ноември 23rd, 2009 
Росица Вакъвчиева 
„Великата истина изглежда противоречива“
Лао Дзъ
В различните учени съм попадала на противоречиви истини. Колкото и парадоксално да е, въз основа на своя опит и наблюдения съм се убедила, че често при две наглед противоположни и противоречиви твърдения са верни и едното и другото.
Ето някои примери:
- Желания
За да постигнеш нещо, трябва силно да го желаеш. Щом силно искаш нещо, значи ще го постигнеш.
Според закона за парадоксалното намерение ние отблъскваме нещата, към които упорито се стремим. Колкото по-силно го желаем, толкова повече ни убягва; „Твърде силното желание отклонява от Пътя“ Лао Дзъ; в Будизма – „Желанията са причината за страданието.“
Тогава – да искаш или да не искаш?
Знам от опита си, че и двете твърдения са верни. Вярно е, че когато много силно искаш нещо, го постигаш. Но също толкова вярно е, че когато много се нуждаеш от нещо и се стремиш упорито към него, го отблъскваш и все се случва нещо, което ти пречи да го постигнеш. Нима проблемът е в силата на желанието? Но как можеш да определиш колко силно да искаш, за да не прекалиш?
И нима трябва да нямаш нужда от нещо, за да го получиш?
Тук ключовият момент е от какво произтича желанието, какво лежи в сърцевината му. Ако сме водени от нужда, страх, отчаяние, нетърпение, с отрицателната си енергия блокираме реализирането на желанието. В този случай завишаваме важността, внушаваме си, че ако желанието не се осъществи е невъзможно да сме щастливи. Залагаме всичко на една карта – „ако не стане това, което искам ще съм нещастен, само ако се получи мога да бъда щастлив“. Това създава излишен потенциал, който задейства равновесните сили. Виж закон за равновесието.
А ако желанието за нас е едно предизвикателство, тръпка, радост, но не се вкопчваме в него сякаш е единствения път към щастието и сме водени от радостни емоции и вяра, тогава то придобива организираща сила. Тогава постигаме хармония, синхрон и цялата Вселена ни помага, за да получим това, което искаме.
Ако „нуждата“ е причината, възниква въпросът:
Как тогава, когато силно искаме нещо, да нямаме нужда от него? И как да спрем съмнението, отчаянието, нетърпението?
Най-добрият вариант е да ПРИЕМЕМ сегашния вариант и да изпитаме благодарност към всичко, което вече имаме. Тогава излъчваме положителна енергия, неоходима за разчистване на пътя за осъществяване на желанието. Когато си дадем сметка, че имаме много неща и сме благодарни за това, привличаме още изобилие в живота си. В Библията е казано: „Ще се даде на този, които има.“ А смисълът на тези думи е именно да оценяваме нещата, които имаме и да сме благодарни за тях.
- Надежда
Никога не губи надежда. Надеждата крепи човек.
Надеждата е просто отложено разочарование.
Вярно, че надеждата крепи човек и тя е тази, която ни дава сили в трудни моменти. Но също е вярно, че често да се надяваш, да си даваш напразни надежди, да си създаваш илюзии, означава просто да отлагаш разочарованието и болката.
Къде е разликата? Кога надеждата ни помага и кога ни пречи? Кога надеждата е просто илюзия? Да се надяваме или не?
Тук ключовият момент е приемането. Когато сме в безизходица, когато сме болни, когато положението е тежко, трябва да „видим“ и признаем действителността, такава, каквато е. Да я приемем, но да знаем, че винаги има изход. В този случай ние търсим начини, не спираме да опитваме.
Но когато не приемаме действителността, не признаваме нещо, което е очевидно и си създаваме илюзии, че всъщност нещата не са такива, това е отричане на реалността, отказ да се поеме отговорност. Тогава ние не предприемаме нищо, а се надяваме, че нещата ще се оправят или се залъгваме, че няма нищо.
- Внимание
„Щом не искате нещо в живота си, просто не мислете за него, не му обръщайте внимание, равнодушно го отминавайте и то ще изчезне от живота ви. “ Зеланд;
Това, върху което съсредоточаваме вниманието си, се увеличава.
Ако се правиш, че нищо ти няма и не обръщаш внимание на това, което е в теб – тъга, гняв, мъка…то се увеличава…набира сила и се обръща срещу теб, довежда до депресия и болести.
Значи какво излиза – ако съсредоточаваш вниманието си върху нещо, ще го намалиш ли или ще го увеличиш?
От опита си знам, че когато се съсредоточа върху положителните мисли и емоции, привличам още положителни неща и хубавите неща се увеличават в живота ми. Но също знам, че ако отричам това, което е в мен – страх, мъка, болка, гняв и не му обръщам внимание, то не изчезва а се увеличава.
Тогава къде е разковничето – кога е валидно едното твърдение и кога другото? И тук нещата опират до приемането. За да премахнеш нежеланото, първо трябва да го приемеш, т. е. да му обърнеш внимание и да го признаеш. Едва тогава можеш да го освободиш и след това да се съсредоточиш върху желаното и да го увеличаваш в живота ти.
Т. е. една и съща сила действа по различен начин – вниманието освобождава, премахва негативното и в същото време вниманието привлича това, върху което го насочваме?
На въпроса – вниманието увеличава ли или намалява това, върху което го насочваме, мога да отговоря – да, увеличава го. Но както казва Лао Дзъ – „За да намалее една сила, първо трябва да се увеличи.“ Затова понякога, за да можем да се освободим от някаква емоция в нас, първо трябва да я увеличим, да я изживеем в цялата и́ пълнота и да я „пуснем“ да си отиде.
- Очакване
Всичко се случва според вашите очаквания. Мислете положително. Винаги очаквайте най-доброто. Изпълнете се с радостно очакване.
Ако нямате предварителни очаквания и нагласи, няма как да се разочаровате. Очакванията и представите носят разочарования. Нещата се случват, когато най-малко ги очакваш.
Хубавите очаквания, положителната нагласа, вярата водят до благоприятни резултати. Но също така големите очаквания и предварителните представи са свързани с големи разочарования. Вярно е също и че нещата се случват, когато най-малко ги очакваш.
Тогава: да очакваш или да не очакваш?
Тук разковничето е да очакваш добро, но да не си изграждаш точно определени представи, да не си създаваш точен сценарий и да знаеш, че то ще се случи в точното време и по най-добрия за теб начин. Често се появява по-добър вариант от замисления сценарий, но предварителните нагласи и очаквания ни пречат да се възползваме от неочакваната възможност. А понякога е по-добре това, което сме планували да не се случи, защото по-натам ни очаква нещо по-добро.
- Отдаденост
С каквото и да се захванеш, за да бъде ефективно, трябва да му се отдадеш 100%, да дадеш всичко от себе си.
Колкото е по-голяма важност придаваш на нещата, толкова повече работата не върви. Колкото повече си отдаден на някого, толкова повече го отблъскваш.
Трябва ли да си отдаден или не?
Всичко, което се прави с любов и отдаденост става прекрасно и уникално. Проблемът е, когато тази отдаденост се превърне в зависимост(виж тук).
А къде е границата между отдадеността и зависимостта?
При отдадеността даваш всичко от себе си, вършиш нещата с любов и желание, но не се вкопчваш в това като удавник за сламка, не забравяш себе си и не си воден от страх да не го изгубиш.
Докато при зависимостта си зависим от работата или някого за емоционалното си оцеляване.
- Светът
Светът, който виждаме е илюзия, животът е сън.
Светът има „железни“ закони и никой не може да избяга от тях.
След като светът е илюзия и не съществува, как така има закони, от които никой не може да избяга?
В „Кибалион“ намираме отговор на този въпрос, макар да изглежда парадоксален:
„Не забравяйте Божествения парадокс, че макар и Светът да не съществува, все пак той съществува. Винаги помнете двата полюса на ИСТИНАТА- Абсолютно и Относителното.“
- Привличане
Противоположностите се привличат.
Подобните неща се привличат.
И какво излиза – противоположностите ли се привличат или подобните неща?
И пак отговорът е – и двете неща са верни. На пръв поглед има противоречие, но не е така. Например хората, които предпочитат другите да има казват какво да правят, се чувстват привлечени от властни хора и обратно.
Жертвата привлича нападателя, защото в един момент вибраците им съвпадат – в този момент има какво да си дадат и двамата получават това, което съответства на енергията им – жертвата излъчва страх, неувереност, чувство за безизходица, ужас и получава още от тях. Всъщност това, че жертвата се чувства като жертва, привлича нападателя. Те са противоположности, но в същото време честотите на енергиите им съвпадат.
Какво мислите за тези парадокси? Откривали ли сте някога парадоксални, противоречиви истини?
Защо понякога истината е противоречива? Може би поради относителността на нещата? Или просто само изглежда противоречива?
Споделете своето мнение и наблюдения.
От категория 
Тагове: 
Роси, явно всеки трябва сам да реши на кои истини да вярва – на тези за които е разбрал, че на него самия действат. Т. е -опитваш и разбираш. Може да има обективни истини, но ние ги приемаме субективно. Това важи всъщност и за цялата реалност, която ни заобикаля.
Права си Мишел – всеки сам достига до своята истина. Но често истината изглежда противоречива…в някои ситуации е валидно едно, в други – друго… И човек се пита: кои са тънкостите, къде да търсим закономерност и логика…а може би няма логика.
Виж, Роси, след като човек е щастлив с дадена истина и е приел като такава има ли значение дали за теб е истина или не. Може за теб неговата истина да ти изглежда лъжа, но той си е доволен и щастлив с нея – имаме ли право да го вадим от заблудата му / след като тя не пречи на никого /. И кой казва, че нашата истина е правилна.В края на краищата няма само черно и бяло, нали.Както сама се убеждаваш в живота, неща , които са се твърдяли дълги години безапелационно, сега се опровергават, с много неща ще стане така и в бъдеще. Може би наистина няма логика, някои неща просто не могат да се обяснят / логически/. Просто приемаш едно твърдение за истина в даден момент / защото ти пасва/, но след време може да не е така. Всичко тече и всичко се мени.
Нямам предвид истината за другите – колкото хора, толкова истини. Имам предвид че истината за един човек в различните ситуации е различна. Но както казваш –
всичко тече и всичко се мени. А и всичко е много относително. Няма абсолютна истина.
И аз имам предвид, че истината за един човек е различна. Точно.Различни интерпретации на едно нещо от различни хора в различни времена и епохи.То и заглавието е “ Великата истина изглежда противоречива „- Лао Дзъ. Напълно съм съгласна
Много хубав текст, Роси! Абсолютно съм съгласна с него. И двете неща са верни. В последното изречение си го обяснила защо – зависи дали гледаш от гледна точка на абсолютната или на относителната истина. В относителния илюзорен свят на нуждата, зависимостта, страха и лошите отношения, се привличат противоположностите, защото имат нужда един от друг; имат нужда да обърнат внимание на нещата в тях, за да ги осъзнаят (ранко им е още да следват Зеланд и да знаят къде да се концентрират и къде – не, първо трябва да изчистят нуждите, страховете и всички пречещи им особености); първо трябва да се научат да очакват позитивния резултат и едва след това – да нямат никакви очаквания; първо да се научиш на непривързаност, а едва след това – на 100% отдаденост; да се издигнеш над апатията със силно желание и надежда, а после да се научиш да нямаш желания. Не е толкова просто:) Не можеш да прескачаш нива на развитие;)
Много добре казано Елена – не можеш да прескачаш нива на развитие, просто трябва да минеш през различните нива, докато достигнеш до ново разбиране за нещата…
Това са и моите мисли, Роси, описала си на два листа цялото майсторство на живеенето. Направила си го толкова директно и разбираемо, личи, че си изпробвала лично повечето от вариантите…
Какви са ни шансовете да се включим съзнателно в този процес, Роси?
Успял ли е някой жив човек на тая планета да балансира съзнателно и да постига целите си всред всичките тези противоречия? Аз не познавам такъв човек. И това създава усещането за неуправляемост на живота…С нещо успяваш, но с друго никак…Падаме, ставаме, падаме, пак ставаме…90% от случаите не се справяме…Постижимо ли е това умение, Роси?
Даа…интересни въпроси Мира. Мисля, че пътят ни към овладяване на тези умения и знания ще продължи цял живот…а дали ще достигнем края – може би край няма…Но важното е, че сме на Пътя и се развиваме. Както казва Лао Дзъ:
„Не целта е цел, а Пътят“.
Поздравления,Роси за хубавата статия абсилютно си права всеки ден се сблъскваме с противоречието.Трябва когато се сблъскаме с проблемите първо да ги анализараме, макар че границата е много крехка между лошото и доброто и не винаги можем да тръгнем по верния път но това е реалноста.
Благодаря Милене. Така е, не винаги можем да изберем най-добрия път, но аз смятам, че всяка наша стъпка е опит. Няма грешни и верни пътища – има различни пътища. И всички пътища водят до нов опит и развитие.
Здравей Роси!Интересни размисли и поговорки видях в тази статия…И си направих следния извод,който според мен е много прост.В живота всичко трябва да се свежда до най-простички неща.Истината винаги е противоречива,защото хората са различни-един вярва на едно,друг на друго..Освен това в определени етапи от живота си имаме нужда да вярваме в различни неща,защото сме достигнали нова фаза в развитието си,или защото ситуацията в която се намираме ни е показала истината и от по-различен ъгъл..Важното според мен е да защитаваме тази истина в,която вярваме без да отричаме,онази в която вярва някой друг!
Да, Миглена, и аз мисля, че в живота нещата трябва да се свеждат до на-простички неща. Нищо не е така сложно, както изглежда. Както казва Луиз Хей в книгата си „Силата е в теб“ :
„Критикували са ме, че много опростявам нещата, но аз съм открила, че простите неща обикновено са най-дълбоки.“
И да, така е – в различните етапи от живота си вярваме в различни неща и във всеки етап от развитието си виждаме истината по нов начин.
православието в него е истината но хората не искат да се докоснат и научат!500 години робство са нищо в сравнение с 45 години атеизам които е равен на комунизам
Да, така е, зависи от “ честотите „!“ На всяко действие има равно по сила противодействие“ или нещо подобно. Силата на желанието/нежеланието си е сила, независимо с какъв знак е.
)
Отпускането на юздите, невкопчването в нещо, някого, ни успокоява. Задействането, активността ни, ни помагат да постигаме желанията си и … да се успокоим. Да бъдем балансирани. В края на краищата, енергийното равновесие се възстановява.
Някой може да увеличава енергията ни, друг да я изсмуква – въпросът е, че нашите честоти са настроени на техните.
Всяка противоречива наглед мисъл, съдържа в себе си равновесието: „За да постигнеш нещо трябва силно да го желаеш. Щом силно искаш нещо, значи ще го постигнеш.“ Ами това е! Красотата на равновесието. Цитатът казва всичко. Думите ми по естествен път стигнаха до него. Толкова просто е всичко!
Объркваща е тази статия, в хубавия смисъл на думата. Според мен както се казва „Истината е по средата“. Към края на статията ми стана смешно
Смешно от това какви сме хората объркващи се а то всъщност нещата са едни и същи и много хубаво си обяснила за всяко противоречие къде е разковничето. Браво! Ще си препрочитам тая статия
http://jadieangel.blogspot.com/2011/04/blog-post.html
Можем ли да понесем да живеем с истината в живота ни? С надеждата дори? И доколко успяваме да сме откровени със себе си пред другите? Още малко размисли по тази интересна тема….
Може ли Истината да бъде противоречива? – Според свещените книги Истината е ЕДНА! Как тогава Тя може да бъде противоречива?
Нужно е да се уточни, че в случая се говори за Истината като Принцип. (за това е главната буква)
Яснота може да се даде по въпроса, ако се разбере друга библейска фраза – „Истината ще ви направи свободни“.
Значи Истината и Свободата са взаимно свързани!
От тук идват и различните истини при хората, защото те имат различна степен на свобода и съответно разглеждат Истината от собствените си „камбанарии“, и… так Я „размножават“. А, всъщност Тя си е една!
Отделно,… за да се вникне по-добре в нещата за Истината, е нужно да се разбере, че има разлика между Принципи, Закони и Правила. Това е много обширна тема и е разгледана на много места в Беседите на Учителя Петър Дънов. Всеки може да обогати своите знания там, ако желае. Относителна и противоречива Истина няма.
Ето пример от статията по горе… Там се казва:
„Противоположностите се привличат. Подобните неща се привличат. И какво излиза – противоположностите ли се привличат или подобните неща?“
Истината е, че и двете неща са верни, но това са Закони, които се отнасят за различни светове. В материалните двуполюсни светове противоположностите се привличат, а в духовните – подобните неща се привличат.
Значи,… ако човек не разбере и не вникне в това, и…съответно започне да живее материалният си живот, по законите на духовния свят, какво може да стане? – Каша, противоречия, мои си истини, твои си истини, противоречиви истини и т.н…. а нещата изобщо не стоят така!
Поздрави.
Никола, вечна му памет и лека му пръст на Учителя Дънов, когото ти доста цитираш. Аз също го уважавам и му се възхищавам. Ако се спазват всички вселенски закони , според него, човека трябва да умре здрав и в дълбока старост.Истината е , че той е знаел как да се излекува човек от почти всички болести и то по много методи- с храна, с мисъл, с вода, със скъпоценни камъни и т.н.Истина е също, че самият той е умрял от пневмония…
Здравейте!Според мен двете твърдения взаимно се допълват и не трябва да съществуват отделно едно от друго.Истината е някъде по средата и сами трябва да преценим точно къде е.Елена,коя истина е абсолютна и коя относителна?Дори смъртта не е абсолютна истина.В тоя свят всичко е относително и до време,за това е толкова разнообразен,интересен,различен.Ако за момента една истина се приема за такава не означава,че след време няма да се окаже лъжа.Та е истина за момента и има много примери за това.Поздрави на всички!