Хиляди хора прекарват живота си в сянката на страха за близките, гонени от ужаса на нещо неопределено, на някакво дебнещо зло, което би могло да се случи. Най-често този страх е  за децата. Орисън Марден пише:

„Майките хабят много сили, като се безпокоят за децата си. Някои от тях не могат нито за миг да се отпуснат,  когато момчетата или момичетата им не са пред очите им.

Колко пъти мислено сте си представяли, че са се удавили в реката, когато са отишли да се пързалят или да ловят риба? Колко пъти сте си мислили , че ей сега ще доведат момчето ви с разкървавено лице или със счупен крак от игрището за футбол?

След като тези неща не са се случили, с какво ще поправите бедата, която сте си причинили с душевната мъка и последвалата я намалена жизнена дейност на тялото?„

Вие – майки, които четете тези редове – знам, че тези думи ви звучат познато. И на мен като майка са ми познати. Но истината е, че този страх не е признак на загриженост и дълбока любов към децата.

Ние създаваме на децата си атмосфера на страх и им втълпяваме все нови и нови неща, от които да се страхуват.

Орисън Марден цитира в книгата си за мисълта един австралийски писател:

„Едно от най-големите нещастия, което може вероятно да се случи на всяко дете, е да има майка, която вечно е измъчвана от страх. Ако някоя майка стане жертва на страхове – болезнени, дребни, постоянни, тя неизбежно ще направи обстановката на децата обстановка на страх и ужас. Основата на страха е навикът или инстинкът да се очаква най-лошото. Майка, която на всяка крачка си въобразява хиляди страшни неща и мисли за най-лошото, когато децата и предприемат нещо,  налива в чашата на живота бавно действаща отрова.“

Ние забраняваме на децата си да  направят някои  неща от страх, че може да пострадат, но не съзнаваме, че насаждаме призрака на страха у тях, караме ги да виждат света като място, пълно с опасности. Разбира се, трябва да ги учим да се грижат за себе си, но да се грижат без паника -  както когато пресичаме улица – оглеждаме се и внимаваме без това да предизвиква безпокойство.

Сюзън Джефърс  споделя в книгата си „Освободи се от страха“:

„Не съм чула майка да изпраща детето си на училище  с думи като: „Рискувай повече миличко“. По-вероятно е тя да внушавана на  детето си: „Внимавай миличко!“. Това „внимавай“ има двойно значение. В съзнанието на детето остава „Външният свят е наистина опасен“ и „Ти няма да се справиш“. Разбира се, онова, което майката казва в действителност е:  „ако с теб се случи нещо, аз няма да мога да го понеса“. Както виждате тя просто предава на детето си липсата на доверие в собствените си възможности да се справи с онова, което се изпречи на пътя и́.

Страхът се дължи на липса на доверие – в света и в собствените  възможности, той е свързан с навика да се очаква най-лошото, с желанието да имаме пълен конрол над всичко.

Този страх вероятно и на нас ни е бил внушен  от родители, от близки, от средата – свикнали сме да виждаме опасност във всичко. Като децата „виждаме призраци в тъмната стая“, но вече не сме деца – време е да видим, че тези призраци са във въображението ни. Повечето от нещастията, които сме си представяли изобщо не са се случили, но колко изразходване на сили и енергия ни костват…

„Нито една бръчка, нито един сив косъм не са причинени от действителна злина. Нещата, които посребряват косите и дълбаят бразди по хубавите лица, които лишават походката от нейната пъргавост и отнемат живота  и неговата самонадеяност са мостове, по които човек не е минал никога, нещастия, които не са се случили никога.“ Орисън Марден

Виждате какви пагубни последствия може да има от страха и върху нашето здраве, и върху развитието и бъдещето на детето. Освен това страхът създава отрицателна енергия, която влияе негативно върху тях.

Какъв е изходът?

• Първо – не се обвинявайте, че изпитвате страх, не обвинявайте

родители си или околните за своята страхливост. В края на краищата, както казва Луиз Хей – всеки постъпва и реагира по най-добрия начин според своята среда и ниво на развитие. Кажете си:

Да, аз се страхувам, но се уча да  освобождавам  страха.

• Осъзнайте, че картините, които

виждате са само във въображението ви. „Мислете за страха като образи на киноекран. Това, което виждате на екрана, всъщност не съществува там. Движещите се образи са само целулоидни кадри и те се сменят и изчезват много бързо.“ Луиз Хей

• Доверете се на Висшата сила,

че се грижи за децата ви. Доверете се на Силата, която е във вас  и е във връзка с Космическия разум. Утвърждения като тези имат силата да преобразяват обстановката:

Децата ми са Божествено закриляни и напътствани.

Доверявам се на Моят свят. Вярвам, че за мен и децата ми се грижат, дори когато физически не мога да контролирам всичко, което се случва около мен.

Норман Винсънт Пийл пише в книгата си „Силата на положителното мислене“:

„Използвайте формулата:

Оставям този ден, живота си и живота на моите близки в Божиите ръце. В тях няма болка, има само добро. Каквото и да се случи, каквито и да са последиците, щом съм в Божиите ръце, да бъде волята Божия, а тя е добро.“

Може би това ви изглежда твърде религиозно. Но не е необходимо да сте вярващи, за да използвате силата на утвържденията и да се доверите на силата във вас и в една по-Висша сила, част от която сте вие. С тези утвърждения вие въздействате върху подсъзнанието си и го карате да работи за вас. И тъй като то е във връзка с Универсалната енергия, вашата вяра и енергия привличат благоприятни обстоятелства. (В  следващи свои публикации ще се спра по-подробно върху силата на утвържденията, визуализацията и силата на вярата.)

• Откажете се от болезнения стремеж за пълен контрол над

всичко. Вие не можете да имате контрол над всичко. Парадоксът е, че точно когато не се опитваш да контролираш обстоятелствата и събитията, постигаш най- голям контрол. Става така, защото тогава се доверяваш. Контролът е липса на доверие, а  Вярата  има чудодейна сила.

• Ако искате да помогнете на близките си(децата си), когато

мислите, че са в опасност, можете да им изпратите положителна енергия чрез визуализация. Представяйте си ги усмихнати, доволни, щастливи. „Виждайте“ ги силни и здрави, пълни с енергия.

Ако сте преживяли загуба на някои свои близки, страхът да не загубите отново свой близък става още по-силен. Този страх се засилва от неприемането на случилото се, от противенето на настоящето. Мисля, че трябва да приемете този факт, че сте загубили своя близък преди време, да изживеете болката, тъгата, за да остане благодарността от радостните мигове, прекарани заедно и за всичко, което той ви е донесъл.

Аз вярвам, че смъртта е просто преминаване от едно състояние в друго и връзката ни с любимите същества не се губи, ние винаги сме едно цяло. Всеки има свой път, който трябва да извърви, свои уроци, които трябва да научи. И когато някой напуска този свят, може би така е трябвало…

И така – радвайте се на своите близки и на миговете, прекарани заедно и се доверете на себе си и Висшата сила, която за грижи за тях.

бутон за споделяне