато започваме да мислим позитивно, да премахваме бариерите, които ни пречат и да променяме живота си, често се появява един синдром, който Сюзън Джефърс нарича -
Синдром на махалото.
В какво се изразява той?
- Преминаване от едната крайност в друга.
Когато дълго време сме били манипулирани, били сме подвластни на страховете си или сме били неуверени, се случва в процеса на промяната да залитнем в другата посока. Това е някакъв наш стремеж никога да не бъдем пак предишните пасивни хора, никога вече да не сме наивни и манипулирани, никога вече жертви. Затова процесът на намиране на нашето място понякога е съпроводен с люшкане насам-натам.
Примерно в стремежа си да не бъдем манипулирани, можем да започнем да постъпваме егоистично, в стремежа си да бъдем по-уверени, ставаме демонстративно самоуверени, дори в очите на другите – „надути“.
Това е така, защото новият ни е образ е още твърде крехък. Ние все още не се чувстваме достатъчни сигурни в него и яростно го защитваме, опитвайки се да покажем на всички, а и на себе си, че вече не сме предишния човек.
След време осъзнаваме, че и другата крайност е също толкова лоша, колкото и предишната. Отстъпваме малко назад, колебаем се, борим се с чувствата в нас. Но за нищо на света не бихме искали да бъдем каквито сме били преди.
И така, докато намерим правилната позиция за нас.
- В отношенията ни с хората около нас.
Когато се променяме, отношенията ни с другите и нашите връзки също претърпяват промяна.
Първо, ставайки все по-позитивни, ние изведнъж забелязваме негативизма на всички около нас. И си мислим – „какво става, всички са толкова негативни, как така не съм го забелязвал преди?“ Струва ни се, че целият свят е негативен и е срещу нас и че трябва да се борим с всички, за да ги променим.
Но борбата с всички скоро ни уморява и изтощава. Разочаровани се питаме: „има ли смисъл, нищо не можем да променим…един човек не може да промени света.“
Това е така, защото преди и ние сме били като тях, като всички хора от средата си. Сега, с нашата промяна ни се иска да променим и тях.
А често се оказва, че те дори се опитват да ни върнат назад.
Промяната в нас понякога плаши околните. Сега ставаме по-уверени, по-независими, не можем да бъдем вече манипулирани. Те се страхуват, че ще загубят човека, с когото преди са били свикнали и макар несъзнателно, се опитват да ни разколебаят. А ние яростно защитаваме новия си образ…
И тук се получва люшкане назад-напред при отношенията ни с другите. В този процес се случва някои от близките ни хора да си отидат, защото просто пътищата ни се разделят. В замяна на това се появяват нови хора в живота ни.
Това не бива да ви плаши. Всяка промяна е съпроводена с промяна на всичко около вас. Тези, които ви подкрепят и успеят да ви разберат, ще продължат с вас, но някои ще отпаднат. И това е нормално.
Не забравяйте, че за това какъв сте вие говори средата ви, приятелите, хората около вас. Защото вие привличате хора според вашата същност. И дори с най-малката промяна в себе си започвате да привличате нови хора.
Това е част от израстването, от промяната. И не е необходимо да променяте целия свят. Всяко нещо има право на съществуване.
И ако вашите приятели искат да продължат по старому и не искат да ви чуят, това си е техният избор.
Но това не бива да ви кара да се върнете назад. Всяка промяна изисква жертви, при всеки преход загубваме по нещо, но печелим много повече.
Помнете, че нищо няма да се промени, ако вие не направите промяна, ако не поемете тази крачка напред и не приемете малките „загуби“.
За да дойде новото, трябва да се разделиш със старото. Харесва ми как го е казал Морган Скот Пек в „Изкуството да бъдеш Бог“:
„Болката от отказването е равна на болката от смъртта, но отмирането на старото е раждането на новото.
За да развием по-добра идея, концепция или теория, трябва да умре старата идея, концепция или теория.“
Така е и с отмирането на стария ни образ. Трябва да се разделим с някои неща, за да дойде новото. Това е цената на промяната.
Но винаги си струва!
- Стремително издигане и спад по Пътя.
Често, когато човек открие „тайната“, е силно амбициран и вдъхновен, усеща прилив на сили и полита стремително нагоре. Чувства се щастлив, пред очите му животът започва да се променя, става управляем и приятен.
Но след известен период настъпва спад или разочарование. Това е част от развитието. Винаги по пътя ще има периоди на издигане и спадане. Често дори, когато си мислим, че сме научили урока си, се случва нещо и ние разбираме, че сме пропуснали неща, че има още нещо за доизглаждане, за преразглеждане. Това кара някои хора да се откажат и да се върнат обратно разочаровани, да загубят вяра.
Но това в никакъв случай не означава, че сме се провалили.
Може да ни се струва, че нищо не сме научили и че се връщаме назад, че сме се отклонили от курса или че сме сбъркали, но всъщност ние сме си на Пътя. Просто понякога, трябва да забавим малко темпото, да заобиколим някоя дупка, да минем по странична уличка, която малко ни връща назад, за да излезем отново на широкия Път.
Всъщност именно тези спадове и залитания ни показват, че има още нещо, което сме потулили и с което трябва да се заемем.
И колкото и да ни изглежда странно,точно тези отклонения ни посочват пътя и ни тласкат напред. Ако ги няма тях, си стоим на едно място. Често такова спадане ни изстрелва нагоре.
Затова вместо да се отчайвате и разочаровате при тези спадове, радвайте им се.
Те идват заради Вас – да ви насочат, да ви помогнат, да ви кажат – „ей, тук има още нещо.“ И вие трябва да спрете, да го оправите и да продължите отново напред.
Позволете си понякога да се объркате, за да откриете правилния път.
Можем ли да „прескочим“ синдрома на махалото?
- На първо място – не бива да се обвинявате и упреквате,
когато усетите синдрома на махалото във вашите реакции и преживявания. Приемете го. Той е нормален процес и паказва, че се развивате! Ако махалото не се люлее, значи сте си на една позиция. Залюляването означава промяна.
- Важното е да си дадете сметка за проявата на този синдром.
Самото му осъзнаване и разбиране, ви кара да го преодолеете и по-бързо да заемете желаната позиция.
- Пътят за всеки е различен, всички ние сме много различни и
затова синдромът на махалото може да се прояви в много различна степен при различните хора. Може и почти да не се забележи, а може да има резки залитания в едната и другата посока.
Всичко е много индивидуално и относително. Но не е необходимо да се мъчите да го „прескачате“ или игнорирате. Следвайте своя естествен процес на развитие.
Споделете вашия опит и наблюдения върху процеса на промяната. Усещали ли сте синдрома на махалото?
От категория 
Тагове: 
перфектна статия за тези, които вече са стъпили на пътя, за тези , които преработват чуждите мисли, за да стигнат до своите собствени. желая на всички успех, защото всички ние имаме всемогъща подкрепа. роси, благодаря ти за подбраната тема.
Все едно си взела мислите ми и си ги сложила в статията!
)
)
) Врьщания кьм стари нагласи, чувства, начини на поведение и реакция. В сьщност това е разликата – когато не сме себе си,просто реагираме на ситуации и хора. Когато открито заявим себе си, умеем да привличаме хората и ситуациите, които искаме.
) 
) 
)
Браво Роси!
Не е лесна промяната – нагласите, мислите, чувствата. Преосмисляме и преобрьщаме целия си емоционален свят! Нормално е да се появи и махалото.
И който казва, че това са глупости или не си заслужава да се извьрви този нелек пьт, има много, много здраве от мен!
Много хубава статия!
Мисля, че в намалото този процес не може да се контролира, защото човек не е наясно със себе си, не се познава. Когато премине от едната крайност в другата, той за първи път осъзнава какъв наистина е бил преди. И взима това, което му е полезно от предишния си Аз и от новия, при което заема междинно положение, по-близо до центъра.
Когато придобием по-обективна представа за себе си и осъзнаем как точно се случват нещата при нас и какво точно желаем, е добре да се поработим върху контрола, за да не стигаме повече до крайности, защото едната крайност рано или късно води до другата.
Благодаря ви Анита и Надя. Наистина промяната е преобръщане на целия ни свят, но си заслужава.
Мая, добре дошла! Така е, в началото този процес не само че не може да се конролира, но човек дори не съзнава какво се случва и се чувства сам и объркан, обинява се, че не прави неща както трябва и че пак бърка.
Самото осъзнаване на този синдром на махалото като нормален и градивен процес, вече действа освобождаващо и вдъхновяващо за човек. Той разбира какво се случва с него може да престане да се обвинява или отчайва и да продължи Пътя си и да намери хармонията, баланса между крайностите, да намери своето място.
благодаря за хубавата статия! Предишните месеци се намирах точно в такава ситуация…като в задънена уличка…сега разбирам че ми е било необходимо да мина през нея, за да излезна отново на Пътя!
Благодаря, Роси!
Имам наблюдения, че „махалото“ на човек увлича и разлюлява „махалата“ на хората около него. Сякаш хората, които комуникират помежду си след известно време се „уеднаквяват“.
Точно в този момент имах нужда от тази статия, благодаря ти от сърце!
)))
Отново сърдечни поздрави за труда по тази статия или по-скоро тема за
нещата от живота!!! Провала е жизнено важен и дори задължителен за
всеки,който желае да поеме пътя на своето махало,защото там е промяната!
Благодаря ви приятели. Така е, „провалите“, „задънените улици“, „дупките“ и т. н. са необходими, за да излезем отново на широкия Път.
Жеко, прав си като казваш, че човек увлича хората около него и след известно време се „уеднаквяват“. Да, ние взаимно си влияем с хората около нас. Но когато започнем да се променяме, някои от тях ще увлечем с нас, а други ще си отидат.
Здравейте, аз изцяло подкрепям споделеното от вас Роси и Мая. Процесът с махалото е абсолютно неизбежен, когато човек иска да открие себе си, своята духовна същност. След като премине този процес дадена личност наистина съумява да опознае себе си по-добре и вероятно това е трудното на пътя към себепознанието и позитивното мислене, че разбираш много неща за себе си, подреждаш мечтите си по-друг начин и като цяло, цялата тази материя започва да ти показва пътя по който да вървиш (предишните ти цели и желания вече не са същите, преодкриваш съвсем други желания в себе си). Но за жалост, както споделяш ти Роси, хората около теб, непознават новата ти същност и в процесът да израстване, познание е твърде вероятно да загубиш значими хора от живота си.
Поздрави за хубавите идеи
Здравей Йоана.
Да, това, че в процеса на промяната е възможно да загубим някои приятели и близки, плаши хората и ги кара да се откажат. Но това е неизбежно. Когато се променяме, се променя и всичко около нас. Но с нас ще останат истинските ни приятели, тези, които съоветстват на новия ни образ и които също искат да се развиват.
Това с губенето на близки и приятели не го схванах. Не е толкова трудно да държиш връзка с тях. То така е написано все едно ако не изгубиш близък, няма израстване. Според мен може да завържеш нови приятели запазвайки си старите.
Всъщност не може. Дори контактите с най-близките хора се променят напълно.
Защото когато се промени човек, той започва да вижда света по друг начин, започват да го интересуват други въпроси. Същият процес протича при всяка промяна в развитието на човек – например когато човек отиде в университет, той може да поддържа старите си приятелства от гимназията, но с тези хора вече на практика нищо не го свърза. Той е открил нов свят, нови хора, които споделят новия му мироглед, прекарва повече време с тях. А старите приятелства просто умират. Не че не може да поддържа контакт с тези хора, но я няма истинската връзка.
Освен това, хората винаги се стремят към онези, които са на малко по-високо стъпалце от тях, от които имат какво да вземат, да научат, които спомагат за развитието им. Ако хората около нас се развиват едновременно с нас, със същия темп и в същата посока – тогава съвместният път е възможен. Иначе всичко затихва спонтанно, дори при най-добро желание да поддържаш старите си връзки.
ceckos, не бих искала това, че някои приятели ще си отидат, да ти изглежда като присъда.
Не съм казала, че ако не загубиш някой близък, няма развитие.
Просто, както казва и Мая, това става някак спонтаннно, от само себе си. И не че съвсем няма да се виждате или ще се скарате, но няма да са от вашата компания, някак ще останат на заден план(някои от тях).
Благодаря за отговорите !
))
Аз имам и друг въпрос не знам дали е по темата обаче …….
Как да разбера, че съм постигнал някакъв прогрес към развитие (или промяна)???
Дано да не ви се сторуват глупави моите въпроси ама от скоро започнах да се интересувам и не са ми ясни някои (доста) работи……..
Здравейте,
Поздравления за статията, Роси!
Махалото се клати наляво – надясно
докато се развие пружината…
След това настъпва покой.
Да,
нали в това е целта
на Пътя,
на Развитието
и на Живота…
А че не е лесна работа – не е!
Но… който го е страх от мечки
да не ходи в гората
Добра вечер!
Димитър
ceckos, питаш- „Как да разбера, че съм постигнал някакъв прогрес към развитие?“
Когато започнеш да правиш нещо различно, да прилагаш наученото, за да се промениш към по-добро, когато търсиш и опитваш, ти вече се променяш и развиваш. Но външно това може да не се забележи веднага.
То е, както някои автори казват, като да засадиш семенце. Трябва търпение, грижа, постоянство. И има период, в които сякаш нищо не става, но семенцето отвътре расте, докато един ден ще забележиш, че е поникнало цвете.
Димитър, благодаря ти за хубавите думи. Много добре си го казал – в стихотворна форма, кратко, точно и ясно. В няколко думи събрана цялата истина…
Най-ранната реакция на промяната в човека са реакциите на хората. Както огледалото ни служи да видим физическия си образ, така хората около нас отразяават психическата ни нагласа. И всяка промяна в човека много бързо води до промяна на отношението на другите хора къмнего, до промяна на самите хора, на събитията, които се случват – целият свят отразява промяната ни. Това е единствената ни обратна връзка и ни показва в каква посока вървим – нещо, което обективно сами за себе си няма как да преценим.
Да, психологическото огледало е важно дотолкова, доколкото показва как ни възприемат хората. Някои приветстват промяната ни. Радват се и те променят отношението си към нас. Други не искат да помръднат от мястото, където се намират и са недоволни от промяната ни – променяме статуквото, което те не желаят – т.е. създали са се определен тип отношения, които са удовлетворявали несъзнавани потребности и нагласи. И когато едната страна показва, че не иска да поддържа повече определен тип отношения / вече неудовлетворяващи я/, а други, отношенията се развалят.
)
Истинската промяна – поне за мен! – е когато на стари събития започнем да гледаме по друг начин – по-обхватен, от различни ъгли, а не както досега едностранчиво. Виждаме различните мнения, без да е задължително да ги приемем, одобрим и без да ни влияят. Просто друга/и/ гл. точки.
Важното е, че чувствата ни, мислите ни, поведението ни не са като преди-също едностранчиви и еднотипни. Знаем, че в дадена ситуация с определени хора можем да реагираме по един, друг, трети…n-ти начин. Кога, как да приемем чуждото мнение, как да се извиним, ако сме сбъркали – без чувство за вина! – как да сложим границата и защитим личното си пространство и себе си; как да се борим за желанията и потребностите си и т.н. Това не става от днес за утре и пътят наистина е дълъг и не е лек, но си заслужава, както писах по-горе. Човек вижда и чувства нещата по нов/и/ начин/и/, които иска или не иска изцяло да приеме за себе си, но сам решава! Без вина и „ама как това ще подейства на другите?!“. Разбира се има значение доколкото всичко се движи в границите на добронамереността. Естествено ще има желание да се запазят чувства, поведения, отнвошения отпреди, които са хубави и човек се е чувствал себе си в тях. Но важното е че има И З Б О Р! Как да мисли, чувства, действа.И вътрешното махало лека полека само ще се успокои и намери баланса, който ни прави да сме себе си, невлияещи се от чуждото мнение, но достатъчно добронамерени, за да намерим общ език с хората! Както често казвам – нещата ни идват отвътре.
Съгласна съм с мнението ти, Надя, но имах предвид много по-буквална и директна реакция на околните хора.
Аз се занимавам по системата на Норбеков от почти 3 години. Има практики, след които стават чудеса и то буквално след минути, часове. Например, човек с който съм имала конфликт преди години и не сме се чували от години ме търси и се държи приятелски, сякаш нищо не е било. Или пък в продължение на 20 минути след упражнение ми се обаждат 5 човека по телефона, един през друг, просто за да ме чуят (трима от тях „участници“ в упражнението ми).
Хората усещат промяната ни съвсем буквално и ако тя е положителна, отношението на всички хора значително се подобрява, дори ако преди това е имало конфликти. Ако човек постигне състояние на любов, това вдъхва и в другите хора и независимо от отношенията, реакциите на околните са много показателни – хората в такова състояние привличат като магнит околните.
Съгласна съм с теб Мая, аз също съм чела Ноебеков, но тук по – скоро става дума за факта, че промяната да дедена личност е позитивна и те прави много вдъхновен и щастлив човек, но в някои ситуации хората, които не се занимават с подобна материя, могат да те вземат за „смахнат“ и не са склонни да повярват, че техниките /програмите/ за позитивно мислене действат, от гледна точка на факта, че когато светът е заобиколен с негативни хора, няма как да им пречупиш призмата, ако ще и да им го разкажеш по най-простия начин… За да имаш приятелски кръг от позитивни хора единственият начин е или да се преориентираш към нови познанства с хора, които споделят твоята философия или да си запазиш старите познанства, но да не се натрапва позитивната психология – тези, които сами желаят да преусмислят начина си на живот сами започват да желаят промяната и тогава става от самосебе си позитивната нагласа в приятелският кръг. . Ох незнам май него обясних много добре
:):)но, който го е изпитал – ще ме разбере 
В бързината съм написала Ноебеков, вместо Норбеков – извинявам се
Мая, това е ч у д е с н о!
) Когато прочетох за рижото магаренце, просто сьйалих, че аз не сьм писала книгата! Толкова потвьрждения за себе си открих, както и нови неща! А упражненията на края на книгата са много хубави. 
Да, безспорно можем да повлияем на хората с енергията, която излъчваме и те променят отношението си към нас.
Но както казва Йоана, когато те не искат да поемат пътя на развитието, когато техният избор е негативизма, е загуба на енергия и време да се опитваш да им наложиш позитивно мислене. Насила не можеш да накараш някой да се промени и да приеме твоята гледна точка.
Привет Роси!Предоставила си ни поредната интересна тема и възможността да поразсъждаваме по нея,за което лично аз ти благодаря!Когато бях по-млада,често влизах в спор,че вълкът козината си мени,но нрава не!Днес десетина години по-късно не съм на същото мнение и това е така,защото се убедих,че и нрава заедно с козината се променя.Какъв би бил иначе смисълът на съществуването ни?Нали променяйки начина си на мислене и действие израстваме духовно и емоционално?Нали именно така усещаме вкуса и цвета на живота!Иначе,бихме си останали със закърняло съзнание-блудкав вкус и сивота.Ала,все пак за промяната е нужно да узрееш-винаги съм била на принципа,че насила нищо не се получава..Трябва да я поискаме и да не се поддаваме на чуждите мнения.Да,ще ни гледат странно в началото,както на мен ми се е случвало,но пък после сме по желаната компания,защото ставаме от хората на които“нещо им се случва“т.е.имат развитие,а не застой.Лично на мен такива хора са ми симпатични и приятни и ме вълнуват,независимо накъде ги е запратило към момента махалото на промяната.Силно се надявам,че и аз,както и всички,които пишем тук принадлежим към тази група,а ти Роси си от хората с които много бих желала да бъда приятел!
Миглена, благодаря ти за хубавите думи! Аз чувствам всички вас, които пишете и споделяте тук като приятели и се радвам, че ви има. И аз много харесвам хората, които се развиват, променят и както казваш, с които нещо се случва. Хората, които въпреки спаданията, люшкането насам-натам и т. н. винаги намират сили в себе си и продължават напред.
Винаги особено вълнуващо за мен е било „възправянето“ – когато човек, захвърлен в най-дълбокото, в най-тъмното…сам, успява да изпълзи, да се изправи, да намери изхода и да се изкачи нагоре.
Много ми харесва мисълта на Николай Райнов:
„Човек не е хубав нито паднал,
нито гордо възправен.
Хубав е когато се възправя…“
ЗА УСПЕХА НА ЕДИН ЧОВЕК СЪДЯ
НЕ ПО ТОВА – КОЛКО ВИСОКО СЕ Е ИЗДИГНАЛ,
А КАК ОТСКАЧА, КОГАТО СЕ УДАРИ В ДЪНОТО
Ген. Джордж ПАТЪН
Димитър
И аз съм съгласна с генерала
Здравей, Мая!
Който разбира
няма начин да не е съгласен
Разликата между религиозният
))
и духовният човек е само една:
Религиозният знае, че има ад
и толкова го е страх да не попадне там,
че и на „мравката път сторва“
А духовният човек вече е бил в ада
и се е върнал оттам
Спорен ден,
Димитър
Димитър
И с това няма как да не се съглася 
Да. Питай патило
Най-добрата ми приятелка е доста „консервативно магаре“.
През повечето време моята гледна точка върху събитията за нея е „твойте шантави теории“. Първоначално много се притеснявах, че моята промяна се отразява на приятелството ни, че ни отдалечава и ще се наложи да „пожертвам“ тези отношения в името на развитието. Но в един момент забелязах, че тя ме приема по-добре, отколкото аз сама себе си и се замислих – не „старите“ ни приятели ни отхвърлят, а нашето отношение на „аз се развивам, а ти изоставаш според моите нови критерии“ ги изолира. Винаги в началото сме ужасно ентусиазирани, опитваме се да убедим всички в правотата на новите си открития и неволно започваме да делим хората на „просветени“ и „заблудени“. Когато се „укротим“ и новият модел стане естествена част от личността ни, нямаме нужда да спорим и доказваме, хората около нас също започват да ни приемат такива, каквито сме станали. Мисля, че в крайна сметка загубените връзки са твърде малко и са били с хора, които са имали епизодична роля в живота ни. 
Щом статията провокира такива дебати, значи е постигнала целта си!
Роси, много ми хареса това: „На сила не можеш да накараш някой да се промени и да приеме твоята гледна точка.“ Много си права както винаги!
Хареса ми и мнението на Димитър за разликата между религиозния и духовния човек. Много точно!
Благодаря ти donedi.
И на мен много ми допаднаха мислите, които сподели с нас Димитър за отскачането на човек, когато се удари в дъното и за разликата между религиозния и духовния човек. Наистина, много добе казано!
LeRu, радвам се, че с твоята приятелка сте си останали приятелки и че те е приела дори по-добре от самата теб. Когато говорех за загуба на някои от старите си приятелите и връзки, аз нямам предвид делене на хората на „просветени“ и „заблудени“. Нямам превид, че за да ни е приятел някой, обезателно трябва да е на „нашето ниво“ и да мисли като нас.
Ти казваш, че
„загубените връзки са твърде малко и са били с хора, които са имали епизодична роля в живота ни“,
но всъщност аз смятам, че загубените връзки могат да са най-вече с хора, които са играли важна роля в живота ни. Например често, когато единият партньор започне да израства, да става все по-независим и уверен, другият се чувства застрашен от това.
Това е нормално в определена степен, но в някои случаи понякога единият до такава степен не иска да приеме, че партньорът му е вече независим, все повече израства и постига много, до такава степен се чувства застрашен от това, че започва да го дърпа назад, да го манипулира по всякакъв начин, да му внушава вина, да поставя условия и ултиматуми.
В такъв случай човек трябва да избере – да бъде себе си и да израства или да се върне към предишния си образ, за да запази връзката си.
Разбира се има и случаи, когато партньорът успява да преодолее първоначалната заплаха, която чувства в себе си и дори сам да започне да насърчава другия към продължаващо израстване.
Съгласна съм, Роси, с това, което казваш, но не е ли всеки един човек в живота ни важен? Разликата е по-скоро във времето, което сме му отредили да ни окаже влияние. Има епизодични приятелства, които ни носят един определен аспект от познанието и се изчерпват за няколко месеца или година, но това само по себе си не ги прави по-маловажни, нали? Просто тяхното време е изтекло и е било нужно да освободят място за нов спътник. Има и други, които ни съпътстват през по-голямата част от живота ни, независимо от различията ни. За мен всички отношения са важни, независимо от продължителността им и ако нещо си е отишло, не го приемам като загуба, а като възможност за друго, по-добро.
Може би не се изразих съвсем правилно, опитвайки се да обясня как в началото неволно делим хората. През призмата на крехкия си нов модел инстинктивно започваме да страним от хората, които не ни разбират, защото се боим, че не сме достатъчно силни за да затвърдим промяната. От друга страна, те пък не разбират какво се случва и нашият ентусиазъм изглежда почти налудничав и са готови на всичко за да ни помогнат… но не по начина, по който очакваме.
Наистина е много неприятно когато единият от двама партньори се опитва да продължи напред, а другият прави всичко възможно да го задържи в старата „комфортна“ връзка. Бях в подобна позиция в продължение на месеци и въпреки, че тогава ми изглеждаше като твърде много загубено време, сега разбирам, че се е наложило да остана дотогава, докато новото ми Аз се укрепи достатъчно за да мога да продължа сама. Отношенията са двустранен процес и нищо в тях не се случва само заради единия. Ако този, който се опитва да продължи, е задържан по някаква причина, то е защото има нещо за довършване. Когато е готов, ще намери начин да си тръгне.
Здравей, donedi
Благодаря за оценката – заслужена е
))
Има една поговорка – благозвучна е на турски език
„Зорлан гюзелик олмаз“,
а на български – в по-богат
нюанс може да бъде преведена така:
Насила на човека можеш да направиш само лошо.
Насила не можеш да направиш добро…
Добра вечер и спорна седмица,
Димитър
Роси, за кой ли път ти благодаря за прекрасната статия. Помага ми, връщам се към нея, когато търся опора и чувствам в себе си стремеж към истината. Дава ми увереност, че ще превъзмогна трудностите.
Тъй като не съм запозната със системата на Норбеков, може ли някой да ме ориентира от къде трябва да започна – искам да се запозная с нея – като начало от най-елементарното. Кое е то – може би Мая ще ми помогне, или някой друг?
На теб, Роси и всички приятели от форума – бъдете здрави и спорна седмица. Нека доброто бъде с вас.
Ния
LeRu, да, всеки човек от живота ни е важен, но когато споменах за някои хора, които играят важна роля в живота ни, имах предвид, че примерно с партньора може да сте доста свързани(например имате деца). И определено загубата на такава връзка има своите последствия. А иначе съм съгласна, че може би както казваш – „ако този, който се опитва да продължи, е задържан по някаква причина, то е защото има нещо за довършване.“
Ния, и аз ти благодаря. Чела съм книги на Норбеков и наистина много ми допада. Лично аз не съм ходила на курсове по неговата система, макар че доста хора са ми разказвали. Може би ще напиша статия и за неговата система, а може и Мая или някой от хората, които са посещавали тези курсове да напишат някои основни неща.
Би могло да споделят във Форума, примерно в Моята тайна или в темата Кой е вашият метод.
Ще бъде интересно и полезно.
Ния,
аз се занимавам основно по Норбеков, така че в моя блог love-aholic.com можеш да откриеш много информация и личен опит.
Ако искаш да се запознаеш с основните неща, добре е да прочетеш „Уроците на Норбеков“ или „Тренировка на тялото и на духа“ (има ги и в спиралата), там упражненията са обяснени подробно. Като цяло системата има за цел да върне щастливото състояние на душата и да изчисти емоционалните блокажи.
Димитър,
тази поговорка често я използвам, когато си мисля, че мога да вразумя някой, но много малко хора я разбират в дълбочина. Много е вярна!
Ния,
и аз харесвам Норбеков! Иска ми се да отида на курс, но ми е невъзможно. Иска ми се да се срещна с хора, който го практикуват, но незнам къде и как. Ще разгледам блога ти – може това да е началото.
Хубава вечер на всички!
Благодаря за статията.
Благодаря на всички ВИ,че ВИ ИМА.
Излязох от ДЕПРЕСИЯ с помощта на ПРИЯТЕЛИ и литература.
Поздрави от мен
Желая ВИ всичко добро
Здравей Добринка. Радвам се, че си излязла от депресия.
Винаги след тежък период, когато човек излиза на светлината, сякаш се ражда наново и светът става прекрасен… Радвам се, че го сподели с нас.
Накара ме да се усмихна.
Да! Дълго време вървях към този момент и сега осъзнавам, че вече съм се качила на махалото – образно казано. Роси, в твоите статии намирам много общо със себе си. На 100% си заслужава. При мен желанието ми да се откъсна от господството на партньора, ме доведе до тук и наистина има съпротива и съответна реакция от негова страна… и зейва пропаст между нас в момента в който мислено забравя за съществуването му в моя живот, а тогава и той спира да ме атакува. Със старите приятели станахме по-близки, дори с тези с които пътищата ни се бяха разделили преди. Месля, че от нас ще се отделят онези хора и случки за които няма да съжеляваме.
Здравей Севдалина. Радвам се, че намираш близки за теб неща в статиите и ти допадат.
И аз мисля, че от нас ще се отделят тези хора , които е трябвало и няма място за съжаление.
здравей Роси,
виждам че тази статия е публикувана отдавна и вече има доста коментари. не успях да прочета всички, може и да се повторя, но и на мен ми дойде точно навреме. Откакто вървя по сериозно и с по-голяма съсредоточеност, последователност и желание по пътя на промяната ми се случиха толкова много „провали“, дупки, временни депресии, излязоха на повърхността страхове с които трябва да се боря, че нямам думи. не че няма и много положителни промени, въпроса е че все още се появяват и ме разклащат някакви махала и понякога това става без да се усетя (т.е. явно по навик) ето днес например, какво ми стана и аз незнам, въобразих си че може да са ме урочасали, само защото се обърнаха след мен на улицата…страхове изникват от нищото сякаш…явно трябва да премахвам старите мисловни модели, а дори не съм подозирала колко дълбоко вкоренени са в мен (то може да се каже в България доста си битуват такива страхове – от лоши очи, уроки и т.н., едва ли не и най-добрите ти приятели понякога говорят за такива неща, да не говорим за по-старото поколение) Друго, което искам да попитам, възможно ли е при промяната чувствителността да се изостри/повиши, някак сетивата ти да са по-изострени?
Здравей Тедито и добре дошла сред нас. Радвам се, че споделяш своето мнение и опит. Статията не е писана много отдавна.
Между другото вече статиите станаха доста – към 60 са, но няма „стари“ статии и всяка тема може да бъде актуална за нас в момента и отново да се върнем към нея, да я обсъждаме и развиваме. Дори и да се повтори нещо, това не е проблем, защото всеки внася по нещо от себе си, всеки предава нещата през своето усещане и винаги споделеното звучи по нов начин и обогатява.
Когато тръгнем по пътя на промяната, наистина на повърхността излизат чувствата, които сме се опитвали да подтиснем, да забравим…Но те не са си отишли, а са били някъде дълбоко в нас и си растат…
Права си, че в България(но и не само в България) непрекъснато ни се насаждат страхове – медиите, а и хората говорят непрекъснато за безработица, бедност, кризи, насилие, смърт, бедствия…а и както казваш и за магии и различни „плашещи“ такива. От всякъде слушаме подобни неща и дори в децата се формира едно усещане, че светът е пълен с опасности и сякаш все нещо ни дебне и заплашва.
Не се обвинявай, че си си въобразила, че са те урочасали. Както и сама казваш, това е просто вследствие на наложен мисловен модел. Но този мисловен модел може да се промени. Харесва ми как го казва Луйз Хей:
„Всичко е само мисъл, а мисълта може да се промени.“
Това, за което питаш – дали е възможно при промяната сетивата ти да се изострят, аз мисля, че да.
Когато човек започне да се опознава, да се променя, достига до една по-дълбока част от себе си и отключва вътрешната си сила.
Да, сетивата много се изострят – и може би тъкмо от това започва промяната. Човек започва да получава повече и по-различна информация и трябва да „сглоби“ света си наново. При мен всичко започна с изостряне на интуицията, а след това и много силно изостряне на осезанието – започнах да усещам вибрациите от движението на асансьора като земетресение, усещам стъпките на съседите си в съседните апартаменти. В началото е доста неприятно, но с времето мозъкът отново започва да филтрира ненужната информация и всичко се нормализира.
Промяната на нагласата на човека води и до промяна на биохимичните процеси и колкото по-бърза и целенасочена е, толкова по-бързо вървят процеси на преструктуриране на тялото – това също се усеща.
Е, наистина ако скоро не бях прочел нещо подобно щях да се побъркам. Роси, благодаря ти за статията, много добре казано( нешот нормално за статиите ти ), даде отговори на много от въпросите ми за текущото ми положение ! Благодаря, продължавай в същия дух.
Здравей Антон и добре дошъл тук. Благодаря ти за хубавите думи.
много ти благодаря за отговора Роси
струва ми се че вървейки по пътя на промяната наистина не винаги е лесно, но пък си заслужава. понякога ми се иска да е по-лесно и знам че може, но явно трябва да изчистя собствените си недостатъци, вредни черти и мисловни модели. толкова е вярно това че всичко зависи от мислите ни. имам обаче „критични моменти“ в които изникват и ме вълнуват различни въпроси на които търся отговори за да продължа напред. може би със всички е така. ето сега пък ме вълнува темата за хороскопите и астрологията. някъде обсъждате ли такава тема? ще ти кажа какво мисля и ще попитам за твоето мнение (ако не те притеснява да ми отговориш). аз принципно избягвам да чета хороскопи за да не ми повлияват на мисленето. смятам че ограничават твоето собствено градивно мислене и несъзнателно ни повлияват а това не винаги е положително. случайно обаче попаднах на сайт на който прочетох (с изтекла дата) доста точни неща, макар и общо за зодията чак се стреснах. ето вчера от някакво глупаво любопитство (имах един проблем)отново надникнах там и направо се стреснах – хороскопа за изтеклата седмица бе толкова точен! защо се стреснах ли? защото това бе общ хороскоп за зодията , не някакъв личен, а нещата написани там бяха много хубави, но аз мислех че аз сама съм ги постигнала, незнам дали ме разбираш… аз толкова се борих за тях и за постигането им и мислех че те са моят личен подарък, моята награда. прочетох този хороскоп (да питаш защо ли, но аз само от грешките си се уча) и си казах че сякаш някой иска да ми отнеме радостта от моето лично постижение. може би е пълна случайност. трудно ми е да повярвам че всички представители на моята зодия са имали точно това преживяване. но по пътя на самоусъвършенстването и промяната често ме съпътстват такива кризи в които явно трябва да науча нещо. повечето пъти това са дилеми за това – в какво да вярвам и в какво не. какви навици да си създам? нали това е най-важното и определящото за човека. ти какво би си казала ако погледнеш в хороскопа си и видиш такова съвпадение, макар и положително? или въобще не гледаш хороскопа си… как да си помогнем във вярата че сами управляваме съдбата си?
п.с. съжалявам ако съм звучала объркано и помествам въпроса си на неподходящото място
Здравей Тедито, аз лично много не гледам хороскопи. Понякога поглеждам от любопитство и обикновено ако има хубави неща си казвам – „супер“ и се програмирам за успех, а ако има лоши неща, си казвам – „да бе, това не е вярно, не вярвам на хороскопи.“
Предполагам, че разположението на планетите и звездите имат някакво влияние върху нас, преполагам, че може би има благоприятни и по-неблагоприятни периоди, астрологията все пак е древна наука. Но не мисля, че това е определящо.
Да, ние определяме съдбата си и все пак има и други неща, които ни влияят. Мисля, че може би идваме с някаква заложена програна, схема, имаме нещо заложено като основа, а другото си го развиваме ние.
Но това, че в хороскопа вече е било предсказано какво ще се случи, в никакъв случай не омаловажава твоите усилия и постижения. Аз не мисля, че всички предствители на дадена зодия могат в определени периоди да преживяват едно и също. Хората са толкова различни. Може би да е само като благоприятен период, като период, когато планетите са „на тяхна страна“.
Но дори и когато ясновидец вижда някакво твое постижение в бъдещето, това не отрича твоите усилия и не бива да ти отнема радостта от постигнатото. Това, че ясновидците „виждат“ бъдещето, аз си го обясявам с излюзията на времето. Времето не съществува. Всичко съществува едновременно. Но ние възприемаме само една точка. С нашите мисли, действия, поведение ние творим своето бъдеще, привличаме вариант, съответстващ на тях. И може би именно това виждат те – варианта, които ние сме сътворили и вече е на път към нас.
Искам да кажа, че ние вече сме сътворили бъдещето си, но нямаме сетива да го видим още сега. Днешния ден сме сътворили вчера, днес творим утрешния и така, но нищо, което сме постигнаи не е било напразно!
Това е накратко моето мнение в този момент.
Имаме тема за астрологията във форума тук – Астрология… и тема за ясновидството и съдбата тук - Вярвате ли на ясновидците?
Писала съм за съдбата и в темата – За съдбата и смисъла
благодаря ти за отговора Роси. В никакъв случай не бих отрекла астрологията, доста съм чела за зодии и даже откривам истина и в китайския зодиак. И аз като теб не смятам това за определящо, но понякога дава важна информация от която може да се изходи, но не и да се приема като определяща и крайна. и аз като теб не следя ежедневно хороскопа си а по-скоро понякога от любопитство поглеждам или ако нещо ме тормози и търся отговори във всичко. сега си мисля че може би това което съм прочела е трябвало да го прочета или съм искала да го прочета…
истината е че виждайки това съвпадение се уплаших (макар че може би трябваше да се зарадвам, защото нямаше отрицателна информация) защото е много лесно човек да се зариби и да реши че проверката на дневния хороскоп е важна за успешната реализация и по този начин да изключи възможността за силата на собственото мислене и воля. това ме плаши, но и се страхувам също че изпадам в крайности и или силно отричам или силно приемам, а това знам че не е добре.
Браво Роси, уникална тема! Едва днес реших да прегледам всичките в сайта ти (на някой от тях за сега само заглавията и уводите), но тази определено ме грабна! И сега макар и късно, и на няколко бири реших да споделя нещо, което си мисля
Дали наистина това не е целта и желанието на всеки един от нас – Промяната!? Животът на всеки, колкото и разнообразен понякога да е, си тече общо взето в някакви рамки – работа, семейство, приятели, интереси, дори волно или неволно се движим често по един и същ маршрут и срещаме едни и същи хора по пътя си, и всичко това се повтаря почти всеки ден. В очите си сме добри и готини, прекрасни колеги, партньори и приятели, даващи най-доброто от себе си за да сме ние и близките ни щастливи. Но според мен почти винаги идва момент в който всеки би искал малко или много да се промени, да бъде по-различен, да покаже нещо което би накарало другите да се изненадат, да го обсъждат и да го гледат с изумление. Отзивчивият би желал да е малко по-твърд, примерният малко по-разкрепостен, приличният по-екстравагантен, нежният по-груб и т.н. И в това аз не виждам нищо нелогично, дори си мисля че който успее да промени поне малко себе си, но все пак да запази основните си положителни качества и добродетели би постигнал още по-голяма хармония със себе си и заобикалящия го свят 
И не говоря само за психологическа промяна, а дори и за физическа, нещо свързано с външния вид. Ето мен например (не се хваля) всички ме познават като добър, отзивчив и скромен човек, което наистина е така, но тия дни реших че имам нужда от промяна, от малко по-друг имидж. Разбира се не исках да развалям добрите впечатления като променям тия си качества и рещих да заложа на физиката. Благодарение на природата имам доста атлетично тяло, което навремето усърдно тренирах, но после някак спрях 
От месец насам обаче се захванах сериозно с тренировки и смея да кажа, че ефектът вече се вижда осезаемо, като се има предвид че идва и лято виждам една прекрасна възможност хората които срещам ежедневно да видят и нещо друго в мен, освен добротата и приятелството ми, като една татуировка на рамото би била добро допълнение 
Та така… намерете у себе си воля да промените нещо, нещо което вие самите бихте желали, дори и понякога да ви струва повече усилия било то психически или физически, и ще видите как това ще повлияе и на хората около вас. Не че е толкова важно какво мислят те, но все пак си струва 
Чао за сега и лека вечер!
П.С. Нямам сили за редакция, така че ме извинете ако откриете някоя правописна грешка! До скоро!
Здравей Kev. Благодаря ти за това мнение. Съгласна съм, че всеки човек се стреми към промяна.
Промяната, движението е живот. Когато всичко се повтаря и е едно и също, това е равно на бавна смърт – нямаме енергия, нямаме стимул за нищо…някак живтът си тече, а ние просто съществуваме.
Между другото ти ме подсещаш и за една друга тема – за разнообразиието и скуката, за рисковете и как някои хора се чувстват по-удобно в сивото, но относително сигурно ежедневие, а други обичат рисковете, авантюрите и не се страхуват от пълна промяна.
ВСИЧКО КАЗАНО Е ПАК ЧУДЕСНО И ТОЧНО!ПОЗДРАВИ!
Така е Роси,промяната те кара да се чувстваш жив.Здравей Тедито!Това,че се движиш от една крайност в друга е нормално,защото началото на промяната вече е започнало.След време нещата сами ще се нормализират и ще намериш верния път.Продължавай на прав път си.Ще има издигания и спадове,както казва Роси,и неразбиране от страна на другите хора,но това да не те тревожи.Когато пътят се окаже без изход мини през аварийния!Поздрави на всички!
Пружината на стенния часовник ще се развие и тогава махалото ще спре отвесно над земята – посоката, в която човека е спуснат отгоре
Успех!
Здравей Димитър!Извини ме,но не разбирам къде е това „горе“.Какво имаш предвид обоснови се моля те?Поздрави!
Здравей, Милена! Правилно
Всеки човек идва на този свят с определена мисия (посока, Път) Спуснат е от Вселената (горе) право надолу към Земята и Пътят на човека по-нататък пак се очаква да е прав… Да, ама не 
, казваше Петко Бочаров. През първите 15-16 години роднините на човека (махалото) му навиват пружината като го дърпат на една страна… В тинейджърска възраст АЗ-а на човека най-накрая се разбунтува, откъсва се от тегленето на една страна от роднините и …. по закона на физиката – махалото се залюшква със същата сила, но точно в обратна посока… И по-нататък … натегнатата пружина люшка махалото наляво – надясно докато се развие.И тогава махалото застава неподвижно и отвесно – точно посоката, заради която човека е спуснат от горе 
Дааааааааааааааа!Твоите възгледи ми напомнят на подобни такива на Жан Жак Русо.Има истина в това,но не смяташ ли,че човек е тук на земята точно с тая цел,да мине през всички тия люшкания насам и натам докато намери правилната посока всеки сам за себе си.Лека вечер!
Разбира се, че е така!
Без личен опит няма развитие.
Чух и забравих;
Видях и запомних;
случи ми се… и РАЗБРАХ
Човекът тръгва по Пътя си чак когато си научи уроците в Университета на Живота… Ректорът и екипа Му са безпристрастни, неподкупни и на моменти, жестоки с двойкаджиите
А колкото до Ж.Ж. Русо… Изворът е един, от който „вода“ са черпили, черпят и ще черпят много и различни личности, които са доставяли, доставят и ще доставят тази „вода“ на хората…
Позна за вечерта ми от първи път
Приятна да е и твоята и на всички тук и наоколо 
))