Как да развием волята си и да се превърнем в победители?
Случвало ли ви се е силно да поискате нещо да постигнете, да се втурнете амбицирано напред и в един момент да се откажете?
След време отново „твърдо“ решавате, че ще постигнете желаното, надъхвате се и уверено заявявате, че този път ще направите всичко възможно.
Но се появяват „трудности“, пречки, изкушения, желание да се върнете към старото(по-удобното), възникват съмнения относно това дали си струват усилията и т. н. докато отново се предадете.
Решавате, че нещо не ви достига, че нямате воля. И това се превръща в удобно оправдание. Казвате си: ”Аз нямам воля, какво да правя, такъв съм. Не всеки може да има силна воля.”
Сякаш силната воля е даденост и човек се ражда с нея, както с таланта…Мислим си, че воля притежават само единици хора и това е тяхна привилегия, дадена „свише”.
Обикновено свързваме волята с постигане на изключително трудни цели, непостижими за повечето хора. Асоцираме я с неимоверни усилия, лишения, самоизтезания, желязна дисциплина и дори насилие над себе си.
Какво всъщност е волята?
В Уикипедия можем да видим следното определение:
„Волята е способност на човека съзнателно да управлява своите постъпки, да ги насочва към съзнателно поставени цели и да преодолява външни и вътрешни трудности и препятствия.”
Синоними на воля са: желание, искане, стремление, упорство, решителност, решимост, твърдост, упоритост, настойчивост, твърдо намерение, непоколебимост, подбуда, импулс, самоконтрол, самообладание и т. н.
В отделните психологични дисциплини волята се определя по различни начини, а класическата психоанализа на Зигмунд Фройд дори не я приема като сaмостоятелна функция на психиката.
Аз бих определила волята с една дума – решимост.
Тя е нещо естествено и е Сила, която всеки човек притежава.
Ние не постигаме целите си не защото не притежаваме воля, а защото не сме достатъчно мотивирани, защото сме нетърпеливи, нямаме доверие в себе си и т. н.
Самата настройка, че „нямате воля“ и че волята е свързана с нечовешки усилия и строга дисциплинираност, още в самото начало ви подготвя за провал. Така че първото, което трябва да направите, е:
- Променете представата си за волята.
Не казвайте „аз нямам воля”, защото така се самонавивате и програмирате за неуспех.
Воля има всеки. Тя не е привилегия за избрани. Вие също имате воля. Само трябва да я развиете, да я тренирате. Можете да я тренирате като си поставяте първоначално малки, по-лесно постижими цели.
- Мотивацията.
Най-важното условие, за да постигнете нещо, е мотивацията. Тя е движещата сила.
Чували сме истории за хора, изглеждащи безпомощни – без ръце и крака или живеещи при излючително тежки обстоятелства, които постигат невъзможното и се превръщат в герои, в победители. Те изумяват всички ни.
От къде е силата у тези хора? От къде е тази желязна воля? Само силната воля ли прави възможно те да постигнат успех, непосилен дори за „нормалните”, здрави хора?
Всички тези хора имат мотивация – поставили са си цел. Знаят защо и това им помага да минат през всички как. Смисълът на това, към което се стремим, е горивото.
Запишете си какво точно искате да постигнете и защо искате да го постигнете. Какво ще ви донесе осъществяването на желаното?
Искате ли го истински?
Кое е това, което ви мотивира да го искате?
Запишете си тези неща и си ги прочитайте често. Напомняйте си защо го правите.
- Вземете решение и не се поддавайте на колебанието.
Често се отказваме, защото в процеса на постигането се появяват колебания и съмнения – „дали си струва, дали това е правилното, може пък да има друг начин…“
Вече сте взели решение. Не губете време и енергия в повторно обмисляне. Не мислете дали го правите по правилния начин, просто продължавайте.
- Направете си план.
Аз по принцип не обичам много да си правя планове, но съм се убедила, че когато си направя мой план , с мои правила, съобразен с моята индивидуалност, нещата вървят по-добре. Винаги е по-приятно да следваш даден път и твои лични правила.
Важното е този план да следва вашия естествен ход на развитие.
Не си налагайте да промените изведнъж драстично живота си.
Често решаваме – „от утре ставам нов човек, няма да пуша, ще се храня здравословно, ще мисля положително, ще правя упражниения…“
Колкото и да сме амбицирани да го направим, с такова заявление искаме твърде много от себе си и е нормално да се откажем и да си кажем - „нямам воля“ или да го отложим за „от понеделник, от другия месец и т. н.“
Затова трябва да си направите план, който да включва постепенна промяна в начина на живот, план, в които да подредите приоритетните си цели си и да се стремите към тях една по една.
- Започнете бавно, с малки стъпки.
Най-честата причина да се откажем, е че започваме с прекалено бързи темпове, стремглаво. Засилваме се, влагаме големи усилия още в началото и се уморяваме.
Добрите спортисти започват съзтезателен маратон бавно, спокойно и пазят силите си за края.
- Направете постигането приятно.
Обикновено смятаме, че за да постигнем нещо са необходими много усилия, издържливост и самомъчение.
Тайната на силната воля не е в усилията, а в търпението, постоянството.
Постигането на дадена цел може да бъде приятно, можете да го направите като игра, забавление.
Всъщност най-добри и трайни резултати се постигат по пътя на най-малкото усилие.
Това, което ви е необходимо, е просто да продължавате.
- Съсредоточете се върху процеса.
Обикновено не виждаме резултати веднага и това ни демотивира. Казваме си: „ето, нищо не става, няма смисъл“.
Това е така, защото се фокусираме върху сегашното положение и търсим постоянно доказателства, че нещо се случва, че усилията ни са оправдани.
Но колкото повече търсим доказателства и следим доколко сме напреднали, толкова повече затрудняваме процеса и толкова по-голяма е вероятността да се откажем.
Затова просто действайте, съредоточете се върху удоволствието от самия процес и се доверете на себе си.
- Не се наказвайте, когато се „провалите“.
Дайте си сметка, че в хода на постигането има спадове и издигания. Това е нормално.
Осъзнайте игрите на ума. Изумително е как умът ни „хитрува“ и си „създава“ трудности и пречки.
Забелязали ли сте, че когато решите нещо и започнете амбицирано да следвате новия план, изведнъж сякаш всичко застава срещу вас и все се случва нещо, което да ви попречи.
Това всъщност е играта на ума. Ние подсъзнателно си „поръчваме“ причини, за да се върнем към стария начин на живот.
Но не се наказвайте, не се нападайте и не се обвинявайте, не се самосъжалявайте.
Точно в този момент, когато сте на път да се откажете, вие имате нужда от подкрепа и разбиране.
А ако вие не си я дадете, кой тогава?
Приемете, че съпротивата ви е нормална, простете си и просто продължете.
Не е необходимо наказание, вие правите нещо, а това е вече успех. Съмненията, разколебаването, връщането назад са част от пътя .
Просто продължете.
- Не подтискайте чувствата си.
Тъй като свързваме волята с издържливост и сила, ние често не смеем да признаем и пред себе си, че се страхуваме или че сме отчаяни, че сме объркани.
Признайте, че сте изплашени, че сте уморени, че ви е трудно.
Това не е провал, не е слабост.
И най-великите герои са се страхували и са изпадали в депресивни състояния.
Силата е в това не да си непоклатим и да не се страхуваш, а да правиш нещата въпреки всичко, да преминаваш през различни етапи и отново да продължаваш.
- Осигурете си подкрепа.
В моментите на отчаяние и разколебаване е хубаво да имате около вас положителни, амбицирани хора. Общувайте повече със силни, дейни личности. Те ще ви мотивират.
Освен това много помагат вдъхновяващите текстове.
Можете да си запишете откъси, които ви дават сили и ви надъхват. В моменти на трудност и отчаяние си ги прочитате. Това наистина дава сили да продължите.
На мен специално много мотивиращо ни въздейства един откъс от „Как се каляваше стоманата“ Николай Островски:
„А опита ли се да победиш този живот?
Всичко ли направи, за да разкъсаш железния обръч?…
Опитай се да живееш и тогава, когато животът става непоносим. Направи го полезен.“
А също и една част от „Боен химн“ на Роберт Сървис, чиито стихове цитира Дейл Карнеги в книгата си за развиването на самоувереност:
„И нищо, че си излязъл от страшна схватка и си разбит, изранен, целият в рани,
Опитай още веднъж!“
Когато постигнете това, което сте пожелали, усещането е невероятно.
Чувствате се победител!
Тогава вече можете да кажете: „Аз имам воля“ и ще изградите повече доверие в своите възможности.
Ще започнете да постигане все повече „трудни“ неща.
Защото вие имате воля.
бутон за споделяне в социални мрежи





Ще се концентрирам върху ключовите думи – мотивация, план, според собствената индивидуация, доверие в себе си, малки стъпки, търпение и постоянство, целенасочено действие и действие въпреки трудностите, страха и притесненията, отчаянието понякога – да ги виждаме, а не скриваме от себе си и пренебрегваме; емоционална подкрепа – вътрешна и външна – и естествен ход на собственото развитие. Роси много точно е описала как да развием волята си.
)
Здравейте.
Отдавна съм подчинил своят живот на волята и решителността си. Споделям всичко, което Росица е написала по тази тема, но бих обърнал на-голямо внимание на следното нейно изречение:
ТАЙНАТА НА СИЛНАТА ВОЛЯ НЕ Е В УСИЛИЕТО, А В ТЪРПЕНИЕТО И ПОСТОЯНСТВОТО.
Убеден съм, че тук се крие основният смисъл.
Благодаря ви Надя и Томи.
Да, Томи, основната ми идея е именно това, че силната волята не означава нечовешки усилия, а постоянство.
Воля наистина ни е необходима, за да имаме силата да казваме „да“ и „не“ там, където е необходимо, преди всичко на себе си и на другите.
Повече мисля върху старанието ни да се превърнем в победители. Какво означава да си победител? Всъщност какво трябва да побеждаваш? Нещо, което не ти харесва в себе си, или в другия? Нещо, което ти пречи? Ама то не пречи на другия – с него той се чувства прекрасно.
Волята да постигнеш нещо често се превръща в амбиция. А от своя страна амбицията създава излишно напрежение и по този начин ограничава способността ни да успеем, защото ни държи в състояние на емоционална и физическа контракия (мисля, че Зеланд споменава за това).
Моето лично, скромно и осъзнато от практиката мнение по отношение на волята е опитът и действителността човек да намери силите в себе си да разгърне своята потенция, с уважение към себе си и задължително внимателно да намери механизма да се освободи от нещата, които му вредят и да намери нишата в живота, където ще се чувства удовлетворен и полезен. Това е малка част от инструкциите за употреба на волята, но в повечето случаи са достатъчни…
Миро, съгласна съм, че всяка крайност е вредна. Ако завишим прекалено важността и превърнем желанието си в самоцел, това дори прави по-трудно постигането му. Ако започнем упорито, на инат да вървим срещу течението, нищо няма да постигнем.
Но когато действаме бавно, спокойно и сме гъвкави, когато сме постоянни и имаме търпение, тогава можем да осъществим желанието си. Тогава може да кажем че сме победители. Победител имам предвид да се чувстваш успял. Но не в общоприетия смисъл на тази дума, а твой личен успех, твоя победа, която засилва вярата в теб самия. За другите това може да не е нищо особено, но ти ще изградиш самоуважение и доверие, а това е вече победа.
Поздравления за хубавата статия. Аз съм писал подобна статия http://bogatstvo.net/?p=1165, но тази е много по подробна и изчерпателна.
Благодаря ти Никола и добре дошъл тук!
). Съгласна съм с теб, че проблемите ни са в емоционалното отношение към парите. Ти предлагаш и 4 правила.
Прочетох твоята статия и ми допадна. От теб разбирам сега за този сайт - organizator.bg. където можеш да си разработиш и напишеш план, да запишеш мечтите си.
Аз досега си записвам моите мечти на хартия, но всъщност защо не и на компютъра и дори в специално пригоден сайт, където всичко може да си подредиш. Така или иначе прекарваме много време пред компютъра, може да ни стане навик като седнем сутрин с кафето пред него, първо да си прегледаме нашия организатор с плановете, мечтите.
Никола, в твоята статия ти си засегнал повече темата за парите(нормално, все пак статията е в сайт за богатството
Последното обаче ми се струва, че не може да бъде просто правило:
„4. Отпадане на страха от недоимък на емоционална основа, изграждане на
финансова стабилност и спокойствие за бъдещето.“
Този страх от недоимък и финансова нестабилност трябва да се освободи.
Как може да стане това според теб?
Тук малко се отклонявам от темата, но ще бъде полезно да напишем нещо по този въпрос(все още нямам статия точно за това)
Воля е не само когато решим да правим нещо да се стремим непременно да постигнем целта си. Воля е и да имаме достатъчно сили да признаем грешката си и да се откажем от намерението си, когато то е неправилно. Иначе ще бъде проява на магарешка воля т.е. ИНАТ.
Здравей Иване.
Да, съгласна съм – има голяма разлика между волята и ината.
Понякога е безсмислено да „блъскаме“ в една посока и да упорстваме. За да постигнем нещо, трябва да сме гъвкави и виждаме възможности в различните ситуации. Често може да ни се наложи да „сменим курса“, но това не е отклонение или провал, а регулиране на движението.
Здравейте,мила Роси,наистина много е трудно сам да разбереш,че трудността започва от теб самия.Заслужава си,човек да помисли,но до колко ще успее сам да се справи е въпрос поне за мен с неизвестно.Иначе поздравления за сайта,много ми хареса.Желая Ви здраве,късмет и хармония.Оставам с очакване да ми напишете……..Успех!!!!!!!!
Наистина хубава статия! Прилича ми на фокусирания в решения подход или на писанията на Роберто Асаджоли за волята. Велико нещо е волята! Тя съдържа в себе си овладяването на страха, гнева и страстите! Когато тръгнеш да променяш нещо в себе си или да постигаш нещо значимо, тогава заставаш лице в лице с привързаността си, с вкопчването в желанията си. Когато меко и с обич си позволиш вместо да ги задоволяваш, да продължиш в друга посока, тогава се задейства тревожността. И отново стигаме до умението за работа със страха. Аз от личен опит в собственат аси вътрешна работ аустановявам, че когато овладеем привързаността си, тоест желанията си, страхът с епревръща в смелост. Тоест, работата със страстите включва в себе си работата със страха, на по-високо ниво е! По-трудна е! Та, волността идва при освобождаването от вкопчването в желанията – към външни обекти или поведения, навици. Това е най-възнаграждаващата работа в живота ни!
Прекрасна тема !
Искам да обърна внимание на 1 момент само:
„Това всъщност е играта на ума. Ние подсъзнателно си „поръчваме“ причини, за да се върнем към стария начин на живот.“
Би било добре на подсъзнателно ниво да си „поръчаш“ попътен вятър, а не бури- е това е труден процес, но ако имаш търпение … : )
Благодаря Орлине. Да, и аз мисля, че волята съдържа в себе си и овладяването на страха. Но когато го овладеем и се освободим от привързаностите, чувство е невероятно.
Стояне, да наистина би било по-добре да си „поръчваш“ попътен вятър, а не бури.
Но е важно да си дадем сметка за игричките на ума. Забелязал ли си как когато решим да започнем да правим някакви упражнения, все тогава ще се случи нещо, което да се опита да ни попречи – например точно тогава в къщи някой непрекъснато отваря вратите и ни отклонява и телефона все звъни…
Когато се учим да медитираме, все или ще се появи някакъв шум, или нещо ще ни засърби или ще ни неудобно и кракът ще ни изтръпне…
В книгата – „Опитът на един глупак, стигнал до прозрението как да се избавим от очилата“, Норбеков обръща специално внимание на това, че когато решим да правим упражненията за очите, е възможно да започнем подсъзнателно да си създаваме пречки, с които да се оправдаваме.
Затова той ни съветва да правим упражнията въпреки всичко и при всякакви обстоятелства, а не да чакаме да се появят идеалните условия. Мисля, че този съвет е много полезен.