февруари 8th, 2010 
Росица Вакъвчиева
ИНТУИЦИЯТА ОТЛИТА,
ЩОМ РАЗУМЪТ ПРЕКРАЧИ ПРАГА.
В живота си човек обикновено взема решения и действа, воден от разума или от интуитивни послания. Често гласът на разума и шепотът на интуицията се разминават, а понякога изобщо не можем да си „преведем“ смътните послания, които достигат до нас. В повечето случаи сме склонни да се доверим на „здравия“разум, а не на неясните ни усещания. Но дали това, което ни повелява разумът е най-доброто, правилно, креативно?
Какво всъщност е разумът, а какво интуицията? Доколко разумът ни дава точна представа за света и „правилните“ решения? Откъде идват интуитивните знания? На кое можем да се доверим? А може би трябва да съчетаем и двете – разум и интуиция? Възможно ли е това? Къде е истината?
Разумът
Философът Декарт е казал : „Мисля, следователно съществувам.“
Но дали това е така? Нима мисленето се отъждествява със съществуването, с нашата истинска същност? Какво е нашия ум?
Нашият ум е средство, инструмент – много добър и полезен инструмент. С него решаваме различни задачи, анализираме, запомняме. Но разумът борави с познати неща, с определения, понятия, епитети, образи, думи. За да създаде нещо ново, разумът просто подрежда познати неща по различен начин, но не може да създаде нещо съвсем ново.
Принципно новите открития в науката и изкуството не се правят в резултат на логически разсъждения или точна техника, а в резултат на озарение, вдъхновение. Истински новото се създава, когато разумът се е „разсеял“, когато си почиваме, когато не мислим за нищо – съзерцаваме природата или просто сме вглъбени в себе си. Сякаш тогава се отключва някаква врата, от която влиза мъдрост, знания, идеи. Тази врата се „охранява“ от разума. Защото разумът мисли, анализира, търси доказателства, търси логика, обяснение, опитва се всичко да „вкара“ в определени понятия, рамки, да му сложи епитет, да го сравни с нещо, да го определи като добро или лошо, красиво или грозно. Съзнанието ни е твърде обременено от външни влияния, определени очаквания, представи, нагласи, общественото мнение, средата и т. н. и това ни пречи да достигнем до истинската Мъдрост.
Излиза, че ние сме затворници на собствения си ум.
Това е така, защото ние се идентифицираме с него. Но ние не сме нашия Ум. Той е само инструмент, който използваме, той е просто етап в развитието ни. Както казва Екхарт Толе:
„Отвъд мисълта се крие цяло царство от интелект и мисълта е само мъничка част от него.“
„Мисленето не е синоним на съзнанието. То е само една от неговите страни. Мисълта не може да съществува без съзнание, но съзнанието няма нужда от мислене.“
Мисълта има реална сила и нашето мислене твори съдбата ни, но ако се идентифицираме с мисленето си, с ума си, той става наш господар, ние се превръщаме в затворници и сме зависими от него. А всъщност ние трябва да ръководим своя ум като се издигнем над мисълта…
Когато започнем да се отграничаваме от ума си, това е първата стъпка към Просветлението.
„Просветление означава да се издигнем над мисълта, а не да паднем обратно под мисълта – равнището на едно животно или растение. В просветленото състояние вие продължавате да използвате своя мислещ ум, но много по-съсредоточено и ефективно от преди.“
Когато контролът на разума отслабне, към съзнанието ни си пробиват път интуитивните знания.
Интуиция
Интуицията е като смътен глас, тя ни носи знания сякаш от никъде… Интуицията е ръководство на душата, тя е средството на нашето подсъзнание да ни свърже с нещата, които търсим. Нашето подсъзнание, освен че пази спомени от всичко преживяно, е във връзка с Универсалната енергия, то съдържа информация за всичко и има достъп до всички знания, до цялата Мъдрост. Морган Скот Пек в „Изкуството да бъдеш Бог“, пише:
„Допирната точка между Бога и човека се помещава поне частично там, където се докосват нашето съзнание и подсъзнание. Казано по-точно, нашето подсъзнание е Богът, Богът вътре в нас.“
Интуицията винаги действа в наша полза. И тъй като тя е гласът на душата, интуитивните знания идват като предчувствие, като усещане за комфорт или дискомфорт, като знание, което не знаем откъде е дошло, но го знаем. Има една китайска поговорка, която много харесвам:
Разумът мисли, душата знае.
Вадим Зеланд нарича интуицията шепот на утринните звезди – „глас без думи, размисъл без мисли, звук без сила. Разбирате нещичко, но смътно. Не мислите, а чувствате интуитивно…Просто знаете за нещо без обяснения.“
- А как достигаме до тези знания, от къде се появяват тези
знания?
Според Вадим Зеланд принципно новото се намира винаги в нереализиран вариант. Както и друг път съм писала, той говори за пространство на варианти - информационно поле, което съдържа информация за всичко, което е било, е, и ще бъде. Материалният свят са реализираните варианти, но в пространството на варианти има всичко и именно там – в нереализираните варианти е новото. Съзнанието ни няма достъп до тях, но подсъзнанието – да. Именно от там се вземат предчувствията, предсказанията, откритията, шедьоврите.
Колко и да мислим, честотата на мисловното ни излъчване най-лесно се настройва на честотата на реализираните сектори… А как точно се настройваме на честотата на нереализирани сектори – Зеланд не може да даде отговор, но душата ни определено има достъп до тях. Тя не мисли и не анализира, не борави с понятия, но по някакъв начин „вижда“ напред в нереализираните, но приближаващи към нас сектори. Тя не може да обозначи това, което знае с думи, затова разумът често не разбира какво се опитва да ни каже. И тъй като душата знае какво я очаква в някой нереализиран сектор – приятно или неприятно, тя се опитва да предаде информация на разума чрез усещането за комфорт или некомфорт. Разумът обаче понякога изобщо не разбира посланието. Ако все пак успее да долови какво се опитва да предаде душата, се получава озарение или се ражда ново откритие.
Лао Дзъ казва:
„За да придобиеш знание, всеки ден прибавяй по нещо. За да придобиеш мъдрост, всеки ден изхвърляй по нещо.“
Разбира се, в никакъв случай не отричам ролята на разума. За да постигаме нещата, които искаме, трябва да има синхрон между душата и разума.
- Смятам, че е много важно често да медитираме или просто да
спираме вътрешния си диалог, за да се отвори (както казва Дийпак Чопра) – пролуката, празнината в мисловния поток, тихото пространство между мислите, където достигаме до своята истинска същност и имаме достъп до Мъдростта.
- Да обръщаме внимание на усещанията си, на състоянието на
комфорт и дискомфорт.
- Да сме осъзнати и да следим за различните синхроничности и
послания.
И все пак ще завърша с една мисъл на Питър Сендж:
„Хората с високо равнище на лично овладяване не могат да си позволят да избират между разума и интуицията или между главата и сърцето, защото не биха избрали да се ограничават до ходенето с един крак или гледането с едно око. „
Споделете вашето мнение – какво е разум и какво интуиция, от къде идват те и на кое се доверявате повече? Може ли да съчетаем и двете?
От категория 
Тагове: 
Случва се да казваме „Не мога да кажа разумни причини или да дам конкретни доказателства, но чувствам, че това е така!“ или „Виждам го, чувствам го, че ще стане“!, без материално доказателство!
Най-ползотворното съчетание, поне за мен, е вътрешната връзка между интуицията и разума. Залитанията в едната или другата посока, създават противоборство. А то ни пречи да изясним чувствата си или да проясним мислите си и да действаме за нашето себеизразяване и осъществяване.
Интуицията идва от дълбините на несъзнаваното и на вътрешния ни свят, които пазят много наши емоции и преживявания – някои изтласкани и позабравени, но съществуващи. Интуицията ни подсказва, благодарение на тях, усещанията и чувствата ни. Разумът, създаден в съзнателния ни живот и благодарение на рационалния ни опит, ги облича в точните мисли и реалните действия.
Когато усетя нещо под лъжичката – негативно или позитивно – се питам / повякога не веднага, но се питам!/: „Кога и с кого, и в каква ситуация се чувствах така? Има ли нещо ново за мен сега?“ И после, за причините, ако се поддам само на емоциите си или … признавам си! се потупвам вътрешно, когато си реша ситуацията, без да пренебрегвам интуицията си и емоционалния си опит и с мотивите на разума.
Надя, чудесно е, че успяваш да съчетаеш доводите на разума с интуитивното усещане. Защото само когато се получи единство между душата(смятам че интуитивното усещане е гласа на душата) и разума, реализираме намеренията си и ставаме творци на съдбата си. Единството на душата и разума е както казва Вадим Зеланд :
„когато душата пее, а разумът доволно потрива ръце“.
Роси, благодаря за хубавата тема!:)
)))!
Наистина би било чудесно да се съчетават двете умения- на разума и на душата!
За мен при общуването с хора действа много по-силно второто – интуицията. Без да познавам човека добре усещам, почти на 100% „улучвам“ хората, с които мога да съм близка.Понякога даже ми е съвестно, че игнорорам някои от познатите и не ги допускам по-близо.
Но опитът ми показва, че интуицията не ме е подвела.
Има други житейски ситуации, при които просто трябва да се направят елементарни разчети и по пътя на логиката да се вземе дадено решение. Тук (поне при мен) водещ е разумът, но все пак има и елемент на вариантност. Как да се подредят действията, кога да се направи пробив, кога да се изчака и т.н.
Има и трети случай, когато нещата са не много ясни от формална гледна точка ( факти, доказателства, доводи“за“ и „против“), а е належащо да се прави някакъв избор. И в този случай човек трябва да поеме риск, да вземе отношение или да предприеме нещо, да защити кауза без да има достатъчно яснота. Ето тогава идва редът на интуицията, „шестото“ чувство, вътрешната убеденост за заема някаква позиция, въпреки липсата на достатъчно основателни аргументи.
Може би знанието на душата (интуицията) е приобитото преди и останало в неактивен вид познание на разума, т.е. това е изявата на едно и също умение, но в различно „агрегатно“ състояние
Мария, много е хубаво че усещаш интуитивно какви са хората около теб. При някои хора интуицията е по-силно развита, а при други трябва да се развива. Но едно е сигурно – тя никога не подвежда.
Много интересни са твоите размисли в последното изречение, че може би интуицията и разумът са изява на едно и също нещо, но в различно „агрегатно“ състояние. Накара ме да се замисля тук…Аз лично усещам разума и интуицията като мъжко и женско начало. Както се казва в херметизма :
„Родът е във всичко; всяко нещо притежава свой Мъжки и Женски принцип; Родът се проявява на всички нива.
Съществува РОД, проявяващ се във всичко. Всяко нещо от Мъжки род притежава и Елемент от Женски род; всяко нещо от Женски род съдържа и Мъжки принцип.“
Така че и тук аз лично виждам в разума – мъжкия род. Той е по-строг, точен, търси логика, анализира, по-гръмогласен, обича да се налага.
А в интуицията виждам женския род – тя е по-дълбока, загадъчна, с тих, шептящ, трудно доловим глас, мъдра…т. н.
И когато се съчетае мъжкия и женския род се получава хармония.
Ей, Мария, до какви размисли ме доведе.
А вие какво мислите?
Благодаря за статиите!
Много полезно за мен ще бъде ако някой даде конкретни примери от живота.
Как е реагирал интуитивно и сетивно. Различни житейски ситуации.
Здравей Виктория и добре дошла сред нас! Лично аз се опитвам да се вслушам във вътрешния си глас, когато взимам решения. Разумът ми казва примерно, че трябва да направя нещо и че това е най-логичния избор. Всички анализи водят до това решение. Но нещо вътре в мен се съпротивлява, усещам дискомфорт. Усещам нещо неясно, което дори понякога не съзнавам точно какво е. И когато се доверя на това усещане, разбирам, че е имало защо.
В отговор на Виктория – една сериозна житейска ситуация отпреди няколко години, чиито последствия осъзнавам в цялата им сила и днес. Бях на крачка от купуването на собствено жилище (голяма моя мечта), което щеше да стане с гаранцията на апартамента на мъжа ми, когато се запознах с друг човек и се оказах пред много труден избор – да остана с човека, с когото имахме известни проблеми и да продължа да живея по стария дискомфортен начин, но да осъществя мечтата си или да се хвърля в неизвестното, като изгубя не само жилището, но и сериозния аванс, който вече бях платила. Въпреки всички разумни доводи, интуицията ми беше толкова непреклонно настоятелна, че затворих очи и скочих „на сляпо“. Освен че получих свободотата, която ми беше нужна за да се развивам и усъвършенствам, спечелих добър приятел в лицето на бившия ми вече мъж. Въпреки че ми възстановиха цялата сума, без да губя дори стотинка, известно време ми беше тъжно за пропуснатата възможност за жилище. Съвсем наскоро разбрах, че има проблем със строежа и все още никой не може да се нанесе там, макар официалният пусков срок да беше преди повече от година. Като прибавим и изненадващата финансова „криза“, интуицията ме беше спасила от една много тежка ситуация – да плащам наем и в същото време висока вноска за апартамент, в който не мога да живея. Често не мога да различа гласът на интуицията от този на обърканото егоистично желание и използвам разума като съветник, но в живота си имам няколко ключови ситуации като тази, когато тя е била толкова категорична, че просто не ми е оставяла място за избор. Истината е, че разумът никога не лъже, но не винаги следва най-подходящата логична пътека, особено когато е приучен да изследва от повече гледни точки. Интуицията винаги знае кое е най-добро за нас в настоящия момент, макар и привидно да няма никакво логично обяснение.
Изглежда съм позакъсняла да се включа в дискусията на тази тема,но въпреки всичко реших да го направя.Ако преди години някой ме бе попитал какво ще избера?? Със сигурност щях да отговоря- разумът,защото в повечето случаи имаме известна несигурност в интуицията,а при разума е обратното.За мен те са като 2 полюсчета-плюс и минус.Не ви ли се е случвало да разговаряте с непознат човек и да изпитвате неприязън???Аз ДА.Не ви ли се е случвало да споделите с някой предчубствията си и да ви кажат,че сте луд???На мен са ми го казвали..А в крайна сметка се оказва,че интуицията изобщо не ви е подвела??? След това не сте ли си казвали тихичко-имах право,защо не послушах вътрешният си глас???Аз ДА..А сега??При всички случаи се основавам на него.По някога греши…Но поне не съжалявам..
Катерина, иозбщо не си позакъсняла. Винаги можете да споделите мнението си по която и да е статия и може дискусията да продължи.
Така е, аз мисля, че вътрешният глас никога не ни подвежда. Той винаги ни нашепва правилното за нас решение. Въпросът е че често не можем да различим гласа на интуицията. Затова съм писала в статията – Как да чуем вътрешния си глас?
Моята интуиция често ми нашепва разни неща, но за жалост твърде рядко се вслушвам в този едва различим от останалите мисли вътрешен глас. И все пак считам, че разликата е доловима (говоря за себе си) и в основни линии бих могъл да я изразя със смътното усещане, че онова, което ми е минало през главата не е моя мисъл или идея, а нещо по-различно, някак чуждо. Може би това е и причината да не му се доверявам, макар и после да съжалявам. Друга закономерност е спокойствието (дори краткотрайно), от което се нуждая, за да се разгърне интуицията ми. Ех, ако бях слушал по-често този вътрешен глас…:))))))
Здравей Краси. Прав си, за да чуем вътрешния си глас, е необходимо спокойствие, тишина, да спрем диалога в нас и да се вслушаме.
Каваш, че изпитваш „смътното усещане, че онова, което ми е минало през главата не е моя мисъл или идея, а нещо по-различно, някак чуждо“.
Откъде смяташ, че идват интуитивните знания? Кой ни ги подсказва?
Здравей и от мен. Може би тези знания извират от самите нас, но от едно по-дълбоко ниво на осъзнаване на нещата, ниво, на което заслепяващият ни иначе субективизъм липсва. Мислите и идеите, за които споменах, ме удивляват точно с това си качество:субективизъм, яснота, точност, те сякаш разкриват не преценка или мнение, а самата истина. Ако приемем, че знанията са си наши, бихме могли да формулираме въпроса ти към мен така: Кой или какво ни дава достъп до тези знания в самите нас? Очевидно нещо разумно.
Завладяващо е интуитивното знание не само по себе си, а като свидетелство за онова, което не виждаме и не разбираме.
Поздрави.
Чудесна тема, повечето ми е познато, но това ми харесва, че е извадена исенцията.Помага много този начин.
Предполагам ,че интуицията се обяснява с невидимата за сетивата телепатична връзка между душите на хората. Помествам линк с видео материали които ме доведоха до това убеждение. Филма трябва да се гледа внимателно, вътрешния глас ще подскаже на всеки истина ли е. http://ozaris.org/index%20BG.html
Божка, добре дошла тук! Благодаря за линка, който споделяш.
Ще прочета материалите по-подробно.
„Разум и интуиция“ – това е много ключова тема, по която са се изписали много неща, но четейки горните автори, човек може да изпадне в противоречия или най-малкото ушите могат да чуят красиви неща, които трудно се прилагат на практика.
Както в темата за сънищата, аз ще предложа и тук една основа, върху която навярно ще може да се „надгражда“ и която основа на мен ми е дала задоволителни и точни отговори на повдигнатите въпроси по горе.
УТОЧНЕНИЕ – това което ще напиша е развито в голяма степен от Учителя Дънов и е потвърдено от личните ми наблюдения и личният ми опит през годините.
Значи,…за ИНТУИЦИЯТА в изложението е казано основното – „знаете за нещо без обяснения“, „глас без думи“, „размисъл без мисли“… „Интуицията винаги действа в наша полза“… ИСТИНСКАТА Интуиция никога не подвежда и не лъже, НО (подчертано „но“!) условието е – тя да е истинска! (важно уточнение, което почти никой автор не анализира с изключение на Учителя)
Разглеждаме двата недоразвити аспекта за интуицията – за провалите и за нейната роля:
), по което да се „чува“ Горе какво иска (молитвата му!) и да разбира това което му се казва от Горе (чрез интуицията!). Тук е и основният проблем на почти всички хора! Обикновено, ако не са запушени и двата „канала“, то поне единият е сериозно не функционира.
1.Защо се получават неточности и подвеждания от интуицията ни? – Отговора е простичък – Интуицията е в пряка зависимост от емоциите и чувствата на човек. Обикновено тя заглъхва или изчезва, когато съществува емоционална зависимост, съпричастност, пристрастеност,… които състояния обикновено се придружават от порой безразборни и хаотични мисли.
2.Каква е ролята на интуицията? – основната роля е ВРЪЗКА с Твореца (Бог, Природата, Вселенски разум,…всеки да си избере неговата си дума). Значи комуникацията с Твореца става ДВУПОСОЧНО – от една страна човек казва (поръча, пита), какво иска Твореца чрез МОЛИТВА (за нея уточних във вчерашното си мнение), а получава отговор – чрез ИНТУИЦИЯТА СИ. Това е утвърдена форма на Вселенска комуникация, касаеща особено разумни същества от нашата земна йерархия,и … който не разбира това нещо, много трудно ще избяга от противоречията и заблудите.
Значи какво му трябва главно на човек? – добро „трасе“ (както при телефона
Как се подобряват и изграждат здрави и функциониращи „канали“? – това е дълга тема и касае личното усъвършенстване и духовната зрялост на всеки по отделно. Учителят Петър Дънов е дал много методи и упражнения,…и който иска може да си намери най-подходящите за него в Беседите Му. Отделно Учителят дава и много „нишани“ как да разграничаваме истинската интуиция от фалшиви сигнали.
Аз моите методи и сигнали съм си ги намерил и определено съм доволен от резултатите.
Сега да разгледаме и другата част на темата – РАЗУМА!
Обикновено, той е с обратен знак на Интуицията и точно тук се допускат големи грешки като за доброто функциониране на Интуицията се приема, че Разума трябва да бъде заглушен, елиминиран,… „чисти мисли“,… навярно всички сме чели подобни неща. Това до някъде е вярно, но към настоящият момент на развитие (еволюционен период!), по-скоро подобни действия са атавизъм. (друга голяма тема!)
Коя е основната цел на Разума? – Окултният смисъл на съществуването му, и то с обратен знак на Интуицията, е това да може да усъвършенства последната. Всъщност процеса е двупосочен. Това лесно може да се докаже, ако вземем Принципите и Законите, по които се развива една дуална система, каквато е създадена тук на Земята.
Като обобщение – разума и интуицията са два полюса (образно + и – ), които чрез Работа (съзнателно духовно усъвършенстване, а не „късо съединение“!), се развиват, а на тази база се изгражда и съвършенството на самия човек. След определено ниво на съвършенство умът започва да намалява обработването на мисли и работи изключително със Светлина, а вече „съвършената“ Интуицията позволява пряко и директно общуване с Първоизточника.
Поздрави.
една малка поправка само- Като обобщение-разумът и интуицията са два поляса(образно – и +)Точно твоя Дънов е казал ,че интуицията е извън пределите на разума.Интуицията се занимава с разликата между интелектуалния,логически ум и по-всеобхватната сфера на духа.Логиката е начинът, по който умът опознава реалността.Интуицията е начинът, по който духът преживява реалността.-Ошо!разумът -материалното начало в човека ,интуицията – духовното начало.Вече сме 21век (2011г-2012)Никола.Спиш Никола,спиш.
Здравейте!Понякога интуицията толкова силно ми „крещи“,че всичко ме боли,а пък аз си мисля,че е съвестта.Има моменти когато много си приличат и не е задължително всеки път да се чувстваш комфортно.Поздрави и усмивки!
Разумът няма нищо общо с интуицията.
Милена, казваш, че разумът няма нищо общо с интуицията. Да, имаш право, но все пак са ни необходими и двете.
Ти на кое повече се доверяваш?
Роси,така е нуждаем се от двете,но аз първо се вслушвам в интуицията и после включвам разума.Понякога това което ми „говори“интуицията няма нищо общо с логиката и тогава се питам от къде пък се сетих за това.Когато не я чувам пак опирам до разума.На скоро прочетох една мисъл,че е по-добре да си щастлив,отколкото всеки път да постъпваш правилно.И ти ли така мислиш?Поздрави Милена!
“Интуитивният ум е свещен дар, а рационалният ум – верен слуга. Ние създадохме общество, което почита слугата, а забравя за свещения дар”
Алберт Айнщайн
Хубава мисъл nikolexa. Много добре го е казал Айнщайн. Благодаря, че я сподели с нас.