декември 14th, 2009 
Росица Вакъвчиева 
Транссърфингът е метод за управление на реалността, пръзгане през пространството на варианти или трансформиране на потенциално възможния вариант в реалност. С този уникален метод ни запознава руският квантов физик – Вадим Зеланд в поредицата си книги „Транссърфинг на реалността“. Думата „транссърфинг“ се запечатва в съзнанието му след един сън. След поредица сънища Зеланд започва да получава знания „сякаш от никъде“ и въз основа на тях създава книгите си.
Най-важното прозрение, до което достига е, че не бива да се борим за място под слънцето. Всеки човек може да се сдобие с правото да избира, каквото поиска. Каквото избираме – това получаваме.
Многостранността на нашия свят е най-важното му фундаментално качество. А всяка теория е просто един аспект от проявата на тази реалност. Така че какъвто и светоглед да изберем, изборът ни ще се реализира.
Зеланд разглежда света като съществуващ в две форми – физическата реалност, която можем да докоснем, и метафизичното Пространство на варианти - информационно поле, което съдържа всички варианти на това, което е било, е, и ще бъде. То е нещо като шаблон, матрица. За по-лесно разбиране, Зеланд разделя условно това пространство на сектори с декори и сценарии, като декорите са формата, външният вид на даден вариант, а сценарият е пътят по който се движи материята, т. е. начинът, по който се случват нещата, съвкупността от обстоятелства и събития, които довеждат до реализиране на варианта.
В близките сектори декорите и сценариите си приличат, а в отдалечените са доста различни. Но в Пространството на варианти има всичко. Всичко, което можем да си представим и да „го видим“ може да се реализира в живота ни.
- Как?
Всяка мисъл, както и сектор на пространството имат определени параметри. Като „осветява“ съответния сектор, мисловното излъчване реализира неговия вариант. Така мислите посредством закона за привличането оказват влияние върху хода на събитията. Материалната реализация се движи в пространството и времето, а вариантите си остават на едно място и съществуват вечно.
За да управляваш своята реалност, първо трябва да си осъзнат. Какво е да си осъзнат?
Сънували ли сте някога осъзнато – да сънуваш и да осъзнаваш, че сънуваш? Знаете ли, че при осъзнатия сън вие може да сте режисьор на действието? Ако например сънувате, че ви гони някакво чудовище, докато си мислите, че всичко е реално и просто си спите, вие ще бягате и ще се опитвате да се спасите. Но ако осъзнаете, че всичко е сън, ако се събудите в съня си, може просто с мисълта си да накарате нападателя да изчезне, да се смали, да избяга, да се превърне в мишка или каквото пожелаете. В осъзнатия сън можете дори да летите, да си правите каквото поискате. Аз лично съм го правила и усещането е невероятно… Само си създаваш намерение и го правиш.
Така става и в реалността(разбира се, всичко става доста по-бавно отколкото в съня) – ако си осъзнат, ако се събудиш, ти можеш да режисираш своя живот. Създаваш си намерение и постигаш това, което искаш. Всъщност главната движеща сила в транссърфинга е НАМЕРЕНИЕТО. Намерението е желание, необвързано с резултата, желание, освободено от страх, съмнение, нетърпение. За намерението писах в темата - Закони на Вселената за благополучие. Зеланд най-кратко го описва като решимост да имаш и да действаш. Но да действаш не като настояваш, не като се бориш, молиш или изискваш, а спокойно да осъзнаваш, че нещата ще се случат. Намерението се характеризира с „празна и безгрижна решимост“. При желанието ние искаме и искаме на всяка цена, нетърпеливи сме, прокрадват се съмнения… А намерението преполага, че всичко вече е решено, че нещата, които искаме са ни „в кърпа вързани“. Както Зеланд описва намерението, усещането трябва да е такова, сякаш отиваме да си купим вестник. Вървим си към РЕП-а спокойно и безгрижно. Просто отиваме да си го вземем. То е вече наше. Не се притесняваме, не настояваме, не сме нетърпеливи, не сме отчаяни. Дори можем по пътя да спрем да побъбрим с приятели, защото знаем, че това, което искаме ни чака и ще си го вземем. Намерението е постигане на единство между душата и разума. Това е състояние, когато чувствата на душата се сливат с мислите. Когато човек е обзет от вдъхновение, „душата му пее, а разумът доволно потрива ръце.“ Тогава човек е в състояние да твори.
Не трябва да се притесняваме за начина, по който ще се рализира намерението, как точно ще се случи. Ние просто правим своята поръчка до Вселената и се доверяваме, че нещата ще се развият по най-добрия за нас начин. Ако се съсредоточим върху целта, сякаш вече е постигната, ще ни се разкрият пътища, ще се появят и средства за реализирането и. Много ми харесва в това отношение сравнението на Луиз Хей за нашите намерения с поръчка в Космическата кухня. Нашето намерение трябва да е все едно си поръчваме ястие в ресторант. Заявяваме точно какво искаме и спокойно чакаме да ни сервират желаното. Междувременно си пием аперитива и се веселим с приятели. Не мислим как точно ще го приготвят и какво ли прави сега сервитьора, а безгрижно чакаме, убедени че ей сега ще ни поднесат поръчаното.
Давам ви тези сравнения, за да почувствате точно какво трябва да бъде усещането при намерението. Не че не трябва нищо да не правите, но просто се отпуснете, отслабете примката и си вземете своето. Такова намерение има безкрайна организираща сила. То кара обстоятелствата да се стекат така, че да получите желаното, често по най-неочакван начин.
При трансформирането на желанието в намерение възникват въпроси:
- Как да повярвам?
Зеланд отговаря: „Истинската вяра е знание. Изхвърлете думата“вярвам“ и я заменете с думата „знам“. Позволете си да знаете, че вашето желание ще се изпълни. Остава още мъничко – да получите това знание. За тази цел трябва да свикнете с него, да го приемете. Вашата цел е не да се уговаряте, а от време на време да си напомняте, че знаете, че целта ви ще бъде постигната.“
- Как да не очаквам и да овладея нетърпението?
Зеланд отговаря : Действайте! Не мислете за резултата, а се съсредоточете върху действието. Действието разпръсква напрежението, нетърпението, съмнението.
- Как да не желая? Как да не съм обвързан с резултата?
Зеланд отговаря: Примирете се с предпологаемото поражение и действайте. Ключов момент при реализирането на намерението е намаляването на важността. Когато придаваме прекомерно голяма важност на нещо или някого, задействаме равновесните сили и се случва нещо, което да ни попречи. Законът за равновесието се стреми да уравновеси разликите в енергиите, създадени от излишните потенциали. Нищо не е чак толкова важно! Важността ни се внушава от махалата(мисъл-формите). Тя им е необходима, за да се хранят с енергията ни.
За да се доближим до целта най-голяма роля играе създаването на слайдове – Визуализацията. За визуализацията вече писах в тази тема. Действа се по посочения там начин.
Друг ключов момент при транссърфинга е координацията. Тя е когато посрещаме всяко събитие като позитивно. Така нашите емоции и мисли ни пренасят към по-благоприятни жизнени линии. Координацията е най-ефикасният начин да се плъзгаме по течението на варианти, да попадаме в благоприятни сектори и да срещаме вълната на успеха. За да координирате намерението си, трябва да следвате следният принцип:
„Ако решите да разглеждате привидно негативната промяна в сценария като позитивна, така и ще бъде.“
Можете да научите повече неща в детайли за транссърфинга от книгите на Вадим Зеланд. Той е посветил цели 7 книги на това. Но главното е:
Бъдете осъзнати.
Определете точно какво искате и си създайте намерение.
Визуализирайте, действайте.
Доверете се, защото целта ви е в „кърпа вързана“. 
Използвана литература: поредицата „Транссърфинг на реалността“ Вадим Зеланд
От категория 
Тагове: 
Бях почна да чета една негова книга, но ми беше малко неразбираема, а тази статия е написана точно като за мен-много разбираемо. Междудругото, когато съм положително настроен почти нищо не ми се получава, но когато кажа майната му на всичко или съм изпаднал в отчаяние, точно тогава ми се случват нещата, защо така се получава след всички тези теории незнам ? Чудесна статия Роси ?
Да, знам че се получава така johndaddy332. И при мен се е получавало така – когато се откажа, нещата ми се получават. И аз съм се питала – защо? И отговора намирам в Закона за парадоксалното намерение и Закона за равновесието- виж в темата – Закони на Вселената за благополучие -http://sebepoznanie.com/wselena/zakoni/. Става така, защото много завишаваме важността и се създават излишни потенциали. Така се получава обратен ефект. Зеланд хиляди пъти повтаря: Намалете важността! Именно това е намерението- желание, необвързано с резултата – т. е „аз съм си щастлив, а това което искам просто ще допълни това, което имам“. Така няма напрежение, съмнения, няма неистово искане, което да създава излишен потенциал. Тогава намерението се реализира!
сега като се замисля може би си права. Наистина когато нещо е важно и не се получи разочарованието е доста голямо. Благодаря за съвета ти.Много често съм търсил обяснение на това явление
Така е, има и един друг момент. В живота има полярност +/ и, активен/ пасивен и т.н. Когато силно искаме нещо и се стремим към него, ние сме активни и положителни, тогава даваме, но няма как да получим. Когато се „откажем“ т.е не го се стремим активни, ние ставаме пасивни и отрицателни,и го „получаваме“.
този въпрос ме е мъчил винаги и съм се чудил защо се получава така, благодаря Ви че ме улеснявате да си отговоря за себе си!
Да, Ради, има такова нещо с полярността. Понякога просто трябва да „отслабим хватката“…
По едно време дори си мислех, че не трябва да искам нещо, за да го получа… Докато не разбрах, че за да получа нещо, първо трябва да съм доволна от това, което имам и да не залагам всичко само на това желание, т. е. да не мисля че само ако имам желаното, ще съм щастлива. 
johndaddy332, понякога като много съм искала нещо, а то не идва, изглежда че е било на път към мен, но аз съм го блокирала със силното желание, преувеличаване на важността и подценяване на това, което имам. И когато реших, че не е чак толкова важно и ми е добре и без него, изведнъж започнах да получавам и то повече отколкото съм искала.
Човек трябва да има силна воля, за да ги спазва тези закони, но нищо хубаво не идва лесно
Въобще не е трудно за спазване, дори е много лесно, просто не придаваш излишна важност на нещата, щастлив си с нещата, които имаш, ако дойде нещо друго, добре, ако ли не , пак ще си останеш щастлив
))) Роси го е обяснила идеално в тази статия . Поздрави, Роси 
))
Благодаря Мишел. Права си, понякога сами си създаваме трудности. Но трудността е само в главите ни, иначе всичко е лесно. Можем да пробваме да управляваме живота си като на ИГРА…
Така ще е хем забавно, хем лесно 
Ами, той животът си е игра
))) Както и да го погледнеш, си е все игра. Ти си режисьорът на собствения си живот. От теб зависи какво ще виждаш и какво -не, в него. Ако искаш драма-моля, това е най-лесното. Ако искаш щастие, трябва да си осъзнат отвсякъде, за което се иска време , но става 
И е прекрасно 
Усмивки от мен 
))
Роси, поздравявам те за всичко това,което знаеш, личи си, че ги разбираш тези неща
Но искам да те попитам – предполагам, че животът ти е прекрасен и изпълнен с щастие, след като прилагаш всички тези закони..така ли е?
Хаха, да знаеш не значи, че няма да имаш никога проблеми. Просто се спряваш по-леко с тях и гледаш на тях и изобщо на живота по друг начин. Аз съм обикновен човек със свой път, със свои спадове и издигания, със свои настроения, преживявания. В живота има и хубаво и „лошо“, но именно затова е живот. Ако го няма „злотото“, няма как да определим кое е добро, ако не сме изпитали болката, не можем да усетим щастието. Искам да кажа, че трудностите са част от пътя и в повечето случаи са за добро. Въпросът е как ги виждаме ние, защото всъщност нищо не е добро или зло, мисълта го прави такова.
А на въпроса – да, щастлива съм и вървя по Пътя. 
znam, che ne znachi, che nikoga nqma da imash problemi, tova koeto kazvash e vqrno..no vse pak ima neshta, koito kolkoto i da gi narichame „dobri“, produljavat da ni prichinqvat bolka. Shte te pomolq Rosi, ako imash jelanie da spodelish kakvo si postignala otkakto se interesuvash ot silata na misulta, po kakuv nachin se promeni jivotut ti. Tova malko ili mnogo shte e nasurchenie za tezi,koito sega zapochvat
За тези въпроси може би ще напиша отделна тема , където и вие да споделяте какво сте постигнали, какво сте научили и т . н
Но най-важното, което се промени при мен, е отношението ми към живота и нещата, които ни се случват. Всичко започва с мисълта. Променим ли мисълта, променя се всичко. Решим ли да видим един проблем като възможност, тогава той вече не е проблем, а предизвикателство. Разбрах, че щастието не зависи от външните обстоятелства, а то е вътре в нас. Ако ние не решим да сме щастливи СЕГА, не утре или други ден, не като забогатеем и т. н , то щастието никога няма да дойде…
Разбира се аз все още има доста неща да уча, имам и цели, които се стремя да постигна. Мисля, че този Път продължава цял живот. Важното е (както и друг съм казвала) че сме на Пътя.
Това е просто промяна на отношението. А когато промених отношението си, започнах да постигам неща, които съм мислела, че са невъзможни, добих вяра в себе си, станах по-уверена, започнаха да ми се случват хубави неща, синхроничности…или както се казва – късмет.
Само – нека ти напомня – нека пишем на кирилица.
Да, така е, Роси
Мерси за отговорите 
Когато възникна „Фрийрън“-а (другото име е паракур и е преодоляване на препятствия с помощта на тялото) се чудех кой, кога, къде и как му е хрумнала идеята, при положение,че всеки човек се страхува от нараняване и болка. Защото и аз, както и повечето хора, вече са си сложили бариера на възможностите. А това показва липса на вяра. Казано е: „Поискай и ще ти се даде“. Другото важно нещо е да не искаш максималното от взетото решение. Не е задължително да стигне до края на набелязаното, важното е да се стигне до развитие, защото това е твоя път, който може да бъде извървян единствено от тебе. Между другото, основната цел на фрийрънърите е тялото и умът да са едно цяло.
Анита, а ти практикувала ли си Фрийрън? Незнам почти нищо за този вид спорт.
Роси, дори не умея да си владея при всички случаи тялото, но това е красива спортна техника за преодоляване на физически, емоционални и умствени пречки – http://www.youtube.com/watch?v=WEeqHj3Nj2c
В предишния пост неправилно съм изписала френското наименование (а то е паркур), въпреки, че французи са го измислили с идеята да обучават военните при преминаване на различни трасета. Основоположник е Давид Бел, който през 1997 сформира групата „Ямакаши“ (от африкански – силно тяло, издръжливост) Философията е неразделна част от техниката и учи как да се взаимодейства със света. През 2001 г. излиза филма на Люк Бесон „Ямакаши“, който прави спорта и групата популярни. Вече има и ново направление – балансиране върху полиетиленова лента на 30 см височина
Благодаря ти Анита. Ето че покрай вас научаваме още нови интересни и полезни неща.
Интересното при Зеланд е, че изисква да правиш поръчки към Вселената, а не към Бог!!! Слайдовете, които Зеланд казва да въртим в главата си са всъщност стари окултни техники за „магия чрез визуализация“. Би било честно от негова страна да спомене, че който практикува трансърфинг, постепенно навлиза в окултното.
Здравей Стефан и добре дошъл. Зеланд дори не говори за поръчки до Вселената, а ни учи как да си създадем намерение, при което душата и разумът да са в единство. Той говори за вътрешно и външно намерение, като при вътрешното се фокусираме върху изпълнението на целта, а при външното – върху това как целта се реализира сама. Защото външното намерение „работи“ за нас. Именно външното намерение прави „магията“, то наистина е навлизане в окултното и Зеланд не отрича това.
А за това дали ще говорим за Бог, Вселена, Висша Сила и т. н. е въпрос на избор. Може да го наричаш както го усещаш. Това, в което вярваш, се превръща в истина за теб. Така че просто ти прави поръчките си до Бог.
Зеланд не изисква, той само ни разкрива някои закономерности. Разбира се, изборът е наш.
Интересувам се как да се събудя от реалността. Става дума за това – Така става и в реалността(разбира се, всичко става доста по-бавно отколкото в съня) – ако си осъзнат, ако се събудиш, ти можеш да режисираш своя живот. Създаваш си намерение и постигаш това, което искаш. Всъщност главната движеща сила в транссърфинга е НАМЕРЕНИЕТО.
Здравей Цветане. Да се събудиш в реалността, означава да си осъзнат – да осъзнаваш, че ти си творец на съдбата си и с промяната на мислите си можеш да промениш това, което привличаш.
Ние „заспиваме“, когато се оставяме обстоятелствата да ни водят и се „събуждаме“, когато поемем отговорност за своето отношение и своите реакции.
Много добре казано. А телепатията помага ли при транссърфинга. Аз съм телепат, но никога не съм пробвал да ги комбинирам, тъй като изисква голям разход на енергия.
Предполагам, че помага, макар че не е необходимо да си развил телепатични способности, за да практикуваш транссърфинг.
Знае ли се как се е зародил при трансърфинга като идея при Зеланд?
Да, Стефане, разбира се, че се знае.
Знанията му идват по време на сън. Ето един откъс от книгата му „Пространство на варианти“:
„Като се събудих, със съжаление разбрах, че не помня съня си по-нататък. Но изпитвах ясното усещане, че Надзирателя ми е дал някаква информация, която обаче не бях в състояние да изразя с думи.
В паметта ми се беше врязала само една непонятна дума – транссърфинг.
Единствената мисъл, която се въртеше в ума ми, бе, че не е необходимо аз да подреждам света- всичко е създадено отдавна без моето участие и за мое благо. Освен това не бива да се боря със света за място под слънцето – това е най-неефикасният начин. Излиза, че никой не ми забранява просто да избера за себе си света, в който бих искал да живея. Тази идея ми се струваше абсурдна и аз най-вероятно щях да забравя съня си, но скоро за най-голямо мое учудване открих, че в паметта ми се появяват съвсем ясни спомени, какво разбираше Надзирателя под думата да избираш и как се прави това. Решението на гатанката му дойде от само себе си, като знание отникъде. Всеки ден ми се разкриваше нещо ново и аз всеки път изпитвах грандиозно и странно учудване, граничещо със страх.
Не съм в състояние да обясня рационално откъде ми дойдоха тези знания. Само едно мога да твърдя напълно уверено: в главата ми не можеше да се роди нищо подобно. Откакто открих транссърфинга (по-скоро ми позволиха да го направя), животът ми се изпълни с нов, радостен смисъл. Всеки, който се е занимавал с някакво творчество, знае каква радост и задоволство носи предметът, направен със собствените ръце. Но това е нищо в сравнение с процеса на сътворяване на собствената съдба.
Макар че терминът „сътворяване на съдбата“ в обичайния му смисъл не подхожда особено тук.
Транссърфингът е начин да избираш съдбата си в буквалния смисъл, както в супермаркета.“
Ама едно нещо не мога да разбера – Как да се събудя от реалността. От съня си се субждам винаги. Но как така става човек да се събуди от реалността и не е ли това насилие над човешката психа. СТава ясно също така че при събуденият душата и разума са единни и може да прави всичко. А може ли с това външно намерение примерно да минеш през стени, да се телепортираш и всякакви други неща. Нали е външно, следователно и света трябва да се подчини. Всичко свързано с магията, всякакви манипулации с времето, пространството и материята, които не се подибар в рамките на рационалния светоглед се свързват с нещо паранормално. А да накараш някой да се влюби в теб възможно ли е? Въобще има доста неясности в книгите на Вадим Зеланд. Никъде не е описано откъде да си смъкна Надзирателя и как точно да се събудя от реалността.Говоря за истинско събуждане.Вижте какво казва Надзирателя – Махалата разединяват душата и разума на човека, лишавайки го от неговата божествена сила. Но ако в света на сънуващите внезапно се появи някой събудил се, чиито душа и разум са слети в едниство, при него се връща вълшебната сила на Твореца. И тогава този просветлен осъзнава че между него и Бога няма никаква принципна разлика. И още куп синоними – осъзнат и т.н. Което означава че единство Сай Баба е събуден. Нали той все пак може да материализира предмети от въздуха. Аз например искам да материализирам пари пред мен, но не става. А да не говорим за куп други лъжи – че уж египетските пирамиди са построени с външно намерени\ телекинеза \. Те са построени с вътрешно намерение \ бутане и прместване на камъни \.
Моля също така да прочетеш и това
http://obe-bg.com/index.php?topic=88.0
За шестия пост става дума. Всичко знаем какво означава принцип на подобието. Зачети се и в другите неща.
В тази насока защо Вадим твърди че египетските пирамиди са построени от някакви древни магове, а не от роми. Просто всичко е написано за наивните умове на много хора. Иначе като учение си го бива.
Цветанe, Вадим Зеланд говори за събуждане в съня, в самия сън. Това е така наречения осъзнат сън – когато сънуваш и съзнаваш , че сънуваш. Освен това осъзнаваш, че може да правиш всичко, което си поискаш и сам си творец на съня си. В осъзнатия сън можеш да летиш, да ходиш където си поискаш, ти си творецът. Достатъчно е само да си помислиш, че искаш да полетиш и политаш. Аз съм го правила често.
Та така е и в реалността. Просто трябва да си осъзнат, да осъзнаеш, че всичко е като сън, обстоятелствата те бутат насам натам и ако „спиш“, ти си мислиш, че нямаш избор. Но когато се „събудиш“, съзнаваш, че можеш да избираш и че сам можеш да управляваш съдбата си.
С външното намерение могат да се правят много неща, които не се побират в рамките на обикновения светоглед, но за повечето от нас е почти невъзможно да си създадем такова силно намерение.
Но всъщност то не ни е необходимо. За нас е важно да променим живота си към по-добро и да релизираме мечтите си. А това е възможно за всеки.
Разбира се, не може желанието ни да се материализира така бързо, както в съня. Необходимо е време и търпение.
На въпроса, вярно ли е, че е Бог, Сай Баба отговаря: „И ти си Бог. Единствената разлика между двамата е, че аз го зная, а ти – не.”
Което означава че човек трябва да се събуди пак от реалността, а това е много трудно. Как става
Здравейте!
Благодаря на Росица за хубавата статия… Определено чрез нея аз ще си спестя много време, като не чета книгите на Зеланд.
Не го казвам като препоръка към някой, съдене или упрек, а просто констатирам и си правя изводи за себе си.
Накратко какво имам предвид и какво ме притеснява? – Значи за да мога да си поръчам от вариантите (шаблоните и декорите), които ме заобикалят, трябва да съм ОСЪЗНАТ.
ОК! Какво е да си осъзнат? – Ако приемем, че живата е аналогия на един сън, то да си осъзнат е нещо като осъзнато сънуване… Тоест „няма невъзможни неща“ и всичко е постижима, с един „малък“ проблем – нещата не се случват бързо както при сънищата!
Кое е важно при осъзнатия? – Основни е НАМЕРЕНИЕТО или „решимост да имаш и да действаш“… А с какво това е по различно от Волята? Според мен с нищо, но явно Зеланд е решил да даде „рецепта“ за усъвършенстване в няколко книги, а Учителя Дънов е говорил за това в две школи от по 22 години за тази Воля, а да не говорим за дадените стотиците упражнения и практики.
Друго – „Намерението е постигане на единство между душата и разума.“ – Абсолютно точно и правилно! На подобно ЕДИНСТВО, навярно трябва да се казва СЪВЪРШЕНСТВО…
Душата (чувствата) и разума са с полюсни знаци ( + и – ) и трудно се хармонират и съчетават така, че да вършат Работа. Обикновено на практика какво става? – хората, разучили подробно сходни теории и проявили решимост (намерение и воля), действат като просто завързват плюса и минуса накуп (в едено!)… Това е все идно да бръкнеш в контакта с двата пръста. Такива са моите наблюдения и има много примери в тази насока. Обикновено резултата е ясен – или бушон гръмва, или става поразия с инсталацията.
Накрая ще коментирам и едно друго нещо, което може би при всички визуализации се ползва (препоръчва) – „Ние просто правим своята поръчка до Вселената и се доверяваме, че нещата ще се развият по най-добрия за нас начин.“
Да! Дали ще се обръщаме към Бог, Вселена – няма значение, въпроса е да се разбере, че поръчка се прави ПРЕДИ човек да се роди. Тогава се планират нещата. Дали, ако го знаеха това някой хора, нямаше да има спестени тонове похабена хартия. (шегичка!):)
Сега сериозно – в действителност през земния си живот, навярно най-важното е човек да се придържа към „шаблона“, който се е отредил преди инкарнацията… Колкото повече се използва свободната воля, за да се отдалечи човек от личният си „сценарий и декорите си“, толкова повече ще се увеличават страданията и проблемите. Има пряка зависимост!
Накрая – неангажиращ извод – по е разумно да се стремим да разберем мисията и задачите си, които имаме през земният си живот и тогава да използваме методи на визуализация, които да са като помощно средство. В противен случай голяма е вероятността, вместо да светнем, да се опърлим доста от фазана и нулата, които с категорично си НАМЕРЕНИЕ сме решили да стиснем здраво с двете си ръце.
Поздрави.
Много точни неща.
“Във Вселената съществува неподлежаща на измерване и описание сила,
която шаманите наричат намерение, и абсолютно всичко съществуващо в
целия Космос е скрепено с намерението чрез неделима свързваща брънка.”
Карлос Кастанеда
Съществува поле, невидимо и безформено, което се грижи за всичко. Намерението на Вселената се проявява по милиарди начини във физическия свят и всяка част от вас, включително душата ви, мислите ви, емоциите ви и физическото тяло, което обитавате, са част от това намерение. Е, щом намерението предопределя всичко във Вселената и е вездесъщо, т.е. няма място, където то да не е, тогава защо толкова много хора често се чувстват отделени от него? И нещо още по-важно – щом намерението предопределя всичко, тогава защо на толкова много хораим липсват много от нещата, които биха желали да имат?”
Здравей seogeo !
Ще ти предложа моите отговори на въпросите,…и дано не стане досадно честото ми „вземане на думата“. Принципно харесвам изказванията по същество, а не чатовете и честите изказвания,…и към това ще се придържам.
Първо трябва да заместиш думата „намерение“ в цитата на Кастанеда с „воля“. Тъй като се говори за намерение на Вселенска сила – то респективно трябва да се допълни съчетанието „Божия воля“. Всичко друго си е на място в цитата.
Сега конкретно на въпросите:
1.Е, щом намерението (БОЖИЯТА ВОЛЯ) предопределя всичко във Вселената и е вездесъщо, т.е. няма място, където то да не е, тогава защо толкова много хора често се чувстват отделени от него? –
Отговора е в това, че тук на Земята има и друг вид воля – ЧОВЕШКА ВОЛЯ, която е свободна,…тоест може да не е в синхрон с Вселенската воля. За радост подобна „свобода“ (разминаване между двата вида воля!) може да се получава само през земният живот на „венеца на Природата“ – богоподобният човек! В цялата Вселена иначе се изпълнява само Божията воля.
2.Щом намерението (Волята) предопределя всичко, тогава защо на толкова много хора им липсват много от нещата, които биха желали да имат? –
Отговора е сходен с горния… Ако си в синхрон със Вселенската Божия Воля, не би могло да ти липсва нещо, защото човек тогава би трябвало да живее в хармония и пълната.
Обикновено проблемите и трудностите на човек произлизат от разминаването на свободната му воля, намерения и желание с другата Воля,… Вселенската!
Поздрави.
Здравей Никола. Интересни разсъждения. Много добре си обяснил нещата, както ги виждаш и ме караш да се замисля.
Искам да кажа обаче, че намерението не е воля, не е желание, не е дори и вяра. То е спокойната увереност, че отиваш да вземеш своето. Вървиш към целта и действаш така спокойно, безгрижно и уверено, сякаш отиваш да си купиш вестник. Знаеш, че ще си вземеш вестника, не бързаш, нито насилваш нещата. Дори не е необходима силна вяра, защото вярата предполага съмнения. Просто решаваш и го правиш. Разбира се, трудно се постига такова чисто намерение. Много добре се усеща какво представлява намерението в осъзнатия сън. Аз съм сънувала осъзнато и по време на съня просто решавам да полетя и политам… Това е – не се убеждавам, не се питам мога или не мога, няма съмнения, няма принуда, страх или насилване на нещата, няма усилия на волята.
А колкото до душата и разума – не винаги са на + и – . На мен специално ми се е случвало да има моменти, когато и разумът и сърцето ми сочат към едно. Тогава намерението е най-силно. Ти казваш:
„въпроса е да се разбере, че поръчка се прави ПРЕДИ човек да се роди.“
И аз често съм мислила по този въпрос. Смяташ ли че това, което сме планували преди да се родим, непременно трябва да се случи?
Как според теб можем да разберем каква е била целта ни, за да не се „движим срещу съдбата“? И не би ли могла тази цел – нашият замисъл(или може би Божият замисъл) да се измени?
Какво мислиш?
Тук има много правилни неща.
“Нашите индивидуални мисли създават прототип в универсалния ум на намерението. Вие и силата на намерението ви не сте отделни. Затова, когато формирате в себе си мисъл, съизмерима с Духа, вие формирате духовен прототип, който ви свързва с намерението и задвижва осъществяването на желанията ви. Каквото и да желаете да постигнете, то е реален факт, вече съществуващ в Духа. Изхвърлете от ума си всички мисли за условия, ограничения и за възможността да не се осъществи. Ако желанието остане необезпокоявано едновременно в ума ви и в ума на намерението, то ще се превърне в реалност във физическия свят.”
“През по-голямата част на живота ми съм работил в областта на човешкото усъвършенстване и въпросът, който най-често са ми задавали е: ”Какво да правя, за да получа желаното?” В този момент от живота ми, докато седя тук и пиша тази книга, отговорът ми е: ”Щом човек се превръща в онова, за което мисли, а мисли за получаването на желаното, той ще остане в състояние на искане. И така, отговорът на въпроса: “Как да получим желаното” е да го променим на: “Какво да правя, за да получа онова, което възнамерявам да създам?” На оставащите страници от тази глава давам отговор на този въпрос, но накратко той е следният: “Ще получиш онова, което възнамеряваш да създадеш, чрез хармонизирането си със силата на намерението, отговорна за цялото творение.” Бъдете като намерението и ще съ-творявате всичко, за което мислите. Когато станете едно цяло с намерението, вие преодолявате его-ума и се превръщате в универсалния всетворящ ум.”
“Помислете над думите на физика Макс Планк, казани при получаването на Нобелова награда за изследванията му върху атома: “Като човек, посветил целия си живот на най-здравомислещата наука – изучаването на материята, – мога да ви кажа следното в резултата на изследванията си върху атома: Не съществува материя като такава! Всяка материя възниква и съществува единствено поради силата, която кара частиците на атома да вибрират и поддържа целостта на тази миниатюрна слънчева система … Зад тази сила ние трябва да предположим наличието на съзнателен и интелигентен ум. Този ум е матрицата на всяка материя.” Именно с този ум ви приканвам да влезете в съответствие.”
Въпросите ми са – Как да се справим с его-ума? Възможно ли е с подобно намерение да промянем материята на квантово равнище? Примерно да повляем на тялото на друг човек и да го излекуваме от някаква болест.Или пък да го накараме да се влюби в нас, да отиде в друг град, или да си промени нещо в живота. Транссърфинга е висша квантова механика, или по-точно нещо средно между физика и парапсихология.Но всичко може да се обясни с тази теорема на Джон Бел – „Не съществуват изолирани системи,всяка частица от Вселената е намира в
„мигновена“/превишаваща скоростта на светлината/връзка с всички останали частици.Цялата система,дори частиците и да са разделени от огромно разстояние,функционира като единна система“
Здравейте!Аз също чета книгите на Вадим Зеланд и много ми харесват.Промених гледната си точка за много от нещата ,които ми се случват и разбрах че живота е доста по-лесен:)въртяла съм два слайда,които се случиха:))ВЯРВАМ В ТОВА!НИЕ САМИ СЪЗДАВАМЕ БЪДЕЩЕТО СИ!
Интересувам се какво ти даде живота в следствие на слайда и за колко време се осъществиха поръчките ти
Здравей Роси! (повечето така ти казват, но определено за мен Росица носи по-силни вибрации)
Затрудни ми много с въпросите и два дена нищо не мога да измисля.
Принципно епистоларното общуване е голямо ограничение за изясняване на сложни въпроси (екзистенциални, езотерични)… Ограниченията пък, които се пораждат в блог-сайтовете е още по голяма – пространството е малко, а да не говорим, че много от функциите на форумите изобщо липсват.
Това са лични наблюдения, защото съм писал близо три години в „Портала за съзнателен живот“(над 750 мнения) и съм установил, че писането в нета в голямата си част е губене на време.
В този ред на мисли, аз какво правя? – Когато имам време, разхождайки се в нета, ако срещна нещо стойностно и искрено написано, отделям малко време и пиша само личен опит и наблюдения. Въпреки, че мога да взема отношение по доста теми, аз пиша само там където имам вдъхновение и вътрешно убеждение, че „трябва“ да споделя нащо изпитано.
Очаквания за разбиране нямам. Ако някой сметне, че може да ползва нещо от споделеното – ок!, на останалите – здраве и късмет пожелавам.
С това малко отклонение уточнявам (и подчертавам!), че мненията ми са неангажиращи,… и не целят да напътстват или помагат на някого. Една от целите ми е да предизвикам просто теми на размисъл.
Имайки предвид написаното до тук и огромният труд, който полагаш в този сайт, ще се опитам да ти отговоря. По-скоро, за да не стане „тежко мнението“ ще конспектирам в точки,…като не давам гаранция за разбираемост.
Какво бих развил в един по-подробен отговор на горният ти пост? -
1.Аз писах, че слагам равенство САМО между намерението и волята, а не това което си ми вменила (желание и вяра).Тук бих се обосновал доста солидно и бих наблегнал на обединяващото УСИЛИЕ и ДЕЙСТВИЕ, без които намерението(волята) си остава в сферата на желанията и пожеланията. Много можа да се пише тук…
2.Определено бих засегнал и въпроса с ВЯРАТА, защото не бих се съгласил с това, което казваш – „не е необходима силна вяра, защото вярата предполага съмнения“. Отчасти имаш право, но има нива на вярата, а едно от тях е НЕПОКОЛЕБИМА вяра! Тя навярно са припокрива с твоето – „спокойната увереност“, за която споменаваш при закупуване на вестник… Могат да се дадат доста примери, а и може да се установи, че просто влагаме различна терминология в едни и същи неща.
3.Тук сигурно доста щях да пиша, защото не бих се съгласил с това твое мнение – „душата и разума – не винаги са на + и – „. Бих изложил доста доводи за това… Но всъщност ти правиш констатацията си от личен опит казвайки – „На мен специално ми се е случвало да има моменти, когато и разумът и сърцето ми сочат към едно“. ДА! Това е един перфектен вариант (разум и чувства в едно!), но това не означава, че двете са с еднаква полярност. Могат да се дадат много доводи за това,… и май ще излезе, че пак говорим за едни и същи неща.
4.Твой въпрос – „Смяташ ли че това, което сме планували преди да се родим, непременно трябва да се случи?“ – „хлъзгав“ (нееднозначен) въпрос. Ако се каже – да!, следователно нямаме свободна воля и сме „кукли на конци“, ако се каже – не!, къде е Волята на Твореца тогава? Има начин така, че да е и „агнето цяло и вълкът сит“, но как може да се обясни с няколко думи, като има теми по въпроса и дискусии с десетки страници?!?
5.Друг въпрос – „Как според теб можем да разберем каква е била целта ни, за да не се „движим срещу съдбата“?“ – Много съществен въпрос. Основният ориентир е СТРАДАНИЕТО. То е като барометър – отчита безпогрешно. Отделно трябва да се съчетае и с др. методи ретроспекция, анализ, интуиция,… при което може да се направи обективна оценка на посоката. Доста може да се пише и тук…
6.Друг въпрос – „И не би ли могла тази цел – нашият замисъл(или може би Божият замисъл) да се измени?“ ~ подобен въпрос на 5-я. Всичко може да се промени, в определени граници, … и дадено време. Има свободна воля човек, но тя е ограничена по време – човешки живот. Разбира се, че има и неизменими неща – в езотеризма му казват „зряла кърма“… Повтарям – не е елементарна тази дискусия.
Може би, за да се схванат нещата донякъде, всеки може да се направи следната тема за размисъл – съпоставими ли са човешката воля, зависима от пространство-времето и Божият замисъл, който е неподвластен на пространството и времето. Тук могат да се намерят много „ключове“…
Това е! Съжалявам, че мнението стана пак дълго, но като си представим какво щеше да е другото (разширеното!), можем само да сме удовлетворени.
Успех и Светлина ти желая!
Никола, благодаря ти за подробния отговор. За обръщението – не знам дали Росица носи по-слини вибрации, но на мен отпределено ми харесва повече Роси.
Колкото до твоите отговори, наистина по повечето въпроси мислим едни същи неща, но използваме различна терминология. Само не разбрах какво точно имаш предвид за страданието – казваш, че основният ориентир е СТРАДАНИЕТО. Но за какво ориентир – че се отдалечаваме от целта или че сме на Пътя? Защото точно тук съм срещала противоречиви мнения…
Роси, за мен страданието е основен и главен ориентир за това дали човек върви в правилната посока и дали следва Пътят, който му е предопределен изначално.
За всеки, който твърди обратното, силно бих се усъмнил в неговите езотерични знания, познания и опит! Ако решиш можем да коментираме и конкретни подобни твърдения или личности…?!?
По-скоро проблема със страданието е друг – ЛИЧНАТА ГРАНИЦА НА ПОНОСИМОСТ. Разбираемо е, че хората са различни индивидуалности, което и води до различно ниво на поносимост.
При мои лични наблюдения съм забелязвал много случаи на „втвърдяване“,… тоест хората се адаптират и приспособяват към страданието.
Как става това привикване? – обикновено със ОПРАВДАНИЕТО, което е пък един основен лост, с който хората блокират своето развитие. Всъщност има ли погрешно действие, решение или страдание…, което да не може да бъде оправдано?
Простичко какъв е цикъла? – Човек идва на Земята, за да се усъвършенства и да научи своите уроци ( обикновено за развиване на качества и добродетели!). Ако имаме отклонение от този ИНДИВИДУАЛЕН Път, страданието служи за насочване и съответно за правене на корекции при „залитане“…
При положение, че човек се „втвърдява“ (не прави корекции!)- то цикъла със страдание се повтаря или мултиплицира и съответно обратното, ако човек хваща своята посоката – страданието се редуцира и се излиза от порочният кръг.
В този ред на мисли ми се иска да кажа, че страданието има много видове (от копнеж за материално неща, до болести, проблеми или загуба на близки).
Всъщност сега ми хрумна и идеята как се вписва всичко казано до тук със СВОБОДНАТА СИ ВОЛЯ? – Човек има избор да привиква със страданието или да го използва като коректив и ориентир, съзнателно вървейки по своя Път.
Примери могат да се дадат много в подкрепа на това, което написах,… но не виждам смисъл.
Никола, благодаря ти за изчерпателния отговор. Да, наистина понякога човек привиква със страданието, както казваш ти – „втвърдява“ се и така сякаш сам избира да продължава да страда.
Здравейте.
Поздравления на Никола за смислените му разсъждения по тази тема. Моите размисли са подобни, особено идеята за СТРАДАНИЕТО и значението му за живота ни.
Здравейте отново,Роси!И в тази тема си“пъхнах“ носа:))обясних си много неща,които преди не разбирах,но усещах“глад“за такава информация.Все още съм в началото на света на Зеланд,но бих искала да попитам за мнението ти по следния въпрос:Ако душата знае какво я очаква и е постигнала някакъв комфорт(т.е.за момента се е успокоила),но на ниво разум има дискомфорт(той винаги е наразумен при мен:)означава ли,че са се намесили равновесните сили,за да се изравнят силите(сякаш има борба м/у душа и разум в случая)и как бих моглоа да постъпя в случая?!Надявам се да не съм много объркана в обясненията си,но тези неща са новост за мен,но са доста интересни и нямат нищо общо с детското ми очарование от“Тайната“!Благодаря!
Здравей Пепи и Честита Коледа!
За да се реализира намерението ни, трябва да се получи синхрон между душата и разума.
Разумът ти не е неразумен, разумът по принцип се съмнява, търси доказателства. Затова е разум.
Равновесните сили се задействат, когато придаваме прекомерна важност на нещо или някого. Затова трябва да намалим важността.
Честита Коледа и на теб,Роси!Добре че има хора като теб:)Много здраве и късмет,и още много фенове на sebepoznanie.com
Има нещо интересно обаче,Роси
Зеланд казва,че никому не е дадено да знае съществува ли връзка м/у намеренето и Бог.Отговорът не се ли крие в евангелието на Марка 11:24,сам Бог го е казал.А въпросният баланс м/у разум и душа е :“Както на небето,така и на земята“.Доста интересни неща,заслужават внимание,още повече за хората,търсещи отговори на въпроси,които не им дават покой отдавна.Мога с ръка на сърцето да се похваля,че съм доста по-спокойна,отколкото в началото,дето исках да се кача да управлявам самолет,благодарение на всичко това.Вярно,че има още доста работа,но е важно основите да бъдат поставени и то стабилни основи 
Успехи,Роси!
Така, всичките тези неща са ми ясни. И Ошо съм го изчел, голям пич, и Лазарев, създава доста силно чувство за вина, ако не си готов, и какво ли не, включително и теорията на „Тайната“, която си е същото като това тук. Въпросът ми е, какво правим, когато не знам какво искам. Как да разбера? А? А? А? Благодаря предварително за всеки смислен отговор!
Здравей Bratvat и добре дошъл тук. Моят отговор на този въпрос е тук:
Как да разбера какво искам?
Здравей Роси!Вече зная как стават чудесата всеки ден в различни краища на света.Ако искам да полетя като в съня си ,как ще стане наяве или да вървя по вода примерно, или не става,защото се прокрадва съмнението,че това без самолет няма да стане.Съмнявам се дали плануваме къде да се родим,защото не мога да си обясня,как тогава има разочаровани хора от живота си или още по-зле разочаровани деца,които дори посягат на живота си.И сигурно никой няма да иска да се роди там,където има расова дискриминация или недостиг на храна,как да си обясня абортите и умирането на бебета без да има здравословна причина за това.Така е животът сами си го градим ,както смятаме за правилно,но не мога да си обясня,как ще иска някой да се роди примерно хомосексуалист?Моля те ако можеш обясни?Поздрави Милена!
Здравей Милена. Да, интересни въпроси задаваш, но гледаш от гледна точка на дуалния свят., в който даваме определение на всяко нещо като добро или лошо, правилно или неправилно, зле или добре и т..н. Но отвъд добро и злото има едно по-висше добро, един друг свят, където противоположностите всъщност са едно и също нещо в различна степен. Вие определяме нещо като добро, когато го сравняваме с друго, което определяме като зло. Разликата между красивото и грозното, между доброто и злото е дело на човешкото съзнание.
Опитвам се да кажа, че преди да се родим нашите души едва ли избират къде да се родят според нашите разбирания тук на земята. Целта им е да научат определен урок и да се издигнат в духовното развитие и затова си избират страната и съответните родители, чрез които може да постигнат това, за което са дошли.
След като се родим, забравяме за какво сме дошли и защо сме избрали именно тук да се родим, единствено интуицията ни води напред. И разбира се, в живота ни може да има и много разочарования, лутания, пропадания, някой както казваш може да стане и хомосексуалист, но всички тези преживявания са ни били нужни, за да научим уроците и да можем да продължим.
Как да се справя със съмненията?
Здравей Цветане!Как да се справиш със съмненията ли,като повярваш в себе си и възможностите си.Не си поставяй недостижими цели,а реални дори и да са незначителни и така крачка по крачка ще ставаш все по-силен и по-силен.Ако си сигурен в това,което искаш никой няма да може да те разубеди.Всъщност проблема е в съмненията иначе отдавна да можехме да летим…Ограничени сме единствено от въображението и знаеш ли в много от случаите съмненията ни карат да експериментираме,да пробваме докато се получи.Човек се съмнява в нещо докато сам не се увери,че е така или не е и това е съвсем нормално,а може би и защото не искаме да бъдем отново наранени.Поздрави и усмивки!
Роси ти казваш,че след като се родим забравяме за какво сме дошли и защо сме избрали точно тук,но тогава къде е смисъла да избираме не разбирам?
Избираме най-подходящите родители и среда, за да научим уроците си. Изглежда забравянето е необходимо, защото ако не забравим, няма да може да минем през тези преживявания, които още ни донесат познания, прозрения и израстване. Все пак остава интуицията, която ни подсказва накъде да вървим.
Здравейте!
Роси, каза – „След като се родим, забравяме за какво сме дошли и защо сме избрали именно тук да се родим, единствено интуицията ни води напред.“
Това нещо не само, че е много основно, важно и ключово за воденето на съзнателен живот, но е и основен Закон, съпътстващ прераждането на Душите.
Причините да цитирам са обаче други…
Колко много хора се стремят да „надникнат“ в миналите си животи?
Не сте ли срещали хора, които при всяко едно НОВО запознанство или връзка, търсят история и в миналото?
Да не споменаваме пък, каква богата палитра от предсказания за минали животи се предлага на „пазара“?!?
Горните въпросите са теми за размисъл, а цитата може да помогне за отговорите + вземането на разумни решения! Всеки с избора си…
Поздрави.
Много интересна статия и коментари по и отвъд нея!
Аз малко ще се отклоня от посоката но коментарите, за да спомена нещо, което ме смущава. А именно, гледайки филма на Вадим Зеланд за транссърфинга, усетих вътрешно напрежение, последвоно от кошмари. Това се получи въз основа на визуалната част на филма. Попитах се, защо този човек дава интервюто в тъмно помещение с тъмни очила. Някак си не ми се понрави отсъствието на погледа. Отделно маниера му на говорене ми се стори манипулативен. Потърсих информация в интернет и в някои руски форуми срещнах същото учудване и на други хора. Никой не може да каже, сляп ли е или това е част от постановка?! Ако не е сляп, би трябвало да осъзнава, че отсъствието на погледа инстинктивно поражда у зрителя недоверие. Смущението ми се подсилва от средата, в която е заснет филма- аристократична на вид, в стил „тайно общество“ и лъскавият пръстин с камъни, който присветва отвреме навреме в камерата и поражда определени асоциации, както и движенията на ръцете, като един властен, всяващ респект индивид, или поне с желанието да бъде такъв.
Относно теорията му, считам някои от нещата за вярни, но има и такива сред тях, поставени с непоклатима сигурност, все едно са излезнали от Божиите устни. И понеже смятам, че всяка една идея на този свят е относителна, това ме кара да си мисля, защо аджаба Вадим Зеланд не борави с думи като „аз мисля“ или „вероятно“, а подава информацията като абсолютната истина – не е ли това отново един от изпитаните от много политически лидери метод за манипулация на масите.
На мен също ми направиха впечатление някои от изброените по-горе неща от филма, като монотонното говорене, което не издава емоция; никакви телодвижения в продължение на дълъг период от време, както и декора /стар аристократичен стил/, който по-късно във филма се сменя с повече светлина. Лично на мен това, което изброих не ми е докарало някакъв дискомфорт, както Петя описва за нея, но наистина ми направи впечатление. Що се отнася за носенето на очила, както го виждаме и по-горе в снимката е затова, както той обяснява в края на самия филм, че не желае да бъде разпознат в обществото.А защо Зеланд не борави с думи като „аз мисля“ или „вероятно“,то е може би, защото Зеланд е убеден в това, което споделя и няма място за предположения.
Здравей Петя. Да, наистина малко са странни тези неща, не са според очакванията ни и според общоприетите правила. Но всички новатори имат своите странности. Разбира се, не е нужно да харесваме и одобряваме всичко, което прави или казва Зеланд, но безспорно транссърфингът е един изключителен метод за промяна.