Страхът от обвързване
Докато някои хора се страхуват от отхвърляне, то други изпитват ужасяващ страх от обвързване.
Страхът от обвързване е типично мъжки страх и предимно се наблюдава при силния пол.
- Защо мъжете толкова се плашат от обвързване, любовта ли ги плаши?
Всъщност не любовта ги плаши. И мъжете имат нужда от любов, харесва им да бъдат обичани, приятно им е да имат сериозна приятелка.
Това, което най-вече ги плаши, е загубата на свободата. Докато до скоро са можели спокойно да купонясват по цели нощи, да флиртуват с различни жени, да ходят където внезапно им хрумне, без да се налага да дават обяснения и т. н., сега изведнъж в живота им се появява някой, който грубо се опитва да им отнеме всичко това. Започват да се чувстват като завързани, сякаш жената им слага белезници и постепенно все повече и повече ограничава свободата им.
Дори и преди връзката мъжът да не е водел кой знае какъв свободен живот и да не е ходел с различни жени, все пак е имал усещането, че е свободен и може да го направи. Докато сега това чувство му е отнето сякаш завинаги. И това звучи като присъда…
Само мисълта за това, задейства в мъжете инстинкта за самосъхранение и ги кара да бягат. Загубата на личното пространство и свободата е така плашещо, че те са готови да се отрекат от любовта. Този парализиращ страх често надделява над желанието за сериозна връзка.
Лошото е обаче, че жените приемат този страх и отдръпване у мъжете като липса на истинска любов. В повечето случаи те са убедени, че ако мъжът обича силно една жена, то не би се поколебал да се обвърже с нея.
За жените обвързването не е толкова плашещо. Те обичат да усещат сигурност във връзката. А когато усетят отдръпване отсреща, започват да се чувстват несигурни и панически да се опитват да си върнат сигурността и усещането, че са обичани и единствени.
И тук се получава интересен „класически момент“, който наблюдавам в много двойки.
Страхът от обвързване при мъжа отключва страхът от отхвърляне при жената. И колкото повече той се страхува от сериозна връзка и се дърпа, толкова повече тя се ужасява да не бъде оставена и се опитва да затегне „примката“. Това на свой ред кара мъжа с всички сили да се бори за свободата си.
И така страхът от двете страни взаимно се подхранва и усилва, докато любовта сякаш остава на заден план. Започва борба, болка, взаимно нараняване, което обикновено води до раздяла, оставяща дълбоки рани…
Какво може да се направи, за да не се стига до този изход?
Към жените:
- Страхът от обвързване не означава липсва на любов.
Приемете, че почти всеки мъж подсъзнателно се страхува от обвързване. Всъщност във всеки човек е заложен естествения стремеж да остане свободен. Това не означава, че не ви обича!
- Не го притискайте.
Ако усетите отръпване, това е знак, че трябва малко да забавите темпото. Никой не обича да се чувства принуден. Когато партньорът ви все още не е сигурен в чувствата си, притискането от ваша страна може да го отблъсне, да го прогони.
Наслаждавайте се на момента, на красивите изживявания, на непринуденото общуване. Постепенно ще се приближите към по-сериозни отношения. Хубаво е да стане спонтанно, от самосебе си. Освен това, когато принуждавате мъжа, той има усещането, че го лишавате от избор. А всеки би искал сам да вземе решение.
- Не го карайте да ви повтаря хиляди пъти „обичам те“ и да доказва, че сте единствена.
Всяка жена желае да чува, че е обичана и дори да и го повтарят стотици пъти на ден, но когато изисквате от него да го прави постоянно, му отнемате желанието и нещата стават насила. Дори той да е решил да ви сподели, че ви обича, ако му кажете: „обичаш ли ме… кажи ми, че ме обичаш“, това ще предизвика съпротива у него. Защото му отнемате инициативата.
- Избягвайте да говорите за планове за общото бъдеще.
При тези разговори мъжът чува нещо съвсем от различно от това, което говорите. Всяка дума той тълкува като опит да го вържете, това го кара да изтръпне и чувствата му сякаш се изпаряват.
- Не прехвърляйте отговорността за вашето щастие върху него.
Натоварването с отговорност за вашето щастие също много плаши и отблъсква човека отсреща.
Всъщност колкото по-независима и самостоятелна сте като личност, толкова повече ще го привличате, като в същото време той ще се чувства свободен.
- Не се нагаждайте към него, за да предотвратите отдръпването му.
Това е една от най-големите грешки, които допускаме. Често, когато жената усети, че губи мъжа, започва да му угажда, да изпълнява всичките му желания и винаги да се съгласява с него.
Но вместо да помогне, се получава има обратен ефект. Това още повече го отблъсква:
- първо , защото когато преди сте била самостоятелна личност със свое мнение, сте била много по-привлекателна и желана,
и второ – защото, когато го преследвате навсякъде в стремежа си да го зарадвате, това го кара да се чувства все по-обсебен от вас.
Често сме чували изрази като „ако искаш да си обичан – обичай“, „ако искаш да отвориш нечие сърце, първо разтвори своето.“
Тези идеи обаче ги тълкуваме погрешно.
Решаваме, че ако го обичаме много силно и постоянно му доказваме обичта си, то и той ще ни заобича така и няма да се страхува да се обвърже с нас. Т. е. усилията ни ще бъдат възнаградени.
Но това е пълна заблуда!
Всъщност тези наши усилия карат мъжа да се чувства длъжен да отговори на чувствата ни и това отново усилва страха му.
Към мъжете:
- Дайте си сметка, че изпитвате този страх. Признайте го пред себе си.
Самото осъзнаване, че се страхувате и това е причината за напрежението и объркаността ви, значително намалява страха.
- На страха очите са големи.
Знайте, че когато се страхувате, обикновено преувеличавате нещата. Виждате несъществуващи призраци. Но картините, които виждате, са само във въображението ви. Страхът ви пречи да видите ситуацията такава, каквато е. Още повече че сте слушали истории и коментари на приятелите си като – „тази те е вързала“, „край на свободата“ и т. н.
Знайте, че в почти всички случаи положението не е толкова страшно, колкото ви изглежда.
- Помнете, че винаги, когато губите нещо, печелите друго. Но винаги, във всеки момент вие имате избор!
Не приемайте връзката като жертва, като загуба, като край или като нещо „завинаги“. Никой няма да ви обеси ако след време не се чувствате комфортно във връзката и искате да скъсате.
Направете това, което искате сега и се радвайте на момента. Съсредоточете се върху положителните неща. Не мислете за това, което губите, а за това, което печелите.
- Поговорете с партньорката си за това.
Въпреки, че при подобен разговор винаги има риск да чуете: „значи ти не ме обичаш достатъчно“, все пак смятам, че е добре да поговорите откровенно.
Какво иска жената – обикновено тя иска да я обичате, да се чувства специална и да може да разчита на вас. Когато задоволите тези и потребности, тя няма да се чувства застрашена от стремежа ви към запазване на лично пространство и свободата.
Мисля, че в един откровен разговор може да стигнете до извода, че и двамата искате едно и също, но имате специфични потребности.
Когато има разбиране за потребностите на другия, споделяне и взаимни компромиси, сценарият би се развил по съвсем различен начин.
Разбира се, ролите могат да бъдат разменени. Има и жени, които се страхуват от обвързване, както и мъже, които повече се страхуват да не бъдат отхвърлени. Независимо дали сте мъж или жена, можете да се „познаете“ и в съветите към мъжeте, и към жените.
Тук аз разгледах класическия сценарий, който многократно съм наблюдавала.
Но всичко зависи и от човека, а и от конкретната сутуация.
Споделете вашите наблюдения и идеи.
Какво се корени в страха от обвързване и как може да бъде преодолян?
бутон за споделяне в социални мрежи
60 Responses to “ Страхът от обвързване ”
Вашият коментар
Абонирай се:
Почерпи ме кафе :)
Последно ме почерпиха
За да ме почерпите кафе, изпратете sms с текст: sebepoznanie ВАШЕТО_ИМЕ на номер 1093 (1.20лв.)
услуга на mobio.bg
Авторски права
Текстовете в този сайт са авторски. Себепознание.com ползва условията на Криейтив Комънс договор за защита на авторски права, според който можете да копирате и разпространявате текстовете само при условие, че посочите автора и поставите линк към този сайт.
Елементарно, вярно и просто, но малко мъже наистина осъзнават проблема
Жените сме изчели стотици страници по темата.
А в крайна сметка, ако някой се страхува толкова – защо не остане наистина сам и свободен? Защото на по-късен етап се отключва страхът от самотата и той е по-силен от страхът от обвързването. Но на един много, много по-късен етап, когато се замисляш останаха ли вече влагове, които да минават през твоята гара.
*влакове
А може би прекалено много мъже осъзнават проблема, Bia
Статията е превъзходна. Аз съм от тези хора, които обичат мн силно и това контролиране, за което пише в статията, е трудно за мен. Често любовта ми е обсебваща, натрапваща, принудителна за човека…Страх има, да. Старх от отхвърляне, оставяне. Как да направя така, че да обичам с „широко отворени очи“ и да давам свобода? Аз съм наясно, че често свободата се разбира като просто намиране на друг партньор…Мъжете са с много слаби ангели по принцип. Знам, че начинът ми не е правилен, но как да се преборя с това обсебване? Ще ми кажете- занимавай се с нещо, хоби или каквото и да е. Ама това не намалява интензитета на чувството, силата и именно тази обсесия.Как да се справя със себе си? Благодаря ви:)
Здравей Петя. Аз съм писала и за Страхът от отвърляне – и и за Зависимостта във връзката.
Истината е, че колкото си по-независима и самостоятелна, толкова си по-привлекателна и интересна за мъжа.
Ти питаш:„Как да направя така, че да обичам с „широко отворени очи“ и да давам свобода?“
Наистина тук трябва да балансираме между потребността от близост, внимание, обич и потребността от независимост.
Ключът е да обичаш себе си, да вярваш в себе си, да имаш свой личен живот, свои интереси и да поемеш отговорност за своето щастие, а не да разчиташ на другия. Тогава ще можеш да му се радваш истински, защото няма да си с него заради крещяща нужда от това, а защото просто ви е приятно да бъдете заедно.
Здравейте.
По тази тема бих написал само едно изречение.
Не използвайте общ знаменател,не всички мъже се страхуват от обвързване,
вашите обобщения са грешни.
Томи, разбира се, че не всички мъже се страхуват от обвързване. Както съм отбелязала и в статията, аз съм описала класическия сценарий, който съм наблюдавала в стотици случаи и който виждам, когато ми пишат хората и искат съвет.
С тази статия отговарям на всички тях и на много хора, които си задават подобни въпроси.
Не слагам всички под един знаменател. Посочила съм, че ролите могат да бъдат разменени и че всичко зависи от конкретната ситуация.
Не приемай нещата лично.
Вечната битка – тя да го върже, той да избяга. Част от животинските ни инстинкти е – жената да осигури оцеляването на поколението си, мъжът да създаде възможно най-голямо продължение на гена си. Затова и ни е толкова трудно да се борим с този проблем.
Петя, ще се изненадаш колко верен може да бъде един мъж, когато спи на отворена врата. Аз, лично, никога не съм разбирала и одобрявала класически женски похвати от типа „ще му надяна халката и ще му родя деца“. Предпочитам да знам, че този, който е до мен, го прави заради мен самата, не заради веригите, които са толкова илюзорни и носят толкова нещастие на всички замесени. И, както пише Роси, себеуважението и увереността в собствената си стойност и у двете страни, са ключът към хармоничната връзка.
Томи, общият значенател е условен и макар че живеем в епохата на еманципираните самостоятелни жени и чувствителните не-властни мъже, като цяло инстинктите ни все още са зонирани на полов принцип. Познавам доста свободолюбиви жени и също толкова обсебващи мъже, но наистина не са много на фона на цялото. Животното у нас си търси своето и трудно се поддава на дресировка. Може би един ден ще разберем, че обвързването не е равносилно на затвор, а свободата на душата няма нищо общо с разпасаната слободия и ще престанем да си късаме нервите за глупости.
Благодаря! Тази статия дойде за мен в точно подходящия момент…когато осъзнах че има някакъв страх, който ми пречи…сега знам какъв е, остава и да намеря начин да го преодолея…
Още веднъж благодаря!
Здравейте.
Росица, не си ме разбрала, или аз не съм се изразил правилно. Не приемам лично за себе си нещата, просто обобщенията и общия знаменател в отношенията между хората, не са подходящи. Според мен всеки случай е конкретен сам за себе си.
За размяната на ролите съм напъло съгласен.
Здравей Иване. Радвам се, че статията ти е помогнала да осъзнаеш какъв е проблема. Осъзнаването е най-важната стъпка към преодоляването му.
Здравейте,
просто трябва да казваме на хората, че ги обичаме и да не ни е страх, че те може да не отвърнат със същото. Някак си инстинктивно когато кажем на някого “ Обичам те“, очакваме и от другата страна да чуем същотото. Ето тук се прокрадва страха от отхвърляне. Може би голяма част от хората се страхуват именно от това. Затова не се притеснявайте да казвате на хората около вас, че държите на тях и ги обичате!
Поздравявам Роси за страхотния сайт и за работата която върши. Оказва се, че все повече хора имат нужда да повярват в себе си. Роси им помага! Това е страхотно!
Венци, добре дошъл сред нас.
Благодаря за хубавите думи!
Всъщност наистина много хора се страхуват да кажат „обичам те“ по много причини – заради страха, че другият няма да им отвърне със същото, заради страха от това как ще го приемат другите, а някои заради страха, че тази дума е прекалено силна и преполага обвързване…За много хора е трудно да изрекат тази дума или им се вижда безсмислено и глупаво да я повтарят. Но това е друга тема и може да се пише доста по този въпрос.
Здравей, Роси! Тази статия не е ли написана малко едностранчиво. Не само мъжете имат страх от обвързване, а и жените. Аз например изпитвам нежелание да се обвързвам и за това в повечето случаи аз приключвам взаимоотношенията или подтиквам другия да сложи край. Така че монетата винаги има две страни.Стига сме се делили, мъжета са такива, жените са онакива. Всяко едно качество е присъщо и на двата пола, друг е въпросът кога, как и дали ще се прояви.
Поли, май не си прочела края на статията:
„Разбира се, ролите могат да бъдат разменени.
Има и жени, които се страхуват от обвързване, както и мъже, които повече се страхуват да не бъдат отхвърлени. Независимо дали сте мъж или жена, можете да се „познаете“ и в съветите към мъжeте, и към жените.
Тук аз разгледах класическия сценарий, който многократно съм наблюдавала.
Но всичко зависи и от човека, а и от конкретната сутуация.“
По важно е не това дали всички са такива или дали мъжете или жените повече се страхуват от обвързване,
а как да се преодолее този страх.
Идеята на статията е това – да помогне да хората( и жени и мъже) да преодолеят своите страхове и да се радват на любовта.
Всъщност Поли, ще е интересно и полезно да споделиш своята гледна точка.
За какво ти пречи този страх – какви проблеми ти създава и как се справяш с него?
Poli, от къде си? Познаваме ли се?
Страхът, не обяснява поведението на мъжете!
Страхът от обвързване с неподходящ партньор е валиден и за двата пола.
Здравей Михаил. Да, както вече няколко пъти споменавам, страхът от обвързване се среща и при двамата пола.
Факт е обаче , че по-често се среща при мъжете. Но не това е най-важното тук.
Ти казваш, че страхът не обяснява поведението на мъжете. А кое според теб го обяснява? Ще е интересно да споделиш твойто мнение.
Определено смятам, че и двата пола имат еднакви потребности и взаимно се допълват. Като изключим индивидуалните, фатални отклонения, Как да тълкуваме поведението на другия?
Въпросът е: Защо предимно жените бързат да се обвързват а мъжете предимно не бързат? Темата е обширна, така че ако я поставите в блога, може и да успеем да стигнем до истината:) Предлагам за краткост това да е въпроса: Какво искат жените?
Темата е изключително интересна и много актуална! Да ,лицата и от двата пола еднакво се страхуват от обвързване,а причината се корени дълбоко в тяхното минало(детството им).Ако при тези хора се опитаме да направим ретроспекция на техния живот,ще се натъкнем на много интересна фактология,а именно че като малки те са обичали накой толкова силно(майка,баща),а той не е отговорил със същата тази чувствителност и са били емоционално наранени.Е,как да не ги е страх като голями да не бъдат наранени отново и отново? Препоръчвам ви да изгледате филма “Свети Валентин“-тази тематика е залегнала именно там!Лека вечер!
Да, Елеонора, добро попадение. Всичко е свързано с детството…
Венци, казването „Обичам те“ не е просто да подариш това чувство на някого, без да искаш нищо в замяна. То винаги носи очакването да ни бъде отвърнато със същото. Ако ние усещаме, че това би го притиснало, че е неподходящо и няма да ни доведе до никъде…по добре да си го премълчим. Не можем да изискваме. Любовта не изисква. Това признание е ангажиращо. Отделно е страха от отхвърляне. Споделянето на това чувство е много специално и би трябвало да става само когато има взаимност. Тогава няма отхвърляне. Иначе за повечето от мъжете би било плашещо.
Както винаги, когато има страх е хубаво да си зададем въпроса,освен че ни предпазва / или поне си мислим, че ни предпазва /, каква полза ни носи?! Какво ни кара да не правим, съответно какво правим от страх? Какви са причините да сме пасивни и затворени от и в страха?
Страхът от обвързване може да се разположи и в по-широка плоскост – да не се обвържем с дадена работа, фирма, социална група, кауза, място, група от хора. Или просто „плюем“, казано по-грубичко на чувството за принадлежност. Казваме си „аз съм свободен дух!“ Толкова! Но както писах по-горе този страх явно носи някаква полза – каква, всеки си търси за себе си. Непродължение е на нещо или с някого, защото … Всеки сам може да довърши изречението със своите „защото…“.:)
julieta, аз не мисля, че ако признаем на някого, че го обичаме, това е ангажиращо. Ти сама казваш – любовта не изисква. А и ние не можем да знаем на 100%, че другият не изпитва същото към нас. Може би пък и в неговата глава се въртят подобни мисли като в нашата и да се чуди дали да признае, че ни обича…:)
eleonora, д понякога коренът на страха от обвързване може да се крие в детството. Често е и в нещо преживяно в по-късен етап.
Надя да, може пък от ози страх да има и полза. Всяко нещо има и плюсове и минуси.
Mihail Kolony, ти казваш:
„Въпросът е: Защо предимно жените бързат да се обвързват а мъжете предимно не бързат? Темата е обширна, така че ако я поставите в блога, може и да успеем да стигнем до истината:) Предлагам за краткост това да е въпроса: Какво искат жените?“
Аз съм отговорила донякъде в статията на този въпрос:
Какво иска жената – обикновено тя иска да я обичате, да се чувства специална и да може да разчита на вас. Когато задоволите тези и потребности, тя няма да се чувства застрашена от стремежа ви към запазване на лично пространство и свободата.
Жената обича да усеща сигурност във връзката.
Разбира се, както казваш, темата е обширна, освен това не всички жени искат едно и също и пак ще кажете, че не може хората да се слагат под един знаменател.
Стремежът към личната свобода и пространство не обяснява поведението на мъжете. Не мисля, че жените нямат нужда също от свобода. Любовта не е достатъчна или по-друг начин казано, не е причина да сме с някого вечно, да го обичаме, а следствие от много други фактори, условия. Нищо не означава искане да ни казват „Обичам те“ и дори е по-важно да се усеща вместо казва. Ако го усещам, защо да не го казвам. Никой не е господар на чувствата си и в този смисъл науката е открила доста от факторите, които подхранват положителните градивни чувства на Любовта. Така че ако мъжете се стремят към факторите за любовта а не към самата нея не винаги означава, изпитват страх или са лоши, или необичащи, или свободолюбиви и т.н.! И какво правим? Вместо да създаваме факторите за Любовта просто изискваме:)
Mihail Kolony, разбира се, че и жените имат нужда от свобода.
Всеки, абсолютно всеки човек има нужда от свобода и лично пространство.
А хората, които изпитват страх от обвързване не са лоши и не означава, че не обичат. Дори много от тях не осъзнават какво става и какво ги притеснява, какво всъщност предизвиква съпротива у тях.
Причините за този страх може да са от различно естество.
Ти казваш:
„Стремежът към личната свобода и пространство не обяснява поведението на мъжете.“
А кое според теб го обяснява?
А би ли споделил кои са „факторите за Любовта“, за които говориш?
Аз имам страх от обвързване.
Имам цял комплект причини за това. Например, никога досега не съм се обвързвал и не знам как се прави. Страх от непознатото. Също така се срамувам. Това предизвиква несигурност и е достатъчно за да объркам потенциалните си отношения с някого, и това разбира се е случвало.
Онова естествено чувство за бягство, когато бъда притиснат, също го има. Това може би е някаква естествена защитна реакция.
А и вече нямам доверие, изгубих го. Не вярвам на жените. Да, те могат да бъдат добри приятелки и за това наистина да заслужават доверие, но нищо повече. Ако бях жена, нямаше да имам доверие на мъжете, затото те също не са много по-различни.
Здравейте!
Според мен, страхът от обвързване е страх от поемане на отговорност-
1. отговорност към себе си /към своите постъпки и действия/ и
2. страх към поемане на отговорност към другият.
Любовта, или отношенията между двата пола, се изучава основно от четири науки, бих добавил и „недоказаната наука“, астрологията. Това са Анатомия, Физиология, Психология и Социология. Две думи само за социологията или как нравствената, социално-битова среда влияе на Любовта. Ако не подобрим политическия живот в страната, жизненото си равнище(заплати), не можем да създаваме част от най-важните фактори и за Любовта а следователно за трайно и хармонично семейство, градивна клетка на обществото и необходимост за подрастващите. Лесния вариант е бебе в епруветка, генно инженерство и т.н.
JDeel, както казваш – може да имаш цял комплект причини, пораждащи страх от обвързване, но в основата на всички е :
„какво ще стане ако…“
Т. е. винаги се страхуваме от нещо, което евентуално би могло да се случи. А то би могло да се случи всичко.
Но ние се съсредоточаваме върху негативния вариант. Не си казваме – „ами ако се случи нещо прекрасно?“, а – „ами ако всичко се провали?“
Шансовете да се случи „добрия“ вариант дори за по-големи. Но самият страх накланя везните към „лошия“ вариант.
Казваш, че си загубил доверие в жените. Да, понякога наши минали преживявания ни карат да се разочароваме и после всичко, което ни се случва, интерпретираме според миналото.
Парадоксът е, че именно страхът и интерпретацията довеждат до нови разочарования, които от своя стана ги засилват и така в познатия затворен кръг…
А какво ще стане, ако си кажем : Каквото и да се случи, ще се справя. Във всяка ситуация, когато губя, също и печеля нещо.
Какво ще стане ако се освободим от миналото и гледаме на всяка връзка „на чисто“, по нов начин, защото всяка връзка е уникална и различна. Ние с нашите реакции, с нашето отношение, интерпретация и нагласа караме нещата да се случват по познатия начин и си мислим, че всички са еднакви…
Mihail Kolony, пак не казваш кои са тези „фактори за Любовта“. Нима те зависят от политическия живот в страната и жизненото ни равнище?
Именно, точно това казвам и е истина. Зависим от политиката. А в личен план съветвам JDeel да си спомни какви предишни спомени има, е бил свидетел на взаимоотношения на влюбени, най-вече от страна на родители и най-вече в много ранна детска възраст.
Има фактори за любовта, не за Любовта. Тази, която си струва да напишеш с главна буква, сама по себе си е фактор. Политическата обстановка и световната криза са много добро оправдание за влошени отношения, но в същото време могат да бъдат катализатор за подобряването им. Дали ще позволиш на външните обстоятелства да замърсят чувствата ти или ще намериш и дадеш подкрепа е въпрос на личен избор и житейска философия.
Много хубава статия Роси, Браво!
Любовта с главно „Л“ е като гръмотевичната буря – бързо отминава а в науката се нарича мини любов или мини връзка. Любовта от пръв поглед е нещо подобно.
Точно това имах пред вид с моето „защото…“ – написаното до този момент. Може и още да се пише – всеки според собствените преживявания, настроения, нагласи. Страхът е ирационален и все пак има нужда да му дадем рационални обяснения, именно със „защото…“, както сте направили в коментарите си. Той е свързан не само с недоверие към другите, в следствие на определени основателни и неоснователни причини. А е най-вече недоверие в себе си, несигурност в собствените вътрешни ресурси и емоционалност. „Как ще се справя с евентуална загуба – пр. отново?!“. Ако човек преди не е успял да се справи с емоционалните си загуби, не знае как и се притеснява, страхува, че отново ще се изправи пред подобна непробиваема за него стена. Най-често става дума за т.нар. шизоиден тип хора или натрапливите личности, но разбира се важи за всички хора. Страх – къде по-силен, къде по-слаб; кога умело се спряваме с него, кога -не. Но да не навлизам в термини, които може и да объркам и да не успея да обясня. Идеята е: възможно е още от най-ранно детство, човек по един или друг начин – физически или само емоционално – да е изоставян от единия или от двамата родители. Възможно е, ако единият родител е бил изоставен от другия, първият да не е успял да се справи със собствената загуба и така не е успял да помогне и на детето да се справи със своята. Възможно е да живее и с двамата родители, но те да не успяват да се справят с определни загуби в житейски план, независимо за каква сфера на отношения става дума. И така – от една страна малкия човек – бебето или много мъничкото дете, които са все още повече на инстникти – не успява да се справи с временната загуба – пр. оставят го в креватчето, обичат го, грижат се за него, но майката е заета с нещо друго и няма кой да и помогне или просто считат, че бебето не трябва да свиква постоянно някой да се върти около него. По принцип е така, нормално е с течение на времето детето да добива самостоятелност, първо за по-дребни неща, после за по-големи. Но докато е на инстинкти, детето усеща физическата загуба, липсата на топлина и плаче. Родителите решават, че ще го разглезят и не го вземат на ръце, следят дали е добре, но не го „глезят“. За човечето остава или така да се разреве, че най-накрая родителите да вдигнат ръце и да го гушнат, докато се успокои, или то може да спре да плаче – те са доволни, че най-накрая се е успокоило. Но …в същност това прекъсване на изразявана емоция води първо на инстинктивно, после на друго ниво – емоционално, психическо – до преглъщане и неспряване със загубите – първо по-мъничките, после по-големите. Съответно детето губи доверие първо в майката и по-нататък в най-близиктие си, а оттам губи доверие и в себе си. Не може да се справя със загубите и затова всяко доближаване до друг човек е свързано със страх. Страх как ще се справи с евентуалната загуба още от най-ранна възраст. Съответно това довежда един ден до саботиране на връзките – ако не рационално, то при всички случаи на подъсзнателно ниво. „Искам да съм щастлив/а/. Искам да съм с този човек, ама не знам защо /пак/ така се получи?!“. Или дори и на приятелски и социални връзки.
)
Друг вариант е, както писах по-горе, родителите също да не са се научили да се справят със загубите си и затова не могат да обяснят и най-важното да покажат на малкия човек как става това – в емоционално отношение. Колко е важно човек да изживее болката, тъгата, скръбта емоционално, пълноценно и докрай, за да се освободи от нея и отново да потърси удоволствие, удовлетворение. Но не, ненаученото дете лека полека само прекъсва процеса! Или търси само рационалното, сигурното, обяснимото само с факти, или се оставя на импулсите, на временните настроения, отскача и отблъсква всичко, което води до трайно чувство и обвързване. Разбира се може и двата варианта, обикновено, когато не се касае до чист вид тип личност /най-често е така/, при които просто стига в даден момент до задънена улица в отношенията си. Да, може да има умения, социална и донякъде емоционална компетентност за създаване на връзки и отношения, но до определен етап – т.е. това са кратковремнни умения, които водят до кртковременни отношения. При това кратковременност не означава винаги еднодневни отношения или за един месец; може и година или 5-6 г. и дори понякога 10-20. Но в даден момент нещо „изпуква“, изхабява се и хората се чудят какви са причините да не могат да продължат напред, както досега?! Не само защото единият е еди какъв си тип личност, а другият е … . А и защото не успяват да се справят с разочарованията, т.е. с временните, малки загуби. Поради неумение да се обяснят чувствата и/или желание да задържат някого, заради въшни причини – статут, социално положение, материални стимули и т.н. и се търсят други варианти за спряване с положението. Когато обаче двама души си казват от какво са се разочаровали, как искат сами да се променят / не само другият!!!/ и намерят удовлетворяващи ги начини да преживеят малките загуби, тогава е доста по-малко вероятно да се стигне и до голяма – раздяла, развод, дори смяна на местоживеенето.
Така че страхът от обвързване е свързан с недоверието в себе си, че ако човек изпита болка / или просто малки разочарования / отново, няма да се справи отново, да ги преживее и затова е по-добре да няма трайни отношения. Разбира се понякога може да става въпрос само за времнно нежелание за обвързване, пред вид моментното емоционално състояние, а когато се преодолее, да няма пречки за обвързване. Но наистина си зависи от човек, от нивото на индивидуация и емоционална зрялост. А по принцип и страховете учат на нещо, стига да съумеем да разкодираме посланията им!
Михаил, има огромна разлика между любовта като чувство, любовта като състрадание и съпричастност (не мога да намеря по-близки думи) и любовта като емоция. Точно Любовта не отминава и не изисква и не се влияе от ежедневието, а го променя. Факт е, че огромен процент от хората бъркат бурните емоции с любов и само защото мисълта за другия е обсебила главата им, решават, че това е нещото с главно Л. Така че, нека не бъркаме понятията.
Надя, благодаря ти за този задълбочен анализ.
Mihail Kolony, и аз като LeRu съм на мнение, че Любовта не отминава като „като гръмотевичната буря“. Това, за което ти говориш, е увлечение, нагон, тръпка някаква, авантюра, но не и Любов.
Продължавам да твърдя, че страх от обвързване, ако е страх, се среща и при жените. По отношение на трайното обвързване, Бързането при жените и съответно небързането при мъжете не се обяснява със „страха от обвързване“, защото такъв имат и доста жени. Продължавам да твърдя, че факторите,почвата за Любовта са по-важни от самата нея. Любовта е следствие от много други условия, а не причина, за да бъдем с някого вечно. Развръзката от бързото влюбване е представен в Американският филм „Девет седмици и половина“ например:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%82_%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%B8_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B0
Mihail, за това че страхът от обвързване го има и при жените, сме на едно мнение, както мисля, че с това твърдение са съгласни и всички, които са коментирали тук.
И в този ред на мисли може да се каже , че не винаги жените бързат, както и не винаги мъжете се стремят да отложат обвързването.
По твое мнение страхът от обвързване не обяснява „небързането“(отлагането). Но коя е причината според теб?
Относно развръзката на бързото влюбване и Любовта…мисля, че говорим за различни неща.
Интересно ми е, това, което казваш:
„Любовта е следствие от много други условия, а не причина, за да бъдем с някого вечно.“
Тогава нека те попитам така: Какви условия би трябвало да има, за да бъдеш с някого вечно(самият ти)?
Тази тема е разработена много добре, поздравления, уникално за България но се опитах да подскажа необходимостта от още много други подобни и си заслужава по-масова медия пред ограничената тук.
Здравей Mihail Coloni.
Използваш много силни думи. Не съм съгласен с мнението ти. В този сайт няма ограничения, а свободно дискутиране и изразяване на мнение по зададена тема.
Какво имаш в предвид, като пишеш: „по масова медия“?
Internet е достъпен до едва 10% от населението у нас, а колко от тях ще попаднат точно на този блог? Масови медии са Радиото и Телевизии, най-вече ефирните.
Обикновено, мъжете и почти винаги бързат да вкарат жената в леглото но когато стане на въпрос за деца и семейство, „спирачките им изкърцват“ на секундата. По отношение на обвързването те не бързат за разлика от жените. Тези поведения не винаги са придружени със „страх от обвързване“. Нужни са ни още теми…
Поздравления Роси.Статията ти е просто върховна..Само не разбрах аз към мъжката група се числя.Причината поради,която не желая да се обвържа е именно личната ми свобода.В моите представи обвързването е много отговорно.Имам впредвид-брак…имам усещането,че,ако го направя ще се загуби рано или късно този романтизъм,който го има сега..А и не само това.Има отговорност,съобразяване с отсрещната страна.Всичко това ме ужасява..В случая не говоря за страх,а за отговорност..и в крайна сметка заслужава ли си толкова шум за един брак.Мисля,че по-важното е самата двойка да е щастлива.. През целият ми живот съм срещната само една двойка семейство като мъжът е на 95 а съпругата му на 76..Няма думи с които да опиша какво уважение,любов и нежност цари в това семейство.Говорим за 50 год..брак..Нещо което е трудно да се срещне в днещни времена.
Четох, четох безкрайни философии и писания, безумни задълбавания и отклонения от темата…сякаш че няма подобни теми дето да се изразят, и накрая реших да се включа след Катерина.
Михаил, вие защо така като бог толкова от високо съдите за любовта…че в медии искате дори да се изявявате…Голяма бъркотия е в вашата глава, ми се струва…
Катерина, защо ти си даваш „вратичка“ за лична свобода…Така ти е по-удобно ли? Като няма брак няма ли „отговорност“ и „съобразяване с отсрещната страна“? Всеки може да си прави каквото си иска и с когото му хареса ли? Как без ангажименти една двойка може да е щастлива? И ако ти си срещала само една такава семейна двойка, аз знам че има много такива…Това, което ние си втълпяваме за любовта, като мнение от наш предишен опит, не значи че трябва да отричаме че това нещо съществува. Има хора които изживяват истински чувства, държат един на друг, безрезервно, всеотдайно…Дай боже всекиму да изпита това чувство към човека до себе си!
Аман от дървени философи дето знаят теорията много добре, но на практика трудно могат да изпитат нещо, като чувство, което да си заслужава да му се отдадеш…
Простете за острия тон ама…някои не се търпят…
Здравей, Катерина. Наблюдавала съм семейства като това щастливо, обвързано от 50 години, което описваш. Имала съм щастието да ги познавам отблизо и да разбера през какво са минали за да достигнат до това уважение и хармония. Картинката на първите им години хич не беше розова, но както ми каза преди години един приятел – „отношенията не се получават даром, а се градят“. В днешно време приемаме брака и сериозното обвързване едва ли не като крайна цел, след която всичко ще си дойде на мястото и „заживели щастливо до края на дните си“. Лекотата, с която можем да прекратим отношенията си, е много полезна, когато несъвместимостта е непоправима, но в същото време много често е удобната пътечка за бягство от търсене на решение в първия момент, в който нещата не вървят точно както ни се иска.
Julieta, защо се гневиш толкова?
Нали всеки изказва мнението си. А и страхът от обвързване си го има, дори човек да не го иска. Важното е да го съзнава и да го признае пред себе си.
)
Както го признава и Катерина. Осъзнаването е първата крачка към освобождаването му.
Всеки е имал свои преживявания, които са оставили следи в подсъзнанието му и го карат да изпитва страхове или поставят пред него бариери, граници.
Няма смисъл да се обвиняваме, а да си помогнем. А всеки разбира се, има своя избор.
Julieta, нали знаеш, че ако нещо те кара да негодуваш като четеш чуждото мнение, това означава, че се чувстваш несигурна. Кое те плаши?
Чуждото мнение не те застрашава. Не приемай нещата лично, не приемай мнението на другите като нападение или като заплаха. (Всъщност за това писах в последната си статия за критиката.
Ха, това за пръв път го чувам, Роси!!! Че ако нещо ме кара да негодувам, означава че съм несигурна. Няма от какво да съм несигурна. Подразни ме теоретизирането по темата на Михаил, вместо с думи прости като LeRu да опише тайнството на това чувство, както и мнението на Катерина, крайно разбира се, което е криворазбрана интерпретация на свободата в човешките отношения. Нищо повече.
Всъщност, променена е една цяла култура. Не е черта на мъжете или жените. Променен е начинът, по който се гледа на нещата. Това сега изглежда като нещо лошо, неприемливо, но е просто поредното стъпало.
Защо?
Независимо какво се случва, то винаги е част от едно развитие. На всяко ниво от това развитие трябва да имаш определени знания, възможности, за да преминеш към следващото.
- Преди век културата е била такава, че е имало бракове, които са били за сметка на жената. Това, което съм чувал от разказите на бабите ми – мъжът си харесва булка, взима я от двора на родителите й и вече е негова жена. Не е задължително да има любов. Тя трябва да се грижи за него, за децата, а той да носи нещо за ядене.
- По времето на родителите ни са се взимали по любов, а другото е останало същото.
- Сега културата изисква всеки да бъде самостоятелен, независим от другия. Затова офертата за брак вече не изглежда привлекателна. Това означава да се обречеш на някого, което автоматично затваря всички врати за собственото ти развитие като независима личност.
Сега едва ли става въпрос точно за страх от обвързване, става въпрос за това, че бракът – нещо, което неотдавна е считано за нещо свещено, става отживелица. Бракът е бил част от културата досега, не е лесно да се възприеме това да го няма. Получава се конфликт на интереси, сблъсък между старата и новата култура.
Но защо се налага бракът загуби своята сила, не е ли това.. срамно?
Аз мисля, че бракът досега, с много редки изключения, е бил един провал. Една идея, която е водила след себе си твърде много лоши резултати. Мога да разказвам за брака на родителите ми, бабите ми, всичките ми роднини и няколко други. В тях откривам елементи като пиянство, побой, изневяра. Това е само част. Наистина, колкото и да се правим на защитници на брака, точно така е изглеждал той досега. Това не е истински брак.
Не е страх от обвързване. Страхът е от брака, какъвто са ни го показали нашите родители. Сега се осъзнава, че всичко това е просто една добре прикрита глупост. Истината е, че не сме готови за съпруг или съпруга.
Темата за брака е една много обширна тема и по нея има много противоречиви мнения. За някои бракът е свещен, за други – бреме, а трети се женят, защото така „трябва“, защото така е наложено от обществените порядки и „какво ще кажат хората“. Съгласна съм, че културата се променя и бракът се превръща в отживелица. Все повече двойки живеят заедно без да имат брак.
Има една книга на Естер Вилар — „Бракът е неморален“, в която се разглеждат недостатъците на брака.
Бракът е въпрос на избор, но определено има доста доста пукнати в тази социална единица – семейството.
В статията аз съм разгледала страха от обвързване като цяло – не точно страха от брака, а страха от по-сериозна връзка.
„Браковете се разрушават, не поради липса на Любов, а поради липса приятелство.“ Няма да споделям източника си, но тази мисъл прозвуча в национален ефир от водещите на Биг Брадър Фемили. Ето как предпоставката, факторът приятелство, който не е единствен оказва влияние и създава среда за Любовта, хармонията, трайното съжителство. според мен имаме остър глад на знания в тази най-важна област. С това свързвам гневните реакции.
Михаил, нима приятелството не е форма на любов?
Хубав въпрос! Нима се женим за всичките си приятели? Нима правим секс с всичките си приятели? Нима споделяме всичко, с всеки? Убеден съм, че всеки от нас има нужда от моногамна, задълбочена, хармонична любовна връзка и това е единствения пълноценен начин на живот. Такава връзка съчетава, любов, секс, приятелство, брак а защо не и общ семеен бизнес?
Здраво семейство, здрава градивна „клетка“, здрава „тъкан“ за обществото…
Ако има страх, и докато не се справите с него, нищо не върви както всички искат и си мечтаят, те просто са слепи и глухи. Докато българското слово не започне да се изучава като форма, смисъл, съдържание и същност и да се употребява правилно, нищо няма да е както го искаме. Докато вкарваме в думите смисъл, който те нямат все ще е същото.За любовта словото привързаност, е като да ти дадат да се храниш през стъкло. Всеки от нас има пет пръста, когато разперите длан и я допрете до друга длан, пръстите се допират един в друг, това са петте връзки, които има между двама, една да липсва нищо не става.Когато връзката се развива и двамата се развиват паралелно най- важната връзка духовната регулира по-долните четири. Това обаче е за напълно осъзнати индивиди, другото го прави безусловната любов, ако любовта поставя условия то тя е сделка и договор, който и да го има в случея с брака пак се разваля. Комуникацията между двамата е е най-важната във връзката, но от първо лице единствено число АЗ,а не ТИ.
Много прекрасно звучи… ама само звучи.
Дали провалът в сериозното обвързване (да не се ограничаваме само от брачната форма) не идва именно от това – очакването, че другият ТРЯБВА да замени напълно останалия свят? Да бъде най-добрия приятел, съвършения любовник, най-подходящия събеседник, идеалния финансов сътрудник, да се развива винаги в нашата посока и с нашите темпове и тн и тн… И всичкото това да трае докато сме живи. В замяна на „божествения идеал“, който търсим, предлагаме едно обикновено (малко или много) човешко несъвършенство. Та, както спомена и JDeel, има нещо куцо в брака и за мен това са очакванията ни от него.
Да, Михаил, приятелството е форма на любов, също както влюбването, секса, привързаността. Но само по себе си не е достатъчен фактор за добрата връзка, която толкова прилежно си описал.
Здравейте,
имам проблем или поне аз така си мисля:). Живея с човек, който обичам безкрайно много и той мен (или поне така твърди), познавам го до болка… Всичко беше чудесено до миналата седмица, когато ми заяви, че не съм подходящата за него … защото не съм го привличала интелектуално и сексуално, не съм се усмихвала и съм се съгласявала за всичко, което той каже … тоест нямала съм собствено мнение. И сега не съм много сигурна какво се случва, защото той има моменти в които незнае какво иска точно. Когато говориме ми обяснява, че е взел решение, а пък все още живееме заедно и не се безпокои дали ще се изнеса скоро или не, като успоредно с това непрекъснато сме заедно и продължаваме да ходиме на почивки,да правиме секс, да се прегръщаме и обичаме. Наистина незнам каво да направя за да не се стигне до раздяла… или това е класически случай на вече провалена връзка…
Здравей Sunshine и добре дошла тук!
Незнам дали мъжът, с който живееш, е просто объркан или наистина е взел решение. Малко е странно това, че след като ти е казал, че не си подходяща за него и че не го привличаш, все още продължава по старому.
А какво да направиш – мисля, че не е необходимо нищо да правиш. Колкото повече се стремиш да му угодиш, колкото повече се сремиш да бъдеш такава, каквато мислиш, че ще те хареса, толкова повече го отблъскваш.
Така че просто се отпусни и бъди себе си! Дори да го загубиш, никога не губи себе си.
И ще стане така, както трябва.
Здравейте.
Много точен съвет. Когато човек е „бъди себе си“, всичко което се налага да преживее е най полезно за духовното му развитие.
Здравей Sunshine,
Не искам да прозвучи като съвет, защото всяка ситуация е специфична и не се осмелявам да давам съвети. Само искам да споделя с теб подобно мое преживяване, понеже неяснотата в отношенията, за мен поне, е много мъчителна и този, който я създава, постъпва непочтено. Имала съм връзка с човек, който ме държа известно време в подобна неяснота. Мисля, че много сбърках, че не попитах веднага какво точно става и че не си тръгнах веднага, а му дадох възможност, ако е объркан, да реши какво иска и да ми го каже, без да го притискам. Накрая той реши просто да изчезне от отношенията без никакво обяснение, обаче след известно време пак започна да ме търси. И до днес не ми е ясно какво точно се случи,но мисля,че му липсваше смелост да каже ясно да или не, защото категоричната позиция създава яснота и предполага поемане на отговорност за последствията, а неяснотата не предвижда отговорности, само дава възможност за бъдещи вариации на тема не много ясни „отношения“, които могат да се експлоатират според ситуацията. Аз пък не мога да живея в мъгла и казах ясно и категорично не. Може и да сбърках, но поведение от типа „хем не те искам, хем не те пускам“ не ми изглежда никак достойно.
Успех и дано скоро да решиш ситуацията.