декември 31st, 2009 
Росица Вакъвчиева 
Случвало ли ви се е, когато много искате нещо да стане и се приготвяте и настройвате за него, изведнъж нещо да се случи и очакваното да се провали в последния момент? Или за вас е изключително важно да се представите добре пред някого, а точно тогава блокирате и планираното се разваля? Очаквате много важен разговор, но никой не се обажда…а точно когато сте си забравили телефона, се обаждат…Приготвяте се за някакво пътуване и се радвате и разказвате за него, нямате търпение… и изведнъж по някакви причини…пътуването се отлага. Тъкмо сте успели да постигнете нещо и сте на върха на щастието…и хоп – нещо се обърква или възниква проблем, които помрачава радостта ви.
Такива закономерности се случват толкова често, че сякаш има някаква зла сила, която действа срещу нас. Сякаш дяволът е чул и разваля замисленото…Оттук са и суеверията да не се „уричаме“, да не разказваме за нещо предстоящо докато не стане реалност, да не се радваме много, че после ще плачем и т. н. Много автори дори извеждат закони, които обобщават тенденциите защо и кога нещата отиват на зле. В тях разбира се има и хумор като в законите на Мърфи. Ето едни такива закони:
„Закон на Гемперсън:
Вероятността нещо да се случи е обратно пропорционална на желанието за това.“
„Закон на Хачисън:
Когато една ситуация изисква непрестанно внимание, то тя ще се случи в момент на разсейване.“
„Обратно пропорционални закони за очакванията:
Негативните очаквания водят до негативни резултати.
Положителните очаквания водят до негативни резултати.“
Артър Блок в „Законите на Мърфи“ пише:
„С течение на времето разбирате, че има нещо около вас, че има някаква осезаема сила извън вашата власт и ви обхваща непреодолимо желание да я назовете с име. В такъв момент, след като сте чувал законът на Мърфи, принципа на Питър или Законът за селективната гравитация, ви се иска да се призовете един от тях, само за да проверите дали не сте забравили точната формулировка.“
Но всъщност няма никаква зла сила. Често това, което ни се случва си го причиняваме ние.
- Как ние – ще попитате вие, никой не иска да се провали нещо, което силно желае и очаква.
Да, но все пак си го причиняваме ние и то става като завишаваме важността( за важността съм писала и в други статии). Важността е фактор, който играе огромна роля при управлението на нашата реалност.
Когато силно завишаваме важността на някой обект, човек, събитие, работа и т. н. възникват излишни потенциали и задейства Законът за равновесието. Случва се така, че ако придаваме изключително голяма важност на дадена работа, то все нещо няма да се получава и ще възникват проблеми, ще се разболеем или работата ще се окаже зле свършена и безполезна.
Ако придаваме прекомерна важност на някой човек, се слува така, че или се разочароваме, или става така, че обстоятелствата ни разделят.
Завишаването на важността създава енергия, която влияе на предметите, обстоятелствата, на всичко около нас.
Луйз Хей в книгата си „Силата е в теб“ разказва как енергията от нашите емоции влияе дори на предметите и машините около нас:
„Спомням си как по едно време имахме множество проблеми с компютърната система и всеки ден нещо се издънваше. Понеже по мое мнение машините отразяват нашето съзнание, дадох си сметка, че мнозина от нас изпращат отрицателна енергия към компютрите и ние просто бяхме с очакването постоянно да се развалят. Програмирах в компютъра едно утвърждение:
- Добро утро, как сте днес? Аз работя добре, когато ме обичат. Обичам ви.
Сутрин, когато всеки включеше компютъра си, се появяваше това послание. Удивително беше как повече нямахме никакви проблеми с компютрите си. „
Това, че нашата енергия влияе и върху предметите многократно съм се убеждавала и аз. Случвало се е толкова често, че изобщо не остава място за съмнение, че може да е станало случайно.
Спомням си какво се случи на рождения ми ден, когато официално споделих моя блог с приятелите си и публикувах първите си статии. Хората започнаха да ми пишат и явно толкова съм завишила важността,че…токът угасна и то не за 10-15 минути…а за цели 3 часа! Ужас! Точно тогава имало някаква профилактика! Точно когато най-много искаш нещо да направиш, се появява пречка…Но това е нещо като напомняне да успокоим топката, сякаш ти казва:
„Внимание! Намали Важността! Спри, нищо не е чак толкова важно. Огледай се, има и други неща, които заслужават вниманието ти, а може би имаш нужда от почивка.“
Това действие на равновесните сили е като едно стряскане – за да може да се усетиш и да си кажеш: „Не се ли вманиачавам много, не придавам ли твърде голяма важност на нещата, а не забравям ли нещо друго?“
Изводът е един:
За да овладеем положението, за да неутрализираме закона на равновесието, трябва да НАМАЛИМ ВАЖНОСТТА.
Въпросът е КАК?
Не можем да станем безчувствени…И за мен, тъй като съм много емоционална, често ми е много трудно да намаля важността.
Но все пак какво можем да направим?
- Първо: Да се събудим навреме(преди да са се задействали
равновесните сили) и да си напомним:
„Внимание! Намали важността. Нищо не е чак толкова важно.“ Самите нещата и събития не са добри или лоши, важни или незначителни. Просто нашата мисъл и отношение ги правят да изглеждат такива.
- На мен много ми помагат утвърждения от рода на:
- Тази работа (човек)не е целия ми живот. Ако нещата трябва да се случат, ще се случат. Ако нещо не стане както искам, значи така е трябвало или може би още не му е дошло времето. Може би не се случва, защото по-натам ме очаква нещо по-добро или ми предстои да науча някои неща, да срещна нови хора. Сигурно си има причина за това. Повтарям си неща, които да ме доближат до настройката – Ако се случи добре, ако не – пак добре.
- Проблемите, които имам с тази работа(човек) са просто възможности, от които се уча и израствам.
- Знам, че никой и нищо не може да ми отнеме това, което по право е мое и което трябва да се случи. Понякога си казвам : „Бог си знае работата. „
- Доверявам се на моето подсъзнание и Универсалната енергия, на Вселената(Бог или в каквото вярвате), че всичко ще се развие по най-добрия за мен начин.
Тези утвърждения са вид препрограмиране на ума и пренастройват нагласата. А с промяната на отношението и нагласата, се променят и обстоятелствата.
- Друго, което помага да се намали важността, е както ни
предлага и Вадим Зеланд – да се застраховаме, да си приготвим резервен вариант. Това ни дава усещане за сигурност и намалява важността. Примерно ако трябва да минем по греда, която е на земята, това няма да е проблем за нас. Но ако гредата е много високо, преминаването по нея носи риск за живота ни и това ще е изключително важно за нас. Самата важност ще ни пречи да преминем спокойно. Тук за да намалим важността, може просто да сложим отдолу дюшек или да се вържем…тогава важността се намалява. Макар че много рядко може да се случи да се използва ролята на въжето, чисто психологически за нас вече преминаването не е проблем. Защото сме намалили важността.
Понякога за нас е от огромно значение дали ще ни вземат на дадена работа и толкова сме заложили на нея, че само мисълта за това ако не се представим добре ни блокира. Тогава, за да намалим важността, можем да си потърсим и друга работа, да идем и на друго интервю. Просто заради усещането, че това не е единственото ни спасение и за да не се хващаме като удавник за сламка.
В някои случаи разбира се, това е невъзможно. Например ако сме влюбени, не можем да си вземем друг/а като вариант, за да намалим важността. 
Но можем просто да обръщаме повече внимание и на други неща, да се отдаваме и на свои хобита, работа, приятели, за да не се натрупва излишен потенциал.
- Друго средство е отказването, необързаността с резултата.
Приемете евентуалния провал, загуба и т. н. и спокойно действайте. Знайте, че дори нещата да не се получат, винаги има начин. А понякога дори ако нещо не се случило, се оказва че е за добро… Знайте, че винаги има начин. Винаги има и план Б.
Това са едни от средствата, които на мен ми помагат да намаля важността. Разбира се, случва се емоционалността ми да надделее и докато се усетя съм завишила страшно важността и равновесните сили ме перват и напомнят за себе си. Тогава си повтарям:
“ Спри! Намали важността. Нищо не е чак толкова важно.“
Споделете вашето мнение. Какви са вашите начини и идеи за намаляване на важността, за овладяване действието на равновесните сили.
От категория 
Тагове: 
Правилни разсъждения , ако човек се застрахова срещу евентуален провал няма да го приеме толкова болезнено ако се случи /провалът/.Най-важно е според мен винаги и във всичко да се оставя процент неуспех.Все пак всичко е до човешка нагласа.
Да, когато не залагаме всичко на една карта, когато имаме и план Б, важността се намалява и дори един „провал“ за нас ще изглежда по друг начин. А и когато нямаме точно определени нагласи и очаквания, когато сме склонни да допуснем и нещо извън сценария и сме гъвкави, даваме шанс на Вселената да ни изненада с нещо по-добро.
Мисли се по-добре за нещо, когато се мисли от разстояние. Иначе, когато му е придадена повече важност, ние сме в него и то е около нас.. като облак.. така да се каже вече не виждаме неговите форми и е трудно да се определи как точно изглежда отстрани, когато се наблюдава отвътре.
Чак след време, когато вече сме вън от него, можем да си кажем например „Я, виж какво било.. ех, да можеше да опитам отново, щях да го направя по друг начин“
Разбира се, емоцията когато сме вътре в този облак е по-силна, и желанието за тази емоция ни вкарва там и заслепява
Има ли такава възможност, хем да сме вън от важността, и да изпитваме същата голяма емоция? Както на филм.
JDeel, много добре си го описал. Точно така е. Като преживяваме нещо, особено ако е много важно за нас, така се вживяваме в ролята, че сме като заслепени. И е добре да се опитаме да се издигнем над ситуацията, да се погледнем сякаш отстрани. Тогава всичко ще ни изглежда различно и много по-лесно. Тогава сякаш проглеждаме.
А дали можем хем да сме вън от важността, хем да изпитаме същата емоция? Ами мисля, че е възможно…донякъде. Знаеш ли, мисля, че животът ни е точно като филм и ние играем в него някаква роля. Но понякога толкова се вживяваме в ролята, че забравяме, че всъщност това е филм и че тази роля , която играем е само временна и не е АЗ. Това е просто роля. Ако достигнем до това ниво на осъзнаване, мисля че ще намалим важността. Но нищо не ни пречи да се наслаждаваме на удоволствието от играта, от ролята, от филма.
Здравейте всички:) Много хубав похват за намаляване на важността е да се погледнем отстрани и ние, и ситуацията. Така като има переспектива, нещата се виждат по-ясно и не изглеждат чак толкова важни. Разбира се, не винаги се получава, но може да си изградиш нагласа. И както казва Венци, да си оставяме винаги и във всичко процент неуспех. Така се подготвяш за всички варианти и също намалява важността. И Роси е права, че ако възприемем живота като игра и ние сме в роля, това разбира се не е АЗ, но какво от това, ако се наслаждаваш на удоволствието от играта и намаляваш важността.Успехи през Новата година
Мишел, много добре си обобщила вариантите за намаляване на важността като в същото време запазим своята емоционалност и удоволствие от случващото се.
Прекрасно е да започнем да гледаме с такава нагласа на живота и „проблемите“ ни.
Успехи, радост и любов през Новата година на теб и на всички, които четат и пишат тук.
А не е ли това чувството за хумор на Висшата сила?Я да ви видя сега,как ще реагирате,ако нещата се променят?Ще зарежете ли всичко останало в името на едно-единствено нещо,или някой?Колко точно сте силни да приемете поражението..и от там съотвено,ако сте достатъчно силни,няма да му придавате толкова важност..Мисля,че понякога нещата не се случват,просто за да видим как бихме реагирали на неочакваните ситуации-Бог има странно чувство за хумор…
Да, може и така да се каже – че е чувството за хумор на Висшата сила.
Но при всички положения, когато залагаме всичко на едно нещо или някой, тази Сила ни напомня, че трябва да обърнем внимание и на други неща и че животът ни не може да премине под знака на едно събитие или някой човек. Всеки момент е специален. Харесва ми тази мисъл:
Нищо не е чак толкова важно и в същото време всичко е важно.
Чудесна статия, Роси! И целия ти блог също… толкова полезни неща намирам тук, че нямам думи, с които да опиша колко ми помагаш понякога. Винаги като имам нужда, попадам на материал, който ми вдъхва сили и ми дава съвет как да се справя. Няколко пъти в живота ми се е случвало това, за което пишеш тук – когато много силно съм се съсредоточила върху постигането на нещо… и то се проваля или не се случва, но се проваля толкова категорично, неочаквано и необратимо, че да се чуди човек от къде му е дошло. Дори когато просто няма логика и алтернатива за неуспех, изведнъж балонът се спуква.Но, честно, не се бях замисляла преди, че има такава закономерност – между енергията, която отделям за събитие или човек (да се случи, да постигна, да направя)… и резултата накрая. Много съм уморена сега и почти заспивам пред компютъра, но утре ще прочета коментарите и се надявам и в тях да открия нещо, което ми е полезно. Благодаря отново за чудесния блог! Ти си от хората, които се изразяват по начин, стигащ до сърцата на другите!
Марина, благодаря ти за хубавите думи! Радвам се, че статиите ти помагат. Това е целта ми – като споделям своя опит и наученото, да помагам на другите. А и разбира се, вие с вашите коментари допълвате статиите.
Наистина, когато осъзнаем как важността, която придаваме на нещата задейства равновесните сили, много неща ни се изясняват и вече знам как да управляваме намеренията си така, че да се реализират.
Вече направих и форум към сайта, където можете да се поставяте теми за размисъл, да споделяте свои проблеми или постижения или просто да поговорим.
Когато влагаме цялата си енергия и емоционалност в нещо и очакванията са големи, и се вторачваме в резултата. А понякога, както казва Марина, нещата се сриват, резултатът не е такъв, какъвто сме очаквали. И съответно и разочарованията са големи.
Добрия вариант е, както се казва, да посеем семето на нещото, важно за нас и да оставим спокойно да започне да никне нещо от него, само да поливаме от време на време – да не изоставяме съвсем енергията за него. Но и да не загърбваме други наши желания, мечти, намерения. Защото ако прекалено поливаме едно растение /желанието ни/, ще го удавим. Ако съвсем го пренебрегнем и оставим „жадно“, ще изсъхне. Нужно е да определим колко е важно за нас – и дали наистина е важно за нас или просто се подчиняваме на чужди желания! – колко енергия и емоции сме готови да вложим и дали, ако получим нужния резултат наистина ще сме щастливи! Според мен /опита ми/, когато нещо наистина е важно за мен! и ми идва отвътре, влагам нужните мисъл, чувства, емоции и енергия. Когато нещо много, ама много ми се е искало да се осъществи и не стане, съм била разочарована, естествено, но малко след това съм си давала сметка, че не ми идва отвътре, че това не е мое вътрешно исконно желание, а на някой друг. И естествено няма как да осъществя чужди желания с моя енергия. Тази тема е свързана с темите за правилното привличане, за реалността, за нагласите и визуализацията; за „Трябва“ и „Какво ще кажат хората!“.
Човек, ако се познава добре или има желание да се самоопознае, разбира кое, кога и докъде нещо е важно за него и знае вътрешно колко енергия, мисъл и емоции да вложи, знае, че е нужно търпение да узреят нещата и че са важни действията. А дори и нещо да се случи, приема спокойно по-негативния или изцяло негативен резултат, защото си знае, че има вътрешни ресурси отново да се справи със ситуацията. Когато правим всичко само за резултата,залагаме всичко на една карта, да!, няма как желанията и мечтите ни да се осъществят. Или дори да се реализират, не е точно това, което искаме. Защото се напрягаме неимоверно много – влагаме повече енергия, отколкото имаме и е нужно! – и съответно всичко се връща с обратен знак, като бумеранг. Ясното желание, намерение, изясняване какво искаме и от какво се нуждаем /необходима разлика!/, ясните мисли как да стане, точните емоции – нито без тях, нито преливащи! – които определят енергията ни и необходимото търпение, са директният път до осъществяване на желанията. Поне досега опита ми това показва. Защото съм преживяла и двата основни варианта. Но прекалеността е с подвариантчета, а ясните точни, чисти намерение и енергия водят директно до това, което искам и от което се нуждая.
Надя, благодаря ти за това, което споделяш, защото наистина това, което научаваме от опита си е много ценно.
Да, за да се осъществи едно желание, то трябва да е наше желание, а не натрапено отвън.
Освен това не трябва да ни води нуждата, а чиста решимост, без прекалена обвързаност с резултата.
Много ми хареса как си го казала – че ако прекалено поливаме семенцето на желанието, ще го удавим, а ако не го поливаме, то ще изсъхне. Много добре казано!
Да, и на мен ми беше много полезен коментара на Надя! Толкова е вярно написаното, но въпреки това е трудно, когато си погълнат изцяло от очакването и желанието нещо да се случи, да си наложиш да искаш по-малко или да си поставиш граница в сърцето, която като стигнеш просто да спреш да мечтаеш за това. Сигурен си, че е важно за теб и че Ти го искаш, и че е с добри намерения и няма да ощети никой друг, и че имаш нужда точно от такова развитие на нещата… Понякога копнежът да „стане точно така“ замъглява всичко останало и просто нямаш сили и доводи да убедиш себе си, че може би не е дошъл момента или е за твое добро да не се изпълни желанието ти. То е малко като при любовта – чувстването пречи на мисленето, пък и когато човек е повече емоционален, отколкото рационален…
Здравейте на всички СЪБУДИЛИ СЕ !!! Аз си мислех че съм много напред с „материала“…но като чета статиите на Роси и вашите коментари,разбирам че съм в началото на „улицата“БЛАГОДАРЯ на ВСИЧКИ ви че ви има…защото не можете да си представите колко много ми ПОМОГНАХТЕ ДА „ПРОГЛЕДНА“!!!Да започна да разбирам себе си,да се изправя и да призная грешките си(е не съвсем)…!!!Но искам да знаете че се събуждам с вас и заспивам с вас.БЛАГОДАРЯ ВИ !!!
Здравей Полина и добре дошла сред нас. Благодаря ти за хубавите думи. Радвам се, че ставаме все повече и заедно можем да вървим по Пътя.
И аз ти благодаря, че те има и че си тук!
Искам да благодаря и на всички вас, които пишете и споделяте тук, защото и вие много ми помагате и сте движещата ми сила, която ме води напред.
Здравейте, чета доста от тук, но за пръв път пиша
чела съм Зеланд, както и много от статиите на Роси. Поздравления. По темата наскоро открих нещо за себе си. Тъй като много трудно успявам да намаля важността, ама наистина много трудно, реших, че трябва да си намеря нещо, което да е „най-важно“, и някакси да мога да си кажа „голяма работа какво ще се случи с еди коя си цел, най-важното за мен се състои в друго“. Така започвам спокойно да си мисля за целта, един вид с радост, въображение и замах, даже си представям и евентуален провал и му се присмивам в представите си. Той вече спира да има контрол над мен. Страхът го няма. Важността я няма. Мисля пряко за успеха, присмивам се над мижавия провал, който спира да значи нещо за мен. Отскоро започнах да го практикувам – случва се 
Ентусиазирам се все повече, като понякога се сещам и си казвам, по-спокойно. Може би си мислите все пак с какво се спасявам и кое е това най-важно нещо, чрез което се измъквам. Ами отговорът е толкова ясен, естествен и прост и не е никаква тайна или нещо гениално 
Отговорът е „Себе си“. Винаги като си представям нещо, и при най-малката мисъл за провал, се спирам и си казвам – голяма работа, нали имам себе си. Нали аз съм най-важна за себе си, нали потенциала е в мен. Каквото и да стане, няма начин да изгубя Себе си, а тъй като Себе си е един безкраен потенциал – мога да постигна всичко, което искам. Един вид послушвам съвета на Зеланд, слизам от подиума и започвам да наблюдавам ситуацията от отдалечената позиция на едно по-висше Себе си, която може и знае всичко, което не се страхува и даже се присмива на земните дребни вълнения, които ни разконцентрират от пътя. И винаги помня целта на това Себе си. Тя е ясничка и проста като всичко останало, само дето обзети от „играта на живота“, умеем да усложняваме всичко до безкрайност. Та целта на това мое Аз е да се обогати максимално, да извлече преживяванията от всяка една ситуация – и добра и лоша, да научи максимално много неща, да се възползва от всяко знание, до което се докоснем в живота си. Така че, положителен или отрицателен резултат може да има само от гледната точка на Играта. Твоят Аз знае, той не съди, учи се и напредва и с всяко нещо се обогатява и постига духовните си цели. Със знанието и СЪзнанието за тези простички истини, често бягам при Себе си и се присмивам на смешните страхчета от провал, и очаквам с „потриващи ръце“ следващата изненада, следващата пътека, по която ще ме проведе живота ми, за да се случи Целта.
Накратко – „себе си“ е най-важно за мен; нито една цел не може да е по-голяма и не заслужава да генерирам излишен потенциал за постигането й. „Аз“ постигам с лекота и решителност с цел да се обогатя и науча повече.
Здравей Ани. Наистина до прекрасно прозрение си стигнала. Точно така е – каквото и да загубиш, важното е че имаш себе си, защото всичко е в теб, всичко започва от теб.
Благодаря ти за споделеното. Това може да бъде полезно за много хора!
Здравей Роси,
Много ми харесват статиите ти, чета ги от няколко дни, но с тази не съм много съгласна. Според мен, особено в личния пример който посочваш със спирането на тока се бърка „предаването на прекалена важност на нещо“ със “ силното вълнение/ радост от нещо дълго чакано и ново“. Мисля че в твоя случай ти си била прекалено щастлива от нещо дълго чакано, от признанието и радостта на читателите, отправени към теб. Не мисля че си му придала важност, а просто си била много щастлива и развълнувана и както в този така и в други случаи, например в любовта, ние не сме безчувствени и не можем в най-прекрасните си мигове, когато „летим“ от щастие да се спрем и да си кажем, че това което ни се е случило всащност не е чак толкова важно и да не му придаваме такава важност. Разбира се, не отричам и че съществуват ситуации които саответстват на описаното от теб “ придаване на прекалена важност “ на неща/ хора без които решаваме че не можем да живеем и точно по тази причина вселената ни ги отнема, но не мисля, че това са всички случаи, когато изживаваме нещо силно.
Поздрави
Здравей Марти и добре дошла тук! Благодаря ти за това мнение. Да, права си, не във всички случаи е необходимо да намаляваме важността, защото все пак сме хора и е нормално да се вълнуваме и да имаме силни изживявания. А емоционалността е и цветът на живота.
Но при мен, както и при много хора, придаването на прекалено голяма важност се оказа голяма спънка. Преди време дори не съзнавах това и ми си струваше, че нещо нарочно прави така, че когато много, много силно искам нещо, то ми бяга или всичко се проваля. Влиянието на прекомерната важност в живота ни осъзнах, когато прочетох книгите на Вадим Зеланд. Дадох си сметка защо се получава така и направих голяма крачка напред.
Понякога, когато отчаяно се нуждаем от нещо и го искаме на всяка цена, сякаш без него не можем да живеем, ние излъчваме енергия, с която го отблъскваме. И мисля, че да- именно това е урокът, който трябва да научим – че не бива да се вкопчваме в нещо и да смятаме, че само то може да ни направи щастливи, да живеем тук и сега и да ценим всеки миг. Защото в живота са ценни не само „специалните “ моменти, а и всички други „обикновени“ моменти, които ни водят към тях.
Всичко е важно и в същото време нищо не е чак толкова важно.
Да така си е,а пък защо трябва отщаяно да се нуждаем от нещо нима това,което имаме не достатъчно,за да сме щастливи? Със сигурност има много моменти прекрасни,които ще изживеем,но можеби сега не времето и мястото и сигурно има уроци,които да научим.
Здравей Ваня!Защото така е устроен човек вечно да търси и преоткрива нещо ново и никога да не се задоволява с това,което има.Когато достигне един връх,поема дъх,наслаждава се ,че го е покорил и продължава към друг.Поздрави и усмивки!
Лошото Милена е, че за някои тия върхове се измерват в пари, власт, надмощие, мачкане, злоба и егоизъм!
А именно тия хора би било добре да се научат да намаляват важността и да преоткриват себе си…
Така е,но нали затова е свободния избор.Лошото е ,че повечето от хората са такива,а хубавото е,че не са всички.Все още има хора,запазили чистотата в себе си.Лека вечер!
Здравейте всички!Чета ви с интерес,и имам един въпрос.Нали човек се развива, за кое може да се каже,че не е важно.Искаш да отидеш на кино с приятеля си или семейството си-нямаш финансова възможност и си казваш-Това не е най-важното-няма да отида,и като се замислиш да-не е толкова важно.След това искаш да си направиш ремонт на апартамента-все пак там живееш и мисля,че е нормално да го направиш.Но ти пак не можеш защото няма как да стане без пари-нали?Казваш си иза това -не е най-важното.Да не говорим ако искаш да отидеш на почивка,или да си купиш някое парцалче-И това не е важно.Е, питам се аз-Защо след като живота ми ги предлага тези неща аз да не се възползвам от тях?Кое тогава тук в случея не е важно?Излиза ,че всичко и когато си помислиш как хората около теб имат тези неща да си казваме,че не е важно.Или както казва една моя колежка,която е разведена и сама се грижи за 2 си деца и естествено доходите не и достигат,когато им се яде нещо по-хубаво и по-скапо баба им казва:Близни си ръката бабо да не ти стане нещо!И знаете ли децата какво са и казали?Бабо не искаме вече да ближеме искаме да ядеме.Та мили хора парите са доста важни,и то за много неща.Когато ги имаш си по-спокоен,по-сигурен и можеш да си позволиш някои неща.Така мисля аз-А ВИЕ?ХУБАВ ДЕН
Здравей Мария!Така е,вярно е всичко това,но щом ние българите,като нация,си траем и не протестираме не само заради ниските заплати,заради това,че законите са само за нас,обикновените хора,че има голяма престъпност,защото дадохме прекалено голяма свобода на циганите и че трябва да има жертви,за да се размърдаме,корупцията в горните слоеве ,значи сме добре…За това сме си виновни ние и никой друг,така че няма да се оплакваме.Поздрави Милена!
Наскоро гледах едно предаване за Долината на смъртта.Това е пустиня в Америка,където температурата през деня достига 51 градуса на сянка.Всяка година се събират хора,за да я пробягат,около250км.И знаете ли,защо го правят?Така калявали духа си ,защото животът им бил твърде лесен.Ние няма нужда да прекосяваме пустини.Нашият дух се калява ежедневно от трудностите,които се налага постоянно да преодоляваме.И въпреки всичко не сме загубили чувството си за хумор.
Здравей Мария. Затова е много вярна мисълта-
„Всичко е важно, и в същото време нищо не е чак толкова важно.“
Това означава, че всеки един момент в живота ни, дори от обикновеното ежедневие е важен, всеки човек, който срещаме е важен и всяко нещо, което ни се случва е важно и има своя смисъл. В същото време обаче нищо не е чак толкова важно, че да е всичко за нас, че да е единственото, смисълът. Нищо не е по-важно от другото.
Та в този смисъл парите са важни разбира се. Аз често съм казвала, че бедността е болест, от която трябва да се лекуваме. Защото и аз като повечето хора в България съм изпитвала бедността и безпаричието и знам че това е точно като болест.
Когато обаче придадем прекомерна важност на нещо и се вкопчим в него като единствен източник, който може да ни донесе щастие, започваме да го отблъскваме…