май 23rd, 2010 
Росица Вакъвчиева 
„Аз избирам чувствата, които изпитвам
и аз решавам каква цел да постигна.
И всяко нещо, което ми се случва,
е било поискано от мен
и съм го получил такова,
каквото съм го поискал.“
Джералд Джамполски
Тези дни в коментарите обсъждахме, че идеите от „Тайната“ сякаш зациклят. Всички знаем за силата на мисълта и закона за привличането, знаем, че ние творим съдбата си и че имаме огромен потенциал и въпреки всичко нещо ни убягва…
Питаме се: „къде бъркам, кое не правя както трябва…има ли друга тайна…?“
И продължаваме да търсим отговори, търсим някой, който да ни каже как, на къде, да ни даде ключа.
Този ключ обаче е в самите нас.
Методиките са насочване, подсказване и са само началото.
Всеки от нас има свой път и свои уроци, които да научи. Всеки преминава през различни изпитания, има свои бариери, които го спъват.
Затова, както писах и в коментарите, смятам, че пътят на всеки е много индивидуален.
Първата стъпка е да освободим от бариерите, които ни пречат, да осъзнаем механизмите, с които сами се ограничаваме и връзваме.
Важен елемент при промяната на реалността е
-
Приемането.
Обикновено с ентусиазъм примаме факта, че ние творим съдбата си. Вярваме, че със силата на мисълта можем да реализираме желанията си, да привлечем пари, желания партньор и т. н, но отказваме да приемем, че сме привлекли и „лошото“ в живота си.
Приемаме, че хубавото можем да създадем, а проблемите, които ни спохождат отдаваме на някакви тъмни сили или обвиняваме хората около нас, обстоятелствата, съдбата.
Но тук има противоречие – не може да творим само нещата които искаме, а другото да го творят външни сили. Защото това предполага борба. „Аз – доброто“ и „лошото“, срещу което трябва да се боря.
Аз ли творя всъщност реалността си?
Ако приемем, че ние можем да реализираме мечтите си и създаваме своята реалност, трябва да приемем, че творим и „лошото“ в нашия живот.
Приемете ролята си на създател. Да си създател е свобода, но и отговорност.
Ние искаме да сме създатели, но в същото време се съпротивляваме на това. Отказваме да поемем отговорност и ни е по-лесно да виним другите. Но когато ги виним, ние им отдаваме силата си.
Това разбира се, не означава да виним себе си, че сме привлекли проблеми или че нещата не се получават. Злото всъщност не е наш враг. Често това, което ни изглежда зло, допринася много повече за развитието ни, отколкото това, което смятаме за добро.
Тук не става въпрос да виним някого или да се борим срещу него, а да приемем себе си, другите, света, нещата, които ни се случват.
Да приемеш не означава да се примириш, не означава да оставиш да те тъпчат или да не предприемаш нищо.
Да приемеш означава да не отричаш нещата, а да ги видиш такива, каквито са, да разбереш какво послание носят и да откриеш възможностите в тях.
Нещата, които идват в живота ти, ти дават възможността да се вгледаш в себе си и да разбереш кои са ограничаващите ти убеждения.
Когато приемеш себе си, другите, света, такива каквито са, ти си възвръщаш силата.
Дийпак Чопра ни разкрива още една духовна тайна :
Ти не си в света, светът е теб.
За да поемем ролята на създател, трябва да осъзнаем, че светът всъщност е в нас. Хората около нас, нещата които ни се случват и които привличаме са просто огледало, което отразява това, което е в нас.
Затова няма нужда да бягаме или да се борим, а да поемем отговорност за своето отношение. Нещата, които ни се случват ни показват пътя, разкриват ни важни неща за самите нас, те са уроци, които ни водят напред.
Не е необходимо да контролираме хората и обстоятелствата, за да предизвикаме промяна. Можем променим нещата като променим своето отношение, като приемем и хубавото и лошото в живота и признаем неговата полза.
Начинът, по които възприемаме света, моделира живота ни. Ако виждаме света като арена за безкрайно състезание, ако виждаме другите като заплаха за нас, ние винаги ще живеем в страх и несигурност и ще привличаме обстоятелства, доказващи, че светът е опасен.
Когато разделяме света на „аз“ и „другите“, „добро“ и „зло“, ние се борим срещу себе си.
Но когато осъзнаем, че светът е в нас, злото няма как да бъде наш враг, а просто друг наш аспект. Всеки наш аспект има смисъл. Ако го отричаме и се борим срещу него, ние отказвазваме да се развиваме и сами се оковаваме.
Другият важен елемент при промяната е:
-
Търпението.
Често в началото ние сме ентусиазирани силно, но само докато се сблъскаме с разочарование.
Помнете, че когато променяме мисленето си, отношението си, няма как всичко да се промени мигновено. В процеса на промяната има период, когато все още в живота ни идват неща, отразяващи старите ни убеждения.
Харесва ми аналогията, която прави Джон Кехоу:
„Когато гледате небето и звездите на него, вие всъщност виждате миналото, защото някои от звездите може би не съществуват вече. Това е така, тъй като звездите се намират на стотици хиляди светлинни години от нас и на светлината им, която се разпространява със скорост 300 000 км в секунда, и трябват стотици или хиляди години да достигне Земята.
Видимата светлина на звезда, отдалечена от нас на стотици светлинни години, всъщност е светлината, излъчена от нея преди стотици години.“
Така и това, което виждаме в живота си днес, отразява нашето минало и старите ни убеждения.
Необходимо е време и търпение, за да се може новите ни убеждения да започнат да привличат различни неща.
Освен това, в процеса на промяната има и спадове, когато нещо се случва и ни връща обратно назад. Това е така, защото е останало още нещо неизчистено в нас, още нещо, което трябва да научим.
Другите неща, които ни теглят назад са подтисканите емоции, гнева, негодуванието, страха, чувството за вина, самокритичността, сравнението с другите и т. н. Дийпак Чопра пише:
„Всяка част от себе си, срещу която не можете да се изправите, слага бариера между вас и реалността…
Целта ви не е да изпитвате само положителни емоции. Пътят към свободата не минава през усещането, че си добре, а през усещането, че си верен на себе си. „
Споделете вашето мнение. Смятате ли че сте творец на реалността си или има и други сили, които определят съдбата ни?
Трябва ли да се борим със света или да го приемем?
Кои са бариерите, които ни спъват?
Може ли „тайната“ да бъде разкрита напълно?
От категория 
Тагове: 
Много хубава тема.
Творци сме на реалността си, но познаваме малка част от себе си – чрез това, което реализираме в действителността, разбираме кои сме. А останалите хора също творят същата тази реалност, така че реалността ни зависи от собственото ни съзнание само в известна степен.
Здравей Мая. Съгласна съм с теб, че чрез това, което реализираме в действителността, разбираме неща за себе си. Защото светът, който виждаме и хората, които привличаме са огледало и отразяват това, което е вътре в нас.
Казваш, че останалите хора също творят тази същата реалност. Това е така и именно това е загадката…
Светът е един и същевременно всеки твори своя свят.
В „Книгата на тайните“ Дийпак Чопра пише:
„След като казах, че целият свят е създаден в мен, аз изведнъж осъзнавам, че вие можете да кажете същото.
Вие ли сте в моя съм или аз във вашия – или всички сме уловени в някакво странно съчетание от личните ни версии за събитията? За мен това не е проблем, а самото сърце на духовността.
Всеки е творец.
Мистерията как всички тези индивидулани гледни точки се смесват, така че вашият и моят свят да си хармонизират, е онова, което кара хората да търсят духовни отговори.“
Може би във Вселената съществува някакъв скрит ред, който синхронизира безбройните светове, създадени от различни хора…
Лора Дей дава много хубаво обяснение за това:
—
Представете си топка. Вие я хвърляте и тя следва посоката, в която сте я хвърлили. Ако познавате местността, по която ще премине топката, препятствията, които ще срещне, и началната скорост на движение, вие можете да предскажете точно къде ще спре.
А сега си представете хиляди топки, търкалящи се в различни направления. Ако знаете откъде са тръгнали всички топки, тогава можете да прецените с каква скорост всяка от тях ще достигне и ще се сблъска с вашата топка и как ще измени направлението на нейното движение. Фактически имате възможността да промените направлението на всички топки, с които вашата топка ще встъпи в контакт (директен или индиректен) – променяйки движението само на една топка.
—
Колкото повече познаваме себе си и законите на природата, толкова повече контрол получаваме върху нашата обща реалност. По-силната физика, воля, енергия, информираност ни помагат да реализираме по-голяма част от себе си, вдъхновявайки и увличайки другите в собствените ни планове.
Домашните животни приличат на стопаните си – защото нямат собствено съзнание, което да противостои на волята на стопаните им. Децата попадат в плен на реалността на своите родители – защото приемат информация и енерегия от тях неосъзнато. Докато човек не осъзнае себе си, той живее живота на хората, които го обичат, които мислят за него и го направляват чрез мислите и желанията си.
Много интересен е въпросът с генетичните заболявания. Родителите предават на децата си своите проблеми. Има много случаи, в които родителят работи по проблема и го разрешава и това води до оздравяване на детето.
Енергийно ние сме свързани и човек може да промени реалността си едва когато поеме отговорността за характера си и започне да живее съзнателно.
Здравейте, дами! Много хубаво заглавие на темата си избрала Роси
Това е въпросът, наистина! Много хора вече открито заявяват, че са се научили да сбъдват желанията и мечтите си, че са си пожелали нещо и то е станало – идеалният партньор, хубава къща, здраве, пари, кола и т.н. – но според мен никой все още не е сигурен дали това което е получил е в резултат на желанието и вярата му или е донякъде и плод на случайността 
Именно това мен много ме вълнува, сбъдването на точно конкретно желание било то и незначително – да си представиш нещо и то да се случи, един вид да погледнеш в бъдещето, но в това бъдеще, в което ти би желал да се озовеш. И всичко да се случи с точност до най-малкия детайл дори и в деня и часа в който си го пожелаеш… Възможно ли е според Вас!? Според мен е възможно, дори съм го постигал… веднъж 
Та…всички тия автори, които цитираме говорят хубави и верни неща, но тези неща те вече са ги преживели, те вече са станали факти, които те сега само конастатират въвеждайки в тях и аудиторията чрез книги, филми и семинари, т.е. колкото и благородни намерения да имат те правят в известна степен и бизнес от това. Според мен всеки от нас трябва сам да си отговори на този толкова важен въпрос, защото щом пътят ти вече е показан ти трябва да решиш дали и как да го извървиш. А сега се сещам и за филмът, който толкова силно ме впечатли и ме накара да мисля за тези неща: „The Butterfly Effect“. Сред многото теми в сайта май не попаднах на такава за Теорията на хаоса (Ефекта на пеперудата), а именно тази теория използвах в оня единствен случай когато си сбъднах съвсем точно едно желанийце 
Мая, много е интересно е обяснението на Лора Дей.
Да, човек може да промени реалността си, когато е осъзнат, когато се събуди и поеме отговорност.
Както казва и Вадим Зелад – най-важната стъпка при управлението на реалността е да бъдем осъзнати.
Здравей Kev. Питаш дали е възможно да си пожелаеш нещо и всичко да се случи с точност до най-малкия детайл дори и в деня и часа в който си го пожелаеш. Да, аз мисля, че е възможно.
На мен понякога ми се е случвало нещо да поискам и то да се реализира дори без да прилагам някаква техника… Просто си го пожелавам и става…
Мисля си, че може би ние интуитивно знаем как да си поръчаме, а от многото техники понякога се объркваме.
Има и нещо друго. Понякога това, което си пожелаваме не е най-доброто за нас и не го получваме, но това че не не сме го получили се оказва за наше добро. Душата ни знае, че това не ни е необходимо в този момент(тъй като тя има достъп до универсалната Мъдрост).
A ти Kev, след като си успял с помощта на Теорията на хаоса (Ефекта на пеперудата) да реализираш желанието си, значи си намерил своя път.
Би ли ни разказал повече за тази теория на хаоса?
Не бих могъл да я опиша в цялата и сложност и с всичките термини, както е направено в wikipedia например, а и не мисля че би било интересно
По скоро бих препоръчал филма, ако не сте го гледали вече де, но оригиналът с Ащън Кътчър, а не двете продължения, които както става с повечето филми са доста слаби и ненужни. И все пак едно изречение, което описва всичко: „Когато в дъждовните гори на Амазония една пеперуда размаха крилца – тя предизвиква ураган в Мексико.“ Това е идеята най-общо: дадено събитие, колкото и нищожно да ни се струва, води след себе си поредица от други навързани едно за друго, които в крайна сметка намират израз в някакъв резултат, коренно различен (и по време, и по място, и по сила) от началното събитие. Тук вече идва въпросът как това може да ни е от полза в живота и практиката. Във филма героят на Ащън имаше някаква свръхдарба чрез която можеше да се връща назад във времето, точно в даден момент от живота си и променяйки всеки път едно събитие да се завръща отново в бъдещето, но реалността всеки пут да е различна. За съжаление колкото и да опитваше, никога не случи на идеален вариант 
Както и да е… как използвах това аз…!?
Kev, за ефекта на пеперудата е писано в много духовни източници. Още в дрвените Упанишади е казано: „Когато се откъсне тревичка, цялата Вселена потреперва.“
Въпросът наистина е как това може да ни е от полза в живота.
И как ти използва това? Не си довършил…
Много има какво да се учи от Джералд Джамполски! В негово лице виждам изумителна любов и практическо елиминиране на страховете…
Да, mitevm, книгата – „Любовта е освобождаване от страха“ на Джералд Джамполски си заслужава да се прочете и аз я препоръчвам на всички.
Нали разбирате, че когато в мечтите се говори за коли, това може да означава няколко неща. Едно от тях е вътрешното желание „Искам най-хубавата, най-бързата, най-различната кола, която да бъде като допълнение на мен и при вида й всички в радиус на километър ще завиждат“
“ Май може в редки случаи (на късмет от лотарията или наследство от богат чичо), но тогава пък нещо липсва – няма го удовлетворението от това да видиш, че сам си направил нещо.
Това по същество не е нещо необичайно, всеки един го носи вътре в себе си (аз също) и е толкова нормално, колкото дете да поиска да му подарят играчка.
Но когато тази мечта се сблъска с бързо обещание за осъществяването й, възниква опасност.
Едно такова обещание е това във филма „Тайната“. Не че е бързо обещание, но така се възприема. Гледаш филма и си казваш „Вече мога всичко!“ Всъщност, нищо повече не можеш от час по-рано, просто си разбрал за нещо ново, което ако употребиш правилно дава добри резултати. Но! За това се иска усилие. Определено за всяко важно нещо се иска усилие. Да, аз също често си мисля „Ама няма ли пряк път.. не може ли да стане без усилие?
Някой беше казал (не цитирам, по смисъл)- на човек обикновено е достатъчна съвсем обикновена кола, такава каквато вероятно вече има, но винаги желае 10 пъти по-скъпа.
Така че, в случай че си помечтаете за нещо което очевидно не е по силите ви, можете просто да задействате механизъма вътре в себе си за да направите промяната, която ще ви доближи до това нещо. Изкачете следващата стъпка.
Здравей Роси.Аз ще бъда отново кратък.Статията ти е прекрасна,но хората нямат никакво търпение.Неможе да се чака в това консумативно общество,което се бърза и се движиме с 200 в насрешното!До скоро!
Здравейте на всички от този блог!От много време се опитвам да обясня на всички около мен, че сами сме архитекти на живота си.Не знам колко от вас биха ми повярвали, но считам себе си за абсолютно потвърждение на теорията за въплъщаването на мислите във действителност.Винаги съм знаел (и зная) какво точно искам, вярвал съм(вярвам) че ще го постигна и го постигам.Няма пречка не света която да спре човека с цел.Просто трябва достатъчно време и търпение, а обръщайки се назад дори виждам че с течение на времето нещата се случват и по-бързо отколкото очаквам.Подкрепям напълно всичко, което прочетох по-нагоре и се надявам все повече хора да повярват в себе си,за да спре безумието и бягането от отговорност, което цари навсякъде около нас.Оптимист съм и вярвам, че това е единствения естествен път.За мен лично всичко останало е заблуда.Пожелавам ви всичко добро!
Георги
JDeel, съгласна съм с теб, че често, когато хората гледат „Тайната“, си казват – „вече знам всичко“, но тези знания са само началото. И от там нататък започва промяната стъпка по стъпка.
Както писах и в статията, да си творец е и сила, но и отговорност.
дон Айс, да хората обикновено са нетърпелиеи. И аз понякога искам час по-скоро да получа това, което желая. Но нетърпението действа като спирачен механизъм.
Георги, добре дошъл сред нас.
Радвам се, че постигаш това, което искаш и въплъщаваш мислите си в действителност.
Вярвам, че все повече хора ще започват да вярват в себе си и в неограничеността на своите възможности.
Здравейте. Преди да си пожелаем нещо и то да се реализира в живота ни, трябва доста да сме работили за собственото си осъзнаване, като творци на нашата реалност. За да разберем механизма чрез който нашите мисли стават реалност, трябва много да се учим от нашите и чуждите грешки, да трупаме житейски опит, да сме търпеливи и много много ДОБРОНАМЕРЕНИ. Като чета коментарийте на тази тема имам усещането, че някой от нас си представят по много елементарен начин механизма на осъществяването на нашите желания. За изясняване и осмисляне на този механизъм, на мен много ми помогнаха книгите на Валерий Синелников. Препоръчвам ги на всеки който е тръгнал по пътя на себепознанието и духовното си самоусъвършенстване. На всеки който си задава въпроси и търси отговори. Валерий Синелников е един от авторите, които са достигнали до тези отговори.
Започвам от края към началото: „Пътят към свободата не минава през усещането, че си добре, а през усещането, че си верен на себе си.“ Въпросът е дали познаваме себе си и знаем кога сме себе си. Кога и с кого, с мисли, чувства и действия, изразяваме себе си, същността си. Може много хора да казват: „Аз съм себе си, затова не ме харесват, но поне съм откровен! “ Но като се поразровят по-дълбоко, може да открият, че не e точно така. Хубаво е човек да си прави проверка
) от време на време дали си е той 
) и изразява най-истинската си същност и чувства. Разбира се, повякога реагираме просто любезно и по етикет, но пиша за сериозните моменти, събития и хора, чието влияние приемаме или не.
) И да си казваш: „Ето, щом и при мен действат техниките, значи има смисъл в тях!“ До … някое недотам добро събитие. Казваме си: „Ееееех, толкова много исках да ми се случи нещо хубаво и се случи, защо сега така?!!! Аз съм толкова хубав човек, с такива възможности, толкова добри качества!“ Само че препятствията каляват новата ни самоличност – колкото и трудно да ни е повякога! А промяната е осъществена, когато на стари случки, останали в миналото и донякъде повтарящи се в настоящето гледаме с други очи! По по-различен начин ги интерпретираме и знаем, че още се учим или просто, че можем да се справим вече! И е хубаво и да си проверяваме желанията, исканията ни, нуждите ни – какво сме постигнали, какво още искам и в дадения момент кое е добре за нас!
)
Вярно е, че все повече хора четат книги за себепознание и себеразвитие /сповенати и неспоменати тук /. И повечето откриват, че пътят е дълъг, със завои и завойчета, със спънки, които ни препъват и събития, които ни връщат към стари чувства, нагласи и емоции. Който иска и може, продължава напред. Вярно е, че е по-сладко да ти е добре!Да си в кондиция!
А че не може да ни се случват само хубави неща е ясно. Къде отива баланса иначе! И ние самите имаме добри и не толкова добри страни. Въпросът е както е написано по-горе да ги приемем и да сме търпеливи. Когато сме себе си, знаем какво и колко да приемем и докъде е здравословното търпение!
Здравейте всички творци!
Според мен темата е прекрасна и неимоверно точно поднесена!
Вярвайте в себе си и дори в недостижимото(на пръв поглед)за да сеслучи!!!
Здрасти, Жоро! Съвсем наскоро открих сайта и тепърва се запознавам с повечето от Вас четейки мненията ви по различните теми. Дори и да не съм съгласен с някой от гледните точки смея да кажа, че всички (колкото и малко да сте засега) които споделяте мнения тук притежавате едно общо качество – добрина! Това е може би най-важното нещо, това е може би Тайната, която всеки търси и дори притежава, но някои още не са го осъзнали
Аз лично съм щастлив, когато мога и правя нещо за хората, които срещам, дори и да не ги познавам лично. И смея да кажа, че почти всички ми отвръщат със същото. В това може би е ключът, знам ли, когато си обграден от добри и честни хора ти няма как да си друг. За това Ви желая на всички много здраве и скорошни нови вдъхновения 
Здравей Kev!
Много се радвам, че си попаднал на необходимия сайт СЕБЕПОЗНАНИЕ!
Добре си схванал и общата ни обединяваща сила на която другото и име е;
(ценностна система).Само ти се струва,че сме малка група пък и така да е
знаем че по пътя който вървим ще се срещнем много съмишленици с които ще
увеличаваме доброто в хората,защото пътят е правилен.Свободата на мненията и общуването е другата ни сила,която Роси ни е предоставила в сайта си и за това всеки и благодари.Струва ми се че можем да научим доста неща от твоите знания и познания,което ще бъде чудесно!?!
Здравейте! АЗ МИСЛЯ…, че…
Да- мисълта е енергията, с която сме дарени.С нея привличаме и отблъскваме енергийните потоци.
Тя е потенциала на Твореца и Сътвореца.
Но този потенциал се разгръща в ЧИСТИЯ си вид на творчество в по-високите измерения на нашето енергийно съществувание.
А докато сме в 3-то или на прага на 4-то измерение, ние все още
изпитваме въздействието на кармичните закони. В тези „параметри” на съществувание ние все още изпитваме въздействието на онова, което СМЕ създали до момента, за да усетим това, което сме творили до момента с мисълта .
Затова и сега ни е най-трудно. В сегашните „параметри” ние сме
ПОДВЛАСТНИ на миналите и създаваме БЪДЕЩИТЕ.
Тайната на „Тайната”, според мен, е да имаш мъдростта да различиш нещата:
„ Господи,
дай ми ТЪПРПЕНИЕ, да понеса нещата, КОИТО НЕ МОГА ДА ПРОМЕНЯ,
дай ми ВОЛЯ, за да променя нещата, КОИТО МОГА ДА ПРОМЕНЯ,
дай ми МЪДРОСТ, за да различа едното от другото!”
Е, ние сме тук и сега да трупаме мъдрост за да бъдем СЪтворци.
Здравейте.
Ако много бързаме ще прескочим някой етап от развитието си, а това е ПАГУБНО.
По този повод препоръчвам книгата на Крисмъс Хъмфрис Концентрация и медитация.
Браво Роси много хубава статия!!!:)
Благодаря от сърце, Роси!Разбрах, че съм член вече!Благодаря на Господ и Небесната сила,Учителите наши!В много моменти, когато зацикля, чета УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ.Сега попрочетох докато чаках отговора ти, макар, че го знаех,и нямам думиКОЛКО ИСТИНИ С ПРОСТИЧКИ ДУМИ Е НАПИСАЛ за обикновените хора и по-интелигентни, обаче не вникнеш ли трудно се разбира-ВЕЛИК УЧИТЕЛ ВСЕМИРЕН!Сега чета книгата му-’За добродетелите и успеха“-МНОГО ОТГОВОРИ НАМИРАМ, които ги чувствам, но не мога точно да обесня и формулирам на какво да работя над себе си.Човек цял живот се учи.Познанието е необятно.Толкова много ми допадна този сайт, че с вънение чета познати неща и други добре казани стоплящи ми Душата и Въздигащи Духа ми!Благодаря на Господ, че го има и теб Роси!ГОСПОД ДА Е ВИНАГИ С ТЕБ И ДА СИ ВСЕ ТАКА КАКТО НА СНИМКАТА МИЛА И СИЛНА, ЗЕМНА И ОДУХОТВОРЕНА!Амин!
вълнение-простете, печатна грешка
Приятна вечер и се радвам, че Господ ни събра всички!
Здравейте,много интересни са темите в сайта ви и с удоволствие ви чета.Аз бях чела подобна литература преди много години.Дори мога да твърдя,че Историята,Литературата,Биографичните книги на/за Велики хора живели на тази земя са също уроци по себепознание.Науката -Човек- е много дълбока и безкрайна.Интересно ми е,че стигнахме до, и в Космоса,а още не разбираме/повечето от нас/ елементарните 10 Божий заповеди или разказа за Содом и Гомор.Защо ли Бог /или НЛО/,или каквото и да е,ни дава уж прости правила,за да живеем добре и развиваме потенциала си още преди хиляди години,а ние не сме напреднали и на йота.Желанието на групи хора да променят света и себе си /към все по добро/е толкова безкрайно,колкото явно и живота на земята.След хиляди години май се оказа,че сме толкова добри,колкото и лоши, че всичко било в нас.Дали пък нямаме нужда от ъпдейтване на Божийте слова.Успех на сайта.
Здравей suny и добре дошла тук! Радвам се, че ти допадат темите в сайта. Благодаря за хубавите думи.
Може и да имаш право за ъпдейтването на Божиите слова…