август 6th, 2010 
Росица Вакъвчиева 
Имали ли сте усещането, че животът ви е борба? Че непрекъснато трябва да се борите със света и себе си, за да постигнете нещата, които искате или за да оцелеете в „джунглата“?
Казвали са ни, че в живота побеждават по-силните и ние се борим със зъби и нокти, преодоляваме препятствия, справяме се с трудностите.
Понякога се чувстваме различни, неразбрани и това ни кара да си проправяме собствен път в живота, борейки се с другите.
В други случаи, с идеята да променим света към по-добро, отново сме въвлечени в борба.
И макар понякога да успяваме, тази борба е мъчителна и жестока. Сякаш воюваме със съдбата. Всяка малка победа е изстрадана…
И тъкмо когато ни се струва, че сме спечелили битката, Вселената намира начин да ни изпрати обратно на „мястото ни“.
Светът отказва да се подчини. И тъй като не можем насила да го „накараме“ да стане какъвто ни се иска, започваме борба със себе си.
Трябва да променим себе си, да станем еди какви си, да притежаваме определени качества, да изкореним недостатъците си. Постепенно ставаме силно критични към себе си, упрекваме се, обвиняваме се. Струва ни се, че все не правим нещата както трябва. Но твърдо решени да се променим, се въоръжаваме до зъби и продължаваме войната.
Така приемаме борбата като част от духовното развитие. Убедени сме, че за да постигнем нещо, трябва да се борим.
В един момент обаче тази борба изтощава. Усещаме, че сякаш вървим срещу течението и колкото по-упорито се борим, толкова повече то ни блъска в обратната посока.
Дали да продължаваме да гребем с всички сили срещу течението или просто да се пуснем по него?
Всъщност защо казваме „течение“? Само метафора ли е това или наистина съществува такова течение, което плавно, леко и без усилие ще ни отведе там, където искаме? И дали когато се отпуснем по него, Висшата Сила ще ни води?
Квантовият физик Вадим Зеланд говори за реално съществуващо течение на вариантите. Той обяснява, че информацията за всичко стои от една страна стационарно като матрица, но същевременно нейната структурата е организирана във веригите на причинно-следствени връзки. Те пораждат течението на вариантите с отделни потоци.
Тък като природата не хаби напразно енергия, потоците на варианти се организират по пътя на най-малкото съпротивление и обстоятелствата се стичат по-най-добрия начин. В тях се намират най-оптималните решения.
Съществуването на това течение е един подарък от Вселената.
Когато се борим обаче, ние се съпротивляваме на това течение и със всички сили пляскаме срещу него, изразходваме огромна енергия, а постигаме малко.
Не е ли по-добре да махнем тежкото бреме от плещите си и да се доверим на един по-Висш Разум, че ще ни отведе където трябва?
Наистина е освобождаващо, когато разберем, че няма нужда се борим със света.
Особождаваще е, когато приемем, че сме съвършени такива, каквито сме и няма нужда да се променяме, за да заслужим.
Животът става лек и радостен.
Въпреки всичко идва момент, когато се усещаме като хартиена лодка, пусната по течението, люшкаща се насам-натам от произволни събития. Вече незнаем накъде отиваме, предали сме управлението на друг…
Но нали искаме промяна…кога и до каква степен можем да се отпуснем по течението?
Възможно ли е да използваме течението на варианти и в същото време ние да управляваме?
Това всъщност е умение, за което се говори и в най-древните учения като херметизма. Както пишат тримата посветени в „Кибалион“ – мъдрецът, постигнал това умение, сменя посоката на движение като добър плувец, вместо да се носи като дънер по течението и все пак той е едновременно и дънерът и плувецът.
Транссърфингът е метод, който също ни учи как да използваме течението, да се движим осъзнато заедно с него като в същото време плавно коригираме движението си и следваме избраната посока.
Как може да стане това?
- Изберете си цел и започнете да правите всичко, което е по силите
ви за постигането и.
- Не създавайте излишни потенциали.
Когато се борим, ние всъщност воюваме с равновесните сили.
Както писах в Закони на Вселената за благополучие, съществува Закон за равновесието, според който когато се появи излишен потенциал на каквато и да е енергия, възникват равновесни сили, насочени към изравняване на дисбаланса. А излишен потенциал се поява, когато придаваме прекомерна важност на нещо – човек, предмет, желание.
Прекалено силното, натрапчиво желание, вманиачаването в грижите за някой човек или работа и превръщането им във „всичко“ за нас, е съпроводено с постоянни пречки и борба с равновесните сили. Постоянно ще се случва нещо, което да ни отдалечи от желаното. Сякаш равновесните сили се опитват да ни усмирят и ни казват: „Хей, по-полека, намали темпото. Нищо не е чак толкова важно.“
За да използваме течението и в същото време да не губим посоката, трябва да поддържаме равновесие.
- Доверете се на течението.
След като посоката е избрана, взели сте решение и сте направили стъпка за постигане на целта, вие вече сте поели по течението. Не се съпротивлявайте на изникналите трудности и непредвидени обстоятелства. Често течението ни отвежда до събития, които не сме планували, но които са по-добрият вариант или по-лесният път. Приемете ги и използвайте добрата им страна.
- Следете за знаците.
Когато сме в хармония със себе си и света, течението на варианти ни предлага знаци, които да ни подскажат верния път. Ако се съпротивляваме, гневът и негодуванието няма да ни позволят да ги видим.
Споделете вашето мнение.
Трябва ли да се борим, за да постигнем нещата, които искаме?
Кога е необходимо да се пуснем по течението и доколко можем да му се доверим?
Споделете вашия опит и идеи за запазване на баланса.
От категория 
Тагове: 
Здравей, много хуБава статия. Аз лично съм голям любител на транссърфинга. За съжаление направих доста глупости в живота и сега се опитвам да се справя с проблемите си. Сякаш чак сега започва живота ми. Ако намеря време ще ти пиша какъв голям проблем се задържа мен \ буквално в тялото ми \ доста дълго време и ме караше да полудявам отвреме навреме.
Не се вземай толкова на сериозно, забавлявай се по пътя и всичко ще е наред. Ако се провалиш, ще имаш една история разказана по забавен начин пред компания (поне аз така правя). При всички полужения забавата е гарантирана
))))))
И да и не. Само един въпрос: Защо държите толкова да усложнявате нещата. Или, когато са изказани просто, не звучат сериозно?
Цветане, благодаря ти. Ще чакам да ми пишеш, ще се радвам ако мога да помогна.
ceckos, прав си, че нещата не бива да се вземат много на сериозно. Прекрасно е, когато гледаш на живота като на игра, като на приключение. Въпреки всичко въпросите, които човек си задава, са част от Пътя, а може би от играта.
Ariorm, добре дошъл тук!
Всъщност и аз достигам до този извод – и да и не.
Много лаконичен отговор даваш.
А защо смяташ, че усложнявам нещата? Не смятам, че както казваш – „когато са изказани просто, не звучат сериозно“, просто това си е моят стил на изразяване, моят начин на разсъждения.
И аз съм на това мнение – и да, и не.Чопра казва, че когато с много усилия има малък резултат, не сме във вярната посока. Ако с малко усилия има голям резултат, сме на прав път. Всички сме го забелязвали това като ученици – което ти е интересно и те интересува, само като го видиш или чуеш, и си го запомнил. А което не те интересува, колкото и да го слушаш, четеш, повтаряш – не ти влиза в главата, и, дори и да го запомниш след много усилия, след това го забравяш.
Но в тоя живот не може без борба.Тук вилнее принципа на противопоставянето и съпротивлението.Всеки е срещу всеки и, „накрая ще остане само един“.Учителя П. Дънов казва, че хората се делят на 3 типа – едни се мъчат, други се трудят, и само една малка част работят.И аз се мъчих и се трудих, а винаги съм искала да работя, но не работих. Фактически не исках кариери и много пари, не исках признание или нещо такова, от другите, нямах желание да се показвам и доказвам. Мечтата ми беше, и все още е…да намеря някъде да се включа, където се работи. Където успяваме не един срещу друг, а успяваме заедно.И като отида някъде няма да ме гледат като потенциална заплаха, нито аз така ще ги гледам.Извървях един дълъг път на борба и съпротивление, и сега се опитвам да работя.
Здравей Роси,прекрасна статия!Що се отнася до моето мнение, има една много хубава приказака-живота бил приключение, борба и принадлежал на смелите хора.Напълно съм съгласна с това, ако приемем, че живота една игра, то човека би се чувставал истински жив само ако играе. И в този смисъл бих добавила, че ние хората имаме изначална нужда да се борим,защото всяка битка е едно своеобразно състезание, в което се доказваме на себеси и на осталите и изпитваме вътрешно удовлетворение при постигането на крайната цел.Но изключително важен момент в това състезание е да не правим нещата на всяка цена, т.е да се научим да губим достойно.Когато не постигмен карайната цел, да не се отачайваме и да гледаме по-философски.
stormbringer и moni, благодаря ви за мненията.
Често борбата е свързана с неприемане. На мен ми отне доста време да се боря докато осъзная, че именно когато приема действителността и себе си, тогава мога да ги променя.
Негодувала съм защо нещата не се случват както искам и съм упорствала, въпреки че сякаш всичко е било срещу мен и е ставало като напук. А често до мен е имало друг път или алтернативен вариант, който аз или не съм виждала, или съм отхвърляла, защото не е „по сценарий“.
В други случаи съм упорствала и упорствала нещо да постигна и когато вече се откажа, то е ставало.
Понякога просто трябва да се отпуснем по течението, да се освободим от натрупаната негативна енергия – от негодуванието, нетърпението, настойчивостта, да премахнем излишните потенциали и тогава Пътят ни се разчиства. Препятствията изчезват.
moni, харесва ми как говориш за борбата като за игра, като състезание. Ако можем да погледнем на борбата по този начин, ако умеем да понасяме загубата и да правим гъвкави ходове, наистина ще се превърне в приключение.
Зравей,Роси!Както всички други твои статии и тази е невероятна не само като идея и съдържание, но и като начин на изказ- точен, ясен, стегнат и в същото време казващ много.Отдавна искам да изкажа възхищението си към теб, но все не намирам точните думи.Все мисля, че каквото и да кажа няма да е достатъчно да изрази възхищението ми от статиите и излъчването ти, което ми показва благороден, мъдър,коректен, очарователен…човек!!!Но днес реших,че ще се опитам да го направя колкото и непълно да е.Както се казва- по вода да ти върви в играта, наречена живот!!!
Магдалена , добре дошла тук! Благодаря ти за прекрасните думи.
Както много пъти съм казвала, аз ви обичам всички вас и ви се радвам.
Вие също много ми помагате и сте движещата ми сила.
…и пак стигаме до момента в кйто трябва да се приемем и обичаме такива каквито сме, да приемаме хората и събитията такива каквито са разбирайки тяхната същност…
…Тогава можем да се отпуснем по течението и като добри „навигатори“ без никакво усилие да следваме осъзнато избраната посока..
…Но нека не забравяме,че съществуват и подводни течениярно дали ще попаднем отново във водовъртежа зависи от нас самите…
Браво Роси!!!
Отново правиш превъзходна статия,която видимо присъединява хора с добри
сърца!Поздравленията ми са към всички почитатели на блога!?!
Що се отнася за борбата или оставянето по течението,бих Ви споделил и
моята гледна точка.Без борба не се придобива житейски опит и мъдрост,а пък течението и да е срешу Вас можете спокойно да сложите ситото в краката и да отсявате онова злато, което Ви прави по-добри и Щастливи!!!
sonja, права си, има и подводни течения.
Затова все пак, макар да използваме течението, трябва умело да направляваме.
Георги, хареса ми това със ситото, в което да отсяваме златото. Много добре казано.
Здравейте.
Ако човек има цел и знае какво иска от себе си и от живота, безсмислено е да върви срещу течението. Подобно на опитните мореплаватели, които безпогрешно са използвали водните течения и вятъра, за да отведат кораба там където са решили, така и ние трябва да използваме обстоятелствата, случките, и събитията по своят път. Според мен, следното изречение,което
Росица е написала, „Когато сме в хармония със себе си и света, течението на варианти ни предлага знаци, които да ни подскажат верния път. Ако се съпротивляваме, гневът и негодуванието няма да ни позволят да ги видим“ е смисълът на тази тема.
Здравейте и от мен отново!
Роси, специално поздравление не само за мъдрите размисли, но и за умелият избор на темите, който правиш. Те са актуални и полезни и според мен това е една от многото причини този сайт да е толкова интересен и динамичен.
Аз много обичам метафорите и ми е любопитно да наблюдавам как всеки има своята метафорична интерпретация на живота и изглежда сякаш говорим за различни неща, но всъщност говорим едно и също.
Интересно ако ни беше забранено да използваме метафори, как ли бихме се разбирали???
Според мен живота на всеки човек може да се уприличи на пътуване по река. Естествено е да има трудности. Някои ги наричат да гребеш срещу течението и това ги мотивира да продължат. Аз предпочитам да го наричам Рафтинг – екстремно преживяване , което е по течението, но ти не се бориш с реката , а ставаш едно с нея и черпиш от силата и. Но дали ще го кажем по единия или другия начин и в двата случая най-важното е къде се влива реката….
Димитър, да наречем нашето пътуване Рафтинг много ми допада.
Има трудности, премеждия, но всичко това само вдига адреналина ни и ни стимулира.
Освен това използвайки силата на течението, ние все пак владеем положението.
Както казва Томи – като опитни мореплаватели да отведем кораба, където сме решили.
Между другото и аз много обичам метафорите. И наистина хората използват много различни, понякога странни и забавни метафори.
Вярно е всичко, в което вярваме. Това е нашата реалност. Вярата не пита! Тя вярва!
Поздрави за всички!!!
Радвам се за това споделяне, та дори и на идеите в сайта!
То принципно живота на всеки човек може да се нарече истински Рафтинг,но
не всички умеят да направляват посоката с греблата,(това се придобива с
тренировки),които отнемат определено време за добиване на навици за да се подържа равновесието без което иначе сме с главата под водата и….
к,во от това?
Здравейте приятели.Според мен за да може човек да се пусне по течението първо е хубаво да знае какво иска,после защо го иска и след това това нещо наистина в съответсвие ли е с него и вселената.Защото както казва Джон Кехоу когато човек развива потенцяла си вселената се разгръща и той допринася за нея и за всички хора,които живеят на планетата.Според мен точно тогава човек върви ръка за ръка с течението,получава знаци и ги следва.Ние генетично сме надарени да бъдем успешни,въпросът е с какво точно ще допринесем за да може вселената да се разгърне за нас.
Като натиснеш в дадена посока и после леко се отдръпнеш с пълната увереност, че всичко се развива добре, течението те отнася на най- правилното място. Но за пускане говорим, когато си наясно какво искаш. Знам как работи този принцип, обаче като се появи нещо “ МНОГО ИСКАМ ТОВА НА ВСЯКА ЦЕНА“ и живота моментално ме праща в ъгъла да размишлявам. Определено „пускането по течението“ работи по- добре, точно защото не създаваш излишни потенциали. Като вземеш да натискаш в дадено направление е трудно да избегнеш съмненията, притеснението и тревогата дали ще стане, които пък те отдалечават от желаното.
Поздравления за хубавия блог. Вече няколко статии прочетох и чувствам, че имат благотворно влияние върху мен. Освен това самото поднасяне на материята и подхода към нея са достойни за уважение!
Успехи от HeyPR!
Николай, добре дошъл тук. Благодаря ти за хубавите думи!
Не съм критикувал изказа ти
Добре си е. По-скоро грубото делене на нещата. В крайна сметка самото ставане от леглото сутрин е един вид съпротива и борба. Така че, не е добро делене. В крайна сметка, щом правиш нещо, значи вече е лично. А, коментара ми беше по-скоро като цяло, за всичко което чета в мрежата напоследък, по тоз въпрос 
. Накрая взех, че драснах една статийка-въпросче. Ще я намериш в моя блог, ако имаш желание.
Повече ми хареса една друга статия на сайта: „Светът не е арена, където ние се борим с другите хора за място под слънцето“ или за щастие , защото нашето щастие , успех нее свързано с нещастието или неуспеха на някой друг човек. Така например ,когато сме в колите си ние не сме във война сдругите шофьори, или когато водим разговор ние не сме във война с човека с коренно различното виждане и да налагяме на всяка цена нашето мнение. връзката с тази статия е че не можем да наложим да се случи това което искаме , а да приемем и обстоятелствате без да се гневим . В живота няма победител и загубил , а всички печелят.
Да, Камене, и аз мисля, че в живота няма победители и победени.
Преди време, когато четях за първи път Зеланд, ми направи впечатление откъса, когато той „открива“транссърфинга:
„В паметта ми се беше врязала само една непонятна дума – транссърфинг.
Единствената мисъл, която се въртеше в ума ми, бе, че не е необходимо аз да подреждам света- всичко е създадено отдавна без моето участие и за мое благо. Освен това не бива да се боря със света за място под слънцето – това е най-неефикасният начин. Излиза, че никой не ми забранява просто да избера за себе си света, в който бих искал да живея. “
Не е нужно да се борим със света, а просто да изберем това, което искаме.
Здравейте, честно казано аз съм объркан.
Първо прочетох книгата на Кехоу, където визуализираме нещата, които искаме, после ги приемаме като факт- сякаш вече са станали и живеем в тях, а после се утвърждаваме колко сме успешни (готини, способни, умели), за да задържим това, което имаме.
Всеки ден по няколко минути-визуализация.
Зеланд обаче казва – имай цел, но не я желай прекомерно, защото ще получиш диаметрално противоположното на нея. Допадат ми разумните му и научно обосновани доводи. Не ми харесва, че желанията не се сбъдват.
Кехоу казва: онова, което отличава фантазията от визуализацията е постоянството. Мислите са силата.
От моя гледна точка излиза, че ако не визуализирам и не си мисля за целта е по-вероятно да я постигна.
Това което ми харесва при Зеланд е, че не се налага да даваш прошка някому или на себе си. Продължаваш напред и гледаш да игнорираш идиотите или ако си по-силен и уверен да ги цапнеш по носа… да ама не всички сме силни, тогава решението е в идиотския възторг или „мекия подход“…
Не смея да задам въпроса, който бушува в мен, но все пак го задавам – Къде е истината, коя е истината – кой е верният подход, кой от двамата е по-успешен. Както когато отиваш в автокъща, но имаш достатъчно пари и колите не са втора ръка.Не разбираш много от коли, но пък питаш – коя кола е по-добра?! – отговорът ще е винаги верен: Вашата кола – с други думи – Кехоу или Транссърфинга — това е вашият избор. Един вижда сиянието синьо, друг червено…
Здравей Иво и добре дошъл тук!
Интересен въпрос задаваш. И аз често съм си задавала този въпрос. В различните учения и методики съм срещала противоречия, различни възгледи.
И знаеш ли – стигнах до извода, че няма правилен и неправилен подход. Просто всеки трябва да намери неговия начин, който най-много му допада.
Аз харесвам и Кехоу и Зеланд, но има неща, с които не съм много съгласна, едно нещо взимам от тях, а друго от различни автори или го променям според моя опит.
Не е вярно, че ако не визуализираш целта, няма да я постигнеш. Визуализацията е просто един добър метод, който те доближава до целта, но ако не визуализираш, съвсем е означава, че няма да постигнеш целта.
Ако не ти допада визуализацията, може да не я правиш.
Относно желанията- Вадим Зеланд казва, че желанията не се сбъдват в смисъл, че ако само искаш нещо, това не значи че ще го имаш. Необходимо е да превърнеш желанието си в намерение.
Намерението при Зеланд всъщност е основната движеща сила. За намерението съм писала в Закони на Вселената за благополучие, също и в Транссърфинг – управление на реалността
когато четях различните мнения се сетих за една мисъл,мисля че беше на Конфуций:“Няма смисъл да променяш течението на реката.Колкото и голям бент да направиш след време тя пак ще потече в старото си корито.Може би малко късно попаднах на тоя сайт ,но ми допадна.
Здравей Милена. Радвам се, че ти е допаднал сайтът.
Да, вместо да се опитваме да променяваме течението на реката, по-добре да го използваме.
Сега точно ми е актуален тоя въпрос – да се боря или да се пусна по течението… Работя за новото, стискай палци, Роси:) И аз вярвам, че когато превърнем желанието в намерение, всичко се постига.
Попътен вятър през 2011г. за всички ни!
Да, това е големият и труден въпрос – докъде да се отпуснем, докъде да се борим и къде всъщност ни е проблема…. мисля, че няма еднозначен отговор – понякога проблема си е в нас, аз не мисля че човек ако само се отпусне и силите ще го носят на ръце.. по скоро един самоанализ може да ни покаже в какво грешим и защото сме предизвикали съпротивата на света срещу себе си… не винаги едно отпускане решава нещата – понякога ние сами сме си виновни с нещо, което отказваме да признаем пред нас си.. и най често това е или глупавия инат и настояването на своето или нелепата ни гордост която ни пречи да си признаем , че следване погрешен житейски курс или допускане големи и ненужни компромиси със себе си
Здравей Валери,
Да се отпуснеш не значи да не правиш нищо. Но понякога, когато човек само обмисля и се бори, всичко още повече се оплита, самото напрежение му пречи да види възможностите.
А когато се отпусне и успокои, нещата си идват на мястото и много от проблемите се решават сами, а за други изниква решение.
Поздравления за прекрасната статия. Аз съм в момент, в който незнам откъде да намеря сили да се боря, в момента по-скоро се движа по течението, макар да знам, че не е правилно.
Здравей Милене и добре дошъл тук. Благодаря за хубавите думи.
Казваш – „в момента по-скоро се движа по течението, макар да знам, че не е правилно.“ Понякога все пак е по-добре да се пуснем по течението, вместо да се мъчим да гребем срещу него.
БРАВОООООО-И ТУК СЪМ МОГЪЛ
Здравейте! Аз съм още една душа, която търси своето място под слънцето, правилния път и т.н.. Хареса ми много темата и като цяло нейното развитие. Аз също избирателно реагирам на мисли или така наречените прозрения, като едни приемам, а други не. Това е абсолютно нормално, всеки приема нещата по различен начин и трябва сам да избере пътя си, а не да очаква някой да му го посочи ( винаги има хора, които все чакат наготово ). Мисля, че повечето от хората ще са съгласни, че след като сме открили целта и заплуваме по реката, координирайки осъзнато действията си, рано или късно би трябвало да пристигнем до заветната цел. Една част от хората обаче не достигат, именно защото не са определили целта и просто са скочили в реката, или не са избрали правилната. Провалят се, губят много излишна енергия и псуват ли, псуват, всеки който застане на пътя им, заради своите неуспехи. Как да разпознаем целта е по-трудната част, ако сме наясно с нея, чувството е страхотно и вдъхноваващо и каквито и трудности да срещнем, то защо трябва да ги приемаме като борба, защо не като предизвикателство, от което със сигурност ще научим нещо, ще се обогатим. Наистина е важно човек да умее да извлича полезното от всяка една трудна ситуация, вместо само да хленчи и да задълбава в нея. За всички, които са открили своята заветна цел, моите най-сърдечни поздравления и приятно пътуване, за тези които още не са – не се отчайвайте, важно е че осъзнавате всичко това и със сигурност ще я откриете. И не забравайте, че всичко може да ви е от полза, дори сега да не го виждате!
Здравей Татяна и добре дошла сред нас! Благодаря ти за този коментар. Права си че въпросът е в нагласата – вместо да приемаме преодоляването на трудностите като борба и да се ядосваме, можем да ги приемаме като предизвикателство, като ново изживяване, което ни учи на нещо и при всички случаи печелим. Ако нагласата ни е такава, животът ни ще се превърне в приключение. И защо не? Изборът е наш!
Роси, приеми и моите поздравления за сайта, книгата и изобщо за отдадеността ти към всичко това. Чудесно е да има къде да се разискват разни съждения от различни автори, така всеки добавя по някоя нова мисъл или просто излага своята гледна точка, след което много други може да ги припознаят като свои. Хубаво е, че в крайна сметка, който търси намира!
Благодаря ти Татяна!