април 1st, 2010 
Росица Вакъвчиева 
Има една притча за петимата слепци и слона. Слепците не знаели какво е слон – никога не били виждали. И искали да разберат какво е. Един хванал хобота, друг опашката, трети ухо, четвъртият – крак, петият – тялото. И на въпроса какво е слон разказали различни неща. Защото това е, което са „видели“.
Но значи ли, че едно от описанието е грешно?
Някои виждат в картинката отдясно младата жена, други възрастната. Не можем да видим двата образа едновременно. Виждаме само от една гледна точка.
Но значи ли това, че другата е грешна?
Всеки от нас си е задавал въпроси за себе си и за света, търсил е начини да се справи с проблемите, с болката, със страданието…Често тези въпроси ни тласкат към търсене на Път към познанието. Едни от нас намират отговори в религиите и духовните учения, други във философиите, трети в науката или в приложната психология.
Някои се доверяват на разума, на логиката и на научно базирани практики, а други се доверяват на интуицията си, на прозрения и вътрешни усещания. И всеки тръгва по пътя на познанието, който чувства най-близо до себе си…По този път достига и до свои открития, свои прозрения, свои истини.
Така се създават хиляди хипотези и теории, учения и различни гледни точки.
Всички те имат свои последователи и свои доказателства. Всеки е убеден в правотата на това, което вярва. Дори нещо повече – той „вижда“ своите доказателства.
Защото в каквото вярваш, се превръща в истина за теб.
Преди време спорехме с една позната за това коя област дава отговорите на въпросите. Тя твърдеше, че само религията(в случая християнството) може да даде отговори на въпросите ни, само там можеш да намериш утеха и да решиш проблемите си. Отричаше психотерапията и настояваше, че само Бог може да ти помогне да решиш вътрешните си конфликти.
Аз пък си твърдях, че колкото и да е вярващ, понякога човек има нужда от психотерапевт. А може би психотерапевтът се явявва като инструмент в ръцете на Бог или просто ни помага да открием Бога в себе си…? Но не можем да отречем огромното значение на психологията и психотерапията.
Друг познат, привърженик на Зеланд(аз също много харесвам Зеланд, както знаете) казваше: „След Зеланд всичко свършва. След Зеланд нямам повече въпроси“.
И така всеки приема определена гледна точка за вярна.
Дори в самата психотерапия има множество клонове, някои от които си противоречат. Някои са базирани по-скоро на науката, други са с духовна насоченост. Някои са насочени към миналото(като психоанализата), а други – към бъдещето(като логотерапията, чието лечение се състои в откриване на смисъл).
Всяка религия пък има свой Бог, свои вярвания. И всеки вярващ „вижда“ именно своя Бог.
В науката има много теории и всяка от тях е подкрепена с твърди доказателства.
Философите, подръжници на различните школи, могат с часове да спорят и да отстояват своята теза.
Така се започват борби между религия и наука, между отделните клонове в дисциплините, между различните теории и хипотези.
В борбата си да докажем, че сме прави и че нашата теория е правилната, дори и не се опитваме да погледнем нещата от друга гледна точка. Всеки за себе си е прав.
- А коя е истинската теория? Има ли „правилна“ гледна точка?
Има ли абсолютна истина?
Как е възможно всяка теория да има свои доказателства?
Възможно ли е да има толкова пътища и всички те да са верни?
Вярно ли е, че няма грешни пътища, а има различни пътища?
Отговорът за мен е ДА! Защото светът е многостранен. И има не една, не две, а хиляди страни.
И всяка всяка гледна точка разкрива различни аспекти от света.
Примерно ако погледнем сънищата, за които писах скоро(и ще има продължение на темата):
- за учените сънищата са процес на прочистване на мозъчната кора,
- за психолозите сънищата са начин да надникнат в подсъзнанието на пациента,
- за метафизиците, сънищата са начин да надникнем отвъд.
Но можем ли да отречем едната терия и да обявим друга за вярна?
Не! Защото всичките са верни, но просто разглеждат сънищата от различна гледна точка.
Това е като да влизаш в една къща през различни врати. Ако влезеш в едната статия, ти ще опишеш къщата по един начин, а ако минеш през друга врата и влезеш в друга стая, ще опишеш къщата по друг начин. И двете описания за къщата ще са верни.
Защото ние винаги виждаме едно кътче от света. Няма как да го видим изцяло. И винаги ще има още и още какво да откриваме.
Някои хора казват, че знаят отговорите на всички въпроси.
- Възможно ли е знаем всичко? Можем ли да познаем всички
кътчета на света и себе си, да разгадаем всичките тайни?
Аз мисля, че не. Поне докато сме тук, на Земята.
А когато човек е достигнал момент, когато не си задава повече въпроси, може би не е стигнал края, а е стигнал определен етап в развитието си и в момента това е всичко, което му е нужно.
Често съм чувала, че човек трябва да избере един път и да следва само него.
- А трябва ли пътят на познанието да бъде само един и да вървим
по него като кон с капаци?
Разбира се, ние не можем да приемем и следваме всички пътища, не можем да почувстваме всички пътища като наши. И не е и нужно. Когато се вслушваме в себе си, вътрешният ни глас ще ни подскаже нашия път и ще открием нашата истина.
Но все пак е хубаво понякога да надзърнем през друга, непозната врата, да погледнем света от друг ъгъл. И това ще ни донесе нови познания.
- Интересно е все пак, че въпреки различната си насочност,
религия и наука в определени точки се пресичат и стигат до съгласие, да еднакви изводи. Изводи като единството на Вселената и това, че всичко вибрира…
Може би все пак пътищата са различни, но водят към Едно…
А вие какво мислите? Коя е вашата гледна точка?
Кой е вашият път на познание? На какво се доверявате?
От категория 
Тагове: 
Здрасти,Роси!Абсолютно съм съгласна с теб!Енергията е около нас, в нас и извън нас. Енергията е Вселена – ЗНАНИЕ!Непрекъснато се учим, където и да сме…Тук , на Земята вероятно трябва да се научим на много неща – да приемаме различни гледни точки с хладнокръвно спокойствие, дори понякога да не сме съгласни…Да търсим начини да проявим своята гледна точка – дай боже,ТВОРЧЕСКИ и с много ЛЮБОВ!И в крайна сметка – всичко минава през цедката на собствения, личен ИЗБОР!Човешките същества все повече осъзнавам, че сме надарение много и различни добродетели,в нас са скрити програми, които заработват в определен етап от Живота, с една и единствена цел – да натрупаме ОПИТ и да продължим напред…Сякаш проправяме ПЪТ на други, които ще дойдат след нас …НИЕ сме склуптури на самите себе си.Какви искаме да бъдем?Зависи изцюло от нас .:)
Роси, продължавай все така устремено да постваш подобни статий.Заслужава си !!!:)
Неизбежно е да няма различни гледни точки и различни вярвания – всеки от нас има свои собствен индивидуален избор – и всеки от нас е на различен етап и стадий от развитието си — и ред още други фактори да играят роля – това да е така
Здравей Роси:)
Радва ме това, че успях а те провокирам да удостоиш точно темата „гледни точки“ с внимание.
Не само за да го прочетат хората, но и ти да отвориш сама за себе си тази тема:)
Виждам от написаното, че досега мн мн не те е занимавала темата, надявам се дори и да не е под формата на статия да се потопиш по-надълбоко-навътре в нея, да я разгледаш без да мислиш без да вкарваш логика и размисъл, и тогава те чака нещо много интересно и любопитно.
Бих приветствал всички които четът твоя блог да се замислят какво означава да знаем и какво да осъзнаем? каква е разликата? Всички хора от малки са учени да знаят, но да осъзнаят?
Ето едно прекрасно заглавие за тема се появи – „Едно е да го знаеш, а съвсем друго да го осъзнаеш“.
-“Някои хора казват, че знаят отговорите на всички въпроси.“
Велик мъдрец от азия го е казал прекрастно, че не търсенето на отговори ще ни накара да намерим такива, а разбирането на въпроса. Разбереш ли го, нямаш нужда от отговори:)
-“Възможно ли е да знаем всичко? Можем ли да познаем всички
кътчета на света и себе си, да разгадаем всичките тайни?“
Това „Всичко“ е само в модела на степенуване с който за жалост неможем да се гмуркаме оттатък океана:)
Всичкото, и тайните които знаем днес, факта само че се докосваме до тях ги прави утре да са съвсем различни.
-“А когато човек е достигнал момент, когато не си задава повече въпроси, може би не е стигнал края“
Когато човек е в ниво на съзнание модел степенуване, неминуемо ще си задава въпроси и то няма да се спира, но ако- когато се превключва в абстрактното ниво на съзнание, там просто не се предполагат въпроси, дори не са възможни. „материята“ и модела степенуване на който се базира „тук на земята“ e просто проявление, визуализация и продукт на Абстрактния свят.
Пак ще го повторя Роси, понеже се притеснявам да не приемеш нещата които говоря като съревнование или омаловажаване на оттеб написаното, напротив!
Идеята ми е да провокирам, както теб така и тези които четат, ако някой успее да извлече за себе си нещо положително от думите ми, по хубаво здраве му кажи:)
Поздрави и продължавай все така:)
Прави ли ви впечатление, че на изводите на един екип учени, винаги противостои друг екип с противоположна гледна точка – примерно едните казват „кафето е вредно“, „кафето е полезно“ казват другите. И човек би се объркал ако смята истината за константа, защото в доводите и на двата екипа има истина. Тук става дума за различни хора, ами какво да кажем, когато това се отнася до нас. Примерно: притеснението разполагам с 30 минути и нямам време да сготвя (като следствие или ще звъннат на вратата, или ще обърнеш нещо и все от този род неща), но когато то липсва се оказва, че не само ще сготвиш, но и куп други неща ще свършиш покрай това. Прекрасно е, че ги има различните гледни точки, защото какво би станало, ако всички приемахме една достигната истина за догма и никой не я прекрачи – просто нямаше да има напредък. Всеки има свой път в живота и избира истините според него. Ще бъде идеален вариантът, в който никой не налага своята истина, но необходимо ли е това, пък и има ли смисъл, след като един ще я прекрачи, а друг ще я спазва.
Betty, благодаря ти. Разбира се, че ще продължавам с подобни статии, а и вие с вашите коментари и идеи много ми помагате и ме вдъховявате.
)
Георги, радвам се, че се включваш и ти с коментари. Да, прав си , нормално е и е прекрасно да има много и различни гледни точки. Аз разсъждавах повече върху това – как така толкова много теории могат да бъдат верни едновренно? Възможно ли е всеки за себе си да е прав? И мисля,че да, защото истината е относителна. Няма абсолютна истина.
Анита, да, понякога истината е различна и за всеки отделен човек. Зависи от нагласата, от етапа на развитие и т. н.
Дидо(ОМ), ти си интересен събеседник. Представяш нещата от по-различна гледна точка и някак гледаш от философката страна. Не се притеснявай – не приемам твоето мнение като съревнование или омаловажаване. Напротив, имаш способността да провокираш и да будиш размисъл. И така става интересно.
Ти задаваш въпрос „Какво означава да знаем и какво да осъзнаем? каква е разликата?“
Дидо, ами постави такава тема във форума. Нали вече имаме форум. И когато ви хрумнат идеи, прозрения, искате да зададете въпрос или просто да споделите нещо, може да дискутираме там. Струва си да поговорим(или поспорим за това
Говориш за модел степенуване…и за абстрактно ниво на съзнание. Кое е това ниво на съзнание – ниво, което е отвъд разума ли, ниво, където няма противоложности, няма начало и край…нещо като Дао? И макар че можем да се доскоснем до там, мислиш ли че можем да се пренесем в това ниво, докато сме тук, на Земята във физическото си тяло?
Казваш, че когато разбереш въпроса, нямаш нужда от отговори. А какво значи да разбереш въпроса? Би ли могъл да обясниш?
Хехе добре си овладяла психологията Роси:) Опасна си! в хубавия смисъл разбира се:)
Абстрактното ниво на разум, не е нито отвъд разума, нито е нещо мистично което е някъде си в далечината до където трябва да отидем за да го „открием“:)
То не само е около нас, но е и неизменна съставна част от нас, била е и ще бъде винаги такава:)
Можеби това е причената поради която не го виждаме и очакваме да е нещо за което има учения и се носят легенди, но никой не го е виждал.
Ще ти дам пример: Представи си ти се раждаш, живееш и по едно време започваш да чуваш как има нещо обгърнато в мистика наречено въздух. Някои не вярват че съществува, други подозират, а трети са сигурни, разсъждават, пишат трудове за него и се опитват навсякъде да го открият, дори оттатък света. та според теб както сме ние „тук на земята“, може ли някой някога дори за малко да се докосне до въздуха и защо е толкова неоткриваем?
Та положението с абстрактното ниво е нещо подобно:)
Тук опираме пак до знаенето и осъзнаването, колкото и да говоря за това, този подход ще доведе единствено до знаене.
Ще ти дам пример:
Знаенето е като кана която има пукнатина, колкото и да я пълниш дори и бавно водата изтича.
Осъзнаването е като кана която има извор на дъното си, колкото и да пиеш от нея, водата винаги ще извира и дори прелива.
Сама направи разликата:)
В никакъв случай не казвам че знаенето е безсмислено или ненужно, просто има определена функция, което не върши особенна работа, ако искаме да плуваме във водите за които беседваме сега.
-“Казваш, че когато разбереш въпроса, нямаш нужда
от отговори. А какво значи да разбереш въпроса? Би ли могъл да обясниш?“
Този както всеки въпрос може да се погледне от много и различни страни, но ще ти отговоря така, примерно:
какво е отговорът на нещо си?
картината погледната от една или друга гледна точка примерно.
До голяма степен тук нещата се определят пак от гледната точка, ех пак тези гледни точки:)
Има различни гледни точки, тогава има различни отговори. Ако можеш да погледнеш едновременно от 100 гледни точки и някой поиска отговор на въпроса, какво ще му отговориш? Трудно нали, но не невъзможно, дори с повече обяснения може да се проявиш като мъдрец в очите на задаващите въпроса. Но ти ме попита какво е да „разбереш“ въпроса? Представи си нещо което ти загатнах и по рано, ако успееш да излезнеш от системата с гледните точки, които редуваш като различни призми пречупващи и оцветяващи „образа“ по различен начин, ще забележиш не ти е нужно нищо повече от въпросът, който вече междуврочем няма да е въпрос:)
На мнение съм, че относно тези сфери няма рецепти, методи или системи, като как да си построим лодка в 20 бързи и лесни стъпки.
Много по добре да започнеш да обръщаш внимание и да забелязваш душата си, тя е най-големият мъдрец, който говори на най-разбираемият от теб език и никога няма да те подведе.
Не се опитвай да си измисляш с мозъка път и цел, слушай си душата, тя прекрасно знае точно накъде да те отведе.
Дидо, много интересно е това, което разказваш. Наистина, за да се разбере това, което се опитваш да обясниш, трябва да тръгне от преминаването от знание към осъзнаване(много добре си го онагледил с каничките, едната с пукнатина на дъното, а другата с извор). Всичко това се съдържа в думите на Лао Дзъ:
„За да придобиеш знание, всеки ден прибавяй по нещо. За да придобиеш мъдрост, всеки ден изхвърляй по нещо.“
И това е така. За да разберем нещо ново и абстрактно, първо трябва да изчистим съзнанието си. Ние сме обременени с много представи, понятия, убеждения и те пречат да осъзнаем и приемем друго. Както е казано – не можеш да налееш чай в пълна чаша. Трябва първо да изхвърлиш старото, за да се отвори място за новото. Както казва и Лао Дзъ:
„Опразни се и ще се изпълниш.“
Но ние ме се вкопчили в своите убеждения и представи и се страхуваме да ги отхвърлим. Защото се идентифицираме с тях и тяхното отхвърляне ни плаши…мислим си „кои ще сме тогава?“
Една приятелка ми беше споделила, че не смее да започне да чете „Холографската вселена“ на Майкъл Толбот, защото се страхува, че ще рухнат всичките и представи, целият и светоглед и няма да има за какво да се захване…
И при мен се е получавало нещо такова. Когато съм навлизала в нова, непозната, абстрактна, мистична сфера, усещам как „основите“, върху които стоя, се разклащат и всичко, което съм градила досега някак рухва и трябва наново да си изграждам представа за света. И наистина сякаш няма за какво да се хванеш, не знаеш вече кое е истина(то не че и преди си знаел, но така си си мислил, и това ти е давало усещане за сигурност). И това е някак плашещо. И ти се иска да се върнеш към предишните си „основи“, за се почувстваш пак сигурен, но вече тези „основи“ не са основи, разбираш, че са били една илюзия. И стигаш до положение – нито напред, нито назад. И това е един преход, наистина малко плашещ. Но за да достигнем до мъдростта и до себе си, своето истинско Аз, трябва да преминем през този период.
И може би, когато освободим съзнанието си от всичките си представи и от всичко, което сме научили за света, можем да разберем въпроса. Защото сега, когато се опитваме да го обясним, ние го виждаме пак през призмата на наученото до сега. И то веднага става различно…Да…мисля, че разбрах за какво говориш.
Дидо,а ти на кое учение си привърженик? В твоите думи откривам мъдростта на даоизма…Така ли е?
Аз също го харесвам.
И много ме влече дзен-будизма, което е съчетание между даоизъм и будизъм. Даже мисля скоро да пиша за дзен-будизма и за дзен-коаните. Дзен-коаните правят именно това – да те изкарат от модела на стандартното мислене и търсене на логика и прилика, за да осъзнаеш.
Но, Дидо, макар че е неоходимо да се освободим от наученото, значи ли това, че не трябва да учим?
Какво мислиш за това:
„Хората с високо равнище на лично овладяване не могат да си позволят да избират между разума и интуицията или между главата и сърцето, защото не биха избрали да се ограничават до ходенето с един крак или гледането с едно око. “ Питър Сендж
и
„Аз не отговарям пред Бога за съмненията, които се раждат в моята душа, т.к. те са вследствие на разума, който сам Той Бог е вложил в мен. “ Джонатан Свифт
Ако разумът и знанията по-скоро ни пречат да достигнем до Мъдростта, то тогава за какво ни е даден разума?
Ние цял живот се опитваме да достигнем до Мъдростта с разума си, а се оказва, че именно разумът ни пречи и ограничава.
Значи ли това, че разумът ни е даден като „граница“, като бариера, която трябва да прескочим, сякаш някой(нещо) е искал да заключи нешо от нас, да ни заблуди. Или може ние сами си слагаме оковите…?
Последните коментари ме навеждат на един въпрос – можем ли да се освободим от вече наученото и какво всъщност ще рече „освобождение“? Да сравняваме разума и умствения си потенциал с пълна/празна чаша, означава да се опитваме да му придадем ограничена форма и да заявим „ти си лимитиран и за да добавя ново познание, трябва да изхвърля нещо старо“. Според мен, ние по-скоро надграждаме и нищо старо не умира и не бива изхвърлено, а преосмислено. Ако сме си свършили добре работата, не забравяме какви сме били преди и не губим способността си да видим нещата и през „старата“ гледна точка. Аз знам, че Земята е кръгла (поне за момента познанията ни го потвърждават), но в мен не е умряло емпиричното познание, според което древните са смятали, че е плоска. Частта от Земята, която се вижда с просто око, продължава да е плоска, но вече имаме възможност да я видим по-глобално. Едното не противоречи на другото, а го допълва. Въпрос на мащабна визия, познание и гледна точка.
Според мен душата носи познанието, но разумът е инструментът, който осъществява осъзнаването. Една вяра ще си остане просто вяра, ако разумът не намери логиката в нея и я претвори в осъзнаване. А всяко проявление на мъдростта има своя логика, потвърдена от съответните доказателства, приемливи за съзнание, възпитано в определена насока и достигнало определено ниво. И колкото повече познание осмисляме, толкова инструментът ни става по-мощен и сме в състояние да осъзнаем още повече познание.
Има общочовешки ценности.
Говорим и дьржим на личните граници и пространство, на собствените си душа и сьрце. Тьрсим тези от тях, които ще ни допаднат и разберат. И сьответно ни тьрсят такива, за които ние даваме „нишани“, че можем да разберем. Позволяваме и ни позволяват да надникнем в нашите и чужди души и сьрца; да се потопим взаимно в енергиите си.Опознаваме се!
За другото познание – академичното – има си програми, схеми /доколко успешни се виждат резултатите!!!/ – но човек винаги намира какво да научи, ако има желание!
Що се отанся до различните гледни точки …за живота… Колкото хора живеят на планетата Земя, толкова житейски гледни точки има. Някои от тях са подобни, но сигурно не сьществуват две напьлно еднакви гл. т. Може да се случи да се доближават максимално и все пак ще има детайл, нюанс, по който да се различават. А който не приема друга гл. т., освен своята, си е за негова сметка, както и за този, който се влияе прекалено много от чуждите гл. точки. Разбира се повечето хора не изпадат в едната или другата крайност – реагираме и по единия, и по другия начин. Но както често споменавам, обичам многообразието! И дори в даден момент да не сьм сьгласна с друго мнение, оценявам факта, че има такова. Понякога човек не обрьща внимание на нюансите, а другите хора – гледни точки – му дават точно това! Дори и да е подобна на моята, все пак е важен нюансьт на различието. А дали на момента ще се сьглася с него или не, е отделен вьпрос. В дьлгосрочен план може и да не се сьглася, а може и да се сьглася.
Хубаво е да намерим баланса, колкото и трудно да е! Умението да изразяваме свободно нашата гл. т., да приемем чуждата и да се опираме на човешките ценности!, човечността! общувайки помежду си!
LeRu, за мен освобождение може да се постигне като спрем анализа и не даваме определения и оценки на нещата, когато наблюдаваме или медитираме върху нещо, но не мислим, а се опитваме просто да го усетим.
Да се абстрахираме от това, което знаем(че всичко има край и начало, че е добро или лошо, че има определено значение за нас) Да се абстрахираме от нашите представи и очаквания, защото те винаги повлияват на това, което виждаме и как го възприемаме. Да се абстрахираме дори от това, което ни казват възприятията…Това може единствено да стане, когато спрем мислите си.
И не че ще забравим всичко, което сме знаели, но ще можем да възприемем новото без да го изкривяваме според предварителните ни нагласи.
И да – разумът е инструментът, но само с анализ и логика не можем да достигнем до принципно ново познание.
LeRu, коментарът ти е страхотен и изцяло го подкрепям. Единствено бих добавила, че освобождаването настъпва, когато отидем отвъд егото и то всъщност не е освобождаване в земния смисъл, а навлизане в океана на необятното, където би могъл да знаеш всички взаимозависимости и резултати,и тогава, както казва ОМ, дори няма нужда от въпроси.
Христос Воскресе♥
Воистина воскресе! Поздрав за светлия празник – http://www.youtube.com/watch?v=CpYxcDcq9v8
Притчата е точна.
За всеки истината е това, което вижда, което усеща със сетивата си. Друг е въпроса каква част от цялото е тя.
От друга страна, според мен, всичко, което можем да си представим вече съществува, тъй като го извикваме в съзнанието си, а то твори реалността. Затова можем спокойно да твърдим, че няма нещо на света, което да не съществува.
Няма нещо на света, което да не може да бъде сътворено!
По този повод:
Срещнали се двама гуру и единият споделил:
-Знаеш ли, един от моите ученици е решил на всяка цена да направи нещо, което аз знам че е невъзможно да се направи.
-Не му казвай, че е невъзможно да го направи, – рекал другият и добавил – щом не знае, че е невъзможно да го направи, той ще го направи.
По-горе пишеше нещо за целта и пътя.
Според мен не е важна толкова целта, не е важен толкова и пътя, а самия живот, самото съществуване, усещането че си жив, че участваш в цикъла на живота.
Христос Воскресе!
Воистина воскресе!
Честотото Възкресение Христово на всички!
paparosko, радвам се , че се появи. Отдавна не ни беше навестявал.
Харесва ми историята , която разказваш. И аз съм се убеждавала не веднъж в нейната истина. Понякога ние не можем да постигнем нещо, не защото е незвъзможно, а защото си мислим, че е невъзможмо.
И аз смятам, че човек със самата си вяра , със самия образ, който вижда във въображението си, вече го създава.
Ако вярваш че имаш ангел-хранител, значи наистина го има. И ако го виждаш във въображението си по определен начин, значи той може да си яви точно в такава форма. Защото ние творим реалността.
Съгласна съм, че всичко, което можем да си представим и да „видим“ във визуализацията, може да се превърне в реалност.
Честито Воскресение Христово!
Точно това имах пред вид, когато писах за различните гл.т. И не само като противоположни възгледи, а като прибавка, нов нюанс и детайл. Както е тук, в блога на Роси.
И разбира се и обединяването ни от общите човешки /конкретно християнски, а в друг случай на другия религия и вярвания / ценности!
Спокоен и топъл – климатично и душевно – празник!
Благодаря ти Надя! Радвам се, че тук можем да обсъдим нещата от различни ъгли и всеки може да каже своето мнение. Защото всяка гледна точка е ново познание.
И аз се радвам на всяко ваше мнение.
Тук, в моя блог се опитвам да отворя различни врати и прозорчета към познанието и най-вече себепознанието(защото, за да познаеш света – познай себе си) – от психологията, религиите, науката, философията и т. н и т. н.
А вие, с вашите коментари, отваряте още и още врати. Благодаря ви.
И всеки може да намери своя път.
По горе посочената картина с младата и старата жена е от една книга на Стивън Кови,,Седемте навика на високо ефективните хора“Той разказва за експеримент който е направен в един университет.На всички ученици са раздадени карти с картината.Една част от учениците жиждат младата жена а другата част старата.Ако хванем един ученик,който вижда старата жена и един,който вижда младата и двамата могат да спорят,а и двамата да са прави.Авторът казва,че всеки човек си има парадигма,а именно начин по който вижда света.Тази парадигма за всеки човек в различна и правилна за него.Това също доказва че света е многостранен и има много гледни точки,които са верни за всеки човек.Междо другото книгата на Стивън Кови е много хубава,който не я чел горещо му я препоръчвам.
Зачетох се във вашите коментари- много ми допаднаха.
Мисля, че мисълта е енергията, която сме получили от Бог.
С нашия физически орган мозък ние насочваме тази енергия, но нейното пресътворяване става с чувственността, която сме постигнали в зависимост от степента ни на развитие- това е нашата вибрация.
нали сме алхимиците в космическото пространство…
1. – насочена е към теб негативна енергия…
2. – в твоята аура се променя енергийния баланс и ти си на ход да
излъчиш енергия.
– изпитваш гняв, обида и т.н ………… – излъчваш негативизъм
– изпитваш безпристрастнос, ………- балансираш собственото поле
– изпитваш разбиране
/прости им Господи-те не знаят какво правят/….- излъчваш любов
Това са все посоки, в които си насочил твоята мисловна енергия, трансформирана от твоята чувственост и степен на СЪзнание, определящи твоите вибрации в пространството.
И аз мисля че ако има някаква абсолютност в многовариантността на пътищата е когато успеем да подчиним мисловната си енергия на чувството любов.
Здравей Соня. Харесва ми как определяш мисълта – като енергия, получена от Бог и че ние я насочваме с мозъка и я пресътворяваме с чувствеността…Звучи ми много добре.
Ти казваш – „И аз мисля че ако има някаква абсолютност в многовариантността на пътищата е когато успеем да подчиним мисловната си енергия на чувството любов“
и с това ме накара отново да се замисля за мисълта…Темата за мисълта винаги е била особено специална и вълнуваща за мен тема. И винаги съм се удивлявала на нейната сила. До скоро смятах, че мисълта е най-голяма Сила. Но всъщност има по-голяма Сила – и това е Любовта…Любовта, която е нашата същност. А когато мисълта е водена от Любовта, тогава наистина може би се издигаме над многовариантността…
Роси, как мога да стана член на този сайт?
Заплаща ли се?
Руми, ти вече си част от сайта. Не се заплаща да станеш член разбира се.
Член на сайта можеш да станеш като кликнеш на „Стани член на този сайт“ и оттам да влезеш като използваш профила си в google, twitter, yahoo или др. Ако нямаш профил там, може да си направиш такъв в google, ето тук – Google профили Хубаво е, че членовете могат да си пишат съобщения по между си и да споделят идеи.
А за форума трябва регистрация. Просто кликаш на „влез“ и си пишеш имейла. Там ти се изпраща парола, с която можеш да влезеш във форума. Паролата обикновено е дълга, но веднага като влезеш можеш да я смениш с друга, можеш да напишеш и информация за теб, твоите интереси и т. н.
Здравей Роси!Пиша тук,защото няма статия за лъжата.Как да открия тънката граница между истината и лъжата.Къде свършва едното и от къде започва другото?Поздрави Милена!
Здравей Милена. Да, интересен въпрос задаваш, който може да се развие и да дискутираме по него. Благодаря ти!
Всъщност вчера си мислех да определя място, където всеки от вас да може да дава предлложения за нови теми и да сподели какво го вълнува, какво го интересува, какви отговори търси, какво би искал да прочете и т.н.
Този сайт е за всички нас, търсещите, тръгнали по Пътя и всяко мнение и идея са ценни за мен.
Какво мислиш?
Здравей Роси!Да,така е има теми,които винаги ще ни вълнуват и аз бих искала да споделя с всички и да обменя опит.Няма значение по какъв начин ще са представени.Поздрави и усмивки!
Търсих тема близка до това което ме вълнува сега. Прочетох статията. Става дума за философии. Различни философии , но всички водещи към едно. Но Роси какво да правим когато приятелите ни вярват на точно противоположното на нас? Например, че ако си искрен с хората задължително ще се възползват от теб. Заради тази своя си вяра те постояно играят, и може би блокират нещо красиво което ще им се случи ако са себе си. Няма как да срещнат искреност, докато не са искрени. Така гласи закона мисля. Зная, че няма как да променя никой друг освен себе си, затова питам: Как да се справя с това? Искам най-доброто за приятелите си, те обаче вярват в обратното на доброто си. Може пък да им е добре така… Какво ще споделиш?
Стефане, да, можеш да промениш себе си, но не и другите. Разбира се, може да им помогнеш, но ако те пожелаят това.
Всеки има свой път и свои уроци, които да научи. Не е сигурно, че това, в което вярват е обратно на доброто им. Защото в този момент може би имат нужда точно от това. Може би трябва да преминат през този период, за да научат нещо, може би им е нужно те самите да прозрат своята истина. Има една притча за пеперудата, която аз много харесвам:
Притча за пеперудата.
Просто обичай приятелите си, те ще стигнат до тези вярвания, когато са готови за това.
Благодаря ти Роси за коментара, отделеното време и облекчението което получих! Притчата е много хубава! А ти си вълшебница! Бог да те благослови!
))
Скъпа,Роси,впечатлена съм,но няма да продължа с ласкателства и суперлативи.Нещото,което ме накара да напиша този коментар е изказването на Didro Geoteff относно Въпросът и съответно твоят контра въпрос „-“Казваш, че когато разбереш въпроса, нямаш нужда
от отговори. А какво значи да разбереш въпроса? Би ли могъл да обясниш?“.Не разбирам защо го задаваш.Провокираш за да изложи по-ясно размислите си по темата,или чисто и просто е съмнение относно неговото познание,или…?Бих искала да споделя моето усещане:Какво означава да зададем въпрос?От къде се поражда този въпрос?От кого е зададен този въпрос?Какъв е въпросът?Защо го задаваме?…единият от пътищата да превърнем абсолютното знание в познание е този,задавайки си въпроси например,съмнявайки се…Ако успеем да си отговорим на тези няколко въпроса ЩЕ РАЗБЕРЕМ ВЪПРОСА!!! и тогава вече няма да има смисъл от него.Друг прочит:Когато си задаваме въпрос,ние подсъзнателно вече знаем неговият отговор!!!,защото въпрос зе задава когато имаш знания в конкретната област,ако ли не – няма да знаеш какво да попиташ,или иначе казано въпросът няма да съществува.Да приемем,че сме малко дете ,което няма все оше понятия за нищо.Кога едно дете би задало въпрос за нещо което не знае?Няма такъв момент!!!Ако детето те попита-Какво е слон?-то наистина не знае какво е слон,но би ли задало въпросът,ако преди това не е било чуло думата слон???,т.е.,детето вече е получило абсолютното знание,то знае че „слон“ съшествува и иска да го „познае“ като зададе въпроса.Може да обогати своето познание в последствие като го види и го докосне.Надявам се да можем да общуваме,харесват ми твоите статии,успех!
Здравей Ева и добре дошла тук. Радвам се, че ти харесват статиите.
Благодаря ти за този коментар и разсъжденията ти, които споделяш с нас. Да, наистина, когато човек задава въпрос, той вече има някакво знание. Затова се казва, че въпросът възниква заедно с отговора.
А въпросът, които съм задала към Didro Geoteff тогава, е по-скоро, както казваш и ти – като провокация да изложи по-ясно размислите си.