октомври 23rd, 2009 
Росица Вакъвчиева 
Доколко е реален Светът, който виждаме…доколко нашите възприятия ни дават представа за действителността? Tъй като ние сме ограничени и зависими от от възприятията ни и от тълкуването на мозъка ни, дали Светът, който си мислим, че виждаме не е просто в главите ни? Но както се казва в една дзен притча – „ако камъкът е просто в главата ми, защо ме боли, когато се ударя в него? ”Възможно ли Светът да е илюзия и в същото време да е относителна реалност за нас?
Тази тема я поставих преди време и във форума на www.self-help.bg и поумувахме заедно с някои приятели. Ето част от моите размисли :
Много често хората казват- „не вярвам докато не видя с очите си“. Но реално ли е това, което виждаме и защо сме сигурни, че то е абсолютната реалност? Някои далтонисти например виждат света черно-бял, а в повечето случаи на далтонизъм те не различават зеления и червения цвят(в последните изследвания учените са доказали, че за сметка на зеления и червения цвят далтонистите могат да различават оттенъци на цветове, които за „нормалновиждащите“ са еднакви). Защо си мислим, че това, което ние виждаме е реалността, а това, което те виждат – не?
А какво ще кажете за „лудите“, който виждат други светове, за халюцинациите, за нещата, който хората виждат при вземане на наркотици и психоделични вещества. Защо тези светове, които те виждат да са по-нереални от това, което ние виждаме?
Интерес предизвика у мен книгата „ДМТ – молекулата на духа“ от Рик Страстман. В нея той описва своите изследвания с 60 доброволци, на който се инжектира ДМТ(диметилтриптамин) – едно от най-силно действащите психеделични вещества. ДМТ е присъщ за човешкия органзъм, тъй като се отделя от мозъка, съдържа се в животни и растения. В повечето от доброволците предизвиква предсмъртни и мистични преживявания, както и срещи с извънземни форми на интелект. Резултатите, получени от д-р Страсман, свързват загадъчното вещество с епифизата, която според индийците е седмата чакра, а според Рене Декарт – „седалището на душата“.
Дали това, което преживяват доброволците е също толкова „реално” както това, което виждаме ние?
Не се ли променят просто възприятията?
Казват, че всичко е в главата им…но не е ли целият Свят в главите ни?
Ние възприемаме света чрез нашите възприятия, ограничени сме от сетивата си. Нека се опитаме да си представим как ще „изглежда“света, ако ги нямаше сетивата ни – веднага си мислим – ще е студен, тъмен… Но пак се опиваме да го опишем от гледна точка на нашите възприятия – та той може да има и съвсем други показатели – различни от цвят, топлина и т. н., но ние не можем да си го представим. Без нашите сетива Светът ще е нищо за нас…
Сещам се за притчата за слепците, които трябвало да изследват различни части от тялото на слона и после да разкажат какво е слон. Един изследвал опашката, друг хобота, трети ушите и т. н. Накрая всеки от тях разказал съвсем различни неща за слона и всички те били верни…
Така и ние, когато се опитваме да опишем света, го описваме от гледна точка на нашите възприятия и частта, която виждаме, но сме слепи да видим Цялото…
Може би Светът е като бялата Светлина, която отразява всички цветове. Той е нищо, което отразява всичко, субстанция, която съдържа в себе си потенциала на всичко и отразява това, което се „осветява“ с възприятията. Когато възприятията се променят, променя се и светът за нас. Ако в хода на еволюцията човек придобие и други сетива, ще види света по различен начин. Но не света се променя, той си е същия и сега, променят се само възприятията…
Тук искам да цитирам мнението по този въпрос на философа Д. Бъркли
„Ние вярваме в съществуването на предметите само защото ги виждаме и докосваме и те ни се показват чрез възприятията ни. Нашите възприятия обаче са само представи в мозъка ни. Ето така, предметите, които възприемаме посредством възприятията си, не са нищо друго освен едни представи, които не са никъде другаде, а в мозъка ни… Тъй като всичко това съществува единствено в мозъка, то това означава, че ние се заблуждаваме, като си мислим, че Вселената и предметите имат съществувание извън мозъка ни. Следователно, нито едно от заобикалящите ни неща не съществува извън нашия мозък.”
и мнението на Харун Яхя:
„Някои хора приемат, че образите се формират в мозъка, но твърдят, че първоизточниците им са отвън. Те обаче никога не могат да докажат това, защото никой не е в състояние да излезе извън съществуващите в мозъка възприятия. Всеки живее в една разположена в мозъка клетка и никой не може да изпита нещо друго освен това, което му се показва от възприятията му. Следователно, човек никога не може да разбере какво става извън неговите възприятия. Така че да кажем „навън съществува първоизточник“, всъщност би било неоснователно предположение, защото няма нищо, което да бъде представено като доказателство. Нещо повече, дори и отвън да има първоизточници, то тези „първоизточници“ отново ще бъдат видени в мозъка, което означава, че наблюдаващият ще се отнася към формираните в мозъка му образи. Следователно такива твърдения са недопустими, защото хората не са способни да достигнат до „материалните еквиваленти“, които предполагат, че съществуват.
Трябва да отбележим също така, че научното и технологичното развитие не могат да променят нищо, тъй като всяко научно откритие или технологично изобретение става в мозъка на хората и поради тази причина не им помага в достигането на външния свят.“
Тази теза се поддържа от много учени и духовни лица и е много интересна, макар че ми се струва малко крайна. Аз смятам, че светът, който виждаме и съществува и не съществува едновременно. За нас той си е реален, защото е нашия свят и не познаваме друг…Той е като нашият филм, който си гледаме…
Но когато се променят възприятията, човек вижда друго и то също за него си е напълно реално…
А за да се опознае Цялото мисля, че научните изследвания трудно могат да помогнат за това. Защото тайната е в отвъдфизичното…
Интересна е идеята за Холографската Вселена, която обяснява много неща. Холограмата представлява явление, в което всяка една съставна частица съдържа Цялото. Съвременните идеи от най-новите изследвания в квантовата физика и неврофизиологията са, че Вселената е Гигантска Холограма и във всяка нейна част(както и в човека)се съдържа информация за цялото. Тази идея я има и най-древните учения и в будизма – че всеки от нас е Бог, във всеки от нас има частица от Божественото и ние можем да открием истината за света като опознаем себе си. Тази Божествена част от нас може би е скрита в подсъзнанието. В книгата „Холографската Вселена” на Майкъл Толбот се казва:
„Иначе казано, има данни, които навеждат на мисълта, че нашият свят и всички неща в него – от снежинките до кленовите дървета, от падащите звезди до въртящите се електрони – са също само призрачни образи, прожекции от едно равнище на реалността, което е толкова отвъд нашето, че буквално е отвъд времето и пространството.”
„Не че светът на явленията е повреден, не в ред, лъжлив; не че няма обекти извън нас, на някакво равнище на реалността. Но ако проникнете и се взрете във вселената с една холографска система, ще достигнете до различен възглед, до различна реалност. И тази друга реалност може да обясни неща, които досега оставаха научно необясними: паранормални феномени, синхроничности, очевидното многозначително съвпадение на събития.“
Карл Прибрам
„Прибрам например отбелязва, че когато погледнем някого, образът му в действителност е върху повърхността на нашата ретина. Но все пак ние не възприемаме този човек като съществуващ върху ретината. Ние го възприемаме като съществуващ в „света извън нас“. По същия начин, когато си ударим пръст на крака, усещаме болката в него. Но реално тя не е там. В действителност болката е неврофизиологически процес, който протича някъде в мозъка ни. Как тогава нашият мозък е в състояние да предаде множеството неврофизиологични процеси, проявяващи се като наше преживяване, които са все вътрешни, и да ни подлъже да мислим, че едни са вътрешни, а други са разположени извън границите на нашето сиво вещество?“
В статия по Дийпак Чопра в списанието SELF-HELP – „Каква е истинската природа на реалността? ” също се разглеждат тези въпроси:
„От векове хората са си задавали въпроси: Ограничен ли съм в рамките на физическото си тяло? Какво представлява природата на нещата?“. Съвременната наука започва да задава същите въпроси. Едно от интересните нейни открития е, че това, което наричаме възприятие, което виждаме, чуваме, докосваме, вкусваме и помирисваме, представлява най-ненадеждното доказателство за природата на нещата. Ние не можем да се уповаваме на сетивата си ни най-малко! Те ни казват, че земята е плоска, че е в покой, че нещата имат определен вкус, мирис, размер и структура.
В реалния свят не съществуват цветове, текстури или миризми. Няма красота, няма грозно. В буквален смисъл. Ние възприемаме всичко това и някъде вътре в себе си създаваме един свят. Всичко се случва някъде вътре в нас.”
И все пак, както мъдро ни учи Кибалион(едно от най-древните херметични учения):
„Въпреки че Всичко е в Цялото, също толкова вярно е, че Цялото е във Всичко.”
„Не забравяйте Божествения парадокс, че макар и Светът да не съществува, все пак той съществува. Винаги помнете двата полюса на ИСТИНАТА- Абсолютно и Относителното. Не забравяйте за ПОЛУИСТИНИТЕ. При все това, че Светът е в Безкрайния УМ на Цялото, законите на Света са „железни закони”. Ние живеем в Свят, който макар и относителен, е истински и реален, що се отнася до нашия живот и действия.”
От категория 
Тагове: 
Когато се питаме за реалността на света, би било добре да си зададем въпроса: Що е истина?
Съгласен съм, че истината е абсолютна (обективна) и относителна (субективна).
Колкото са хората, толкова са и техните истини за света.
А човек не е в състояние да познае абсолютната истина, тъй като се явява външен наблюдател на явленията.
Та реалността на света за мен е една виртуална представа, създадена след получаване на информация от сетивата, съответно обработена и интерпретирана от страна на Ума.
Радвам се да те „видя“ тук paparosko! Засичали сме се по форумите и ценя много твойто мнение. Така е – човек не може да опознае абсолютната истина, защото получава информация от сетивата и тази информация се интерпретира от ума.
А дали все пак пак не може да се „усети“ тази реалност в моменти на Просветление, когато човек достига до истинската си същност?
Благодаря за добрите думи.
Според мен, тъй като реалността е многоизмерна, във всеки един момент ние хващаме и интерпретираме определена област от нея и нашата субективна истина фактически се явява сбор от множество подистини, ако мога така да се изразя.
За да се обхване цялата истина или всичко това, което е, би трябвало да сме самата реалност, цялата реалност, т.е. Бог.
Макар, че сме едно с всичко, все пак сме и част от него – вплетени в общата картина на света.
Аз мисля, че дори да постигнем просветлението, въздействието на реалността отново би било умствена интерпретация, в това число и емоциите, тъй като те могат да се появявят подсъзнателно, но се регистрират и интерпретират също от ума.
Все пак, дори и да усетим по някакъв начин реалността като такава, това ще бъде една малка част от нея, а не цялата.
По този повод в „Разговори с Бога“ имаше един въпрос: Ако Бог наистина съществува, защо не се появи, да го видим?
Отговорът беше, че може да го направи, но ако се появи в човешки образ, както хората очакват, само ще всее заблуда и това няма да е цялата истина, тъй като Бог не е само това, а всичко, което е и което не е.
Много сложна тема, а в същото време и много проста – за всеки истината не е това, което е истина, а това, което той смята за истина!
Важното е да мислим позитивно!
Да…колкото хора, толкова истини…няма абсолютна истина…а и да има, не можем да я опознаем напълно…Остава ни просто да ПРИЕМЕМ света и както казваш – да мислим позитивно.
Bog e energia!Nie sme chast ot tazi energia.No, za sajalenie ia izpolzvame samo v ekstremni sityasii.Predstaviate li si, ako mojexme da ia izpolzvame neprekasnato!Kakvi chydesa bixme satvorili samo…
Rosi,niamam vazmojnost da pisha na kirilitsa.Molia za izvinenie…
Predi izvestno vreme,po tochno kogato ozdraviax,se pochyvstvax okrilena i shtastliva.Iskax da spodelia prejivianoto, i ako moga da pomogna,taka sazdadox klyba v NEOGEN „Viarata pravi chydesa“sega veche e prexvarlen v IMPULSE .No, za moe ogromno sajalenie,ne moga da vlizam tam,zashtoto jivea v Dubai,i ima zabrana.No sreshtata s teb mi varna ydovolstvieto ,cheteiki neshtata, koito me valnuvat..
Imanuel, чудесно е това, което си постигнала. Много се радвам,че си успяла да се излекуваш и се чувстваш щастлива и че искаш да споделиш наученото, опита си с другите и да ги накараш да повярват! Нямам представа защо има забрана в Дубай да влизаш в тези сайтове, но мисля, че това няма да ти попречи да вярваш и да помагаш на другите.
Радвам се, че тук намираш неща, които те вълнуват!
Първо искам да споделя мнението си за Тоболт. Майкъл Тоболт е един обикновен шарлатанин. Впечатлява се от фокуси и си мисли, че са истина и на всичкото отгоре, се опитва да ни накара да му вярваме. Все едно някой да седне да ми обяснява, че Дейвид Блейн, Брад Крисчън, Крис Ейнджъл или Дейвид Копърфилд са наистина телепати, владеят телекинеза и могат да левитират. Чувствам се прецакан, че си купих книгата му. Жалко, че когато си я поръчвах, не намерих един свестен коментар за нея от трезвомислещ човек.
Според мен бъркате причина и следствие. Трябва да има светлина, за да еволюира окото. Трябва да има звук, за да има и уши. Трябва да има дразнение, за да се създаде интерпретатор. Доколко тези сензори са точни, зависи от времето за еволюция и нуждите за оцеляването на биологичния вид. Въпросът не е дали има светлина, звук, мирис и т.н., а дали реалността има и други характеристики. Такива, за които ние нямаме сетива, за да ги регистрираме. И ако има, защо нямаме сетива за тях? Вероятно заради особеностите на телата ни. За да живее човек, трябват храна, вода, въздух и подходяща температура. За да лови храна, са се развили очи. За да следи за врагове – уши. Заради температурата – осезание. За да познава дали дадена храна е отровна – вкус и т.н.
Искам да видя пълната картина на Вселената. Как, защо и какво.
Здравей Ристу и добре дошъл тук. Още от древността хората са търсили отговори на въпросите си и са искали да видят пълната картина на света. Хиляди учени са посвещава живота си на изследвания и търсения.
Разбира се, появили са се много теории, хипотези и всяка от тях има своите подръжници.
Аз лично много харесвам Майкъл Тoлбот и книгата му „Холографската Вселена“. Неговите прозрения поразително напомнят за идеите, които се съдържат в най-древните духовни учения – за единството на Вселената, за илюзията, която виждаме и т. н и т. н.
Всъщност зад „Холографската вселена“ стоят двама уважавани учени, създали холографската идея – физикът от Лондонския университет Дейвид Бом и неврофизиологът от Станфордския университет Карл Прибрам.
Чрез Холографския модел Майкъл Толбот дава обяснение на редица необясними до сега неща.
Ние сме устроени така, че трудно въприемаме нова информация, особено когато е далеч от представите ни. Искаме доказателства, да видим, да пипнем. Интересно е обаче, че почти всяка теория представя и свои доказателства.
А кое и истината? Възможно ли е да са прави и едните и другите? Има ли абсолютна истина?
Ристу, това, което казваш за сетива е абсолютно вярно и аз съм съгласна с това. Те се появяват и еволюират в зависимост от нуждите ни.
И въпреки това, всички ние сме ограничени от сетивата ни. Те пречупват информацията за света. Ти казваш:
„Искам да видя пълната картина на Вселената. Как, защо и какво.“
Но дали това е възможно, след като сме затворени в своите сетива? Не мислиш ли, че мъдростта и „цялото“ са отвъд сетивата?
Ние виждаме само определен аспект от света и ако развием други сетива, просто ще виждаме света по друг начин, от друг ъгъл. А цялото, всичко…дали е възможно да го видим?
Какво мислиш за това, което съм писала и в статията:
„Може би Светът е като бялата светлина, която отразява всички цветове. Той е нищо, което отразява всичко, субстанция, която съдържа в себе си потенциала на всичко и отразява това, което се „осветява“с възприятията.“
Зная, че Луната е там, дори и да не гледам към нея. Убеден съм, че падащото дърво в гората вдига шум, дори да няма кой да го чуе.
Не харесвам метафори. Мисля, че словосъчетанието „отразяваща светлина“ няма физически смисъл.
Реален ли е светът, който виждаме?
Ако човек е запознат с това, че във Вселената съществуват много светове (за мен това е безспорно!),…и се убеди, че те най-вече се различават в тяхната „плътност“ (материални или по-фини), то отговора на въпроса е много простичък – ЗАВИСИ ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА.
От гледна точка на същества от фините (духовни!) светове, където Вселенските Закони имат друга роля и приложение,…където компонентата време понякога изобщо липсва – как може да се говори за „реалност“ на Земният (материален) свят? Ефимерността на всички събития, които протичат в материалният свят са с пренебрежимо малко влияние върху света и космическият мащаб, от който „гледаме“,… и спокойно може да се говори за илюзорност, НО дали е така?:)
И обратната гледна точка,… на едно материално съзнание от триизмерен бинарен свят, което върши нещата ТУК И СЕГА и това (тук и сега!) е много важно за него. Ежедневната борба и справянето със трудностите, изграждат една реалност, която ако обявим за илюзорна, каква полза ще имаме? Позиция на щрауса!
Обобщено казано – ВСИЧКИ светове са си реални и навсякъде си работят същества като в основата на всичко са заложени Вселенските Принципи. Може ли да се говори за нереалност, там където важат Принципи?
Всъщност да се говори и да се обявяват за нереални светове (независимо какви!), става единствено с цел – забогатяване! (друга тема)
Друг съществен въпрос – било ни нужно да развиваме ДОПЪЛНИТЕЛНИ сетива, за да можем да „комуникираме“ с други светове и, …че сме „затворени“ във петте си сетива. Много погрешна теза граничеща с безумие!
Сетивата са си напълно достатъчни и отговарят на потребностите на човека, за да израства духовно – нали това е основният замисъл и главната Цел ?!?
Аз до сега не съм видял щастлив и удовлетворен човек, който със съзнателната си работа е отворил допълнителна чакра, трето око или някакво друго фино виждане… И обратно – има безброй примери на хора, които задълбали в това направление на своето усъвършенстване са си доста навредили. Абсолютно е в сила поговорката, че както човек може да си навреди, никой друг не би могъл да го направи.
Накрая, за да не изглежда мнението критично, трябва да се даде и някакво алтернативно мнение, позиция, теза…
Нещата са простички – човек със петте си сетива се усъвършенства (основна задача!) в един двуполюсен материален свят. В следствие на този процес Душата съзрява и вече може да обхване безкрайността, Вселенските мащаби или с една дума – Плана. От друга страна Умът също вече се е усъвършенствал, но както знаем той може да работи само с крайни величини, независимо колко той е съвършен. Подобен проблем се изчиства, когато вече Ума започва да „обработва“ Светлина, а не мисъл,… при което дадената личност вече върви единствено към вътрешна хармония и единение.
Поздрави.
Никола, а какво смяташ за света, който виждат „лудите“? Смяташ ли, че те просто виждат свят, които ние не виждаме? Не са ли се изместили просто сетивата им? Защо след като те виждат и преживяват всичко в техния свят, казваме, че това, което виждат е нереално?
Какво са халюцинациите – само въображение или видения от друг свят?
И също така смяташ ли, че сънят е по-нереален от „реалността“?
Ристу, ти казваш – „Зная, че Луната е там, дори и да не гледам към нея. Убеден съм, че падащото дърво в гората вдига шум, дори да няма кой да го чуе.“
За луната и дървото знаеш, защото си ги виждал. А как да знаеш, че съществува нещо, което никога не си виждал?
Всъщност ние ли сме в света или светът е в нас? Не е ли светът в главите ни?
Какво мислиш?
Щом никога не е регистрирано това нещо по някакъв начин, значи не съществува.
Дразниш с въпросите си. Живей в главата си и остави света на нас.
Ристу, ако въпросите те дразнят, може би има нещо в теб, което предизвиква раздразнение…
Процесът винаги е двустранен. Всичко, което преживяваме, отразява нас.
Роси, въпросите ти получават според мен смислен отговор от мнението, което изложих по горе. Накратко – всички светове са реални и споровете за това, основно идват от различната структура на световете, и най-вече наличността на сетива (обикновено липсват!), със които се възприемат те. Все пак може би имам проблеми със изразяването, за което да ме извиниш.
Ще дам пример – нормално е в един свят с четири- пет- и повече измерения (нашият е с три!), да не са ни нужни очи например. В един и същи момент ние ще може да „виждаме“ на 360 градуса, а и самата реалност наоколо ще бъде изключително различна.
Как ще се чувстваме, ако гледаме в един подобен свят със земните си очи?
Ето представете си един обект и го впишете в една координатна система с пет лъча, какво ще се получи? – Мозъка, въпреки че е много мощен (от матер.гледна точка) е „апарат“, който трудно ще обработи тази информация… А когато се претовари, то той може и да „излезе от строя“ или да работи импулсно, в посока на правилно функциониране. Неминуемо ще се допуска много грешки в обработването на мислите!
С това малко доразвиване на тезата са лесни отговорите и на въпросите ти:
1.Какво смяташ за света, който виждат „лудите“? – Смятам, че виждат реалности (импулсно или не!), на „нереални“ светове. Изясних това по-горе с тезата за „различната гледна точка“. Проблема тук е в това, че те („лудите“)нямат готовност и НИВО на развитие на органи за подобно виждане. В това е проблема!
В практиката ми съм наблюдавал, че подобно нещо се получава и с хора, които усърдно работят в насока за развитие на някакви свои стари центрове, „закърнели очи“, задръстени чакри и подобни неща, за което аз казах, че е глупост граничеща с лудост. Просто намекнах, а всеки може сам да си направи извод и да си носи отговорност за това.
2.Защо след като те виждат и преживяват всичко в техния свят, казваме, че това, което виждат е нереално? – Първо това не е ТЕХНИЯТ свят!
От гледна точка на триизмерни материални същества, техният свят е такъв какъвто е и нашият, …важат едни и същи закони и правила и всички се подчиняваме на тях.
Хората (учени, психиатри най-вече!) казват, че това е нереално, защото ако кажат обратното ще трябва да си хвърлят дипломите и ще трябва да станат езотерици и окултисти. Е и това става при някой по-осъзнати и напреднали Души, но другите определено предпочитат да тъпчат „лудите“ с хапчета и да са в ролята на препитаващи се занаятчии,… което е жалко!
3.Какво са халюцинациите – само въображение или видения от друг свят? – Имаш добри теми за визуализации, за силата на мисълта,…но навярно могат да се допълнят и още много неща там. В този ред на мисли „въображения“ НЯМА! Просто в едни по-фини светове, ако човек първоначално може да се добере до определени енергии (за това има също стриктни закони!), може да се създават много бързо реалности (там в тези светове!). Подобни реалности също скоростно могат да изчезнат. Проблема е в това, че когато енергиите са импулсни, инцидентни или слаби, се получава ефимерност на подобни реалността. Това може и да увреди организма (примерно мозъка!) и се стига до клинични случаи… Всъщност този въпрос се припокрива с първият и също се обяснява добре от тезата ми по горе.
4.И също така смяташ ли, че сънят е по-нереален от „реалността“? – Каквото смятам за съня съм го написал там някъде в другите си мнения, които писах наскоро.
Който иска може да погледне… С една дума – тези светове са реални и се „посещават“ по дефолт.
Опитах се да изясня и смисъла и значението на подобни светове!
Друг е въпроса как се използва това от някой съвременни езотеристи като се дават методи за усъвършенстване, които или имат малка практическа полза,…или са просто опасни и вредни методи. И за това мисля, че споменах конкретни неща.
Поздрави.
п.п. Да споделя още нещо, че подкрепям мнението на Ристу от 09.07.2010 в 7:24. Много точни неща има в него и ясна и правилна постановка на въпросите, които дават добри теми за размисъл.
Ето и това което най-много ми допадна:
„Според мен бъркате причина и следствие. Трябва да има светлина, за да еволюира окото. Трябва да има звук, за да има и уши. Трябва да има дразнение, за да се създаде интерпретатор. Доколко тези сензори са точни, зависи от времето за еволюция и нуждите за оцеляването на биологичния вид. Въпросът не е дали има светлина, звук, мирис и т.н., а дали реалността има и други характеристики. Такива, за които ние нямаме сетива, за да ги регистрираме. И ако има, защо нямаме сетива за тях?“
Здравейте на всички,които са посетители ,изразяват мнения или просто четат този уникален и много интересен сайт.
Здравей и ти Роси и поздравления за всички прекрасни теми!
Аз редовно влизам тук и чета ,но рядко пиша мнения.Сега реших да напиша какво мисля по темата защото ми е много интересна и с това желая някяк си да я подновя.
Дали светът ,в който живеем е реален? Това безспорно е така,друг е въпроса доколко пълно го възприемаме като сме ограничени от петте си сетива.Отговора е ясен. Възприемаме го ограничено дотолкова доколкото ни позволяват сетивата ни.Но човек еволира,както и науката се развива и това ни помага да създаваме уреди и средства,които да разширяват непрестанно обхвата на нашите възприятия.Например мощните телескопи,изкуствените спътници,мощните микроскопи,най-новите електронни камери и т.н.т.
Нашият мозък е един съвършен компютър,а телата ни са съвършенни машини.В края на краищата всички сигнали ,които възприемаме са електромагнитни трептения с различни честоти и мощност.т.е. енергия.С развитието на технологиите ние все повече и все по бързо можем да научаваме за вселената ,за света в който живеем, за това от какво сме направени ние,от какво е направено всичко около нас и по какви закони всичко съществува.
Това което си остава най-малко разкрито, най-слабо изследвано е човешкия мозък,съзнанието и подсъзнанието,мислите и влиянието им върху реалността.
Ето един интересен въпрос: След като е доказано ,че мислите оказват влияние върху структурата на водата,как те влияят върху телата ни, като се знае, че телата ни съдържат основно вода, как мислите влияят върху мозъка и мислите на другите хора?
Здравей nikkolla. Да, интересен въпрос задаваш. Всъщност вече има много доказателства за силата на мисълта и за влиянието и не само върху тялото ни, но и върху всичко около нас.
Всяка твоя МИСЪЛ е нещо реално – тя е СИЛА
Реален е света за този които живее в настоящето.Мисалта ни винаги е назат или напрет, но никога сега.Въсприемането е индивидуално,с общи шаблони.Играейки в този тятар на живота ние се движим в един лабиринт,създаден от колективното съзнание.В момента когато ти от актьор станеш зрител,ще осъзнаеш своята съшност.В водната капка всеки може да види океана.Ниесме забравили как да исползаме нашите сетива.Изатова слепия вижда,глухия чува.
Здравей vilian. Много ми хареса това – „Реален е света за този, който живее в настоящето.“. Наистина единственото реално нещо е настоящия момент, това, което е тук и сега.
роси нямас си на представа колко си права това е един затвор от които няма измакване заседнали сме тук като котва това е наста реалност затвор за насето съзнание всичко е така напраено че никога никои да не се осазнае и да разбере истината ние сме просто една бранка от електронна частица ницто повече. дам
http://mnooogo.blog.bg/drugi/2012/03/06/.915916