ноември 5th, 2009 
Росица Вакъвчиева 
Тук ще разгледам зависимостта не от наркотици, алкохол, хранителни и други вещества, а зависимостта на човек от някого, от връзка или нещо друго – като работата, кариерата, дори децата.
Най-честата зависимост е пристрастяването към някой човек или връзка и както при всяко пристрастяване, това, което предизвиква зависимост, накрая става отровно за използващия го.
В книгата си „Тайните на привличането” Сандра Ан Тейлър пише:
„Зависимите хора често отъждествяват себе си с връзката си. Чувстват отчаяна нужда от патньор когато са сами, но дори когато имат връзка, постоянно ги преследва усещане за несигурност и се стремят на всяка цена да я поддържат.”
Признаците за склонността на човек към зависимост са:
Страхът от отхвърляне, от загуба, страхът за вашата връзка създава непрекъснато напрежение. Възникват въпроси: ”Ами ако го/я загубя?”, ”Ами ако се проваля и ме отхвърли?”
- Нужда от контрол.
Този контрол е свързан с непрекъснато следене на партньора, неговите планове, действие, с кого общува. Съпровожда се с разяждаща и отблъскваща ревност.
- Маниакално анализиране на връзката.
Непрекъснато се анализира ”дали постъпих добре”, ”защо той/тя ми каза това” и т. н
- Прекалена привързаност и обсебване.
Такава прекалена привързаност ви кара да искате партньорът да е непрекъснато до вас и дори достига до това, че не искате партньорът ви да се чувства щастлив ако не с вас.
Всички тези признаци задействат закона за парадоксалното намерение (за което писах в темата за законите във Вселената) и често получавате точно това, от което се страхувате. Следенето, контролът, ревността създават напрежение и отблъскват, убиват любовта.
За да запазят връзката си (тъй като само мисълта за загуба ги парализира), зависимите хора често започват да се нагаждат към живота на другия, да се жертват за него – интересуват се само от нещата, които го вълнуват и загърбват личния си живот, своите интереси, стремежи, хобита, своята индивидуалност… започват да губят себе си. В други случаи тези хора използват манипулацията, за да задържат другия (разбира всичко това в доста от случаите се прави несъзнателно). Те започват да лъжат, да измислят разни причини партньорът да е с тях, внушават му чувство за вина.
Впускайки се в подобно състояние на зависимост, те неохотно се отказват, макар и несъзнателно от от собственото со достойнство. А без него чувството за оценяване и сигурност във връзката е фалшиво.
Освен че зависимите хора започват да отблъскват, те си създават непрекъсната болка и страдание, страхът им се увеличава,чувстват се все по-несигурни…получава се затворен кръг.
Морган Скот Пек в книгата си „Изкуството да бъдеш БОГ” пише:
„Да си позволиш да си зависим от някой друг е най-лошото нещо, което можеш да сториш. По-добре да си зависим от хероина. Докато го имаш, той никога няма да се обърне срещу теб, т. е винаги ще си щастлив.
Но ако очакваш друг човек да ти донесе щастие, ти ще бъдеш безкрайно разочарован.”
Най-често развоят на такава връзка е раздялата…която опустошава. Тези хора остават с непреодолимо усещане за пустота, несигурност, страх, усещане за безсмислие на живота. А в това състояние привличат несполучливи връзки…
Как да се разкъса обръча, как да се прекъсне този омагьосан кръг, да се освободим?
- Първото най-важно нещо е любовта към себе си.
Грижете се за себе си, така, както бихте искали другите да го правят.
Ценете се – как иначе ще очаквате да ви оценят другите, ако вие самите не се цените?
Бъдете човекът, в който бихте се влюбили.
Дайте си това, което ви кара да се чувствате зависим – стремете се към добиване на увереност, към развитие, личен живот – свои хобита, цели.
Запомнете,че най-важната връзка в живота ви е връзката с вас самите, всички останали връзки идват и си отиват.
Увереността в себе си, себеуважението, вярата в собствените сили, личните ви стренежи ще ви помогнат да не се вкопчвате във връзката си като удавник за сламка.
- И нещо, което е много важно:
Сменете фокуса на вниманието си – от страха, анализирането и следенето – към удоволствие от миговете, прекарани заедно.
Не мислете за това дали връзката ще прикючи. Никой не знае колко ще продължи една връзка, но я изживейте пълноценно, дори и да е кратка. Парадоксът е, че точно тогава, когато не се стремите към контрол, не се страхувате и не мислите „колко ли ще издържи връзката ни, дали няма да го/я загубя”, точно тогава привличате и поддържате сполучлива връзка.
В своята практика на психотерапевт, Сандра Ан Тейлър достига до извода:
„Никога досега не съм виждала съчетанието от любов към себе си и отказ от съсредоточаването върху резултата да се провали. Превърнете себеуважението в свой главен приоритет. Откажете се от нуждата и живейте с доверие.”
Привързаността към децата също често се превръща в зависимост. Родителят започва да живее живота на децата си, да живее заради тях. Разбира се всеки родител обича децата си и една от най-важните му цели е да ги отгледа и възпита. Децата са една от най-големите ни радости, но когато станем зависими от тях за емоционалното си оцеляване, тогава става пагубно – не само за родителя, но и за детето. С прекалена голяма задача натоварваме детето си, когато казваме, че то осмисля живота ни. Нима преди да се роди детето животът ни не е имал смисъл, нима нямаме свои, лични цели, свой опит, свое развитие. И нима хората, които нямат деца, е безсмислено да съществуват?
Често родителят толкова става зависим, че започва да внушава чувство за вина у детето си. Познати са ви натякванията, че децата трябва да бъдат благодарни и затова сега трябва да са до родителите си, че ако не направят каквото му казват, те ще се разболеят и т. н.
А когато порастналите вече деца напуснат къщата, такива родители се чувстват съкрушени, ненужни, празни и често наистина се разболяват…
Когато родителят се развива и има свой личен живот, когато има свои успехи (не само тези на децата), когато се грижи за децата си, но ги оставя и сами да поемат отговорност за някои неща, тогава най-добре възпитава с примера си. Тогава децата ще израстнат самостоятелни, уверени и ще ценят родителите си. И когато напуснат дома си, на родителите също ще им липсват, но ще имат и свои цели, интереси и т. н , които да ги крепят.
Друга такава зависимост може да е работата. Зависимият човек дотолкова влага смисъла на живота си в работата, че за него не съществува нищо друго. Той се вманиачава в стремежа си да получи одобрение и да бъде оценен. Вкопчва се в работата си, защото за него тя е единственото, с което се самоопределя, с която се идентифицира, единственото, което му носи увереност, чувство за сигурност, единственото, което осмисля живота му.
А когато се случи да загуби работата си, изведнъж той става нищо… вече няма кое да го определи, вече няма какво да му носи увереност. Има случаи, когато в такъв момент някои хора се самоубиват, а други се разболяват.
Общото при всички хора, склонни към зависимост е изостреното чувство за НЕДОСТИГ, на ЛИПСА.
Те чувстват в себе си празнота и затова се вкопчват в нещата или хората, с които запълват тази празнота. Но когато загубят хората или нещата, с които са се обвързали емоционално, тази липса проличава още повече. Чувстват се още по-самотни от преди. Най-често след такава загуба, те отново се вкопчват в нещо друго, за да могат да запълнят зейналата яма. Но нещата се развиват по познатия сценарий. Завърта се колело и попадат в омагъосан кръг.
Сюзън Джефърс в книгата си „Освободи и се от страха” рисува целият живот на зависимия човек от любовната връзка така:
Любовна връзка |
Или ако е зависим от работа си, целият му живот ще изглежда така:
Работа |
А животът на независимият, уверен в себе си, развиващ се човек, който е завършен и самодостатъчен и има достатъчно цели и приятели, изглежда съсем различно. Например така:
| Принос на света | Хоби | Свободно време |
| Семейство | Лично време | Личностно израстване |
| Работа | Любовна връзка | Приятели |
Когато някой, които е зависим от любовата си връзка и от партньора, я загуби, животът му придобива този вид:
Да – животът му наистина е празен, както казва и самия човек, защото той не е имал нищо свое, нищо друго в живота си, нищо лично, което да му носи радост и удовлетворение. И нищо чудно, че се чувства опустошен и животът му изглежда безсмислен…
Животът на независимият също ще се промени, но ще изглежда много по-различно:
| Принос на света | Хоби | Свободно време |
| Семейство | Лично време | Личностно израстване |
| Работа | Приятели |
Той също ще изпитва тъга, пак може да страда, но ще има достатъчно други неща, които ще изпълват живота му и ще му дават сили.
Затова Сюзън Джефърс ни предала решение:
- Първо – начертайте си такава схема с девет или повече квадратчета:
- Помислете какви компоненти искате да включите в живота си.
- След това се съсредоточете върху всяка една от отделните кутийки (компоненти) и обмислете какво можете да направите в отделните области от живота си.
Примерно в графата „приятели“ можете да напишете имената на всикчите си приятели, с които не сте се чували отдавна и да планувате каква част от времето си можете да отделите за ползотворно и приятно прекарване в тяхната компания. Или да помислите какви приятели бихте искали да имате и как може да попаднете в тяхната среда. Може да развихрите въображението си, като не се ограничавате от мисли като „няма време” или „това е невъзможно” или „нямам приятели”.
В графата „свободно време“ може да си измислите „празничен час”, през който можете да се поглезите, да си подарите празничен обяд или някаква покупка, да идете в парка или нещо друго, което ви носи радост.
След като имате готовата схема и сте набелязали основните неща в нея и сте си направили разпределение на времето, следващото
- важно нещо е ВСЕОТДАЙНОСТТА на 100% във всяка една област.
Например , когато сте с любимия човек, отдайте му цялото си внимание, но когато сте с приятелите или на работа, не мислете отново за него – „какво прави сега” или „колко хубаво беше снощи” или „как ли ще е довечера”, а се съсредоточете върху настоящия момент, там където сте, не го пропускайте – бъдете там 100 %, включете се в живота, участвайте, бъдете участник, не само зрител. За да бъдете присъстващи 100 % във всяка сфера от живота си ще ви помогне следната формула:
Действайте така, сякаш нещата зависят от вас.
Например когато сте на работа, а обикновено денят минава скучно и еднообразно, как биха изглеждали нещата ако зависят от вас? А то наистина много зависи от вас, независимо какво работите – можете да направите много неща – да си отнесете картина или цвете на работното място, което ще разведрява обстановката, можете да се усмихвате и да се държите любезно с колегите си, да си поставяте малки цели, да си правите кратки почивки когато можете да погледате дървото навън…и т. н. Такива малки промени коренно ще променят отношението ви към работата и ще ви накара да се чувствате по-добре, цялата обстановка и отношение на другите ще се променят.
Така ще започнете да се чувствате все по-уверени, самодостатъчни, стойностни, завършени, в живота си ще има все повече източници на емоции, радост и удовлетворение.
„Чувството за липса в живота ви ще започне да изчезва, защото проблемът на хората, които усещат някаква липса, е че не могат да участват в нещата около тях. И се чудят защо направо умират от емоционален глад.” Сюзън Джефърс
И така – да преговорим – за да се освободим от зависимостта и да можем да се радваме на живота, на хората около нас и нещата около нас, без да ставаме зависми от тях:
- На първо място трябва да се научим да обичаме себе си – да се приемем, да се ценим, да се грижим за себе си, да имаме доверие в собствените си сили.
- Да си поставяме свои лични цели, да имаме свои стремежи, хобита, личен пълноценен живот
- Направете схемата на Сюзън Джефърс – организирайте времето си и дейно участвайте във всички области от живота си. Не забравяйте – всеотдайност във всяка една от тях, присъствие 100% + формулата – действам, така сякаш всичко зависи от мен.
- Сменяне на фокуса – от страха от загуба – към удоволствието от момента.
- Както пише Сюзън Джефърс:
„Задавайте си постоянно въпроса: Доколко цялостен е животът ми?
Създайте си изобилие, при което нищо да не е в състояние да ви отнеме основното чувството за пълнота.”
Използвани материали:
„Освободи се от страха.” Сюзън Джефърс
„Тайните на привличането.” Сандра Ан Тейлър
От категория 
Тагове: 
Роси, добре си го написала и добри съвети си дала.
както и преди сме си говорили, аз съм скептична към американските автори и честно казано тази Сандра Ан Тейлър по-скоро не ми хареса, както и очаквах. В смисъл – съветите й са като от американци за още по-тъпи и материалистични американци. Нещата, които пише, са по-скоро за хора, които никога никога не са се докосвали до духовното и са изкарали целия си съзнателет живот спейки и в пълна духовна заблуда. На места даже ме дразнеше.
вероятно има категория хора, на които тези съвсем лесно смилаеми книги за самопомощ са от полза, но някакси на мен са ми по-далечни. по наште географски ширини бездуховността не се шири чак в такива големи размери като в една много богата в материално отношение страна.
А и винаги съм се дразнила от това как американците могат да обърнат всичко на бизнес – в това число и духовното познание.
Само искам да кажа, че има далеч по-дълбоки и стойностни автори, повечете от които ти добре си ги изчела.
Това, което на мен ми прави впечатление и вероятно не е случайно, е че най-силно виляние са ми оказали руснаци – Лазарев, Зеланд, сега нещо откривам знаци в посока на Норбеков. А от наште – имаме един великолепен просветен Дънов – ние него ако го приемем като учение ……даже стига.
Това е само мнението ми относно авторите, не относно статията ти. Иначе статията ти може да е от полза на доста хора, които имат затруднения в посока на зависимостите. Защото всяка зависимост е знак за празнота – предмета, с който я запълваме, е без значение.
Роси, полезна и хубава статия си написала. Свободата е нещо, което не трябва да губим никога и никъде. В каквито и да било зависимости.Поздрави:)
Хаха, Меги, знам че си скептична относно американските автори, но на мен лично много от тях са ми помагали. Не можеш да отречеш великите автори като:
Дейл Карнеги
Луиз Хей
Джон Kехоу
Уейн Дайър
Сандра Ан Тейлър
Сюзън Джефърс
Норман Винсънт Пийл
Естер и Джери Хикс
Морган Скот Пек
Те ни дават изключително много, просто книги за самопомощ се пишат повече там, в България единственият велик духовен учител е Петър Дънов. Разбира се, ще пиша и за неговото учение, защото то ни дава много и отговаря на въпросите ни. Но всеки сам усеща кой автор е близък до неговата душевност. Аз лично чувствам Сандра Ан Тейлър изключително близка, както и много други автори.Те пишат много достъпно и разбираемо. Сигурна съм, че тези автори ще са от полза на много хора.
Мишел, права си за свободата ,че не бива да я губим, но често любовта преминава в зависимост без да осъзнаваме това. Затова първо трябва да си дадем сметка ,че сме станали зависими и после да се освободим от зависимостта.
Rosi,ti imash yset kam stoinostnite neshta!Bravo!!!Norman Vinsant Piil me varna kam jivota.Nikoga dotogava ne biax chela podobni knigi, 53 godishna jena s zdravoslovni problemi,otpisana ot lekarite.Organizma mi beshe iztoshten,ne mojex da priemam xrana i lekarstva.Dashteria mi beshe kupila dve knigi“Silata na polojitelnoto mislene i „Mojesh ako mislish che mojesh“ot Norman Piil.Kaza mi:“Mamo, vzemi procheti tezi knigi,shte ti xaresat“Taka i napravix.Malko e da se kaje che mi pomognaxa,te mi varnaxa jivota i me zapoznaxa s Bog.Dotogava ne biax go vzimala naseriozno,trvialno sam proiznasiala imeto mu .Zapochax da se molia po moia si nachin,taka kakto mi idvashe otvatre ot dushta.Molix se dalgo vreme,poglashtax napisanoto ot Piil,pak se molix..samo tova mojex da pravia.Edna vecher mi se sluchi neshto neobichaino,kakto si lejax v krevata,stisnala v raka malka bibliika podarena ot dashteria mi,pochyvstvax silna toplina,stana mi leko i priatno,toplinata postepenno se zasili,buzite,ratsete mi… izgariaxa.Izplashix se i izvikax sapruga si,toi sedna do men i mi stisna rakata.Pomislixme che sam vdignala temperatura.No ne beshe taka.Chyvstvax se stranno,bolkite pak si gi imashe, no siakash ne biaxa v moito tialo.Ili po tochno ne me striaskaxa,plashexa..Na sytrinta,niakoi vatre v men me karashe da stana ot legloto i da se izpravia sreshty onazi s kosata..Taka i napravix,stapka po stapka,metar po metar napredvax s vseki izminat den.Ne spirax da se molia,ne spirax da viarvam,che tam vatre v men ima neshto koeto e chast ot bojestvennoto.I to mi se beshe razkrilo i beshe me dokosnalo.Sled tova zpochnaxa chydesata v moia jivot.Niama da vi otekchavam,spiram do tyk.A na onezi koito se ysmixvat skepticho/ az biax ot tix/shte kaja“Viarata pravi chudesa“
iNana, благодаря ти за този коментар и за нещата, които споделяш. Твоят опит може да бъде изключително полезен за хората, които четат тук. Ти си усетила силата на Вярата. А
„Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия“.
Норман Винсънт Пийл е един страхотен автор, пастор и психотерапевт. Неговата книга „Силата на положителното мислене“ ми помага много. Давала съм я на мои приятелки, които са в затруднение, които да болни и обезверени и върху всичките е имала изключителен ефект. Наистина си струва човек да я прочете! Може да ни споделиш още неща, само искам да те помоля ако можеш да пишеш на кирилица, че така трудно се чете.
И аз бих чела с удоволствие и интерес такива положителни истории, така че Нина, не си ни отегчила. Но и за мен ще е по-лесно да те чета на кирилица.
Меги,аз пък чувствам че не само по нашите географски ширини хората са духовно търсещи,а и по целия свят.И защо изобщо си мислиш,че именно в Америка няма такива?Аз пък смея да твърдя дори,че процента там е огромен…(сама се сети защо)…са и човеци,като нас.А пък и защо да не се връзва бизнес и духовност,та те рахат могат да си вървят ръка за ръка.
…Докато човек не осъзнае всички предрасъдъци и условности,доста неща ще му убягват…
„Най-добрият начин да четеш е да се научиш да четеш със сърце.То никога не лъже“
Лета, и аз съм съгласна, че духовността е съвместима с бизнеса и богатството и с ежедневните ни проблеми.
В Библията е казано:“Ако земните работи не разбирате, как ще разберете небесните?“
А и не правят ли всички бизнес с таланта си – певци, актьори…А тези, които могат да помагат на хората и това е тяхното призвание, защо да не печелят от това?
Лета, темата, която поставяш е доста дълга и няма сега да изземаме пространството на Роси тук. С нея сме си говорили за това по други форуми.
Това, което американците правят, е бизнес от едно отдавна дадено на човеството познание. Те просто смилат в лесно гълтаем вид нещата. Чела съм Луиз Хей, уважавам я за начина, по който е променила живота си.
Но нещата, които пишат и тя и другите изборени от Роси горе автори, просто ги има във всички основни духовни учения. те не откриват топлата вода, а просто търгуват с нещо, което не е тяхно притежание, а е дадено на цялото човечество.
Не съм казала, че духовност и материалност не могат да вървят заедно, а че съм против превръщането на духовните знания в пазарска стока с лъскава опаковка.
Меги, не бих казала, че тези автори превръщат духовните знания в пазарска стока с лъскава опаковка. Повечето от тях са психотерапевти и имат голям опит с проблемите на хората. Освен това те самите са имали проблеми – здравословни, във взаимоотношенията или финансови и са намерили път са ги преодолеят.
Чудесно е, че ги споделят с хората.
А дори и да предават духовното знание, пак е похвално, защото духовните знания са трудно разбираеми. Те просто ги „превеждат“ на по-достъпен език и показват как могат да се прилагат знанията в ежедневието. А това никак не е лесно.
ДУХЪТ,Роси, духът им липсва и това просто лъха от книгите им.
Къде ще сравниш един толкова дълбок автор като Лазарев или Зеланд със съвети от сорта на „направи си схема на деня, посто ви си задачки, погрижи се за себе си, доста ви си удоволствие, ако ти е криво, направи си капучино……“ Дух няма там, това е.
Иначе признавам, че книгите им са помогнали на много хора- на тези, които са имали нужда именно от това. не ги отричам, но ако си изчел други неща, просто това си е боза.
Меги, това е просто твое мнение. На теб ти допада друг тип литература. Но тези автори пишат литература за самопомощ, не за духовно просветление. Хората искат да знаят как да бъдат по-уверени, как да печелят приятели, как да си намерят работа, как да имат успешна връзка. А това не е никак маловажно. Пак ще повторя думите от Библията:
“Ако земните работи не разбирате, как ще разберете небесните?“
А на който не му допадат такива книги, е свободен да избере друга литература.
е съгласих се с цитата…..
Тия емотикони откъде ги вадиш?
от клавиатурата.
Иска ми се да напиша нещо,но за миг се осъзнавам и разбирам,че каквото и да е,ще произлиза от егото ми…….
Благодаря,че изслушахте откровението ми…….а може би и това е от него(егото)………………..
Лета, права си,че в много случаи, например когато искаме да сме прави, всичко произтича от егото ни…Но самият факт, че го съзнаваме, говори за високо ниво в развитието. Радвам се, че можем да обсъждаме с теб темите и да вървим заедно по Пътя. Защото всяко нещо, което ни се случва е един урок.
Благодаря ти.
Благодаря от цялата си Същност, за всичко което сте написала и споделила с нас. Няма да се спирам конкретно на дадена тема защото в крайна сметка всичко е ЕДНО ЦЯЛО а и важен е МИРоГЛЕДА, надявам се, че няма да е проблем ако помествам вашите материали в Нетлог и Сибир, така повече хора ще се докоснат до тези извечни истини.БлагоДарЯ-Ви.
Здравей Дора. Радвам се, че ти харесва блога. Да, можеш да споделиш статиите с приятелите си от Нетлог и Сибир, като разбира се посочиш автора и източника.
Здравейте
Чета, чета и пак чета…. Прочетох книгата на Кехоу доста пъти / просто ми трябваше задълбочено да я прочета/, предпоследния път си извадих най-важните за мен неща, а последния техниките. Прочетох мненията, прочетох и за хора, който нищо не се получавало….и стигнах до извода, че някой бързат, други четат доста по сложна / за мен / литература, но извода от всичко е, че трябва стъпка по стъпка да се правят нещата, трябва да се осънават и ПОЧУВСТВАТ…. затова, колкото и смешно да звучи аз съм на етап “ следене на течението на мислите ми“, след което ще се опитам да ги насочвам в правилната посока…ще видя докъде ще стигна…
Относно другите автори, немога да ги коментирам, но тази на Кехоу, както и филма са разбираеми за широката аудитория и те са първите стъпки за да направим живота си по-добър…
Здравей Лили. Не мисля, че звучи смешно, че си на- „етап следене на течението на мислите ми“.
Много добре е това, че ти следваш своя ествствен ход на развитие.
Винаги повтарям, че за всеки пътят е индивидуален.
Ние няма да постигнем нищо ако просто правим като другите без го чувстваме като наше, без да сме готови за това. Защото това си е техния път.
А твоят път е да правиш нещата така, както ги усещаш, както ти казва вътрешният ти глас и да следваш своя темп.
Много ми харса написаното, страшно полезно за мен беше- супер адекватно, синтезирано е най-доброто.
И книгите на Барбара де Анджелис са в този дух и много качествени!
Благодаря Десислава.
А не е ли вариант за да се освободим от такава зависимост към някого, да се насочим към друга връзка?
Здравей Иво и добре дошъл тук. Да, обикновено това правим, за да престанем да мислим за НЕГО/НЕЯ. Казваме си „клин клин избива“ и наистина действа. Но ставаме зависими от новата връзка. Мислим си, че сме се освободили, а всъщност само сме сменили предмета на зависимостта си с друг. Така ще се въртим в кръг със заместители, разочарования, болка, надежда и пак разочарования…Докато не осъзнаем, че трябва да се справим със склонността си към зависимост.
Ех, точно това си мисля „клин – клин избива“, но… за жалост последния винаги остава в теб. А ако някой от тях да се счупи в теб, тогава става много, много неприятно.
Здравей, Роси ! Присъединих се към сайта ти – добра и смислена работа вършиш. Предубедена бях заради всичките лесносмилаеми съвети и личностни ощастливявания изведнъж – в пет стъпки едва ли не , които шестват из интернет-пространството и привличат човешката, най-вече женската лековерност
Аз ги наричам сайтове-врачки 
Ще те посещавам !
Здравей janet и добре дошла!
Благодаря ти за хубавите думи. Ще се радвам да споделяш и твоето мнение по темите тук.
Здравейте!Зависимостта произлиза от чувство за непълноценност.Това,което липсва у нас го търсим в партньора си.Така ставаме едно цяло.Според мен там е ключът.В началото е нуждата от запълване на празнотата,после идва зависимостта и страха от загуба.Поздрави на всички!
П.п.ако се приемем такива,каквито сме,ако се обикнем такива,каквито сме няма да усещаме такава нужда,но на човек явно все нещо не му достига…
Здравейте ни хората ще страдаме до тогава дакато храниме нашета мисловноЕго превъналосе вАз.Ние трябва да се избавим от тази илюзия.Човешката мисал е измамчива,мозака ни при дразнения оделя хормони на задоволството.При вътрешна усмивка,секс,мисловнаего любов.В момента на смърта на нашето его ще почуствате нищото блажената Любов и във вас щесе роди Аз съм.Тогава ще разберете че никакво знание невие нужно.Любовта излизаща от Единия Океан е истинското знание.Мисалта трябва да ви води към зелени пасища,а не на заколетие.Обичаите истенски от сърце.
здр.Роси отново прекрасна статия,аз също имам подобен проблем,само,че зависим е моят приятел.срещнахме се в труден и за двама ни момент,привързахме се,но нямаме възможност да сме непрекъснато заедно,живеем в различни градове..когато мога ходя при него,но…той вместо да използва,това,че съм за малко- се изнервя….,че трябвало да брои часовете и прави скандали..аз му казвам,че важното е,че СЕГА съм тук,а той убива и тези часове..как можел да ми се радва и колко дълго бил сам,а колко малко заедно,и прекарваме времето си в кавги,аз повече нямам сили да търпя това,казвам му,че няма да ходя,за да не си тръгвам..той почва да плаче,че без мен живота му няма смисъл,но с мен пак няма като се държи така,понякога казва,че ме освобождава,да не ми губел времето,че ме обичал повече от живота си и да бъда щастлива,и след 10 мин.пак ,че не можел без мен…в капан съм,не мога да го оставя в такъв момент(има мн проблеми)и иска да му подам ръка,хем ми е жал за него и ме е страх да не направи някоя глупост,обичам го,но също и мн пие и прави скандали,исках да скъсаме заради алкохола,той обеща,че капка няма да пие,и на следващия път…същата работа,а алкохола мн му вреди,почва да се заяжда за всичко…а иначе( трезвен е голям Човек,най-нежния и грижовен мъж)а аз за един ден виждам и 2-мата,ту е мил,ту скандален….какво да правя,имам нужда от 1-вия..как да изгоним лошия?помогнете…..
Здавей необичам да се повтарям,но се налага.При физичеко влюбване„любов”,се оделя хормони на зовисимост.Получавасе така че тяе нетраина,празнотата трябва да се запълни с ново чуство на одоволствие.Нервноста ,раздразнението,гнево са слетствие на това.При обесобеноста на мисалта в его форма,зависимоста ефизическа тя не може да израсне в духовна от страх от его смърт.Страхът е водещия фактор но мисал формата.Спасението да живеем в настоящето ида следим за наща духовна сянка на страха.Ни е хората спиме един мечи сън,времее да се събудим.В мига на едиството вие ще почуствате тово сияно блаженство испълнено Любов не само към хората нои към всичко живо и неживо.Тъкато мнозинството живее в физическо задоволяване то и получава физичеки наслади пари,кариера,секс,псевдо любов една илюзия.
Пишетеми на vilian7009@abv.bg
Здравей alexsa. Според мен е хубаво малко да се отдръпеш за момент, за да може твоят приятел да поеме отговорност за живота си и да вземете нещата в свои ръце. Сега разчита изцяло на теб – ти да се грижиш за самочувствието , щастието му, ти да осмисляш живота му. И колкото повече му угаждаш и се жертваш за него, толкова повече той ще иска още и още и никога няма да бъде доволен. Знам че ще ви е тежко и за двамата, но според мен трябва да го оставиш да поеме отговорност.
Благодаря ти,Роси,а мислиш ли ,че е възможно след време разбира се, да си вземе поука и да се промени или е невъзможно без лекарска помощ?!?Понякога си признава,че има нужда от помощ,друг път-че все имало повод.последния път ме чакал да сляза от автобуса и минал друг автобус и като видял,че ме няма и Веднага си поръчал бира,уж от мъка…и аз идвам след 5 мин.и като го видях пак пил и се нацупих…а беше обещал,че каквото и да стане няма КАПКА да пие..ако трябва да търси помощ -откъде?…благодаря ти ,мила,извини ме,че те занимавам с моите проблеми…
Алоо vilian, много правописни грешки, много нещо – всяка втора дума почти ти е грешна! Не знам гугъл преводи ли правиш, много бързаш ли, що ли, ама се губи всякакъв смисъл и едва ли някой след като ти е прочел един постинг ще се навие да ти чете и другите… Намираме се в интелигентен български сайт все пак, и е напълно задължително да се изразяваме не само на кирилица (както Роси неведнъж е казвала), но и на правилен български език! Ако имаш пропуски там не е лошо да ги поправиш
Лека вечер и много здраве на всички!
Здравеите будни хора!Понякога при силна нервна възбуда могат да се допуснат грешки разбираемо е,а и това си е личен проблем и не е толкова важно все пак сайта не е за морфология и синтаксис.Според мен правописа е важен от там може да се разбере и как човекът произнася думите,но по-важен е проблема и как да се разреши.Спокойно vilian аз ти го разчетох,но честно казано не можах да схвана смисъла…шегувам се.Поздрави на всички!
Здравейте и от мен:)
Страхотна статия и много вярна,колкото повече те е страх,че ще загубиш някого или нещо,толкова е по-голяма вероятността това да се случи…
Казвам го от личен опит,бях зависима към един човек в продължение на 3 години и то се бях влюбила в неговата независимост,след като се разделихме,много ме болеше,но 2 седмици след това,когато той започна да ме търси(прояви се неговата зависимост)а аз се бях избавила от моята(а това е толкова освобождаващо чувство),бях толкова силна и щастлива,че бях отново себе си и че не ми се налагаше да се съобразявам с него…и най вече да живея неговия живот…вече живеех собствения си.
Затова наистина човек усетили зависимостта трябва да се отдръпне и да си даде време да се осъзнае и да промени нещата докато е време,защото това е погубно чувство,което блокира целия ти живот и губиш времето и себе си за да живееш нечии друг…
Поздавления за страхотния сайт и чудесните статии в него:)
Здравйте! Имам такъв проблем силна зависимост,страх от изоставяне, болезнена ревност.Започнах да анализирам себе си,търсех информация,четох по въпросите книги,статии,всевъзможни неща.За съжаление не съм постигнала все още кой знае какъв ефект или промяна,знам само,че искам да започна да живея за себе си,а не за друг, искам да върна приятелите,които загубих вглъбявайки се в един мъж,искам отново да дишам сама,а не вечно да живея в страх,обичам го,искам да запазя връзката си,но искам да запазя и себе си!
Жанета, ако аз бях този мъж, вече щях да съм те изоставил. Съгласи се, че човек и сам има своите си лични проблеми за да му се занимава с тези на някой друг. Всеки иска любов, но от любовта очаква свобода, красота, предизвикателство. Същото важи и за твоя мъж. Обзалагам се, че никога не е мечтал да има до себе си слаба и зависима жена, дето да му диша във врата и брои крачките. Но всеки се удивлява от човек, който излъчва самостоятелност и удовлетворение да бъде сам себе си, да си съставя дребнички цели и да си ги постига. Така че имаш 2 възможности:
1. Да се държиш като лепка (100% ще загубиш и ще плачеш в тъмния ъгъл на стаята)
)
2. Да се държиш като жена (има вероятност да привлечеш мъже-лепки
Здравей janeta!Единственото сигурно нещо е да запазиш себе си,друго нищо сигурно няма.Уважавай се достатъчно и всичко ще се нареди.Както казва JDeel“любовта е свобода“,а не зависимост.Поздрави и усмивки!
Здравей janeta. Хубаво е, че си осъзнала проблема си. Сега обаче е време да започнеш да се променяш, да поставиш себе си на първо място. Не е достатъчно само да се анализираш и да разбереш ЗАЩО се случва това. Нужно е и готовност да промениш това, разбира се с цената, която трябва да платиш. Сега просто започни с малки стъпки да работиш върху себе си, следвай съветите в тази статия и помни, че единствената вечна връзка, която някога ще имаш, е тази със самата себе си.
За хората със зависимост в любовта бих добавила – Когато старха от загуба (ревност, непълнота) те обвземе, първо логически приеми,описаните в статията съвети за справяне със ситуацията и нещо в допълнение – кажи си „И какво ако конкретният човек излизе от живота ми? От кое точно ме е страх? Болката ще отмине, времето знаем лекува, и от това не се умира“. Достатъчно е няколко пъти да си го повториш, за да си повярваш и коварната зависимост неминуемо избледнява и ичезва. Това е метод, който многократно и успешно съм тренирала върху себе си.
Здравей,Петя!Да права си от това не се умира,и е ясно,че се свиква но като останеш сам,когато децата ти са пораснали?Тогава пак го приемаш,но мисля,че няма да е толкова леко.Защото колкото и да си говорим за това,че можем да сме си самодостатъчни,за това да намерим любимото си занимание и да се отдадем на него и т.н. ние хората не сме създадени да живеем сами.Аз се извинявам за това ,че не съм прочела всичко написано по горе,и не съм запозната изцяло с темата но просто прочетох това което ти си написала и затова отговарям.Нищо лично!ХУБАВ ДЕН