януари 5th, 2010 
Росица Вакъвчиева 
Какви мисли преобладават в ежедневието ви? Усещате ли как често чакате нещо да се случи, нещо да дойде – края на работния ден, края на седмицата, рождения ви ден, празници и т. н. Чакаме да дойде някой специален момент, когато ще сме добре, ще сме щастливи и ще можем да се забавляваме. Тогава ще можем да направим това, което искаме и ще се радваме на живота.
А сегашния момент го оставяме да отлети сякаш един „обикновен“ ден от ежедневието не е достатъчно важен и специален, сякаш тогава не можем да бъдем щастливи.
Пазите ли някои неща за „специален“ случай? А дали ще дойде този „специален“ случай и нима само тогава ще си позволим да се наслаждаваме на живота истински? Нима животът ни е само, когато се случи нещо по-различно?
- А този момент сега не е ли достатъчно специален? Кое го прави
по-обикновен? Аз смятам, че нашата нагласа.
Лошото е, че когато сме с такава нагласа, че ежедневието е скучно и сиво и че в „обикновените“ моменти не можем да се радваме на живота, когато чакаме специален момент и поставяме условия за щастието си (например: „само да дойде събота вечер, когато ще съм на купон“, „само да дойде рождения ми ден“, „само да срещна него/нея“…), то винаги ще има едно „ако“, винаги щастието ще е някъде далеч в неясното бъдеще. С такава нагласа и с такива мисли на подценяване на ежедневието, ние привличаме ситуации, в които пак няма да сме доволни. Защото сме свикнали да има „ако“, да си поставяме условия, да не си позволяваме да се наслаждаваме на момента, ако не е достъчно специален.
Така пропускаме радостта от Настоящето. А и как може да се случи нещо хубаво, като ние не го допускаме, като ние сами си слагаме преграда и отказваме да видим прекрасните неща около нас тук и сега – например красивото дърво навън или цветето в саксията до нас, усмивката на някой случайно срещнат, шегата на някой колега, аромата на кафето, което пием. За всички тези дребни неща ние сме сякаш слепи, а именно дребните неща правят деня прекрасен.
Друг път се тревожим за предстоящите ни задачи или се терзаем от нещо, което се случило в миналото. Или си спомняме някои хубави моменти и си мислим: „колко хубаво беше тогава“…
- Обърнете внимание колко често мислите ви летят към
бъдещето или миналото, а пренебрегвате сегашния момент.
Често, нали? Тогава как можем да очакваме да бъдем радостни и щастливи Сега? И защо се оплакваме, че е скучно и сиво, като ние си слагаме завеса, от която не можем да видим цвета? Та ние изобщо не поглеждаме истински сегашния момент… Мислите ни са навсякъде другаде, но не и тук.
А всъщност живота ни е тук и сега. Времето е илюзия. Ние се съсредоточаваме върху илюзията, а пренебрегваме нашата реалност, която е в Настоящия момент.
Екхарт Толе пише в книгата си „Силата на Настоящето“:
„Случвало ли ви се е някога да помислите или почувствате нещо извън Настоящето? Мислите ли, че това ще се случи някога? Възможно ли е нещо да се случи и да бъде извън Настоящето? Отговорът е очевиден, нали?
Никога нищо не се е случвало в миналото, то се случва в Настоящето. Никога нищо няма да се случи в бъдещето, то ще се случи в Настоящето.
Това, което смятате за минало, е следа в паметта от някогашно Настояще, съхранена от ума. Когато си спомняте миналото, вие реактивирате следа в паметта – в Настоящето. Бъдещето е въображаемо Настояще, проекция на ума. Когато то настъпи, настъпва като Настояще… Когато мислите за бъдещето, мислите Сега.
Очевидно миналото и бъдещето нямат своя собствена реалност.“
- Помислете си: колко често, когато обядваме, пием си кафето,
вървим към работата или си взимаме душ и т. н, , мислите ни са някъде в бъдещето или миналото?
А колко по-различно е всичко, ако примерно като вървите към работа сте напълно в Настоящето…Огледайте се, вижте дърветата, небето, птичките, вижте някоя витрина на магазин, погледнете усмивката на някое дете, минаващо покрай вас… Ще се изненадате, че има толкова неща по пътя към работата, които просто не сте забелязвали. Когато пиете кафе, насладете се на приятния аромат и на усещането, не мислете за друго. Когато обядвате или хапвате някакъв десерт, насладете му се, отдайте му се, нека мислите ви са тук. Оставете мислите за предстоящата среща или вчерашния неуспех. Те нe са тук . Вижте – сега ги няма. Каквото и да има да правите утре, то не е тук. То не съществува никъде, освен в главата ви. Позволете си да сте тук и усетете спокойствието и блаженството на усещането от този миг. Има някакво спокойствие, когато си тук и сега, когато се абстрахираш от илюзията на времето.
- Може би ще попитате: „А когато сме нещастни, как да бъдем
тук и сега и да се радваме на живота?“
Вие се чувствате нещастни, защото не сте в Настоящето. Притеснени сте за нещо, което се е случило в миналото или което ви предстои утре.
- Но помислете си: имате ли проблем точно сега, в този
момент, в тази секунда?
Както казва Екхарт Толе, проблемите ни са илюзия на ума. Те са просто житейски ситуации, творение на ума, които съществуват само във времето.
Но животът ни е сега. Животът ни е нещо реално.
Може би това ви се струва като бягство от действителността?
Напротив: Действителността е тук и сега. Именно когато мислим за бъдещето и миналото ние бягаме от действителността… Защото нашата реалност е това, което възприемаме, което е тук и сега.
Когато сме напълно в Настоящето всъщност най-добре можем да се подготим за бъдещето и да решим житейските ситуации.
Когато сме съсредоточени върху днешните задачи напълно, без да мислим за представянето ни утре, ние всъщност най-добре се подготвяме, защото сме отдадени напълно на това, което правим сега. А пълноценният днешен ден е предпоставка за успешен утрешен ден.
А ако имаме „проблем“, най-добре можем да го решим, когато сме тук и сега, когато се абстрахираме от мисли за бъдещето и миналото, когато излезем от ситуацията, която се е случила вчера или която очакваме да се случи утре. Именно тогава, когато се абстрахираме от всичко и се съсредоточим в сегашния спокоен момент, тук и сега, решение се появява. Защото само в Настоящето, когато не сме обременени от друго, можем да достигнем до Мъдростта , която носим в себе си. Тогава проблемът вече не е проблем и често се решава от само себе си.
„Когато сте пълни с проблеми, няма място да навлезе нещо ново, няма място за решение. Затова при всяка възможност създавайте малко място, малко пространство, за да видите живота зад житейската ситуация.“ Екхарт Толе
Какъвто и „проблем“ да имаме, каквито и да са обстоятелствата, когато сме тук и сега, винаги имаме избор:
- когато плащаме за нещо, може да се вайкаме, че сме похарчили много пари, а можем да се наслаждаваме на покупката.
- когато сме на работа, можем да се оплакваме колко е тъпо и да мрънкаме, а можем се опитаме да направим обстановката по-добра. Всъщност имаме поне 3 избора:
- Да направим промяна, която ще ни накара да се чувстваме по-добре.
- Да напуснем.
- Да ПРИЕМЕМ напълно ситуацията.
Когато сме в Настоящето и се наслаждаваме на всеки момет, тогава излъчваме положителна енергия и привличаме все повече приятни емоции и хубави моменти. Тогава ВСЕКИ МОМЕНТ Е СПЕЦИАЛЕН.
„Когато трансформирате дори една преобладаваща негативна мисъл, вие правите сериозни промени във вашата енергия. А докато променяте отвътре, всичко наоколо ще започне да се променя, включително и желанията ви ще се сбъдват. “ Сандра Ан Тейлър
В Будизма и в Дзен будизма има различни начини за насочване на вниманието към Настоящето. Един от тях са така наречените чаени церемонии, когато просто пият чай, но цялото им внимание е насочно към удоволствието от тази „обикновена“ ежедневна процедура. Те се съсредоточават върху усещанията от всички сетива – аромата на чая, вкуса на всяка глътка, топлината на чашата, тишината… Отдават се на момента напълно. Именно така се усеща радостта, удоволствието от всеки миг и се преоткрива красотата на всичко около нас. Именно тогава усещаш, че:
Всеки момент е специален и че във всеки момент радостта, спокойствието, щастието е при нас.
Всичко е тук и сега. Трябва просто да го видим, да отворим сетивата си за него.
Пробвайте и вие, когато пиете кафе или чай, когато обядвате или си вземате душ да отворите сетивата си и да се насладите на всеки „обикновен“ миг.
Не е ли всеки миг специален? 
От категория 
Тагове: 
Чудесен материал!Напълно съм съгласна ,че живеем като на сън и пропускаме много красота и любов от живота си.Често вършим всичко механично,отсъствайки от собствения си живот!И най-често като че ли това ни се случва,общувайки с нашите деца.Не ги чуваме истински,не ги прегръщаме истински,просто отсъстваме от живота им,опитвайки се да им осигурим насъщния.А какво остава за нас самите?Колко от нас се обичат истински,колко от нас намират време,за да се запитат :“Ей,човече,как си?Какво би искал,какво би те зарадвало?“Често питаме другите,но не и себе си…и така увлечени….един ден се събуждаме и се питаме кога мина живота ни
Така че…приветствам сайта Ви и нека се събуждаме взаимно 
Да се настроиш да живееш в настоящия ден е много хубаво. Дава ти възможност да се освободиш от тревоги и напрежение. Не става лесно, иска много практика – но става и си заслужава усилието !Това променя живота към по-добро:))))Променяйки нагласата, променяме и всичко наоколо, даваме път на положителното, а от това последиците са прекрасни
Лек и усмихнат ден 
Благодаря ви Любка и Мишел!
Любка, добре дошла сред нас. Радвам се, че статията ти е харесала. И аз съм на това мнение- тук заедно да се събуждаме както казваш, защото наистина живеем като на съм. Съгласна съм, че едно от важните неща, които трябва да научим е да обичаме СЕБЕ СИ, да търсим отговорите в СЕБЕ СИ и често да се питаме : Какво всъщност искам, какво би ме направила щастлив?
Мишел, така е – променяйки нагласата, променяме и всичко наоколо.
Приятен и усмихнат ден и на вас приятели и не забравяйте да се радвате на всеки момент ТУК И СЕГА, защото щастието е в Настоящето.
Нещо, което уж го знаем пък винаги е мн трудно да го приложим, за съжаление! Пожелавам ви по голяма воля на всички!
Така е, johndaddy332, уж го знаем, а не го прилагаме.
Но мисля, че малко по малко, ЗАЕДНО, като си помагаме, ще успеем да пренастроим нагласата си, а от там и всичко останало. 
Много полезна статия. В момента чета „Силата на Настоящето“ на Толе за 3-ти път и продължавам да се възхищавам гениалните му прозрения. Препоръчвам на всички да си я купят и да я ПРЕПРОЧИТАТ.
Благодаря Атанас. „Силата на настоящето“ е наистина гениална книга. В нея сякаш е събрана цялата Мъдрост. И аз я имам и си я препрочитам често. Екхарт Толе е единственият автор, които не само посочва как, не само казва какво да направим, а който ме накара да УСЕТЯ НАБЛЮДАТЕЛЯ в мен още докато чета. Просто го усетих…Може би просто съм била готова за тази книга. И аз я препоръчвам горещо.
Здравей Роси!Знаеш ли,започнах с нетърпение да чакам всяка нова статия-толкова добре са поднесени и толкова навреме!Живеем в трудно време,както на всеки е ясно и понякога е нужно някой да ни напомня,че живеем ТУК и СЕГА,а не вчера,или утре,че нашето щастие е скрито вътре в самите нас,а не в материални благини и кариеризъм,че просто трябва да се научим да бъдем по-добри и по човечни,по усмихнати и по-уверени в ДНЕШНИЯ ДЕН,защото БЪДЕЩОТО утре,всъщност е рожба на днешният ден и по-често да си спомняме това!А ти умееш да ни припомниш важните неща,вдъхвайки им и някаква топлина и успокоение,за което аз лично много ти благодаря!Радвам се,че открих,този сайт,или,че той ме откри-в него преобладава оптимизъм и заряд,а това разбира се,се дължи на теб!
Поздрави!
Благодаря ти Миглена за топлите думи! И аз се радвам, че чрез моя сайт откривам все повече и повече приятели, хора-търсещи и стремящи се към развитие. Радвам се, че ви има.
Роси, отново си улучила много точно проблема. Четейки статията ти имах усещането, че е написана за мен, за това как се чувствам, какво усещам напоследък. Знам,че не е така, но ….. Сигурно и други докато четат имат подобно чувство. Май от известно време изчезнах от настоящето. И аз не знам къде точно попаднах. В някакво безвремие …. И е крайно време да се завърна тук и сега.
Да, Жени, много хора споделят, че сякаш е писана за тях някоя от статиите. Така е, защото всеки един от нас има периоди и на спад и на издигане, всички ние преминаваме през различни нива в развитието, сблъскваме се с проблеми, радваме се или страдаме, търсим Пътя…Всеки от нас има свой опит в търсенето и аз се радвам, че се събираме тук и можем да си помагаме, споделяме, израстваме.
А това, че си попаднала в някакво безвремие, смятам че е като параван, от който можеш да отскочиш до по-високо ниво. Наистина е най-добре да започнеш като просто се върнеш ТУК и СЕГА.
Здравей,Роси много хубава статия както казва Жени имам чуството ,че е написана за мен но повечето хора се сблъсват с този проблем и необръщаме внимание на дребните неща които ни заобикалят а с мислите сме или в миналото или в бъдещетето много рядко в настоящето.Напълно съм съгласен с теб трябва да се радваме на заобикалящата ни среда.
Благодаря ти Милене. Наистина дребните неща, които ни заобикалят в настоящето правят живота прекрасен. Просто трябва да ги видим и да се наслаждаваме на всеки миг.
Привет,Rosi!
Поздравления за прекрасния блог.
Най-добрия начин да живеем всеки ден, е като се съсредоточаваме именно в настоящия миг. Но малко хора го умеят. Или ако го правят, то е само от време на време. През остатъка от деня мислите ни са пак някъде в миналото или бъдещето.
Аз като цяло имам навика да се наслаждавам на малките и дребните неща, стремя се да забелязвам красивото около мен. Но не съм си изградила навика постоянно да живея в настоящето и да бъда осъзната.Забравям да живея тук и сега.
Много пъти съм си мислила, колко е чудесно да можеш да се наслаждаваш на всичко,което те заобикаля и се случва точно в този момент.Да осъзнаваш настоящето, да забелязваш и птичките, и красотата на природата, смеха и усмивките по лицата на хората, да се насладиш на аромата, който се носи от любимата ни храна или напитка. Така простички и приятни неща. И зная,че това е правилната крачка към по-щастлив и хармоничен живот.
Здравей smile и добре дошла тук. Радвам се, че ти харесва блога.
Но с повече практика и напомняне от Надзирателя в нас ще си изградим навика да сме в Настоящето.
Казваш че забравяш да живееш тук и сега и да си осъзната…Да, така е, това го правим всички. Но както казва Вадим Зеланд – Надзирателят в нас трябва да следи да бъдем осъзнати, да ни събужда, да ни напомня. Дори и будистите и тибетските монаси се учат постоянно да са тук, да присъстват, да живеят в Настоящето. Толкова е просто, но както казваш ти – често забравяме , заспиваме.
Taka e,Rosi.Нужна е практика. И ако човек е постоянен, резултатите няма да закъснеят.
Лек ден!
Много ми хареса: „за да видите живота зад житейската ситуация.“! Наистина когато се потопим прекалено и заглавичкаме в дадена ситуация, животът в неговата цялост и пълнота сякаш изтича покрай нас. И после съжаляваме, че сме изпуснали моменти, събития, хора. Или така ни затормозява даден проблем, че го пренасяме емоционално и в бъдещето, като става настоящ проблем! Ако го разрешим, се освобождаваме и си казваме: „Сега мога да дишам свободно! Я колко хубав бил светът!“ Ставаме съпричастни и съучастни в настоящето. Изпитваме го докрай. И както е казано дребните неща понякога са важни и ни дават сила! И аз си имам моя си „чайна церемония“ – буквално и преносно – която ми дава възможност да се успокоя, когато съм напрегната и да изчистя емоциите и изясня мислите си.
И както е написано в статията, хубаво е да отворим сетивата си за сегашния момент. Дори и да е негативен, когато изцяло, пълно го изживеем, няма да се връщаме с болка към него, към миналото, в което ще се превърне, а ще изпитваме друг настоящ момент, който може да ни носи радост и любов. И пак ще си изживеем чувствата докрай – истински, пълно, с всяка клетка – физическа, емоционална и душевна. И така разбираме, че всичко можем да изживеем и преживеем и приемем, стига да умеем да изживяваме настоящия момент пълноценно!
Това, че бъдещето се гради днес, съществува като знание от много векове и все някога е минавало през ушите ни. Какво ни пречи да го осъзнаем? Това, че непрекъснато се ровим в миналото или пък се опитваме да градим бъдеще като противоположност на днешния ден („досега не се справих, но пък утре…“), говори само едно – не можем да простим на себе си за грешките. И въпреки, че сме съгласни, че безгрешни хора няма, в стремежа си към щастие забравяме това, както и забравяме за невидимата сила, която всеотдайно ни помага, когато влагаме сърцето си.
Роси, с чайната церемония ми напомни за японската култура, която дълбоко уважавам. Това, че живеят на място, пълно с катаклизми (земетресения, вулкани, цунами)ги е накарало отдавна да осъзнаят смисъла на живота и да се радват на настоящето, поради което имат така неразбираемия за нас ритуал „сепуко“. Толкова ценни и красиви неща са ни дали,въпреки че започнаха да се вписват в съвременната цивилизация, като икебаната, оригамито, бонзай, различни духовни практики. Явно и ние трябва да си наложим традицията да търсим красивото в днешния ден.
Когато прочетох тази статия си помислих за Роси и Жана Дарк и тяхното съществуване и значение за хората…
Лично аз мисля,че този Толе греши,защото човек може да живее в Бъдещето Настоящето и Миналото без никакъв проблем.Очевидно е че за умът минало,настояще и бъдеще не е права линия с направление,а представлява поле в което той играе и заема „случайни“ места в различните моменти,като дете с много играчки пред себе си.Но да се опиташ да следваш „детето“-ума е истинско вълнуващо предизвикателство и приключение.Вероятно с опитването ще Ви хареса.:)
Пиетро, къде смяташ, че Екхарт Толе греши?
Да, умът ни може да е в миналото или бъдещето, но животът ни е тук и сега, в този момент.
Всъщност умът е точно това, както ти го определяш – като палаво дете, което играе. И самото следване на това „дете“ показва, че ти не си този ум. Ти можеш да го наблюдаваш, може да се впускаш в приключения с него, но ТИ си тук и сега и всяко нещо, което може да ти се случи е в настоящия момент. Дори образите от спомените или представите пак ги виждаме в настоящия момент.
Роси искрено ти благодаря за нещата,които пишеш.На мен лично ми помагаш и така ме правиш щастлив.А за г-н Толе…надявам се поне веднъж да е съгрешил ,ако е харесвал жените ,защото в противен случай етикетите Настояще Минало Бъдеще биха били пусти от значение за него
Да не забравяме,че върху нашите чувсва и мисли влияят позата и множеството химикали ,които се разпадат и синтезират в организма.
Темата е прекрасна – благодаря ти.
Здравейте.
Темата е основополагаща за един смислен живот.
Истински щастлив е този който умее да се радва на това което има в момента,а не на това което иска да получи за напред.
За да овладеем тези умения, трябва да се учим на концентрация. Концентрирай се върху това, което правиш в момента и щастието и успехите ще са твои спътници. По този повод препоръчвам книгата на Крисмъс Хъмфрис Концентрация и медитация.
,,вчера е история,утре-мистерия,днес е дар.живей сега,,
Аз в по голямата част от времето съм в мислите си или в миналото или в бъдещето. Доста съм хаотична и разсеяна и винаги така се стичат ситуациите в живота ми ,че все се боря за нещо-мисля че нещата са свързани!!!
Докато четох статията пред очите ми изплува един мой познат-много последователен , спокоен, сякаш когато върши нещо е напълно концентриран и отдаден на всичко което върши-и в резултат всичко му се подреждаше от обстоятелствата прекрасно, без усилия, без притеснения, без емоции ……..Една цигара да си вземе и го прави с цялото внимание на което е способен. Много пъти съм му се чудила как не се изнервя да отдава толкова внимамие на всяко действие.
Понякога се опитвам както е при Зеланд да си напомням че съм тук и сега, но след 3 минути и съм забравила и пак започвам да мисля ту за минало ту за бъдеще.
Май трябва да се постарая повече да се радвам на днешния ден
Здравей slynce. Да, за да се научим да живеем в настоящето, е нужно търпение и постоянство. Все пак доста време сме мислили по друг начин, доста време сме пренебрегвали сегашното и това се е превърнало в навик, автоматизиран процес. Затова бъди търпелива, но настоятелна. Стъпка по стъпка нещата ще се получат..
Кое ни пречи да живеем внастоящето,това е наща мисал.Тя е като див необязден кон,които трябва да бъде опитомен.Мисалта се страхува от настоящето,защото само тогава тя може да види своята илюзиона съшност.Тя се страхува от своята смърт,като Его.Потискането на мисалта е неправилно,тое същото да затвориш звяр в клетка.Трябва да разберете че мисалта нее индивидуална съшност,а част от вашта Едина неразделна съшност.За мене имено Едиството ми отвори вратата към това велико разбиране.Затова казват че Егоизма е враг на душата,омираики вие ще въскръснете.Човек още в този живот може дабъде Буда.А силата която движи колелото еЛюбовта.Пишете защото подобното превлича подобно.
Открийте 45-те разлики:
„Кое ни пречи да живеем в настоящето, това е нашата мисъл. Тя е като див, необязден кон, който трябва да бъде опитомен. Мисълта се страхува от настоящето, защото само тогава тя може да види своята илюзионна същност. Тя се страхува от своята смърт като Его. Потискането на мисълта е неправилно, то е същото като да затвориш звяр в клетка. Трябва да разберетe, че мисълта не е индивидуална същност, а част от вашата Eдинна неразделна същност. На мен именно Единството ми отвори вратата към това велико разбиране. За това казват, че Егоизмът е враг на душата, умирайки Вие ще възкръснете. Човек още в този живот може да бъде Буда. А силата, която движи колелото е Любовта. Пишете, защото подобното привлича подобното.“
Субтитри (доброволно): Kev
Съдеики по вашите реакций относно мойте коментари аз съм доволен.Благодаря ви много,всеки има свободна воля да избира своя господар.Е аз избрах Божията Любов а вие???
Благодаря