април 10th, 2010 
Росица Вакъвчиева 
Случвало ли ви се е, когато някъде трябва да се представите – на интервю, на среща, на ново работно място или пред нов колектив, да се сковете?
Мислите за това как „би трябвало“ да се държите, за да ви одобрят, да ви харесат и да ви приемат. Следите за всяка своя дума, свой жест и цялостно поведение, за да не би случайно да се изложите. Искате да се представите в най-добрата си светлина.
Но какво се случва в действителност?
Сковавате се, държите се изкуствено, всичко правите някак насилствено или дори блокирате и вече не знаете какво говорите.
Колкото повече се стремите да си наложите контрол, толкова повече губите контрол.
Защото сте съсредоточени върху това дали правите всичко „правилно“(както ще ви харесат), върху това как изглеждате отстрани и какво ли си мислят сега за вас Те.
Съзнанието ви се парализира от стремежа да бъдете безупречен.
Самата мисъл, че ви оценяват, ви кара да се чувствате като на изпит или като изправен пред „страшния съд“, блокира ви и не можете да се отпуснете и да бъдете себе си.
И в крайна сметка най-честият резултат е наистина да се изложите, да не ви одобрят и да се провалите…
И започвате да се самообвинявате, да се упреквате, да анализирате. Това още повече смазва и без това ниското ви самочувствие и липса на увереност. И започвате да се въртите в кръг…
Как да се измъкнем от този омагьосан кръг и да можем на първа среща или интервю да разгърнем истинския си потенциал?
- На първо място трябва да смените фокуса и да се абстрахирате
от това, че ви преценяват. Тук много могат да помогнат психологическите „трикове“ на Дейл Карнеги(споменавала съм за тях и в статията - Визуализацията – магията на въображението)
Просто си представете ситуация, която ви допада – примерно че тези хора много ви харесват, ваши почитатели са и искат да научат нещо от вас. Можете да си представите, че спокойно си седите в заведение и непринудено разговаряте с непознати събеседници. Можете да си представите дори, че хората отсреща са ваши работници и сега са дошли да искат повишение на заплатата. Ако желаете можете да ги „видите“ и в някаква комична ситуация.
Няма правила, можете да си представите всичко, което ви кара да се почувствате по-спокоен, непринуден и уверен.
Мога да твърдя, че подобна визуализация има поразяващ ефект. Изумително е как, когато преместиш фокуса от това, че си оценяван, към една съвсем различна ситуация, където ти си водещият, изведнъж напрежението спада и всичко се променя.
- Не мислете точно какво да кажете, не се съсредоточавайте върху
детайлите – като каква е интонацията ви, как да седнете или как да движите ръцете си. Това само ще направи изкуствено държанието ви.
Опитайте се примерно да мислите за естествен, спонтанен процес като дишането – съсредоточете се върху детайлите, следете как точно дишате(вдишвате и издишвате) и ще видите как естественият ритъм ще се промени и ще започнете да задържате дъха си. По същия начин вие може много добре да знаете някакъв танц или да карате колело, но когато се опитате да покажете на някой поотделно всяка стъпка в детайли, някак се обърквате.
Затова и когато съсредоточите цялото си внимание върху детайлите от един нормален процес, какъвто е разговорът, вие преставате да бъдете естествени. Сковавате се и то си личи. И вместо да се представите добре, вие не можете да покажете и наполовина от истинския ви потенциал и възможности.
- Вместо да се втренчвате в себе си, да се контролирате и самият
вие да се оценявате, по-добре се съсредоточете върху нещата извън вас. Погледнете хората отсреща. Те не са нещо повече от вас. И те като вас – имат свои притеснения, недостатъци, и те понякога са неуверени, колебаят се и правят грешки. Като всички нас. А може би в този момент, те също се притесняват… Както когато се излашите от някое животно и хукнете да бягате без да забележите, че то се е изплашило дори повече от вас и бяга в обратната посока(това ми се е случвало 
)
- Вживейте се в самия разговор, мислете за темите, въпросите и
това, което имате да кажете, а не в детайлите. Когато мислите за самия разговор, дори може да ви стане интересно, да научите нещо или да се забавлявате.
- Намалете важността, която придавате на тази среща, интервю
или на тези хора.
Нищо не е чак толкова важно, колко ни изглежда. Нищо не е целият ни живот.
Едни ще ви одобрят, други – не. Някъде ще ви харесат, другаде – не. Хората са много различни.
Не е необходимо всички да ви харесват, за да се чувствате ценен.
Защото вие сте уникален. И ще ви одобрят там, където трябва.
- Приемете евентуално неодобрение. Какво от това, ако не бъдете
харесан от няколко човека? Ще промени ли това вашата същност?
След като сте приели и „лошия вариант“, спокойно можете да идете на срещата.
- Не приемайте неодобрението като провал. В крайна сметка вие
сте отишли, опитали сте, а винаги е по-добре да опиташ нещо и да не успееш, отколкото никога да не пробваш нещо ново.
Освен това почти винаги се оказва, че „злото“ или в случая – отхвърлянето, е било за добро, защото по-натам изниква нещо много по-добро.
Споделете вашето мнение, споделете вашите идеи и изводи, до които сте стигнали, въз основа на опита и наблюденията си.
От категория 
Тагове: 
Поздравления за тази статия Роси!!! Много ми хареса, напълно си права, притеснението довежда до провали, а провалите до отчаяние и до други провали, на мен много пъти ми се е случвало и неможех да си обясня – защо при цялото ми старание краят не е такъв, какъвто бих искала. Но ти отговори на въпросите ми, за което ти благодаря.
Това е много полезна статия, както за мен, така и за много други хора, за това благодаря ти, че те има, златна си!!!
Поздрави: Мариана
Благодаря ти Марианче. Радвам се, че статията ти е полезна.
Знам как, когато прекалено се стараем, блокираме и не можем да бъдем себе си.
А с тези методи, които съм описала, наистина се постигат впечатляващи резултати.
Чудесна статия! Беше ми полезно да прочета съветите, защото и на мен понякога това ми е проблем – когато много искам да се представя добре, все се анализирам и задълбавам в детайлите. Как изглежда тази ми дума, действие, как ще се изтълкува, а дали не беше по-правилно да кажа така, да направя това… кое ще ме представи в по-добра светлина… Пробвам да се държа непринудено, а усещам как играя роля. И самата аз не се харесвам като изпадна в такава ситуация, какво остава за отсрещната страна. Когато се вманиачим да ни приемат като „перфектни“, опитите да сме естествени и „себе си“ често имат обратен ефект и даже може да изглеждаме смешни, превзети, надути, ограничени или кой знае още какви. В стремежа си да покажем най-хубавото, изкарваме пред другите негативното.
Факт е, че когато искаме нещо непремнно да се случи, нещата се изпускат, изкривяват. Колкото повече се напрягаме и стягаме, свиваме вътрешно, толкова повече се блокираме. И естественият завършек, меко казано, не е добър за нас. Независимо дали са професионални, социални или лични представяния. Много лесно е да се каже „Бъди естествен!“, въпреки че е най-простото и лесно решение. В същност нормално е да се спазва определен етикет, който зависи и в коя сфера е представянето ни. Няма как човек да си вдигне краката върху бюрото или масата и пусне отстрани ръцете си, като кашкавалени или ги сложи на корема си и изобщо отпусне тялото си, защото така се успокоява!
)
Разбира се е добре човек „да успокои малко топката“, което се явява трудността. Изброените в материала насоки са много полезни и точни. Въпросът е как наистина да свикнем да процедираме така пред важна среща. Според мен е добре да си зададем / напишем / причините, поради които е важна за нас. Независимо дали е професионална или лична, защото засяга нас – да, някои детайли са по-различни, защото професията е една, личните отношения друга сфера, но така или иначе засягат нас. И затова е важно за нас. Напр. с какво ще ни се подобри положението? Парично и кариерно, добър колектив за професията; хубави отношения, разбиране по различни теми, допълване, като характер, темперамент, мнения, енергия за лична среща. Но едно и също е важно за всички срещи -как Емоционално ще ни се отрази определен резултат, как ще се почувстваме?! Дали наистина искаме реално този резултат?! Защото като си зададем различни въпроси и подвъпроси, може да се окаже, че искаме, търсим нещо по-различно. Какви вътрешни ресурси имаме – реални!!! – положителни и негативни – като наблягаме, че все пак спазвайки определен етикет на поведение, няма как да сгафим! Като свържем това, което желаем с реалните ни възможности, някак по-леко става. И сме по-подготвени, знаейки какво търсим и какво можем да предложим. Следвайки вътрешните си въпроси.
И друго, което е свързано с „Важността“ на представянето! – да не се настройваме, навиваме! за определени резултати, защото ако очакванията са големи, а резултати недотам, разочарованията също са големи. Но когато си напишем на лист по какъв начин това е важно за нас, как ни засяга тази среща, смятам, че изяснявайки си нещата, напрежението ще поспадне и ще се почувстваме по-освободени да бъдем себе си. Стига реално да се познаваме и оценяваме. А лекото напрежение и парене под лъжичката все пак помагат, за да не хвърчим в облаците, наистина да покажем себе си, без да се спаружваме от притеснение и сгафим или да напомпаме егото! Както се казва леко напрежение и леко притеснение “ за отскок „!
И аз съм имала своите притеснения, понякога доста силни и своите блокирания. И „Защо пак така се случи?!“, „Какво /не/направих?!“ и т.н. Въпроси от серията „аз горката“ или просто въпроси, без самосъжаления и вайкания и навивания! Но съм пробвала и пробвам написаното от мен и от Роси и наистина помага! Когато човек черно на бяло види какво иска, търси, желае в момента, дали ресурсите му отговарят на тези желания, как е постъпвал преди и как иска да постъпва и се види, чуе в преставите си как действа по по-добър или нов начин.
)
)
Радвам се, когато мога и да се видя в огледало на самото място – независимо какъв вид среща е! Така ако видя прекалено напрлегнатат си физиономия, ме досмешава, сама се усмихвам на себе си и се отпускам. Наситина е смешно, поне аз така изглеждам, като съм напрегната, все едно отивам на заколение или да ме обезглавят! – това последното е под влияние на снощните серии на „Тюдорите“!
(Между другото, може да коментираме различни психологически теми, облягайки се и на характера и действията на Хенри VІІІ. Според мен цели трактати може да се напишат на тази тема!)
Надя, благодаря ти за споделения опит. Наистина много добре си доразвила и допълнила статията с много добри съвети. Благодаря ти. Ти ме подсещаш и за нови теми, които можем да развием заедно.
здравей Роси.Тази статийка трябваше да бъде пред мен преди няколко години,когато ми беше трудно да ходя на интервюта и тем подобни такива работи свързано с разговор с хората.Но с днескашна дата нещата вече са придобили нужния опит,кураж и зная,че мога да се справя с почти всичко.и за това сега искам да ти благодаря още веднъж за това,че те Има, и че правиш това за нас обикновенните хора/БЛАГОДАРЯ ТИ/.
И аз ти благодаря Дон Айс и се радвам, че си натрупал опит и кураж и си израдил доверие в себе си. А вярата в себе си е много ценна.
Моят съвет е следният. Задайте си въпросът – ще ме убиват ли тук -не, ще ме бесят ли-не, ще ме линчуват ли – не. Тогава какъв е проблемът, всичко е до нагласата. Предварително като се настроиш, че това си е един обикновен разговор, с обикновени хора като нас, няма да има проблем и няма да се гипсираш.Трик номер две. Ако не помага това, представете си ги интервюиращите ви, като малки деца. Това намалява напрежението, дори става смешно и отпуска. Трик номер три – не робувайте на авторитети. Трик номер четири – не е за писане:) Трик номер пет – светът ще свърши ли , ако интервюто е неуспешно? Това е. Приятен ден на всички и мноооого усмивки. И това е малко. Повече усмивки, нещо тук сте мн. сериозни:))))
Отново полезна статия, Роси. Докато четях за контролирането на дишането се сетих за книгата на Лилиан Глас „Кажи го правилно“. Тя предлага когато се чувстваме притеснени и неуверени да поемем дълбоко въздух, да го задържим три секунди и да издишаме. Така два-три пъти. По този начин осигуряваме на всички органи повече кислород и се справяме по-добре с емоциите. Усмихваме се и действаме. На мен ми е помагало.
Мишел, ти както винаги с чувство за хумор предлагаш много полезни трикчета. Ако можем да погледнем нещата откъм смешната им страна, наистина ще е по-лесно. Особено ми хареса това – да си представим интервюиращите като малки деца.
Кремена, дълбокото дишането наистина играе голяма роля, когато сме неуверени и притеснени. То е използвано още в най-древните практики. Не трябва да забравяме и него.
Здравейте на всички!Роси,пишеш за все по-интересни и вълнуващи теми и ги поднасяш по изключително елегантен начин!И го правиш завладяващо и финно!Аз ще добавя свото скромно мнение по темата-как да не се сковаваме,когато ни преценяват.И друг път съм споделяла,че свеждам нещата от живота до възможно най-простичките истини.Отговорът на самия въпрос е в заглавието на темата-сковаваме се,именно защото ни преценяват!Аз веднага реагирам по съответстващ начин-започвам да преценявам и аз.И,често пъти се оказва,че не аз съм тази,която се е „сковала“!Правилата на играта са такива-или те заковават и сковават,или ги заковаваш ти!Действа-опитайте!И носи усещане за добро самочувствие!Поздравче!
Здравей Миглена. Много ми хареса това, което казваш:
Страхотно е!
че вместо да се чувстваш преценявана, започваш да преценяваш ти.
Звучи много освобождаващо. Точно така, какво би станало, ако просто сменим ролите, а?
Здравей Роси..Статията ти е чудесна смея да заявя,че и аз мисля и действам като Милена..а именно смяна на ролите..вярно е,че по някога носи неуспех,но знам че съм направила това което съм чубствала.
Rosi,mnogo mi haresa tvoeto izlojenie po temata! Ako moga da dopalnq ne6to…kogato useti 4ovek ,4e ne e priet ot dadena li4nost ili obkrajenie,neka si gi predstavi v komi4na svetlina i da prodalji napred!
Здравей eleonora и добре дошла сред нас. Благодаря за това, което допълваш. Наистина да си представиш някой, който те притеснява в комична ситуация, може да помогне много.
Само eleonora, искам да те помоля да пишеш на кирилица.
Здравей Елеонора..Бих желала да ви попитам нещо.Казвате-когато човек усети,че не е приет от дадена личност или обкръжение нека си го представя в комична ситуация..Може би искате да ни кажете, че вие постъпвате по този начин за да избегнете разочарованието, че сте отхвърлена?По някога и на мен ми се е случвало да попадна в среда в която да се разочаровам или не ми хареса дадено държание..Приемам го за нормално, защото няма гаранция,че същото това няма да се случи и с мен.Успоредно с това съм си направила ритуал..Никога не посещавам хора преди да намеря начин да ги известя.По този начин им давам шанс и време да преценят да ме приемат или не.Имах приятелка която си позволяваше да ми идва на гости в часове които ми бяха оприделени за почивка или когато имах важен разговор..Много лесно си реших проблема..Уведомих я,че желая да ми се обажда по тел.След като не взе и това под внимание не и отворих вратата.Как мислите вие?Кой се намира в комичната ситуация?Аз или този който ми е досаждал?
Моля за кирилица……
Катерина,радвам се че съм ти привлекла вниманието с моето мнение,а сега нека се опитам да отговоря на твоя въпрос…разбира се ,че твоята приятелка се е отзовала в комична ситуация,защото тя не е успяла своевременно да разбере твоите думи и послания и е продължила да налага своето поведение,което е довело до нейната игнорация от твоя страна…,нормално поведение,оправдана реакция е това! Имам финото чувство,че подсъзнателно се упрекваш за това и искаш да се освободиш от вината,но не бива…бъди себе си!!!Хубав ден!!!!!
Елеонора незнам до колко е развито финното ти чубство,но не се упреквам за нищо,защото знам,че съм постъпила правилно.Знам коя съм и накъде вървя.Най вече съм СЕБЕ СИ.
Здравейте, аз се опитвам много време вече да разбера и да разнищя своето притеснение, сърцебиене, пресъхване и др. по време на интервю за работа. По принцип в други ситуации не съм така, преди интервю само се вълнувам или после, ако започна се отпускам, но по време на тези 10-30 мин. съм направо като първолак – пресъхва ми устата, гласът ми трепери, само се облизвам, чупя пръсти и незнам още какво, инъче говоря добре и смислено. Но хората го усещат и някои ми го казват даже и съм сигурен, че точно заради това имам вече сигурно 20 неуспешни интервюта общо. А знам за себе си, че съм интелигентен, добър външен и вътрешен вид, млад и др. хубави качества. Имам завъвшено висше, магистър, общо имам трудов стаж около 5 год. и още неофициален трудов опит, работил съм в 7-8 фирми, показал съм качествата си – няма от какво да се притеснявам, но ето пак и пак провал след интервюто
Мисля, че разковничето е в страхът от неуспеха, породен от миналите ми провали. Моля за някакво мнение по моя проблем.
Здравей Свет, правилно си осъзнал, че всичко се случва заради страха ти от провал. Не приемай неодобрението като провал! Ако не са те избрали, това не означава провал, това е просто един опит. А и да не забравяме все пак че на тези интервюта отиват и много други способни хора.
Не мисли за резултата, просто се съсредоточавай върху самия разговор. Приеми и „лошия“ вариант и си кажи, че дори и да не вземат това не е краят. Дори напротив, може да е за твое добре, защото по-натам те очаква друго, по-добро за теб предложение.
Помни че нищо не е чак толкова важно и че всичко се случва по най-добрия за теб начин.
Мислейки по този начин, ще освободиш голяма част от напрежението и ще се чувстваш по-спокоен.
Следвай съветите в тази статия, прочети и тези -Как да се справим с отказите и неодобрението?
Управлявана визуализация за преодоляване на страха
Благодаря ти Роси, съвсем скоро ще изпробвам твоите техники в реалната ситуация и дано да имам вече успех. Във вторник съм поканен на интервю и след това може да споделя как е минало. Но наистина не изпускам нито едно интервю, каквото и да е то, защото знам, че това е много ценен опит и знания за вбъдеще. Но също така може би при неуспех си затварям вратичката за тази фирма вече, незнам.