ноември 12th, 2009 
Росица Вакъвчиева 
Предопределена ли е съдбата на човек? Кой управлява съдбата ни? Има ли място, където е записано какво ще ни се случи?
Има ли „богоизбрани“ хора, които ги чака по-специална съдба? Има ли карма, която трябва да изкупим?
Всеки има свой път, свои уроци, които трябва да научи тук, на земята.
Но кой определя тези уроци?
Аз приемам за вярна теорията(описана от Абрахам – група нефизични учители, както и в книгите на Луиз Хей и Майкъл Нютън), че ние сами избираме своите родители и къде да се родим, за да научим нещо. Още преди да се родим, нашите души определят какво трябва да научим и как най-добре можем да го постигнем. Сами избираме коя среда ще е най-подходяща, за постигнем това, за което сме дошли. Избираме в коя страна, при какви родители да се родим и хората, които трябва да срещнем в живота си.
Може да се случи обаче да не се справим със задачите си и тогава започват да се повтарят сходни ситуации, докато не научим уроците.
А кармата? Има ли карма? Какво представлява тя?
Дийпак Чопра говори за закон за кармата и го определя като закон за причината и следствието. Всеки ден, с всеки свой избор ние предопределяме съдбата си. Всяко наше действие, всяка наша мисъл има следствие. Кармата не е само нещо случило се някога. Карма е всеки избор, който правим тук и сега. Нещата, които ни се случват са резултат от нашия избор, а не нещо дошло незнайно откъде. Във Вселената има равновесие – когато откраднеш нещо примерно, губиш друго(може да не е материално).
Несъмнено тъй като във Вселената няма изолирани системи и всичко е във взаимовлияние, нашите мисли, чувства и убеждения влияят върху света, но също и той влияе върху нас…
А кармата от предишни животи? Има ли такава?
Както казва Вадим Зеланд(руски квантов физик) – ако вярваме, че има карма, така и ще бъде, ако вярваме, че съдбата ни е предопределена, ние се оставяме в ръцете на случайността. Още от древността хората са си задавали въпроси – защо някои са неоправдани, без късмет, а други – навсякъде успяват…защо е това неравенство? Вадим Зеланд отговаря:
„Така се появяват всевъзможните учения за кармата. Човек може да си помисли, че Бог си няма друга работа, освен да възпитава непослушните си деца, но дори въпреки могъществото си се затруднява със самия процес на възпитаване. Вместо да ни наказва за греховете ни през настоящия живот, той, кой знае защо, отлага възмездието, макар че какъв смисъл има да наказваш някого за нещо, което не помни?”
Кармата от предишни животи може да наречем натрупването на енергии от предишни поколения, влиянието на тези енергии и на средата, в която живеем. Голяма роля играе това, в което вярваме. Ако на някой му се случат нещастни събития, си казва – „ето това е карма, която трябва да изкупя, така ми е писано“. И приема кармата като проклятие, от което трябва да се избави.
„Искате карма – тогава ще получите карма. Мислейки, че вашата участ зависи от някакви неумолими обстоятелства или грешки в минали животи, по този начин реализирате съответния вариант. Ваша воля – нали сте Божие чедо. А ако желаете да бъдете Създател, и това е във вашата власт. Дуалното огледало ще се съгласи с всичко. Въпросът е дали умеете да боравите с него…” Вадим Зеланд
Кармата може да се тълкува по различен начин. Някои ситуации просто се повтарят, за да научим уроците си, за да постигнем това, за което сме дошли, за да можем да преминем на по-високо развнище в развитието си.
Лазарев също говори за личния избор и за това как с поведението и мисленето си можем да изчистим всичко натрупано от преди .
Разбира се ние няма как да знаем кои събития в живота ни са резултат от големи натрупвания на наши мисли и действия в миналото. Но вместо да се фокусираме над лошите моменти, които ни сполетяват и да ги приемаме като карма, да търсим причините и т. н., по-добре ще е да се концентрираме върху днешния ни избор и позитивното. Всичко зависи от нашата осъзнатост и от решенията, които вземаме. Няма карма, натрапена ни от някаква външна сила или от някой друг.
Вадим Зеланд говори за Пространството на варианти, където съществува всичко. Там е всичко, което е било, е, и ще бъде. Ние с мислите си, с убежденията си, с намерението привличаме определен вариант и той се реализира.
Но нима всичко определяме ние? Няма ли по-Висша Сила, която определя съдбата ни?
Не сте ли имали чувството, че понякога някаква Сила ви води, кара ви да направите нещо, а не знаете причината? Или че нещо ви закриля, сякаш се грижи за вас? Много творци – поети, художници усещат в моменти на вдъхновение как сякаш нещо движи ръката им, сякаш някой им нашепва какво да направят…
Да, разбира се, че има по-Висша сила – Божественото Съзнание и може би в такива моменти се докосваме до него…Но това Съзнание, този Дух е вътре в нас, във всеки от нас. Ние сме част от тази Сила, от Съзнанието. Във всеки от нас има огромен потенциал, във всеки от нас има Любов. Както казва Екхарт Толе – в нас има нещо, което сме ние и същевременно е много по-голямо от нас.
Може би Духът в нас знае кое е правилно, знае какви уроци има да научи и именно Духът – нашата истинска същност е Силата, която ни води, закриля, вдъхновява и ни учи?
Тогава, след като в нас е Бог и ние сме част от него, защо грешим, защо страдаме, защо не разбираме…?
Защо въпреки, че носим в себе си Бог, понякога ни се струва, че е далеч от нас?
Възможно ли нашето его със своите страдания, болки, борби, търсения да е просто една стъпка към развитието ни и цялата тази игра – животът да е само, за да преоткрием истинската си същност?
Нашите болки, страхове ни карат да търсим Пътища, повеждат ни към духовно развитие. Сякаш някой иска да се развиваме и ни насочва, някой иска да разберем кои сме и да се върнем към първоизточника… Духът в нас? Но защо го иска?
Според източните философии целта и смисълът е Нирвана. Това ли е крайната цел – връщането ни в Цялото, Просветлението, Нирвана?
А после? После може би всичко ще започне отначало?
За какво е целият този кръговрат? Какъв е смисълът?
Търсим смисъл, а може би изобщо няма смисъл или поне не точно по начина, по който ние го разбираме. Свикнали сме да поставяме някакви рамки, да слагаме определения – начало, край, добро, зло, смисъл. Търсим някаква логика, причина, цел… Но всички тези неща ги създава нашия ум според представите ни.
Но светът просто Е. Той не се съобразява с нашите определения, възприятия, слагане на етикети. Лао Дзъ казва:
“ Как да разбера света – като го приема.“
Може би просто трябва да приемем света…А може би тайните просто трябва да останат тайни…
За мен най-дълбок смисъл и мъдрост има в тази молитва, която най-добре отразява разбирането ми за предопределеността и смисъла:
„Боже, дай ми решителност да променя това, което мога да променя; Дай ми сили да понеса това, което не мога да променя и мъдрост, за да различа едното от другото.“
А вие какво мислите? Споделете вашето мнение по тези въпроси.
От категория 
Тагове: 
Мисля, че умението да приемем света какъвто е, изисква доста мъдрост. Опитвам се! Замислих се и над това: „Какъв смисъл има да наказваш някого за нещо, което не помни?“ – а Бог (космическите закони…) нима са тъпи, че да не го знаят? Не са! Следователно кармата е много относително понятие! А може ли да е просто човешки социологичен и политически манипулативен конструкт? Или до каква степен е такъв и до каква причината и следствието действително се разпростират отвъд проследимите от нас закономерности? Много полет има в разсъжденияа като тези от думите по-горе! А да летиш свободно е щастие и мъдрост, носеща удовлетворение!
Наистина има много полет и разсъждения въобще в темата за кармата и смисъла Орлине. А както казваш – да летиш свободно е щастие.
Роси, доста отделни теми са засегнала тук, те всички имат отношение към съдбата и кармата. Мисля, че в рамките на тази епоха хората няма да можем да си обясним ЗАЩО ни наказват за нещо, което не помним, защо има причина и еследствие и как и защо действа кармата. просто защото винаги ще сме ограничени в земните си представи. Щом човешкото ни аз не помни, защо не допускаме, че душата, безсмъртната помни и знае?!И че много скоро след смъртта си припомня, защо е посела именно тези уроци?!
Аз мисля, че начинът, по който Зеланд третира въпроса за кармата, са просто неприложими /поне в такава степен/ от съвременния човек – продукт на настоящото материално общество. Ако просто решиш, че карма няма и тя не ти действа, вероятно до някаква степен ще изолираш ефекта й върху себе си. Обаче това не означава, че ще си решил духовните или еволюционните задачки, заради което си се родил тук /в този смисъл – Нютън/. Според мен Зеланд говори за едно много високо ниво на осъзнатост, може би подобно на нирвана. Но аз такива хора – които да са го постигнали – не познавам. Не мисля, че опростения начин, по който разбираме неговото обяснение по темата, ще ни избави от уроците на кармата. Иммае много път да извървим до тогава.
Имаме много път…Но важното е ,че все пак сме на Пътя.
Роси,и аз чета и приемам авторите,които си цитирала тук.
Има карма има и съдба.Това са две различни понятия според мене.
Карма е нещо,което винаги има за причина наш предходен ,минал избор.Законът за причината и следствието.Или математическия му вариант-на всяко действие-равно по големина и сила противодействие.В хода на наето кармично изкупление ние пишем книгата на собствената си съдба.Не гледам на карма като на наказание.Тя е просто урок,който трябва да се научи.Според поведението и избора на ученика в хода на урока се формира съдбата му в конкретното прераждане.Както казва Дийпак Чопра -по три начина можем да се справим с карма от минали животи:
„А как стоят нещата с предишната карма и как¬во е влиянието й върху вас сега? Има три неща, които можете да направите във връзка с предиш¬ната карма. Едното е да платите кармичните си дългове. Повечето хора предпочитат да постъпят именно така – несъзнателно, разбира се. Може би и вие ще направите този избор. Понякога изплащането на тези дългове е свързано с големи страдания, ала според закона на кармата на света няма дълг, който остава неплатен. В тази Вселе¬на има съвършена счетоводна система и всичко е постоянен обмен на енергия „за и от“.
Второто нещо, което можете да направите, е да видоизмените или преобразувате своята кар¬ма в по-привлекателно преживяване. Това е мно¬го интересен процес, при който, плащайки своя кармичен дълг, вие се питате „Какво мога да нау¬ча от това, което се случва с мен? Защо става та¬ка и какво е посланието, което ми изпраща Все¬лената? Как да направя опита си полезен за свои¬те събратя?“
Постъпвайки по този начин, вие търсите семе¬то на благоприятната възможност и после обвър¬звате това семе със своята дхарма, със своята цел на живота, за която ще говорим във връзка със седмия духовен закон на успеха. Това ще ви поз¬воли да видоизмените кармата в ново проявле¬ние.
Например, ако счупите крака си при спортува¬не, може да се запитате: „Какво мога да науча от случилото се? Какво послание ми изпраща Все¬лената?“ Може би посланието е, че трябва да по¬намалите темпото и следващия път да бъдете по-предпазлив и внимателен към своето тяло. И ако дхармата ви е да учите другите на онова, което знаете, след като се запитате „Как да направя опи¬та си полезен за своите събратя?“, може би ще решите да споделите поуките и ще напишете кни¬га за безопасния спорт, ще конструирате специа¬лни обувки или някаква опора за краката, която да предпазва от наранявания като вашето.
Така, плащайки кармичния дълг, вие ще се об¬лагодетелствате от злополуката, ще извлечете от нея пари и удовлетворение. Ето това означава да видоизмениш своята карма в положително пре¬живяване. Вие всъщност не сте се избавили от кар¬мата, ала сте успели да приемете кармичния епи¬зод и да създадете от него нова и положителна карма.
Третият начин да се справите с кармата е да излезете извън обсега й. Да излезеш извън обсе¬га на кармата означава да станеш независим от нея. Това се прави чрез непрекъснат контакт с пролуката, с Бога, с Духа. То е като да переш мръсно парче плат в реката. При всяко изпиране няколко от петната изчезват. Продължаваш да го переш отново и отново и всеки път то става малко по-чисто. Като влизате в пролуката и отново изли¬зате от нея, вие изпирате постепенно своята кар¬ма или напускате нейния обсег. Това, разбира се, се прави посредством упражняване на медитация.“
Много важен е според мен следващия извод на тоя автор.Той касае въпроса с изборите ни тук и сега и евентуалната нова карма,която трупаме за бъдеща сметка:
„Всички действия са кармични епизоди. Изпи¬ването на чаша кафе е кармичен епизод. Това дейс¬твие генерира памет, а паметта има свойството или потенциала да генерира желания. Желанията пък генерират нови действия. Оперативната сис¬тема на вашата душа се състои от карма, памет и желание. Вашата душа е струпване от съзнание, което пази семената на кармата, паметта и жела¬нието. Когато си дадете сметка за присъствието на тези зачатъци на проявление, вие започвате съз¬нателно да генерирате действителността. Науча¬вайки се да правите съзнателно своя избор, вие започвате да генерирате действия, които са ево¬люционни за вас и за хората около вас. И не е необходимо да вършите нищо повече.
Щом като кармата е еволюционна, плодът й ще бъде щастие и успех както за истинската ни същ¬ност, така и за всички, повлияни по някакъв на¬чин от нея.“
Нашето отношение и действията ни по повод на миналата карма и настоящите избори ,които правим във всеки момент от живота си определят нашата съдба.
А това,че нямаме спомен е доър ход от страна на Създателя.Това прави нещата изчистени от предположения и предубеждения.Представи си,че си убил човек в минал живот.Ами да живееш днес със съзнанието за тая грешка ще блокира възможността да я изправиш.Нашето любопитство ни кара да искаме да знаем,вместо просто да ПРИЕМЕМ ,както казва Лао Дзъ и да живеем в хармония със вселенските закони тук и сега.
Поздрави.
А Вадим Зеланд мила Роси,според мен не е добър водач по въпроса за карма и съдба.Не мисля, че е поради липса на мнение.По-скоро не е в обхвата на изложената от него теория за транссърфинг.Транссърфинга е много частен,малък вариант,който има своето място,но съвсем не е всеобхватно учение.По-скоро нещо като прелюдия към…
Благодаря ти Роза за задълбочения анализ. Наистина Дийпак Чопра е страхотен автор и духовен учител и той най-добре „превежда“ дpeвнaтa мъдpоcт нa Аюpвeдa и източните религии на езика на западния човек. Интересно е обаче да се погледне въпроса за кармата и през погледа на Зеланд и транссърфинга. А може би наистина това, че не помним предишните си животи има своя смисъл…Но за да разберем света – нека просто го ПРИЕМЕМ.
Според мен, Кармичният закон е духовен закон за причината и следствието, който се различава от физическия.
При физическия закон за причината и следствието, на всяка причина може да се очаква определено следствие, например, грубо казано, ако щракна със запалка очакването е да се появи огън, или ако те бутна, очакването е да се изместиш…
И обратно, ако запалката гори, значи е била щракната и т.н.
При кармичния закон всяка мисъл, дума или действие са причина, пораждаща някакво следствие, което на пръв (а и не само на пръв) поглед не е ясно кога, къде и как ще бъде проявено.
Иначе за смисъла на живота, според мен смисълът на живота е самия живот.
Или всеки е дошъл на този свят за да изживее живота си по един уникален и неповторим начин.
Затова радвайте се на живота, защото колко кратко ще сме живи и колко дълго ще сме мъртви. Става въпрос за физическия живот.
А дали е така, можем само да предполагаме.
Да, paparosko и аз мисля, че физическият закон за причината и следствието се различава от духовния. А по въпроса за живота и смъртта…не е ли смъртта начин за подддържане на живота? За да расте и да се развива човешкия орзанизъм, в тялото му умират ежедневно хиляди клетки, за да се родят други – нови. Не е ли и смъртта просто част от ритъма на живота…а не края? Това разбира се е вече друга тема
Роси , прекрасна си , а ако това е твое лично изследнане мисля че си достигнала Божествени нива- завиждам ти благородно- мечтая да се самоусъвършенствам и да медитирам- атова ми е трудно за сега . Продължавам да работя върху себе си- знам че това е най- трудното . А щом го искам – значи мога. Проздрави – прекрасен сайт имаш!
Благодаря ти Емилия! Прекрасно е, че работиш върху себе си. Смятам, че Пътят към себе си продължава цял живот, важното е , че все пак сме на Пътя. И аз продължавам да работя върху себе си и постоянно откривам нови неща… Не мога да кажа, че съм достигнала Божествените нива, както казваш
, макар че във всеки от нас има частица от Божественото. И права си – щом го искаш – значи можеш. 
Mnogo sajalqvam i se izvinqvam za Kirilicata..nemska klaviatura!!
..abe izb6o ne se pravete na inteligentni be hora,kazano e “nqkoi taini trqbva da si ostanat taini“s konkretni rasajdeniq nqmam i edno ot tqh da razberete/razgadaete,samo si naprqgate mozacite,kakvo 6e izmislite v tova da ni odivite..absolutno NIKOI neznae otgovora ‘koi kakvo vsa6nost e’
…udivlqvame tova 4e vse nqkoi umnik se namira da spori(po stranno zaobikolen na4in)sre6u napisanite podobni madrosti kato tozi ‘po gore’..mnogo mi haresa mejdo drugoto…a za onezi koito sporqt edin savet..ne mu mislete a se ‘nasladete’..tozi koito se vodi pozitivno,ne bilo go e strah ot negativno..i tozi koito ne se vliqe ot 4ujda qrostna namesa(emocionalna),toi po svoboden 6e e ot vseki nas..i MOJEBI 6e postigne beztrashie/beztrashen/(abe mislq si po tapata si teoriq) takav 4ovek po veroqtno e da se osvobodi i ot sobstvenoto si ‘ego’osvoboden ot vsqkakvi zadrajki vsqkakvi nahalni iskaniq ot jivota(4esto podsaznatelno)Ako mislete 4e e nevazmojno,nevazmojno i 6e bade… Mojebi tova trqbva da napravim,da varvim napred s dobra misal..o6e bo dobra kato mislim dobroto na drug!!!
Ако допуснем ,че има Карма е доста вероятно да изпитаме страха ,на това как,защо и кога може да се превърнем в изкупителни жертви на отминало време,да „плащаме“ чужди грехове…,а така от своя страна се срива представата ни за Цялото.Мисля ,че дори само споменаването на Карма е начин да се упражнява контрол чрез Страха. Привърженик съм на идеята за Съдбата…,моята съдба,нашата съдба! Вярвам , че моята съдба дава отражение(къде повече,къде по-малко) върху съдбата на близките ми и обратно.Няма писана Съдба…,има само пряко, лично участие за творенето и! Доброволно всички ние правим и доизкусуряваме с всяко наше взето решение и действие нашата собствена Съдба! Народа го е казал просто и ясно:“Ще пожънеш това,което си посял“ Изказвания от рода на“Абее…,какво да се прави…,така ми е било писано“ са абсолютното безхаберие на хора , които на желаят да видят ,че в повечето случаи .. това което се е случило е с тяхното участие или безучастие… техният избор.В кратка форма:
Мисли+Решения+Действия=Съдба.
За огромно съжаление,стават неща(страшни) в живота …,и формулата по-горе е пълен абсурд за да е някакво обяснение.Къде,защо понякога се пропуква Съдбата на правилният,мислещ,добър и деен човек,Истинският Човек…?
Здравей Polly.
Ти казваш:„Мисли+Решения+Действия=Съдба.
За огромно съжаление, стават неща(страшни) в живота …и формулата по-горе е пълен абсурд за да е някакво обяснение. Къде, защо понякога се пропуква Съдбата на правилният, мислещ, добър и деен човек,Истинският Човек…?“
Аз мисля, че въпреки че ние сме творци на събдата си, има неща, които не можем да променим. Може би те са били нещо като план-замисъл на Висшата сила или на самите нас преди да се родим…Понякога не можем да променим нещо, което ни се случва, но можем да променим отношението си. Тук е нашият избор. И от този избор зависи и по-нататъчната ни съдба.
Затова тази молитва е много точна:
„Боже, дай ми решителност да променя това, което мога да променя; Дай ми сили да понеса това, което не мога да променя и мъдрост, за да различа едното от другото.“
Според мен моята съдба е предопределена, т.е. написана е някъде и ще се изпълни. От мен зависи как ще си изиграя ролята и съответно каква роля ще ми даде Бог в следващия спектакъл.
Не мисля, че съдбата ми е предопределена. Мисля, че има неща, които трябва да проумея и с които трябва да се примиря, да приема. Вероятно заради постъпки от предишен живот, вероятно за да мога да давам после, когато и където да е това- не зная.
Когато бях на 22 години, с мои приятелки отидохме при врачка. Аз никога не съм вярвала в тези неща, но…женска работа, убедиха ме. Врачката, още като влязох, ми каза :“На теб не мога да ти гледам, дадено ти е“. Още се питам какво ми е дадено, след като често се чувствам като един Сизиф. Няколко пъти ми се случи т.нар. вътрешно чувство да ме „плесне“ и да не го послушам. Но това си бяха моите свободни избори. Много трудни избори, изкупени с близане на рани, които не зная дали ще заздравеят напълно. Тези избори, обаче, промениха и още променят живота ми. Смятам, че не всичко ни е писано, само са ни дадени варианти за избор- дали да научим или не.
много разсъждения.и не чух нищо за вяра.нямате ли усещане за нещо над вас,сами да го усещате,а не да четете кой какво е написал.
pato,здравей!
Струва ти се, че не се казва нищо за вяра.Това твое усещане е,защото вярата просто я има,а нещото не е само над нас,то е и вътре в нас и с нас,това нещо е навсякъде и във всичко.Да,наистина понякога да „четеш кой какво е написал“ може да бъде дразнещо,но всеки четящ има правото да приеме или не написаното,да го разбере през собствените си виждания или пък да не се съгласи с него.А написаното тук цели просто да помогне на човек да не губи вяра и да разбере Живота и Себе си по-добре.