юни 4th, 2010 
Росица Вакъвчиева 
„Онзи, който има ЗАЩО да живее, може да мине почти с всяко КАК.“
Ницше
Освен вярата, мисълта и волята, има една мощна движеща Сила, която разгръща огромния потенциал на човек.
Това е СМИСЪЛЪТ.
Хората имат нужда от причина да живеят, имат нужда да виждат смисъл на съществуването си.
Смисълът не е свързан с натрупване на богатство и материални блага. Често много богати и презадоволени деца изпитват усещане за безсмисленост на всичко и се насочват към наркотици и други краткотрайни удоволствия, за да приглушат това чувство на празнота.
Причината хората да изпаднат в депресия при безработица е не само страхът от мизерията, но и усещането за безполезност и безсмислие. Когато тези хора си намерят някакво полезно занимание, започват да виждат смисъл и депресията изчезва, макар материалното им положение да не се е подобрило. По същия начин стоят нещата и с пенсионерите. Когато те се пенсионират и останат в къщи, а децата им са поели по своя път и вече нямат нужда от тях, възрастните хора изведнъж се предават. И не защото са прекалено стари и болни, а защото започват да се чувстват безполезни и не откриват смисъл, който да ги стимулира.
Когато открием смисъл, това силно ни мотивира и вдъхновява, дава ни сили да преминем през всякакви обстоятелства, да преодолеем трудностите, да се справим с болката и страха. Имайки за какво, ние можем да минем през всички как.
Както съм писала и друг път, винаги съм се впечатлявала от силата на човешкия дух, когато хора, сблъскващи се с непоносима съдба, която не може да бъде променена(останали сакати, загубили всичките си близки, страдащи от неизлечими болести и т. н.), превръщат страданието си в триумф и постигат неща, смятани за невъзможни.
Всички те да имали някаква цел, виждали са причина да продължат, откривали са смисъл за съществуването си дори при най-тежки и ограничаващи обстоятелства.
Необходимостта от откриването на смисъл много добре е отразена в книгата „Смисълът на живота“ от Виктор Франкъл.
В нея той разказва преживяванията си в зверски концентрационен лагер. Там всички обстоятелства се съюзяват, за да накарат лагерника да изгуби опора. Изтръгнати са всички познати цели в живота. Самият д-р Франкъл загубва всякаква собственост, а семейството му- баща му, майка му, жена му и брат му умират в лагерите или са изпратени в газовите пещи.
Въпреки неописуемите преживявания – болка, глад, безнадеждност и неизвестност, имало само едно нещо, което можело да върне устоите на човек – това е някаква предстояща цел, към която да се стреми – нещо, заради което да се бори, нещо, за което си струва да живее. За някои от лагерниците това била мисълта за близък човек, който ги чака там отвън, за друг била някаква работа, която очаква да бъде завършена, за трети – скъпи спомени от миналото.
Обречени били само тези, които не виждали смисъл да продължат.
Всъщност тези преживявания довеждат д-р Франкъл до откриването на логотерапията. За разлика от психоанализата, насочена към миналото на човека и освобождаването му от негативни чувства и стари модели, логотерапията е насочена към бъдещето и по-точно към откриване на смисъл.
При работата си като психиатър, д-р Франкъм често задавал шокиращ въпрос на своите пациенти: „Защо не се самоубиете?“
Отговорите му давали възможност да намери насоки за своята терапия и да втъче тънките нишки от важни за отделния човек неща в здрава тъкан от смисъл и отговорност.
Безспорно откриването на смисъл е сила, която може да ни помогне да се справим с болестите, да преминем през изпитанията и да полетим напред.
- Какъв е обаче смисълът на нашия живот?
Смисълът на живота е нещо много индивидуално. Освен че той е различен за всеки човек, той се променя и е различен през различните периоди от живота.
Смисълът никога не престава да съществува.
Всяка ситуация е предизвикателство към човек и при всякакви обстоятелства, колко и мизерни и тежки да са те, може да бъде открит смисъл.
Логотерапията посочва три пътища, по който можем да открием смисъла на живота си:
- Чрез творческа работа или извършване на дело.
- Чрез преживяване на нещо или среща с някого.
- Чрез отношението, което възприемаме при неизбежното страдание.
Третият път е един от най-важните за разбиране, тъй като често при тежки безнадеждни ситуации ние преставаме да виждаме смисъл.
А той може да бъде открит и дори в страданието. Д-р Франкъл пише:
„Има ситуации, в които човек е лишен от възможността да си върши работата или да се радва на живота си, но това, което никога не може да се елиминира, е неизбежността на страданието. Като се приеме предизвикателството да се страда храбро, животът има смисъл до последния си миг и запазва този смисъл буквално до края. С други думи, смисълът на живота е безусловен, тъй като включва дори възможния смисъл на неизбежното страдание. „
- Как да открием смисъла?
Често ние питаме: „Какъв е смисълът на живот?“ и очакваме някой да ни отговори, но този въпрос всъщност трябва да зададем на себе си.
Разбира се, съществуването на живота като цяло има и по-дълбок смисъл, всеки човек има своя мисия и допринася с нещо за развитието на Вселената.
Но тук аз говоря за намиране на конкретен смисъл във всеки момент.
Да открием смисъл на съществуването си във всеки момент от живота е наша отговорност.
- Кое би могло да бъде смисъл на живота ни?
Това, което осмисля живота ни съвсем не е необходимо да бъде нещо голямо и велико. Смисълът дори не е изпълняването на желанията ни или получаване на удоволствие.
Смисълът е по-скоро вътрешно усещане, което те изпълва, то е удовлетворение и те кара да се чувстваш благодарен, то е нещото, което те кара да се чувстваш жив.
Хората най-често откриват виждат смисъл в:
- Любовта.
- Творчеството и научна работа.
- Децата или грижа за близките.
- Духовно и личностно развитие.
- Дейностите, които ни карат да усещаме удовлетворение - оказване на помощ на околните, предаване на опит и знания.
- Поставяне на конкретна цел и т. н.
Помнете обаче, че смисълът никога не престава на съществува, както в конкретен житейски план, така и на едно по-дълбоко ниво.
Той непрекъснато се променя според ситуацията.
Помислете си – кое е нещото, което ви изпълва, което ви дава надежда и желание за живот, кое ви кара да се чувствате удовлетворени и пълноценни, които ви прави радостни?
Помнете, че колко и безнадеждна да ви изгледа ситуацията, винаги можете да откриете смисъл.
Ник Вуйчич – човекът без крака и ръца, вместо да се самосъжалява и да се оплаква от тежката си участ, става един най-добрите мотиватори и учи хората как да успяват.
Виктор Франкъл, когато е в един от най-страшните концентрационни лагери – Освиенцим и няма нищо, за което да се захване или на което да се надява и да очаква, започва да помага на лагерниците да намерят смисъл в техния изглеждащ изгубен живот.
Може да ви помогне да погледнете живота сякаш са минали годнни и сте на края на земния си път. Сега погледнете назад и си помислете – „беше ли смислен моя живот, имаше ли за какво да живея? Какво бихте искали да си кажете, когато настъпи този момент?“
Споделете вашето мнеиие – какъв е смисълът на живота и кои са пътищата, по които можем да го открием?
Кое вас лично ви мотивира?
Използвана литература: „Смисълът на живота“ Виктор Франкъл
От категория 
Тагове: 
животът сам по себе си е повече от достатъчна мотивация
Човек винаги трябва да търси вътрешна мотивация в живота си. Аз вярвам, че за да е истински щастлив човек първо трябва да опознае себе си, а това е един сериозен и дълъг процес, което само по себе си е мотивация. Да разбереш кои си, и какъв е пътят. Защото тогава дефакто се освобождаваме от онези модели, на поводение в живота ни, които пораждат нежелани от нас състояния. Тоест когато навлезем в себе си и отприщим вътрешната си сила, тогава ще дойде и следващата мотивация в живота ни… защото ще сме „пуснали“ душата си, а все пак тя най-добре знае накаде да ни отведе и за какво да ни мотивира през пътя, наречен живот
Вярно е, че когато има духовна пустота, животът губи смисъл и обратно – когато не се намира смисъл в съществуването, се изпада в духовна пустота. Има естествена взаимовръзка между смисъла на съществуването и духовния живот.
) и творческият ми потенциал, който се беше позадръстил и стопирал, също се освободи. Естествено продължавам със себеразвитието си – моментите на сеансите са най-истинските ми, чувствам се най-цяла, пълноценна, истинска, себе си; докоснала се до съкровените си кътчета! И това се отразява и навън, в живота. Разбира се ще има и падания,преплитания, заплитания 
. Все още, може би има нужда от „отпушвания“ 
), но затова е живият живот. И затова ми доставя удоволствие и УДОВЛЕТВОРЕНИЕ! да се себеактуализирам.
Разбира се повечето хора живеят за нещо или някого и почти винаги намират смисъл да се посветят на дейност, професия или хора. Но това, според мен е на повърхността. По-дълбокият смисъл на живота се определя от мисията, която считаме, че имаме и желаем да имаме в живота. Как искаме да живеем на психично и емоционално ниво – хармонично, себереализиращо на много нива и себеактуализиращо? Или с много задръжки, определени комплекси, емоционално-психични забивания и затлачвания, зависимости от всякакъв вид; безпрекословно следване на определени правила и т.н. Разбира се на всеки се случват – те са понякога, като личностен катарзис, понякога просто катализатор на желанието ни за по-дълбока емоционална и психична промяна. Важно е да се поразровим в душите и сърцата си, зададем въпроси, потърсим отговори и разберем какъв е истинският смисъл на нашия живот!
Желанието ми за личностно развитие, себереализация – намиране и разгръщане на целия ми потенциал – и постоянната нужда от себеактуализация, ме отведе при психотерапевт. Разбира се имаше и конкретен повод, но беше подчинен на общото желание. Постепенно се отпушиха всички емоционални и психични „пори“
Винаги съм търсила смисъла на живота още като момииче.Мислех, че го намерих в любовта с моята половинка Духовна и земна. Но после почна да не ми достига още нещо. Не вярвах тогава в далечната 84-85 г. на миналия век в Господ определено, вярвах в Доброто и извунземни, че има, после , че живота продължава и след смъртта/бях дете и питах бащаси-БОГ ДА ГО ПРОСТИкакво става Човек когато умре, на 5 г. съм била и говорех направо и без заобикалки, защото си затварях очите и ги стисках и чувствах, че живея и затова го попитах, той ми отговори-Нищо, пръст отгоре му и това.Отидох си в стаята и пак си затворих очите, не не ми се вярваше, питах се, а къде остава, това, което мисли, чувства.Сигурна бях и знаех, че това нещо живее и след смърта.От малка чувствах, че нещо ми липсва/рядко се споменаваше Бог-никого не виня за това/, но когато намерих и Мъжа на живота си, пак нещо ми липсваше.Смисъла на живота търсех вече, смисъла и КОГАТО ПОВЯРВАХ-ПРАЗНОТАТА СЕ ИЗПЪЛНИ И МЕ ОБГЪРНА КАТО С НЕЖЕН ВОАЛ.чУВСТВАХ, СЕ СИГУРНА, СПОКОЙНА И КОГАТО СЕ МОЛЕХ, ЗНАЕХ И зная, ЧЕ ГОСПОД ЧУВА,ВИНАГИ Е С НАС И АНГЕЛИТЕ И ТЕ-НАШИТЕ ВОДАЧИ, А ВЯРАТА МИ СТАНА СМИСЪЛА НА ЖИВОТА И ДА ИЗЖИВЕЯ ЖИВОТА СИ ПО БОЖИЯ ПЪТ ЗАЕДНО С СЪПРУГА СИ И ДЕЦАТА СИ И ДА ИЗПЪЛНИМ МИСИЯТА ЗА КОЯТО СМЕ СЛЕЗЛИ-ДА ЖИВЕЕМ ПО БОЖИИТЕ ЗАКОНИ, ЖИВЕЕЙКИ ПЪЛНОЦЕННО ЖИВОТА СИ СРЕД И С ХОРАТА, ДА ПОМОГНЕМ С НАШИЯ ПРИНОС, ВОДЕНИ ОТ гОСПОД И АНГЕЛИТЕ-ВОДАЧИ, ЗА ДА МОЖЕМ ПОДАЛИ РЪКА ЗЕМНИ, ИЗВИНЗЕМНИ, ПЛАНЕТЯНИ И ДУХОВНИ ДА ПОЛОЖИМ ОСНОВИТЕ НА МИРНАТА ВСЕЛЕНА И ЧИСТА И ДА РАЗЦЪФНЕ НАШАТА ПЛАНЕТА ЗЕМЯ ВКЛЮЧИТЕЛНО.дА ИЗГРАДИМ СЕБЕ СИ КАТО РАЗУМНИХОРА С ДУХ, ДУША И ТЯЛО, ВОДЕНИ НАПРЕД ОТ ДУХОВНОТО БЯЛО БРАТСТВО-ЗА ОБЕДИНЕНИЕ НА ЦЯЛОТО И ДА СЕ ВЪРНЕМ НЕПОСРАМИЛИ ОТЦА НИ В ЛОНОТО МУ!АМИН!ДАЙ БОЖЕ!
П.С.ПРИ РАЗГОВОРА С БАЩА МИ, КОГАТО БЯХ НА 5Г., НЕ ЗНАЕХ, ЧЕ ТОВА,КОЕТО ЧУВСТВА И МИСЛИ Е ДУШАТА.А ИМА ИМА И ДУХ.
„Непрестанно се стремим към успех, слава и удобство, а за да сме щастливи, всъщност ни трябва само някой или нещо, което да ни изпълва с ентусиазъм.“ Хорас Джаксън Браун
Росе, умееш да четеш мисли, да знаеш!
Пак нацели едно болно място, този път може би моето. Няма да ти благодаря да не ставам банален, само ще ти кажа че отново ме изненада, и то много приятно!!! Хубаво е, че вече има и споделени мнения, а оше по-хубаво лично за мен е, че тия дни наистина си мислих точно по този въпрос… От доста време насам откривам, че нещата които вълнуват близките, приятелите и хората които срещам, за мен са някак странични и маловажни. Иначе съм си напълно земен човек с богата обща култура, изпълнен с любов и състрадание към хората, обаче един въпрос от доста време не ми дава мира…а именно: “ За какво сме тук, какъв е смисълът на живота ни?“ Оставете любовта към близките, оставете професионализмът в работата, оставете парите, оставете мечтите, целите и ежедневните победи над трудностите в живота… това са неща които всеки малко или много постига, и все пак не е напълно удовлетворен! И в тоя ред на мисли изниква следващият въпрос: „Кое наистина е смисълът?“ Аз за себе си може би намерих отговорът, без разбира се да претендирам че съм прав, и все пак с една дума бих го нарекъл: САМОУСЪВЪРШЕНСТВАНЕ! – психическо, физическо, морално, всякакво… Сега се сещам за една мисъл дошла при нас още от древните гърци: „Здрав дух, здраво тяло.“ Това според мен са единствените две неща за които трябва постоянно да се грижим, защото са с нас до края на живота ни, а може би и след него… 
Бъдете здрави!
Няма да бъда многословна, не го умея .:) ПЪТЯТ – това е за мене смисълът на живота.Искам да го извървя…
Здравейте приятели. Радвам ви се на всички за прекрасните коментари.
Всички вие сте стигнали по свои пътища до свои прозрения и с тях допълвате и обогатявате идеята на статията. Благодаря ви.
Много ми допадат думите на Айнщайн по повод смисъла на живота. Може би, защото и аз съм на неговото мнение и усещам битието си по този начин. Той казва, че човешкият живот е кратък. И точно поради това губи своя смисъл. Прекъсва го нещо грозно и неясно за нас – смъртта. А нея се опитваме да оправдаем, да игнорираме и дори да смекчим. Но въпреки всичко това тя си остава факт и край на всички човешки стремежи и смисли.
Затова на човек му остава само едно. И това е да намери смисъла в срещата си с другите хора, в техния живот, постижения и падения. Срещите с другите са богатство за човека и радост. А какъв ли смисъл би имал животът ни, ако съществувахме само ние? Мислили ли сте по този въпрос? Да няма с кой дума да си размениш, да няма с кого да се сравниш – висок ли си, пълен ли си, какъв цвят са ти очите, какво можеш и не можеш? Дори колко ще продължи жалкото ти съществуване! Дори да си спокоен, че там, закъдето си се запътил, отвъд живота, и там ще има някой, който ти вдъхва спокойствие тук и събужда някакви чувства в теб!
За мен смисълът на живота се крие в общуването – общуването с хората, с природата, с вселената, с Бога… И съм щастлив от своето откритие, защото чрез него всяка връзка с всеки ми е ценна! И в нея влагам целия смисъл на живота си!
А ето го и цитатът от Айнщайн дословно: „Особено изглежда нашето положение тук на тази земя. Всеки от нас се появява тук не по собствено желание и без да е молил за кратък престой, без да знае защо и за какво. Във всекидневието ние само чувстваме, че човек е тук заради другите – заради тези, които обича, и много други свързани с него човешки същества…“
Пич, Айнщайн е велик! Не, той е гений и такъв ще си остане завинаги. Има и други като него, за които всички сме чували, но сега ще ви кажа едно име и ми е интересно за колко от вас ще означава нещо: Christopher Johnson McCandless (или както той сам се е нарекъл Alexander Supertramp). Няма да се впускам в подробности за него, в гугъла и уикипедията има достатъчно, а уникалният Шон Пен дори направи и филм по историята на това момче: „Into The Wild“ се казва и го препоръчвам на всички, които не са го гледали. На мен този филм и тази история ми преобърна представите за всичко. Да се научиш когато оставаш сам със себе си да се чувстваш щастлив, да имаш една цел и да я следваш до смъртта си, да се откажеш от всичко материално и да осъзнаеш че си свободен и не зависиш от никого – това за мен е велико! Да, общуването, приятелите, семейството, колегите са неща които ни се случват и с които сме свикнали, към някой от тях дори сме пристрастени и често зависими, обаче когато останем сами често пъти просто не знаем какво да правим, за какво да мислим и как да се чувстваме добре… Защото хората които срещаме рано или късно си отиват от нас, понякога за да се върнат отново, но в крайна сметка този който винаги остава сме самите ние, нашите мисли и чувства! И както казва Крис: „Не е важно винаги да си силен, а да се чувстваш такъв!“
Лека нощ, и бъдете здрави!
Здравей Миро. И на мен Айнщайн ми е любимец. И аз също като теб намирам смисъл и удовлетворение в общуването с хората. Връзката примерно с вас, които пишете тук и споделяте, за мен е нещо, което ми носи щастие, удовлетворение и е най-силният ми стимул да вървя напред. Хората са моята движеща сила.
Съгласна съм и с Kev, че една от най-важните ни цели е връзката ни със самите нас – да обичаме себе си, да се чувстваме добре със себе си, да бъдем верни за себе си и да сме независими от другите и обстоятелстава, защото в крайна сметка всичко около нас е преходно.
Аз мисля обаче, че за да опознаеш себе си не е необходимо да се отделиш някъде сам и да станеш отшелник.
Пътят, по който достигаш до себе си, по който се опознаваш и ставаш по-силен може да бъде именно общуването с хората. Защото хората около нас отразяват вътрешния ни свят и ние се виждаме по-добре чрез тях. Обичта, както и болката, която изпитваме в отношенията понякога могат по-бързо да ни доведат до прозрения, отколкото ако сме някъде съвсем сами.
Но разбира се, пътища има много и всеки избира СВОЯ ПЪТ.
Kev, чувала съм за Alexander Supertramp, но знам много малко за него. Незнам всъщност каква е била целта му, когато загърбва социалния живот и семейството си и отива да живее сам сред дивата природа. Ще ми е интересно да гледам този филм, който препоръчваш. Благодаря ти.
Между другото факт е, че голяма част от великите духовни учители, преди да достигнат до прозрения, са прекарвали известен период сами, някъде в планината. Може би в определени моменти човек има нужда да остане съвсем сам, за да достигне до вътрешната си Мъдрост… Но все пак едва ли бихме могли да живеем цял живот сами…а и какъв ще е смисълът тогава?
Какво мислите?
Здравейте будни хора!
Не случайно се обръщам така към Вас /към администратора и към всички взимащи участие в коментарите/.
Факта, че се поставят теми с такъв характер и се приемат така положително и дават насока за размисли и въпроси възникващи във всеки един от нас – ми дава основание да смятам, че тук сме хора осъзнали своето съществуване и намиращи смисъла на своя живот.
Различно от Айнщайн /който е неоспорим гений/, аз смятам /може и да греша-но това е мое мнение/, че всяка душа избира кога и къде да се появи- в какво тяло, при какви родители, общество и т. н.
Всеки идва в точният момент по собствено желание със своите задачи и мисия.
Друг е въпроса, дали ще може да ги разгърне и да ги прояви- дали ще слуша вътрешният си глас или ще се остави на влиянието на обективните обстоятелство.
Mihailova, благодаря ти за хубавите думи.
Твоето мнение, че всяка душа избира кога и къде да се появи(в какво тяло, при какви родители, общество) и аз го чувствам много близко и вярвам, че може би е така. За тази терия съм чела в учението на Абрахам(група нефизични учители), а и също в книгите на Луиз Хей и аз лично стигнах до някои прозрения защо всъщност съм избрала да се родя точно при моите родители, точно на това място. Те са били най-подходящи, за да науча уроците си.
А и понякога усещам някаква напътствие, нещо, което ме води. Дали предварително не сме си направили план наистина…
Интересно мнение споделя и Уейн Дайър по повод смисъла на живота. Той казва, че целта на живота ни във физическото съществуване е да открием Бога. И че който е осъзнал Бога, има всичко и нищо не му липсва.
Познавам малко хора, на които нищо не им липсва. Много хора си поставят тази цел – да отрият Бога, – но често се разочароват.
За мен е смисъл и предизвикателство да разбера загадките в природата, общуването, материята, информацията, енегрията и т.н.
Често през годините си съм се питал за кого пее щурецът? Наистина, ние можем да изброим хиляди доводи за смисъла на човешкото съществуване, да изпишем тонове литература, да намерим безброй причини – и всичко това за всеки поотделно и дори дублирано ще е вярно.
Но за щурецът? Той си стои там някъде и мелодично, но не дискретно, си подсвирква. Какъв е неговият смисъл на живота? Да, пчелата сътрудничи на почти всички плодове и зеленцуди след като цъфнат, да вържат и да дадат плод. Мухата също има важна мисия, тя е универсален редуцент в природата. А щурецът? Питал съм се години наред и едва миналата година през една септемврийска вечер, докато поддържах огън навън и се възхищавах на звездното небе над мен, осъзнах, че щурецът пее за мен. За мен и за този, който улавя неговите вибрации и честоти на излъчване, който може да разгадае посланието на песента, който може да се заслуша в нежността на неговата поезия… Щурецът пее за мен. Това е неговият смисъл на живота.
По същия начин и аз съм смисъл за много други съдби и животи, които се разминават или се движат паралелно с моя живот. Аз също имам своята песен за някой, който се заслушва в нея…
Добре си го казал, г-н Митев, само че пак с нещо не мога да се съглася: От къде си сигурен, а и не само ти че ограниченият кръг от хора с които сте свързани посредством обстоятелствата (обективни или субективни) са точно тия които имат нужда от „песента ви“? А ако някъде по света има някой, който има още по голяма нужда от нея, и това би осмислило още в по-голяма степен живота ви, но поради една или друга причина никога не разберете и не осъществите това!? Не излиза ли в този случай че сме живели не съвсем пълноценно, че сме могли да бъдем още по-полезни и изпълнени със смисъл? Не можеш да познаваш всички, не можеш да обикнеш всеки който ти е харесал, не можеш да се раздадеш напълно за някой, който не познаваш, но всичко това можеш да го направиш за СЕБЕ СИ!!! И нека не звуча егоистично, но за мен самоусъвършенстването е цел и смисъл номер едно, защото само по този начин човек би получил някакво удовлетворение и би се почувствал щастлив. Когато обичаш, уважаваш и харесваш себе си до най-малката подробност, ти би могъл да предадеш това и на всички които срещаш в живота си и това според мен е един от ключовете към щастието, защото тялото и духът ни са единствените две неща, които са с нас до края на живота ни, и наш дълг е да се грижим за тях всяка една секунда!
Бъдете здрави!
mitevm, много хубаво е твойто прозрение за щуреца. Наистина всяко нещо във Вселената има смисъл и свое уникално предназначение.
Както сме коментирали в темите от квантова физика, на Вселената и нужен наблюдател, за да съществува. Научните изследвания доказват, че самият акт на наблюдение създава света, който виждаме. Нищо не може да съществува без нас. Светът не може да съществува, ако няма някой, който да го види. Всеки един от нас допринася за разширяване и развитието на Вселената.
Kev, твойте възгледи са свързани с тези на mitevm. Нещата са взаимосвързани. Да, и аз смятам, че най-висшата ни цел е да се развиваме, но всяка наша промяна се отразява на всичко около нас – и всъщнсот в по-широк мащаб ние променяме света или с други думи – смисълът на нашия живот е развивайки се, да развиваме цялата Вселена. Kev, ти питаш:
„А ако някъде по света има някой, който има още по голяма нужда от нея, и това би осмислило още в по-голяма степен живота ви, но поради една или друга причина никога не разберете и не осъществите това!? Не излиза ли в този случай че сме живели не съвсем пълноценно, че сме могли да бъдем още по-полезни и изпълнени със смисъл?“
Аз мисля, че във Вселената има един скрит ред…нещо като дао, който по невидим начин синхронизира всичко. Ние привличаме точно хората, които са ни нужни в опреден момент, както и ние сме нужни на тях. И всеки човек, който срещаме и се докосваме по някакъв начин до него има определено предназначение. Няма нищо случайно. Не мисля, че няма да сме живели пълноценнио, ако не помогнем на всички.
По-скоро целта ни е да видим във всяка една ситуация смисъла, да открием възможностите, които тя ни предлага.
Поздравления към всички и от мен !
Много се радвам че все повече и повече хора намират смисъла на живота!
Според мен за да се замислим за това, трябва да сме преди всичко наясно
сами за себе си КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЖИВОТА?.Сетих се за едно клипче,което
уважавам ( http://www.vbox7.com/play:7bd26bf5) и вероятно ще Ви помогне да откриете още по-голям смисъл за пътя по който вървим !
Чао и успех!
Георги, много хубаво клипче. Благодаря!
Роси, а ако съм открил смисъла но вече е късно? Ако съм се докоснал до някого и той(тя) до мен, но не съм го разбрал навреме и не съм направил нужното когато трябва, а вече почти не виждам надежда. Тогава какво, да търся друг смисъл ли или да се съсредоточа върху нещо друго? Е, аз избрах другото, колкото и трудно да ми беше, а то нямаше как да е свързано с друг човек, за това избрах да развивам себе си, а всички останали които са около мен или с които животът ме среща да са просто едно допълнение, понякога добро понякога не чак толкова
И бих продължил да се усъвършенствам до тогава, докато не намеря начин да постигна това в което някога видях смисъл…
Бъдете здрави!
Kev, винаги има смисъл и никога не е късно. Ако си пропуснал нещо, може би така е трябвало, за да откриеш друго или за да научиш нещо…Но в кое всъщност си видял смисъл някога?
KEV,извини ме ако не е редно да отговоря нещичко на твоя въпрос който
отправи на Роси! Знаеш ли, че в живота всичко е любов? Да любов към
инзвънредно много неща,но трябва и да се знае на КОЙ? КАКВО?КОГА?ЗАЩО?
и КАК? трябва или нетрябва да се дава.Вярвам,че при теб нещата са временни и със сигурност не си пропуснал момента както казваш!!!
А не мислиш ли, че когато си казваме „може би така е трябвало да стане“ си търсим някакво оправдание за свои минали действия или бездействия, които са променили хода на събитията!? Не е ли по-редно да се запитаме какво от тук нататък може да направим за да се доближим отново до целта, до смисъла който някога сме открили. Според мен по-правилният начин на мислене би трябвало да бъде: „какво искам? защо го искам? получавайки го наистина ли ще съм щастлив? как да мисля и да действам за да го постигна?“ Това е НЛП (нервно-лингвистично програмиране), в най-чист вид, а овладяването му според мен е основният път към самоусъвършенстването – да си докажеш че можеш да постигнеш нещо, което в даден момент ти изглежда напосилно и загубено, и то разчитайки на собствените си знания, логика, мислене, физика и воля!
Kev, когато си кажем:„може би така е трябвало да стане“, това е приемане. Признаваме пред себе си – „да, така се случи, може би сбърках, но какво мога да направя, за да променя нещата, каква възможност ми предлага тази ситуация, какво научих от нея…“
Това е всъщност същото, което и ти казваш – че е по-редно да се запитаме какво от тук нататък може да направим.
Та мисълта ми е, че като кажем „така е трябвало да стане“, ние преставаме да се самосъжаляваме, да се виним(което е безсмислено), а приемаме това, което се е случило и използваме възможностите, които ни предлага тази ситуация.
А за въпросите – и аз мисля, че е необходимо да си зададем въпроса – „Какво искам всъщност аз, това ли е наистина, което искам?“ Защото от там тръгват нещата.
Георги, какво имаш предвид, като казваш: „Да, любов към
инзвънредно много неща, но трябва и да се знае на КОЙ? КАКВО?КОГА?ЗАЩО?
и КАК? трябва или нетрябва да се дава“? Имаш предвид, че е безсмислено да се дава любов, когато няма взаимност или че трябва да има някакви условия…?
Има смисъл в дадената и споделената любов… Има смисъл в освобождаването от страха и намирането на покой за душата… Има смисъл в срещата с всяко живо същество… и в личната реализация…
Няма смисъл в страха, психозата и неврозата… Няма смисъл от бягството от живота и игнорирането на бъдещето…
Когато моят Живот резонира хармонично на трептенията на Живота във всичко около мен, всичко е осмислено и осъзнато; намирам се на точното място в подходящото време… Останалото СЕГА няма значение. За него ще мисля, когато му дойде времето…
Няма как да не се съглася с това което казваш, Роси. Много точно и на място ми дойде, благодаря ти! А какъв е начинът да приемем нещо, което вече е минало и за което съжаляваме, не е ли най-лесно просто да се научим да не мислим за него? Аз си правих такъв експеримент: спомних се за някаква ситуация, в която не съм се чувствал добре, в която нещо е трябвало да е по-различно, и веднага тоя спомен ме изпълни с кофти чувства. После, като се замислих за друго и всичко изчезна. Казах си: „идеята е винаги когато си помисля за това лошото, да се опитвам да задържам колкото се може по-малко време тая мисъл в главата си!“ И се получи, първите пъти беше около 15-20 секунди, после 10, а след няколко опита сведох времето до 1-2 секунди!
Но все пак това беше нещо незначително, ако обаче споменът е дал по-голямо отражение и последствия… Май ще трябват доста повече усилия и тренировки! 
Здравейте.
Всеки трябва да открие СВОЙ смисъл на СВОЯТ живот. В противен случай живота е низ от хаотични събития породени от моментните ни настроения. За мен , смисълът на живота е в ПРОМЯНАТА. Ние живеем за да се променим към добро.
Всяка трудност, всяко препядствие е урок за промяна, промяна която ще ни изведе на пътя към крайната точка, а тя е СЛИВАНЕТО със СЪЗДАТЕЛЯ.
Kev, да се научим не мислим за нещо, което ни измъчва не е решение. Така си мислиш, че си забравил, но мъчителните чувства си остават – чувство за вина, негодувание, съжаление и т. н.
По-добре е да изживееш тези чувства, да освободиш негодуванието, чувството за вина, да си простиш – на себе си или на друг, който смяташ, че е виновен…Само така можеш да приемеш.
И после спокойно може да гледаш назад – няма да го приемаш като ужасна грешка, а като натрупан опит, като ситуацията, която те е научила нещо и те е накарала да израстнеш, да опознаеш по-добре себе си и да се обичаш. Ще можеш да гледаш по друг начин на случая, ще се е променило отношението ти. А това е вече много.
Добре де Роси, как винаги намираш какво да напишеш, и то всеки път да звучи толкова разбрано и ясно!?
И все пак, ако можех както в оня филм „Ефекта на пеперудата“ да се върна назад бих искал да е в един точно определен момент, и бих направил само едно нещо съвсем различно, което надявам се би променило хода на събитията и би ме доближило до смисъла които търся, но не мога… за сега 
Томи, и моята цел и смисъл виждам в едно сливане – физическо и духовно, но не със създателя, а с едно прекрасно нежно създание, с което за мое щастие или тъга се случи да се запозная преди няколко години 
Както и да е, чао че имам работа, и до скоро!
Бъдете здрави!
Всяко събитие, положително или „негативно“, има своя явен или скрит смисъл. Както каза Роси – забравянето не е решение, защото ще повтаряме ситуацията, независимо дали със същите хора и средства или ще променим декора. Когато разберем смисъла на преживяването и погледнем отвъд болката и обидата, т.е. когато го изчистим от емоцията, тогава дори няма да се налага да го забравяме. Това, което ни наранява, е емоцията от спомена, не самия спомен.
Здравей Роси !
Доста добри съвети споделяш на КЕV а него го поздравявам за правилната
методика която е избрал(1-2 секунди и времето лекува).Ще се опитам да
внеса по-голяма яснота отностно (безмислено да се дава любов?).
Според мен, любовта трябва да се дава безусловно към всяко живо същество
на тази ЗЕМЯ за което определен период от време означава ЖИВОТ!!!
Роси сещаш ли се?-както при цветята-(те са сезонни,но това не ни пречи
да ги харесваме и обича ме).Същото важи за всички животни дори и най-
голямото Човека (ще ти изпратя невероятна снимка за това).
Защо казвам точно това? Защото всяка жива клетка пулсира с определена
честота в пространството където се кодират или разкодират флуидите на
любовта.Съвременната наука потвърждава това,но няма обяснение!
Георги, срещаш ли в живота си безусловна любов? Поздравявам те за думите ти, ако намираш мотивация да обичаш безусловно; това е най-смисленото нещо, което можеш да направиш за себе си, дори, когато го правиш, моментът да няма смисъл от даването на точно такава любов. Ако обичаш дори всяка своя фибра и другия с такава любов, сподели!!! Това е вълнуващо!
По отношение на това, за което си говорим и с КЕV, да споделя и аз… За мен също е от изключителна важност човек да се освободи от миналото, независимо от начина, по който го прави, а методиките вече са много… За мен лично най-добрият вариант в това отношение е ситуацията, в която е преживял обида или разочарование, или болка да се преживее мислено отново, за да може енергията от нея да се освободи… Медицината отдавна говори за психосоматиката и за това, че почти всички заболявания се събуждат някъде в недрата на нашата мисъл… Аз лично при мои познати наблюдавам колко ценно е едно такова освобождаване. За него определено всички си мислим, когато сме болни или преживяваме депресивни състояния, или просто с мъка си спомняме момента… След едно такова преосъзнаване и преосмисляне на конкретна ситуация здравето – и физическо, и психическо, и душевно – за кратко време се подобрява, жизненият тонус се повишава и човек е свободен да продължи спокойно напред…
Споделям това, въпреки че няма много общо със смисъла, но все пак освобождаването осмисля правилно това, което се случва с нас…
Относно изказването на Томи Томев:“промяна, която ще ни изведе на пътя към крайната точка, а тя е СЛИВАНЕТО със СЪЗИДАТЕЛЯ“,
аз мисля, че „СЛИВАНЕТО със СЪЗИДАТЕЛЯ“- трябва да е не крайната точка на нашият път- а началната точка на нашият осъзнат живот.
Сливането със Съзидателя ни носи вътрешна хармония, хармония в общуването с околните и света.
Живот изпълнен с ценности- ръководени от Вселенските закони и изпълнени с любов към себе си и към ближните.
Здравей Mihailova.
Според мен началната точка на нашият осъзнат живот , е момента когато открием, че има такъв път и тръгнем уверено по него. Крайната точка е далеч във времето. Тя е във безкрая.
Става въпрос за СЪЗДАТЕЛЯ, енергията във нас и извън нас. Енергията от която произтича цялата вселена.
Хубаво е човек да открие място и хора, с които може да говори на всякакви такива теми и да обсъжда идеи.
По принцип приятелите и средата в която най-често се намирам са все добри, готини и интелигентни хора с най-различни професии и интереси, та с тях можем да си говорим за всичко – политика, икономика, футбол, жени, коли, музика и т.н. обаче за сега никога не съм повдигал открито някоя от темите за които си пиша тук с Вас. Случвало ми се е да използвам някой изрази, да ги провокирам, или да се опитам да помогна на някой със съвет, но до там. Иначе имам добри познати (все жени), с които си говорим открито и свободно 
Та така… радвам се, че открих този сайт и се надявам да сме заедно още дълго време! 
Към Томи Томев:
Точно за тази енергия става дума – „която е в нас и извън нас“- именно с нея трябва да бъдем в хармония.
Не далеч във времето – „не в края на пътя“, а в самото начало.
И точно тези откриват -“че има такъв път и тръгват уверено по него“- които са в хармония с тази енергия.
Моля да ме извините, но няма осъзнати и неосъзнати. Всеки е някъде по своя път и това, че вие/ние сме прозряли нещо, което той още не е, не го прави заспал, заблуден, объркан или изгубен. В житейското училище няма класове и ясно регламентирана, единна програма за всички. Вървим със собствени крачки и следваме повелите на собствената си душа, независимо как изглежда отстрани. Никой не помни началото и още никой не е споделил, че е стигнал до края, следователно все сме си на пътя. Един изучава материята, друг – емоцията, трети – душата… а всичко това са аспекти на едно и също. „Събудих се“ и „се осъзнах“ не са нищо повече от „научих още нещо ново“.
Радвам се, че тази тема предизвиква интерес и има различни и не толкова различни мнения.
Често в такива дискусии, човек достига до прозрения.
И аз като Kev много се радвам, че ви има и че с вас можем да обсъждаме подобни философски теми като темата за Смисъла, Пътят, Любовта, Създателят…
Kev, на теб исках да ти кажа – не се връщай постянно назад, безсмислено е да се измъчваш заради миналото. Няма как да го върнеш. Просто го приеми. Освен това, ти си мислиш, че щом не си направил нужното тогава, много си пропуснал, но може би много щеше и да загубиш. Никой не може да знае какво би загубил или спечелил. Възможно е Вселената да ти е направила услуга и да те е предпазила от нещо…
Томи и Mihailova, какво все пак имате предвид под „СЛИВАНЕ СЪС СЪЗДАТЕЛЯ“? Мисля, че двамата влагате различен смисъл в този израз.
Здравейте всички и специално за LeRu!!!
От известно време ми се струва,че винаги се извиняваш за това което пишеш? Не знам, но изразяваш и показваш нещата много смислено дори
подкрепени с буквална фактология!!!Поздравления и не се притеснявай да споделяш мнения, защото те са твоята сила(осъзната или неосъзната).
КЕV-,- Майка Тереза казва:(Човек когато губи незнае какво печели), а аз
знам и от опит най-вече:(Когато спечелиш нещо,никога не знаеш какво точно
губиш!)Това е може би Вселенски закон за равновесие на ситуации породени
от действие или бездействие,така че просто бъди себе си!
Разбира се не мога и да не БЛАГОДАРЯ на MITEVM за мотивацията,(Да лично аз имам такава(безусловна любов към всичко живо),която се е сформирала във времето.)КОЛКОТО ПОВЕЧЕ?-толкова повече в живота за всичко около нас!
УСПЕХ!!!!!!!!!
Към LeRu:
Под думите „осъзнати“, „будни“- имам предвид търсещи, изучаващи, задаващи си въпроси /не само от този характер/, развиващи се в някаква своя област, поставящи себе си служба на другите.
Опитвайки се да направят себе си и другите по-добри- не комерсиално, не потъпвайки човешките и вселенскити закони.
Вие само такива хора ли познавате?
Само такива хора ли са публичните личности?
За начало и край имам предвид житейският път- а не някакъв духовен.
Здравейте.
LeRu, по повод на репликата ти „Моля да ме извините, но няма осъзнати и неосъзнати.“, ще те помоля да се опиташ да разговаряш с хора извън този и подобни на него сайтове за силата на мисълта, за това, че ние сме творци на собствената си реалност и тогава ще разбереш какво имам в предвид. Кажи на някой, че той е причината за болестта му и след това си вади изводи.
Росица, под „СЛИВАНЕ СЪС ССЪЗДАТЕЛЯ“ имам следното разсъждение:
Ние сме енергийна структора, частица от божествената енергия, която е оставена на свобода да се развива и усъвършенства. Иваме собствена воля и собствен избор. Преминавайки през различни етапи на развитие, през различни прераждания, ние се обучаваме на съвършенство. Достигане до съвършенство е момента когато тази енергйна структора отново се съедини с първоисточника си.
Разбира се, че познавам всякакви хора, Михайлова. И точно вселенските закони ме учат, че всички сме едно, всеки е важен и значим. Ако един „злодей“ донесе страдание в живота ми, от което аз се поучавам и развивам духовно, какъв се оказва той – добър или лош? Ако един комерсиален егоист ми помогне да осъзная, че се вглеждам твърде много в себе си и отказвам да видя чуждата гледна точка, с което противореча на връзката ми с цялото… егоист ли е той? Нима осъждаме децата си за това, че не умеят и не знаят много неща? Не, учим ги. Ако искаш да помогнеш на някого, не му обяснявай колко лош е, а му покажи колко добър може да бъде.
Единствено егото има нужда от сравнения. Само то може да определи другите като недостатъчно добри, за да изтъкне собствената си значимост. Душата вижда и оценява ролята на всеки.
Към LeRu:
Никъде в изказванията си не съм квалифицирала хората – като добри и лоши.
Точно това е мисълта ми, че всеки идва със своята мисия и програма и ги изпълнява по свой собствен начин / и е значим сам по себе си/.
Не поставам хората на база сравнения- важно е всеки да е в хармония със себе си.
Не е нужно да учим някой на нещо, не е нужно да даваме отценки на хората-единственно егото ни поставя в роля на „превъзпитатели“.
Всеки сам трябва да дава отценки на своите постъпки и да се поучава от тях.
Знаете ли, докато чета коментарите ви, се радвам на дълбините на истината, до които заедно искаме да достигнем. Това само по себе си има смисъл, но само донякъде (нали темата е за смисъла). Убеден съм, че човек може да се изгуби в търсенето на смисъл на думите и усещанията си. И да се чуди на кого да се довери. Това става неусетно. Защото няма точен и ясен критерий. Дори ние самите сме твърде убедени в нещо, което след време ни се струва повърхонстно и необмислено – дори му се присмиваме и се питаме как сме допускали подобна нелепост в съзнанието си… Но това е част от израстването и от осмислянето на дълбочината на живота.
От всичко казано дотук си мисля, че светът няма нужда от нова религия, духовност или философия… Буквално сме залети от такива. Няма нужда дори от много мъдруване… Светът има нужда от практикуване на любов и ето това е, което придава истински смисъл на живота… Това е друга реалност, друга ниво на съществуване – малко приказване, малко мисъл, много осмислено действие…
mitevm, точно за това , което казваш , че „Дори ние самите сме твърде убедени в нещо, което след време ни се струва повърхонстно и необмислено – дори му се присмиваме и се питаме как сме допускали подобна нелепост в съзнанието си“…си говорехме и в темата – Знание и мъдрост.
А иначе – да съгласна съм, че светът няма нужда много от мъдруване. Аз винаги съм се изумявала от простотата в духовните учения и като – дзен будизма, даоизма. Там често се казва, че за да достигнеш до Просветеление не е необходимо да мъдруваш, а просто да бъдеш. И когато ядеш- да ядеш, когато спиш- да спиш, просто да бъдеш Тук и Сега.
А живота…ние често търсим смисъл и си мислим че този смисъл би трябвало да е нещо велико, а може би смисълът е просто самият живот.
Или както е казал някой: „Радвай се на живота, а не на неговия смисъл“!
Или пък както е казал някой друг: „Животът е това, което ни се случва докато си правим планове и мислим за бъдещето.“
Здравейте.
„Животът е това, което ни се случва докато си правим планове и мислим за бъдещето.“ Тази реплика не е много точна, защото живота не е това което ни се случва , а това което НИЕ СЛУЧВАМЕ. Ние сме творци на собствената си реалност.
Допада ми и обяснението на Аристотел за търсенето на смисъла. Когато говори за времевите категории, той сякаш игнорира миналото и бъдещето. Това време, в което човек живее и осъзнава, е настоящето, което той нарича с термина „грижа“.
Има смисъл в грижата – в грижата за себе си, за другите, за всяка дреболия, която е осъзната и осмислена…
Браво Роси! В последния си коментар, в последното изречение, най-сетне го каза – „смисълът е просто самият живот“ – разгеле, както казват по нашия край.
„Няма път към щастието, щастието е в пътя“ – У.Дайър.
А нима щастието не е смисъла?
Ааа само да добавя. Стига с тия мисии вече. Едва ли не някой друг ви определя смисъла на живота, задавайки ви мисии, а не самите вие. Това разбира се е в разрез с религиозните разбирания.
Е, видя се, че не съм религиозен. Но пък нямам нищо против религията.
Всеки има право да вярва в каквото си иска. Нали така?
Е, аз вярвам в себе си! Вярвам в способността си да искам. Да искам, да бъда щастлив. Да искам, да търся и да вярвам, че ще мога да продължавам да го правя до самия си край.
Добре дошъл div4o.
Няма значение дали си религиозен или не. Прав си, че човек има право да вярва в каквото со поиска.
Но най-вече трябва да вярва в себе си. Аз смятам, че Бог е в нас. Той не е горе на небето, а е вътре в нас, в душата ни. И когато казвам, че вярвам в себе си, аз вярвам не само в себе си като личност, но и в тази Божествена частица в мен, която е истинското ми Аз, която е Любов и Мъдрост.
А за смисъла съм го казала и аз – ние сме тези, които трябва да си го определим.
div4o, ти казваш:
„Вярвам в способността си да искам. Да искам, да бъда щастлив. Да искам, да търся и да вярвам, че ще мога да продължавам да го правя до самия си край.“
Всеки може да иска и го правим, а вярваш ли в способността си да имаш, да получаваш, да постигаш?
Живота е сложен и много философи са се опитвали да обяснят смисъла и винаги се стига дотам,че смисъла на живота за всеки е индивидуален.Колкото сме различни хората,толкова са различни и мненията.Смисъла на живота е да не мислим за това да имаме вярата за да открием правилния път.Да обикнем себе си , да се опознаем ,а от там да се научим да се вслушваме в нашия вътрешен глас защото той чрез душата ни казва правилното решение.Смисъла е в самите нас,да се научим да постигаме мечтите си не зависимо от несполуките които претърпяваме.Да имаме вяра и любов в сърцата си,които най-добре ни мотивират да успеем в живота.Чудесна тема!
Аз загубих смисъла. Загубих любовта към живота. Всичко ми е безразлично. Не ме интересува нищо и не искам да полагам усилия за нищо. Не искам нищо. Не ми трябва нищо. Не правя нищо. Не искам никой да ме закача за нищо, никой да не изисква нищо от мен, искам да проспя живота си, да не правя нищо и да не се събудя.
А преди не бях така.
Здравей Хана. Понякога се случва в живота ни да настъпи такъв период- когато сме уморени от „борбата“, когато сме разочаровани, отчаяни, когато сме претърпели поражения или не сме били разбрани и приети и т.н…
Понякога човек изпада в депресия и си мисли, че вече нищо не може да го развълнува, че няма слисъл, в други случаи му се иска да избяга от всичко, да иде на друго място, да остане сам…
Това са трудни периоди, но могат да бъдат преход, в който човек да преоткрие себе си, да преоткрие своите желание и да промени живота си.
Казваш, че преди не е било така. А какво стана, какво се случи и те накара да се откажеш от всичко, да загубиш любовта към живота?
Всъщност ти не си загубила смисъла и любовта, защото тях винаги ги има, макар и скрити сега…
Здравей Хана!
По твоя аватар си позволявам да споделя,че неси изгубила ЛЮБОВТА към
смисъла на ЖИВОТА.Просто си на някакъв кръстопът,който обаче запомни
не е съдбовен за теб.Събуди се с нова вяра за себе си!
Здравейте отново будни хора1Така е ,смисълът на живота е да се будиш всяка сутрин с усещането,че си жив.Според мен,ако някой,където и да се намира и се нуждае от нас,той ще ни открие.Kev ако смяташ че можеш да си пълноценен така и можеш да продължиш напред добре,ако все още има нещо ,което те дърпа назад и не ти дава мира потърси я и го изживей.Не е гаранция, че ще отговори на очакванията ти ,но поне ще си опитал.Ето животът ти е предоставил тоя шанс,но понякога повтаря.Роси е права,че е по-добре да изживеем тези чувства отколкото все да ги отхвърляме.Изборът е твой и каквото и да решиш ще е правилно,но реши и не мисли дали е вече късно или не иначе е възможно все нещо да те спира да вървиш напред.Хубаво е това че си решил да се самоусъвършенстваш,но понякога и това не е достатъчно.Всъщност ти знаеш най- добре само дано не съм закъсняла с коментара си,ако е така съжалявам.Поздрави!
Друго важно нещо според мен, което не споменахте е човек да не се опорочи, въпреки многото възможности, които му се предлагат за това. Да не забравяме, че някой много интелигентен човек може да има съмнителни морални качества. Смисъл също е и да се съчетаят в едно цяло интелигентността и моралността, това за мен означава „да не изгубиш себе си“ в този свят на празни изкушения, материалност и користни подбуди! Човек има склонността да се опиянява от постиженията си и много лесно да се самозабравя. Има склонността да приема човек, който не му е собственост,за даденост и лесно да предава най-близкия си,да предава любовта.Изгубил ли си обаче човешкото в себе си, значи си изгубил и голяма част от смисъла, а той е – въпреки всички трудности и изкушения….. да останеш достоен човек!
Здравей Поля!Хората са такива каквито са и понякога като го узнаем се разочароваме,както аз от най-добрия си приятел точно защото не предполагах,че не е това,за което се представя.Най-важното е да вярваме в себе си,да уважаваме себе си и да се ценим и да приемем другите такива каквито са макар понякога да е трудно.Не позволявай на никого да те нарани.Поздрави и усмивки!
Здравей Поля и добре дошла сред нас! Прекрасно е че си открила своя смисъл- да запазиш човешкото у себе си и да бъдеш достойна, въпреки всичко. Нека не забравяме обаче, че разбирането за морал на различните хора е различно.
Здравейте на всички, който споделяте опита и познанията си тук.Специални благодарности за Роси, за прекрасния и безкрайно полезен сайт!
Няма да задълбавам много, само да попитам ; Ами, ако намираме смисъл в нещо „забранено“? Как да постъпим тогава?
Винаги ли смисълът трябва да е така глобален? Безусловна любов? самоусъвършенстване? и т.н.
А,когато не намираме смисъл в значимите неща, като например дете. Тогава?
Здравей Сияна!Щом си намерила смисъл в нещо,значи това нещо е значимо.Не е задължително да мислиш като другите.Ти си си ти и точно за това си ценна,защото можеш да изкажеш твое мнение и то е правилно.Само повярвай повече в себе си.Поздрави Милена!
Начинът е ,когато мислиш за това да се чувстваш комфортно.
Благодаря, Милена!
Трудно е да се чувствам комфортно при толкова угризения, но започвам да се справям
Здарвей Сияна и добре дошла сред нас! Благодаря ти за хубавите думи! Съгласна съм с това, което ти казва Милена- че не задължително да мислиш като другите и че след като за теб е важно, значи е значимо. Но все пак, какво разбираш под „забранено“? Нещо, което не се приема от обществото за редно или…какво точно?
Сещам се, че някои хора откриват смисъл (макар че това не може да се нарече смисъл, а по-скоро някаква погрешна цел) да отмъстят на някого, който им е причинил болка и посвещават целия си живот на това. В този случай обаче това едва би могло да се нарече смисъл…
Здравейте,
Точно този въпрос си задавам в последните седмици почти всеки ден. /почти май е за „благозвучие“/. Всъщност от последните 2 години и половина този въпрос надвисна сериозно и над мен. Да, преди години не би ми минал през ума. Знаех какъв е смисъла. Всъщност и сега мисля, че знам, но потвържденията за това са по-малко, много малко. По принцип съм позитивен човек. Оптимист, който вярва в доброто у хората. Винаги ще се сети първо за някаква щадяща човека причина, за да обясни някаква лоша и нараняващ друг постъпка.По-скоро, че е случайна или в следствие на някакво неразбирателство, а не, че е осъзната и целенасочена с цел нараняване и обида постъпка.
Искам да кажа, че не се считам за негативен човек, а напротив точно обратното. Хората, които ме познават вярвам убедено биха го потвърдили. Е, да, но това да си позитивен не е достатъчно за да си отговориш на може би най-основния въпрос. Особено ако за теб е важно и смисъла е бил да даваш и правиш всичко по силите си за да правиш любимите си хора щастливи, доволни и спокойни. И да се чувстваш част от едно цяло. Когато обаче загубиш това, когато даваш всичко и виждаш, че това няма смисъл за получателя и той остава равнодушен, когато това, че напрактика разбираш, че му е все едно или те приема за даденост или въобще не го интересува, тогава..?
Да, банална ситуация ще кажете – е, може би е така, но е моята „банална“ ситуация и за мен тя е всичко.
Да, проблемът е емоционален свързан с чувства и с това какво ни прави щастливи. Само, човек, който намира щастие в това да дава щастие може да разбере. Преди 3 години постъпих егоистично, така както никога през живота си. Сега си плащам. И трудно виждам смисъла от себе си. Промени се ще кажете. ОК, разбирам предложението и загрижеността, но как, пък и защо да се променя като не ми идва отвътре. Не мога да живея само за себе си. Не съм го правил с изключение на кратък период, който донесе само негативи. Съзнавам, че самотата и тъгата, болката не са най-добрата почва за отговор на Въпроса, но това е реалността. Хубаво е все пак, че имам още надежди, че имам и увереност в себе си. Имам и 2 деца, които са голям смисъл за мен в живота. Не достатъчен, но много голям. Имам и мечти и все пак още вяра. Както вече сте разбрали предполагам, смисъла за мен е да давам – любов, грижа, подкрепа, стабилност. Смисъла за мен е в трайните отношения, в споделянето. И радост, и успехи, и тъга, трудности, всичко. Смисълът е в това да направиш така, че да видиш усмивката на лицето на човека до теб, мекотата в погледа му, да усетиш топлината в прегръдката му, да се потопиш в нежна и страстна целувка. Да се спогледате и осъзнаете, че всъщност светът е прекрасен в този миг. Вярвам, че хората по двойки имат своя мисия, а не по единично. Вярвам, че 1 /цяло/ е повече от 2 отделни половинки, несравнимо повече. Въпросът е да намерим пътя и напаснем частите на пъзела наречен Живот. Надявам се не съм ви оттегчил с „прозаичните“ и за някои може би наивни за днешното време разсъждения.
Здравей Милене. Благодаря ти за този съдържателен коментар и всичко, което споделяш. От това, което разказваш, виждам, че смисълът за теб е била една жена и това, което те е карало да се чувстваш жив е да я правиш щастлива. Казваш, че виждаш смисъла в това да даваш на другите, да ги подкрепяш, да даваш любов. Но всъщност ти виждаш смисъла само в НЕЯ. Защото по света има милиони хора, които мат нужда от любов, от разбиране, от добра дума, от подкрепа. Повярвай ми, само на мен ми пишат толкова много хора. Всички те имат нужда от подкрепа. от мъничко внимание, от тласък, за да продължат напред и да повяват в себе си.
Така че ако това те прави щастлив, може да даваш на толкова много хора по хиляди начини. Освен това, както казваш имаш деца. И те имат нужда от теб, от твоето внимание.
Но ти просто се чувстваш изоставен и ненужен и не виждаш смисъл, защото някой е отхвърлил любовта ти. Защото смяташ, че тя е ВСИЧКО. Но никой и нищо не може да бъде ВСИЧКО.
Да, любовта може да бъде смисъл, но любовта не се крие в лицето на само една жена. Любовта е навсякъде, тя е и в теб. Може би това трябва да бъде смисълът ти сега- да дадеш любов на себе си, да си дадеш вниманието, което даваш на другите. А когато ти се обичаш и си независим, скоро ще се появи и друга, която ще оцени любовта ти.
Струва ми се, че може би ще ти е полезна статията за зависимостта - Зависимостта – как да се освободим от нея и да бъдем щастливи?
Не, не! Не казвам, че никога не съм изпитвала ярост към някого, но отмъщение да е смисъл на живота ми се струва много ……тъжно….. Сега като се замисля, да това да „натрия на някой носа“ ми е давало стимул да се развивам и усъвършенствам, но мисля, че това е полезно.
Смисълът ми е любов – чиста, искрена, даваща криле, но….. забранена
Аз имам семейство, а той друго. И това ще си остане така поради много фактори.
Милене, не искам да те засягам по какъвто и да е начин, но според мен ти, ако обичаш толкова много тази жена, то би трябвало да се радваш от това, че тя е щастлива, а не да губиш смисъл, че не е до теб.
Здравей Сияна!Разбирам много добре,но искам да ти кажа,че такава връзка в някои случаи разнообразява и сплотява брака,а в други води до разпад и нов шанс за съпруга ти и теб.И все пак ти ще решиш,но трябва да обмислиш това.Каквото и да решиш ще е правилно,защото,за да не върви една връзка причината е в двамата партньори.Поздрави Милена!
Здравей Роси,
Чел съм статията, която предлагаш. Но нестава въпрос за зависимост. Ние не сме заедно от 2години и половина. Ако бях зависим в онзи смисъл, да не бях оцелял до сега. Тя беше много наранена и разбирах, че трябваше време. А доверие се гради с много време, а се губи много лесно. Аз се чувствам независим и съм доказал на себе си, че е така. Да, много ме е боляло от едни или други случки, но това е нормално. Когато искаш да си с някого, а той не с теб – боли.
Съгласен съм, че любовта е в нас и около нас, но какво имаш предвид конкретно – да си давам любов на себе си? Аз не съм се занемарил или нещо такова. Грижа се за себе си в обичайните норми, отделям си време. Но времето сам или в работа не е пълноценно, не е удовлетворяващо. А, това да тръгнеш да търсиш нова любов не се решава, то /ако се случи/ е натрупана необходимост и желание, процес. А и как да залъгвам друга, като знам, че ме „тегли“ другаде? Проблемът може би е, че и преди години и сега винаги търся сериозна, ангажираща връзка, а не мимолетна. Не, това не е проблем, това съм аз и не мисля, че това е лошо! И другото е, че болката идва и от това да видиш, че след много години с общи мисли, цели за живота, човека се е променил или се променя и сякаш несподеля вече същите ценности /не, че не е невъзможно това да се случи/. Но, ако другия човек е бил щастлив с теб и вижда, че си същия, че и повече в някои отношения не е ли болезнено да разбереш, че това може би не е достатъчно вече за него? Да, хората се променят ще кажете, ок, така е, но те се променят и от това да изгубят себе си и след това да се „намерят“ отново, нали така.
Сияна, по принцип би била права, но в частност – не съм казал, че е щастлива, напротив многократно чух, че не е и че все недостига нещо в отношенията и до сега с друг. Че, не е сигурна в себе си и като цяло не е удовлетворена и щастлива. Иначе си права принципно, като обичаш някого, ако той е щастлив нормално е и ти да си щастлив за него. Да, особено ако си му само приятел – да. Но, ако имаш чувства други, човека ти липсва и това, че ти за него може би си вече недостатъчен не те прави най-щастлив нали? Защото ако беще много щастлив и разменим ролите, излиза, че ако нараним някой, той следва да е щастлив, че сме намерили ново щастие другаде…дали обаче е? Мисля, че в реалния живот не се случва точно така.
Милене, разбирам болката ти, знам, че боли. Но искам да кажа, че тази жена не е смисълът. Никой не може да бъде всичко, смисълът и щастието ти. Защото те са вътре в теб. Като казвам да обичаш себе си и да бъдеш независим, нямам предвид да се грижиш за външен вид или да си се грижиш сам за финансовата си сигурност. Това съм сигурна, че го правиш. Но ти си зависим емоционално от друг. Имам предвид да си създадеш пълноценен личен живот- да се занимаваш с нещо, което да те изпълва и да ти носи огромно удовлетворение, да се включиш в някаква кампания, които те въодушевява и т. н.
Иначе съм съгласна, че боли. Но това не означава, че си загубил смисъла. Разбираш ли?
Роси, права си не съм дефакто, окончателно, но чувството е такова и се питаш за какво правиш всичко което правиш – работа, хоби, ок – кампании, спорт и т.н. Да, получаваш някакво удовлетворение за себе си – да, така е. После…постигаш успех – супер готино усещане, да, но по-хубаво е да го споделиш, тогава то намира вече и практическо приложение. А, иначе какво е – една самоцел, постигната, ок, донесла удовлетворение. Но не е достатъчно това. Да си се радвам сам колко съм успял…и да споделям със себе си това ли? Не е ли смисъла в това да намерим т.нар. сродна душа и да сме заедно, да градим и развиваме заедно, да споделяме радости, успехи, да се радваме на другия за неговите лични успехи, хобита и т.н. Да го подкрепим като е зле и има нужда от рамото ни, да градим и да оставим нещо след себе си и като се обърнем назад на по….80-90г. и да си кажем..мдаа:) ех какъв живот беше, имаше смисъл от мен и нас. Дали деца отгледал и възпитал човек, дали освен това постигнал и лична изява в някаква област, професия, бизнес или друго. Но все пак истината е, че всеки един от нас има нужда от човек до себе си. И това да имаш хоби и т.н. е хубаво, но не е достатъчно.
Ето моето време е доста запълнено, работа, ангажименти покрай децата, през 2 пъти в раб.дни съм с еднотопоне, събота и неделя също време заедно, малко почивка също, спорт да кажем и т.н. Да, и аз гледам да си планирам времето да е запълнено за да може мозъка ми да е ангажиран и да подтиска осъзнаването и чувството за нежеланост и ненужност и т.н.
Но, това е заблуда, дали през деня в някаква ситуация, че даже не една, дали вечерта като се прибереш, като си легнеш те налягат мисли, и не само, то си е в теб чувстото и ти си го знаеш, усещаш и без да има ситуации.
Докато си зависим от друг, никога няма да си доволен, защото все някой друг ще определя кой си и какъв си. Ако си беше себедостатъчен, ако сам се ценеше достатъчно, нямаше да имаш нужда непрекъснато да ти казват колко си добър или успял, колко се отдаваш и пр…Ти щеше да си го знаеш и това щеше да е достатъчно за теб.
Колкото до връзката на бившата ти, който не била щастлива – никога ли не ти хрумна, че тази връзка просто може да не е имала шанс да се развие без непрекъснато да бъде саботирана?