февруари 22nd, 2010 
Росица Вакъвчиева 
Един от най-дълбоките стремежи, залегнали у нас, е стремежът ни към сигурност – финансова сигурност; сигурност за нашата безопастност, за нашия живот и здраве, за здравето на близките ни; сигурност за работата ни, за имиджа и общественото ни положение; сигурност във връзката ни и т. н. и т. н. Всички мечтаем за стабилност, за нещо, което ще ни даде гаранция, че всичко ще е наред. Този стремеж често ни кара да се вкопчваме в работата, в хората, в материалните неща, които ни дават усещане за сигурност.
Истината обаче е, че всички тези външни неща ни носят само фалшиво усещане за сигурност.
Колкото и пари да сме натрупали, утре можем да фалираме; колкото и да се грижим за живота и здравето си, не можем да се застраховаме срещу болест или злополука; колко и добре да укрепим къщата си, това не ни гарантира, че няма да бъде разбита; колкото и обичан и отдаден да е партньорът ни, това не означава, че вечно ще е така; колкото и верни приятели да имаме, утре могат да се обърнат срещу нас; колкото и сигурна и доходна да изглежда работата ни, утре може да не ни носи печелба.
Няма нищо, което да ни застрахова.
Единственото сигурно нещо на този свят е, че няма нищо сигурно.
Търсенето на сигурност е илюзия.
- Къде е решението тогава?
Дийпак Чопра отговаря на този въпрос:
„Древените мъдреци са виждали решението на цялата тази дилема в
Мъдростта на несигурността.“
- В какво се състои Мъдростта на несигурността?
Обикновено несигурността предизвиква у нас страх – страх от неизвестното, от промяната, от страданието, от болката, от това, което евентуално би могло да се случи, страх от това, че може би няма да се справим.
Но всъщност несигурността е другото име на създаване. Несигурността означава промяна, развитие, тя е полето на всички възможности.
Търсенето на сигурност е обвързване с известното, познатото, с нашето минало.
„А известното не е нищо друго, освен затворът на старите ни представи. Там няма никаква еволюция, абсолютно никаква.“ Дийпак Чопра
Еволюцията е възможна благодарение на неочакваните събития, на промяната, на неизвестното, именно на несигурността.
Това, което трябва да направим, е да се откажем да търсим сигурност, да престанем да се вкопчваме в нещата и да приемем несигурността като Мъдрост на Висшата Сила и скрития ред във Вселената. На едно по-дълбоко ниво, всичко е наред, а несигурността е като вълните в океана, които не могат да разрушат спокойствието на дъното. Това, което се опитвам да кажа е, че несигурността всъщност е част от Вселенския план за еволюция.
Парадоксът е, че именно, когато се отдадем на несигурността и я прегърнем, именно тогава се чувстваме най-сигурни.
Как да променим нагласата си така, че да се сприятелим с несигурността и да виждаме сигурност в нея?
Ето някои по-конкретни стъпки:
- Откажете се от търсенето на сигурност.
Знайте, че сигурността не е в притежаването на нещата, а в това, как се справяме с тях. Никой не знае със сигурност точно какво ще се случи утре, никой не знае колко ще продължи една връзка и дали вечно ще сте на тази работа. А и не е необходимо. Именно промените, изненадите, спадовете и издиганията правят живота приключение. Насладете се сега на ТОЗИ МИГ и не мислете за това дали ще трае вечно. Утре нищо няма да е като днес, защото няма нищо вечно и всичко се променя. Но всеки миг има своя красота и е прекрасно, че миговете се сменят. Не е нужно да се опитваме да задържим днешното, познатото.
Това е все едно да се опитваме да спрем речен поток.
Той непрекъснато си тече, но това не означава че не можем да му се наслаждаваме. И не е необходимо да го спрем, за да се чувстваме сигурни. По-разумно е да го оставим да си тече и да се радваме на всеки един миг – на всеки водопад, на всеки завой или водовъртеж, които ни отвеждат до ново място. Защото движението е живот.
- Промяната е пропита с не-промяна.
Помнете, че на по дълбоко ниво, винаги, по всяко време всичко е наред. Хаосът около нас е само привиден. Бъркотията всъщност е част от Вселенския ред. Животът е един вечен танц и всяко събитие е част е от този танц и има смисъл. Всичко, което ни се случва, макар понякога да смятаме, че е пагубно, е в реда на нещата.
Когато се съпротивляваме на промяната и се държим за познатото, ние се съпротивляваме на естествения ход на живота.
Приемете несигурността:
„Аз безрезервно приемам непознатото, защото то ми позволява да виждам все нови и нови аспекти на себе си самия.“ Дийпак Чопра
- Откажете се от предварителните си представи и очаквания.
Често създаваме план и очакваме нещата да се развият по точно определен начин. Но това обикновено ни носи разочарования. Освен това, когато се обвържем с твърди представи, това ни пречи да видим цяла поредица от възможности…А те могат да се окажат по-ценни от първоначалния ни план.
Предварителните очаквания всъщност ни ограничават. Когато се откажем от тях, ставаме гъвкави и изобретателни. Тогава сетивата ни се отварят за новото, за различното.
- Освободете се от вкопчването.
Вярата, че нещо или някой извън нас може да ни донесе щастие и сигурност, ни поставя в несигурна позиция. Така ние сами се отказваме от силата си и ставаме уязвими и зависими от външния свят.
За да се избавим от вкопчването, Сандра Ан Тейлър предлага следното упражнение: Наблюдавайте различни предмети, към които сте привързани. Поемете дълбоко дъх и си кажете:
„Харесвам това, но то не ми е нужно, за да съм щастлив.“
В началото това може да ви изглежда плашещо, но всъщност е много освобождаващо. Дори можете да подарите някаква своя вещ, на която много държите, за да усетите, че сигурността не е в притежаването на нещо.
- Приемете, че да живееш пълноценно означава, че болката,
страданието, загубата ще са част от живота.
„Обичайте нещо живо – човек, животно, растение – и то може да умре. Повярвайте на някого и може да ви заболи, бъдете зависими от някого и той може да ви разочарова…Минете в по-горно измерение и ще бъдете възнаградени с болка и щастие. Един пълноценен живот е наситен с болка. Алтернативата е да не се живее истински или да не се живее изобщо.“ Морган Скот Пек
- Правете малки промени всеки ден в живота си. Поемайте малки
рискове. Примерно минете по друг, непознат път, когато отивате на работата, идете на места, където никога не ходите – музей, галерия и т. н. Срещнете се с хора, които имат различни възгледи за живота, запознайте се с различни теории, религии, философии, променете някои свои навици, променете външния си вид, променете обстановката около вас.
Въобще прекрачете прага на непознатото, влезте в нови територии.
Ще видите, че всъщност тези малки промени вдъхват живот, носят развитие, разширяват съзнанието ви, правят ви по-гъвкави и превръщат живота в приключение.
Насладете се на промяната, на неизвестното, на изненадите…на несигурността.
Споделете вашето мнение за несигурността – как я приемате? Кое ви кара да се чувствате сигурни?
От категория 
Тагове: 
Страхотна статия!
Нямам какво да добавя
Статията е много добра! ( аз също нямам какво да добавя
)
М-м – супер е – благодаря!Май Росица Кирилова го беше изпяла- живей за мига!
Благодаря ви!
Zdraveite,vpe4atlena sma ot vsi4ko tova!az ne moga da igraq i jiveq na sigurno i zatova dosta rqdko riskuvam no kato riskuvam si zaslujava!obi4am da imam po4va pod krakata si nqkak si vsi4ko da e na4ertano!
Отново както винаги си блестяща ,Роси много си права ,че единственото сигуно нещо на този свят е че няма нищо сигурно.Но ние сме свикнали да се вкопчим в нещо мислейки,че ако се промени нещо едвали не ще пропаднем.На всеки от нас иска да му се случват хубави неща но живота си тече и следват и хубави и лоши моменти всичко в природата е в движение и то никога неспира както и времето неспира.
Аз се опитвам вече да живея по този начин:)
„Правете малки промени всеки ден в живота си.“ – толкова ми хареса това изречение. Простичко, а същевременно съдържа толкова много в него. Благодаря за чудесната статия, страхотно зарежда, особено ако човек е на тази вълна
„Често създаваме план и очакваме нещата да се развият по точно определен начин. Но това обикновено ни носи разочарования.“
Не отдавна се уверих, колко вярно е това. Както се казва: Направи си план, че да разсмееш Господ“
Но аз винаги действам така, искам да знам всичко до най-малката подробност, да съм планирала, да съм сигурна. Много мразя изненадите. Обикновено те не са от хубавите или поне така си мисля.
Много добра статия, Роси.
Благодаря ви приятели. Виждам, че повечето от нас се страхуват от промените, от несигурността и се чувстваме по-удобно ако всичко ни е предначертано и да имаме почва под краката си. Всеки от нас има свой Път и рано или късно ще се убеди сам, че това, което е смятал за сигурно и се е държал за него, всъщност е само временно и създава фалшиво усещане за стабилност.
И когато започнем да се освобождаваме от всички свои привързаности, представи, очаквания, вкопчването в хората и нещата, тогава всъщност може да сме истински сигурни и стабилни. Защото дълбоко в нас има едно място на покой, което е неизменно и вечно и където всичко е наред.
Когато се чувствам несигурна и ме е страх от неизвестното бъдеще, си помислям кое би било най-лошото, което може да ми се случи. Като го открия, си представям как бих постъпила и винаги намирам поне няколко изхода. Това намалява тревогата ми и ми помага да съм по-адекватна. И най-често точно сега, в този момент, мога да предприема действия, които да осуетят сбъдването на страховете ми.
Статията е чудесна, Роси. Както обикновено.
Благодаря Кремена. Прекрасна тактика е това. Това го пише и Дейл Карнеги в книгата си за безпокойството – когато се притесняваме за нещо, най-добре е да се запитаме какво би станало в най-лошия случай, да приемем този вариант и след това спокойно да се ориентираме в обстановката. Защото винаги има начин, винаги имаме избор.
И когато се убедим в това, ще се спокойни и сигурни, независими от външното. А нашият ориентир ще е истинското ни АЗ.
Аз живея в определена външна несигурност, но откривам, че в същност вътрешно съм сигурна! Да, безспорно е трудно! Външно, другите, които „играят на сигурно“ са по-добре и по-щастливи. Обаче аз си знам много добре какво представлявам, харесвам се /е, има моменти, когато не чак толкова! Но и тези моменти ми харесват!/. И точно това ми дава сигурността и спокойствието! Когато стигна и разговарям с вътрешния си Аз, знам, че съм Аз.
Външните стимули са си външни стимули – битовите облекчават живота; взаимоотношенията с хората и най-вече с партньора дават чувството, че човек е приет и обичан; сигурността! на принадлежността и утвърждаването. Но зависимостта от всички тях ни прави изключително несигурни! Защото и те имат своите зависимости – от нас, от другите. Така две зависимости или повече, не могат да създадата пълноценни, сигурни! взаимоотношения. Затова вкочването не носи удовлетворение и спокойствие, а напротив – болка и несигурността, от която бягаме.
Или казано накратко – бягайки от несигурността /страховете!/, те ни подгонват с пълна сила и ни заливат. Приемайки ги за нормални, разбираме какви други чувства в нас прикриват и може да ги изживеем и се поуспокоим!
Искам да добавя, че сигурността в собствените чувства, в разбирането на причините за различните ни емоции и мисли и начини на поведение, ни дава сигурността в себе си и обичта към себе си. По-голяма сигурност и обич, здраве му кажете!
Много ми хареса статията ти Роси както и всички предишни.Ще споделя накратко моето развитие в това отношение.Бях човек,който живееше толкова „на сигурно“,че е имало моменти когато се удавях в чаша вода.Да не говорим,че стресът и безпокойството бяха непрестанни мои спътници.Бях стиснала живота за шията и естествено той ми отвръщаше със същото.Но в момента,който осъзнах,че се движа срещу течението спрях.Или по-скоро събудих се.И поглеждайки назад не бих се върнала там където бях.На този етап,в който се намирам в момента несигурността е голяма част от живота ми.Даже ми е забавно и понякога си казвам:“Ще направя това пък да видим какво ще стане“.И вътрешно ми е забавно,защото го усещам като игра.Когато нямаш никакви предварителни очаквания резултата не би могъл да те изненада по никакъв начин.Просто чакаш да видиш какво ще стане.На мен специално този подход много ми помага.Пък и като се замисли човек май няма нещо,което да не може да се преживее-и добро,и лошо.Напълно съм съгласна с Надя,че сигурността в теб самия е най-голямата сигурност,която имаш.
Здравей Роси,здравеите приятели на саита.Роси отново невероятна статия поздравления.Чета всичките ти статии не знам как ги пишеш,но ме зареждат и оспокаяват.Най-важното идват точно на място,като липсващото парче от пъзела.По темата за несигурноста мога да кажа,че имах големи проблеми преди години.Постоянно си мислех каква пенсия ще получавам защото нямам стаж и не само това.Исках сигурност на всякъде.След много работа със себе си,четене, самонаблюдение и приемане на всичко такова каквото е като страничен наблюдател се освободих до голяма степен от преследване на сигурното.Сега живея в лекота и със знанието че единственото сигурно в живота е настоящия момент.Много ми помогна за това книгата на Екхарт Толе “Силата на настоящето“ и твоите статии.БЛАГОДАРЯ че те има.УСПЕХ
Благодаря ви за тези прекрасни коментари и споделеното. А също научавам много неща от всички вас, а и споделеното е полезно и за другите, които четат тук.
Съгласна съм с това, че единственото сигурно нещо е настоящият момент и ти самият – истинската ти същност. И когато приемаш и обичаш себе си, вярваш в себе си и гледаш на живота като на игра, без предварителни очаквания, всичко се превръща в приключение и може да си истински свободен.
А не е ли точно несигурността пътят към истинското сбъдване на истинските ни желания – тези, които са най-дълбоко стаени в нас и които стават действителност точно когато най-малко очакваме?
Да, наистина Ния, и аз мисля така. Бягаме от несигурността, страхуваме се от нея, я всъщност тя е пътят, който ще ни отведе до сбъдване на желанията. Защото с намерението си привличаме подходящи условия и хора, но всичко просто се случва, не можем да го насилваме. Просто трябва да се доверим на Вселенския план.
В тази своя публикация писах и за
Закона за необвързаността. Това е един от най-важните закони във Вселената , но ние често го пренебрегваме. Дийпак Чопра пише:
„В необвързаността се крие мъдростта на неустановеността…в мъдростта на неустановеността се крие освободеността от нашето минало, от известното, което е затворът на старите ни обусловености.
И в своята готовност да навлизаме в неизвестното, в полето на всички възможности, ние се предаваме на съзидателния разум, оркестриращ танца на Вселената.“
Здравей, Роси, от вчера се ровя в блога ти и съм възхитена. Да те поздравя за това, което правиш, е малко, защото то е изключително. Имаш дарбата да синтезираш събраната информация и да я предадеш гладко, компактно и всеобхватно. Обичам несигурността, освен ако не се отнася за здравето и реализацията на близките ми (но ти имаш и такава статия). Иначе животът точно с това е интересен, че всеки ден ни поднася нещо ново – зависи какво ще извадиш от торбата с възможностите. Дори бих казала, че е страшно скучно, ако знаеш как ще се развият нещата и как ще реагират околните.А в отношенията си с другите колко често не правим определени стъпки, защото „сме сигурни“ как ще върнат топката и така губим възможности, тъй като „всичко тече, всичко се променя“.
Много е приятно да срещнеш сродни души, за което ти благодаря!
Здравей Анита и добре дошла.
Благодаря ти за хубавите думи. Наистина е хубаво да срещаш сродни души и да се обединяваме около една от най-смислените цели за всеки човек – опозването на СЕБЕ СИ, да можем да водим дискусии, да споделяме, да си помагаме…Надявам се да ти е приятно и полезно общуването тук. 
Възхитена съм… Най-накрая намерих това, което търсих.
Толкова е хубаво, когато не очакваш нещото да се случи , а то се случва. Изпитано е.
Благодаря Светла
точно в този момент имах нужда от тази статия,благодаря ти отново,Роси..
Здравейте!Надя,думите ти са точно на място,макар и от преди една година.Хареса ми твоя коментар.Така е единсвеното сигурно нещо е сигурността в нас самите,вярата в нас самите.Несигурното,неизвестното,вместо да ни е страх от него е хубаво да го приемем като предизвикателство към мещо ново,което до сега не ни се е случвало.Това прави момента неповторим,това прави живота неповторим.Поздрави на всички!