септември 13th, 2010 
Росица Вакъвчиева 
Всичко във Вселената е съставено от вълни и вибрации, които са в непрекъснат взаимообмен. Ние живеем в поток от вибрираща енергия с невидима честота. Във всеки един момент, излъчваме енергия, която се улавя от околните и влияе на всичко около нас. Тя определя как ни възприемат другите, какви ще са отношенията ни, определя всичко, което ще ни се случи.
Макар че не я виждаме и често не я осъзнаваме, енергията, която излъчваме е нашата основна сила, най-мощният генератор на съдбата ни.
Тя се определя от мислите, чувствата, убежденията и нагласите ни.
Често ние сме недоволни от живота си, от мястото, където живеем, от хората, които ни заобикалят и отчаяно желаем да ги променим.
Това, за което не си даваме сметка обаче, е че енергията на недоволството привлича още неща, които мразим или не харесваме.
Недоволството е чисто материално излъчване на отрицателна енергия и по никакъв начин не ни помага.
Нека разгледаме какво всъщност ни носи недоволството:
- Недоволните хора са лоша компания. Те вечно мърморят, оплакват се и никога не може да им се угоди. Когато седнат в ресторант, непременно ще забележат петното на покривката или ще се възмутят от положението на масата, от дима или нещо друго, но няма да обърнат внимание на усмивката на човека до тях или на прекрасния вкус на ястието. Те са в състояние да развалят настроението на цялата компания с вечното си негодуване и хленчене. Винаги виждат пропуските, грешките, нередностите и гневно роптаят против тях. Толкова се съсредоточават върху лошите неща, че не виждат нищо друго.
А както знаете, което се концентрираме върху нещо, то се усилва. Затова всичките тези нередности и проблеми започват да им изглеждат огромни и непоправими, а другото не забелязват, сякаш кръгозорът им се стеснява.
Може би ще кажете, че понякога човек вижда света в черни окраски, защото има проблеми, защото страда и т. н. и когато нещата се подобрят, ще започне да гледа на всичко по друг начин.
Истината е, че недоволникът винаги ще вижда света сив. Каквото и да се промени, колкото и добри да стават условията за живот, колкото и неща да получи, той винаги ще намира нещо, което да не е като трябва, нещо, от което не е доволен.
Защото недоволството се превръща в нагласа.
- Когато сме недоволни, самите ние се измъчваме като се гневим,
самосъжаляваме, осъждаме себе си, другите и света. Чувстваме се зле и ни се струва, че всичко е против нас, че вечно трябва да се борим, да поправяме и променяме действителността.
- Другият аспект на недоволството, както пише Вадим Зеланд, е
че то създава излишни потенциалн в околното енергийното пространство. А потенциалът предизвиква равновесните сили, които се стремят да възстановят равновесието. И тъй като енергията в природата се движи по пътя с най-малък разход на енергия, за равновесните сили ще е по-лесно да намалят влиянието ни върху света(чрез предизвикване на проблем или загуба в работата, семейството, къщата и т. н.), отколкото да променят всичко, което не ни харесва.
- Енергията на недоволството привлича още и още хора и обстоятелства, които не харесваме. Освен това то отблъсква нещата, които наистина желаем.
Защото, както се казва в „Тайната“:
„Няма да получиш това, което искаш, ако не си благодарен за това, което имаш.“
Както виждате недоволството не само че не може да ни помогне, не само че не променя живота ни към добро, но ни вреди във всяко отношение.
Затова е нужно да променим нагласата си от недоволство към признателност и благодарност.
Да живееш с благодарност е да забелязваш и признаваш стойността вътре в теб и в околните, желанието да виждаш доброто, красивото около теб, да намираш доброто във всяка ситуация и всеки човек и да си благодарен за това.
Да живееш с благодарност не е толкова трудно, нито е някаква идеалистична идея.
Просто е нужно да промените фокуса.
За разлика от недоволството, благодарността е една от най-ценните вибрации в енергийното ни поле.
- Благодарният човек изпитва радост, спокойствие, въодушевление, изпълен е с положителна енергия и я разпръсква наоколо.
- Когато сме благодарни, ние сякаш придобиваме магнетична сила и се превръщаме в магнит за още неща, за които да сме благодарни. Животът ни започва да се подобрява във всяко отношение.
Не случайно благодарствените молитви имат най-голяма сила.
- Освен това, основен закон във Вселената е, че ако искаш нещо да промениш, ако искаш да се развиваш и да подобяваш живота си, първо трябва да си благодарен на нещата, които имаш в този момент.
Не след време, когато нещата ще се оправят или получиш това, което искаш – а ТУК и СЕГА.
За да променим нагласата си, могат да ни помогнат някои стъпки:
-
Направете си дневник на благодарността,
където всеки ден да записвате всичко, за което сте благодарни. Повярвайте ми, колкото и зле да се чувствате в момента, има хиляди неща, за които трябва да сте благодарни и да се радвате.
Огледайте се и запишете всички дребни неща, които ви карат да се чувствате добре и за които сте признателни – например слънцето, светлината, прохладният дъждец, песента на птиците, ароматът на цветята, усмивката на някое дете. Благодарете на тялото си, което ви служи, за къщата ви, която макар и не толкова голяма и хубава, ви приютява. Благодарете на себе си, че сте направили нещо, че ви има.
Благодарете на хората, които са около вас. Дори ако сте ядосани на някого, винаги има нещо, за което да му благодарите.
Ако ненавиждате някого, който ви е изоставил и не можете да му простите, помислете с какво ми е помогнал, потърсете нещата, за които можете да сте му благодарни. Вероятно сте научили нещо от него, изживели сте заедно незабравими мигове. А може би точно това, че ви е изоставил, ви е накарало да преодолеете зависимостта си и да се превърнете в самостоятелен, пълноценен, уверен и ценящ себе си човек?
Ако хората около вас не са такива, каквито ви се иска да бъдат, благодарете им за това, че ви носят усещането, че не сте сами, че ви дават чувство за сигурност, че ви помагат да погледнете света от различна гледна точка и т. н. и т. н.
Във всяка негативна ситуация има нещо, за което да бъдем признателни. Открийте го.
Всъщност най-добрият начин да се освободим от нещата, които не харесваме и да направим промяна към по- добро, е да им благодарим, да ги благословим с обич и да ги пуснем да си идат.
Така постепенно ще започнете да забелязвате все повече хубавото, доброто… Ще се изненадате, че има толкова много неща, за които да сте благодарни.
-
Използвайте ритуала на камъчето на благодарността.
Идеята е на Лий Брауър – участник във филма „Тайната“. Той предлага да сложим в джоба си едно камъче и всеки път, когато се обличаме сутрин или преобличаме вечер, когато пъхнем ръка в джоба или случайно докоснем камъчето, да открием нещо, за което да благодарим.
Това е един чудесен начин, който превръща изказването на благодарност в навик.
Разбира се, вие може да си измислите и свой метод. Няма правила, важното е да ви е приятно и неусетно да променя нагласата ви към признателност.
А тук можете да споделите вашите идеи и опит. 
И понеже говорим за благодарността, искам да благодаря на всички вас, които четете, че сте тук, че ми помагате и вдъхновявате, че сте моят стимул да вървя напред,
искам да благодаря на хората, които ми пишат и ми имат доверие,
на приятелите ми онлайн и в реалността, на децата си, на семейството си, на родителите си…
От категория 
Тагове: 
Чудесна статия. И тъкмо на време за мен. Тъкмо вчера гледах филма „Излекувай живота си“. А смятам и отново да препрочета книгата. Там специално внимание се отделя на благодарността.
Всъщност забелязвам, че новото течение в селф-хелпа, се върти върху благодарността.
Всичко има вибрации и добрата новина, е че вече може да ги усещаме.
Има хубави ви лоши вибрации.
http://bgsahajayoga.files.wordpress.com/2009/11/russian-sahaja-yoga-seminar-2009-2.jpg
Да, Поли, наистина авторите, които пишат книги на подобна тематика, отделят специално внимание на благодарността. И аз се убеждавам, че енергията на благодарността е магнетична и когато живеем в благодарност, животът ни започва да се променя към добро.
Но ние постоянно насочваме вниманието си към нещата, които ни липсват и които не харесваме и не забелязваме хубавото във всяка ситуация, във всеки човек.
А нещата, които ги имаме, обикновено ги премаме за даденост и изобщо не ги ценим. Струва ни се излишно да благодарим за тях и да изпитваме признателност.
Когато започнем да благодарим за всичко, което имаме тук и сега, няма да да ни остане време да недоволстваме.
Поздравления!
БЛАГОДАРЯ за чудесната статия
появява се пред мен, точно в момент, когато искам да променя доста неща около себе си, насочи ме как да го направя по-лесно и да променя фокуса си…от толкова неща съм недоволна…бях недоволна 
Благодаря, отново
Просто стъпчица към спокойствието, към което обаче няма да се доближим, ако го приемем за цел.
Но и външна имитация на същностната свързаност с всичко, която ако се превърне в статус, не ще позволи потъване навътре…
Насочвайки се към промяна на действията и нагласите си, не създаваме ли напрежение спрямо вътрешната си природа? А при промяна на вътрешната природа (чрез опознаването и) другите действия ще бъдат естествени манифестации.
Миро, благодаря!
Констанс, добре дошла сред нас! Радвам, че че ти допада статията. Няма нищо случайно и затова си я намерила, точно когато си имала нужда от нещо подобно.
Когато с това, което пиша накарам поне един човек да се усмихме или да се замисли, да му вдъхна вяра и желание да направи нещо, това значи, че съм успяла!
Венци, ти питаш:
„Насочвайки се към промяна на действията и нагласите си, не създаваме ли напрежение спрямо вътрешната си природа?“
Венци, нагласата на недоволството не съответства на нашата вътрешна природа. Именно негативните нагласи създават напрежение. Смятам, че любовта, радостта, спокойствието, благодарността са най-близо до истинската ни същност и водят до хармония със себе си и света.
Роси, хубава и полезна статия! Наистина, благодарността прави чудеса с нас и живота ни! А и – върху каквото се съсредоточаваме, него получаваме в още по – голямо количество!
Благодаря ти, Роси, че сме заедно по пътя!
Браво Роси!
Натисна точната струна за много хора,които дори нямат представа за тази
сила – А ТЯ СЪЩЕСТВУВА! Мили приятели,благодарете за всичко и винаги!
Привет Роси,точно преди час за хиляден път се убеждавам в голямата и невероятна истина на тази статия.Нямам думи ,беден ми е речника да ти благодаря за огромната помощ ,която ми оказваш с тези слова в този момент .Дълбок поклон пред твоя труд Роси.Бъди щастлива и благословена.Поднасям ти един малък жест – НАЗДРАВЕ ! Тодор от Бургас
„нагласата на недоволството не съответства на нашата вътрешна природа. Именно негативните нагласи създават напрежение. Смятам, че любовта, радостта, спокойствието, благодарността са най-близо до истинската ни същност и водят до хармония със себе си и света.“
Това са проявления, нали? На какво?
Ако облечем нови дрехи няма да сме излекували тялото си, нали?
Сещам се за един памфлет на Траяно Бокалини, в който намазаното с ливански бои съвремие бива отпратено от реформаторите на света, тъй като не успяват да изрежат струпеите от тялото му
и за да извършат все пак великата реформа, определят цените на зелето и сарделите.
Тодор, добре дошъл тук! Благодаря ти за прекрасните думи!
Кики, Георги благодаря ви. Енергията на благодарността наистина съществува и аз постоянно се убеждавам в това.
Много автори дори говрят за Закон за благодарността, който е един от основните закони във Вселената.
Венци, ти казваш:
„Ако облечем нови дрехи няма да сме излекували тялото си, нали?“
Какво точно имаш предвид, че не е необходимо да се променяме ли? Наистина, за да променим себе си и живота си към по-добро, е необходимо първо да се приемем и обичаме такива, каквито сме, да приемем света, какъвто е.
Но нима смяташ, че стремежът на човек към по-добър живот и положителна нагласа е безсмислен? Каква е идеята ти? Какво предлагаш ти? Интересно ще е да споделиш твоята гледна точка.
А всички вие, които четете, благодарихте ли днес на хората, които са около вас, благодарихте ли на себе си, на нещата, които имате? За какво сте благодарни?
Здравей Роси, аз съм ти много благодарна за това, че благодарение на теб и на твоя сайт срещнах едно пракрасно момче, което ме прави много щастлива, благодаря и на него за това, дано и той да е щастлив с мен, както аз със него, благодаря ти и за прекрасните статии които твориш.
Здравей Марианче. И аз се радвам, че се намерихме и си допаднахте и също ви благодаря!
Дали пък днес15.09.2010год. не е било ден за благодарност???
Щом никой не смее да го стори до момента разбира се,аз си позволявам
да изкажа своята благодарност както към всички които споделяме в блога
на Роси,така и лично към нея; – БЛАГОДАРЯ ОТ ВСЕ СЪРЦЕ!!!
Има един празник, за който много завиждам на американците – Денят на благодарността. Винаги съм се радвала на традицията им всеки около масата да сподели за какво е благодарен през изминалата година. На нашите трапези по-често се чува мрънкане и недоволство. Имам си свой еквивалент на техния празник – няма точна дата, не правя пиршество… просто приготвям нещо с усмивка, когато усетя, че имам нужда от благословията на такъв ден и благодаря, че ме има.
blagodaria na vsi4ki podgotvili stranitsata
usestaneto e straxotno!!!
Георги, и аз ти благодаря, че те има и внасяш оптимизъм тук!
kaliopi, радвам се, че ти допада написаното и те кара да се чувстваш добре. Ще ми е приятно да споделш твоето мнение, само нека пишем на кирилица.
LeRu, и аз много харесвам деня на благодарността. Но както казваш – и ние може да си направим нещо подобно и не само на определена дата, а винаги когато искаме.
Между другото преди време ми беше трудно да приема молитвите преди хранене, преди лягане и т. н. , изобщо изпитвам някаква съпротива срещу самата дума – молитва (звучи ми като просия, като слабост, подчинение…). Но сега се убеждавам, че те са изпълнени с дълбок смисъл – да насочат вниманието на човек към всичко, за което трябва да е благодарен и да създават нагласа на признателност.
Всъщност за кой ли път достигаме (макар по различни пътища ) до мъдростта в религиите…Тъй като те често се тълкуват различно и се използват от властващите, истината в тях често остава скрита, изопачена…докато не я открием самите ние за себе си.
Роси, сега ме наведе на мисълта, че аз имах същото отношение към молитвите. Може би твърде дълго молитвата е използвана в моменти на отчаяние и е била заредена с подобна вибрация, затова и така сме я възприемали. А всъщност благодарствената молитва и тази за прошка са най-силните оръжия.
Малко отклонение от темата, но като повдигнахме въпроса за храненето и молитвата преди него, се присетих за две важни неща, които спазвам от години. Преди време прочетох в „Диагностика на кармата“ от Лазарев, че сме изключително уязвими емоционално, докато се храним и би било добре да внимаваме какви разговори водим, какво гледаме и слушаме, защото в този момент цялата информация влиза директно в подсъзнанието ни без никакво отсяване и защита. Масовата практика е на вечеря да се гледат новините, които знаем с какво са изпълнени и да се обсъждат ежедневните проблеми. Сами можете да се досетите с какво се наблъскваме неусетно, докато се храним. Недоволство, недоволство и за десерт – пак недоволство. Същото нещо се случва и сутрин, когато още полуразбудени и отворени към света пуснем сутрешните блокове на телевизиите, в които се изреждат върволица от гневни, озлобени зрители да роптаят срещу това или онова… или когато отваряме вестник и започват едни стряскащи заглавия да ни атакуват заедно със сутрешното кафе. Откакто започнах да внимавам кога и каква информация допускам до себе си, светът се оказа едно доста по-приветливо място.
Здравейте.
Темата е много смислена и полезна за духовното ни развитие и усъвършенстване. Съгласен съм с основноте изводи, които Росица е направила за изключителната полезност на излъчваната енергия от човек изпитващ благодарност. Всички тези изводи съм ги претворил в своят живот, и на практика усещам полезността им.
Обаче, колкото и да изпитваме и излъчваме в пространството БЛАГОДАРНОСТ, все пак има хора, събития, процеси и явления, които някак си не ни допадат, не харесваме. Бих задал такъв въпрос. Освен да ги приемем, какво друго да правим с тях?
LeRu, съгласна съм с теб. Моите родители също много държаха на това – докато се храним, да говорим за приятни неща. Ако трябваше да се обсъжда някой проблем или да говорим(да ми се карат:)), никога не го правеха по време на ядене. Това е много добър навик. Ставането сутрин с новините наистина е масова практика, но не си даваме сметка как ни влияе всичко това…А само малко промяна, променя всичко.
Томи, винаги ще има хора, които не ни харесват, винаги ще има неща в света, които няма да ни допадат. Защото в света има всичко. А хората сме различни и всеки има свой път, свои уроци, прави своя избор.
Аз много харесвам това, което ни учи Зеланд – че не е необходимо да променяме света, а да изберем тази част, тези хора, тези събития, които са добри за нас.
Зеланд често казва да помним, че светът е като изложба с много зали с най-различни картини. Но ако някоя картина не ни харесва, не е нужно да я чупим, а можем просто да изберем да отидем в другата зала, където картините ни харесват. Защото всяко нещо в света има право на съществуване. Ние не можем да променим всичко, но можем като избираме доброто, като се съсредоточаваме върху нещата, които харесваме, да ги привличаме и увеличаваме.
Хей Томи здравей!!!
Много си прав, че трябва да приемем явленията,хората и събитията за които споменаваш въпреки нашият неприязън към тях.Според мен трябва
да БЛАГОДАРИШ на СЕБЕ СИ,че познаваш и други,които не са обект на смисъла
на твоя живот!(Знай винаги,че твоя живот е безценен и за това е един!?!)
Здравейте.
Ще задам по конкретно въпроса си.
Как да изпитаме благодарност към правителство, кметство, или друга държавна институция, която с действията или бездействията си позволява хората да бъдат ограбвани и умишлено държани на ниско икономическо стъпало.
Благодари им затова, че с действията си събуждат толкова много хора
Ако изпитваш неприязън,гняв,омраза….към правителството,кметството и другите институции това означава,че реагираш негативно и това може да ти донесе и със сигурност ти носи беди и неудобства ,които не можеш да осъзнаеш.Опитай да видиш положителните страни ,а те също не са малко(всичко ново което се е построило,всички придобивки които всеки оставя след себе си,европейската интеграция,свободата да пътуваме по света,свободата на словото и много,много други неща.Мисли за тези неща,благодари за тези неща и живота ти ще се промени с магическа пръчка.Пиша тези редове,защото така се случи и с мен.Уж всичко си е същото ,а като започнах да виждам хубавите страни на живота,като започнах да изпитвам благодарност и за най-дребните неща ,живота ми се промени.Сега съм щастлив и всеки следващ ден във всяко отношение е по-добър.
Здравей Никола Тончев.
Отдавна, отдавна съм разбрал пагубната сила на негативните емоции, /неприязън, гняв, омраза и тем подобни/ затова те не са част от емоционалната ми същност. Не изпитвам такива чувства, затова не понасям беди и неодобства, които да не мога да осъзная. Ако някой иска да им благодари за това, че България е най бедната и корумпирана страна от Европейският Съюз, нека да го направи, аз лично няма да се присъединя към този род благодарни мои съграждани. Ще продължа въпроса си така. След като им благодарите, ще оставите ли нещата така или ще се опитате да промените ситоацията. Аз лично правя и ще продължавам да правя всичко което е според моите сили и възможности за промяна на това което не харесвам, но преди това съм го приел като обективна реалност, която не предизвиква у мен емоции разрушаващи духовността ми.
Ако политиците и хората във властта посещават този сайт или други подобни на него, със сигурност ще започнат да мислят по-различно и да осъзнаят истинските ценности и цели за които трябва да се борят. Но това трябва да стане масово, защото един, двама или пет човека няма да променят кой знае какво. Всъщност си мисля, че политиците не са виновни, а вина има самата финансова система, която в последните години се видя че не е никак ефективна и добра. За да има подобрение трябват нови правила, и то такива които да ограничат до минимум контролът и разпореждането с финансите от хората от които зависи то, защото който и да дойде на власт ще бъде същото, просто Човекът се оказа съвсем не толкова съвършен вид
Извинявайте за отклонението, но поведенческата икономика ми е голяма слабост. Бъдете здрави! Роси, специални поздрави!
Kev, не съм съгласен, че който и да дойде на власт ще бъде същото.
Не приемам тезата, че „Всички са маскари“.
Търсач, имам един въпрос. Ако това на снимката са вибрации, те изглеждат еднакво. Как по тази снимка, която си дал, се различават „добрите“ от „лошите“? Иначе принципно си прав.
Много поздрави на Шри Матажи и Сахаджа лично от мен.
За политиката, икономиката и това, че „трябват нови правила“ тотално не съм съгласна.
Томи извинявай, но същността на този саит е „СЕБЕПОЗНАНИЕ“. Тук нямат нищо общо политика,икономика,институции и т.н.т.Мисля ,че да се бориш с реалността в твоя случай означава да се опитваш да промениш отражението,а важното е да се промени образа!Образа това си ти,това е всеки от нас.Позитивното мислене,транссърфинга позволяват да се постигне това далеч по-ефективно.Аз не бих плавал срещу течението от позитивни варианти на моя живот.Не го желае и ДУШАТА ми.Решението е твое. Желая ти успех!
Статията е страхотна! Имаш поздравления от мен!
stormbringer, нямаше да стигна до тази идея (между другото я споделят и други хора), ако идеите на Росица и на вас посещаващи сайта ги споделяха поне 50 процента от хората. Това обаче не е така и Томи ще се наложи да приеме тезата, защото човек е устроен така че преди всичко се стреми той и близките му да са добре и не мисли в преспектива, всичко е важно тук и сега! А този начин на мислене и действие в политиката е пагубен защото винаги ще те крикуват и щвинаги ще има недоволни. В политиката себепознанието не е достатъчно, там трябва да се научиш да мислиш, анализираш и реализираш идеи, които са далеч от собственото ти личностно израстване. А когато в цялата тази картина са намесени и парите, властта и влиянието това става много трудна задача! За това казах че трябват нови правила, дори нова финансова система, дори нов вид пари, които до минимум да направят невъзможни корупцията, злоупотребите и личното облагодетелстване! И запомнете, на прага сме на такава промяна. С извинение за дългия и не по темата пост, лека вечер!
Кев, а не смяташ ли, че доста дълго повечето хора сме се лъгали и заблуждавали, че този или онзи политик, правителство, правила, закони и уредби, могат да подобрят нещата?
Политиците отдавна действат без нашето участие. По-точно с нашето мълчаливо съгласие.
Трябва промяна на съзнанието. До това опира всичко. А тази промяна е личен избор и решение на отделния човек, няма как да бъде наложена отвън.Ако един човек реши да се осъзнае и промени, ако започне да работи в такава посока, това ще влияе и на други хора, а те на други…тук е ставало дума за това. Промяната е лична.Ако повечето хора решат, възнамерят, и започнат да работят за осъзнаването си, тогава живота и отношенията между нас, ще бъдат по-добри. Тогава и само тогава ще има промяна.
„Това мнение няма за цел да обори вашето, а само да го интегрира“
„Всеки народ си заслужава управниците“ е казал народът. Колкото по-бързо се промени мисленето на масите, толкова по-качествено това ще се отрази на действията на управляващите. Дотогава… който и да идва на власт, каквото и да обещава, каквито и намерения да има, ще следва „нуждата“ на мнозинството да живее по определен начин. Преди да роптаете срещу това кой какво не е направил, се замислете защо сте попаднали в тази ситуация.
В този дух – благодаря на кризата. Наистина съм й много благодарна. Помогна ми да се освободя от вредни навици, да видя какви страхотни приятели имам, да намеря време за себе си и да открия много прекрасни страни на живота.
Явно хората в България изпитват най-силно недоволство от държавата, правителството, управниците…
Политиката не е моя тема, не е в моята област. Но аз виждам как се чувстват хората, как отчаяно се опитват да се борят, да се спасят, но в крайна сметка страховете им, недоволството, гневът се обръщат срещу тях.
Мисля си, че ние съзнателно сме решили да се родим тук, в такива условия и това не е случайно.
Може би точно това ни е било нужно, за да се научим да не разчитаме да друг, а да потърсим силата в себе си, да достигнем до мъдростта, до източника на душевен мир и любов, да достигнем до истините, тайните, заключени в нас…Да осъзнаем, че всичко това, което е около нас отразява вътрешния ни свят и както казва Никола, когато се борим със света, ние се опитваме да променим отражението.
Ако можем да помогнем по някакъв начин на себе си и на света, то можем да го направим, когато се огледаме във външния свят(отражението) и се запитаме защо се чувстваме жертва на обстоятелствата, кое предизвикава у нас тези преживявания… Дали обстоятелствата и хората около нас са виновни или това, че ние реагираме заучено, че очакваме друг да оправи живота ни, че имаме определени очаквания и отказваме да научим уроците си?
Всяка промяна, която правим в начина си на мислене, променя и света около нас. Когато се променяме и израстваме, това променя и децата ни, а те са бъдещето.
Нека изградим едни по-различни убеждения у децата си, по-различни от убежденията, с които сме израстнали ние и които ни поставят сега бариери – убеждения като- „положението е много зле, България никога няма да се оправи….животът е труден, хората са лоши“ и т. н.
Като пиша за нагласата ни, за недоволството и това как външният свят отразява вътрешния, веднага в ума ми изикват картини от „Пространство на варианти“ Вадим Зеланд и бих искала да ги споделя с вас, за да усетите каква е разликата между нагласата на недоволство и нагласата за благодарност и радост.
Първата картина е сънят на Зеланд, в който си спомня предишния си живот, животът на недоволника, вечно борещ се със света:
„Събуди ме съседското куче. Винаги ме буди, колко го мразя! Защо трябва да се събуждам точно от тази гадна твар? Трябва да изляза да се поразходя и да забравя непреодолимото си желание да запаля съседската къща. Каквото кучето, такива и стопаните. В живота ми вечно се намъкват някакви гадини и се мъчат да ме докопат! Нервно се обличам. Чехлите ми пак са изчезнали някъде. Къде сте, изроди? Щом ви намеря, ще ви изхвърля!
Навън е влажно и мъгливо. Вървя по хлъзгава пътечка през мрачната гора. Почти всички листа са опадали, около мен стърчат само сивите стволове на полумъртвите дървета. Защо ли живея сред това мрачно блато? Вадя цигара. Май не ми се пуши, но навикът ми казва, че трябва. Трябва ли? Откога цигарата ми е станала задължение? Да, твърде противно е да пушиш сутрин на гладно. А преди във весела компания цигарата ми доставяше удоволствие, беше нещо като символ на мода, свобода и стил. Но празниците свършват и настъпват сиви дъждовни делници с локви от непреодолими проблеми. И преглъщаш всеки проблем с няколко цигари, сякаш си казваш: ще изпуша тази цигара, ще си почина и отново ще се гмурна в опротивялата ми рутина. В очите ми попадна цигарен дим и аз ги покрих с ръце като обидено дете. Колко ми е омръзнало всичко! И сякаш да потвърди мислите ми, едно брезово клонче се огъна коварно и ме удари по лицето. Отврат! Вбесен го счупих и го отметнах настрани. То увисна, залюля се и заподскача като паяк, като че ли ми показваше собственото ми безсилие да променя нещо в този свят. Унило се помъкнах по-нататък.
Всеки път, когато се опитвах да се боря със света, той отначало се поддаваше и ме обнадеждаваше, а после яко ме перваше по носа. “
А това е картина от новия му живот с друга нагласа:
„Събудих се от шепота на утринните звезди. Протегнах се към котарака. Виж го, мързеливеца, как се е изтегнал и само помръдва ухо – показва ми, че е осведомен за присъствието ми. Ставай, мустакатко! Ще дойдеш ли да се поразходим? Поръчах си слънчев ден и тръгнах към морето.
Пътеката прекосяваше гората и шепотът на утринните звезди постепенно потъна и сякаш се разтвори в разногласия птичи хор. Чудно, преди не ми беше идвало наум: всички птици имат съвършено различни гласове, но нито един не е в дисонанс с общия хор. Винаги звучи толкова стройна симфония, която не е по силите на никакъв оркестър.
Слънцето протегна лъчите си между дърветата. Това магическо осветление оживи цветовете и превърна гората във вълшебна холограма. Пътеката грижливо ме отведе до морето. Изумрудените вълни тихо си шепнеха с топлия ветрец. Брегът изглеждаше безкраен и пустинен, но аз изпитвах уют и спокойствие, сякаш нашият пренаселен свят беше отделил това кътче специално за мен.“
Роси, спомних си в този ред на мисли, какво казваше баща ми за живота, когато е бил малък. Той е от Каменица.Казваше ми:“…хората си гледаха живота, децата и семействата, гледаха си поминъка и да оцелеят, никой не се интересуваше и не се занимаваше с политика.“
В света има и лошо, и това няма как да се пренебрегне. Но наистина зависи какво допускаме в живота си…в училище заливат децата с един куп безполезна информация…никой не ни е учил как да мислим, как да живеем, как да се отнасяме към себе си и другите, за да не сме във вреда…а излиза, че преди всичко друго това трябва да се учи, а не да пълнят главите на децата с глупости.
За кучето на съседа, което ни дразни, Ошо разказва един такъв случай: останал да преспи в едно крайпътно заведение с един негов приятел. На сутринта се видяли на закуска, и Ошо попитал приятеля си как е спал.
Той казал: „Изобщо не можах да мигна. Тия кучета цяла нощ лаеха под прозореца. И хапче взех и какво ли не…на тебе не ти ли пречеха?
Ошо му казал: не, изобщо не съм ги чул. Защо трябва да го мислиш за нещо неприятно? Кучешкия лай е даже много приятен. Тия кучета не са тук за да те дразнят. Те си лаят, това им е работата.“
Здравейте всички приятели на сайта!!!
Не знам защо, но нещо ме обърква когато преглеждам мненията Ви или дискусиите породени от темата? Струва ми се че всеки от Вас отива на
все по-голямо ниво на разбиране,което е повече от добре но някакси се
получава вид противоречия на гледните точки ,които всъщност ни обогатяват
по житейският път!
Защо трябва да го мислиш за нещо неприятно? Кучешкия лай е даже много приятен. Тия кучета не са тук за да те дразнят. Те си лаят, това им е работата.
“-Копирам Роси,поради това че е намерила точното за нещата“
Здравейте.
Никола Тончев, разбира се, че смисълът на този сайт е, „СЕБЕПОЗНАНИЕ“. Но възможно ли е човек да върви по пътя на себепознанието, като се изолира от външния свят, а политиката е част от външните фактори, които ни помагат или пречат по пътя на духовното ни развитие. Останах с впечатлението, че не си разбрал какво имам в предвид, затова те моля прочети оше веднъж това което съм написал по темата.
Росица, разбира се, че главното е да можем да виждаме и и усещаме красивото, приятното, позитивното в живота, но какво да правим с другото. Да си затваряме ли очите и да се правим, че всичко е безкрайно добро. Аз мисля, че не трябва. Не трябва да се примиряваме с реалността, а да я приемем, такава каквато е, и да правим всичко, което е по нашите сили и възможности, за да променим това което не ни харесва. КАТО ЗАПОЧНЕМ ОТ СЕБЕ СИ.
Браво Роси! Много хубава статия. Благодаря!
И аз благодаря Стефчо!
благодаря, Роси, имах нужда от такова зареждане.беше в точния момент.
Благодаря за ценната статия! Благодаря, че Ви има Роси! За пореден път се убеждавам, че всичко което се случва в живота на човека идва в подходящото време за него!!!
И аз ти благодаря Ирка! И добре дошла сред нас!
Здравейте!
Томи,тук не става дума за изолаця или за примиряване със злото.Злото обективно си съществува.Става дума за подход към заобикалящия ни свят.
Прочети още веднъж първата част на статията.
Подробно е обяснено и в „Тайната“ /има и филмов вариант/ на Ронда Бърн.
Ще ти цитирам един пример.
Майка тереза казва:“Никога няма да се присъединя към антивоенна демонстрация.Ако решите да провеждате демонстрация за мир,тогава извикайте и мен“
Защото : „Всичко,върху което се съсредоточим,ние го създаваме….“ независимо от намеренията си.
А в политиката работещият вариант трябва да е да си намерим свестен политик или кауза които да подкрепяме.Ако обаче критикуваме некадърните политици
ние всъщност изпращаме допълнителна енергия към тях и ги правим по-силни.
здравейте.
LANGER, не става въпрос само за едно празно критикарско отношение, към политиците, и тези които доведоха страната ни до положението да е най-бедната и най-корумпирана държава в европейският съюз, ами разясняването на колкото се може на повече хора, /заблудени и оставащи се да бъдат заблуждавани/ кой е правилният политик и подходящата политическа формация, за изваждането на държавата ни от посткомунистическият батак, в който я оставиха другарите. Много може да се говори по тези въпроси, но за съжаление тук не се толерират размислите за политика
Здравейте!Както е казал и Карлос Кастанеда“Нещата не се променят,но ти можеш да промениш начина по който гледаш на тях“-това относно нещата ,които не харесваме.
Здравейте.
Pepilota, ако нещата не се променяха, все още човешкият род ще ше да живее в праисторическите си пещери. Нещата „се променят“ за
щото имало е, има, и ще има хора, които неуморно работят за тази промяна.
Благодаря!
Тук още не бях създал страничката „Аз съм благодарен!“, чета статията пак и се сещам, че имено тази статия ме подтикна да науча още за благодарността. Случайно намерих книгата „Тайната“, а след това и „Благодарността-начин на живот“.
)) Та БЛАГОДАРЯ ТИ ОТ СЪРЦЕ ЗА ПОДБУТВАНЕТО ДА СЪЗДАМ „АЗ СЪМ БЛАГОДАРЕН“!!! Без теб и твоята статия нямаше да я има страничката!
Стефане, това, което казваш, че чудесно! Аз много се радвам на твоето израстване. Щастлива съм, че помагаш и на другите да осъзнаят мощната сила на Благодарността и променяш нагласата им. Радвам се, че съвсем млад човек като теб е поел Пътя и дори е пример за останалите. Гордея се с теб!
Здравей Роси,благодарна съм ,че те има теб и твоите статии.Винаги когато ми е най тежко отварям твоите страници,написаното от теб ми действа като струна в душата ми.Винаги съм била благодарна за всичко което ми е дадено,но имах късмета да обичам един вечно недоволен от нещо си човек.Непрекъснато търсеше щастието опитвах се да му покажа ,че проблема не е в хората около него а в самия него .Разбирах го искаше да живее, но не знаеше как.Не можеше да прецени кое е истински ценното до него.Затова всеки път когато решеше ,че е отново нещастен си тръгваше после отново се връщаше при мен и така цели шест години.И понеже аз ценя и най дребните неща които са ме правили щастлива и са ми носили удовлетвореност му прощавах въпреки ,че моите близки ме укоряваха затова.Е, и сега ден преди навечерието на Нова година връщайки се от работа реши ,че се чувства отново нещастен с мен ей така изведнъж ме остави сама.Аз пак съм тук четейки търсеща твоята подкрепа.Ще се справя с болката защото не умея да мразя,в мислите ми изплуват само хубавите спомени. Но се питам докога ще е така на кого трябва да помогна на него или на себе си.Опитвам се да правя всичко за да се чувства удовлетворен от живота си и съм убедена , че го правя ,но аз живея в постоянен страх кой ден отново ще си отиде.Как да си помогна?
Здравей Деси и добре дошла тук! Благодаря ти за хубавите думи!
Та по въпроса ти – ти казваш „Опитвам се да правя всичко за да се чувства удовлетворен от живота си и съм убедена , че го правя.“. Мисля, че там е грешката ти. Не бива да поемаш отговорност за всички и всичко. Това е голямо бреме. Ти не си отговорна за чувствата на твоя приятел и за начина, по който той гледа на света. Неговото отношение към случващо си е негова отговорност. Остави го да поеме своята отговорност и да научи уроците си. Като се опитваш да се грижиш за настроението му и да му угаждаш постоянно, така не му помагаш, не помагаш и на себе си.
Колкото до страха ти да не го загубиш, много помага утвърждението:
Този човек не е целият ми живот. Ако е за мен, ще бъде с мен, ако не- значи така е трябвало.
Благодаря ти Роси!Знам ,че проблема си е само в неговата глава ,но все си мислих ,че мога нещо да променя,но явно съм допускала грешка.Ще се опитам да затвърдя в себе си фразата:“Това не е моя човек“
Деси, защо искаш да затвърдиш фразата – „Това не е моя човек“? Какво значи „моя“, какво имаш предвид с това? Никога не може да каже какво ще стане и колко ще продължи една връзка, нито някой може да бъде „твой“.
Аз казвах, че е добре да си повтаряш утвърждението- „Този човек не е целият ми живот…“
Защото никой не може да е всичко за теб. Най-важният човек в твоя живот си ТИ.
Роси,като казвам „моя човек „имам в предвид човек който ще бъде до мен във всяка ситуация,отговорен за себе си,който умее да живее в настоящия момент.Много е сложно,Аз не искам да притежавам никого,само се опитвах да помогна и на него и на себе си защото и аз се измъчвах така,исках да го науча да живее за настоящия миг.Наистина този човек беше всичко за мен,вси
Моят свят се въртеше около него така ,че аз забравих ,че съществувам.Искам това да спре.Искам да изляза от оковите на това бреме.Знам,че той съжалява и е готов отново да се върне аз се чувствам все още слаба и се страхувам отново да не се подам.Но също и не виждам смисъла защото това отново ще се повтаря и повтаря.
Деси, независимо какво решиш- дали ще бъдеш отново с него или не, трябва да се освободиш от бремето ти да се грижиш за настроението на приятеля ти, да поемаш отговорност за него и да го учиш как да живее. Ти не си отговорна за неговия живот! Ти си отговорна само за своя живот и за своите чувства. Поеми отговорност за себе си и се погрижи за теб самата! Помни, че той не е всичко, че всяка връзка в живота ни идва и си отива, но връзката ти с теб самата е вечна. На-важният човек в твоя живот си ТИ!
Благодаря Роси!Много ми помогна ,явно в грижата за другите съм загубила своето АЗ.Ще опитам да намеря себе си,ще си повтарям всеки ден ,че моя живот това съм АЗ.Ще четя твоите статии не само когато ми е тежко,а винаги когато мога за да не губя отговорност към себе си.
Привет и от мен!За себе си смея да кажа, че не само съм отрицателна, но и мрачна. Преживях много неща в живота си и все си мисля,че от моят по-скапан живот няма, но предполагам всеки от нас си има някаква болка. Прерових всички сайтове за позитивно мислене и чак сега намирам смисъл тук в тази статия, не помня от кога не съм благодарила на никого за нищо.Омръзна ми да бродя по психолози, които ми говорят да ставам сутрин и да се питам какво искам, аз много добре знам какво искам, искам да знам как да го постигна. Как да се впиша в живота си? Как да изпитвам удоволсвие от живота си, та аз съм само на 23г.Имам безумното усещане, че главата ми е балон с каша и не мога да мисля. Всеки ден е скапан,а не бях такава. Тъпата депресия как ми се случи така и не разбрах. Ако имате идеи помагайте, моля и БЛАГОДАРЯ предварително!
Здравей Ев и добре дошла тук. Разбирам как се чувстваш. Сега всичко ти се струва грозно, неприветливо, безсмислено…Но повярвай ми, това е заради състоянието ти на обърканост, отчаяние, разочарование, болка. В света има и много красота, макар сега да не можеш да я видиш или поне не я виждаш за себе си.
Започни да прекарваш повече време сред природата, това е един от най-добрите начини да постигнеш покой и хармония. Спри за сега да правиш анализи и да мислиш какво и как да направиш. Просто иди сред природата, отпусни се и се остави да стане каквото трябва…ако трябва плачи, смей се…
Знам че сега е почти невъзможно да се насилваш да мислиш позитивно, защото в теб има болка и отчаяние. То ще е като да се опитваш да се качиш във влак, който се движи много бързо. Може би ще ти помогне и тази статия- Как да се измъкнем от дупката?
А когато се почувстваш малко по-добре, прави малки промени, малки стъпки, за да се впишеш в живота, както самата ти се изразяваш. Обади се на приятелка, идете на кино, иди на екскурзия, запиши се на някакъв курс, започни да рисуваш или нещо, което ти доставя удоволствие. Каквото да е…но започни нещо. Не мисли дали ще е правилното нещо. Важното е да те кара да се чувстваш по-добре.
Благодаря ти за съвета
! Този сайт много ми допада и ще продължа да следя статите:)Безмислено е да харча пари по психолози когато тук има хора, които биха могли да обменят опит и да общуват спокойно 