март 7th, 2010 
Росица Вакъвчиева 
„Осъзнаеш ли, че всичко
се променя,
няма да се вкопчваш в нищо.
Ако смъртта не те
плаши,
ще можеш да постигнеш всичко.“
Лао Дзъ
Безспорно един от най-големите ни страхове е страхът от смъртта. Нещо повече – в основата на повечето други страхове, притеснения и безпокойства е точно големият страх от „фаталното“. И ако успеем да го преодолеем, с това ще отпаднат и голяма част от всичките ни тревоги.
Темата за смъртта е тема табу. Повечето хора се страхуват да говорят, дори да мислят за нея. Често я наричаме край, фаталното, най-лошото…Има много неизвестности, мистерии, много хипотези, преположения, различни разкази, но нищо, което можем „реално“ да видим. Религиите обещават вечно блаженство за праведниците и ад за грешниците. Често сме чували за страшния съд, пред който ще се изправим „там“. Материалистите пък смятат, че няма нищо след смъртта…Тази тайнственост и неизвестност превръща страха в ужас.
Какво е смъртта всъщност?
През главата на всеки от нас са минали въпроси от рода на:
Какво ще стане с мен след смъртта? Има ли Рай и Ад? А аз къде ще отида? Mоже би има прераждане? Има ли въобще живот отвъд и той по-хубав ли е или по-лош от земния? Край ли е смъртта? Ще изчезна ли? Какво ще стане със съзнанието ми? Как ще се чувствам? И т. н. и т. н.
Не е възможно да си представим точно как стоят нещата, защото боравим с понятия и думи, мислим логически, търсим начало и край, причина и следствие, търсим нещо познато…Но гледаме на смъртта през затвора на нашия ум, на нашите представи, сетива.
Ние виждаме само тялото и затова неговото изчезване приемаме като ужасен прелом, прекъсване, като пълно унищожение. Наистина смъртта отнема всичко, което е видимо и познато, всичко, с което се идентифицираме.
Смъртта е всъщност смърт на егото.
Страхът от смъртта произлиза от егото и се ограничава в него. Защото тя разбулва илюзията, тя е събличане на всичко, което НЕ СМЕ. Смъртта отнема всичко нереално, но вечното, постоянно, истинското – Духът остава незасегнат и не може да бъде унищожен. Енергията не се губи и не се създава – само преминава от едно състояние в друго. Дийпак Чопра пише:
„Капката вода става невидима пара и все пак парата се материализира в пухкави облаци, а от облаците вали дъжд, който образува реки и порои и накрая те се вливат в морето.
Умряла ли е капката по пътя?
Не, тя просто се проявява различно във всяка фаза. По същия начин е илюзия представата, че имам фиксирано тяло, заключено във времето и пространството.“
А къде отива духът?
Ние не виждаме къде отиват починалите и затова си мислим, че вече ги няма или са някъде…там на небето, някаде в друг свят, на друго място.
Но всъщност отвъдното не е друго място, а състояние на съзнаването. Всяка честота в природата съществува едновременно с други честоти и въпреки това ние преживяваме само това, което виждаме.
Затова на въпроса къде ще отида след смъртта, къде отива духът, Дийпак Чопра отговаря:
„Най-правилният отговор е:
ТУК И НАВСЯКЪДЕ
Тук, на Земята в материалния свят, ние сме локализирани на определено място, имаме граници.
Но след смъртта преставаме да бъдем локализирани и сме едновременно навсякъде.
Трансформационният процес след смъртта не е движение към друго място или време. Той е просто промяна в качеството на нашето внимание. Можете да видите само на какво ниво вибрирате.“
А има ли Рай и Ад?
Интересното е, че доста известни автори достигат до мнението, че ако сме възпитани да вярваме в тях, на прага на смъртта ще преживеем отиването в единия или другия.
Нашите вярвания, представи, убеждения и скрити очаквания всъщност проектират и преживяванията ни на прага на смъртта. Оказва се, че съзнанието и подсъзнанието ни творят не само този свят, но и това, което изживяваме при смъртта. Това обяснявя защо на християните се явява Исус, на будистите – Буда и т. н. Ние виждаме Висшата сила така, както е в представите ни, защото тя няма форма и не изглежда „никак“. Нашият ум създава формата.
Всъщност рай и ад има и тук на земята. Всеки може да преживее ада или рая и тук, в зависимост от своето съзнание, от своето мислене и действия.
Темата за смъртта е много обширна, има много теории, които имат своите доказателства.
Важното за нас обаче е как да се освободим от страха от смъртта?
Ето някои истини, събрани от древната Мъдрост. Ако ги разберем и осъзнаем, това ще ни помогне да се освободим от страха, да гледаме на живота и смъртта по друг начин и да се радваме на всеки миг на „вечния танц“:
-
Променете старите си убеждения за смъртта.
Смъртта не е край или ужасен преход. Всъщност смъртта е тази, която прави живота възможен. Ние умираме всеки миг, за да продължим да се възсъздаваме.
Абсолютният прелом между живота и смъртта е илюзия.
„Без смъртта не може да има настояще, защото последният момент трябва да умре, за да направи възможен следващия. Не може да има настоящ живот, защото старите клетки в тялото ми трябва да умрат, за да напрвят възможна нова тъкан. Това е чудото на създаването, което е едно и също всяка секунда: живот и смърт, съединени във вечен танц. Би било катастрофа да се изключи смъртта от танца.“ Дийпак Чопра
-
Преодолейте желанието да виждате постоянство в живота.
Приемете, че всички неща се променят и светът е вечно трансформиращ се. Няма нищо, в което можем да се вкопчим – светът, хората около нас, обстоятелствата, тялото ни, емоциите ни, мислите – всичко се променя – такава е природата на нашата реалност.
Единственото постоянно и реално е духът в нас, но духът не е от този свят, а от свят отвъд живота и смъртта, свят, който може да бъде наречен Дао.
Обикновено търсим постоянство и се държим за него, но истината е, че именно това ни прави уязвими. Истинска свобода можем да постигнем, когато се откажем от вкопчването в нещата, от търсенето на сигурност и постоянство и да оставим нещата да текат.
-
Страхът от тленността на нашето тяло е илюзия.
Съдбата на мъртвото ни тяло не бива да ни интересува повече от съдбата на изрязаните ни нокти или кичури коса.
Това, което най-много ценим в себе си – способността ни да чувстваме и мислим, не възниква с появата ни във физическия свят, източникът им не е тялото. Те се проектират във физическия свят от един източник – полето на душевното пространство или така нареченото – поле на Акаша, където има информация за всичко, което е било, Е и ще бъде. Ние сме част от това поле, всъщност ние сме това поле.
Тук във физическия свят имаме тела, които създават илюзия за граници, за отделеност. Нашите тела са като стените на къща. Заградили сме част от пространството със стени и се създава илюзията, че тази част от пространството е отделна и е „родена“ с построяването на къщата. Но когато стените и покривът се струтят, вътрешното пространство остава незасегнато. И разбираме, че реалното всъщност е То и че е съществувало преди да построим къщата и че няма как да изчезне след събарянето и.
Дийпак Чопра задава въпроса:
„Когато гледате телевизия, кое е по-реално – картината, която виждате или станцията, която изпраща сигнала? Разбира се, станцията е по-реална, картината е само образ.
По същия начин вие съществувате в акаша, преди тялото и умът ви да уловят сигнала и да го изобразят в триизмерния свят.
Тогава какво ще стане, когато умрете?
Може би нещо като смяна на каналите? Въображението ще продължи да върши това, което винаги е вършило – да изкарва образи на екрана.“
-
Забрави, че си роден.
Ние се страхуваме от смъртта, защото сме приели, че е имало начало – раждане, когато сме се появили и следователно трябва да има край. Това е илюзия. Тук много ми се иска да споделя откъс от една притча за Савитри, която искала да попречи на смъртта да отнеме съпруга и Сатяван. И когато отишла при един мъдрец да и каже какво да прави, той и разкрил тайните за смъртта:
„Ако видиш скакалец да се измъква от земята след седемгодишен сън, значи ли това, че преди е бил мъртъв?… Едиствената причина да вярваш, че си била родена, е че родителите ти са видяли как се измъкваш от утробата. Помислили са, че в този момент си започнала да съществуваш и са разпространили мълвата, че си се родила…
Погледни този поток. Виждаш само малка част от него, но можеш ли да кажеш къде започва и къде свършва?…
Ти приемаш смъртта, защото приемаш раждането. Двете трябва да вървят заедно.
Забрави, че някога си била родена. Това е единственото лекарство срещу смъртта.“
Когато осъзнаем, че ние не сме се появили и не сме били създадени, защото винаги сме съществували, тогава няма как да умрем. Няма как да умре нещо, което не е било създадено. То винаги Е, било е, и ще бъде.
-
Умрете преди смъртта.
Още най-древните са учели на техниката да умреш преди смъртта и да разбереш, че смърт няма. Най-често това се постига чрез медитацията, когато събличаме всичко, което не сме, когато можем да напуснем тялото си и да се понесем по света. Такава смърт преди смъртта ще ни помогне да се отърсим от чувството, че ние сме само физическа обвивка. И колко в по-голяма степен успеем да бъдем Наблюдател, а не обект на наблюдението, толкова по-лесно ще се отърсим от страха от смъртта, защото ще осъзнаем, че ние не сме тялото си и егото си, а нещо повече , което е част от дао – светът отвъд живота и смъртта и че начало и край има само във физическия свят.
Да си се представите като труп е древно тантрическо упражнение от Индия и са се обучавали цели групи да го правят. Целта на това упражнение е да усетите, че когато наблюдавате как тялото ви се спуска в гроба и се разлага, във вас остава наблюдателят, който вижда всичко това. И когато всички земни признаци за вас изчезнат, осъзнавате, че никога няма да успеете да се унищожите.
-
Смъртта е с нас всеки ден от живота ни.
Звучи парадоксално, но всъщност всеки от нас живее в отвъдното и сега…Всъщност ние ВЕЧЕ сме мъртви. Защо?
Помислете : къде е малкото дете, което сме били? Всъщност то е мъртво. То живее в нас само чрез спомените, но вече го няма. Хиляди наши образи умират постоянно. Умират наши чувства, наши мисли и се раждат нови. Но умирането на старата мисъл и раждането на нова идея не ни притеснява. И ето още един откъс от притчата за Савитри:
„Ти си оживяла хиляди пъти всеки ден, когато старите ти мисли, клетки и чувства, и дори твоята идентичност са умирали. Всеки живее в отвъдното и сега. От какво тогава има да се боим, в какво да се съмняваме?“
-
Смъртта е безсилна пред две думи: „Аз съм“.
„Има една спокойна, мъничка точица, която вижда всичко, свидетел е на всичко. Бъди с това спокойствие винаги, когато можеш. „Аз съм“ е твоето битие.“ Дийпак Чопра
Смъртта ще отстъпи пред „Аз съм“, защото то няма притежания, очаквания, нищо, за което да се залови, нищо, което да се разруши.
„Аз съм“ сега е мъничка точица в нас, но тя може да се разширява неограничено. Когато умрем и няма да какво да се захванем и какво да ни ограничава, „Аз съм“ ще изпълни цялата Вселена.
И какво е излиза че е всъщност смъртта?
Дийпак Чопра я нарича – чудо. Наистина за нас е трудно ни е да погледнем на нея по този начин, но това е заради старите ни убеждения.
„Смятам, че смъртта придружава следните, граничещи с чудо, неща:
- Тя замества времето с безвремие.
- Разтяга границите на пространството до безкрайност.
- Разкрива източника на живота.
- Води до нов начин на познание, който лежи отвъд достъпното за петте сетива.
- Разкрива скритата интелигентност, която организира и поддържа създаването.“
Използвана литература:
„Живот след смъртта“ Дийпак Чопра
„Книгата на тайните“ Дийпак Чопра
От категория 
Тагове: 
честит 8-ми март,Роси прекрасна статия и това с капката и това с раждането.Аз съм удивен от творчеството ти ити казах преди врем,че съм ти таен фен-нали?
Благодаря ти дон Айс!
Смъртта е един от най-хубавите биологични процеси, които съществуват. За хората които вярват, липсата на смърт означава да се лишат от по нататъшно развитие на душата. А материалистите нека си представят един свят без деца (защото на земята могат да живеят определен брой хора). Аз лично не бих искал да живея в такъв свят.
Да, така е, много добре си го казал Жеко. Както казва и Дийпак Чопра:
„Без смъртта не може да има настояще, защото последният момент трябва да умре, за да направи възможен следващия. Не може да има настоящ живот, защото старите клетки в тялото ми трябва да умрат, за да напрвят възможна нова тъкан.
Това е чудото на създаването, което е едно и също всяка секунда: живот и смърт, съединени във вечен танц. Би било катастрофа да се изключи смъртта от танца.“
Аз вярвам, че има свят отвъд живота и смъртта, който Е, съществува и ще съществува вечно. Този свят създава всичко, той е изворът, от този свят идваме и ние. А тук във физическия свят нещата съществуват по двойки – едното определя другото, двете взаимно се пораждат и не могат едно без друго. Това са: раждане-смърт, добро-зло, красиво-грозно, ниско-високо, мъжко-женско и т. н и т. н. Без едната половина, другата не може да съществува. Съществуването на ниското прави възможно съществуването на високото, раждането означава, че следва смърт…
Затова смъртта не е край на живота, а част от живота, по-точно смъртта прави възможни раждането и живота.
Смърта просто е един етап през които преминава душата за да се роди в друг свят.Просто преминаване на душата в друга фаза, която е неизвестна за нас.
Чела съм че душата няма пол.През земния си живот тя съществува в два пола – мажки и женски.Така през целия си живот човек търси своята друга половина.
Роси, много добра статия си написала.
Загубата идва по-бързо при вкопчения в нещо – материално, връзка, отношения – човек. Душата му умира по малко от и в страха да не загуби – материалното, престиж, имидж, връзки… Духът му е умрял, докато здраво е стискал нещото си!
И един ден, когато физически умре, ще е смъртта на тялото, носило дълго и болезнено умрялата душа!
Даааааа, пролетта отстъпва място на лятото, то на есента, а тя на зимата. Пролетта ражда наново природата, лятото я прави още по-ярка, есента я обагря с невероятни цветове, а зимата я приспива, за да се успокои и възроди отново през пролетта. Така е и с духа и душата – има цикличност – раждане, живот, ярък и звучен, леко забавяне и ново обагряне, приспиване и възраждане. Толкова е хубаво!!!
kindi, и аз смятам, че смъртта е просто преминаване на душата в нова фаза, период, когато тя се обновява и ражда отново, за да продължи Пътя си.
Надя, много се радвам че виждаш красотата в цикличността, във възобновяването. Описала си го много поетично и то наистина е така! Бих искала повече хора да гледат на живота и смъртта по този начин и да престанат да се вкопчват в нещата около тях, които си мислят че ще им донесат сигурност и постоянство. Защото единственото вечно нещо е духът в нас и той никога не може да бъде разрушен. Когато престанем да се вкопчваме в материалното и в другите, тогава ще сме истински свободни и ще можем с удивление да наблюдавме всеки етап от живота, защото той е едно чудо!
На мои приятели почина детето, 10 годишно момиченце. Вече втора година тези хора не могат да се върнат към каквото и да е състояние на хармония или елементарна социална адаптация. Ако им дам тази статия дали ще им помогне с нещо? Страхотни философски възгледи, артистични еквилибристики, даже някой от коментарите съзира красота и дълбоко удовлетворение от възобновяването. Моля, отговорете как виждате смъртта на някой ваш близък от позиция на висшата духовност и виртуозната философия. Още повече, че тези материали се списват от 20-на годишни хора, видяли смърт само по телевизията. Което събужда в мен възхищение към тях, така дълбоко са видели неща, които не са изпитвали.
Здравей Василева. Съжалявам за твоите приятели и детенцето.
Това наистина е най-силната и опустошаваща болка.
Не може да се отрече това страдание. Няма как да „забравят“, няма как да им „мине“.
Тази болка трябва да се изживее, за да може да приемат станалото. Понякога затова е нужно повече време…
Знам, че това, че смъртта не е край и че духът на детето е някъде около тях няма да ги успокои. Но това дете е имало свой път, свои уроци, които да научи и може би сега е било времето да продължи на друго място.
Но нека тези родители да се опитат вместо да си мислят за това, че детето го няма, да си спомнят за прекрасните мигове, когато са били заедно и да са благодарни за тях. И да помнят, че детето не е изчезнало и то не би искало те да страдат, а да продължат земния си път.
Чела ли си статията ми – Има ли лек за душевната болка? Може би тя донякъде ще им помогне да изживеят болката и да приемат.
Здравейте г-жо Василева! Тук в блога на Роси, повечето списващи не са на около 20 г. и не са виждали смьрт и болка само по телевизията. Аз сьм доста над 20 и сьщо сьм губила близки хора, на различни вьзрасти. Да, загубата на дете е огромна, непоносима болка! Да загубиш детето си, независимо на каква вьзраст е то!/близките, които загубих сьщо оставиха родители, включително и баща ми/, да го надживееш е Ужасно!!! Моите искрени, искрени сьболезнования на родителите!!!
„Вече втора година тези хора не могат да се върнат към каквото и да е състояние на хармония или елементарна социална адаптация.“ В това Ви изречение се сьстои донякьде и отговора. Забелязвате, че вече втора година нямат социална адаптация – това означава, че се оставят болката да ги разяжда, да се вьртят все около едни и сьщи вьпроси: „Какво би станало ако…“, „Ако бяхме постьпили еди как си, направили едно или друго, трето…“, „Защо на нас, защо с нашето дете; какво сме направили, че да ни се случи най-лошото?!“ Да, болката ще остане – тя се е просмукала в тях, в душите и сьрцата им! Ще страдат всеки ден, на празници и рождения и ден ще се чувстват ужасно. НО!… Но така капсулират болката, а не я изживяват! Подчертавам – ИЗЖИВЯВАТ!, не преживяват, защото за сьжаление ще остане в тях.
Но така малко по малко загубват всяка врьзка с живота, сьс себе си! Преврьщат се в една голяма болка, която ги убива! Вие, които сте отсрани и страдате с тях, може да им помогнете, като сте до тях мьлчаливо или ги оставяте да викат и крещят, като хвьрлят предмети дори и обвиняват всички около тях – приятели, роднини, лекари и себе си за станалото – защото може би и това го има! Вие знаете, защото сте до тях. Именно! Да сте до тях, когато болката идва на талази и е толкова голяма, че е нужно да им помогнете, за да прелее по някакьв начин, а не да стои в тях и да ги притиска надолу! Много викове, обвинения, мрачно затишие и пак неимоверна болка и неистови викове. Но е важно да ги има, за да не ги убива по малко!
И за да не звучи пак философски и отвлечено – не че се сьрдя за думите, болката наистина е ГОЛЯМА! – ще обясня защо написах горното и какво имах пред вид в коментара си за цикличността на живота – в сьщност си е така, макар понякога смьртта да отнема близките ни в изключително неподходяща вьзраст! Понякога човек се чувства потиснат, разстроен, неразбран и нещастен! Предполагам, че повечето от нас сме го изпитвали. И на мен ми се е случвало, в един преиод и по-честичко! Но не се оставих дьлго на тези мисли и чувства – врьщаха се, но се справих!!! Не означава, че повече няма да изпадам в подобни сьстояния, но знам, че мога да се справя! Имам вьтрешната нагласа и емоционални ресурси да се справя! Не е лесно, наистина! Но можем да се справяме! Вьпреки че болката ни притиска, можем да я приеме и се справим с живота! Защото АКО СЕ БЯХ ОСТАВИЛА НА ТЕЗИ СИ МИСЛИ И ЧУВСТВА, КОГАТО ОКОЛО МЕН ВСИЧКИ БЯХА ОТНОСИТЕЛНО ЗДРАВИ И СИ ЖИВЕЕХА!, КОГАТО ГИ ЗАГУБИХ, ЩЯХ ДА СЕ СРИНА, ДА ПОТЬНА В ОГРОМНАТА БОЛКА. ДА СЕ ЗАТВОРЯ В СЕБЕ СИ, ДАЛЕЧ ОТ ВСЯКАКВИ КОНТАКТИ И ДА СЕ ВЬРТЯ ОКОЛО ТОВА КОЛКО НЕСПРАВЕДЛИВ И ГАДЕН Е ЖИВОТЬТ! ДА, ПОНЯКОГА Е ТАКЬВ! ЗНАМ, ЧУВСТВАМ ТОВА! НО ЗНАМ И ЧЕ СЕ СПРАВИХ, ЧЕ ЩЕ СЕ СПРАВЯ! ИНАЧЕ, АКО СЕ БЯХ ОСТАВИЛА НА ПОТИСНАТИТЕ СИ МИСЛИ И ЧУВСТВА, МОЖЕ БИ ЩЯХ И ДА ПОСЕГНА НА ЖИВОТА СИ. Ако не дай Боже се случи да загубя мое дете, ще изпитам всичко, което описах по-горе и което изпитват вашите приятели! Но знам,че имам верни приятели, които ще ме оставят да викам, трьшкам, обвинявам, обиждам и пак крещя до полуда, за да излея ужаса, огорчението, вьзмущението си от сполетялото ме! Болката наистина остава, в случая е още по-голяма! Но, простете ми!, че напомням – Животьт е за живите! Те ще си спомнят всеки ден от живота и!, всяка минута, ще ги боли и ще плачат! Но е нужно и да се усмихват при спомените си! – не веднага, разбира се и ще е много, много трудно! Но така ще запомнят истински дьщеричката си и ще пазят спомена за нея жив! Много мьдрост, смелост на всички вас, които сте около тях, за да им помогнете в мьката и да изпитат истински болката си! – а не да с капсулират в нея – и да могат да продьлжат живота си и евентуално един ден и да имат друго дете – а може би имат?!, което сьщо страда много! Споменавам го, защото не уточнявате дали е било едно. Да, ако е било едно е още рано може би за тях! да мислят за друго. Но е важно, с ваша помощ, на приятелите, да започнат да излизат от вцепенението на болката и да я изживяват, иначе другото е ясно! Още ведньж емоционална мьдрост, чувстителност и сьстрадателност на вас, приятелите им, за да ги подкрепяте в тежките моменти. И още един пьт на вашите приятели – Най-искрените ми сьболезнования и искрена сьпричастност с болката им!
За последен път влизам в този блог. Не искам да прозвучи като осъждане или някакъв протест, това е ваше мислене и нагласа към света, които са ми безкрайно чужди. Говорите като хора, които не са състрадателни. Ледени философски догми, преписвани механично от едни ню-ейдж писания в други. Цитати на този-онзи. Сухи препоръки за изживяване на болката. Дано не срещнете никога болка, мили начетени момичета, дано не ви се налага да пробвате на практика работят ли идеологемите на Дийпак Чопра или Луиз Хей. Знам, че ще ме залеете с теореми и теории, но тук лъха на пустош. Бъдете здрави и щастливи. Не съм една от вас, не съм като вас.
Василева, съжалявам, че така си почувствала нещата, които пишем тук.
Разбирам те, всеки има свой път, свое виждане и ти имаш пълното право да избереш хора и материали, които чувстваш по-близко до себе си.
Само искам да кажа, че в моя блог всеки е добре дошъл и не е нужно да мислиш като мен или като друг, за да си една от нас. Винаги можеш да споделиш мнението си. За мен всяко мнение е ценно!
Само едно не мога да приема – че „говорите като хора, които не са състрадателни“.
Нито един от хората, които пишат и кометират тук не е несъстрадателен . Всички те имат своите болки, свои страдания и именно болката ни кара да търсим начини, пътища и да ги споделяме с другите.
Разбира се, може би не можем да помогнем на всеки, дори и Бог не може.
Но всичките хора, които пишат тук, са с големи сърца и аз ги обичам всичките.
А лично на мен Дийпак Чопра и Луиз Хей са ми помогнали много за предоляване на болката и страха.
Но може би ти ще откриеш отговорите си на друго място. Желая ти успех.
Тази статия е повече за възприемането на смъртта като лична. Смъртта на себе си. Ако родителите на 10-годишното момиченце биха я прочели, то тя ще говори за тяхната смърт, не за детенцето. Причината за тяхната безкрайна болка е, че дъщеричката им липсва – тук и сега. Нея вече я няма, и до края на живота си те няма да я видят. И да се чувства тя добре там, където е сега.
Болката е от липсата и ей, тя никога няма да изчезне напълно, винаги ще има този белег, тази следа.
Хората са родени за да се посветят на нещо – на някой друг. Това е смисълът. И доколкото съм попадал на такава информация, мисля че единственото което ще им помогне сега е, те да открият друга причина заради която да живеят, докато дойде и времето когато отново ще се съберат със своята дъщеричка. Да открият своят нов път, призвание, дейност, домашен любимец.. каквото и да е, което ще расте и ще се развива пред тях.
Състраданието и съжалението са две много различни неща. Само човек, надживял болката, може да разбере първото. Второто е нужно единствено тогава, когато не желаеш да се разделиш с болката. А сравнения от типа „аз съм изстрадал повече, защото…“ са безсмислени – всеки сам си знае през какво минава, когато го боли и то е несъпоставимо с чуждите преживявания като мерна единица. Истинско състрадателното отношение ти помага да излезнеш от болката, не да се задържиш в нея. Дори да е с „празнословни теории“.
Честно казано, бих препорьчала психотеравпетична помощ! Един квалифициран и добронамерен! психотерапевт много ще помогне на родителите! Няма да е лесно и болката няма да мине от раз – в сьщнст няма да си отиде!, тази болка остава! Но ще им помогне да се вьрнат кьм себе си и да приемат случилото се! Защото сега отричат – и станалото, и болката.
Още ведньж искрено сьжалявам за станалото! Но психотерапията много помага – знам го не от книгите!!!, а от опита си!!! Напьлно доброжелателно препорьчвам психотерапевтична помощ!
великата поезия казва нещата и с малко думи – добромир тонев
На какво се учудвам, не зная -
нищо повече от смъртта.
Ще ухая с липите в безкрая,
ще се качвам, ще слизам с дъжда.
Ще се качвам, ще слизам с дъжда,
ще обличам и храня дървото.
Нищо повече от смъртта.
Нищо повече от живота.
Безкрайно ви благодаря за статията..аз също загубих близък човек-съпруга си,на 42г.има дни ,когато всичко ми е безразлично,мисля си че живота няма смисъл,каквото и да ми се случи си казвам ,,какво от това?,,имаме дъщеря,би трябвало заради нея да се стегна…знам го,но е мн.трудно,вечер като си лягам си мисля,че аз съм на топло и чисто….а него къде го оставих..?!…и откачам…..сега като чета тук и ми става по -добре,усещам,че не съм сама и че има хиляди изстрадали и приемат нещата по друг начин,БЛАГОДАРЯ ВИ,че ви има..БЛАГОДАРЯ,ЧЕ ВНАСЯТЕ СВЕТЛИНА ..
здравейте статията ти е интересна но се базира на това кой какво казал , и каде отиде материята в цялата работа . Чета доста подобни статии и стигам само до един и същи извод , за да има предаване по телевизията трябва да иама предавател а това си е материя . та въпроса ми е дайте ми един пример при който има духовнос без материя , защото материята изчезва когато материялното тяло спре да съществува
Всичко е енергия. „Материалното“ тяло е също сгъстена енергия.Ти много неща не виждаш, да не би да виждаш радиовълните, или инфрачервените лъчи?! Не ги виждаш, но това не значи, че ги няма.
Нещата не се делят на материално и духовно, всичко е духовно. Дух без материя никой не знае дали има. но материя без дух със сигурност няма.
А за смъртта – ако мислиш, че изчезваш със смъртта на тялото, ще стане точно това.
Здравей Атанас. И аз съм съгласна с stormbringer, чв всичко е енергия.
Материята и духовното са всъщност едно и също нещо. Духът е същността, а материята е проявлението.
Здравейте отново.Ако става въпрос за вяра аз лично съм реалис и вярвам не на това което виждам а на това което може да се докаже . За съжеление до момента няма доказателства че, може да съществува сила или дух без да се черпи от материялно тяло,сиреч и инфрачервените лъчи си имат излъчвател който е материялно устройство и без него те няма как да съществуват. Дами и господа и на мен ми се иска да вярвам в нвщо нам угодно но реалноста е друга.Аз бих искал да задам другия последващ въпрос защо тогава след като продължаваш да съществуваш след матерялният свят до сега не е разкрито нито едно убииство с помоща на духа на убитият например или ,двата свята са паралелни но в други измерения не даващи възможност за досег един с друг .
Здравей, Атанас.
Всеки може да вярва в каквото реши. Съответно ще си носи последиците на това, което мисли и вярва. Със сигурност може много примери да се дадат за всичко. Но, няма да спорим. За тебе това, което казваш, ти изглежда правдоподобно – окей. Щом се чувстваш добре с него, хубаво.
На мене другото ми изглежда по-смислено и правдоподобно, и с него се чувствам по-добре. Докато разсъждавах като тебе, бях подвластна на всички и на всичко. Откакто проумях, че м и с ъ л т а определя, а аз съм пък тази, която може да управлява мисълта и от там – начина по който се чувствам…оттогава нещата са различни.
Въпрос на вкус, казал дявола и скочил гол в копривата.
Здравей STORMBRIGER,каквото и да значи това имам предвид името ти .Не е номера в какво вярваш а какво е правилното в което трябва да вярвяш защото аз мога да вярвам в неща който са пълен абсурт , няма да давам примери защото са банални ,но това само дaва успокоение на душата а истината драги е мноооого по далеч от твоите желания . АЗ загубих много близък човек и сега търся разумно обяснвние на хипотези не доказани и доказани , – за собствено удовлетворение че, там където е моят роднина има нещо духовно или материялно не знам но пак повтарям за собствено удовлетъворение , че той се чувства добре и че не му липсва това което до момента той е имал и е споделял с любими хора . Няма подобно доказателство за съжеление трезво ръсаждаващите хора подкрепярт подобно мнение . Това е лично мнеение не ангажиращо и не засягащо никой .
Смъртта е строго индивидуална.От известно време умират хора около мене -близки и по-далечни хора.Изпитвам огромна болка и не го приемам.Прочел съм доста книги за смъртта и това не ме топли особено.Когато хората умират-умира и част от нас.От няколко месеца умирам много пъти в съня си и вече имам опит.Лично за себе си,когато моето време наближи искам да е студено,много студено и да съм на северния полюс в една лодка и само един наръч дърва – така бих искал да се простя с тези,които обичам и със себе си.
Дийпак Чопра казва нещата много добре!
Здравейте извадката на това писание по горе е страхотна и ако си един обикновен смъртен веднага щесехванеш за мъдрите слова на хора посветили доста от живота си да гонят духовното . НО има едно голямо НО ,всичко това не е подкрепено с нито едно доказателство .За разлика от този учен който аз не си направих труда даже да проверя в интернет кой е той , Аз мога да ви нахвърлям доста неща подкрепени с доказателства . Да речем капката вода тя е производна от водата а водата е обвивка на доста голяма част от земята .Но земята е материялна част и ако тя не съществува то и водата няма да я има и следствие на това няма да я има и капката както парата .тялото на човека е много сложен организъм ,следствие на сложната система ние мислим виждаме и се движим и основният мотор е мозъка на човека .Благодарение точно на него сме извън тялото си така да се каже а не заради духа който се е вселил в нас . И умирайки престава да съществува и духовното защото то произлиза от самото тяло на човека .Това за съжеление е горчивата истина . В вселената всичко е по този начин с начало и с край .а там миханизма е още по сложен. Един съвет гледайте фюлма МОЩА НА ПЛАНЕТАТА и там ще видите реални неща подкрепени с много доказателства за съществуването на живите организми , помислете само колко сме невзрачни в сравнение с вселената и ще разберете къде е мястото на всеки от нас в мига живот който ни е подърен от майката природа.Иска ми се да вярвам че моите мъртви роднини са на по добро място но това пак е плод на материялният мозък на човека за съжеление . И за последно искам да кажа че не се заяждам с никой и уважавам мнението и работата на всеки , но и аз имам право на мнение и това е то . ако някой може да ми ДОКАЖЕ че не съм прав с удоволствие ще го изслушам.
Съгласен съм с Атанас.Всякакви „мистици“ и „философи“ ни говорят менторски за смъртта.А те какво знаят – догатки,мисли и т.н ,но не и факти.А смъртта определено е факт.Колко много хора загинаха в Япония сега – как да замажем нещата и да кажем ,че така е трябвало…Не,не трябва така и никога няма да трябва.Когато загиват японци загива една от най-добриче части от човечеството.Но който и да загине загива част от нас.А кой го казва ли…- самият Хемингуей.
По съвсем същия начин, Пиетро, разни „учени“ ни убеждават, че след смъртта няма нищо и просто изчезваме. Без факти и без доказателства. Няма убедителни доводи нито от едната, нито от другата страна в потвърждение на нечия теория. Или пък има, но никой не е в състояние да приеме достоверността на фактите на противника. Може би е защото говорят на различни езици и боравят с различни понятия, може да е от инат или тесногръдие. За мен единсвеният неоспорим факт е, че никой не знае със сигурно какво има след това. Всичко останало са догадки, които някой ден може би ще се превърнат в научно доказани твърдения… независимо дали За, или Против. То и Слънцето вечер изчезва и дълго време човекът не го е виждал къде отива, но на следващата сутрин се е връщало все същото Слънце. Защо в такъв случай да звучи толкова налудничаво вярването, че човек не изчезва след физическата си смърт? Това, че не виждаме нещо, не означава непременно, че го няма, нали?!
Като стана дума за трагедията в Япония и смъртта на толкова хора… Първо, изобщо не мога да се съглася, че японците са една от най-добрите части на човечеството. Всички части са еднакво добри и еднакво важни и жалко за тези, които не го разбират.
Второ – наистина парадоксално е, че споменаваш думите на Хемингуей, който самоубивайки се, е отнел своята част от другите. Та в този смисъл, това, което казва е с известна доза позьорство. Парадоксалното, всъщност, е един факт, за който незнайно защо се присетих вечерта след земетресението: японците са нацията с най-много самоубийства. Този така пораженчески и безотговорен акт е издигнат в култ в културата им. Както и да го погледнеш, единствената помощ, която може да донесе самоубийството на близките, е едно гърло по-малко. Всичко останало е измислена приказка за достойнство, гордост и морални ценности. Къде е достойнството в „Аз умирам за честта си… вие се оправяйте сами оттук нататък.“ Това беше малко отклонение, но мисълта ми беше, че може би има за какво да се замислим – нация, способна на подобно самоунищожение, понесе такава загуба. Ако дълго време викаш Смъртта, накрая тя наистина ще намери вратата ти.
ЛеРу ако едно сърце не трепва при толкова много смърт и болка то е пусто сърце…жалко за това сърце.
Това, което казваш за Япония не ти прави чест.Но винаги можеш да помолиш Роси да изтрие коментара ти…
Ако не можем да се поучим от една трагедия ние, живите, значи жертвите са си отишли напразно, Пиетро. Мен това страдание ме кара да се замисля, а теб? Не носим ли отговорност за бъдещето си и това на човечеството и планетата с мислите и делата си? Бихме ли могли да се променим и да избегнем бъдещи такива катастрофи? Ако природата наказва по този жесток начин нация, склонна към самоубийство, какво ли очаква нашата, в която всеки 9 от 10 човека непрестанно плюят и мразят себе си, съседа си, сънародниците си, държавата и всичко, което мърда?
Точно защото сърцето ми е трепнало от състрадание, разумът ми си задава тези въпроси. Да ревем по форумите колко страдаме за японците и след седмица да продължим живота си по същия унищожителен начин… е далеч по-безсърдечно и лицемерно.
ЛеРу моля те повече да не коментираш мои неща и аз няма да коментирам твои.
Дами и Господа , да ви кажа чесно много се радвам че открих подобен форум .Интересни са ми мистичните неща ,пьк и за собствено успокоение на всеки вярвам му се иска да съществува някъва форма или начин на живот след така наречената физическа смърт ,а и успокоението че твой много или по малко близък е на по добро или поне на място където имаи други подобнита дори и блиски хора ти дава мира на душата . надявам се не съм засегнал лично никой от форума защото само исказвам мнение и то е неангажиращо естественно .мислих си за рилигиите ами погледнете нашата например ,празници основно зимата и пролетта -сиреч скотовъдци и земеделци – поминька ни, пости ,пак есен и пролет за да се прочистиш преди и след мазните мръвки и вина в зимният сезон , защо арабите и тяхната религия не им разрешава да ядат хляб с дясната ръка ами защото с нея се мият след тоалетна защо им забранява да пият алкохол и да консомират свинско на тяхната географска ширина жегата е голяма ами причината за всички е само една ЗА ДА ГИ ЗАПАЗЯТ ОТ БОЛЕСТИ И ДА ЖИВЕЯТ ПО ДЪЛГО И ТОВА СЕ НАРИЧА НАЧИН НА ЗИВОТ . Това е една мнооого минимална част от това как трябва да живеем . ако почитаме религиите си ше бъдем по добри по хуманни ще живеен по дълго защото всичко е навързано когато правиш добро то ти се връща много кратно и съответно противното . Обърнете се назад с сто и педесет години, хора в нещита са си помагали и са нямали нищо а сега сме глезени дори си говорим без да се виждаме и сме врагове . въпросът е как да се променим докато сме тук защото всеки от нас оставя един минимум създаден от него с любов човек и според мен това е безсмъртието .
Атанас, добре дошъл тук. Благодаря ти за споделеното мнение.
Пиетро, не приемай мненията на Леру като лична нападка или като коравосърдечност. Всеки има свои разбирания и гледа света от своя ъгъл. Мисля, че е полезно да чуем различните гледни точки, защото във всяка гледна точка има истина (както говорихме в статията – Познанието и различните гледни точки
Има ли смърт? Какво представлява тя? Защо? Има ли прераждане?… Съществуват много въпроси в тази насока.
Основният проблем на всеки изследваш тази материя е обаче един – проблема с ДОКАЗАТЕЛСТВАТА!
Всъщност НАЙ-безумното нещо е да се защитават подобни позиции с доказателства! Защо? – защото, ако човек не е готов, каквито и доказателства да му дадеш, то те няма да са достатъчни,… а най-малкото те ще са посредствени или лесно оборими.
В това стои и безумието в подобен род дискусии, тоест хабиш си излишно силите или си „хвърляш енергията на вятъра“. В следствие, обикновено отсрещната страна повече се „втвърдява“!
Всеки, който:
1-во.Е „готов“! и
2-ро.Е изследва самостоятелно, съзнателно и целенасочено подобни въпроси, открива за много кратко време отговорите на тях.
При това положение „доказателствата“ не са необходими. Нещата са ясни и се знаят! Все едно да тръгнеш да доказваш „защо Слънцето свети?“ или „защо дишаме?“ или … стотици други екзистенциални неща, които просто са една наша ДАДЕНОСТ. Даденост, която служи за основа. Даденост, която или се приема (свободен избор!), или човек я отхвърля (пак свободен избор!), продължавайки да търси „доказателства“, въртейки се в капаните, които му поднася битието (противоречия, дисхармония, илюзорност, страдание…)
Рано или късно обаче всичко си идва на място. Въпрос на време!
Заключение – Горните въпросите стоят може би малко по различно за подобни и сродни сайтове… Тоест те трябва да се развиват в дълбочина. С смисъл – какво става след тези „дадености“ – смърт, прераждане, цикли…? Как човек може да ги оползотвори най-добре и рационално, и да подпомогне своето личностно развитие и усъвършенстване? В това стои смисъла и ключа според мен, а не в „доказателствата“, за нещо очевидно и екзистенциално.
С тези няколко реда не целя да разграничавам хората на „готови“ и други!
Просто споделям, че всеки прави своя избор САМ и САМ изгражда основата си и САМ намира „доказателствата“.(думата сам ми се иска да я удебеля, подчертая и уголемя възможно най-много!)
На следващ етап, когато група от хора имат изградена идентични, допълващи се и сходни „основи“, могат да развиват дискусии, да споделят опит, тоест да подпомагат своето развитие взаимно.
В убеждаването и „доказването“ за екзистенциални Истини просто не виждам никакво разумно поведение! Това е.
Поздрави.
Може би ако човешкия живот беше по-дълъг нямаше да ни е страх от смъртта.Животът е прекалено кратък,за да изживеем всичко ,което искаме или да направим всичко,което искаме,да научим всичко,което желаем и да остане време да се подготвим за смъртта.Поздрави на всички!
Ако се докаже,какво става с духа след смъртта хората няма да ги е страх.Няма ли доказателство всичко това са празни приказки даже и да е истина.Атанас,казваш,че духа се е вселил в нас.Ключът тук е ВСЕЛИЛ.Значи от някъде идва и влиза в тялото ни ,за да му даде живот,но от къде идва никой до сега не е доказал.Извинете ме,че си водя монолог,но не мога да скрия това,което мисля.
Здравейте на всички отдавна на съм имал честа да пиша тук и споделям мнение но , Млена отново ме накара да почеша мозакът си . Страхът, той е сътворение на незнанието на човека и съответно на прекаленото му знание ,колкото по малко знаеш за феномените в природата се страхуваш от тях . а когато ги разгадяеш се опитваш да ги контролираш и разбирайки безсилието си пред тези сили това също те кара да се страхуваш . Що се отнася до вселението на духа аз мисля че той не е вселен в нас а се ражда и умира с материята всяко сътворение на живо същество е свързано с помоща на подобно например раждането процес протичащ в живият организъм било яйце или отроба нещата са почти единтични . Така че аз съм си изградил мнение на базата на реални неща , естествено мнението ми е неангажиращо и не твърдя че съм капацитет до степен на която мога да твърдя нещата на 100% но има доста факти говорещи сами за себе си . ПС. и Милена ако си се родила за да умреш хм това е лошо . Тодор Колев беше казал в един негов фюлм : -Не искам на надгробната ми плоча да пише родил се и умрял а родил се живял и умрял . никой не е в състояние да промени цикъла на природата на нас ни беше отредено да се съобразяваме с нея но ние започнахме да се месим в работата на сътвирителя ни и това ще ни накаже .
Забравих нещо доста важно този който се интересува и има желание може да гледа един ф=лм който казва много истини за начина на живот дълголетие и здраве Food Matters – Храната е от значение 1/7 фюлмчето е в ви бокс 7 части
Здравейте!Атанас в библията пише за божествената искра,която я има всеки един от нас.Тя идва от Бог.Тая божествена искра я свързвам с духа,пък може и да греша.Зная,че библията не трябва да се тълкува буквално.Ти как го разбираш?Поздрави!
Между другото успя да ме разсмееш благодаря.
Здравейте отново и понеже конкретно Милена е персоната която ме накара пак да пиша тук се обръщам към нея . Признавам си чесно че не съм чел библията или поне не цялата , това което е необходимо на един човек да да живее според канона на природата е заложено в самият него ( тоест не е неоходимо да ходиш на църква за да правиш добри дела )но не от „искрата“ а от гена сиреч ако дървото е круша няма как да се роди ябълка например. Тук е въпроса не как искаш а как трябва да живееш ,защото много тайни които са държали „раята “ бяха разгадани или по точно получиха научни обяснения и това истри страха от лицата им . Дървото на пример всяка година ражда нови листенца дава материя която има точно определена мисия в краткия си живот , няма дух няма мисъл после пада на земята за да се превърне в тор необходима за следващите покуления и ето ти кръга на безсмъртието построен от милиони нови организми и растения но всяко е индивидуално умира за винаги когато дойде момента .Според мен човека е конструиран така че с мисълта и расъжденията си да си търси и създава причини да приеме нещата които не може да си обясни и ги обожествява , до момента в който някой “ учен“случайно попадне на точното място в изгоден момент и разсекрети тайната . С подобно нещо се зблъсквам почти всяка вечер , синът ми не иска да спи сам защото го е страх от тъмното тоест неизвестното ако е светло е най голямата скитня но тъмнината …….. и това е усновата на всичко според мен .
Атанас, не мисля да те разубеждавам. Човек или вярва или не вярва в живота след смъртта, същото е като да се спори дали на Земята има извънземни или не. И за двете има много „за“ и „против“, при това подкрепени с доказателства.
) Това са т.нар. „тленни процеси“ (аз си ги наричам така), които виждаме навсякъде- растения, животни, раждане и смърт.
) и душата, нито пък за кръговрата на Живота.
Природните цикли, които описваш са нормалния цикъл от живота на Нашата Планета. Лично аз я възприемам като жив организъм и, честно казано, чудя се как още ни търпи
Но ето, става въпрос за хората и за живота след смъртта, става дума за душата и за Бог, за духовните ни учители, дори за ангели, ако щеш, и възниква въпрос от лично наблюдение- ти също с наблюдавал такива неща. По време на раждане на една котки ми, едно от котетата умира (същото видях и с хамстери). Майката изяде малкото, за да подсигури повече мляко за останалите, а и в името на хигиената. С хамстерите, вече бяха по-големи,всички вкупом изгризаха трупчето, пак със същата цел. Без да им мигне окото, а дъщеря ми трябваше да „проумява“ това, когато ги видя. Примерите са много и най-различни.
Ние, хората, обаче, не правим така, нали? И тези неща са недопустими за нас.
А защо? Та нали и ние сме живели в пещери? И сме трепали наляво и надясно, за да ядем и за да оцелеем, вкл. и най- големите ни и гнусни престъпления- тези в името на Бог.
Как животните, тогава, не си задават такива въпроси като нас- нали твърдиш, че и ние сме част от цикъла на Природата?
Когато роди, тюленът отива да яде и оставя малкото 2-3 дни само, без да се притеснява, че това ще се отрази зле на психиката му. После се връща. Знае някак, че през този период мъника ще оцелее. Но ти, както и аз и много други родители, оставаш при детето си в тъмното или му светваш лампата, макар и да знаеш, че няма нищо опасно в стаята. Защо? Защото мислиш за психиката му, т.е. за нормалното му развитие, което значи- устойчив, здрав дух и справяне с живота.
Какво е това дух, тогава? Убедена съм, че животните имат душа, който е контактувал с тях и ги обича, ще ме разбере. Но това е различно от дух- видно е от горните примери. И…от религиите. Които, всички до една, са еднакви в своята същност. Как така? Защо? Толкова различни нации, с различен бит, живеещи в различни климатични условия имат еднакви ценности…защо? Говоря за основата на религиите, а не за онова, което впоследствие е доразвито от нечии амбиции и е изродено до неузнаваемост.Защо всичките те говорят за Бог (наречен с различни имена), защо всичките им ОСНОВНИ правила за щастие се свеждат до Десетте Божии заповеди?
Впрочем, аз съм запален любител на научно- популярните канали (дали ще е реклама, ако спомена кои са те) и там има доста предавания, свързани със „за“ и „против“, с които започнах, както и с естествените жизнени процеси.
Виж ги, мисля, че сам ще си зададеш въпроси, но не налагам мнение във връзка с извънземните
Здравейте!баба Ванга,която е канонизирана за светица,е разговаряла с духовете на умрелите.Аз лично не съм я виждала и разговаряла с нея но допускам, че може да е възможно и не само тя.в нашето подсъзнание са складирани всички наши минали животи.Понякога сънуваме някой силен момент от тях.Ами излизането на тялото при йогите как ще го обясните.Аз самата съм го правила макар,че не отивам далеч.Будизмът е много по-стара религия от нашата в която се говори за прераждания или това не е вярно.Не се опитвам да убеждавам някой в нещо,в което аз самата съм убедена с риск да стана досадна,той сам ще се убеди.Поздрави!
Здравейте на всички . Не съм тук да се заяждам нито да обеждавам някой в моите твърдения те са плод на мои наблюдения и разсъдък , нямам претенции че съм капацитет в тази или каквато и да е друга област просто споделям мнението си тук. Темата ми е интересна и съорветно безкрайна , предполагам повечето от нас имат починали близки роднини или приятели за които ни се иска смърта да не е край . Според мен точно това е разковничето което ни кара да търсим безсмъртието и да се надяваме че за тях все още съществува някаква форма на живот а и не само за тях а и за самите нас .Всеки трезво расъждаващ човек обаче знае че иам начало и край . А какво има след „края“ – смърт . Това е въпроса който ни е събрал тук, искам да вярвам че съществува форма на живот НО, всичко в вселената познато на човека се базира на материята сиреч без нея не можа да има идуховна част . Да ИнанИ и ние сме животни и сме били точно като всички останали подобни преди милярди години може би но нещо дали еволюция дали начин на живот ни е накарало да започнем да си чешем мозъка и това е най голямата грешка . Някой може ли да ми каже каква е мисията на едно живо същество на тази земя , аз мисля че е същата като на щърлека ,жабата ,пора ,храста , дървото , плодът от него . И пак НО това е творение на природата на найката земя която с нашият разум расипваме (гледай фюлма моща на планетата ) и унищожаваме с всичко което създаваме за собствено удовлетворение и улеснение .и тук е момента да вкарам и религията и тя е измислена за да контролира управлява или да дава съвети как трябва да се живее и тя е плод на нашият разум който подчертавам е благодарение на материята . Ако бяхме живяли по клоните тези неща нямаше да ги има щяхме да следваме инстинкта си за самосъхранение повече от колкото разума който сега е претъпен благодарение на предпазните средства измислини от самите нас и природата щеше да е по чиста и живота по див и първичен . и ето един пример аз наприер едно време когато нямаше мобилни телефони помнех нат 50-60 номера сега не знам дори и моят на изус . Нека да се върнрм към физическата смърт тялото на човека е материя и тя храни органи клетки и цяката тази сложна неразгадана дори от нас система и съответно мозака той е усновата на всички наши желания мисли пътешествия „извън тялото“ и в него светлината която са виждали много агонезиращи и пак НО , те са се връщали и мозака не е спирал да работи и това е причината да почувтват това . За съжеление след неговата смърт няма причина или сила която да те накара да съществуваш . Не искам да го вярвам но това е извода който съм направил за себе си от много дискусии и наблюдения с моите скромно познания . поздрави на всички надявам се да не съм засегнал никой с писанията
Спокойно Атанас никого не си засегнал,напротив приятно ми е някой да ме опонира.В спора се ражда истината,поне за това вярвам ,че си съгласен.Аз приемам твоята гледна точка.Прав си ,че религиите спират човешкото развитие и аз мисля,че те са писани от хора с интереси,но смятан,че не всичко в тях е лъжа.Въпросът е кое е лъжа и кое истина?Поздрави Милена!:)
Смъртта…! Колко странни и преплитащи мисли и чувства събужда тази дума у мен. Често се чудя дали всичко, което виждам, чувствам, преживявам, всички хора, които срещам са истински, дали всичко това е реалност. Ами, ако животът е просто един сън и се събуждаме, когато умрем. Ако просто сме плод на въображението на някого… ако сме просто един сън. Тогава съществуваме ли? Мразя смъртта, ненавиждам я. Тя отне толкова близки до сърцето ми хора и то на една крехка възраст. Най- добрата ми приятелка, беше само на 13, а аз на 12… честно ли е? Та тя беше в разцвета на живота, след 3 години загубих чичо си, аз бях на 15, а той на 48 (сравнително млад) Беше ми като баща. След още 2 година почина и дядо ми, вече на 17, но срещнала смъртта многократно. Всъщност Джим Морисън е прав: „Не смъртта разделя хората, а липсата на любов между тях!“ Аз не съм спряла да ги обичам, затова те винаги ще живеят в душата ми. Казвам душа, защото сърцето умира, а душата остава вечна.
Не е задължително да умреш, за да си умрял. Странно е как отнемат живота ти, без да те убиват. Как губиш хора, които си обичал и са те обичали, как губиш неща, които са ти носили радост и спокойствие… как се прераждаш за нов живот. Като се замисля смъртта кара хората да живеят. Животът и смъртта са две думи противоположни, но една без друга са невъзможни..
Знам, че написаното не е пряко свързано по темата, но това е частица от моята среща със Смъртта.
Здравей Катерина,
Вълнуващи са думите ти за нашата спътница Смъртта.Аз си мисля,че ако през нашия кратък „мравешки“ живот сме обичал,ако сме се раздавали и ако дори сме рискували живота си за друг,какво може да ни отнеме тя-Смъртта.И все пак един ден играта свършва.Този,който си отива едва ли страда,страдаме ние защото обичаме,това което ни е правело щастливи…
За съжаление Християнството е с остаряла версия за живота и смъртта и е трудно да се намери там отговор…и въобще тези неща за Рая и Ада са пълна пародия,но защо тогава се раждаме,като сравнително бързо ще умрем…!?
Въпреки,че будистите имат стройна теория за Смъртта,която те уважават,ще кажа,че ни е трудно да приемем смъртта на млад човек и дори да е бил „грешен“ какво от това.Аз самият незная защо млади хора умират-нямам никакво обяснение.Все пак не мога да мразя Смъртта,защото не я познавам.
Здравейте хора!Това,че не можем да дадем отговор на някои въпроси не значи,че няма такъв.И може би някой ден,когато намерим отговора няма толкова да ни боли.Така е хивота е кратък и затова всяка една минута от него е ценна.Затова не трябва да си губим времето да се ядосваме за глупости и мислите ни трябва да са само позитивни към себе си и другите.Поздрави Милена!