април 6th, 2010 
Росица Вакъвчиева 
Копнежът по сбъдване на желания е залегнал дълбоко в природата на човека. Той намира израз и в приказките, и религиите, и в ежедневието ни. Всички сме чели и сме гледали филми за вълшебната лампа на Аладин, която изпълнява желания; за вълшебници и добри феи, които с вълшебната си пръчица могат да сътворят всичко, което пожелаят.
Когато бях малка, по телевизията се излъчваше култовият чешки сериал – „Арабела“. И макар че повечето моменти от сюжета ми се губят, съм запомнила много добре едно – пръстена на Арабела, който трябва само да се завърти и желанието ти се изпълнява на мига. Разбира се, аз като всички деца си мечтаех дори само за малко да имам този пръстен…
Всички знаем приказката за златната рибка, която изпълнява желания, както и за още много подобни приказки с вълшества.
В молитвите си, хората често се обръщат към Бог с молба да изпълни желанието им.
На Великден ходихме до църквата „Свети Георги“ в село Златолист, където е живяла пророчицата Преподобна Стойна. Това е едно от чудодейните места в България.
Пред масичката в църквата има каменна плоча, върху която е стъпвала преподобна Стойна, когато се е молела. Съществува поверие, че когато някой стъпне върху плочата и си пожелае нещо, то ще се сбъдне.
Гледах хората – млади, стари, деца, богати, бедни…всеки един заставаше върху тази плоча и вперил очи нагоре или вглъбен в себе си, нещо си пожелаваше…
Всеки човек копнее за нещо и таи надежда, че може би някой „там отгоре“ ще му помогне. Много впечатляваща е тази някак по детски надежда, че ще стане чудо и че желанието ни ще се сбъде.
Близо до едно друго свято място – Рилския Манастир е пещерата на Свети Иван Рилски(наречена дупката), където е прекарал 7 години в молитви. Има вярване, че ако успееш да се промушнеш през дупката, значи си праведен. Когато излезеш, е традиция да напишеш на листче желанието си и да го пъхнеш някъде между камъните. И то ще се сбъдне.
Изумително е какъв огромен брой листчета има оставени там(и от българи и от чужденци). И пак с надеждата, че желанието ни, написано и оставено на свято място, ще бъде чуто от Силата „горе“.
Когато духаме свещичките за рождения си ден, си пожелаваме нещо, когато видим падаща звезда, също си пожелаваме нещо. И т. н. и т. н.
Сега, с навлизането на различна литература за използване законите на Вселената и силата на подсъзнанието за сбъдване на желанията ни, реализирането на мечтите започва да ни изглежда все по-реално. Все повече чуваме реални истории за успели хора, които са открили тайната. Чудесата вече не са само в приказките и легендите, а реално се случват около нас.
Нещо повече – не е нужно да търсим лампата на Аладин, защото тя в нас, не е необходмо да отидем на свято място, за бъде чуто желанието ни, защото където и да се намираме, ние сме във връзка с Висшата Сила.
- Въпреки всичко, все още свързваме осъществяването на
желанията ни с приказките или с някакво чудо, което може да споходи малцина. Но именно този ореол, които създаваме в съзнанието си около мечтите, всъщност ги отдалечава от нас. Както казва и Вадим Зеланд, мечтите не се сбъдват, защото ние ги възприемаме като нещо недостижимо. В подсъзнанието ни е залегнало убеждението, че мечта е нещо далечно, приказно и точно това убеждение ни пречи да допуснем реализирането им.
Реализират се намеренията, защото те са решимост да имаме, готовност да действаме и да получим. Реализират се, защото не издигат в култ желанието.
Затова смятам, че на първо място, трябва да свалим желанието си от пиедестала.
Започнете да гледате на желанието си като на нещо реално и осъществимо. Гледайте на мечтата да имате къща като на нормално, естествено желание, каквото е желанието ви да пийнете чаша мляко.
Не си казвайте: „Искам толкова много, толкова много искам…“, а:
„Искам това и ще го имам.“
Около поръчките ни до Вселената се появяват доста въпроси. Например:
-
Трябва ли да напиша желанието си на листче?
Както винаги, аз съм на мнение, че няма точно определени правила. Всичко, което ще подсили вярата ви е добро за вас. Начинът, по който ви се струва, че е по-реално Вселената да го „чуе“ е най-подходящ за вас.
Аз примерно обичам да пиша. Когато напиша нещо, по-добре си го изяснявам за себе си, а и написано така – черно на бяло, някак се запечатва в съзнанието ми и ми изглежда по-реално. Понякога предпочитам и да прочета на глас написаното, за да го усетя и по друг начин.
-
Необходимо ли е да уточним всички подборности около поръчката?
Наистина в различните източници, съм срещала противоречиви съвети. Някъде се споменава, че колкото по-ясна е картината на реализирана цел и колкото повече подробности „виждате“, толкова по-голям шанс има желанието да се осъществи и да бъде точно такова, каквото сте го поискали.
На други места пък се казва, че не е необходимо да определяте подробности, а да се доверите на Вселената.
Според мен, истината е по средата. Безспорно – трябва да посочим главните детайли, които са важни за нас. Това ни помага да разберем точно какво искаме. А ако не сме наясно какво точно искаме, как можем да очакваме, че Вселената ще отгатне?
Но както обсъждахме тези дни в коментарите , задълбаването в най-незначителни подробности, само може да ни отдалечи от това, което е важно за нас.
-
Необходимо ли е да вярваме?
Тук има един много тънък момент, който често ни се изплъзва.
Всички знаем, че движещата сила за сбъдване на мечтите ни е вярата – „Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия“.
Но авторите на различните методики твърдят , че в началото не необходимо да вярваш.
Според мен няма как изведнъж да повярваш без имаш доказателства. Понякога ние си мислим, че вярваме, но всъщност просто таим надежда, а надеждата е пълна и със съмнения.
А истинската вяра е знание. Вярваме истински, когато можем да кажем – „знам“.
Затова мисля, че не е необходимо да се насилваме да вярваме в началото, а просто да си позволим новото знание да стигне до подсъзнанието ни и да стане истина за нас. А по-късно, ще се появят и доказателствата.
-
Трябва ли непрекъснато да визуализираме това, което желаем или е по-добре да забравим поръчката си и да се доверим?
Този момент също е спорен при различните автори.
Аз лично смятам, че е добре от време на време да си напомняме, че нашето желание ще се реализира, че по поръчката ни вече се работи и че вече е на път. Да предизвикваме у себе си радостния трепет, който ни носи желаното. И колко по-често „виждаме“ и усещаме осъщественото желание, толкова повече привличаме обстоятелства и хора, които да го доближат до нас и се отварят врати към осъществяването му.
Разбира се, според някои хора е по-добре да „забравиш“. Защото да се забрави е висша форма на доверие към Вселената. Поръчал си и знаеш, че ще стане, няма защо да го мислиш. Просто се доверяваш. Това има едно предимство – че когато не мислиш постоянно за целта, не те измъчват и съмнения. А съмнението и нетърпението удрят спирачки.
Но пък от друга страна, ако не вярваш и го „забравиш“, малко трудно ще се променят така нагласите ти и подсъзнанието ти, че да привлечеш желаното. Поне според мен.
-
Ако споделим с другите, това ще пречи или ще помогне за осъществяването на желанието ми?
На много места се казва, че колкото повече хора знаят за желанието и енергията на мислите им се сливат в едно, толкова по-бързо желанието ще се осъществи. От друга страна мнението на другите, техният негативизъм и скептицизъм излъчва отрицателна енергия, която ни влияе отрицателно.
Моето мнение е, че когато някое мое желание е нереалистично в очите на обществото, по-добре да не го споделям и обсъждам. Поне не със скептично настроените хора. Може би само с хората, които биха ме подкрепили и биха повярвали. Тяхната вяра засилва още повече моята вяра.
Разбира се, когато човек е натрупал повече опит в поръчки до Вселената и вярва в своите способности, едва ли ще му повлияят другите, колкото и скептично да са настроени. Но може би поне в началото, несподелянето ще ви спести енергията, която бихте загубили в битки да убеждавате другите.
-
Към кого да отправим поръчката?
Тук също мисля, че може да се обърнете към този или това нещо, в което вярвате. Това може да е Бог, Висшата сила, Вселената, вашето подсъзнание.
Бербел Мор отправя своите поръчки до „службата за поръчки“. Така предпочита да я нарича тя.
Въобще, вашата поръчка трябва да съответства на вашата индивидуалност. Така тя е наистина вашата поръчка, вие говорите на вашия език и сте във връзка със себе си. А когато сте във връзка със себе си, тогава сте и във връзка с цялата Вселената.
Споделете вашето мнение, въпроси или опит относно поръчките и осъществяването на желания.
От категория 
Тагове: 
Истината е, че вярата е движеща сила в света. Вярата в каквото и да е кара светът и животът да се движат напред. И аз съм изчела куп неща по въпроса. Но не мога да проумея едно. Много автори твърдят, че е прекрасно да искаш нещо, да вярваш и да мечтаеш, но да не го пък искаш прекалено или настойчиво, защото го отблъскваш. Е, тая граница в мечтите за мен е поразителна- хем да искаш нещо и да се стремиш към него, хем да е до известна степен. Как можеш да си сложиш спирачка на степента на желанието? И слагайки я, не вкарваш ли, без да искаш някакъв скептицизъм и намаляване силата на искането? Истината според мен, е, че когато не мислиш за неуспех, всичките ти желания стават. Убедеността е ключето от бараката, но как да се така убеден, това е въпросът? Всеки човек знае реалните пречки по пътя към желанието му, а и има желания, които са супер трудни и с много пречки….Излиза, че сбъдването на мечтите си е изкуство:)
Поредната страхотна статия.
Поздравления!
Още преди да открия сайта и да се зачета сериозно, бях забелязала, че нещата, които съм искала много и съм била уверена, че заслужавам да получа, са идвали при мен. Всичко е било въпрос на време. Примери – много – от материални придобивки до пътувания, хора, които съм привлякла в живота си, но най-ярък спомен за „Вселената работеше за мен“ ще си остане един от изпитите ми, когато кандидатствах. Бяха два изпита – с единия нямах грешка, но за другия не бях подготвена добре. Нещата така се извъртяха, че ми се паднаха тези въпроси, които знаех (говорим за тест, това са едно 40 въпроса, а не просто 1-2 въпроса за тема примерно). Честно, какъв е шансът, ако се замисли човек? Оттогава реших, че ми е било предопределено едва ли не да се занимавам с това, което уча в момента.
Последната си материална придобивка също получих така – нямаше никакви изгледи това нещо да стане мое. И изведнъж – подарък. Без всякаква логика.
И последното, за което се сещам, е как ми се искаше да си намеря не особено ангажираща работа за уикендите и.. след известно време (не помня колко), работата сама дойде при мен посредством една приятелка, която ме попита дали искам да я отменям събота и неделя, за да може тя да почива. Дори не си бях направила труда да потърся.
Things just happen..
Поздрави и усмивки!
Христос Воскрессе – по нашия край този поздрав се чуваше до 40-я ден след Великден. Пък и какво по-хубаво начало, Роси, за да ти изкажа благородната си завист, че си била на църквата в с.Златолист и отново си зарадвала аудиторията си с нова статия. Както винаги написаното ми хареса, но бих поспорила по точката „Необходимо ли е да вярваме“ без доказателства – така излиза, че трябва да повярваме, чак когато съмненията отпаднат, изместени от доказателствата. Ако някой не намира опора в Бог, Вселенския разум или което и да е от всичките му имена, се налага да разчита на собствения си разум, който никога няма да откликне на „поискай невъзможното“ или „поискай и ще ти бъде дадено“, защото човешката логика разчита на сигурното. Просто трябва да се вярва безусловно. Ако тази вяра е изкривена и човек си мисли, че не той е любимото дете или пък като бореца от вица смята, че бог си има много задължения (и затова хвърля на молещия се старец 100 долара, да не го занимава с глупости), тогава пътя е друг. Тогава на принципа „Една лъжа, повторена сто пъти, става истина“ (като рекламите) се надяваш съзнанието ти да не търси доводи. Нали знаеш, истинската вяра е в израза „Отдай сърцето си и ще ти се даде“
Здравей Ели. Така е, сбъдването на мечтите наистина си е като изкуство, което трябва да овладеем.
Тези въпроси, които си си задваш и аз съм си ги задвала : „Как може да искаш нещо, но да не го искаш прекалено силно и как така само ако не се нуждаеш от нещо, ще го получиш?“
За този парадокс съм писала в Закони на Вселената за благополучие и по-специално Законът за парадоксалното намерение. Този закон ми изясни доста закономерности и отговори на въпросите ми.
Тайната е не да не искаш силно, а да не си воден от нужда, отчаяние, нетърпение. Когато изпитваш силна нужда от любов или от пари и се оставиш нуждата да те превземе, ти си казваш: „искам, искам, загубен съм без това, отчаяно се нуждая от това, не мога без това“ и се съсредоточаваш върху липсата и безизходицата. Това създава отрицателна енергия и отблъсва нещата, към които се стремиш… затова трябва да се успокоиш и да си доволен на това, което имаш сега, да се довериш на Вселената, че ще ти даде всичко, което ти е нужно.
А за убедеността – как така да си убеден, просто трябва да се препрограмират старите убеждения и да се занемят с нови. И тук искам да отговоря и на
Анита:
– знам, че вярата прави чудеса, но вярата не може да я придобиеш насила и така изведнъж. Когато вече имаш изграден светоглед и твърди убеждения, разумът не иска и не иска да приеме, не може да повярва…търси доказателства. И при такъв случай мисля, че е безполезно да си казваш: „вярвам, вярвам, а всъшщост вътрешно да се съмняваш. Защото така залъггваш себе си. За да промениш убежденията си ти е необходимо време, през което бавно и с търпение да премахваш старите убеждения и да „засаждаш“ нови. А това може да стане с утвърждения и визуализация. И постепенно, когато новите убеждения пуснат корени, те се превръщат в твои нови убеждения, които създават една нова реалност. Защото в каквото вярваш, в каквото си убеден, се превръща в твоя реалност.
Мария, благодаря ти за хубавите думи и споделеното. Наистина понякога поръчката сама ни намира. Радвам се, че желанието и вярата ти ти донасят това, което искаш. Това е много полезно и вдъхновяващо за всички, тръгнали по този път.
Вярно е, поне при мен, до този момент, че когато си пожелая нещо в чист вид, се случва. Просто ми минава мисьлта, вьтрешно си казвам „да“ и я „хвьрлям“ вьв вселенската енергия!
) От време на време се завьрта отново и пак си я посрещам и оставям на енергията.
))
)
В други случаи си представям с повече подробности и картинки – визуализирам – и след време се случва. Понякога доста сьм чакала, но се случват нещата!
Вселената чува, когато вьтрешния глас чуе! Оттам се задейства и вярата. Поне при мен е така – когато вьтрешният глас не одобрява идеята ми – изцяло или частично – ми прави подсказки, че не е в чист вид или не е за мен, или поне в момента не е, чрез неверието ми и колебания между „за“ и „против“ и разни безобразни…
Така че всичко се случва, което искаме, само е нужно да знаем какво искаме, защо го искаме и от това ли се нуждаем. Защото може да искаме нещо, но да се нуждаем от друго. Или както казва една авторка, чиято книга прочетох на един дьх, Клариса Пинкола Естес: Някои подхождат в и кьм живота все едно са пред шведска маса – много неща и имат нужда от тях или не, искат ги! А после са разочаровани. Когато желанието е в „чист“ вид, то се изпьлнява рано или кьсно. Според опита ми досега. И е хубаво, когато е нещо, което ни кара да се развиваме и да откриваме още потенциал и вьзможности в нас!
Да, Надя, напълно съм съгласна с теб, че Вселената чува, когато вьтрешният глас чуе! Много точно казано.
Здравей Роси.Аз съм един изключително безрасъден човек и си пожелавам с повод и без повод много неща да изживея,имам и така си става.Тези така наречени поръчки се случват,но ако липсва горивото/т.е. Страста ни/,нито желанието,нито тялото ни ни слуша.Съветвам хората да прочетат една истинска книга за страста-КАК ДА НАПРАВИМЕ ЖИВОТА СИ ПОВЕЧЕ ОТ ДОБЪР на ЗИГ ЗИГЛАР.Там е описано много качественно как да се създава и да се подържа винаги запалена страстта,която движи живота ни.Търсете в медитация своята страст и я подхранвайте с голямо желание.И слушайте винаги сърцето си то не лъже-това е божествената частица и връската ни с Бог.Радвам се за Този Блог.
Поздрави
дон Айс, благодаря за предложената книга. Струва си я прочетем. И аз съм съгласна, че когато правим нещо със страст, със желание и ни идва отвътре, Вселената няма начин да не се съгласи с нас.
Кремена, чудесно е , когато Вселената ни поднася такива подаръци. Ти си си пожелала част от сумата на джакпота и Вселената е намерила този начин, за да реализира желанието ти.
Понякога поръчката идва по най-неочакван начин. Дето се казва: наша работа е да поръчаме и да се доверим, а Вселената си знае работата.
Кремена, в твоя случай виждам един урок, който касае и мен също – всъщност ти не си искала конкретно част от джакпота, а пари и понеже „обстоятелствата в службата“ според теб не биха могли да ти осигурят изпълнение на желанието, си погледнала първата „логична и възможна“ пътека. Вселената много хитро ти е подсказала, че всички пътища са отворени, независимо как ни изглежда. Аз изключително се фокусирам инстинктивно върху видимите пътища и много често изоставям желания, само защото не виждам рационално решение. Разбира се, отдавна не се виня за тази грешка, а я коригирам стъпка по стъпка. Механизмът на реорганизиране на Вселената спрямо нашите нужди е много прост, но невероятно всеобхватен и затова можем да видим една съвсем малка част от него – използваме все пак съвсем малка част от мозъка си… засега.
Това е като пътна карта на света – знаем, че можем да стигнем до всяка точка на света, но познаваме само тези пътища, които използваме често. И въпреки всичко, когато решим да отидем на някое ново, далечно място, намираме карта, следваме знаците и след известно време сме там. Но… имам една бележка на работното табло – „Ако не знаеш къде отиваш, винаги стигаш някъде другаде“. 
LeRu, бях определила точна сума. Старах се да си създам нагласа според правилата, но явно наистина Вселената е имала друг замисъл. Или е решила да се пошегува с мен
. Както и да е… Не се оплаквам. Между другото, аз месеци наред се надявах да ми повишат заплатата. Май трябва редовно да играя тото 
.
Здравей Роси!Отдавна не съм писала,но това не означава,че съм спряла и да чета.Чета всичките ти материали и се радвам,че ги има!И,че теб те има!Напоследък доста се бях поотчаяла и като че ли бях в „дупката“,но изпълзявам криво-ляво.Надявам се ти и твоите читатели да са добре и в добро разположение на духа.Това е много важно,защото когато сме добре сме и по-добри и тогава се случват хубавите неща!Господ е казал:“Поискай и ще ти бъде дадено“,ала не е казал,че ще стане веднага и по начина,който ние си представяме.Аз мисля,че всичко пожелано от нас идва в онзи момент в който сме напълно наясно,какво точно искаме и сме готови да платим цената!Не и по-рано,но винаги непременно-по един или друг начин!Затова вярвайте и искайте,ала бъдете и търпеливи!Може би точно в този момент не сте напълно узрели за онова,което сте си пожелали..Щом вие бъдете готови Вселената ще се разтвори и ще ви въэнагради!
Не знам дали е Вселената или Господ найстина същесствува !!!!
Миглена, радвам се вече се оправяш и че се появи отново. Надявам се съвсем скоро да си много по-добре. А нали знаеш, след „дупката“, обикновено следва подем нагоре.
Много ми хареса това, което казваш:
„Щом вие бъдете готови, Вселената ще се разтвори и ще ви въэнагради!“
ceckos, няма значение как ще го наречем – Вселената, Бог или Висша Сила, важното е да вярваме.
А това, в което вярваме, става истина за нас. И ако вярваш, че Господ съществува, значи съществува!
Има много теории за връзката на мислите ни с живота, който живеем, но резултата или извода при всички е един и същ:
Ако си недоволен от живота си промени мисленето си, живота ти сам ще се промени. В този смисъл живота ни е такъв, каквито са мислите ни.
Да, съгласна съм Жеко. Животът ни е такъв, какъвто са мислите ни. И дори само малка промяна в мислите ни, води до промяна на всичко и всички около нас.
Приятели, тук има качен един много позитевен клип със страхотни послания,
http://mi6el.blogspot.com/2010/04/blog-post_09.html, част от него:
Ако
можеш да промениш нещата поне за един човек
-да стоплиш сърцето му,
да озариш самотата му
-ако може да подариш подкрепа, признание,
приятелство, оптимизъм
-ако можеш да накараш някого да се усмихне
Направи
го! Още сега!….
Може би ще помогнете да се разпространи сред повече хора ! Поздарви на всички , приятен уикенд и лека вечер♥
Здравей, Роси! За първи път попадам на този сайт и откровенно казано съм впечатлена от статията ти, защото си успяла да събереш в синтезиран вид информация от много източници, естествено пречупена през твоя поглед.Аз също съм изчела доста неща на тая тема, но ти успя да дадеш отговор на много въпроси, които ме вълнуват, за което искренно ти благодаря. Все още нямам много опит, чета, уча се, отворена съм към всичко , което може да ми помогне да се чувствам стойностен човек. А знаем, че всеки е неповторим и уникален сам за себе си. Въпроса е как да го осъзнаем и да повярваме в себе си и всичко онова, което знаем, че умеем и онова, което все още не знаем…А силата на мисълта е наистина нещо невероятно.Един път изпробваш ли я и научиш ли се да я контролираш няма връщане назад.Много е трудно, но е постижимо.
Поздрави и спокойна вечер!!!
Здравей Марги и добре дошла! Благодаря ти за хубавите думи.
Радвам, че си отговорила на някои от въпросите си и съм щастлива, че тук се намираме с много хора, тръгнали по пътя на себепознанието.
Поздравления за поредното ти силно и вярно творение!Надявам се много хора да го прочетат и да повярват в себе си и възможностите си!
Благодаря ти Илиане!
Роси,докато си пиеш кафенцето,наслади се и на тези прекрасни слънчица
http://vbox7.com/play:5598baa9 ,които разтвориха сърцето ми и изпълниха с любов и нежност…!!!
п.с.Извинявам се,че не е по темата,но ми се прииска да го споделя с теб и всички,които го чуят.:)
Здравей Виолета. Благодаря ти за тази прекрасна песен! Наистина много ме развълнуваха тези дечица.
Виолета, радвам се , че се появи отново. Беше се изгубила н и започна да ми липсваш.
Здравейте и от мен
Искам да кажа нещо по тази прекрасна тема,защото какво е този живот без мечти.
За части от секундата просто ми проблясна нещо от сорта : “Ех,колко е хубаво това-а-а!“………..След няколко години вече работех с тях.Без да съм се молела,без да съм визуализирала,без дори да съм си спомняла за селото,къщата..Не бях чела никакви книги на тази тема.Бях дори малко нещо невежа по въпросите за които сега чета. Сега чета тези книги и какво е голямото ми учудване,като виждам,че точно от както ги чета,нещата нещо не вървят.Поне при мен е така.Може би трябва да останем малко по-спонтанни.Многото знания като че ли сковават душата,а тя знае всичко милата.Ако щете ми вярвайте,дори започнах да вярвам в съдбата и то след като бях убеден привърженик на идеята,че най-голямата лъжа на света е това,че има съдба…Поправете ме ако…Обърках се.
Беше отдавна.Вървях през едно село от около 20 къщи сигурно,не повече.Приятелят до мен ми каза ето така,между другото,че къщата покрай която минаваме в момента е на един музикант,който работи на много хубави места в хубава държава
Lavender, съгласна съм с теб , че душата ни знае всичко. Много хора са споделяли как са се изпълнявали желаниията им без изобщо да са чели такава литература. Едно момиче ми разказа как е получила точно такава къща, както е искала, въпреки че не е имала видимо никакви шансове. Чак по-късно, когато започнала да чете за различните методи, за законите на Вселената, за тайната, осъзнала, че тя е направила поръчка и е визуализирала без дори да знае за това.
)
Убедена съм, че ние всички интуитивно знаем. Но сме забравили , не се вслушваме с тихия вътрешен глас, дори не можем да го чуем. Затова книгите действат като напомняне, те ни разкриват неща, които вътрешно знаем. И затова, когато думите от книгата ни докосват, ни се струва, че това са наши думи, че ние го знаем. А ние просто си спомняме това, което въпрешно знаем.
Всеки по различен начин достига до вътрешното си знание. Някой може изобщо да няма нужда от книги, друг достига до тайната чрез тях, или чрез човек или чрез нещо преживяно и т. н.
Казваш, че :„Сега чета тези книги и какво е голямото ми учудване, като виждам, че точно от както ги чета, нещата нещо не вървят“
Мисля, че това е така, защото всеки си има свой начин, които резонира със собствената му същност. И когато се стремим да правим всичко точно по схема, без да се съобразяваме с нашето усещане, нещата не се получават.
Аз смятам, че всеки метод трябва да прилагаме по свой специфичен начин начин, защото само ние знаем и усещаме кое ни кара да се чувстваме добре.
Многото знания за различни учения са хубаво нещо, но понякога объркват…
Lavender, а кое те накара да повярваш в съдбата и ако съдбата е предопределена – като свобода или присъда го приемаш?(това е по друга тема, но така тръгнаха нещата.
Здравейте
От мойте плахи опити да разбера някои неща стигнах до следните изводи:
1. Поради стеклите се обстоятелства аз не вярвам в Бог. Но моята леля ме посъветва да вярвам в нещо, дори и измислено да е. Тогава помислих, че независимо какво е станало аз трябва да вярвам в Бог, което въобще не ми се нравеше. След като прочетох някои неща реших, че моя Бог е Вселената. Представих си, че желанията ми се изписват с огромни светещи букви на небето / тази идея я гледах в The secret/и че те се виждат от Вселената;
2. Както Роси сподели в статията си трябва да погледнем на мечтите си като на нещо достижимо, а не недостижимо. Ако е недостижимо за вас, наистина няма да го достигнете.Веднъж когато се сбъдне желанието ви, ще видите колко бързо ще се амбицирате за други мечти;
3. Намираш начин по които да визуализираш така мечтите си, че да ги усетиш, да се усмихнеш, да трепнеш, да почустваш, че сега става и си в еуфория. Дали ще пишеш или нещо друго, важното е да го почустваш;
4. За мен дали ще си представяш детайли или обща картина не е толкова важно. Важното е да ПОЧУСТВАШ. Има моменти в които не искам да излизам от „филма си“.
5. Ако очакваш, че нещо ще ти се случи, а нищо не правиш, няма как да ти се случи т.е. работи, гледай си децата, живей си живота, бъди щастлив от това което имаш сега, независимо, че имаш проблеми сега в този момент…в повечето случаи проблемите идват и си отиват, важното е да ги преодолееш и да се съхраниш. Когато човек има проблем е най-добре да „избяга“, а това не е ли най-доброто време за визуализация?
6. През времето в което се опитвате да достигнете целта си, ако го правите както трябва, най-хубавото е, че се променяш към добро и живота ти става много по хубав…поне при мен е така.
Желая ви успех
Лили, благодаря ти за това, което споделяш с нас. Наистина си стигнала до важни изводи, които могат да бъдат много полезни за хората, тръгнали по Пътя.
ЩОМ НЕЩО Е МИСЛИМО-ЗНАЧИ Е ПОСТИЖИМО-the Secret
Здравей Роси!До сега не съм писала,но обичам да чета.От известно време ме тревожи нещо,което не мога да реша как точно да приема или неприема в съзнанието си.Имам близък роднина неизлечимо болен.Улавям се че много мисля за него и болестта му.Чувствам състрадание, но и страх от такава съдба.Започва да ми е все по трудно да съм уверена и позитивна.Не мога да си отговоря как точно трябва да настроя съзнанието си.До колко мога да съм ангажирана с мисли за неговата болест, съчуствие към него, желание да помогна, да повдигна духа му, ако се наложи да се грижа за него и в същото време да не ме е страх, че ще ме обземе песимизъм.Все по-трудно ми се отдава да мисля позитивно.Възможно ли е да съм толкова съпричастна без да навредя на себе си?
Здравей Надя и добре дошла!
Ти сама усещаш, че изпитваш не само състрадание, но и страх, защото виждаш себе си на негово място и се ужасяваш при мисълта как би се чувствала… Това е нормална реакция. Почти всеки човек, когато контактува с тежко болен и го вижда как страда, подсъзнателно си представя, че и на него му се случва същото. Именно това кара много хора(особено по-чувствителните)да странят от тежко болни хора.
Първото, което трябва да осъзнаеш, е че неговата болест не е заплаха за теб. Около нас има всичко – и хубаво и лошо.
Освен това да си състрадателен не означава да се“заразиш“ от страха, отчаяността на човека. Такава състрадателност не помага. Той едва ли има нужда да вижда страх и съжаление в очите на околните…
Знаеш ли, мисля, че това, от което се нуждаят тези хора, е да се държим с тях като с нормални, да говорим с тях за ежедневните неща и дори за нови начинания, да му разкажем весела история, да му прочетем вдъхновяваща книга. Не е хубаво да говорим и мислим само за болестта му.
Никой не знае колко дълго ще живее, аз не харесвам израза – „незлечимо болен“ или „безнадежден“. Винаги има надежда, а и дори на човек да му оставаt два дни, то те пак са ценни и ще е прекрасно ако ги изживее заобиколен с много обич и позитимизъм.
Също така помага, когато мислено си представяме човека здрав, усмихнат, щастлив и доволен. Така му пращаме положителна енергия. Тя се излъчва от нас и му влияе, дори и да не казваме нищо.
Когато влизаш при него се старай да виждаш не болестта, а един нормален човек.
Благодаря ти Роси за разбирането. Наистина точно така се чуствам – уплашена за собственото си душевно равновесие и дълбоко състрадателна и готова да помогна. Трудно ми е да запазя съзнанието си позитивно, при положение, че в ума ми почти непрекъснато се е загнездила мисълта за близкия човек и неговата болест /за която с пълно право ми обръщаш внимание, че не е хубаво да наричам „неизлечима“/. Давам си сметка, че трябва да съм много силна с вярата си за да съхраня себе си и в същото време да дам цялата подкрепа от която се нуждае болния. Още повече, че той е човек, който никога не е допускал, че с мисли за любов, прошка, позитивизъм, себепознание може да постигне и физическо изцеление.
Здравей Роси
Прочетох коментара на Надя Петкова и чрез теб се обръщам към нея. КОгато човек се разболее, започва да се страхува, започва да се пита защо точно аз, кога ще свърши всичко. Мислите са му толкова объркани, че или се предава или си казва „Аз ще победя“. И в двата случая важното околните да му дават сили. Със съжаление нищо няма да се постигне. Трябва да му се втълпи, че това е един преход в живота му, които изисква много усилия. Ако искаш да помогнеш, спри да мислиш за болестта, спри да мислиш за последствията, които може да доведе. Ако тои или тя вижда около себе си тъжни очи е нормално да си мисли, че идва края… Първата стъпка е да почуства положителната енергия около себе си, след това той сам ще иска да сподели какво му е…. Ситуацията е много сложна и индивидуална. Трудно е на човек, когато се разболее, но по-трудно е на близките. Аз съм преживяла нещо подобно и ако иска Надя, мога да й разкажа как преминах през всичко това и как успях да се съхраня. Имаше и „чудеса“, но всичко е въпрос на нагласа. Ако желае с радост бих й писала.
Здравей Лили, с малко закъснение,но с радост прочетох писмото ти към мен. Ако ти се връща към този, явно труден за теб период от живота ти бих била благодарна да споделиш как си успяла да преодолееш това, с което си се сблъскала. Напоследък много чета и всичко, което прочитам е безусловно правилния начин за въвеждане на ред и хармония в мислите. Да, но когато трябва да го приложиш в живота е вече по трудно, да не кажа , че в моменти и изобщо не ми се отдава. Що касае отношението ми към човека, който се нуждае от моята подкрепа мисля ,че се справям и съумявам да му вдъхвам оптимизъм и сили. Проблема ми е когато остана насаме със себе си и трябва да се боря със собствените си тревоги и страхове. Зная, че всичко е въпрос на нагласа, но има и моменти, когато без да искам ме обхваща огромно безпокойство. И с основание, и без основание… просто ми е трудно да не допускам в съзнанието си „черни мисли“.
Здравей Наде
Радвам се, че ми писа. В живота нещата са много трудни, особено когато се бориш със себе си. Аз, например, когато съм сама търся да правя нещо, пускам си музика и си пея. Или когато си лягам, гледам филм, докато заспя, за да не нахлуват „черни мисли“. Нормално е да нахлува безпокойство, намери начин да ги отхвърляш. Когато гледаш някои, че страда и е безсилен да му помогнеш, тогава болката е пронизваща. Мислите ти са само там и си казваш “ Трябва да намеря начин за да му помогна“. Ето това е начина. Настрои себе си и човека позитивно, колкото и да ти е трудно. Направи си така програмата за деня, че да нямаш време да мислиш, защото те те обхващат във всеки един момент. Много ще ти е трудно, но знай, че ако успееш да постигнеш хармония и да контролираш лошите чувства във себе си ще видиш колко по-добре ще живееш. Сега за всяка една трудност на пътя ми съм с нагласата, че всичко ще се оправи. Не позволявам на лошите мисли да ме обсебят. На моменти и аз изпадам в някакви състояния, но мислено си „удрям шамар“ и си казвам „Спри“. Сега трябва да се стегнеш и целта ти е да помогнеш на човека и на себе си. Ако желаеш ми пиши на emaila lilichiara79@gmail.com. Ще се радвам да ти помогна, ако мога
Много ми допадна израза „поръчки до Вселената“! И аз съм от хората, които имат известен личен опит в отправянето на „поръчки“. Не винаги усещането е било осъзнато – просто при промяна на обстоятелства в живота ми в даден момент констатирам / не без изненада /, че ми се случва точно това, което дълбоко в сърцето си искрено съм искала. С времето и осъзнаването обаче се научавам да заявявам това, което искам и успехът идва все по-бързо. Осъзнаването дойде при мен с книгата на Луиз Хей „Излекувай живота си“, която ми даде една приятелка. Живота ми беше на голям Кръстопът и може би ме намери в момент, когато съм била готова да поема по Пътя…Оттогава минаха около 5 години, но вече знам, че мога да сбъдвам мечтите си. Много се боря с желанието си да въвлека някак и близките си в това, а зная, че не трябва. Но това май е друга тема…
Поздравления за това, което се случва тук!
Светлана, добре дошла тук! Радвам се, че имаш опит с „поръчките“ и успяваш.
За близките си – можеш да ги въвлечеш и да ги накараш и те да повярват в себе си, но разбира се ако те желаят това.
От опита си знам, че ако някой не иска, е само пилеене на енергия да се опитваш да го убедиш. Но когато дойде момента и човекът е готов, дори той ще те потърси, за да му помогнеш.
Здравейте отново.Прекрасно написано,дори ме накара да се замисля,че и аз имам успех с „поръчките“.Бях се размислила негативно в последната година,защото загубих голяма сума в един инвестиционен проект,водя все още дела,но както и да е.Боравенето с пари носи както удовлетворение,така и разочарования,особено в тресящия се днес свят.Ето затова може би ви чета,давате спокойствие,увереност и припомняте изконни истини,които във въртележката на 21 век забравяме или избутваме в ъглите на съзнанието си.Хубаво е когато се общува с позитивни и будни хора.Ще започна пак да поръчвам.
Здравейте,
Днес случайно попаднах на този прекрсен сайт ровейки се за статии и книги за позитивно мислене. От три години със съпруга ми се опитваме да си имаме бебе,но за съжаление на лице са три спонтанни аборта, единия от които в късен стадии на бременността. Имам чувството,че последния аборт си го причиних сама ровейки се във форуми за бременни,четеейки истории,от които толкова ме беше страх. Същевременно обаче се опитвах да мисля,че този път всичко ще е наред…За съжаление щастието и този път не ни споходи. Прочетох книгата на Дж. Кехоу за силата на подсъзнанието както и една от книгите на Дж.Мърфи,но не мога да спра да се тревожа за следващия път. Надявам се в скоро време да успея да си тренирам съзнанието си да не допуска черни мисли, въпреки че предвид досегашниа си опит не зная как ще успеа дя го постигна…
Кики,мисли за бебето си като единстенно до сега.Забрави миналото и се съсредоточи в настоящето и бъдещето.Сайта е много хубав,но само ти сама можеш да направиш нещата да се случват.В момента слушам Брамс и си мисля,че всичко е възможно,стига само много да го искаме,а и да сме готови да го понесем след това.Помисли само,какво е преживяло човечеството,за да стигне до тук.“Поискай и ще ти се даде“-така пише в Библията.УСПЕХ………..
Здравей Kiki добре дошла тук! Радвам се, че ти харесва сайта.
Разбирам че ти е тежко, но знаеш ли, най-много помага, когато просто приемеш че дори и да нямате ваши деца, има много други възможности. Сега медицината предлага различни варианти, а и можете да си осиновите детенце, което също ще си бъде ваше и ще отгледате с любов.
Помни, че дори и да нямате децата, животът ти ще бъде съдържателен и смислен и че можеш да дадеш любовта си и да бъдеш майка и на дете, което не си родила. Защото истинската майка е не тази, която само ражда детето и може да го остави, а тази, която му дава цялата си любов, учи го на различни неща и му помага по пътя.
Не казвам разбира се да откажеш, опитвам се да ти кажа, че самото напрежение че трябва на всяка цена да имате бебе, възпрепятства нормалния процес.
От опит знам, че когато отчаяно искам нещо на всяка цена и изпитвам ужас ако то не стане, самата енергия, която излъчвам, блокира осъществяването на желанието ми.
Класически случай е, когато двойка, която не може да си има деца, се откаже да опитва и си осинови дете, точно тогава жената забременява и ражда тяхно. Това се е случвало стотици пъти. И става именно заради това, че с приемането и на „лошия вариант“, те се отпускат и процесите в организма се нормализират.
Така че, моят съвет е да престанеш да четеш по форуми за разни истории, да престанеш да следиш какво става и да се страхуваш.
Отпусни се и си кажи, че каквото и да стане, ти ще се справиш и ще намериш начин да бъдеш майка.
Отпусни се и се довери.
Здравейте,Роси!Бих искала да ви попитам нещо.От доста време силно желая да създам с един човек семейство.В интерес на истината получих предложение,но нещата се забавиха,появиха се пречки.И се питам аз ли съм в състояние да променя нещата(т.е.от мен ли зависи) или просто ми е писано да нямам нищо общо с него?Аз продължавам да вярвам,че е възможно,но понякога доста се отчайвам,а както знаем,че отчаянието,страха и сълзите са най-големите пречки по пътя към получаването.
Здравей Pepi и добре дошла тук!
Ние можем да въздействаме върху своето подсъзнание и по този начин започнем да привличаме различни неща. Както знаеш, нашето подсъзнание твори реалността и ние привличаме хора и обстоятелства, които отговарят на най-дълбоките ни убеждения. Но ние не можем да въздействаме върху подсъзнанието на друг човек, защото това би било намеса върху личното му пространство.
Когато се променяш и обичаш себе си, когато си изпълнена с любов, ти ще привличаш любящи хора, но дали ще бъде точно той, не зависи само от теб…
В този случаj смятам, че е най-добре да си кажеш „Нека стане така, както е най-добре“ или
„Този човек не е целият ми живот, ако е за мен – ще бъдем заедно, ако не – значи така е трябвало.“
Това ще намали напрежението, отчаянието, съмнението. Няма да бъдеш прилепчива и да насилваш нещата и ще има много по-голяма вероятност всичко да стане както искаш.
Здрасти Роси, ама така казано „Този човек не е целият ми живот, ако е за мен – ще бъдем заедно, ако не – значи така е трябвало“, не е ли доста пасивно? Това с писаното- не знам, но ми звучи изключително пасивно да вярваме в нщо написано. Всъщност ние определяме живота си. И още никой не ми е обяснил кое къде е написано….Поздрави:)
Благодаря,Роси за отговора:)Но нали прелюбезният г-н Кехоу казва,че нашата мисъл влияе и върху околните,че тя се излъчва от нас,създава наша собствена атмосфера и влияе и на другите и на тяхното отношение към нас.Хмм…:)
Да, Пепи, мисълта ни влияе върху всичко и всички около нас. Когато се променяме ние, се променя и отношението на другите към нас. Но със силата на мисълта не можеш да накараш някой насила да те обича.
В моя опит, когато ми споделяте своите истории, хиляди пъти се сблъсквам със страданието на хората заради надеждата им, че той/тя ще ги обикне или че ще се върне. Често ние се вкопчваме в някого, правим какво ли не за да получим любов от него, тайно се надяваме и се измъчваме. В някои случаи трябва да приемем, че той/тя е избрал/а друг път(защото все пак и другият има право на избор), да затворим тази врата и да се огледаме за други…
Не казвам, че момчето, което ти обичаш, няма да е с теб. Искам да кажа да не се вкопчваш в тази идея като единствената цел в живота ти, като единственият смисъл. Защото колкото повече се вкопчваме в един човек, толкова повече го отблъскваме…
Здравей Elica.
Да, и на мен преди време такова изявление ми изглеждаше твърде пасивно. Вярвах, че никога не трябва да се предаваме и трябва да се борим до края. Но всъщност с това противене срещу това, което Е, ние вървим срещу течението. Често възможността е до нас, а ние не я забелязваме заради това, че упорстваме пътят ни да бъде натам, където сме решили. Не казвам, че нещо е „написано“.
Но понякога Пътят ни не е натам, накъде си мислим. Ние определяме живота си, да.
Но да бъдеш активен и да поемеш отговорност е именно – да приемеш ситуацията такава, каквато е и да се огледаш за други възможности. Когато упорстваме за нещо и правим нещата отново и отново по същия начин, ние си мислим, че се борим и че сме силни, че не се отказваме, но всъщност ние си боксуваме на едно място и реално в този случай сме пасивни. Заблуда е, че възможността е само една…Понякога трябва да се отклоним от курса, да поемем в малко по различна посока.
В много случаи Вселената ни предлага решение, а ние отказваме да го видим, защото сме се вкпопчили в една единствена възможност.
А колкото до отношението между хората – няма как насила да накараш някого да те обича. Ако някой не изпитва чувства към теб е безсмислено да се надяваш, да се вкопчваш и се измъчваш. Да приемеш, че не можеш да бъдеш с някого не е примирение, не означава че се предаваш, а е поемане на отговорност.
Здравей, Елица. „Така било писано“ звучи като примиренческа фраза, но е част от пътя към приемане на ситуацията. Едва когато я приемем, можем да разберем защо е такава, каквато е и ако все още искаме, да я променим. „Писаното“ е онова, което висшата ни същност вижда, а съзнанието ни все още не, защото е замъглено от моментните емоции и стремежи. Ако подсъзнанието ти знае, че това не е най-доброто за теб, ще те въвлича в ситуации, които постепенно да те убедят. Дали твоят случай е такъв? Не знам, времето ще покаже и когато си готова за най-добрия резултат, той ще дойде, без да се бориш за него на всяка цена.
Мисълта ни влияе не само на околните, а и на цялата Вселена. Само дето рядко си даваме сметка какво всъщност мислим и каква емоция носи. „Аз искам той да ме обича“ означава ни повече, ни по-малко „Аз го обичам, той мен – не. Искам това да се промени.“ Най-често тази мисъл е придружена с отчаян стремеж да получим желаното и това, което достига до другия, буквално е „Аз искам едно, ти – друго, но това, което искам аз, е по-важно от това, което искаш ти!“ Разбира се, за Егото ни нашето желание е най-важно, но… другият човек също има Его и на неговия лист вече пише „Той/тя иска нещо, което Аз не искам, но моето желание е по-важно.“ Така желанието за любов се е изродило в борба за надмощие. Дали мисълта е повлияла на другия? И още как. Мислим си, че сме предложили най-доброто от себе си, Любовта, а всъщност сме изпратили пълната й противоположност. Закономерно сме получили точно това, което сме дали. Емоцията е тази, която е в основата на желанията ни и тя определя крайния резултат. Мисълта само я следва. Тръгнем ли с отчаяние, връща ни се двойно от същото, защото другата страна е добавила от своето.
Всички ние сме равностойни части от един безкраен организъм и всеки е точно толкова важен, колкото и останалите. Ако желанието ни е за сметка на нечия свободна воля, полученото винаги е платено от нашата. Тайната е, че винаги съществува поне една възможност, в която „и вълкът да е сит, и агнето – цяло“. Вкопчим ли се в обстоятелствата „на всяка цена“, пропускаме „безплатното“ решение. Разбира се, въпреки всичко можем да получим, каквото искаме… но готови ли сме да платим цената?
Привет,Роси!Пак съм аз:)Благодаря ти за търпението,с което отговаряш,понякога на едни и същи въпроси,зададени по различен начин.Бих искала да попитам как ти самата тълкуваш следното:“И във взаимоотношенията получаваме това,в което вярваме“?!Благодаря!
Здравей Пепи.
Така е – това, в което вярваме, се превръща в наша истина. Ако вярваш, че не заслужаваш любов и че няма истинска любов, ако вярваш, че никой не може да те обича истински, така и ще бъде.
Но тук има и една тънкост – понякога ние се надяваме, че ще срещнем любовта, надяваме се, че ще намерим човека, който ще ни обича истински, но вътрешно не го вярваме. Подсъзнателните ни убеждения са че не заслужаваме и че това се случва само на избрани и т. н.
Надеждата не е вяра, не е убеденост, че нещата ще се случат така.
Затова трябва да стигнем до своите подсъзнателни убеждения, за които често дори не си даваме сметка, защото ги крием под надеждата. И когато разберем какви са нашите дълбоки убеждения, да започнем да ги променяме.
Когато сме уверени и вярваме, че заслужаваме любов, внимание и грижи, ние ще ги получаваме от другите.
Но отново ще кажа, че дори и да вярваме че заслужаваме да бъдем обичани, това не означава че ще получим любовта от точно определен човек, който ние искаме в момента.
Да,Роси,права си за това,което казваш.Може би от лятото насам въз основа само на“Тайната“,“Подсъзнанието може всичко“ и един материал успях да променя доста неща,свързани все с това,което питам.Сега попаднах на вас и много други материали и в момента приличам на онова дете,което иска да управлява автомобила:)Тук не е мястото да разказвам личната си история,понеже с 2-3 изречения не мога точно да опиша какво искам от връзката си,но искам да попитам ти самата вярваш ли в“Разговорите с висшето Аз на друг човек“?,което би ми помогнало да подобря някои неща.И да,вярвам,че ще мога:)и колко често трябва да се“провеждат“подобни разговори?Благодаря!
Здравей Пепи,
Това, към което трябва да се стремим е Пътят към нашето висше Аз, към истинската ни същност. Нашата същност е Любов. Когато достигнем до своето висше Аз, ние достигане на Мъдростта. Нашето висше Аз знае отговорите на всички въпроси и когато сме във връзка с него, ние имаме достъп до Силата, до един безграничен потенциал.
А дали можем да говорим с висшето Аз на друг човек… може би само погледнато от този ъгъл – както ни учат най-древните учения и както доказва квантовата физика, ние всъщност сме едно, няма „други“. Нашата разделеност е илюзия. Та в този смисъл може би когато достигнем до своята истинска същност, ние достигане и до другите, защото сме едно.
Ох,стана сложно и глава ме заболя:))аз май реших веднага да скоча да управлявам самолет.Успех на всички,които не губят вярата си в доброто и в моженето!И весели празници!
Не е сложно, нещата са по-прости от колкото ни изглеждат.
Здравейте, пиша тук за първи път, просто защото искам да ви представя нещо, което може да ви бъде от полза. Няма да се впускам в подробности, само ще ви предложа да видите този сайт: http://www.fulfilawish.com Хубави празници!
Здравей Нина.
Благодаря за линка. Интересна методика си създала!
Интересно и вероятно вярно!
Убеждавала съм се, че действително Вселената (Бог) чува желанията ни. Понякога ги изпълнява и веднага, това ми се случи преди години с моето коте, което умираше, а аз вярвах, че няма как да умре, че трябва да живее още. И то се съживи за почуда на ветеринаря, който го беше отписал. Сега е вече на 17 години.
Но съвсем наскоро се убедих, че не винаги се получава. За определен аспект от живота си силно вярвах, бях убедена, че всичко е наред, че макар и със спънки нещата рано или късно ще бъдат по местата си. Но се случи точно обратното на това и то съвсем неочаквано за мен.
И ако наистина желанията се изпълняват, защо при мен не се получи?
Ако това е бил житейски урок, път за израстване, значи желанията не винаги се изпълняват, независимо от нашата нагласа и вяра.
ИнанИ, да, не всяко желание се излълнява. Или поне не веднага, когато го искаме. Често ние съжаляваме и се гневим, че нещо не става, но после се оказва, че е за добро. Защото Вселената знае кое е по-добро за нас и понякога, когато не изпълнява желанието ни, всъщност ни е предпазила. Затова аз винаги си казвам:
Нека стане така, както е най- добре за мен.
Здравей ИнанИ!
Обикновено желанията се изпълняват точно обратно (както споменаваш!), ако сме ги натоварили със своите свръхочаквания. Нещо като,… – имаме стопроцентова убеденост, че нещата ще се случат във фиксиран период от време.
Логиката е в това, че свръхочакването изгражда много по-силен полюс на самото желание. От там следва и по-вероятна и по-лесна реализация.
При подобна реализацията, често човек научава някакъв важен урок от рода на – „и с най-нежеланото и „лошо“, пак може…!“
Иначе,… за желанията – принципно те винаги се случват тогава, когато вече не са актуални, но според човешката ни представа!
Мисля, че подобно разминаване се получава, защото ние живеем във ВРЕМЕВИ свят, я желанията се реализират с помощта на светове, където няма компонента време. При това положение, няма как да не става някакво разминаване, нали?
Изхода е май в това – да си пожелаваме вечно актуални неща. Така навярно времеви изненади с желания ни няма да имаме.
Можем ли обаче да желаем едно нещо и сега, и след 5 год., и след 20 и …до края на живота си? – Навярно може, но това вече е свързано със себебепознанието и усъвършенстването на човек. Там могат да се открият непреходните неща, които да са обект на дългосрочни желания.
Поздрави.
Роси, Никола, благодаря ви.
за нещо, но…пък то е съвсем нормално.
) е за добро, а аз научих много и то- ударно 
)
Да, действително времевата представа понякога ни заблуждава. Заради това споменах котето си- то беше единствения случай, когато желанието ми се изпълни моментално. Пък и пожелавайки си нещо в дадения момент имаме емоционален заряд, който с времето се изменя и…ситуацията вече е друга:).
Независимо от чисто човешките и често пъти направо детски желания се убедих, че всичко си идва само, когато и както трябва. Е, това не означава, че в бъдеще няма да бърша пак сълзи и сополи
Всъщност поговорката „Внимавай какво си пожелаваш, че може и да ти се случи“ съвсем не е случайна.
Да, в моя случай определено това, което стана, т.е. не стана
Попаднах на това в нета и смятам, че е много, много правилно човек да има такава нагласа:
Бъди благодарен, че нямаш винаги това, което си желал. Ако го имаше, към какво щеше да се стремиш тогава?
Бъди благодарен когато не знаеш нещо, защото ти се дава възможност да го научиш.
Бъди благодарен за трудните времена. През това време ти израстваш.
Бъди благодарен за ограниченията, защото те ти дават възможност за усъвършенстване.
Бъди благодарен за всяко ново предизвикателство, защото то ще изгради силата ти и характера.
Бъди благодарен за всяка своя грешка. Те ще те научат на ценни уроци.
Благодарността може да превърне отрицателното в положително. Намери начин да бъдеш благодарен за проблемите, които имаш и те ще се превърнат в твои блага.
момичета,здравейте ,обичам ви всички и ви благодаря за хубавите темички.Мойте любими.
Здравейте, случайно попаднах на този текст, докато търсех….нещо, не знам и аз какво…знак от съдбата….вярвам, че това, което искам да се случи, ще се случи, макар че постигането на спокойствие и оптимизъм точно в този момент е нещо доста трудно. Щом толкова много хора го могат, значи няма пречка и за мен. Просто трябва да канализирам правилно енергията на мисълта си.
Благодаря за статията.
Здравей Ирина и добре дошла сред нас. И аз ти благодаря, че те има и че си ни намерила и може заедно да вървим по Пътя. Ще се радвам да споделяш мнението си по темите.