декември 23rd, 2009 
Росица Вакъвчиева 
Изпитвате ли често чувство за вина? Измъчва ли ви често усещането, че сте сбъркали, че нещо не сте направили както трябва?
А замисляли ли сте се кой всъщност ви обвинява? От чие мнение се страхувате, притеснявате? На хората, обществото, Бог? Кой ви съди?
Този, които те съди, си Ти, самият ти. Смятам,че човек изпитва чувство за вина, когато сам съди себе си. Чувството за вина, както казва Вадим Зеланд, е излишен потенциал, който задейства равновесните сили. В Природата не съществуват понятия като добро и лошо, излишният потенциал се появява там, където има напрежение. За равновесните сили е все едно дали си направил нещо „добро“ или „лошо“. За тях това е едно и също. Те просто се стремят да изравнят създадените разлики в енергийните потенциали като често ни доближават до това, от което се страхуваме и което си мислим подсъзнателно, че заслужаваме. Чувството за вина създава в подсъзнанието сценарий за наказание и се случва така, че се появяват проблеми, които решаваме, че са възмездие. А то е, защото ние сме програмирали ума си за наказание.
Разбира се, когато човек усеща, че е постъпил зле, е хубаво да признае грешката си и да поеме отговорност. Но не носете вината в себе си, простете си. Чувството за вина е тежко бреме. Луйз Хей пише в книгата си „Силата е в теб“ :
„Ние наказваме себе си, а около нас няма никой , който да се изкаже в наша защита. Време е да простим на себе си и да се освободим.“
Когато се чувстваме виновни, ние задържаме в себе си отрицателна енергия. А когато помолим за прошка и се покаем, тази енергия се разсейва. Споделянето, покаянието, признаването на грешката освобождава отрицателната енергия, стопява излишния потенциал и се чувстваме по-леко.
Често обаче пок
аянието и чувството и за вина се използва от манипулаторите и те нееднократно ни напомнят за грешката ни. Не бива да се поддаваш на манипулациите им. Нали веднъж си поискал прошка? Не може да изкупваш една грешка милион пъти и да станеш зависим заради нея. Манипулаторите използват това. Всеки греши, но когато си признал грешката си и си се разкаял, нямат право да те карат да плащаш отново и отново за нея. Всъщност те го правят ако ти им позволиш.
Кажете им смело – или да ви простят и да ви приемат или да ви напуснат(примерно). Но ако изберат да ви простят, да ви примат с тази грешка и повече да не я обсъждат.
Често обществото, както и организираните религии ни внушават чувство за вина. Но кой би могъл да каже кое е правилно и кое не? Никой не би могъл да се постави на наше място. Смятам че, както казва Луиз Хей, човек постъпва най-добре според своето ниво на развитие, според съзнанието си, познанията, които има и според убежденията, които си е изградил в средата, в която е израстнал. Единственият критериий за това, кое е правилно е собственото ни усещане за нещата.
„Каквото и да се случва по света, едничкото, на което може да се осланяте , е собствената ви преценка за това какво е правилно за вас.“Луиз Хей
Постъпвайте така, както смятате, че е правилно. Ако нещо смятате, че не е правилно и предизвиква дискомфорт у вас, не го правете. Но ако смятате, че е добро, какво значение има какво ще кажат другите? Пред твоята съвест ти си чист. Когато ти не се чувстваш виновен, никой няма да те обвини.
Лошото е, че когато сме склонни да изпитваме чувство за вина, вечно ни се струва че не правим нещо както трябва, мислим,че трябва постоянно да се извиняваме, чувстваме се отговорни за всичко и постоянно се упрекваме за нещата, които ни се случват в живота.
Развиваме склонност да се оправдаваме, страхуваме се да кажем НЕ и така ставаме лесна плячка за манипулаторите. Те много лесно ни внушават чувство за вина(макар че понякога го правят несъзнателно).
Замисляли ли сте се какво всъщност искат те, какво искат да постигнат като ни внушават вина? Може би самите те се чувстват несигурни, неуверени , терзаят се от съмнения и се опитват да се самоутвърдят на наш гръб? Или може би страдат от липсва на внимание и това е единственият начин, който са научили, за да го получат – именно като манипулират другите?
Този, който ви внушава чувство за вина, той просто ви манипулира(съзнателно или не)!
Не влизайте в играта му!
Научете се да казвате НЕ!
Откажете се от склонността да се оправдавате! Така манипулаторите няма да има за какво да се захванат.
„Мъдростта е да се научиш кога да казваш НЕ на хора, места, неща и изживявания, които не са добри за теб.“ Луйз Хей
Когато винаги се опитвате да угодите на другите, само за да не се чувствате виновен, вредите на себе си. Харесва ми какво пише в това отношение Йозеф Киршнер в „Изкуството да бъдеш егоист“:
„Всичко, което правим за другите от любезност, макар добре да знаем, че не е най-правилното за нас, някой ден ще се обърне срещу нас.“
„Който се съобразява единствено с другите, без да мисли за себе си, бива използван.“
„Колкото повече другите свикват някой да се жертва за тях, толкова повече го натоварват. Но дали са му благодарни за това? В никакъв случай.“
Когато кажете НЕ, манипулаторите няма как да ви държат в плен. Помнете:
Не сте длъжни да се оправдавате пред никого!
Когато се сравняваме с другите, ние често се обвиняваме, че не сме като тях. Когато вътрешно се упрекваме, другите също започват да ни съдят и поучават, че така било правилно. Но ние сами се даваме под съд. Дали сме постъпили правилно ли не можем да решим единствено ние. Другите стават наши съдници, ако ние сме предразположени да поемаме вина за всичко. Съгласна съм с това, което казва Вадим Зеланд:
„Върнете си правото да бъдете себе си и станете от скамейката на подсъдимите. Никой няма да посмее да ви съди, ако вие самите не се смятате за виновни. Само вие доброволно можете да дадете на другите привилегията да са ваши съдии.“
„Ако само за миг се осъзнаете като виновен, че сте по-лоши от другите, те непременно ще го усетят. Но ако нямате чувство за вина, никому и наум няма да му дойде да се самоутвърждава за ваша сметка.“
Позволете си да бъдете себе си и да живеете съобразно вашето кредо.
Ако си позволите да бъдете себе си, няма да има нужда да се оправдавате и страхът от наказание ще отпадне.
Никой няма право да ви съди!
Помнете, че вие правите най-доброто, което сте могли в момента.
Сещам се за една мисъл, която е много подходяща тук:
„Престани да се чувстваш абсолютно отговорен за абсолютно всичко през цялото време. Това все пак е моя работа.“ Бог
А вие какво мислите? Чувствате ли се виновни и как се справяте с чувството за вина и манипулаторите?
От категория 
Тагове: 
както винаги, страхотна статия!:)
Благодаря ти Елена!
„Престани да се чувстваш абсолютно отговорен за абсолютно всичко през цялото време. Това все пак е моя работа.“ Бог Все пак Бог го е казал
)) Поздрави, Роси ! Весела Коледа с много усмивки 
))
Благодаря Мишел.
Весела Коледа и на теб, както и на всички мои читатели! Весело посрещане на празниците! 
Честита Коледа!Здраве, късмет и щастие на всички!
http://www.riversongs.com/christmas/carols.html
Честита Коледа на теб Бети! Благодаря за страхотния поздрав!
Много интересна статия,предизвика у мен много мисли…ако тотално се освободим он чувството за вина, това няма ли да ни даде чувство за ненаказуемост и да ни направи „свръх човеци“? Това чувство не е ли гласът на съвестта ,който ти казва- ей човече…сгрешил си?Не е ли по добре да премислим и да не сгрешим ,вместо после да се каем и искаме прошка?Много е трудно,знам го,защото и аз съм импулсивна и често правя нещо,а после мисля…..Знам какво е да се чувстваш виновен и да се самонаказваш…А ако не ни простят,тогава няма ли да дойде нова вина….за това че заради нашите грешки са ни напуснали
И отново ще се обвиним …порочен кръг 
споделете ми как го правите,по какъв точно начин?И накрая…пожелавам на всички Ви една прекрасна година ,през която да нямаме поводи да се упрекваме,виним и прощаваме твърде 
В този ред на мисли …Уейн Дайър в книгата си „Бъди господар на живота си“ казва нещо,което много ме впечатли…“всеки има право да прави това с тялото си,което намери за добре,стига да не вреди на другите“.Как го тълкувате?
Мисля, че чувството за вина в повечето случаи ни се внушава от обществото, от религиите…Но кой би могъл да каже кое е правилно и неправилно, кое е грях и кое – не? Кой би могъл да се постави на наше място?
Не казвам че не трябва да имаме съвест разбира се, но най-добрият критерий за правилно е нашето вътрешно усещане за нещата, а не това, което ни внушават другите. Аз смятам, че всеки сам би трябвало да прецени дали постъпва правилно или не, стига да не вреди на другите. Правилно и неправилно са твърде относителни понятия… Лошото е когато изпитваш вина заради внушението и манипулациите на околните, а дори не се замисляш, че тяхната истина може да не е твоята истина. А чувството за вина освен че ни разяжда отвътре и е като бавно действаща отрова, винаги се използва от другите за да ни манипулират и да ни накарат да правим каквото искат.
Разбира се, когато ние чувстваме, че сме сгрешли, е хубаво да се разкаем и да потърсим прошка. Но само ако го чувстваме наистина НИЕ, а не да ни е е внушено от околните!
Страхотно!Приветствам те за това твое мнение!Аз го споделям напълно!Мислиш ли обаче,че забравяме какво искаме точно заради добре наложените ни схеми и убеждения,имащи за цел бъдещи манипулации…така човешкия дух се държи в подчинение.И да разбирам ли ,че не трябва да чувствам вина ,ако душата ми е пожелала друго,различно от общоприетото
Говоря по принцип 
И Роси,чудесно е ,че има къде да пишем за нашите духовни търсения…приветствам те за това и ти благодаря!
Да, права си Любка, и аз мисля, че забравяме или по-точно не си даваме сметка какво искаме. Толкова сме свикнали с наложените ни схеми на поведение и начин на мислене, че дори не ни хрумва, че тези убеждения не са наши. Не се и замисляме, че ние сами трябва да достигнем до СВОЯТА истина, до СВОЕ разбиране за света, да си изградим СВОИ убеждения, да разберем всъщност какво искаме и кое ще ни направи щастливи.
И да, смятам, че ако душата ти е пожелала нещо и усещаш в сърцето си комфорт, значи за теб това е правилното решение. Както казва Дийпак Чопра, единственият критерий за това как да постъпим, какво решение да вземем и дали е правилно за нас, е състоянието на душевен комфорт, което изпитваме.
Аз ще го кажа така: Целта е да се прави нещо, което води след себе си развитие (положително), и това да се прави по най-добрия възможен начин. Понякога изисква жертви, но нека жертвите да бъдат „възобновяеми“ – да могат след това да се възстановят, и всъщност да дръпнат напред.
В такъв случай, манипулаторите са спънка. Те искат да използват теб за свои нужни. Ако е обратното – ще го знаеш, ще ти кажат че го правят за теб. Но обикновено не е. Обикновено е настройване на другите според собствените им потребности.
Пък и с какво е полезен един „виновен“ за другите около него? Свел глава, уплашен.. изглежда е в полза само на своят „притежател“
Много добре си го казал JDeel. Така е, един „виновен“ не е полезен нито на себе си, нито на другите…освен, както казваш на своя „притежател“.
Но от друга страна..
. ако ти например си работодател, и имаш човек в който нещо в начина му на работа не ти харесва
. или имаш приятел, в който нещо от начина му на изразяване не ти харесва, има качество което те дразни
какво се прави в случая? Май тогава обичаме да критикуваме. Това манипулация ли е?
Ами имаш избор :
- да му кажеш какво мислиш.
- да се разделиш с него.
- да го приемеш такъв, какъвто е. Все пак всеки има недостатъци, но той пък има и много добри черти, които ти харесват.
А дали ще е манипулация…зависи много от самата ситуация, от начина ти на реакция и от това дали искаш да го промениш за своя полза или просто изказваш мнение.
Лично аз смятам, че няма полза да критикуваш някого.
JDeel, между другото, разгледах блога ти. Интересни неща пишеш. Ще прочета по-подробно. Желая ти успех!
Чувството за вина ни го внушават от деца. Или поне го правят родители, чийто възпитателен метод е санкциониращият, а средството – именно чувството за вина. Когато се иска нещо от нас, но по безкомпромисен начин и без обяснения, тогава може да се внуши вина, манипулирайки ни, че няма да ни обичат и ни отхвърлят, чрез конкретни действия – мусене, цупене, неговорене, докато не изпълним условието. Вината е свързана с условната любов – родителска, приятелска и т.н. Но тя идва от детството, разбира се. Когато порастнем даже няма нужда да ни „правят номера“, който и да е! Автоматично действаме под влияние на отпечаталото се чувство за вина!
Понеже, докато сме малки, няма как да се опълчим на манипулаторите, като порастнем, срещайки се и с други хора, е хубаво да си зададем въпроса:“ Това отговаря ли на всеобща преценка за грешка? /има неписани и писани правила, все пак!/. Ако е грешно за другия, грешката е от тона и жестовете на изказване ли?“ Но не и „Грешката е в мен!“ – „нямам право на мнения, действия и т.н.- категорично, като постулат. Всички имаме право на мнение – понякога обратно на друго или донякъде подкрепящо – но наше, собствено.
В същност манипулаторите искат някой, който безотказно ще поеме … тяхната вина! Това е „ползата“! Има някой, който постоянно ще сваля напрежението, тежестта на другия, а той, както се казва „ни лук ял, ни лук мирисал“! Той е „добричкият“, „невинният“, който „прави всичко за останалите, а те…“. Вечно се чувства измамен от хората, онеправдан от живота! Само че на манипулатора не му става ясно, че дори и да си намира постоянно „жертви“ за манипурация, най-манипулираният е той! Защото няма да срещне истински приятелства, истински любови, да изживее истински живот!
Така е Надя, чувството за вина обикновено ни го внушават от деца и то така се запечатва в нас , че винаги сме готови да поемем отговорността върху нас и сами да се определим за виновни. Така ставаме много лесна плячка за манипулаторите. Разбира се, често, както казваш, самите манипуалатори изпитват чувство за вина и се стремят да го прехвърлят на другите. А и манипулацията, внушаването на вина им е единствения познат начин за въздействие върху другите.
Затова е необходимо да се освободим от тежестта на чувството за вина и да се доверяваме повече на вътрешния си глас.
Здравей Роси..Не ми се взирайте в граматическите грешки,защото много рядко пиша..Постарах се да прочета статията и някои от мненията.Ще се опитам да обясня моята гледна точка относно/манипулатори/аз бих го нарекла манипулация не звучи толкова дразнещо.Има и един зададен въпрос:критиката дали е манипулация?Да…и ще обясня защо..много простичко..Обикновенно когато даден предмет не ни върши работа ние го захвърляме или го съхраняваме в килера..Подобно е и с хората.Ако на вас даден работник не ви дава и частица от това което очаквате,просто ще го отстраните..При условие,че има още какво да получите независимо под каквата и да е форма,било то работник или приятел вие използвате критиката,която е вид предупреждение..Тоест направи това или съгласи се с мен, защото следващият път няма да си тук..Така,че ви съветвам да преминете към целенасочено ласкатество-манипулативен подход..Временно и двете страни ще бъдат удовлетворени…А сега да премина на самата тема.Манипулация е съществувала от векове и ще продължи да съществува.Ще си позволя да цитирам думите от един изследовател“Всеки,които отваря уста за да говори с някого, има по същество само едно намерение-да го манипулира“..//СТАРАЯ СЕ ДА НЕ ПИША ИМЕНА НА КНИГИ И ПИСАТЕЛИ??????????//Доста способни,трудолюбиви и надарени хора са се проваляли поради една причина-че не са успяли да увладеят методите на манипулацията.В този случай влизат в ход обвинения и самообвинения.Ще се спра на някой от тези закони.Те са няколко, но ще ги описвам на части за да имам възможността от разгръщане и обяснение на всеки по отделно.Първият закон е противоположният пол.Много често ние искаме да се харесаме на някого.Стараем се да изглеждаме добре в облекло,начин на държание и поведение.С две думи се опитваме да го привлечем.При условие,че и отсрещната страна постъпи по същият начин се започват непрекъснатите опити всеки да се наложи над другият.Който осъзнае действителността няма да приеме като обида манипулативният подход на другият.В този случай вместо да обявява война ще приеме играта и ще реагира със своята манипулация.Не е нужно да се отвръща на нападението с контра нападение..С подбран жест спокойно може да обезоръжи противника..В последно време чета все повече и повече от рода“дадох всичко от себе си,обичах“ го и т.н..нещата са много по-простички..не сте приложили манипулативният закон на защита..или казано на народен език-оставили сте си градина без ограда…защо минаващият да не си откъсне плод за който сте се трудили?Вероятно ще кажете,но той е крадец…А аз питам-защо си оставихте градината незащитена??Всеки един от нас се стреми към сигурност,но малко са тия които го постигат, защото я търсят,доверявайки се на другите вместо да се доверят на себе си.Често в тези случай ни се предлагат спасителни пояси като ни уверяват,че ще ни научат или улеснят във вземане на решенията,обещания за по-добър живот,който никога или не всякога и всичко се изпълнява и редица други манипулации прилагащи се в нашето всекидневие,който ще ги обясня в следващият коментар+вторият закон на манипулацията.
роси, страхотна илюстрация си сложила на темата. така е и в живота – дори и като сладки и невинни се опитват да властват над нас с чувството за вина. и обикновено това са несигурни и слаби хора – силният духом няма от какво да се страхува в отношенията си с другите, за да се опитва да ги манипулира.
Здравей Катерина. Благодаря ти за нещата, които споделяш. Така е, манипулацията е съществувала и ще продължи да съществува. Всеки в определен етап от живота си се превръща в манипулатор несъзнателно или се оставя да бъде манипулиран. Има различни видове манипулация.
Когато се стремим да се харесаме на някого или да му повлияем по някакъв начин, това е друга форма, която може да бъде приятна на „манипулирания“.
Има интересни книги като „Манипулирайте, но правилно“ Йозеф Киршнер;
„Как да печелим приятели и да влияем на хората“ Дейл Карнеги и т. н.
Този вид „манипулация“ си е вид изкуство, при което и двете страни остават удовлетворени.
Лошото е когато изитваме постянно чувство за вина и се чувстваме отговорни за абсолютно всичко. Тогава ставаме лесна „плячка“ за манипулаторите, които се възползват от нас. Ако се освободим от внушеното ни чувство за вина, те няма да има за какво да се „закачат“.
Този закон за пола, които споделяш, те учи как да манипулираш или как да се защитаваш?
А кой е другия закон, за който искаш да разкажеш?
Анита, така е, обикновено тези, които се възползват от чувството ни за вина, са неуверени и не знаят по какъв друг начин да постигнат нещата, които искат.
Здравей Роси..Благодаря ти,че си дала имената на писателите и тяхните книги като по този начин ме улесняваш.Преди да продължа искам да подчертая,че не съм нито многознайка,нито всеможеща.А най-малко да убеждавам и налагам своите виждания и убеждения.Самата ти казваш,че всеки един от нас има свободата да избира какъв живот да живее и определя неговите правила.Споделяш,че доста пъти се връщаш проверяваш къде си сбъркала и отново продължаваш в търсенето.Мога да те уверя..НЕ СИ САМО ТИ.Аз също търся,сравнявам,чета докато открия къде греша.Много бих желала да довърша закона,който бях описала по горе преди да продължа нататък..Ще напиша в /преразказ/цитати/ и от двамата писатели..//Умението да пробудиш в някого желание за нещо,не бива да се тълкува като манипулиране с цел той да направи онова,което е от полза за вас и в негова вреда.И двете страни трябва да спечелят…Дейл Карнеги…//Който не успее да привлече вниманието на другите,не бива да очаква,че някой ще го изслуша.Който не направи така, че да го изслушат,няма шанс да се наложи и повлияе на другите в свой интерес…Йозеф Кирнер// Оттук вече решаваме дали е манипулация или не.За мен си е чиста манипулация..Въпросът е да не нараним,а доставим взаимна радост и удовлетворение за двете страни.Ще дам някои примери които аз приложих..Забелязах,че в скайпа на приятел пише-екстра 300.Тъй като не знаех какво е се доверих на търсачката в компютъра.Оказа се,че са вид хеликоптери.Така,че се постарах да намеря малко клипче на тази тема и го поставя на моят.В първите дни нямаше реакция.След няколко дена както си пишехме,премахнах същото това клипче.Направих го по време на писане за да разбера реакцията му..С премахването му започнаха съобщения-не,не.. остави го..Всеки ден си го гледам!!!!Това е един от многото примери..Просто трябва да разберем какво го вълнува човекът до нас..Голяма част от нас сме толкова ангажирани,че забравяме за човекът до нас..Да се позантерисуваме,какво му харесва,за какво мечтае..Да му дадем шанса да сподели../Тук е магията…да накараш човека да сподели,а не всеки успява,защото не търси ключето!!!Ако не стане от първият път то не губим да опитаме..Една част от мъжете ги вълнува футбола..Колко от тяхните половинки ще седнат да дискутират на тази тема???И аз не съм се вълнувала на тази тема,но го направих..Била мивката пълна с чинии..е и какво от това..Ще ги измия по късно..Няма ядене..Е и…Ще поръчам отвън…Попрочетох и на тази тема дори прогнозатор в сайт станах..И уверявам ви доста добър..Още стоят прогнозите ми в него.По този начин вместо да тича с другарчетата си да дискутира..Да го направи с мен..Всички тези малки нещица ми дадоха много отговори..Създадох си още едно правило..Никога не притискам човек да ми даде отговор за нещо,ако той самият не желае..В противен случай има вероятността да се сблъскам с лъжата.И още нещо…Ако искате да задържите човека дайте му свобода..Не го притискайте..Когато ми се каже-отивам на кафе,аз не мрънкам..а казвам: искам да прекараш добре..Не звъня по тел.да досаждам..Не се заблуждавайте,че не го оценява..Напротив-ще ви бъде благодарен.Опитах се да дам на вид малки и незначими на вид примери,които ми свършиха добра работа.От друга страна този вид манипулация я направих приятна и за двете страни..От една страна показах на човека, че и с мен може да споделя,а от друга научих повече неща..Пишеш,че ставаме плячка за манипулатори…Не съм съгласна с теб за /някой неща../Или не съм разбрала добре..Има хора които това им е работа..И те са хора като теб,мен..Просто от нас зависи до каква степен ще допуснем да ни повлияят.Дали това което ни предлагат отговоря на нашите нужди и потребности..Не ти ли се е случвало да закупиш рекламиращ се продукт..за който усилено се излъчва реклама,а ти не си наясно дали на практика е така.Въпреки всичко любопитството надделява и го вземаме???По късно ще продължа с другият вид манипулация.Както знаеш са доста и се опитвам от 5 да направя 1..
И така..Една от манипулациите,която оставих накрая.Тя ми е любимата.За щастие разполагам с книгите и на двамата писатели.Постарах се да ги преведа в някакъв ред,така,че оставям на вас да прецените..Първо-защо въдичарите не примамват рибата с торта,а със стръв,която ще клъвне?Ами просто няма да се клъвне..Така е с нас…При мен няма добри и лоши манипулатори..Просто е манипулацията,кръговрат в който участваме всички..Отделен е въпросът кой с каква цел го прави.Най-вече ще се повлечем ли по вълна,която не е в наша полза.Изборът е в нашите ръце.Най-лесно е да обвиняваме другите за грешки,които самите ние сме допуснали.Ще започна с част от книгата КАРНЕГИ и направя една плетеница с КИРШНЕР.
Аз лично разговарях с десетки успели хора,някои от които световно известни-изобретателите Маркони и Едисон,политическите водачи като Франклин Д.Рузвелт и Джеймс Фарли,видни бизнесмени като Оуен Д.Йънг,филмови звезди като Кларк Гейбъл и Мери Пикфорд,иследователи като Мартин Джонсън – КАРНЕГИ………..
Достоверността на едно твърдение нараства колкото по-последователно и убедително го повтаряме.Който разпространява някакво твърдение,изтъквайки че, неговата достоверност вече е потвърдена от други хора събужда потребност да се приспособим към множеството.Често се натъкваме на онези недосегаеми хора,които са си извоювали особенно положение в йерархията на съвместният живот.Статут на авторитет..Една част от тези авторитети са:по-силният,държавата и онези които твърдят, че я олицитворяват,всевъзможни специалисти,носители на титли,родители,мнозинство. КИРШНЕР………………
Извода си го направете сами за рибата и стръвта..
А сега как не всички манипулатори са толкова лоши колкото си мислим.
Всеки се стреми по някакъв начин да работи..било то в пресата,реклама и т.н.Въпросът е доколко ще се оставим да бъдем манипулирани……
Относно подготовката за написването „как да печелим приятели и влияем на другите г-н КАРНЕГИ казва“Прочетох всичко,което успях да открия по въпроса-статии във вестници и списания,съдебни архиви,съчиненията на старите философи и на съвременните психолози.Освен това наех изследовател професионалист, който прекара год.и половина по библиотеки в прочитане на стотици статии,томове и един куп исторически личности та чак до биографиите им………хайде да видим какво казва г-н КИРШНЕР???
Медиите,това са вестниците и списанията,радиото,телевизията,плакатите,киното,книгите.Те ни предлагат информация,развлечения и множество послания,които са избрали,измислили и подготвили за нас.Медиите са носителите на манипулативните импулси на неколцина към масите,те са носителите на рекламата.Онова което приемаме безкритично и следваме доверчиво,ще ни въздейства в полза на неколцината.Онова, което проверяваме критично в неговите закономерности и намерения ще употребим за себе си,доколкото е необходимо.Този които ни предлага не се интерисува дали се нуждаем от неговият продукт,а как да направи продукта си привликателен за купувача..Рекламата е само част пред която ни исправят медиите.Другите са така наречени факти,репортажи,информации и събития по света и у нас и ни обясняват защо някои неща са така,а други иначе.Всичко това влияе върху нашето мнение и нашите решения до толкова дали ще допуснем да ни се повлияе..КИРШНЕР..
И накрая ще завърша с това,че между самият продукт и неговата стойност за нас и съдържанието на хвалбите,с които ни го продават има разлика..А именно опаковка и съдържанието са две различни неща.
С две думи…всичко зависи от нас.Всеки сам да си реши..За себе си изборът съм го направила..Не е задължително да си манипулатор, а се научим да се предпазваме…от нещо,което не е в наша полза..Да се научим да отсяваме кое е по доброто за нас и не..Вярвам че по този начин ще си спестим доста ядове..
Здравейте и от мен.Винаги съм мислил че образните примери най-лесно и бързо се приемат,затова ще се опитам по такъв начин да представя моята гледна точка относно вината.Ако се замислим за нещата в дълбочина няма как да не забележим че вината е ..да речем „глас-обвинител“ който ни говори нещо от рода на „Защо направи това?“,“Защо постъпи по този начин?“ и т.н. Но предполагам мнозина ще открият и един друг „глас“,който ни защитава казвайки „Ами..защото мислих че…“ т.е. – „глас-защитник“. Ако си представим че тези гласове са хора,в крайна сметка се оказва че ние стоим между двамата /мнозина от вас ще открият в тяхно лице Ерос и Танатос
/ и решаваме на кого да налеем повече енергия. Съответно като резултат: наливаме енергия на „обвинителя“ и изпадаме в депресия/лека или тежка форма/ или наливаме енергия на „защитника“,приемаме нещата такива каквито са,извличаме поука и..продължаваме напред! 
Тук е важно да се отбележи, че съществено значение има осъзнаването,че ние сме арбитърът и ние решаваме какво да правим с вината!!!
Здравей Симо. Да, така е, често в главата ни има различни гласове- един, които ни обвинява, друг, който ни защитава и оправдава и т. н. Когато сме уязвими, гласът-обвинител надделява. Наистина е добре да си напомняме, че ние сме този, който решава кой глас да послушаме.
Здр,аз съм на 26 години,но моите родители все още имат прекалена власт над мен.Допускала съм грешки като всеки млад човек,но те неми позволяват да ги забравя.Всеки път когато се опитам да взема самостоятелно решение за нещо, чувам:видяхме те ти как мислиш,ти не знаеш и т.н. Или как те са мечтаели нещо а аз не съм им го сбъднала,или не съм такава каквато те са искали,и аз ще стана родител и ще видя как е. Докога ще изпитвам това чувство за вина,докога с този товар. Винаги когато направя нещо на моя глава получавам цупене,не ми говорят,дори лягат като болни. Как да се справя с този проблем,без да го обиждам и наранявам.
Здравей Нелина и добре дошла тук! Мисля, че първото, което трябва да направиш, е ти самата да си простиш за грешките си и да се приемеш такава, каквато си. Най-често ни обвиняват, когато ние самите вътрешно се обвиняваме и когато не сме уверени в себе си. Опитай се да простиш на родителите си че се държат така, защото може би и те така са били научени. След това говори смело с тях, без да ги упрекваш. Благодари им за загрижеността, но им кажи, че това е твоят път, твоите грешки, от които се учиш и трупаш опит и че всичко, което си изживяла и направила има смисьл и ти помага са израстваш. В началото може би те ще се опитват да се държат по стария начин към теб, но когато вярваш в себе си, и те ще повярват.
Помни, че най-важното е да не се виниш ти самата!
Прочетох написаното от Катерина и все едно видях себе си и ситуациита, в които бях до оня ден.. вече не попадам в ситуацията постоянно да ме държат в очакване да чуя какво и как не съм направил… или КАКТО трябва или както е очаквано от мен… Взех крайното решение… напуснах семейството си… в последните около 3 години се разболях от редица болести, като се започна с алергия…. Изплаших се, че ако продължавам да живея по този начин не ме чака нищо хубаво… И какво мислите се случи, човекът до мен реагира като ужилен – КАК смея да си тръгвам, как смея да напускам.. това било предателство… това било най-лесно … и за капак ме обяви за болен от депресия, за изпаднал в критичната за мъжете възраст след 40-те… както е писала Катерина винаги е трябвало да отговарям на въпросите ЗАЩО, КАК, КЪДЕ, АМИ АЗ, А ПОМИСЛИ ЛИ ЗА МЕН… ходенето за риба се превърна в мечта, прибирането ми вечер беше неприятната част от деня, сбирки с приятели дори не си ги помислях, разходки в планината само с нея.. ДА ама на нея там и е скучно и прави сцени…. Реших и напуснах.. Все едно планина слезе от раменете ми… дишам спокойно… вечер не бързам да се прибирам и да си мисля с какви думи ще ме посрещнат и аз с какво да отговоря… КРАЙ!!! Не искам да се връщам назад… Не искам да се излекувам от поставената ми диагноза… Искам си свободата, искам си личното пространство… Предупредих я да не поставя детето между нас, да не го прави заложник в нашите отношения.. ама НЕ… Колко много имам да разказвам за манипулацията и нейното дете „чувството за вина“.. чувството, че си направил нещо за другия, но ВИНАГИ е имало още малко.. все не си успял да се справиш до край и се налага да ти се помага … АМАН!!! КРАЙ!!! Това беше, гледам напред и продължавам да ЖИВЕЯ!
Успех на всички!
Dago, добре дошъл тук!
Не ти е било леко, но важното е че си се справил и вървиш напред. Понякога, когато сме притиснати и общуването с някого се превръща в мъчение, наистина няма смисъл да се опитваме да“оправим“ нещата. Понякога е дори подарък и за двамата, когато поемат по своя път. Ти сам казваш – „Все едно планина слезе от раменете ми… дишам спокойно…“ Това е показател, че си взел правилното решение. Надявам се сега, когато си свободен и всеки от вас е поел в различна посока, да няма манипулации и чувство за вина, а всеки да поеме отговорност за живота си.
Здравейте,форумци!
Като прочетох последният цитат в статията /на Бог/реших,че ще е полезно да споделя с вас и една друга гледна точка.Морган Скот Пек има една прекрасна книга „Изкуството да бъдеш бог“ Ще се опитам по памет да предам основната идея.
Проблемите на хората посещаващи психиатър обикновено са свързани със смущения на отговорността.Те са два типа-страдат или от неврози или от разстройство на характера.Първите са склонни да обвиняват за проблемите единствено себе си,а вторите обратно търсят вината навсякъде другаде.
Първите вредят най-вече на себе си,вторите на всички около тях.Първите обикновено са способни да създадат нормално семейство а децата на вторите обикновено имат невротични проблеми.
Разбира се това са крайни случаи.Във всички нормални хора се съдържат елементи и на двата типа поведение.Понякога реагираме по един,а в други ситуации по друг начин.
В деиствителност един от най-важните елементи на личностното израстване е да се опитваме да се доближим до баланса между отговорностите, която трябва да поемем и тези които не бива да поемаме.
Това е процес който трае цял живот.
По принцип темата е огромна.Вината например понякога е полезна.
Ще завърша с една молитва която е известна на всички но тук става дума за същото -разпределение на отговорността.
Цитирам по смисъл /нямам време да търся точния текст/
Господи,дай ми сила да променя това което мога да променя
дай ми търпение да приема това което не мога да променя
дай ми мъдрост да различа едното от другото!
Тази мъдрост ни е нужна за да не страдаме от чужди вини и да не позволяваме да ни манипулират.
Успех и мъдрост на всички!
LANCER, добре дошъл тук! Благодаря за това, което споделяш с нас. Наистина е много полезно.
А книгата – „Изкуството да бъдеш Бог“ си струва да се прочете.
„Престани да се чувстваш абсолютно отговорен за абсолютно всичко през цялото време. Това все пак е моя работа.“ Бог
Леле ако знаеш колко имах нужда да „чуя“ това!И е хем мъдро, хем забавно!
Благодаря ти, Роси!
Да, Светлана, и аз често си напомням тези думи. Когато се усетя, че поемам прекалено голяма отговорост за всичко и се опитвам всячески да контролирам положението, си казвам:“Стига, успокой се, това все пак е работа на Бог. Той ще се погрижи всичко да стане по най-добрият начин.“
Здравейте,много ми допаднаха коментарите, до голяма степен ползвам примерите в работата ми… само,че в целия стрес,телефони и т.н. се случи да издъня един колега… абсолютно несъзнателно…та по темата-чувството за вина не ме оставя на мира…дали е трябвало отсрещната страна да разбере истината и колегата ми да си изтърпи наказанието или можеше да отложа отговора и да помисля как дипломатично да отговоря… така или иначе всичко е в Божиите ръце…или търся оправдание пред себе си…
Здравей Marea.
Не се обвинявай. Да, казала си неволно нещо, което по някакъв начин е навредило на колегата ти. Но ти не си виновна за това, което е направил той, нито си длъжна да спасяваш всички и да поемаш тяхната отговорност.
Ако толкова се измъчваш от чувството за вина, кажи на колегата си че съжаляваш, че е станало неволно, но след това си прости. Не позволявай да те карат да се чувстваш виновна за чужда грешка. Понякога някой прави грешка и се опитва да я скрие, но истината винаги рано или късно излиза наяве. Тогава той вместо да поеме отговорност, започва да обвинява другите. Но ти не си виновна.
Всъщност най-важно е да си простиш ти самата. Престани да се измъчваш с анализи – дали е трябвало да направиш това или онова – няма смисъл. Станалото е станало, прости си и продължи напред.
Искрено благодаря за съвета, вече може да се каже,че нещата се подредиха,че съм си простила, тъй като говорих с колегата и се чувствам много по-спокойно,благодарение и на вашата подкрепа!
На ясно съм , че всичко идва тогава, когато трябва , независимо от факта дали сме ги предвидили или не и , че никога не ни „идва на главата“ повече от колкото можем да понесем и въпреки всичко се поддадох на емоцията,която съм се стремяла да избягвам-съденето на някой или на себе си(в такива моменти си спомням една от фразите на майка Тереза:“ Ако съдим другите няма да ни остане време да ги обичаме“ ).
Благодарна съм, че беше само моментно състояние и , че вече е в миналото,но ме научи, че не винаги „бързата реакция,на момента“ е точна и носи удовлетворение …
Благодаря и на Вас, че е толкова приятно времето прекарано в сайта !
Весели празници !
Благодаря, Роси!
Чудесна и изключително ползена статия. Имах нужда да прочета нещо такова. Чувството за вина винаги ми е пречело в много аспекти, особено в отношенията ми с хората, въпреки че често съм си давал сметка впоследствие, че то е неоснователно. Сега мисля, че вече ми е по-лесно.
Благодаря ти!
Здравей Велизар.
Радвам се, че статията ти помага.
Здравейте!От известно време чета тук, много ми харесват статиите и коментарите към тях! Лично аз съм човек, който доста тежко се самоупреква. Когато разбрах,че това не е правилно,започнах да търся причина и у другите,не само у себе си, но не се получи. Сякаш съм програмирана по този начин! Много тежко изживявам собствените си грешки,възприемам себе си едва ли не като човек втора ръка, когато съм сгафила някъде.Дори и когато си кажа,че да се греши е човешко,чувството за вина не ме оставя на спокойствие. Но не това е опасното. Става по-лошо,защото точно чувството за вина,чувството,че не съм направила нещо както трябва, ме кара в редица случаи да допускам „да ми се качат на главата“. А в работата, например, това не е много здравословно. Прочитайки тази статия изпитах облекчение и искрено се надявам, когато отново изпадна в стадия на „самообвиняването и прекланянето на глава“, ядосвайки се на себе си, да си припомня навреме прочетеното!
Благодаря!
Здравей nadia19727 и добре дошла тук! Радвам се, че си почувствала облекчение и си осъзнала какво се случва с теб. Разбира се, това е първият етап, освобождаването от чувството за вина и промяната на нагласите ти ще стане постепенно, стъпка по стъпка, с любов към себе си и търпение.
Здравейте, Радвам се, че ви намерих. Изключително полезна статия за мен. Обещавам от утре да започна да мисля по различен начин. Измъчва ме невероятно чувство за вина, което съзнавам, че е преувеличено, но това е само в моментите, в които се погледна от страни. Чувствам се виновна за всичките беди, които ме сполетяват мен и близките ми, а те вярвайте никак не са малко. Бих казала, че са ужасяващи. Стигнах до извода, че владея някаква черна сила,/или тя ме владее мен/, която дори може да убива хора. Развалих няколко важни за мен контакти и се обвинявам за това, че не успях да ги съхраня. Струва ми се, че ако бях добър човек, можех да ги запазя. „Онези двамата“ се борят в мен и не мога да преценя, прави ли са хората или наистина искат твърде много от мен. Отчаяно ми се иска някой да ми даде верният отговор и не мога да понеса мисълта, че АЗ съм човека който трябва да намери верния отговор. На 50 години аз все още не съм сигурна, че мога да взимам правилни решения. Зная, че „правилното“ решение не винаги е еднозначно. В един момент мислиш, че едно е правилно а д друг момент друго. Зная, че човек не може да вземе НАЙ НАЙ НАЙ правилното и единствено решение веднъж и завинаги, но непрекъснато искам това от себе си. Отчаяна съм и обезверена. Опасявам се, че си докарвам нещо много лошо са себе си и го очаквам.
Край, до тук беше! От утре започвам да мисля различно!
Здравей,Тро!Аз определено не съм човек,притежаващ някаква компетентност да ти даде обяснение за усещането ти за нещата в живота ти.Вероятно си се нагърбила с много голям товар от отговорности.Но ми се струва,че този материал на Пиер Дако в случая е подходящ:
В природата на всяка крачка се сблъскваме с това, което можем да наречем „закон за минималното усилие“. Какво прави водната капка например? Тя прилага точно този закон, като еднакво разпределя напрежението по цялата си повърхност. Тук ще цитирам Рьоне Юиг: „Един пример, който впрочем открай време е поразявал хората, ни дава пчелата с нейните килийки. Когато разглеждаме восъчната пита, веднага забелязваме съвършеното шестоъгълно сечение на коридорите. То представлява многоъгълник с шест еднакви страни, свързани с равни ъгли от по 60 градуса.“
естоъгълниците са прецизно „сглобени“, прилепени един до друг без никаква загуба на пространство и на усилие. Явно и тук действа законът за минималното усилие.
Друг пример: ако затиснем мехурчета от водна пяна между две стъкла, те ще се групират в слепени шестоъгълници. Излиза, че природата си пести труда и доколкото е възможно, гледа да не се преуморява.
А ние? А нашият организъм? А психиката ни? Те се подчиняват на същото правило и знаят какво правят, във всеки случай много по-добре от нас.
Всяко човешко същество се стреми да намери покой – по какъвто и да е начин (но не и „вечен покой“ ). Неврозата сама по себе си е опит за успокояване на личността. Колкото до човешката „капка“ (която също прилага закона за минималното усилие и за икономия на енергията), тя е изпълнена с безброй вътрешни напрежения, несъзнавани страхове и изтласкани чувства! В нея цари онази нестабилност, която човекът желае да избегне на всяка цена.
И като се има предвид това дълбоко заложено в него желание, колко несъзнавани усилия, какво насилие над личността са нужни, за да попречат на затвора да се отвори към света и към други измерения на живота, които остават завинаги непознати заедно с опасностите си, съгласен съм, но най-вече заедно с чудесата си!
Няма съзидателност без топлина
Всяко затваряне в себе си, всяко свиване на „кълбо“ ни превръщат в свят, лишен от топлина и следователно неспособен на обмен с другите светове. Ще дам пример с два скачени съда, в които нивото на течността е едно и също. При подобно равновесие всякакво движение е изключено. Необходимо е нещо да го наруши. Да си представим, че пуснем камъче в единия съд.
Тогава вълнението на течността ще може да се използва. А ако поставим в течността уред, свързан с динамомашина, ще се получи електрически ток, който на свой ред ще произведе топлина, работа, светлина. Ще се поло¬жи началото на веригата на обмена, на работата и на „творчеството“.
Същото се отнася за всеки от нас. Психологията дава най-добрия пример за това как да извършим работата, необходима за нашето освобождаване. Това освобождаване (чрез психоанализа или по други начини) минава през нарушаването на мнимото равновесие в човешката капка, както и на фалшивото успокоение, дължащо се на неврозата; то се състои във внасянето на смущения в нашия затворен свят (камъчето в скачените съдове).
В резултат се включва динамомашината, в личността и в нейната афективност възниква „напрежение“, съществото ни започва да извършва работа, да отделя топлина и най-главното – да съзидава с непозната дотогава сила.
Необратимост и маргиналност
Всяко истинско „освобождение“ (социално или афективно) е необратимо. Новопридобитият вкус към живота не позволява връщане назад.
Цялостното освобождаване обаче не може да се извърши „на един дъх“, дори ако понякога процесът напомня верижна реакция – освобождаването от един затвор автоматично отваря вратите на втори, после на трети и т. н.
От друга страна, всяко излизане от старата черупка, всяко напускане на старата килия води до маргиналност, до „различност“, с която трябва да се справим. Защото всеки нов свят е маргинален по отношение на стария, също както всяко дишане е различно от задушаването.
Целта-затвор
Смятаме, че имаме цел, защото сме решили да си поставим такава и работим в тази насока. Всъщност често става дума само за илюзия – избрали сме точно тази цел по причини, които нямат нищо общо с нас: семейни, социални, финансови и др. Фактически „ние“ нищо не сме решавали.
Мисълта за подобна цел ни тласка по един-единствен път и нерядко ни увлича в необратим процес. Устремени напред, ние започваме да „действаме“. Събираме всичките си сили и ги насочваме към целта. След като я постигнем, тя, естествено, престава да бъде цел. И започваме да търсим друга, защото, изглежда, не можем да живеем иначе.
А и нали ни учат, че е абсолютно задължително да имаме цел в живота; при това целта ни е представена само с външните си белези – работа, успех в обществото, пари, кариера…След някой и друг ден новата цел на свой ред престава“ да бъде цел. И така от цел на цел ние вървим напред и си въобразяваме, че „правим“ нещо. Всъщност си правим само илюзии за самите нас и за живота.
Защо си поставяме цели?
Мотивите са толкова много, колкото и хората. Ще ви кажат:
- за да успеем в живота (какво ли може да означава това? ), повтаряйки впрочем чутото от другите;
- защото трябва да имаме цел (което не означава нищо, след като не знаем защо);
- защото без цел животът не заслужава да се живее (така ли? );
- защото, който не върви напред, изостава (крилата фраза!).
Мотивите обикновено са неясни и не особено благородни. Искаме да докажем на самите себе си, че… (какво точно? ); искаме да надскочим боя си (не можем, тъй като той е веднъж завинаги определен); да докажем на родителите си, че не сме толкова неспособни, колкото смятат; да се издигнем над околните; да отмъстим за детството си; и какво ли не още…
Всичко това поражда у индивида непрекъснато напрежение, страхове и депресии, кара го да се включва в убийствени надпревари, слага му наочници и му затуля живота. И най-тъжното е, че безброй хора се затварят в килиите на своите цели и много рядко ги напускат.
Здравей Tro!Задала ли си си въпроса,кое те кара да се държиш така,липса на внимание,на обич,на какво се дължи?Народът е казал,че добрата дума големи врати отваря.Опитай се първо да простиш на себе си и си върни самочувствието.Ти си уникална такава ,каквато си и се приеми такава,каквато си.Ще повторя думите на Роси:“Ти си правила най,доброто,на което си могла в момента“.Не го забравяй и не се упреквай.Прости на себе си,прости на другите и затвори тая страница,за да можеш да продължиш напред.Хора сме,аз също правя грешки както всеки друг.не поемай чужди отговорности, ти си имаш достатъчно.Върни си самочувствието и вярата в себе си,радвай се на хубавите неща в живота,на хубавите моменти,те ни правят щастливи.Приеми старите неща,остави ги да си отидат и не се връщай назад и главата горе.Лека вечер на всички!
Благодаря ви за отговорите! Радвам се ме намерих този сайт и сега го чета с нетърпение прескачайки от тема на тема. Можи би не трябваше да пиша точно тук, на практика бих могла да пиша под всяка от темите. Надявям се да намеря точното нещо и точниа начин чрез които да се измъкна от блатото в което бавно потъвам. Постигните ви ми бяха много полезни, за което още веднъж благодаря!
Здравей, Роси!
Страхотна статия. Кученцето на снимката е много сладки хи-хи-хи. Сега по същество.
Понякога ми се иска да можех да върна времето назад. Иска ми се да преживея всичко отново, за да поправя грешките си, да върна думите си назад или просто, за да преживея всичко наново. Иска ми се да превъртя лентата, да изтрия няколко кадъра, да ги заменя с няколко други, за които тогава съм нямала смелост, и да мога да забравя дори това, че съм заменила всичко. Иска ми се, но не мога.
Чувство за вина?! Това е основното чувство, което ме съпътства от толкова дълго време. Дали е породено от така наречената депресия, или просто обичам да се чувствам така? Разбирам от къде идва всичко, как се е зараждало това чувство у мен. Разбирам, че трябва да го изкореня. Но дали ще успея, или това чувство отново ще ме достигне?
Много обичам да казвам на приятелите си, че нашите мисли предизвикват нашите чувства. Помагам им, окуражавам ги да постигат промяната, която желаят.. но не успявам да помогна на себе си. Сякаш нямам право на това. Сякаш не мога да бъда щастлива и да се смея. Треньорката ми винаги викаше: „Смей се. Винаги се смей, защото, ако престанеш да се усмихваш и смееш, ще нарушиш равновесието в света“
Ако наистина съм виновна? Редно ли е да премахна вината? Не трябва ли да я изтърпя и изстрадам? При мен по- скоро е внушена, от мен, родители и от части от приятели. Да, желая промяната, но не знам как да я осъществя, не знам от къде да започна