март 10th, 2010 
Росица Вакъвчиева 
„Поискай и ще ти бъде дадено“ – това е изразът, който срещаме и в Библията и в различни учения и методики за реализиране на намеренията ни.
„Поискай“ – е първата и основополагаща стъпка и при методите като утвърждения, визуализация, посяване, поръчки до Вселената, то е началната крачка, за да задействаме закона за привличането за осъществяване на желанието ни.
Такъв е законът – първо трябва да поискаш.
Много от нас ще кажат: „Аз искам, искам толкова много, но не получавам… Значи не е толкова просто. Това не действа.“ или „Къде греша, какво не правя както трябва?“
От моя опит и наблюдения над другите, се убеждавам, че ние често не изпълняваме първата, основна стъпка, която е най-важна:
Поискай
Да, мислим си, че искаме, но всъщност в повечето случаи заявяваме желанията си твърде неопределено или сами си поставяме условия и ограничения.
Когато намерението ни не е конкретно или искаме нещо, което не вярваме, че ще получим, как очакваме, че Вселената ще откликне? Това е все едно да и кажем – „Искам нещо, но незнам точно какво“ или „искам това, но по-добре не ми го давай“.
Къде грешим?
- Най-често искането ни е твърде неопределено.
Примерно, казваме : „Искам да бъда щастлив“. Но това е твърде относително – какво е за теб щастие? Кое е това, което ще те направи щастлив? Какво точно искаш? Назови го.
Казваме си: „Искам пари“. Помисли точно какво искаш, кое е конкретното нещо, което искаш да ти донесат парите – независимост, кола, къща, пътуване до Италия примерно? Посочете го.
Реши за какво точно ти трябват пари, определи необходимата сума. Сега, в условията на криза, ни се струва, че парите са целта ни.
Те са потребност, средство -да, но не позволявайте нуждата ви от тях да измести и изопачи истинското ви желание.
Искаш да имаш работа. Определи точно каква работа- с какво би искал да се занимаваш, къде, с какви хора, кое ще ти носи радост и удовлетворение? Кои са приоритетите ти в момента – повече пари, повече свободно време, добър колектив – кое е най-важното условие, на което би искал да отговаря тази работа?
Няма как да се появи нещо подходящо за теб, ако самият ти не си определил кое е то. На кой разчиташ да реши кое ще е най-добро за теб? – на Вселената, на съдбата, на случайността? Ти си този, който трябва да определи какво всъщност иска.
Искаш да имаш любовна връзка. Определи каква точно връзка търсиш – авантюра, развлечение или сериозна връзка с цел брак? С какъв мъж/жена бихте искали да се срещнете? Изредете качествата, които бихте искали да има. Бъдете наясно какво точно искате.
- Често си поставяме условия още в момента на искането.
Примерно: „много искам нова къща, но знам, че никога няма да я имам“, „искам връзка, но трябва първо да отслабна“, „искам да получа работата, но никога не ме избират“ и т. н и т. н.
Това е все едно да отидеш на ресторант, да си поръчаш скъпо изискано ястие и веднаха след поръчката да започнеш: „Може би това не е за мен, никога не съм получавал толкова скъпо ястие…не го заслужавам…по-добре да си поръчам нещо по-евтино…но много искам скъпото…трябва много да работя, за да мога да си позволя…но толкова го искам, много го искам…“
Е, в такъв случай сервитьорката най-вероятно няма да ви донесе нищо. Както „решава“ да постъпи и Вселената след такава объркана поръчка от ваша страна. Как да задейства целия цикъл за привличане на обстоятелства и хора, които да допринесат за изпълнение на желанието, когато самият ти не знаеш какво искаш и дори дали можеш да го поискаш.
Последно – искаш или не искаш? Какво точно искаш? Дай ясна поръчка до Вселената. Заяви го смело:
Искам…
- Често казваме какво Не искаме, вместо какво искаме.
„Не искам да съм беден“, „не искам да съм сам“, „писна ми от сметки“, не искам този човек“ и т. н.
Но както знаете, законът за привличането ни донася още от това, което НЕ искаме, защото се съсредоточаваме върху него.
Не мислете за това, което Не искате. Разберете какво точно ИСКАТЕ и се концентрирайте върху него. Когато знаете точно какво искате, ще имате ясен образ на това, което преследвате, а това има безкрайна организираща сила.
- Понякога не смеем дори да поискаме.
Мечтаем за голяма къща, но не смеем дори да си пожелаем да я имаме, а тайничко се надявме, че може би Вселената ще отгатне какво искаме. Или пък не смеем да поискаме много, защото видите ли - не сме алчни, искаме само мъчничко. А в същото време се надяваме, че „напук“ на нашата скромност, Вселената ще ни затрупа с богатства и ще ни възнагради за нашето „не искане“. Това е заблуда, старо удеждение, което работи против нас.
Когато заведем едно дете в магазин за играчки, казва ли то- „ама не, не, аз нищо не искам, искам само нещо съвсем мъничко“? Разбира се, че не – то казава – „Искам тази кола, тази кукла“ и го я заявява смело без да му минават мисли от рода на „дали заслужавам, „никога няма да го имам“ и т. н.
За Вселената е все едно дали ще поискаш малка или голяма къща. Това, че по-скъпите и големи неща се получват по-трудно, е само в главите ни. Това е ограничение, условие, което сами си поставяме.
Разбира се, когато „поръчваме“ нещо, не винаги може да ни се даде веднага, но ако не поискаме, няма как да получим. Ако детето не беше заявило – „искам тази кукла“, вие щяхте да си излезете от магазина или да му вземете нещо друго, което няма толкова да му хареса.
Не можеш да очакваш нещо от живота и да виниш света, че не го получаваш, щом ти дори не си го поискал.
- Често, когато искаме нещо, влизаме в ролята на молител,
обиден или борец(както ги определя Вадим Зеланд).
В моменти на отчаяние някои от нас се молят сякаш за милостиня, други се гневят и винят целия свят или се борят цял живот, за да заслужат. Вадим Зеланд ни разкрива основния път в транссърфинга:
„Не се моли и не изисквай, а отиди и си вземи.“
Не е неоходимо да се бориш или молиш за място под слънцето, просто реши какво искаш и ще ти бъде дадено.
Когато желанието е конкретно, тогава енергията се съсредоточава и е много по-силна. Тогава можете да визуализирате точно определена цел, а утвържденията ви ще са ясни и точни и ще имате много по-добри резултати.
Харесва ми какво пише Виктор Франкъл за търсенето на смисъл – че когато питаме какъв е смисъла, всъщност животът ни пита: „Какъв е смисълът на твоя живот?“ По същия начин, когато се питаме каква ли ще е съдбата ни и дали някога ще имаме нещата, които искаме, всъщност Вселената ни пита:
Какво всъщност искаш ти? Определи какво искаш. Поискай и ще ти бъде дадено. Реши какво искаш и си го вземи.
Затова отделете време, за да разберете какво точно искате и имайте смелостта да направите първата крачка.
А „пътешествието от хиляда мили започва с една крачка“.
Направете я още сега. Помисли: Какво искам, какво всъщност искам аз?
От категория 
Тагове: 
„Дон Хуан твърдеше, че всеки, който влиза в контакт с едно дете, става учител и непрекъснато му описва света, докато дойде моментът, когато детето започва да възприема света такъв, какъвто му е описван. Според дон Хуан ние не си спомняме тоя злокобен момент, просто защото никой от нас не би могъл да има каквато и да е точка за сравнение. От този момент нататък обаче детето става член на един колектив. То познава описанието на света; неговото членство в колектива се осъществява докрай, когато то бъде вече способно да тълкува сетивно, като се съобразява с това описание и по този начин го затвърдява.
Ето защо за дон Хуан реалността на нашия ежедневен живот се състои в един безкраен поток от сетивни тълкувания, които ние, лицата, участващи в този .специфичен колектив, сме се научили да правим по един и същи начин.
Идеята, че сетивните тълкувания, изграждащи света, са като поток, е сродна с факта, че те протичат без прекъсване и рядко, да не кажем никога, могат да бъдат оспорвани.“
Пътуване към Икстлан
Карлос Кастанеда
Уроците на Дон Хуан
Здравей Николай Василев. Благодаря ти за този откъс от книгите на Кастанеда.
В учението на дон Хуан, с което ни запознава Кастанеда има много Мъдрост и от там можем да научим доста неща.
В тези книги има и доста мистика, магически техники и на места са трудно разбираеми.
С какво според теб учението на дон Хуан може да ни помогне да решим какво искаме и да осъществим желанията си?
Здравейте!!!
Радвам се, че споменавате Великия антрополог Кастанеда!
Наистина някои неща от неговото учение са трудно разбираеми,но когато се
осъзнае истинският смисъл на (НУГАЛА), сякаш нещата се изясняват до определена степен.Според мен той предава в друг стил всичко свързано с;
ВЯРА,НАДЕЖДА,ЛЮБОВ.
Кой е Карлос Кастанеда?
„Карлос Кастанеда е американски писател и антрополог от южноамерикански произход. Роден в Перу, по-късно емигрира в САЩ, учи в Лос Анджелис и защитава докторат по антропология. През 1960 година, по време на следването си в университета на Лос Анджелис, пожелал да научи нещо повече за лечебните растения, използвани от индианците.“
Човекът просто си е пожелал ,там има и много и малко и всичко и нещо…
Искам само да му кажа БЛАГОДАРЯ ти Карлос ,че си описал всичко това.Имам щастието да гледам как моите деца опознават света в това се крие тайнството,позволих си да напиша този откъс ,защото дон Хуан Матус много добре го е казал и на мен ми харесва.И всеки може да намери по нещо за себе си ,когато се докосваме до тези учения отново и отново след години осъзнаваме ,че четем нова книга .
Здравейте!
Нека не забравя ме,че всичко което описва Касанеда е с помоща на психо-
тропни растения, които спомагат на мозъка и неговото подсъзнание да
достигнат до онова състояние при което не всичко е реалност,а от части
прозрение което трудно идва!?!?!
Има интересни учения от Южна Америка и Мексико. Казват ,че човек може да лети и т.н.За някои от тях е сигурно ,че използват съня и визуализацията. Вероятно и Методът Силва да е тяхно продължение.Но тези споменати учения са трудни за разбиране в тяхната автентична форма с много мистика и дъвчене на наркотик,както казва Георги.Вероятно и сега има Брухо ,които могат да омагьосват от разстояние.Дали тези учения могат да ни помогнат -вероятно ,като интересна гледна точка ,например Дон Хуан смята хората за яйца от енергия по своята същност.Говори за виждане ,което е перманентно ,наркотиците се използват за провокиране на виждането.
Всъщност Кастанеда не е взимал психотропни вещества. Ето един откъс от едно интервю в Сп. „Сайколоджи тудей“от Сам Кийн, 1972 – http://www.castaneda-bg.com/inter35.php:
„КИЙН: Смятате ли, че е възможно да се излезе извън интерпретацията чрез употребата на психоделични наркотици?
КАСТАНЕДА: Не, не смятам. И тук са споровете ми с хора като Тимъти Лиъри. Аз смятам, че той импровизира, оставайки в рамките на европейското членство и просто пренарежда стари глоси. Аз никога не съм взимал ЛСД, но от уроците на дон Хуан разбрах, че психотропните вещества се използват с цел да спрат потока на обичайните интерпретации, да се засили противоречието между самите глоси и да се разклати увереността. Обаче наркотиците сами по себе си не ти позволяват да спреш света. За да сториш това, ти имаш нужда от алтернативно описание на света. Затова дон Хуан трябваше да ме обучава в магьосничество.“
Между другото има интересни теории за психоделичните вещества. В статията си Реален ли е светът, който виждаме съм писала:
„Интерес предизвика у мен книгата „ДМТ-молекулата на духа“от Рик Страстман. В нея той описва своите изследвания с 60 доброволци, на който се инжектира ДМТ(диметилтриптамин) – едно от най-силно действащите психеделични вещества. ДМТ е присъщ за човешкия органзъм, тъй като се отделя от мозъка, съдържа се в животни и растения. В повечето от доброволците предизвиква предсмъртни и мистични преживявания, както и срещи с извънземни форми на интелект. Резултатите, получени от д-р Страсман, свързват загадъчното вещество с епифизата, която според индийците е седмата чакра, а според Рене Декарт – „седалището на душата“.
Дали това, което преживяват доброволците е също толкова „реално” както това, което виждаме ние?“
Това са хубави думи, но за съжаление това НЕ РАБОТИ! Уверил съм се лично. И не ми казвайте, че не съм го искал. И какво е Вселената? Тя не е майка или добрата фея, която изпълнява желания. Освен това нека мислим чисто логично: да предположим, че всичко това е вярно и всеки човек на планетата си пожелае голяма къща с двор. При това положение няма как да се случи, защото…планетата ни е прекалено малка за желанията на всички. Ако ми отговорите, че някои неща не стават, защото така е по-добре за нас, кой решава вместо мен, кое е добро и кое не за моя собствен живот? Мога да споря много по въпроса. Все пак е добре, че насърчавате към оптимистично мислене. Аз обаче съм реалист. Вече.
Todd, добре дошъл тук! Аз няма да споря, нито претендирам, че знам отговорите на всички въпроси.
Просто ще споделя моето мнение.
Всеки има свои вярвания и това, в което вярва, се превръща в негова истина. Мисля, че не всички хора мечтаят най-много за голяма къща с двор. Някои желаят на първо място нещо друго.
Истина е, че понякога не получаваме нещата, които искаме. Понякога просто не сме готови да го получим или не е настъпил подходящия момент. Има и редица други фактори, които влияят. И всеки открива от своя опит кои са те.
А кой определя кое е добро за нас? Аз смятам, че с нашето съзнание и подсъзнание влияем на всичко, което ни се случва. Външният свят, които виждаме, отразява вътрешния ни свят. Но разбира се, и ние се повлияваме в определена степен от околния свят и груповото съзнание. Всичко това се синхронизира от едно Съзнание, Висш Разум. То не е някакво човекоподобно Божество, а е нещо като Дао, което е нищото, от което възниква Всичко и което съществува във всичко. То свързва с невидими нишки всичко. Ние виждаме само част от общата картина и затова ни е трудно да проумеем защо в някои случаи не се получва, а в други се получава или защо ни се случват някои „лоши“ неща…
„Понякога просто не сме готови да го получим или не е настъпил подходящия момент.“… Аз също мисля така, особено в моменти, когато не получавам това, което толкова силно съм желал. И след като си поставя това като основна теза на разсъжденията, започвам да си я защитавам пред самия себе си и…намирам разумни доводи
)
„Всеки има свои вярвания и това, в което вярва, се превръща в негова истина.“…Да, така е, аз в момента вярвам, че ще пия още едно вино!
Някои читатели може да ме помислят за несериозен и каквото се сетят, но истината е, че не ми дреме какво другите мислят за мен. Важното е какво аз мисля за себе си, как се самооценявам и най-вече доколко харесвам себе си като личност…. Не мога и не искам да бъда харесван от другите, аз не живея техния живот, нямам техните интереси и вкусове. Това може да прозвучи егоистично, но нима щастието не е егоистично?
Здравей Todd. Съгласна съм, че най-важно е какво мислиш ти самият за себе си. Не може, а и не е нужно да те харесват всички. Аз мисля, че това не е егоистично, както и щастието не е егоистично.
Убедила съм се, че именно когато човек е щастлив и е в хармония със себе си, тогава може да бъде полезен и за хората около него.
Така че най-добрият начин да помогнем на близките си и въобще на света, е да бъдем щастливи!
Здравейте, всички!
Искам да поздравя автора за хубавата статия и да допълня някои неща.
Първо да уточня, че при мен искането работи безотказано. Винаги и за всичко! Включително и къща с двор получих. Три броя.
Проблемите обаче, не изчезнаха с това.
Като разбрах как става започнах да искам доста. Хората сме алчни. Искаме още и още.
Повярвайте ми, има повече хора пострадали от сбъднати мечти, отколкото от всички войни чумата и сифилиса. Не съм изключение. Сега пак си страдам, но вече защото не смея да искам. Апелирам към всички, мого да внимават какво искат. Ами ако вземат, че уцелят начина и стане!
Освен това се появи и нов проблем. Който го може това /с осъществяването на желанията/ иска непременно да научи и другите, да го правят. Ей така просто, от добро сърце, приятно е да можеш да споделиш опит. Но…
Не може да пуснеш някой, които не може да плува, направо в дълбокото, само защото ти си състезател по плуване. Ще го удавиш. Толкова малко хора успяват да заплуват веднага, че риска не си струва.
Малко по-полека трябва.
Даваш на хората надежда в момент, в който са уязвими и всеки неуспех би ги съборил ако не завинаги, то поне за доста дълго време. Ефекта на практика е обратен на желания от автора на статията. Не е редно да се допуска.
Трябва си опит и разбиране за процеса, да не говорим, че не е фатално ако сбъркат с малко желание, но ако сгрешат с голямо…
Ако наистина искаш да научиш някого и да е по безопасния начин. Трябва да го водиш стъпка по стъпка. Първо на плиткото. Нещо малко и дребно нека поиска. Нещо което е вероятно да се случи и случайно. Да кажем 70-80 % вероятност. После нека поиска нещо с 50 % вероятност, после 30 %. /Само да уточня, че процентите са относителни. Мерят се от този който учим, защото по нашите критерии всичко е със 100% вероятност/ Докато схване, кое да иска и кое не го иска чак толкова. Трябва да се научи да различава собствените си желания от потока на общото мислене. Да се научи да внимава с желанията.
С времето започва да се получава и всяко изпълнено желание, колкото и малко да е, увеличава вярата на човека, а както тук се каза не веднъж, тя е в основата. Получил вяра веднъж, тя се засилва. Всеки успех прибавя нова и нова сила. Тогава може да поискате и къщата с двора. Моята се появи за 2 часа.
Това е.
Бавно и полека! Не бързайте! Опасно е!
п.п.Още нещо исках да кажа, но се оплетох… като се сетя пак ще пиша.
Сетих се! По лесно е да искате нещо за някого, който мислите, че заслужава, отколкото за себе си. Ако не стават вашите желания, опитайте първо да пожелаете нещо за някого, който обичате. Почне ли да се получава, вярата ще се засили и ще почнете да можете да искате и за себе си.
Успех на всички с искането и желанията
Здравей mai4ka и добре дошла тук!
Да, съгласна съм с теб, че трябва да се започне стъпка по стъпка, от „плиткото“. Всъщност точно такава статия замислям в момента – смятам, че авторите на „Тайната“ и подобни пропускат някои неща. Не може изведнъж да направиш огромен скок. Нужно е постепенно разширяване границите на комфорта. Иначе се случва точно така, както казваш – политаш обнадежден и после бухваш с трясък на земята. Защото е нужно време и всичко се случва постепенно, точно когато си готов за това и спокойно допускаш и вярваш, че ще имаш желаното.
За идеята „себепознание и духовно развитие“ в училищата: аз съм ЗА това, с двете ръце и двата крака. Винаги съм си мечтала за такъв предмет не, а за такова училище.
Защо хората на запад да имат училища на Щайнер, на Силва, университет по Йога и т.н. а тук да се чака благоволението на някаква държава, политици…живеем въпреки тях, ако някой направи нещо, то е въпреки тези отговорни фактори.
И моето дете е минало училищната възраст и си е по пътя. Но може да имам внуци?…
Ние имаме един семеен приятел, който е завършил училище на Щайнер в гр. Есен, Германия.Ами какво да кажа…разликата е от тук до небето между него и някой, който е учил „мениджмънт и маркетинг“, примерно.
Харесва ми идеята за новия предмет в училище!Как ще се казва? И защо чакаме НЯКОЙ да го въведе?Просто да го направим.
И за Тодд искам да кажа нещо. Тодд, слънцето е едно, но огрява всички ни, никой не може да ограби другия и слънчевата светлина стига за ВСИЧКИ НИ.Освен ако доброволно не се завреш в подземна пещера:)Оттам пак се излиза, но трябва да пожелаеш, да вярваш, че пак ще видиш слънце.
Просто понякога ни е трудно да проумеем, че трябва НИЕ да излезем от пещерата на слънце, то няма да скочи при нас.
Здравейте всички почитатели на темата в тоз прекрасен блог!!!
Според мен лично тази тема присъедини доста личности, които заслужават
повече от поздравления поради тяхната голяма откровенност.Казвам това,
защото ме кефи и не само броя на коментиралите които ще прехвърли стоте,
а и защото това е част от пътя за постигането на щастие и благополучие!!!
Здравейте и от мен!
Поздравления за прекрасния сайт,открих го преди няколко дни и чета всичко с удоволствие. Не всичко съм прочела, информацията е доста, а си имам и любими теми, които следя как се развиват… На първо място- Роси, прекрасен човек си, невероятен учител наистина, нещата, които пишеш са толкова достъпни/лесносмилаеми/ и страхотно мотивират. Интересно е как случайно попаднах на сайта, точно в момент, за който не искам да се сещам. Както и да е, информацията тук ми грабна интереса и ми даде нови сили, които не съм подозирала, че имам.
Идеята на Томи Томев, за такъв предмет в училище е блестяща, абсолютно я подкрепям и смятам,че в най-близко време все повече хора, ще изпитват крещяща нужда от такива знания, които няма къде да се научат. Погледнете света около нас, не ви ли прави впечатление, че народа наоколо „изперква“- извинявам се за израза. Та кой е създаден така, че да поема огромния товар на настоящото си съществуване, в условията на криза, или без работа и доходи, или с огромни кредити и огромни сметки и висяща присъда, ако останеш без работа… Като дърво без корени сме, при първия повей и на земята. Това виждам всеки ден в очите на хората около мен и с всеки ден стават повече. Хора, без изградена правилна ценностна система сме ние и затова ни трябва, точно такова обучение. Оценявам себе си в момента, като човек изцяло променил посоката на курса и това стана благодарение на този сайт, на Роси и всички вас, които споделяте във форумите. Благодаря ви!
Ани, добре дошла тук. Благодаря ти за прекрасните думи. Стана ми много приятно от това, което пишеш и се убеждавам, че това, което правим тук има смисъл и бъдеще. Благодаря ви на всички, че ви има!
Все пак по образование съм педагог. 
Колкото до изучаване на Себепознание в училище, ако успеем да го направим, аз ви обещавам, че ще бъда първият учител по този предмет.
След като имаме толкова поддръжници, може би трябва създадем някаква група, където всеки да може да се присъедини. Какво предлагате да бъде мотото и описанието на тази група?
Здравей Ани,
Много верни думи – ти мислиш и това те прави забележима и цветна,различна от сивата наметка на Изида забулила много други,различна от слепците.Да ,изгражда се умишлено консуматорско общество,внушава се например ,че без хапчета не можеш да бъдеш здрав и тн.Целта на всяка една диктатура е да си зомби – да работиш и да нямаш ясна мисъл и мнение.Сметките и телевизията са средства да се манипулира човек тотално.За щастие човек може да излезе от матрицата – не е лесно ,но може.Човек е забравил,че Човек звучи гордо и само той може и трябва да си го припомни.
Здравейте.
Предлагам новият учебен предмет да се нарече СЕБЕПОЗНАНИЕ И ДУХОВНО РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА.
А как стои въпроса с фактора министерство, който преди спускаше и одобряваше програмите за училищата? И сега май пак е така?…
Мисълта ми е, дали може да има училище, което да има своя програма, и да е независимо от министерство…както да речем, групите по йога. Събират се 2-3ма човека, и си правят група по йога,правят си програма, и си работят. Никой не им казва как и какво да преподават. Нещо на този принцип…
Дори и да трябва да бъде одобрена от Министерството и там има мислещи хора, които биха го подкрепили. Може да започне като свободно избираем предмет. Има и доста възможности за финансиране.Сещам се, че имаме за усвояване милиарди от братския Европейски съюз, които не можем за вземем от мързел.Има и много неправителствени организации, които биха го подкрепили.
Обещавам да помисля по-обстойно по въпроса какво може.
Интересно е ,че точно тука под раздел *Реши какво искаш и ще ти бъде дадено* се поиска цял нов предмет.Няма лошо ,но струва ми се малко повече въображение нямаше да е излишно.
Индусите си имат Йога и макар дори непосветените да знаят,че тя води до дълголетие и добро здраве не е предмет.Доколкото зная Йога като система е много стара,има толкова известни йогини,има научни институти и тн ,но за предмет Йога не съм чувал.
Добре ще е тези ,които предлагат такъв предмет да си отговорят какви са техните подбуди и дали въображението ,мечтите и дори сбъдването на мечти може да бъде предмет.
Толкова много хора се нуждаят от помощ,толкова много хора искат да разберат дали *Тайната* e и истина.Нима не трябва време и опит.Mai4ka е много права ,като говори за малки стъпки,за постепенност.И накрая струва ми се,че за да учиш трябва да знаеш.
Здравей приятелю Пиетро!
Принцепно те разбирам какво се опитваш да споделиш и незнам дали ще мога и аз да бъда разбран,но според мен нещата не опират само до въображения
и сбъдване на мечти и подбуди според теб, а се сформират от едно завидно
човешко ЖЕЛАНИЕ,което владее потенциала на предходните.Апсолютно си прав,
че да знаеш трябва да учиш!(казано на обратно).Просто давай идеи с които
да се опитаме да се придвижват ЖЕЛАНИЯТА на мнозинството в СЕБЕПОЗНАНИЕ!!!
Кой е казал, че йога е предмет? Ставаше въпрос за знание и приложението му, а не дали е училище, университет, предмет, група…?!
И математиката не е предмет, но се изучава в училищата.
Съгласна съм с Пиетро, че за да учиш другите трябва да знаеш.Учителката ми по математика е учила 5 години за да ми преподава, обаче аз, нейната ученичка признавам съм „гола вода“ по математика, макар да имам две висши образования.Така че, не знам доколко е важно, че учителката ми знае математика, за повече от нас тя се пенсионира с това, с което си дойде в училището. Има например един предмет в училище, „Обществознание“ се наричаше , когато аз бях ученичка, после „Морал и етика“, сега може и нещо друго да се казва. Какво мислите се преподава по този предмет и от какви специалисти, по какво?Обаче беше задължителен, с оценка и двойки пишеха по него.И в дипломата ми присъства.
Този нов предмет, който предложиха пишещите тук ми се струва много по-логичен и полезен от „Морал и етика“ например – говоря за съдържанието му , а не за наименованието.
Здравейте всички читатели на този сайт.Чета и мисля , че с времето се определят и потребностите.Една от тях е да се синхронизира действията на родителите ,училището и всички институции в една цел-ползотворност и приложимост на знанието в реалния живот.Всички сме виждали как се асфалтира една улица не след дълго решават да я разкопаят за да прекарат водопровод,после Бог знае още какво налага ново разкопаване. Всичко е нужно , но хаотично и не синхронизирано.Като че ли правилния подход и новите нужди сами се очертават.И дано се приложат.Изморих се от много методи за положително мислене не приложими за нашия стандарт.Да си живееш в илюзорен свят с вечно очакване.Да искаш без да можеш да му платиш цената не само материалната.България се тресе от опити да се проучи от къде тези служители със скромни заплати искаха и получиха.От къде намериха пари за палатите си?Къде бяха тези,които трябваше да прилагат закона еднакво за всички.Или с пари от кражби и лъжи плащаха за да са „свободни“ от отговорност.Къде е финансовата свобода за да искаш ?Ако всеки първо си зададе въпроса:кой съм аз и какво мога? и тогава започне да мисли положително върху приложението му на собственият му потенциал съм съгласна.Света се изгражда от всеки според делата му.Колкото повече еднакво мислещи и действащи ,толкова по-бързо ще променим това, което трябва да бъде променено.
Здравейте.
Пиетро, какви са моите подбуди за да предложа тази идея, можеш да разбереш като прочетеш писаното от мен, когато предложих идеята. Аз отдавна съм си отговорил на този въпрос, и затова предлагам идеята за нов учебен предмет.
Здравейте отново!
Роси, Пиетро- благодаря ви за хубавите думи. Благодаря на всички, за това, което правите!!! Изумявам, се колко много хора /мисля, че има и новички като мен/, дискутират по темите. Това е много добър признак, усещането е прекрасно… Може би назрява момента, в който все-повече хора, ще си задават извечните въпроси, кой съм, защо съм тук, това ли е живота и т.н.
А отговорите са тук, или по-скоро пътя към отговорите за всеки един. И в тази връзка мисля, наистина е необходимо още в ранни години, запознаването с тази материя.Може да не е задължителен учебен предмет, но трябва под някаква форма да се преподава. Представяте ли си, ако на нас ни бяха загатнали или леко открехнали тази завеса- накъде биха били тръгнали нашите мисли и желания, как бихме си оформили живота? Няма нищо по-засищащо от духовната храна/поне за мен е така/.
Здравейте,
Който е чел „Време разделно“ на Дончев сигурно ще се сети за това,което отговаря един бей когато друг турчин го пита защо насила не помохамеданчва българите,които са редом/цитирам по памет/ – …“една тиква и да я откъснеш насила не можеш я накара да узрее…“.Та изразих съмнение,че един процес на съзерцание и себепознание може да бъде вкаран като предмет.Разбира се това е моето скромно мнение и е възможно да греша.
И ако позволите ще кажа,че са неведоми пътищата на съдбата,дори когато сбъдват осъзнати или не мечти и желания.
Какво мислите за *Тайната*-реална ли е тя?И накрая ,ако можем наистина да имамe всичко ще има ли нещо ,което да си пожелаем?Аз например искам хората да не умират,кога ще ми бъде дадено това?
Поздравления ПИЕТРО!!!
Доста добри хрумвания предлагаш ;(СЪЗЕРЦАНИЕ) не знам как да се впише след
като ;(Аз например искам хората да не умират,кога ще ми бъде дадено това?)
противопоставяш значими и необратими неща на същноста да живеем?!? Ти
просто искаш нарушения на Вселенските закони и за това няма да ти бъде
дадено!?! Със сигурност си чувал поне, че физическото тяло се преражда а
пък духът става по-стар и мъдър.!!!
Как така трима?!Мен защо не сте ме преброили? Ехо!:)
Здравейте Приятели! Искам тук да споделя и моето скромно мнение по темата. Аз вярвам, че можем да искаме малки и големи неща, независимо в какъв ред. И също така можем да ги получим, всяко нещо на времето му, тогава когато ни е най-необходимо. Ако първото ми желание е голямо то може да се осъществи, при условие че вярата ми е достатъчно силна. Често пъти осъществяването на едно голямо желание ни дава началния тласък. А после да последват множество малки успешни неща. И то не е защото не са се случвали и преди в живота ни, просто сега сме решили да се вглеждаме в знаците и да ги отчитаме като чудеса. Но има и други условия, без които няма как да се осъществят желанията ни. Това са благодарността и прошката и достигането на състояние до „нулево съпротивление“. А това са стъпки, които стават една по една. Да се научим да благодарим за всичко всеки ден, за всяко нещо по отделно, не е никак е трудно. Но се иска концентрация, иска се постоянство, докато това „благодаря“ започне да излиза от нас леко и естествено. Или пък не можем в един момент да простим на всички, които са ни наранявали през живота ни, включително и на себе си. Ще водим истинска битка за това. Това е дълъг процес, но е напълно възможен и още повече необходим. Благодарейки непрекъснато и прощавайки ние намаляваме нашето съпротивление, което е предпоставка да се увеличи потока на хубавите неща. Също така вярвам, че е много важно да спрем да употребяваме думи и изрази, съдържащи в себе си съпротивление, колкото и малко да е то. И така, стъпка по стъпка, изграждаме себе си като нови личности. Колкото повече осъзнаваме тази промяна в себе си, толкова по-успешни ще бъдем в искането си и толкова по-убедени ще бъдем в резултатите. И разбира се, те няма да закъснеят да се появят…