февруари 17th, 2010 
Росица Вакъвчиева 
Животът ни е изпълнен със „случайни“ съвпадения, които ни повеждат в една или друга посока. Точно когато сте замисляли нещо, се появява човек, който да ви помогне да го осъществите. Изпуснали сте автобуса и после се оказва, че той е катастрофирал. „Случайно“ решавате да минете по различен път от обичайния и срещате човек, който по-късно изиграва важна роля в живота ви. Или искате да се обадите на някой, но по погрешка звъните на друг приятел и става ясно, че приятелят ви точно в този момент е зле и има нужда от помощ. Попадате „случайно“ на някаква статия за лечение на болест и незнайно защо решавате да я запазите, а по-късно разбирате, че ваш близък се е разболял точно от тази болест и сега с тази статия вие му спасявате живота…
Кое ви е накарало да запазите статията, кое ви е накарало да минете точно в този момент по друг път,
защо сте набрали приятеля си точно в момента, когато той е зле, кое е довело при вас най-подходящия човек в точния момент, когато сте имали нужда?
Случайност ли е това?
Аз мисля, че НЕ. Смятам, че няма нищо случайно и че всяко нещо, което ни се случва, става, защото е трябвало да се случи. Често наричаме случайностите късмет, чудо, съдба или ги свързваме с намесата на Висша Сила, на БОГ…
Кой определя всъщност какво да се случи? Кой така режисира живота на всички ни? Кой така предвидливо съчетава нашите намерения с намеренията на другите, кой е този хореограф, който синхронизира всички живи същества, всички събития и обстоятелства по такъв начин, сякаш е един общ танц и всяко движение се прави в точното време, на точното място, за да се случват нещата?
Понякога късметът, чудото са толкова впечатляващи, че сякаш БОГ ни закриля и води, сякаш Вселената предварително има някакъв план за нас и се грижи да го следваме.
Ние забелязваме само „случайностите“, който довеждат до драстични промени или се описват като чудо. Но всъщност целият ни живот, колкото и хаотичен да изглежа понякога, е низ от синхроничности, от ситуации и обстоятелства, които оформят съдбата ни. Може да си мислим, че сме планирали бъдещето си, но се случват различни дребни неща, които привидно нямат нищо общо помежду си и ни повеждат на друго място, превръщат ни в човека, който сме.
Когато гледам назад живота си, откривам много неща, които са ме водили в определена посока. В тази публикация ви разказах как преди години „случайно“ открих една малка книжка. Търсех учебник, но открих нея. Тази книга сложи началото на моите търсения, открития, прозрения. Преминавах от една област в друга – от психология към философия, метафизика, квантова физика, религиите, различни духовни учения и т. н. докато дойде време да споделя наученото с вас. Освен това още от малка все се случваше „случайно“ да се запозная с някой точно, когато е в тежък момент и точно аз да бъда човека, на който да се довери и на който да позволи да надникне в душата му.
Случайно ли ставаше това? Пращаше ли ги някой при мен или аз ги привличах? Кой е скритият режисьор на всичко това?
Точно когато реших, че исках да споделям нещата, които ме вълнуват и че е дошло време да пиша, а не само да чета, пак „случайно“ във фейсбук се запознах с един блогър, който точно тогава „случайно“ започна да публикувава уроци по блогиране. И последваха още други дребни „случайности“, който ме водят сякаш натам, където има някакъв план за мен. Случайно ли е всичко това?
Всъщност мисля, че всяко нещо, което ми се е случвало – и добро и лошо, всеки човек, с който съм се запознавала е било сякаш предварително замислено и подготвено по съвършен начин до най-малка подробност, за да бъде животът ми такъв, какъвто трябва да бъде. Както казва Дийпак Чопра:
„Всичко във Вселената е в заговор за сътворяване на личната ви съдба.“
Несъмнено, тъй като всичко във Вселената е свързано и няма изолирани обекти, ние с нашето съзнание и подсъзнание въздействаме на всичко, което се случва и ще ни се случи. Хората и обстоятелствата, които привличаме отговарят на нашия вътрешен свят, на същността на подсъзнанието ни. Дори и „лошите“ неща, които не ги искаме, всъщност ги създаваме чрез дълбоките си убеждения, залегнали в подсъзнанието ни.
- Въпросът е КОЙ и КАК синхронизира моите намерения с
намеренията на другите, въздействието на моето подсъзнание и на подсъзнанието на останалите? Кой организира стичането на различните обстоятелства по такъв начин, че всеки да получи своето в точния момент и всеки да извърви Пътя си?
Синхронизъм има навсякъде в природата. Например сложните и прецизни движения на птиците в ятата и на пасажите риби. Няма водач, който да ги напътства. Рибите не си мислят – „сега тази пред мен се обърна наляво, значи и аз трябва да се завия наляво“. Но всичко става едновременно.
„Моменталната съгласуваност, която обикновено наблюдаваме при птичите ята и при рибните пасажи, идва от духовното ниво, организиращо нелокализирания интелект във виртуалния свят. Резултатът е синхронизъм, или същества в пълно съзвучие със заобикалящата ги среда и помежду им, танцуващи в ритъма на космоса.
Този синхронизъм се хореографира от велик, всепроникващ разум, съществуващ в сърцето на природата, и той се проявява във всички нас чрез онова, което наричаме душа.“ Дийпак Чопра в „Спонтанното удовлетворяване на желанията“
Синхронизъм има по-често при животните, защото те са по-близо до природата на нещата.
Но как все пак се създава този синхрон? Как се създава ред в хаоса?
Отговори на тези въпроси намираме в много духовни учение, но за мен най-достъпно го обяснява Дийпак Чопра. Той съчетава Мъдростта от най-древните учения и най-новите постижения в квантовата физика и с различни примери асоциации ни предава достъпно информацията.
Ние не проумяваме как и защо всичко се случва и как стават „случайните“ съвпадения, защото живеем на физическото ниво.
А както казва Дийпак Чопра, Битието има три нива:
- Първото ниво е Физическото – светът, такъв, какъвто го
познаваме – материя и предмети с твърди очертания и включва всичко, което можем да усетим с 5-те си сетива. Всичко е триизмерно, има начало и край, причина и следствие.
- Второто ниво е Квантовото ниво и се състои от информация и
енергия. То включва всичко, което не може да бъде докоснато и усетено със сетивата ни – като нашия разум – мисли, емоции. На това ниво всичко, което възприемаме на физическото ниво като материя, всъщност не се състои от нищо друго освен от информация, съдържаща се в енергията, тряптяща с различни честоти. Причината да не виждаме тази енергийна мрежа е, че енергията трепти прекалено бързо, а сетивата ни функционират твърде бавно и регистрират само част от енергията или струпвания на информация и я виждаме като стол, маса, моето тяло и т. н.
На квантовото ниво няма граница между нас и всичко останало в света. Всичко, което смятаме за твърдо, всъщност трепти навън и навътре. Единствено в нашето съзнание ограничените ни сетива създават твърдия свят от енергията и информацията.
- Третото ниво е Нелокализираният свят
„Това ниво се състои от интелект, съзнание. То би могло да се нарече виртуална реалност, духовна реалност, поле на потенциалност, универсална същност или нелокализиран интелект.“
Точно както информацията и енергията сътворяват физическия свят, този нелокализиран свят(без определено място) създава и оркестрира активността на информацията и енергията.
Именно от това ниво се създават синхроничностите.
Защото в това ниво няма определено място, няма разстояние, няма време, няма начало и край, всичко съществува едновременно, всичко е едно цяло.
Явленията в нелокализирания свят имат 3 важни особености, които ги отличават от явленията във физическия свят:
- имат акаузална връзка – т. е. едното не поражда другото, но все пак те са свързани едно с друго, сякаш танцуват на една и съща музика без да общуват помежду си.
- съотношението между тях е неотслабващо, разстоянието не съществува. Примерно във физическия свят звукът от някакъв инструмент става по-слаб ако се отдалечаваме от него. Но в нелокализирания свят няма значение накъде и колко се движите, звукът пак ще се чува също толкова ясно.
- явленията в нелокализираният свят не се нуждаят от време, за да достигнат до някъде. Те не следват законите на класическата физика. Няма нещо, което да пътува. Всичко е в мигновена връзка.
„Нелокализираният интелект е навсякъде веднага и е способен да предизвика многобройни ефекти едновременно на различни места.
Именно тази виртуална реалност организира и синхронизира всичко в света. Следователно това е източникът на съвпаденията, които са толкова съществени за синхроничната съдба.
Когато се научите да живеете от това ниво, ще можете да осъществите спонтанно всяко ваше желание. Вие можете да сътворите чудеса.“
Дийпак Чопра
Когато започнем да навлизаме в това по-дълбоко ниво и внесем там своето НАМЕРЕНИЕ, то започва да оркестрира цялата съзидателност на Вселената и да създава съвпадения. Защото от това ниво всичко е въззможно.
Споделете вашето мнение, идеи, вашите наблюдения и опит. Какво мислите?
От категория 
Тагове: 
Здравей,отново.Впечетлен съм от нещата ти и мисля да ти Благодаря от сърце,че те Има.ПОКЛОН!
Благодаря ти дон Айс. И аз благодаря, че ви има.
Когато човек отваря емоционалните си и душевни пори, се настройва на по-финно ниво. Тогава се осъществяват и синхронностите.
Хубаво е че мога да чета тези редове и връщайки се мислено назад да откривам „синхроничности“ в живота си…сега знам, че са породени от тогавашния ми начин на мислене…и това което ме радва, е че повечето от сега случващите ми се „случайности“ са преобладаващо с положителен знак! Както гласи една моя любима мисъл: „Нищо не се е променило, само аз съм се променил, следователно всичко се е променило“
Благодаря Ви за чудесния и съдържателен блог!
Ваш искрен почитател съм…
Благодаря ти Роси за тази статия и най-вече ти благодаря,че ме намери в момент когато имах нужда да чета такива неща.“Случайност“
Никога не съм вярвала в случайността,понякога виждах ясно знаците по пътя,а понякога не можех да разбера защо се случва дадено нещо.След време разбирах защо се е случвало и че е най-доброто,което е можело да ми се случи.Дотук добре,но една част вътре в мен непрекъснато се бунтуваше:Къде е моето място в цялата картина?Защото виждах,че можех да влияя върху нещата-с изборите,които правех и решенията,които взимах.И точно тогава ето ти пак „случайност“-твоята статия,която отговаря на мойте въпроси.Сега вече нищо повече не може да се обърка:)))Желая ти много усмивки Роси:))))
Надя, много добре си го казала – само на нивото на душата можем да се настроим на по-финно ниво или както го нарича Дийпак Чопра – Нелокализирания Свят. Защото – „Разумът мисли, душата знае“.
И когато започнем да навлизаме в това ниво, което има способността да организира и синхронизира всичко, тогава можем сами да си сътворим „случайности“.
Ivan Kalaglarski, добре дошъл! Радвам се, че откриваш синхроничностите в твоя живот и че сега забелязваш все повече положителни знаци. Много ми хареса мисълта, която споделяш и ще я добавя към списъка с вдъхновяващи мисли и мъдрости :
Нищо не се е променило, само аз съм се променил, следователно всичко се е променило.
Благодаря ти.
Калинка, и аз се радвам, че се намерихме. Ти си имала нужда точно в този момент от моята статия, а пък аз съм имала нужда от вас. Защото вие ми помагате много. Както казва един мой приятел – да преподаваш, означава да научаваш. И разбира се, всяко нещо, което ни се случва, има смисъл. Благодаря ви на всички.
Прекрасен текст. Щастливи сме, че сме твои приятели и почитатели, Роси.
Как мислиш, кога синхроничностите идват по-бързо в нашия свят, какво можем да направим, за да ги доловим по-ясно?
Благодаря ти Ния. Сихроничностите всъщност са постоянно около нас, просто трябва да се научим да ги забелязваме. Колкото повече им обръщаме внимание и откриваме смисъла им, толкова повече ще стават.
А за да ги доловим по-ясно, най-мощният инструмент е медитацията, спирането на вътрешния диалог, съзерцаване на природата и т. н. Всичко това ни издига над егото и ни доближава до полето на чистата потенциалност, до този нелокализиран свят, за който говори Дийпак Чопра и част от който сме ние.
Интересна статия – аз като любител на абстракциите мисля, че разбирам за какво става дума. Всичко това от Дийпак Чопра ли извира или има и други източници?
Здравей Николай и добре дошъл. Това, което съм писала в статията извира от доста източници, които съм чела, както и от моя личен опит, но най-вече по отношение на синхроничностите ми допада това, което ни разкрива Дийпак Чопра.
Мерси , Роси!Страхотна статия.Няма нищо случайно, нали?Сякаш от малки всичко си знаем, но винаги има какво да научим.Талантите, силата , желанието и волята са в нас и с тях смело и наперено вървим напред и трупаме, предаваме и обменяме опит.Продължавай да пишеш така вдъхновено и истински.Радвам се, че те намерих в пози поток от информация.:)
Аз не знам.. да, има и при мен неща които изглеждат като „случайности“ след като са се случили. Странното е, че можеш да мислиш за тях като за нещо, което е трябвало да се случи, или пък за нещо, което фантазията е решила да нарече „случайност“. Защото ти ако цял ден вървиш по един път докато накрая стигнеш на определено място, гледайки назад ти си изминал пътя, но няма как да е иначе. Така че всяка една „случайност“, или всяка една стъпка по този път те е довела до това място. Всеки един, гледайки назад в миналото си, ще открие една, две.. много „случайности“, довели го до сегашния момент. Няма как да е иначе. Като нотите на една песен.. всъщност.. няма ноти – няма песен. Но дали тези случайности са „нарочни“, т.е. предварително написани, или плод на нашето въображение и способност да създаваме приказки..
Кофти ми става когато.. тези птички, колкото и синхронно и красиво да летят, все може да се намери някоя по-лоша птица, която да предизвика хаос и объркване, борба за живот и задължителната гибел на поне една от тях, а те досега всички са летяли в един курс, в една посока, по един и същи начин и вероятно с една и съща мисъл.
По тези въпроси е написана една много приятна книга, казва се „Селестинското пророчество“ на Джеймс Редфийлд, и знам че ще хареса на всеки, който още не я е прочел, като Калинка например.
Благодаря Бети! И аз се радвам, че ви има.
JDeel, интересни размисли. Да, всъщност „случайностите“ могат да се видят по различен начин. Зависи от нагласата. Както е казал Айнщайн:
“ Има два начина да се гледа на живота.
1. Всичко е чудо.
2. Нищо не е чудо.“
Въпрос на гледна точка.
А „Селестинското пророчество“ е наистина е една страхотна и полезна книга.
Здравейте отново от мен.Настоящият коментар отправям към JDeel с любопитния въпрос-Как стигна до извода,че не съм чела „Селестинското пророчество“?Именно това беше книгата,от която тръгна пътя към мен самата.А както казва Роси,което мисля и аз всичко,което ни се случва има някакъв смисъл.Това е и основната идея на книгата.За мен.Защото всеки има различна гледна точка.Поздрави:)
Няма случайни случайности. Знаете го всички затова не се заблуждавайте от многобройните учения. Има една истина и тя е че Бог направлява живота ни.Колкото и да не ви харесва или да ви харесва това е простата истина. Благословения!
Здравей Краси и добре дошла. Да, Бог направлява живота ни, но нека не забравяме, че той е във всеки от нас.
Здравейте,
Чудесен блог! И много важна тема! Няма случайности, а само синхронности, които сами сме си нареди с всеки един наш избор. И аз тръгнах от „Селестинското пророчество“ и следващите книги на Дж. Редфилд по темата. Когато си осъзнат- забелязваш синхронностите, а ако не- те пак ти се случват, но не си даваш сметка за това.. В тази връзка искам и да вметна състоянията „дежа вю“, които и учени и мистици обясняват различно.. Моята истина (за момента) е, че „дежа вю“ просто напомнят, че вървим по правилния път..
Поздрави!
Здравей Пепи. Радвам се, че ти харесва блога.
Наистина състоянието „дежа вю“ е много интересно и има различни обяснения. Да, може би просто се появяват, за да ни посочат правилния път или за да си припомним нещо…но едно е сигурно – че нищо не е случайно.
Здравейте, виждам, че всички в този блог сме убедени във важността на „случайностите“. На мен ми е интересно защо понякога осъзнаваме нещо като важно, но едва след като съберем повече мъдрост, можем да го разберем и да се върнем към него. Защо за всеки времето за „узряване“ е различно и трябва ли да се стремим към ускоряването му, не можем ли да прескочим етапа „разбирам, че е така, но не мога да се пренастроя към този начин на мислене“ И въпреки, че дотук отговорите са предизвестени от съдържанието на статията, ми е интересно могат ли да се намерят тук други гледни точки. Роси, отново ти благодаря и нали може да онагледя статията ти с това – http://myvi.ru/ru/videodetail.aspx?video=0b29d68d300c4ba6a0969b4e5e265353
Да, Анита, и аз често съм си мислила за това, че понякога разбираме нещо много добре, убедени сме в него, приемаме го, но нещо ни пречи да го приложим. Мисля, че това са старите убеждения, залегнали в подсъзнанието ни. И няма как да прескочим този период, в който да изкореним „плевелите“ и да поникне новото „цвете“. Наистина при всеки това време е индивудуално, но смятам, че не е неоходимо да се опитваме да ускорим процеса и да се насилваме, а да следваме естествения си ход. Защото бързането, нетърпението не водят до положителни резултати. Смятам, че можем да се пренастоим на друг начин на мислене, когато сме готови за това. Понякога това се случва бързо, като скок в развитието, но понякога ни е нужно повече време. Важното е да направим първата крачка, а както казва Лао Дзъ – “ Пътешествието от хиляда мили започва с една крачка.“
Благодаря за материала, който споделяш с нас за онагледване на статията. Интересно е да се види.
Четох,че знаците и съвпаденията идват от Духът.Тези,които са по-близо до Източника са отворени за тях и ги виждат и тълкуват със сърцата си.Когато получавам знаци,не се чувствам самотна.Знам,че Бог ми говори и чрез тях.А когато съм получавала поредица от знаци,дори съм усещала особенно присъствие и усещане за Любов. Изпитвал ли ли сте го? Някакво присъствие на Любов.Това е едно от най-прекрасните преживявания,които са ми се случвали.Моя приятелка ми сподели,че и с нея се е случвало същото.Като в приказка
lavender, добре дошла сред нас.
Аз също чрез знаците и синхроничностите съм усещала сякаш Бог се грижи за мен, усещала съм го както казваш – като Любов. Усещане, че има сила, която ме пази и ме насочва и винаги е на моя страна. Това нистина е страхотно изживяване!
Всеки има достъп до тази любяща Сила, защото тя всъщност е във всеки от нас.
Благодаря,Роси
Много ми харесва,че имаш такова хубаво отношение към хората във форума.Срещнах доста администратори,които единственото,което ги интересува е да демонстрират знания и псевдо власт.Радвам се,че си различна и наистина си осъзнала закона за единството между хората 
lavender, благодаря ти за хубавите думи. Бих искала всички вие да се чувствате тук като у дома си.
Роси, какво мислиш за „Селестинското пророчество“ и за Крион?
Не знаех къде да задам въпроса си, но те моля ако имаш мнение да развиеш тези теми, Крион в момента доста ме вълнува!
Благодаря ти!
Маргало, в Селестинското пророчество и посланията на Крион има много мъдрост.
Добра идея е да напиша повече за това.
Благодаря ти!
Ще чакам с нетърпение.
ZDR.MNOGO MI POMAGATE VSICHKI.BLAGODARQ ZA KOETO.MARGALO,OTIDI V SPIRALATA.NET I SI IZTEGLI KNIGI ZA KRION.AZ OSHTE NE SUM CHELA SELESTINSKOTO PROROCHESTVO.AKO NQKOI MOJE DA MI POMOGNE-MOLQ.IZVINQVAM SE ZA NACHINA NA PISANE-NO TAKA MI E PO-LESNO.OBICHAM VI.USPEH
BLAGODARQ ROSI!BLAGODARQ ZA CHUDOTO,CHE POPADNAH NA TOZI SAIT.VSICHKI ZAEDNO MOJEM VSICHKO.
Емилия, благодаря ти за това мнение.
Разбирам, че така ти е по-лесно да пишеш, но за всички ни тук ще бъде по-лесно да те четем, ако пишеш на кирилица!
А сайтът се чете от доста хора.