септември 6th, 2010 
Росица Вакъвчиева 
„Човек с търпение е като кораб с котва.
Човек без търпение е като кораб без кормило.“
Петър Дънов
Редили ли сте някога труден пъзел с хиляди малки части? Започвате с интерес и удоволствие, старателно подреждате парченцата и се радвате, че картината лека-полека започва да се оформя. Но последните части сякаш си играят с вас и все не може да намерите правилното им място. Пробвате едно, после друго, трето…и започвате да губите търпение. Толкова се изнервяте, че разбърквате старателно подредените детайли и захвърляте пъзела.
Целият ви труд е отишъл по дяволите… Защо? Защото сте нетърпеливи!
По подобен начин често заради нетърпение унищожаваме или изоставяме постигнатото с много труд.
Например амбицирано се захващаме с нещо ново или си поставяме цел (да направим някаква промяна, да отслабнем, да правим утвърждения, да научим език), но липсата на бързи видими резултати ни кара да загубим търпение и да се откажем.
Най-често страдаме и се отказваме заради очакванията си за незабавни резултати.
Искаме всичко веднага.
Искаме да получим всички отговори на момента. Луиз Хей пише:
„Нетърпението е съпротива да учиш. Ние искаме да получим отговорите без да сме научили урока или да сме направили нужните стъпки.“
Както писах в статията – Как да се справим с раздразнителността?, за да постигнем нещо, не е необходимo да имаме желязна воля и да полагаме нечовешки усилия, а – търпение и постоянство.
Когато сме нетърпеливи, ставаме нервни, раздразнителни, неспокойни и взимаме прибързани решения. Със своето нетърпение дори можем да превърнем в ад живота и на хората около нас.
Освен това нетърпението действа като спирачен механизъм за осъществяване на нашите желания.
Колкото по-нетърпеливо се стремим да постигнем нещо и да го имаме веднага на всяка цена, толкова повече го отблъскваме.
Нетърпението предизвиква стрес, неудовлетворение, страх, чувство за несигурност.
То е признак на недоверие, на съмнение, че ще постигнем целта си. Обхваща ни безпокойство или гняв, че нещата не се получват така бързо както ни се иска, изпълва ни негодувание към себе си за „безцелно изгубеното“ време без резултати. Струва ни се, че оцеляването ни зависи от постигането на целта. Това ни кара да започнем да насилваме нещата и да реагираме сприхаво и агресивно. Така в крайна сметка проваляме всичко, сякаш подсъзнателно се стремим да се накажем, че не сме проявили достатъчно упоритост.
Излиза, че с нетърпението сами си вкарваме автогол.
Напълно съм съгласна с това, което пише Сюзън Джефърс:
„Помнете, че нетърпението е начин за самонаказание.“
Някои автори разглеждат нетърпението като характерна черта на определен вид темперамент или като признак за невротичност.
Несъмнено обаче, за да сме в хармония със себе си и света, за да се чувстваме добре и за да постигаме целите си, е необходимо да бъдем търпеливи.
Търпението е съкровище – то е разбиране за нещата, то е спокойствие и сила.
Търпението е нещо, което може да се придобие.
Kак да се научим да бъдем търпеливи?
- Научете се навреме да разпознавате признаците на нетърпението:
- напрежение в мускулите, стягане;
- неспокойствие, несдържане на едно място;
- раздразнителност, нервност, гняв;
- безпокойство, чувство за несигурност, усещане, че времето изтича;
- сприхавост и прибързаност.
Като цяло нетърпението е напрежение и нервничене, затова се опитайте да успокоите тялото си.
Отпуснете мускулите си, седнете, релаксирайте като бавно вдишвате и издишвате. Съзнателно намалете темпото – започнете да говорите бавно, да се движите бавно, пуснете си успокояваща музика или отклонете вниманието си с нещо.
- Дайте си сметка за истинската причина да сте нетърпеливи.
Наблюдавайте се, когато губите търпение и си записвайте в какви ситуации се случва. Запитайте се: „Кое всъщност ме кара да бъда толкова нетърпелив?“
В някои случаи може да ставате нетърпеливи, когато сте преуморени, гладни или ядосани.
А може би се притеснявате, че времето лети и се ужасявате при мисълта, че няма да успеете? От какво се страхувате? Нима животът ви зависи от това?
Дали не ви измъчва усещането, че губите безценно време, а нищо не постигате? Мислите си, че животът е прекалено кратък, а вие го пропилявате?
А може би се опитвате да докажете нещо на някого?
Или ненавиждате сегашната действителност и искате час по-скоро тя да се промени?
Дали не сте прекалено зависими от желанията си?
Помислете си – във всяка ситуация ли реагирате така? Възможно е да реагирате така по навик или да сте изнервени като цяло.
- Усещането, че „няма време“ и че животът изтича е просто нагласа.
От опита си съм разбрала, че ако сме с така нагласа, колкото и време да имаме, все няма да ни стига. А усещането, че пропускаме нещо, постоянно ще ни съпътства. Затова променете нагласата си:
Времето е илюзия, вие имате цялото време на света. Това, което искате, ще се случи тогава, когато сте готови.
Не е необходимо да пришпорвате нещата, както не е необходимо да карате едно дете насила да расте.
Отпуснете се, правете това, което е необходимо и се доверете на Вселената.
Вие ще постигнете това, което трябва и ще получите това, което ви е необходимо в точния момент.
Осъзнайте, че целта, към която нетърпеливо се стремите, не е най-важното, не е Всичко. В повечето случаи е по-важно не постигането на нещо, а уроците, които научавате.
Помнете, че животът е непрекъснат процес на обучение.
- Съсредоточете се върху самия процес. Освободете се от емоционалната обвързаност с резултата.
Действайте и се наслаждайте на всеки етап. Престанете да мислите за резултата.
Ако посадим семенце, от което очакваме да поникне цвете и започнем да разравяме пръстта постоянно, за да видим дали има резултат, не само че цветето няма да порастне по-бързо, но изобщо няма да порастне.
- Не търсете видими резултати.
Много често си мислим, че нищо не сме постигнали и че времето, което сме отделили е било безцелно. Но всъщност не е така, защото в нас се извършват промени и разбираме за тях доста след като са започнали. Когато няма видим резултат, това не означава, че няма резултат. Щом правите нещо, вие вече сте постигнали успех.
- Приемете сегашната действителност.
Когато състоянието на нещата в момента не ни удовлетворява и мразим сегашната реалност, ние се изпълваме с гняв и нетърпение да я променим час по-скоро. Всяко забавяне, всяка пречка предизвикват у нас негодувание или чувство за вина.
Затова е важно да приемем сегашната действителност и да открием нещата, за които трябва да сме благодарни. Само така – с любов и признателност можем да се освободим от това, което не харесваме.
И спокойно, с търпение – стъпка по стъпка да променим живота си.
А вие нетърпеливи ли сте? Кога проявявате нетърпение и как го овладявате?
За какво според вас ни е нужно търпението? Какво можем да постигнем с него?
От категория 
Тагове: 
Мисълта на Петър Дънов е разкошна! Точно така е – когато човек е нетърпелив, действа прибързано и е нервен, дори гневен, е изпуснал кормилото на личността си. Всичко в него го дърпа в различни посоки. Или иска „око да види, ръка да пипне“ и се затваря за вътрешните резултати и промени. И корабокрушението е налице – кога по-малко, кога по-голямо.
Когато човек проявява търпение може да издуе платната, може и да ги прибере и да се остави на попътния вятър. Защото знае, че с вяра в себе си и търпение,ще се справи и без попътен вятър или при други ситуации. И знае, че котвата /вяра, вътрешни ресурси, способности/ ще бъде спусната, ако се налага и ще прояви нужното търпение, докато пак стане подходящо време за път.
А изброените от Роси стъпки са чудесни.
Много хубаво си го казала Надя. Благодаря ти!
Моля!
))С удоволствие чета и коментирам темите тук! 
) В един от коментарите, мисля на Димитър, по предишната тема се споменава за НЛП. Чела съм две от книгите, но все още не съм достатъчно запозната със стъпките, описани там. Решила съм да се заема сериозно с тази задача!:)) Но си спомням, че там се споменава за котвите, които също са резултат от нашата карта от нагласи, представи, мисли и чувства. Затова могат да са свързани с негативни и с позитивни нагласи, най-общо казано. Идеята ми е, че и негативните котви си създаваме с търпение! Хубаво е тази енергия и търпението да използваме за създаването на позитивни котви. И като започнем да си отговаряме на въпроса „Какви са причините за страха от успеха?!“, постепенно да стигнем до неутрализиране на тези котви, като видим скритите зад страховете желания и започнем да си създаваме котви за реализирането на тези желания!:)
Много добър саит браво . Судоволствие ще чета коментирам и темите тук.
Благодаря Румяна! Добре дошла сред нас.
Ще се радвам да обменяме мисли, идеи и опит.
Много…,много хубава тема си представила Роси!!! Поздравления!!!
Търпението е резултат от нашата Удовлетвореност. Това наше качество се намира в Набхи чакра, малко над пъпа.
Благодаря ти Георги!
Благодаря Роси!
Много поздравления за всички!!!
Аз просто се чудя какво да споделя от моята гледна точка, защото според мен Роси е представила блестящо моментите на самия смисъл за темата и
освен да добавя своето лично;( Трябва да се научим на търпеливост,защото това е поверка във времето с което или сме или сме извън…сещайте се!?!)
Здравейте.
Според мен нетърпението, особенно изостреното нетърпение, е вид заболяване , проблем, с който човек трябва да се справи. Росица много добре е описала стъпките и начините , чрез които да преодолеем този проблем, но е пропуснала най-първият момент в обучението на търпение. А това е ОСЪЗНАВАНЕТО, РАЗБИРАНЕТО от нетърпеливия човек, че самият той е болен от нетърпение, и трябва да се лекува чрез работа върху себе си. Необходим е много труд и постоянство за да се обучи на търпение.
Peter, възможно ли е качеството „Удовлетвореност“ да се намира под пъпа, защото аз понякога там го усещам.
(съжалявам тийнхумор)
Под пъпа се намира център на чистото познание, мисленето и творчеството.
Радвам се, че има подобни позитивни автори, които продължават с прекрасната си работа
А колкото до търпението, предлагам пак мисъл на П. Дънов:
„Търпението е сила; Аз съм търпелив.
Търпението е мощ; Аз съм мощен.
Търпението е успех; Чрез търпението си аз успявам.“
Стоянe, благодаря ти за мислите, които споделяш с нас. Всъщност Петър Дънов има много лекции и беседи за търпението, а също и за дълготърпението. Библията прави разлика между търпение и дълготърпение, като дълготърпението е Божествено качество.
Пътър Дънов казва:
„Затова е казано: „Бог е Любов“, понеже Той е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на великата Любов, която Бог храни към нас. Ако Той нямаше тази Любов, не би ни изтърпял досега; не би изтърпял нашето невежество и нашите низости и отдавна би очистил света от нас. И с каквато работа да се заемем, каквито блага и да искаме да добием в живота, за нас търпението е безусловно необходимо.”
„Но Любовта казва и друго – търпението е пътят, по който тя може да дойде в човешкото сърце. Дълготърпението създава условия да се прояви Любовта. Без търпение Любовта не може да дойде у нас.“
Щом никой не пише,вероятно се пробва на търпение?!?
Пробвайте се приятели,но това не е начина(мълчанието)!?!?!
Прекрасен саит! С огромно удоволствие и интерес чета темите и коментарите тук!
Моето скромно мнение е ,че търпението,както и всички други качества са заложени във всеки от нас (просто ги има).Човек трябва само да го ОСЪЗНАЕ! А нетърпението е наистина пагубно,когато човек е настроен негативно,когато слоят на живота му се намира в неблагоприятен сектор на варианти!Когато „корабчето“се движи в положителна посока нетърпението може дори да му помогне като премине в отчаяние….Човек си казва „да става каквото ще…“ и точно тогава нещото се случва.
Бог е във всеки от нас,нещо повече,във всяко живо същество.Той чувства с чувствата на всяко живо същество.Бог СЪ-ТВОРЯВА реалността заедно с нас.
Здравей Никола и добре дошъл. Благодаря за хубавите думи!
Твоите виждания съвпадат с моите. И аз смятам, че Бог е във всеки от нас, във всичко около нас и че във всеки от нас има любов и мъдрост. Те са част от нашата природа. Само трябва да сме осъзнати.
От думите, които използваш, мисля, че си запознат с книгите на Вадим Зеланд.
Тези дни му писах, за да задам някои въпроси свързани с важността и той ми отговори лично, за което съм му много благодарна. Та именно нетърпението и прекомерната важмост, която придаваме на случващото се, ни отдалечават от това, което искаме. Затова координацията е най-ефикасният начин за движение в пространството на варианти. Но за това ще пиша в отделна статия.
Благодаря Роси! Наистина много ме впочатлиха книгите на Зеланд.Но не по-малко ме впечатляват и твоите статии.Новото което си научила по въпроса за важността очаквам с нескрит интерес!
За какво е нужно търпение?Да изслушаш човека срещу теб,макар да ти се струва досаден,макар това което той ти казва вече да го знаеш,дори само от учтивост.Търпение да улучиш подходящия момент да изкажеш мнението си, търпение да изчакаш удобния момент да направиш своята крачка напред,търпение да не отговориш на обидната дума също с обидна.Трябва да решиш една задача,но отговора все ти убягва.Ти започваш да нервничиш,мислиш си ,че няма време,опитваш всички начини ,които ти идват наум ,но все не става,тогава единсвеният начин е да я оставиш.Остави я и си дай почивка,когато му дойде времето ще се сетиш за отговора и ще се учудиш ,колко лесно било и как не си се сетил по-рано.Според мен главната причина за нетърпението е мисълта че няма време,но когато нещата се претрупат винаги резултатът не е достатъчно изпипан,намираш нещо което е трябвало да се добави или да се отнеме и сам не си доволен от резултата тогава защо е всичко това,защо са всичките тия нерви,които си изхабил и разбираш ,че всичко е било напразно .Ето за това е търпението сами се учим от грешките си и не от чуждите, а от своите.
Много хубаво си го казала, Роси! Радвам се, че имаме сродни разбирания! Макар и от разстояние, с приятели е по – леко и приятно!
Наистина, новото, което научаваме, действайки, е безценно…
Благодаря ти Кики. И аз се радвам, че тук се намираме много сродни души. Всички вас ви чувствам приятели.