октомври 24th, 2009 
Росица Вакъвчиева 
Всеки от нас познава страха в една или друга степен. Той присъства навсякъде под различни форми, промъква се във всички сфери на живота ни, макар понякога да не си признаваме и дори не съзнаваме, че се страхуваме.
Страхът има много разновидности, той се преобразува и замаскира, но при всички случаи ни спъва, оковава ни на едно място, деформира характера и отношенията ни. И тъй като той заема много голямо място в живота ни, ще направя отделна подкатегория в Психологията, посветена на страха и в отделни статии ще разгледам различните видове страх. А те са:
- страх от отхвърляне
- страх от провал
- страх от загуба(на близък човек, на работа, на имущество)
- страх от взимане на решения и допускане на грешка
- страх от бъдещето
- страх от старостта
- страх от смъртта
- страх от болести и злополуки
- страх от несигурността и промяната
- страх от самотата
- страх от обвързване
- страх да сложиш край на връзка
- страх от загуба на контрол
- страх дори от успех и произтичащите от него отговорности
- страх от измама и насилие
- страх за близките и т. н. и т. н.
Страхът варира в различни степени – от тревожност и безпокойство – до парализиращ страх и паник-атаки.
Страхът може да придобива различна форма. Гневът, омразата често са замаскиран страх. Когато някой човек проявява агресия и напада, дълбоко в себе си се страхува, но не си дава сметка за това. Всъщност в страха се коренят почти всички негативни емоции.
Емоциите са СТРАХ и ЛЮБОВ, а всички останали емоции са просто техни разновидности.
Страхът от отхвърляне например се проявява във всички сфери на живота- лични взаимоотношения, в работата и т. н. Човек започва да се предпазва отвсякъде, затваря се, става неуверен, започва да изпитва гняв и oмраза към тези, които го „отхвърлят“. Появява се чувство за вина, недоверие в собствените възможности, чувство за малоценност и дори негодувание към себе си. Така постепенно един такъв страх пуска пипалата си навсякъде и ни стяга в мрежата си.
Страхът е в основата и на повечето болести, защото ядосването и безпокойството са негови деца. Доктор Мотагу, автор на книгата „Язва на стомаха на нервна почва“ пише:
„Вие получавате язва на стомаха не от това, което ядете, а от това, което яде вас.“
В основата на всички страхове е мисълта „Няма да се справя“.
Както пише Сюзън Джефърс в книгата си „Освободи се от страха“ :
„В ОСНОВАТА НА ВСИЧКИТЕ ВИ СТРАХОВЕ СТОИ ПРОСТО СТРАХЪТ, ЧЕ НЯМА ДА СЕ СПРАВИТЕ С ОНОВА, КОЕТО ЖИВОТЪТ МОЖЕ ДА ВИ ПОДНЕСЕ.“
„ЕДИНСТВЕНОТО, КОЕТО ТРЯБВА ДА НАПРАВИТЕ, ЗА ДА НАМАЛИТЕ СТРАХОВЕТЕ СИ, Е ДА ИЗГРАДИТЕ ПОВЕЧЕ ДОВЕРИЕ ВЪВ ВАШИТЕ СОБСТВЕНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ДА СЕ СПРАВИТЕ, КАКВОТО И ДА СЕ ИЗПРЕЧИ НА ПЪТЯ ВИ.“
Най-често страхът се поражда от неувереност в себе си и незнанието за действителните ни възможности. Този страх:
„Ами какво ще стане, ако….“
ни спира да навлизаме в непознати територии, да общуваме свободно, ограничава креативността ни. Ние се вкопчваме в познатото, старото и не смеем да направим крачка напред. Избягваме нещата, от които се страхуваме. Но всъщност истината е, че :
„ДА ПРЕМИНА ПРЕЗ СТРАХА Е ПО-МАЛКО СТРАШНО, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЯ С ПОСТОЯННИЯ СТРАХ, ПОРОДЕН ОТ ЧУВСТВОТО ЗА БЕЗПОМОЩНОСТ.“ Сюзън Джефърс
Винаги се страхуваме от нещо, което не се е случило, което не съществува, т. е. от нещо въображаемо. Например – страхуваме се от някаква болест. Но докато сме здрави, тя не съществува за нас и няма защо да се съсредоточаваме върху нея. Ако сме се разболели, страхът само ще отслаби защитните сили и имунната ни система, необходими за оздравяването.
Ако се страхуваме от загуба на работа – самият страх ни разконцентрира, ставаме по-неефективни, неуверени, правим грешки и в крайна сметка наистина можем да загубим работата си. Т. е. страхът може да предизвика това, от което се страхуваме.
Дали ще се сбъднат нашите страхове или не, те са само пилеене на време, енергия и сили.
Орисън Марден пише:
„АКО САМО МОЖЕМ ДА ОСЪЗНАЕМ, ЧЕ СТРАХЪТ Е ТВОРЕНИЕ НА МИСЪЛТА, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА САМО В НАШЕТО ВЪОБРАЖЕНИЕ И НЕ МОЖЕ ДА НИ ПРИЧИНИ НИКАКВО ЗЛО, ОСВЕН ТОВА, КОЕТО НИЕ СИ ПРИЧИНЯВАМЕ КАТО СЕ ЗАНИМАВАМЕ С НЕГО, КАКВО ЩАСТИЕ БИ БИЛО ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО.“
Страхът се корени в навика да очакваме най-лошото. В дадена ситуация, мисълта, която ни изпълва е:
Ами ако се проваля?
Ами ако сбъркам?
Ами ако загубя?
Но по закона на вероятностите процентът да се случи „лошото“ е по-малък от 50 на 100. Тогава защо не си кажем:
АМИ АКО СПЕЧЕЛЯ?
Защо по-лошото да е по-вероятно?
При различните страхове е важно:
- Да разберем от какво се страхуваме,
защото често не си даваме сметка за това.
- Да го ПРИЕМЕМ.
Това не означава да се примирим с него, а да го признаем и да приемем, че той е част от израстването ни и докато продъжаваме да израстваме и навлизаме в нови територии, ще го изпитваме. Но той може да ни стимулира, да повдига адреналина ни, вместо да ни спира. Освен това страхът е защитна реакция и се опитва да ни защити, т. е. грижи се за нас. Отричането му само го засилва. Можеш да си кажеш – „не, не ме страх“, но той си стои вътре в теб и набира сила…
Ключът е да усещаш страха, но въпреки това да го направиш. Ако успееш да „наблюдаваш“ страха сякаш отстрани, да наблюдаваш какво се случва с теб, без да се идентифицираш с емоцията, ще усетиш как преминава като вълна през теб и излиза. А когато преодолееш страха, чувството е невероятно.
Едва когато го открием, признаем и приемем, можем да го освободим.
От категория 
Тагове: 
Айде честит блог, супер изглежда! Да ти донесе много радостни мигове и успехи
Благодаря Радиславе
Надявам се и моят блог да бъде полезен и интересен за хората,както твоя 
Много ценни разделения на страха – ясни, конкретни и изчистени, като нов модел Боинг
! И целият сайт е супер!
Възлюби страха си – защото той това си ти, собственият ти емоционален живот! Плувай смело в него, като опитен пътешественик в това вълнуващо и чудесно приказно чувство: страхът! В него се крие смелостта и спокойствието. Той е само нужен преход към тях!
Поздрави: Орлин
Благодаря много Орлине.Твоята оценка като психотерапевт е много ценна за мен! Благодаря ти още веднъж и ще се радвам да споделяш мнението си
Много хубав сайт – прочетох много полезни неща. Но хайде някой да ми каже как човек преживал смърт на любим човек може да се справи със страха от загуба на близък, страха за близките … Или може би това е тема за друга статия – моля ако има такъв материал да го споделите.Благодаря
Благодаря за оценката pipilota. Радвам се,че съм полезна. Разбира се ще пиша и за страха от загуба, за страха за близките. В отделни статии разглеждам
различните видове страх и ще се опитам да бъда максимално полезна. А и вие, които четете приятели, може да споделите своя опит.
Съгласна съм с абс. всичко! Страхът не е по-силен от самия теб , а от твоята воля да го преодолееш! Искам я тая вълна
Блестящо разработена тема! Просто нямам думи. Тази транскрипция е толкова полезна за хората, страдащи от чувство за безпокойство, че бих препоръчал на много места в интернет-пространството да се слага линк към този блог. Аз случайно попаднах тук, но намирам ключа към моите проблеми. А както казва Луй Пастьор: „Случайността помага само на подготвените“. Но нека в случая да се популяризират тези теми, поне аз така мисля.
Благодаря Пламене! Радвам се,че публикациите ми са полезни. Знам, че страхът доста сериозно присъства в нашия живот и е проблем за повечето хора. Някои не осъзнават ,че се страхуват или не си признават, други се борят непрекъснато с него. Но страхът е една от най-силните емоции и е много упорит. Често колкото повече се борим с него, толкова по-силен става той – защото става част от нас. И борейки се срещу него, ние се борим срещу себе си… Затова започнах поредица – направих отделна категория към психологията, посветена на страха, където ще разглеждам различните видове страх. Надявам се благодарение на опита ми, наблюденията и наученото, да мога да помогна на хората.
а не е ли страхът проявление на егото? не изчезва ли страха, когато вече не се идентифицираш с егото?
Много се радвам да те „видя“ Елена.
Искам първо да те поздравя за страхотното списание SELF–HELP. То помага на хиляди хора да намерят Пътя, да
отговорят на въпросите си, да решат проблемите си. Радвам се, че ви има!
А по въпроса – да, права си – страхът е проявление на егото и можем да се освободим от него като не се идентифицираме с егото си. Но нека не забравяме все пак, че въпреки че егото е до известна степен илюзорно, то все пак съществува и е част от нас. Както в този дзен коан:
„Ямаока Тесю, като млад ученик, посещавал един след друг различни учители. Веднъж той се намерил при Докуон. Искайки да покаже своите знания, той казал:
- Разумът, Буда, чувственото битие – всички те всъщност не съществуват. Истинската природа на нещата се явява пустотата. Не съществуват нито въплъщения, нито заблуждения, нито мъдрост, нито посредственост. Нищо не можеш да дадеш и нищо не можеш да получиш.
Докуон, който спокойно пушел, нищо не казал.
Внезапно обаче, силно ударил Ямаока по главата. Юношата много се разгневил.
- Ако нищо не съществува – запитал Докуон – то от къде тогава се взе този гняв?“
За да се освободим от страха, първо трябва да го приемем, да признаем съществуването му, но да не се идентифицираме с него. Да не бягаме от него, а да го пуснем да мине през нас и да го освободим…Това е един път на издигане над егото, който ни отвежда до ново ниво в духовното развитие. Мисля, че именно страхът, болестите, болката ни повеждат по Пътя…
Изключително интересен и полезен сайт!Случайно попаднах на него,но мисля,че ще стане от най-предпочитаните ми.Съдържа полезна и интересна информация,която носи в себе си и успокоението,че нищо не е толкова страшно,колкото изглежда!Поздравявам ви за идеята,старанието и усилията,които сте положили!Продължавайте в същия дух,а феновете ви ще се множат!Живеем в трудно време и всеки изпитва нужда да знае,че това,което изпитва се е случило и другиму и не го е съборило!Бъдете и все така позитивни!
Благодаря ти Миглена! Радвам се, че ти харесва сайта. Ще се радвам да споделяш и твои мнения.
Прекрасно поднесен материал за хората,които искат да се научат да се справят с връхлетялите ги проблеми,следствие непознаване на причините,които ги карат да се страхуват.Много ми хареса сайта.Пожелажам
успех и със следжащи публикации.
Благодаря Силвия! Добре дошла тук. Радвам се, че ти харесва сайта и ще ми е приятно да споделяш твои мнения, идеи, препоръки.
Страхът потиска,блокира дори всички други чувства и емоции! Става всесилен! А е такъв, защото не си позволяваме и не приемаме всички други чувства и емоции. Той се превръща в техен заместител!
Разбира се понякога е мярка за самосъхранение! Спира ни, за да ни предпази от реална опасност.
А всички изброени страхове са нормални и когато разберем какво се крие зад тях, те се стопяват и се чувстваме свободни да мислим, чувстваме и действаме.
Да, разбира се, че страхът са нормален и често той не е наш враг, а просто се опитва да ни предпази. И когато го ПРИМЕМЕМ и осъзнаем, че той е просто емоция, а не наша характеристика, той си отива.
Ще пиша някои мисли, които не са в съзвучие с милващия, хвалебствен и любезен „тон“ на пишещите тук. Все пак дали, как и кой би го прочел, си е отговорност на Прочитащия, а аз като автор на тия думи, нося отговорност само за написаното. И все пак – ако на домакинята на сайта това не й допада, одобрява или сметне че тия думи не са подходящи – да ги изтрие. Изборите на хората не са моя отговорност. И всеки избор задължително е придружен с отговорността за него… И зад всеки избор всъщност стои ИЗБИРАЩИЯ и това КОЙ Е ТОЙ.
Попаднах на сайта тук съвсем „случайно“… като всичките други „случайности“ в живота ми… Изследовател съм на вътрешния свят на човека, но най-вече на своя. Което не е важно, но е определящо. Защото тук, както и всички такива сайтове се занимават със всичко друго, но не със самоизучаване, самонаблюдение и саморазвитие. Защото никоя книга, никое учение, никоя философия, никоя мъдрост няма да „напише“ нищо за точно определения човек… И по-точно никъде другаде няма ключ към вратата на „КОЙ СЪМ АЗ“… А името на сайта е „себепознание“. А популярната псевдоезотерична псевдопсихология, дето се цитира тук е просто за децата и детския свят. Вярно, Роси е педагог по образование и психотерапевт по душа и умения и дадености – това е очевидно – маниер, отношение, толерантност, търпение, изслушване – чудесни комуникативни умения е реализирала… Обаче всичко това е все за „помощ“ на някой… Пак Помощ, пак Помагане, пак учене, пак отношения… и се пише едни и същи неща навсякъде и се цикли все около едно основно ядро. Съвсем очевидно е за мен защо и как… И ако пиша всичко това, то не е да се правя на много начетен или велик, а евентуално да поставя всичко написано в тоя сайт спрямо един напълно друг контекст, спрямо една напълно друга картина на вселената и живота… и Човека в нея. И понеже съотвествието между автор и творение е задължително и неизменно, сайта е точно отражение на авторката, както и всеки коментар, включително и моя – на пишещия го.
Избрах точно темата за страха, защото тя има за мен особен статут. И чрез нея аз направих навремето първите си еврики за това какво се случва във вътрешния свят – моят свят… И да се гледа индивидуално на самонаблюдението, самоизучаването, самоексперимента, самоанализа… е много, много различно сравнено с масовата практика на социалната взаимопомощ.
Вътрешния свят на човека е отворен само за неговия собственик. И на всички които са с претенциите че имат познания за него би трябвало да са го открили по себе си. Вътрешния свят и самопознанието не могат нито да се преподават, нито да се учат, нито да се прави това в групи или популяризира. Понеже прегледах блоговете и форума се виждат ясно и тенденциите и общата нагласа… и събирането „подобния с подобен“. Напълно е ясно че за множеството социални деца всичко това ще е изключително полезно. Обаче името на сайта е по-скоро фразата „да си помогнем, за да се познаем“… а не „САМО-ПОЗНАНИЕ“.
Всичко това не е критика за никой. Сайта отразява един немалък труд на авторката си и е похвално как е изминала своя собствен път към него и дава от себе си (типично по скорпионски
) Обаче именно за нея са всички тия думи – Росица, това ли си ти?
Статистически със псинауки се занимават приоритетно хора, които имат порива да помагат на „другите“. И те са преживели свой вариант на лична травма, която след това компенсират с помагането. Правих това проучване сред обучаващите се на псинауки в софийска група. По-късно разпитах и за една варненска такава. После разгледах същото и в Пловдивски университет. Разбира се аз не съм статистик, но когато повече от 50 (до над 70% ) процента от хората учещи една дисциплина са мотивирани именно от травмиращите си изживявания с които се опитват да се справят, за мен е показателна за „нещо си“…
Фразата „ако искаш да помогнеш на себе си, помогни на другите“ – е аналогична и за „ученето“. Но това не е така за самопознанието. затова е и съставната дума „САМО-ПОЗНАНИЕ“. Разбира се като всички думи, тя е просто един графичен условен етикет за съдържанието й. И е важно акцента на коя от двете думи в общата съставна се поставя. И това личи от смисъла на написаното от мен.
Ако някой иска да отвори виртуален кабинет за психотерапия от всичките пръкнали се модернистични и псевдонови клонове на психотерапията и огромното множество на школи и последователи на мъдреци в нея вероятно е чудесно. Обаче какво е за него самия това… (нарочно не поставям въпросителни знаци – само формата на някои изречения е въпросителна, но те не са въпроси ).
Росица – твоят сайт прави впечатление с труда на авторката си и със много старание и прецизност. Обаче не може вече да не си забелязала, че явлението ПОМОЩ е психично явление, като тия които за които се пише във форума и блоговете ти. Помощ и помагането са част от „детските болести“. И с тях се израства… но се и зацикля. Именно – зацикля, защото травмирането също е процес, който сам по себе си е нищо. Въпроса е във Травмирания и факта, че защитната психична реакция е свързана с оцеляването, но само в дадения някога си момент… после обаче цената е, че трудно или невъзможно да се „излезе“ от направената „крепостна защитна стена“. И живота остава вътре в нея – и се бяга там при всяка интерпретация на „опасност“.
Цикленето не може да не ти е направило вече впечатление – ще идват едни и същи хора, ще пишат и говорят едно и също само с различни думи. 5 години от живота си положих на изследването на този тип комуникация и общото социално ниво, но то донесе моите индивидуални еврики. Може би ще донесе и „твоите“. Обаче децата идващи в това виртуално място са удома си – те са в детските си ясли. Света е техен и всичко в настоящото човечество сега е именно такова – те са в съответствие – детски свят за децата в него. Типичния порив на всяко дете е да сънува своя сън, но ако е възможно да не е кошмар. Но няма как – света на изживяванията няма как да е „само едно“ – нито черно, нито само бяло. А децата винаги искат, пак да си сънуват, но да е хубаво красиво, интересно или забавно… и приятно. Ако не е – просто го стремят, бленуват, търсят, искат… А е толкова просто – няма как в света на сънищата да е само „бяло“. В тоя смисъл типичната позитивистична вълна е просто само част от общия блясък на поредната илюзия за рая. А рая и ада са само „ин-ян“ на едно и също нещо.
страхуването е изключително комплексен феномен и сам по себе си е фундамент и показател за много неща във психичния свят на всеки човек. А в текста ти горе почти нищо от същността и дълбочината не е засегнато. Вярно е че няма да помогне никому ако задълбаеш в дълбочина… Обаче така би показала ти дали въобще я имаш дълбочината… И че в името на сайта ти и двете думи в съставното САМО-ПОЗНАНИЕ имат смисъла и значението да са „заедно“ в една дума…
Иначе просто ще стане като останалите популярни „духовни“ сайтове дето се познавате и взаимно се дублирате и повтаряте… Именно заради това популярността на простите и елементарни идеи е толкова висока, защото носи най-вече едно вдъхновение… за пълненето на черната дупка на празния и обезмислен живот… на „Празния“ дето го живее. Обаче тази дупка никога не се запълва – с нищо. Само се сънува и само химерно се пълни… но никога не се запълва. Пълненето остава като безкрай. И опитите да се представя един пълен, спокоен, щастлив човек е смешна, и единственото за което става е за един вечно гонен идеал. Просто е – докато се сънува, всеки сънуващ ще е в битието и света на съня. А там всичко е двойнствено и разкъсано. И ако деструктивноста в изживяванията са нещо което някой ще трябва да лекува или помага, позитивността е в същата мяра и същата плоскост – просто е плюса… А не могат едно без друго минуса и плюса. В света на съня хармонията, единността и интергритета са напълно невъзможни. Думи като самодостатъчност, самостоятелност и само управление са напълно чужди на това ниво на битието. Просто не са му съотвествени. И всички съвети как живота може да стане щастлив са просто химери за изживяващите се за нещастни.
Росица – нима това е помагането. Да спомагаш на хората просто да заменят една илюзия с друга – един сън с друг. Това ли е спасението към което ти самата се стремиш. Нима това е духовната милувка от която ти самата се нуждаеш и която самата ти даваш на дошлите, попиталите те, и търсещи съвета и опита ти. Нима не откри досега, че помагането е просто меката и скритата страна на контрола… и несъзнаваното търсене на собствено спасение, значимост, стойност, смисъл за живот. Че в даването чрез помагане е само социален паметник и че само за социума той има смисъл. Без него не би имало въобще групово битие. Но все някои хора идва време да го надраснат и да погледнат те самите без „другите“ в себе си. И да извадят от там първо собствената си вътрешна честност – оная голямата, дето през очите й сънищата и бляновете се стапят и се оказваш гол – без „дрехите на царя“.
Никой не е успял с компенсирането на липсващите му неща РОСИЦА… С твоето име се обръщам и към твоите виртуални „колеги“, дето самите те правят същото и идват и при теб да се четете взаимно, общувате и формирате с дейността си нещо по модификацията на поредния егрегор. Това обаче никога няма да се случи – защото егрегора е като живо същество. Хората всъщност не искат да се променят, никога не биха платили цената на една същинска трансформация по събуждането си. Защото това е вид смърт – смъртта на идентичността на сънуващ. А това е цялото битие на сънуващите. След като погледнеш себе си откровено и чисто – ще разбереш защо никога няма никой да се събуди… Докато не узрее сам за това. Дотогава може само да си играе на събуждане, на игри на доблест, щастие, намерения и пожелавания към вселената. Вечно все нещо искащ, стремящ, търсещ… и никога недостигнащ (го).
Разбира се че всичко е път… но няма Път, ако няма ПЪТУВАЩ… И никога не би имало път, ако няма „посока“. Именно Пътя показва „изборът на посока на ПЪТУВАЩИЯ (по него)“.
——
П.с.
Мейла е истински и е посока за евентуален контакт.
Ако някой четящ види в написаното нещо… нещо от него самия, или докосне нещо там-някъде-отвътре… Но може би трябва да се мине през първосигналните защитни реакции – като се почне от отхвърлянето или отричането, иронията или оспорването… Просто тия неща не ме интересуват. Както и дискутирането и празното бъбрене, с което наричам всякакви приказки, след които всичко си е пак същото.
Ууу, какъв дълъг коментар. Между другото, ramus, добре е да се замислиш дали не го пишеш само за себе си с претенцията, че говориш на всички. Аз мисля, че изкуството на писането минава през това – в началото се пише някак себично настроено „Аз мисля това, аз вярвам в това това, аз казвам това“. Едва след това хората сякаш започват да те разбират
Тук признавам, че за момента и аз съм сред себичните. Но да не говоря за себе си, ще говоря на теб.
Познато ми е това, за което говориш. И сме говорили с Роси на тази тема.
Знаеш ли кое е интересното? Възприемането на идеята, че някой някъде пише или прави ненужни или неправилни неща е също едно от междинните стъпала. Възприемането че „За всеки влак си има пътници“ е на следващо ниво.
И съм й казвал „Абе Роси, има ли смисъл от това… защо пишеш такива неща. От една страна много от тях могат да бъдат объркващи, тогава са неверни“
Един човек може да вземе една идея и да интерпретира по неочакван начин.
И на мен ми изглежда, че нещата зациклят, че все се повтаря едно и също. Но замисли се за момент – защо това е така, защо мисля че нещо се повтаря, а на всичкото отгоре има интерес към него. Изглежда толкова налудничаво как всички тези хора се интересуват от неща, които би трябвало да знаят.
Фактите са, че те не ги знаят, ти ги знаеш. Има толкова много хора, които никога не са чували за позитивна настройка, поглед към себе си, законът за привличането. Ти може би си запознат с всички тях, може би си започнал преди години, но има милиони които дори не са чували.
Не знам защо е така, но тялото има една такава функция на самозаблуждение, че каквото знаеш ти – значи го знаят и другите. Дори сега като се замисля, може би повечето пишещи тези неща го правят не за да покажат нещо ново на другите, а за да се похвалят колко много знаят.
Пък и не мисля, че повечето хора могат въобще да разберат, че има някой наречен „Себе си“. Те и така зависят от всичко, което им се казва и предлага. Те не разбират какво е да търсиш отговори, те имат нужда от това някой или нещо да ги запали. Иначе остават просто животни в човешка кожа.
ramus, добре дошъл тук.
Аз ти благодаря за този старателен анализ на сайта, на мен, на идеите и коментиращите тук, както и на понятията като Себепознание, Пътят, помощта, сънят и илюзията, смисълът, общуването, зациклянето…
Благодаря за вниманието, което си отделил на сайта и на всички тук.
Знам, че този коментар ще бъде полезен както за теб самия, така и за тези, които трябва.
да се изживяваш (сънуваш) на „голям“ не е като да си ГОЛЯМ извън сънуването.
Дали „мислите“, „знаете“… и кое е ФАКТ, Вие самия още не сте разбрал много неща спрямо написаното. Например че преди повече от 10 години Де’Боно извади на показ странността на извода, че няма човек, който при винмателен анализ и осмисляне, да каже нито един „ФАКТ“, който да не е вид интерпретация. Така, че това сега дори се преподава на разни учебни игри, дори по училищата. И е достойно за замисляне – ако въобще някой има „багажа“ и куража да си го позволи.
Разбирам чудесно че за да живее някой в своя конструирана от него реалност, е недопустимо за него самия той да разбира това – като част от илюзията е винаги самата илюзия да е неуловима, скрита, недоловима. В смисъл че в мига, когато човек докосне дълбочината на идеята че „нещо не е както трябва“… има нещо в тая работа – изглежда толкова истинско… а дали е такова… Дали въобще е възможно всичко изживяно въобще да не съществува. И то не съществува никъде освен в главата на изживяващия (го). И това не е въпрос на „знаене“, а само и единствено на индивидуално съзнателно откритие. И на тайната на понятието САМОИДЕНТИЧНОСТ – (конструиране на АЗ-образ и света-реалност, в която той да е наличен) е толкова стара, колкото света. И е от времето при което някога си поредния човек, излюпил се от социалния инкубатор е тръгнал към самоосъзнаване на собственото си съществуване.
Във вашата „социална дейност“ на Будители, Спасители и Помагачи дали сте се замисляли за отговорността.
Дали вие наистина сте „разбрали“ истината за ЧОВЕКА И СЪЩЕСТВУВАНЕТО му.
Дали е единствената отправна точка за нещо „правилно“ е човек да му е „добре“. И обратното – значи ли че само стремежа „да му е добре“ е нещо повече от типичен напълно несъзнателен копнеж. Дали никога не е достигнало до вас, че имало някога един известен лечител, който получил дарбата да лекува, а след години разбрал, че при него се връщат едни и същи „пациенти“. Просто е – лечението не става наготово, не става отвън, не става с поучения, наставничество и приказки-видения за рая на блажеството. Защото проблемите на хората са вид симптом, и идеята не е да се внушават други симптоми. защото щастливия човек, както и влюбения, също е симптом, точно както е и обратното на тия изживявания и състояние. И да си лечител или Помагач – също е симптом. А вас – Помагачите, кой ли ще ви лекува… И дали от симптомите само е „лечението“.
Самата идея – да се промени света, но „заедно“ е просто детска идея. Тия дето винаги са на поход към промяната на хората, просто са мързеливи за собствената си трансформация. И е просто опит за компенсация. А психонауките са затънали в тая тиня повече от век вече и никога няма да се вижда края заради напълно погрешни основни постановки. Но пък именно тях ги има защото са потребни за „играчите“ в игрите им.
Типичен признак за „малък човек“ е да привижда в написани или казани думи, нещо свое. При положение че той в живота си няма нищо нещо наистина „негово“ и всичко е сбор от социално-внушени заемки и стъкмистики за живота и той самия. Именно това се нарича ПАРАДИГМА – едно доброволно социално ръкостискане по това кое, как и защо ще се смята за ИСТИНА. И вие като ПОМАГАЧИ, дето смятате че „знаете“ нещо си, а другите не го „знаят“, също участвате в тази матрична игра. И със изживяващата роля че тя е важна, правилна и истинска.
Цитират се едни и същи сметнати за ИСТИНИ „знания“ само защото отговарят на социалните потребности и нагласи, в социален етап при който заложените от държавността, демокрацията или пък патриотщината готови химери са изживели времето си и има глад за нови „надежди“ и посоки за групови нови сънища и нужни вдъхновения.
Никъде не съм написал „ненужни или неправилни“ и това само издава нивото на вашия прочит и интерпретация. И думите които сме написали ясно показват кой от авторите за какво, доколко и как е мислил. Също така по написаното ясно личи че месианския етап за много деца настъпва, а те не разбират дори това. Да си будител е просто етап.
Аз например, не ме занимават глупостите да отричам каквото и да е – щом нещо съществува, значи то има своето място, значение, идея, динамика и да е налице някакво „мое си отношение“ спрямо него е налично също само при децата.
Напълно разбирам, че такъв като мен да твърди че е в състояние на битие което е извън вяра, надежда, спомени, търсене, желания, пристрастености, зависимости… е странно за хора от „другия свят“ за които те са напълно прави, че от тяхна гледна точка това е „напълно невъзможно“.
Не критикувам никого за нищо – интерпретацията за такова нещо само издава пълното неразбиране на думите ми, но дори и в това го виждам естествено.
Виждам естествено и месианското виждане, че „все някой“ трябва да се изживява на месия и да проповядва спасение чрез „ххххх“ нещо си. Самата идея за спасението и помагането е пронизала от хилядолетия всички култури и съответно религии и догми. И те са в сила навсякъде на това ниво…
Виждам естествено че в социално насадените убеждения е наличен мита за „знанието“ и „знаенето“. Това че някой „знае нещо си“ е важно в социалния живот. Обаче не и във вътрешното израстване, при което откриването на собствените еврики като „колелото и топлата вода“ са извървяване на собствен индивидуален път.
„Пътя“ не може нито да се споделя или заимства, нито да се разкрие някому, нито да се играе на разкриване. Затова груповите игри на будителство имат смисъл само за социалното битие и за съотвествените на него елементи в пъзела му.
Щом има хора издаващи сигнали за „спасение“, се намират и избиращи обратната роля в играта. Но това не ги прави да са „големи“ а само играта на спасяващи и спасени се играе – както всички игри със задължително двустранно участие.
Разни хора ще идват, да казват какво им пречи, от какво са недоволни, нещастни или защо не са влюбени… или обратното. И после ще си пишат че уж всичко се променяло. Много хора ще твърдят тук че в тях била настъпила промяна… Обаче това са просто несериозни неща. Вие поне веднъж направихте ли си труда да видите тия „дето сте им помогнали“. Така на думи, на идеи, на приказки всичко е лесно, безопасно, просто… Обаче като се наложи да се „свали“ в практиката и реалността – отидете и вижте сами че те са застопорили реалността в която са си. И че само на приказки са много подпомогнати и променени.
И те си играят еговите си игри, защото няма какви други да са… Обаче игрите в които се играе на Не-егови е вече по-интересно. Там се играе на духовност, на просветителство, на знаене на истината… или на търсене на същата. А будителите с нищо не се различават от търсачите – и са в едно и също русло.
Онези, които вървят по свой напълно самостоятелно открит път, са самостоятелни хора – просто съотвествие е. Такива хора живеят в един напълно друг свят – не че е друго измерение… А че виждат, чуват и възприемат един напълно различен свят от социално-насадения чрез опитомяване,чрез „ученето“ и „възпитанието“. Качествено е различно нивото на самоосъзнаване, но вие няма как да го познавате това.
———–
Опитах се да напиша много неща. Малко или нищо от тях ще бъде прочетено. И най-малкото един внимателен анализ би о-пример-ил как Аз да „зная“ нещо си и да го пиша, крещя, или убеждавам някого другиго е напълно мисия невъзможна да бъде той само заради това вече друг човек. Дори и да крещи колко той е съгласен, да тръпне от устрем към „нови висоти“. А като слезе на земята след полета на фантазията, той си е пак Онуфри – с измислените от него стъкмистики в които той самия живее и той самия им е автора. Но не и за изживяващия се сред всичко това.
Толкова е просто – щом някой търси, значи „го няма“. И по посоката в която го търси (все някъде там – отвън) е ясно че той е сляп да погледне в собствения си вътрешен двор. Никое търсене не довежда до същинско намиране – по скоро се затвърждава търсенето и илюзията заради която то съществува. А е един прост комплекс от психични атавизми. Затова използвам условното понятие човек-дете… или Малък човек.
Многото учене от учебници се наизустяват готови шаблони в „знанието“, но малцина могат да мислят и да предпочетат именно собствения си „ноулидж“ пред това да приемат наготово дадени концепции за истинни само защото те в тях ще проектират напълно несъзнателните си потребности да живеят в съня си и да се самозапазят там на всяка цена.
Използвах коментара преди тоя, за да кажа нещо ново. Личните отношения и мнения не ме интересуват. Написаното от мен също не е „мое“ мнение. Просто то въобще не е мнение някакво си. То е напълно условно и използвам думи, за да изразя нещо. С други думи мога да изразя и нещо напълно противоположно. Всъщност важно е единствено само замислянето и бутането на готовите забити колове на измислената реалност която се сънува. Къщата да се клати – дори и живеещите в нея да са недоволни или гневни… или уплашени. Заради това се иска кураж – да се събудиш. И заради това писах в темата за страха – защото с малко осмисляне може да се превърне в „гайдинг лайт“ за самоизследователя му. Да е водач именно към неговите собствени граници, на които страха е нещо като граничаря и пазача.
Други думи няма да пиша – и тези са напълно достатъчни и направих онова, заради което започнах.
Господин ramus,вашите писания наистина са много дълги,но ги прочетох си интерес.Аз също като вас „случайно “ попаднах в този сайт.Но и двамата много добре знаем ,че в този свят „случайни „неща не съществуват.И че дори това,което си мислим,че е жива случайност ,пак е следствие на нещо.
Наистина в днешно време е пълно както с такива сайтове и блогове,така и с такива книги за позитивно мислене.Както знаете ,предлагането се определя от търсенето.В този свят,в който живеем,независимо,че нашата Планета вече наброява 7 милиарда души,много хора се чувстват все по самотни,все по неразбрани,и все повече търсят духовната утеха.В това мисля,че няма нищо лошо,а напротив,вместо да вървим към пътя на разрухата,по който върви по-голямата част от човечеството,по-добре да вървим по Пътя на духовното си усъвършенстване.Росица наистина е позитивен човек,точно такъв какъвто трябва да бъде един добър психолог и в това, че копира темите от много учения няма нищо лошо.Как бихме стигнали до същността на знанието,ако ги нямаше книгите,които да ни поучат.За всеки отделен индивид неговото лично Съзнание е определящо дали да търси себе-познанието и себе-усъвършенстването,или да залитне в някоя друга крайност.Това е личен избор.Мисля,че на този свят няма хора,които да са напълно щастливи.Всеки търси винаги нещо повече.Важното е Душата му да се чувства удовлетворена от това,което е намерил.А това е изборът на всеки един ,който е тръгнал да търси някакъв друг Път ,по-различен от досегашното си съществуване.Наистина няма универсални методи за всеки един човек поотелно.Защото всеки един от нас е един малък Микрокосмос в Макрокосмоса.
———————–
А може би господине,и вие искате да ви намерят,може би и вие вътре в себе си имате нещо,което не ви удовлетворява и търсите Себе-изява.
Това вашият блог ли е…
http://bg.netlog.com/ramus_bg/blog/blogid=79757
Знаеш ли, аз съм мързелив в четенето и ще съм ти благодарен ако отсееш същественото за момента. Всичко това… не искам да го чета, няма да стане.
Мернах това за „ноулиджа“. Знаеш ли какъв е проблема. Собствения „ноулидж“ на хората обикновено може да ги докар до лудост. Има нещо в мозъка на човека, което постоянно си противоречи, ние не сме сътворени за да правим нещата като хората, макар че ги правим точно „като хората“. Не знам какъв трябва да си, може би някой отшелник за да се справиш с това за което говориш. Но в 21 век сме изключително социални същества. Постоянно и отвсякъде извира информация, появяват се хора, събития, ти просто не можеш да се откъснеш от това. Затова смятам, че идеята е в събирането на гледни точки и изстискването на най-доброто от тях.
Здравейте.
Този господин навярно си мисли, че е на конгрес на БКП от миналото. Където много се говореше но нищо смислено не се казваше.
Не,има смисъл, но е доста разтегнато.
Рамус, тук не става въпрос за търсене, а за разработване на потенциала, с който вече разполагаме.
А за другото – че всеки е различен и пр. – да, прав си за това.Ясно е, че по пътя всеки е сам…че никой не може да свърши твоята работа нито моята, иначе няма да сме тук.Но е вярно също така и че ако двама се обединим около една мисъл, колкото и да сме различни…ако заедно излъчим тази мисъл, въпреки различната нагласа, възприемане и т.н.
тя ще е по-силна, отколкото ако я излъчваш сам.
А и не може с лека ръка да се отрича традицията, учителите на света, които са преподавали, създали са школи, училища и учения…помисли си без тях къде щяхме да сме.Помисли за т. нар. „официална наука“ която действа на принципа на разделението и противопоставянето, къде щеше да ни отведе, и къде на практика ни води…И аз не съм против нищо и никого.
„Това мнение няма за цел да обори вашето, а само да го интегрира“
Целта ми беше да „проверя“ дали въобще някой от прочелите думите ми „може“ да чете… и да разбира.
Използвах прост метод, който разработих експериментално в изворите.ком, където пишех почти 5 години и където оставих значителен по обем материал. И той е моите следи през времето на саморазвитието ми. Та метода се състои в следното – провокационно извеждам множество идеи, на различни нива на познаване. Става въпрос за качествени нива. Залагам нещо като различни резонансни „капани“, за да проверя кой как и какво въобще „вижда“ минавайки през написаното от мен.
Разбира се нищо от написаното не е лъжа, нито е преднамерена измислена за целта нарочна позиция.
Разбира се, щом съм сложил резонансни клетки, следва и резултат – както е всеки експеримент. Резултата е всяко нещо което е от резониращите написано.
Всеки в думите си е написал къде, как и защо се „пука“ в черупката си.
Разбира се по „почерка“ си личи и автора – това е неизменен принцип, наречен от мен най-общо „съответствие“. И колкото прочита, толкова различни и четящите го… и толкова различни „реакции“ се изписват. А написаното е едно и също.
Разбира се някои реакции са повече първосигнални и най-често защитни, други иронични, трети помирителни или „може би „да“… НО все пак“… както и авторката на сайта беше най-кратка, но с това и най-показателна в анализа на малкото й думи.
Господина, дето „не искал да чете“ е най-елементарния… аз затова го и използвах, за един чисто формален „таргет“ – защото е като за „учебник“. И между другото затова и пиша дълго – просто един свообразен филтър за такива като него, които така или иначе нито могат, нито им трябва да четат и осмислят. Щото четенето не е лесна работа – както и слушането и виждането. Основния проблем е че хората правят всичко това в главите си… и всъщност си говорят, четат и пишат пак „ТАМ“ – в главата си. Затова е и защитния рефлекс спрямо убежденията си – ако има достатъчно силен дразнител, се „подминава“, отхвърля, иронизира, спори, бори… само и само да се защити статуквото на една чисто измислена реалност в която един измислен АЗ „живее“, сънувайки я нея, и себе си чрез това.
Много философи има дето понеже попрочели и погледали типичните фантазорски книжки и филмчета са се вдъхновили и заради това се изживяват на философи и мислители… Обаче като на цигарка с кафе и на Малко уиски на масата в кафенето.
Сайта „философия на ежедневието“ на господина от Търново е най-показателен с тях. И не само там – просто на него е повече концентрирано. И само се размножават – готово поднесени иначе „прости идеи и обаснения за тях“ . Разбира се гарнирани и с рецепти, по които никой никога нищо не е направил. Обаче и „правенето“ никой не го интересува. Важното е да има кой за какво да се закачи и после вкопчи. Разбира се за него после ТО Е ИСТИНАТА.
Само на приказки и на сугестивни готови идеи е най-лесното. И всички те отново са призвани да си каже автосугестирания от тях – „ДААААА – ето я истината“. Паметта на водата, единството на вселената, традициите на „учителите“ и мъдреците (дето са знаели истината)… Великата Любов, дето „новата епоха“ просто чисто технически заместиха юдейското монобожество в новия-стар култ – любовта. Пак лозунги, пак рецепти, пак обяснения, …
От хилядолетия всичко е едно и също – като ниво. Сменят се само постановките, образните обаснения и описателни картини на живота и вселената… но зад образностите си стои една и съща потребност. Защото нивото на хората не е мръднало – допускам дори и милиони години.
Всъщност аз пиша всички тия неща съвсем не на мястото им. Нито Нетлог, изворите и някои други сайтове (както и този) е мястото за тия думи. Никой от вас няма нужда от тия „глупости“. А от каквото „има нужда“ то се пише от вас. И е съвсем ясно. Тук хората искат да си помагат, да лекуват болните другарчета“, всичко да е с мир, любов и чистота. Един опит виртуално да се изнесе желаното, за истина. И тая „истина“ с излъчването на „някакви общи мисли“.
За всички това е нещо от „тъмния свят“ на невидимото, от който просто се бяга – един негласен кошмар, за който всеки гледа да си мълчи и да забрави.
Как някой поне не вземе малко да помисли – някъде казват ли във филми като „тайната“ че всяко желание си има ЦЕНА!!!. Разбира се НИКЪДЕ. И защо ли. Хората искат да получат една нова форма на „дядо коледа“, защото всички ДЕЦА им е потребно да ЖЕЛАЯТ, да търсят да стремят, и да се запълват с това…. И пак – желанията вече не са просто „желания“ – те са вече облечени в „намерения“ и разни завъртени от авторите си идейни еквилибристики… И целта е да се потопи „таргет-групата“ в мечтите по желанията и надеждите си за тях. А недоимъка, който ги поражда… Него кой ще го „види“. Нима за него се иска ФИЛМ. Че кой би го гледал
Цената на едно желание… направено технически в намерение и после излъчено със сила, концетрирано с енергия не е никаква тайна. Това е нещо толкова естествено… и е естествен капан. По желанията се гледат децата. А по излъчените намерения за постигане се вковпчват навътре във фантазното си съществуване. Това е една черна дупка. Магията е обаче в обещанието… За да не може никой да мисли за „цената“. Елементарни неща никой не гледа… защото не му трябва. Психичното явление „АПЕРЦЕПЦИЯ“… обяснено просто с няколко думи във филма „кода на „да-Винчи“ – че очите гледат не това, което е пред тях, а това, което предварително е в ума. На това се основават сънуването и конструирането на реалности в които се псевдоживее. Обаче това са пълни „глупости“ за живеещите в тях. Те това имат
Вие четящите тия думи това имате… и ясно е че ви е достатъчно, но само на думи… Иначе нямаше защо да търсите, да стремите и да пишете.
Някой няма ли да погледне в собствената си душа и да му стигне куража да извади една своя вътрешна честност. И чрез нея да извади на светло своите забравени тъмни страни… Щото само с приказки за светлото нищо не става. Толкова е просто, че чак е смешно как никой не говори за него. От един елементарен страх. Много думи, много идеи… щото са безопасни – за разлечение и изживяване на едно или друго… но нищо не стига в правенето и реалния живот, в който се коват реалните мигове на СЕГА-то. Иначе обаснения, приказки… ама само наготово. Той и оня-нечетящия „JDEEL“ много добре се е написал по-горе – „нищо ново не може да се измисли“ Целта била просто да се избира от готовото и да се напасва. Той поне беше откровен – думите са толкова точни, макар и показателни и за нивото му.
Извода е прост, много прост. НО не е въпроса „някой“ да го напише. А да се преоткрие от всеки – сам за него си. Така се прави ПЪТ. От ПРЕОТКРИТИЯТА, се реализира собствения поглед – а не чрез компилации на сугестивните егрегорни послания. Щото с тях сте просто овце. Това са последователите… тя думата е толкова точна в семантиката си. Все някой трябва да „каже нещо“ а другите да мислят след това по него. Обаче математика не е оня, който решава задачите по научените начини – математик е оня, който открива „уравненията“, който намира новите начини за решенията им… затова е и нуно нестандартното мислене. Иначе останалото е просто матричен продукт – една готова групова каша, в която няма нито един ЕДИНСТВЕН. Иначе – на думи – ЙЕС! Всички са единствени и неповторими. Само дето на изживяване…
Забравих да се пошегувам малко… а и не само.
Някой да е забелязал пластичните операции по лицето на великата детска авторка, която погали всички малки деца с многобройните си послания в книгите си. Има и снимкатай в същия тоя сайт. Познайте коя е и всеки може да се загледа. Тя е толкова световно известна… а иначе посланията й явно не се отнасят за нея. Иначе как човек може да се „обича“ и да си направи пласттични операции именно на лицето…
Иначе те всички са усмихнати – никой ли не забеляза изкуствените направени усмивки на всички. На плакатите на сектантите се снимат по същия начин – едни изкуствени усмивки – като за реклама и излъчват именно доволство, щастие… точно онова, което прицелва и „таргет групата“. Целия измислен клан – от НЛП, през популярните „духовни“ мислители… до напълно психично отклонили се автори с послания от „богове“ и световни астрални или велики „учители“. Те всичко са си написали, обаче дали някой има „очи“ – да мисли, да анализира и осмисля написаното… да прави портрети на авторите по написаното… Ако някой някога го открие това, би останал толкова шокиран за един напълно отворен прозорец към един псевдоскрит свят… И не заради света или прозореца… а заради „другите очи“, които изразяват един „ДРУГ“ човек. ЧОВЕК сам по себе си. Човек, който открива вселената през себе си и надживял груповия си стадий на съществуване.
Просто дойдох проверих, оставих нещо и си взех нещо… И си тръгвам.
Нито един от пишещите няма ниво, което да ме заинтересува с нещо негово, стойностно. Естствено става въпрос за мен. И опита да ме психоанализира някой горе – защо съм правил и писал разни блогове… На това се смях от сърце – там в изворите направих цял раздел от такива „психоанализатори“. И до сега се смея като се зачета как ме виждат очите на разни измислени психоанализатори. Интересно и защо именно хора, които не умеят въобще тая дисциплина и въобще нямат дълбочина в разбирането на вътрешни свят на хората, се напъват толкова да се изживяват на „познавачи“. И докъде – до натъкмения от тях шарен образ на нещо си, дето само етикета му е моя ник…
Както и да е – стига толкова.
Аман от „интересни“.
Тези дни от клип на Bruce Lipton видях една теория за това как страх, стрес и притеснения намаляват интелектуалните способности на човек.
В природата, в ситуация на опасност тялото се мобилизира за бягство и защита. Чисто физиологически се пренастройва така, че да осигури всичко необходимо за това. Изпраща се кръв към важните за това места – крайниците (крака, ръце), както и към тази част от мозъка (задната), която отговаря за управлението на процесите в тялото и инстинктите за оцеляване. Кръвта пренася кислорода, който е необходим за процесите в тялото. В същото време останалите органи, които в този момент нямат голяма важност – те се изключват. Това са вътрешни органи и процеси (храносмилателната система например) и мисловната част от мозъка. В този момент целият организъм действа на автопилот, за да осигури най-добра възможност за защита и бягство, но в този момент не може да се мисли – просто се действа.
Можете ли да предположите каква е възможността на човек да обмисля рационално в състояние на страх, стрес, притеснения?
Стана ми интересен случаят, когато сме на изпит и по едно време от притеснения забравяме всичко. Кой не е бил в тази ситуация? Особено когато началото на изпита се забави или си от последните на опашката… в един момент паметта сякаш става бяла, празна, напълно изтрита. Къде ли се намира кръвта в този момент?
Какво ти интересно, то си е направо жалко. Някой, който казва „вие всички сте ми под нивото“, със сигурност е на много ниско ниво.Прочетох всичко това, за да видя дали наистина прилича на директивите на БКП. Надявах се да не е така, но…да, на това прилича.
Ха-ха,такъв е той винаги първият „сблъсък“ с Рамус.
Daniel, добре дошъл тук. Може би познаваш добре Рамус.
Благодаря за према.Лично не.Само от контактите ми с него посредством интернет.Преди около година преживях „сътресение“ от общуването с него и е показателно да наблюдавам от дистанция на изминалото време реакцията която е предизвикал и тук:D.Моите спонтанни реакций бяха почти същите и една последваща серия от миникатарзиси ме накара да се замисля защо реагирам по начина по който реагирам,каква е причинно следствената връзка,за условно-рефлекторните механизми,докарали ме до това жалко състояние,за всички обусловености,за почти пълната липса на осъзнаване на процесите които движат живота ми иззад гърба ми.И се зачетох по-внимателно във всичко което е писал в Изворите.ком, и така вече година чета и експериментирам техниката на „външния свидетел“ която е описал там.
Много е патил тоя човек и определено е майстор-провокатор с индивидуален подход към събуждането на всеки един „спящ“ както ги нарича самият той…но за всяко нещо все пак си трябват сетива-или ги има човек или ги няма.А може и да има някакви наченки на такива, но докато се развият и култивират понякога е твърде късно:D.Така че,всеки е някъде там по пътя си…
Дааа, интересен човек е Рамус. И наистина е майстор-провокатор.
Понякога ни е нужно такова „сътресение“, за да се събудим и осъзнаем. 
С каквито и „висши“ мотиви да бъдат замаскирани провокацията и конфронтацията, все са си форми за привличане на внимание. Колкото по-силно крещиш, толкова по-малка е вероятността да те чуят какво искаш да кажеш.
Здравейте!
Вечно актуална тема – „Страхът“!
Мисля, че е много трудно обаче да се дават рецепти за неговото превъзмогване. Една от причините е дори тази, че той е „братовчед“ на инстинкта за самосъхранение, който е заложен дълбоко на подсъзнателно ниво и почти е невъзможно да се елиминира. От тук стават и големи обърквания и каши… Няма да се впускам в подробност. Конкретно ?
Моите наблюдения са, че страхът е в пряка зависимост със духовната зрялост на човека. Колкото повече един човек е духовно осъзнат и разумно следва своя Път на усъвършенстване, толкова повече страхът се редуцира.
От тук и едно просто правило за всички, които се заемат да „лекуват“ страх – погрижете се човек да започне съзнателно да работи върху своето духовно усъвършенстване, а другото ще си се нареди от самосебе си. При това положение постигнатите резултати в преодоляване на страха неминуемо ще са много по-добри, …но и по-важното – резултатите ще са ТРАЙНИ!
Това е моят опит.
Г-н Рамус..,доста труд сте хвърлили за коментарите си тук.Полето Ви за изява е „target“ ,но мишената Ви е грешна! Доста жлъч има в думите Ви…,навярно сте лабилен(доста)“професионалист“.Нали не се заблуждавате ,че правейки обем сте резултатен?Аз лично,както и повечето от нас милостиво Ви прощаваме надоразумението да се пробвате да сте адекватен с неадекватна реакция!:)Изживявайте се на какъвто щете,но и променете посоката на отровните стрелички към собственото си поизчерпано его….,може и да се случи чудо…,чудото да се харесате отново…
Ramus какво искаш да кажеш с това“самоосъзнаване на съществуването си…“обоснови се?Твоите изказвания,макар доста разпънати,ме провокираха.Моят въпрос е да не би ти да си зациклил в стремежа си да се самоопознаеш и самоусъвършенстваш.Явно при теб има проблем ,но не зная къде е.Опиши себе си като човек с качествата и недостатъците и остави това ,което пишеш,мисля ,че това не е твое и това не си ти и ти сам го каза.Темата е за страха,или за каквото те вълнува.Пиши от какво те е страх?Благодаря за евентуалния отговор,които ще получа.
Всеки има право на мнение,но доброто намерение,състраданието към другите,търсенето на начини за помощ заслужава най-малкото уважение към тези хора,защото самите те са минали през това.Благодаря им!
Г-жо Вакъвчиева, бих помолил ако може да изтриете мейла от „обратната връзка“, че само ми се пълни инбокса със съобщения. Не че не ги погледнах, поне от уважение към пишещите.
Пак от уважение, понеже се споменават някакви обръщения към мен, ще напиша следното:
- колкото до „нивото“ – на няколко човека им дадох анонимно да прочетат „дългия ми пост“. Просто анкетно – че си падам по експерименталните и прагматични действия. Резултатите са точно толкова, колкото и „Четящите“ ги – от „че то всичко тва е ясно“, „много добре“, „интересно е с различността на погледа“… до „дълго е/ нищо не разбрах/ ти си баси комплексара/“. Уж написаното е едно и също – а реакциите издават вида на прочита – а той пък е израз на нивото на Прочитащия.
Българския типичен синдром е, че всеки е най-великия в собствените си очи. В случая – всеки е най-велик как? – чрез мнението си на такъв. В тоя смисъл – упреци, изисквания, съвети да иска някой… А няма нищичко от идеята „абе аз за какво всъщност така го чета това написаното“ – без значение от кой било и той какъв бил.
Аз пиша за път – моят път. А не общоприети истини. Не са знания, дето всеки трябва да назубри. Думите ми идват като следствие от вървяното, изминатото, „платеното“. За мен изказването на мнения и отношения по моят път и по вървящия по него са детинщини и издават повърхностните им автори. В стадото иначе е ясно че всеки си е навикнал да си има мнение за всичко, ама за вътрешни неща е несъотвествено. С мнения и отношения се изразяват само празни хора. Хора, дето „вътре в себе си“ ги няма никакви. И те живеят „ОТВЪН“. Аналогично например е – при молитва или изповед мнения е смешно и наивно да се дават. Щото резултата е тоя, дето се чете. Може би проблема е в „очите ви“ и Тоя дето е зад тях, но пък за това нито думичка нищо от никого. Може би защото дори не разбирате въобще какво означава това… Иначе пък мнения – на тон.
- Принципа на съотвествието по отношение на разбора на замисъл, смисъл, изказ или насока в текст е прост. Принципа е прост, изпълнението е сложно, защото се имат множество фактори предвид, изисква се критично самостоятелно-изведено мислене (който не знае какво е това да си провери при „академик Гугъл“). Дълбочината на всеки анализ е израз на дълбочината на анализиращия. Ето това е съотвествие – най-просто ПРОБЛЕМНИТЕ хора, четат винаги по проблемен начин – те виждат най-вече проблеми. Те „четат“ онова, което са самите те – смачкания човек, „прочита“ му е депресивен… и т.н. Не е нужно да давам примери – вие самите ПИШЕЩИ сте си ги дали и сте се ОСТАВИЛИ в написаното си. Достатъчно е да се зачете какво е онова, което се коментира… и след това коментарите и по тях да се „видят „КОМЕНТИРАЩИТЕ“. Защото ВСЕКИ СЕ ПИШЕ САМ. Написаното затова е чудесно – защото оставя следите ВИ, както и моите. Както и на всеки друг.
Мен хората ме интересуват – ЧОВЕКА зад името на личната ви карта, много далеч зад несгодите или драмите, зад комплексите или компенсациите на „вътрешното нямане“. ЧОВЕКА, а не идеите, фантазиите, вярванията или убежденията, чувстванията или изживяванията… Много зад всички тях стои „нещо“, дето мен ме интересува. А пишещите се, си играят на мнения за нещата с които се идентифицират. Това сте вие през „моите очи“.
Нито помагането, нито „усъвършенстването“, нито помилванията или критиките, нито мненията ви за мен нямат стойност. ЗА МЕН – няма никаква стойност какво ви е отношението – към което или каквото и да е. Не завися по никакъв начин от която и чиято и да е оценка. Нито ме интересува „таргет“ група, не ме интересува популярността, нито феновете или коментаторите. Както Пет пари не давам за всичко това – аз съм ИНДИВИДУАЛИСТ и съм сам себе си. Колкото до това защо писах тук – пиша и на много други места. И пиша с цели, за които пишещите тук няма как да разберат, и аз съм наясно със същото. Живея в свят, по начин по който дори нямате за идея какъв е, от какво е и защо е… И коментари и разни мнения за тия въпроси са просто наивни и издават едно пълно невежество за познания.
——-
== Милена Димитрова ==:
Може всеки да си има правата – но въпроса не е кой какво му е дадено, а как и заради какво той ще го „ползва“. И по това също си личи КОЙ Е ТОЙ. Всичко негово говори за това – КОЙ Е ТОЙ. Както моите написани думи, така и вашите. Както и мненията, оценките и отношенията говорят за тоя, дето ги дава. Целия свят, целия живот е просто огледало за ЖИВЕЕЩИЯ (го).
Ако наистина, ама наистина сериозно ви интересува кой съм аз, лесно бихте намерили онова, което съм писал за страховете – най-вече самоизследванията ми, защото това е една от най-дълбоките ми теми и е нещо с което съм започнал пътуването към мен си още преди повече от 26 години. В написаното във форума на изворите.ком аз изписах нещо като собствената си „история“ – на Пътя и на Пътуващия по него.
Смешно е да настоявате и да ме съветвате предположително какво, защо и как да го напиша. Сериозните хора първо мислят, съобразяват, осмислят, анализират… А всички мнения дотук, особено за мен, са меко казано наивни.
Този сайт, не е за самоанализ – самата авторка на сайта никога нищо не е писала за себе си, освен общи и встъпителни повърхностни думи. Не е само тя – никой психолог, нито терапевт не пише нито говори за „себе си“. Това е много изгодна и безопасна игра. И дава известна доста фалшива самопредстава за компетентност. Мекия тон, ласкавите и нежни слова са преднамерено толерантни и предразполагащи. Но това е целта… Общото ниво на такова писане е че никой не пише за СЕБЕ СИ. Оправданията и обясненията за това са толкова елементарни и толкова наивни, но пък ви вършат работа. Така или иначе „пишете“ себе си, но не ВИЕ – за СЕБЕ СИ, самоосъзнато самодисектиращо, самоосмислящо…
Никой друг също не е писал за себе си, дори коментиращите тук, дори самата вие. Самия текст горе, който си коментирате е сбор от общоприети лесно-смилаеми и полупярни положения, които в сферата на познавачите са просто наивни с повъхрността си. В тях не се прави никакво задълбочено вникване и анализ, защото такива неща няма кой да ги „прочете“. Главно защото във всяко познание се изисква ниво – подготовка, изминато, осмислено, експериментирано. Тук авторката просто прави различни „сборки“ и компилации и поне посочва откъде цитира и изважда, но пък подбира ниско до средно ниво, за да привлича спрямо него по резонанс именно такива „души“ и защото това е популярно и масово. И именно за тях е и ПОМАГАНЕТО и играта на съпричасности и съпреживявания. И това от моя гледна точка е лицемерие. Но за играчите е нещо естествено предвид, че цялото им битие е низ от игри и роли за тях. Едни „деца“ си играят да „помагат“ на други деца, които пък играят на „подпомагани“. В една обща „социална детска градина“.
—————-
И наистина за „накрая“ – самия факт, че някой не може да чете нещо, написано с 3-4 хиляди думи, значи че мен е ясно колко може, колко е чел и колко е мислил. Издава и колко му е нивото на концентрация, потенциала и нивото на познание. Защото има малцина хора, за които написаното горе от мен е „леко“ ниво. И това е едното от нещата по които си личат подготвените и познавачите. Но не им е мястото тук, както и го написах в предишния си пост. Защото такива хора малко си „приказват“, а живеят чрез правене. Тук пишат хора, които нямат никаква идея за нещата които пишат. И си пишат и четат, защото всичко е част от лично-социалните им игри. А невежеството е явление, което е израз на фалшиво и фиктивно „знаене“, а не на самоосъзнато незнаене… Невежеството например е аналогията на фанатизма в религиите и вярванията – фанатиците са най-крещящите, най-настояващите, най-шумните, най-настоятелните… В познанието фанатиците са именно невежите – те винаги са с идеята да „покажат“ колко са онова, което всъщност нито познават, нито дори имат идея колко са далеч от него… Но пък са готови навсякъде да настояват за точно обратното. Но пък социално-личностните игри са именно за такива хора, защото това е основната маса в социума.
Има хора за които малките местенца в които пребивават и които наричат СВЯТ и ВСЕЛЕНА за тях им се струват „всичко“. Но света е много повече от това. И е свят не по други измерения или паралелности. А е свят в който живеят „по-големи“ от тях. За „по-големите“ вселената е по съотвествие – голяма именно колкото тях самите.
Света много наподобява „училище“ – всеки клас е само част от образованието. Само дето учителите са само най-много до „3 клас“ (примерно). После се продължава само САМ. Защото се пораства спрямо „възраст“ дето въобще не се измерва със слънчеви цикли или пък учебен материал и учебници… Няма кой да те „учи“ на ТЕБ – това е само и единствено твоя изначална даденост, възможност и отговорност. И не става с оценки на тоя или оня. Не става в групи, не става с приказки, не става с игри. Игрите на учители и ученици… и оценки и мнения… е за тия до „3 клас“. После има един „приемен“ изпит, но не е с оценки, нито с жури или комисии – на него се явяват и се самотсяват за готовността и зрелостта си да останат сами. Но това е за други теми, за други места… и за други „ЧЕТЯЩИ“…
Каквото и да е – УСПЕХ!
Господин ramus, казвате – „Г-жо Вакъвчиева, бих помолил ако може да изтриете мейла от „обратната връзка“, че само ми се пълни инбокса със съобщения“.
За обратна връзка сте се абонирали вие, като сте поставили отметка в „Уведоми ме за следващи коментари по имейл“.
Но разбира се, винаги може да се отпишете. Отдолу в тези имейли за известия има линк, който може да последвате, да промените настройките и да се откажете от услугата да получавате уведомления.:)
Поздрави.
Роси, не се учудвай! Понякога сложните, уникални и недостъпни за масовия човек неща с които се занимава нашият ум, и осъзнаването на толкова непреходни истини за Света, Вселената и Човека, правят така че едно елементарно и на пръв поглед толкова обикновено действие като Промяна на настройките в даден сайт, да изглежда толкова неосъзнато и немислимо!
Лек ден и бъдете здрави!
Здравей ramus!
Пишеш интересно и търсиш „дълбочина“,… но не мога да разбира защо вдъхновението ти обикновено се индуцира от конфронтацията и сблъсъка – неща които търсиш и провокираш непрекъснато.
Да приемем, че си прав казвайки за хората тук – „Едни „деца“ си играят да „помагат“ на други деца, които пък играят на „подпомагани“. В една обща „социална детска градина“.“ Ще те попитам:
Ти не си ли ходил в детска градина? Какво лошо има в това?
Ти не си ли си измислял различни игри с твои приятели като малък?
Не си ли се радвал на детството си? Не си ли мечтал? Не си ли правил глупости?
Не мога да разбера и друго… Има-няма 9 месеца от последният ти пост и отново се връщаш с голямата показалка в детската градина, за да нашляпаш децата. ЗАЩО? Мислиш ли, че така ще си полезен на някой? Мислиш, че така е редно или така трябва?
А може би така искаш да блеснеш със своята знания и ниво на развитие?
Изобщо има ли смисъл да се сравняваш с децата? Какво удоволствие ти доставя това?
Жалкото е друго – казваш, че от 26 години си започнал „самоизследванията и пътуването към себе си“ (наистина те поздравявам за това!). Видно е, че си преосмислил доста неща, натрупал си опитности и познания, но е очевадно, че не си научил нещо елементарно – не е хубаво да причакваш първокласници зад ъгъла и да ги тормозиш или да им обираш бобонките и играчките.
При това положение всичките ти красиви мисли, мъдрости или истини, които споделяш, нямат стойност… И пукната пара не струват!
Поздрави.
p.s. ramus, приеми поста ми като опит за размисъл на дете от забавачницата, което между другото не се обижда изобщо от този етикет – дори напротив!
Ако решиш – не се притеснявай, можеш да ми поиздърпаш сериозно ушите…
е, направих го „отписването“…
Ооо – каква брилянтна интелектуална ирония КЕВ, като шега, като закачка… Навремето един пловдивски писател за езотеричното възнамери да „погледнел“ книгата на Токораз Исто „ЯТАГАН и МЕЧ“, щото бил чул от колеги, на закрит разговор, че такова епично произведение с таква насоченост, ниво и замисъл, не било „произвеждано“ в БГ. Дадох му първата част и той след седмица ми се обажда и в разговор го питам „Христо, кажи как ти се вижда „дебелата книга“ (който е чел или поне виждал петлогията „ЯТАГАН И МЕЧ“ веднага ще схване защо я наричам така)? А той ми отговаря „Ами Румба, какво да ти кажа… има много грешки, много недонаправени неща – по текста, по изказа“…
„Добре – казвам му аз. – по съдържанието, как ти се струва, значението, замисъла, идеите описанията… и похватите за „скритото значение“ на прочита на читателя“?
А той – „Ми нищо не мога да кажа по тия неща, аз като видя че книга не е написана както бих искал, направо не мога да я чета“!!!
—
Та думата ми е – видял човека че имало недоизкусурен стил в изказа… А иначе смисъла и съдържанието и значението на тия неща са нещо, което дори не е „стигнал“ до тях. И като не може, това е „прочел“ и „видял“ – изказа не бил достатъчно изчистен…
Така и аз писах тук нещо си, дето така и няма дори кой да прочете. И „коментиращите“ толкова са и го прочели, но пък си имат мнения – дори за мен самия – направо адвансид-разбирачи. Вероятно като човек, който социалната му професия е компютрите и приложния софтуер сигурно би трябвало да обърна внимание на единствения бутон най-отдолу, най-накрая… и то на английски. Ама като „от истините за вселената“ не са ми останали очи да погледна нещо „толкова елементарно и простоооо“… Лелееее – е сега вече станах засмех…
)
Все пак и аз се посмях – макар и на други неща – прочити, мнения или разни „читатели“, дето освен в главата си, друго не могат да (про)четат. Но какво да се прави – специално аз, като видя как сегашните (а и предишните) тийнейдйъри се напъват да се изживяват на възрастни – и по маниери, по нагласи, по външен вид и поведение ( и приказки)… Няма какво друго освен да им се радва човек – като се смее естествено.
))
Та така Дечица(та) кой знае защо толкова много си приличат – като мнението на „читател“ – което поне е опит за излизане от „невидимото“ посредствено, за да стане „явно“. Но пък поне е мнение нечие си – нали това казвам – дечица са… че и в „предучилищната“ са вече нахъсани да са „големи“. Ама са просто картонени и нарисувани палячовци с идеята че „разбират“… И все в множествено число говорят, щото друго си е да се изживяваш на „говорител“ на „другите“ (о-станалите) – дава идея за съпричастност, че от „НИЕ-то“ ти застават „отзад“. Ама не се знае какво прявят там „из-отзад“…
Та затуй – порадвах се и се посмях и аз.
Това е може би едно от важните неща Румене, да умеем да се порадваме и да се посмеем!
Иначе комплименти за начинът по който умееш да се изразяваш, има какво да се научи и разбере от постовете ти, разбира се ако човек съумее да вникне в тях и да помисли малко outside the box (извън логиката на общоприетото), и разбира се ако има търпението да ги изчете до край 
И все пак, всеки човек попаднал и писал тук, бил той според твоите критерии в детската градина, в 1-ви, 2-ри или 3-ти клас, според мен казва нещо вярно, нещо истинско и нещо, което би могло да бъде полезно на другите! За това, колегиалността и уважението между нас биха били само от полза, а това че всяка минута бихме могли да научим нещо ново и да се усъвършенстваме духовно и физически, може наистина да се окаже понякога ключов момент в нашия живот! Сега поглеждам, че пиша всичко това в темата за „Страха“ и ми става някак приятно и също се усмихвам 
А на Роси, която е създала това прекрасно и пълно с идеи и знания място, можем само да благодарим от сърце, и да и пожелаем успехи в новото поприще!
…И бъдете здрави!
Всеки човек е уникален и различен с качествата и недостатъците си.Ако човек уважава другите,значи уважава себе си и обратното.Нищо лично ,но факта,че отговаряш на нас Румене,означава,че се принизяваш до нашето ниво.Приятна вечер на всички.
Благодаря ти Kev. Всъщност това за детската градина стана забавно.
Между другото аз съм завършила Предучилищна педагогика, много обичам децата, а и самата аз се чувствам като дете- любопитна за света, отворена за нови познания, изпълнена с обич и добронамереност към хората. Обичам игрите, забавления, смеха, мечтите…
Прав е Никола, че да това не е обида, а напротив. Защото всъщност от децата можем да научим много.
„Има три неща, които възрастните могат да научат от децата: да бъдат радостни без повод, винаги да са заети с нещо, и да се стремят с всички сили към това, което желаят.“
Паулу Коелю